Ако при ремонт на общи части бъде увреден апартамент, отговорността е деликтна

Kогато заради некачествен ремонт на общи части по договор с етажната собственост се причинят вреди на апартамент, отговорността е деликтна, а не договорна. Това прие състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение за развитие на правото (пълния му текст виж тук).

То е по иск на жена срещу строител, нает от етажната собственост, за да ремонтира покрива на блока – съобщава в информацията си Lex.bg. Договорът бил сключен през ноември 2017 г., били платени и част от парите, но ремонтът на покрива бил извършен чак през март 2018 г. През декември 2017 г. в апартамента на жената започнал голям теч, който ѝ причинил щети за над 5200 лв. На това отгоре и след ремонта в жилището имало малки течове от покрива. Затова жената завела иск срещу строителя.

Пред касационната инстанция е поставен въпросът каква е отговорността на строителя – договорна или деликтна.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Омбудсманът: Колектор да събира дълг само при изричното ни съгласие

Омбудсманът: Колектор да събира дълг само при изричното ни съгласие

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до министъра на икономиката и индустрията Корнелия Нинова относно публикувания за обществено обсъждане законопроект за събиране на вземания по потребителски договори, добил популярност като Закон за колекторите. 

„Смятам, че от най-голямо значение е чрез закона по ясен и категоричен начин да се пресекат всички недобросъвестни практики, използвани до момента за притискане и принуждаване на хората да плащат, без съобразяване с лично, семейно и здравословно положение, на изтекли по давност дългове, с методи на ръба на закона и с позоваване на неясно как многократно нараснали дългове“, пише проф. Ковачева. В становището си тя обръща внимание, че в законопроекта липсват две много важни за правата на гражданите гаранции.

На първо място това е предварителното съгласие на длъжника вземането му да може да бъде прехвърлено на трето лице, различно от кредитора.

Общественият защитник настоява съгласието да бъде уговорено като отделна клауза в договора или анекс, а не като част от общите условия, с които повечето граждани не се запознават в подробност при подписването.

„По този начин самият длъжник ще може да прецени дали допуска да плаща или от него да бъде събиран дълга от лице, различно от кредитора. Ако не бъде дадено изрично съгласие, има риск гражданите изобщо да не разберат, че са се съгласили дългът им да бъде прехвърлен на друго лице“, подчертава омбудсманът.

Диана Ковачева обръща внимание и на друг известен факт, а именно, че когато се прехвърлят задължения, те се купуват на значително по-ниска стойност от дължимата сума. Затова според омбудсмана е справедливо кредиторът първо да предложи на длъжника да изкупи задължението си, но при същите условия, при които би го продал на колектор.

„Проблем виждам и в обхвата на предложения законопроект. Разпоредбата на чл. 1 визира необслужваните потребителски договори, но в този обхват не влизат банковите кредити и тези, отпускани с договор от фирмите за бързи кредити, а именно от тяхното извънсъдебно събиране от колектори страдат на-голяма част от гражданите. Също така е неясно дали под „необслужвани” се разбира изцяло или частично необслужвани“, допълва общественият защитник.

Становището можете да видите тук

 

Държавен вестник, брой 39 от 12.05.2021 г.

Държавен вестник, брой 39 от 12.05.2021 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 39 от 12.05.2021 г.)

В извънредния брой 39 на „Държавен вестник“ са обнародвани следните укази на президента на Република България: Указ № 129 за назначаване на служебно правителство от 12 май 2021 г., Указ № 130 за разпускане на Четиридесет и петото Народно събрание на 12 май 2021 г. и насрочване на избори за Народно събрание на 11 юли 2021 г. и Указ № 131 за назначаване, считано от 12 май 2021 г., на Централна избирателна комисия.

Обнародвано е Определение № 2 от 29 април 2021 г. по конституционно дело № 6 от 2021 г., с което Конституционният съд (КС) допуска за разглеждане по същество по искане на общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд един от поставените въпроси, а именно: как следва да се разбира понятието „пол“, използвано в Конституцията, и има ли то смисъл, различен от биологичния. В искането е изложено, че пред общото събрание на Гражданска колегия на ВКС (ВКС) е образувано тълкувателно дело № 2/ 2020 г. въз основа на определение № 86/27.04.2020 г. по гр. д. № 698/2020 г. на състав на Четвърто гражданско отделение, за уеднаквяване на противоречивата практика на ВКС по следния въпрос: Допустимо ли е и при какви предпоставки съдът да допусне по реда на Закона за гражданската регистрация (ЗГР) промяна на данните в съставените актове за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален? Посочено е, че според част от съдебната практика при несъвпадане на половата идентичност с пола, вписан в актовете за гражданско състояние, българският съд следва да признае право на промяна (актуализиране) на пола, а с това – и на името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, за когото в охранителното производство по ЗГР се установи, че е транссексуален

Промени има в Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател на съд и те касаят изменения в действащата уредба на атестирането по няколко направления – по отношение субектите, подлежащи на атестиране, правомощията и дейността на компетентните за атестирането органи, методиката за атестиране и формирането на крайната комплексна оценка.

Държавен вестник, брой 33 от 20.04.2021 г.

Държавен вестник, брой 33 от 20.04.2021 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 32 от 16.04.2021 г.)

В днешния 32-ри брой на „Държавен вестник“ са обнародвани Правила за дистанционно участие в заседанията на Четиридесет и петото Народно събрание на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID-19. Съгласно правилата народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID-19, както и тези, които са близки контактни, имат право да участват дистанционно по електронен път в първото и следващите пленарни заседания, включително и да положат клетвата по чл. 76, ал. 2 от Конституцията чрез дистанционно участие, чрез платформа за видеоконферентна връзка. Ако искат да гласуват, да се изкажат и т. н., участващият народен представител заявява желанието си чрез заявка в платформата.

С Решение № 6808 от 8 юни 2020 г. по административно дело № 9424 от 2019 г. Върховният административен съд прогласи нищожност на Методика за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Според върховните съдии тя е утвърдена от изпълнителния директор на държавен фонд „Земеделие“ и е нормативен административен акт, а той няма право да издава такива.

КС решава във вторник ще допусне ли тълкуване на понятието „пол“ по искане на ВКС

КС решава във вторник ще допусне ли тълкуване на понятието „пол“ по искане на ВКС

На 13 април – вторник – Конституционният съд (КС) ще заседава и ще реши дали ще допусне делото, образувано по искане на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) във връзка с изясняването на значението на понятието „пол“- съобщава сайтът „Правен свят“.

Искането на Гражданска колегия на ВКС бе мотивирано с тълкувателното дело, което стои пред нея, по въпроса: „Допустимо ли е и при какви предпоставки да бъде допусната юридическа промяна на пола при установена транссексуалност на молителя?“.

Въпреки че въпросът относно дефиницията на понятието „пол“ изглежда да не е спорен нито в социален, нито в юридически контекст, се очаква решението на конституционните съдии завинаги да затвори открехнатата врата към наричаната в публичното пространство „джендър идеология“, според която полът не е биологично детерминиран и има ясно изразено социално измерение. Подобни постулати обществото, а и самият КС, откри по-рано в предложената за ратифициране у нас Истанбулска конвенция. Последната се оказа в противоречие с българския основен закон.

Повече подробности по темата четете тук.

И новата методика за санкциите по програмата за селските райони е нищожна

Върховният административен съд (ВАС) окончателно прогласи за нищожна Методиката за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (пълния текст на решението виж тук).

Решението идва след като за нищожна беше обявена и предишната методика, която действаше от 2007 г. до 2013 г. (повече виж тук).

Петчленен състав на ВАС с председател и докладчик Георги Колев и членове Любомир Гайдов, Виолета Главинова, Юлия Ковачева и Емил Димитров потвърди решението на съда от миналата година (повече за него виж тук), с което методиката за периода от 2014 г. до 2020 г., беше обявена за нищожна – съобщава сайтът Лекс.бг.

Основният проблем е в това, че тя е утвърдена от изпълнителния директор на държавен фонд „Земеделие“ и ВАС в поредно решение заявява, че тя е нормативен административен акт, а той няма право да издава такива.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС ще се произнесе с тълкувателно дело за правото на отказ от наследство на непълнолетните

„Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство?“ – на този въпрос е посветено първото тълкувателно дело за 2021 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). В основата на противоречивата практика на самия ВКС по него е спорът дали отказът от наследство представлява отказ от права на непълнолетен, който по закон е нищожен.

Два състава на Гражданската колегия на ВКС са били изправени пред казусите на деца, чийто баща е починал и им е оставил в наследство повече дългове, отколкото имущество. И в двата случая със съгласието или представлявани от майките си, те подават заявления за вписване на отказ от наследство. И в двата случая първата и втората инстанция отказват да впишат отказа в особената книга по чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството, съобщава сайтът Лекс.бг.

Докладчик по тълкувателното дело е Емилия Донкова, а заедно с нея в комисията, която трябва да изготви проекта на решение, са Дияна Ценева и Камелия Маринова.

Повече подробности по темата четете тук.

Период, през който не е положен труд, невинаги е „почивка“, напомня СЕС

Периодите на постоянно разположение на повикване попадат в обхвата на понятието „работно време“, когато наложените на работника през тези периоди ограничения обективно и чувствително засягат възможността му свободно да организира времето, през което неговите професионални услуги не се изискват, и да се посвети на своите собствени интереси. Това постанови днес Съдът на Европейския съюз (СЕС) по две запитвания –  от Словения по дело на технически специалист, който отговаря за телевизионни предавателни центрове в планината,  и от Германия – по дело на пожарникар от Офенбах на Майн, който е поискал от съда да му се плаща за времето на разположение, тъй като в тези периоди с него трябва да може да се осъществи контакт и при сигнал да стигне в рамките на 20 минути до границите на града, вече в служебно облекло, с предоставената му служебна кола.

„Периодите на дежурство, включително и в условията на постоянно разположение на повикване, в своята цялост също попадат в обхвата на понятието „работно време“, когато наложените на работника през тези периоди ограничения обективно и чувствително засягат възможността му свободно да организира времето, през което неговите професионални услуги не се изискват, и да се посвети на своите собствени интереси. Обратното, при липсата на такива ограничения, единствено времето, свързано с действително положен през тези периоди труд, ако има такъв, трябва да се счита за „работно време“, заявява СЕС.

СЕС специално подчертава, че това, че даден период на разположение не може да се квалифицира като „работно време“, не дава право на работодателите да въвеждат периоди на дежурство, които поради своята продължителност или честота, представляват риск за безопасността или здравето на служителите- съобщава в материала си сайтът Правен свят.

Повече подробности по темата четете тук.