Архив на категория: Задължително тълкуване

Съдът на ЕС: Основанията за арест трябва да се съобщават незабавно на задържания, а не едва при обжалването

Posted on by

Съдът в Люксембург категорично отхвърли полицейската практика в България

Основанията за полицейско задържане трябва да се съобщават на заподозрените и обвиняемите още при самото задържане или непосредствено след това и то с всички подробности, необходими за ефективната им защита.  Недопустимо е задържаният да научва основанията за ареста си едва когато и ако го оспори по съдебен ред.

Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване на съдията от Софийския районен съд (СРС) Мирослав Петров (пълния текст на решението на СЕС виж тук). То е отпреди две години и е във връзка с полицейския арест на 47-годишен мъж, който беше задържан за 24 часа след участие в протестите срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев през есента на 2020 г.

Запитването на съдия Петров беше за това дали практиката на българските съдилища, според която основанията за задържане могат да се изведат от материалите по евентуално образуваното впоследствие наказателно производство, или пък заповедите за задържане изобщо да не се мотивират, отговаря на Директива 2012/13/ЕС от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Отмяната на полет поради внезапната смърт на втория пилот не освобождава авиокомпанията от задължението й да обезщети пътниците

Posted on by

Колкото и трагична да е тази смърт, тя не представлява „извънредно обстоятелство“, а подобно на всяко внезапно заболяване, което може да засегне член на екипажа, без когото полетът не може да бъде осъществен, е присъща на нормалното упражняване на дейността на авиокомпанията.

На 17 юли 2019 г. TAP Portugal трябва да осъществи в 6,05 ч. полет от Щутгарт (Германия) до Лисабон (Португалия). В 4,15 ч. същия ден вторият пилот на въпросния полет е открит мъртъв в леглото в хотелската си стая. Всички от екипажа са в шок от това събитие и заявяват, че не са в състояние да осъществят полета, така че полетът е отменен. Заместващ екипаж заминава от Лисабон в 11,25 ч. и пристига в Щутгарт 15,20 ч. След това пътниците са превозени до Лисабон със заместващ полет, насрочен за 16,40 ч.

Някои от пътниците от този полет са прехвърлили своите права, произтичащи от отмяната, на дружества, които предоставят правна помощ на пътниците във въздушния транспорт. TAP отказва да заплати на тези дружества обезщетението, предвидено в Регламента относно правата на пътниците във въздушния транспорт, като изтъква, че внезапната смърт на втория пилот представа извънредно обстоятелство, което освобождава въздушния превозвач от задължението му за обезщетение.

Сезираният с делото Областен съд Щутгарт моли Съда да тълкува посочения регламент. В своето постановено днес решение Съдът припомня, че мерките относно персонала на опериращ въздушен превозвач, каквито са мерките по планиране на екипажите и работното време на персонала, са част от нормалното упражняване на дейността на посочения превозвач. Тъй като справянето с внезапно отсъствие поради заболяване или смърт, включително малко преди началото на полета, на един или няколко членове на персонала, без които полетът не може да бъде осъществен, е неразривно свързано с въпроса за планирането на екипажа и на работното време на персонала, такова отсъствие е присъщо на нормалното упражняване на дейността на опериращия въздушен превозвач и следователно не попада в обхвата на понятието „извънредни обстоятелства“. От това следва, че въздушният превозвач не е освободен от задължението си да обезщети пътниците.

Повече подробности по темата четете тук.

СЕС: Допустимо е освобождаване от ДДС на доставчик на социални услуги, ако са осъществени в друга държава от съюза

Posted on by

Правото на Европейския съюз допуска освобождаване от ДДС на доставчик във връзка с доставка на социални услуги, осъществени в друга държава членка. Това прие днес Съдът на ЕС по преюдициално запитване на Върховния административен съд, съобщава Лекс.бг.

Българският съд е поискал тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС заради дело срещу ревизионен акт, издаден на фирма „Момтрейд-Русе“. Според данъчните тя дължи ДДС за предоставяни от нея социални услуги на възрастни хора в Германия и Австрия. „Момтрейд-Русе“ е вписано в агенцията „Социално подпомагане“ като доставчик на социални услуги, но данъчните изтъкват, че не е представило официални документи, издадени от компетентните органи на Германия и Австрия, удостоверяващи социалния характер на услугите, предоставяни на тяхна територия.

Затова ВАС попита съда в Люксембург дали Директивата за ДДС допуска доставките на социални услуги на физически лица, които пребивават в държава членка, различна от тази, в която доставчикът е установил стопанската си дейност, да бъдат освободени от ДДС, както и по критериите на чие законодателство следва да се определи дали дружеството е „организация, призната за благотворителна“.

Днес СЕС прие, че предвиденото в директивата освобождаване от ДДС се прилага за всяка доставка на услуги, свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, стига те да са осъществени от публичен орган или организация, призната за благотворителна от съответната държава членка, независимо дали такава услуга фактически се извършва в държавата членка, в която доставчикът е установен, или в друга държава членка. Според СЕС фактът, че доставчикът, извършващ подобни услуги, ползва посредник в държавата по предоставяне на услугите, е ирелевантен за преценката дали тези доставки подлежат на освобождаване от ДДС, тъй като става въпрос за отделни и независими сделки (на доставчика и на посредника), които подлежат на различно данъчно облагане.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Неразрешеният достъп до лични данни от трети лица води до

Posted on by
Заключение на генералния адвокат по дело C–340/21 | Национална агенция за приходите
 
За да бъде освободен от отговорност, администраторът трябва да докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредоносното събитие. Страхът от бъдещо неправомерно използване на личните данни може да представлява подлежаща на обезщетение неимуществена вреда само при условие, че става въпрос за реални и сигурни емоционални вреди, не просто за безпокойство или неудобство.
 
На 15 юли 2019 г. българските медии съобщават, че е имало неоторизиран достъп до информационната система на Националната агенция за приходите (НАП) и, че различна данъчна и осигурителна информация на милиони хора, както български граждани, така и чужденци, е публикувана в интернет. Много лица, включително V.B. завеждат дела срещу НАП, за да получат обезщетение за неимуществени вреди, които се изразяват в притеснения и опасения, че с личните ѝ данни може да бъде злоупотребено в бъдеще.
 
Според V.B. НАП е нарушила националното право, както и задължението да приеме подходящи мерки, за да гарантира подходящо ниво на сигурност при обработката на личните данни в качеството си на администратор. Първоинстанционният съд отхвърля иска, като приема, че агенцията не е отговорна за разкриването на данните, че доказателствената тежест на подходящия характер на мерките е на V.B. и, че няма неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. Сезиран с жалба Върховният административен съд отправя няколко преюдициални въпроса до Съда за тълкуване на Общия регламент относно защитата на данните, за да определи условията за обезщетение за неимуществени вреди на лице, чиито лични данни, съхранявани от публична агенция, са били публикувани в интернет вследствие на хакерска атака.
 
В днешното си заключение генерален адвокат Giovanni Pitruzzella прави уточнението, че администраторът има задължението да прилага подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира, че обработването на лични данни е в съответствие с регламента. Подходящият характер на тези мерки се определя с оглед на естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и вероятността и тежестта за правата и свободите на физическите лица, въз основа на оценка за всеки отделен случай.
Повече подробности по темата четете тук.

Излъчването на музикално произведение като фон в пътническо

Posted on by

Решение на Съда по съединени дела C–775/21 | Blue Air Aviation и C–826/21| UPFR Не представлява публично разгласяване обаче самото инсталиране на борда на превозно средство на озвучителна уредба и евентуално на софтуер, който позволява излъчването на музика като фон. Две румънски организация за колективно управление на авторски и сродни права в музикалната сфера предявяват искове съответно срещу авиокомпанията Blue Air и срещу CFR, румънско дружество за железопътен транспорт, за плащане на дължими възнаграждения и неустойки за публичното разгласяване, без лицензия, на музикални произведения на борда на самолети и във вагони на пътнически влакове.

Сезиран с тези дела, Апелативен съд Букурещ иска от Съда да установи по–специално: – дали излъчването в търговско въздухоплавателно средство, превозващо пътници, на музикално произведение или на фрагмент от музикално произведение при излитане, кацане или в който и да било момент от полета, чрез общата уредба за звуково оповестяване на въздухоплавателното средство, представлява публично разгласяване; – дали извършва публично разгласяване железопътен превозвач, който използва железопътни вагони, в които са монтирани озвучителни уредби, предназначени за предоставяне на информация на пътниците.

Съдът постановява, че излъчването в пътническо превозно средство на музикално произведение като фон представлява публично разгласяване по смисъла на правото на Съюза. Не представлява публично разгласяване обаче самото инсталиране на борда на превозно средство на озвучителна уредба и евентуално на софтуер, който позволява излъчването на музика като фон. Следователно правото на Съюза не допуска не допуска национална правна уредба, която установява оборима презумпция за публично разгласяване на музикални произведения, основана на наличието на озвучителни уредби в превозните средства.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС: Когато НС приеме противоконституционен закон и не уреди последиците от него, исковете са за непозволено увреждане

Posted on by

КЛЮЧОВО ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ НА ОСГТК

Приемането на противоречащ на Конституцията закон е противоправно действие, отказът на Народното събрание да изпълни задължението си да уреди в разумен срок имуществените последици от действието на този закон е противоправно бездействие. Имущественото разместване, което е настъпило заради този противоконституционен закон, е вреда за платилия. Искът, с който се претендира обезщетението за нея, е за непозволено увреждане.

Това заявяват Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ключово тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), чиито принципни аргументи са от значение не само за конкретния казус, породил противоречия в практиката, съобщава Лекс.бг.

То е по тълкувателното дело, което беше образувано заради сериозните противоречия по десетките искове срещу държавата (повече за проблемите в практиката виж тук), след като през 2014 г. Конституционният съд (КС) „отмени“ таксата от 20% за производство на ток от вятърна и слънчева енергия. Производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) бяха принудени да си търсят по съдебен път вече платените от тях такси, тъй като Народното събрание така и не уреди последиците от действието на приетата от него противоконституционна разпоредба в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) – чл. 35а.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Съдии атакуват забраната за съдебен контрол върху одитните доклади на Сметната палата

Posted on by

Съдии атакуват забраната за съдебен контрол върху одитните доклади на Сметната палата

Тричленен състав на Върховния административен съд сезира Конституционния съд с разпоредба на закона, който не допуска обжалване на одитите от засегнатите

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) атакува текста, според който одитните доклади на Сметната палата не подлежат на съдебен контрол, съобщава Капитал.бг. Съставът сезира Конституционния съд (КС) с разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Закона за Сметната палата, според който окончателните одитни доклади на палатата не подлежат на оспорване по съдебен ред.

Питането е по повод дело, образувано по жалба на държавното дружество „Монтажи“ срещу доклад на Сметната палата, изготвен след проверка на обществените поръчки, които дружеството е изпълнило от 2017 г. до 2020 г. Въпреки законовата забрана за съдебно обжалване на докладите дружеството е обжалвало доклада и констатациите в него с мотив, че забраната за съдебен контрол противоречи на конституцията.

Въпросът, който съставът поставя пред КС, е формулиран така: „Налице ли е несъответствие на разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Закона за Сметната палата с разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и ал. 2, и чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България?„

Повече подробности по темата четете в capital.bg.

Адвокатурата пита ВКС: При цесия арбитражната клауза следва ли вземането

Posted on by

Търговската колегия образува първото си тълкувателно дело за годината

Ако между първоначалния кредитор и длъжника има споразумение споровете им да се решават чрез арбитраж, при цедиране на вземането, остава ли компетентен арбитражът при спорове с цесионера?

Това е един от двата въпроса, свързани с арбитражните производства, които Висшият адвокатски съвет (ВАдС) е поставил на вниманието на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). А днес тя е образувала тълкувателно дело №1/2023 г., съобщава правно-информационният сайт Лекс.бг.

ВАдС е установил, че те се разрешават противоречиво от върховните съдии и предлага да намерят разрешение в тълкувателно решение (пълния текст на предложението виж тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Полезно в ДВ (бр. 34 от 11.04.2023 г.)

Posted on by

В брой 34 на “Държавен вестник” е обнародвано Определение № 4 от 4 април 2023 г. по конституционно дело № 2 от 2023 г.

 Делото е образувано на 25 януари 2023 г. по искане на Министерския съвет за задължително тълкуване на чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, изр. първо от Конституцията с оглед на въпроса: „Допуска ли чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, изречение първо от Конституцията на Република България въвеждане на законова възможност за задължителна подготовка за защита на Отечеството в мирно време на бъл­гарските граждани със статус на запасни по смисъла на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, за придобиване, поддържане и усъвършенстване на способно­стите им за изпълнение на задълженията им във военните формирования?“.

Конституционният съд е преценил, че от него не може да се очаква да отиде извън необходимите и подходящи предели на тъл­кувателното му правомощие и да предостави конституционна консултация относно избор, който, ако бъде обективиран в законодателен акт, подлежи на контрол за конституционност на общо основание.

КС отклонява искането на Министерския съвет за задължително тълкуване на чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, изр. първо от Конституцията и прекратява производството по конститу­ционно дело № 2/2023 г.

 

ВКС: Oтрицателният установителен иск за недължимост поради изтекла давност спира давността, отхвърлянето му я прекъсва

Posted on by

Предявяването на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла давност, спира давността, а отхвърлянето му я прекъсва и започва да тече нов петгодишен срок. Това е приел в решение за развитие на правото (пълния му текст на решението по гр.д. №720/2020 г. виж тук) състав на Върховния касационен съд (ВКС), съобщава правно-информационният сайт Лекс.бг.

В него върховни съдии за първи път дадоха виждането си за приложението на чл. 116, б. „б“ и чл. 115, б. „ж“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) по отношение на отрицателните установителни искове за недължимост на вземане, които длъжниците предявяват, позовавайки се на изтекла погасителна давност.

Този въпрос от няколко години генерира изключително противоречива съдебна практика на районните, окръжните и апелативните съдилища (повече за различните виждания виж тук). Преди година съдия Димитър Демирев от Софийския районен съд е сигнализирал ВКС за проблема в практиката и е предложил той да влезе в предмета на тълкувателно дело № 3/2020 г. на Гражданската и Търговската колегии, но това така и не се е случило. В очакване именно на решението по това тълкувателно дело, което беше постановено вчера (повече за него виж тук) пък бяха спрени серия от дела, по които също е поставен въпросът със спирането и прекъсването на давността при предявен отрицателен установителен иск за недължимост поради изтекла давност.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.