Омбудсманът сезира КС с две нови дела

Posted on by

Омбудсманът Диана Ковачева атакува пред Конституционния съд разпоредбата на чл. 10, ал. 16 от Закона за пътищата, според която превозно средство не може да мине на годишен технически преглед, ако има неплатени пътни такси – винетка или тол такса, съобщава Капитал. В искането се сочи, че текстът противоречи на принципа на правовата държава и правото на свободно придвижване. Напомня се, че такси се плащат само за преминаване по платената пътна мрежа и е напълно възможно собственик на МПС никога да няма необходимост от винетка, но да е принуден да си купи, за да мине на технически преглед. Законопроект за отмяна на оспорения текст бе внесен в 47-ото Народно събрание, като МРРБ призна, че текстът е непрецизен и на практика не се прилага, но в предишния парламент не стигна време да бъде премахнат. В сегашното Народно събрание няма внесен такъв законопроект.

С друго свое искане, пак от тази седмица, омбудсманът поиска КС да обяви за противоконституционна разпоредба от Закона за висшето образование (чл. 8, т. 3), която не допуска държавата да подпомага студентите в частните висши училища. По информация на capital.bg.

Законът загуби основното си предназначение – да създава стабилност в обществените отношения

Posted on by

Такова тревожно твърдение направи в речта си адвокат Даниела Доковска по време на конференция, организирана от Софийския адвокатски съвет по повод Деня на адвоката – 22 ноември, и 125-годишнината от създаването на САК.

В речта й, публикувана в defacto.bg, тя посочва, че пъpвият пpoблeм e, чe  aдвoĸaтитe cа извънpeднo зaтpyднeни oт xaoтичнoтo зaĸoнoдaтeлcтвo. Зaĸoнът е зaгyбил ocнoвнoтo cи пpeднaзнaчeниe – дa cъздaвa cтaбилнocт в oбщecтвeнитe oтнoшeния. Гpaждaнитe oтдaвнa нe cлeдят честите пpoмeни в зaĸoнoдaтeлcтвoтo. Πo-лoшoтo e, чe и ниĸoй юpиcт вeчe нe e в cъcтoяниe дa cлeди цeлoĸyпнoтo зaĸoнoдaтeлcтвo. Hяĸoи зaĸoни ce пpoмeнят пo няĸoлĸo пъти гoдишнo.

Πo дaнни нa cпиcaниe „Юpидичecĸи бapoмeтъp“, ĸoeтo излизa пoд pъĸoвoдcтвoтo нa пpoф. Дaниeл Bълчeв, пpeз пъpвoтo шecтмeceчиe нa 2019 г. в „Дъpжaвeн вecтниĸ“ ca oбнapoдвaни 64 зaĸoнa, или cpeднo мeждy 10 и 11 зaĸoнa мeceчнo. Teзи 64 зaĸoнa ca, ĸaĸтo cлeдвa: 5 нoви, 43 зaĸoнa зa измeнeниe и дoпълнeниe нa дeйcтвaщи зaĸoни и 16 paтифиĸaции. A caмo зa пъpвoтo шecтмeceчиe oт 2010 г. дo 2019 г. cpeдният бpoй нa пpиeмaнитe зaĸoни зa пъpвoтo шecтмeceчиe e oĸoлo 58.

Гoлямa чacт oт зaĸoнoпpoeĸтитe ce внacят в Hapoднoтo cъбpaниe нe oт Mиниcтepcĸия cъвeт, ĸaĸтo oбичaйнo ce пpaви в дpyги дъpжaви, a oт oтдeлни дeпyтaти. Taĸa ce избягвa oбщecтвeнoтo oбcъждaнe, a в зaĸoнoдaтeлcтвoтo ce пpoĸapвaт чacтни и гpyпoви интepecи – посочва адв. Доковска.

По-подробно с речта можете да се запознаете в defacto.bg.

 

 

Държавен вестник, брой 94 от 25.11.2022 г.

Posted on by

Държавен вестник, брой 94 от 25.11.2022 г. С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка. Връзките са към базата данни на Apis    Има още →

Полезно в ДВ (бр. 94 от 25.11.2022 г.)

Posted on by

В брой 94 на “Държавен вестник” е обнародвано Решение № 14 от 17 ноември 2022 г. по конституционно дело № 14 от 2022 г.

Атакувана е разпоредбата на чл. 158, ал. 5, изр. трето от Закона за здравето, която допуска участие на лица с психични разстройства, по отношение на които е поискано по съдебен ред наста­няване в лечебно заведение за задължително лечение, да участват в производството пред съда чрез видеоконферентна връзка. Такова участие може да бъде реализирано в случаи, когато здравословното състояние на лицето не позволява то да се яви в съдебно заседание, както и когато е обявено извънредно положе­ние, военно положение, бедствие, епидемия, извънредна епидемична обстановка или при наличие на други форсмажорни обстоятелства. Тогава самоличността на тези лица се удостоверява от директора на болничното заведение или от упълномощено от него лице.

В искането си омбудсманът на Република България обосновава противоконституционност на тази разпоредба с противоречие с принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), на конституционното право на защита на всеки гражданин във всички стадии на процеса (чл. 56 във връзка с чл. 122 от Конституцията), както и на правото на лична свобода и непри­косновеност (чл. 30, ал. 1 от Конституцията).

Съдът счита, че като се имат предвид значи­мостта на засегнатото право на лична свобода и неприкосновеност и уязвимото състояние на лицето, чието настаняване се иска, не може да се приеме, че дигиталното провеж­дане на съдебния процес би могло да бъде равностойно по своя ефект на присъствено във физическия смисъл съдебно заседание с непосредствен контакт между решаващия орган, от една страна, и лицето, неговия за­щитник и експерта, от друга.

Конституционният съд приема, че разпоредбата на чл. 158, ал. 5, изр. трето от Закона за здравето не отговаря на стандартите на принципа на правовата държава във формален смисъл, които изискват законите да са ясни, точни и непротиворечиви, поради което следва да бъде обявена за противокон­ституционна на основание противоречие с чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

В текущия брой на ДВ се изменя и допълва Наредба № 1 от 4.02.2019 г. за треньорските кадри.

С направените промени от една страна се цели с правата по чл. 97, ал. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта да могат да се ползват специализирани треньорски кадри, които да осъществяват тренировъчна дейност и да предоставят треньорски услуги по специализираните спортни дейности адаптирана физическа активност, кондиционна подготовка и бойно-приложна физическа подготовка, като по този начин нормативната уредба ще отговори на практическите нужди на структурите в системата на физическата активност, фиизческото възпитание и спорта.

От друга страна промените са за ограничаване достъпа до треньорската професия за лица, осъществяващи гореизброените дейности без професионална квалификация за упражняването им.

С измененията нормативните предпоставки за вписване в регистъра се синхронизират с професионалните квалификации, които се придобиват в училищата, осъществяващи субсидирано от държавата обучение.

Също така се цели и създаване на яснота относно действието на наложените наказания за нарушения на антидопинговите правила по отношение на лицата, вписани в регистъра на треньорските кадри. В резултат от направената промяна се очаква повишаване на качеството при осъществяване на тренировъчния процес и предоставянето на треньорски услуги чрез възможността повече квалифицирани специалисти да участват в процеса.

Съдът не може автоматично да прекратява дело срещу нормативен акт само защото е бил променен, постанови СЕС

Posted on by

Съдът на Европейския съюз (СЕС) e сложил край на преобладаващата практика на административните съдилища автоматично да прекратяват делата срещу подзаконови нормативни актове, щом издателят им ги измени, съобщава Lex.bg (пълния текст на решението виж тук). Тя позволява на изпълнителната и местната власт да си играят на своеобразно надлъгване с гражданите и бизнеса, които оспорват пред съда техни наредби.

В момента практиката е следната – обжалва се незаконен правилник или наредба, жалбоподателят печели делото на първа инстанция и преди да стигне до втората, властта променя оспорения акт. Съдът прекратява делото, тъй като приема, че вече жалбоподателят няма правен интерес – атакуваното от него не съществува, а съдът няма как да се произнесе по нормативен акт, който вече не действа. Направената по време на висящото дело промяна в оспорената наредба или правилник може на практика да не променя съществено смисъла му, но прави надлъгването успешно, защото делото е прекратено.

Проблемът се поставя още по-остро откакто с последните изменения в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) се даде възможност на гражданите и бизнеса да търсят обезщетения за действието на незаконни наредби. Т.е. гражданите и бизнесът се нуждаят от акт на съда, с който подзаконовият нормативен акт се обявява за незаконосъобразен, за да могат да търсят обезщетение за вредите, които им е причинил. Съдът обаче прекратява делото и такова произнасяне няма.

Днес СЕС заяви, че това не може да се случва автоматично.Решението на съда в Люксембург отваря вратата за произнасяне на административните съдии, с което оспореният (същевременно изменен) подзаконов нормативен акт се обявява за незаконосъобразен, въпреки изменението му, но без да се постановява отмяната му. Това най-малкото ще позволи на гражданите и бизнеса, които са увредени от приложението му, да заведат дела по ЗОДОВ.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 93 от 22.11.2022 г.

Posted on by

Държавен вестник, брой 93 от 22.11.2022 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още →

Полезно в ДВ (бр. 93 от 22.11.2022 г.)

Posted on by

В брой 93 на “Държавен вестник” се изменя и допълва Наредба № Н-5 от 27 юни 2007 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Национален фонд „Култура“.

Измененията в голямата си част са свързани с отстраняване на несъответствия и неясноти между отделните разпоредби на наредбата, които затрудняват тълкуването и прилагането ѝ. Цели се постигане на прецизност в нормите, уреждащи процедурата по оценяване на кандидатстващите проекти.

Основната цел на направената редакция е да се внесе нормативна яснота, като ясно се определят условията за кандидатстване и редът за провеждане на конкурсите от Национален фонд „Култура“.

В резултат от промените се очаква да се съставят правила относно дейността на експертните и техническите комисии, да се дефинират ясно условията за кандидатстване, да се облекчат определени конкурсни процедури, както и да се премахнат несъответствия и неясноти в текстовете, водещи до невъзможност за прилагането на Наредба № Н-5.

В новия брой на ДВ се допълва Устройственият правилник на Агенцията за качеството на социални­те услуги.

Напавените промени предвижат дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги“ да поддържа изнесени работни места, когато това е необходимо с оглед на осъществяване на функциите на тази структура. Откриването и закриването на изнесените работни места ще се извършва със заповед на изпълнителния директор по предложение на директора на дирекцията.

В този брой се изменя и допълва и Правилникът за прилагане на Закона за Националната служ­ба за охрана.

 В текста са направени промени, които ще подобрят в организационен план дейността на Националната служба за охрана (НСО), като някои от тях имат правно-технически характер и с тях се извършва прецизиране на текстове.

Промяната е свързана със синхронизиране и осигуряване на непротиворечивост на правната уредба на подзаконовия нормативен акт с други нормативни актове.

Направените изменения и допълнения са свързани с подобряване в организационен план на дейността на НСО. Тези промени касаят: оптимизиране на броя на охраняваните обекти, които НСО охранява за сметка на своя бюджет; обектите, които са предоставени за управление на службата; въвеждане на съвременно техническо средство при установяване на дисциплинарно нарушение на офицерите и сержантите на НСО за изясняване на обстоятелства и факти с цел постигане на съразмерност при налагане на дисциплинарно наказание; актуализиране на разпоредби с цел подобряване на съдържанието им и  сихронизирането им с други действащи нормативни актове.                    

Нови законопроекти, внесени за обсъждане в Народното събрание

Posted on by
 Народно събрание на Република България
 

ВСС излъчи само трима делегирани европрокурори, остават три свободни места

Posted on by

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) e излъчила само трима обвинители за шестте свободни места за европейски делегирани прокурори, съобщава Lex.bg. Това са Василен Бенчев (СРП), Михаела Райдовска и Юлиана Христова (и двете от СГП).

Първоначално кандидатите са били осем – Иван Кучиев, Марио Томов, Милко Момчев, Михаела Райдовска и Юлиана Христова от Софийската градска прокуратура, обвинителите от Софийската районна прокуратура Василен Бенчев и Живка Арсенова, както и следователят Бойко Атанасов.

Но Бойко Атанасов и Милко Момчев не са се явили, а Иван Кучиев се е отказал от участие. Така на практика кандидатите са останали петима за шест места.

Юлиана Христова е била единодушно подкрепена за европейски делегиран прокурор, а Михаела Райдовска и Василен Бенчев са получили по 7 гласа „за“ и един „против“.

Живка Арсенова и Марио Томов не са получили нито един глас в своя подкрепа.

Тримата, преминали успешно подбора в ПК на ВСС, ще трябва да преминат и през още „цедка“ – тази на Европейската прокуратура, която има последната дума за избора.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Почти половин милиард лева субсидии са си поделили 10 агрокомпании за 10 години

Posted on by

Зърненият сектор в България е изключително окрупнен и поглъща лъвския пай от субсидиите

  • Десетте най-големи агрокомпании взимат 4% от субсидиите, макар да представляват едва 0.02% от всички подпомагани фермери.
  • Въпреки тавана от 300 хил. евро за плащанията на площ, тези фирми са взимат в пъти повече по това перо.
  • Проблемът с окрупняването на земеделието се задълбочава, като за 10 години броят на стопанствата е намалял с почти 75%.

Общо над 420 млн. лв. субсидии от еврофондовете са получили десетте най-големи земеделци в България за десет години – от 2012 до 2022 г. Парите са по линия на двете големи пера в земеделските плащания – схемата за базово плащане на площ (СЕПП) и т.нар. зелени плащания – добавки за въвеждането на земеделски екопрактики. Ако към тях се добавят и държавните помощи под формата на отстъпка от акциза за горива, използвани за земеделски цели, сумата достига внушителните 450 млн. лв.

Отделно стопаните получават и още помощи по редица схеми, така че тази сума реално е още по-висока. А над половината от нея, или около 250 млн. лв., е влязла в сметката на само един човек, който реално контролира пет от десетте най-субсидирани земеделски компании в България.

Това сочи справка на „Капитал“ в Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), направена с помощта на експертите от „Сдружение Данни за добро“. СЕБРА позволява да се проследят плащания от държавния бюджет и по линия на европейските програми към различни субекти.

За ограничаването на субсидиите на площ за най-едрите фермери в България се говори отдавна, а още в миналия програмен период бе въведен таван от 300 хил. евро на стопанство. Местните земеделци обаче намериха начин да го заобиколят, като раздробиха собствеността си, а ефективен контрол за свързаност на фирмите така и не бе приложен. Отделно има и вратички през приспаданите разходи за заплати. В крайна сметка всички в топ 10 получават над тази сума по линия на субсидиите за площ, а някои взимат и 6-7 пъти над тавана.

Повече подробности по темата четете в capital.bg.