Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решение, с което посочи при какви условия е допустимо данъчните да търсят отговорност от трето лице за чужд ДДС дори когато първоначалният длъжникът е престанал да съществува. Това стана по преюдициално запитване на Административен съд – Велико Търново, който постави пред съда в Люксембург серия от въпроси, свързани с приложението на чл. 177 от Закона за ДДС.

В решението си съдът в Люксембург e постановил, че: „Член 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, разглеждан в светлината на принципите на пропорционалност и на правна сигурност, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, по силата на която от лицето, солидарен длъжник за плащане на данък върху добавената стойност по смисъла на този член 205, може да се търси отговорност и след като лицето — платец на този данък, е престанало да съществува като правен субект, когато е доказано, че първото лице е упражнило правото си на приспадане, като е знаело или е било длъжно да знае, че второто лице няма да плати този данък“.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Съдът на Европейския съюз (СЕС) даде важни разяснения за освобождаването от облагане с ДДС на доставките на обществените пощенски служби след преюдициално запитване от Върховния административен съд (пълния текст на решението виж тук).

То е отправено по дело във ВАС по касационна жалба от шефа на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ срещу решение на Административен съд София- град (АССГ). С обжалваното решение е отменен ревизионен акт, с който на „Български пощи“ е начислен за довнасяне ДДС за услуги, които според органите по приходите неправилно са декларирани като „универсална пощенска услуга“, която е освободена от облагане с ДДС доставка (чл. 49 от ЗДДС и чл. 132, § 1, буква „а“ от Директива 2006/112).

Според органите по приходите доставените услуги не са универсална пощенска услуга и съответно не са освободени от ДДС, защото, макар „Български пощи“ безспорно да е лицензиран доставчик на универсална пощенска услуга, в случая са налице индивидуално сключени договори с потребители, а в някои от тях има условия, които променят характера на услугата (цени по-ниски от утвърдените от КРС за извършване на универсалната пощенска услуга, в т.ч. без да е доказано, че цената покрива разходите за извършването на услугите; уговорено е събирането и доставянето на пощенските пратки от/до адреса на клиента и др.).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Практиката на фирмите за бързи кредити да изискват поръчител по кредита и ако клиентът не може да си намери, поръчител да става свързана с кредитора фирма, за което длъжникът плаща значително възнаграждение, понякога надхвърлящо и размера на заема, беше подложена на детайлен анализ от Съда на Европейския съюз (пълния текст на решението виж тук).

Това стана по искане на съдията от Софийския районен съд (СРС) Андрей Георгиев, който преди почти две години постави пред съда в Люксембург 12 въпроса за нея.

Става дума за случаите, в които фирмите за бързи кредити изискват поръчител като условие за отпускане на кредита или за бързото му отпускане. Поръчителят пък е дъщерно дружество на фирмата за бързи кредити и получава възнаграждение, което е от 75% до над 100% от общата сума, която трябва да се плати по кредита. А цената за поръчителството се плаща на датите на падежите на вноските по кредит. Пред Съда на ЕС съдия Георгиев изтъкна, че от практиката си има основателни съмнения, че договорите за поръчителство се сключват най-вече, за да се заобиколи законовото ограничение ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва.

С решението си СЕС дава задължително тълкуване на основните моменти, свързани с възможността на съдилищата да преценяват дали с договорите за поръчителство се нарушават правата на потребителите. Съдът постанови, че разходите за поръчител в този случай водят до увеличаването на общия размер на дълга и следователно влизат в годишния процент на разходите (ГПР), а когато в ГПР на договор за потребителски кредит не са посочени всички изисквани от Директивата относно договорите за потребителски кредити разходи, е допустимо обявяването му за нищожен (което води до връщане само на главницата, без да се дължат лихви и разноски).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.