СЕС засега не дава отговор за автоматичното отнемане на колите на пияните и дрогираните шофьори

Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе днес по запитването за автоматичното отнемане на колите на пияните и дрогирани шофьори, въведено в чл. 343б от Наказателния кодекс (НК), отправено от Районния съд във Велики Преслав още през 2024 г. (пълния текст на решението виж тук). В съобщението си за решението съдът изрично отбелязва, че не дава отговор нито за съвместимостта на разпоредбата с правото на ЕС, нито за пропорционалността на тази мярка.

Въпросът обаче не е затворен, тъй като тази година СЕС беше сезиран за отнемането на колите и от съдията от Софийския районен съд Мирослав Петров, а въпросите в това запитване са поставени по различен начин от тези на колегата му от Велики Преслав.

Причината днес СЕС на практика да не даде отговор за съвместимостта на чл. 343б НК с правото на съюза е, че според съда в Люксембург и двата акта, на които се позова съдията от Велики Преслав, който го сезира – Директива (ЕС) 2024/1260 и Рамково решение 2005/212/ПВР, не са приложими за отнемането на колите. Срокът за транспониране на директивата изтича през ноември, а рамковото решение се отнася за конфискация в контекста на тежката организирана престъпност. „Управлението на МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества по принцип не попада в тази категория. Следователно разглежданото престъпление не попада в приложното поле на рамковото решение. Фактът, че за него се предвижда наказание лишаване от свобода за срок над една година, сам по себе си не е достатъчен“, пише СЕС.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

 

Батериите в България се увеличиха с 1 GW за месец и вече са 5.4 GW

Само за месец официалната мощност на батериите в България се е увеличила с още 1 GW или блзо 23%. Актуализираните данни на ENTSO-E към 17 август показват 5406 MW работещи системи за съхранение, без помпено-акумулиращите централи. На 10 юли същият показател беше 4405 MW.

Този скок сам по себе си е по-голям от целия работещ батериен парк на Румъния или Гърция, което е ясен знак за какъв мащаб става дума. За сравнение, проектната база със 100-те най-големи работещи батерийни системи в страната към края на юни показва 4.8 GW с 14.7 GWh капацитет за съхранение.

Мощността, която батериите могат вече да поемат или отдадат в един момент, е сравнима с цялото моментно потребление на България в дни като днешния, което означава, че теоретично цялата страна може да изкара на батерии няколко часа. Разбира се, батериите не могат да заменят атомна или въглищна централа едно към едно, защото трябва първо да бъдат заредени и работят ограничен брой часове. Но в рамките на деня българската система вече разполага с необичайно голям ресурс, който може да премести обедния соларен излишък към вечерното потребление.

Масовото въвеждане на батериите в последните седмици е продиктувано най-вече от изтичащите срокове по Плана за възстановяване и процедурите RESTORE 1 и 2, които финансират именно самостоятелните системи за съхранение на енергия. Те трябваше да бъдат изградени до 31 юли 2026 г., а до края на август трябва да преминат тестове за регулиране и един пълен цикъл на заряд и разряд.

По първата RESTORE бяха одобрени 82 проекта с 9713 MWh, а RESTORE 2 добави още 31 проекта с над 4 GWh. Двете процедури безспорно ускориха строителството и обясняват голяма част от вълната на въвеждане в експлоатация през пролетта и лятото.

Повече подробности по темата четете в capital.bg.

Обявяват нова процедура за подбор на български европрокурор

Министерският съвет ще открие нова процедура за подбор на български европрокурор. Решението е било взето на оперативно заседание на правителството на 12 август.

„След анализ на всички действия на предходните две правителства, довели до отмяна от Върховния административен съд на решение на МС, прието от служебния кабинет, и при съобразяване на констатираните правни дефицити, Министерство на правосъдието ще внесе за следващо заседание на МС решение за нова процедура по подбор на кандидатите за длъжността европейски прокурор на Република България“, се казва в съобщение на Министерството на правосъдието.

Първата процедура беше открита миналата година. Явиха се шестима кандидати, а специално сформирана комисия избра трима от тях.  Междувременно обаче правителството на Росен Желязков подаде оставка, а служебният кабинет на Андрей Гюров оттегли трите кандидатури поради допуснати съществени нарушения в хода на подбора и на изискванията за законосъобразност.

Повече подробности по темата четет в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 64 от 14.07.2026 г.

Държавен вестник, брой 64 от 14.07.2026 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 
 

Има още →

България е на първо място в ЕС по разходи за съдилищата като дял от БВП

България е на първо място в Европейския съюз (ЕС) по разходи за поддръжка на съдилищата като дял от БВП – близо 0,7%. Когато разходите се разпределят на глава от населението, България попада вече в средата на класацията.

Това става ясно от представеното днес от Европейската комисия информационно табло в областта на правосъдието (с всички данни в него можете да се запознаете тук).

По брой на съдиите България е на пето място в ЕС и на десето по брой на адвокатите, сочат данните.

Доверието в съдебната система е измерено чрез проучване на „Евробарометър“. Според него около 35% от българските граждани одобряват работата на правосъдието, а онези, които нямат доверие в него, са посочили като основна причина политическата или икономическата намеса в работата на съдиите (61%), както и статута на съдиите (52%), който не им дава достатъчно независимост.

Повече подробности четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 48 от 26.05.2026 г.

Държавен вестник, брой 48 от 26.05.2026 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 
 

Има още →

До 11 май ще са ясни желаещите да станат европейски прокурор

До 11 май ще се събират кандидатури за нов европейски прокурор от България. Министерството на правосъдието е публикувало на 9 април обявление за новата процедура за подбор. От тази дата тече 30-дневен срок за подаване на документи, който изтича в събота и затова документи ще се приемат и в понеделник – 11 май, уточниха от министерството.

Кандидатите трябва да са действащи съдии, прокурори или следователи с най-малко 10 години юридически стаж и независимостта им да е извън всякакво съмнение. Освен това трябва да имат практически опит във финансовите разследвания и международното съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси. Те трябва да са на възраст, която позволява да завършат 6-годишния си мандат преди навършване на 70-годишна възраст. Кандидатите трябва да притежават управленски и организационни качества и да нямат наложено дисциплинарно наказание, което не е заличено. Трябва и да владеят английски език на ниво минимум „В2“.

Подборът ще се извърши от петчленна комисия, в която ще влязат един хабилитиран преподавател по наказателно право или наказателен процес; двама съдии от Наказателната колегия на Върховния касационен съд, определени от Общото събрание на съда; един прокурор от Върховната касационна прокуратура, определен от заместник-главен прокурор към ВКП и  един адвокат с поне 12 години опит в областта на наказателното право, наказателния процес и правото на ЕС, определен от Висшия адвокатски съвет. В комисията без право на глас ще участва и определен от министъра на правосъдието представител, отлично владеещ английски език.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Нов регламент за краткосрочните наеми ще филтрира пазара в България и ще вдигне цените

Около половината от обявите в платформи като Airbnb и Booking в страната ще бъдат автоматично премахнати след 20 май

В сектора на краткосрочните наеми, който стремглаво нараства в последните години, от 20 май влиза в сила нов регламент на ЕС, който се очаква да изсветли и сериозно да преструктурира пазара в Европа, в това число и в България. Новата рамка задължава онлайн платформите за настаняване като Airbnb, Booking, Expedia и др. да подават стандартизирана информация за активността на домакините към националните власти, а обявите без валидна регистрация ще бъдат премахвани. Тя беше приета преди две години, но сега изтича преходният период.

За българския пазар това на практика означава рязко свиване на сектора, предвид сегашните мащаби на сивата му част. „Приблизително половината от активните обяви за краткосрочно отдаване под наем в момента са нерегистрирани и следователно незаконни. Така че с навлизането на новата законова рамка пред собствениците ще има два избора – да излязат „на светло“ и да отчитат дейността си, или да напуснат пазара“, каза Борис Павлов, председател на браншовата туристическа организация „Асоциация за туристически имоти и иновации“ (АТИИ). Така платформите ще премахнат незаконните обяви от пазара. А това по думите му „ще се усети както от потребителите, така и от операторите на ваканционни имоти“.

Повече подробности по темата четете в capital.bg.

Съдът на ЕС отвори затворената от ВКС и КС врата за юридическа промяна на пола в България

Три години след като Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) „затвори вратата“ за юридическа промяна на пола пред транссексуалните, като стъпи на тълкуване на Конституционния съд за пола, днес Съдът на Европейския съюз (СЕС) я „отвори“ със задължителна сила за всички съдилища, държавни и общински органи.

Съдът в Люксембург прие: „Член 21 ДФЕС и член 4, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, във връзка с член 7 Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и единен граждански номер, които са вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка“.

И заяви изрично: „Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза.“

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Парламентът прие на второ четене изменения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, с които се създава Европейска единна точка за достъп

Парламентът прие на второ четене изменения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет, с които се създава Европейска единна точка за достъп. От юли 2027 г. тя ще предоставя централизиран достъп на инвеститорите до публично оповестявана информация за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие, решиха депутатите. 

Централизирането на достъпа до данни чрез Европейската единна точка за достъп се обвързва с голям брой вече съществуващи задължения за докладване на разнообразни видове информация от страна на финансовите субекти. Пазарните участници ще подават само информация, която вече е публична. 

Народното събрание прие на второ четене и промени в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Предвижда се комисиите, които регистрират кандидатите за участие в различни избори, съгласно Изборния кодекс, да предоставят на Комисията по досиетата точно определена информация, в която посочват трите имена, единния граждански номер и от коя партия, коалиция или инициативен комитет е издигнат всеки регистриран кандидат.

Парламентът изслуша служебния министър на отбраната Атанас Запрянов, служебния министър на външните работи Надежда Нейнски и изпълнителния директор на Летище „Васил Левски – София“ Иван Димитриев относно намиращите се на летището военни самолети на САЩ, планираното му временно затваряне за граждански цели, както и за напрежението в Близкия изток.

(Пресцентър на НС)