В новия брой 35 на „Държавен вестник“ се обнародва Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура.
Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията приема наредба, с която определя правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции.
Обнародва се Решение по предложение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България.
Отхвърля се предложението за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Росен Желязков заради провала на правителството в борбата срещу корупцията.
В текущия брой се обнародва Наредба за отменяне на Наредба № 17 от 23 юли 2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, бр. 43 от 2002 г., е изменена разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗДвП, като е предвидена промяна по отношение на органите, компетентни да издават наредби по прилагането на ЗДвП, а именно: „Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определят с наредба условията и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване“.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗНА предвижда, че актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването. На основание чл. 14, ал. 1 от ЗДвП от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта и съобщенията е издадена Наредба № РД-02-21-2 от 24.10.2024 г. за организиране на движението по пътищата с пътни светофари (ДВ, 96 от 2024 г.) (Наредба № РД-02-21-2 от 2024 г.). С оглед избягване на противоречиво тълкуване на относимата подзаконова нормативна уредба, поради наличието на два нормативни акта, уреждащи една и съща материя, Наредба № 17 от 2001 г. следва да бъде изрично отменена от органа, който я е издал.
В новия брой 34 на „Държавен вестник“ се обнародва Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище на Националното бюро – България, на Университетската агенция на Франкофонията – Централна и Източна Европа, подписано на 10 декември 2024 г. в гр. София.
Обнародва се Решение за прекратяване на процедурата за избор на председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и започване на нова процедура за избор.
Открива се нова процедура за избор на председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
В текущия брой се обнардова Решение № 236 от 17 април 2025 г. за потвърждаване на обявения с Решение № 577 на Министерския съвет от 2021 г. статут на училища с национално значение на неспециализирани училища.
Обнародва се Нота за частично спиране действието на разпоредба от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Грузия за освобождаване от изискването за виза на притежателите на дипломатически и служебни паспорти и въвеждане на изискване за виза за краткосрочно пребиваване за гражданите на Грузия – притежатели на дипломатически и служебни паспорти.
Считано от 16 април 2025 г. гражданите на Грузия, притежатели на дипломатически и служебни паспорти, които влизат в Република България за престой не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, следва да притежават виза за краткосрочно пребиваване.
В извънредния брой на „Държавен вестник“ се обнародва Постановление № 28 от 16 април 2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г.
С постановлението се регламентират конкретните задължения и отговорности на разпоредителите с бюджет при изпълнението на техните бюджети. Освен това се утвърждават показателите за отделните бюджетни програми към бюджетите на първостепенните разпоредители, които прилагат програмен формат на бюджетиране. Това се извършва в рамките на одобрените разходи по области на политики или функционални области и съответните бюджетни програми.
В текущия брой се обнародва Постановление № 29 от 16 април 2025 г. за допълнение на Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с Постановление № 53 на Министерския съвет от 1998 г.
До 31 декември 2025 г. за издаване на лична карта съгласно чл. 4 от Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза не се събират таксите по чл. 32, т. 1, букви „а“ и „б“, а се събират следните такси:
със срок на валидност 4 години на лице от 14- до 18-годишна възраст – 13 лв.;
със срок на валидност 10 години на лице от 18- до 70-годишна възраст – 18 лв.
Когато съдията е убеден, че една разпоредба противоречи на Конституцията и има съмнения, че противоречи и на правото на Европейския съюз към кого следва да се обърне – към Съда на ЕС (СЕС) или към Конституционния съд (КС)?
На този въпрос търси отговор от съда в Люксембург съдията от Софийския градски съд (СГС) Иво Хинов. Както е известно, с последните промени в Конституцията беше дадена възможност на всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива да се обърне към КС с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. В серия от актове КС разясни на съдиите какви са изискванията за сезирането му.
Питането на Хинов е за хипотезата, при която съдията е сигурен за противоконституционността на дадена разпоредба, но се колебае дали тя противоречи на правото на ЕС. Ако съдът в Люксембург приеме да му отговори, е неизбежно да изследва цялостната логика в концепцията на КС за сезирането му от редовите съдии.
Министърът на правосъдието Георги Георгиев поиска временно отстраняване, лишаване от право да упражнява професията за една година и налагане на глоби за общо 50 хил. лв. глоба за частния съдебен изпълнител от София Галин Костов. Искането е резултат от започналите от Министерство на правосъдието проверки на дейността на частни съдебни изпълнители, работили по изпълнителни дела, свързани с опити за отнемане на имоти на самотни и възрастни хора след решения на арбитражни съдилища.
„С мои заповеди Инспекторатът по Закона за съдебната власт към Министерство на правосъдието започна проверки на частния съдебен изпълнител, работил по изпълнителните дела на фирмите „Билд Комфорт 18“ и „Френело Транспорт“ срещу възрастни граждани, осъдени от един и същ неоткриваем арбитражен съд, за неизпълнение на предварителни договори за продажба на имоти. И в двата случая гражданите, които се твърди, че са сключили тези предварителни договори, са вече починали. Проверката ни установи, че и един от арбитрите по делата, подписали решението, също е починал“, съобщи министърът на правосъдието.
Народното събрание прие на първо четене пет законопроекта за промени в Закона за движение по пътищата. Два от проектите са внесени от Министерския съвет, два от народни представители от „Продължаваме промяната – Демократична България“ и един от депутати от ГЕРБ-СДС.
С единия от двата законопроекта, внесени от Министерския съвет, се регламентират подробно стойностите на максимално разрешената скорост за движение в населено място, извън населено място, автомагистрала и скоростен път за различните категории, към които спадат управляваните от водачите моторни превозни средства. Въвеждат се нормативни изисквания и регламентация на нарушение на средна скорост, като за място на нарушението при установяване на превишаване на средната скорост се счита участъкът от пътя, за който е установено нарушението. Предвижда се нарушения за средна скорост да могат да бъдат установявани от органите на МВР чрез техническите средства на електронната система на Агенция „Пътна инфраструктура”, като обменът на информацията ще се осъществява по реда на инструкцията.
Със законопроекта се предлага възможност моторно превозното средство от категория В да се управлява от водач, навършил 17-годишна възраст, с придружител. Предвижда се създаването на разпоредба, според която като условие за извършване на преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство да са заплатени глобите по влезли в сила наказателни постановления, фишове и електронни фишове за нарушения на Закона за движение по пътищата, извършени с представеното за преглед превозно средство.
Предлага се възможност за осъществяване на контрол от органите на МВР с необозначени превозни средства. Контролът с тези автомобили ще се осъществява от полицейски органи, изпълняващи служебните си задължения в униформено облекло. Със законопроекта се създава Съвет за сътрудничество с научната и академичната общност, чиито състав се определя със заповед на председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата”.
Вторият законопроект, внесен от Министерския съвет, е свързан с европейска директива относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства като се определят по нов начин категориите превозни средства, като колесните трактори вече се определят като превозни средства от категории Т 1.
Проектът за промени в Закона за движението по пътищата, внесен от народни представители от ГЕРБ-СДС, предвижда предоставянето на допълнителни правомощия за осъществяване на контрол върху правилата за движение по пътищата в рамките на населените места на органите на местното самоуправление и местната администрация. С него се дават и допълнителни правомощия на определените от министъра на вътрешните работи служби при изпълнение на функциите си да имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на както на водача, така и на пътниците. Службите за контрол, определени от кметовете на общините, да могат да изграждат, управляват и развиват автоматизирани технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушение по закона, предлагат депутатите.
Законопроектът, внесен от народния представител от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Божидар Божанов и група депутати, който също бе приет на първо четене, предвижда промени, насочени към намаляване на административната тежест, повишаване на връчването и контрола, улесняване на гражданите чрез елиминиране на всички стикери от предното стъкло на автомобила и заменянето им с автоматизирани справки в централизирани регистри, възможността за заплащане на глоби онлайн без преди това да се налага те да бъдат връчени присъствено, както и намаляване на рецидивистите на пътя като се въвежда задължение за контролните органи да спират на пътя и да връчват невръчени електронни фишове и наказателни постановления на водачи, които имат повече от 5 невръчени такива. Законопроектът въвежда и задължение за публикуване на данни за извършените нарушения, съответно за съставените актове, фишове, електронни фишове и наказателни постановления. Въвежда се и право на служебен електронен достъп на държавни органи и други лица, обработващи ги по закон, до данните за административните нарушения на водачите.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от народния представител от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Явор Божанков, който също бе приет на първо четене, цели да разреши проблема със зачестилите случаи с полеви тестове (DrugTest5000) за водачи на МПС, които отчитат значителен процент ”фалшиви” резултати. Според вносителите последствията от един такъв фалшив резултат засягат значително правата на гражданите, като всичко това е свързано с отнемане на свидетелството за управление на МПС до 18 месеца или до решаването на случая и се прекратява регистрацията на автомобила за период от 6 месеца до 1 година. Това е значителен период от време, през който мярка, определена като временна и единствено във връзка с необходимостта да се осигури безопасност на пътя, се налага практически като наказание.
Народното събрание не прие проекта за изменение в закона, внесен от народни представители от „Възраждане“. Целта на проекта за изменение беше да се постигне по-бърза реализация на отнетите моторни превозни средства в полза на държавата чрез продажбата им на публичен търг или чрез предоставянето им на бюджетни организации.
Парламентът прие на второ четене промени в закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Целта им е да се съкратят сроковете за издаване на документи при строеж и въвеждането в експлоатация на цифрови технологии, както и да се оттечете като цяло нарастващото значение на цифровите технологии.
