Архив на категория: ЕС

Съдът в Люксембург разясни кой е заподозрян и правото на ЕС му дава защита, дори да няма такава фигура в НПК

Posted on by

В българския Наказателно-процесуален кодекс (НПК) фигурата на заподозрян не съществува, но това не значи, че правата, гарантирани на заподозрените и обвиняемите от правото на ЕС, у нас трябва да се спазват само след привличането като обвиняем. Този извод може да се направи от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по запитване от български съд  (пълния текст на решението виж тук).

В него СЕС обяснява при какви условия може да се приеме, че някой е заподозрян в престъпление и се ползва от правата по Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане и Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

По питане на съдия от СРС: Ще „обърне“ ли съдът в Люксембург решението на КС за изтеклия мандат на ИВСС

Posted on by

Той поставя пред СЕС и серия от въпроси за банковата тайна на магистратите

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз продължаването на функционирането, въпреки изтичането на мандата му, на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), който може да инициира дисциплинарни производства срещу съдии и да установява данни за тяхното имущество? С този въпрос съдията от Софийския районен съд (СРС) Андрей Георгиев се обръща към Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург. На практика той иска да разбере дали правото на ЕС не поставя по-строги изисквания към гаранциите за независимост на държавните органи от решението на Конституционния съд, който преди две години даде превес на непрекъсваемостта на функционирането пред мандата на инспектората.

Освен това Андрей Георгиев иска да знае каква е ролята на съда при разглеждането на исканията на ИВСС за разкриване на банкова тайна на магистратите – дали действа като администратор на лични данни, дали като „надзорен орган“, а ако не е така, то какви би трябвало да бъдат задълженията му по защита на личните данни по смисъла на Общия регламент за защита на данните (GDPR).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Решенията за съдиите във ВСС да се вземат от мнозинство, избрано от съдии

Posted on by

Европейската асоциация на съдиите призова (ЕАС) призова българските власти към законодателни промени за такова конституиране на Висшия съдебен съвет (ВСС), което да позволи пряко избрани съдии да имат водещ глас при вземането на решения за техните колеги.

Такива промени във ВСС се очаква да бъдат обсъдени при очаквания дебат за промени в Конституцията, който се очаква да започне в парламента. За промени се обявиха вече от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, като от движението дори вече представиха своя проект, според който ВСС трябва да се раздели на два отделни съвета, а този на съдиите да се състои от 13 членове, седем от които да се избират пряко от съдиите въз основа на териториално представителство, и шестима членове, избрани от Народното събрание.

Изявлението на АЕС за България е било направено по време на годишната среща на асоциацията в Атина, съобщиха от Съюза на съдиите в България.

В него от организацията са подчертали, че при сегашното устройство на ВСС, решенията, включително за избора на председателите на върховните съдилища, както и за съдебната карта и разпределението на бюджета, се вземат от членове, които в мнозинството си са избрани от политици и от прокурори, които са „йерархично подчинени на главния прокурор и по този начин също политически повлияни“.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Съдът на ЕС: Основанията за арест трябва да се съобщават незабавно на задържания, а не едва при обжалването

Posted on by

Съдът в Люксембург категорично отхвърли полицейската практика в България

Основанията за полицейско задържане трябва да се съобщават на заподозрените и обвиняемите още при самото задържане или непосредствено след това и то с всички подробности, необходими за ефективната им защита.  Недопустимо е задържаният да научва основанията за ареста си едва когато и ако го оспори по съдебен ред.

Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване на съдията от Софийския районен съд (СРС) Мирослав Петров (пълния текст на решението на СЕС виж тук). То е отпреди две години и е във връзка с полицейския арест на 47-годишен мъж, който беше задържан за 24 часа след участие в протестите срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев през есента на 2020 г.

Запитването на съдия Петров беше за това дали практиката на българските съдилища, според която основанията за задържане могат да се изведат от материалите по евентуално образуваното впоследствие наказателно производство, или пък заповедите за задържане изобщо да не се мотивират, отговаря на Директива 2012/13/ЕС от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

СУ ще е домакин на най-големия научен форум за млади изследователи в областта на правото на ЕС

Posted on by

През май 2023 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ ще бъде домакин на най-големия научен форум за докторанти и млади научни изследователи в областта на правото на Европейския съюз – Young FIDE Seminar, съобщава Лекс.бг.

Семинарът, който е неразделна част от редовния XXX конгрес на Международната организация по европейско право, е организиран в сътрудничество с най-старото в Европа специализирано висше училище по европейски изследвания – Европейския университетски център към Университета на Лотарингия, Франция.

Научният комитет, ръководен от доц. Иван Стойнев (Софийски университет) и доц. Мария Фъртунова-Мишел (Университет на Лотарингия) е селектирал 9 млади изследователи и практици от цяла Европа, които на 31 май, ще представят доклади по всички основни теми на конгреса, а именно конкуренция, социална политика на ЕС и въпросите на правовата държава и взаимното доверие в рамките на ЕС.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Отмяната на полет поради внезапната смърт на втория пилот не освобождава авиокомпанията от задължението й да обезщети пътниците

Posted on by

Колкото и трагична да е тази смърт, тя не представлява „извънредно обстоятелство“, а подобно на всяко внезапно заболяване, което може да засегне член на екипажа, без когото полетът не може да бъде осъществен, е присъща на нормалното упражняване на дейността на авиокомпанията.

На 17 юли 2019 г. TAP Portugal трябва да осъществи в 6,05 ч. полет от Щутгарт (Германия) до Лисабон (Португалия). В 4,15 ч. същия ден вторият пилот на въпросния полет е открит мъртъв в леглото в хотелската си стая. Всички от екипажа са в шок от това събитие и заявяват, че не са в състояние да осъществят полета, така че полетът е отменен. Заместващ екипаж заминава от Лисабон в 11,25 ч. и пристига в Щутгарт 15,20 ч. След това пътниците са превозени до Лисабон със заместващ полет, насрочен за 16,40 ч.

Някои от пътниците от този полет са прехвърлили своите права, произтичащи от отмяната, на дружества, които предоставят правна помощ на пътниците във въздушния транспорт. TAP отказва да заплати на тези дружества обезщетението, предвидено в Регламента относно правата на пътниците във въздушния транспорт, като изтъква, че внезапната смърт на втория пилот представа извънредно обстоятелство, което освобождава въздушния превозвач от задължението му за обезщетение.

Сезираният с делото Областен съд Щутгарт моли Съда да тълкува посочения регламент. В своето постановено днес решение Съдът припомня, че мерките относно персонала на опериращ въздушен превозвач, каквито са мерките по планиране на екипажите и работното време на персонала, са част от нормалното упражняване на дейността на посочения превозвач. Тъй като справянето с внезапно отсъствие поради заболяване или смърт, включително малко преди началото на полета, на един или няколко членове на персонала, без които полетът не може да бъде осъществен, е неразривно свързано с въпроса за планирането на екипажа и на работното време на персонала, такова отсъствие е присъщо на нормалното упражняване на дейността на опериращия въздушен превозвач и следователно не попада в обхвата на понятието „извънредни обстоятелства“. От това следва, че въздушният превозвач не е освободен от задължението си да обезщети пътниците.

Повече подробности по темата четете тук.

СЕС: Допустимо е освобождаване от ДДС на доставчик на социални услуги, ако са осъществени в друга държава от съюза

Posted on by

Правото на Европейския съюз допуска освобождаване от ДДС на доставчик във връзка с доставка на социални услуги, осъществени в друга държава членка. Това прие днес Съдът на ЕС по преюдициално запитване на Върховния административен съд, съобщава Лекс.бг.

Българският съд е поискал тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС заради дело срещу ревизионен акт, издаден на фирма „Момтрейд-Русе“. Според данъчните тя дължи ДДС за предоставяни от нея социални услуги на възрастни хора в Германия и Австрия. „Момтрейд-Русе“ е вписано в агенцията „Социално подпомагане“ като доставчик на социални услуги, но данъчните изтъкват, че не е представило официални документи, издадени от компетентните органи на Германия и Австрия, удостоверяващи социалния характер на услугите, предоставяни на тяхна територия.

Затова ВАС попита съда в Люксембург дали Директивата за ДДС допуска доставките на социални услуги на физически лица, които пребивават в държава членка, различна от тази, в която доставчикът е установил стопанската си дейност, да бъдат освободени от ДДС, както и по критериите на чие законодателство следва да се определи дали дружеството е „организация, призната за благотворителна“.

Днес СЕС прие, че предвиденото в директивата освобождаване от ДДС се прилага за всяка доставка на услуги, свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, стига те да са осъществени от публичен орган или организация, призната за благотворителна от съответната държава членка, независимо дали такава услуга фактически се извършва в държавата членка, в която доставчикът е установен, или в друга държава членка. Според СЕС фактът, че доставчикът, извършващ подобни услуги, ползва посредник в държавата по предоставяне на услугите, е ирелевантен за преценката дали тези доставки подлежат на освобождаване от ДДС, тъй като става въпрос за отделни и независими сделки (на доставчика и на посредника), които подлежат на различно данъчно облагане.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Неразрешеният достъп до лични данни от трети лица води до

Posted on by
Заключение на генералния адвокат по дело C–340/21 | Национална агенция за приходите
 
За да бъде освободен от отговорност, администраторът трябва да докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредоносното събитие. Страхът от бъдещо неправомерно използване на личните данни може да представлява подлежаща на обезщетение неимуществена вреда само при условие, че става въпрос за реални и сигурни емоционални вреди, не просто за безпокойство или неудобство.
 
На 15 юли 2019 г. българските медии съобщават, че е имало неоторизиран достъп до информационната система на Националната агенция за приходите (НАП) и, че различна данъчна и осигурителна информация на милиони хора, както български граждани, така и чужденци, е публикувана в интернет. Много лица, включително V.B. завеждат дела срещу НАП, за да получат обезщетение за неимуществени вреди, които се изразяват в притеснения и опасения, че с личните ѝ данни може да бъде злоупотребено в бъдеще.
 
Според V.B. НАП е нарушила националното право, както и задължението да приеме подходящи мерки, за да гарантира подходящо ниво на сигурност при обработката на личните данни в качеството си на администратор. Първоинстанционният съд отхвърля иска, като приема, че агенцията не е отговорна за разкриването на данните, че доказателствената тежест на подходящия характер на мерките е на V.B. и, че няма неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. Сезиран с жалба Върховният административен съд отправя няколко преюдициални въпроса до Съда за тълкуване на Общия регламент относно защитата на данните, за да определи условията за обезщетение за неимуществени вреди на лице, чиито лични данни, съхранявани от публична агенция, са били публикувани в интернет вследствие на хакерска атака.
 
В днешното си заключение генерален адвокат Giovanni Pitruzzella прави уточнението, че администраторът има задължението да прилага подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира, че обработването на лични данни е в съответствие с регламента. Подходящият характер на тези мерки се определя с оглед на естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и вероятността и тежестта за правата и свободите на физическите лица, въз основа на оценка за всеки отделен случай.
Повече подробности по темата четете тук.

Излъчването на музикално произведение като фон в пътническо

Posted on by

Решение на Съда по съединени дела C–775/21 | Blue Air Aviation и C–826/21| UPFR Не представлява публично разгласяване обаче самото инсталиране на борда на превозно средство на озвучителна уредба и евентуално на софтуер, който позволява излъчването на музика като фон. Две румънски организация за колективно управление на авторски и сродни права в музикалната сфера предявяват искове съответно срещу авиокомпанията Blue Air и срещу CFR, румънско дружество за железопътен транспорт, за плащане на дължими възнаграждения и неустойки за публичното разгласяване, без лицензия, на музикални произведения на борда на самолети и във вагони на пътнически влакове.

Сезиран с тези дела, Апелативен съд Букурещ иска от Съда да установи по–специално: – дали излъчването в търговско въздухоплавателно средство, превозващо пътници, на музикално произведение или на фрагмент от музикално произведение при излитане, кацане или в който и да било момент от полета, чрез общата уредба за звуково оповестяване на въздухоплавателното средство, представлява публично разгласяване; – дали извършва публично разгласяване железопътен превозвач, който използва железопътни вагони, в които са монтирани озвучителни уредби, предназначени за предоставяне на информация на пътниците.

Съдът постановява, че излъчването в пътническо превозно средство на музикално произведение като фон представлява публично разгласяване по смисъла на правото на Съюза. Не представлява публично разгласяване обаче самото инсталиране на борда на превозно средство на озвучителна уредба и евентуално на софтуер, който позволява излъчването на музика като фон. Следователно правото на Съюза не допуска не допуска национална правна уредба, която установява оборима презумпция за публично разгласяване на музикални произведения, основана на наличието на озвучителни уредби в превозните средства.

Повече подробности по темата четете тук.

От 1 април влязоха в сила важни изменения на процедурните

Posted on by
С тези промени Общият съд продължава да поддържа модерно и ефективно правосъдие

Общият съд измени своя Процедурен правилник, за да оптимизира съдебната дейност във времево отношение по–специално като изясни или опрости някои разпоредби. Тези изменения отговарят и на някои нужди, каквато е възможността да се използва видеоконференция в съдебните заседания за изслушване на
устните състезания. Измененията спомагат също за проактивното управление на делата и са съобразени с развитието на правната уредба относно защитата на личните данни на физическите лица. Предложенията за изменения бяха подкрепени от Съда и одобрени от Съвета на Европейския съюз. Освен това Общият съд измени Практическите разпоредби по прилагане на своя процедурен правилник.

Какво се изменя?
Измененията на процедурните правила изясняват, допълват или опростяват някои разпоредби. С тях ще се ограничат по–специално случаите на отстраняване на нередовности в писмените изявления и ще се представи начинът, по които юрисдикцията и нейният секретариат дава отговори по повод на някои нужди.
Видеоконференция
По този начин Общият съд предвижда в своите текстове възможността да се използва видеоконференция за съдебните заседания за изслушване на устните състезания, като в това отношение приема правна уредба и технически изисквания. Това средство се оказа от същественото значение за осигуряването на непрекъснатост на съдебната дейност през периода на здравната криза. Искането за използване на видеоконференция, може да бъде подадено от представител, който е възпрепятстван да участва физически в съдебното заседание „по здравни причини, по съображения за сигурност или по други сериозни съображения“ (член 107а от Процедурния правилник). Техническите условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се участва в съдебните заседания чрез видеоконференция, са уточнени в Практическите
разпоредби по прилагане на Процедурния правилник. Документът „Практически препоръки към представителите, които пледират чрез видеоконференция“ допълва посоченото.

Електронен подпис
За поддържането на модерно и ефективно правосъдие, през 2022 г. Общият съд започна да прилага електронния подпис към своите решения и определения. В това отношение Практическите разпоредби по прилагане на Процедурния правилник на Общия съд уточняват условията за прилагане на квалифицирания електронен подпис към неговите съдебни актове и правилата за трайно и сигурно
съхраняване на електронните оригинали на тези документи.
 Проактивно управление
Измененията на процедурните правила предоставят на юрисдикцията нови възможности, съответстващи на изискването за проактивно управление на делата и съгласувани със съображенията, изложени в доклада на Съда от 2020 г.
Пилотно дело
Член 71а от Процедурния правилник урежда понятието „пилотно дело“. Всъщност този член уточнява случаите, при които сред висящите дела, които повдигат един и същ правен въпрос, едно от тях се определя за пилотното дело, а другите се спират. Предоставят се нови гаранции: пилотното дело се разглежда с предимство, а страните по спрените дела се изслушват след възобновяване на делата им.
Общо съдебно заседание за изслушване на устните състезания
Член 106а от Процедурния правилник ще даде възможност на Общия съд да провежда общи съдебни заседания за изслушване на устните състезания по няколко дела, ако между тях има сходство, при  независимо дали са изпълнени условията за съединяване на дела.
Защита на данните
Общият съд взема предвид и развитието на правната уредба относно защитата на личните данни на физическите лица в Европейския съюз. В неговия роцедурен правилник вече се прави ясно разграничение между третирането на личните данни на физическите лица (член 66) и това на данни, които не са лични данни (член 66а). В съобщението „Неразкриване на лични данни пред обществеността в
съдебните производства“ се припомня необходимостта искането да не разкриват данни да се направи с отделна писмена молба още с подаването на съответния процесуален документ, за да се избегне преждевременното им разпространяване по интернет.
Полезни за страните документи
Накрая, Общият съд актуализира поредица от полезни за представителите на страните документи (Контролен лист — Искова молба или жалба, Образец на резюме на основанията и основните доводи, изтъкнати в исковата молба или жалбата, Контролен лист — Съдебно заседание за изслушване на устните състезания, Съобщение за неразкриването на лични данни пред обществеността в съдебните производства). Бяха изготвени и нови документи, за да се подпомогнат представителите на страните при подготовката на съответните искови молби и жалби (предоставяне на примерни образци на искови молби и жалби) и за да им се дадат насоки, когато се допусне да пледират чрез видеоконференция (Практически препоръки към представителите, които пледират чрез видеоконференция).
Достъп до новите процедурни правила ще бъде осигурен на уебсайта Curia в рубриката Общ съд/Производство: https://curia.europa.eu/jcms/jcms/Jo2_7040/.
 
(curia.europa.eu)