Държава от ЕС е длъжна да признае промяна на пола и името, извършени в съюза

Отказът на една държава членка на Европейския съюз да признае промяната на пола и съответно на имената, извършени в друга страна от съюза противоречи на правото на общността. Това заявява генералният адвокат на съда в Люксембург Ришар де ла Тур по казус на румънец, чиято промяна на пола, извършена във Великобритания, не е призната от властите в родината му (пълния текст на заключението, виж тук).

Заключението му представлява интерес, тъй като за юридическата промяна на пола в България също се очаква произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС). Както е известното през 2023 г. Гражданската колегия на Върховния касационен съд „затвори вратата“ за юридическа промяна на пола пред транссексуалните с едно от най-оспорваните си тълкувателни решения (повече за него виж тук). Преди няколко месеца обаче трима върховни съдии сезираха СЕС в опит да преодолеят практическата забрана за промяна на данните, свързани с пола, в актовете за гражданско състояние, до която води то (повече за преюдициалното им запитване виж тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 36 от 23.04.2024 г.

Държавен вестник, брой 36 от 23.04.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

СЕС сложи край на спора за закриването на специализирания съд

Съдът в Люксембург не допусна преюдициалното запитване, защото не разбра причините за съмненията за погазена независимост на магистратите

Близо две години след закриването на специализираните съдилища и прокуратури Съдът на Европейския съюз (СЕС) сложи край на спора дали с него е погазена независимостта на магистратите, които работеха там. Съдът в Люксембург не допусна до разглеждане преюдициалното запитване, защото от него не са ясни причините, поради които се излагат съмнения за накърнена независимост на бившите вече спецсъдии (пълния текст на решението виж тук).

Конституционният съд още през юли 2022 г. се произнесе, че закриването отговаря на основния закон (с изключение на една разпоредба от измененията в ЗСВ и НПК, които го регламентират, повече виж тук).

А сега и съдът в Люксембург заяви, че преюдициалното запитване е недопустимо.

 Делото в СЕС е по преюдициално запитване на съдия Мариета Райкова, която беше председател на бившия Специализиран наказателен съд (СНС), а сега е съдия в Административен съд София-град (АССГ). То е второто запитване до СЕС на съдия от бившия спецсъд. Първото беше отправено от съдия Пенка Велинова, която също беше преназначена в АССГ след закриването на СНС. То обаче беше по дело, което след това беше разпределено на съдия Тони Гетов от Софийския градски съд, който оттегли преюдициалното запитване (повече виж тук).

Пред съда в Люксембург Райкова излага цялата история на законодателството за закриване на спецправосъдието, с дебатите и застъпваните позиции (с цялото ѝ преюдициално запитване можете да се запознаете тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Още двама са одобрени за делегирани европрокурори, остават три свободни места

0ще двама обвинители са одобрени за европейски делегирани прокурори (ЕДП). Те са Бригита Байрякова (Районна прокуратура-Пловдив) и Валентин Ангелов (Софийска районна прокуратура). Решението на Колегиума на Европейската прокуратура (ЕРРО) е публикувано на сайта ѝ.

Така броят на делегираните европрокурори става 12 при 15 позиции.

На 13 октомври 2023 г. Прокурорската колегия излъчи седем обвинители за седемте свободни позиции за делегирани европрокурори. Това бяха обвинителите от Софийската районна прокуратура Анна Каменова, Светослав Милушев, Валентин Ангелов и Моника Митова, Бригита Байрякова от РП-Пловдив и Георги Балков от РП-Плевен, както и зам.-шефът на СРП Тодор Куюмджиев.

 В началото на декември 2023 г. Колегиумът на Европейската прокуратура одобри двама от тях – Каменова и Митова (виж тук).

През февруари т.г. стана ясно, че европейският главен прокурор Лаура Кьовеши е поискала повече информация за професионалните качества на други трима от излъчените – Байрякова, Ангелов и Балков. Прокурорската колегия изпрати данните и миналата седмица Колегиумът на ЕРРО е одобрил първите двама.

Така остават три свободни места за делегирани европрокурори.

(Lex.bg)

Народното събрание ратифицира изменение в международен документ, което дава възможност да бъде завършен проект, реализиран от Комисията за енергийно и водно регулиране и Европейската банка за възстановяване и развитие

Народното събрание гласува на две четения в едно заседание Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение №1 към Споразумението за предоставяне на подкрепа за проекти от 30 януари 2019 г. между Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Споразумението за изменение осигурява непрекъснатост в изпълнението на планираните дейности по първоначалния документ за подкрепа на проекти между КЕВР и ЕБВР, както и реализиране на целите, свързани с либерализиране на пазара на електрическа енергия на едро и за битови крайни потребители, посочва вносителят – Министерски съвет. Проектът е от изключителна важност за КЕВР, защото благодарение на него дирекция REMIT в КЕВР отбелязва съществено подобрение в своята дейност.

Народното събрание прие на първо четене законопроект за насърчаване на научните изследвания и иновациите, свързан с изпълнението на многогодишна Рамкова програма за научни изследвания и иновации, внесен от Министерския съвет.

С приемането на този закон се цели трайното законодателно уреждане на обществените отношения, свързани с научноизследователската и иновационната дейност и съгласуваност при прилагането на обща политика за развитие на научните изследвания и иновации, се посочва в мотивите на вносителя. В законопроекта е заложено насърчаването на научните изследвания и иновациите да се извършва чрез изпълнението на многогодишна Рамкова програма за научни изследвания и иновации, която ще определи обхвата, областите и дейностите за тяхното финансиране в съответствие с националните стратегически документи.

Парламентът одобри на първо четене Законопроект за ратифициране на Консултантски център INVESTEU по споразумение между Министерството на иновациите и растежа и Европейската инвестиционна банка за консултантски услуги. Споразумението е подписано в София на 2 ноември 2023 г.

Народното събрание прие на първо четене законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на международната Фондация „Европейски съюз – Латинска Америка и Карибите“ (ЕС – ЛАК), свързан с укрепването на партньорството на страните, внесен от Министерския съвет. В мотивите се посочва, че целта на Фондацията е укрепването на партньорството ЕС – ЛАК в изпълнение на приоритетите, набелязани на срещите на най-високо равнище Европейски съюз – Общност на държавите от ЛАК. международната фондация „ЕС – ЛАК“ е за сътрудничество в областта на науката, технологиите и образованието, устойчиво развитие, инфраструктура, климатични промени, укрепване на демокрацията, по-нататъшно опознаване на деловите кръгове и представителите на гражданските общества, култура и други теми, по които България притежава необходимия капацитет да участва.

(Пресцентър на НС)

Адвокатурата оспори „съдебната“ медиация в Конституционния съд

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) е оспорил в Конституционния съд (КС) въвеждането на т. нар. съдебна медиация – задължителна и факултативна, която е предвидено да се провежда по серия от граждански и търговски дела от 1 юли 2024 г. (пълния текст на искането виж тук), съобщава Лекс.бг.

Адвокатурата настоява КС да обяви за противоконституционни всички разпоредби от Закона за медиацията (ЗМ) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се регламентира новата процедура. Оспорени са чл. 19, чл. 20, чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24, ал. 1 и чл. 25 от Закона за медиацията и чл. 78а, чл. 140а, чл. 140б, чл. 267, ал. 3, чл. 314а, чл. 341а , чл. 374а от ГПК.

Конституционният съд образува дело и за докладчик по него беше определен Красимир Влахов.

 В искането си ВАдС изследва в детайли не само ефекта от евентуалното въвеждане на съдебна медиация, но и анализира изискванията на правото на ЕС, както са тълкувани от съда в Люксембург и на Европейската конвенция за правата на човека. И стига до извода, че тя противоречи на правото на защита и на достъп до съд – чл. 56 и чл. 117, ал. 1 от Конституцията.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Парламентът прие на първо четене законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на България в Програмата на ОИСР за Украйна

Народното събрание прие на първо четене законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на България в Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за Украйна с доброволен финансов принос в размер 60 000 евро. Законопроектът бе гласуван със 121 гласа „за“,  42 – „против“, четирима – „въздържал се“.

В доклада на комисията по външна политика се посочва, че Програмата на ОИСР за Украйна има за цел да подпомогне усилията на страната в процеса на реформи по пътя ѝ към членство в ЕС и ОИСР. Отбелязва се, че дейностите и мерките, заложени в Програмата, са на обща стойност 16,5 млн. евро за целия четиригодишен период. Предвижда се финансирането да бъде изцяло с доброволни вноски от страните членки на ОИСР, кандидати за членство и партньори, които имат желание да я подкрепят.

Пресцентър на НС

Мигранти от рискови страни ще остават на границата – нови правила на ЕС

Мигранти от рискови страни ще остават на границата - нови правила на ЕС

Комитетът на постоянните представители на правителствата на държавите членки на Европейския съюз (КОРЕПЕР) на 8 февруари одобри временното споразумение за миграцията, което беше постигнато между председателството на Съвета на ЕС и Европейския парламент на 20 декември 2023 г, съобщи Съветът на ЕС на официалния си сайт. Споразумението представлява пакт от пет ключови закона, които ще реформират системата на ЕС за предоставяне на убежище и миграция.

Петте закона засягат всички етапи на управлението на убежището и миграцията.

Регламентът за скрининг предвижда процедура за бързо разглеждане на профила на търсещите убежище и събиране на основна информация за тях като националност, възраст, пръстови отпечатъци и лицеви данни преди те да бъдат допуснати през границите на ЕС.

Измененият регламент Евродак предвижда актуализиране на мащабната база данни, в която ще се съхранява биометричната информация, събрана по време на процеса на проверка. Предвижда се и преминаване от отчитане на броя на заявленията към отчитане на броя на кандидатите, за да се предотврати подаването на множество заявления под едно и също име.

Част от договорката е и внасяне на изменения в регламента за процедурите за предоставяне на убежище, които да дадат възможност за прилагане на две  различни процедури за разглеждане на молбите на мигрантите. Традиционната процедура за предоставяне на убежище обикновено отнема няколко месеца, а нововъведената ускорена гранична процедура трябва да бъде с продължителност от максимум 12 седмици. Новата процедура ще се прилага за мигрантите, които представляват риск за националната сигурност, и за тези, които идват от страни с нисък процент на признаване на молби за убежище като Мароко, Пакистан и Индия. На тези мигранти няма да бъде разрешено да влязат на територията на ЕС, а вместо това те ще бъдат държани в съоръжения на границата.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/eu/2024/02/12/migranti-ot-riskovi-strani-shte-ostavat-na-granicata-novi-pravila-na-es.598183

Съд прогласи индексациите на цените на мобилен оператор за нищожни, разпореди да върне платеното

Районният съд в Пловдив обяви индексациите на цените на мобилен оператор през 2022 г. и 2023 г. за нищожни и постанови да върне надплатеното на потребителя, съобщава Lex.bg. Решението (пълния му текст виж тук) не е окончателно, но е първото и изследва подробно проблема, който в момента остро се поставя на дневен ред – поредната индексация на цените (оспорването на индексациите е само един от казусите, свързани с договорите и практиките на телекомите, с които гражданите сезират съдилищата).

Делото е заведено от пловдивчанин, клиент на един от мобилните оператори, чиято месечна абонаментна такса (МАТ), според договора му, валиден до 2024 г., е 15,99 лв. Идва обаче първата индексация на цените от страна на мобилния оператор от 2022 г., с която таксата се увеличава с 0,52 лв.  През 2023 г. следва нова индексация, като дружеството уведомява мъжа, че таксата на клиенти като него (които плащат абонамент от 7 лв. до 25 лв.) ще бъдат индексирана с 15,3%. Така абонаментът му вече става 19,04 лв. и за две години сумата, която той дължи всеки месец, реално скача с близо 20%.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Решение на Съда на ЕС относно определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения

CJEUСъдът на ЕС се произнесе с Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „ЗАД Армеец“ АД) с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд (СРС). Поставените от СРС въпроси касаят присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения и в частност обвързването им с минималния размер, посочен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на тази разпоредба, националният съд може да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът на ЕС счита, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС като органичаващо конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС. И стига до извода, че такова ограничение в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ като тези, които се твърди, че се преследват с минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението е публикувано на уебсайта на Съда на ЕС – тук.

Пълния текст на решението с активни хипервръзки към цитираните в него актове на правото на ЕС и цитираната предишна практика на СЕС можете да намерите в АПИС Евро Правотук.