КЕВР се подготвя за следващата стъпка по либерализацията на електроенергийния пазар

Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Промените предвиждат отпадането на фигурата обществен доставчик на електрическа енергия

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) публикува промени в Наредбата за регулиране на цените на електричеството, свързани с предстоящата либерализация на електроенергийния пазар. Текстовете са публикувани в портала за обществено обсъждане.

С тях се пристъпва към следващ етап от либерализацията на електроенергийния пазар, при който пазарът на едро е напълно отворен, а битовите потребители остават на регулирания пазар до 2026 година. С  тях се премахва фигурата „обществен доставчик на електрическа енергия“, тоест Националната електрическа компания (НЕК) вече няма да бъде натоварена да изкупува електроенергия и да я предоставя на електроснабдителните дружества.

Повече подробности по темата четете в Investitor.bg

Парламентът прие на първо четене законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на България в Програмата на ОИСР за Украйна

Народното събрание прие на първо четене законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на България в Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за Украйна с доброволен финансов принос в размер 60 000 евро. Законопроектът бе гласуван със 121 гласа „за“,  42 – „против“, четирима – „въздържал се“.

В доклада на комисията по външна политика се посочва, че Програмата на ОИСР за Украйна има за цел да подпомогне усилията на страната в процеса на реформи по пътя ѝ към членство в ЕС и ОИСР. Отбелязва се, че дейностите и мерките, заложени в Програмата, са на обща стойност 16,5 млн. евро за целия четиригодишен период. Предвижда се финансирането да бъде изцяло с доброволни вноски от страните членки на ОИСР, кандидати за членство и партньори, които имат желание да я подкрепят.

Пресцентър на НС

Как ще се промени климатът на България до края на века според БАН

При най-лошия сценарий средната температура в България ще е с над 6 градуса по-висока към 2100 г.

  • Средното увеличение на температура за България при всички сценарии надхвърля 2 ºC до края на века, а при реалистичния се очаква тя да нарасне с 3-4ºC.
  • Очакваното намаляване на места с 20% на водните запаси показва нарастващ риск за селското стопанство.
  • В пъти нараства енергията за охлаждане до края на века.

Значителен ръст на средната температура, повече суши и намаление на речния отток, по-малко, но екстремни валежи и ветрове очакват България до края на века. При благоприятен сценарий средната температура у нас ще се повиши с 2-3ºC , а при неблагоприятен – с над 6ºC, до края на века. Крайбрежните райони ще са подложени на най-голям риск от екстремни валежи и ветрове. Това показва книга на българските учени от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) „Променящият се климат на България – данни и анализи“, която беше публикувана в края на миналата година.

Това е първи материал, който представя позицията на българските учени и обобщава изследванията по темата за климата. Анализът е резултат от нашата научна дейност през годините, коментира за „Капитал“ доц. Лилия Бочева, директор на департамент „Метеорология“ в НИМХ и един от редакторите на книгата.

В средата на миналата година общественици, представители на бизнеса и неправителствени организации се обърнаха към Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и Българската академия на науките (БАН). Те настояха българските учени да оповестят актуалните си становища за климатичните промени и ролята на човека в тях.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg.

 

Зърнопроизводителите искат държавна помощ заради рекордно ниска цена на пшеницата

Зърнопроизводителите отново са в протестна готовност. Те искат спешна среща с премиера, вицепремиера, финансовия и земеделския министър, като настояват за държавна помощ заради рекордно ниска цена на пшеницата. Заговори се и за фалити в сектора.

„Ще изчакаме до понеделник. Движим организацията по протестните действия по места. Искаме включване на сектор „Зърнопроизводство“ в така наречената „украинска помощ“ – държавна помощ за последствията от войната в Украйна. Досега не сме искали включването на сектора в тази помощ. Досега тази помощ се даваше за другите сектори“, посочи пред Bulgaria ON AIR Илия Проданов – председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

По думите му дори нова компенсация няма как да е достатъчна за покриване на загубите. Според него това трябва да е финансова помощ за оцеляване до жътва. Събеседникът посочи, че предстои кампания по торене и пролетна сеитба и трябват свежи пари, които няма откъде да дойдат. По думите му цената на пшеницата е 350 лева за тон и не е била толкова ниска по това време на годината от над 10-12 г.

Повече подробности по темата четете в Investitor.bg.

Заради по-доброто изпълнение на бюджета правителството разпредели 1,2 млрд. лева за общините

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Бюджетът за 2023 година ще приключи с дефицит в размер на 2,2% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), сочат предварителните оценки на Министерството на финансите. Това означава, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво в мотивите към Закона за държавния бюджет за 2023 година, или дефицит в размер на 3% от прогнозния БВП.

По-доброто изпълнение на бюджета даде възможност правителството да одобри 1,2 млрд. лева за Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за авансово разплащане на проекти на местните власти, допълват още финансовото ведомство.

След този разход очакваният дефицит на касова основа по консолидираната фискална програма (КФП) е 2,8% от прогнозния БВП.

Приходите, помощите и даренията към декември 2023 г. са в размер на 67,1 млрд. лева, и  съпоставено с 2022 г. те растат с 2,3 млрд. лева, въпреки че второто плащане по Плана за възстановяване (ПВУ) се отложи за началото на 2024 г.

Разходите в бюджета, включително и вноската в бюджета на ЕС, към декември 2023 г. са в размер на 72,5 млрд. лева, или 97,9% от годишния разчет, и нарастват с 9,6 на сто спрямо предходната година. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при капиталовите разходи, социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал.

Вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.12.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1,85 млрд. лева.

Повече подробности по темата четете в Investitor.bg

 

Справка за бонова книжка

Преди години много от нас имаха бонови книжки, през годините едни успяха да си вземат парите, други си изгубиха книжките, а трети са ги забравили.

Националната агенция за приходите и Централният депозитар най-сетне пуснаха дългоочакваната услуга – онлайн проверка за притежание на акции и други ценни книжа с ПИК (персоналн идентификационен код) и ЕГН.

Така всички граждани могат да проверят дали притежават акции от предприятия, които са били придобити по време на масовата приватизация през 1996г. Освен за акции, справката дава информация и за облигации и дялове, както и в кое дружество се намират активите.

Подробна информация може да бъде получена на следния адрес: https://ewallet.csd-bg.bg/
Новата услуга е изключително полезна, тъй като 12 години след края на масовата приватизация, най-малко два милиона души притежават акции от различни предприятия, но не го знаят. Сега вече има начин да проверят.

Информация на сайта sitenewsbg.eu

Четири сметки за плащане на публични задължения

Четирите единни сметки в Българската народна банка (БНБ), по които ще се плащат различните публични задължения, обяви министърът на финансите Асен Василев в проект на своя заповед (виж тук).

До края на септември 2023 г. плащанията за погасяване на публични вземания постъпваха по отделни сметки за всеки вид приход, които се обслужваха от различни банки и се администрираха от всяка териториална дирекция или офис на НАП, които бяха над 160.

Сега банковото обслужване на сметките за приходи на НАП пое БНБ и за всеки вид приход има само една сметка, те са за:

  • приходите на централния бюджет – за данъци и други задължения за централния бюджет, както и лихви върху тях – банкова сметка с IBAN: BG88 BNBG 9661 8000 1950 01 за приходи от данъци;
  • приходи за социалноосигурителни фондове към Националния осигурителен институт – за задължителни осигурителни вноски и лихви върху тях за бюджета на Националния осигурителен институт – банкова сметка с IBAN: BG97 BNBG 9661 8000 1120 01 – за приходи за държавно обществено осигуряване;
  • приходи за Националната здравноосигурителна каса – за здравноосигурителни вноски и лихви върху тях за бюджета на Националната здравноосигурителна каса – банкова сметка с IBAN: BG16 BNBG 9661 8000 1121 01 за приходи за здравно осигуряване;
  • вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и лихви върху тях, включително вноски за фонд „Пенсии“ в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд и лихвите върху тях за лицата по чл. 4б от Кодекса за социално осигуряване – банкова сметка с IBAN: BG65 BNBG 9661 8000 1118 01 за приходи за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Правото на длъжника да заяви кой вид публично задължение иска да погаси се упражнява чрез извършване на безкасово плащане (по реда на чл. 178, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс) по предвидената за съответния вид задължение банкова сметка. Когато се плаща на ПОС терминал, както и досега, видът на задълженията се посочва в заявление по образец.

Информация на Lex.bg.

Евростат потвърди рязкото забавяне на инфлацията в еврозоната през октомври

Годишният темп на инфлация в еврозоната се е забавил до 2,9% през октомври от 4,3% през септември, показват окончателните данни на европейската статистическа служба Евростат. Предварителните данни също сочеха забавяне до 2,9%. Година по-рано инфлацията през десетия месец от годината беше 10,6%.

В Европейския съюз цените са се повишили с 3,6% на годишна база през октомври – също с по-бавен темп от отчетените 4,9% през септември. За сравнение, по същото време миналата година инфлацията в ЕС беше 11,5%,

През октомври за годишния темп на инфлация в еврозоната най-много са допринесли цените на услугите – с 1,97 процентни пункта, следвани от храните, алкохола и тютюневите изделия с 1,48 процентни пункта и неенергийните индустриални стоки с 0,95 пункта. Инфлацията при енергоизточнизите отстъпва с 1,45 процентни пункта.

В България инфлацията също е спаднала до 5,9% през октомври от 6,4% през септември. За сравнение, през същия месец година по-рано инфлацията у нас е била 14,8 на сто.

Повече подробности по темата четете в Investitor.bg.

Вместо огромен интерес по мярката за изграждане на нови ВЕИ кандидатстваха значително по-малко фирми

Собствената ВЕИ инсталация с батерия може да доведе до значителни спестявания, а това е шанс за насочване на тези средства към други дейности.

Противно на очаквания огромен интерес, мярката за изграждане на нови ВЕИ за собствено потребление с батерии по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на практика се оказа съвсем слабо привлекателна за бизнеса. В резултат на това Министерският съвет дори намали почти наполовина бюджета на процедурата от 200 на 120 млн. лв.

Добрата новина все пак е, че орязване на вече одобрени проекти няма да има. Просто интересът към мярката не е бил голям и на практика е останал свободен ресурс. Именно той предстои да бъде орязан. По-конкретно в решението на правителството се посочва, че до крайния срок за кандидатстване (май 2023 г.) по процедурата са подадени общо 562 предложения за изпълнение на инвестиции със заявено безвъзмездно финансиране в общ размер на 158.2 млн. лв., което представлява 79.14% от одобрения бюджет по нея.

Нещо повече – справка на Министерството на иновациите и растежа (МИР), което администрира мярката, показва, че след оценка и класиране до одобрение са стигнали още по-малко – едва 421 проектни предложения с обща безвъзмездна финансова помощ в размер на 118.5 млн. лв. За сравнение – първоначалните разчети на МИР показваха, че по мярката ще бъдат подпомогнати около 1000 проекта, но това не се случи.

Повече подробности по темата четете в статията на Румяна Гочева в capital.bg.

Крум Василев: В България има много водни площи с потенциал за плаващи солари

Крум Василев. Снмка: Личен Архив

Германска компания планира да изгради плаващ соларен парк в яз. Огоста и завод за плаващи панели в Монтана

В България има потенциал за изграждане на плаващи соларни паркове, казва в интервю за Investor.bg Крум Василев, акционер и управляващ партньор на Profine Еnergy в България. Компанията е част от една от най-големите световни групи за производство на профили и дограми – Profine Group.

У нас Profine Energy, която действа съвместно с Wirth Gruppe, планира изграждането на такъв парк във водите на яз. Огоста. Идеята се анализира от Министерството на икономиката и индустрията, като институцията ще поиска от инвеститора при реализация на проекта да бъде направена рехабилитация на язовирната стена, както и цялостно да бъде поддържано съоръжението. Инвеститорите планират и завод за плаващи панели в Монтана.

Очакванията са инвестицията да достигне около 1 млрд. евро, но тя среща съпротива сред местните жители. Според Василев причината за тези страхове е непознаването на технологията.

Най-важното предимство на този тип технология е, че решава въпроса с използването на плодородна земеделска земя, което е основно предизвикателство пред сектора. Но не само това – тъй като плаващите соларни паркове създават сянка върху водната повърхност спомагат за значително намаляване на загубата от изпарение на водата, съхранявайки този ценен ресурс. Инфраструктурата позволява вариации в конструкциите, така че максимално да се запази екологичния баланс на водната среда, без да нарушават екосистемите. Последните проучвания сочат, че те дори допринасят за по-чиста вода, тъй като значително намалят образуването на вредни водорасли и затиняването. Освен това панелите служат като платформи, върху които се развиват нови екосистеми и предоставят нови хабитати за водни растения и животни.

Повече подробности по темата четете в Investitor.bg.