Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за публичните финанси, внесени от Министерския съвет. Те са свързани с въвеждане на нови правила за бюджетно планиране при запазване на основните ограничения от Пакта за стабилност и растеж за дефицита и дълга и проследяване на ръста на нетните разходи спрямо одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за България.

Предлага се създаване на нова разпоредба, с която за първи път се въвежда правило националните финансирани инвестиции да се включат в бюджета след предварителна оценка и приоритизация. Предвижда се в случаите, когато бюджетът не е приет навреме, държавата да може да рефинансира дълга си както главница, така и лихви, не само на вътрешния пазар, но и чрез емисии на международните пазари. Това е защита срещу ликвидния риск и възможност да се рефинансира дълга при най-добри условия, се посочва в мотивите. Въвеждат се също два нови документа – Национален средносрочен фискално-структурен план и Годишен доклад за напредъка, които заменят конвергентната програма и Националната програма за реформи.

Прагът за регистрация по ДДС да се увеличава поетапно през следващите три години, предвиждат приети на първо четене от Народното събрание промени в Закона за данък върху добавената стойност. В пленарна зала бяха обсъдени пет законопроекта за изменения на закона, четирите, предложени от народни представители от различни парламентарни групи, бяха отхвърлени.

Законопроектът, внесен от Министерския съвет, предвижда поетапно увеличение на прага за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност – до 60 хил. евро през 2027 г., 70 хил. евро през 2028 г. и 75 хил. евро през 2029 г. Запазва се възможността малките предприятия, чийто оборот не надвишава прага, и занапред да имат възможност да упражняват правото си да прилагат общия режим за ДДС. Сред промените е въвеждането на задължително електронно фактуриране и отчитане в реално време за местни доставки от 2028 г.

Промяната е във връзка с уеднаквяване на изискванията с европейската рамка ViDA („ДДС в цифровата ера“), съгласно които от 1 юли 2030 г. държавите членки трябва да въвеждат в националното законодателство задължително електронно фактуриране за трансгранични доставки. 

Народното събрание прие на първо четене и промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Те предвиждат въвеждането на акциз за мощните автомобили и забрана за търговия с домашна ракия. Според промените леките автомобили с максимална полезна мощност на двигателя с вътрешно горене, равна на или по-голяма от 250 kW (340 к.с.), ще се облагат с акциз в размер, определен в зависимост от мощността на двигателя.

Парламентът ратифицира Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство за периода 2021 – 2028 г. между България и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, внесен от Министерския съвет.

Пресцентър на НС

В новия брой 103 на „Държавен вестник“ се обнародва Постановление № 249 от 11 ноември 2026 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, приет с Постановление № 243 на Министерския съвет от 1998 г.

Целта на постановлението е да регламентира реда и условията за отпускане на целева помощ за великденските и коледните празници на определени лица и семейства, които получават социално подпомагане. Получената помощ няма да се счита за доход при определяне на средномесечните доходи и няма да ограничава правото на гражданите да получават други социални помощи и подкрепа.

В текущия брой се обнародва Анекс към Протокола за сътрудничество между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на националната отбрана на Социалистическа република Виетнам в областта на подготовката на кадри.

В новия брой 102 на „Държавен вестник“ се обнародва Изменение № 2 на Споразумението за поддръжка между Министерството на отбраната на Република България и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE), представлявано от Съюзното съвместно командване на силите на НАТО в Неапол (JFCNP), относно поддръжката за Щабния елемент за интегриране на сили на НАТО, разположен в София, Република България (NFIU BGR).

Споразумението определя условията и задълженията, свързани с предоставянето на логистична и административна подкрепа на Щабния елемент за интегриране на сили на НАТО (NFIU BGR), базиран в София.

С него се конкретизират отговорностите на участващите страни чрез допълване и прецизиране на разпоредбите в отделните раздели, касаещи осигуряването на необходимата поддръжка, включително удовлетворяването на специфични потребности и подобряването на координацията между страните. Основната цел е да се гарантира ефективното и безпрепятствено функциониране на щабния елемент на територията на Република България.

Обнародва се Решение по Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2025 г.

Народното събрание прие второ четене промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух. С тях се определят органите, които ще отговарят за прилагането на изискванията на нови регламенти на ЕС за веществата, нарушаващи озоновия слой, и се установяват техните правомощия.

Въвежда се ефективна система за контрол и санкции за нарушенията на задълженията по регламентите, като санкциите са определени по видове нарушения и са съразмерни, възпиращи и приложими от отговорните органи.

Определят се сертифициращи органи по регламентите и се гарантира, че са създадени условия за сертифицирането на физически и юридически лица, извършващи дейности по монтаж, ремонт, поддръжка, сервизно обслужване, възстановяване или извеждане от експлоатация на оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове и алтернативи на тези газове.

Парламентът гласува на второ четене промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. С измененията се модернизира нормативната рамка на българския капиталов пазар, като се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/2810.

Със законопроекта се дава възможност дружества, които имат акции с право на повече от един глас, да бъдат допуснати до търговия на многостранна система за търговия, включително пазар за растеж на малки и средни предприятия.

Акционерно дружество, чиито акции не са допуснати до търговия на регулиран пазар или многостранна система за търговия, може да приеме структура с акции с право на повече гласове с цел акции на това дружество да бъдат допуснати до търговия на многостранна система за търговия, предвиждат приетите текстове. Решението за приемане на структура с акции с право на повече гласове, както и решението за промяна на тази структура, включително за отпадане на засилените права на глас, се приемат с квалифицирано мнозинство от най-малко две трети от всеки клас от представените на общото събрание акции.

В съответствие с изискванията на директивата новата уредба създава механизъм за запазване на контрола при управлението на дружества с акции с повече гласове, което ще доведе до намаляване на бариерите пред иновативните стартиращи дружества у нас.

Предвижда се двоен праг на квалифицираното мнозинство с оглед защита на миноритарните акционери. В тази връзка решенията на общото събрание на акционерите, които се вземат с квалифицирано мнозинство съгласно Търговския закон, ще се приемат с квалифицирано мнозинство – едновременно, от подадените гласове и от представените на общото събрание акции.

Предвидени са и изисквания за прозрачност, като дружествата следва да оповестяват информация за различните класове акции, правата и ограниченията по тях, както и за притежателите на акции с право на повече гласове, когато те представляват над 5% от правата на глас.

Разпоредбите за търговията с акции с право на повече гласове се предвижда да влязат в сила от 5 декември 2026 г.

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за административното регулиране на производството на оптични дискове и матрици, внесени от Министерския съвет.

Пресцентър на НС

Държавен вестник, брой 101 от 06.11.2026 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Има още →

В новия брой 101 на „Държавен вестник“ се обнародва Решение № 441-ПВР от 3 ноември 2026 г. относно обявяване на окончателните резултати от изборите за президент и вицепрезидент на републиката и на имената на избраните президент и вицепрезидент на републиката.

На 25 октомври 2026 г. се проведоха избори за президент и вицепрезидент на Република България. От общо 6 584 025 избиратели, имащи право на глас съгласно чл. 42, ал. 1 от Конституцията на Република България, своя вот упражниха 1 525 034 души, съгласно положените подписи в избирателните списъци.

За президент на Република България е обявена Илияна Малинова Йотова, а за вицепрезидент – Кирил Александров Вълчев.

В текущия брой се обнародва Правилник за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Комисията за защита на конкуренцията.

Въвеждат се нови раздели, уреждащи условията и реда за назначаване на външни експерти, които да подпомагат производствата, като се изисква подаването на декларации за безпристрастност и липса на конфликт на интереси.

• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“
• Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча