В новия 101 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Кодекса за застраховането, които са в резултат от транспонирането на изискванията на Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския Парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти.

Предвижда се въвеждането на нови, завишени изисквания спрямо познанията и квалификацията на застрахователните посредници, членовете на техните органи и служителите, които са непосредствено заети с разпространение на застрахователни продукти. Новите изисквания са диференцирани по области на познания и спрямо категориите на предлаганите застрахователни продукти. Поставят се нови изисквания за повишаване квалификацията на застрахователните посредници, членовете на техните органи и служителите, които се занимават с разпространение на застрахователни продукти – чрез професионално обучение или развитие, не по-малко от 15 часа годишно.

Повишава се минималният размер на застрахователната сума по задължителната застраховка „Професионална отговорност“ на застрахователните посредници. Въвежда се ново условие за регистрация на застрахователен посредник, касаещо разкриване на самоличността на лицата, които притежават повече от 10 на сто от капитала на посредника, както и на лицата, които имат тесни връзки с него.

Предвидена е и възможност за подаване на заявление за регистрация като застрахователен посредник по интернет. Въвеждат се и нови правила за трансграничното извършване на дейността по застрахователно посредничество и за надзора върху него. Уредена е детайлна процедура по изпращане на уведомления между надзорните органи.

Останалите изменения в Кодекса за застраховането предвиждат да няма таван за обезщетенията за преките роднини – съпрузи, деца и родители, но да има такъв за далечния кръг от близки на жертви при катастрофи в размер до 5 хиляди лева. Това обаче ще е така до влизането в сила на наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за пострадалите лица и за увредените лица, за имуществените и неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане, съответно смърт на пострадалия.

Държавен вестник, брой 101 от 07.12.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Прочети пълния текст на публикацията »

Прекратяването на наказателното производство е абсолютна процесуална пречка да се води дело за отнемане на незаконно придобито имущество. Това заяви Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в тълкувателно решение по дело №4/2016 г., което е подписано с особено мнение от 11 съдии. То касае само делата по отменения тази година Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) от 2012 г.

Тълкуването, направено от върховните съдии, не се отнася до изрично записаните в закона изключения, които предвиждат, че проверката на имуществото продължава и след като наказателното производство е прекратено поради последвала амнистия, изтекла давност, невменяемост и смърт на дееца, или когато е допуснат трансфер на делото в друга държава.

У нас вече действа нов нормативен акт, който регламентира т. нар. гражданска конфискация – Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Освен, че изначално неговите разпоредби не са предмет на тълкувателното дело, тъй като то беше образувано две години преди приемането му, тълкувателното решение  не може да бъде приложено и по аналогия към делата, образувани по него. Причината е, че в ЗПКОНПИ съществува разпоредба (чл. 108, ал. 4), която липсва в стария закон и която изрично регламентира, че: „Проверката по тази глава започва и продължава независимо от спирането или прекратяването на наказателното производство“.

Тълкуването на ВКС не се отнася и до най-стария закон за конфискацията, който беше отменен през 2012 г. и изискваше влязла в сила осъдителна присъда, за да се пристъпи към отнемане на имуществото. Така потенциално засегнати от тълкувателното решение ще са 315 дела за конфискация, образувани от 2012 г. до 2018 г.

Повече подробности по темата четете тук.

Девет въпроса, свързани с производството по несъстоятелност, по които беше натрупана противоречива практика през годините, получиха отговор от Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). В тълкувателно решение по дело №1/2017 г. върховните съдии дадоха разрешения на проблеми в правоприлагането за различните фази на процедурата по фалит – от откриването ѝ през събранията на кредиторите до самия ѝ финал с осребряването на имуществото.

Първият ъпрос е свързан с откриването на производството по несъстоятелност по молба на кредитор и е дали при разглеждането на делото се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс (чл. 131-133) – които изискват да се даде едномесечен срок за отговор на исковата молба и как те се съчетават с кратките срокове, предвидени в Търговския закон (ТЗ) – разглеждане на молбата до 14 дни от подаването ѝ и решаване на делото за до три месеца.

ВКС дава следния окончателен отговор: „Процесуалният ред, по който се развива производството по молба по чл. 625 ТЗ, депозирана от кредитор, при подготовката ѝ за разглеждане в открито съдебно заседание, е редът, предвиден в специалните норми на чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ, а не редът, предвиден в общите норми на чл. 131 – 133 ГПК“.

Повече подробности по становището на ВКС по останалите въпроси ще намерите тук.

• ЗИД на Закона за движението по пътищата
• Законопроект за изменение на Закона за устройство на територията
• Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Споразумението за многостранните разплащания в преводни рубли и организацията на Международната банка за икономическо сътрудничество, както и на Устава на тази Банка и на Протокола за изменение на Споразумението за организацията и дейността на Международната банка за икономическо сътрудничество от 22 октомври 1963 г. (с измененията, внесени с протоколите от 18 декември 1970 г., 23 ноември 1977 г. и 18 декември 1990 г.) и на Устава на Международната банка за икономическо сътрудничество (с измененията, внесени с протоколите от 18 декември 1970 г., 23 ноември 1977 г. и 18 декември 1990 г.)
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси
• Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор
• Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване
• Законопроект за изменение на Закона за авторското право и сродните му права
• ЗИД на Закона за културното наследство
• Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс

Агенцията по вписванията, съвместно с Държавната агенция за електронно управление, работи по изграждането на държавен облак, в който данните от регистрите на АВ ще се съхраняват като допълнителна мярка. Иначе надграждането на дисковите масиви вече е факт, всичко е доставено, конфигурирано и работи. Нещо повече, данните се съхраняват и на две различни по географско положение места. Това обяви директорът на Агенцията по вписванията Габриела Козарева в свое интервю пред Дарик радио.

Козарева бе категорична, че няма загуба на данни при срива на Търговския регистър това лято и поясни, че стремежът е да се добави още един бекъп на цялата база данни.

„В перспектива със създаването на държавен хибриден облак ще има възможност за колокация на данни от регистъра, като това ще е на още едно място, където ще се съхранява информация на Търговския регистър“, обясни Козарева.

Според нея мерките за надеждното съхранение на данните трябва постоянно да се взимат и не може тези, които са предприети, да решават въпроса веднъж завинаги.

Повече подробности по темата четете тук.

В новия брой 100 на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за експортното застраховане, които са свързани със системата на управление на Българска агенция за експортно застраховане (БАЕЗ). Междуведомственият съвет за експортно застраховане (МСЕЗ) отпада и се заменя с Надзорен съвет на „БАЕЗ“ ЕАД.

По този начин се прави и преход от едностепенна система на управление (Общо събрание и Съвет на директорите) към двустепенна (Общото събрание, Надзорен и Управителен съвет). Някои от разпоредбите в Закона за експортното застраховане ще отпаднат, а други ще се хармонизират с действащия Кодекс за застраховането.

Обнародвана е нова Наредба № Н-10 от 23.11.2018 г. за условията и реда за уведомяване на министъра на финансите преди предоставяне на нова държавна помощ, като целта й е да уреди условията и реда за уведомяване на министъра на финансите от страна на администраторите на помощ, преди предоставянето на нова държавна помощ, като се отчита необходимостта от подобряване на правоприлагането по държавните помощи и намаляване на рисковете от предоставяне на  неправомерни помощи.

По този начин се гарантира по-прозрачна и предвидима среда за законосъобразното разходване на публичните ресурси за администраторите и получателите.

Държавен вестник, брой 100 от 04.12.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Прочети пълния текст на публикацията »

В папка „АПИС Регистър“:

Нови обяви за обществени поръчки в подпапка „Обществени поръчки, търгове и конкурси“ => „2018 година“:

• обществени поръчки – 978 бр.

Нови съобщения за публични продажби в подпапка „Обществени поръчки, търгове и конкурси“ => „Публични продажби“ => „2018 година“:

• от Камарата на частните съдебни изпълнители – 2772 бр.

Нови решения на ВАС в подпапка „Върховен административен съд – Решения“:

• Решения и определения – 1366 бр.

Допустимо ли е след влизането в сила на Общия регламент за защита на данните (GDPR) в болничния лист, който се предоставя на работодателя и в Националния осигурителен институт, да се посочва диагнозата на служителя?

Този въпрос е поставил гражданин на омбудсмана Мая Манолова. Като твърди, че посочването на конкретното заболяване в болничния противоречи на защитата на информацията за здравословното състояние на гражданите по Закона за здравето, както и на Регламент (ЕС) 2016/679, т.е. Общият регламент за защита на данните, който е в сила от 25 май 2018 г. Затова Манолова е сезирала Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и е поискала компетентно становище по случая.

За да отговори, комисията е изследвала цялата нормативна база, свързана с издаването на болничен лист – от Закона за здравето, през Наредбата за медицинската експертиза до Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им от 2014 г. А след това е направила анализ на изискванията на GDPR, като припомня, че той само надгражда  предишния режим за защита на данните, въведен от Директива 95/46/ЕО, който е транспонирана в българския закон още през 2002 г.

И тримата ѝ членове, натоварени да се произнесат по казуса – Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков, излизат със следното становище: „Посочването на конкретното заболяване в болничния лист при удостоверяването на временна неработоспособност пред работодателя не противоречи на нормите на Регламент (ЕС) 2016/679. Налице е нормативно основание за обработване на данните съгласно чл. 6, параграф 1, буква „в“ от Общия регламент, респективно условие по чл. 9, параграф 2, буква „б“ от Регламента, във връзка с чл. 13 от Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им“.

Повече подробности по темата четете тук.