По питане на съдия от СРС: Ще „обърне“ ли съдът в Люксембург решението на КС за изтеклия мандат на ИВСС

Той поставя пред СЕС и серия от въпроси за банковата тайна на магистратите

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз продължаването на функционирането, въпреки изтичането на мандата му, на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), който може да инициира дисциплинарни производства срещу съдии и да установява данни за тяхното имущество? С този въпрос съдията от Софийския районен съд (СРС) Андрей Георгиев се обръща към Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург. На практика той иска да разбере дали правото на ЕС не поставя по-строги изисквания към гаранциите за независимост на държавните органи от решението на Конституционния съд, който преди две години даде превес на непрекъсваемостта на функционирането пред мандата на инспектората.

Освен това Андрей Георгиев иска да знае каква е ролята на съда при разглеждането на исканията на ИВСС за разкриване на банкова тайна на магистратите – дали действа като администратор на лични данни, дали като „надзорен орган“, а ако не е така, то какви би трябвало да бъдат задълженията му по защита на личните данни по смисъла на Общия регламент за защита на данните (GDPR).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Най-сетне е готов стандартът за съдебна медицина

Стандарт най-сетне ще регламентира изискванията за специалността „Съдебна медицина и деонтология“, съобщава Lex.bg. Министерството на здравеопазването е публикувало проекта за него за обществено обсъждане (виж тук), което ще продължи до 23 август 2023 г.

Проблемът с липсата на стандарт за съдебната медицина се постави остро след случая в Стара Загора с нарязаната с макетен нож Дебора и сега от МЗ представят проект за такъв.

В него се посочва, че той указва минималните организационни изисквания за осъществяване на своевременна, достатъчна и качествена съдебномедицинска дейност, която да отговаря на нуждите и изискванията на органа назначил експертизата и обществото. А те могат да бъдат надграждани от всяка съдебномедицинска структура в интерес на съдебните медици и гражданите.

Според стандарта съдебномедицинската дейност се разделя на две независими области. Първата е експертната съдебна медицина. Тя е основната и е свързана с изготвянето на съдебномедицински експертизи, назначени от правораздавателните органи. Тя е регламентирана от множество нормативни актове – Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за съдебната власт, Гражданския процесуален кодекс и т. н.

По-малката област на съдебната медицина е т. нар. клинично-административна съдебна медицина. Тя е свързана с дейности като: прегледи на живи лица по тяхно желание, изследване на човешки трупове и трупни части, възложени от ръководствата на лечебните заведения или по желание на близките, участие на съдебни медици в патологоанатомични аутопсии и други дейности, възложени от работодателя. Към този вид дейност се причисляват и огледите на местопроизшествия, като участие в процесуално действие, което не представлява експертна дейност. Данните от огледа на местопроизшествието могат да бъдат използвани при изработване на евентуално назначена експертиза по случая, се посочва в стандарта.

Повече подpобности по темата чете в Lex.bg.

 

ВАС с ключово тълкувателно решение за съдебния контрол над актовете на местната власт

Тълкувателни решения от ключово значение за съдебния контрол над актовете на местната власт и за тези за правата на хората с увреждания прие Върховният административен съд (ВАС).

Първият диспозитив се отнася до хипотезата, при която кметът или областният управител са върнали за повторно разглеждане решение на ОС и съветът след това го е потвърдил или изменил. Съдиите бяха разделени за това кой всъщност е оспореният пред тях акт, когато казусът стигне до съд, съобщава Lex.bg.

ВАС  постановява, че когато актът е изменен, то измененият, вторият акт, ще подлежи на оспорване, тъй като той ще породи правни последици. „Този акт, изменен или повторно приет, подлежи на оспорване пред административния съд, защото той съдържа в себе си окончателното, крайно волеизявление на общинския съвет“, пишат върховните съдии.

Що се отнася до втория диспозитив на тълкувателното решение, той е свързан с противоречието в практиката по въпроса дали когато се оспорва решение на ОС, с което е приет нормативен акт, предмет на оспорване е самото решение или приетите с него наредба или правилник. ВАС заключи, че „да се приеме, че актът, с който овластеният от Конституцията или закон административен орган приема нормативен акт, подлежи на самостоятелно оспорване, отделно от него, означава да се приеме, че този акт, отделно от нормативния акт, има самостоятелно действие, което не е възможно“.

Юридическите лица с нестопанска цел, регистрирали се в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като организации на и за хора с увреждания по смисъла на §1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания, в правно-организационна форма на фондация за осъществяване на дейност в частна полза, нямат правен интерес от оспорване на подзаконови нормативни актове, засягащи хората с увреждания, които не членуват в същите организации и с които организациите нямат сключен договор за социалната услуга „застъпничество“. Това задължително тълкуване (пълния текст на решението виж тук) прие мнозинството във ВАС по тълкувателно дело №4/2022

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Стартира системата за електронни публични търгове на съдебните изпълнители

Системата за електронни публични търгове на съдебните изпълнители вече функционира, съобщава Lex.bg. Тя е достъпна за потребителите на https://zapori.mjs.bg/#/.

„Така се елиминират всякакви възможности за злоупотреби и позволява осъществяване на незабавен и постоянен контрол по тази чувствителна за обществото тема. Натрупаната досега практика и наблюдения показват, че след началото за електронните търгове рязко намаляват жалбите срещу провеждането на търговете поради пълната прозрачност на процедурите“, посочват от Камарата на частните съдебни изпълнители.

Органът, провеждащ търга, само подава информацията в платформата за търгове, а наддаването се извършва онлайн и без възможност за човешка намеса. Дава се възможност на длъжника или взискателя да избере дали иска електронен търг и в този случай той става задължителен.

С въвеждането на електронните търгове се премахват писмените оферти, а регистрацията за търга изисква само регистрация в системата, заявление за участие и внесен депозит. Търгът е явен и се провежда в реално време изцяло в електронна среда като участниците в него са анонимни. По този начин никой от тях не знае колко лица участват на търга, нито кои са те.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВАС отказа да отмени принудителната полицейска регистрация, но напомни на МВР да не събира поголовно ДНК и отпечатъци

Състав на Върховния административен съд (ВАС) отказа да отмени правилата за принудителна полицейска регистрация, като заяви, че не може да приложи пряко Конституцията и се отказа да прави втори опит да сезира Конституционния съд (КС) след критика на първото му искане. Върховните съдии обаче напомниха на МВР, че трябва да съобрази наредбата си за полицейската регистрация с решението на Съда на Европейския съюз (СЕС), което отрече поголовното събиране на ДНК и отпечатъци от обвиняемите (пълния текст на решението на ВАС виж тук).

Казусът, който както става ясно, мина и през КС (как виж по-долу), и през СЕС, не приключва с днешното решение на ВАС, тъй като то подлежи на обжалване, а освен това пред съда в Люксембург са висящи още две запитвания, свързани с недостатъците на процеса на полицейска регистрация в България.

Пред ВАС беше оспорена разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (НРИСПР). Тя предвижда: При отказ на лицето за дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил полицейският орган изготвя мотивирано искане до съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем, за издаване на разрешение за принудителното им извършване. При издадено разрешение действията се извършват принудително“. Най-общо проблемите, които се сочат в нея са, че не предвижда възможност за защита на лицето, чиято принудителна криминалистична регистрация се иска, а реално съдебен контрол не може да бъде осъществен, тъй като съдът не разполага с наказателното дело, за да прецени основателността на искането на МВР (повече за жалбата виж тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Решенията за съдиите във ВСС да се вземат от мнозинство, избрано от съдии

Европейската асоциация на съдиите призова (ЕАС) призова българските власти към законодателни промени за такова конституиране на Висшия съдебен съвет (ВСС), което да позволи пряко избрани съдии да имат водещ глас при вземането на решения за техните колеги.

Такива промени във ВСС се очаква да бъдат обсъдени при очаквания дебат за промени в Конституцията, който се очаква да започне в парламента. За промени се обявиха вече от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, като от движението дори вече представиха своя проект, според който ВСС трябва да се раздели на два отделни съвета, а този на съдиите да се състои от 13 членове, седем от които да се избират пряко от съдиите въз основа на териториално представителство, и шестима членове, избрани от Народното събрание.

Изявлението на АЕС за България е било направено по време на годишната среща на асоциацията в Атина, съобщиха от Съюза на съдиите в България.

В него от организацията са подчертали, че при сегашното устройство на ВСС, решенията, включително за избора на председателите на върховните съдилища, както и за съдебната карта и разпределението на бюджета, се вземат от членове, които в мнозинството си са избрани от политици и от прокурори, които са „йерархично подчинени на главния прокурор и по този начин също политически повлияни“.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 50 от 09.06.2023 г.

Държавен вестник, брой 50 от 09.06.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Съдът на ЕС: Основанията за арест трябва да се съобщават незабавно на задържания, а не едва при обжалването

Съдът в Люксембург категорично отхвърли полицейската практика в България

Основанията за полицейско задържане трябва да се съобщават на заподозрените и обвиняемите още при самото задържане или непосредствено след това и то с всички подробности, необходими за ефективната им защита.  Недопустимо е задържаният да научва основанията за ареста си едва когато и ако го оспори по съдебен ред.

Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване на съдията от Софийския районен съд (СРС) Мирослав Петров (пълния текст на решението на СЕС виж тук). То е отпреди две години и е във връзка с полицейския арест на 47-годишен мъж, който беше задържан за 24 часа след участие в протестите срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев през есента на 2020 г.

Запитването на съдия Петров беше за това дали практиката на българските съдилища, според която основанията за задържане могат да се изведат от материалите по евентуално образуваното впоследствие наказателно производство, или пък заповедите за задържане изобщо да не се мотивират, отговаря на Директива 2012/13/ЕС от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Парламентът прие на първо четене законопроекта на Министерския съвет за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които предвиждат създаване на механизъм за разследване на главния прокурор

Парламентът прие на първо четене законопроекта на Министерския съвет за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които предвиждат създаване на механизъм за разследване на главния прокурор. В подкрепа на измененията гласуваха 191 народни представители, а 33-ма се въздържаха.

С 68 гласа „за“, шест „против“ и 149 „въздържал се“ депутатите отхвърлиха и при прегласуването законопроекта на „Възраждане“, който също предвиждаше механизъм за разследване на главния прокурор.

Парламентът подкрепи и друг законопроект за изменение на НПК, предложен от Министерския съвет (МС), с който се транспонира европейска директива и се въвеждат общи минимални правила относно защитата на процесуалните права на децата, заподозрени или обвиняеми в наказателното производство.

Дебатът беше фокусиран основно около законопроекта на правителството за механизма за контрол на главния прокурор. С него се предвижда в случаите, когато е налице законен повод за започване на разследване срещу главния прокурор или негов заместник, материалите да се изпращат на ръководителя на наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС). След постъпването им, образуваната преписка ще се разпределя незабавно на съдия, определен на случаен принцип, който временно ще бъде назначен на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура, за да се отговори на конституционното изискване наказателното преследване да се провежда от прокурор.

Със законопроекта на „Възраждане“, който беше отхвърлен, се предлагаше при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер директорът на Националната следствена служба да образува досъдебно производство и да уведоми Висшия съдебен съвет за временно отстраняване от длъжност на главния прокурор.

Със 178 гласа “за“, без нито един против и 33-ма „въздържал се“ парламентът прие на първо четене промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), предложени от Министерския съвет.

В същото време беше отхвърлен законопроектът на „Възраждане“, който получи 56 гласа в подкрепа, пет – „против“ и 148 „въздържал се“.

Проектът на Министерския съвет (МС) урежда правомощието на съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) за приемане на Кодекс за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи, като се отчитат спецификите на съдийската и прокурорската колегия и различията в професионалния статус и служебните задължения на магистратите. Предвижда се в едномесечен срок от влизането в сила на измененията  съответната колегия да приеме кодекса и да внесе етичните правила за одобряване от пленума на ВСС.

В изпълнение на приетата с Националния план за възстановяване и устойчивост реформа за „Противодействие на корупцията“ се укрепва ролята на Инспектората към ВСС и се разширяват неговите компетентности чрез предоставяне на възможност за отправяне на предложения пред съответната колегия за прецизиране на етичните правила в съответствие с добрите практики. Дават се и правомощия за организиране и провеждане на антикорупционни обучения, обучения за укрепване на почтеността и независимостта на магистратите и за конфликт на интереси. В допълнение към дейността на Инспектората за анализиране и обобщаване на данните от приключените производства се въвежда процедура за редовно отчитане и публикуване на аналитичните резултати, като ще има и образец за отчитане на приключването на делата в установените срокове.

Пресцентър на НС

СЕС: Допустимо е освобождаване от ДДС на доставчик на социални услуги, ако са осъществени в друга държава от съюза

Правото на Европейския съюз допуска освобождаване от ДДС на доставчик във връзка с доставка на социални услуги, осъществени в друга държава членка. Това прие днес Съдът на ЕС по преюдициално запитване на Върховния административен съд, съобщава Лекс.бг.

Българският съд е поискал тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС заради дело срещу ревизионен акт, издаден на фирма „Момтрейд-Русе“. Според данъчните тя дължи ДДС за предоставяни от нея социални услуги на възрастни хора в Германия и Австрия. „Момтрейд-Русе“ е вписано в агенцията „Социално подпомагане“ като доставчик на социални услуги, но данъчните изтъкват, че не е представило официални документи, издадени от компетентните органи на Германия и Австрия, удостоверяващи социалния характер на услугите, предоставяни на тяхна територия.

Затова ВАС попита съда в Люксембург дали Директивата за ДДС допуска доставките на социални услуги на физически лица, които пребивават в държава членка, различна от тази, в която доставчикът е установил стопанската си дейност, да бъдат освободени от ДДС, както и по критериите на чие законодателство следва да се определи дали дружеството е „организация, призната за благотворителна“.

Днес СЕС прие, че предвиденото в директивата освобождаване от ДДС се прилага за всяка доставка на услуги, свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, стига те да са осъществени от публичен орган или организация, призната за благотворителна от съответната държава членка, независимо дали такава услуга фактически се извършва в държавата членка, в която доставчикът е установен, или в друга държава членка. Според СЕС фактът, че доставчикът, извършващ подобни услуги, ползва посредник в държавата по предоставяне на услугите, е ирелевантен за преценката дали тези доставки подлежат на освобождаване от ДДС, тъй като става въпрос за отделни и независими сделки (на доставчика и на посредника), които подлежат на различно данъчно облагане.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.