Архив на категория: Прокуратура

Излъчиха десет претенденти за европейски делегирани прокурори

Posted on by

Излъчиха десет претенденти за европейски делегирани прокурори

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) излъчи десетимата претенденти за европейски делегирани прокурор от страна на България след четиридневен маратон от изслушания, обсъждания, представяния и събеседвания, съобщава сайтът Правен свят.

Трима от кандидатите, предпочетени от главния прокурор Иван Гешев, не са успели да съберат доверието на мнозинството в колегията. Това са Десислав Цанев – следовател в Следствения отдел в СГП, Станислав Стойков от СГП и Димитър Младенов от СГП.

Предложените към Европейската прокуратура кандидати за европейски делегирани прокурори са: Светлана Шопова-Колева, Вероника Трифонова, Бойко Калфин, Божидара Ганева-Димова, Бисерка Стоянова, Венцислав Фердинандов, Преслава Петкова, Мая Ковачева, Христо Крачунов, Димитър Беличев. Трима от тях не са били подкрепени от главния прокурор Иван Гешев по време на гласуването, а именно – Венцислав Фердинандов, Преслава Петкова и Мая Ковачева, но Колегията все пак ги е излъчила с голямо мнозинство.

Списък на одобрените претенденти ще бъде изпратен в Министерството на правосъдието, откъдето ще го обявят пред Колегията на европейските прокурори.

Повече подробности по темата четете тук.

Адвокат иска прокуратурата да провери Висшия адвокатски съвет за неизгодна сделка

Posted on by

Столичният адвокат Кирил Д. Петров е поискал прокуратурата да провери договора, с който Висшият адвокатски съвет (ВАдС) се задължи още три години да плаща за една единствена правно-информационна система (ПИС) от бюджета на адвокатурата, без да даде право на избор на близо 14 000-те ѝ членове – съобщава правно-информационният сайт Lex.bg.

Той е изпратил сигнал до Софийската градска прокуратура, в който настоява да се установи дали председателката на ВАдС Ралица Негенцова е сключила неизгодна сделка – престъпление по чл. 220 от Наказателния кодекс. Адвокат Петров разказва, че от колеги от страницата на Фейсбук общността на българските адвокати (ФОБА) е разбрал, че на 15 октомври 2020 г. Негенцова е сключила договор само с „Лакорда“ АД за „ползване на правно-информационна система за неизвестен брой потребители – адвокати, членове на адвокатски колегии от страната, за период от три години“. Той е установил, че сумата, която ВАдС се е задължил да плати на фирмата за три години, е над 800 000 лв. с ДДС.

Всъщност това е вторият договор на ВАдС с „Лакорда“. Още през 2017 г. съветът реши да плаща от бюджета на адвокатурата за най-малката правно-информационна система, която да бъде предоставена „безплатно“ на адвокатите. През 2020 г. ВАдС съобщи, че е сключен нов договор за още три години. Именно за него адвокат Петров настоява прокуратурата да извърши проверка и да установи дали е ощетена адвокатурата.

Повече подробности по темата четете тук.

Ало измамите са намалели с 80% в резултат на ефективната координация между институциите

Posted on by

Ало измамите - екзотични престъпления, извършвани от организирани престъпни групи*

Това са данни, изнесени от говорителят на главния прокурор – Сийка Милева пред журналист от сайта „Правен свят“. В информацията си авторката Тина Ивайлова напомня, че телефонните измами са известни още от 90-те години, като след 2000 г. случаите им драстично зачестяват. Жертвите на телефонните измами са най-уязвимите групи от обществото – възрастните хора и децата. Това са екзотични престъпления, извършвани от организирани престъпни групи, които извършват престъпната дейност предимно от територията на Румъния, което им гарантира по-голяма анонимност и сигурност, че няма да бъдат задържани. Действията им са насочени спрямо български граждани, както и граждани на съседни държави – Гърция и РС Македония. Благодарение на доброто сътрудничество с румънската прокуратура и полиция участници в  разследвания на Специализираната прокуратура са задържани и на територията на Румъния.

Ако през 2018 г. телефонните измами са били около 1200 през 2019 г. те стават около 560, а през изминалата година са вече само 129.

Сумата, придобита от престъпната дейност, през 2018 г. е над 8,4 млн. лева. През следващата година тя намалява до около 3,8 млн. лева. През миналата година тя значително намалява до около 520 хил. лева. Тенденцията за намаление на тези престъпления е видима. Това е показателно, че съвместна работа на прокуратурата с МВР е успешна – подчертава в изказването си Сийка Милева.

През последните две години са били неутрализирани няколко организирани престъпни групи от градовете Ветово, Горна Оряховица, Левски и Павликени.

Повече подробности по темата четете в „Правен свят„.

 

България настоява пред Лаура Кьовеши за повече от двама делегирани прокурори в Европейската прокуратура

Posted on by

България настоява пред Лаура Кьовеши за повече от двама делегирани прокурори в Европейската прокуратура

Зам.-главният прокурор Красимира Филипова е потвърдила във видеоконферентен разговор с Кьовеши позицията на главния прокурор за подкрепа в усилията за осигуряване на кадрова обезпеченост и съответен бюджет за новия орган

Зам.-главният прокурор при Върховна касационна прокуратура (ВКП) Красимира Филипова взе участие във видеоконферентна връзка с европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, съобщиха от прокуратурата.

По време на срещата, проведена по инициатива на Кьовеши, е било обсъдено функционирането на Европейската прокуратура и броя на европейските делегирани прокурори, които ще работят в България. Прокурор Филипова е декларирала позицията на главния прокурор Иван Гешев, изразена и в предходната му видеоконферентна среща с Кьовеши, проведена през юни тази година, че двама европейски делегирани прокурори ще са недостатъчни предвид обема на предстоящата работа.

Заместник – главният прокурор е споделила очакванията си пред Кьовеши, че Народното събрание скоро ще приеме промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които националната правна уредба се привежда в съответствие с дейността на Европейската прокуратура. Предстои във вторник Правната комисия в Народното събрание да се заеме с цитираните предложения. С промените се определя статутът и правомощията на европейските делегирани прокурори, като се гарантира независимостта им при упражняване на функциите по ръководство и надзор върху разследванията от компетентността на Европейската прокуратура.

Зам.-главният прокурор Красимира Филипова отново е заявила принципната позиция на главния прокурор за подкрепа на прокуратурата в усилията на Кьовеши за осигуряване на кадрова обезпеченост и съответен бюджет за успешно функциониране на новия орган на Европейския съюз с децентрализирана структура, както и за активно и ползотворно партньорство в борбата с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Прокуратурата обяви промени в НПК за намаляване на формализма в процеса

Posted on by

Не всяко формално нарушение в процеса на събиране на доказателства да води до тяхната негодност, а това да се случва само когато е налице съществено нарушение на правилата или има съмнения за достоверността им. Опростяване на обвинителните актове. А очевидните фактически грешки в тях да се оправят устно още в разпоредителното заседание.

Това са част от предложенията за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които обявиха зам.-главният прокурор Красимира Филипова и говорителят на главния прокурор Сийка Милева. Те са изпратени до изпълнителната и законодателната власт, но от държавното обвинение не огласиха днес конкретни текстове.

Беше обявено, че прокурори от Върховната касационна прокуратура, Военно-апелативна прокуратура и Апелативната прокуратура в София са проучили и анализирали проблемите в практиката. След това е бил направен анализ на процесуалното законодателство в България, Франция, Германия и Италия и въз основа на това са написани предложенията за промени в НПК.

Повече подробности по темата четете тук.

Съдебната карта на съдилища и прокуратури пак е на дневен ред във ВСС

Posted on by

Съдебната карта на съдилища и прокуратури пак е на дневен ред във ВСС

Днес Съдийската колегия ще обсъди резултатите от постигнатото до момента по проекта по ОПДУ, а в сряда – Прокурорската колегия ще решава за модела, по който ще бъдат оптимизирани обвиненията на окръжно и апелативно ниво

Темата за прекрояването на съдебната карта на съдилищата и прокуратурите в страната отново влезе в дневния ред на колегиите на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Както е добре известно – прокуратурата вече премина през три вълни на окрупняване на районно ниво – от 1 януари 2019 г. се закриха 11 районни прокуратури, от 1 януари 2020 г. – още 28, а от 1 януари 2021 г. 38 обвинения. За разлика от тях съдилищата са до никъде в реалното прекрояване на съдебната карта, макар че друго добре известно е, че срокът за изпълнение на целия проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на единна информационна система на съдилищата“  е до 31 декември 2020 г.

Припомняме, че през декември 2019 г. ВСС взе решение да тества пилотно моделите за реорганизация и/или обединяване на десет районни съдилища и прокуратури, за да вземат накрая кадровиците решение как да процедират по-нататък. А по-конкретно става дума за РС-Eлxoвo, РС-Toпoлoвгpaд, PC-Oмypтaг, РС-Tъpгoвищe, PC-Beлиĸo Tъpнoвo, РС-Eлeнa, PC-Чeпeлape, РС-Cмoлян, PС- Kocтинбpoд и РС-Cливницa. За прокуратурите – РП-Aйтoc, РП-Kapнoбaт, PΠ – Бaлчиĸ, РП-Kaвapнa, PΠ-Πaвлиĸeни, РП-Ceвлиeвo, PΠ-Πaнaгюpищe, РП-Xapмaнли, PΠ-Бepĸoвицa, РП-Meздpa.

Повече подробности по темата четете тук.

Прокуратурата настоява да не я замесват във всички припознавания на деца

Posted on by

Прокуратурата настоява да не бъде замесвана във всички случаи на припознаване на дете, както може да се случи, ако бъдат приети внесените в Народното събрание предложения за изменения на Семейния кодекс.

Промените в СК се правят основно, за да бъдат изпълнени две решения на Европейския съд по правата на човека. Като се дава право на всеки, който твърди, че е родител на детето, а то е припознато от друг, да оспори това припознаване (с нова ал. 5 на чл. 66 на СК). Той ще може да го направи с иск, за чието предявяване има срок от една година, който тече от момента на узнаване на припознаването. Освен това този иск задължително ще се съединява с иск за установяване на произход.

С проекта обаче се изменя и чл. 65, ал. 2 СК и се предвижда длъжностното лице по гражданското състояние да съобщава всяко припознава на съответната окръжна прокуратура. Причината за това е, че се записва, че прокурорът може да оспори всяко припознаване в едногодишен срок от извършването му.

„Без да се отрича ролята на прокуратурата, която ѝ е предоставена по Конституция – да следи за спазване на законността, уведомяването на прокурора за всички припознавания, ще доведе до необходимост от извършване на проверки по всички получени уведомления, без налични данни за нарушение на закона, което може ла се определи и като непропорционална и незаконна намеса в правото на зачитане на личния и семеен живот“, заявява в становище до Народното събрание зам.-главният прокурор Красимир Филипова (пълния му текст виж тук).

Повече подробности по темата четете тук.

Прокурорската колегия ще подбира европейските делегирани прокурори, а те ще са независими от обвинител №1

Posted on by

Прокурорската колегия ще извършва подбора на кандидатите за европейски делегирани прокурори, а те ще са независими от по-горестоящия обвинител, включително и от главния прокурор.

Това предвиждат промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), публикувани днес за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието (пълния текст на законопроекта виж тук). От там уточняват, че с измененията се въвеждат мерки по прилагането на регламента за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура.

Според регламента всяка държавата излъчва най-малко двама европейски делегирани прокурори (ЕДП), като техният брой се определя от европейския главен прокурор. За България са двама. Неотдавна главният прокурор Иван Гешев каза, че би било добре те да са от Специализираната прокуратура. България вече има избран европейски прокурор и това е съдията от Административен съд София-град Теодора Георгиева.

С предлаганите промени в ЗСВ се предвижда подборът на кандидатите за делегирани обвинители у нас да се извършва от Прокурорската колегия и чрез министъра на правосъдието се уведомява европейският главен прокурор. В проекта не е посочено кой ще издига кандидатурите – дали желаещите сами ще се предлагат, или някой друг ще има такава възможност.

Окончателният избор на нашите европейски делегирани прокурори обаче ще се извърши от колегията към европейския главен прокурор, която ще изслуша номинираните и ще избере двама.

В НПК е предвидено, че само Службата на европейския главен прокурор може да осъществява надзор, да ръководи и да наблюдава всяко разследване, което се извършва от европейските делегирани прокурори. Техните актове във връзка с разследванията по регламента са изключени от контрол от български обвинители, в това число и от цялото ръководство на прокуратурата. За целта се предлагат серия от изменения в различни текстове в НПК и ЗСВ.

Повече подробности по темата четете тук.

Европейската прокуратура започва работа

Posted on by

Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши и членовете на екипа ѝ днес официално встъпиха в длъжност.

Европейските прокурори положиха клетва на специално заседание на Съда на Европейския съюз. 23-мата обещаха тържествено следното: „Тържествено поемам задълженията да изпълнявам функциите си при условията на пълна независимост в интерес на Съюза като цяло, да не търся и да не приемам указания от никое външно за Европейската прокуратура лице или образувание. Освен това се задължавам да спазвам задължението за поверителност по отношение на всяка информация, с която разполага Европейската прокуратура“.

Европейската прокуратура е нов независим орган, на който е възложено провеждането на разследвания, наказателното преследване и предаването на съд на извършителите на престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС – например измами, корупция, трансгранични измами с ДДС над 10 милиона евро). За тази цел Европейската прокуратура провежда разследвания и осъществява наказателно преследване и упражнява функциите на прокурор пред компетентните съдилища на държавите членки. Седалището на Европейската прокуратура е в Люксембург.

Предстои всяка държава да определи и т. нар. делегирани прокурори. Преди дни правителството обяви изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с които гарантира независимостта на делегираните прокурори от ръководството на държавното обвинение у нас. С тях се предлага подборът кои да са делегирани прокурори да се извърши от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, но финалното  решение кои да са те ще е на всички европейски прокурори.

Повече подробности по темата четете тук.

КС: Престъпление на президента се разследва, но той не може дори да бъде проверяван

Posted on by

Откриването на данни за престъпна дейност на президента не препятства прокуратурата да започне наказателно производство. Но спрямо държавния глава не могат да бъдат извършвани каквито и да е действия – процесуални и извънпроцесуални, които пряко засягат негови лични права, под каквато и да било форма съдържат твърдение за извършено от него престъпление или засягат личната му сфера по време на мандата.

Това заяви единодушно Конституционният съд (КС) в решението си (пълния му текст виж тук), с което разтълкува чл. 103 от основния закон и отговори в тази връзка на шест въпроса, поставени от главния прокурор Иван Гешев (виж в карето).

Един от основните въпроси по делото е за това какво има предвид Конституцията, когато казва, че срещу президента „не може да бъде възбудено наказателно преследване“. Значи ли това, че престъпни деяния на държавния глава въобще не може да бъдат разследвани, или пък само му гарантира, че не може да му бъде повдигнато обвинение? От прочита на диспозитива на решението на КС става ясно, че той дава тълкувание на основния закон, което застава между тези две крайни виждания.

С това тълкуване КС на практика затвърждава, че всяко престъпление трябва да се разследва, включително и ако е извършено от държавния глава. Прокуратурата и полицията обаче могат да извършват всякакви действия по разследването, само ако не засягат лични права на президента. Т.е. срещу него не могат да бъдат извършвани например подслушване, претърсване, разпознаване, обиск, вземане на ДНК проба, но пък няма пречка да се разследва престъпната дейност на съучастниците му, да се извърши оглед на местопрестъплението – стига то да не е в дома на президента или в кабинета му, да се разпитат свидетели.

Повече подробности по темата четете тук.