Решение на Съда на ЕС относно определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения

CJEUСъдът на ЕС се произнесе с Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „ЗАД Армеец“ АД) с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд (СРС). Поставените от СРС въпроси касаят присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения и в частност обвързването им с минималния размер, посочен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на тази разпоредба, националният съд може да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът на ЕС счита, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС като органичаващо конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС. И стига до извода, че такова ограничение в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ като тези, които се твърди, че се преследват с минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението е публикувано на уебсайта на Съда на ЕС – тук.

Пълния текст на решението с активни хипервръзки към цитираните в него актове на правото на ЕС и цитираната предишна практика на СЕС можете да намерите в АПИС Евро Правотук.

 

„ЕВРО ПРАВО“

Силата на информацията

Информационната система „ЕВРО ПРАВО“ предоставя достъп до действащите актове на Правото на Европейския съюз – в сила за България от 1 януари 2007 г. – в тяхната връзка и взаимодействие с българското законодателство.

„ЕВРО ПРАВО“ съдържа:

  1. Първично право – учредителните договори на Европейските общности и Европейския съюз, договорите за присъединяване на нови държави членки, договорите за изменение на учредителните договори;
  2. Вторично право – регламенти, директиви, решения, препоръки, мнения и други актове на европейските институции;
  3. Международни договори – договорите на Европейските общности с трети държави или международни организации, договори между държавите членки и актове на институциите, създадени с международни договори;
  4. Съдебна практика – принципните решения на Съда на Европейските общности, които дават задължително тълкуване на европейските норми и са източник на право;
  5. Процедури, статии и коментари – експертна информация по въпроси, свързани с прилагането на Европейското законодателство;
  6. Ръководство по Право на ЕС – наръчникът „Кратко ръководство по Право на ЕС“ на проф. д-р Жасмин Попова представя в синтезиран вид и достъпна форма основите на правото на Европейския съюз.

Включените в продукта текстове на действащите актове на Правото на ЕС са официалните преводи на български език, които предстои да бъдат обнародвани в специалното издание на Официален вестник на Европейския съюз.

Документите се публикуват в системата „ЕВРО ПРАВО“ въз основа на сключения лицензен договор между АПИС и Европейската комисия. Всеки акт е снабден с подробна библиографска справка, изготвена и поддържана от правните служби на Европейската комисия и съдържаща богата справочна информация, като: дата на публикуване, дата на влизане в сила, класификация по материя, връзки с други документи и пр.

„ЕВРО ПРАВО“ предоставя:

Възможности за едновременна работа с българското и европейското законодателство:

  1. Връзка с българските актове и разпоредби, приети в изпълнение на европейските директиви;
  2. Препратки от и към пълните текстове на български език на действащите актове на правото на ЕС;
  3. Едновременно търсене в българските и европейските норми.

„ЕВРО ПРАВО“ улеснява:

Намирането на необходимата информация чрез използването на класификатори и терминологични речници:

  1. Указател на действащото право на Общността – официалният класификатор на общностното право, предоставящ подробна категоризация на политиките на Европейския съюз по области на правно регулиране;
  2. Предметен указател – тематичен класификатор на европейското право, съдържащ над 220 предметни области;
  3. Терминологичен речник EUROVOC – категоризация на правните актове по термините, съдържащи се в многоезичния терминологичен речник EUROVOC, използван във всички европейски институции с оглед уеднаквяване на терминологията.

© Апис Европа АД

Новости в „ЕВРО ПРАВО“ през м. септември 2022 г.

Подбрани нови документи, публикувани в „Официален вестник“

Законодателни актове

Незаконодателни актове

Новости в „ЕВРО ПРАВО“ през март 2022 г.

Подбрани нови документи, публикувани в „Официален вестник“

Законодателни актове

Незаконодателни актове

Практика на Съда на ЕС в Люксембург

Кумулиране на производства и санкции с наказателноправен характер в правото в областта на конкуренцията: Съдът прецизира защитата, която предоставя правото на Съюза срещу двойното наказване

Съдът обявява за недопустимо преюдициалното запитване на полска юрисдикция, с което се иска да се установи дали правото на Съюза ? предоставя правомощието, което тя няма по полското право, да установи, че не съществува служебно правоотношение на съдия поради пороци на акта за назначаването му

Свобода на печата: разкриването от журналист на вътрешна информация за предстоящото публикуване на статия, препредаваща слухове относно котирани на борсата дружества, е законно, когато е необходимо, за да се доведе дадена журналистическа дейност до успешен край, и зачита принципа на пропорционалност

Изключението, наречено „копиране за лично ползване“, по директивата за авторското право се прилага за съхраняването върху облак (cloud) на копие за лични цели на защитено произведение

Общият съд обявява за неприложими разпоредбите от Регламент 2017/459, които се отнасят до процедурата за създаване на добавен капацитет за преноса на газ

Генералният адвокат Capeta: като не е спряла използването от датски производители на регистрираното наименование „Feta“ за сирене, предназначено за износ в трети държави, Дания не е изпълнила задълженията си по правото на Съюза

НОВОСТИ – АРХИВ

Нова европейска финансова практика – март 2020 г.

Нови решения

дело С-75/18 от 03 март 2020 година

Обща система на данъка върху добавената стойност — Свобода на установяване — Данък върху оборота на телекомуникационните оператори — Прогресивен данък, който засяга в по-голяма степен предприятията, притежавани от физически или юридически лица от други държави членки, отколкото местните предприятия — Ставки на прогресивния данък, приложими за всички данъчнозадължени лица — Размерът на оборота като неутрален разграничителен критерий

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Система на данъка върху добавената стойност. Обвързан с оборота данък, с който се облагат телекомуникационни предприятия. Характер на данък върху оборота. Поставяне на чуждестранни предприятия в по-неблагоприятно положение с прилагането на прогресивна данъчна ставка. Непряка дискриминация. Обосновка на прогресивен данък, базиран на оборота. Недопустимо поставяне на малки предприятия в по-благоприятно положение с прилагането на прогресивна данъчна ставка.

Спор относно плащането на данък върху оборота в телекомуникационния сектор.

дело С-125/18 от 03 март 2020 година

Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Договор за ипотечен кредит — Променлив лихвен процент — Референтен индекс, основан на ипотечните кредити на спестовните каси — Индекс, произтичащ от подзаконова или административна разпоредба — Едностранно въвеждане на такава клауза от продавача или доставчика — Проверка на изискването за прозрачност от националния съд — Последици от констатирането на неравноправния характер на клаузата

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Kлауза от договор за ипотечен кредит, сключен между потребител и продавач или доставчик, в която се предвижда, че приложимият за кредита лихвен процент се основава на един от предвидените в националната правна уредба официални референтни индекси. Прозрачност на договорна клауза в договор за ипотечен кредит, с която се определя променлив лихвен процент, чийто начин на изчисляване се счита за сложен за средния потребител. Информация, свързана с метода за изчисляване на индекса, въз основа на който се изчислява посоченият лихвен процент, и с колебанията на този индекс в миналото и начина, по който същият може да се колебае в бъдеще.

Спор относно клаузата, която е посветена на променливия лихвен процент, служещ за възнаграждение, и се съдържа в договора за ипотечен кредит.

дело С-323/18 от 03 март 2020 година

Свобода на установяване — Система на данъка върху добавената стойност — Данък върху оборота в сектора на търговията на дребно в търговски обекти — Прогресивен данък, който засяга в по-голяма степен предприятията, притежавани от физически или юридически лица от други държави членки, отколкото местните предприятия — Ставки на прогресивния данък, приложими за всички данъчнозадължени лица

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Обвързан с оборота данък, с който се облагат предприятия за търговия на дребно. Поставяне на чуждестранни предприятия в по-неблагоприятно положение с прилагането на прогресивна данъчна ставка. Непряка дискриминация. Обосновка на прогресивен данък, базиран на оборота. Размерът на оборота като неутрален разграничителен критерий. Данъчни възможности на данъчнозадължените лица. Данъчен режим, за чийто дискриминационен ефект може да се заключи просто поради предвидената в него прогресивна ставка, с която на икономически по-мощните лица се възлага по-голяма данъчна тежест.

Спор относно плащането на данък върху оборота в сектора на търговията на дребно в търговски обекти.

дело С-482/18 от 03 март 2020 година

Свободно предоставяне на услуги – Базиран на оборота данък върху рекламните дейности – Задължения, свързани с данъчната регистрация – Принцип за недопускане на дискриминация – Налагане на глобa поради неизпълнение на задължението за регистрация

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Материално данъчно право и данъчно процесуално право. Базиран на оборота данък „реклама“. Различни процедури по регистрация за местни и чуждестранни данъчнозадължени лица. Санкции при неизпълнение на задължението за регистрация.

Спор между дружество и данъчна администрация, по повод на решения, с които тази администрация е наложила на това дружество редица глоби за това, че е нарушило задължението за регистрация, предвидено в унгарското законодателство в тежест на лицата, упражняващи дейност, която подлежи на облагане с данък върху рекламата.

дело С-655/18 от 04 март 2020 година

Митнически съюз – Кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране – Отклоняване от митнически надзор – Лице, отговорно за отклоняването – Титуляр на разрешение за митническо складиране – Санкция за неспазване на митническото законодателство – Задължение да се плати равностойността на липсващите стоки – Кумулиране с имуществена санкция – Понятие „Отклоняване от митнически надзор“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Митнически кодекс на Съюза. Национална правна уредба, съгласно която при кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране, на титуляря на разрешението за митническо складиране се налага имуществена санкция. Национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране е длъжен да плати и равностойността на тези стоки.

Понятие „Отклоняване от митнически надзор“.

Спор между Агенция „Митници“ и Ш по повод санкциите, наложени му като титуляр на разрешение за митническо складиране след кражбата на стоки, за които е отговаряло.

дело С-48/19 от 05 март 2020 година

Обща система на данъка върху добавената стойност – Случаи на освобождаване – Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии – Услуги, предоставяни по телефона – Услуги, предоставяни от медицински сестри и медицински асистенти – Понятие „Предоставяне на медицинска помощ“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Услуги за предоставяне на медицинска помощ, които се извършват по телефона. Допълнителни изисквания за професионална квалификация към предоставящите услугите медицински сестри и медицински асистенти, за да може за въпросните услуги да е приложимо освобождаването, предвидено в Директива 2006/112.

Понятие „Предоставяне на медицинска помощ“.

Спор по повод на отказа на данъчна служба да признае за освободени от данъка върху добавената стойност телефонните консултации по различни здравни въпроси и програмите за съпътстваща помощ по телефона за пациенти с хронични или продължителни заболявания, провеждани от дружество за сметка на публичните здравноосигурителни каси.

дело С-211/18 от 05 март 2020 година

Данък върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Болнична и медицинска помощ — Услуги, предоставяни при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти — Възможност за избор на режим на облагане — Запазване на режима на облагане — Промяна на условията на извършване на дейността — Понятие „сравними социални условия“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Освобождаване от ДДС на медицинските услуги, които се извършват от частни организации, но по сравними правила като тези за публичноправните субекти, извършващи подобни услуги. Принципи на защита на оправданите правни очаквания, на правна сигурност и на данъчна неутралност – освобождаване от ДДС на предоставяните от частна болница услуги за медицинска помощ, вследствие на промяна в условията на упражняване на дейността на тази болница, настъпила след като същата е избрала режима на облагане.

Понятие „сравними социални условия“.

Спор по повод на решението на Данъчна и митническа служба да задължи I да заплати данъка върху добавената стойност, приспаднат във връзка с медицинските услуги, които това дружество е предоставило в периода 2014—2016 г., както и обезщетителни и мораторни лихви.

дело С-679/18 от 05 март 2020 година

Защита на потребителите – Договори за потребителски кредити – Задължение за проверка от кредитора на кредитоспособността на потребителя – Възможност на повдигнатото от потребителя възражение за недействителност на договора да се противопостави изтичането на давностния срок

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Преддоговорна проверка на кредитоспособността на потребителя от страна на кредитора. Задължения на кредитора за предоставяне на информация при сключване на договори. Санкции при неизпълнение. Национална разпоредба, забраняваща на националните съдилища да установяват и санкционират неизпълнение на задължения служебно или по възражение на потребителя след изтичането на преклузивен или давностен срок.

Спор по повод искане за плащане на дължими суми по договор за кредит, който дружество е предоставило.

дело С-94/19 от 11 март 2020 година

Данък върху добавената стойност – Възмездна доставка на услуги – Командироване на персонал от дружество майка в дъщерното му дружество – Възстановяване от страна на дъщерното дружество до размера на направените разходи

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Облагаеми сделки. Национална правна уредба, въз основа на която не се считат за релевантни за целите на ДДС наемането или командироването на персонал на дружество майка в дъщерното му дружество, извършвани срещу възстановяването само на разходите за тях.

Спор, страни по който са S и данъчна администрация по повод на приспаданията, направени от S на ДДС, платен върху сумите, възстановени на неговото дружество майка за командироването на управител.

дело С-511/17 от 11 март 2020 година

Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Договор за кредит в чуждестранна валута — Служебна проверка от националния съд на неравноправния характер на съдържащите се в договора клаузи — Вземане предвид на всички останали клаузи на договора при преценката на неравноправния характер на оспорената клауза

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Задължение на националния съд да разглежда служебно (ex officio) неравноправни клаузи в потребителските договори. Принципът ne ultra petita, съгласно който съдът не трябва да се произнася извън исканията на страните. Преценката на неравноправния характер на договорната клауза, на която се основават исканията на потребител, следва да се вземат предвид всички останали клаузи на договора.

Спор по повод на неравноправния характер на някои клаузи, съдържащи се в договор за ипотечен кредит в чуждестранна валута.

съединени дела С-103/18 и С-429/18 от 19 март 2020 година

Рамково споразумение за срочната работа — Неспазване от работодателя на законовия срок, определен за окончателното заемане на длъжност, която е временно заета от работник на срочен трудов договор — Имплицитно продължаване на трудовото правоотношение всяка година — Заемане на същата длъжност от работник на срочен трудов договор в рамките на две последователни назначения — Мерки, насочени към предотвратяване и евентуално към санкциониране на злоупотребите, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения — Процедури за подбор за окончателно заемане на длъжностите, временно заети от работници на срочен трудов договор — Понятие „обективни причини“, обосноваващи подновяването на последователни срочни трудови договори или правоотношения — Понятие „последователни срочни трудови договори или правоотношения“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Социална политика. Използване на срочни трудови правоотношения за задоволяване на нуждите от персонал. Последователни срочни трудови договори в сектора на общественото здравеопазване. Мерки за санкциониране на злоупотребата при използването на срочни трудови договори. Преобразуване в нормативно установен трудов договор за неопределено време. Конкретно разглеждане, което разкрива, че последователното подновяване на срочни трудови правоотношения цели да задоволи постоянни и трайни нужди на работодателя в областта на персонала. Предоставяне на работника на обезщетение, равностойно на плащаното при незаконно уволнение. Приложимост на Рамковото споразумение за срочната работа, независимо от обстоятелството, че работникът се е съгласил с последователните подновявания на срочните договори. Липса на задължение на националните юрисдикции да оставят без приложение несъответстваща национална правна уредба. Правомощия на националния съд. Понятие „обективни причини“, обосноваващи подновяването на последователни срочни трудови договори или правоотношения. Понятие „последователни срочни трудови договори или правоотношения“.

Два спора във връзка с признаването на лица като част от постоянния персонал с нормативно установен статут или, при условията на евентуалност, като служители в публичната администрация със сходен на този персонал статут, спрямо които се прилагат принципите на стабилност и несменяемост.

„Гражданска отговорност“ покрива и щети от самозапалила се кола, паркирана повече от 24 часа

Паркирането на превозно средство в гараж е вид използване на автомобила и затова ако то се самозапали и причини щети, те се покриват от автомобилната застраховка „Гражданска отговорност“. Това най-общо заяви Съдът на Европейския съюз в свое решение по казус от Испания.

През август 2013 г. паркиранa в частния гараж на сграда кола, която не е била в движение от повече от 24 часа, се запалва и предизвиква сериозни щети. Пожарът е причинен от електрическата система на автомобила. Собственикът му е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ с компанията Línea Directa Aseguradora, S.A. Сградата, пострадала от самозапалването на колата, пък е застрахована към Segurcaixa, Sociedad Anónima de Seguros y Reaseguros .

Segurcaixa плаща обезщетение от 44 704,34 евро на собственика на сградата. Но през март 2014 г. компанията предявява иск срещу Línea Directa, като иска застрахователят по „Гражданска отговорност“ да бъде осъден да му възстанови изплатената компенсация, с мотива че щетата е причинена от произшествие при използването на превозно средство.

Първоинстанционният съд отхвърля иска, но след въззивно обжалване Línea Directa е осъдена да плати на Segurcaixa. Втората инстанция приема, че „случай на запалване на временно паркирано в частен гараж превозно средство, когато причините за запалването са в самото превозно средство и то е настъпило без намеса на трети лица“, представлява „произшествие при използването на превозно средство“ по смисъла на испанското право. Línea Directa подава жалба срещу това съдебно решение пред Върховния съд, тъй като има съмнения за това как трябва да се тълкува понятието „използване на превозни средства“ в директивата за „Гражданска отговорност“.

С решението си от днес Съдът на ЕС прие, че то включва случай, в който превозно средство, паркирано в частен гараж на сграда, се запалва и предизвиква пожар, причинен от електрическата система на превозното средство и нанесъл вреди на тази сграда, въпреки че превозното средство не е местено повече от 24 часа преди избухването на пожара.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавите членки на ЕС трябва да задължат работодателите да въведат система за измерване на продължителността на дневното работно време

Испанският синдикат CCOO предявява иск пред Централния съд на Испания, с който иска Дойче банк да бъде осъдена да въведе система за регистриране на отработеното от членовете на нейния персонал дневно работно време. Синдикатът смята, че системата би позволила да се проверява спазването на установеното работно време и изпълнението на предвиденото от националното законодателство задължение за предоставяне на информация на синдикалните представители за положения всеки месец извънреден труд. Според CCOO задължението за въвеждане на такава система за регистриране произтича не само от националното законодателство, но и от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и от Директивата за работното време.

Дойче банк твърди, че от практиката на Върховния съд на Испания следва, че испанското право не предвижда такова общо задължение. Всъщност от тази съдебна практика следвало, че испанският закон предвижда, освен ако не е договорено друго, задължение единствено за водене на регистър за положения от работниците извънреден труд и за уведомяване в края на всеки месец на работниците и на техните представители за броя на положените часове извънреден труд.

Централният съд изпитва съмнения относно съответствието с правото на Съюза на тълкуването на испанския закон от Върховния съд на Испания и поставя въпроси на Съда в тази връзка. Съгласно представената на Съда информация 53,7 % от положените часове извънреден труд в Испания не са регистрирани. Освен това испанското Министерство на трудовата заетост и социалната сигурност счита, че за да се установи дали е бил полаган извънреден труд, е необходимо да се знае с точност броят на нормално отработените часове. Централният съд подчертава, че тълкуването на испанското право от Върховния съд на практика лишава, от една страна, работниците от съществени доказателствени средства за установяване на положения труд над максималната продължителност на работното време, и от друга страна лишава техните представители от необходимите средства за проверка на спазването на приложимите в тази област норми. Поради това испанското право не е в състояние да гарантира ефективното спазване на задълженията, предвидени в Директивата за работното време и в Директивата за безопасността и здравето на работниците на работното място.

Със своето решение по казуса  Съдът на Европейския съюз постановява, че тези директиви, разглеждани във връзка с Хартата, не допускат правна уредба, която съгласно тълкуването, което ѝ е дадено от националната съдебна практика, не задължава работодателите да въведат система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време.

Съдът най-напред изтъква важността на основното право на всеки работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на междудневна и междуседмична почивка, което е прогласено в Хартата и чието съдържание е уточнено с Директивата за работното време. Държавите членки са длъжни да следят за това работниците действително да ползват предоставените им права, без избраните конкретни правила за гарантиране изпълнението на директивата да могат да изпразнят тези права от съдържание. В това отношение Съдът припомня, че работникът трябва да се счита за по-слабата страна в трудовото правоотношение, поради което работодателят не следва да ограничава правата му.

Съдът констатира, че при липсата на система за измерване на продължителността на дневното работно време на всеки работник няма начин да се установи обективно и надеждно нито броят на отработените часове и разпределението им във времето, нито броят часове извънреден труд, което прави прекомерно трудно, ако не и невъзможно на практика, работниците да упражняват правата си.

Затова, за да се гарантира полезното действие на правата, предоставени от Директивата за работното време и от Хартата, държавите членки трябва да задължат работодателите да въведат обективна, надеждна и достъпна система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време. Държавите членки следва да определят конкретните правила за въвеждането на такава система, по-специално нейната форма, като вземат предвид евентуално особеностите на всеки съответен сектор на дейност и дори спецификите, по-конкретно размерът на някои предприятия.

Държавите членки трябва да задължат работодателите да въведат система за измерване на продължителността на дневното работно време

Испанският синдикат Federación de Servicios Comisiones Obreras (CCOO) предявява иск пред Audiencia Nacional (Централен съд, Испания), с който иска Deutsche Bank SAE да бъде осъдена да въведе система за регистриране на отработеното от членовете на нейния персонал дневно работно време.

Синдикатът счита, че тази система би позволила да се проверява спазването на установеното работно време и изпълнението на предвиденото от националното законодателство задължение за предоставяне на информация на синдикалните представители за положения всеки месец извънреден труд. Според CCOO задължението за въвеждане на такава система за регистриране произтича не само от националното законодателство, но и от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и от Директивата за работното време1.

Deutsche Bank твърди, че от практиката на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) следва, че испанското право не предвижда такова общо задължение. Всъщност от тази съдебна практика следвало, че испанският закон предвижда, освен ако не е договорено друго, задължение единствено за водене на регистър за положения от работниците извънреден труд и за уведомяване в края на всеки месец на работниците и на техните представители за броя на положените часове извънреден труд.

Със свое решение Съдът на Европейския съюз постановява, че тези директиви, разглеждани във връзка с Хартата, не допускат правна уредба, която съгласно тълкуването, което ѝ е дадено от националната съдебна практика, не задължава работодателите да въведат система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време.

Съдът най-напред изтъква важността на основното право на всеки работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на междудневна и междуседмична почивка, което е прогласено в Хартата и чието съдържание е уточнено с Директивата за работното време. Държавите членки са длъжни да следят за това работниците действително да ползват предоставените им права, без избраните конкретни правила за гарантиране изпълнението на директивата да могат да изпразнят тези права от съдържание. В това отношение Съдът припомня, че работникът трябва да се счита за по-слабата страна в трудовото правоотношение, поради което работодателят не следва да ограничава правата му.

Съдът констатира, че при липсата на система за измерване на продължителността на дневното работно време на всеки работник няма начин да се установи обективно и надеждно нито броят на отработените часове и разпределението им във времето, нито броят часове извънреден труд, което прави прекомерно трудно, ако не и невъзможно на практика, работниците да упражняват правата си.

 

Съдът в Люксембург казва плаща ли се отпускът на незаконно уволнените

Има ли незаконно уволненият право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето, в което не е бил на работа до възстановяването му от съда – по този въпрос ще се произнесе Съдът на Европейския съюз (СЕС) заради дело на учителка от Пловдив.

Жената работила близо 20 години като преподавател по музика в основно училище в Пловдив, когато през 2004 г. директорът я уволнил. Тя обжалвала и съдът признал уволнението ѝ за незаконно. Така на 10 октомври 2008 г. тя била възстановена на работа, а три дни по-късно договорът ѝ отново бил прекратен. Този път тя не обжалвала.

Завела обаче иск срещу училището за 7 125 лв. Сумата, която претендира, е обезщетение за неизползван от нея платен отпуск от по 57 дни за всяка от четирите години от незаконното ѝ уволнение до възстановяването ѝ на работа. Районният и Окръжният съд в Пловдив отхвърлили иска ѝ, а Върховният касационен съд (ВКС) не допуснал делото до разглеждане.

Тогава учителката завежда дело за вреди срещу ВКС и иска компенсация от над 5 400 лв. за „изгубеното“ от нея обезщетение за неползван отпуск в периода на уволнението, като твърди, че произнасянето му е в нарушение на правото на ЕС и че той е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до СЕС, вместо да не допуска жалбата ѝ. Учителката иска и компенсация от 2 000 лв. за морални вреди – за стрес, загуба на самочувствие, чувство за онеправданост, разочарование и загуба на доверие в институциите, силно притеснение и чувство за несигурност от липсата на защита на правата ѝ.

Делото се гледа в Районния съд в Хасково и именно той решава да се обърне към Съда на ЕС.

Съдът в Люксембург реално не се е произнасял по казус като този на учителката от Пловдив. В редица свои решения той е коментирал недопустимостта според правото на ЕС на лишаване на работник от обезщетение за неизползван отпуск, заради пенсиониране, продължително заболяване или под условие за действително положен труд за известен период от време (например поне 15 дни от месеца). При всички свои произнасяния съдът в Люксембург е тълкувал Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време.

Именно на чл. 7 от нея се позовава учителката. Разпоредбата гласи: „Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика. Минималният период за платен годишен отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение“.

Повече подробности по темата четете тук.

Новости в „ЕВРО ПРАВО“ през февруари 2019 г.

Подбрани нови документи, публикувани в „Официален вестник“

Практика на Съда на ЕС в Люксембург

Валидна е поетапната забрана на равнището на ЕС на цигари и тютюн за ръчно навиване на цигари с вкусово-ароматни качества

Правото на Съюза не изисква дадено лице да извършва дейност като заето лице в държава членка, за да може да получава там семейни обезщетения за децата си, които пребивават в друга държава членка

Национален закон не може, чрез обща норма с обратно и автоматично действие, да обяви за нищожни договорите за кредит, сключени с чуждестранни кредитори, които не са имали разрешение да предоставят кредитни услуги в тази държава членка