Архив на категория: Икономика и финанси

Народното събрание прие на второ четене бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравно-осигурителна каса за 2025 г.

Posted on by

Народното събрание прие на второ четене бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравно-осигурителна каса за 2025 г.

В бюджета на Държавното обществено осигуряване са предвидени 24,103 млрд. лв. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях, което е с 2,499 млрд. лв. или с 11,6 на сто повече спрямо тези разходи през 2024 г. Общият размер на разходите по консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване за годината е близо 27,4 млрд. лв.

Предвидено е увеличение на минималната работна заплата за страната от 933 лв. на 1077 лв. от 1 януари 2025 г. Приетите разпоредби предвиждат увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 933 лв. на 1077 лв. и на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица – от 3750 лв. на 4130 лв. от 1 април 2025 г. Запазват се размерите на осигурителните вноски за всички фондове, както и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.

Всички пенсии, отпуснати до края на 2024 г., следва да се осъвременят по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с 8,6 процента от 1 юли 2025 г., реши Народното събрание. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 580,57 лв. на 630,50 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лв.

Бюджетът на Държавното обществено осигуряване предвижда запазване на минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица – 18 лв., както и на максималният дневен размер – 107,14лв. Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни и размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 780 лв.

Разходът за пенсии през 2025 г. се очаква да бъде около 11,2% от прогнозния БВП за годината. За 2025 г. се планира общият разход за парични обезщетения и помощи да бъде 3 073 900 000 лв., което е с 20,7 на сто повече спрямо Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г.

Парламентът прие окончателно, на второ четене, бюджета на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) за 2025 г. Депутатите гласуваха Касата да заплаща лекарствата по лекарско предписание за домашно лечение на остри инфекциозни заболявания, включително антибактериални лекарствени продукти, на територията на страната на деца до 7-годишна възраст. Разпоредбата ще влезе в сила от 1 юли т.г.

В план-сметката на НЗОК за 2025 г., която е с балансирано бюджетно салдо, са предвидени 9 474 000 000 лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 9 256 000 000 лв., от които 5 746 000 000 лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 3 509 000 000 лв. – трансфери за здравно осигуряване.

Общо разходите за 2025 г. са 9 474 000 000 лева.

Приходите и разходите са с 1 306 000 000 лв. повече спрямо заложените в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г. или 16% ръст, се отбелязва в доклада на бюджетната комисия.

Предвидените средства за здравноосигурителни плащания са 8 873 000 000 лв., което представлява увеличение с 1 242 000 000 лв. спрямо Закона за бюджета на касата за миналата година, или 16,3% ръст. 

През 2025 г. се предвижда Министерството на здравеопазването всеки месец да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер от 191 100 000 лв. за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2025 г. остава 8 на сто, гласува парламентът.

Националната здравноосигурителна каса осигурява финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с с нея в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или са единствeн изпълнител за съответната дейност в общината, както и с денонощен режим на работа.

(Пресцентър на НС)

Какво става с договорите, кредитите и обезпеченията след въвеждането на еврото – отговаря БНБ

Posted on by

Въвеждането на еврото в България поражда много въпроси у гражданите и бизнеса. За да няма неясноти, Българската народна банка (БНБ) им отговаря в специална рубрика (виж тук).

В нея БНБ разяснява в детайли не само какъв ще е курсът и как ще става превалутирането, но и какво ще стане с договорите, които са сключени в лева, с обезпеченията и какъв ще е капиталът на ООД.

„Лекс“ публикува част от разясненията на Централната банка.

По какъв курс ще се обменят левовете в евро след въвеждането на еврото в България?

Зaмянaтa нa лeвa c eвpo ще стане пo ceгaшния ĸypc 1,95583 лв. зa 1 eвpo. Ангажиментът на българските власти страната ни да се присъедини към еврозоната единствено със сегашния фиксиран курс е потвърден както в Националния план за въвеждане на еврото в Република България, приет от Министерския съвет през месец май 2022 г., така и в Решението на Народното събрание от 27 октомври 2022 г.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg

Тръмп нареди на администрацията си да въведе реципрочни мита за множество държави

Posted on by

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е наредил на администрацията си налагането на реципрочни мита на многобройни търговски партньори, което е перспектива за по-широка кампания срещу глобална система, която той се оплаква, че е насочена срещу САЩ.

В четвъртък американският президент подписа мярка, с която нарежда на търговския представител и търговския министър на САЩ да предложат нови налози за всяка страна, която прилага мита върху американския внос, в опит да възстанови баланса на търговските отношения. Процесът е мащабен и може да отнеме седмици или месеци, преди да завърши, според високопоставен служител на Белия дом, коментирал въпроса пред Bloomberg.

Тръмп коментира пред репортерите в Белия дом, че ще въведе данъци и върху вноса на автомобили, полупроводници и фармацевтични продукти в допълнение към реципрочните мита.

Повече подробности по темата четете в Investitor.bg.

ЕС модернизира транспортната инфраструктура с 2.5 милиарда евро

Posted on by

Крайният срок за подаване на проектни предложения и от България е 25 януари 2025 г.

Поканите за проектни предложения по Механизма за свързване на Европа – Транспорт (CEF), за 2024 г. предоставят 2.5 милиарда евро за подобряване и модернизиране на транспортната инфраструктура, информира Йоана Огнянова – старши консултант в екипа за „Инвестиции, иновации и възможности за безвъзмездно финансиране“ на „Делойт България“ в Capital.bg. Тези инициативи имат за цел да подкрепят трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) в съответствие с целта на ЕС за постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Разполагаемият бюджет по поканите на CEF е разделен на два пакета – общ и кохезионен. Важно е да се отбележи, че всички дружества – публични или частни, установени в България, имат право да кандидатстват и по двата пакета. Единственото условие е, че трябва да имат получено писмо за подкрепа от Министерството на транспорта и съобщенията.

Кохезионният пакет покрива до 85% от допустимите разходи. Финансирането по общия пакет варира от 30% до 50% на проект в зависимост от конкретната тема. Единствено темата за внедряването на Европейската система за управление на железопътния трафик (ERTMS) се базира на възстановяване на средства чрез фиксирани единични суми.

Поканата не поставя ограничение за максималната безвъзмездна сума за един проект, като кандидатите се насърчават силно да предлагат проекти с грант от поне 1 милион евро, за да се гарантира ефективно използване на средствата от ЕС. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 25 януари 2025 г.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg.

Общи изисквания

Ефектът „Шенген“: какво се променя с пълното членство

Posted on by

Границите ще бъдат отворени на 1 януари 2025 г., но инфраструктурата не е в състояние да поеме целия трафик

На 12 декември тази година в Брюксел България и Румъния най-после очакват положителен вот от страните – членки на ЕС, за присъединяване към шенгенското пространство и по суша.

Двете страни чакат наистина дълго. В продължение на повече от десетилетие редица държави имаха своите съображения защо България и Румъния не са готови да защитават външните граници на блока, често напълно основателни. Темата се свързваше с борбата с организираната престъпност, върховенството на правото.

Границите няма да се отворят напълно веднага. Тази, която най-вероятно първа ще бъде вдигната, ще е най-важната за българските (и румънските) туристи – с Гърция. Очакванията са, че пътуването за леки коли, както и за камиони на юг ще бъде свободно още на 1 януари. От Агенция „Митници“ коментираха за „Капитал“, че при пълноправното приемане в Шенген „няма да има проверки, които да затрудняват трафика на самите граници“, а тежкотоварните автомобили ще бъдат инспектирани допълнително при нужда във вътрешността на страната.

На север проверките ще останат още поне половин година. Директорът на „Гранична полиция“ Антон Златанов вече обясни, че граничният контрол на границата с Румъния ще е частичен (ще се базира на анализ на риска), и допълни, че такива филтри са сложили и доста европейски страни.

Най-сложно ще бъде на турската граница, която се превръща в шенгенската бариера пред де факто Близкия изток, Африка и Азия. Агенцията на ЕС за охрана на границите Фронтекс ще утрои силите си в България. Техническата подготовка за разширяване на външните граници – с детектори за движение, термовизионни камери, детектори, патрулни кораби и превозни средства с повишена проходимост – вече се подкрепя от Европейската комисия със 130 милиона евро.

Повече подробности по темвата четете в Capital.bg

BETL: нова финансова пирамида е привлякла над 10 хил. българи

Posted on by

Британската компания BETL обещава баснословни печалби чрез отдаване на батерии за зареждане на телефон под наем. Схемата е проста – срещу инвестиция от порядъка на няколкостотин долара се получава обещание за дивидент от собствена зарядна станция. Разследване на „Капитал“ показва, че финансовата архитектура има ясни отличителни белези на пирамида и понци схема. В общобалканска Telegram група на компанията, в която участват само хора, които вече са вкарали пари, към 20 ноември има близо 20 хил. души. Дни по-рано те са с хиляди по-малко. Активна кампания има в няколко български градове, провеждат се и регулярни срещи с почерпки в заведения, хотели и дори язовири, на които се представят и батериите.

Компанията продава пакети за сума, която би трябвало да бъде избита в рамките на по-малко от месец. На теория потребителите си купуват зарядна станция, която съществува физически някъде по света и доходът от нея отива при инвеститора. В това няма особен смисъл, освен ако някъде не се появяват магически зарядни станции, които също толкова магически се ползват изведнъж от милиони хора.

BETL убеждава инвеститорите си, че такова търсене съществува, включително и в България, като пуска снимки и видеа от ресторанти, хижи и т.н., където наистина има станции за зареждане. Една част от хората искрено вярват, че става дума за легитимен бизнес. За да заобиколи Закона за мерките срещу изпирането на пари, схемата използва за разплащания стейбълкойни и криптоборси, разминавайки се с цедката на банките.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg.

Аварии в Западните Балкани доведоха до рекордна цена на тока в България

Posted on by

Очакванията са цените да останат високи според играчите на пазара

За 25 юни електроенергията на борсата струва близо 400 лв./мВтч, което е най-високата стойност

България регистрира най-високата средна цена на енергийна борса за базов товар не само за тази година, но и въобще от кризата през 2022 г. насам – 397.85 лв. на мВтч. Тази стойност за 25 юни е двойно по-висока от средната цена на тока за месеца и е напълно нетипична за това време на годината.

Причината за необикновеното поскъпване на тока в иначе стабилния през последните месеци пазар е повече външна, отколкото вътрешна. Целият Балкански регион е разбалансиран вследствие на прекъсвания и аварии в трансграничния пренос между Хърватия, Босна и Херцеговина, Албания и Черна гора, чиито пазари са добре свързани един с друг. Сривът в системата, изглежда, е причинен от прекъсването на голям далекопровод 400 киловолта между Черна гора и Босна, което след това е прехвърлило натоварването към всички страни в региона, но най-вече Хърватия. Оттам пък общият пазар на ЕС е прехвърлил кризата към Унгария, Румъния и България, където, изглежда, нещата с предлагането на енергия са се стабилизирали и точно затова Гърция не е засегната толкова силно.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg.

Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа

Posted on by

Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа

Най-мащабната конференция за Зелената трансформация в региона ще събере над 2500 участници от над 18 държави в разговор за утрешния свят

За четвърта поредна година най-значимата и мащабна конференция за Зелената трансформация в Централна и Източна Европа ще събере на едно място бизнес лидери, висши политически лидери, политици, еврокомисари, представители на правителства, експерти и неправителствени организации. 
 
Срещата на върха „Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)“ ще се проведе от 26 до 28 юни. От конферентните сцени в Sofia Event Center ще говорят спийкъри от над 18 държави, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, ще проведат ключовия разговор за утрешния свят. 
 
Тридневното събитие е организирано от Dir.bg и 3E-News.bg. Форумът засилва гласа на Централна и Източна Европа на световната сцена и предоставя трибуна за открита дискусия за икономическото, технологичното и социалното бъдеще на заинтересованите от Зелената сделка страни. Събитието предизвиква разнообразен диалог, насърчавайки обмена на идеи за бъдеще, което е устойчиво, иновативно и справедливо. 

Повече подробности по темата четете в Investitor.bg.


 

КЕВР се подготвя за следващата стъпка по либерализацията на електроенергийния пазар

Posted on by
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Промените предвиждат отпадането на фигурата обществен доставчик на електрическа енергия

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) публикува промени в Наредбата за регулиране на цените на електричеството, свързани с предстоящата либерализация на електроенергийния пазар. Текстовете са публикувани в портала за обществено обсъждане.

С тях се пристъпва към следващ етап от либерализацията на електроенергийния пазар, при който пазарът на едро е напълно отворен, а битовите потребители остават на регулирания пазар до 2026 година. С  тях се премахва фигурата „обществен доставчик на електрическа енергия“, тоест Националната електрическа компания (НЕК) вече няма да бъде натоварена да изкупува електроенергия и да я предоставя на електроснабдителните дружества.

Повече подробности по темата четете в Investitor.bg

Парламентът прие на първо четене законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на България в Програмата на ОИСР за Украйна

Posted on by

Народното събрание прие на първо четене законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на България в Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за Украйна с доброволен финансов принос в размер 60 000 евро. Законопроектът бе гласуван със 121 гласа „за“,  42 – „против“, четирима – „въздържал се“.

В доклада на комисията по външна политика се посочва, че Програмата на ОИСР за Украйна има за цел да подпомогне усилията на страната в процеса на реформи по пътя ѝ към членство в ЕС и ОИСР. Отбелязва се, че дейностите и мерките, заложени в Програмата, са на обща стойност 16,5 млн. евро за целия четиригодишен период. Предвижда се финансирането да бъде изцяло с доброволни вноски от страните членки на ОИСР, кандидати за членство и партньори, които имат желание да я подкрепят.

Пресцентър на НС