Новости в АПИС ПРАКТИКА

Новости към 31.07.2018 г.

  • НОВО Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК по следния въпрос: Кои са определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и кои от тях подлежат на отмяна по реда на Глава Двадесет и четвърта ГПК?
  • НОВО Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК по следните въпроси:
  • Допустимо ли е насочване на изпълнението върху движима вещ, предмет на особен залог, срещу трето лице, придобило вещта след вписването на договора за особен залог, и има ли то положението на залогодател по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ (редакция до ЗИДЗОЗ, ДВ. бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г.), ако разпореждането с вещта не е вписано по неговата партида?
  • Оригинерен или деривативен способ на придобиване на собственост върху имота е продажбата на недвижим имот като част от заложено по реда на ЗОЗ (редакция до ЗИД ЗОЗ, ДВ. бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г.), търговско предприятие и съответно дали с извършване на проданта по реда на ЗОЗ се погасяват наложени възбрани и / или вписани ипотеки върху имота?
  • След извършване на публична продан на недвижим имот, подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?

Прокуратурата проверява КФН заради фалита на кипърския застраховател „Олимпик“

rss

Прокуратурата започна проверка на Комисията за финансов надзор и шефката на застрахователния надзор Ралица Агайн по повод фалита на кипърското застрахователно дружество „Олимпик“. Тя е разпоредена от главния прокурор Сотир Цацаров, осъществява се от обвинител от Върховната касационна прокуратура и е възложена на ДАНС, съобщиха от държавното обвинение.

„Предмет на проверката са начина на осъществяване на държавния застрахователен надзор от страна на Комисията, на ресорния ѝ заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ и на това управление, по отношение на конкретния застраховател. Ще бъде проверено спазването на изискванията на закона за започване на дейността на клона на ЗК „Олимпик“ в България, изпълнението на правомощията от страна на надзорните органи по Кодекса за застраховането и Закона за Комисията за финансов надзор, както и упражняването на текущ надзор, включително след издадената забрана „Олимпик“ да сключва нови договори и да удължава срока на досегашните“, уточняват още от прокуратурата.

В средата на август стана ясно, че в компанията влиза ликвидатор, а над 200 000 собственици на автомобили у нас, клиенти на фирмата, от 17 август нямат застраховка „Гражданска отговорност“ и трябва да сключат нови полици.

По повод фалита на кипърското дружество от Комисията за финансов надзор съобщиха, че заплатените премии за неизтеклата част на застрахователните договори, които са прекратени, подлежат на връщане в рамките на производството по несъстоятелност, според законодателството на Кипър. „Клиентите на ЗК „Олимпик“ ще бъдат уведомени за откритото производство и ще им бъде указан редът и сроковете, в които могат да поискат парите си от застрахователя. По същия начин ще бъдат уведомени и лицата, които са завели щети при застрахователя“, заявиха още от КФН. И добавиха, че хората трябва да си търсят парите от Кипърския гаранционен фонд на застрахователите. От комисията уточниха, че българският гаранционен фонд не може да изплаща застраховки на нерегистриран у нас застраховател.

Граждани обаче възразиха срещу това твърдение и организираха протест под надслов „Спането на КФН“.

С твърдението на комисията несъгласие изрази и Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи. Пред Нова ТВ тази сутрин той заяви: „Тази мантра, която се повтаря от няколко дни от Комисията за финансов надзор, че, видите ли, те нищо не можели да направят, защото застрахователят бил клон на кипърска компания, това не е вярно. Всяка полица на „Олимпик”, продадена в България, има и сума от 11.50 лева за вноска в гаранционния фонд. Там има две сметки, които са отделни и независими. В сметката „Незастраховани МПС” влизат 10 лева. Следващата сметка е „Обезпечителен фонд”, в която влиза 1.50 лева. Всеки застраховател, който продава в България, плаща тези пари. Обезпечителният фонд, който е подчаст на големия Гаранционен фонд, се задейства и плаща щети при фалит на застрахователя”.

Тодоров добави, че от съществуването на „Олимпик“ на нашия пазар, клиентите на компанията са събрали 14 млн. лева в гаранционния фонд и 2 млн. лева в обезпечителния.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 69 от 21.08.2018 г.)

С брой 69 на “Държавен вестник” е изменена и допълнена Наредба № 4 от 2006 г. за поддържане и повишаване квалификацията на адвокатите и адвокатите от Европейския съюз.

За поддържане и повишаване на квалификацията си адвокатите са длъжни да участват годишно в не по-малко от осем учебни часа в избрана от тях форма и тематика.

Контролът за изпълнение задължението на адвокатите за поддържане и повишаване на квалификацията им ще се осъществява от адво­катските съвети към адвокатските колегии по ред, определен от Висшия адвокатски съвет.

В този брой е изменена и допълнена и Наредба № 14 от 20.04.2010 г. за условията и реда за извършване на проверки на лечебните заведения от Изпълнителна агенция „Медицински одит“.

Промените са свързани с премахване на задължението да се съставя доклад до изпълнителния директор на агенцията след извършена проверка от лицата, които осъществяват проверки.

Държавен вестник, брой 69 от 21.08.2018 г.

Държавен вестник, брой 69 от 21.08.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Задържаха в ЮАР един от убийците на студента Стоян Балтов

Близо 4 години след като Върховният касационен съд (ВКС) постанови окончателна присъда от 18 години затвор за Вили Георгиев за убийството на студента Стоян Балтов пред дискотека „Амнезия“ в Студентски град през 2008 година, той е бил задържан в Южноафриканската република (ЮАР) – съобщиха от държавното обвинение. Досега наказанието не бе приведено в изпълнение, тъй като Георгиев успя да се укрие веднага след постановяването на присъдата му през декември 2014 година.

„В хода на издирвателните действия е установено, че местонахождението на Георгиев е в ЮАР. По повод на тази информация, през 2017 г. главният прокурор Сотир Цацаров е изпратил молба за екстрадиция до министъра на правосъдието на ЮАР. На основание на молбата, българският гражданин Вили Георгиев е задържан“ – съобщават от прокуратурата.

Присъди за убийството на студента Стоян Балтов получиха още двама – Александър Данаилов, който бе задържан и наказанието му бе приведено в изпълнение, както и Светлозар Стоилов, който също успя да избяга от правосъдието и към момента все още не е открит.

На 20 август 2018 г. в град Порт Елизабет предстои разглеждане на делото за екстрадицията на Вили Георгиев у нас. След приключване на производството, министърът на правосъдието на ЮАР следва да издаде заповед за връщането на Георгиев в България.

/Правен свят/

Митничар осъди прокуратурата за 50 000 лева заради дело, продължило почти 20 години

Митничарят Борислав Борисов осъди прокуратурата да му плати обезщетение от 50 000 лева заради вредите, които е понесъл покрай прословутото дело за документни измами, по което беше съден и оправдан заедно с бизнесдамата Ваня Червенкова след процес, продължил близо 20 години.

Състав на Софийския градски съд (СГС) с председател Силвана Гълъбова е присъдил обезщетението на Борисов за неимуществени вреди заради продължителността на делото, по време на което той е бил отстранен от работа, униженията от разпространените информации за процеса, забраната за напускане на страната и стреса от тежкото обвинение в документна измама в особено големи размери, което се наказва с от 3 до 15 години затвор.

Делото срещу него започва през юни 1998 г., когато е привлечен като обвиняем и приключи окончателно едва миналата година, когато Върховният касационен съд (ВКС) оправда всички подсъдими. Процесът беше откроен миналата година и от Инспектората на Висшия съдебен съвет при проверката на заявленията на граждани за нарушаване на правата им за разглеждане на делата в разумен срок. Обвинението твърдеше, че подсъдимите, между които и Ваня Червенкова, са възстановили близо 1 млн. лева ДДС с използване на документи с невярно съдържание. Това ставало с фиктивен износ на машини за бутилиране и RAM памет за Македония, Гърция, Русия и Румъния само с попълване на митнически документи, но без реални сделки.

Първоначално обвинителният акт е бил внесен в Окръжен съд-Благоевград шест години след началото на разследването. Забавянето е било резултат и от мудната работа, и от съществените нарушения, заради които делото пет пъти е било връщано за доразследване. След това близо шест години са трябвали и на съда в Благоевград, за да реши делото и да оправдае всички 19 подсъдими. Присъдата обаче е отменена през 2011 г. от Софийския апелативен съд и делото е върнато в Благоевград. Там пък след още едно връщане за доразследване, магистратите решават да го прекратят и да го пратят по подсъдност на Софийския окръжен съд, където продължава повече от две години и следва нова оправдателна присъда през 2014 г. Тя вече е била потвърдена от САС през 2016 г., а в началото на миналата година решението е оставено в сила от ВКС, с което сагата най-после приключи.

Повече подробности по казуса четете тук.

Срина се и сайтът на Министерството на правосъдието

"Счупи се" сайтът на министерството на правосъдието

Сайтът на Министерството на правосъдието се срина седмица след като блокира работата на Търговския регистър, който е под неговата шапка.

От МП не коментират какъв е проблемът със сайта, а само казват, че няма да е достъпен до 13 ч. на 17.08.2018 г. Срокът изтече, но проблемът не беше оправен.

Специалисти обясняват пред Lex.bg, че грешката, за която излиза съобщение при опит да бъде зареден сайтът, показва, че уеб сървърът, на който е той, изобщо не работи. Самото съобщение за проблема пък е генерирано от прокси сървър. Той също беше изключен малко по-късно и на адреса на МП вече не се показва никакво съобщение.

Твърде много станаха съвпаденията, за да са случайни…

Повече подробности по темата чете тук.

Според Висшия адвокатски съвет частната охрана на градове и села е противоконституционна

Възможността частна охрана да пази градове и села погазва основни конституционни принципи, според становището на  Висшия адвокатски съвет (ВАдС) по делото в Конституционния съд (КС) срещу серия от разпоредби на новия Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД). Тяхната отмяна поискаха и президентът Румен Радев, и главният прокурор Сотир Цацаров.

Новия ЗЧОД влезе в сила на 31 март 2018 г. и регламентира охраната на урбанизирани територии от частни компании. Според закона тази охрана представлява комплекс от дейности и включва защита от противоправни посегателства върху имуществото и населението чрез наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули. Договорът с частната фирма за нея се сключва от кмета, а фирмите обособяват екипи (включващи пост, мобилен охранителен патрул, подвижна охранителна група), чийто брой се определя с договора за охрана.

Главният прокурор поиска КС да отмени четири разпоредби от новия ЗЧОД – чл. 5 ал. 1 т. 6, чл. 27, чл. 28 и чл. 29. Позицията му е, че те противоречат на принципа на правовата държава и конституционната разпоредба на чл. 105 ал. 2, според която осигуряването на обществения ред и националната сигурност са в правомощията единствено на Министерския съвет.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 68 от 17.08.2018 г.

Държавен вестник, брой 68 от 17.08.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Полезно в ДВ (бр. 68 от 17.08.2018 г.)

В днешния 68 брой на „Държавен вестник“ е обнародван нов Правилник за дейността на Комисията по академична етика, като създаването на комисията бе предвидено с последните промени в Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ).

В чл. 30а, ал. 1 от ЗРАСРБ е предвидено Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката да разглежда сигналите, отправени до него, относно нарушения при провежданите процедури за присъждането на научните степени или заемането на академични длъжности, както и сигналите за наличие на плагиатство в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации, за недостоверност на научни данни или за конфликт на интереси при формирането на съставите на научните журита по реда на закона.

Целта на новия акт е да се осигури прилагането на приетите промени в ЗРАСРБ, и по-конкретно определяне организацията на дейността на Комисията по академична етика. Правилникът ще позволи по-добра обществена информираност по отношение на организацията на дейността и функциите на комисията, както и конкретните процедури при осъществяване на тези дейности.

Архив