fbpx

Според зам.-министър на правосъдието, КЗЛД трябва да каже коя информация може да се обявява в публичните регистри на Агенцията по вписванията

Омбудсманът Мая Манолова беше домакин на среща между адвокати и представители на правосъдното министерство и Агенцията по вписванията по повод дейността на длъжностните лица по регистрацията

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) ще трябва да каже коя информация, представляваща лични данни, може да се публикува в четирите публични регистри на Агенцията по вписванията (АВ) – Търговския и Имотния регистър, както и тези на имуществените отношения на съпрузи и БУЛСТАТ. Това стана ясно от думите на заместник-министъра на правосъдието Десислава Ахладова.

Тя и директорът на АВ Габриела Козарева присъстваха на среща с адвокати от Фейсбук общността на българските адвокати (ФОБА), домакин на която беше омбудсманът Мая Манолова.

Тема на разговора бяха методическите указания, приложими в дейността на длъжностните лица по регистрация (ДЛР) в процеса по разглеждане и произнасяне по заявления, искания, актове на съда, на държавни органи за вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и други проблеми, които адвокатите срещат.

Повече подробности по темата четете тук.

Съкратеното съдебно следствие да не се прилага при умишлени убийства и тежки телесни повреди

Съкратеното съдебно следствие да не се прилага при престъпления, довели до умишлено причиняване на смърт и тежки телесни повреди. Такова предложение за промяна в Наказателния кодекс ще внесат депутатите от БСП в първата седмица на новата парламентарна сесия.

„БСП винаги е имала позиция. Тя е изразявана от предишни наши колеги. Янаки Стоилов е човекът, който написа между 2009-2010 г. закон и той беше приет – съкратеното съдебно следствие да не се прилага при престъпления, довели до умишлено причиняване на смърт и тежки телесни повреди. Това беше променено през 2010 г. с нови редакции. Ние трябва да върнем състоянието там, където му е мястото“ – каза на пресконференция депутатът от левицата Крум Зарков.

По думите му, съкратеното съдебно следствие има своя смисъл и той е престъпникът да бъде наказван бързо, а не да се чака с години краят на процеса. Но имало престъпления, за които то не бива да се прилага и такъв е случаят с убитата 7-годишна Криси в Сотиря, посочи Зарков. „Този случай показва как Наказателният кодекс се видоизменя всеки път под силата на емоцията и на някое престъпление и това го прави неефективен. Министерството на правосъдието се беше ангажирало, че ще има готова нова цялостна концепция за наказателната политика на България и тя трябваше да е готова до края на миналата година“, посочи Крум Зарков. Срокът бил удължен до края на август 2019 година.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 67 от 23.08.2019 г.)

Държавен вестникВ днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвана нова Наредба № 5 от 13 август 2019 г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специфичен характер, за контрол за съответствие с продуктовата спецификация и за водене на регистри на производителите и контролиращите лица.

Производителите на храни с традиционен характер – например българско кисело мляко, както и на земеделски продукти със защитени географски означения, ще работят по новата наредба. В нея е разписан редът за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия (ЕК) за вписване, изменение, възражение и заличаване на вписване в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания. Уредени са също и стъпките за вписване в Европейския регистър на храните с традиционно специфичен характер.

Наредбата предвижда предоставяне на временна национална защита на наименованията, чиито заявления спецификации са изпратени в ЕК. Ще бъде създаден и публичен регистър на производителите на земеделски продукти и храни с географски означения, производителите на земеделски продукти и храни с традиционно специфичен характер, както и на лицата, които осъществяват контрол за съответствие.

Обнародвано е Постановление № 203 от 15 август 2019 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, с което се изменят няколко наредби: Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредба за ОВОС), Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, Наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях и Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми.

Промените са насочени към облекчаване на административната тежест за бизнеса, като се създават оптимални условия за инвеститорите и същевременно се запазват законовите изисквания, гарантиращи ефективен контрол.

Измененията са в следните насоки: отразяване и привеждане в съответствие на подзаконовите нормативни актове по прилагане с изискванията на влезлите в сила от 27.11.2018 г. промени в ЗООС; уреждане на механизма за провеждане на обединената процедура, когато е налице инвестиционно предложение, което подлежи на задължителна ОВОС, комплексно разрешително и/или доклад за безопасност в случаите, когато едно предприятие е с висок рисков потенциал. Редуциране на сроковете за произнасяне на всеки един етап от общата процедура от страна на компетентния орган, както и документите и информацията, задължителни за представяне. Постановяване на решението по ОВОС, с което се прави заключение и по отношение на доклада за безопасност за предприятия с висок рисков потенциал и/или по отношение на процедурата по комплексно разрешително; уреждане на производството във връзка с указване на конкретна процедура по комплексни разрешителни от МОСВ в Изпълнителната агенция по околна среда и др.

 

Държавен вестник, брой 67 от 23.08.2019 г.

Държавен вестник, брой 67 от 23.08.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

НАП нищо не е направила да защити личните данни на хората. Очакват я милиони левове глоба

Националната агенция за приходите (НАП) нищо не е направила, за да защити личните данни на гражданите. Това обяви Веселин Целков, член на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) пред БНР. Той добави, че комисията вече е извършила проверка, а утре ще бъде връчен акт да установяване на административно нарушение на приходната агенция. Очаква се глобата да бъде за милиони.

През юли системата на НАП беше хакната и личните данни на милиони българи станаха публично достояние. Днес Веселин Целков поясни, че става дума за данните на 6 млн. българи, един милион от които не са вече между живите.

След хакерската атака КЗЛД извърши проверка в приходната агенция. Резултатите от нея Целков описа така: „Не са предприети необходимите или подходящите технически и организационни мерки за защита на личните данни. Този проблем стои не само за НАП, но за много държавни институции, защото основният проблем е липсата на разбиране за важността на проблема от висшия мениджмънт на държавата. Виждаме колко късно бе назначен председател на Съвета за киберсигурност, а законът е от декември. Да не говорим, че назначаването на различни постове трябва да изисква значителна експертиза“.

Повече подробности по темата четете тук.

КЗЛД ще глоби НАП с милионна глоба

Акценти

Вестник „СЕГА“ публикува информация относно проверката, която Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) започна в Националната агенция по приходите (НАП), след като последната подаде уведомление до надзорния орган за нарушение сигурността на личните данни.

Според медията глобата, която ще бъде наложена на НАП е в милиони. Съгласно разпоредбите на Общия регламент относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни, нарушенията на разпоредби, които касаят основните принципи на правната уредба, правата на субектите на данни, предаването на лични данни и др., подлежат на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока.

Какви пропуски е констатирала КЗЛД, във връзка с изтичането на лични данни, ще стане ясно след като минат сроковете за възражения. Регламентът въвежда задължение глобите да бъдат във всеки конкретен случай ефективни, пропорционални и възпиращи.

Съдът на ЕС се произнесе относно разпределяне отговорността между операторите на уебсайтове и Facebook

GDPR&FBОператорът на уебсайт, който е интегрирал фейсбук бутон „харесва ми“, може да отговаря като администратор на лични данни, съвместно с Facebook, за събирането на лични данни на посетителите на сайта му и за предаването им, постанови съдът на ЕС в решение по дело C-40/17. След като германско сдружение за защита на потребителите започва дело срещу оператор на уебсайт за онлайн продажба на дрехи, за това, че е интегирал фейсбук бутон „харесва ми“ на страницата си, съдът, който разглежда делото, подава преюдициално запитване до съда на ЕС с няколко въпроса, един от които – операторът на сайта администратор ли е на лични данни?

Опцията за вграждане на бутон „харесва ми“ е от категорията на т.нар. plug-in – приставка, софтуерен компонент, който предоставя възможност на уебсайта да обвърже трафика си с функционалности на платформата на Facebook и по този начин да оптимизира съдържанието и рекламата си. Т.е. посредством приставките се извършва обработване на лични данни, което, от една страна е инициирано от оператора на уебсайта, извършил активни действия, за да инсталира на сайта си съответното софтуерно разширение, от друга страна обаче по никакъв начин не е контролирано от него, а от платформата, на която принадлежи приставката. В конкретния случай това е Facebook, и данните се събират от тях и се съхраняват на техен сървър.

Съдът на ЕС акцентира върху необходимостта субектите на лични данни, в конкретния случай посетителите на уебсайта, да бъдат предварително уведомени за операциите, които ще бъдат извършени с личните им данни от съответния администратор. Това задължение по правило се изпълнява с информиране на субектите на данни за дейностите по обработване, за които администраторът отговаря. Макар делото да се води по реда на вече отменената Директива, новият Регламент относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (GDPR), само потвърждава принципите за добросъвестност и прозрачност, които всеки администратор на лични данни следва да спазва, за да осигури на организацията си съответствие с новите правила.

Коментар: Христина Богиа, юрисконсулт

Държавата плаща над 62 000 евро за реституция без край

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди държавата да плати над 62 000 евро на наследниците на печатници в София, одържавени при социализма, които от години печелят делата си за реституция, но така и не са получили нищо. Тази реституция без край ги кара да се обърнат към съда в Страсбург, който постанови, че е нарушено правото им на собственост.

Европейският съд призна нарушението още преди година, но сега определи обезщетението за сагата, която се точи повече от 20 години.

Исканията за реституция, които така и не са изпълнени от държавата, са на Виолета Йорданова, Тимка Русаманова и Румяна Телятинова, чиито бащи са притежавали печатници в столицата, които са национализирани преди близо 70 години, а днес са част от капитала на държавното предприятие „Образование и наука”. То се управлява от министъра на образованието и науката.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 66 от 20.08.2019 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредба № 8 от 2015 г. за фитосанитарния контрол – в съответствие със законодателството на Европейския съюз България затяга контрола при въвеждането на растения, растителни продукти и други от трети страни поради опасността на бъдат носители на определени вредители. Добавят се нови вредители, а други от приложение № 1 се прехвърлят в приложение № 2 на база публикуваните оценки на риска от тях. Променят се някои защитени зони, признати за защитени зони за определени вредители. Включени са специални изисквания за въвеждането на растения, растителни продукти и други обекти в Съюза.

Обнародвани са промени в Наредба № 59 от 2006 г. за управление на без­опасността в железопътния транспорт, които са в няколко насоки: транспониране на изискванията на Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно безопасността на железопътния транспорт (Директива (ЕС) 2016/798), както и привеждане на разпоредбите на Наредба № 59 в съответствие с извършените промени в Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 20 от 2019 г.), в сила от 8.03.2019 г. по отношение на безопасността в железопътния транспорт; прецизиране на разпоредбите относно правилата за разследване на произшествия и инциденти; въвеждане на нови определения и термини и актуализиране на прилаганите общи показатели за безопасност съгласно Директива (ЕС) 2016/798.

Държавен вестник, брой 66 от 20.08.2019 г.

Държавен вестник, брой 66 от 20.08.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Архив
Поверителност
https://apis.bg/bg/privacy-notice-bg