Държавен вестник, брой 81 от 26.09.2023 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
В брой 81 на “Държавен вестник” се изменя и допълва Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Промените в текста са направени с оглед прецизиране на отделни разпоредби.
В член 6 е добавена нова алинея 7, съгласно която при връчване на талона за изследване лицето ще се предупреждава, че до вземане на биологични проби за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози не следва да употребява алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
С направената редакция се очаква да се постигне по-голяма яснота на нормите, съответно да се повиши ефективността и ефикасността при прилагането на Наредба № 1.
В настоящия брой на ДВ се изменя Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат.
Наредбата урежда размера и начина на определяне на командировъчните средства за времето на задграничния мандат на служителите в задграничните представителства на Република България, дългосрочно командировани при условията и по реда, определени със Закона за дипломатическата служба.
Направените изменения са свързани с определянето на по-високи базисни размери на дневните командировъчни пари във валута, които служителите ще получават при дългосрочно командироване в чужбина, съгласно приложение №1 от наредбата, които имат отношение и към средствата за покриване на учебни такси, наеми на жилища, медицинско обслужване, здравно осигуряване и допълнителните командировъчни средства за дългосрочно командированите служители.
Депутатите приеха правила, по които ще се разглеждат и обсъждат промените в Конституцията.
В края на юли депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС внесоха проект за промени в основния закон (какво предвижда той виж тук). По Конституция обсъждането им може да започне най-рано месец след това. Но народните представители предвидиха, че този срок не тече през депутатската ваканция и заради това преди около две седмици председателят на комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков (ГЕРБ) обяви, че той започва да тече от 1 септември, а същинското обсъждане на измененията в КРБ ще започне след 6 октомври.
Приетите днес правила на практика са същите, както при предходните промени в Конституцията. Предвидени са три гласувания на законопроекта – първото и третото са принципни и в цялост на всички текстове, а второто е за всяка разпоредба по отделно. Предложения по текстовете се правят само между първото и второто гласуване.
Законопроектът е приет на първо гласуване, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители, т.е. 180 души. Ако той получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, ако за него са гласували поне 160 народни представители, е записано в правилата, които следва конституционните разпоредби.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.
Без никакъв дебат парламентът прие на първо четене поправките в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които предвиждат ad hoc прокурорът да може да разследва и зам. главни прокурори.
Промените бяха приети с 90 гласа „за“, 31 „против“ („Възраждане“ и „Има такъв народ“) и 13 „въздържали се“ (БСП).
Предложенията за изменения на ЗСВ бяха внесени в началото на август от народните представители от коалицията „Продължаваме промяната-Демократична България“ Кирил Петков, Надежда Йорданова и Божидар Божанов.
Те бяха продиктувани от становище на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), че заради пропуск в ЗСВ не може да назначи съдия Даниела Талева за прокурор, който да разследва зам. главния прокурор и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов, който в момента е и.ф. обвинител №1.
Предвижда се и в чл. 173а да се създаде ал. 8, според която за неуредените въпроси за прокурора за разследване на престъпления, извършени от заместник на главния прокурор, да се прилагат правилата за прокурора, разследващ обвинител №1.
Наред с промените, свързани с ad hoc прокурора, се предлага още едно изменение в съдебния закон, свързано с информационните системи за случайното разпределение на дела. В момента те са три в съдебната система като народните представители смятат, че трябва да стане една обща. За целта се предлага промяна в чл. 360б, ал. 6 от ЗСВ.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.
В брой 80 на “Държавен вестник” се допълва Законът за храните.
С направените промени се регламентира, че употребата на диазотен оксид като добавка в храни ще се допуска в обекти за производство и преработка на храни и заведения за обществено хранене, когато диазотният оксид се използва като добавка в помещенията за приготвянето на храни.
Нарушителите ще се наказват с глоба от 500 до 1000 лева. За управители на заведения, които допуснат нарушение, глобите ще са от 800 до 1500 лева при първо и от 1500 до 3000 при повторно нарушение. Бизнес операторите, допуснали неспазване на новите разпоредби ще бъдат наказвани с глоба или имуществена санкция от 3000 до 6000 лева, а при повторно извършване на същото нарушение – от 5000 до 12 000 лева.
В този брой се изменя и допълва Законът за електронното управление.
С промените се цели оптимизиране на организацията на регистрите в държавната администрация; поддръжката им с възможно най-малко разходи; служебен обмен на информация и данни за предоставяне на качествени услуги; възможност за предоставяне на услуги, базирани на регистрите, водени от други административни органи; качество, пълнота и всеобхватност на данните; осигуряване на възможности за използване и повторно използване на вече налични данни в публичния сектор от всички заинтересовани страни.
С редакцията в текста се урежда: премахването на удостоверения – чрез приравняване на служебното събиране на информация с предоставяне на удостоверенията от заявителя; забраната за въвеждане с подзаконов акт на документи, които представят данни, които са налични в регистри; връчването на фишове, актове и наказателни постановления по електронен път, както и разширяването на обхвата и гарантирането на сигурността на Системата за сигурно електронно връчване.
Германска компания планира да изгради плаващ соларен парк в яз. Огоста и завод за плаващи панели в Монтана
В България има потенциал за изграждане на плаващи соларни паркове, казва в интервю за Investor.bg Крум Василев, акционер и управляващ партньор на Profine Еnergy в България. Компанията е част от една от най-големите световни групи за производство на профили и дограми – Profine Group.
У нас Profine Energy, която действа съвместно с Wirth Gruppe, планира изграждането на такъв парк във водите на яз. Огоста. Идеята се анализира от Министерството на икономиката и индустрията, като институцията ще поиска от инвеститора при реализация на проекта да бъде направена рехабилитация на язовирната стена, както и цялостно да бъде поддържано съоръжението. Инвеститорите планират и завод за плаващи панели в Монтана.
Очакванията са инвестицията да достигне около 1 млрд. евро, но тя среща съпротива сред местните жители. Според Василев причината за тези страхове е непознаването на технологията.
Най-важното предимство на този тип технология е, че решава въпроса с използването на плодородна земеделска земя, което е основно предизвикателство пред сектора. Но не само това – тъй като плаващите соларни паркове създават сянка върху водната повърхност спомагат за значително намаляване на загубата от изпарение на водата, съхранявайки този ценен ресурс. Инфраструктурата позволява вариации в конструкциите, така че максимално да се запази екологичния баланс на водната среда, без да нарушават екосистемите. Последните проучвания сочат, че те дори допринасят за по-чиста вода, тъй като значително намалят образуването на вредни водорасли и затиняването. Освен това панелите служат като платформи, върху които се развиват нови екосистеми и предоставят нови хабитати за водни растения и животни.
Повече подробности по темата четете в Investitor.bg.
В брой 79 на “Държавен вестник” се изменя Наредба № 8121з-1010 от 24.08.2015 г. за униформеното облекло и работното облекло за служебно ползване в Министерството на вътрешните работи.
Целта на направената промяна е Наредба № 8121з-1010 да бъде приведена в съответствие с настъпилите щатно-структурни промени в териториалните звена на Главна дирекция „Гранична полиция“, с което ще се даде възможност служителите в отдел „Гранично наблюдение“ към дирекция „Граничен контрол“ при Главна дирекция „Гранична полиция“ при изпълнение на специални задачи да използват тактическа униформа като работно облекло за служебно ползване. Това ще допринесе за по-дълготрайното ползване на получаваното от тях специално лятно/зимно униформено облекло.
Очаква се също поддържане на външен вид на служителите, изпълняващи служебните си задължения в униформено облекло, съобразен с нормативните изисквания.
С Решение № 593 от 8 септември 2023 г. са приети Отчетът за изпълнението на Националната статистическа програма и за дейността на Националния статистически институт през 2022 година и Националната статистическа програма за 2023 година.
Акцент в приетия отчет е поставен върху нови изследвания, методологии и данни, публикувани за първи път като „Изследване на насилието, основано на пол“, допълнителния модул за социалното включване и условията на живот към наблюдението на домакинските бюджети, използването на административни регистри за получаване на данни за детските градини и училищата, както и за индекси на цени на жилищата и показатели за продажби на жилища.
Националната статистическа програма за 2023 г. включва план за провеждане на статистическите изследвания от Националния статистически институт и органите на статистиката.
По-важните нови изследвания и европейски проекти на НСИ през 2023 г. са:
– Ревизиране на данните за населението към 31.12 и прогнози за населението;
– Профилиране на многонационални групи предприятия с национално значение;
– Координация и докладване на статистически данни за оценяване на напредъка по Целите за устойчиво развитие 2030 на ООН;
– Интегрирана статистика на земеделските стопанства през 2023 г. (IFS2023);
– Подобряване на хармонизирания индекс на потребителските цени;
– Провеждане на Европейска олимпиада по статистика за ученици 2022/2023 г. в България и международен конкурс за статистически плакат.