Уведомление за нарушение на сигурността на данните

Уважаеми клиенти,

С настоящото искаме да Ви уведомим, че „АПИС“ е обект на киберпрестъпление от лице, който неправомерно е достъпило и извлякло част от базите данни на компанията в платформата „АПИС Уеб“. Извършителят, представящ се за местен хакер, иска откуп, като заплашва да публикува достъпената информация.

От „АПИС“ държим на прозрачни отношения и отказваме да участваме в каквито и да било преговори с извършители на подобни престъпни посегателства. Поради това считаме за нужно да Ви информираме, че днес получихме нова заплаха от това лице да потърси контакт с всеки един от Вас, ако не получи искания откуп.

Искаме да Ви уверим, че данните, които „АПИС“ събира за своите клиенти, са именно описаните в нашата декларация за поверителност (https://apis.bg/bg/privacy-notice-bg). Ние не събираме информация за платежни операции с банкови карти или други платежни инструменти, поради което няма вероятност за висок риск по отношение на Вашите права като субекти на данни. С оглед на последно отправените заплахи обаче считаме, че подобен контакт с въпросното лице може да доведе до неудобство и притеснение. Именно за това желаем да Ви уведомим като превенция срещу такова безпокойство.

Уведомили сме компетентните органи по случая и сме предприели редица технически и организациони мерки, които да предотвратят в бъдеще подобни неправомерни действия. Същевременно, Ви приканваме да сигнализирате директно нас или Вашия търговски представител, ако получавате съмнителни писма или обаждания.

За повече информация можете да пишете на нашето длъжностно лице по защита на данните на [email protected], както и на основния електронен адрес на компанията [email protected].

С уважение,

„АПИС ЕВРОПА“ АД

И новата методика за санкциите по програмата за селските райони е нищожна

Върховният административен съд (ВАС) окончателно прогласи за нищожна Методиката за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (пълния текст на решението виж тук).

Решението идва след като за нищожна беше обявена и предишната методика, която действаше от 2007 г. до 2013 г. (повече виж тук).

Петчленен състав на ВАС с председател и докладчик Георги Колев и членове Любомир Гайдов, Виолета Главинова, Юлия Ковачева и Емил Димитров потвърди решението на съда от миналата година (повече за него виж тук), с което методиката за периода от 2014 г. до 2020 г., беше обявена за нищожна – съобщава сайтът Лекс.бг.

Основният проблем е в това, че тя е утвърдена от изпълнителния директор на държавен фонд „Земеделие“ и ВАС в поредно решение заявява, че тя е нормативен административен акт, а той няма право да издава такива.

Повече подробности по темата четете тук.

Новото ръководство на Софийската адвокатска колегия най-сетне встъпи в длъжност

След като ВКС отмени всички решения на ВАдС, с които бяха касирани миналогодишните избори за нови членове на всички органи на САК, новоизбраният състав най-сетне встъпи в правомощията си. Церемонията бе предавана онлайн и в нея виртуално се включиха  членовете на Висшия адвокатски съвет и на Бюрото за правна помощ.

В изказването си новият председател на САК Стефан Марчев напомни, че той и колегите му са избрани още миналата година, но ВАдС касира изборите и се наложи новоизбраният състав на САК да заведе дело, за да отстоява правата си. „Няма как да има свободна и независима адвокатура без свобода на избора на всеки адвокат“ – подчерта в изказването си Марчев и призова колегите си да работят с удвоени усилия, за да компенсират пропиляното в съдебни спорове време.

Период, през който не е положен труд, невинаги е „почивка“, напомня СЕС

Периодите на постоянно разположение на повикване попадат в обхвата на понятието „работно време“, когато наложените на работника през тези периоди ограничения обективно и чувствително засягат възможността му свободно да организира времето, през което неговите професионални услуги не се изискват, и да се посвети на своите собствени интереси. Това постанови днес Съдът на Европейския съюз (СЕС) по две запитвания –  от Словения по дело на технически специалист, който отговаря за телевизионни предавателни центрове в планината,  и от Германия – по дело на пожарникар от Офенбах на Майн, който е поискал от съда да му се плаща за времето на разположение, тъй като в тези периоди с него трябва да може да се осъществи контакт и при сигнал да стигне в рамките на 20 минути до границите на града, вече в служебно облекло, с предоставената му служебна кола.

„Периодите на дежурство, включително и в условията на постоянно разположение на повикване, в своята цялост също попадат в обхвата на понятието „работно време“, когато наложените на работника през тези периоди ограничения обективно и чувствително засягат възможността му свободно да организира времето, през което неговите професионални услуги не се изискват, и да се посвети на своите собствени интереси. Обратното, при липсата на такива ограничения, единствено времето, свързано с действително положен през тези периоди труд, ако има такъв, трябва да се счита за „работно време“, заявява СЕС.

СЕС специално подчертава, че това, че даден период на разположение не може да се квалифицира като „работно време“, не дава право на работодателите да въвеждат периоди на дежурство, които поради своята продължителност или честота, представляват риск за безопасността или здравето на служителите- съобщава в материала си сайтът Правен свят.

Повече подробности по темата четете тук.

Кьовеши поиска допълнителна информация за 7 от нашите делегирани прокурори

Кьовеши поиска допълнителна информация за 7 от нашите делегирани прокурори

Eвропейският главен прокурор Лаура Кьовеши е поискала допълнителна информация за 7 от излъчените от България делегирани прокурори. Това е станало с писмо, получено в Министерството на правосъдието в края на миналата седмица, като информацията беше потвърдена от източници от Висшия съдебен съвет, съобщава сайтът Правен свят.

По регламент обаче, делегираните прокурори във всяка страна, която се е присъединила към новосъздадената институция може да са само двама, но от България Кьовеши поиска 10 представители. В този смисъл няма пречка Европейската прокуратура да заработи у нас и с тримата, спрямо които не се иска допълнителна информация.

Според сайтът Euractiv тримата oт магистратите, за които се искат повече данни, са Вероника Трифонова, Божидара Димова и Венцислав Фердинандов. Основният мотив на Кьовеши да поиска допълнителна информация е, че част от делегираните прокурори досега са работили като следователи и затова не можели да поддържат обвинението в съда. При самото изслушване обаче, един от най-задаваните въпроси към кандидат-следователите беше за обвинението в съда и писането на обвинителни актове. Другото възражение на европейската прокуратура било, че някои от делегираните прокурори нямали дълъг стаж, а идвали от районни прокуратури. На изслушването пред Прокурорската колегия се явиха 31 кандидати, като на 13 февруари бяха избрани 10. Магистратите, които до момента са приети безкритично от Европейската прокуратура, са Светлана Шопова – Колева, Бойко Калфин и Димитър Беличев.

Повече подробности по темата четете тук.

Излъчиха десет претенденти за европейски делегирани прокурори

Излъчиха десет претенденти за европейски делегирани прокурори

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) излъчи десетимата претенденти за европейски делегирани прокурор от страна на България след четиридневен маратон от изслушания, обсъждания, представяния и събеседвания, съобщава сайтът Правен свят.

Трима от кандидатите, предпочетени от главния прокурор Иван Гешев, не са успели да съберат доверието на мнозинството в колегията. Това са Десислав Цанев – следовател в Следствения отдел в СГП, Станислав Стойков от СГП и Димитър Младенов от СГП.

Предложените към Европейската прокуратура кандидати за европейски делегирани прокурори са: Светлана Шопова-Колева, Вероника Трифонова, Бойко Калфин, Божидара Ганева-Димова, Бисерка Стоянова, Венцислав Фердинандов, Преслава Петкова, Мая Ковачева, Христо Крачунов, Димитър Беличев. Трима от тях не са били подкрепени от главния прокурор Иван Гешев по време на гласуването, а именно – Венцислав Фердинандов, Преслава Петкова и Мая Ковачева, но Колегията все пак ги е излъчила с голямо мнозинство.

Списък на одобрените претенденти ще бъде изпратен в Министерството на правосъдието, откъдето ще го обявят пред Колегията на европейските прокурори.

Повече подробности по темата четете тук.

Адвокат иска прокуратурата да провери Висшия адвокатски съвет за неизгодна сделка

Столичният адвокат Кирил Д. Петров е поискал прокуратурата да провери договора, с който Висшият адвокатски съвет (ВАдС) се задължи още три години да плаща за една единствена правно-информационна система (ПИС) от бюджета на адвокатурата, без да даде право на избор на близо 14 000-те ѝ членове – съобщава правно-информационният сайт Lex.bg.

Той е изпратил сигнал до Софийската градска прокуратура, в който настоява да се установи дали председателката на ВАдС Ралица Негенцова е сключила неизгодна сделка – престъпление по чл. 220 от Наказателния кодекс. Адвокат Петров разказва, че от колеги от страницата на Фейсбук общността на българските адвокати (ФОБА) е разбрал, че на 15 октомври 2020 г. Негенцова е сключила договор само с „Лакорда“ АД за „ползване на правно-информационна система за неизвестен брой потребители – адвокати, членове на адвокатски колегии от страната, за период от три години“. Той е установил, че сумата, която ВАдС се е задължил да плати на фирмата за три години, е над 800 000 лв. с ДДС.

Всъщност това е вторият договор на ВАдС с „Лакорда“. Още през 2017 г. съветът реши да плаща от бюджета на адвокатурата за най-малката правно-информационна система, която да бъде предоставена „безплатно“ на адвокатите. През 2020 г. ВАдС съобщи, че е сключен нов договор за още три години. Именно за него адвокат Петров настоява прокуратурата да извърши проверка и да установи дали е ощетена адвокатурата.

Повече подробности по темата четете тук.

До края на годината в четири пилотни съдилища ще се въведе задължителна медиация

До края на годината в четири пилотни съдилища да се въведе задължителна медиация по някои видове дела, а най-късно в началото на 2023 г. и във всички останали 24 окръжни съдебни района. Да се предвидят стимули и санкции за страните във връзка с медиацията. Тези, които се възползват от нея, да плащат държавна такса в намален размер, а онези, които откажат – да поемат изцяло разноските по делата до последната съдебна инстанция. Това предвижда Концепция за въвеждането на задължителна съдебна медиация по граждански и търговски дела, която ще обсъди във вторник Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Документът е изготвен от работна група от съдии и с председател члена на съвета Даниела Марчева. Групата беше натоварена със задачата да предложи действия за въвеждането на задължителната медиация като средство за регулиране на високата натовареност на съдилищата. След множество срещи и обсъждания тя изготви концепцията, а същевременно темата за медиацията „влезе“ и в Националната програма за развитие „България 2030“, в рамките на която е подготвен и проект „Въвеждане на способи за алтернативно разрешаване на спорове (АРС) в съдебната система в България – пилотно въвеждане на задължителна съдебна медиация; доизграждане на мрежата от съдебни центрове във всички окръжни райони на страната; разработване на стратегия за пълноценно използване на други алтернативни способи за разрешаване на спорове“.

Задължителната медиация ще бъде въведена пилотно в София, Варна, Пазарджик и Перник. Съдилищата в тези градове са избрани, защото там има изградени и работещи съдебни центрове по медиация. От останалите 24 в девет ще трябва да се надградят, а в 15 – да се създадат такива центрове.

Предвижда се да има задължителна медиация по следните видове дела: развод; делба; спорове за промяна на мерките, свързани с родителската отговорност и личните отношения с бабата и дядото; спорове между съсобственици или във връзка с отношенията в етажната собственост; разпределяне на ползването на съсобствена вещ.

Повече подробности по темата четете тук.

Съюзът на юристите в България с остра критика към качеството на законодателството

 

Съюзът призова партиите да вкарат повече юристи в следващия парламент

Организацията излезе с обръщение до политиците, подписано от председателя ѝ  Владислав Славов – бивш конституционен съдия, в което подлага на остра критика на дейността на настоящото Народно събрание, съобщава правно-информационният сайт Lex.bg.

Съюзът заявява, че Народното събрание на България е на първо място в ЕС по законодателни предложения направени от народни представители – над 65%. И припомнят, че Конституционният съд (в решение №1/2020 г.) заяви, че „за да бъдат конституционосъобразни приеманите от НС актове трябва да съотвестват както на Конституцията на РБ, така и на останалите действащи закони, защото друго би противоречало пряко на чл. 4, ал. 1, изр. 2, предл. 2 от Конституцията“.  „Полезно е народните представители да се запознаят с това решение, за да разберат, че Законът за нормативните актове създава за тях императивни норми, в т. ч. и регулиращи законодателството и законодателния процес!“, изтъкват от СЮБ.

В обръщението се посочва, че при 87.7% от законодателните предложения не са извършени необходимите изследвания или научни експертизи. Обръща се специално внимание на практиката да се променят закони чрез преходните и заключителни разпоредби на други закони. През мандата си НС не само не прекрати, но продължи и разшири отричаната практика да се променят закони с преходни и заключителни разпоредби – от 35% на 37%. Тази опасна и противоконституционна тенденция в законотворчеството наложи „принципа“ законът да се чете отзад напред!“ – пише в изложението.

Съюзът на юристите призова партиите да вкарат повече юристи в листите си и от там в следващия парламент, за да спасят качеството на законодателството.

Повече подробности по темата четете тук.

Ало измамите са намалели с 80% в резултат на ефективната координация между институциите

Ало измамите - екзотични престъпления, извършвани от организирани престъпни групи*

Това са данни, изнесени от говорителят на главния прокурор – Сийка Милева пред журналист от сайта „Правен свят“. В информацията си авторката Тина Ивайлова напомня, че телефонните измами са известни още от 90-те години, като след 2000 г. случаите им драстично зачестяват. Жертвите на телефонните измами са най-уязвимите групи от обществото – възрастните хора и децата. Това са екзотични престъпления, извършвани от организирани престъпни групи, които извършват престъпната дейност предимно от територията на Румъния, което им гарантира по-голяма анонимност и сигурност, че няма да бъдат задържани. Действията им са насочени спрямо български граждани, както и граждани на съседни държави – Гърция и РС Македония. Благодарение на доброто сътрудничество с румънската прокуратура и полиция участници в  разследвания на Специализираната прокуратура са задържани и на територията на Румъния.

Ако през 2018 г. телефонните измами са били около 1200 през 2019 г. те стават около 560, а през изминалата година са вече само 129.

Сумата, придобита от престъпната дейност, през 2018 г. е над 8,4 млн. лева. През следващата година тя намалява до около 3,8 млн. лева. През миналата година тя значително намалява до около 520 хил. лева. Тенденцията за намаление на тези престъпления е видима. Това е показателно, че съвместна работа на прокуратурата с МВР е успешна – подчертава в изказването си Сийка Милева.

През последните две години са били неутрализирани няколко организирани престъпни групи от градовете Ветово, Горна Оряховица, Левски и Павликени.

Повече подробности по темата четете в „Правен свят„.