ВАдС: Проектозаконът за колекторите недопустимо „поставя“ адвокатите под лиценз

3а извършването на типично адвокатски дейности, свързани със събирането на вземания и обслужването на кредити, недопустимо ще се прилага изискване за лиценз, което въвежда проектът на Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити. За това алармира Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище до министъра на финансите в оставка Асен Василев (пълния му текст виж тук).

Проектът, който доби гражданственост като закон за колекторите, беше публикуван за обществено обсъждане през февруари и предвижда лицензионен режим за дейностите, свързани с обслужване и купуване на кредити (пълния текст на законопроекта виж тук).

Той предвижда, че ще е необходим лиценз във всички случаи, в които определено лице, упражнява правата и изпълнява задълженията от името на купувача на кредити по необслужван кредит, предоставен от кредитна институция, и извършва една или повече от следните дейности:

  1. събиране или възстановяване от кредитополучателя на дължими плащания по договор за кредит;
  2. предоговаряне с кредитополучателя на условията по договора за кредит в съответствие с дадените от купувача на кредит указания, когато лицето, обслужващо кредити, не е „кредитен посредник“ съгласно определенията в § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит и § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители;
  3. администриране на жалби от кредитополучатели;
  4. информиране на кредитополучателя за всяка промяна в лихвените проценти или таксите, както и за евентуални дължими плащания по договора за кредит.

(lLex.bg)

Решение на Съда на ЕС относно определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения

CJEUСъдът на ЕС се произнесе с Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „ЗАД Армеец“ АД) с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд (СРС). Поставените от СРС въпроси касаят присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения и в частност обвързването им с минималния размер, посочен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на тази разпоредба, националният съд може да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът на ЕС счита, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС като органичаващо конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС. И стига до извода, че такова ограничение в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ като тези, които се твърди, че се преследват с минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението е публикувано на уебсайта на Съда на ЕС – тук.

Пълния текст на решението с активни хипервръзки към цитираните в него актове на правото на ЕС и цитираната предишна практика на СЕС можете да намерите в АПИС Евро Правотук.

 

Адвокатите: ЕПЕП стана практически неизползваем. ВСС обеща мобилно приложение

След последната му доработка Единният портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) стана практически неизползваем за гражданите и юридическите лица, алармира Висшият адвокатски съвет (ВАдС).

В поредно писмо до Висшия съдебен съвет (ВСС) и разработчика на ЕПЕП „Информационно обслужване“ ВАдС сочи сериозни проблеми в портала и отново заявява готовност да съдейства за отстраняването им, съобщава Лекс.бг.

В писмото се посочва, че от 27 март 2023 г., откогато е последната доработка на портала, на практика е премахната възможността за достъп до ЕПЕП с име и парола (и само за първоначалната регистрация да се изисква квалифициран електронен подпис). Затова и не може да се влиза в ЕПЕП през устройства, в които не може да се вкара флашка. Освен това ВАдС напомня, че достъпът с име и парола е предвиден по договора за европейско финансиране за разработката на ЕПЕП.

„…предоставяните от портала услуги са такива от обществен интерес и преустановяването на платения със средства на Европейския съюз гарантиран достъп до електронни дела чрез нарочна „доработка“ на портала, би могло да бъде възприето от някой като нарушение на правото на Съюза, изразяващо се в отнемане на съществуващи права, предоставени на частноправните субекти в изпълнение на проекти, финансирани от ЕС“, пишат адвокатите.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Адвокатурата иска ВКС да каже за кои лични имуществени права на съпрузите е допустима трансформация

Допустима ли е трансформация на други имуществени права, лично притежание на единия съпруг, извън посочените в чл. 22 от Семейния кодекс? На този въпрос да отговори с тълкувателно решение Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), предлага адвокатурата.

Както „Лекс.бг“ писа, миналата година колегията образува тълкувателно дело по въпроса: „Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?“ (повече за тълкувателното дело виж тук).

Сега Висшият адвокатски съвет (ВАдС) предлага той да бъде допълнен с по-широко формулираното питане за трансформацията на имуществени права, извън изброените в чл. 22 от Семейния кодекс (пълния текст на предложението виж тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Председателят на Народното събрание Никола Минчев се срещна с председателя на Висшия адвокатски съвет д-р Ивайло Дерменджиев

Председателят на Народното събрание Никола Минчев се срещна с председателя на Висшия адвокатски съвет д-р Ивайло Дерменджиев

Председателят на Народното събрание Никола Минчев се срещна с председателя на Висшия адвокатски съвет д-р Ивайло Дерменджиев.

Двамата обсъдиха досегашните активни позиции на адвокатурата и нейната роля в обществения дебат при приемане на законопроекти, засягащи правата и законните интереси на гражданите, чиято защита тя е призвана да брани по Конституция. На разговора бе дадена заявка за един добър и прозрачен институционален диалог.

Д-р Ивайло Дерменджиев подари плакет на председателя на Народното събрание Никола Минчев от името на Висшия адвокатски съвет и му пожела успешен мандат.

Пресцентър на НС

Предстоящо заседание на КС

Конституционният съд ще проведе заседание на 27.05.2021 г. (четвъртък) от 10.00 ч., на което ще бъде разгледано по същество  Конституционно дело № 9/2020 г. по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на § 5, ал. 1 – 4, § 6, ал. 1-2, § 7 и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.). Докладчик е съдия Красимир Влахов.

Новото ръководство на Софийската адвокатска колегия най-сетне встъпи в длъжност

След като ВКС отмени всички решения на ВАдС, с които бяха касирани миналогодишните избори за нови членове на всички органи на САК, новоизбраният състав най-сетне встъпи в правомощията си. Церемонията бе предавана онлайн и в нея виртуално се включиха  членовете на Висшия адвокатски съвет и на Бюрото за правна помощ.

В изказването си новият председател на САК Стефан Марчев напомни, че той и колегите му са избрани още миналата година, но ВАдС касира изборите и се наложи новоизбраният състав на САК да заведе дело, за да отстоява правата си. „Няма как да има свободна и независима адвокатура без свобода на избора на всеки адвокат“ – подчерта в изказването си Марчев и призова колегите си да работят с удвоени усилия, за да компенсират пропиляното в съдебни спорове време.

КС ще се произнесе по ретроактивността на абсолютната давност в ЗЗД

Конституционният съд (КС) допусна до разглеждане искането на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) за „отмяна“ на правилото, с което законодателят регламентира откога започва да тече новата 10-годишна абсолютна давност в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съобщава сайтът Лекс.бг. Определението за допускане до разглеждане на делото е било прието с 11 на 1 гласа от конституционните съдии.

Адвокатурата е атакувала в КС не самата давност, която беше въведена с нов чл. 112 ЗЗД и ще започне да се прилага от 2 юни 2021 г., а само разпоредбата, с която се урежда моментът, от който тя ще започне да тече за заварените случаи. Става дума за § 2 от Закона за задълженията и договорите, който гласи: „За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането“.

Според ВАдС законодателят е придал недопустимо обратно действие на института на абсолютната давност, „така щото 10-годишният срок на абсолютната давност да започва да тече не от деня на влизане в сила на допълнението, а от дата, предхождаща този ден, при което вземания, които са изискуеми днес, ще се окажат вече погасени по давност към минал момент или за погасяването им ще е достатъчен минимален срок“.

Повече подробности по темата четете тук.

Адвокат иска прокуратурата да провери Висшия адвокатски съвет за неизгодна сделка

Столичният адвокат Кирил Д. Петров е поискал прокуратурата да провери договора, с който Висшият адвокатски съвет (ВАдС) се задължи още три години да плаща за една единствена правно-информационна система (ПИС) от бюджета на адвокатурата, без да даде право на избор на близо 14 000-те ѝ членове – съобщава правно-информационният сайт Lex.bg.

Той е изпратил сигнал до Софийската градска прокуратура, в който настоява да се установи дали председателката на ВАдС Ралица Негенцова е сключила неизгодна сделка – престъпление по чл. 220 от Наказателния кодекс. Адвокат Петров разказва, че от колеги от страницата на Фейсбук общността на българските адвокати (ФОБА) е разбрал, че на 15 октомври 2020 г. Негенцова е сключила договор само с „Лакорда“ АД за „ползване на правно-информационна система за неизвестен брой потребители – адвокати, членове на адвокатски колегии от страната, за период от три години“. Той е установил, че сумата, която ВАдС се е задължил да плати на фирмата за три години, е над 800 000 лв. с ДДС.

Всъщност това е вторият договор на ВАдС с „Лакорда“. Още през 2017 г. съветът реши да плаща от бюджета на адвокатурата за най-малката правно-информационна система, която да бъде предоставена „безплатно“ на адвокатите. През 2020 г. ВАдС съобщи, че е сключен нов договор за още три години. Именно за него адвокат Петров настоява прокуратурата да извърши проверка и да установи дали е ощетена адвокатурата.

Повече подробности по темата четете тук.

И Висшият адвокатски съвет настоява за по-висок процент нормативно признати разходи

И Висшият адвокатски съвет настоява за по-висок процент нормативно признати разходи

Адвокатурата е готова да изрази своята гражданска и професионална позиция чрез съответни протестни действия в случай, че държавата не откликне на направени от нея мотивирани искания за увеличение на размера на нормативно признатите разходи. Това заявява в свое решение от днес Висшият адвокатски съвет (ВАдвС), като припомня, че исканията са направени още през месец март и ноември миналата година, съобщава сайтът „Правен свят“.

Припомняме, че тогава от адвокатурата изпрати писма до председателя на 44-то Народно събрание, до министър-председателя, до финансовия министър и председателя на комисията по правни въпроси в парламента.

Съгласно действащия чл. 29, ал. 1, т. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица свободните професии, сред които попадат и адвокатите, могат да намалят придобитият доход с разходи за дейността с едва 25 %.

Повече подробности по темата четете тук.