Телефонните измами в София намаляха почти два пъти за година

Телефонните измами в София намаляха почти два пъти за година*Интервю на Радослав Димов – районен прокурор на София, пред Димитър Мартинов от „Правен свят“

 

 

 

 

Колко са делата за телефонни измами в СРП и по колко има обвиняеми и осъдени към сегашния момент?

За 2017 г. заявените телефонни измами и опити за такива са били 281, като този брой е около два пъти по-малък в сравнение с 2016 г., когато са били 515. От началото на 2018 г. досега са около 130 броя.

За периода от 2017 г. досега са осъдени 8 души и са повдигнати обвинения на 11 души.

Спецификата на този вид престъпления, обстоятелството, че напоследък извършителите действат от чужбина, с чужди телефонни номера и чрез подставени лица – т.нар. мулета, затруднява разкриването им.

Какви схеми използват?

От практиката се установява, че извършителите на телефонни измами стават все по-изобретателни в начините, чрез които формират неверни представи у пострадалите. Така през 2015 и 2016 г. най-често използваният предлог за измама е бил „тежко пострадал роднина, за когото е необходимо да се направи скъпо струваща операция“ или „реализирана катастрофа, от която е пострадал близък“.

Други способи за измама са искане на парични суми под предлог „заразени близки роднини с тежка болест“, „злополука на работно място“ и „нужда от пари за освобождаване на колет“.

В последните месеци зачестяват случаите, в които извършителите се представят като органи на полицията и твърдят, че „се провежда полицейска операция за задържане на телефонни измамници“ и искат предоставяне на сума, която да послужи за задържането им.

Искам да обърна внимание на вашите читатели, че нито полицията, нито прокуратурата биха използвали подобни способи за разкриване на този вид престъпления и гражданите по никакъв начин не трябва да се доверяват на такива телефонни обаждания.

Повече подробности  вижте тук.

ВСС няма да излезе в подкрепа на съдия от АССГ, станал обект на медийни публикации

Снимка: БГНЕС

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет отказа да излезе с декларация в подкрепа на съдията от Административен съд София-град Полина Якимова-Илиева. Тя стана обект на нападки в медийни публикации по повод нейно решение, с което се признава правото на пребиваване в страната на австралийка, сключила брак с французойка, която живее в България.

Предложението колегията да излезе с декларация в нейна подкрепа беше отправено от председателя на ВКС Лозан Панов, но не събра необходимите гласове. Той заяви, че чрез употребата на обидни епитети и квалификации в статията се правят манипулативни внушения за връзки на съдия Полина Якимова-Илиева, които са повлияли на нейната обективност при постановяване на съдебното решение. Панов добави, че в публикациите се атакува и съпругът ѝ Борис Илиев, който е съдия във ВКС. Твърди се, че той е в един състав с Борислав Белазелков, който пък е член на Съюза на съдиите, бил е и негов председател, като се прави извод за съществуването на неформалните мрежи за влияние в съдебната власт.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 57 от 10.07.2018 г.)

В новия 57 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за регистър БУЛСТАТ, които влизат в сила от 1.09.2018 г. В регистър БУЛСТАТ ще се вписват чуждестранни юридически лица, които са залогодатели по смисъла на Закона за особените залози. Справки по Националната база данни на регистъра се извършват и удостоверения се издават незабавно във всяко териториално звено на Агенцията по вписванията. Тя осигурява възможност за справки чрез отдалечен достъп, както и за издаване на удостоверения в електронна форма и предаването им по електронен път.

Така ще се създаде електронна партида и уникален идентификатор за всички лица и организации, вписани в БУЛСТАТ, включително и за чуждестранните физически и юридически лица, когато са залогодатели по Закона за особените залози. С одобрените промени се прецизират изискванията към документите, които трябва да бъдат представени от подлежащите на регистрация лица и се предлага подробна регламентацията на достъп до регистъра, като се осигурява изцяло безплатен отдалечен достъп до публичната част от него.

Обнародвани са промени в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, с които разпоредбите й се привеждат в съответствие с измененията в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване, в сила от 1 юли 2018 г, свързани с отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и съответното парично обезщетение от държавното обществено осигуряване.

До 15 юли 2018 г. включително в НОИ ще се приемат старите образци на удостоверения за изплащане на парични обезщетения, отнасящи се за периоди преди 1 юли 2018 г. От 16 до 18 юли 2018 г. ще бъде преустановено приемането на удостоверения поради актуализирането на програмните продукти и системи, обслужващи приемането и валидирането на данни за изплащане на паричните обезщетения. След 18 юли 2018 г. ще се приемат само новите образци на Приложения № 9, 10 и 11 към НПОПДОО.

Създава се възможност за подаване на заявленията за получаване на парична помощ при смърт на осигурено лице и на неполучени от починало лице парични обезщетения и помощи по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код на подателя. Отпада изискването за прилагане на удостоверение за наследници в оригинал, като в разпоредбата изрично се указва, че при подаване на заявление-декларация за изплащане на неполучени от починало лице парични обезщетения и помощи удостоверението за наследници се представя само за справка.

Публикувана е нова Наредба № 2 от 22.06.2018 г. за документите за професионално обучение на лица, навършили 16 години. Целта на акта е регламентиране на видовете документи за професионално обучение на лица, навършили 16 години, както и условията и редът за тяхното водене, съхранение и издаване, включително и тяхното предаване и съхранение, с изключение на изискванията към формата и съдържанието на документите за завършване, удостоверяване и признаване на професионалното обучение на лица, навършили 16 години, определени с държавния образователен стандарт по чл. 22, ал. 2, т. 10 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Държавен вестник, брой 57 от 10.07.2018 г.

Държавен вестник, брой 57 от 10.07.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

ВАС: давността на всички глоби е 2 години

Глобата, наложена като административното наказание, не се събира, ако са изтекли две години от налагането й. Това става ясно от тълкувателно решение  № 2 от 2017 г. по доклад на съдия Аглика Адамова от ВАС, пише „Де Факто“.

Решението е взето от Общо събрание на съдиите от I и II колегии на ВАС в съдебно заседание. С него се слага край на противоречивата съдебна практика, според която  едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е  2-годишна (чл. 82, ал. 1, б. “а“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),  а други прилагат 5-годишна давност (по чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Глобата, като вид административно наказание, предполага срочност на изпълнението, за да се реализира своевременно административно-наказателната отговорност и да има превантивен ефект. Именно това предполага и по-кратките давностни срокове за  изпълнението на административното наказание. Да се приеме, че в полза на фиска трябва да се прилагат удължени срокове за изпълнение на публичните задължения, би било предпоставка за възникване на административен произвол.  Това са част от множеството аргументи на съдиите, изтъкнати в тълкувателното решение.

Тълкувателното дело бе образувано по искане на председателя на Върховния административен съд до Общото събрание на колегиите на ВАС с  въпроса: „Кой давностен срок се прилага при изпълнение на административното наказание „глоба“ след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН – този по чл. 171 ДОПК или този по чл. 82, ал. 1, б.“а“ ЗАНН ?“

Искането е обосновано с  противоречива практика между административните съдилища по въпроса.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 56 от 6.07.2018 г.)

В новия 56 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, които предвиждат всички въздушни превозвачи да предоставят на ДАНС данни за пътниците и екипажа с цел превенция, установяване и разследване на престъпления, а Националното звено за обработване на резервационните данни към службата ще ги оценява.

С измененията въздушните превозвачи се задължават да предоставят информацията за пътниците си до 48 часа преди редовните полети и до 24 часа преди нередовните, а на екипажа – непосредствено преди полета. Всички данни ще бъдат съхранявани за срок от 5 години.

Резервационните данни съдържат информация за датата на резервацията, издаването на билета, данните на пътника (име, адрес, дата на раждане, координати за връзка), информация относно плащането, данни за пълния маршрут на предвиденото пътуване и др.

Обнародвана е нова Наредба за възлагане извършването на дейности, свързани с подготовката за приватизация или със следприватизационния контрол, включително процесуално представителство.

Дейностите са: изготвяне на правен анализ, приватизационна оценка и информационен меморандум за обектите, които подлежат на приватизация; актуализация на правен анализ, приватизационна оценка и информационен меморандум за обектите, които подлежат на приватизация; цялостно консултиране на подготовката и осъществяването на приватизационната процедура; изготвяне на експертни становища; осъществяване на действия по процесуално представителство; извършване на действия на експертно техническо подпомагане; маркетинг.

 Публикувани са промени в Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България с цел да се осигури съответствие с направените изменения и допълнения в Закона за развитието на академичния състав в Република България (ДВ, бр. 30 от 3.04.2018 г., в сила от 4.05.2018 г.).

Акцент на промените е създаването на условия за обективно и безпристрастно прилагане на минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната дейност на кандидатите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности във висшите училища и научните организации. Националните изисквания са изготвени по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности в деветте научни области и съответстващите им направления.

Държавен вестник, брой 56 от 06.07.2018 г.

Държавен вестник, брой 56 от 06.07.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Обществено обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки

Снимка на Irina Radoeva.

Над 90 представители на възложители, изпълнители и контролни органи взеха участие в кръглата маса за обществено обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, която се проведе на 5 юли 2018 г. в сградата на Съюза на юристите в България. Обсъждането бе организирано от Съюза на юристите в България, Асоциацията на българските административни съдии и Националния съюз на юрисконсултите, със съдействието на „АПИС Европа“ АД.

За представяне на законопроекта бяха поканени експерти на Агенцията по обществени поръчки. ставени на Министерския съвет. Предложенията ще бъдат обобщени от модераторите и изпратени на Министерския съвет. Ще бъдат публикувани на сайта за обществени консултации, както и на сайта на Апис.

За Ваше улеснение АПИС ви предлага на сайта си консолидирана версия на Закона за обществените поръчки, съдържаща предложените промени.

Текстът на законопроекта, мотивите към него и останалите придружаващи документи можете да откриете на Портала за обществени консултации на адрес:

http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=3570

Иван Гешев беше назначен за заместник-главен прокурор при ВКП

Ръководителят на Специализираната прокуратура Иван Гешев беше назначен за заместник-главен прокурор при ВКП. Решението беше взето единодушно на днешното заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

Предложението е на главния прокурор Сотир Цацаров. Той заяви, че към него има подробни мотиви. Така, без въпроси и дебат, предложението му бе подкрепено единодушно от кадровиците.

Преди около две седмици колегията трансформира свободна щатна бройка за прокурор във ВКП и откри място за пети заместник-главен прокурор. Ресорът на Гешев ще бъде предимно осигуряване на методическо ръководство на специализираните органи.

Иван Гешев има 22 юридически стаж. Той е завършил „право“ във Висшия институт на МВР. От 1995 г. работи в съдебната система. Първо е бил следовател, в периода 2006-2012 г. прокурор в Софийската районна прокуратура, след което  е повишен в СГП. През юли 2016 г. бе избран за шеф на Специализираната прокуратура.

Вдигат акциза на бездимните цигари

Менда Стоянова: Бюджетът загуби 15 млн. лева заради бездимните цигари

Според Менда Стоянова – председател на бюджетната комисия към Народното събрание,   българският бюджет е загубил от началото на годината около 15 млн. лева заради неправилното облагане на бездимните цигари. Според нея, ако от една кутия нормален тютюн, струваща 5,50 лв., 3,50 лв. влизат в бюджета, от една кутия от новите цигари при цента 5,50 лв. влизат 93 стотинки. Това, умножено по количествата, прави загуба 15 млн. лева с тенденция до края на годината да станат 30 млн. лв.

„Тяхното разпространение е за сметка на бюджета“, добави още Стоянова. Тя обясни планираното вдигане на акциза по средата на годината с това, че депутатите ненавреме са оценили голямото търсене на новия тип цигари.

„Ръстът е много голям, което не го оценихме миналата година, когато правехме промените в акцизите. За периода януари-май 2018 г. имаме ръст над 50% спрямо този период миналата година. Относителният дял на употребата на тези цигари от общия от 1% в края на миналата година вече е 1,4%“, заяви Стоянова.

Според нея, България е  единствената страна в ЕС, която приравнява акцизите на обикновените цигари с бездимните, защото нагреваемите все още не са много разпространени в западните държави. „Въпросът беше поставен на европейско ниво, но тази тема се отложи за 2019 г., да има обща директива и общ подход за облагането им“, обясни Стоянова. Според нея, Министерството на здравеопазването също трябва да се включи в дебата, защото бездимните цигари в момента не са забранени за ползване на закрити обществени места.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив