Държавен вестник, брой 3 от 10.01.2025 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
Архив на категория: Национален омбудсман
Конституционният съд отхвърли две искания на националния омбудсман
КС: Ограничението в броя на явяванията на изпит за юридическа правоспособност е обществено оправдано
Конституционният съд (КС) отхвърли искането на омбудсмана за обявяване на противоконституционност на текста на чл. 300, ал. 3 от Закона за съдебната власт, който въвежда ограничение на допустимия брой явявания на изпита за придобиване на юридическа правоспособност, от което зависи и правото за упражняване на редица професии (решението вижте тук). Законът предвижда, че при оценка „неиздържал“ стажант-юристът има право да се яви на изпит след допълнителен двумесечен стаж до три пъти. Ограничението е обществено оправдано, а и то не е новост за българската образователна система. Същевременно КС установява, че в нормата има двусмислие, доколкото не е съвсем ясно какъв е допустимият брой явявания – дали те са общо три, като в тях влиза и първият неуспешен опит, или при неуспешен опит кандидатът има право да се яви още три пъти на изпит, т.е. общо четири. В становището си министърът на правосъдието сочи, че практиката при провеждане на този изпит е да се допускат общо три явявания.
И по друго дело КС също така единодушно отхвърли искане на доскорошния омбудсман Диана Ковачева да отмени условието в Закона за движението по пътищата шофьорите, които искат да си възстановят контролните точки след преминато допълнително обучение, без да чакат две години, да са си платили глобите.
По информация на Capital.bg.
КС отказа да отмени правилото в ЗДвП, че трябва да си платиш глобите, за да възстановиш точки
Конституционният съд (КС) единодушно отказа да отмени изискването шофьорите, които искат да си възстановят контролните точки, без да чакат две години, да са си платили глобите (пълния текст на решението виж тук). То беше оспорено от доскорошния омбудсман проф. Диана Ковачева.
Тя искаше частично (в почернената част) да бъде обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), която предвижда: „Броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи“.
Според омбудсмана изискването засяга правата на шофьорите, които искат да повишат квалификацията си или да попълнят свои пропуски, заради които са им отнети контролни точки. Като изтъкна, че докато те не си платят глобите, не само не им се възстановяват точките, но и МВР има практика въобще да не ги допуска до обучение и изпит. По думите ѝ така засегнатите не могат да използват пълноценно собствеността си, а с изискването за плащане на глобите, за да се възстановят отнетите точки, се цели длъжниците да бъдат принудени да платят извън установения ред за принудително събиране на задълженията.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.
Държавен вестник, брой 14 от 16.02.2024 г.
Държавен вестник, брой 14 от 16.02.2024 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
Законът за личния фалит пак е на дневен ред
Законопроектът за несъстоятелност на физическите лица бе допълнен и отново бе пуснат за обществено обсъждане. Той е ангажимент на България по плана за възстановяване
Темата за личния фалит пак е на дневен ред, след като Министерството на правосъдието отново предложи Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица на публично обсъждане, чийто срок приключи на 14 март. Поводът за новото обсъждане са промени, внесени след първоначалното представяне на законопроекта и дебатите в 48-ото Народно събрание. С промените се разширява приложното поле на законопроекта, така че да обхване и граждани, които нямат доходи и имущество, но все пак да могат да предложат на кредиторите си споразумение.
„Капитал.бг“ предлага експертен коментар на последните промени в контекста на проведеното обществено обсъждане от Светла Стойкова, експерт в Съвета по законодателство в Министерството на правосъдието, която е участвала в работата по законопроекта от самото му начало.
Опитите за приемане на закон за личния фалит на потребителите през годините се оказват неуспешни и според министъра на правосъдието Крум Зарков те катастрофират поради съпротивата и сложността на материята. Конкретният повод за изготвянето на този законопроект от Министерството на правосъдието е изпълнение на ангажимент по Националния план за възстановяване и устойчивост, който изисква създаване на производство по несъстоятелност, което да включва план за погасяване, ликвидация на имуществото и да може да доведе до опрощаване на несъбираемите вземания. Европейската комисия очаква от България освен правила за несъстоятелност на търговците и предприемачите да въведе и правила за несъстоятелност и опрощаване за физическите лица – потребители.
В края на миналата година Законопроектът за несъстоятелност на физическите лица беше внесен в 48-ото Народно събрание и приет на първо гласуване в няколко комисии. В Комисията по правни въпроси, която беше водеща, проектът беше приет единодушно, макар и с очаквания за някои редакции преди второ гласуване. Предложението на омбудсмана Диана Ковачева да бъде предложена същата възможност за обявяване на несъстоятелност и за лицата без имущество и доходи беше подкрепено и припознато от няколко народни представители. Гражданите, които нямат имущество, не бива да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради този факт. Те заслужават същите възможности за защита – да бъде открито и проведено производство, което да приключи с възможност за освобождаване от задължения в същите срокове.
Повече подробности по темата четете в Capital.bg.
Омбудсманът сезира КС с две нови дела
Омбудсманът Диана Ковачева атакува пред Конституционния съд разпоредбата на чл. 10, ал. 16 от Закона за пътищата, според която превозно средство не може да мине на годишен технически преглед, ако има неплатени пътни такси – винетка или тол такса, съобщава Капитал. В искането се сочи, че текстът противоречи на принципа на правовата държава и правото на свободно придвижване. Напомня се, че такси се плащат само за преминаване по платената пътна мрежа и е напълно възможно собственик на МПС никога да няма необходимост от винетка, но да е принуден да си купи, за да мине на технически преглед. Законопроект за отмяна на оспорения текст бе внесен в 47-ото Народно събрание, като МРРБ призна, че текстът е непрецизен и на практика не се прилага, но в предишния парламент не стигна време да бъде премахнат. В сегашното Народно събрание няма внесен такъв законопроект.
С друго свое искане, пак от тази седмица, омбудсманът поиска КС да обяви за противоконституционна разпоредба от Закона за висшето образование (чл. 8, т. 3), която не допуска държавата да подпомага студентите в частните висши училища. По информация на capital.bg.
Полезно в ДВ (бр. 20 от 11.03.2022 г.)
В брой 20 на “Държавен вестник” се изменя и допълва Законът за защита на потребителите.
Промените имат за цел да осигурят въвеждане изискванията на Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на Директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно по-доброто прилагане и модернизиране на правилата за защита на потребителите в Съюза.
Най-съществената промяна, която се прави в Закона за защита на потребителите е въвеждането на изискване за прозрачност към онлайн местата за търговия по отношение автентичността на отзивите на потребителите, както и въвеждането на забрана за използване на фалшиви и неверни отзиви на потребители, предоставянето на информация на потребителите относно лицето, което продава стоките чрез онлайн мястото за търговия, предоставяне на информация от страна на онлайн местата за търговия относно основните параметри, с които се определя класирането на отправените предложения до потребителите в отговор на тяхното търсене, както и тяхната относителна тежест в сравнение с други параметри.
В настоящия брой на ДВ е изменен и допълнен Законът за водите.
Целта на направните промени е преодоляване на съществуващата нормативна празнота по отношение срока на действие на Плановете за управление на речните басейни и Плановете за управление на риска от наводнения, необходими за управлението на водите.
Плановете за управление на риска от наводнения за периода 2016 – 2021 г. и Плановете за управление на речните басейни за периода от 2016 – 2021 г. ще се прилагат до приемането на актуализирани планове.
Друга съществена промяна в нормативния акт е преминаването на Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на околната среда и водите.
Имуществото, архивът, както и всички права и задължения, включително членствените правоотношения в национални, европейски и международни организации по метеорология и хидрология, и правото да обучава докторанти по акредитирани докторски програми на Националния институт по метеорология и хидрология преминават към Националния институт по метеорология и хидрология към Министерството на околната среда и водите.
В този брой се изменя и допълва и Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието.
Причините, които налагат направените промени се отнасят до новите административни услуги, които ще се предоставят от Министерството на правосъдието и от съдилищата. Целта е определяне на държавните такси, събирани от съдилищата и от Министерството на правосъдието при предоставянето на административни услуги и изпълнение на правилото на чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси, съгласно който държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго.
Омбудсманът: Колектор да събира дълг само при изричното ни съгласие
Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до министъра на икономиката и индустрията Корнелия Нинова относно публикувания за обществено обсъждане законопроект за събиране на вземания по потребителски договори, добил популярност като Закон за колекторите.
„Смятам, че от най-голямо значение е чрез закона по ясен и категоричен начин да се пресекат всички недобросъвестни практики, използвани до момента за притискане и принуждаване на хората да плащат, без съобразяване с лично, семейно и здравословно положение, на изтекли по давност дългове, с методи на ръба на закона и с позоваване на неясно как многократно нараснали дългове“, пише проф. Ковачева. В становището си тя обръща внимание, че в законопроекта липсват две много важни за правата на гражданите гаранции.
На първо място това е предварителното съгласие на длъжника вземането му да може да бъде прехвърлено на трето лице, различно от кредитора.
Общественият защитник настоява съгласието да бъде уговорено като отделна клауза в договора или анекс, а не като част от общите условия, с които повечето граждани не се запознават в подробност при подписването.
„По този начин самият длъжник ще може да прецени дали допуска да плаща или от него да бъде събиран дълга от лице, различно от кредитора. Ако не бъде дадено изрично съгласие, има риск гражданите изобщо да не разберат, че са се съгласили дългът им да бъде прехвърлен на друго лице“, подчертава омбудсманът.
Диана Ковачева обръща внимание и на друг известен факт, а именно, че когато се прехвърлят задължения, те се купуват на значително по-ниска стойност от дължимата сума. Затова според омбудсмана е справедливо кредиторът първо да предложи на длъжника да изкупи задължението си, но при същите условия, при които би го продал на колектор.
„Проблем виждам и в обхвата на предложения законопроект. Разпоредбата на чл. 1 визира необслужваните потребителски договори, но в този обхват не влизат банковите кредити и тези, отпускани с договор от фирмите за бързи кредити, а именно от тяхното извънсъдебно събиране от колектори страдат на-голяма част от гражданите. Също така е неясно дали под „необслужвани” се разбира изцяло или частично необслужвани“, допълва общественият защитник.
Становището можете да видите тук
КС обяви за противоконституционни четири конфискационни разпоредби от НК
На 30 септември 2021 г. Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело № 10 от 2021 г., с което обяви за противоконституционни разпоредбите на чл. 234г, ал. 3 в частта „независимо чия собственост е”, чл. 242, ал. 8 в частта „и когато не е собственост на дееца”, чл. 280, ал. 4 в частта „или му е предоставено доброволно” и чл. 281, ал. 3 в частта „или му е предоставено доброволно” от Наказателния кодекс (обн. ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., посл. изм. ДВ бр. 9 от 2.02.2021 г.). Решението e прието единодушно с 11 гласа.
Всички те бяха атакувани в КС от омбудсмана Диана Ковачева.
В решението съда се посочва, че общото между четирите частично атакувани разпоредби е, че всички те предвиждат принудително отнемане в полза на държавата на определени категории движими вещи, които са послужили за извършването на престъпление и чийто собственик е лице извън кръга на осъдените за съответното деяние. В нито една от разпоредбите не е предвидена възможност за преценка от страна на съда дали да постанови отнемането, като съобрази други обстоятелства, които биха били от значение за неотнемане на вещта
„Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си да контролира и санкционира физически и юридически лица, осъществяващи нераглементиран превоз, не може да бъде основание за въвеждане на ограничения на основни права, с характер на фактическо санкциониране и такова ограничение е конституционно нетърпимо“ – подчергтават в решението си констутуционните съдии.
С пълния текст на решението можете да се запознаете тук.
Полезно в ДВ (бр. 68 от 17.08.2021 г.)
В брой 68 от 17.08.21 г. е обн. НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-9 от 2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, в която се прецизират изискванията към документите, които се представят от чужбина, за регистриране на събитията по гражданско състояние, свързани с тяхната легализация или подобна формална процедура и превод.
С проекта се въвежда задължение за отговорните длъжностни лица в общинските администрации да уведомяват засегнатите граждани, когато установят непълноти и грешки в личните им данни и се регламентират разпоредби, свързани с промяна и/или възстановяване на име по реда на чл. 19а от Закона за гражданската регистрация.
Обнародвани са и ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 281 от 13.08.2021 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2021 г., ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 279 от 13.08.2021 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите за 2021 г., ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 278 от 13.08.2021 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на правосъдието за 2021 г.