Архив на категория: Събития

От 1 януари 2025 г. България е в Шенген и по суша

Posted on by

България и Румъния официално стават пълноправни членове на Шенгенското пространство от 1 януари 2025 г. Това реши окончателно Съветът по правосъдие и вътрешни работи на страните от Европейския съюз след обсъждане на състоянието на Шенгенското споразумение, съобщи Унгарското председателство на Съвета на ЕС.

„Това е голяма победа за България, Румъния и цяла Европа“, коментира Унгарското председателство.

Според изчисления на Министерството на икономиката, положителният ефект за българската икономика от пълноправното членство ще е 1,2 млрд. лева, като над 450 млн. лева ще са спестените разходи на бизнеса на превозвачи, производители и износители.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Ефектът „Шенген“: какво се променя с пълното членство

Posted on by

Границите ще бъдат отворени на 1 януари 2025 г., но инфраструктурата не е в състояние да поеме целия трафик

На 12 декември тази година в Брюксел България и Румъния най-после очакват положителен вот от страните – членки на ЕС, за присъединяване към шенгенското пространство и по суша.

Двете страни чакат наистина дълго. В продължение на повече от десетилетие редица държави имаха своите съображения защо България и Румъния не са готови да защитават външните граници на блока, често напълно основателни. Темата се свързваше с борбата с организираната престъпност, върховенството на правото.

Границите няма да се отворят напълно веднага. Тази, която най-вероятно първа ще бъде вдигната, ще е най-важната за българските (и румънските) туристи – с Гърция. Очакванията са, че пътуването за леки коли, както и за камиони на юг ще бъде свободно още на 1 януари. От Агенция „Митници“ коментираха за „Капитал“, че при пълноправното приемане в Шенген „няма да има проверки, които да затрудняват трафика на самите граници“, а тежкотоварните автомобили ще бъдат инспектирани допълнително при нужда във вътрешността на страната.

На север проверките ще останат още поне половин година. Директорът на „Гранична полиция“ Антон Златанов вече обясни, че граничният контрол на границата с Румъния ще е частичен (ще се базира на анализ на риска), и допълни, че такива филтри са сложили и доста европейски страни.

Най-сложно ще бъде на турската граница, която се превръща в шенгенската бариера пред де факто Близкия изток, Африка и Азия. Агенцията на ЕС за охрана на границите Фронтекс ще утрои силите си в България. Техническата подготовка за разширяване на външните граници – с детектори за движение, термовизионни камери, детектори, патрулни кораби и превозни средства с повишена проходимост – вече се подкрепя от Европейската комисия със 130 милиона евро.

Повече подробности по темвата четете в Capital.bg

Адвокатите, предизвикателството „изкуствен интелект“ и насоките за използването му

Posted on by

КОНФЕРЕНЦИЯ НА СТОЛИЧНАТА АДВОКАТУРА

Изкуственият интелект – заплаха или ново поле за развитие на адвокатската професия? Готови ли сме за предизвикателството?“. Така беше озаглавена конференцията, с която Софийската адвокатска колегия (САК) отбеляза Деня на адвоката.

„Избрахме да отбележим празника с една предизвикателна тема – не само за адвокатите, но и за цялото човечество“, каза председателят на САК Стефан Марчев пред пълната зала в хотел „Астория“, чийто интерес не спадаше с напредването на деня.

Пред адвокатите министърът на правосъдието Мария Павлова говори за това как изкуственият интелект (ИИ) ще засегне правните професии. „Настъпването на ИИ често се разглежда с комбинация от оптимизъм и скептицизъм от прав

ните професия – че ще е полезен за преглед на практиката и анализ на договори, но че ще отнеме работа на юристите, че може да намали разходите и да подобри ефективността, но налага развитието на нови рамки и регулации“, каза тя. Павлова посочи, че Актът за ИИ на Европейския съюз е пример за проактивно законодателство, целящо балансиране на иновациите с етичните съображения. А в национален план пред Министерството на правосъдието стои задачата да подготви законодателни промени във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2844 относно цифровизацията на съдебното сътрудничество и на достъпа до правосъдие по трансгранични гражданскоправни, търговскоправни и наказателноправни въпроси и за изменение на определени актове в областта на съдебното сътрудничество, по които е сформирана работна група.

(Поради изключително голямата палитра от теми, която не позволява да бъдат обобщени, без да бъде пренебрегнат някой съществен аспект, Lex.bg публикува на сайта си връзка към конференцията, за да може всеки, който се интересува от ИИ сам да изслуша лекторите).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВАС сезира Конституционния съд за заплатите на медиците и приоритетните болници

Posted on by

Върховният административен съд (ВАС) е направил искане до Конституционния съд да се произнесе дали противоречат на Конституцията текстове от Закона за здравното осигуряване, които регламентират минимални възнаграждения за лекарите и сестрите в болниците и допълнително финансиране за приоритетни лечебни заведения и такива в труднодостъпни и отдалечени места. 

Това е поредна атака по правилата, по които се финансират лечебните заведения, след като през април тази година КС отмени и финансовите лимити на болниците.

Искането на ВАС е във връзка с дело по жалба на Националното сдружение на частните болници, Българската болнична асоциация, Сдружението на общинските болници в България и Асоциацията на университетски болници по повод текстове от Националния рамков договор (НРД). Оспорваните текстове се отнасят до задължението на болниците, работещи с НЗОК, да осигурят на персонала си минимални възнаграждения не по-ниски от договорените в Колективния трудов договор в сектора.

Повече подробности по темата четете в Медиапул.

Парламентът започна дебатите по Закона за въвеждане на еврото. Новата цел е 1 юли 2025 г.

Posted on by

Депутатите ще задължат институциите да приключат техническата подготовка до март 2025 г., а всички наредби да са приети до декември 2024 г.

Законът за въвеждане на еврото в България влезе в дневния ред на парламента и при желание има шанс да бъде приет до ваканцията на депутатите. Вчера проектът, който вече беше одобрен от ЕК и ЕЦБ, беше гласуван на първо четене в ресорната бюджетна комисия, като това е последният нормативен акт, необходим, за да може страната да приеме единната европейска валута. С него се описва по същество преходът по преминаване към еврото в детайли. Целта е този процес да стане плавно и да гарантира, че няма да има злоупотреби.

Към момента България отговаря на всички критерии за приемане на еврото с изключение на инфлацията. А данните показват, че има шанс да покрием и този критерий през есента. В този случай страната може да поиска нова независима оценка от ЕК и ЕЦБ и ако докладът е положителен, да се определи дата за членство. Демонстрираното желание от българските е власти е това да е средата на 2025 г., макар досега неизменно държавите да са предприемали тази крачка на 1 януари.

(информация на capital.bg)

Народното събрание избра съставите на постоянните парламентарни комисии

Posted on by

Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание предвижда в 50-ия парламент да бъдат създадени 25 постоянни комисии.

Народният представител от ДПС Байрам Байрам беше избран за председател на Комисията по бюджет и финанси, а за негови заместници бяха гласувани – Асен Василев (ПГ на „Продължаваме промяната – Демократична България“), Йордан Тодоров (ПГ „Възраждане“) и Теменужка Петкова (ПГ на ГЕРБ-СДС).

Комисията по конституционни и правни въпроси ще бъде ръководена от народния представител от ГЕРБ-СДС Анна Александрова. За заместник-председатели на правна комисия парламентът определи – Мая Димитрова (ПГ „БСП за България“), Петър Петров (ПГ „Възраждане“), Стою Стоев (ПГ на ПП-ДБ) и Хамид Хамид (ПГ на ДПС).

За председател на Комисията по икономическа политика и иновации беше избран народният представител от ПГ „БСП за България“ Петър Кънев, а за заместник-председатели на комисията – Александър Иванов (ПГ на ГЕРБ-СДС), Димо Дренчев  (ПГ „Възраждане“), Елван Гюркаш (ПГ на ДПС) и Йордан Иванов (ПГ на ПП-ДБ).

Работата на Комисията по енергетика ще ръководи Делян Добрев (ПГ на ГЕРБ-СДС), реши Народното събрание. За заместник-председатели на комисията бяха избрани Драгомир Стойнев (ПГ „БСП за България“), Искра Михайлова (ПГ „Възраждане“), Павела Митова (ПГ на „Има такъв народ“) и Радослав Рибарски (ПГ на ПП-ДБ).

Андрей Цеков (ПГ на ПП-ДБ) беше избран за председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, а Александър Ненков (ПГ на ГЕРБ-СДС), Искра Михайлова (ПГ на ДПС) и Константина Петрова (ПГ „Възраждане“) – за нейни заместник-председатели.

Народното събрание избра Бойко Борисов (ПГ на ГЕРБ-СДС) за председател на Комисията по външна политика. Джем Яменов (ПГ на ДПС), Екатерина Захариева (ПГ на ГЕРБ-СДС), Кирил Тодоров (ПГ „Възраждане“) и Тошко Йорданов (ПГ на ИТН) бяха определени за заместник-председатели на комисията.

Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ръководи Кирил Петков (ПГ на ПП-ДБ). За заместник-председатели на комисията бяха гласувани Деница Николова (ПГ на ГЕРБ-СДС), Красимир Йорданов (ПГ „БСП за България“) и Стоян Таслаков (ПГ „Възраждане“).

Христо Гаджев (ПГ на ГЕРБ-СДС) беше избран за председател на Комисията по отбрана, а Александър Александров (ПГ на ИТН), Ивелин Първанов (ПГ „Възраждане“) и Иво Цанев (ПГ на ДПС) – за заместник-председатели на комисията.

Народното събрание реши Маноил Манев (ПГ на ГЕРБ-СДС) да ръководи работата на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. За заместник-председатели на комисията бяха гласувани Ертен Анисова (ПГ на ДПС), Людмила Илиева (ПГ на ПП-ДБ) и Цвета Рангелова (ПГ „Възраждане“).

Председател на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона да електронните съобщения ще бъде Даниел Митов (ПГ на ГЕРБ-СДС).

Народният представител от ПГ „БСП за България“ Иван Иванов беше избран за председател на Комисията по земеделието, храните и горите. Негови заместници ще са Атидже Вели (ПГ на ДПС), Даниел Петров (ПГ „Възраждане“), Десислава Танева (ПГ на ГЕРБ-СДС) и Драгомир Петров (ПГ на ИТН).

Председател на Комисията по труда и социалната политика ще бъде  Деница Сачева (ПГ на ГЕРБ-СДС), а заместник-председатели – Георги Георгиев (ПГ „Възраждане“), Любен Иванов (ПГ на ПП-ДБ), Петя Цанкова (ПГ „БСП за България“) и Шендоан Халит (ПГ на ДПС), реши парламентът.

Комисията по образованието и науката ще ръководи Силви Кирилов (ПГ на ИТН). За заместник-председатели на комисията бяха определени Даниел Проданов (ПГ „Възраждане“), Красимир Вълчев (ПГ на ГЕРБ-СДС), Николай Денков (ПГ на ПП-ДБ) и Фатима Йълдъс (ПГ на ДПС).

За председател на Комисията по въпросите на младежта и спорта беше избран Коста Стоянов (ПГ „Възраждане“), негови заместници ще са Красен Кралев (ПГ на ГЕРБ-СДС), Кристина Петкова (ПГ на ПП-ДБ) и Петя Димитрова (ПГ на ИТН).

Народното събрание избра народния представител от ПГ на ПП-ДБ Александър Симидчиев за председател на Комисията по здравеопазването, а Андрей Чорбанов (ПГ на ИТН), Катя Панева (ПГ на ПП-ДБ) и Костадин Ангелов (ПГ на ГЕРБ-СДС) – за заместник-председатели на комисията.

Станислав Анастасов (ПГ на ДПС) ще ръководи работата на Комисията по околната среда и водите, нейни заместник-председатели ще са Вера Александрова (ПГ „Възраждане“), Младен Шишков (ПГ на ГЕРБ-СДС) и Татяна Сивева (ПГ на ПП-ДБ).

Народният представител от ПГ на ГЕРБ-СДС Георги Георгиев беше избран за председател на Комисията по превенция и противодействие на корупцията. Негови заместници ще са Деян Дечев (ПГ „БСП за България“), Лена Бориславова (ПГ на ПП-ДБ) и Станислав Богдански (ПГ на ИТН).

Председател на Комисията по туризъм ще бъде Цончо Ганев от ПГ „Възраждане“, а заместник-председатели на комисията – Иван Белчев (ПГ на ПП-ДБ), Любен Дилов (ПГ на ГЕРБ) и Небие Кабак (ПГ на ДПС).

Комисията по демографската политика, децата и семейството ще се ръководи от Костадин Костадинов (ПГ „Възраждане“). За заместник-председатели бяха гласувани Елисавета Белобрадова (ПГ на ПП-ДБ), Иван Петков (ПГ „БСП за България“) и Росица Кирова (ПГ на ГЕРБ-СДС).

Председател на Комисията по транспорт и съобщения ще бъде Халил Летифов (ПГ на ДПС), а негови заместници – Андрей Рунчев (ПГ на ГЕРБ-СДС), Борислав Гуцанов (ПГ на „БСП за България“), Иван Кючуков (ПГ на ИТН) и Никола Димитров (ПГ „Възраждане“).

Божидар Божанов (ПГ на ПП-ДБ) ще ръководи работата на Комисията по електронно управление и информационни технологии, а заместник-председател ще бъде Павел Христов (ПГ на ГЕРБ-СДС).

Народният представител Ангел Янчев (ПГ „Възраждане“) ще бъде председател на Комисията по културата и медиите. За заместник-председатели на комисията бяха избрани Катя Кайрякова (ПГ на „БСП за България“), Стоян Михалев (ПГ на ПП-ДБ) и Тома Биков (ПГ на ГЕРБ-СДС).

Станислав Балабанов (ПГ на ИТН) беше избран за председател на Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество, Надежда Йорданова (ПГ на ПП-ДБ) – на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Ангел Георгиев (ПГ „Възраждане“) – Комисия по политиките за българите извън страната.

Десислава Атанасова и Борислав Белазелков остават конституционни съдии, но не с пълен мандат

Posted on by

Двамата съдии Десислава Атанасова и Борислав Белазелков положиха клетва като членове на Конституционния съд от квотата на парламента на 26 януари

Новите конституционни съдии Десислава Атанасова и Борислав Белазелков остават в състава на Конституционния съд (КС), но не с пълен мандат от 9 години, както бе записано в решението на парламента за избора им, а с мандат от около 6 години и 10 месеца, който ще продължи до есента на 2030 г.

Това става ясно от решението на КС, с което е отхвърлено искането на президента, както и това на група депутати от „Възраждане“, да се обяви за противоконституционен избора на двамата, извършен през януари т.г.

Решението е прието единодушно, но при участието на 10 съдии, тъй като Белазелков и Атанасова не са участвали в заседанието. С него КС обявява за противоконституционна само онази част от решенията на парламента за избора на двамата съдии, в която изрично е записано, че те се избират с мандат от 9 години.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg.

Аварии в Западните Балкани доведоха до рекордна цена на тока в България

Posted on by

Очакванията са цените да останат високи според играчите на пазара

За 25 юни електроенергията на борсата струва близо 400 лв./мВтч, което е най-високата стойност

България регистрира най-високата средна цена на енергийна борса за базов товар не само за тази година, но и въобще от кризата през 2022 г. насам – 397.85 лв. на мВтч. Тази стойност за 25 юни е двойно по-висока от средната цена на тока за месеца и е напълно нетипична за това време на годината.

Причината за необикновеното поскъпване на тока в иначе стабилния през последните месеци пазар е повече външна, отколкото вътрешна. Целият Балкански регион е разбалансиран вследствие на прекъсвания и аварии в трансграничния пренос между Хърватия, Босна и Херцеговина, Албания и Черна гора, чиито пазари са добре свързани един с друг. Сривът в системата, изглежда, е причинен от прекъсването на голям далекопровод 400 киловолта между Черна гора и Босна, което след това е прехвърлило натоварването към всички страни в региона, но най-вече Хърватия. Оттам пък общият пазар на ЕС е прехвърлил кризата към Унгария, Румъния и България, където, изглежда, нещата с предлагането на енергия са се стабилизирали и точно затова Гърция не е засегната толкова силно.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg.

Съдът сложи край на въвеждането на нова организация на движението в центъра на София

Posted on by

Върховният административен съд (ВАС) потвърди разпореждането на Административен съд София – град безусловно да бъдат прекратени действията на Столичната община по въвеждане на нова постоянна организация на движението по бул. „Витоша“, бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „проф. Фритьоф Нансен“ чрез разчертаване на нова пътна маркировка, поставяне на пътни знаци, преградителни съоръжения и т.н.

Т.е. ако все още има неизвършени действия по въвеждането на новата организация, общината не може да ги извърши. Съдът обаче не разпорежда връщане на предишната организация.

Основният мотив на съда е липсата на актуален генерален план за организация на движението за въпросния участък, както и за цялата община. След като няма такъв и според АССГ, и според ВАС е налице неоснователно извършване на действия по въвеждане на нова постоянна организация на движението.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

7 партии влизат в парламента, ДПС е на второ място със 17.07%

Posted on by

С подкрепата на 24,70% от гласувалите на парламентарните избори у нас ГЕРБ-СДС печелят вота при 100% обработени протоколи, сочат окончателните данни на Централната избирателна комисия (ЦИК). За коалицията са гласували общо 530 602 души в страната.

Те имат преднина от 7,6 процентни пункта пред ДПС, които са на второ място с 17,07% от вота (366 562 гласа).

Коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ остава трета с подкрепата на 307 848 души от гласувалите и   14,33%.

„Възраждане“ имат 13,78 (295 915 гласа), БСП за България – 7,06% (151 557 гласа), а „Има такъв народ“ – 5,96% (127 986 гласа).

В Народното събрание влиза и новата партия „Величие“ с подкрепата на 99 852 гласоподаватели, или 4,65% от вота.

Така в парламента ще има общо 7 формации.

Под бариерата за влизане в НС остават партия „Меч“ с 2,98%, „Синя България“ с 1,56%, „Солидарна България“ с 1,47% и „Център“ – с 1,19%.

Опцията „Не подкрепям никого“ са избрали 63 911 души.