Адвокатурата оспори „съдебната“ медиация в Конституционния съд

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) е оспорил в Конституционния съд (КС) въвеждането на т. нар. съдебна медиация – задължителна и факултативна, която е предвидено да се провежда по серия от граждански и търговски дела от 1 юли 2024 г. (пълния текст на искането виж тук), съобщава Лекс.бг.

Адвокатурата настоява КС да обяви за противоконституционни всички разпоредби от Закона за медиацията (ЗМ) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се регламентира новата процедура. Оспорени са чл. 19, чл. 20, чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24, ал. 1 и чл. 25 от Закона за медиацията и чл. 78а, чл. 140а, чл. 140б, чл. 267, ал. 3, чл. 314а, чл. 341а , чл. 374а от ГПК.

Конституционният съд образува дело и за докладчик по него беше определен Красимир Влахов.

 В искането си ВАдС изследва в детайли не само ефекта от евентуалното въвеждане на съдебна медиация, но и анализира изискванията на правото на ЕС, както са тълкувани от съда в Люксембург и на Европейската конвенция за правата на човека. И стига до извода, че тя противоречи на правото на защита и на достъп до съд – чл. 56 и чл. 117, ал. 1 от Конституцията.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Прокуратурата пише нови правила за претърсване на адвокатски кантори

Прокуратурата подготвя нови методически правила за действията по разследването, които могат да се извършват спрямо адвокати, включително и за претърсването на канторите, съобщава Лекс.бг. За това са уведомили Софийската адвокатска колегия (САК) от Върховната прокуратура (писмото виж тук).

В началото на годината колегията сезира и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов за това, че указанията трябва спешно да бъдат актуализирани и в тях да се предвиди, че претърсване на кантора може да се извършва само в присъствието на адвокат, определен от Висшия адвокатски съвет или от съвета на колегията, в която членува адвокатът, заподозрян в извършване на престъпление.

Както е известно, последните указания към разследващите как да извършват процесуално-следствени действия спрямо адвокати са от инструкция през 2011 г., издадена от тогавашния главен прокурор Борис Велчев (пълния ѝ текст виж тук). В нея не е предвидено задължително присъствие на представител на адвокатурата при претърсването на адвокатски помещения, който да следи за запазване на тайната на клиентите.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Решение на Съда на ЕС относно определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения

CJEUСъдът на ЕС се произнесе с Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „ЗАД Армеец“ АД) с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд (СРС). Поставените от СРС въпроси касаят присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения и в частност обвързването им с минималния размер, посочен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на тази разпоредба, националният съд може да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът на ЕС счита, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС като органичаващо конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС. И стига до извода, че такова ограничение в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ като тези, които се твърди, че се преследват с минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението е публикувано на уебсайта на Съда на ЕС – тук.

Пълния текст на решението с активни хипервръзки към цитираните в него актове на правото на ЕС и цитираната предишна практика на СЕС можете да намерите в АПИС Евро Правотук.

 

ВАС решава пази ли държавата най-интимните ни здравни данни

Държавата събира и съхранява 50 години след смъртта на пациента информация за всяка здравна процедура, която се извършва в страната – включително за такива в най-интимната сфера и от чисто естетичен характер, и дава пълен достъп до нея на всеки медицински специалист, при когото е отишъл гражданинът, но гарантира ли защитата на тези чувствителни данни, както го изисква европейското законодателство? Може ли гражданинът да откаже негови лични данни да влязат в Националната здравноинформационна система (НЗИС)? Може ли да търси обезщетение, ако са обработени неправомерно?

Според представители на един от медицинските центрове в страната отговорът на тези въпроси е отрицателен или най-малкото неясен, което е също толкова недопустимо.

Затова процесуалните им представители адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева от адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“ са сезирали Върховния административен съд (ВАС) и настояват той да потърси разяснения от Съда на Европейския съюз (СЕС) по ключови въпроси, свързани със защитата на данните за медицинските дейности, които се извършват на всеки от нас (виж карето).
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Адвокатурата настоява за удължаване на процесуалните срокове в ГПК, АПК и ДОПК

Сроковете за въззивно и касационно обжалване да не текат през съдебната ваканция, поиска ВАдС

Да се удължат всички процесуални срокове в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), свързани с действия на страните в производствата. Инициатива за това поде Висшият адвокатски съвет (ВАдС) по предложение на зам.-председателя Валя Гигова, съобщава Лекс.бг..

Съветът е представил на председателя на Народното събрание Росен Желязков и на шефка на парламентарната правна комисия Анна Александрова конкретни предложения за изменения в трите кодекса (всички предложения на адвокатурата виж тук).

Целта на предлаганите от адвокатурата промени е страните и техните процесуални представители да разполагат с достатъчно време да подготвят и осъществят защитата си по делата.

В предложението си до НС адвокатите сочат генезиса на проблема с твърде кратките срокове – новият ГПК въведе преклузии за факти и доказателства, размяна на книжа преди насрочване на първото заседание и доклада, както и изискването жалбите да бъдат мотивирани, а при касационно обжалване – за подробно мотивиране на основанията за допускане. Същевременно обаче запази кратките срокове в ГПК от 1952 г.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

 

Адвокатите: ЕПЕП стана практически неизползваем. ВСС обеща мобилно приложение

След последната му доработка Единният портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) стана практически неизползваем за гражданите и юридическите лица, алармира Висшият адвокатски съвет (ВАдС).

В поредно писмо до Висшия съдебен съвет (ВСС) и разработчика на ЕПЕП „Информационно обслужване“ ВАдС сочи сериозни проблеми в портала и отново заявява готовност да съдейства за отстраняването им, съобщава Лекс.бг.

В писмото се посочва, че от 27 март 2023 г., откогато е последната доработка на портала, на практика е премахната възможността за достъп до ЕПЕП с име и парола (и само за първоначалната регистрация да се изисква квалифициран електронен подпис). Затова и не може да се влиза в ЕПЕП през устройства, в които не може да се вкара флашка. Освен това ВАдС напомня, че достъпът с име и парола е предвиден по договора за европейско финансиране за разработката на ЕПЕП.

„…предоставяните от портала услуги са такива от обществен интерес и преустановяването на платения със средства на Европейския съюз гарантиран достъп до електронни дела чрез нарочна „доработка“ на портала, би могло да бъде възприето от някой като нарушение на правото на Съюза, изразяващо се в отнемане на съществуващи права, предоставени на частноправните субекти в изпълнение на проекти, финансирани от ЕС“, пишат адвокатите.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Адвокатурата пита ВКС: При цесия арбитражната клауза следва ли вземането

Търговската колегия образува първото си тълкувателно дело за годината

Ако между първоначалния кредитор и длъжника има споразумение споровете им да се решават чрез арбитраж, при цедиране на вземането, остава ли компетентен арбитражът при спорове с цесионера?

Това е един от двата въпроса, свързани с арбитражните производства, които Висшият адвокатски съвет (ВАдС) е поставил на вниманието на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). А днес тя е образувала тълкувателно дело №1/2023 г., съобщава правно-информационният сайт Лекс.бг.

ВАдС е установил, че те се разрешават противоречиво от върховните съдии и предлага да намерят разрешение в тълкувателно решение (пълния текст на предложението виж тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Столични адвокати срещу ограничаване правото на обвиняемия да види доказателствата

Столични адвокати срещу ограничаване правото на обвиняемия да види доказателствата

В специална позиция Съветът на Софийската адвокатска колегия възразява срещу начина, по който се транспонира директивата за правото на информация в наказателния процес

В специална позиция до Министерския съвет и до министрите на правосъдието и на вътрешните работи Крум Зарков и Иван Демерджиев Софийският адвокатски съвет остро възрази срещу текст от проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с който на практика се ограничават правата на обвиняемия и неговия защитник за достъп до доказателствата по делото, по което се обсъжда задържането под стража, съобщава Капитал.бг..

„Такова ограничение българското право не познава и не е приемливо то да се въвежда под претекст, че с него се транспонира Директива 2012/13 ЕС за правото на информация в наказателното производство“, се казва в позицията на столичната адвокатура.

Срещу България има започнала наказателна процедура за неизпълнение на тази директива и затова промените в НПК, свързани с цялостното й транспониране, трябва приоритетно да бъдат приети от следващото Народно събрание. По тази причина на 28 февруари в портала за обществени консултации беше публикуван проект за промени в НПК със срок на общественото обсъждане до 30 март. В позицията на Софийския адвокатски съвет се приветстват практически всички предложения в проекта без едно, включително:

  • изискването за разясняване на обвиняемия на правото на правна помощ и за създаване на гаранции за разясняване на уязвимите лица на правата им по разбираем начин;
  • изричното регламентиране на правото на свидетелите да се явяват на разпит с адвокат;
  • изключването от кръга на лицата, които могат да бъдат свидетели, на служителите от МВР, провели първоначалните разпити.

Изказва се обаче притеснение за предложението за нова ал. 3 на чл. 64 от НПК, според която съдът по принцип е длъжен да даде на обвиняемия и неговия адвокат възможност да се запознаят с доказателствата, въз основа на които се определя мярката за неотклонение задържане под стража, но в някои случаи може и да откаже.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg.

Адвокатурата иска ВКС да каже за кои лични имуществени права на съпрузите е допустима трансформация

Допустима ли е трансформация на други имуществени права, лично притежание на единия съпруг, извън посочените в чл. 22 от Семейния кодекс? На този въпрос да отговори с тълкувателно решение Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), предлага адвокатурата.

Както „Лекс.бг“ писа, миналата година колегията образува тълкувателно дело по въпроса: „Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?“ (повече за тълкувателното дело виж тук).

Сега Висшият адвокатски съвет (ВАдС) предлага той да бъде допълнен с по-широко формулираното питане за трансформацията на имуществени права, извън изброените в чл. 22 от Семейния кодекс (пълния текст на предложението виж тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

По искане на адвокатурата ВКС слага край на противоречията по делата за авторски права

дело, лесидрен

На три въпроса, свързани със защитата при нарушения на авторски права, по които е натрупана противоречива практика на съдилищата, ще отговорят в ново тълкувателно дело №3/2022 г. Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС), съобщава правно-информационният сайт Lex.bg. Въпросите са поставени на вниманието на председателя на съда Галина Захарова от Висшия адвокатски съвет (ВАдС) (пълния текст на предложението виж тук).

Проблемите са свързани с начина на определяне на размера на вредите, разноските за адвокат преди завеждане на делото и обезщетението за неимуществени вреди.

Първият се поставя по случаите на нарушение на авторското право с международен характер – когато държавата, в която е настъпило нарушението, е различна от тази на пребиваване на автора. Съдиите имат различно виждане за това как се определя размерът на пропуснатите ползи от неполучено лицензионно възнаграждение за неправомерното ползване на произведение.

Второто противоречие в практиката, на което се е натъкнал ВАдС, е свързано с това дали възнаграждението на адвокат за изготвяне на покана за преустановяване на нарушение на авторско право, както и за други действия за извънсъдебно уреждане на такъв спор, попада в обхвата на имуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица на нарушението (по смисъла на чл. 95, ал. 2 Закона за авторското право и сродните му права).

Третият проблем в практиката, за който адвокатурата сигнализира ВКС, се отнася до това дали е необходимо да се доказват претърпени неимуществени вреди вследствие на нарушение на авторско право. Някои съдии приемат, че неимуществените вреди, като преживени болки и страдания, въпреки че са част от душевния мир на всеки човек, подлежат на доказване и настъпването им не може да се основава на предположения. 

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.