Стотици милиони от държавния бюджет отиват в хора, които нямат заболявания, но с подправени документи получават инвалидни пенсии. Това показват анализите на МВР и прокуратурата след едномесечен преглед на процедурите от ТЕЛК и НЕЛК, които освидетелстват хората с трайна неработоспособност.

Зам.-главният прокурор Иван Гешев каза, че в Силистренска област близо 1/3 от пенсиите са инвалидни, следват Разград, Перник, Монтана, Габрово и Враца, където тези пенсии са около 20% от всички.

Вече са образувани 4 дела, по които предстои да бъдат повдигнати обвинения, но според разследващите става дума за схеми, в които посредници набират кандидати, искат от тях между 600 и 2500 лева, след което уреждат цялата документация. В резултат на това хора, които дори не са ходили на лекар, се сдобиват с нужните документи и получават инвалидни пенсии.

„Стотици милиони изтичат в пясъка и не стигат до хората, които имат нужда от тези пари“ – каза прокурор Гешев. Главният секретар на МВР Ивайло Иванов обобщи, че са били разпитани над 200 души с инвалидни пенсии, като повечето от тях не знаели от какво са болни, влизали ли са болница, какви документи са им нужни за ТЕЛК и от колко души се състои комисията. Най-фрапантни са случаите в силистренските села Поройно, Брадвари, Вокил и Овен, където статистиката оставяла впечатление, че всички са с инвалидни пенсии. Иванов даде и пример с жена, която по документи е с 93% слепота, но пък работи като шивачка. Бивш кмет на едно от селата е бил един от посредниците в подобна схема, като в дома му били намерени множество документи и лични карти.

Повече подробности по темата четете тук.

Инструкция какви действия могат да извършват разследващите спрямо адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители ще бъде създадена по нареждане на главния прокурор Сотир Цацаров.

„Целта е създаването на ясни правила, в пълно съответствие с разпоредбите на НПК, Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Закона за частните съдебни изпълнители, както и практиката на ЕСПЧ“- заяви обвинител №1 в писмена позиция. В нея той посочва, че проектът за това методическо ръководство ще бъде представен на Висшия адвокатски съвет (ВАдС), на Съвета на нотариусите и на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители за предварително становище и обсъждане.

Повод главният прокурор да излезе с писмена позиция по въпроса е отвореното писмо на ВАдС, в което от ръководството на адвокатурата обявиха, че в момента има празнота в закона за това какви действия е допустимо да предприемат полицията, следствието и прокуратурата спрямо адвокати. И посочиха, че ще изработят промени в Закона за адвокатурата, с които да бъде въведена такава процедура, която да гарантира спазването на тайната на клиентите и на кореспонденцията им с адвокатите. Освен това от ВАдС призоваха разследващите да уведомяват местната колегия при

Преди да излезе с отвореното писмо, ръководството на адвокатурата се е срещнало с главния прокурор. Сотир Цацаров съобщи, че в тази среща са участвали той, заместникът му Иван Гешев и говорителят му Румяна Арнаудова, а адвокатурата е била представена от шефката на ВАдС Ралица Негенцова и Людмил Рангелов.

Срещата е заради опита за претърсване в кантората на „Карадалиев и партньори“ и това в домовете, регистрирани като адвокатски офиси, на съдружници в него.

Повече подробности по темата четете тук.

За вземане до 1000 лв. минималното възнаграждение пада от 150 лв. на 30 лв. или 60 лв.

Нови, по-ниски минимални адвокатски хонорари за водене на изпълнително дело за малък дълг са в сила от днес, след като в Държавен вестник бяха публикувани промени в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С тях се изменя само една разпоредба – чл. 10, т. 2.

С новата ѝ редакция заплащането, под което адвокатът няма право да пада, когато предоставя „процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. става 30 лв. Досега то беше 150 лв.

За водене на изпълнително дело за дълг от 500 лв. до 1000 лв. минималният адвокатски хонорар вече е 60 лв.

Към тези суми обаче се добавят поне 200 лв. възнаграждение за адвоката за образуване на изпълнително дело. Така, когато адвокатът започне дело пред съдебен изпълнител, за дълг до 1000 лв., и представлява клиента си по него, ще получи 230 лв. (за дълг до 500 лв.) или 260 лв. (за дълг от 500 лв. до 1000 лв.

Повече подробности по темата четете тук.

В днешния 7 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промените в Наказателния кодекс, върху част от които президентът бе наложил вето. С преходните и заключителните разпоредби на изменителния закон се изменя Наказателно-процесуалния кодекс и с промените се дава право на прокуратурата да забавя с 48 часа уведомяването на близките на задържан или с 24 часа на малолетни. Според сега действащите разпоредби уведомяването на семейството и работодателя на обвиняемия, задържан под стража, става незабавно. Отлагането ще става в случаите, когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство.

Целта на промените в Наказателния кодекс е въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на: Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (OB, L 127 от 29 април 2014 г., поправка ОВ, L 138 от 13 май 2014 г.) и на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ, L 294 от 6 ноември 2013 г.). Промени има и в уредбата на престъпните деяния с предмет  противозаконно отнемане на МПС.

 В неофициалния раздел са обнародвани Списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица и съдебни преводачи от комисията по чл. 401, ал. 1 ЗСВ за съдебния район на Окръжния съд – Благоевград, и Административния съд – Благоевград, за 2019 г. и за съдебния район на Окръжния съд – Варна, и Административния съд – Варна, за 2019 г.

Държавен вестник, брой 7 от 22.01.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Прочети пълния текст на публикацията »

Акценти

• В модул „Общи съдебни и административни процедури“ е въведена новата процедура „Право на ефективни правни средства за защита по чл. 13 от ЕКЗПЧОС. Злоупотреба с права и забрана за дискриминация в практиката на ЕСПЧ„. Процедурата има за цел да даде основни насоки при изясняване на правата по чл. 13 и по чл. 14 от ЕКЗПЧОС, като посочва и отделни дела, имащи отношение към тези разпоредби. Засяга се само част от практиката на Съда по правата на човека по чл. 13 и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Изборът на дела е произволен и с цел подпомагане изясняването на основните моменти, свързани с тези човешки права;
• В модул „Трудово-правни процедури“ е въведена новата процедура „Трудов договор при дуална система на професионално образование и професионално обучение чрез работа„. Процедурата цели да опише механизма, по който се осъществява професионалното образование и професионалното обучение чрез работа (дуална система на обучение), което се организира при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение. „Обучението чрез работа“ е легално понятие от ЗПОО. Пак в този закон са определени и условията, на които трябва да отговарят работодателите, чрез които се осъществява дуалната система на обучение, както и други условия във връзка трудовия договор с условие за обучение по време на работа, като уредбата е разширена с последните изменения на ЗПОО, публикувани в ДВ бр. 92 от 2018 г. Дуалното обучение чрез работа се осъществява по трудов договор. С трудовия договор с условие за обучение по време на работа работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят – да я усвои.

Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) посрещна радушно идеята на четиримата кадровици Даниела Марчева, Драгомир Кояджиков, Пламена Цветанова и Светлана Бошканова за въвеждане по аналогия с Полша и други държави в Европейския съюз на софтуера известен като „voice-to-text“ в българската съдебна система.

С 21 гласа „за“ съдебните кадровици единодушно подкрепиха стартирането на такъв проект, благодарение на който да стане възможно пледоариите в съдебната зала и изписването на делата да се конвертират в текст през автоматична система за сваляне на говор. Така според вносителите на предложението значително ще се облекчи натоварването и работата на магистратите по делата, ще се повиши тяхна продуктивност и ще се спести време за изписването на стотици страници текст на ръка. Внедряването на такъв софтуер в българската съдебна система би допринесло значително и за улесняването на работата и на съдебните секретари, смятат Марчева, Кояджиков, Цветанова и Бошнакова.

В рамките на заседанието на Пленума на ВСС в четвъртък Даниела Марчева представи идеята пред колегите си и обясни, че най-голямото предизвикателство с внедряването на такава система у нас би било езикът, тъй като наличните софтуери не се „разбират“ особено добре с българската реч. Това обаче, според нея, е преодолимо в рамките на няколко месеца.

Марчева напомни също така, че такъв софтуер вече действа успешно в полските съдилища, а изработването и внедряването му е отнело едва 2 месеца.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 6 от 18.01.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Прочети пълния текст на публикацията »

В днешния 6 брой на „Държавен вестник“ е обнародван нов Правилник за устройството и дейността на Националния институт по метеорология и хидрология. С влизане в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., считано от 1 януари 2019 г., Националният институт по метеорология и хидрология от основно звено при Българската академия на науките се преобразува в Национален институт по метеорология и хидрология като юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката.

С правилника се регламентират националната и международната дейност, управлението и структурата, организацията на работа, начините на финансиране и необходимото имущество, числеността на персонала и други важни елементи за функционирането на Националния институт по метеорология и хидрология, като се отчита и фактът, че освен национална хидрометеорологична служба, НИМХ е и водеща научна организация в страната в областта на метеорологията и хидрологията. По този начин се осигурява изпълнението на националните и международни дейности, възложени на НИМХ със закони и подзаконови нормативни актове.

Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен в изрично определени от закона случаи, смятат върховните съдии

С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 16 януари 2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2018 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че съдиите по вписванията не са длъжни да проверяват данните за собственост в договорите за аренда. „Материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието„, пише в решението на върховните съдии.

Тълкувателното дело е образувано поради противоречиво разрешаване от ВКС на въпроса: „Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието, сключени след изменението на нормата?“

Разпоредба на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) гласи: „Договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Упълномощаването трябва да бъде с нотариално заверено изрично пълномощно. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.“

Върховните съдии постановяват, че  провеждането на законодателната инициатива за минимализиране на опасността от злоупотреби от страна на съсобственик с миноритарен дял е завършено с въвеждането на правило, аналогично с това по чл. 586, ал. 1 от ГПК, при сключване на договор за аренда в приетия след образуване на настоящото тълкувателно дело Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ бр. 42/2018 г., в сила от 22.05.2018 г.). С § 11 от Преходните и заключителни разпоредби е изменен чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ, като на нотариуса изрично е възложено извършването на проверка за спазване на изискванията на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ в хода на нотариалното производство по удостоверяване на подписите на страните по договора за аренда.

Повече подробности по темата четете тук.