Полезно в ДВ (бр. 20 от 11.03.2022 г.)

В брой 20 на “Държавен вестник” се изменя и допълва Законът за защита на потребителите.

Промените имат за цел да осигурят въвеждане изискванията на Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на Директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно по-доброто прилагане и модернизиране на правилата за защита на потребителите в Съюза.

Най-съществената промяна, която се прави в Закона за защита на потребителите е въвеждането на изискване за прозрачност към онлайн местата за търговия по отношение автентичността на отзивите на потребителите, както и въвеждането на забрана за използване на фалшиви и неверни отзиви на потребители, предоставянето на информация на потребителите относно лицето, което продава стоките чрез онлайн мястото за търговия, предоставяне на информация от страна на онлайн местата за търговия относно основните параметри, с които се определя класирането на отправените предложения до потребителите в отговор на тяхното търсене, както и тяхната относителна тежест в сравнение с други параметри.

В настоящия брой на  ДВ е изменен и допълнен Законът за водите.

Целта на направните промени е преодоляване на съществуващата нормативна празнота по отношение срока на действие на Плановете за управление на речните басейни и Плановете за управление на риска от наводнения, необходими за управлението на водите.

Плановете за управление на риска от наводнения за периода 2016 – 2021 г. и Плановете за управление на речните басейни за периода от 2016 – 2021 г. ще се прилагат до приемането на актуализирани планове.

Друга съществена промяна в нормативния акт е преминаването на Националния институт по ме­теорология и хидрология към министъра на околната среда и водите.

Имуществото, архивът, както и всички права и задължения, включително членствените правоотношения в национални, европейски и международни организации по метеорология и хидрология, и правото да обучава докто­ранти по акредитирани докторски програми на Националния институт по метеорология и хидрология преминават към Националния институт по метеорология и хидрология към Министерството на околната среда и водите.

В този брой се изменя и допълва и Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието.

Причините, които налагат направените промени се отнасят до новите административни услуги, които ще се предоставят от Министерството на правосъдието и от съдилищата. Целта е определяне на държавните такси, събирани от съдилищата и от Министерството на правосъдието при предоставянето на административни услуги и изпълнение на правилото на чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси, съгласно който държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго.

Омбудсманът: Колектор да събира дълг само при изричното ни съгласие

Омбудсманът: Колектор да събира дълг само при изричното ни съгласие

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до министъра на икономиката и индустрията Корнелия Нинова относно публикувания за обществено обсъждане законопроект за събиране на вземания по потребителски договори, добил популярност като Закон за колекторите. 

„Смятам, че от най-голямо значение е чрез закона по ясен и категоричен начин да се пресекат всички недобросъвестни практики, използвани до момента за притискане и принуждаване на хората да плащат, без съобразяване с лично, семейно и здравословно положение, на изтекли по давност дългове, с методи на ръба на закона и с позоваване на неясно как многократно нараснали дългове“, пише проф. Ковачева. В становището си тя обръща внимание, че в законопроекта липсват две много важни за правата на гражданите гаранции.

На първо място това е предварителното съгласие на длъжника вземането му да може да бъде прехвърлено на трето лице, различно от кредитора.

Общественият защитник настоява съгласието да бъде уговорено като отделна клауза в договора или анекс, а не като част от общите условия, с които повечето граждани не се запознават в подробност при подписването.

„По този начин самият длъжник ще може да прецени дали допуска да плаща или от него да бъде събиран дълга от лице, различно от кредитора. Ако не бъде дадено изрично съгласие, има риск гражданите изобщо да не разберат, че са се съгласили дългът им да бъде прехвърлен на друго лице“, подчертава омбудсманът.

Диана Ковачева обръща внимание и на друг известен факт, а именно, че когато се прехвърлят задължения, те се купуват на значително по-ниска стойност от дължимата сума. Затова според омбудсмана е справедливо кредиторът първо да предложи на длъжника да изкупи задължението си, но при същите условия, при които би го продал на колектор.

„Проблем виждам и в обхвата на предложения законопроект. Разпоредбата на чл. 1 визира необслужваните потребителски договори, но в този обхват не влизат банковите кредити и тези, отпускани с договор от фирмите за бързи кредити, а именно от тяхното извънсъдебно събиране от колектори страдат на-голяма част от гражданите. Също така е неясно дали под „необслужвани” се разбира изцяло или частично необслужвани“, допълва общественият защитник.

Становището можете да видите тук

 

КС обяви за противоконституционни четири конфискационни разпоредби от НК

На 30 септември 2021 г. Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело № 10 от 2021 г., с което обяви за противоконституционни разпоредбите на чл. 234г, ал. 3 в частта „независимо чия собственост е”, чл. 242, ал. 8 в частта „и когато не е собственост на дееца”, чл. 280, ал. 4 в частта „или му е предоставено доброволно” и чл. 281, ал. 3 в частта „или му е предоставено доброволно” от Наказателния кодекс (обн. ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., посл. изм. ДВ бр. 9 от 2.02.2021 г.). Решението e прието единодушно с 11 гласа.

Всички те бяха атакувани в КС от омбудсмана Диана Ковачева.

В решението съда се посочва, че общото между четирите частично атакувани разпоредби е, че всички те предвиждат принудително отнемане  в полза на държавата на определени категории движими вещи, които са послужили за извършването на престъпление и чийто собственик е лице извън кръга на осъдените за съответното деяние. В нито една от разпоредбите не е предвидена възможност за преценка от страна на съда дали да постанови отнемането, като съобрази други обстоятелства, които биха били от значение за неотнемане на вещта

„Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си да контролира и санкционира физически и юридически лица, осъществяващи нераглементиран превоз, не може да бъде основание за въвеждане на ограничения на основни права, с характер на фактическо санкциониране и такова ограничение е конституционно нетърпимо“ – подчергтават в решението си констутуционните съдии.

С пълния текст на решението можете да се запознаете тук.

Полезно в ДВ (бр. 68 от 17.08.2021 г.)

В брой 68 от 17.08.21 г. е обн. НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-9 от 2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, в която се прецизират изискванията към документите, които се представят от чужбина, за регистриране на събитията по гражданско състояние, свързани с тяхната легализация или подобна формална процедура и превод.

С проекта се въвежда задължение за отговорните длъжностни лица в общинските администрации да уведомяват засегнатите граждани, когато установят непълноти и грешки в личните им данни и се регламентират разпоредби, свързани с промяна и/или възстановяване на име по реда на чл. 19а от Закона за гражданската регистрация.

Обнародвани са и ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 281 от 13.08.2021 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2021 г., ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 279 от 13.08.2021 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите за 2021 г., ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 278 от 13.08.2021 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на правосъдието за 2021 г.

Националният омбудсман атакува пред КС разпоредби от ЗУТ, превръщащи собствениците на имоти в заложници на общините

Две разпоредби от Закона за устройство на територията (ЗУТ), които превръщат собствениците на имоти в заложници на бездействието на общинските власти, бяха оспорени в Конституционния съд (КС) от омбудсмана Диана Ковачева, съобщава Лекс.бг (пълния текст на искането ѝ виж тук).

Двата текста са влезли в ЗУТ при измененията му от 2020 г. между първо и второ четене и срещу тях незабавно и остро е възразил строителният бранш, а след това президентът Румен Радев им е наложил вето. Въпреки настояванията на бизнеса и на държавния глава, депутатите са ги приели и сега те стигат до КС.

Става въпрос за чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 от ЗУТ.

Както „Лекс“ вече е писал, основният проблем произтича от новата ал. 16 в чл. 148 от ЗУТ. Тя гласи: Разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. При урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до строежа.

С нея в закона се въвежда ново изискване, за да бъде издадено разрешение за строеж – да има приложен подробен устройствен план (ПУП) за улицата, на която ще се изгражда нов обект. Какво означава да има приложен ПУП за регулацията определя §22 от заключителните разпоредби на ЗУТ и той предвижда, че такъв е налице, ако на собствениците на имоти, които са предвидени за улици, са платени обезщетенията за отчуждаването им или поне са сключени окончателни договори за прехвърлянето.

Т.е. общината вече трябва да е собственик на всички части от парцели, които са предвидени за изграждането на улица и едва когато това е факт, човек ще може да получи разрешение за строеж в собствения му имот.

Както е известно тази практика, без още да е регламентирана в ЗУТ, започна да се прилага в София. Столичната община от близо пет години не издава разрешения за строеж, ако не е приключила процедурата по отчуждаване и улицата не ѝ е дарена. Главният архитект на столицата дори многократно се е хвалил, че в резултат на тази политика всяка година на общината се даряват хиляди квадратни метри земя.

Сега омбудсманът я атакува в КС и заяви, че тя погазва правото на собственост.

Повече подробности по темата четете тук.

Новата неустойка по бърз кредит или „и опитен юрист няма да се ориентира“ какво стана

„И опитен юрист няма да се ориентира“. Тази реплика на депутата от БСП Явор Божанков илюстрира какво се случи днес в парламентарната зала, когато народните представители трябваше да гласуват отмяната на приетата на 19 ноември 2020 г. в Закона за потребителския кредит (ЗПК) нова неустойка по бърз кредит, която се допуска да достига двойния размер на главницата и ако не го надвишава, се приема, че не е прекомерна и не нарушава добрите нрави.

Промяната беше предложена от независимия депутат Спас Панчев. Както „Лекс“ писа, с нея се създава нова ал. 7 на чл. 19 от ЗПК, в която са регламентирани тези нови правила (повече виж тук).

След гласуването ѝ преди седмица се разрази скандал – омбудсманът Диана Ковачева заяви, че ако бъде обнародвана ще я атакува незабавно в Конституционния съд, а над 130 адвокати поискаха от президента Румен Радев да ѝ наложи вето. Той това и направи. Указът за ветото му беше издаден вчера.

Преди това обаче председателката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова внесе спешна промяна в ЗПК чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за 2021 г. С нея се отменят приетите на второ четене текстове, които обаче все още не са закон, тъй като няма указ на президента за обнародването им, напротив – върнати са за ново обсъждане с вето.

Така днес парламентът беше поставен в ситуация да гласува за отмяната на разпоредби в закон, които все още не съществуват.

Повече подробности по темата четете тук.

Адвокатурата: ЧСИ да събира доброволно вземания е все едно съдия да дава правни консултации

Неприемливо е на съдебните изпълнители да се дават квазисъдебни и квазимедиаторски функции, заяви и омбудсманът

Да се даде на съдебни изпълнители да събират доброволно вземания е все едно съдиите да дават правни консултации или полицаи да извършват частна охрана. Това заявява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище  (пълния му текст виж тук) до Народното събрание, което обсъжда промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се създава нова процедура по доброволно събиране на вземания (с нов чл. 428а ГПК), която да се възложи на държавните и частните съдебни изпълнители. Тя е изцяло извънсъдебна и по нея разноски се дължат само от кредитора, а ЧСИ и ДСИ не могат да осъществяват каквато и да е принуда (повече за предложението и за позициите по него можете да прочетете тук).

Адвокатурата от самото възникване на идеята остро ѝ се противопоставят, а днес са изпратили и становище, в което за да илюстрират абсурдността, според тях на подобна възможност, правят тези сравнения.

Основният проблем, който адвокатите изтъкват при доброволно събиране на вземания от ЧСИ и ДСИ е, че така ще бъде накърнена независимостта им. И заявяват, че не може да бъде независим при осъществяване на публичните му функции орган, който „всеки може да наема да му извърши като публичен орган (съдебен изпълнител) частна работа, каквато частна работа е предвижданото несъдебно доброволно събиране на вземания от съдебни изпълнители“.

Това според адвокатурата може да доведе до деинституционализиране на органите по принудително изпълнение и косвено да компрометира самото принудително изпълнение.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 53 от 12.06.2020 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение № 5 от 2 юни 2020 г. по конституционно дело № 3 от 2019 г., с което Конституционният съд отхвърли искането на предишния омбудсман Мая Манолова за отмяна на единната цена на водата. Съдът смята, че доводите в искането, че замяната на диференцирания подход – с оглед начина на добиване на водата при определяне на цените, с принципа на единна цена за обособена територия води до избирателен, социално неоправдан и небалансиран подход при ценообразуването на В и К услугите, са извън контрола за конституционност.

Относими са към управленската концепция, отразена в Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014 г. – 2023 г., която визира наред с модернизация на отрасъла и социалната поносимост на цените на В и К услугите. В тази част Народното събрание е органът, който преценява по целесъобразност, при промяна на обстоятелствата, налице ли е необходимост за промяна на действащ закон – в случая по отношение определяне цените на В и К услугите.

Обнародвани са промени в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове. Определя се редът за издаване на разрешение на директора на териториалната дирекция по местонахождението на данъчния склад, от който ще бъдат изведени стоките.

Промени има и във връзка с въведеното законово изискване лицензираните складодържатели да използват в данъчните складове система за видеонаблюдение и контрол, като целта на мярката е да се подобри контролната дейност на митническите органи в данъчните складове, което ще създаде предпоставки за повишаване на бюджетните приходи.

Отпада изискването за издаване на приложение № 14б, тъй като информацията, която се попълва в него частично се дублира с тази, която се въвежда по електронен път в ИС „Контрол на горивата”.

Обнародвани са две нови наредби на Министерство на образованието – за придобиване на квалификация по професията „Графичен дизайнер“ и за придобиване на квалификация по професията „Компютърен график“.

С наредбите се определят единните изисквания, необходими за упражняване на двете професии, които са задължителни за всички обучаващи институции, имащи право да организират обучение, завършващо с издаване на Свидетелство за професионална квалификация или Удостоверение за професионално обучение.

Призив: КСО да се промени заради безработните от кризата с Covid-19

Кодексът за социално осигуряване (КСО) да се промени заради хората останали за кратко без работа заради епидемията от Covid-19 и въведеното извънредно положение, предлага омбудсманът Диана Ковачева.

Става въпрос за чл. 54б, ал. 4 от КСО, заради която много хора получават минималното обезщетение за безработица за минимален срок. Разпоредбата гласи: Безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца“.

Ковачева обяснява, че е получила много жалби от граждани, които са ползвали са обезщетение за безработица за кратък срок, след което са си намерили работа, но поради пандемията и извънредното положение отново са останали без работа.

Заради разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 КСО те са „наказани“ да получават парично обезщетение за безработица в минимален размер и срок, посочва омбудсманът. И пише на социалния министър Деница Сачева: Те търсят съдействие да бъде преразгледан текстът на чл. 54б, ал. 4 от КСО в тази му част и да отпадне ограничението за оставане без работа за период от 3 години или изискването да се промени и прилага за всеки отделен случай, като се взема предвид срока, в който е ползвано обезщетение“.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 48 от 26.05.2020 г.)

В брой 48-ми на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение за избиране на омбудсман, с което Народното събрание избра доц. Д-р Диана Ковачева за омбудсман.

Обнародвано е Решение № 4 от 14 май 2020 г. по конституционно дело № 9 от 2019 г., с което Конституционният съд отхвърли искане на Върховния административен съд за обявяване на противоконституционна нормата на чл. 142, ал. 1 от Административнопроцесуалният кодекс, съгласно който cъoтвeтcтвиeтo нa aдминиcтpaтивния aĸт c мaтepиaлния зaĸoн ce пpeцeнявa ĸъм мoмeнтa нa издaвaнeтo мy. Toвa e в paзpeз c пpинципa нa пpaвoвaтa дъpжaвa, ĸaĸтo и нe пpeдocтaвя възмoжнocт нa peшaвaщия cъд дa извъpши coбcтвeнa пpeцeнĸa зa пpилoжимия зaĸoн в зaвиcимocт oт вcичĸи oбcтoятeлcтвa пo дeлoтo, ce coчeшe в иcĸaнeтo.

В решението на съда се казва, че ако материалният закон, който е действал към момента на издаването на индивидуалния или общия административен акт, е обявен от Конституционния съд за противоконституционен, то той няма да се приложи по заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или пред административен орган. Също така съдът казва, че „правната теория и практиката приемат, че в административното право при индивидуалните и общите административни актове е приложим този закон, който е в сила към момента на издаването им.

Преценката на съда при контрола за материална законосъобразност върху тези административни актове е дали фактите, предвидени в хипотезата на правната норма, са били правилно установени от издаващия акта административен орган и дали към тях е приложен правилно материалният закон, който е регулирал обществените отношения именно към този момент.

Административнопроцесуалният кодекс не предоставя на съда компетентност да преценява дали нов материален закон, или изменен закон, последващи издаването на акта, са приложими при висящо съдебно производство. Не съществува възможност за преценка на съда и за приложението на по-благоприятен закон (така, както е предвидено в чл. 2, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) по отношение на престъпленията). Приложението на такива закони би могло да се реализира, но само ако законодателят изрично им е придал обратно действие съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове.“