Нова европейска финансова практика – април 2021 г.

Tax&Financial Standards (T&FSt) – Международни стандарти за финансово отчитане, в сила от 1.01.2021 г. (консолидирана версия), на 4 езика – български, английски, немски и френски

Нови решения

дело С-593/19 от 15 април 2021 година

Данък върху добавената стойност – Определяне на мястото на доставка на далекосъобщителни услуги – Роуминг за граждани на трети държави в мобилни съобщителни мрежи в Европейския съюз – Възможност за държавите членки да прехвърлят мястото на доставка на далекосъобщителни услуги на своята територия

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Мерки за избягване на двойното данъчно облагане и на необлагането. Сектор на далекосъобщенията. Роуминг услуги. Граждани на трети държави, които са временно на територията на държава членка. Място на доставка. Възможност за прехвърляне на това място в съответната държава членка. Изискване за фактическо ползване или експлоатация на територията на държавата членка. Двойно данъчно облагане, необлагане или нарушаване на конкуренцията. Ирелевантност на данъчното третиране в третата държава.

Спор относно възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен по получени доставки и свързан с предоставени далекосъобщителни услуги.

дело С-846/19 от 15 април 2021 година

Данък върху добавената стойност – Доставки на услуги, извършвани възмездно – Случаи на освобождаване – Доставки на услуги, извършвани от адвокат в рамките на представителство за закрила на пълнолетни недееспособни лица – Организации, признати за благотворителни – Понятия „икономическа дейност“ и „доставка на услуги, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Oблагане с ДДС на услугите, предоставяни от адвокат съгласно режим за закрила на пълнолетни недееспособни лица. Доставките на услуги, извършени в полза на пълнолетни недееспособни лица и целящи да им осигурят закрила при делата от гражданския живот, когато предоставянето им е възложено от съдебен орган по силата на закона представляват икономическа дейност. Aдвокат, който предоставя услуги със социален характер, да бъде признат за благотворителна организация по смисъла на Директивата за ДДС за целите на стопанската му дейност.

Понятия „икономическа дейност“ и „доставка на услуги, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“.

Спор по повод на облагането с данък върху добавената стойност на доставките на услуги, извършвани от адвокат в рамките на представителство за закрила на пълнолетни недееспособни лица, възложено му по силата на закона от компетентния съдебен орган.

дело С-935/19 от 15 април 2021 година

Данък върху добавената стойност — Завишаване в данъчната декларация на размера на ДДС за възстановяване — Грешка в преценката на данъчнозадълженото лице относно облагаемия характер на сделката — Корекция на данъчната декларация след извършена ревизия — Санкция в размер на 20 % от сумата, с която е завишен размерът на ДДС за възстановяване — Принцип на пропорционалност

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Принципи на пропорционалност и на неутралност на ДДС. Национална правна уредба, съгласно която на данъчнозадълженото лице, което неправилно квалифицира освободена от ДДС сделка като подлежаща на облагане сделка, се налага санкция в размер на 20 % от сумата, с която е завишен размерът на ДДС, поискан за възстановяване без основание, доколкото тази санкция се прилага еднакво в случай, при който нередността произтича от грешка в преценката, допусната от страните по сделката относно облагаемия й характер, който се характеризира с липса на данни за измама и на загуба на приходи за държавния бюджет, и в случай, при който не са налице такива специфични обстоятелства.

Спор по повод на налагането на дружество на административна санкция вследствие на данъчна ревизия.

дело С-75/20 от 22 април 2021 година

Митнически съюз – Митнически кодекс на Общността – Определяне на митническата стойност – Договорна стойност — Корекция – Цена, включваща доставката на границата

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

За да се определи митническата стойност на внесени стоки, не следва към договорната им стойност да се добавят разходите, които производителят действително е направил за транспорта на тези стоки до мястото на въвеждането им на митническата територия на Съюза.

Спор по повод на решението на митническите органи да наложат на вносителя корекция на митническата стойност на внесените стоки.

дело С-485/19 от 22 април 2021 година

Защита на потребителите — Договори за потребителски кредити — Неравноправни клаузи — Неоснователно обогатяване на кредитора — Погасяване на правото на връщане — Принципи на правото на Съюза — Принцип на ефективност — Информация, която следва да се посочи в договор за кредит — Премахване на някои национални изисквания въз основа на практиката на Съда — Тълкуване на предишната редакция на националното законодателство в съответствие с тази съдебна практика — Действие във времето

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Установяването на нарушение на правата на потребителите и с произтичащите от това последици. Неоснователно обогатяване на кредитора вследствие на плащане въз основа на неравноправна клауза. Задължение за доказване на умишления характер на неоснователното обогатяване на кредитора. Тежест на доказване върху потребителя. Изисквания относно информацията, която следва да се съдържа в договора. Задължение на националния съд да тълкува предишна редакция на националното законодателство в съответствие с практиката на Съда.

Спор по повод на неоснователното обогатяване н дружество в резултат на направено от кредитополучателя плащане въз основа на клаузи от договор за потребителски кредит, за които се твърди, че са неравноправни или незаконосъобразни.

дело С-703/19 от 22 април 2021 година

Данък върху добавената стойност – Възможност за държавите членки да прилагат една или две намалени ставки на ДДС за някои доставки на стоки и услуги — Квалифициране на търговска дейност като „доставка на услуги“ – Храни, готови за непосредствена консумация на място в помещенията на продавача или в зона за хранене — Храни, готови за непосредствена консумация за вкъщи – Понятие „Ресторантьорски и кетъринг услуги“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Намалени ставки на данък върху добавената стойност за определени категории стоки или услуги. В обхвата на понятието „ресторантьорски и кетъринг услуги“ попада доставката на храни, придружена от достатъчно помощни услуги, позволяващи на крайния клиент да консумира непосредствено тези храни. Когато крайният клиент реши да не се възползва от осигурените му от данъчнозадълженото лице материални и човешки ресурси, които придружават консумацията на доставените храни, следва да се счита, че никаква помощна услуга не придружава тяхната доставка.

Понятие „Ресторантьорски и кетъринг услуги“.

Спор относно резултатите от данъчна проверка, свързана със ставката на данъка върху добавената стойност за сделки по продажба на храни и ястия, готови за непосредствена консумация на място или за вкъщи, за които J.K. е обложено с този данък.

Кьовеши поиска от България нови четирима кандидати за европейски делегирани прокурори

Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши е поискала България да излъчи нови четирима кандидати за европейски делегирани прокурори. Това става ясно от нейно писмо, прочетено от Огнян Дамянов на днешното заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, съобщава сайтът Лекс.бг.

От него става ясно, че отхвърлените от колегията на Европейската прокуратура български кандидати са тримата следователи – Бисерка Стоянова, Преслава Петкова и Мая Ковачева, както и съдията от СРС Христо Крачунов, а основанието за това, според БТА, е липсата на опит.

Тримата избрани са Димитър Беличев, Бойко Калфин и Светлана Шопова.

Що се отнася до другите трима кандидати – Вероника Трифонова, Венцислав Фердинандов и Божидара Ганева-Димова, то европейският главен прокурор Лаура Кьовеши информира, че все още продължава оценката на техните качества.

Повече подробности по темата четете тук.

Период, през който не е положен труд, невинаги е „почивка“, напомня СЕС

Периодите на постоянно разположение на повикване попадат в обхвата на понятието „работно време“, когато наложените на работника през тези периоди ограничения обективно и чувствително засягат възможността му свободно да организира времето, през което неговите професионални услуги не се изискват, и да се посвети на своите собствени интереси. Това постанови днес Съдът на Европейския съюз (СЕС) по две запитвания –  от Словения по дело на технически специалист, който отговаря за телевизионни предавателни центрове в планината,  и от Германия – по дело на пожарникар от Офенбах на Майн, който е поискал от съда да му се плаща за времето на разположение, тъй като в тези периоди с него трябва да може да се осъществи контакт и при сигнал да стигне в рамките на 20 минути до границите на града, вече в служебно облекло, с предоставената му служебна кола.

„Периодите на дежурство, включително и в условията на постоянно разположение на повикване, в своята цялост също попадат в обхвата на понятието „работно време“, когато наложените на работника през тези периоди ограничения обективно и чувствително засягат възможността му свободно да организира времето, през което неговите професионални услуги не се изискват, и да се посвети на своите собствени интереси. Обратното, при липсата на такива ограничения, единствено времето, свързано с действително положен през тези периоди труд, ако има такъв, трябва да се счита за „работно време“, заявява СЕС.

СЕС специално подчертава, че това, че даден период на разположение не може да се квалифицира като „работно време“, не дава право на работодателите да въвеждат периоди на дежурство, които поради своята продължителност или честота, представляват риск за безопасността или здравето на служителите- съобщава в материала си сайтът Правен свят.

Повече подробности по темата четете тук.

Кьовеши поиска допълнителна информация за 7 от нашите делегирани прокурори

Кьовеши поиска допълнителна информация за 7 от нашите делегирани прокурори

Eвропейският главен прокурор Лаура Кьовеши е поискала допълнителна информация за 7 от излъчените от България делегирани прокурори. Това е станало с писмо, получено в Министерството на правосъдието в края на миналата седмица, като информацията беше потвърдена от източници от Висшия съдебен съвет, съобщава сайтът Правен свят.

По регламент обаче, делегираните прокурори във всяка страна, която се е присъединила към новосъздадената институция може да са само двама, но от България Кьовеши поиска 10 представители. В този смисъл няма пречка Европейската прокуратура да заработи у нас и с тримата, спрямо които не се иска допълнителна информация.

Според сайтът Euractiv тримата oт магистратите, за които се искат повече данни, са Вероника Трифонова, Божидара Димова и Венцислав Фердинандов. Основният мотив на Кьовеши да поиска допълнителна информация е, че част от делегираните прокурори досега са работили като следователи и затова не можели да поддържат обвинението в съда. При самото изслушване обаче, един от най-задаваните въпроси към кандидат-следователите беше за обвинението в съда и писането на обвинителни актове. Другото възражение на европейската прокуратура било, че някои от делегираните прокурори нямали дълъг стаж, а идвали от районни прокуратури. На изслушването пред Прокурорската колегия се явиха 31 кандидати, като на 13 февруари бяха избрани 10. Магистратите, които до момента са приети безкритично от Европейската прокуратура, са Светлана Шопова – Колева, Бойко Калфин и Димитър Беличев.

Повече подробности по темата четете тук.

АПИС организира безплатен уебинар по въпроси от областта на международното частно право

 На 21.01.2021 г. от 10:00 ч. ще се състои уебинар, на който ще бъдат обсъдени актуални въпроси от областта на международното частно право (МЧП). Събитието се организира от АПИС като част от дейностите в рамките на международния проект InterLex, съфинансиран от Европейския съюз по Програма „Правосъдие“ и с фокус върху проблемите на МЧП, свързани с интернет и дигиталната икономика.
 Лектор:
Доц. д-р Васил Пандов – преподавател по МЧП в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и научен консултант на българския екип по проекта.
 Програма на уебинара:
– Представяне на международния проект InterLex и неговата онлайн платформа в областта на МЧП
– Проблеми на МЧП и поведението в интернет среда: предизвикателства пред съдебните органи и страните – потребителски договори, интернет деликти
– Брекзит и последиците за МЧП в отношенията между субекти от България и от Обединеното кралство – с акцент върху възможностите за избор на компетентен съд и проблеми на приложимото материално право.
 Участието в уебинара е безплатно, като се изисква единствено предварителна регистрация на следния адрес: https://events.apis.bg/default.aspx?sid=289&dcode=998
 Регистрираните участници ще получат линк за достъп до виртуалната зала на семинара в платформата Zoom и ще имат възможност да задават въпроси след като приключи съответната лекция. Следва да се има предвид, че виртуалната зала е ограничена до 100 участници. Останалите желаещи ще могат да проследят семинара на живо във Фейсбук страницата на АПИС https://www.facebook.com/events/679219519420821, но без възможността да участват в дискусиите.
 За допълнителна информация за уебинара: тел. 02/980-48-27 и 02/923-98-00.
 Повече за проекта и за платформата InterLex ще намерите тук: https://apis.bg/…/InterLex_Project&Platform…
 Онлайн платформата InterLex е свободно достъпна на: https://interlex-portal.eu/bg/index.html

Чл. 242, ал. 8 от българския НК противоречи на правото на ЕС, реши съдът в Люксембург

Национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на квалифицирана контрабанда, когато то принадлежи на трето добросъвестно лице, противоречи на правото на Европейския съюз. Това постанови Съдът на ЕС по преюдициално запитване на Пловдивския апелативен съд за това дали чл. 242, ал. 8 от Наказателния кодекс противоречи на правото на съюза (пълния текст на решението на СЕС виж тук), съобщава сайтът Лекс.бг.

Разпоредбата предвижда: Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението“.

Тя вече беше критикувана от Европейския съд по правата на човека (виж решението по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. срещу България тук), а сега директно беше обявена за противоречаща на правото на ЕС от съда в Люксембург.

Повече подробности по темата четете тук.

Питат Съвета на Европа за даренията на Джордж Сорос и Бил Гейтс

Средства, дарения, финансиране, милиони и милиарди евро за неясни цели и при неясни условия, раздадени от две частни организации, се превръщат в „гореща тема“ за Европа. При какви условия и защо Съветът на Европа получава дарения от милиони евро от фондацията на мизантропа Джордж Сорос „Отворено общество“ и от милиардера Бил Гейтс, през Microsoft? Този важен, но и показателен за зависимостите и обвързаностите между частни лица с неограничени възможности и интересите на всички държави членки на Европейския съюз въпрос се оказа отправен до Комитета на министрите от члена на Парламентарната асамблея към Съвета и част от депутатите от Европейската народна партия (ЕНП) Barna Pál Zsigmond от Унгария.

Депутатът подчертава, че въпреки че Съветът на Европа е политическа международна организация, той получава частно финансиране. Според данните за доброволните вноски, публикувани на официалния уебсайт на Съвета на Европа, двете основни частни финансиращи лица са „Отворено общество“ на Джордж Сорос и компанията Microsoft на Бил Гейтс, които са дарили съответно 1 527 466,67 евро между 2004 и 2013 г. и 967 078,07 евро между 2006 и 2014 г. на организацията. Публичните документи не посочват условията и целите, при които са направени тези плащания. По тази причина унгарецът отправя официално въпроса на 18 ноември 20202 г. към Комитетът на министрите, искайки  да се ​​уточни използването на тези средства, правната рамка, базата на която те са постъпили, както и да се оповестяват публично всички документи, свързани с тяхното плащане. Отговорът все още не е ясен, но ще бъде прелюбопитен особено на фона на добре известните опити на милиардери като Сорос и Гейтс да прокарват собствените си идеологии и частни интереси на полето на ЕС, което все по-прогресивно започва да заплашва стабилността на самия Съюз и да крие опасността от подмяната на ценностите в цялата общност.

Повече подробности по темата четете тук.

СЕС ще поправя български абсурд – шофирането с отнета книжка е и престъпление, и нарушение

И престъпление, и нарушение – допустимо ли е подобно правно положение? Отговорът на този въпрос се очаква от Съда на Европейския съюз (СЕС).

Състав на Софийския апелативен съд (САС) отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург, защото не само че текстовете за деянието в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Наказателния кодекс (НК) са напълно идентични, но и защото няма никакви критерии, по които да се степенува обществената опасност така, че МВР, прокуратурата и съдът да могат да преценят кога то е нарушение и кога престъпление.

А липсата на критерии води до противоречива съдебна практика.

Затова сега състав на САС, стъпвайки на принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието, пита съда в Люксембург: „Допуска ли национална правна уредба, която за едно и също деяние – управление на моторно превозно средство, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, предвижда едновременно административна и наказателна отговорност, без да има критерии, които да позволяват обективно разграничаване на двата вида отговорност?“ 

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС с 5 въпроса до съда в Люксембург за необичайно ниските оферти по обществени поръчки

Върховният административен съд (ВАС) отправи ключово запитване до Съда на ЕС, решението по което ще засегне много от обществените поръчки, които се обявяват в България. То е свързано с преценката на възложителя дали е изправен пред необичайно ниска оферта.

Информацията за преюдициалното запитване е представена така, както беше съобщена от съда, тъй като делото, по което е отправено то, е секретно и затова пълният текст на определението по него с всички мотиви на съдебния състав не са достъпни.

Причината за секретността е, че е по делото за обществената поръчка за избор на изпълнител за издаване на новите лични документи. Делото във ВАС е по жалба на „Веридос ГмбХ“  – един от двамата германски икономически оператори, участвали в процедурата, като дружеството обжалва решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от юни 2020 г.

С него КЗК е оставила без уважение, като неоснователна, жалбата на дружеството срещу решението на зам.-министър на вътрешните работи за обявяване на класирането и определяне на изпълнител на обществена поръчка. Тя е с предмет „Проектиране, изграждане и управление на система за издаване на български лични документи поколение 2019“.

Повече подробности по темата четете тук.

Конституционният съд отмени следенето на телефоните на неспазващите карантина

Правото на личен живот не е привилегия само за спокойни времена, заяви КС

Конституционният съд (КС) отмени въведената заради епидемията от COVID-19 възможност на службите да проследяват телефоните на хора, които не спазват задължителната карантина и изолация. Решението е взето с 10 гласа, а на особено мнение са останали Павлина Панова и Анастас Анастасов.

Скоро след обявяването на извънредното положение бяха направени промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), с които (в чл. 251б) беше предвидено, че данните с които се установяват ползваните клетки от мобилните телефони трябва да се пазят 6 месеца и „за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение“.

Право да искат справка за тях беше дадено на Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР. Достъпът им се предоставя незабавно, а те след това трябва да уведомят председателя на съответния районен съд. Той пък пост фактум трябва с разпореждане да потвърди извършените действия. Ако обаче откаже да го направи, данните за клетките, през които е минал мобилният телефон на поставения под карантина, трябва да бъдат унищожени.

След приемането на промените в ЗЕС те незабавно бяха оспорени от депутати от БСП.

В решението си (пълния му текст виж тук) КС анализира не само своите предишни произнасяния по ЗЕС, но стъпва и на серия от решения на Съда на ЕС, в които се обсъжда проследяването на трафичните данни.

Повече подробности по темата четете тук.