Архив на категория: Адвокатура

Адвокатите, предизвикателството „изкуствен интелект“ и насоките за използването му

Posted on by

КОНФЕРЕНЦИЯ НА СТОЛИЧНАТА АДВОКАТУРА

Изкуственият интелект – заплаха или ново поле за развитие на адвокатската професия? Готови ли сме за предизвикателството?“. Така беше озаглавена конференцията, с която Софийската адвокатска колегия (САК) отбеляза Деня на адвоката.

„Избрахме да отбележим празника с една предизвикателна тема – не само за адвокатите, но и за цялото човечество“, каза председателят на САК Стефан Марчев пред пълната зала в хотел „Астория“, чийто интерес не спадаше с напредването на деня.

Пред адвокатите министърът на правосъдието Мария Павлова говори за това как изкуственият интелект (ИИ) ще засегне правните професии. „Настъпването на ИИ често се разглежда с комбинация от оптимизъм и скептицизъм от прав

ните професия – че ще е полезен за преглед на практиката и анализ на договори, но че ще отнеме работа на юристите, че може да намали разходите и да подобри ефективността, но налага развитието на нови рамки и регулации“, каза тя. Павлова посочи, че Актът за ИИ на Европейския съюз е пример за проактивно законодателство, целящо балансиране на иновациите с етичните съображения. А в национален план пред Министерството на правосъдието стои задачата да подготви законодателни промени във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2844 относно цифровизацията на съдебното сътрудничество и на достъпа до правосъдие по трансгранични гражданскоправни, търговскоправни и наказателноправни въпроси и за изменение на определени актове в областта на съдебното сътрудничество, по които е сформирана работна група.

(Поради изключително голямата палитра от теми, която не позволява да бъдат обобщени, без да бъде пренебрегнат някой съществен аспект, Lex.bg публикува на сайта си връзка към конференцията, за да може всеки, който се интересува от ИИ сам да изслуша лекторите).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Адвокатите: Възнагражденията за правна помощ да растат с МРЗ или със заплатите на магистратите

Posted on by

Колегиите настояват за единен режим за определяне на заплащането на труда на адвокатите при липса на договор

Възнагражденията, които държавата плаща за защита на най-бедните и уязвими граждани по реда на правната помощ, да растат с минималната работна заплата (МРЗ) или със заплатите на магистратите. Да се въведе единен стандарт за определяне на заплащането на адвоката при липса на договор с клиента, а не за хонорарите за т. нар служебна защита да има отделна наредба с минимуми и максимуми на сумите.

Това предлагат от Софийската адвокатска колегия в становище (пълния му текст виж тук) до министъра на правосъдието Мария Павлова, което се подкрепя и от останалите колегии в страната. То е по повод на огласените за обществено обсъждане промени в Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП). Те предвиждат инфлационен ръст на възнагражденията на служебните адвокати, който е по-значим при минимумите на сумите.

Повече подробности по течмата четете в Lex.bg.

Отваря се огромна аудитория от потенциални клиенти – българските адвокати влизат в платформата „Намери адвокат“

Posted on by

На 19 септември 2024 г. Европейската комисия официализира включването на Висшия адвокатски съвет като събенефициент по проекта „Намери адвокат“ (Find a Lawyer).

Пред Lex.bg членът на Висшия адвокатски съвет и председател на Комисията по въпросите на електронното правосъдие и електронните адвокатски регистри Асен Георгиев разяснява какво представлява инициативата на ЕК и какви ще са ползите за адвокатите и гражданите.

„Намери адвокат“ е официална платформа на ЕК за търсене на адвокати в страните – членки, чиито адвокатури са се присъединили към проекта. Позволява намиране на всеки адвокат от включените адвокатури, без адвокатите да се вписват където и да е, извън официалните регистри на съответните адвокатури или да плащат каквито и да било такси.

Това е механизъм „На едно гише“ – единна входна точка чрез Европейския портал за електронно правосъдие (e-Justice) за търсене на адвокати по унифицирани и предварително зададени критерии. На този етап това са език, област на правото, населено място, професионално звание и име.

Интерфейсът е хостван на Портала за електронно правосъдие, а данните са на разположение в националните адвокатски бази данни, под изключителния контрол на съответните национални адвокатури.“

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Проект дава на ЧСИ „дейности по обслужване на кредити“. Адвокатурата смята това за недопустимо и правно нетърпимо

Posted on by

Това е все едно съдиите да извършват търговска дейност, изтъква Висшият адвокатски съвет

Проектозакон дава на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) да събират вземания по необслужвани договори за кредит и да предоговарят с клиентите на банките условията по кредита. Тази промяна се предлага с приетия на първо четене от парламента Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, по-известен като закон за колекторите (пълния му текст виж тук) и досега не е попадала в общественото внимание. Този законопроект неколкократно е обсъждан и е внасян от правителството в Народното събрание, но заради краткия живот на последните парламенти така и не беше приеман.

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) e изпратил спешно становище (пълния му текст виж тук) до парламентарната Комисия по бюджет и финанси, която се очаква следващата седмица да обсъжда закона за колекторите на второ четене, съобщава Lex.bg.

„Както съдията не може да извършва каквато и да било друга дейност – консултантска, търговска, посредническа и др. п., било по възлагане от страните или от когото и да било, така и съдебният изпълнител не може да извършва подобни дейности, защото и съдията, и съдебният изпълнител упражняват възложени от държавата публични функции и следва да запазят своята независимост“, категоричен е ВАдС. И заключава, че е „правно нетърпимо и недопустимо“ на частните съдебни изпълнители да бъде предоставена възможност по възлагане на страните да извършват други предвидени в закон действия.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Полезно в ДВ (бр. 74 от 30.08.2024 г.)

Posted on by

В новия брой 74 на „Държавен вестник“ се обнародва Постановление № 304 от 26 август 2024 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за защита от домашното насилие, приет с Постановление № 113 на Ми нистерския съвет от 2010 г.

Приети са ключови изменения и допълнения в Правилника за прилагане на ЗЗДН, които целят да подобрят защитата, помощта и подкрепата на реални и потенциални жертви на домашно насилие. 

Сред предлаганите услуги се включват националната телефонна линия за подкрепа на хора, пострадали от домашно насилие или изложени на риск, както и социално, психологическо и правно консултиране. Освен това ще се организират специализирани програми за възстановяване и защита в консултативни центрове или защитени жилища. Новите мерки ще се фокусират и върху програми за преодоляване на агресията и управление на гнева, насочени към извършителите на домашно насилие.

Важна промяна в Правилника е методиката за оценка на риска, която ще бъде прилагана от съдебните органи. За първи път те ще разполагат с инструмент за разпознаване и оценяване на потенциалните рискове от последващо насилие, включително ескалация на насилието или дори смъртоносни случаи. Това ще улесни съдебните процеси и ще подпомага вземането на решения, свързани със защитата на жертвите.

В текущия брой се обнародва Наредба за изменение на Наредба № 2 от 29.10.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати.

За участието си в изпита кандидатът заплаща такса в размер 15% от минималната работна заплата за страната, която внася по сметката на Висшия адвокатски съвет.

 

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за счетоводството, с които се задължават предприятията да включват в докладите за дейността си отчет за устойчивостта

Posted on by

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за счетоводството, с които се задължават предприятията да включват в докладите за дейността си отчет за устойчивостта

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за счетоводството, с които се задължават предприятията да включват в докладите за дейността си отчет за устойчивостта. Корпоративната устойчивост следва да обхване както анализ на имуществено-финансовите показатели на дейността на предприятията, така и анализ на социално-икономическото въздействие като резултат от тази дейност, се посочва в мотивите за измененията.

Отчетът за устойчивостта да се изготвя от големите предприятия и от малките и средните предприятия (с изключение на микропредприятията), чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава членка на ЕС (предприятия от обществен интерес), както и от предприятията майки на големи групи предприятия, прие Народното събрание. Задължението е и за дъщерните предприятия и клоновете на предприятия, регулирани от законодателството на трета държава, да публикуват отчет за устойчивостта на предприятието от трета държава при определени условия.

Задължението за изготвяне на доклад за дейността, съдържащ отчет за устойчивостта, е предвидено да влезе в сила за отчетната 2024 г. за големи предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към З1 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой през финансовата година от 500 служители, както и предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки в голяма група, която към З1 декември надхвърля на консолидирана основа критерия за среден брой на служителите през финансовата година от 500 души, предвиждат промените в Закона за счетоводството.

Парламентът прие на първо четене два законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон. Единият от проектите предвижда да се даде правна възможност за постигане на ускорена ликвидация на юридически лица, които през последните 12 месеца нямат дейност, наети служители или регистрация по Закона за данък върху добавената стойност. От улеснената ликвидация ще могат да се възползват дружества, които нямат задължения към държавата и общините, както и данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски.

С втория законопроект за изменение на Търговския закон се предлага обща уредба на правилата за презгранично преобразуване чрез вливане, сливане, разделяне и отделяне, когато поне едно от участващите в преобразуването дружества е създадено в съответствие със законодателството на друга държава членка на Европейския съюз (ЕС) или държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и има седалище, адрес на управление или основно място на дейност в рамките на ЕС. Този законопроект беше подкрепен от 148 народни представители, а петима се въздържаха.

Народното събрание прие единодушно на първо четене два законопроекта за промени в Закона за адвокатурата. Измененията предвиждат адвокатите да могат да рекламират дейността си, а възнагражденията им да нямат определен минимален размер.

В мотивите се посочва, че Европейската комисия (ЕК) е започнала процедура за нарушение срещу България поради несъвместимостта на забраната адвокатите да рекламират своята дейност и да привличат клиенти чрез използването на посредник. С промените се цели популяризиране на адвокатската дейност при спазване на изискванията на закона и етичните норми на адвокатската професия, пише вносителят. Уреждат се ограничения за използването на невярна или подвеждаща информация, необоснованото сравнение с други адвокати, както и обещаване на конкретни резултати.

Вторият проект за промени в Закона за адвокатурата предвижда да се премахне забраната за уговаряне на възнаграждения под определен минимален размер и свързаната с това дисциплинарна отговорност, както и да отпадне задължението за съда при определяне на отговорността за разноски да е обвързан от подобен минимален размер на възнаграждение.

При липса на уговорено възнаграждение за оказаната правна помощ, адвокатският съвет определя такова възнаграждение на основа на критерии, предвидени в наредба, издадена от министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет, предвиждат измененията.

Народното събрание освободи от поста заместник-председател на Комисията за финансов надзор Владимир Савов поради подадена от него оставка.

Парламентът прие единодушно и без дебат отчета на Българската телеграфна агенция за 2023 г.

(Пресцентър на НС)

АССГ: Действието на новите правила за достъп на адвокати до дела в СРС е спряно

Posted on by

Правилата за достъп на адвокати до дела в Софийския районен съд (СРС), по които не са пълномощници на страна, не действат от 8 май 2024 г. и няма да действат до окончателното произнасяне на съдилищата по законосъобразността им. Това постанови Административен съд София-град (АССГ).

Той допусна за разглеждане жалба на столичните адвокати Николай Димитров и Александър Михайлов срещу разпореждането на съдебния администратор в СРС, което предизвика остро недоволство в адвокатурата (пълния текст на определението виж тук).

Двамата настояват съдът да обяви за нищожно или евентуално за незаконосъобразно разпореждането в частта му, която предвижда:

„Справка по движението на делото на адвокати се дават и без да е налице пълномощно за конкретното дело, чрез представяне на валидна адвокатска карта. Копие на приложените по делото книжа се предоставят на адвокат, който не е пълномощник по делото, след изрична молба и разпореждане на съдията-докладчик. Предоставянето на достъп до делото се дава само на адвокат пълномощник по него (не се дава дело за преглед на адвокат без пълномощно от страна по него).

Адвокатските сътрудници имат право на достъп до делата, по които техните работодатели-адвокати, адвокатски дружества са упълномощени да представляват интересите на клиентите си“.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Адвокатурата оспори „съдебната“ медиация в Конституционния съд

Posted on by

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) е оспорил в Конституционния съд (КС) въвеждането на т. нар. съдебна медиация – задължителна и факултативна, която е предвидено да се провежда по серия от граждански и търговски дела от 1 юли 2024 г. (пълния текст на искането виж тук), съобщава Лекс.бг.

Адвокатурата настоява КС да обяви за противоконституционни всички разпоредби от Закона за медиацията (ЗМ) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се регламентира новата процедура. Оспорени са чл. 19, чл. 20, чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24, ал. 1 и чл. 25 от Закона за медиацията и чл. 78а, чл. 140а, чл. 140б, чл. 267, ал. 3, чл. 314а, чл. 341а , чл. 374а от ГПК.

Конституционният съд образува дело и за докладчик по него беше определен Красимир Влахов.

 В искането си ВАдС изследва в детайли не само ефекта от евентуалното въвеждане на съдебна медиация, но и анализира изискванията на правото на ЕС, както са тълкувани от съда в Люксембург и на Европейската конвенция за правата на човека. И стига до извода, че тя противоречи на правото на защита и на достъп до съд – чл. 56 и чл. 117, ал. 1 от Конституцията.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Прокуратурата пише нови правила за претърсване на адвокатски кантори

Posted on by

Прокуратурата подготвя нови методически правила за действията по разследването, които могат да се извършват спрямо адвокати, включително и за претърсването на канторите, съобщава Лекс.бг. За това са уведомили Софийската адвокатска колегия (САК) от Върховната прокуратура (писмото виж тук).

В началото на годината колегията сезира и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов за това, че указанията трябва спешно да бъдат актуализирани и в тях да се предвиди, че претърсване на кантора може да се извършва само в присъствието на адвокат, определен от Висшия адвокатски съвет или от съвета на колегията, в която членува адвокатът, заподозрян в извършване на престъпление.

Както е известно, последните указания към разследващите как да извършват процесуално-следствени действия спрямо адвокати са от инструкция през 2011 г., издадена от тогавашния главен прокурор Борис Велчев (пълния ѝ текст виж тук). В нея не е предвидено задължително присъствие на представител на адвокатурата при претърсването на адвокатски помещения, който да следи за запазване на тайната на клиентите.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Решение на Съда на ЕС относно определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения

Posted on by

CJEUСъдът на ЕС се произнесе с Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „ЗАД Армеец“ АД) с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд (СРС). Поставените от СРС въпроси касаят присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения и в частност обвързването им с минималния размер, посочен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на тази разпоредба, националният съд може да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът на ЕС счита, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС като органичаващо конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС. И стига до извода, че такова ограничение в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ като тези, които се твърди, че се преследват с минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението е публикувано на уебсайта на Съда на ЕС – тук.

Пълния текст на решението с активни хипервръзки към цитираните в него актове на правото на ЕС и цитираната предишна практика на СЕС можете да намерите в АПИС Евро Право – тук.