Парламентът прие на второ четене изменения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, с които се създава Европейска единна точка за достъп

Парламентът прие на второ четене изменения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет, с които се създава Европейска единна точка за достъп. От юли 2027 г. тя ще предоставя централизиран достъп на инвеститорите до публично оповестявана информация за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие, решиха депутатите. 

Централизирането на достъпа до данни чрез Европейската единна точка за достъп се обвързва с голям брой вече съществуващи задължения за докладване на разнообразни видове информация от страна на финансовите субекти. Пазарните участници ще подават само информация, която вече е публична. 

Народното събрание прие на второ четене и промени в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Предвижда се комисиите, които регистрират кандидатите за участие в различни избори, съгласно Изборния кодекс, да предоставят на Комисията по досиетата точно определена информация, в която посочват трите имена, единния граждански номер и от коя партия, коалиция или инициативен комитет е издигнат всеки регистриран кандидат.

Парламентът изслуша служебния министър на отбраната Атанас Запрянов, служебния министър на външните работи Надежда Нейнски и изпълнителния директор на Летище „Васил Левски – София“ Иван Димитриев относно намиращите се на летището военни самолети на САЩ, планираното му временно затваряне за граждански цели, както и за напрежението в Близкия изток.

(Пресцентър на НС)

СЕС постанови, че изпълнението на ЕЗА не може да бъде отказано само защото престъплението е извършено и в България

Българският съд не може да откаже изпълнение на Европейска заповед за арест (ЕЗА) само на основанието, че престъплението е извършено и в България. Това заяви Съдът на Европейския съюз (СЕС) в решение (пълния му текст виж тук) по преюдициално запитване на Софийския апелативен съд (САС).

Съдебната практика по изпълнение на ЕЗА в последните години е изключително противоречива. Някои съдии приемаха, че извършването на престъплението – изцяло или частично, в България, е основание да откажат изпълнението на заповедта, а други постановяваха изпращането на търсените с нея в държавата, която ги иска, за да отговарят за твърдените в ЕЗА престъпления.

Именно липсата на предвидимост по тези дела е накарала съдиите от САС Камен Иванов, Величка Цанова и Атанас Стоилов Атанасов да се обърнат към съда в Люксембург.

С решението си от днес СЕС слага край на противоречията в практиката и на отказаните ЕЗА само на основание местоизвършването на престъплението, като подчертава, че съдиите трябва да изследват всички обстоятелства по всеки случай, в който се иска предаване на лице.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

СЕС прие ключово решение за отговорността за чужди задължения по чл. 177 ЗДДС

Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решение, с което посочи при какви условия е допустимо данъчните да търсят отговорност от трето лице за чужд ДДС дори когато първоначалният длъжникът е престанал да съществува. Това стана по преюдициално запитване на Административен съд – Велико Търново, който постави пред съда в Люксембург серия от въпроси, свързани с приложението на чл. 177 от Закона за ДДС.

В решението си съдът в Люксембург e постановил, че: „Член 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, разглеждан в светлината на принципите на пропорционалност и на правна сигурност, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, по силата на която от лицето, солидарен длъжник за плащане на данък върху добавената стойност по смисъла на този член 205, може да се търси отговорност и след като лицето — платец на този данък, е престанало да съществува като правен субект, когато е доказано, че първото лице е упражнило правото си на приспадане, като е знаело или е било длъжно да знае, че второто лице няма да плати този данък“.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Европрокуратурата откри само пясък във ферма за миди край Несебър за над 500 000 лева

Европейската прокуратура разследва измама при изграждане на ферма за миди в Черно море, при която собственикът е получил над 500 000 лева финансиране.

Става дума за проект за иновативна ферма за култивирани черни миди край Несебър, финансиран по Програмата за морско дело и рибарство. Проектът за създаване на фермата за миди е одобрен през юли 2020 г. и трябвало да бъде завършен през септември 2021 г.

По искане на Европейската прокуратура на 1 октомври 2025 г. следователи и гранични полицаи извършили инспекция на морското дъно с подводни и въздушни дронове на площ от 240 000 квадратни метра. На посочените координати, където трябвало да е фермата за миди, били разположени само три повърхностни буя, които дори не били свързани помежду си, а един липсвал.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 86 от 16.10.2025 г.

Държавен вестник, брой 86 от 16.10.2025 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

Има още

Полезно в ДВ (бр. 86 от 16.10.2025 г.)

В извънредния брой 86 на „Държавен вестник“ се обнародва Второ изменение на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България.

Приетите изменения и свързаните с тях извъндоговорни задължения се тълкуват и прилагат в съответствие с правото на Европейския съюз, като при необходимост се допълват от от люксембургското право. Страните се съгласяват, че всички спорове, свързани със законосъобразността, валидността, тълкуването или изпълнението на изменението, ще бъдат разглеждани изключително от Съда на Европейския съюз съгласно чл. 272 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Александър Корнезов встъпва като съдия в Съда на Европейския съюз

Новият български съдия в Съда на Европейския съюз (СЕС) ще встъпи днес, съобщиха от институцията.

Той ще заеме мястото на Александър Арабаджиев, който беше представител на България в СЕС от приемането ни в Евросъюза през 2007 г.

Мандатът на съдия Корнезов ще започне днес и ще продължи до 6 октомври 2030 г.

Встъпването му ще стане днес на тържествено заседание на съда по повод, от една страна, на приключването на функциите и напускането на бившите членове на институцията, и от друга страна, на полагането на клетва и встъпването в длъжност на нови членове.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Позиция на Софийски адвокатски съвет относно датата на възникване на задължението за двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове

Въпреки интензивната информационна кампания, предприета от българското правителство и отговорните институции, в публичното пространство се наблюдава тиражирането на разнопосочна и подвеждаща информация по отношение на датата, от която ще влезе в сила задължението за двойно обозначаване на цените на стоките и услугите. Още по-смущаващ е фактът, че част от информацията се разпространява от органите, натоварени да съблюдават точното прилагане на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ).

Действително по отношение на двойното обозначаване на цените, ЗВЕРБ не посочва точно определена календарна дата, от която това ще стане задължително, а чрез препращане към разпоредбите на правото на Европейския съюз, сред които Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България (Решението за приемане на еврото), закрепва определяема дата, която зависи от настъпването на конкретни юридически факти от процедурата по въвеждане на еврото в Република България на ниво ЕС. Ето какво пише вчл. 15, ал. 2 ЗВЕРБ, „периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва един месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България“.

Решението за приемане на еврото по същността си представлява незаконодателен акт на ЕС, защото е издадено на основание чл. 140, пар. 2 от ДФЕС и предметът му е да констатира, че изискванията за въвеждане на еврото в България са удовлетворени, с което отпада предвидената в чл. 5 от Договора за присъединява не България и Румъния към ЕС дерогация и да определи датата за това. В него ясно са посочени и адресатите му – държавите членки на ЕС.

Съгласно чл. 297, пар. 2, изр. последно от ДФЕС, незаконодателните решения на ЕС, в които са посочени техните адресати, влизат в сила от датата, на която адресатите са уведомени (нотифицирани) за тях. Решението е публикувано в Официалния вестник на Европейския съюз (ОВЕС) на 14.07.2025 г. Видно от информацията за акта на интернет страницата на EUR-Lex (официалния правен портал на ЕС), нотификацията на адресатите е извършена още на 10.07.2025 г., от която дата се приема, че Решението е влязло в сила.

Следвайки нормата на чл. 15, ал. 2 ЗВЕРБ, задължението за двойно обозначаване възниква един месец след влизане в сила на Решението за въвеждане на еврото.(в конкретния случай един месец след 10.07.2025 г.), а именно на 10 август 2025 г.

Въпреки ясните разпоредби на ЗВЕРБ и ДФЕС, редица медии и контролни органи публично заявяват че това задължение влиза в сила от 8 август 2025 г. и предупреждават за санкциониране при неговото неизпълнение. Посочената дата обаче не отчита датата на нотифициране на държавите членки – адресати на Решението. Съответно, подобна информация е в разрез и с императивното правило на чл. 15, ал. 2 ЗВЕРБ, която ясно закрепя началната дата на периода на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите спрямо датата на влизане в сила на Решението.

Публичното предоставяне на неточна информация поставя в опасност правата както на потребителите, така и на представителите на бизнеса, като освен това подлага под угрозата на загуба на доверие в обществото в иначе активната информационна кампания по въвеждане на еврото. Погрешното посочване на датата на пораждане на задълженията за двойно обозначаване потенциално може да доведе и до неправомерно налагане на санкции за невъзникнало задължение, съответно до водене на съдебни спорове с предрешен изход, а от там и до загуба на значителен държавен ресурс за съдебни разноски.

Ето защо САС призовава правителството и другите институции, отговорни за прилагане на уредбата на единната парична единица на ЕС в България, активно да поемат кампания за коректно и еднозначно посочване на началната датата, от която търговците ще бъдат задължени да обозначават цените на стоките и услугите в евро и в левове и категорично да опровергаят твърдения, неосноваващи се на разпоредбите на националното и европейско законодателство.

(информация от сайта на Софийската адвокатска колегия)

СЕС разясни как се преценява дали пощенска услуга е универсална и се облага с ДДС

Съдът на Европейския съюз (СЕС) даде важни разяснения за освобождаването от облагане с ДДС на доставките на обществените пощенски служби след преюдициално запитване от Върховния административен съд (пълния текст на решението виж тук).

То е отправено по дело във ВАС по касационна жалба от шефа на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ срещу решение на Административен съд София- град (АССГ). С обжалваното решение е отменен ревизионен акт, с който на „Български пощи“ е начислен за довнасяне ДДС за услуги, които според органите по приходите неправилно са декларирани като „универсална пощенска услуга“, която е освободена от облагане с ДДС доставка (чл. 49 от ЗДДС и чл. 132, § 1, буква „а“ от Директива 2006/112).

Според органите по приходите доставените услуги не са универсална пощенска услуга и съответно не са освободени от ДДС, защото, макар „Български пощи“ безспорно да е лицензиран доставчик на универсална пощенска услуга, в случая са налице индивидуално сключени договори с потребители, а в някои от тях има условия, които променят характера на услугата (цени по-ниски от утвърдените от КРС за извършване на универсалната пощенска услуга, в т.ч. без да е доказано, че цената покрива разходите за извършването на услугите; уговорено е събирането и доставянето на пощенските пратки от/до адреса на клиента и др.).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Полезно в ДВ (бр. 38 от 09.05.2025 г.)

В новия брой 38 на Държавен вестник е обнародван ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (обн., ДВ, бр. 11 от 2023 г.; изм., бр. 65, 84 и 88 от 2023 г.) с цел отговор на критиките на Европейската комисия по отношение на несъответствието на закона с изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (Директива 2019/1937) и пълното й транспониране, както и необходимостта от изпълнение на ангажиментите, поети от Република България с Националния план за възстановяване и устойчивост.

ЗИД на горецитирания закон, както и предложените текстове в Закона за местното самоуправление и местната администрация, са съгласувани и одобрени в цялост от Европейската комисия.

Ето някои промени:

  • съгласно съображение 26 от Директива 2019/1937 тя не следва да засяга защитата на поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти („привилегия на правната професия“), както е предвидено в националното право и, когато е приложимо, правото на Съюза, в съответствие със съдебната практика на Съда.
  • съгласно съображение 39 от Директива 2019/1937 защита следва да бъде предоставена и на лица, чието трудово правоотношение е приключило и на кандидатите за работа или на лицата, които желаят да предоставят услуги на организация, които получат информация за нарушения по време на процеса на подбор или на друг етап от преддоговорните отношения, и които биха могли да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение, например под формата на отрицателни препоръки за работа, включване в черен списък или бойкотиране на дейността; ЗЗЛПСПОИН предвижда защита да се предоставя и на лице, чието трудово или служебно правоотношение предстои да започне в случаи, в които информацията относно нарушението е получена по време на процеса на подбор или други преддоговорни отношения, но не предвижда защита на лица, които желаят да предоставят услуги, например доставчици, които преди сключването на договор с организацията, са подали сигнал по реда на ЗЗЛПСПОИН и срещу тях са били предприети ответни действия; с изм. се защитават не само работниците и служителите, но и доставчиците на услуги.
  • вече ще се разглеждат и сигнали за нарушение станали преди повече от две години;
  •  устният сигнал може да се документира и чрез запис;
  • предвидена е санкция за нарушение, извършено и от юридическо лице или едноличен търговец.