СЕС: Разходите за платено поръчителство по бързите кредити влизат в ГПР

Практиката на фирмите за бързи кредити да изискват поръчител по кредита и ако клиентът не може да си намери, поръчител да става свързана с кредитора фирма, за което длъжникът плаща значително възнаграждение, понякога надхвърлящо и размера на заема, беше подложена на детайлен анализ от Съда на Европейския съюз (пълния текст на решението виж тук).

Това стана по искане на съдията от Софийския районен съд (СРС) Андрей Георгиев, който преди почти две години постави пред съда в Люксембург 12 въпроса за нея.

Става дума за случаите, в които фирмите за бързи кредити изискват поръчител като условие за отпускане на кредита или за бързото му отпускане. Поръчителят пък е дъщерно дружество на фирмата за бързи кредити и получава възнаграждение, което е от 75% до над 100% от общата сума, която трябва да се плати по кредита. А цената за поръчителството се плаща на датите на падежите на вноските по кредит. Пред Съда на ЕС съдия Георгиев изтъкна, че от практиката си има основателни съмнения, че договорите за поръчителство се сключват най-вече, за да се заобиколи законовото ограничение ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва.

С решението си СЕС дава задължително тълкуване на основните моменти, свързани с възможността на съдилищата да преценяват дали с договорите за поръчителство се нарушават правата на потребителите. Съдът постанови, че разходите за поръчител в този случай водят до увеличаването на общия размер на дълга и следователно влизат в годишния процент на разходите (ГПР), а когато в ГПР на договор за потребителски кредит не са посочени всички изисквани от Директивата относно договорите за потребителски кредити разходи, е допустимо обявяването му за нищожен (което води до връщане само на главницата, без да се дължат лихви и разноски).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВКС и ВАС решават търговска дейност ли е участието в ООД

Търговска дейност ли е участието в ООД ще решават в ново съвместно тълкувателно дело Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) и двете колегии на Върховния административен съд (ВАС).

То е по искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдС), който установи, че състави на ВКС са давали отрицателен отговор на този въпрос, докато техни колеги от ВАС са приемали, че участието в ООД е упражняване на търговска дейност.

Точната формулировка на въпроса по тълкувателното дело гласи: „Представлява ли участието в дружество с ограничена отговорност, включително в еднолично дружество с ограничена отговорност, търговска дейност по смисъла на Търговския закон съгласно чл. 41, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация?“.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

СЕС установи сериозни проблеми в чл. 423 НПК и даде указание на съдиите как да действат

Съдът на Европейския съюз (СЕС) установи сериозни проблеми в някои изисквания на чл. 423 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който урежда производството за възобновяване на наказателни дела по искане на задочно осъдените (пълния текст на решението виж тук).

СЕС не се произнася с диспозитив, че правната уредба в България противоречи на правото на съюза, но дава недвусмислено тълкуване на Директива 2016/343 (относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство), в което проблемите са категорично изведени, както и указания на съдиите как да действат.

Основният от тях е правилото на чл. 423, ал. 3 НПК, че „производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини“.  „Следва да се приеме, че такова задължение за лично явяване може да направи прекомерно трудно упражняването на „правото на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита, в съответствие с член 9 от Директива 2016/343, посочено в член 8, параграф 4 от нея“, заявява СЕС.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Отнемането на коли от пияните и дрогираните шофьори стигна и до съда в Люксембург

Проблемите с приложението на новите текстове от Наказателния кодекс (НК), свързани с отнемането на коли на пияни или дрогирани шофьори, вече стигнаха и до Съда на Европейския съюз (СЕС), съобщава Лекс.бг.

Това стана, след като съдия Милена Хазарян от районния съд във Велики Преслав отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург във връзка с приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК, тъй като е на мнение, че задължителното отнемане на колата в такива случаи може да е в нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС) и в противоречие конкретно с принципа за пропорционалност в Хартата на основните права на ЕС. Освен това според съдията от Велики Преслав, нарушение на правото на ЕС може да има и когато националното право допуска производството за отнемане на автомобил да се развие без участието на трети лица, които също са негови собственици.

Преюдициалните въпроси

  1. Приложими ли са Директива 2024/1260/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно възстановяването и конфискацията на активи, както и Хартата на основните права на Европейския съюз, или Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, в случаи на извършени престъпления по транспорта, след употреба на алкохол и/или наркотични вещества?
  2. При евентуален положителен отговор на първия въпрос, представлява ли МПС-то, средство за извършване на престъплението, съобразно дефиницията на чл.З, ал.З от Директива 2024/1260/ ЕС?
  3. При евентуален положителен отговор на втория въпрос, при отнемането на моторното превозно средство, приложим ли е принцип[ът] на пропорционалността, съобразно чл. 49 и чл. 52 от ХОПЕС?
  4. Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК на Р[епублика] България, даваща възможност да бъде отнето в полза на държавата моторно превозно средство, което е послужило за извършване на престъпление, или да се присъди паричната му равностойност, ако част от собствеността на моторното превозно средство принадлежи на лице, различно от лицето, извършило престъплението, без за това трето лице да съществува възможност да бъде конституирано като страна в това производство и да му бъде осигурен пряк достъп до правосъдие?
    Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Полезно в ДВ (бр. 109 от 28.12.2024 г.)

В новия извънреден брой 109 на „Държавен вестник“ се обнародва Постановление № 477 от 27 декем­ври 2024 г. за изменение и допълнение на Постановление № 80 на Минис­терския съвет от 2024 г. за одобря­ване на допълнителни плащания от централния бюджет по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2024 г. за осигуря­ване на средства за инвестиционни проекти „Модернизация на жп линия София – Драгоман – сръбска граница: жп участък Волуяк – Драгоман, фаза 2“ и „Модернизация на жп линия Со­фия – Пловдив: жп участък Елин Пе­лин – Костенец, фаза 2“ на Национал­на компания „Железопътна инфра­структура“ по Програма „Транспорт­на свързаност“ 2021 – 2027 г.

Предвидените средства се предоставят като възмездна финансова помощ на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ в качеството на бенефициент по Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г. за разплащания по проект „Модернизация на жп линия София – Драгоман – сръбска граница: жп участък Волуяк – Драгоман, фаза 2“ в размер ­78 689 009 лв. и за разплащане по проект „Модернизация на жп линия София – Плов­див: жп участък Елин Пелин – Костенец, фаза 2“ в размер 75 963 883 лв.“.

В текущия брой се обнародва Условия и ред за сключване на ин­дивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствени­те продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК.

Държавен вестник, брой 109 от 28.12.2024 г.

Държавен вестник, брой 109 от 28.12.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

Има още

СЕС установи законов проблем с Търговския регистър и изясни отговорността на Агенцията по вписванията за незаличени лични данни

Следването на становище на КЗЛД не освобождава от отговорност администратора на лични данни, обясни съдът в Люксембург

Правилото в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), че ако в подадени заявления или документи има лични данни, които не се изискват по закон, се приема, че е налице съгласие за публикуването им, противоречи на правото на ЕС. Това прие Съдът на Европейския съюз (СЕС) в решение, с което отговори на серия от въпроси на Върховния административен съд (ВАС), свързани с приложението на Общия регламент за защита на данните (ОРЗД) и Търговския регистър (пълния текст на решението виж тук).

Един от въпросите на ВАС беше свързан с правилото на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ„Когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях“.

И СЕС заяви, че „…презумпция като предвидената в чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ не би могла да се разглежда като установяваща свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено съгласие за обработването на лични данни от публичен орган като агенцията“, т.е. не отговаря на изискванията на ОРЗД.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Футбол: някои от правилата на ФИФА относно международните трансфери на професионални футболисти противоречат на правото на Съюза

Решение на Съда по дело C-650/22 | ФИФА

Тези правила възпрепятстват свободното движение на играчите и ограничават конкуренцията
между клубовете

Бивш професионален футболист, установен във Франция, оспорва пред белгийските съдилища някои от правилата, приети от Международната футболна федерация (ФИФА), която отговаря за организацията и контрола на футбола в световен мащаб, като твърди, че те са му попречили да бъде нает от белгийски футболен клуб. Споменатите правила се съдържат в „Правилника за статута и трансферите на футболистите“ (ПСТФ) на ФИФА.
Тези правила, които се прилагат както от ФИФА, така и от членуващите в нея национални футболни
федерации, като белгийската федерация (URBSFA), се прилагат inter alia когато даден клуб счита, че някой от играчите му е прекратил трудовия си договор без „основателна причина“ преди изтичане на срока, за който е сключен, този договор. В такъв случай играчът и всеки клуб, който желае да го ангажира, са солидарно отговорни за заплащането на обезщетение на предишния клуб. Освен това в определени случаи на новия клуб може да бъде наложена спортна санкция — забрана за картотекиране на нови играчи за определен период от време. Накрая, националната федерация, към която принадлежи предишният клуб на играча, трябва да откаже да издаде международен сертификат за трансфер на федерацията, към която е регистриран новият клуб, когато съществува спор между предишния клуб и играча във връзка с прекратяването на договора.
Cour d’appel de Mons (Апелативен съд Монс) пита Съда дали посочените различни правила са в съответствие със свободното движение на работници и с конкурентното право.
Съдът постановява, че всички тези правила противоречат на правото на Съюза.

От една страна, въпросните правила могат да възпрепятстват свободата на движение на
професионалните футболисти, които искат да се развиват в своята дейност, като започнат да работят за нов клуб, установен на територията на друга държава — членка на Съюза.

Що се отнася, от друга страна, до конкурентното право, Съдът приема, че спорните правила имат за цел да ограничат, дори да възпрепятстват, трансграничната конкуренция, която могат да осъществяват всички установени в Съюза професионални футболни клубове, като наемат едностранно играчи, които имат договор с друг клуб, или играчи, за които се твърди, че трудовият им договор е прекратен без основателна причина.


Повече подробности по темата четете в https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2024-10/cp240172bg.pdf

Държавен вестник, брой 84 от 04.10.2024 г.

Държавен вестник, брой 84 от 04.10.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

Има още

ВКС: Неимуществените вреди от нарушение на авторското право се доказват, но някои се презюмират

Неимуществените вреди, претърпени от нарушение на авторското право, следва да се доказват, но съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушението. Това постановиха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), посветено на три въпроса от областта на авторското право, по които имаше противоречива практика.

Те са свързани с определянето на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди от нарушение на авторското право. Гражданската и Търговската колегия приеха:

  1. В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушение на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, при определяне на размера на претърпените имуществени вреди под формата на пропуснато лицензионно възнаграждение, подлежащи на обезщетяване съгласно чл. 95 ЗАПСП, се съобразява пазарът на държавата по местоизвършване на нарушението, както и всички обстоятелства, свързани с използването и с нарушението.
  2. Дължимото по силата на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение за вреди при нарушение на авторско право включва и обезщетение за направените разумни и пропорционални извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение.
  3. При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва да се доказват претърпените неимуществени вреди вследствие на това нарушение. Съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушение на авторското право.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.