Държавен вестник, брой 24 от 21.03.2025 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
Полезно в ДВ (бр. 24 от 21.03.2025 г.)
В новия брой 24 на „Държавен вестник“ е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № I-45 от 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Необходимо е да се отчетат процесите, водещи до затруднения или до невъзможност за срочното и качественото изпълнение на административните услуги свързани с регистрация на превозни средства. В тази връзка е налице е необходимост от облекчаване на режима по отношение на предоставяните документи. С цел намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, издаваните от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) индивидуални одобрения следва да могат да се предоставят по електронен път от ИААА. С приемането на промените в Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. ще се постигне намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса, като се очаква подобряване и намаляване на времето за извършване на административните услуги, с редуциране на факторите, които водят до забавяне или до невъзможност за навременното и качественото им изпълнение.
В текущия брой се обнародва Заповед № РД-06-3 от 13 март 2025 г. за утвърждаване на Методика за определяне на размера на намаления та при неспазване на изискванията, свързани с условията на труд и заетост или задълженията на работодателите, произтичащи от правните актове, посочени в приложение IV на Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013.
Народното събрание прие на второ четене бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравно-осигурителна каса за 2025 г.
Народното събрание прие на второ четене бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравно-осигурителна каса за 2025 г.
В бюджета на Държавното обществено осигуряване са предвидени 24,103 млрд. лв. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях, което е с 2,499 млрд. лв. или с 11,6 на сто повече спрямо тези разходи през 2024 г. Общият размер на разходите по консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване за годината е близо 27,4 млрд. лв.
Предвидено е увеличение на минималната работна заплата за страната от 933 лв. на 1077 лв. от 1 януари 2025 г. Приетите разпоредби предвиждат увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 933 лв. на 1077 лв. и на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица – от 3750 лв. на 4130 лв. от 1 април 2025 г. Запазват се размерите на осигурителните вноски за всички фондове, както и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.
Всички пенсии, отпуснати до края на 2024 г., следва да се осъвременят по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с 8,6 процента от 1 юли 2025 г., реши Народното събрание. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 580,57 лв. на 630,50 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лв.
Бюджетът на Държавното обществено осигуряване предвижда запазване на минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица – 18 лв., както и на максималният дневен размер – 107,14лв. Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни и размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 780 лв.
Разходът за пенсии през 2025 г. се очаква да бъде около 11,2% от прогнозния БВП за годината. За 2025 г. се планира общият разход за парични обезщетения и помощи да бъде 3 073 900 000 лв., което е с 20,7 на сто повече спрямо Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г.
Парламентът прие окончателно, на второ четене, бюджета на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) за 2025 г. Депутатите гласуваха Касата да заплаща лекарствата по лекарско предписание за домашно лечение на остри инфекциозни заболявания, включително антибактериални лекарствени продукти, на територията на страната на деца до 7-годишна възраст. Разпоредбата ще влезе в сила от 1 юли т.г.
В план-сметката на НЗОК за 2025 г., която е с балансирано бюджетно салдо, са предвидени 9 474 000 000 лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 9 256 000 000 лв., от които 5 746 000 000 лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 3 509 000 000 лв. – трансфери за здравно осигуряване.
Общо разходите за 2025 г. са 9 474 000 000 лева.
Приходите и разходите са с 1 306 000 000 лв. повече спрямо заложените в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г. или 16% ръст, се отбелязва в доклада на бюджетната комисия.
Предвидените средства за здравноосигурителни плащания са 8 873 000 000 лв., което представлява увеличение с 1 242 000 000 лв. спрямо Закона за бюджета на касата за миналата година, или 16,3% ръст.
През 2025 г. се предвижда Министерството на здравеопазването всеки месец да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер от 191 100 000 лв. за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2025 г. остава 8 на сто, гласува парламентът.
Националната здравноосигурителна каса осигурява финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с с нея в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или са единствeн изпълнител за съответната дейност в общината, както и с денонощен режим на работа.
България е осъдена да плати 1 593 000 евро за забавено с 885 дни транспониране на директива
Съдът на Европейския съюз (СЕС) осъди България да плати санкция от 1 593 000 евро, защото е забавила с 885 дни транспонирането на Директивата за насърчаване на чисти и енергийноефективни пътни преводни средства.
През септември 2021 г. Европейската комисия е уведомила официално България, че срокът за транспониране на Директива 2019/1161 е изтекъл. Въпросната директива е свързана с обществените поръчки за чисти превозни средства.
Съдът е отхвърлил политическата нестабилност и пандемията от ковид като аргументи на България за невъзможност да се извърши транспонирането.
„Съдът смята, че доводът на България за политическата нестабилност не може да бъде приет. Той напомня постоянната практика, съгласно която държава членка не може да се позовава на разпоредби, практики или положения, съществуващи в нейния вътрешен правен ред, за да обоснове неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на Съюза.
Въпреки че здравна криза с мащаба на пандемията от COVID‑19 е външно за България непредвидимо събитие, това не променя факта, че тя е трябвало да действа с цялата дължима грижа, като уведоми Комисията своевременно за срещнатите трудности, поне преди изтичането на срока, определен в мотивираното становище от 6 април 2022 г.“, съобщиха от СЕС.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.
Полезно в ДВ (бр. 23 от 18.03.2025 г.)
В новия брой 23 на „Държавен вестник“ се обнародва Наредба за изменение и допълнение на Наредба № І-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
В текущия брой се обнародва Постановление № 17 от 14 март 2025 г. за изменение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, приет с Постановление № 202 на Министерския съвет от 2010 г.
С измененията в Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) от 2018 г. с цел постигане на обвързаност между научните постижения на кандидатите и възможностите за академичното им израстване, са въведени условия към кандидатите за придобиване на научна степен или за заемане на академична длъжност да отговарят на „минимални национални изисквания“ към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната им дейност. Минималните национални изисквания се изразяват в минимален брой точки, които трябва да получи кандидатът в съответствие с индивидуалните си резултати по обективно измерими показатели, които са съотносими към отделна научна област и/или професионално направление.
Държавен вестник, брой 23 от 18.03.2025 г.
Държавен вестник, брой 23 от 18.03.2025 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
СЕС: Разходите за платено поръчителство по бързите кредити влизат в ГПР
Практиката на фирмите за бързи кредити да изискват поръчител по кредита и ако клиентът не може да си намери, поръчител да става свързана с кредитора фирма, за което длъжникът плаща значително възнаграждение, понякога надхвърлящо и размера на заема, беше подложена на детайлен анализ от Съда на Европейския съюз (пълния текст на решението виж тук).
Това стана по искане на съдията от Софийския районен съд (СРС) Андрей Георгиев, който преди почти две години постави пред съда в Люксембург 12 въпроса за нея.
Става дума за случаите, в които фирмите за бързи кредити изискват поръчител като условие за отпускане на кредита или за бързото му отпускане. Поръчителят пък е дъщерно дружество на фирмата за бързи кредити и получава възнаграждение, което е от 75% до над 100% от общата сума, която трябва да се плати по кредита. А цената за поръчителството се плаща на датите на падежите на вноските по кредит. Пред Съда на ЕС съдия Георгиев изтъкна, че от практиката си има основателни съмнения, че договорите за поръчителство се сключват най-вече, за да се заобиколи законовото ограничение ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва.
С решението си СЕС дава задължително тълкуване на основните моменти, свързани с възможността на съдилищата да преценяват дали с договорите за поръчителство се нарушават правата на потребителите. Съдът постанови, че разходите за поръчител в този случай водят до увеличаването на общия размер на дълга и следователно влизат в годишния процент на разходите (ГПР), а когато в ГПР на договор за потребителски кредит не са посочени всички изисквани от Директивата относно договорите за потребителски кредити разходи, е допустимо обявяването му за нищожен (което води до връщане само на главницата, без да се дължат лихви и разноски).
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.
Полезно в ДВ (бр. 22 от 15.03.2025 г.)
В извънредния 22-ри брой на „Държавен вестник“ се обнародва Решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната.
Удължава се срока на действие на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната с три месеца. Обнародва се Решение № 4158-НС от 13 март 2025 г. относно изменение и допълнение на Решение № 3998-НС от 31 октомври 2024 г. и Решение № 4086-НС от 16 януари 2025 г. на ЦИК в изпълнение на Решение № 1 от 13 март 2025 г. по конституционно дело № 33/2024
Държавен вестник, брой 22 от 15.03.2025 г.
Държавен вестник, брой 22 от 15.03.2025 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
Бюджетната комисия прие на второ четене законопроекта за бюджет за 2025 г.
В своя публикация екип на сайта Investor.bg съобщава, че проектът на Закон за държавния бюджет за 2025 година е бил приет на второ четене от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание.
В хода на обсъжданията близо 38000 предложения на „Възраждане“ са отхвърлени като недопустими. Не са приети и редица други предложения на депутати: на Асен Василев за увеличаване с 50 на сто на данъчните облекчения за работещи родители с деца, което би струвало на бюджета 210 млн. лв, на Мартин Димитров от ПП-ДБ да се премахне от проектобюджета параграф, който предвижда юридически лица да могат „да правят дарение“ на бюджета под формата на доброволни вноски за целите на реализирацията на публични инвестиции, на депутатите Мартин Димитров, Асен Василев и Димо Дренчев от „Възраждане“ да не се понижава прагът за регистрация по ДДС от 166 000 лева на 100 000 лева и др.
Повече подробности по темата четете в Investor.bg