Във всички случаи, когато допуска изпълнение на Европейска заповед за арест, съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на исканото лице до фактическото му предаване на издаващата държава.“ Това правило в българския Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) беше обявено за противно на правото на Европейския съюз от съда в Люксембург (пълния текст на решението виж тук).
СЕС беше сезиран от Софийския градски съд (СГС) заради произнасянето му по ЕЗА, с която се иска предаването на българин на австрийските власти за разследване за кражба на десетки велосипеди. Мъжът е задържан, за да бъде изправен пред съда, който да се произнесе за изпълнението на заповедта. В хода на производството СГС го пуска под гаранция, тъй като приема, че няма опасност от укриване. Търсеният от Австрия българин заявява, че би се съгласил незабавно да бъде предаден на австрийските съдебни органи, но оспорва необходимостта да бъде задържан, евентуално за дълго време, докато се осъществи предаването му. Прави искане да му бъде разрешено да пътува самостоятелно до Австрия, където има упълномощен адвокат.
Член 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА обаче задължава съда, след като допусне изпълнението на ЕЗА, да постанови задържане, докато търсеното лице бъде предадено на държавата, издала заповедта.
Така СГС решава да се обърне към Съда на ЕС, за да установи дали това правило е съвместимо с правото на съюза.
В новия брой 95 на „Държавен вестник“ се обнародва Закон за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация.
Проверка на електронна идентичност по електронна заявка на държавни органи, на лица, осъществяващи публични функции, и на организации, предоставящи обществени услуги, се извършва безвъзмездно от центъра за електронна индефикация по чл. 9, ал. 1.
Удостоверения за овластяване се издават само по електронен път.
Обнародва се Наредба № 33 от 6 октомври 2026 г. за извършване на услуги от общ икономически интерес с железопътен транспорт.
Наредбата поставя ясни критерии за това кога дадена ЖП линия или маршрут се считат за пазарно неефективни, което дава легитимно право на държавата да се намеси и да ги субсидира.
Обнародва се Закон за ратифициране на Споразумението между Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС) и правителството на Република България за окончателно уреждане на взаимните претенции и задължения във връзка с оттеглянето на Република България от Споразумението за организацията и дейността на МБИС и от членството в МБИС.
Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесени от Министерския съвет. С тях се цели да се модернизира нормативната рамка на българския капиталов пазар, като се въведат разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/2810.
Със законопроекта се предоставя възможност на дружества, които искат да привлекат капитал чрез многостранна система за търговия, включително чрез пазара за растеж на многостранна система за търговия, да могат да привлекат нови инвеститори и капитал, без основателите и ключовите акционери автоматично да губят контрол върху стратегическото управление на дружеството. За тази цел се създава структура с акции с право на повече гласове.
Народното събрание ратифицира Споразумението между Международната банка за икономическо сътрудничество и правителството на Република България за окончателно уреждане на взаимните претенции и задължения във връзка с оттеглянето на страната ни от членство в банката.
Членството на Република България в Международната банка за икономическо сътрудничество е прекратено на 17 август 2023 г., в изпълнение на приетия от 48-ото Народно събрание на 1 февруари 2023 г. Закон за денонсиране на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на Споразумението за организацията и дейността на Международната банка за икономическо сътрудничество. Споразумението предвижда Международната банка за икономическо сътрудничество да изплати на България пълния размер на вноската ѝ във внесения капитал на банката в размер на 15,1 милиона евро, чрез нарастващи годишни вноски, в съответствие с предвиден в споразумението график за период от 20 години.
Парламентът ратифицира Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на България и правителството на Монголия, подписана на 21 ноември 2025 г. в София. Спогодбата създава необходимата правна основа за двустранното сътрудничество в областта на въздушния транспорт между България и Монголия, като отразява най-съвременните развития в сектора на международното гражданско въздухоплаване и приложимите практики на регулиране при предоставянето на въздушно-транспортни услуги в пазарите на двете страни. Тя съдържа условия за трайна и взаимноизгодна експлоатация на редовни международни въздушни линии при съвременните условия на действие на международните стандарти и изискванията за техническа безопасност, сигурност и икономическа ефективност.
Народното събрание и парламентарните комисии няма да провеждат редовни заседания в периода от 21 до 30 октомври 2026 г. включително, гласува парламентът. Проектът на решение беше предложен от Петър Витанов от „Прогресивна България“ и група народни представители и включен като допълнителна точка в дневен ред по предложение на председателя на Народното събрание Михаела Доцова.
Във времето за парламентарен контрол на въпроси на народни представители отговориха министрите Иван Демерджиев, Велислава Петрова – Чамова, Николай Найденов, Наталия Ефремова, Катя Ивкова, Иван Шишков и Росица Карамфилова – Благова.
В новия брой 94 на „Държавен вестник“ се обнародва Втори допълнителен протокол към Споразумението за услугите попощенските плащания.
Протоколът цели да модернизира, дигитализира и повиши сигурността на трансграничните пощенски финансови услуги. Той задължава определените пощенски оператори, включително „Български пощи“, да прилагат мерки срещу изпирането на пари, финансирането на тероризма и финансовите измами. Актуализират се правилата за защита и обмен на лични данни, въвеждат се изисквания за сигурност на клиентските средства и се регламентират разплащанията чрез разплащателната къща (Clearing House) на Всемирния пощенски съюз с цел по-надеждни и ефективни международни трансакции.
Обнародва се Решение за работата на Народното събрание и парламентарните комисии през месец октомври 2026 г.
Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за частната охранителна дейност. С измененията, внесени от Министерския съвет, се разширява кръгът от лица, които могат да извършват частна охранителна дейност.
Управителите на търговски дружества и юридическите лица да се включват в категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност, реши парламентът. Предвижда се изменение в броя на служителите на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, в Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност в съответствие с броя на упълномощените представители на сдруженията на лицата, извършващи частна охранителна дейност.
Досега възложител по договор за „лична охрана“ можеше да бъде само физическо лице – управител или собственик на дружеството, а с добавянето на „юридическо лице“ ще се обхванат случаите, когато дружество се явява в качеството на „възложител“ по договор за лична охрана на управител, собственик, служител или друго служебно лице, срещу което има реална заплаха, като самото охранявано физическо лице няма финансовата възможност да поеме разходите за личната си охрана, посочва вносителят.
С цел преодоляване на неравнопоставеността между търговците, регистрирани по българското законодателство, и търговците, регистрирани по законодателството на друга държава членка на ЕС, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, се предвижда държавна такса за издаване на удостоверения в размер, определен с тарифа.
В новия брой 93 на „Държавен вестник“ се обнародва Правилник за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса.
За скъпоструващите лекарствени продукти, за които се извършва експертиза по чл. 78, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, НЗОК и външни експерти, специалисти по съответните заболявания, определени със заповед на управителя на НЗОК, съвместно изготвят проекти на изисквания за провеждане на лечение на конкретни заболявания със скъпоструващи лекарствени продукти, както и проекти за изменение и допълнение на действащи изисквания. Проектите следва да съдържат реквизитите, определени в образеца на изисквания, който е приложение към НРД за медицинските дейности.
Всеки проект се предоставя за становище на съответния експертен съвет по медицинска специалност или медицинска дейност по член 6а, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето.
В текущия брой се обнародва Правилник за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Патентното ведомство на Република България.
