КС ще се произнесе по ретроактивността на абсолютната давност в ЗЗД

Конституционният съд (КС) допусна до разглеждане искането на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) за „отмяна“ на правилото, с което законодателят регламентира откога започва да тече новата 10-годишна абсолютна давност в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съобщава сайтът Лекс.бг. Определението за допускане до разглеждане на делото е било прието с 11 на 1 гласа от конституционните съдии.

Адвокатурата е атакувала в КС не самата давност, която беше въведена с нов чл. 112 ЗЗД и ще започне да се прилага от 2 юни 2021 г., а само разпоредбата, с която се урежда моментът, от който тя ще започне да тече за заварените случаи. Става дума за § 2 от Закона за задълженията и договорите, който гласи: „За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането“.

Според ВАдС законодателят е придал недопустимо обратно действие на института на абсолютната давност, „така щото 10-годишният срок на абсолютната давност да започва да тече не от деня на влизане в сила на допълнението, а от дата, предхождаща този ден, при което вземания, които са изискуеми днес, ще се окажат вече погасени по давност към минал момент или за погасяването им ще е достатъчен минимален срок“.

Повече подробности по темата четете тук.

Адвокат иска прокуратурата да провери Висшия адвокатски съвет за неизгодна сделка

Столичният адвокат Кирил Д. Петров е поискал прокуратурата да провери договора, с който Висшият адвокатски съвет (ВАдС) се задължи още три години да плаща за една единствена правно-информационна система (ПИС) от бюджета на адвокатурата, без да даде право на избор на близо 14 000-те ѝ членове – съобщава правно-информационният сайт Lex.bg.

Той е изпратил сигнал до Софийската градска прокуратура, в който настоява да се установи дали председателката на ВАдС Ралица Негенцова е сключила неизгодна сделка – престъпление по чл. 220 от Наказателния кодекс. Адвокат Петров разказва, че от колеги от страницата на Фейсбук общността на българските адвокати (ФОБА) е разбрал, че на 15 октомври 2020 г. Негенцова е сключила договор само с „Лакорда“ АД за „ползване на правно-информационна система за неизвестен брой потребители – адвокати, членове на адвокатски колегии от страната, за период от три години“. Той е установил, че сумата, която ВАдС се е задължил да плати на фирмата за три години, е над 800 000 лв. с ДДС.

Всъщност това е вторият договор на ВАдС с „Лакорда“. Още през 2017 г. съветът реши да плаща от бюджета на адвокатурата за най-малката правно-информационна система, която да бъде предоставена „безплатно“ на адвокатите. През 2020 г. ВАдС съобщи, че е сключен нов договор за още три години. Именно за него адвокат Петров настоява прокуратурата да извърши проверка и да установи дали е ощетена адвокатурата.

Повече подробности по темата четете тук.

И Висшият адвокатски съвет настоява за по-висок процент нормативно признати разходи

И Висшият адвокатски съвет настоява за по-висок процент нормативно признати разходи

Адвокатурата е готова да изрази своята гражданска и професионална позиция чрез съответни протестни действия в случай, че държавата не откликне на направени от нея мотивирани искания за увеличение на размера на нормативно признатите разходи. Това заявява в свое решение от днес Висшият адвокатски съвет (ВАдвС), като припомня, че исканията са направени още през месец март и ноември миналата година, съобщава сайтът „Правен свят“.

Припомняме, че тогава от адвокатурата изпрати писма до председателя на 44-то Народно събрание, до министър-председателя, до финансовия министър и председателя на комисията по правни въпроси в парламента.

Съгласно действащия чл. 29, ал. 1, т. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица свободните професии, сред които попадат и адвокатите, могат да намалят придобитият доход с разходи за дейността с едва 25 %.

Повече подробности по темата четете тук.

 

ВАС ще решава дали да отмени наредбата за заплащането на правна помощ от адвокатите

ВАС ще решава дали да отмени наредбата за заплащането на правна помощ от адвокатите

Адвокатска колегия-Кюстендил е поискала пълна отмяна на подзаконовия нормативен акт, делото е насрочено за 17 март – съобщава „Правен свят“

Върховният административен съд (ВАС) ще решава дали да отмени Наредбата за заплащането на правната помощ, което да отвори вратите към въвеждането на изцяло нов механизъм за заплащане на адвокатите, които я реализират. Това става ясно от публикувано в  „Държавен вестник“ обявление на съда, от което се разбира, че там е постъпило оспорване на наредбата от Адвокатската колегия–Кюстендил, представлявана от адв. Емил Димитров Велинов – председател на колегията, и съвета на колегията.

Делото пред ВАС е насрочено за 17 март.

А в самата си жалба до съда (виж пълния текст на жалбата в прикачения файл) от Колегията настояват, че: „изпълнителната власт в лицето на МС не може, т.е. няма властта да определя условия, ред, че и „принципи“ на заплащане на адвокатски възнаграждения, т.е. така както е „регламентирал“ заплащането на правната помощ от държавата МС с глави втора, трета и четвърта от обжалваната Наредба за заплащане на правната помщ“.

Повече подробности по темата четете в legalworld.bg.

ВАдС поиска да отпаднат декларациите и широките задължения на адвокатите за прането на пари

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) поиска да отпаднат декларациите за познаване на правилата срещу прането на пари, които адвокатите трябва да подават, както и да се пренапишат твърде широките им задължения по закона.

Той изпрати становище до Министерството на финансите, като използва за повод, че то огласи проект за изменение в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), с които отпадат задълженията на десетки организации да правят комплексна проверка (повече виж тук), за да настоява за промени и за адвокатите (пълния текст на становището виж тук). През лятото съветът обяви, че ще атакува разпоредби на ЗМИП в Конституционния съд, но това и до днес не се е случило (повече виж тук).

„Считаме за абсолютно наложително отпадане на задължението, вменено на адвокатите, членове на адвокатските колегии, да представят на адвокатските съвети на адвокатските колегии декларация съгласно образец, утвърден от директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и публикуван на страницата на ДАНС“, заявява ВАдС.

С декларациите адвокатите обявяват, че са се запознали с правилата срещу изпирането на пари в професията, които прие ВАдС (повече за тях можете да си припомните тук) и ще ги прилагат в работата си. Тези правила обаче така или иначе са задължителни за тях по силата на закона (чл. 4, т. 15 във вр. с чл. 101, ал. 4 ЗМИП) и от тях няма никакъв юридически или практически смисъл.

Повече подробности по темата четете тук.

КЗЛД: Няма пречка решенията по дисциплинарки срещу адвокати да се публикуват

Няма пречка Висшият дисциплинарен съд да публикува решенията, с които се налагат дисциплинарни наказания на адвокати, ако преди това са заличени личните данни от тях. Това отговори Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) на Висшия адвокатски съвет (ВАдС).

Той се допита до комисията, тъй като последното Общо събрание на адвокатите от страната взе решение, с коeто задължи председателя Висшия дисциплинарен съд Добринка Гърневска „да публикува практиката на дисциплинарните съдилища и Висшия дисциплинарен съд в определено място на сайта на Висшия адвокатски съвет, като има предвид пълният текст с мотивите на решенията, със заличени данни, както и решенията на събиранията на съда, които се провеждат два пъти годишно“.

Питането на ВАдС беше дали има нормативни пречки за това публикуване, ако се прави в тази секция на сайта му, в която се влиза само след регистрация и с електронен подпис.

КЗЛД обаче заяви, че след като личните данни от решенията, с които се налагат дисциплинарни наказания, ще бъдат анониминизирани, няма пречка те да бъдат качени и на общодостъпната секция на сайта му. И напомни, че това е „широко приложима практика при публикуване на съдебната практика“.

Повече подробности по темата четете тук.

Наредба урежда изцяло електронна вътрешна комуникация в адвокатурата

Електронна комуникация и движение на производствата вътре в адвокатурата предлага Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в проект за изцяло нова Наредба № 3 за реда за водене, съхраняване и достъп до регистрите на адвокатските колегии и единните адвокатски регистри (пълния му текст виж тук).

Той беше обявен за обществено обсъждане късно в петък вечерта и ВАдС дава срок от 30 дни на всички заинтересовани да дадат становища по него.

Проектът е от 110 страници, тъй като включва множество образци на различните заявления, които адвокатите подават до колегиите си или до ВАдС и на съответните разпореждания по тях.

Основната промяна е, че регистрите – на адвокатите, включително младшите и чуждестранните, на дружествата, съдружията и сътрудниците, официално стават „структурирана електронна единна база от данни, които се съхраняват и са собственост на Висшия адвокатски съвет“.

Както и досега е заложено регистрите да са публични. И се предвижда, че всеки има право на свободен и безплатен достъп до базата данни за целите на справка по извършените вписвания, заличавания и обявявания, но не и до приложените документи.

Повече подробности по темата четете тук.