Договорът за учредяване на особен залог върху промишлен дизайн е писмено съглашение, по силата на което притежателят на промишлен дизайн (наричан Залогодател) го залага за обезпечаване на свое задължение по друг договор, в резултат на което заложният кредитор придобива правото да се удовлетвори предпочтително от цената на заложеното имущество или от сумата, получена при неговото отчуждаване.
Петчленен състав на Върховния административен съд потвърди решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е установено неизпълнение на наложена временна мярка, по чл. 97, ал. 2 от ЗЗК, от страна на „СИС Индустрийс“ ООД, но намали наложената санкция от 898 680 лв. на 179 736 лв.
Съдът уточнява изискванията за посочване на стоките и услугите, за които се иска защита на марката. Всъщност тези стоки или услуги трябва да се посочат от заявителя достатъчно ясно и точно, за да могат само въз основа на това компетентните органи и икономическите оператори да определят обхвата на предоставената с марката защита.
Изчерпване правото върху марка по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗМГО в редакцията до изм. с ДВ бр. 73/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., настъпва с пускане на пазара от притежателя лично или с негово съгласие на всяка индивидуално определена партида/екземпляр от стоката.
Не следва да се приеме за загубило сила приетото в т. 1 на ТР № 1/15.06.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСТК, че „Осъщественият без съгласието на притежателя на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката върху които е поставен със съгласието на притежателя й, не представлява нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО.“.
Хотелиерите, които излъчват звукозаписи в стаите на хотела си, трябва да заплатят справедливо възнаграждение на продуцентите. Държавите членки не могат да освободят тези хотелиери от задължението да заплатят такова възнаграждение.
Решение на Съда на ЕС от 16.02.2012 г. по Дело C-360/10 (Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers (SABAM)/Netlog NV)
Кадри от обявяването на решението – виж тук.
Оператор на социална мрежа онлайн, не може да бъде задължен да въведе система за общо филтриране по отношение на всички ползватели на социалната мрежа, за да се предотврати незаконното използване на музикални и аудио-визуални произведения.
Подобно задължение не би било съобразено нито със забраната да се налага на такъв доставчик общо задължение за контрол, нито с изискването да се осигури справедливо равновесие между защитата на авторското право, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.
Няколко интересни констатации прави ВКС в своето решение Решение № 51 от 29.07.2011 г. на I ТО. Върховният съд прилага механизма на чл. 46 ЗНА, според който разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много „отговаря на други разпоредби“, на целта на тълкувания акт и основните начала на правото на Република България.
Така съдът извежда няколко ценни правни извода относно т.нар. неделимо съавторство при създаване на произведения на архитектурата. Ето какво приема съда:
Разкриването на точния смисъл на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗАПСП и евентуалното преодоляване на съществуваща в нея непълнота спрямо многообразието от хипотези, които тя е била предназначена да уреди, изисква тълкуването й да е в неразривна връзка с текстовете на чл. 3, ал. 1, т. т. 6 и 8 от същия: досежно реализирани произведения на архитектурата и одобрени архитектурни проекти.
При създаване на произведение на архитектурата се наблюдава винаги неделимо съавторство без да е възможно да се установи какво точно е било извършено от отделния автор, понеже съвместният принос на архитекти и проектанти по отношение реализацията на такова едно творение е имплицитно свързан с полагане на специфични авторски усилия в посока постигането на една обща цел, т. е. a priori тъкмо това неделимо съавторство при произведенията на архитектурата изключва напр. работата на авторите на архитектурния дизайн (чл. 3, ал. 1, т. 5, предл. 3-то ЗАПСП), изготвящи дизайни на интериора и екстериора на база проектната документация за строителство, т. е. без принос към творческия процес по създаването на самия архитектурен проект.
Пълният текст на решението е достъпен адрес: