Остават по-малко от три месеца до изборите и е важно да направим така, че изборите да преминат в определена обстановка и да дадат гаранция, че това, което изберем в следващото Народно събрание, ще отговаря на обществените нагласи, подчерта Росица Кирова, председател на парламентарната комисия за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество, при откриването на дискусия „Активно гражданско общество за честни избори“. Дискусията е организирана от Обществения съвет към комисията с председател Захари Янков.
Темата е с ключово значение за демократичното развитие на страната ни, както и за доверието в изборния процес, което отразява доверието на гражданите към институциите. Комисията последователно отстоява принципа, че честните и прозрачни избори са споделена отговорност на държавата, гражданите и на организираните граждански сдружения. Гражданското общество има изключителна роля, наблюдаваме изборите, участваме в кампаниите, но понякога ни убягва, че всеки участник в изборния процес носи отговорност за легитимността на изборите, посочи още Росица Кирова.
По думите ѝ сякаш забравихме, че ако искаме честни избори, всеки от гражданите трябва да носи отговорност за своя избор. Както политическите партии, така и гражданските организации имат голяма роля за протичане на изборния процес и за всичко, което се случва в държавата, добави народният представител.
Промените в Изборния кодекс да започнат веднага след предсрочните парламентарни избори през април месец и в първите дни на 52-ото Народно събрание, а не да се правят в последния момент преди изборите. Около това се обединиха граждански инициатива и организации за гарантиране на честни избори по време на дискусия на тема „Активно гражданско общество и честни избори“ в Народното събрание.
Изборите не подлежат на конюнктурна партизация, нужна е изборна стратегия. Това е мнението на социолозите Първан Симеонов и Светлин Тачев от социологическа агенция „Мяра“, изразено по време на дискусията „Активно гражданско общество за честни избори“. Предстои да имаме данни за предпочитанията и електоралната активност за предстоящите избори, но сега е важно какво мислят хората като цяло за изборната процедура, каза Симеонов и посочи, че по данни от средата на януари 2026 г. само 16% от българите отговарят, че очакват изборите да бъдат свободни и честни. Според него данните винаги се повлияват от наличието или не на алтернативи.
Проблемът е двойно по-голям, защото изборната практика на национално ниво не е толкова лоша, но явно не сме успели да убедим хората в това, допълни той. Според него в по-малките населени места не можем да разчитаме на квалифицирана изборна администрация, на достатъчно подготвена от гледна точка на елементарни процедури на калкулация и писане с химикал. Това ме кара да смятам, че намаляването на химикала и хартията е полезна посока, каза още Симеонов и уточни, че има предвид отчитането, но със сигурност и самото гласуване.
Машините не са съвършени, но да си внушаваме такива неща и да ги пропагандираме, е белег на политическо вдетиняване, посочи социологът. Той добави, че веднъж въведена, една практика трябва да бъде оставена да работи, тъй като и най-лошата практика е по-добра от постоянните промени. Гласуването в България ще изглежда все по-грозно, защото България има бели петна на картата на жизнените перспективи и няма как да обвиняваме хората, посочи още той. По думите му на национално ниво малките девиации в резултатите не могат да повлияят, но на местно ниво категорично изборната процедура е друга категория.
Александър Андреев, бивш председател на ЦИК силно разкритикува последните промени в Изборния кодекс. Той настоя дебатът по изменение в изборното законодателство да започнат още в началото на мандата на новото Народно събрание след предсрочните избори. Проблемът е в това, че в последния момент се изменят правилата и това води до липса на информираност и обществен консенсус, изтъкна Андреев. Според него с технология не може да се върне доверието на избирателите. Това, което е съществено е гражданското образование сред младите, предложи бившият председател на ЦИК.
Ива Лазарова, член на Обществения съвет към ЦИК се съгласи с тезата на Андреев и заяви, че изборните правила могат да бъдат направени в по-подходящо време, а не в последния момент преди предсрочните парламентарни избори.
Георги Пенчев, „Обединение за честни избори“ заяви, че това, което разрушава доверието в изборите е конюнктурност, отговорността в публичното пространство и честотата на промените в изборното законодателство. „Не може грандиозни промени в изборния процес да се правят преди самите предсрочни избори“, коментира той.
„Обединение за честни избори“ предлага пет стъпки за честни избори: истински машинен вот, работещи секционни избирателни комисии, реална отговорност за нарушения, ЦИК да бъде реален гарант на изборите и прозрачност при правоохранителните органи.
Петър Славов от „Гражданска платформа“ настоя да се помисли за обучението на членовете на Секционните избирателни комисии (СИК) за предсрочните избори. В по-дългосрочен период да се предвиди чисто съдебно минало за членовете на СИК, призова Славов. Той се позова и на получена информация от ЦИК, че държавата разполага с 12 827 машини за гласуване, така че нямало да има проблем във всяка една избирателна секция да има машинно гласуване.
Дора Райчинова от Фондация „Общество и сигурност“ обърна внимание, че МВР остава извън изборните помещения. Големият проблем е разследването на изборните престъпления, посочи тя. Според нея големият проблем за честните избори е, че от образуваните досъдебни производства, има само 115 образувани досъдебни производства, въпреки огромния брой сигнали от над 700. Следващият голям проблеми, по думите ѝ е, че според обществото МВР бездейства на предсрочните избори.
