В новия брой 38 на Държавен вестник е обнародван ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (обн., ДВ, бр. 11 от 2023 г.; изм., бр. 65, 84 и 88 от 2023 г.) с цел отговор на критиките на Европейската комисия по отношение на несъответствието на закона с изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (Директива 2019/1937) и пълното й транспониране, както и необходимостта от изпълнение на ангажиментите, поети от Република България с Националния план за възстановяване и устойчивост.

ЗИД на горецитирания закон, както и предложените текстове в Закона за местното самоуправление и местната администрация, са съгласувани и одобрени в цялост от Европейската комисия.

Ето някои промени:

• съгласно съображение 26 от Директива 2019/1937 тя не следва да засяга защитата на поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти („привилегия на правната професия“), както е предвидено в националното право и, когато е приложимо, правото на Съюза, в съответствие със съдебната практика на Съда.
• съгласно съображение 39 от Директива 2019/1937 защита следва да бъде предоставена и на лица, чието трудово правоотношение е приключило и на кандидатите за работа или на лицата, които желаят да предоставят услуги на организация, които получат информация за нарушения по време на процеса на подбор или на друг етап от преддоговорните отношения, и които биха могли да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение, например под формата на отрицателни препоръки за работа, включване в черен списък или бойкотиране на дейността; ЗЗЛПСПОИН предвижда защита да се предоставя и на лице, чието трудово или служебно правоотношение предстои да започне в случаи, в които информацията относно нарушението е получена по време на процеса на подбор или други преддоговорни отношения, но не предвижда защита на лица, които желаят да предоставят услуги, например доставчици, които преди сключването на договор с организацията, са подали сигнал по реда на ЗЗЛПСПОИН и срещу тях са били предприети ответни действия; с изм. се защитават не само работниците и служителите, но и доставчиците на услуги.
• вече ще се разглеждат и сигнали за нарушение станали преди повече от две години;
•  устният сигнал може да се документира и чрез запис;
• предвидена е санкция за нарушение, извършено и от юридическо лице или едноличен търговец.

В новия брой 36 на „Държавен вестник“ се обнародва Постановление № 33 от 25 април 2025 г. за даване на съгласие замест­ник министър-председателят и ми­нистър на транспорта и съобщения­та да подпише Договор за доставка на 35 броя едноетажни нулевоемисионни електрически мотрисни влака с капа­цитет от минимум 200 седящи мес­та, поддръжка за срок от 15 години и обучение на персонал и Допълнително споразумение към основния Договор и за одобряване на временен безлихвен заем на Министерството на транс­порта и съобщенията от сметка за средствата от Европейския съюз на Националния фонд за финансиране на плащания за аванс по Договора.

Обнародва се Постановление № 34 от 25 април 2025 г. за определяне на условията и реда за предоставяне и финансиране на високотехнологични помощни средства в рамките на инвестиция „Предоставяне на помощни средства на лица с трайни увреждания“ по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.

    Постановлениението на Министерския съвет определя:

• органите, структурите и основните им функции, свързани с предоставяне на високотехнологични помощни средства по инвестицията;
• условията за предоставяне на високотехнологичните помощни средства;
• изискванията към лицата, които предоставят високотехнологичните помощни средства;
• минималните технически изисквания за всеки конкретен вид помощни средства, които да гарантират предоставянето на продукти с определени качества и функции;
• редът за финансиране и за осъществяване на контрол над реализираните инвестиционни дейности.

С постановлението се изпълняват поети национални ангажименти в обхвата на Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост. Това ще доведе до осигуряването на достъпност и мобилност за хората с трайни увреждания, обект на подкрепа, съобразно потребностите им, което е ключов елемент за пълноценното им социално включване. Също така реализацията на инвестицията е в отговор на необходимостта за създаване на адекватни условия за удовлетворяване на потребностите на хората с увреждания за водене на независим живот, в съответствие с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

В текущия брой се обнародва Наредба № Н-1 от 14 април 2025 г. за условията и реда за водене, съхраня­ване и достъп до регистъра по несъс­тоятелност по чл. 760е от Търгов­ския закон.

Със Закона за изменение и допълнение на ТЗ, обнародван ДВ, бр. 82 от 27 септември 2024 г., се предвиди, че актовете в производствата по несъстоятелност, стабилизация и погасяване на задължения на предприемача се вписват или обявяват в регистъра по несъстоятелност, който се води и поддържа от Министерството на правосъдието. С Търговския закон се възлага ангажимент на министъра на правосъдието да издаде наредба за условията и реда за водене, съхраняване и достъп до регистъра по несъстоятелност. Регистърът е публичен и се води в електронна форма. Той е част от автоматизираната информационна система за производство по несъстоятелност и стабилизация (АИСПНС), която е достъпна на Единния портал на органите на изпълнителната власт в сектор „Правосъдие“.

Народното събрание прие на второ четене промените в Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги. Те предвиждат създаване на нова, изцяло хармонизирана с европейското законодателство нормативна уредба, регламентираща условията за предоставянето на пазара на продукти и услуги, за които има определени изисквания за достъпност.

Измененията осигуряват правни гаранции за недопускане на дискриминация по признак „увреждане” и за създаване на равни възможности на всички граждани. Действащите в момента национални изисквания за достъпност във връзка с конкретни продукти и услуги в държавите – членки на ЕС, са различни, като понякога различия съществуват и в рамките на една държава членка. Това води до разпокъсаност на единния пазар и увеличава тежестта, която икономическите оператори понасят при предоставянето на достъпни продукти и услуги за потребителите.

(Пресцентър на НС)