Конституционният съд отмени следенето на телефоните на неспазващите карантина

Правото на личен живот не е привилегия само за спокойни времена, заяви КС

Конституционният съд (КС) отмени въведената заради епидемията от COVID-19 възможност на службите да проследяват телефоните на хора, които не спазват задължителната карантина и изолация. Решението е взето с 10 гласа, а на особено мнение са останали Павлина Панова и Анастас Анастасов.

Скоро след обявяването на извънредното положение бяха направени промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), с които (в чл. 251б) беше предвидено, че данните с които се установяват ползваните клетки от мобилните телефони трябва да се пазят 6 месеца и „за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение“.

Право да искат справка за тях беше дадено на Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР. Достъпът им се предоставя незабавно, а те след това трябва да уведомят председателя на съответния районен съд. Той пък пост фактум трябва с разпореждане да потвърди извършените действия. Ако обаче откаже да го направи, данните за клетките, през които е минал мобилният телефон на поставения под карантина, трябва да бъдат унищожени.

След приемането на промените в ЗЕС те незабавно бяха оспорени от депутати от БСП.

В решението си (пълния му текст виж тук) КС анализира не само своите предишни произнасяния по ЗЕС, но стъпва и на серия от решения на Съда на ЕС, в които се обсъжда проследяването на трафичните данни.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС: това, че държавата не може да си събере глобите, не е основание да спира хора на границата

Върховните съдии наредиха на МВР да прекрати безусловно проверките за неплатени и невръчени актове на пунктовете с Гърция

Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по връчване на електронни фишове и на наказателни постановления, издадени въз основа на Закона за движението по пътищата, както и да събира вземанията си по тях, по никакъв начин не може да бъде основание за възпрепятстване на правото на напускане на страната. Това заяви Върховният административен съд (ВАС) и нареди на МВР безусловно да прекрати проверките на граничните пунктове „Кулата-Промахон“ и „Илинден-Ексохи“ (пълния текст на определението виж тук).

Именно те бяха атакувани от Иглика Брусева, която чрез адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко.“ заведе три дела срещу въведените това лято проверки на границата за неплатени глоби и невръчени фишове и актове. Произнасянето на съдилищата по тях ще е от значение за всички граждани, тъй като от проверките по границите страдат не само неизрядните водачи, но и хората, които нямат нарушения на пътя или пък са платили задълженията си към КАТ, защото чакат с часове на опашки по пунктовете докато граничните полицаи правят проверки на колите и шофьорите.

Днес ВАС се произнесе окончателно по едно от делата – това, с което (на основание на чл. 250 АПК) беше поискано преустановяване на неоснователни действия на администрацията, а именно извършването на проверките на „Кулата“ и „Илинден“.

Изложените от върховните съдии Соня Янкулова (председател на състава), Весела Андонова (докладчик) и Полина Богданова мотиви са напълно относими за извършването на подобни проверки от МВР на който и да е било граничен пункт, защото стъпват на правото на Европейския съюз и Конституцията и на трайната практика на Конституционния съд и съдилищата в Страсбург и Люксембург.

Повече подробности по темата четете тук.

Мобилните оператори не трябва да събират лични данни с предварителни отметки за съгласие

То трябва да е изрично дадено от клиента, постанови съдът в Люксембург

В договорите на мобилните оператори с клиентите не трябва да има предварителни отметки, че те са дали съгласие за обработване на личните им данни.

Това става ясно от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург по запитване от градския съд в Букурещ, свързано с практика на румънския мобилен оператор „Orange România“.

Преди две години националният орган за надзор върху обработването на лични данни в Румъния е глобил „Orange România“, защото операторът събирал и съхранявал копия от документите за самоличност на своите клиенти без тяхното изрично съгласие.

Практиката му била при сключване на договори с клиентите, в тях да е вписана клауза, че те са информирани и са се съгласили със събирането и съхраняването с идентификационна цел на копия от документите им за самоличност. Полето за тази клауза било предварително отметнато от администратора на лични данни преди подписването на договора.

За това съдът в Букурещ е поискал от СЕС да уточни при какви условия може да се счита, че е налице надлежно съгласие на клиентите за обработване на личните им данни.

В решението си от днес съдът в Люксембург категорично заявява, че съгласието на субекта на данни трябва да бъде свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено.

„В това отношение няма надлежно дадено съгласие в случай на мълчание, предварително отметнати полета или липса на действие“, посочва съдът. В решението си СЕС разяснява, че тъй като клиентите не са слагали лично отметката в полето за събиране и съхраняване на копия от документите им за самоличност, обстоятелството, че това поле е отметнато, не може да се приеме за изрично заявено съгласие.

Повече подробности по темата четете тук.

Нова европейска финансова практика – октомври 2020 г.

Нови решения

дело С-331/19 от 01 октомври 2020 година

 

Данък върху добавената стойност – Възможност държавите членки да прилагат намалена ставка на ДДС за някои доставки на стоки и услуги – Продукти, чиято доставка се облага с намалена ставка на ДДС – Понятия „Хранителни продукти за човешко потребление“ и „Продукти, нормално използвани като добавки на хранителни продукти или като заместители на хранителни продукти“ – „Афродизиаци“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Данъчни въпроси. Намалени ставки. Продукти за стимулиране на либидото. „Афродизиаци“.

Понятия „Хранителни продукти за човешко потребление“ и „Продукти, нормално използвани като добавки на хранителни продукти или като заместители на хранителни продукти“.

Спор по повод прилагането на предвидената за хранителните продукти намалена ставка на данъка върху добавената стойност към продукти, които се предлагат на пазара и се използват като афродизиаци, състоят се предимно от компоненти от растителен или животински произход и се приемат през устата.

дело С-405/19 от 01 октомври 2020 година

Данък върху добавената стойност – Право на приспадане на платения данък по получени доставки – Услуги, които са от полза и за трети лица – Наличие на пряка и непосредствена връзка с икономическата дейност на данъчнозадълженото лице – Наличие на пряка и непосредствена връзка с една или повече извършени доставки

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Разходи, направени от данъчнозадължено лице, строителен инвеститор, за рекламни и административни услуги и за брокерски комисиони при продажбата на апартаменти, които ползват и трето лице. Това обстоятелство не е пречка данъчнозадълженото лице да може изцяло да приспадне платения ДДС.

Когато данъчнозадължено лице има възможност да прехвърли част от направените разходи на ползващото ги трето лице, това обстоятелство се отразява на правото на данъчнозадълженото лице да приспадне данъка във връзка с тези разходи.

Спор по въпроса подлежи ли на приспадане данъкът върху добавената стойност, начислен върху получените доставки на брокерски услуги за недвижими имоти и на рекламни и административни услуги.

дело С-743/18 от 01 октомври 2020 година

Структурни фондове — Нарушение на разпоредба на правото на Съюза, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект — Вреда, нанесена на общия бюджет на Европейския съюз — Обявяване в несъстоятелност на единствения търговски партньор на бенефициера — Понятие „Нередност“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Задължение за извършване на финансови корекции във връзка с нередности. Положение, при което получателят на финансова помощ по ЕФРР не е достигнал равнището на оборот, предвидено в рамките на одобрения за финансиране проект, поради несъстоятелността или прекъсването на дейността на единствения му търговски партньор.

Значение на понятието „нередност“.

Спор относно прекратяването на сключен договор във връзка с отпускането на съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) субсидия поради допуснати сериозни нередности.

съединени дела С-245/19 и C-246/19 от 06 октомври 2020 година

Административно сътрудничество в областта на данъчното облагане – Разпореждане за предоставяне на информация на компетентния орган на държава членка, действащ по получено искане за обмен на информация от компетентния орган на друга държава членка – Лице, притежаващо информацията, чието предоставяне разпорежда компетентният орган на първата държава членка – Данъчнозадължено лице, обект на разследването, по което се прави искането на компетентния орган на втората държава членка – Трети лица, с които това данъчнозадължено лице поддържа правни, банкови, финансови или, по-общо, икономически отношения – Право на ефективни правни средства за защита – „Предполагаема значимост“ на информацията, за която се отнася разпореждането за предоставяне на информация

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Искане за информация, отправено от данъчния орган на друга държава членка. Разпореждане на запитания данъчен орган за предоставяне на информация. Право на защита на данните на задължените да предоставят информацията лица, на данъчнозадължените лица и на други трети лица, които при определени обстоятелства не знаят за разкриването на отнасящите се до тях данни. Наличие на правен способ за защита, който съответните правни субекти могат да използват, за да бъде упражнен ефективен контрол по всички релевантни фактически и правни въпроси и да получат ефективна съдебна защита на правата, гарантирани им от правото на Съюза. Изключване на възможността за обжалване на задълженото да предостави информацията лице, на засегнатото от информацията данъчнозадължено лице и на други засегнати от нея трети лица.

Два спора по повод на две разпореждания на директор на служба „Преки данъци“ съответно до дружество B и до банка A да му предоставят определена информация, тъй като са получени искания за обмен на информация между държави членки.

дело С-235/19 от 08 октомври 2020 година

Данък върху добавената стойност — Освобождаване на застрахователните сделки — Предоставяне на услуги по управление на пенсионните фондове на дружеството за доверително управление от инвестиционните мениджъри — Изключване на каквото и да било обезщетение за риск — Упражняване на застрахователна дейност — Правни субекти, които притежават разрешение — Понятие „застрахователни сделки“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Kвалификацията на услугите по управление на инвестиции с оглед на администрирането на пенсионната схема на дружество за целите на данъка върху добавената стойност. Национална данъчна практика. Освобождаване на застрахователните сделки. По-ранна национална данъчна практика, която прави разграничение между образуванията, получили лиценз за извършване на застрахователна дейност от органи за финансов надзор, и образуванията, които не разполагат с такъв лиценз.

Понятие „застрахователни сделки“.

Иск, предявен относно облагането с данък върху добавената стойност на услуги по управление на пенсионни фондове.

дело С-558/19 от 08 октомври 2020 година

Свободно движение на капитали — Определяне на облагаемия доход на дружествата — Лица, намиращи се в положение на взаимозависимост — Необичайно предимство, предоставено от местен клон на чуждестранно дружество — Коригиране на облагаемите доходи на клона на чуждестранно дружество — Некоригиране на облагаемите доходи в случаите, когато същото предимство е предоставено от неговия клон на местно дружество — Принцип на свободна конкуренция — Ограничение на свободата на установяване — Балансирано разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Национална правна уредба която има за цел да възпрепятства прехвърлянето на печалбите, реализирани в съответната държава членка, извън нейната данъчна юрисдикция чрез сделки, които не отговарят на пазарните условия. Възможност за промяна на квалификацията на банков трансфер на парични средства от местен клон в една държава членка на дружеството майка, местно лице в друга държава членка, като „сделка, от която се получават приходи“, в резултат на което възниква задължение за прилагане на нормите относно цените за трансфер, докато ако същата сделка се осъществява между клон и дружество майка, местни лица в една и съща държава членка, не би могло сделката да се преквалифицира.

Спор между I и Национална агенция за данъчна администрация относно отмяната на издаден от този орган административен данъчен акт, както и на акта за установяване на данъчно задължение, съставен въз основа на посочения акт.

дело С-641/19 от 08 октомври 2020 година

Защита на потребителите – Договор от разстояние – Предоставяне на цифрово съдържание и на цифрови услуги – Право на отказ – Задължения на потребителя в случай на отказ – Определяне на сумата, която трябва да бъде платена от потребителя за доставените услуги преди упражняването на правото на отказ – Изключение от правото на отказ при предоставяне на цифрово съдържание

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Права на потребителите. Пропорционалната сума, която потребителят трябва да плати на търговеца, когато този потребител изрично е поискал изпълнението на сключения договор да започне по време на срока за отказ и се отказва от този договор. Обстоятелства, свързани с пазарната стойност на предоставяната услуга. Преценка дали общата цена е прекомерна предвид цената на услугата, предлагана от съответния търговец на други потребители при същите условия, както и цената на равностойната услуга, предоставяна от други търговци в момента на сключване на договора.

Спор между E в качеството на потребител, и дружество P , относно дължимата на P сума, след като E упражнява правото си на отказ от договора, сключен с това дружество.

дело С-657/19 от 08 октомври 2020 година

Данък върху добавената стойност — Случаи на освобождаване —Доставки на услуги, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване — Изготвяне на експертизи за оценка на потребностите от подкрепа — Данъчнозадължено лице, действащо по поръчка на медицинската служба към осигурителна институция за подкрепа — Субекти, признати за „благотворителни“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Дейност, която попада в обхвата на Директивата за ДДС. Данъчнозадължено лице, което изготвя експертизи на потребността от подкрепа на определени пациенти. Освобождавания за някои дейности от обществен интерес. Признаване на данъчнозадълженото лице за благотворителна организация с условието то действително да е сключило договор със социалноосигурителна институция или институция за социални грижи.

Спор на данъчната администрация с Е по повод освобождаване от данък върху добавената стойност по отношение на доставките на услуги, осъществявани от нея, изразяващи се в изготвяне — в качеството на подизпълнител на медицинската служба към осигурителна каса за подкрепа — на експертизи за оценка на потребностите от подкрепа на осигурените в тази каса лица.

дело С-335/19 от 15 октомври 2020 година

Обща система на данъка върху добавената стойност – Намаляване на данъчната основа на ДДС – Пълно или частично неплащане на цената – Условия, наложени от национална правна уредба за упражняване на правото на намаляване – Условие длъжникът да не е в производство по несъстоятелност или ликвидация – Условие кредиторът и длъжникът да са данъчнозадължени лица по ДДС

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Момент на корекция на приспадането на данък от клиента, когато последният все още не е платил насрещната престация и поради това изобщо не е обложен с ДДС. Национална правна уредба, която за намаляване на данъчната основа на ДДС поставя условие в деня на доставката на стока или на услуги и в деня преди подаването на корекция в справка-декларацията с цел ползване на това намаляване длъжникът да е регистриран като данъчнозадължено лице по ДДС и да не е в производство по несъстоятелност.

Спор на E с министърa на финансите по повод на индивидуални тълкувателни решения, издадени от последния.

дело С-778/18 от 15 октомври 2020 година

Защита на потребителите — Договори за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители — Практики на пакетна продажба — Платежни сметки — Задължение за получаване на доходите на платежна сметка при кредитодателя през определен в договора за кредит срок в замяна на персонализирано предимство — Срок на действие на задължението — Отпадане на персонализираното предимство при закриване на сметката — Понятия „пакетна продажба“, „практика на обвързване“ и „такси“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Платежни услуги във вътрешния пазар. Задължение за кредитополучателя да получава доходите си на платежна сметка при кредитодателя. Национална правна уредба, позволяваща на кредитодателя да обвърже оферта за кредит за недвижим имот с условието в продължение на десет години или за срока на договора за кредит, ако той е по-кратък, всичките доходи от трудова дейност или приравнените на тях доходи на кредитополучателя да бъдат превеждани по платежна сметка при кредитодателя, ако в замяна на това той предостави на кредитополучателя персонализирано предимство.

Понятия „пакетна продажба“, „практика на обвързване“ и „такси“

Спор между сдружение на ползвателите на банкови услуги A и министър на икономиката и финансите относно законосъобразността на декрет, определящ срока, през който кредитодателят може да изисква от кредитополучателя да превежда доходите си от трудова дейност или приравнените на тях доходи по платежна сметка.

Ако европеец откаже лечение в страната си заради религията си, тя може да не поеме разноските му в друга държава на ЕС

Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург реши любопитен казус от Латвия с последовател на „Свидетели на Йехова“.

На сина на жалбоподателя по делото трябвало да бъде направена сърдечна операция, за която обаче в Латвия е задължително кръвопреливането. Бащата бил против, защото е „Свидетел на  Йехова“ и искал от Националната здравна служба на Латвия да издаде разрешение, позволяващо на сина му да се оперира в Полша, където това можело да стане и без кръвопреливане. При такова разрешение обаче собствената държава поема разноските и искането на бащата било отхвърлено от здравната служба, а след това и на две съдебни инстанции.

Междувременно на сина била направена сърдечната операция в Полша без кръвопреливане.

Върховният съд на Латвия обаче бил сезиран с искане да установи дали латвийските здравни служби са могли да откажат издаването на формуляра, позволяващ това поемане на разходите въз основа изключително на медицински критерии, или са били длъжни да вземат предвид и религиозните вярвания на бащата.

Съдът в Латвия отправил два преюдициални въпроса до СЕС за тълкуването на регламента на европейския парламент, който определя условията за предоставянето на такива разрешения, както и на директивата, която се отнася до признаването и поемането на разходите за лечение.

Съдът на ЕС реши, че регламентът допуска в случая Латвия да откаже разрешение, когато тя самата предлага ефикасно лечение, но използваният метод е в разрез с религиозните вярвания на осигурения пациент. Съдът подчертава, че отказът да се предостави предварителното разрешение въвежда разлика в третирането, която се основава непряко на религията или религиозните вярвания. Това е така, защото в единия случай, разходите за лечение в Латвия се поемат от държавата, а в другия, тя не плаща, тъй като пациентът е избрал да се лекува в друга страна от ЕС само заради религията си.

„Такава разлика в третирането е обоснована, ако се основава на обективен и разумен критерий и е пропорционална на преследваната цел. Съдът преценява, че случаят е такъв“, посочва обаче СЕС.

Повече подробности по темата четете тук.

България настоява пред Лаура Кьовеши за повече от двама делегирани прокурори в Европейската прокуратура

България настоява пред Лаура Кьовеши за повече от двама делегирани прокурори в Европейската прокуратура

Зам.-главният прокурор Красимира Филипова е потвърдила във видеоконферентен разговор с Кьовеши позицията на главния прокурор за подкрепа в усилията за осигуряване на кадрова обезпеченост и съответен бюджет за новия орган

Зам.-главният прокурор при Върховна касационна прокуратура (ВКП) Красимира Филипова взе участие във видеоконферентна връзка с европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, съобщиха от прокуратурата.

По време на срещата, проведена по инициатива на Кьовеши, е било обсъдено функционирането на Европейската прокуратура и броя на европейските делегирани прокурори, които ще работят в България. Прокурор Филипова е декларирала позицията на главния прокурор Иван Гешев, изразена и в предходната му видеоконферентна среща с Кьовеши, проведена през юни тази година, че двама европейски делегирани прокурори ще са недостатъчни предвид обема на предстоящата работа.

Заместник – главният прокурор е споделила очакванията си пред Кьовеши, че Народното събрание скоро ще приеме промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които националната правна уредба се привежда в съответствие с дейността на Европейската прокуратура. Предстои във вторник Правната комисия в Народното събрание да се заеме с цитираните предложения. С промените се определя статутът и правомощията на европейските делегирани прокурори, като се гарантира независимостта им при упражняване на функциите по ръководство и надзор върху разследванията от компетентността на Европейската прокуратура.

Зам.-главният прокурор Красимира Филипова отново е заявила принципната позиция на главния прокурор за подкрепа на прокуратурата в усилията на Кьовеши за осигуряване на кадрова обезпеченост и съответен бюджет за успешно функциониране на новия орган на Европейския съюз с децентрализирана структура, както и за активно и ползотворно партньорство в борбата с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза.

Повече подробности по темата четете тук.

 

България очаква да разполага с 11,43 млрд. евро по оперативните програми за 2021-2027 г.

България очаква да разполага с 11,43 млрд. евро по оперативните програми за 2021-2027 г.Снимка: Bloomberg L.P.

 

България очаква да получи от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, кохезионните фондове и Фонда за морско дело и рибарство малко над 9,7 млрд. евро за новия програмен период (2021-2027 г.). Заедно с националното съфинансиране сумата, с която се очаква страната ни да разполага по новите оперативни програми, възлиза на 11,43 млрд. евро.

Това се вижда от проекта на споразумение за партньорство с ЕС за следващия програмен период, който е публикуван за обсъждане на портала за обществени консултации. Крайният срок за подаване на становища по документа изтича на 30 ноември.

Допълнително ще се уточнява финансирането за слаборазвитите региони, което е договорено в размер на около 200 млн. евро. В тази сметка не са включени и средствата по програмата за селските райони.

В документа се определя стратегията на държавата членка и нейните приоритети за изпълнение на Кохезионната политика на Европейския съюз и Общата политика в областта на рибарството, посочват вносителите.

През януари 2020 г. беше създадена работна група за разработване на споразумението за партньорство с представители на администрацията и на широк кръг партньори – представители на неправителствения сектор, социално-икономическите партньори, академичната общност, организациите на работодателите, работниците и служителите, организациите на и за хората с увреждания и други.  В документа се формулирани пет водещи приоритета за финансиране и се предлага рамката на новите оперативни програми.

Приоритети за финансиране

България е формулирала пет цели на политиката за финансиране през новия програмен период. Това са:

·        иновативен и интелигентен икономически преход чрез иновации и приложна наука;

·        чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика;

·        подобряване на мобилността и регионалната свързаност;

·        развитите на човешките ресурси и образование;

·        устойчиво и интегрирано развитие на регионите в страната.

Повече подробности по темата четете тук.

Парадоксът шофирането на кола без регистрация да е и престъпление, и нарушение стигна до Люксембург

С ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ НА СЪДА В ЛУКОВИТ

От няколко години в българското законодателство съществува един парадокс – шофирането на кола, която не е регистрирана, е и престъпление, и нарушение. Разлика в двете деяния – в Наказателния кодекс (НК) и в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), няма. Няма и критерии, по които административният орган, прокурорът или съдът да степенуват обществената опасност, за да могат обективно да квалифицират всеки конкретен случай като нарушение или престъпление.

В опит за разрешаване на това положение Районният съд в Луковит отправи преюдициално запитване (пълния му текст виж тук) до Съда на Европейския съюз (СЕС).

Стъпвайки на принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието, съдия Владислава Цариградска поставя въпроса:  Допуска ли правото на ЕС национална правна уредба, която за едно и също деяние, предвижда едновременно административна и наказателна отговорност, без да има критерии, които да позволяват обективно степенуване на обществената опасност? 

Повече подробности по темата четете тук.

Прокуратурата настоява да не я замесват във всички припознавания на деца

Прокуратурата настоява да не бъде замесвана във всички случаи на припознаване на дете, както може да се случи, ако бъдат приети внесените в Народното събрание предложения за изменения на Семейния кодекс.

Промените в СК се правят основно, за да бъдат изпълнени две решения на Европейския съд по правата на човека. Като се дава право на всеки, който твърди, че е родител на детето, а то е припознато от друг, да оспори това припознаване (с нова ал. 5 на чл. 66 на СК). Той ще може да го направи с иск, за чието предявяване има срок от една година, който тече от момента на узнаване на припознаването. Освен това този иск задължително ще се съединява с иск за установяване на произход.

С проекта обаче се изменя и чл. 65, ал. 2 СК и се предвижда длъжностното лице по гражданското състояние да съобщава всяко припознава на съответната окръжна прокуратура. Причината за това е, че се записва, че прокурорът може да оспори всяко припознаване в едногодишен срок от извършването му.

„Без да се отрича ролята на прокуратурата, която ѝ е предоставена по Конституция – да следи за спазване на законността, уведомяването на прокурора за всички припознавания, ще доведе до необходимост от извършване на проверки по всички получени уведомления, без налични данни за нарушение на закона, което може ла се определи и като непропорционална и незаконна намеса в правото на зачитане на личния и семеен живот, заявява в становище до Народното събрание зам.-главният прокурор Красимир Филипова (пълния му текст виж тук).

Повече подробности по темата четете тук.

Прокурорската колегия ще подбира европейските делегирани прокурори, а те ще са независими от обвинител №1

Прокурорската колегия ще извършва подбора на кандидатите за европейски делегирани прокурори, а те ще са независими от по-горестоящия обвинител, включително и от главния прокурор.

Това предвиждат промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), публикувани днес за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието (пълния текст на законопроекта виж тук). От там уточняват, че с измененията се въвеждат мерки по прилагането на регламента за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура.

Според регламента всяка държавата излъчва най-малко двама европейски делегирани прокурори (ЕДП), като техният брой се определя от европейския главен прокурор. За България са двама. Неотдавна главният прокурор Иван Гешев каза, че би било добре те да са от Специализираната прокуратура. България вече има избран европейски прокурор и това е съдията от Административен съд София-град Теодора Георгиева.

С предлаганите промени в ЗСВ се предвижда подборът на кандидатите за делегирани обвинители у нас да се извършва от Прокурорската колегия и чрез министъра на правосъдието се уведомява европейският главен прокурор. В проекта не е посочено кой ще издига кандидатурите – дали желаещите сами ще се предлагат, или някой друг ще има такава възможност.

Окончателният избор на нашите европейски делегирани прокурори обаче ще се извърши от колегията към европейския главен прокурор, която ще изслуша номинираните и ще избере двама.

В НПК е предвидено, че само Службата на европейския главен прокурор може да осъществява надзор, да ръководи и да наблюдава всяко разследване, което се извършва от европейските делегирани прокурори. Техните актове във връзка с разследванията по регламента са изключени от контрол от български обвинители, в това число и от цялото ръководство на прокуратурата. За целта се предлагат серия от изменения в различни текстове в НПК и ЗСВ.

Повече подробности по темата четете тук.