Държавен вестник, брой 98 от 27.10.2026 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
За временен достъп проверете тук.
Държавен вестник, брой 98 от 27.10.2026 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
За временен достъп проверете тук.

В новия брой 98 на „Държавен вестник“ се обнародва Решение № 316 от 8 октомври 2026 г. за изменение и допълнение на Правилата за използване на радиочестотния спектър за електронни съобщителни мрежи от спътникови радиослужби след издаване на разрешение.
Документът прецизира техническите и правните изисквания, свързани с използването на радиочестотния спектър от сателитни оператори и наземни станции, за чиято дейност се изисква индивидуално разрешение съгласно Закона за електронните съобщения. Основната цел на измененията е да се гарантира съответствие с международните стандарти и препоръки на ITU и CEPT, както и да се предотвратят вредните радиосмущения между различните спътникови и наземни комуникационни мрежи.
Обнародва се Решение № 318 от 8 октомври 2026 г. за изменение и допълнение на Правилата за свободно използване на радио честотния спектър.

Пламен Петков от Софийската районна прокуратура, Ивайло Илиев от окръжната прокуратура в Кюстендил, Ивайло Ангелов от Софийската апелативна прокуратура и Красимира Филипова от Върховната касационна прокуратура ще са новите членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на прокурорите.
Това показват окончателните резултати от балотажа на вота, на който Пламен Петков получи 556 гласа, Ивайло Илиев – 496, за Ивайло Ангелов гласуваха 491 прокурори, а за Красимира Филипова – 442.
Те бяха и сред петимата, които получиха най-голямо доверие от прокурорите и при първото гласуване вчера, но тогава никой нямаше повече от половината действителни гласове. При второто гласуване обаче няма такова изискване и за избрани се приемат кандидатите, които са получили най-много гласове.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.
Държавен вестник, брой 97 от 23.10.2026 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
За временен достъп проверете тук.
В новия брой 97 на „Държавен вестник“ се обнародва Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
Застрахователните компании вече няма да имат право да отказват издаването на задължителна застраховка със срок от 30 дни за определени превозни средства, като мотоциклети и кемпери. Промяната е в полза на шофьорите, които използват тези превозни средства предимно през определени сезони. Освен това Комисията за финансов надзор (КФН) получава правомощието самостоятелно да разпорежда мерки за компенсиране на недостиг във фондовете на Гаранционния фонд, докато досега това можеше да става единствено по предложение на Управителния съвет на фонда.
Обнародва се Двугодишно споразумение за сътрудничество между Министерството на здравеопазването на Република България и Регионалния офис за Европа на Световната здравна организация за 2026 – 2027 г.
Подкрепа за реформи в българското здравеопазване, насочени към подобряване на качеството и достъпността на здравните услуги за гражданите без риск от финансови затруднения.
Обнародва се Наредба № 57 от 16 октомври 2026 г. за придобиване на квалификация по професията „Подпомагане на лица от уязвими групи“.

Всеки засегнат от бавно правосъдие да изпрати сигнал до Софийската адвокатска колегия (САК), призовават от ръководството ѝ, което обяви началото на инициатива „Да подобрим съдебната система заедно“.
Бавното правораздаване е първият проблем, върху който се фокусира тя. Освен сигнали от адвокати и страни по делата, колегията ще поиска от Върховния касационен съд информация за забавените тълкувателни дела и причините за това. Ще поиска от Висшия съдебен съвет докладите на административните ръководители на съдилищата за извършените проверки за дела, неприключили в разумен срок, и за предприетите от тях мерки и действия. Те вече са готови и бяха приети от ВСС в края на септември.
Столичните адвокати изтъкват, че за да бъде възстановено усещането за справедливост и доверието на гражданите в правовата държава, трябва да бъдат решени не един или два проблема. Първият, с който се заемат, е забавеното правосъдие и ще събират сигнали до 31 декември 2026 г. Въз основа на тях ще бъдат идентифицирани причините за забавяне на делата и ще бъдат отправени предложения и искания за решаването им до компетентните за това органи.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.
Държавен вестник, брой 96 от 20.10.2026 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
За временен достъп проверете тук.
В новия брой 96 на „Държавен вестник“ се обнародва Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност.
Досега възложител по договор за „лична охрана“ можеше да бъде само физическо лице. С приетите промени тази възможност се разширява, като възложители вече могат да бъдат и юридически лица. По този начин се регламентират случаите, в които дружество финансира охраната на свой управител, служител или собственик, когато съществува реална заплаха за неговата сигурност.
С измененията се разширява и кръгът на лицата, които трябва да покриват строгите законови изисквания за осъществяване на частна охранителна дейност (ЧОД), като в него се включват управителите на търговски дружества и юридически лица.
Предвижда се и въвеждането на държавна такса за издаване на съответните удостоверения. Целта е да се осигури равнопоставеност между българските охранителни компании и дружествата, регистрирани в други държави членки на ЕС, ЕИП или в Швейцария. Конкретният размер на таксите се определя в съответствие с приложимата тарифа.
Обнародва се Споразумение между Националната агенция за приходите на Република България, представлявана от изпълнителния директор, и Ръководителя на Националната приходна администрация на Република Полша за засилване на сътрудничеството в областта на данъка върху добавената стойност.

Във всички случаи, когато допуска изпълнение на Европейска заповед за арест, съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на исканото лице до фактическото му предаване на издаващата държава.“ Това правило в българския Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) беше обявено за противно на правото на Европейския съюз от съда в Люксембург (пълния текст на решението виж тук).
СЕС беше сезиран от Софийския градски съд (СГС) заради произнасянето му по ЕЗА, с която се иска предаването на българин на австрийските власти за разследване за кражба на десетки велосипеди. Мъжът е задържан, за да бъде изправен пред съда, който да се произнесе за изпълнението на заповедта. В хода на производството СГС го пуска под гаранция, тъй като приема, че няма опасност от укриване. Търсеният от Австрия българин заявява, че би се съгласил незабавно да бъде предаден на австрийските съдебни органи, но оспорва необходимостта да бъде задържан, евентуално за дълго време, докато се осъществи предаването му. Прави искане да му бъде разрешено да пътува самостоятелно до Австрия, където има упълномощен адвокат.
Член 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА обаче задължава съда, след като допусне изпълнението на ЕЗА, да постанови задържане, докато търсеното лице бъде предадено на държавата, издала заповедта.
Така СГС решава да се обърне към Съда на ЕС, за да установи дали това правило е съвместимо с правото на съюза.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.