СЕС „отвори“ окончателно пазара на земеделска земя в България за граждани на ЕС

След 17 години упорство на държавата, по преюдициално запитване на районен съдия съдът в Люксембург „отмени“ чл. 3в ЗСПЗЗ

17 години след членството на България в Европейския съюз съдът в Люксембург отмени последното ограничение за гражданите на съюза да придобиват земеделска земя у нас (решението му виж тук). Всички пречки за това трябваше да отпаднат още през 2014 г., но вместо това, с промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) в разрез с Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) държавата постави нова бариера.

Това стана с приемането на новия чл. 3в от ЗСПЗЗ, който предвижда: „Право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години“, като правилото не се прилага само при наследяване по закон.

Днес обаче Съдът на ЕС постанови: „Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която придобиването на право на собственост върху земеделски земи, намиращи се на нейна територия, е обусловено от изискването приобретателят да е пребивавал повече от пет години в тази държава членка“.

До днешното решение на СЕС, по силата на което чл.3в ЗСПЗЗ вече няма да се прилага, се стигна заради преюдициално запитване от Районния съд в Бургас. То е по дело на австриец срещу сина на негов приятел българин и три ниви в бургаско („Лекс“ е разказвал случая, можете да си го припомните тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВАС решава пази ли държавата най-интимните ни здравни данни

Държавата събира и съхранява 50 години след смъртта на пациента информация за всяка здравна процедура, която се извършва в страната – включително за такива в най-интимната сфера и от чисто естетичен характер, и дава пълен достъп до нея на всеки медицински специалист, при когото е отишъл гражданинът, но гарантира ли защитата на тези чувствителни данни, както го изисква европейското законодателство? Може ли гражданинът да откаже негови лични данни да влязат в Националната здравноинформационна система (НЗИС)? Може ли да търси обезщетение, ако са обработени неправомерно?

Според представители на един от медицинските центрове в страната отговорът на тези въпроси е отрицателен или най-малкото неясен, което е също толкова недопустимо.

Затова процесуалните им представители адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева от адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“ са сезирали Върховния административен съд (ВАС) и настояват той да потърси разяснения от Съда на Европейския съюз (СЕС) по ключови въпроси, свързани със защитата на данните за медицинските дейности, които се извършват на всеки от нас (виж карето).
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Полезно в ДВ (бр. 105 от 19.12.2023 г.)

В брой 105 на „Държавен вестник“ са обнародвани изменения в Закона за счетоводството във връзка със задължението на Република България за транспониране на Директива (ЕС) 2021/2101 по отношение на оповестяването на информация за данъка върху доходите от страна на някои предприятия и клонове. Така в националното законодателство за пръв път се въвежда задължение за мултинационалните групи с консолидирани приходи над 1 500 000 000 лв. и за самостоятелните предприятия, чиито приходи надвишават 1 500 000 000 лв. на база индивидуален годишен финансов отчет, осъществяващи дейност в ЕС, публично да оповестяват (в специална декларация), информация за платения от тях корпоративен данък в различните държави и юрисдикции, както и друга свързана с това информация. В случай че групата осъществява дейност в ЕС само чрез дъщерни предприятия и клонове, те следва да публикуват и предоставят на разположение декларацията на крайното предприятие майка, а ако такава не е на разположение, да изготвят и публикуват декларация, съдържаща цялата информация, с която разполагат. Целта на това докладване е да се насърчи корпоративната отговорност и прозрачност и плащането на данъци в държавата, в която са реализирани печалбите, като в същото време се осигури възможност за упражняване на обществен контрол върху дейността на мултинационални групи, по отношение на спазването на данъчното законодателство.

С текст от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството се приемат промени в Закона за обществените поръчки, които предвиждат възложителят да изисква представяне в петдневен срок на обосновка за начина на образуване на предложение в офертата на участник, свързано с цена или разходи, когато то е с повече от 20 на сто по-благоприятно от средната стойност на предложенията на останалите участници.

В същия брой на „Държавен вестник“ са обнародвани и изменения в Закона за акцизите и данъчните складове във връзка с отстраняване на констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз и необходимост от прецизиране на нормативната уредба.

В глава първа се създава раздел IIа, който е свързан с прилагането на Митническия кодекс на Съюза към акцизните стоки.

Въвежда се облагане с акциз на нагреваемите изделия със съдържание, различно от тютюн, на базата на растения, билки или плодове, независимо дали са обработени с никотин. Според приетите текстове „нагреваемо изделие със съдържание, различно от тютюн” е вид бездимно изделие на базата на растения, билки, плодове или друга/и субстанция/и или комбинация от тях, независимо дали са обработени с (или съдържат) никотин, и което не съдържа тютюн, при чиято употреба не протича процес на горене, а употребата се извършва чрез нагряването му, в резултат на което се отделя аерозол, и което не е предназначено за медицински цели. След 30 юни 2024 г. такива изделия следва да са с поставен бандерол върху потребителската опаковка.

Освобождава се от облагане с акциз бира, произведена от физически лица за лично потребление или употреба в рамките на семейството или домакинството, при условие че не се извършва продажба.

СЕС за делата на граждани срещу НАП: основателните опасения от бъдеща злоупотреба с изтекли лични данни се обезщетяват

Опасенията от потенциална злоупотреба с лични данни, породени от нарушение на Общия регламент за защита на данните (ОРЗД), могат сами по себе си да представляват нематериална вреда. Това прие Съдът на Европейския съюз (СЕС), който отговори на серия от въпроси на Върховния административен съд (ВАС), свързани с големия теч на данни от Националната агенция за приходите (НАП) през 2019 г. (пълния текст на решението виж тук).

Във ВАС са спрени десетки дела по искове на граждани, които търсят обезщетение, след като личните им данни изтекоха от приходната агенция. Немалко от тях претендират неимуществени вреди, които обосновават със страха си, че може тепърва някой да злоупотреби с данните им. Затова един от въпросите, които върховните съдии отправиха до СЕС, беше именно дали тези опасения може да се приемат за неимуществени вреди (повече за преюдициалното запитване виж тук).

Член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват „нематериална вреда“ по смисъла на тази разпоредба, отговори днес съдът в Люксембург.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Полезно в ДВ (бр. 103 от 12.12.2023 г.)

В бр. 103 на „Държавен вестник“ е обнародвано ПМС № 267 от 7 декември 2023 г. за приемане на Наредба за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия.

Наредбата предвижда домакинства в положение на енергийна бедност да се определят на база разполагаемите средства на член от домакинството, намалени с разхода за типово потребление на енергия според енергийните характеристики на жилището. Тези разполагаеми средства се сравняват с официално обявената линия на бедност.

За определяне на статут на уязвим клиент са въведени критерии в зависимост от възраст, здравословно състояние, разполагаем средномесечен доход, намален с разходите за енергия, нужда от помощни средства за независим живот и/или медицински изделия за поддържане на живота, чието функциониране зависи от източник на електрическа енергия, получаване на месечни социални помощи и други.

В приложенията към наредбата се съдържат:

  • Методика за оценка на разходите за енергия на домакинство;
  • Методика за образуване на типови цени за крайни битови клиенти на електрическа енергия, присъединени на ниво ниско напрежение към електроразпределителна мрежа.

В същия брой е обнародвано и ПМС № 269 от 7 декември 2023 г. за приемане на Наредба за инструментите за ранно предупреждение и достъпа до информация на предприятията при вероятност от несъстоятелност.

Наредбата въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване ефективността на производства по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132.

Целта на инструментите за ранното предупреждение е да известяват предприятията за тяхното финансово състояние и при наличие на данни за финансови затруднения, които може да доведат до неплатежоспособност или несъстоятелност, да ги подпомогнат чрез предоставяне на насоки, съвети или консултации за подобряване на финансовото състояние и за предприемане на превантивни действия.

В тази връзка са предвидени следните дейности, които ще се администрират от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия:

  1. изграждане и поддържане уеб базирана електронна информационна система за самооценка за ранно предупреждение при вероятност от несъстоятелност на предприятията;
  2. (в сила от 14.12.2024 г.) предоставяне на общи насоки и съвети на предприятията относно възможностите за установяване на вероятността от несъстоятелност и за предприемане на съответни превантивни мерки;
  3. (в сила от 14.12.2024 г.) предоставяне на специализирани консултантски услуги в областта на бизнес управлението, счетоводството, финансите и правото от консултанти – външни експерти с придобита професионална квалификация и правоспособност в съответната област;
  4. организиране и провеждане на програми за обучение и подпомагане на предприемачи, насочени към ефективно използване на инструментите за ранно предупреждение и възможностите за превантивно преструктуриране на предприятието.

Полезно в ДВ (бр. 102 от 08.12.2023 г.)

В брой 102 на „Държавен вестник“ сa обнародвани изменения и допълнения в Закона за защита на растенията. Промените произтичат от необходимостта за привеждане на действащата нормативна уредба в областта на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати в съответствие с новоприетото европейско законодателство – Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правила за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване.

Целта на нормативната промяна е ясно да се регламентират, от една страна, правилата и процедурите, приложими за торове и подобрители на почвата, включително взаимното им признаване в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/515, а от друга страна – да се осигури прилагането на европейското законодателство по отношение на „ЕС продуктите за наторяване“, за които са приети хармонизирани европейски изисквания.

Очакваните резултати са да се създадат условия за пускането на пазара и употребата на продукти, за които е гарантирано високо ниво на защита на здравето на човека, на животните и растенията и на околната среда. Увеличат се възможностите на икономическите оператори да участват ефективно в пазара на „ЕС продукти за наторяване“, като те ще получат достъп до пазарите на всички държави членки. Улеснява се достъпът до хармонизирания пазар на иновативни продукти, произведени от органични или вторични суровини, като по този начин се отговоря на нуждите на земеделските стопани.

Обнародвано е и Решение № 850 на МС от 30.11.2023 г. за приемане на Списък на средищните детски градини и училища в Република България. Списъкът съдържа населените места и конкретните детски градини и училища в тях, които са определени за средищни за учебната 2023/2024 година.

Средищна детска градина е общинска детска градина, която се намира в най-близкото населено място на територията на общината или на съседна община, където се отглеждат, възпитават, социализират и обучават децата в задължителна предучилищна възраст от населените места, в които няма детска градина или училище, което организира задължително предучилищно образование.

Средищно училище е държавно или общинско училище, в което се обучават учениците от населени места на територията на общината или на съседни общини, в които няма училище.

В същия брой е обнародвано и Решение № 11227 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4625/2023 г., 5-членен с-в, с което е оставено в сила Решение № 2502 от 9.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1925/2022 г. С последното е отменена Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 13 от 10.02.2001 г.; доп., бр. 20 от 8.03.2019 г.). Петчленният състав на ВАС намира за правилни изводите на тричленния състав, че при приемане на оспорения подзаконов нормативен акт, както и последващото му допълнение от страна на административния орган е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е било проведено обсъждане на проекта за наредба със заинтересованите лица и организации, за да могат те да упражнят предоставеното им от закона право да предложат становище по предложения проект.

Меглена Кунева е в шортлистата за комисар по правата на човека към Съвета на Европа

Комитетът на министрите представи днес краткия списък от трима кандидати за поста комисар на Съвета на Европа по правата на човека в Парламентарната асамблея на организацията и един от тях е първият български еврокомисар Меглена Кунева.

Конкуренти за поста са ѝ Манфред Новак от Австрия и Майкъл О’Флахърти от Ирландия.

Асамблеята ще избере новия комисар измежду тримата по време на зимната си пленарна сесия в Страсбург от 22 до 26 януари 2024 г. Новият комисар ще встъпи в длъжност на 1 април 2024 г., в края на мандата на Дуня Миятович.

Комисарят по правата на човека е независима и безпристрастна институция, създадена през 1999 г. от Съвета на Европа, за да насърчава осведомеността и зачитането на правата на човека в 46-те държави-членки на Съвета на Европа. Комисарят се избира за мандат от шест години без право на преизбиране.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Общият съд на ЕС отменя решението на Комисията, съгласно което групата БЕХ е злоупотребила с господстващото си положение като е отказала достъп до стратегически газови инфраструктури в България

 През 2010 г. дружеството Овергаз, участник на пазара за доставка на газ в България, подава пред Европейската комисия жалба срещу БЕХ и неговите две дъщерни дружества за нарушение на правилата на конкуренция на Съюза. След провеждане на разследване, с решение от 17 декември 2018 г.1 Комисията констатира, че поведението на тези дружества представлява злоупотреба с господстващо положение на пазара за доставка на газ в България. Нарушението се състои в отказа да се предостави достъп на трети лица, включително на Овергаз, до румънския транзитен газопровод 1, както и до газопреносната мрежа и до газохранилището в Чирен в периода от 30 юли 2010 г. до 1 януари 2015 г. Според Комисията това е попречило на конкурентите на Булгаргаз да развият предлагането си на територията на България. Ето защо Комисията налага на посочените дружества глоба от около 77 милиона евро.

Вследствие на това решение БЕХ и дъщерните му дружества подават пред Общия съд на Европейския съюз жалба за отмяна на решението или, при условията на евентуалност, за намаляване на размера на глобата.

С решението си Общият съд отменя решението на Комисията.

Според Общия съд поради липсата на алтернатива, румънският газопровод 1 е представлявал абсолютно необходима инфраструктура за преноса на руски газ към България. Макар, че Булгаргаз не е собственик на този газопровод, то е имало изключително право на ползване върху него, което е довело до установяването на положение на контрол и следователно на господстващо положение на Булгаргаз на посочения пазар.

Повече подробности по темата четете в curia.europa.eu.

Съдът в Люксембург видя сериозен проблем с чл. 172б, ал. 2 НК

Разпоредбата на чл. 172б, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) противоречи на правото на Европейския съюз. Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) (пълния текст на решението виж тук).

В него съдът в Люксембург заявява, че „член 49, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законова разпоредба, която предвижда наказание лишаване от свобода с минимум от пет години в случай на използване — повторно или със значителни вредни последици — на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право“.

Поводът за произнасянето на СЕС е преюдициално запитване на Районния съд в Несебър. Казусът, заради който българският съд се обръща към този в Люксембург, е на едноличен търговец, хванат да предлага за продажба дрехи със знаци на световни марки като Louis Vuitton, Versace, Burberry и тн., на когото е повдигнато обвинение за използването им без съгласието на притежателите им.

Един от проблемите, заради които се иска тълкуване от СЕС, е свързан с високата санкция, предвидена в чл. 172б НК. В основния си състав разпоредбата предвижда, че „който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това изключително право, или използва географско означение или негова имитация без правно основание, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години и с глоба до 10 000 лева“. А ако деянието е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от 5 до 8 години и глоба от 10 000 до 15 000 лева.

Българският съд изтъкна, че престъплението се изразява в самото предлагане за продажба на съответни стоки и постави въпроса за изключителната тежест на такова наказание.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Съдът в Люксембург разясни кой е заподозрян и правото на ЕС му дава защита, дори да няма такава фигура в НПК

В българския Наказателно-процесуален кодекс (НПК) фигурата на заподозрян не съществува, но това не значи, че правата, гарантирани на заподозрените и обвиняемите от правото на ЕС, у нас трябва да се спазват само след привличането като обвиняем. Този извод може да се направи от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по запитване от български съд  (пълния текст на решението виж тук).

В него СЕС обяснява при какви условия може да се приеме, че някой е заподозрян в престъпление и се ползва от правата по Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане и Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.