Изпълнителните листове, обезпечителните заповеди и постановленията за възлагане ще се пазят 100 години в архива на частния съдебен изпълнител (ЧСИ). Това предлагат да се регламентира в Наредбата за архива на ЧСИ от Министерството на правосъдието.

Промяната е изключително важна, тъй като всички тези документи имат сериозни правни последици – те засягат съществено имуществената сфера на длъжника и са основание за придобиване на права от трети лица върху неговото имущество.

Освен това откакто преди 12 години в сила влезе Законът за националния архивен фонд, ЧСИ всъщност нямат право да предадат важните си документи в държавния архив. А същевременно наредбата, която е по-стара, ги задължава да пазят делата и другите книжа 5 години, дневниците на извършените действия – 25 години, а регистрите на заведените дела – 100 години, а всичко останало да изпратят в Държавния архив.

Така те хем не трябваше да пазят множество документи, хем не им ги искаха в архива, хем нямаха и право да ги унищожат.

Сега ясно е записано, че най-важните документи при ЧСИ и регистрите на делата им се пазят 100 години, а самите дела и дневниците за действията – съответно 5 и 25 години, а всичко друго се унищожава.

Повече подробности по темата четете тук.

Спешни промени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) след решението на Конституционния съд (КС), с което беше отменена по-високата ставка за курортните имоти, са внесли трима депутати от ГЕРБ начело с шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова .

Със задна дата от 20 април 2019 г. (когато влезе в сила решението на КС) те въвеждат еднакви граници, в които общините определят местния данък за всички имоти на територията си, били те курортни, или не. Като измененията в ЗМДТ са направени така, че местната власт няма да се налага тепърва да променя наредбите си. А е предвидено просто, че за имотите в курортите се прилага размерът на данъка, както за всички останали в общината.

„С оглед правна сигурност, гарантиране правата на данъчно задължените лица и еднаквото им третиране, със законопроекта се предвижда данъкът върху недвижимите имоти, независимо от вида и местонахождението им, за цялата 2019 г. да се дължи в размер, за който със съответната наредба на Общинския  съвет вече е определен размер в граници от до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка“, посочват вносителите.

Местните власти обаче ще трябва да преизчислят служебно новия данък на собствениците на имоти в курортите и да им го съобщят. Тези, които са предплатили до 30 април 2019 г. за цялата година, ползват отстъпка от 5 на сто върху преизчислената сума.

Повече подробности по темата четете тук.

В новия 34-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за чужденците в Република България и част от разпоредбите са във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз без споразумение. След оттеглянето си от Европейския съюз Обединеното кралство ще бъде трета страна и влизането и пребиваването на британските граждани в България ще се извършва при условията и по реда на Закона за чужденците в РБ.

Изключение от това положение ще представляват очертаните с предлаганата уредба случаи на британски граждани, които са се установили и са изградили трайни връзки с нашата страна и членовете на техните семейства.

Друга част от предложените промени се налагат с оглед на уреждане на статута и пребиваването в България на непридружените деца-чужденци, а именно чрез издаване на разрешение за продължително пребиваване в страната до навършване на пълнолетие. Измененията предвиждат право на пребиваване на деца чужденци до 18-годишна възраст да се предоставя след общо съгласие на родителите. В случаи, при които не е на лице общо съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по местопребиваване на детето.

Обнародвано е Решение № 11999 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12089/2016 г., с което ВАС обявява нищожността на Методиката за определяне на индивидуалните потребности на хората с увреждания, при които се отпуска месечната добавка за социална интеграция съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания, утвърдена със Заповед № РД-01-230 от 14.03.2011 г. на министъра на труда и социалната политика.

Мотивите са съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като оспорената методика не е публикувана в интернет преди внасянето й за разглеждане и приемане от министъра на труда и социалната политика.

Държавен вестник, брой 34 от 23.04.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Прочети пълния текст на публикацията »

Обществените поръчки могат да се провеждат много по-качествено и прозрачно и с много по-добри резултати, посочва председателя на КАБ арх. Борислав Игнатов

Законът за обществените поръчки (ЗОП) и Законът за устройство на територията (ЗУТ) трябва да бъдат променени в частта за проектиране и строителство, защото съществуващите норми са предпоставка за корупция, скандали при ремонти на градски пространства, трагични инциденти и уродливо строителство. Това стана ясно по време на пресконференция на Камарата на архитектите в България.

По думите на председателя на КАБ арх. Борислав Игнатов, в Германия съществува специален закон за строителството с обществени средства, докато в ЗОП проектантската и строителната дейност са приравнени с доставката на тоалетна хартия.

Преди повече от две години Камарата е започнала мониторинг на над 400 обществени поръчки в проектирането, а изводите от него ще се превърнат в основа за анализ и оценка на въздействието на ЗОП в строителството. Според арх. Игнатов то е негативно. „Средствата, които се влагат в обществени поръчки, са огромни и съставляват голямо перо в националния бюджет, а голяма част от тях се финансират и с евросредства. Смятаме, че обществените поръчки могат да се провеждат много по-качествено и прозрачно и с много по-добри резултати със същите средства“, посочи арх. Игнатов.

Според арх. Петкана Бакалова, заместник-председател на УС на КАБ, с промени в ЗОП и ЗУТ трябва да се регламентира правото само проектантски фирми под управлението на архитекти и инженери да могат да участват в обществени поръчки. Тя посочи, че в над 50% от случаите зеленчукопроизводители или хора, занимаващи се с друг вид търговски услуги, печелят обществени поръчки в строителството.

Гражданите и бизнесът могат да водят дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за вредите, които са претърпели от действието от незаконосъобразни правилници, наредби и инструкции, които впоследствие са били отменени от съда. Това да се регламентира изрично в самия ЗОДОВ предлага депутатът от ДПС Хамид Хамид.

Тази възможност беше отречена преди близо три години – на 27 юни 2016 г., когато Върховният административен съд (ВАС) излезе с тълкувателно решение, с което прие, че „вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ“.

Преди ВАС да излезе с това задължително за всички съдилища тълкуване, магистратите бяха разделени в позицията си. Нещо повече – разделен беше и самият ВАС и затова 32-ма върховни съдии подписаха тълкувателното решение с особено мнение.

Днес Хамид Хамид заявява, че целта на внесения от него проект за промени в ЗОДОВ е именно да се преодолеят последиците от Тълкувателното решение по дело №2/2015 г. на ВАС и определя като показателен фактът, че решението е подписано с особено мнение от толкова много съдии.

Повече подробности по темата четете тук.

В новия 33-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за банковата несъстоятелност, които са свързани с въвеждането на нов допълнителен клас кредитори – притежатели на непривилегирован първостепенен дълг, който следва да има по-висок ред от притежателите на инструменти на собствения капитал и подчинен дълг, както и по-нисък ред спрямо притежателите на други инструменти на необезпечен първостепенен дълг.

Част от измененията са свързани и с ограничаването на разходите от масата на несъстоятелността – внася се яснота, като се уточнява изрично кои са страните в съдебните производства, от които предварително не се събира държавна такса. В производствата по обжалване няма да се събира такса, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решение за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

                Обнародвани са промени в Устройствения правилник на Агенцията за хората с увреждания с цел административните звена на агенцията да се приведат в съответствие със Закона за хората с увреждания, който влезе в сила от 1 януари 2019 г.

Разпоредбите на закона регламентират нови функции и дейности на АХУ. Те са свързани с участието на агенцията в механизма по координация в областта на политиката за правата на хората с увреждания, както и с разработването на програми и финансиране на мерки за стимулиране на стопанската инициатива в интерес на хората с увреждания и осъществяване на контролна дейност. Сред новите функции на АХУ е и изготвянето на 6-месечни и годишни отчети за изпълнението на политиката за правата на хората с увреждания, както и финансирането на създаването центрове за защитена заетост за хора с множество трайни увреждания на проектен принцип.

Новите законови разпоредби предполагат надграждане на поддържаната информационна система за хората с увреждания с данни за тяхното здравословно състояние, квалификация, образователна степен, лични възможности за социално приобщаване, професионална реализация, социално-икономически статус.

Държавен вестник, брой 33 от 19.04.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Прочети пълния текст на публикацията »

Телефонни измамници от България и Румъния са били задържани при специализирана полицейска операция, която се провежда от рано сутринта в Горна Оряховица, София и съседката ни, съобщи заместник-главният прокурор Иван Гешев, който бе на мястото на операцията.

В местните квартали „Гарата“ и „Калтинец“ са арестувани петима български граждани, които са действали като „мулета“, пренасяйки парите от жертвите до измамниците. В Румъния пък са хванати петима души, които са от най-високото йерархично ниво на групата, включително и нейният лидер от Горна Оряховица. По непотвърдена информация тарторът е Борислав Димитров-Бобито, свързан с измама за 600 000 лева в Първомай, съобщи „24 часа“.

В съседката ни са арестувани и 23-ма души, които са т. нар. „въртачи“ – хората, които набират постоянно различни телефонни номера, уточни Гешев. Той поясни, че тъй като те са от най-ниското йерархично ниво, ще е необходимо повече време за събиране на доказателства. По думите му обаче това е една от най-големите престъпни групи от ало измамници, които са успели да измъкнат над 2 милиона лева от потърпевшите.

Повече подробности по темата четете тук.

Министърът на правосъдието Данаил Кирилов предлага влизането в сила на новата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ да се отложи с още една година. Така нормативният акт, който предвижда отпадане на задочната форма на обучение, въвеждане на допълнителни хорариуми за определени дисциплини и откриване на специализирани магистърски програми, евентуално ще влезе в сила от учебната 2020/2021 г.

Новата наредба за обучението по право беше приета през 2017 г. от служебното правителство, начело с проф. Огнян Герджиков. И именно премахването на възможността за задочно обучение беше сочено като най-голямата промяна, която предвижда тя. Тогава проф. Герджиков заяви, че се е борил за тази реформа от пет години и е била негова мечта от дълго време.

Първоначално беше предвидено новите правила да започнат да действат от учебната 2018/2019 г. Преди година обаче предшественичката на Кирилов в министерството Цецка Цачева поиска новата наредба да започне да действа от академичната 2019/2020 г. Като мотивът беше, че трябва да се даде време на университетите да се подготвят и да променят учебните си програми. Освен това трябваше Националната агенция за оценяване и акредитация да актуализира критериите за оценяване и акредитация на специалността „Право“.

Повече подробности по темата четете тук.