Делото е образувано по искане  на  Висшия  адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 120, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. В редакцията си, в сила от 01.08.2023 г. (изм., обн. ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г.), оспорената разпоредба урежда, че при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита.

Според вносителя разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КСО  противоречи  на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, тъй като представлява „несправедлива уредба, която е и вътрешнопротиворечива“ предвид противоречието ѝ с чл. 7 от Конституцията, тъй като „допуска държавата да не отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица“.  Изложени са аргументи и за противоречие с чл. 56 от Конституцията „поради възпрепятстване и демотивиране на увредените лица да ползват правна помощ“.

С определение от 24.09.2024 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество, конституирал е заинтересувани институции и е отправил покана до специалисти от науката. Писмени становища и правно мнение са представили: министърът на труда и социалната политика, министърът на правосъдието, Националният осигурителен институт (НОИ), Съюзът на юристите в България и доц. д-р Райна Койчева.

С РЕШЕНИЕ №6 от 05 юни 2025 г. съдът постанови, че разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КСО противоречи на правото на защита (чл. 56 от Конституцията) и на принципа на отговорност на държавата за вреди (чл. 7 от Конституцията), поради което следва да бъде обявена за противоконституционна.