Архив на категория: Задължително тълкуване

ВАС: Държавните служители имат право да търсят по ЗОДОВ обезщетение за морални вреди от незаконно уволнение

Posted on by

При незаконно уволнение държавните служители имат право да търсят обезщетение за неимуществени вреди по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), независимо че в други закони е предвидено, че им се изплащат най-много 6 заплати. Това следва от постановеното от Върховния административен съд (ВАС) тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).

Мнозинството от върховните съдии е приело, че: „Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения“.

Тълкувателното решение е подписано с особено мнение от 14 съдии, начело с председателя на ВАС Георги Чолаков и заместничката му Мариника Чернева, съобщава в информацията си Лекс.бг.

Съдиите застъпваха различни виждания, които произтичат от тълкуването им на няколко закона, които уреждат държавната служба. Според Закона за държавния служител (чл. 104) след отмяна на незаконно уволнение служителят има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за цялото време, през което не е заемал държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Аналогични разпоредби има и в Закона за МВР (чл. 237, ал. 1), Закона за ДАНС (чл. 119) и в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (чл. 172, ал. 1).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Съдът в Люксембург разясни кой е заподозрян и правото на ЕС му дава защита, дори да няма такава фигура в НПК

Posted on by

В българския Наказателно-процесуален кодекс (НПК) фигурата на заподозрян не съществува, но това не значи, че правата, гарантирани на заподозрените и обвиняемите от правото на ЕС, у нас трябва да се спазват само след привличането като обвиняем. Този извод може да се направи от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по запитване от български съд  (пълния текст на решението виж тук).

В него СЕС обяснява при какви условия може да се приеме, че някой е заподозрян в престъпление и се ползва от правата по Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане и Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВАС с ключово тълкувателно решение за съдебния контрол над актовете на местната власт

Posted on by

Тълкувателни решения от ключово значение за съдебния контрол над актовете на местната власт и за тези за правата на хората с увреждания прие Върховният административен съд (ВАС).

Първият диспозитив се отнася до хипотезата, при която кметът или областният управител са върнали за повторно разглеждане решение на ОС и съветът след това го е потвърдил или изменил. Съдиите бяха разделени за това кой всъщност е оспореният пред тях акт, когато казусът стигне до съд, съобщава Lex.bg.

ВАС  постановява, че когато актът е изменен, то измененият, вторият акт, ще подлежи на оспорване, тъй като той ще породи правни последици. „Този акт, изменен или повторно приет, подлежи на оспорване пред административния съд, защото той съдържа в себе си окончателното, крайно волеизявление на общинския съвет“, пишат върховните съдии.

Що се отнася до втория диспозитив на тълкувателното решение, той е свързан с противоречието в практиката по въпроса дали когато се оспорва решение на ОС, с което е приет нормативен акт, предмет на оспорване е самото решение или приетите с него наредба или правилник. ВАС заключи, че „да се приеме, че актът, с който овластеният от Конституцията или закон административен орган приема нормативен акт, подлежи на самостоятелно оспорване, отделно от него, означава да се приеме, че този акт, отделно от нормативния акт, има самостоятелно действие, което не е възможно“.

Юридическите лица с нестопанска цел, регистрирали се в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като организации на и за хора с увреждания по смисъла на §1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания, в правно-организационна форма на фондация за осъществяване на дейност в частна полза, нямат правен интерес от оспорване на подзаконови нормативни актове, засягащи хората с увреждания, които не членуват в същите организации и с които организациите нямат сключен договор за социалната услуга „застъпничество“. Това задължително тълкуване (пълния текст на решението виж тук) прие мнозинството във ВАС по тълкувателно дело №4/2022

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВАС отказа да отмени принудителната полицейска регистрация, но напомни на МВР да не събира поголовно ДНК и отпечатъци

Posted on by

Състав на Върховния административен съд (ВАС) отказа да отмени правилата за принудителна полицейска регистрация, като заяви, че не може да приложи пряко Конституцията и се отказа да прави втори опит да сезира Конституционния съд (КС) след критика на първото му искане. Върховните съдии обаче напомниха на МВР, че трябва да съобрази наредбата си за полицейската регистрация с решението на Съда на Европейския съюз (СЕС), което отрече поголовното събиране на ДНК и отпечатъци от обвиняемите (пълния текст на решението на ВАС виж тук).

Казусът, който както става ясно, мина и през КС (как виж по-долу), и през СЕС, не приключва с днешното решение на ВАС, тъй като то подлежи на обжалване, а освен това пред съда в Люксембург са висящи още две запитвания, свързани с недостатъците на процеса на полицейска регистрация в България.

Пред ВАС беше оспорена разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (НРИСПР). Тя предвижда: При отказ на лицето за дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил полицейският орган изготвя мотивирано искане до съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем, за издаване на разрешение за принудителното им извършване. При издадено разрешение действията се извършват принудително“. Най-общо проблемите, които се сочат в нея са, че не предвижда възможност за защита на лицето, чиято принудителна криминалистична регистрация се иска, а реално съдебен контрол не може да бъде осъществен, тъй като съдът не разполага с наказателното дело, за да прецени основателността на искането на МВР (повече за жалбата виж тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Съдът на ЕС: Основанията за арест трябва да се съобщават незабавно на задържания, а не едва при обжалването

Posted on by

Съдът в Люксембург категорично отхвърли полицейската практика в България

Основанията за полицейско задържане трябва да се съобщават на заподозрените и обвиняемите още при самото задържане или непосредствено след това и то с всички подробности, необходими за ефективната им защита.  Недопустимо е задържаният да научва основанията за ареста си едва когато и ако го оспори по съдебен ред.

Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване на съдията от Софийския районен съд (СРС) Мирослав Петров (пълния текст на решението на СЕС виж тук). То е отпреди две години и е във връзка с полицейския арест на 47-годишен мъж, който беше задържан за 24 часа след участие в протестите срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев през есента на 2020 г.

Запитването на съдия Петров беше за това дали практиката на българските съдилища, според която основанията за задържане могат да се изведат от материалите по евентуално образуваното впоследствие наказателно производство, или пък заповедите за задържане изобщо да не се мотивират, отговаря на Директива 2012/13/ЕС от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Отмяната на полет поради внезапната смърт на втория пилот не освобождава авиокомпанията от задължението й да обезщети пътниците

Posted on by

Колкото и трагична да е тази смърт, тя не представлява „извънредно обстоятелство“, а подобно на всяко внезапно заболяване, което може да засегне член на екипажа, без когото полетът не може да бъде осъществен, е присъща на нормалното упражняване на дейността на авиокомпанията.

На 17 юли 2019 г. TAP Portugal трябва да осъществи в 6,05 ч. полет от Щутгарт (Германия) до Лисабон (Португалия). В 4,15 ч. същия ден вторият пилот на въпросния полет е открит мъртъв в леглото в хотелската си стая. Всички от екипажа са в шок от това събитие и заявяват, че не са в състояние да осъществят полета, така че полетът е отменен. Заместващ екипаж заминава от Лисабон в 11,25 ч. и пристига в Щутгарт 15,20 ч. След това пътниците са превозени до Лисабон със заместващ полет, насрочен за 16,40 ч.

Някои от пътниците от този полет са прехвърлили своите права, произтичащи от отмяната, на дружества, които предоставят правна помощ на пътниците във въздушния транспорт. TAP отказва да заплати на тези дружества обезщетението, предвидено в Регламента относно правата на пътниците във въздушния транспорт, като изтъква, че внезапната смърт на втория пилот представа извънредно обстоятелство, което освобождава въздушния превозвач от задължението му за обезщетение.

Сезираният с делото Областен съд Щутгарт моли Съда да тълкува посочения регламент. В своето постановено днес решение Съдът припомня, че мерките относно персонала на опериращ въздушен превозвач, каквито са мерките по планиране на екипажите и работното време на персонала, са част от нормалното упражняване на дейността на посочения превозвач. Тъй като справянето с внезапно отсъствие поради заболяване или смърт, включително малко преди началото на полета, на един или няколко членове на персонала, без които полетът не може да бъде осъществен, е неразривно свързано с въпроса за планирането на екипажа и на работното време на персонала, такова отсъствие е присъщо на нормалното упражняване на дейността на опериращия въздушен превозвач и следователно не попада в обхвата на понятието „извънредни обстоятелства“. От това следва, че въздушният превозвач не е освободен от задължението си да обезщети пътниците.

Повече подробности по темата четете тук.

СЕС: Допустимо е освобождаване от ДДС на доставчик на социални услуги, ако са осъществени в друга държава от съюза

Posted on by

Правото на Европейския съюз допуска освобождаване от ДДС на доставчик във връзка с доставка на социални услуги, осъществени в друга държава членка. Това прие днес Съдът на ЕС по преюдициално запитване на Върховния административен съд, съобщава Лекс.бг.

Българският съд е поискал тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС заради дело срещу ревизионен акт, издаден на фирма „Момтрейд-Русе“. Според данъчните тя дължи ДДС за предоставяни от нея социални услуги на възрастни хора в Германия и Австрия. „Момтрейд-Русе“ е вписано в агенцията „Социално подпомагане“ като доставчик на социални услуги, но данъчните изтъкват, че не е представило официални документи, издадени от компетентните органи на Германия и Австрия, удостоверяващи социалния характер на услугите, предоставяни на тяхна територия.

Затова ВАС попита съда в Люксембург дали Директивата за ДДС допуска доставките на социални услуги на физически лица, които пребивават в държава членка, различна от тази, в която доставчикът е установил стопанската си дейност, да бъдат освободени от ДДС, както и по критериите на чие законодателство следва да се определи дали дружеството е „организация, призната за благотворителна“.

Днес СЕС прие, че предвиденото в директивата освобождаване от ДДС се прилага за всяка доставка на услуги, свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, стига те да са осъществени от публичен орган или организация, призната за благотворителна от съответната държава членка, независимо дали такава услуга фактически се извършва в държавата членка, в която доставчикът е установен, или в друга държава членка. Според СЕС фактът, че доставчикът, извършващ подобни услуги, ползва посредник в държавата по предоставяне на услугите, е ирелевантен за преценката дали тези доставки подлежат на освобождаване от ДДС, тъй като става въпрос за отделни и независими сделки (на доставчика и на посредника), които подлежат на различно данъчно облагане.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Неразрешеният достъп до лични данни от трети лица води до

Posted on by
Заключение на генералния адвокат по дело C–340/21 | Национална агенция за приходите
 
За да бъде освободен от отговорност, администраторът трябва да докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредоносното събитие. Страхът от бъдещо неправомерно използване на личните данни може да представлява подлежаща на обезщетение неимуществена вреда само при условие, че става въпрос за реални и сигурни емоционални вреди, не просто за безпокойство или неудобство.
 
На 15 юли 2019 г. българските медии съобщават, че е имало неоторизиран достъп до информационната система на Националната агенция за приходите (НАП) и, че различна данъчна и осигурителна информация на милиони хора, както български граждани, така и чужденци, е публикувана в интернет. Много лица, включително V.B. завеждат дела срещу НАП, за да получат обезщетение за неимуществени вреди, които се изразяват в притеснения и опасения, че с личните ѝ данни може да бъде злоупотребено в бъдеще.
 
Според V.B. НАП е нарушила националното право, както и задължението да приеме подходящи мерки, за да гарантира подходящо ниво на сигурност при обработката на личните данни в качеството си на администратор. Първоинстанционният съд отхвърля иска, като приема, че агенцията не е отговорна за разкриването на данните, че доказателствената тежест на подходящия характер на мерките е на V.B. и, че няма неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. Сезиран с жалба Върховният административен съд отправя няколко преюдициални въпроса до Съда за тълкуване на Общия регламент относно защитата на данните, за да определи условията за обезщетение за неимуществени вреди на лице, чиито лични данни, съхранявани от публична агенция, са били публикувани в интернет вследствие на хакерска атака.
 
В днешното си заключение генерален адвокат Giovanni Pitruzzella прави уточнението, че администраторът има задължението да прилага подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира, че обработването на лични данни е в съответствие с регламента. Подходящият характер на тези мерки се определя с оглед на естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и вероятността и тежестта за правата и свободите на физическите лица, въз основа на оценка за всеки отделен случай.
Повече подробности по темата четете тук.

Излъчването на музикално произведение като фон в пътническо

Posted on by

Решение на Съда по съединени дела C–775/21 | Blue Air Aviation и C–826/21| UPFR Не представлява публично разгласяване обаче самото инсталиране на борда на превозно средство на озвучителна уредба и евентуално на софтуер, който позволява излъчването на музика като фон. Две румънски организация за колективно управление на авторски и сродни права в музикалната сфера предявяват искове съответно срещу авиокомпанията Blue Air и срещу CFR, румънско дружество за железопътен транспорт, за плащане на дължими възнаграждения и неустойки за публичното разгласяване, без лицензия, на музикални произведения на борда на самолети и във вагони на пътнически влакове.

Сезиран с тези дела, Апелативен съд Букурещ иска от Съда да установи по–специално: – дали излъчването в търговско въздухоплавателно средство, превозващо пътници, на музикално произведение или на фрагмент от музикално произведение при излитане, кацане или в който и да било момент от полета, чрез общата уредба за звуково оповестяване на въздухоплавателното средство, представлява публично разгласяване; – дали извършва публично разгласяване железопътен превозвач, който използва железопътни вагони, в които са монтирани озвучителни уредби, предназначени за предоставяне на информация на пътниците.

Съдът постановява, че излъчването в пътническо превозно средство на музикално произведение като фон представлява публично разгласяване по смисъла на правото на Съюза. Не представлява публично разгласяване обаче самото инсталиране на борда на превозно средство на озвучителна уредба и евентуално на софтуер, който позволява излъчването на музика като фон. Следователно правото на Съюза не допуска не допуска национална правна уредба, която установява оборима презумпция за публично разгласяване на музикални произведения, основана на наличието на озвучителни уредби в превозните средства.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС: Когато НС приеме противоконституционен закон и не уреди последиците от него, исковете са за непозволено увреждане

Posted on by

КЛЮЧОВО ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ НА ОСГТК

Приемането на противоречащ на Конституцията закон е противоправно действие, отказът на Народното събрание да изпълни задължението си да уреди в разумен срок имуществените последици от действието на този закон е противоправно бездействие. Имущественото разместване, което е настъпило заради този противоконституционен закон, е вреда за платилия. Искът, с който се претендира обезщетението за нея, е за непозволено увреждане.

Това заявяват Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ключово тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), чиито принципни аргументи са от значение не само за конкретния казус, породил противоречия в практиката, съобщава Лекс.бг.

То е по тълкувателното дело, което беше образувано заради сериозните противоречия по десетките искове срещу държавата (повече за проблемите в практиката виж тук), след като през 2014 г. Конституционният съд (КС) „отмени“ таксата от 20% за производство на ток от вятърна и слънчева енергия. Производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) бяха принудени да си търсят по съдебен път вече платените от тях такси, тъй като Народното събрание така и не уреди последиците от действието на приетата от него противоконституционна разпоредба в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) – чл. 35а.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.