Намери се председател на ЦИК, КС образува дело за промените в Изборния кодекс

Камелия Нейкова ще е председател на ЦИК.

След оттеглянето на единствената кандидатура за председател на Централна избирателна комисия (ЦИК) – Красимир Ципов от ГЕРБ, днес се „намери“ председател – Камелия Нейкова. Кандидатурата ѝ беше издигната от „Има такъв народ“ (ИТН) на консултации при президента днес, които бяха извънредно свикани след като Бойко Борисов оттегли номинацията на Красимир Ципов за шеф на ЦИК. А до номинирането на Камелия Нейкова за председател на ЦИК се стигна след призив на Мая Манолова към хората на Слави Трифонов да я издигнат, защото е почтен човек и добър професионалист, съобщава сайтът Лекс.бг..

Междувременно Конституционният съд (КС) образува дело по искането на ГЕРБ (пълния му текст виж тук) за противоконституционни да бъдат обявени почти всички изменения в Изборния кодекс, направени от 45-то Народно събрание. За докладчик по него е определен Филип Димитров.

Измененията, срещу които ГЕРБ има най-много възражения, са тези, с които беше въведено гласуване с машина, с малки изключения. Делото в КС на прага на извънредни парламентарни избори поставя много сериозен въпрос – какво ще се случи, ако той се произнесе преди провеждането им, което на теория е възможно, и отмени действащите вече разпоредби в Изборния кодекс. Както е известно, миналата година конституционните съдии постановиха едно от най-фундаменталните си тълкувателни решения (повече за него виж тук), с което беше изоставено дългогодишното му разбиране, че след като дадена норма бъде обявена за противоконституционна, се възстановява предишната ѝ редакция. Актуалното и задължително тълкуване на КС е, че „решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие“. Т.е. настъпва законова празнота, която Народното събрание е задължено да запълни. Преди предстоящите и засега планирани за 11 юли 2021 г. парламентарни избори обаче няма да има действащо Народно събрание, т.е. няма кой да запълни евентуалната празнота в Изборния кодекс например за начина на гласуване. Какво ще се случи и дали КС ще бърза да се произнесе преди изборите и дали ще установи противоречие на атакуваните разпоредби с основния закон, предстои да разберем.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 37 от 07.05.2021 г.

Държавен вестник, брой 37 от 07.05.2021 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 37 от 07.05.2021 г.)

В новия 37-ми брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение № 5 от 27 април 2021 г. по конституционно дело № 13 от 2019 г., с което Конституционният съд (КС) отменя текстовете от Закона за политическите партии и Изборния кодекс, които дават възможност партиите да се финансират от дарения от юридически лица и еднолични търговци. КС обяви, че текстът, който казва, че собствените приходи на политическите партии са приходи от дарения от юридически лица и еднолични търговци, е противоконституционен. „Финансирането на партиите от юридически лица и еднолични търговци единствено при сега предвидените в закона ограничения е в несъответствие с конституционно допустимото“, пише в решението. Също така „възможността за пряко или косвено финансиране на политически партии от държавата и общините извън определеното в закона бюджетно финансиране, е конституционно недопустимо“.

 Изменена и допълнена е Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж – създава се механизъм, който гарантира точното прилагане на закона при определянето на намалението на индивидуалния коефициент, когато бъдещият пенсионер е правил вноски и във втория пенсионен стълб и има право на втора пенсия. При определяне на индивидуалния коефициент за изчисляване на пенсията от НОИ ще се отчитат и годините осигурителен стаж със и без осигуряване в универсален пенсионен фонд, като се взема предвид броят на месеците, през които лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд спрямо общата продължителност на осигурителния му стаж. Ще се взема предвид и трансферът от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за периода от 2009 г. до 2015 г. включително. Предвижда се заявлението на пенсионера за ежегодно преизчисляване на пенсията да може да се подава както едновременно със заявлението за отпускане на пенсията, така и на по-късен етап.

Промени има в Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване. Въвежда се изменение за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на България, съгласно приложимото законодателство на Европейския съюз.

Държавен вестник, брой 35 от 27.04.2021 г.

Държавен вестник, брой 35 от 27.04.2021 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

КС ще се произнесе по ретроактивността на абсолютната давност в ЗЗД

Конституционният съд (КС) допусна до разглеждане искането на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) за „отмяна“ на правилото, с което законодателят регламентира откога започва да тече новата 10-годишна абсолютна давност в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съобщава сайтът Лекс.бг. Определението за допускане до разглеждане на делото е било прието с 11 на 1 гласа от конституционните съдии.

Адвокатурата е атакувала в КС не самата давност, която беше въведена с нов чл. 112 ЗЗД и ще започне да се прилага от 2 юни 2021 г., а само разпоредбата, с която се урежда моментът, от който тя ще започне да тече за заварените случаи. Става дума за § 2 от Закона за задълженията и договорите, който гласи: „За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането“.

Според ВАдС законодателят е придал недопустимо обратно действие на института на абсолютната давност, „така щото 10-годишният срок на абсолютната давност да започва да тече не от деня на влизане в сила на допълнението, а от дата, предхождаща този ден, при което вземания, които са изискуеми днес, ще се окажат вече погасени по давност към минал момент или за погасяването им ще е достатъчен минимален срок“.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 101 от 27.11.2020 г.

Държавен вестник, брой 101 от 27.11.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Конституционният съд отмени следенето на телефоните на неспазващите карантина

Правото на личен живот не е привилегия само за спокойни времена, заяви КС

Конституционният съд (КС) отмени въведената заради епидемията от COVID-19 възможност на службите да проследяват телефоните на хора, които не спазват задължителната карантина и изолация. Решението е взето с 10 гласа, а на особено мнение са останали Павлина Панова и Анастас Анастасов.

Скоро след обявяването на извънредното положение бяха направени промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), с които (в чл. 251б) беше предвидено, че данните с които се установяват ползваните клетки от мобилните телефони трябва да се пазят 6 месеца и „за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение“.

Право да искат справка за тях беше дадено на Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР. Достъпът им се предоставя незабавно, а те след това трябва да уведомят председателя на съответния районен съд. Той пък пост фактум трябва с разпореждане да потвърди извършените действия. Ако обаче откаже да го направи, данните за клетките, през които е минал мобилният телефон на поставения под карантина, трябва да бъдат унищожени.

След приемането на промените в ЗЕС те незабавно бяха оспорени от депутати от БСП.

В решението си (пълния му текст виж тук) КС анализира не само своите предишни произнасяния по ЗЕС, но стъпва и на серия от решения на Съда на ЕС, в които се обсъжда проследяването на трафичните данни.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 92 от 27.10.2020 г.)

В новия 92-ри брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, чиято цел е изпълнение на задължението на страната ни да осигури възможност за прилагане на разпоредбите на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението за Единен патентен съд.

Създава се глава „Представители по индустриална собственост“, с която изчерпателно се регламентират всички въпроси, свързани с упражняването на дейността по представителство по индустриална собственост, особените правила по вписване на тези лица, дружества или съдружия в регистрите, издаването на удостоверение, спирането и прекратяването на дейността, отписването от регистъра и обезсилването на издадено удостоверение. Като цяло предложените текстове възпроизвеждат досегашната правна уредба, съдържаща се в Наредбата за представителите по индустриална собственост, и там трябва да отпаднат съществуващите разпоредби, съгласно които от потребителите се изисква представяне на документи, които Патентното ведомство следва да събира по служебен път.

Променя се срокът, в който потребител може да иска удължаване на срока за извършване на определено действие поради настъпили особени непредвидени обстоятелства, като се предвижда той да бъде до един месец след отпадане на причината, но не по-късно от три месеца от изтичане на пропуснатия срок, като изрично се посочват хипотезите, при които удължаване на срока не се допуска. Съкратен е и срокът, в който подателят на заявление за регистрация на полезен модел може да направи искане за отлагане на регистрацията, като се предвижда това искане да бъде правено едновременно с подаване на заявлението, а не както досега – в тримесечен срок от подаването.

Разширява се кръгът на лицата, които могат да осъществяват представителство пред Патентното ведомство – то ще може да бъде упражнявано и от адвокати, които са придобили право да извършват дейност по реда на Закона за адвокатурата.

С преходните и заключителните разпоредби се изменя и Законът за мерките и действията по време на извънредното положение. Разпоредбата, свързана с правомощията на управляващите органи на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, ще се прилага и по време на извънредната епидемична обстановка, в каквато се намира страната ни в момента, и 9 месеца след нейната отмяна, като новата разпоредба влиза в сила от 14 юли 2020 г.

Обнародвано е Решение № 14 от 15 октомври 2020 г. по конституционно дело № 2 от 2020 г., с което Конституционният съд (КС) премахва необжалваемостта на общите устройствени планове. Той обяви за противоконституционен чл. 215, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). За противоречаща на основния закон беше обявена и нормата на чл. 208, ал. 1 от ЗУТ в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години“.

КС счита, че възможността за обжалване на подробните устройствени планове (ПУП) не е в състояние да отстрани допуснатите нарушения при изработване на общите устройствени планове (ОУП): „Намерението на законодателя да предвиди необжалваемост на общите устройствени планове не е проведено последователно в духа на принципа за равенство, тъй като държавата може чрез областния управител да защити държавните и обществените интереси, ако приеме, че те са засегнати от акта на органа на местно самоуправление за одобряване на общия устройствен план. С разпоредбата на чл. 127, ал. 6, изр. 2 ЗУТ е предоставено право на областния управител да върне решението на общинския съвет за одобряване на общия устройствен план за ново обсъждане или да го оспори пред съответния административен съд при условията и по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Това правомощие на областния управител е в защита на държавния интерес, като в същото време възможността за защита на личния интерес на гражданите е отнета“.

Другата отменена разпоредба регламентираше, че срокът за започване на отчуждителни процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост за имоти, предвидени за озеленени площи, е 15 години. „Определеният в оспорения израз на чл. 208, ал. 1 ЗУТ срок от 15 години за започване на отчуждителното производство за имоти, отредени по влезлия в сила подробен устройствен план за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 ЗУТ, противоречи на легитимните правни очаквания и създава правна несигурност, което противоречи на принципа на правовата държава“, пишат конституционните съдии. Освен това той противоречи и на публичния интерес.

Промени има в Наредбата за приобщаващото образование, съгласно които допълнителното обучение може да се осъществява синхронно от разстояние в електронна среда най-малко 10 учебни часа месечно.

Допълнително обучение по учебни предмети ще има за ученици, които са отсъствали от училище повече от 10 учебни дни, или за компенсиране за ученици, които се обучават несинхронно от разстояние в електронна среда.

Създава се възможност дейности за подкрепа на личностното развитие от разстояние в електронна среда да се осъществяват и от центровете за специална образователна подкрепа.

Държавен вестник, брой 92 от 27.10.2020 г.

Държавен вестник, брой 92 от 27.10.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

КС ще се произнесе за комисията за нова Конституция и за банковата несъстоятелност

Конституционният съд (КС) обяви, че ще се произнесе дали е спазен основният закон при част от многобройните промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) заради фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) и при създаването на временна комисия в парламента за обсъждане на проекта на ГЕРБ за нова Конституция. С определения от днес двете дела бяха допуснати за разглеждане.

Искането за „отмяна“ на 9 разпоредби от ЗБН е на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). За допускането му са гласували 11 конституционни съдии, а против е бил Гроздан Илиев.

Оспорените разпоредби са § 5 – 8 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп., ДВ, бр. 33 от 2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от ЗБН, §1, т.7 от допълнителните разпоредби на ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22 от 2015 г.), § 16 от ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр. 61 от 2015 г.), чл. 60б, ал. 1 – 3 от ЗБН и § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗБН. За част от тези норми самият закон заявява, че се отнасят само за казуса с Корпоративна търговска банка, други въвеждат общи правила.

Адвокатурата изрежда множество нарушения на основния закон при деветте разпоредби – недопустимо обратно действие, противоречивост, неяснота, нарушение на принципа за равенство пред закона и други.

За един от текстовете от ЗБН, по чието конституционосъобразност предстои да се произнесе КС, това е втори опит да бъде поставен на вниманието на членовете му. Става дума за § 8 от преходните и заключителни разпоредби на ЗБН. С него се придаде обратно действие от 20 юни 2014 г. на преформулираните през 2018 г. основания (чл. 59 ЗБН) за относителна недействителност на извършени от кредитори на банката или от самата нея прихващания.

Повече подробности по темата четете тук.