НС прие промените в ЗСВ за ad hoc прокурора, който да разследва и зам. главни прокурори

Без никакъв дебат парламентът прие на първо четене поправките в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които предвиждат ad hoc прокурорът да може да разследва и зам. главни прокурори.

Промените бяха приети с 90 гласа „за“, 31 „против“ („Възраждане“ и „Има такъв народ“) и 13 „въздържали се“ (БСП).

Предложенията за изменения на ЗСВ бяха внесени в началото на август от народните представители от коалицията „Продължаваме промяната-Демократична България“ Кирил Петков, Надежда Йорданова и Божидар Божанов.

Те бяха продиктувани от становище на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), че заради пропуск в ЗСВ не може да назначи съдия Даниела Талева за прокурор, който да разследва зам. главния прокурор и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов, който в момента е и.ф. обвинител №1.

Предвижда се и в чл. 173а да се създаде ал. 8, според която за неуредените въпроси за прокурора за разследване на престъпления, извършени от заместник на главния прокурор, да се прилагат правилата за прокурора, разследващ обвинител №1.

Наред с промените, свързани с ad hoc прокурора, се предлага още едно изменение в съдебния закон, свързано с информационните системи за случайното разпределение на дела. В момента те са три в съдебната система като народните представители смятат, че трябва да стане една обща. За целта се предлага промяна в чл. 360б, ал. 6 от ЗСВ.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 12 от 03.02.2023 г.

Държавен вестник, брой 12 от 03.02.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 12 от 03.02.2023 г.)

В брой 12 на “Държавен вестник” е обнародван Правилникът за администрацията на европейските делеги­рани прокурори в Република България.

С изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 62 от 2022 г.) е създадена нова ал. 10 на чл. 136 ЗСВ. Същата постановява, че за осъществяване на своите функции по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ, L 283/1 от 31 октомври 2017 г.), европейските делегирани прокурори се подпомагат от самостоятелна администрация. По предложение на европейския прокурор от България в колегията на Европейската прокуратура пленумът на Висшия съдебен съвет приема правилник за администрацията на европейските делегирани прокурори.

Посочените нормативни изменения и допълнения са основание за приемането на нов нормативен акт – Правилник за администрацията на европейските делегирани прокурори.

С този акт се цели определянето на звената в новата администрацията, разписването на функционалните им характеристики, уреждането на организацията на работата на отделните структурни единици, редът за провеждане на конкурси, условията за несъвместимост за съдебните служители и условията за атестирането им.

В новия брой на ДВ се изменя и допълва Наредба № 5 от 2019 г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специ­фичен характер, за контрол за съответствие с продуктовата спецификация и за водене на регистри на производителите и контролира­щите лица.

Основните заинтересовани страни от промените в наредбата са Министерството на земеделието, производителите на земеделски продукти и храни със защитени географски означения и на храни с традиционно специфичен характер и контролиращите лица на защитените продукти и храни.

Създава се национална процедура за преглед и одобрение на стандартни изменения на продуктовата спецификация на географски означения. Производители на земеделски продукти, храни със защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер, които са заличени от съответния национален регистър, ще имат възможност отново да бъдат вписани при по-лека процедура, като подадат писмено заявление за регистация до компетентното звено в Министерството на земеделието.

Отпадането на проверката на място при производителите на земеделски продукти и храни със защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер, които са заличени от съответния регистър и са подали заявление за повторно вписване представлява значително намаляване на административната тежест за тази категория лица.

 

 

 

Държавен вестник, брой 2 от 06.01.2023 г.

Държавен вестник, брой 2 от 06.01.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

ВСС излъчи само трима делегирани европрокурори, остават три свободни места

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) e излъчила само трима обвинители за шестте свободни места за европейски делегирани прокурори, съобщава Lex.bg. Това са Василен Бенчев (СРП), Михаела Райдовска и Юлиана Христова (и двете от СГП).

Първоначално кандидатите са били осем – Иван Кучиев, Марио Томов, Милко Момчев, Михаела Райдовска и Юлиана Христова от Софийската градска прокуратура, обвинителите от Софийската районна прокуратура Василен Бенчев и Живка Арсенова, както и следователят Бойко Атанасов.

Но Бойко Атанасов и Милко Момчев не са се явили, а Иван Кучиев се е отказал от участие. Така на практика кандидатите са останали петима за шест места.

Юлиана Христова е била единодушно подкрепена за европейски делегиран прокурор, а Михаела Райдовска и Василен Бенчев са получили по 7 гласа „за“ и един „против“.

Живка Арсенова и Марио Томов не са получили нито един глас в своя подкрепа.

Тримата, преминали успешно подбора в ПК на ВСС, ще трябва да преминат и през още „цедка“ – тази на Европейската прокуратура, която има последната дума за избора.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

КС отказа да тълкува надзора за законност на главния прокурор

КС отказа да тълкува надзора за законност на главния прокурор

Kонституционният съд (КС) отклони искането на Министерския съвет за задължително тълкуване на обхвата на надзора за законност като правомощие на главния прокурор. Според КС питането, изготвено от правосъдния министър Крум Зарков, не съдържа аргументи за неяснота на конституционния текст, а по-скоро акцентира на неправилна практика по приложението му, включително от законодателя и от самата прокуратура.

Решението в тази му част е взето с девет гласа, а Янаки Стоилов го е подписал с особено мнение.

Същевременно, КС единодушно допусна до разглеждане втората част от питането на МС, с което се иска установяване на противоконституционност на чл. 145, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), която предвижда възможност обвинението да възлага на всякакви органи и институции да извършват ревизии в определен от прокурора срок при данни за „незаконосъобразни действия“, както и да се задейства тя не само при данни, че може да бъде извършено престъпление, но и каквото и да е „друго закононарушение“.

Повече подробности по темата четете в Капитал.

Полезно в ДВ (бр. 62 от 05.08.2022 г.)

В брой 62 на “Държавен вестник” се изменя и допълва Кодексът на труда.

С промените се регламентира индивидуалното право на отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) с право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. Отпускът е в размер до 2 месеца и може да се ползва от бащата (осиновителя) наведнъж или на части до навършване на 8-годишна възраст на детето.

Този отпуск ще може да се ползва, когато бащата (осиновителят) не е ползвал прехвърлен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст от майката (осиновителката).

Ползването на този вид отпуск е предпоставка за изграждане на по-пълноценна връзка между бащата (осиновителя) и детето, както и за повишаване на възможностите за активно участие във възпитанието му. Въвеждането му няма да доведе до отнемане или намаляване на съществуващи към момента права на майките (осиновителките), свързани с отпуските за раждане, осиновяване и отглеждане на дете.

В настоящия брой на ДВ се допълва Гражданският процесуален кодекс.

В ГПК се създава нова разпоредба – чл. 450б „Единна входна точка за запори“.

Министерството на правосъ­дието ще изгради и поддържа информационна система за единна входна точка за запорите на движими вещи, подлежащи на регистра­ция по силата на закон. Условията и редът за воденето, съхраняването и достъпа до инфор­мационната система ще се определят с наредба при зачитане правото на достъп до нея и на частноправните субекти с интерес от справки.

Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на земеделието ще обменят по електронен път с информационната система информация за движимите вещи, подлежащи на регистрация във водените от тях регистри по силата на закон.

Съдебните изпълнители се задължават ежедневно да въвеждат данни в информационната система. За всеки въведен запор ще се използва квалифициран електронен времеви печат по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014.

Достъпът до информационната систе­ма по служебен път на държавните органи, на органите на местното самоуправление и местната администрация и на лицата, осъществяващи публични функции ще е безплатен.

В новия брой на ДВ се изменя и допълва и Законът за съдебната власт.

С направената редакция в текста се предприемат мерки за осигуряване осъществяването на функциите по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ, L 283/1 от 31 октомври 2017 г.) от европейските делегирани прокурори, които ще са обособени в самостоятелна организационна структура в прокуратурата.

За осигуряване на добри условия на труд и работна среда с акт на Министерския съвет ще бъде предоставена на Висшия съдебен съвет подходяща сграда за дейността на европейските делегирани прокурори, където ще бъдат обособени самостоятелни регистратура и деловодство съобразно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за прилагане на закона за защита на класифицираната информация.

Първото българско дело на европейската прокуратура е за подкуп във фонд „Земеделие“

Първото дело на Европейската прокуратура (ЕП) в България, което влезе в съда, е за подкуп от 10 000 лв., получен от Т.Д. – главен експерт в Държавен фонд земеделие (ДФЗ). Това съобщиха официално от ЕП в четвъртък след като Специализираният наказателен съд даде ход на делото.

Въпреки че казусът не е от публично известните, прави впечатление бързината, с която разследването е извършено и делото стартира в съда – четири месеца след задържането на подсъдимия за подкуп в началото на септември м.г. Подобна скорост е необичайна за такива дела в България, които обикновено се точат с години. Към момента в ЕП има повече от 100 български дела, коментира за „Капитал“ българският европрокурор Теодора Георгиева.

Повече информация по случая четете тук.

Кьовеши поиска от България нови четирима кандидати за европейски делегирани прокурори

Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши е поискала България да излъчи нови четирима кандидати за европейски делегирани прокурори. Това става ясно от нейно писмо, прочетено от Огнян Дамянов на днешното заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, съобщава сайтът Лекс.бг.

От него става ясно, че отхвърлените от колегията на Европейската прокуратура български кандидати са тримата следователи – Бисерка Стоянова, Преслава Петкова и Мая Ковачева, както и съдията от СРС Христо Крачунов, а основанието за това, според БТА, е липсата на опит.

Тримата избрани са Димитър Беличев, Бойко Калфин и Светлана Шопова.

Що се отнася до другите трима кандидати – Вероника Трифонова, Венцислав Фердинандов и Божидара Ганева-Димова, то европейският главен прокурор Лаура Кьовеши информира, че все още продължава оценката на техните качества.

Повече подробности по темата четете тук.

Кьовеши поиска допълнителна информация за 7 от нашите делегирани прокурори

Кьовеши поиска допълнителна информация за 7 от нашите делегирани прокурори

Eвропейският главен прокурор Лаура Кьовеши е поискала допълнителна информация за 7 от излъчените от България делегирани прокурори. Това е станало с писмо, получено в Министерството на правосъдието в края на миналата седмица, като информацията беше потвърдена от източници от Висшия съдебен съвет, съобщава сайтът Правен свят.

По регламент обаче, делегираните прокурори във всяка страна, която се е присъединила към новосъздадената институция може да са само двама, но от България Кьовеши поиска 10 представители. В този смисъл няма пречка Европейската прокуратура да заработи у нас и с тримата, спрямо които не се иска допълнителна информация.

Според сайтът Euractiv тримата oт магистратите, за които се искат повече данни, са Вероника Трифонова, Божидара Димова и Венцислав Фердинандов. Основният мотив на Кьовеши да поиска допълнителна информация е, че част от делегираните прокурори досега са работили като следователи и затова не можели да поддържат обвинението в съда. При самото изслушване обаче, един от най-задаваните въпроси към кандидат-следователите беше за обвинението в съда и писането на обвинителни актове. Другото възражение на европейската прокуратура било, че някои от делегираните прокурори нямали дълъг стаж, а идвали от районни прокуратури. На изслушването пред Прокурорската колегия се явиха 31 кандидати, като на 13 февруари бяха избрани 10. Магистратите, които до момента са приети безкритично от Европейската прокуратура, са Светлана Шопова – Колева, Бойко Калфин и Димитър Беличев.

Повече подробности по темата четете тук.