Съдът в Люксембург прие иска на ЕК срещу България за мръсния въздух за недопустим

Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие иска на Европейската комисия (ЕК) срещу България заради мръсния въздух у нас за недопустим, съобщава правно-информационният сайт Лекс.бг (пълния текст на решението виж тук). Комисията настояваше на държавата да бъдат наложени тежки санкции, тъй като продължава да не изпълнява изискванията на Директивата за качеството на атмосферния въздух и вече беше осъдена за това.

Директивата за качеството на атмосферния въздух (Директива 2008/50/ЕО) определя гранични стойности за концентрацията на определени атмосферни замърсители във въздуха. Тя изисква от държавите-членки да приемат планове за качеството на въздуха, ако те бъдат превишени, така че периодът на превишаване да е възможно най-кратък.

В решението „Комисия срещу България“ (C-488/15) от 5 април 2017 г. СЕС постанови, че България не е изпълнила задълженията си по тази директива, поради систематичното и постоянно превишаване в зоните и съответните агломерации, на дневните и годишните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на фини прахови частици (ПЧ10), както и за това, че не е гарантирала, че периодът на превишаване е възможно най-кратък. В това решение съдът констатира, че превишенията на тези стойности са се запазили в шест области и агломерации на българска територия от 2007 г. до 2014 г. включително.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

 

Онлайн платформи и събиране на ДДС: Съветът не е превишил

Решение на СЕС по дело C695/20 | Fenix International Fenix International (наричано понататък „Fenix), дружество, регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност (ДДС) в Обединеното кралство, управлява в интернет платформа на социална мрежа, известна под името Only Fans. Тази платформа се предлага на „потребители“ от целия свят, които се разделят на „създатели“ и „почитатели“. Fenix предоставя не само платформата Only Fans, но и механизма, позволяващ събирането и разпределянето на извършените от почитателите плащания. Fenix удържа и фактурира на създателите 20 % от всяка платена им сума. Върху така удържаната от него сума Fenix начислява ДДС при ставка от 20 % и го посочва във фактурите, които издава.
 
Данъчната и митническа администрация съставя на Fenix актове за установяване на задължения за ДДС за периода между 2017 г. и 2020 г., като преценява, че Fenix трябва да се счита за действащо от свое име лице и съответно да плати ДДС за цялата платена от даден почитател сума, а не само за удържаните от нея като възнаграждение 20 %. Fenix обжалва пред съдилищата на Обединеното кралство. С жалбата си Fenix по същество оспорва правното основание на актовете за установяване на данъчни задължения, а именно разпоредба от регламент за изпълнение на Съвета, с който се уточнява Директивата за ДДС. Сезираната от Fenix юрисдикция отправя преюдициален въпрос до Съда преди края на преходния период след Брекзит, поради което Съдът е компетентен да отговори на този въпрос. Тя иска да установи дали спорната разпоредба е невалидна, доколкото Съветът бил допълнил или изменил Директивата за ДДС и съответно превишил предоставените му изпълнителни правомощия.
 
Съгласно Директивата за ДДС данъчнозадълженото лице, което при доставка на услуги действа като посредник от свое име, но за сметка на другиго, се счита за доставчик на тези услуги. Имайки предвид развитието на системата на ДДС и за да гарантира еднакво прилагане на това правило в Съюза, Съветът посочва в регламента за изпълнение, че данъчнозадълженото лице, което участва в доставката на услуги, извършвани по електронен път чрез далекосъобщителна мрежа, интерфейс или портал като пазар за приложения, „се счита, че […] действа от свое име, но за сметка на доставчика на тези услуги“.
 
Въпросната презумпция може да бъде оборена, когато този доставчик е изрично посочен като доставчик от данъчнозадълженото лице и това е отразено в условията по договора между страните. За сметка на това винаги се счита, че данъчнозадълженото лице, което участва в тази доставка, действа от свое име, но за сметка на доставчика на тези услуги и следователно самият той е доставчикът на тези услуги, когато разрешава фактурирането им на потребителя или доставката им или определя общите условия и реда на доставката.
 
В това отношение Съдът констатира, че когато данъчнозадължено лице, което участва в доставката на услуга по електронен път, като управлява например онлайн платформа на социална мрежа, е оправомощено да разрешава доставката на тази услуга или фактурирането ѝ или да определя общите условия и реда на такава доставка, то разполага с възможността едностранно да определя свързаните с доставката съществени елементи, а именно нейното изпълнение и момента на това изпълнение, или условията, при които е изискуема насрещната престация, или пък правилата, които дават общата рамка на тази доставка. При тези обстоятелства и с оглед на действителното икономическо и търговско положение, което те отразяват, данъчнозадълженото лице правилно трябва да се счита за доставчик на услуги съгласно Директивата за ДДС.
 
Въз основа на извършената от него проверка Съдът постановява, че приемайки спорната разпоредба от регламента за изпълнение, Съветът само е уточнил Директивата за ДДС, без да я допълва или изменя. При разглеждането на преюдициалния въпрос съответно не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на спорната разпоредба от регламента за изпълнение.

СЕС „премахна“ необжалваемост на митнически постановления в защита на правото на собственост

 

И след последните промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с които преди повече от година се даде възможност на третите лица, собственици на вещите, които са отнети в полза на държавата, да обжалват наказателните постановления (чл. 59, ал. 2), вси още има разпоредби в специални закони, които препятстват тази възможност. Пример в тази насока е Законът за митниците (чл. 232, ал.1), който предвижда незабавно влизане в сила на наказателното постановление за митническо нарушение, ако извършителят е неизвестен. Същевременно с постановлението често се постановява конфискация на превозно средство на трето лице, с което е извършена контрабандата.

Именно заради един такъв случай Административен съд-Хасково преди време е сезирал Съда на Европейския съюз (СЕС), който вчера обяви за недопустимо подобно лишаване от право на обжалване. Казусът е на фирма – собственик на тежкотоварен камион с полуремарке, която е обжалвала пред съда в Хасково определение на Районен съд-Свиленград, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата ѝ срещу отнемането на ТИР-а ѝ.

Днес СЕС прие, че наказателно постановление, с което се отнемат превозни средства от трето лице във връзка с административнонаказателно производство за митническа контрабанда, извършена от друг, има характер на „решение“ по смисъла на Митническия кодекс и следва да подлежи на обжалване от лицето, чието имущество е отнето“.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Междудневната почивка се добавя към междуседмичната почивка

Таково е положението и когато националното законодателство предоставя на работниците  период на междуседмична почивка, който е по-дълъг от изисквания съгласно правото на Съюза

Решение на Съда на Европейския съюз по дело C477/21 | MÁVSTAR

Машинист, който е служител на MÁV-START, унгарското национално железопътно дружество, оспорва пред Окръжен съд Мишколц решението на работодателя си да не му предостави период на междудневна почивка от най-малко единадесет последователни часа (която съгласно Директивата да организацията на работното време трябва да се ползва от работника за всеки период от двадесет и четири часа), когато тази почивка предшества или следва период на междуседмична почивка или период на отпуск. От своя страна, MÁV-START твърди, че тъй като колективният трудов договор, приложим към разглеждания случай предоставя минимален период на междуседмична почивка (най-малко 42 часа), който е значително по-дълъг от изисквания съгласно Директивата (24 часа), служителят му в никакъв случай не е поставен в неблагоприятно положение поради решението му.

 Окръжен съд Мишколц иска по-специално от Съда на Европейския съюз да се установи дали съгласно Директивата период на междудневна почивка, предоставен непосредствено след междуседмична почивка, е част от тази междуседмична почивка.

 В постановеното решение Съдът отбелязва, че периодите на междудневна и междуседмична почивка представляват две самостоятелни права, които преследват различни цели. Междудневната почивка позволява на работника да се откъсне от работната среда през определен брой часове, които не само трябва да бъдат последователни, но и да следват непосредствено период на труд.  Междуседмичната почивка позволява на работника да почива на всеки период от седем дни.

 Следователно на работниците трябва да се гарантира ефективното ползване на всяко от тези права. Положение, при което междудневната почивка е част от междуседмичната почивка обаче, би изпразнило от съдържание правото на междудневна почивка, като работникът е лишен от възможността действително да ползва междудневна почивка, когато ползва правото си на междуседмична почивка. В този контекст Съдът установява, че Директивата не просто определя общо минимален период от време въз основа на правото на  междуседмична почивка, но и уточнява изрично, че към този период се добавя периодът, който трябва да се признае като междудневна почивка. От това следва, че междудневната почивка не е част от междуседмичната почивка, а се добавя към нея, дори тя да я предшества непосредствено.

Повече подробности по казуса четете в curia.europa.eu

Държавен вестник, брой 20 от 03.03.2023 г.

Държавен вестник, брой 20 от 03.03.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 20 от 03.03.2023 г.)

В извънредния брой 20 на “Държавен вестник” е обнародвана Наредба № 2 от 28 февруари 2023 г. за прилагане на подмярка 22.2 „Извънредно временно подпомагане за малки и средни предприятия, засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

С новата наредба се създава опростена процедура за предоставяне на спешна помощ на тези малки и средни предприятия, които осъществяват дейност в сектори, силно засегнати от руското нашествие в Украйна. Така ще се ограничат загубите вследствие на увеличените цени на вложените ресурси и ще се осигури стабилност на предприятията, като се обезпечи тяхната ликвидност и жизненоспособност.

В новия брой на ДВ се изменя и допълва Наредба № 3 от 2022 г. за прилага­не на подмярка 22.1 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Прецизират се действащи разпоредби от наредбата като се създава правна уредба за предоставяне на подпомагане и на други засегнати земеделски стопани, а именно такива, които отглеждат пчелни семейства или малини или ягоди – оранжерийно производство.

С изменението на Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и Наредба № 7 от 20215 г. за прилагане на мярка „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се цели да се създаде яснота в правната уредба относно прилагането на намаленията и отказите при установено неспазване при изпълнение на поети ангажименти по мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

 

Полезно в ДВ (бр. 16 от 17.02.2023 г.)

В брой 16 на “Държавен вестник” е обнародвано Постановление № 23 от 13 февруари 2023 г. за определяне на детайлни правила за пре­доставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските фондове при споделено управление за про­грамен период 2021 – 2027 г.

С новия акт се определят: – детайлните правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските фондове при споделено управление за периода 2021 – 2027 г.; – структурният състав на комисията за оценка и класиране на проектни предложения в процедура чрез подбор, изискванията към лицата, участващи в нея, както и правилата за работа на комисията; – изискванията към лицата, извършващи оценка при директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, лицата, извършващи проверка на постъпили възражения, и лицата, извършващи оценка на концепции за проектни предложения;

– правила за осигуряване на видимост, про­зрачност и комуникация при предоставянето на безвъзмездна финансова помощ.

В новия брой на ДВ е обнародвано и Споразумението за финансиране по Механизма за възста­новяване и устойчивост между Република България, представлявана от министъра на иновациите и растежа, и Европейския инвестиционен фонд за прилагане и управление на подкрепяните по Механизма за възстановяване и устойчивост в България капиталови операции.

Споразумението е сключено в изпълнение на Приложение от 28 април 2022 г. към решение за изпълнение на Съвета за одобряване оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ), съгласно което капиталовите инструменти по ПВУ ще се прилагат от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) като финансов партньор (партньор по прилагането) чрез пряко предоставяне на ЕИФ по силата на специално споразумение за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) между правителството на Република България и ЕИФ.

Механизмът за възстановяване и устойчивост е създаден с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г., с цел осигуряване на ефективна и значителна финансова подкрепа за ускоряване прилагането на устойчиви реформи и свързаните с тях публични инвестиции в държавите членки. Механизмът е специално създаден инструмент, предназначен за преодоляване на неблагоприятните въздействия и последиците от кризата във връзка с COVID-19 в Съюза.

Основната цел на ЕИФ е да подпомог­не достъпа до финансиране за малки и средни предприятия и предприятия със средна капитализация чрез рисков капитал и гаранционни инструменти, като използва или собствени средства, или такива, налични в рамките на мандати, поверени му от трети страни. Съгласно член 2 от Устава на ЕИФ Европейският инвестиционен фонд допринася за преследването на целите на Европейския съюз; по-специално той се ангажира с развитието на общество, основано на знанието, съсредоточено върху иновациите, растежа и заетостта, насърчаването на предприемаческия дух, регионалното развитие и сближа­ването на Европейския съюз. Съгласно параграф 8 от Преамбюла на Регламент (ЕС) 2021/241 частните инвестиции биха могли да бъдат стимулирани и чрез схеми за публични инвестиции, включително финансови инструменти, субсидии и други инструменти, при условие че са спазени правилата за държавни помощи.      

АПИС организира уебинар по актуални въпроси от правото на Европейския съюз

АПИС организира уебинар, посветен на актуални въпроси на правото на Европейския съюз, който ще се състои на 24 февруари 2023 г. от 10:00 ч. онлайн – във виртуалната зала на АПИС в платформата Zoom.

Лектор:

Доц. д-р Станислав Костов  преподавател по „Право на ЕС“ в катедра „Европеистика“ на Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и в Юридическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

Програма на уебинара:

  • Някои проблеми в съдебната практика по прилагането на института на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС
  • Условия за допустимост на преюдициалните запитвания
  • Представяне на новости в правно-информационни системи АПИС.

Събитието ще бъде от полза за широк кръг юристи – адвокати, съдии, академичната общност, както и за всички заинтересовани от взаимодействието между европейските норми и националния правов ред.

Участието в уебинара е напълно безплатно и се изисква само регистрация. Желаещите да участват могат да се регистрират тук:

Първите 100 регистрирани участници ще получат линк за достъп до виртуалната зала на уебинара в платформата Zoom, като след съответната лекция ще имат възможност да задават въпроси на лектора.

Останалите регистрирани участници ще могат да проследят събитието в канала на АПИС в YouTube, за което ще получат известие с линк към видео канала. Линк към директното излъчване в YouTube ще бъде публикуван допълнително на сайта на АПИС. Моля да имате предвид, че този начин за проследяване на уебинара не позволява задаване на въпроси и участие в дискусиите.

За допълнителни въпроси и уточнения можете да се обадите на телефони:

02/ 980-48-27 и 02/ 923-98-00.

Полезно в ДВ (бр. 12 от 03.02.2023 г.)

В брой 12 на “Държавен вестник” е обнародван Правилникът за администрацията на европейските делеги­рани прокурори в Република България.

С изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 62 от 2022 г.) е създадена нова ал. 10 на чл. 136 ЗСВ. Същата постановява, че за осъществяване на своите функции по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ, L 283/1 от 31 октомври 2017 г.), европейските делегирани прокурори се подпомагат от самостоятелна администрация. По предложение на европейския прокурор от България в колегията на Европейската прокуратура пленумът на Висшия съдебен съвет приема правилник за администрацията на европейските делегирани прокурори.

Посочените нормативни изменения и допълнения са основание за приемането на нов нормативен акт – Правилник за администрацията на европейските делегирани прокурори.

С този акт се цели определянето на звената в новата администрацията, разписването на функционалните им характеристики, уреждането на организацията на работата на отделните структурни единици, редът за провеждане на конкурси, условията за несъвместимост за съдебните служители и условията за атестирането им.

В новия брой на ДВ се изменя и допълва Наредба № 5 от 2019 г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специ­фичен характер, за контрол за съответствие с продуктовата спецификация и за водене на регистри на производителите и контролира­щите лица.

Основните заинтересовани страни от промените в наредбата са Министерството на земеделието, производителите на земеделски продукти и храни със защитени географски означения и на храни с традиционно специфичен характер и контролиращите лица на защитените продукти и храни.

Създава се национална процедура за преглед и одобрение на стандартни изменения на продуктовата спецификация на географски означения. Производители на земеделски продукти, храни със защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер, които са заличени от съответния национален регистър, ще имат възможност отново да бъдат вписани при по-лека процедура, като подадат писмено заявление за регистация до компетентното звено в Министерството на земеделието.

Отпадането на проверката на място при производителите на земеделски продукти и храни със защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер, които са заличени от съответния регистър и са подали заявление за повторно вписване представлява значително намаляване на административната тежест за тази категория лица.

 

 

 

СЕС „отмени“ поголовното събиране на отпечатъци и ДНК при полицейската регистрация

 

Не е допустимо да се събират системно отпечатъци и образец от ДНК при извършване на полицейска регистрация, така както се прави в България. Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване от България, съобщава Лекс.бг (пълния текст на решението виж тук).

Директива 2016/680 не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели, и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице“, заяви СЕС.

Според българското законодателство всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер подлежи на полицейска регистрация и задължително му се прави снимка, вземат се образци от пръстовите му отпечатъци и от ДНК. Няма значение какво точно е престъплението, за което е обвинен, стига да е умишлено и да не е от частен характер. Ако откаже да бъде регистриран, съдът без да има достъп до делото и право на преценка за основателността на обвинението, формално разпорежда принудителното заснемане и изземване на биологичен материал и отпечатъци.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.