Специализираната прокуратура издирва за участие в организирана престъпна група за производство и разпространение на фалшиви цигари Евлоги Станоев – Голямата Бирма, както и синовете му Георги – Малката Бирма и Антон. Това съобщи по време на брифинг и.д. ръководител на Специализираната прокуратура Даниела Начева.

В ранните часове на петък бяха проведени обиски в бившия ресторант „Кошарите“ – понастоящем „Сръбски ресторант Бест“ и в пицария „Везувий“, които са собственост на фамилията Станоеви. Целта на акцията бе именно задържане на ръководните нива на организирана престъпна група, която е контролирала производството на фалшиви цигари в разкритите в края на август четири нелегални цигарени фабрики. От прокуратурата смятат, че има възможност обискираните заведения да са служели като „перачница“ за парите, придобити от пласмента на незаконното производство на цигарите. Тепърва ще проверяват документите, които са били иззети при обиските, стана ясно от думите на прокурор Начева.

На Евлоги, Георги и Антон Станоеви, както и на още шестима души са повдигнати и обвинения за участие в организирана престъпна група за продажба на акцизни стоки без бандерол. Групата се е състоял от общо девет души, трима от тях вече са задържани по първоначално разследване в Пловдив. Другите шест, сред които и Бирмите, са се занимавали с финансирането на фабриките за нелегални цигари. „Организирали са се така, че помещенията във фабриките да отговарят на условията за живот на работниците, без да е необходимо те да излизат от тях и да имат достъп с външния свят“, каза прокурор Начева.

Повече подробности по темата четете тук.

Експерти от дирекция „Финансово разузнаване“ към ДАНС, представители на финансовия сектор и на Фондация „Център за превенция и противодействие на изпирането на пари“ (ЦППИП) обсъдиха мерките срещу прането на пари в контекста на актуалната нормативна уредба по отношение на цитираното престъпление.

Проектът „Предизвикателства пред финансовия сектор във връзка с нормативните изменения, свързани с процеса на превенция и противодействие на изпирането на пари“ е по инициатива на ЦППИП и цели да подпомогне банковите и финансовите институции в процеса на превенцията и противодействието на изпирането на пари. В рамките на проекта бяха проведени успешно и при голям интерес два дискусионни форума. Като лектори се включиха представители на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ – ДАНС (САД ФР – ДАНС) и Фондация „Център за превенция и противодействие на изпирането на пари“ (ЦППИП).

Първият форум бе ориентиран към представители на търговските банки, а вторият – към инвестиционни посредници и управляващите дружества. „Основната цел на форумите е да спомогнат за изграждането на една по-ефективна система за превенция и контрол на изпирането на пари“, заявиха организаторите на форума.

Изпълнението на проекта е част от процеса на сътрудничество между САД ФР – ДАНС и ЦППИП, чиято цел е обединяване усилията на двете страни в противодействието на изпирането на пари и търсенето на начини и форми за отговор на новите предизвикателства в тази област.

Повече подробности по темата четете тук.

Президентът Румен Радев поиска Конституционният съд (КС) да обяви за противоречащи на основния закон 14 от новите разпоредби в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Той внесе искането си в деня на обнародването на промените в АПК в Държавен вестник.

Те се състоят от 156 параграфа, като държавният глава твърди противоречие на 14 от тях с Конституцията .

Конституционният съд образува по искането на президента дело №12/2018 г. За докладчик по него е определена Стефка Стоева.

Текстовете, които Радев атакува в КС, на практика са същите, на които на 31 юли наложи вето. Миналата седмица обаче то беше преодоляно, като в подкрепа на президента гласуваха единствено депутатите от БСП. Те също обявиха, че ще сезират Конституционния съд за промените в АПК, като се очаква малко по-късно днес да внесат искането си.

Повече подробности по темата четете тук.

В днешния 77 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промените в Административнопроцесуалния кодекс, върху които президентът беше наложил вето, което бе преодоляно. Целта на промените е да се облекчи претовареният Върховен административен съд (ВАС) и да се изравни натовареността на останалите 28 административни съдилища.

На първо място, в съответствие с наскоро постановено решение на Конституционния съд, всички дела по служебни правоотношения с държавни служители, военни и полицаи ще се гледат като първа инстанция от 28-те административни съдилища, а не от ВАС.

Следващи промени са, че някои производства ще се гледат само от една съдебна инстанция – става дума за Закона за общинската собственост; КСО – за обезщетения за болнични, майчински, безработица, временна неработоспособност; Закона за достъп до обществена информация; принудителните административни мерки по Закона за движение по пътищата и т.н.

Променени са таксите пред касационната инстанция. Обявената цел на законодателя е да се ограничи възможността за злоупотреба с правото на съдебен процес. Въвежда се задължение за административните органи да плащат държавна такса, защото досега, като бяха освободени от нея, безконтролно са оспорвали съдебни решения, постановени срещу актовете на администрацията. Обикновената такса в касационното производство за граждани става 70 лв., досега беше 5 лв. за граждани и 25 лв. за юридически лица.

Обнародвани са и две нови наредби, а именно: Наредба № 11 от 27.08.2018 г. за придобиване на квалификация по професията „Треньор“ и Наредба № 10 от 27.08.2018 г. за придобиване на квалификация по професията „Помощник-треньор“. С тях се определя държавният образователен стандарт за придобиването на квалификация по двете професии, а в преходните и заключителните разпоредби се посочва, че лицата, навършили 16 години, които към влизане в сила на наредбите се обучават в квалификационен курс, завършват обучението си по учебните планове и учебните програми, по които са започнали.

Държавен вестник, брой 77 от 18.09.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Прочети пълния текст на публикацията »

Недоверието към политическата и икономическа прослойка задвижва доверието към действията на прокуратурата от последните седмици. 49% намират обвиненията на крупни бизнесмени за обосновани,  27%  – не, а 24% не могат да формират мнение. Според проучването, това се дължи най-вече на по-общото обществено желание за повече справедливост и отговорност.

Мнозинство от 59% от пълнолетните българи са „за“ приемането на оставките на тримата министри. 32% са на обратното мнение, а останалите се колебаят.

Сред привържениците на ГЕРБ обаче дяловете „за“ и „против“ са равни: 46% са „за“, но 48% са „против“. Останалите се колебаят.

Изводите са направени на базата на проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено сред 932 души между 12 и 14 септември.

Според „Галъп“ за категоричния резултат сред обществото роля играе общото недоволство към политическия елит, а за колебливия резултат сред герберите пък влияние оказва активната защита за някои или всички министри, дошла от редовете на партията и коалиционните партньори.

По 600 до 700 дела на ден завеждат срещу длъжници колекторските фирми, при това само в София –  това разказаха пред „Монитор“ от администрацията на Софийския районен съд. Оказва се, че този вид искове дори не стигат до архива на СРС. За сметка на това справка, предоставена по искане на „Монитор“, показва, че в хранилищата на съда се пазят други 2 милиона дела.

Най-честите запитвания за справки по тях идват за искове, заведени от „Топлофикация – София“ срещу длъжници на дружеството. Исканията за справки по тази линия възлизат на впечатляващите 120 дела на седмица.

Огромният брой папки, пазен в хранилищата на СРС, се дължи на факта, че по закон съдът има срок, в който трябва да съхранява делата. За различните видове искове срокът е различен, като най-дълъг е за осиновяване и установяване на произход. Този вид дела се пазят 130 г. след приключване на процеса според Правилника за администрация на съдилищата, обясниха съдебният администратор на СРС Георгица Парушева и началникът на служба „Архив“ Рая Константинова.

При пренасянето на гражданските отделения на съда в новата съдебна сграда на бул. „Цар Борис ІІІ“ 54 през 2015 г. са били пренесени и делата от стария архив, сред които и тези за осиновяване от миналия век.

Повече подробности по темата четете тук.

Пускането на пазара на SIM-карти, в които предварително са въведени и активирани настройки за платени услуги, когато потребителите не са били предварително информирани за това, представлява агресивна нелоялна търговска практика. Това е тълкувателното решение на Съдът на Европейския съюз по отправено преюдициално запитване.

Казусът

През 2012 г. Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (италианският орган за защита на конкуренцията и пазара „AGCM“) налага санкции на дружествата Wind Telecomunicazioni (понастоящем Wind Tre) и Vodafone Omnitel (понастоящем Vodafone Italia), тъй като търгуват SIM-карти (Subscriber Identity Module), в които предварително са въведени и активирани някои настройки за услуги за сърфиране в интернет и гласова поща, за които на ползвателя се фактурират разходи за използване, в случай че той не поиска изрично тяхното деактивиране. AGCM упреква двете дружества, че не са информирали предварително и по подходящ начин потребителите за обстоятелството, че тези настройки за услуги са предварително въведени и активирани, както и за това, че са платени. Услугата за сърфиране в интернет е можела дори да доведе до осъществяване на връзки без знанието на ползвателя, по-специално чрез приложения, наречени „always on“ (винаги активни).

Решението

Със своето решение Съдът отбелязва, че искането за услуга трябва да се изразява в свободен избор на потребителя. При положение обаче, че потребителят не е бил уведомен както за себестойността на разглежданите услуги, така и за предварително въведените и активираните настройки за тях в закупената от него SIM-карта (което следва да се провери от националната юрисдикция), не може да се приеме, че той свободно е избрал доставката на такива услуги. В това отношение е без значение фактът, че използването на услугите в някои случаи може да изисква съзнателно действие от страна на потребителя. Също така е без значение, че потребителят е имал възможност да поиска деактивирането или сам да деактивира тези услуги, тъй като не е бил информиран предварително за тяхното съществуване.

Повече подробности по темата четете тук.

Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в случай, при който съответното превозно средство е годно да се движи и не е снето от регистрация, но се намира, единствено по желание на собственика си, който няма намерение повече да го управлява, паркирано в частен имот

 Право на органа за изплащане на обезщетения да предяви иск срещу собственика на незастраховано превозно средство. Понятие „превозно средство“

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) – По дело C‑80/17

първия въпрос: дали член 3, параграф 1 от Първа директива трябва да се тълкува в смисъл, че сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с използването на моторно превозно средство е задължително в случай, при който съответното превозно средство се намира, единствено по желание на собственика си, който няма намерение повече да го управлява, паркирано в частен имот.

 Член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с използването на моторно превозно средство е задължително в случаите, когато съответното превозно средство е регистрирано в държава членка и е годно да се движи, но се намира, единствено по желание на собственика си, който няма намерение повече да го управлява, паркирано в частен имот. 

втория въпрос: дали член 1, параграф 4 от Втора директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което предвижда, че визираният в тази разпоредба орган има право да предяви иск, освен срещу лицето или лицата, отговорни за застрахователното събитие, и срещу лице — което, въпреки че е имало задължение да направи застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на превозното средство, причинило поетите от този орган вреди, не е сключило такъв договор — дори и ако това лице не носи гражданска отговорност за произшествието, при което вредите са настъпили.

Член 1, параграф 4 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства, изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, което предвижда, че визираният в тази разпоредба орган има право да предяви иск, освен срещу лицето или лицата, отговорни за застрахователното събитие, и срещу лице — което, въпреки че е имало задължение да направи застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на превозното средство, причинило поетите от този орган вреди, не е сключило такъв договор — дори и ако това лице не носи гражданска отговорност за произшествието, при което вредите са настъпили.

Специализираната прокуратура влезе в офиси на дружества, които стопанисват заведенията „Везувий“ и „Сръбски ресторант Бест“ (бивш „Кошарите“) в столицата. Акцията е по повод разследване срещу организирана престъпна група, която се занимава с нелегално производство на цигари и пране на пари. От спецпрокуратурата съобщават, че се извършват претърсвания и изземвания, разпитват се и свидетели като целта е да се задържат ръководителите на групата.

Заведенията са на Евлоги Станоев, известен с прякора Бирмата, който е и бивш собственик на пернишкия футболен клуб „Миньор“, съобщи „24 часа“.

Акцията е продължение на разследване, започнало от окръжната прокуратура в Пловдив. През август в три населени места – Дупница, Тутракан и Горна Оряховица, бяха разбити четири фабрики за нелегално производство на цигари. Тогава бяха арестувани 23 души, които бяха обвинени в държане на акцизни стоки без бандерол. Бяха намерени 42 тона тютюн за около 7 млн. лева, както и 190 000 кутии цигари от различни марки на стойност 1.5 млн. лева.

При акцията през август бяха иззети и всички машини и съоръжения от четирите фабрики, мотокари, агрегати, климатични системи, охладители, 11 камиона, превозвали суровината за производство на цигарите и готовата продукция и над 10 коли. Установено е било, че всяка една от фабриките за незаконни цигари е произвеждала средно около 100 000 кутии на ден.

Към момента двама от тези 23-ма души са с постоянна мярка „задържане под стража“, а четирима – с „домашен арест“.

Повече подробности към темата четете тук.