Биткойн е пред първия си голям тест, като алтернатива на традиционните финанси

midjourney

Проблемите с SVB и Credit Suisse оскъпяват сериозно криптовалутите, увеличавайки общата им капитализация с 200 млрд. долара за последната седмица

Криптопазарът получи своя първи реален шанс да се докаже, като алтернатива на централизираната финансова система. Банковите проблеми и притесненията за финансовия сектор донесоха допълнителен натиск върху фондовите борси през последната седмица, които са обект на разпродажби, а потоците се насочиха към виртуалните валути и златото. При финансовата криза от 2008 г. с фалита на Lehman Brothers в крипто инвестираха шепа специализирани инвеститори, но днес е различно – криптопазарът е 1.2 трилиона долара.

В рамките на седем дни настроенията на него напълно се промениха от страх до разрастваща се еуфория. Общата капитализация на всички криптовалути скочи, като от миналия понеделник е нараснала с 200 млрд. долара, според данни от Coingecko. След проблемите на Silvergate и фалитите на Signature и Silicon Valley Bank, мнозина си мислиха, че криптото само ще понижава стойността си. Уязвимостта на традиционната банкова система обаче спомогна за насърчаване на криптоинвестициите, което е и главната цел при създаване на най-голямата дигитална валута. В отговор на фалитите обаче регулаторите спешно се опитаха да възстановят доверието в банковата системата.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg

.

МФ публикува законите, с които вдига данъците

МФ публикува законите, с които вдига данъците

Всички фирми и еднолични търговци ще бъдат облагани с данък „свръхпечалба“, а почти всички намалени ставки по ДДС се връщат на 20%

Министерството на финансите публикува обещаните помени в данъчните закони, с които ще се опита да запуши дупката в бюджета, която в противен случай би била много над 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт, съобщава сайтът Економик.бг. С предлаганите сега мерки в областта на приходите финансовият министър Росица Велкова очаква дефицитът през тази година да остане в рамките на 3% и да не се материализират всички обявени от самата нея рискове за държавата.

Велкова обяви тази седмица, че правителството ще внесе законопроектите в Народното събрание в първия ден след изборите – на 3 април. Приемането на мерките, които според нея са задължителни, трябва да бъдат одобрени от депутатите в новия парламент. Служебното правителство не може да ги приложи без санкцията на НС.

Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект на промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Предлагат се мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, които имат за цел по-ефективна превенция и противодействие срещу данъчните измами и укриването и невнасянето на данъци. Въвежда се задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на Република България на стоки с висок фискален риск, извършвани с транспортни средства над 3.5 тона.

Предлагат се и мерки относно условията и реда за разплащанията на разпоредителите с бюджет по договори – въвеждане на режим за уведомяване на приходните агенции за предстоящи плащания от бюджета към данъчно задължени лица. Плащанията ще са по сключени договори на стойност над 10 000 лв., както и за предявени на задължените лица изпълнителни листове за над 1000 лв. Чрез този режим ще се въведе още един начин за информиране на публичните изпълнители за наличие на финансови средства в данъчно задължени лица.

В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО),  с които от 1 юли 2023 г. се въвежда данък „свръхпечалба“, с който ще се облагат „свръхпечалбите“ на всички фирми и еднолични търговци в България, генерирани второто полугодие на тази година.

Мярката е временна, еднократна и е изготвена с цел гарантиране на обществения интерес чрез запазване на макроикономическата и фискална стабилност на страната и за овладяване на инфлацията, породена от външни и вътрешни политически и икономически фактори, се посочва в мотивите към предложението на МФ.

Повече подробности по темата четете в Economic.bg

Съдът в Люксембург прие иска на ЕК срещу България за мръсния въздух за недопустим

Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие иска на Европейската комисия (ЕК) срещу България заради мръсния въздух у нас за недопустим, съобщава правно-информационният сайт Лекс.бг (пълния текст на решението виж тук). Комисията настояваше на държавата да бъдат наложени тежки санкции, тъй като продължава да не изпълнява изискванията на Директивата за качеството на атмосферния въздух и вече беше осъдена за това.

Директивата за качеството на атмосферния въздух (Директива 2008/50/ЕО) определя гранични стойности за концентрацията на определени атмосферни замърсители във въздуха. Тя изисква от държавите-членки да приемат планове за качеството на въздуха, ако те бъдат превишени, така че периодът на превишаване да е възможно най-кратък.

В решението „Комисия срещу България“ (C-488/15) от 5 април 2017 г. СЕС постанови, че България не е изпълнила задълженията си по тази директива, поради систематичното и постоянно превишаване в зоните и съответните агломерации, на дневните и годишните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на фини прахови частици (ПЧ10), както и за това, че не е гарантирала, че периодът на превишаване е възможно най-кратък. В това решение съдът констатира, че превишенията на тези стойности са се запазили в шест области и агломерации на българска територия от 2007 г. до 2014 г. включително.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

 

СЕС „премахна“ необжалваемост на митнически постановления в защита на правото на собственост

 

И след последните промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с които преди повече от година се даде възможност на третите лица, собственици на вещите, които са отнети в полза на държавата, да обжалват наказателните постановления (чл. 59, ал. 2), вси още има разпоредби в специални закони, които препятстват тази възможност. Пример в тази насока е Законът за митниците (чл. 232, ал.1), който предвижда незабавно влизане в сила на наказателното постановление за митническо нарушение, ако извършителят е неизвестен. Същевременно с постановлението често се постановява конфискация на превозно средство на трето лице, с което е извършена контрабандата.

Именно заради един такъв случай Административен съд-Хасково преди време е сезирал Съда на Европейския съюз (СЕС), който вчера обяви за недопустимо подобно лишаване от право на обжалване. Казусът е на фирма – собственик на тежкотоварен камион с полуремарке, която е обжалвала пред съда в Хасково определение на Районен съд-Свиленград, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата ѝ срещу отнемането на ТИР-а ѝ.

Днес СЕС прие, че наказателно постановление, с което се отнемат превозни средства от трето лице във връзка с административнонаказателно производство за митническа контрабанда, извършена от друг, има характер на „решение“ по смисъла на Митническия кодекс и следва да подлежи на обжалване от лицето, чието имущество е отнето“.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Междудневната почивка се добавя към междуседмичната почивка

Таково е положението и когато националното законодателство предоставя на работниците  период на междуседмична почивка, който е по-дълъг от изисквания съгласно правото на Съюза

Решение на Съда на Европейския съюз по дело C477/21 | MÁVSTAR

Машинист, който е служител на MÁV-START, унгарското национално железопътно дружество, оспорва пред Окръжен съд Мишколц решението на работодателя си да не му предостави период на междудневна почивка от най-малко единадесет последователни часа (която съгласно Директивата да организацията на работното време трябва да се ползва от работника за всеки период от двадесет и четири часа), когато тази почивка предшества или следва период на междуседмична почивка или период на отпуск. От своя страна, MÁV-START твърди, че тъй като колективният трудов договор, приложим към разглеждания случай предоставя минимален период на междуседмична почивка (най-малко 42 часа), който е значително по-дълъг от изисквания съгласно Директивата (24 часа), служителят му в никакъв случай не е поставен в неблагоприятно положение поради решението му.

 Окръжен съд Мишколц иска по-специално от Съда на Европейския съюз да се установи дали съгласно Директивата период на междудневна почивка, предоставен непосредствено след междуседмична почивка, е част от тази междуседмична почивка.

 В постановеното решение Съдът отбелязва, че периодите на междудневна и междуседмична почивка представляват две самостоятелни права, които преследват различни цели. Междудневната почивка позволява на работника да се откъсне от работната среда през определен брой часове, които не само трябва да бъдат последователни, но и да следват непосредствено период на труд.  Междуседмичната почивка позволява на работника да почива на всеки период от седем дни.

 Следователно на работниците трябва да се гарантира ефективното ползване на всяко от тези права. Положение, при което междудневната почивка е част от междуседмичната почивка обаче, би изпразнило от съдържание правото на междудневна почивка, като работникът е лишен от възможността действително да ползва междудневна почивка, когато ползва правото си на междуседмична почивка. В този контекст Съдът установява, че Директивата не просто определя общо минимален период от време въз основа на правото на  междуседмична почивка, но и уточнява изрично, че към този период се добавя периодът, който трябва да се признае като междудневна почивка. От това следва, че междудневната почивка не е част от междуседмичната почивка, а се добавя към нея, дори тя да я предшества непосредствено.

Повече подробности по казуса четете в curia.europa.eu

ВКС обяви край на възможността за юридическа промяна на пола

В едно от най-оспорваните си тълкувателни решения досега – подкрепено е от 28 върховни съдии и е подписано с особено мнение от 21, Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) „отряза“ възможността транссексуалните да променят юридически пола си, съобщава Лекс.бг (пълния текст на решението виж тук).

Само един път досега Гражданската колегия се е разделяла толкова драстично във вижданията си по даден правен въпрос. Предишният случай беше през 2016 г., когато тълкувателното решение за исковете за собственост (по т.д. №4/2014 г.) беше прието с 26 на 19 гласа. Т.е. отново разликата беше 7 гласа.

Диспозитивът на приетото тълкувателно решение гласи: Обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

АПИС организира уебинар по актуални въпроси от правото на Европейския съюз

АПИС организира уебинар, посветен на актуални въпроси на правото на Европейския съюз, който ще се състои на 24 февруари 2023 г. от 10:00 ч. онлайн – във виртуалната зала на АПИС в платформата Zoom.

Лектор:

Доц. д-р Станислав Костов  преподавател по „Право на ЕС“ в катедра „Европеистика“ на Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и в Юридическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

Програма на уебинара:

  • Някои проблеми в съдебната практика по прилагането на института на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС
  • Условия за допустимост на преюдициалните запитвания
  • Представяне на новости в правно-информационни системи АПИС.

Събитието ще бъде от полза за широк кръг юристи – адвокати, съдии, академичната общност, както и за всички заинтересовани от взаимодействието между европейските норми и националния правов ред.

Участието в уебинара е напълно безплатно и се изисква само регистрация. Желаещите да участват могат да се регистрират тук:

Първите 100 регистрирани участници ще получат линк за достъп до виртуалната зала на уебинара в платформата Zoom, като след съответната лекция ще имат възможност да задават въпроси на лектора.

Останалите регистрирани участници ще могат да проследят събитието в канала на АПИС в YouTube, за което ще получат известие с линк към видео канала. Линк към директното излъчване в YouTube ще бъде публикуван допълнително на сайта на АПИС. Моля да имате предвид, че този начин за проследяване на уебинара не позволява задаване на въпроси и участие в дискусиите.

За допълнителни въпроси и уточнения можете да се обадите на телефони:

02/ 980-48-27 и 02/ 923-98-00.

ЕС ще инвестира в „инфраструктурата за управление на границите“

Брюксел ще финансира обектите за охрана, камери, дронове, за да облекчи националните бюджети, от които може да се финансират граничните стени 

С настъпването на зората тази сутрин в Брюксел се появи ясна формулировка: постигнато беше съгласие за незабавно мобилизиране на „значителни средства от ЕС“ за „инфраструктурата за управление на границите“. С други думи, за финансиране на нови охранителни съоръжения, камери и прожектори по границите на Европа. И вероятно също така – макар че 27-те държавни и правителствени ръководители не го казаха в заключителната си декларация – стени и огради. „Ще предприемем действия за укрепване на външните ни граници и за предотвратяване на незаконната миграция“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Това е повратна точка в миграционната политика на континента. Това беше най-важната тема на специалната среща на върха на Европейския съвет, която приключи около три часа сутринта в петък: миграцията. Защото броят на незаконните преминавания на външните граници на ЕС напоследък е по-висок от когато и да било от 2016 г. насам – годината на бежанската криза. 

По данни на агенцията за управление на границите Frontex през миналата година 330 000 души са влезли в ЕС „незаконно“, често през Средиземноморието и Западните Балкани. Това представлява увеличение от 64% в сравнение с 2021 г., което е далеч под рекорда, поставен през 2015 и 2016 г., когато в ЕС пристигнаха 1,8 милиона мигранти. Независимо от това в момента Европа изглежда е изправена пред още по-голямо предизвикателство, отколкото преди седем години, когато към нея се прибавиха четири милиона бежанци от Украйна.

Повече подробности по темата четете в Investitor.bg.

До 17 февруари приемат документи в трите конкурса за младши магистрати

До 17 февруари 2023 г. (включително) може да се подават документи в трите конкурса за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, съобщиха от Висшия съдебен съвет, съобщава Лекс.бг.

В бр. 12 от 3.02.2023 г. на Държавен вестник са обнародвани обявите за тях и започна да тече 14-дневният срок за подаване на заявления.

Конкурсът за младши съдии е за 29 места в 12 окръжни съдилища. Те са разпределени по следния начин – 15 от тях са в Софийския градски съд, по две са в Хасково, Пловдив и Варна и по едно в Благоевград, Бургас, Велико Търново, Кюстендил, Ловеч, Плевен, Стара Загора и ОС-София.

Конкурсът за младши прокурори е за 19 места. Те са в следните районни прокуратури – пет са в Софийската районна прокуратура, две в РП-Благоевград и по едно в Костинброд, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Хасково, Велико Търново, Русе, Варна, Добрич, Бургас, Сливен и Ямбол.

За младши следователи местата са 15 в отделите на следните окръжни прокуратури – четири в Софийската градска прокуратура, две в ОП-Благоевград и по едно в Пловдив, Пазарджик, Велико Търново, Габрово, Русе, Варна, Силистра, Бургас и Сливен.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg

СЕС „отмени“ поголовното събиране на отпечатъци и ДНК при полицейската регистрация

 

Не е допустимо да се събират системно отпечатъци и образец от ДНК при извършване на полицейска регистрация, така както се прави в България. Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване от България, съобщава Лекс.бг (пълния текст на решението виж тук).

Директива 2016/680 не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели, и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице“, заяви СЕС.

Според българското законодателство всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер подлежи на полицейска регистрация и задължително му се прави снимка, вземат се образци от пръстовите му отпечатъци и от ДНК. Няма значение какво точно е престъплението, за което е обвинен, стига да е умишлено и да не е от частен характер. Ако откаже да бъде регистриран, съдът без да има достъп до делото и право на преценка за основателността на обвинението, формално разпорежда принудителното заснемане и изземване на биологичен материал и отпечатъци.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.