Прокуратурата образува две нови дела за незаконно строителство на „Хемус“ и за „тънък“ асфалт

Прокуратурата е образувала две нови дела по сигналите на министъра на регионалното развитие и благоустройство Иван Шишков. Става дума за незаконно строителство на Лот 4 от магистрала „Хемус“ и за „тънкия“ асфалт при изграждането на Северната скоростна тангента в София.

От държавното обвинение съобщиха днес, че по случаите са образувани досъдебни производства след извършени проверки на градската прокуратура. Това се случва 20 дни след срещата на и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова с Шишков и с правосъдния министър Николай Найденов. Тогава Иван Шишков каза, че още през 2023 г. като служебен министър е сезирал тогавашния главен прокурор Иван Гешев.

За незаконно строителство на Лот 4 на „Хемус“ се говори още от 2021 г., като още тогава беше обяснявано, че се строи в имоти държавна, общинска и частна собственост, за които производствата по отчуждаване не са приключили. По този повод са били съставени актове на държавната фирма „Автомагистрали“ и на строителните фирми, които обаче след това са били отменени от съда. Министър Шишков на свой ред нееднократно е заявявал, че над 20% от Лот 4 са изградени незаконно и трябва да се търсят начини за узаконяване на вече построеното. Миналата година обаче тогавашният министър на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов заяви, че няма незаконно строителство, а трима министри, включително и той е издал разрешително за строеж.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Обявяват нова процедура за подбор на български европрокурор

Министерският съвет ще открие нова процедура за подбор на български европрокурор. Решението е било взето на оперативно заседание на правителството на 12 август.

„След анализ на всички действия на предходните две правителства, довели до отмяна от Върховния административен съд на решение на МС, прието от служебния кабинет, и при съобразяване на констатираните правни дефицити, Министерство на правосъдието ще внесе за следващо заседание на МС решение за нова процедура по подбор на кандидатите за длъжността европейски прокурор на Република България“, се казва в съобщение на Министерството на правосъдието.

Първата процедура беше открита миналата година. Явиха се шестима кандидати, а специално сформирана комисия избра трима от тях.  Междувременно обаче правителството на Росен Желязков подаде оставка, а служебният кабинет на Андрей Гюров оттегли трите кандидатури поради допуснати съществени нарушения в хода на подбора и на изискванията за законосъобразност.

Повече подробности по темата четет в Lex.bg.

Свикаха събранията на съдиите, прокурорите и следователите за избор на нов ВСС

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова, и.ф. председателят на Върховния административен съд (ВАС) Любомир Гайдов и и.ф. главният прокурор Ваня Стефанова свикаха събранията за избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС)

Галина Захарова и Любомир Гайдов свикаха Общото събрание на съдиите за избор на шестима членове на ВСС, което ще се проведе на 31 октомври 2026 г. в „София Ивент Център“ в „Парадайз Център“. Самият избор ще е след седмица – на 7 ноември 2026 г.

И.ф. главният прокурор Ваня Стефанова свика събранията на прокурорите и следователите. От поканата за Общото събрание на прокурорите става ясно, че то ще се проведе в две последователни съботи – на 17 октомври и на 24 октомври. Събранието на първата дата ще се проведе също в зала „София Ивент Център“ на „Парадайз Център“, а на 24 октомври са изборите. Общото събрание на следователите ще се проведе на 14 ноември в Техническия университет, а гласуването за един член на ВСС ще е на 21 ноември в избирателните секции, като дневният ред е идентичен.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

До 11 май ще са ясни желаещите да станат европейски прокурор

До 11 май ще се събират кандидатури за нов европейски прокурор от България. Министерството на правосъдието е публикувало на 9 април обявление за новата процедура за подбор. От тази дата тече 30-дневен срок за подаване на документи, който изтича в събота и затова документи ще се приемат и в понеделник – 11 май, уточниха от министерството.

Кандидатите трябва да са действащи съдии, прокурори или следователи с най-малко 10 години юридически стаж и независимостта им да е извън всякакво съмнение. Освен това трябва да имат практически опит във финансовите разследвания и международното съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси. Те трябва да са на възраст, която позволява да завършат 6-годишния си мандат преди навършване на 70-годишна възраст. Кандидатите трябва да притежават управленски и организационни качества и да нямат наложено дисциплинарно наказание, което не е заличено. Трябва и да владеят английски език на ниво минимум „В2“.

Подборът ще се извърши от петчленна комисия, в която ще влязат един хабилитиран преподавател по наказателно право или наказателен процес; двама съдии от Наказателната колегия на Върховния касационен съд, определени от Общото събрание на съда; един прокурор от Върховната касационна прокуратура, определен от заместник-главен прокурор към ВКП и  един адвокат с поне 12 години опит в областта на наказателното право, наказателния процес и правото на ЕС, определен от Висшия адвокатски съвет. В комисията без право на глас ще участва и определен от министъра на правосъдието представител, отлично владеещ английски език.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Прокуратурата настоява за спешни законодателни промени заради „наркотика на изнасилвача“

Наркотикът гама-хидроксибутират (GHB), известен още като „Джи“ или „наркотика на изнасилвача“ налага спешни законодателни мерки, тъй като е изключително опасен, а в същото време не е поставен дори сред високорисковите вещества в списъците от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Това пък предполага и по-малка внимание и акцент върху превенцията на държането, разпространението и употребата му.

За това алармират от Софийската районна прокуратура (СРП), откъдето преди седмица внесоха в съда и първото дело за държане на GHB срещу дългогодишния председател Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев и още трима души.

Според държавното обвинение този случай не е изолиран, а е ясен сигнал за навлизането на ново поколение синтетични вещества, срещу които реакцията на държавата закъснява. Става дума за наркотици, които са по-мощни, по-трудни за разпознаване, по-лесни за прикриване и в редица случаи с много по-тежки последици за здравето и живота, посочват от прокуратурата.

Според прокурорите наказателноправната реакция сама по себе си не е достатъчна, а всички институции трябва спешно да обърнат внимание на проблема – прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, агенция „Митници“, компетентните експертни съвети и Народното събрание.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Съдия Антон Урумов вече е назначен за ad hoc прокурор

Съдията от Софийския градски съд Антон Урумов беше назначен за прокурор във Върховната касационна прокуратура, който ще изпълнява функциите на прокурор, разследващ главния прокурор и неговите заместници, считано от датата на встъпването в длъжност. По закон този срок е един месец. Решението за назначаването му беше взето единодушно на извънредно заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) днес.

На 12 декември Урумов беше избран на случаен принцип измежду 11 съдии, дали съгласие да изпълняват функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник.

Антон Урумов ще замести Даниела Талева, чийто своеобразен двугодишен мандат изтече на 7 декември.

Урумов е дългогодишен наказателен съдия. Бил е в Софийския районен съд, след това в Софийския градски съд. Преди шест години, след конкурс за преместване, беше назначен в Специализирания наказателен съд, а след неговото закриване се върна на работа в СГС.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Седем магистрати се кандидатираха за български европрокурор

Седем са кандидатите за български европрокурор, съобщиха от Министерството на правосъдието.

Трима от тях са настоящи делегирани европрокурори – Димитър Беличев, Светлана Шопова и Михаела Райдовска. Останалите са Ивайло Илиев, който е помощник на нашия представител в Евроюст, зам.-шефът на СРП Пламен Петков, бившият зам.-главен прокурор Десислава Пиронева и следователят Бойко Атанасов.

Процедурата за подбор на български европрокурор беше обявена през ноември и крайният срок за подаване на документи изтече на 12 декември.

Процедурата за подбор е на два етапа – проверка за допустимост и публично изслушване. Комисията по подбора ще реши кои кандидати ще допусне до участие в процедурата в четвъртък.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Европрокуратурата откри само пясък във ферма за миди край Несебър за над 500 000 лева

Европейската прокуратура разследва измама при изграждане на ферма за миди в Черно море, при която собственикът е получил над 500 000 лева финансиране.

Става дума за проект за иновативна ферма за култивирани черни миди край Несебър, финансиран по Програмата за морско дело и рибарство. Проектът за създаване на фермата за миди е одобрен през юли 2020 г. и трябвало да бъде завършен през септември 2021 г.

По искане на Европейската прокуратура на 1 октомври 2025 г. следователи и гранични полицаи извършили инспекция на морското дъно с подводни и въздушни дронове на площ от 240 000 квадратни метра. На посочените координати, където трябвало да е фермата за миди, били разположени само три повърхностни буя, които дори не били свързани помежду си, а един липсвал.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Обявиха конкурс за повишаване за 30 места в 15 окръжни прокуратури и първоначално назначаване на 14 в следствените отдели

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) на 25.09.2025 г. обяви два конкурса.

Първият е за повишаване на 30 места в 15 окръжни прокуратури, разпределени по следния начин: 10 места в Софийската градска прокуратура, по три в ОП-Варна и ОП-Бургас, по две в ОП-Благоевград и ОП-Пловдив и по едно в Кюстендил, Пазарджик, Стара Загора, Смолян, Габрово, Русе, Ловеч, Шумен, Търговище и Силистра.

Вторият конкурс е за първоначално назначаване в следствените отдели на 11 окръжни прокуратури. Местата са 14 – по две в следствените отдели на окръжните прокуратури в Пазарджик, Кърджали и Ямбол и по едно във Враца, Хасково, Смолян, Плевен, Русе, Ловеч, Разград и Силистра.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за съдебната власт

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за съдебната власт. Те предвиждат започналите процедури по чл. 173, ал. 1 от закона, които не са приключили с указ на президента за назначаване към датата на обнародване на измененията, да бъдат прекратени. Разпоредбата от промените в Закона за съдебната власт беше приета единодушно с 232 гласа „за“.

Едно и също лице да няма право за повече от шест месеца да бъде временно изпълняващ функциите на главен прокурор, на председател на Върховния касационен съд или на Върховния административен съд, предвиждат измененията. При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд да се определя временно изпълняващ съответните функции, като едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от шест месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите, регламентират приетите текстове.

С промените в закона Народното събрание ограничи броя на заместниците на главния прокурор до двама и изрично беше посочено кои свои правомощия може да им възлага той.

Само членове на Висшия съдебен съвет с неизтекъл мандат да могат да избират главен прокурор и председатели на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, реши парламентът.

Народното събрание прие на второ четене Законопроекта за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на държавния бюджет и бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса за тази година.

Законопроектът урежда събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. за срок, не по-дълъг от три месеца, при спазване изискванията на Закона за публичните финанси, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

Когато приходите за съответния период са недостатъчни да покрият разходите и трансферите, лимитите за плащания се намаляват съразмерно до размера на приходите, прие Народното събрание. С решение на Министерския съвет ще могат да се финансират капиталови разходи и, при необходимост, други разходи и/или трансфери за сметка на наличности от предходната година с изключение на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.

Законът за приходите и разходите влиза в сила от 1 януари 2025 г.

(Информация на Пресцентъра на НС)_