Архив на категория: Икономика и финанси

Биткойн е пред първия си голям тест, като алтернатива на традиционните финанси

Posted on by

midjourney

Проблемите с SVB и Credit Suisse оскъпяват сериозно криптовалутите, увеличавайки общата им капитализация с 200 млрд. долара за последната седмица

Криптопазарът получи своя първи реален шанс да се докаже, като алтернатива на централизираната финансова система. Банковите проблеми и притесненията за финансовия сектор донесоха допълнителен натиск върху фондовите борси през последната седмица, които са обект на разпродажби, а потоците се насочиха към виртуалните валути и златото. При финансовата криза от 2008 г. с фалита на Lehman Brothers в крипто инвестираха шепа специализирани инвеститори, но днес е различно – криптопазарът е 1.2 трилиона долара.

В рамките на седем дни настроенията на него напълно се промениха от страх до разрастваща се еуфория. Общата капитализация на всички криптовалути скочи, като от миналия понеделник е нараснала с 200 млрд. долара, според данни от Coingecko. След проблемите на Silvergate и фалитите на Signature и Silicon Valley Bank, мнозина си мислиха, че криптото само ще понижава стойността си. Уязвимостта на традиционната банкова система обаче спомогна за насърчаване на криптоинвестициите, което е и главната цел при създаване на най-голямата дигитална валута. В отговор на фалитите обаче регулаторите спешно се опитаха да възстановят доверието в банковата системата.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg

.

МФ публикува законите, с които вдига данъците

Posted on by

МФ публикува законите, с които вдига данъците

Всички фирми и еднолични търговци ще бъдат облагани с данък „свръхпечалба“, а почти всички намалени ставки по ДДС се връщат на 20%

Министерството на финансите публикува обещаните помени в данъчните закони, с които ще се опита да запуши дупката в бюджета, която в противен случай би била много над 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт, съобщава сайтът Економик.бг. С предлаганите сега мерки в областта на приходите финансовият министър Росица Велкова очаква дефицитът през тази година да остане в рамките на 3% и да не се материализират всички обявени от самата нея рискове за държавата.

Велкова обяви тази седмица, че правителството ще внесе законопроектите в Народното събрание в първия ден след изборите – на 3 април. Приемането на мерките, които според нея са задължителни, трябва да бъдат одобрени от депутатите в новия парламент. Служебното правителство не може да ги приложи без санкцията на НС.

Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект на промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Предлагат се мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, които имат за цел по-ефективна превенция и противодействие срещу данъчните измами и укриването и невнасянето на данъци. Въвежда се задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на Република България на стоки с висок фискален риск, извършвани с транспортни средства над 3.5 тона.

Предлагат се и мерки относно условията и реда за разплащанията на разпоредителите с бюджет по договори – въвеждане на режим за уведомяване на приходните агенции за предстоящи плащания от бюджета към данъчно задължени лица. Плащанията ще са по сключени договори на стойност над 10 000 лв., както и за предявени на задължените лица изпълнителни листове за над 1000 лв. Чрез този режим ще се въведе още един начин за информиране на публичните изпълнители за наличие на финансови средства в данъчно задължени лица.

В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО),  с които от 1 юли 2023 г. се въвежда данък „свръхпечалба“, с който ще се облагат „свръхпечалбите“ на всички фирми и еднолични търговци в България, генерирани второто полугодие на тази година.

Мярката е временна, еднократна и е изготвена с цел гарантиране на обществения интерес чрез запазване на макроикономическата и фискална стабилност на страната и за овладяване на инфлацията, породена от външни и вътрешни политически и икономически фактори, се посочва в мотивите към предложението на МФ.

Повече подробности по темата четете в Economic.bg

Проведе се среща между Комисията за защита на потребителите и Асоциацията на търговците на нехранителни стоки

Posted on by

Изображение за Проведе се среща между Комисията за защита на потребителите и Асоциацията на търговците на нехранителни стоки

Проведе се среща между представители на Комисията за защита на потребителите и Асоциацията на търговците на нехранителни стоки в България.  Домакини на срещата бяха Стоил Алипиев – председател на КЗП и Ангел Джалев – член на КЗП.

От страна на АТНС присъстваха представители на някои от най-големите търговци в сектора у нас, опериращи с брандовете Aiko XXXL, Möмаx, Mr. Bricolage, Praktis, Enikom M, Sport Depot, Masterhaus, Хеликон. По време на разговора те поставиха въпроси, свързани с тълкуването на законовите изисквания и модернизирането на търговските практики в полза на потребителите, както и на институционалния подход към тях.

Дискусията започна с темата за правилата на Закона за защита на потребителите относно промоционалните кампании и обявяването на намаления във физическите търговски обекти. Членовете на Асоциацията изложиха своето мнение за допустимите подходи при провеждане на краткотрайни промоционални кампании за голям брой стоки, както и при прогресивни намаления.

Сред обсъдените теми бяха изискванията, свързани с  допълнителната информация на етикетите и опаковките на определени стоки, особеностите при обявяване на намаления в цените на книгите и обособяване на намалените стоки в отделни пространства. Бяха коментирани и възможности за дигитализиране на контролната дейност на КЗП.

Двете страни се обединиха около мнението, че е необходимо да се провежда открит диалог по набелязаните въпроси. Бяха поети ангажименти за продължаване на разговорите с цел формулиране на добри практики, работещи в полза на всички заинтересовани страни.

(Информация на kzp.bg)

Хранителното банкиране може да помогне на 1,5 млн. нуждаещи се българи

Posted on by

С дарения може да бъде спасена около 300 хиляди тона храна годишно за над 1,2 млрд. лева, посочи изпълнителният директор на Българска хранителна банка Цанка Миланова. 

Растящата инфлация и ръста на цените на основните хранителни продукти особено силно засягат хората в нужда, на които Българската хранителна банка помага. През 2022 г. тя е оказала подкрепа на над 64 хиляди души, малка част от над 1,5 милиона нуждаещи се българи. „С механизмите на хранителното банкиране може да се окаже помощ на бедстващите хора, като се спаси от изхвърляне храна за над 1,2 млрд. лева годишно в България“, заяви в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българска хранителна банка.

Тя съобщи, че за миналата година храната, което е била дарена и преразпределена от организацията, е над 1,854 млн. лева, което е сериозен ръст в сравнение с всички предходни години. Според Миланова увеличението се дължи на подобрената законова рамка, при която не съществуват пречки храната да бъде дарявана. „Отпадна изискването бизнесът да маркира дарената храна, двойно беше увеличен прага за даряване, всяка компания вече може да се възползва до 1% от годишния си оборот в стойност на дарена храна“, изброи предимствата, с които фирмите са стимулирани да даряват, изпълнителният директор на Българска хранителна банка.

Повече подробности по темата четете в Investitor.bg

Големите търговци се обявиха против нарочването на сектора за високите цени

Posted on by

Големите търговци се обявиха против нарочването на сектора за високите цени

Имаме съвпадащ интерес с този на гражданите и на правителството да не се допуска ръст на цените, се казва в становище на Сдружението за модерна търговия

Сдружението за модерна търговия изрази сериозното си притеснение от „зачестилите случаи на популистка реторика от страна на различни публични фигури, с която се хвърля петно върху търговците на дребно с храни в България“.

Организацията обединява 13 от водещите ритейлъри в България: „Билла България“, „Фантастико груп“, „Дайхман търговия с обувки“, „дм България“, „Доверие – Брико“ („Мосю Бриколаж“), „ИКЕА – България“, „Кауфланд България“ , „Лидл България“, „Максима България“ („Т MARKET“), „ПЕПКО България“, „ПроМаркет“ , „Хиполенд“ и SOpharmacy.

Според членовете на сдружението настройването на широката общественост спрямо цял един сектор от българската икономика „не кореспондира с отговорно поведение, насочено към сдържане на инфлационния натиск“. Още повече, че атаките срещу търговците са във време на предстоящи съдбоносни решения за страната ни като членството на България в еврозоната, при които е „особено важно партньорството между бизнеса и институциите и търсене на работещи решения, а не внасяне на допълнителни разделения, базирани на популистки тези“, обобщават от организацията. И припомнят факти, доказващи, че търговците на дребно са сред големите и отговорни работодатели и данъкоплатци в страната.

Повече подробности по темата четете в capital.bg.

Държавен вестник, брой 14 от 10.02.2023 г.

Posted on by

Държавен вестник, брой 14 от 10.02.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още →

Нов продукт на АПИС – Санкционни списъци

Posted on by

logo

„Санкционни списъци“ е уеб базирана информационна система, която предоставя възможност на потребителите (предимно финансови институции – банки, застрахователи, осигурителни фондове и др.) да извършват предварителни проверки в публикуваните от международни и национални организации и институции списъци на санкционирани лица и обекти, когато извършват бизнес с местни и чуждестранни клиенти, за да гарантират съответствие с регулаторните изисквания.

Какво представляват санкционните списъци

Това са официални списъци с имена, които се публикуват от различни органи на национално и международно ниво. В продукта са включени списъците, публикувани от Организацията на обединените нации, Европейския съюз, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ и Службата за изпълнение на финансовите санкции към Министерството на финансите на Обединеното кралство, както и приетият с Решение № 265 от 23.04.2003 г. на Министерския съвет на Република България „Списък на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“. Тези списъци съдържат имена на лица, организации, банки, компании, плавателни съдове и самолети, обект на официални икономически или правни санкции. Забранено е предоставянето на финансови или икономически ресурси на всяко лице или обект, включен в списък със санкции.

Санкциите обикновено налагат някои или всички от следните мерки срещу включените в санкционните списъци лица или обекти:

  • Ембарго върху търговията;
  • Забрани за определени видове търговия или за търговия с определен бизнес;
  • Замразяване на активи;
  • Забрани за пътуване на физически лица.

Предназначение на санкционните списъци

Финансовите санкции са важна част от глобалната борба срещу финансовите престъпления. Правителствата прилагат санкции, за да ограничат или забранят търговията със субекти, които са ангажирани в нарушения на международното право, нарушения на правата на човека или други форми на престъпност, като пране на пари, кибератаки и др.

Финансови санкции могат да бъдат наложени срещу цели държави или срещу лица и организации. Те могат да бъдат използвани и срещу трети лица, които не са пряко ангажирани в престъпления, но действат от името на санкционирани лица или обекти.

Необходимост от проверка на санкционните списъци

Тъй като нарушаването на санкциите води до налагане на сериозни ограничителни и принудителни мерки от гражданскоправно или наказателноправно естество, финансовите институции и другите задължени лица трябва да обмислят внимателно излагането си на риск от санкции и, ако е необходимо, да интегрират проверка (скрининг) на санкционните списъци с вътрешните си процеси по спазване на законодателството в областта на мерките срещу изпирането на пари. Организациите обикновено използват две основни форми на проверка, за да постигнат своите цели за намаляване на риска:

a) Проверка на транзакции, която се стреми да идентифицира транзакции, които включват санкционирани лица, организации или образувания;

б) Проверка на клиент/име за идентифициране на санкционирани лица, организации или образувания по време на първоначалното установяване на бизнес контакт или на други важни етапи от взаимоотношенията с клиента.

Санкционни списъци, включени в продукта

Продуктът предлага възможност за проверка по име на лице или обект в следните санкционни списъци:

  • Консолидиран списък на физически лица и на организации и други групи, на които са наложени санкции от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации
  • Консолидиран списък на лица, групи и организации, на които са наложени финансови санкции от Европейския съюз
  • Консолидиран списък на санкционирани от ЕС лица, на които са наложени на ограничения за пътуване
  • Консолидиран списък на специално определени граждани и блокирани лица на Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ (SDN List)
  • Консолидиран санкционен списък на Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ (Non-SDN Lists)
  • Консолидиран списък на лица, групи и организации, на които са наложени финансови санкции от Обединеното кралство
  • Списък на свързани с Русия лица, посочени във връзка с финансови и инвестиционни ограничения в Обединеното кралство
  • Консолидиран списък на Република България на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.

За всяко лице или обект в списъка, освен различните варианти на изписване на името, се предоставя допълнителна информация, като: идентификационни данни, гражданство (седалище), адрес, дата на публикуване в списъка, дата на влизане в сила на санкцията и др., както и линк към уеб страницата на санкциониращия орган, съдържаща подробна правна и справочна информация за съответния санкционен режим.

Актуализация на данните

Данните в санкционните списъци подлежат на непрекъсната актуализация в съответствие с промените в санкционната политика на съответните международни и национални органи и организации. Промените се отразяват в базата данни на продукта не по-късно от 24 часа от публикуването им от източника.

На дневен ред в ЕС през 2023 г.: енергетиката, войната и конкурентоспособността на икономиката

Posted on by

Като един от основните фокуси на работа за 2023 г. председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен посочва "подкрепа за Украйна в отблъскването на агресора".

МВФ очаква една трета от света да изпадне в рецесия през 2023 г., включително половината от Европа

  • Ключовата тема за България и Румъния и влизането им в Шенген едва ли ще бъде поставена на масата през следващите шест месеца
  • 2023 г. ще бъде годината, в която целият свят ще се заеме сериозно с възобновяемите енергийни източници
  • Темата за войната в Украйна ще бъде и в основата за новото шведско председателство на ЕС

В условията на продължаваща агресия на Русия в Украйна, глобално търговско напрежение, енергийна несигурност и растяща инфлация, Европейският съюз продължава да се сблъсква и с още проблеми – корупцията и спазването на върховенството на закона в държавите членки. Това са част от предизвикателствата от миналата година, с които Брюксел посреща новата. А като основен фокус на работа за 2023 г. председателят на комисията Урсула фон дер Лайен посочва пред брюкселското Politico – „подкрепа за Украйна в отблъскването на агресора, ускоряване на прехода към възобновяема енергия в Европа, укрепване на конкурентоспособността на съюза и създаване на нови стратегически съюзи в световен мащаб“.

„На енергийния фронт 2023 г. ще бъде годината, в която целият свят ще се заеме сериозно с възобновяемите енергийни източници.“, потвърждава и енергийният комисар Кадри Симсон. ЕС работи и върху ново законодателство за енергийна ефективност, за да се насърчи спестяването на електроенергия, включително чрез намаляване на първичното и крайното потребление до 2030 г.

Повече подробности по темата четете в capital.bg.

ЗАЩИТАТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ НЕ ВИ СПАСЯВА ОТ ПЛАЩАНЕТО НА „ЛИЧНИ“ ДАНЪЦИ

Posted on by

Комисията за защита на личните данни излезе с решение по подадена жалба, от г-жа Ц.В. срещу „Националната лотария“ АД с твърдения за злоупотреба с личните ѝ данни – имена и единен граждански номер, за деклариран пред НАП доходи от участие в хазартни игри, получени през 2019 г..

Жалбоподателката информира, че на 15.04.2020 г., при подаване на данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и направена справка за платени доходи по трудови и различни от трудовите правоотношение, установила, че освен коректно посочените от работодателите ѝ по основен и допълнителен трудов договор доходи и доходи по граждански договор, фигурират и доходи от парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри организирани от „Националната лотария“ АД в размер на 245 217,40 лв. (двеста четиридесет и пет хиляди, двеста и седемнадесет лева и четиридесет стотинки). Г-жа Ц.В. твърди, че такива доходи под формата на парични или предметни печалби не е печелила и не са ѝ изплащани от „Националната лотария“ АД през календарната 2019 г. Допълва, че през 2017 г. и 2018 г. има спечелени парични награди от организирани от дружеството игри, които са коректно отразени в справките за получени през посочените години доходи и твърди, че дружеството е използвало личните ѝ данни, за да декларира „фалшива печалба през 2019 г.“ Моли комисията за проверка по случая и прилага копие на справка от НАП за изплатени доходи/трудови и различни от трудови/ на физически лица за 2019 г. към 08.05.2020 г.

По случая от КЗЛД е направена проверка в дружеството, като първият въпрос на който се търси отговор е, на какво правно основание се обработват личните данни и на какво основание са предадени към НАП?

В отговор „Национална лотария“ АД посочва, че е лицензиран организатор на хазартни игри по Закона за хазарта (ЗХ) и в качеството си на платец на доходи по чл. 13, ал. 1, т. 20 от ЗДДФЛ дружеството има задължение да предоставя информация по реда на чл. 73, ал. 1 от същия закон за изплатените доходи на физически лица. Справките се изготвят на база печалбите, изплатени по игралните сметки на участниците в хазартните игри съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗХ.

По отношение на това, че са декларирани по-големи от осъществените печалби са разкрити следните обстоятелства. Участието в онлайн хазартни игри от гледна точка на играча, а именно извършване на залози и получаване на печалби, се осъществява посредством игралната му сметка в Централната компютърна система (ЦКС) на организатора. Игралната сметка се дебитира с всеки направен залог и се кредитира с всяка захранена парична сума и всяка печалба, като резултатът е моментното салдо на нетната наличност на участника. ЦКС захранва игралната сметка на участника с всички негови печалби и допуска той да изтегли всички средства по игралната си сметка. В момента, в който игралната сметка на участника се захрани с печалба, той може да я „осребри“ или да направи нов залог с нея. От НАП посочват, че съгласно правните норми в конкретния случай паричната печалба ще се счита за получена от физическото лице (съответно изплатена от организатора на хазартната игра) на датата на постъпването ѝ по кредита на игралната му сметка.

Казано с други думи, ако имате печалба от хазартни игри, но не я изтеглите от сметката на организатора, а използвате сумата, за да направите с нея нов залог, ще платите данък върху нея, независимо от това, че сте загубили парите в новото залагане.

Така КЛЗД установява, че в случая законово задължение на „Националната лотария“ АД е да изготви и предоставя в НАП, справка за общия размер на спечелените през годината печалби (т.е. сборът от сумите резултат от всички печеливши залози на участника, отразени в игралната му сметка), а не размера на средствата, изтеглени (осребрени) от участника от игралната му сметка.

Именно в изпълнение на горното ответникът в това производство е предоставил в НАП лични данни на г-жа Ц.В. и е декларирал спечелените суми от хазартни игри, а не само реално изтеглените от нея средства в размер на 4 750 лв.

За подробности виж: Решение на КЗЛД № ППН-01-414/2020 г. София, 19.09.2022 г.

За да отговаряте на законовите изисквания на GDPR, потърсете ни за помощ и консултация

Кои програми за бизнеса тръгват в началото на 2023

Posted on by

Ново оборудване, машини или собствен ВЕИ с батерии - това са само част от възможностите за модернизация на фирмите с европейски средства

Над 1 млрд. лв. от европейските фондове ще са достъпни за българските фирми в първите 6 месеца на тази година

  • Грантове за над 1 млрд. лв. тръгват към бизнеса след три години на почти пълна суша.
  • За част от схемите обаче ще трябва да се изчака, тъй като са в режим „уточняване на критериите“.
  • Огромният интерес може да доведе до бум на проекти и значително натоварване на оценителите.

След три години на почти пълна липса на европейско финансиране през 2023 българския бизнес отново ще има достъп до множество различни схеми за подпомагане и грантове за инвестиции, съобщава Капитал. Това, от една страна, е добре – на фона на кризите, войната и пазарната несигурност фирмите поне на теория ще могат да повишат конкурентоспосбността си и да спестят енергийни разходи с помощта от Брюксел. Но, от друга, изминалите три години показаха, че българските компании се справят изключително добре и без евросредствата, които исторически винаги са отивали към сравнително малка група избрани и са създавали условия за корупция.

Плановете са в първите шест месеца на годината от Министерството на иновациите и растежа да отворят за кандидатстване общо седем процедури за над 1 млрд. лв. Част от финансирането идва по линия на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), друга – по новата програма „Конкурентоспособност“. Финансиране ще има и по новата програма за научни изследвания, иновации и дигитализация.

Повече подробности по темата четете в capital.bg.