Държавен вестник, брой 39 от 12.05.2021 г.

Държавен вестник, брой 39 от 12.05.2021 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 39 от 12.05.2021 г.)

В извънредния брой 39 на „Държавен вестник“ са обнародвани следните укази на президента на Република България: Указ № 129 за назначаване на служебно правителство от 12 май 2021 г., Указ № 130 за разпускане на Четиридесет и петото Народно събрание на 12 май 2021 г. и насрочване на избори за Народно събрание на 11 юли 2021 г. и Указ № 131 за назначаване, считано от 12 май 2021 г., на Централна избирателна комисия.

Обнародвано е Определение № 2 от 29 април 2021 г. по конституционно дело № 6 от 2021 г., с което Конституционният съд (КС) допуска за разглеждане по същество по искане на общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд един от поставените въпроси, а именно: как следва да се разбира понятието „пол“, използвано в Конституцията, и има ли то смисъл, различен от биологичния. В искането е изложено, че пред общото събрание на Гражданска колегия на ВКС (ВКС) е образувано тълкувателно дело № 2/ 2020 г. въз основа на определение № 86/27.04.2020 г. по гр. д. № 698/2020 г. на състав на Четвърто гражданско отделение, за уеднаквяване на противоречивата практика на ВКС по следния въпрос: Допустимо ли е и при какви предпоставки съдът да допусне по реда на Закона за гражданската регистрация (ЗГР) промяна на данните в съставените актове за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален? Посочено е, че според част от съдебната практика при несъвпадане на половата идентичност с пола, вписан в актовете за гражданско състояние, българският съд следва да признае право на промяна (актуализиране) на пола, а с това – и на името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, за когото в охранителното производство по ЗГР се установи, че е транссексуален

Промени има в Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател на съд и те касаят изменения в действащата уредба на атестирането по няколко направления – по отношение субектите, подлежащи на атестиране, правомощията и дейността на компетентните за атестирането органи, методиката за атестиране и формирането на крайната комплексна оценка.

Държавен вестник, брой 37 от 07.05.2021 г.

Държавен вестник, брой 37 от 07.05.2021 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

КС решава във вторник ще допусне ли тълкуване на понятието „пол“ по искане на ВКС

КС решава във вторник ще допусне ли тълкуване на понятието „пол“ по искане на ВКС

На 13 април – вторник – Конституционният съд (КС) ще заседава и ще реши дали ще допусне делото, образувано по искане на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) във връзка с изясняването на значението на понятието „пол“- съобщава сайтът „Правен свят“.

Искането на Гражданска колегия на ВКС бе мотивирано с тълкувателното дело, което стои пред нея, по въпроса: „Допустимо ли е и при какви предпоставки да бъде допусната юридическа промяна на пола при установена транссексуалност на молителя?“.

Въпреки че въпросът относно дефиницията на понятието „пол“ изглежда да не е спорен нито в социален, нито в юридически контекст, се очаква решението на конституционните съдии завинаги да затвори открехнатата врата към наричаната в публичното пространство „джендър идеология“, според която полът не е биологично детерминиран и има ясно изразено социално измерение. Подобни постулати обществото, а и самият КС, откри по-рано в предложената за ратифициране у нас Истанбулска конвенция. Последната се оказа в противоречие с българския основен закон.

Повече подробности по темата четете тук.

И новата методика за санкциите по програмата за селските райони е нищожна

Върховният административен съд (ВАС) окончателно прогласи за нищожна Методиката за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (пълния текст на решението виж тук).

Решението идва след като за нищожна беше обявена и предишната методика, която действаше от 2007 г. до 2013 г. (повече виж тук).

Петчленен състав на ВАС с председател и докладчик Георги Колев и членове Любомир Гайдов, Виолета Главинова, Юлия Ковачева и Емил Димитров потвърди решението на съда от миналата година (повече за него виж тук), с което методиката за периода от 2014 г. до 2020 г., беше обявена за нищожна – съобщава сайтът Лекс.бг.

Основният проблем е в това, че тя е утвърдена от изпълнителния директор на държавен фонд „Земеделие“ и ВАС в поредно решение заявява, че тя е нормативен административен акт, а той няма право да издава такива.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС ще се произнесе с тълкувателно дело за правото на отказ от наследство на непълнолетните

„Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство?“ – на този въпрос е посветено първото тълкувателно дело за 2021 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). В основата на противоречивата практика на самия ВКС по него е спорът дали отказът от наследство представлява отказ от права на непълнолетен, който по закон е нищожен.

Два състава на Гражданската колегия на ВКС са били изправени пред казусите на деца, чийто баща е починал и им е оставил в наследство повече дългове, отколкото имущество. И в двата случая със съгласието или представлявани от майките си, те подават заявления за вписване на отказ от наследство. И в двата случая първата и втората инстанция отказват да впишат отказа в особената книга по чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството, съобщава сайтът Лекс.бг.

Докладчик по тълкувателното дело е Емилия Донкова, а заедно с нея в комисията, която трябва да изготви проекта на решение, са Дияна Ценева и Камелия Маринова.

Повече подробности по темата четете тук.

Период, през който не е положен труд, невинаги е „почивка“, напомня СЕС

Периодите на постоянно разположение на повикване попадат в обхвата на понятието „работно време“, когато наложените на работника през тези периоди ограничения обективно и чувствително засягат възможността му свободно да организира времето, през което неговите професионални услуги не се изискват, и да се посвети на своите собствени интереси. Това постанови днес Съдът на Европейския съюз (СЕС) по две запитвания –  от Словения по дело на технически специалист, който отговаря за телевизионни предавателни центрове в планината,  и от Германия – по дело на пожарникар от Офенбах на Майн, който е поискал от съда да му се плаща за времето на разположение, тъй като в тези периоди с него трябва да може да се осъществи контакт и при сигнал да стигне в рамките на 20 минути до границите на града, вече в служебно облекло, с предоставената му служебна кола.

„Периодите на дежурство, включително и в условията на постоянно разположение на повикване, в своята цялост също попадат в обхвата на понятието „работно време“, когато наложените на работника през тези периоди ограничения обективно и чувствително засягат възможността му свободно да организира времето, през което неговите професионални услуги не се изискват, и да се посвети на своите собствени интереси. Обратното, при липсата на такива ограничения, единствено времето, свързано с действително положен през тези периоди труд, ако има такъв, трябва да се счита за „работно време“, заявява СЕС.

СЕС специално подчертава, че това, че даден период на разположение не може да се квалифицира като „работно време“, не дава право на работодателите да въвеждат периоди на дежурство, които поради своята продължителност или честота, представляват риск за безопасността или здравето на служителите- съобщава в материала си сайтът Правен свят.

Повече подробности по темата четете тук.

До края на годината в четири пилотни съдилища ще се въведе задължителна медиация

До края на годината в четири пилотни съдилища да се въведе задължителна медиация по някои видове дела, а най-късно в началото на 2023 г. и във всички останали 24 окръжни съдебни района. Да се предвидят стимули и санкции за страните във връзка с медиацията. Тези, които се възползват от нея, да плащат държавна такса в намален размер, а онези, които откажат – да поемат изцяло разноските по делата до последната съдебна инстанция. Това предвижда Концепция за въвеждането на задължителна съдебна медиация по граждански и търговски дела, която ще обсъди във вторник Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Документът е изготвен от работна група от съдии и с председател члена на съвета Даниела Марчева. Групата беше натоварена със задачата да предложи действия за въвеждането на задължителната медиация като средство за регулиране на високата натовареност на съдилищата. След множество срещи и обсъждания тя изготви концепцията, а същевременно темата за медиацията „влезе“ и в Националната програма за развитие „България 2030“, в рамките на която е подготвен и проект „Въвеждане на способи за алтернативно разрешаване на спорове (АРС) в съдебната система в България – пилотно въвеждане на задължителна съдебна медиация; доизграждане на мрежата от съдебни центрове във всички окръжни райони на страната; разработване на стратегия за пълноценно използване на други алтернативни способи за разрешаване на спорове“.

Задължителната медиация ще бъде въведена пилотно в София, Варна, Пазарджик и Перник. Съдилищата в тези градове са избрани, защото там има изградени и работещи съдебни центрове по медиация. От останалите 24 в девет ще трябва да се надградят, а в 15 – да се създадат такива центрове.

Предвижда се да има задължителна медиация по следните видове дела: развод; делба; спорове за промяна на мерките, свързани с родителската отговорност и личните отношения с бабата и дядото; спорове между съсобственици или във връзка с отношенията в етажната собственост; разпределяне на ползването на съсобствена вещ.

Повече подробности по темата четете тук.

Реформират из основи работата на съдилищата – районните вече няма да гледат дела от общ характер

Реформират из основи работата на съдилищата – районните вече няма да гледат дела от общ характер

Съдийската колегия избра модел за прекрояване на съдебната карта, съобщава правно-информационният сайт Правен свят.

В материала си авторката Цветелина Янкова информира, че Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) е стартирала работата си в началото на годината с разгорещен дебат и последвал избор на модел за прекрояване на съдебната карта, който на практика предвижда реформа на цялата съдебна система, окрупняване на районни съдилища и промени в подсъдността.

Моделите бяха представени в края на 2020 г., като последното заседание по въпроса на 20 октомври приключи с уговорката, че наличните предложения ще бъдат обсъдени с магистрати и допълнително ще бъде преценено по кой път да се върви.

В първото си заседание Съдийската колегия директно се е заела с обсъждането на четвъртия, най-радикален модел, предложен от Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова. За разлика от останалите варианти, този засяга не само окрупняването на органи, но засяга и въпросите за подсъдността, натовареността, специализацията и кариерното израстване.

Макар и доста сложен, моделът се е оказал сред най-предпочитаните от магистратите, проучване сред които вече е било проведено. Идеята е да се промени родовата подсъдност на даден районен съд, който остава да работи само по наказателни дела от административен характер, някои мерки за неотклонение, по дела, разглеждани в закрито заседание, вкл. всички, разглеждани по дежурство, както и за сравнително по-леки от правна страна спорове. Идеята е да се създаде единен основен първоинстанционен окръжен съд.

Става дума за частична промяна на родовата подсъдност и справянето с наличния ресурс вътре.  Един районен съд остава първа инстанция – по бързо ликвидни дела, окръжният съд става основна първа инстанция и втора инстанция по делата на РС. Апелативният съд става истинска втора инстанция. Едни дела отиват в окръжен съд, а част от делата на окръжния съд отиват в районния съд. Районният съд може да се състои от постоянен и непостоянен състав. Моделът предвижда постоянният състав да е само от съдии от районния съд, а непостоянният може да включва и съдии от окръжния съд.

Останалите районни съдии се местят в окръжния съд – след атестация, съответния ранг и решение на Общото събрание на горния съд. Общият брой на съдиите в районните съдилища ще се определя ежегодно в края на годината от Съдийската колегия по броя дела. Съдиите от окръжния съд ще дават и дежурства в районния съд, като натоварването няма да е голямо, а ако има необходимост – броят на съдиите или часовете работа на магистратите от окръжния съд може да бъде увеличен. Подобна алтернатива може да бъде разгледана и в обратен вариант – районен съдия може да отиде в окръжния съд спрямо броя на делата.

Повече подробности по темата четете в Правен свят.

Чл. 242, ал. 8 от българския НК противоречи на правото на ЕС, реши съдът в Люксембург

Национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на квалифицирана контрабанда, когато то принадлежи на трето добросъвестно лице, противоречи на правото на Европейския съюз. Това постанови Съдът на ЕС по преюдициално запитване на Пловдивския апелативен съд за това дали чл. 242, ал. 8 от Наказателния кодекс противоречи на правото на съюза (пълния текст на решението на СЕС виж тук), съобщава сайтът Лекс.бг.

Разпоредбата предвижда: Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението“.

Тя вече беше критикувана от Европейския съд по правата на човека (виж решението по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. срещу България тук), а сега директно беше обявена за противоречаща на правото на ЕС от съда в Люксембург.

Повече подробности по темата четете тук.