Съдът в Люксембург прие иска на ЕК срещу България за мръсния въздух за недопустим

Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие иска на Европейската комисия (ЕК) срещу България заради мръсния въздух у нас за недопустим, съобщава правно-информационният сайт Лекс.бг (пълния текст на решението виж тук). Комисията настояваше на държавата да бъдат наложени тежки санкции, тъй като продължава да не изпълнява изискванията на Директивата за качеството на атмосферния въздух и вече беше осъдена за това.

Директивата за качеството на атмосферния въздух (Директива 2008/50/ЕО) определя гранични стойности за концентрацията на определени атмосферни замърсители във въздуха. Тя изисква от държавите-членки да приемат планове за качеството на въздуха, ако те бъдат превишени, така че периодът на превишаване да е възможно най-кратък.

В решението „Комисия срещу България“ (C-488/15) от 5 април 2017 г. СЕС постанови, че България не е изпълнила задълженията си по тази директива, поради систематичното и постоянно превишаване в зоните и съответните агломерации, на дневните и годишните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на фини прахови частици (ПЧ10), както и за това, че не е гарантирала, че периодът на превишаване е възможно най-кратък. В това решение съдът констатира, че превишенията на тези стойности са се запазили в шест области и агломерации на българска територия от 2007 г. до 2014 г. включително.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

 

ЕС ще инвестира в „инфраструктурата за управление на границите“

Брюксел ще финансира обектите за охрана, камери, дронове, за да облекчи националните бюджети, от които може да се финансират граничните стени 

С настъпването на зората тази сутрин в Брюксел се появи ясна формулировка: постигнато беше съгласие за незабавно мобилизиране на „значителни средства от ЕС“ за „инфраструктурата за управление на границите“. С други думи, за финансиране на нови охранителни съоръжения, камери и прожектори по границите на Европа. И вероятно също така – макар че 27-те държавни и правителствени ръководители не го казаха в заключителната си декларация – стени и огради. „Ще предприемем действия за укрепване на външните ни граници и за предотвратяване на незаконната миграция“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Това е повратна точка в миграционната политика на континента. Това беше най-важната тема на специалната среща на върха на Европейския съвет, която приключи около три часа сутринта в петък: миграцията. Защото броят на незаконните преминавания на външните граници на ЕС напоследък е по-висок от когато и да било от 2016 г. насам – годината на бежанската криза. 

По данни на агенцията за управление на границите Frontex през миналата година 330 000 души са влезли в ЕС „незаконно“, често през Средиземноморието и Западните Балкани. Това представлява увеличение от 64% в сравнение с 2021 г., което е далеч под рекорда, поставен през 2015 и 2016 г., когато в ЕС пристигнаха 1,8 милиона мигранти. Независимо от това в момента Европа изглежда е изправена пред още по-голямо предизвикателство, отколкото преди седем години, когато към нея се прибавиха четири милиона бежанци от Украйна.

Повече подробности по темата четете в Investitor.bg.

Полезно в ДВ (бр. 12 от 03.02.2023 г.)

В брой 12 на “Държавен вестник” е обнародван Правилникът за администрацията на европейските делеги­рани прокурори в Република България.

С изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 62 от 2022 г.) е създадена нова ал. 10 на чл. 136 ЗСВ. Същата постановява, че за осъществяване на своите функции по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ, L 283/1 от 31 октомври 2017 г.), европейските делегирани прокурори се подпомагат от самостоятелна администрация. По предложение на европейския прокурор от България в колегията на Европейската прокуратура пленумът на Висшия съдебен съвет приема правилник за администрацията на европейските делегирани прокурори.

Посочените нормативни изменения и допълнения са основание за приемането на нов нормативен акт – Правилник за администрацията на европейските делегирани прокурори.

С този акт се цели определянето на звената в новата администрацията, разписването на функционалните им характеристики, уреждането на организацията на работата на отделните структурни единици, редът за провеждане на конкурси, условията за несъвместимост за съдебните служители и условията за атестирането им.

В новия брой на ДВ се изменя и допълва Наредба № 5 от 2019 г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специ­фичен характер, за контрол за съответствие с продуктовата спецификация и за водене на регистри на производителите и контролира­щите лица.

Основните заинтересовани страни от промените в наредбата са Министерството на земеделието, производителите на земеделски продукти и храни със защитени географски означения и на храни с традиционно специфичен характер и контролиращите лица на защитените продукти и храни.

Създава се национална процедура за преглед и одобрение на стандартни изменения на продуктовата спецификация на географски означения. Производители на земеделски продукти, храни със защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер, които са заличени от съответния национален регистър, ще имат възможност отново да бъдат вписани при по-лека процедура, като подадат писмено заявление за регистация до компетентното звено в Министерството на земеделието.

Отпадането на проверката на място при производителите на земеделски продукти и храни със защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер, които са заличени от съответния регистър и са подали заявление за повторно вписване представлява значително намаляване на административната тежест за тази категория лица.

 

 

 

„ЕВРО ПРАВО“

Силата на информацията

Информационната система „ЕВРО ПРАВО“ предоставя достъп до действащите актове на Правото на Европейския съюз – в сила за България от 1 януари 2007 г. – в тяхната връзка и взаимодействие с българското законодателство.

„ЕВРО ПРАВО“ съдържа:

  1. Първично право – учредителните договори на Европейските общности и Европейския съюз, договорите за присъединяване на нови държави членки, договорите за изменение на учредителните договори;
  2. Вторично право – регламенти, директиви, решения, препоръки, мнения и други актове на европейските институции;
  3. Международни договори – договорите на Европейските общности с трети държави или международни организации, договори между държавите членки и актове на институциите, създадени с международни договори;
  4. Съдебна практика – принципните решения на Съда на Европейските общности, които дават задължително тълкуване на европейските норми и са източник на право;
  5. Процедури, статии и коментари – експертна информация по въпроси, свързани с прилагането на Европейското законодателство;
  6. Ръководство по Право на ЕС – наръчникът „Кратко ръководство по Право на ЕС“ на проф. д-р Жасмин Попова представя в синтезиран вид и достъпна форма основите на правото на Европейския съюз.

Включените в продукта текстове на действащите актове на Правото на ЕС са официалните преводи на български език, които предстои да бъдат обнародвани в специалното издание на Официален вестник на Европейския съюз.

Документите се публикуват в системата „ЕВРО ПРАВО“ въз основа на сключения лицензен договор между АПИС и Европейската комисия. Всеки акт е снабден с подробна библиографска справка, изготвена и поддържана от правните служби на Европейската комисия и съдържаща богата справочна информация, като: дата на публикуване, дата на влизане в сила, класификация по материя, връзки с други документи и пр.

„ЕВРО ПРАВО“ предоставя:

Възможности за едновременна работа с българското и европейското законодателство:

  1. Връзка с българските актове и разпоредби, приети в изпълнение на европейските директиви;
  2. Препратки от и към пълните текстове на български език на действащите актове на правото на ЕС;
  3. Едновременно търсене в българските и европейските норми.

„ЕВРО ПРАВО“ улеснява:

Намирането на необходимата информация чрез използването на класификатори и терминологични речници:

  1. Указател на действащото право на Общността – официалният класификатор на общностното право, предоставящ подробна категоризация на политиките на Европейския съюз по области на правно регулиране;
  2. Предметен указател – тематичен класификатор на европейското право, съдържащ над 220 предметни области;
  3. Терминологичен речник EUROVOC – категоризация на правните актове по термините, съдържащи се в многоезичния терминологичен речник EUROVOC, използван във всички европейски институции с оглед уеднаквяване на терминологията.

© Апис Европа АД

На дневен ред в ЕС през 2023 г.: енергетиката, войната и конкурентоспособността на икономиката

Като един от основните фокуси на работа за 2023 г. председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен посочва "подкрепа за Украйна в отблъскването на агресора".

МВФ очаква една трета от света да изпадне в рецесия през 2023 г., включително половината от Европа

  • Ключовата тема за България и Румъния и влизането им в Шенген едва ли ще бъде поставена на масата през следващите шест месеца
  • 2023 г. ще бъде годината, в която целият свят ще се заеме сериозно с възобновяемите енергийни източници
  • Темата за войната в Украйна ще бъде и в основата за новото шведско председателство на ЕС

В условията на продължаваща агресия на Русия в Украйна, глобално търговско напрежение, енергийна несигурност и растяща инфлация, Европейският съюз продължава да се сблъсква и с още проблеми – корупцията и спазването на върховенството на закона в държавите членки. Това са част от предизвикателствата от миналата година, с които Брюксел посреща новата. А като основен фокус на работа за 2023 г. председателят на комисията Урсула фон дер Лайен посочва пред брюкселското Politico – „подкрепа за Украйна в отблъскването на агресора, ускоряване на прехода към възобновяема енергия в Европа, укрепване на конкурентоспособността на съюза и създаване на нови стратегически съюзи в световен мащаб“.

„На енергийния фронт 2023 г. ще бъде годината, в която целият свят ще се заеме сериозно с възобновяемите енергийни източници.“, потвърждава и енергийният комисар Кадри Симсон. ЕС работи и върху ново законодателство за енергийна ефективност, за да се насърчи спестяването на електроенергия, включително чрез намаляване на първичното и крайното потребление до 2030 г.

Повече подробности по темата четете в capital.bg.

ЕК отвори онлайн платформа за събиране на информация за върховенството на закона

Асоциации на юристи, представители на гражданското общество, неправителствени и международни организации ще могат да подават онлайн информация до Европейската комисия (ЕК), която да бъде използвана при изготвянето на докладите за върховенството на правото догодина – съобщава правно-информационният сайт LEX.bg.

ЕК е създала нова платформа (виж тук) за подаване на данни, като комисията очаква информацията да е от областите, обхванати от досегашните доклади.

Комисията очаква до 20 януари 2023 г. да научи как се прилагат отправените досега към правителствата препоръки за подобряване на състоянието на законността. Ще бъдат полезни данни, свързани с предприети законови промени и тяхното приложение, както и оценки за въздействието на промените, поясниха от ЕК.

Повече подробности по темата четете в LEX.bg.

БСК: губим 13% от парите по аванса, ако Планът за възстановяване не е одобрен до септември

БСК: Губим 13% от парите по аванса, ако Планът за възстановяване не е одобрен до септември

Спешното финализиране на плана е приоритет, дори и не всички детайли по него да са перфектни, изтъква Щерю Ножаров

Ако Националният план за възстановяване и устойчивост не бъде завършен и не бъде одобрен до края на септември от Европейската комисия (ЕК), ще загубим парите за аванса за тази година, които се равняват на 13% от цялата сума. По информация на сайта Инвеститор.бг, това е пояснил д-р Щерю Ножаров, икономически съветник в БСК, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria

Експертът смята, че спешното финализиране на плана е приоритет, дори и не всички детайли по него да са перфектни. Той посочи, че „има генерални бележки“, които въпреки това има време да бъдат поправени. Например отпаднала е темата с кръговата икономика, а от 2015 г. в България се развива обвързващо законодателство с това на държавите-членки на ЕС, базирано върху принципа за разширена отговорност за производителя.

Повече подробности по темата четете тук.

БСК: Губим 13% от парите по аванса, ако Планът за възстановяване не е одобрен до септември

БСК: Губим 13% от парите по аванса, ако Планът за възстановяване не е одобрен до септември

Спешното финализиране на плана е приоритет, дори и не всички детайли по него да са перфектни, изтъква Щерю Ножаров

Ако Националният план за възстановяване и устойчивост не бъде завършен и не бъде одобрен до края на септември от Европейската комисия (ЕК), ще загубим парите за аванса за тази година, които се равняват на 13% от цялата сума. По информация на сайта Инвеститор.бг, това е пояснил д-р Щерю Ножаров, икономически съветник в БСК, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria

Експертът смята, че спешното финализиране на плана е приоритет, дори и не всички детайли по него да са перфектни. Той посочи, че „има генерални бележки“, които въпреки това има време да бъдат поправени. Например отпаднала е темата с кръговата икономика, а от 2015 г. в България се развива обвързващо законодателство с това на държавите-членки на ЕС, базирано върху принципа за разширена отговорност за производителя.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 52 от 22.06.2021 г.

Държавен вестник, брой 52 от 22.06.2021 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Докладът за върховенството на закона в България излиза на 23 септември

ЕК не се ангажира с дата за отпадането на стария механизъм за сътрудничество и проверка

Докладът за върховенството на закона в България ще бъде огласен на 23 септември, съобщи еврокомисарят за прозрачността и ценностите Вера Йоурова на заседание на Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в европарламента.

То беше посветено на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), по който ЕК наблюдава България и Румъния от самото им присъединяване към съюза през 2007 г.

Въпреки че много от евродепутатите поискаха да чуят от Йоурова какво ще следва занапред за двете държави и точна дата, на която ще се вземе окончателно решение за отпадане на МСП, тя каза, че ЕК не може да се ангажира с такава. Напротив – еврокомисарят заяви, че България все още има неизпълнени ангажименти по стария механизъм.

„Комисията продължава да следи отблизо политическата ситуация в България и протестите. Винаги сме застъпвали становище, че мирните демонстрации са основно право. Протестите показват, че в българското общество се водят оживени дебати и гражданите отдават голямо значение на независимата и ефективна съдебна система“, каза Йоурова.

Тя настоя за широк дебат и консенсус в обществото, ако България реши да предприеме конституционна реформа и заяви, че е добре да се вземат предвид препоръките на Венецианската комисия, визирайки въпроса с липсата на възможност за независимо и ефективно разследване на главния прокурор.

Повече подробности по темата четете тук.