Архив на категория: ЕС

Първо СЕС или първо КС – съдия прати на „проверка“ в съда в Люксембург изисквания за сезиране на Конституционния съд

Posted on by

Когато съдията е убеден, че една разпоредба противоречи на Конституцията и има съмнения, че противоречи и на правото на Европейския съюз към кого следва да се обърне – към Съда на ЕС (СЕС) или към Конституционния съд (КС)?

На този въпрос търси отговор от съда в Люксембург съдията от Софийския градски съд (СГС) Иво Хинов. Както е известно, с последните промени в Конституцията беше дадена възможност на всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива да се обърне към КС с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. В серия от актове КС разясни на съдиите какви са изискванията за сезирането му.

Питането на Хинов е за хипотезата, при която съдията е сигурен за противоконституционността на дадена разпоредба, но се колебае дали тя противоречи на правото на ЕС. Ако съдът в Люксембург приеме да му отговори, е неизбежно да изследва цялостната логика в концепцията на КС за сезирането му от редовите съдии.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Народното събрание прие на второ четене промените в Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги

Posted on by

Народното събрание прие на второ четене промените в Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги. Те предвиждат създаване на нова, изцяло хармонизирана с европейското законодателство нормативна уредба, регламентираща условията за предоставянето на пазара на продукти и услуги, за които има определени изисквания за достъпност.

Измененията осигуряват правни гаранции за недопускане на дискриминация по признак „увреждане” и за създаване на равни възможности на всички граждани. Действащите в момента национални изисквания за достъпност във връзка с конкретни продукти и услуги в държавите – членки на ЕС, са различни, като понякога различия съществуват и в рамките на една държава членка. Това води до разпокъсаност на единния пазар и увеличава тежестта, която икономическите оператори понасят при предоставянето на достъпни продукти и услуги за потребителите.

(Пресцентър на НС)

България е осъдена да плати 1 593 000 евро за забавено с 885 дни транспониране на директива

Posted on by

Съдът на Европейския съюз (СЕС) осъди България да плати санкция от 1 593 000 евро, защото е забавила с 885 дни транспонирането на Директивата за насърчаване на чисти и енергийноефективни пътни преводни средства.

През септември 2021 г. Европейската комисия е уведомила официално България, че срокът за транспониране на Директива 2019/1161 е изтекъл. Въпросната директива е свързана с обществените поръчки за чисти превозни средства.

Съдът е отхвърлил политическата нестабилност и пандемията от ковид като аргументи на България за невъзможност да се извърши транспонирането.

„Съдът смята, че доводът на България за политическата нестабилност не може да бъде приет. Той напомня постоянната практика, съгласно която държава членка не може да се позовава на разпоредби, практики или положения, съществуващи в нейния вътрешен правен ред, за да обоснове неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на Съюза.

Въпреки че здравна криза с мащаба на пандемията от COVID‑19 е външно за България непредвидимо събитие, това не променя факта, че тя е трябвало да действа с цялата дължима грижа, като уведоми Комисията своевременно за срещнатите трудности, поне преди изтичането на срока, определен в мотивираното становище от 6 април 2022 г.“, съобщиха от СЕС.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

СЕС: Разходите за платено поръчителство по бързите кредити влизат в ГПР

Posted on by

Практиката на фирмите за бързи кредити да изискват поръчител по кредита и ако клиентът не може да си намери, поръчител да става свързана с кредитора фирма, за което длъжникът плаща значително възнаграждение, понякога надхвърлящо и размера на заема, беше подложена на детайлен анализ от Съда на Европейския съюз (пълния текст на решението виж тук).

Това стана по искане на съдията от Софийския районен съд (СРС) Андрей Георгиев, който преди почти две години постави пред съда в Люксембург 12 въпроса за нея.

Става дума за случаите, в които фирмите за бързи кредити изискват поръчител като условие за отпускане на кредита или за бързото му отпускане. Поръчителят пък е дъщерно дружество на фирмата за бързи кредити и получава възнаграждение, което е от 75% до над 100% от общата сума, която трябва да се плати по кредита. А цената за поръчителството се плаща на датите на падежите на вноските по кредит. Пред Съда на ЕС съдия Георгиев изтъкна, че от практиката си има основателни съмнения, че договорите за поръчителство се сключват най-вече, за да се заобиколи законовото ограничение ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва.

С решението си СЕС дава задължително тълкуване на основните моменти, свързани с възможността на съдилищата да преценяват дали с договорите за поръчителство се нарушават правата на потребителите. Съдът постанови, че разходите за поръчител в този случай водят до увеличаването на общия размер на дълга и следователно влизат в годишния процент на разходите (ГПР), а когато в ГПР на договор за потребителски кредит не са посочени всички изисквани от Директивата относно договорите за потребителски кредити разходи, е допустимо обявяването му за нищожен (което води до връщане само на главницата, без да се дължат лихви и разноски).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 7 от 24.01.2025 г.

Posted on by

Държавен вестник, брой 7 от 24.01.2025 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

Има още →

Полезно в ДВ (бр. 7 от 24.01.2025 г.)

Posted on by

В новия 7-ми брой на „Държавен вестник“ е обнародван Закон за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – съфинансиране по фондовете на Европейския съюз 2021 – 2027 (СПЗ)“, подписан за Европейската инвестиционна банка на 9 декември 2024 г. в Люксембург и за Република България на 12 декември 2024 г. в София.

Обнародва се Наредба за допълнение на Наредба № РД-02-20-2 от 2021 г. за определяне на изискванията за достъпност универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията.

С наредбата се определят техническите изисквания за достъпност на морските плажове, определени като достъпни морски плажове, за хора с увреждания по реда на чл. 7а от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

В текущия брой се обнардова Постановление № 7 от 23 януари 2025 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г.

СЕС установи сериозни проблеми в чл. 423 НПК и даде указание на съдиите как да действат

Posted on by

Съдът на Европейския съюз (СЕС) установи сериозни проблеми в някои изисквания на чл. 423 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който урежда производството за възобновяване на наказателни дела по искане на задочно осъдените (пълния текст на решението виж тук).

СЕС не се произнася с диспозитив, че правната уредба в България противоречи на правото на съюза, но дава недвусмислено тълкуване на Директива 2016/343 (относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство), в което проблемите са категорично изведени, както и указания на съдиите как да действат.

Основният от тях е правилото на чл. 423, ал. 3 НПК, че „производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини“.  „Следва да се приеме, че такова задължение за лично явяване може да направи прекомерно трудно упражняването на „правото на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита, в съответствие с член 9 от Директива 2016/343, посочено в член 8, параграф 4 от нея“, заявява СЕС.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Отнемането на коли от пияните и дрогираните шофьори стигна и до съда в Люксембург

Posted on by

Проблемите с приложението на новите текстове от Наказателния кодекс (НК), свързани с отнемането на коли на пияни или дрогирани шофьори, вече стигнаха и до Съда на Европейския съюз (СЕС), съобщава Лекс.бг.

Това стана, след като съдия Милена Хазарян от районния съд във Велики Преслав отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург във връзка с приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК, тъй като е на мнение, че задължителното отнемане на колата в такива случаи може да е в нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС) и в противоречие конкретно с принципа за пропорционалност в Хартата на основните права на ЕС. Освен това според съдията от Велики Преслав, нарушение на правото на ЕС може да има и когато националното право допуска производството за отнемане на автомобил да се развие без участието на трети лица, които също са негови собственици.

Преюдициалните въпроси

  1. Приложими ли са Директива 2024/1260/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно възстановяването и конфискацията на активи, както и Хартата на основните права на Европейския съюз, или Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, в случаи на извършени престъпления по транспорта, след употреба на алкохол и/или наркотични вещества?
  2. При евентуален положителен отговор на първия въпрос, представлява ли МПС-то, средство за извършване на престъплението, съобразно дефиницията на чл.З, ал.З от Директива 2024/1260/ ЕС?
  3. При евентуален положителен отговор на втория въпрос, при отнемането на моторното превозно средство, приложим ли е принцип[ът] на пропорционалността, съобразно чл. 49 и чл. 52 от ХОПЕС?
  4. Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК на Р[епублика] България, даваща възможност да бъде отнето в полза на държавата моторно превозно средство, което е послужило за извършване на престъпление, или да се присъди паричната му равностойност, ако част от собствеността на моторното превозно средство принадлежи на лице, различно от лицето, извършило престъплението, без за това трето лице да съществува възможност да бъде конституирано като страна в това производство и да му бъде осигурен пряк достъп до правосъдие?
    Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ЕС модернизира транспортната инфраструктура с 2.5 милиарда евро

Posted on by

Крайният срок за подаване на проектни предложения и от България е 25 януари 2025 г.

Поканите за проектни предложения по Механизма за свързване на Европа – Транспорт (CEF), за 2024 г. предоставят 2.5 милиарда евро за подобряване и модернизиране на транспортната инфраструктура, информира Йоана Огнянова – старши консултант в екипа за „Инвестиции, иновации и възможности за безвъзмездно финансиране“ на „Делойт България“ в Capital.bg. Тези инициативи имат за цел да подкрепят трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) в съответствие с целта на ЕС за постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Разполагаемият бюджет по поканите на CEF е разделен на два пакета – общ и кохезионен. Важно е да се отбележи, че всички дружества – публични или частни, установени в България, имат право да кандидатстват и по двата пакета. Единственото условие е, че трябва да имат получено писмо за подкрепа от Министерството на транспорта и съобщенията.

Кохезионният пакет покрива до 85% от допустимите разходи. Финансирането по общия пакет варира от 30% до 50% на проект в зависимост от конкретната тема. Единствено темата за внедряването на Европейската система за управление на железопътния трафик (ERTMS) се базира на възстановяване на средства чрез фиксирани единични суми.

Поканата не поставя ограничение за максималната безвъзмездна сума за един проект, като кандидатите се насърчават силно да предлагат проекти с грант от поне 1 милион евро, за да се гарантира ефективно използване на средствата от ЕС. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 25 януари 2025 г.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg.

Общи изисквания

От 1 януари 2025 г. България е в Шенген и по суша

Posted on by

България и Румъния официално стават пълноправни членове на Шенгенското пространство от 1 януари 2025 г. Това реши окончателно Съветът по правосъдие и вътрешни работи на страните от Европейския съюз след обсъждане на състоянието на Шенгенското споразумение, съобщи Унгарското председателство на Съвета на ЕС.

„Това е голяма победа за България, Румъния и цяла Европа“, коментира Унгарското председателство.

Според изчисления на Министерството на икономиката, положителният ефект за българската икономика от пълноправното членство ще е 1,2 млрд. лева, като над 450 млн. лева ще са спестените разходи на бизнеса на превозвачи, производители и износители.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.