Държавен вестник, брой 37 от 07.05.2021 г.

Държавен вестник, брой 37 от 07.05.2021 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

КС решава във вторник ще допусне ли тълкуване на понятието „пол“ по искане на ВКС

КС решава във вторник ще допусне ли тълкуване на понятието „пол“ по искане на ВКС

На 13 април – вторник – Конституционният съд (КС) ще заседава и ще реши дали ще допусне делото, образувано по искане на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) във връзка с изясняването на значението на понятието „пол“- съобщава сайтът „Правен свят“.

Искането на Гражданска колегия на ВКС бе мотивирано с тълкувателното дело, което стои пред нея, по въпроса: „Допустимо ли е и при какви предпоставки да бъде допусната юридическа промяна на пола при установена транссексуалност на молителя?“.

Въпреки че въпросът относно дефиницията на понятието „пол“ изглежда да не е спорен нито в социален, нито в юридически контекст, се очаква решението на конституционните съдии завинаги да затвори открехнатата врата към наричаната в публичното пространство „джендър идеология“, според която полът не е биологично детерминиран и има ясно изразено социално измерение. Подобни постулати обществото, а и самият КС, откри по-рано в предложената за ратифициране у нас Истанбулска конвенция. Последната се оказа в противоречие с българския основен закон.

Повече подробности по темата четете тук.

И новата методика за санкциите по програмата за селските райони е нищожна

Върховният административен съд (ВАС) окончателно прогласи за нищожна Методиката за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (пълния текст на решението виж тук).

Решението идва след като за нищожна беше обявена и предишната методика, която действаше от 2007 г. до 2013 г. (повече виж тук).

Петчленен състав на ВАС с председател и докладчик Георги Колев и членове Любомир Гайдов, Виолета Главинова, Юлия Ковачева и Емил Димитров потвърди решението на съда от миналата година (повече за него виж тук), с което методиката за периода от 2014 г. до 2020 г., беше обявена за нищожна – съобщава сайтът Лекс.бг.

Основният проблем е в това, че тя е утвърдена от изпълнителния директор на държавен фонд „Земеделие“ и ВАС в поредно решение заявява, че тя е нормативен административен акт, а той няма право да издава такива.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС ще се произнесе с тълкувателно дело за правото на отказ от наследство на непълнолетните

„Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство?“ – на този въпрос е посветено първото тълкувателно дело за 2021 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). В основата на противоречивата практика на самия ВКС по него е спорът дали отказът от наследство представлява отказ от права на непълнолетен, който по закон е нищожен.

Два състава на Гражданската колегия на ВКС са били изправени пред казусите на деца, чийто баща е починал и им е оставил в наследство повече дългове, отколкото имущество. И в двата случая със съгласието или представлявани от майките си, те подават заявления за вписване на отказ от наследство. И в двата случая първата и втората инстанция отказват да впишат отказа в особената книга по чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството, съобщава сайтът Лекс.бг.

Докладчик по тълкувателното дело е Емилия Донкова, а заедно с нея в комисията, която трябва да изготви проекта на решение, са Дияна Ценева и Камелия Маринова.

Повече подробности по темата четете тук.

Период, през който не е положен труд, невинаги е „почивка“, напомня СЕС

Периодите на постоянно разположение на повикване попадат в обхвата на понятието „работно време“, когато наложените на работника през тези периоди ограничения обективно и чувствително засягат възможността му свободно да организира времето, през което неговите професионални услуги не се изискват, и да се посвети на своите собствени интереси. Това постанови днес Съдът на Европейския съюз (СЕС) по две запитвания –  от Словения по дело на технически специалист, който отговаря за телевизионни предавателни центрове в планината,  и от Германия – по дело на пожарникар от Офенбах на Майн, който е поискал от съда да му се плаща за времето на разположение, тъй като в тези периоди с него трябва да може да се осъществи контакт и при сигнал да стигне в рамките на 20 минути до границите на града, вече в служебно облекло, с предоставената му служебна кола.

„Периодите на дежурство, включително и в условията на постоянно разположение на повикване, в своята цялост също попадат в обхвата на понятието „работно време“, когато наложените на работника през тези периоди ограничения обективно и чувствително засягат възможността му свободно да организира времето, през което неговите професионални услуги не се изискват, и да се посвети на своите собствени интереси. Обратното, при липсата на такива ограничения, единствено времето, свързано с действително положен през тези периоди труд, ако има такъв, трябва да се счита за „работно време“, заявява СЕС.

СЕС специално подчертава, че това, че даден период на разположение не може да се квалифицира като „работно време“, не дава право на работодателите да въвеждат периоди на дежурство, които поради своята продължителност или честота, представляват риск за безопасността или здравето на служителите- съобщава в материала си сайтът Правен свят.

Повече подробности по темата четете тук.

До края на годината в четири пилотни съдилища ще се въведе задължителна медиация

До края на годината в четири пилотни съдилища да се въведе задължителна медиация по някои видове дела, а най-късно в началото на 2023 г. и във всички останали 24 окръжни съдебни района. Да се предвидят стимули и санкции за страните във връзка с медиацията. Тези, които се възползват от нея, да плащат държавна такса в намален размер, а онези, които откажат – да поемат изцяло разноските по делата до последната съдебна инстанция. Това предвижда Концепция за въвеждането на задължителна съдебна медиация по граждански и търговски дела, която ще обсъди във вторник Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Документът е изготвен от работна група от съдии и с председател члена на съвета Даниела Марчева. Групата беше натоварена със задачата да предложи действия за въвеждането на задължителната медиация като средство за регулиране на високата натовареност на съдилищата. След множество срещи и обсъждания тя изготви концепцията, а същевременно темата за медиацията „влезе“ и в Националната програма за развитие „България 2030“, в рамките на която е подготвен и проект „Въвеждане на способи за алтернативно разрешаване на спорове (АРС) в съдебната система в България – пилотно въвеждане на задължителна съдебна медиация; доизграждане на мрежата от съдебни центрове във всички окръжни райони на страната; разработване на стратегия за пълноценно използване на други алтернативни способи за разрешаване на спорове“.

Задължителната медиация ще бъде въведена пилотно в София, Варна, Пазарджик и Перник. Съдилищата в тези градове са избрани, защото там има изградени и работещи съдебни центрове по медиация. От останалите 24 в девет ще трябва да се надградят, а в 15 – да се създадат такива центрове.

Предвижда се да има задължителна медиация по следните видове дела: развод; делба; спорове за промяна на мерките, свързани с родителската отговорност и личните отношения с бабата и дядото; спорове между съсобственици или във връзка с отношенията в етажната собственост; разпределяне на ползването на съсобствена вещ.

Повече подробности по темата четете тук.

Реформират из основи работата на съдилищата – районните вече няма да гледат дела от общ характер

Реформират из основи работата на съдилищата – районните вече няма да гледат дела от общ характер

Съдийската колегия избра модел за прекрояване на съдебната карта, съобщава правно-информационният сайт Правен свят.

В материала си авторката Цветелина Янкова информира, че Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) е стартирала работата си в началото на годината с разгорещен дебат и последвал избор на модел за прекрояване на съдебната карта, който на практика предвижда реформа на цялата съдебна система, окрупняване на районни съдилища и промени в подсъдността.

Моделите бяха представени в края на 2020 г., като последното заседание по въпроса на 20 октомври приключи с уговорката, че наличните предложения ще бъдат обсъдени с магистрати и допълнително ще бъде преценено по кой път да се върви.

В първото си заседание Съдийската колегия директно се е заела с обсъждането на четвъртия, най-радикален модел, предложен от Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова. За разлика от останалите варианти, този засяга не само окрупняването на органи, но засяга и въпросите за подсъдността, натовареността, специализацията и кариерното израстване.

Макар и доста сложен, моделът се е оказал сред най-предпочитаните от магистратите, проучване сред които вече е било проведено. Идеята е да се промени родовата подсъдност на даден районен съд, който остава да работи само по наказателни дела от административен характер, някои мерки за неотклонение, по дела, разглеждани в закрито заседание, вкл. всички, разглеждани по дежурство, както и за сравнително по-леки от правна страна спорове. Идеята е да се създаде единен основен първоинстанционен окръжен съд.

Става дума за частична промяна на родовата подсъдност и справянето с наличния ресурс вътре.  Един районен съд остава първа инстанция – по бързо ликвидни дела, окръжният съд става основна първа инстанция и втора инстанция по делата на РС. Апелативният съд става истинска втора инстанция. Едни дела отиват в окръжен съд, а част от делата на окръжния съд отиват в районния съд. Районният съд може да се състои от постоянен и непостоянен състав. Моделът предвижда постоянният състав да е само от съдии от районния съд, а непостоянният може да включва и съдии от окръжния съд.

Останалите районни съдии се местят в окръжния съд – след атестация, съответния ранг и решение на Общото събрание на горния съд. Общият брой на съдиите в районните съдилища ще се определя ежегодно в края на годината от Съдийската колегия по броя дела. Съдиите от окръжния съд ще дават и дежурства в районния съд, като натоварването няма да е голямо, а ако има необходимост – броят на съдиите или часовете работа на магистратите от окръжния съд може да бъде увеличен. Подобна алтернатива може да бъде разгледана и в обратен вариант – районен съдия може да отиде в окръжния съд спрямо броя на делата.

Повече подробности по темата четете в Правен свят.

Чл. 242, ал. 8 от българския НК противоречи на правото на ЕС, реши съдът в Люксембург

Национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на квалифицирана контрабанда, когато то принадлежи на трето добросъвестно лице, противоречи на правото на Европейския съюз. Това постанови Съдът на ЕС по преюдициално запитване на Пловдивския апелативен съд за това дали чл. 242, ал. 8 от Наказателния кодекс противоречи на правото на съюза (пълния текст на решението на СЕС виж тук), съобщава сайтът Лекс.бг.

Разпоредбата предвижда: Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението“.

Тя вече беше критикувана от Европейския съд по правата на човека (виж решението по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. срещу България тук), а сега директно беше обявена за противоречаща на правото на ЕС от съда в Люксембург.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС ще решава дали да отмени наредбата за заплащането на правна помощ от адвокатите

ВАС ще решава дали да отмени наредбата за заплащането на правна помощ от адвокатите

Адвокатска колегия-Кюстендил е поискала пълна отмяна на подзаконовия нормативен акт, делото е насрочено за 17 март – съобщава „Правен свят“

Върховният административен съд (ВАС) ще решава дали да отмени Наредбата за заплащането на правната помощ, което да отвори вратите към въвеждането на изцяло нов механизъм за заплащане на адвокатите, които я реализират. Това става ясно от публикувано в  „Държавен вестник“ обявление на съда, от което се разбира, че там е постъпило оспорване на наредбата от Адвокатската колегия–Кюстендил, представлявана от адв. Емил Димитров Велинов – председател на колегията, и съвета на колегията.

Делото пред ВАС е насрочено за 17 март.

А в самата си жалба до съда (виж пълния текст на жалбата в прикачения файл) от Колегията настояват, че: „изпълнителната власт в лицето на МС не може, т.е. няма властта да определя условия, ред, че и „принципи“ на заплащане на адвокатски възнаграждения, т.е. така както е „регламентирал“ заплащането на правната помощ от държавата МС с глави втора, трета и четвърта от обжалваната Наредба за заплащане на правната помщ“.

Повече подробности по темата четете в legalworld.bg.

НАП е осъдена да плати 55 000 лева заради запорирани сметки на жена за чужд дълг

Националната агенция за приходите (НАП) е окончателно осъдена с решение Върховният административен съд (ВАС) да плати глоба от 55 000 лева след като запорира сметките на жена заради чужд дълг, съобщава Lex.bg.

Абсурдният случай, заради който е глобена НАП, е от януари 2018 г. Тогава НАП  получава от Германия искане за събиране на задължения на българка, управител на фирма „Dogus Food“, като в искането фигурират само две имена – И. Г. и дата на раждане. След 3 дни служителка на НАП поискала от германските власти да разменят местата на двете имена – собствено и фамилно и да станат Г. И.

После от НАП прави справка в ЕСГРАОН и установява, че има само една жена с тези имена и дата на раждане – Г. Б. Иванова. След това искането е изпратено към дирекция „Събиране“ на НАП за принудително събиране от публичен изпълнител на 169 000 лева от неплатени данъци в Германия. Следват запори на банкови сметки на Иванова, която се свързва с публичния изпълнител и обяснява, че никога не е била в Германия, за да дължи данъци там. Едва тогава е направена допълнителна проверка и са изискани още данни от Германия, за да се установи, че търсената длъжница е друга Г. Иванова, с друго моминско име, различна дата на раждане и адрес в България.

Повече подробности по случая четете в Lex.bg.