Чл. 242, ал. 8 от българския НК противоречи на правото на ЕС, реши съдът в Люксембург

Национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на квалифицирана контрабанда, когато то принадлежи на трето добросъвестно лице, противоречи на правото на Европейския съюз. Това постанови Съдът на ЕС по преюдициално запитване на Пловдивския апелативен съд за това дали чл. 242, ал. 8 от Наказателния кодекс противоречи на правото на съюза (пълния текст на решението на СЕС виж тук), съобщава сайтът Лекс.бг.

Разпоредбата предвижда: Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението“.

Тя вече беше критикувана от Европейския съд по правата на човека (виж решението по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. срещу България тук), а сега директно беше обявена за противоречаща на правото на ЕС от съда в Люксембург.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС ще решава дали да отмени наредбата за заплащането на правна помощ от адвокатите

ВАС ще решава дали да отмени наредбата за заплащането на правна помощ от адвокатите

Адвокатска колегия-Кюстендил е поискала пълна отмяна на подзаконовия нормативен акт, делото е насрочено за 17 март – съобщава „Правен свят“

Върховният административен съд (ВАС) ще решава дали да отмени Наредбата за заплащането на правната помощ, което да отвори вратите към въвеждането на изцяло нов механизъм за заплащане на адвокатите, които я реализират. Това става ясно от публикувано в  „Държавен вестник“ обявление на съда, от което се разбира, че там е постъпило оспорване на наредбата от Адвокатската колегия–Кюстендил, представлявана от адв. Емил Димитров Велинов – председател на колегията, и съвета на колегията.

Делото пред ВАС е насрочено за 17 март.

А в самата си жалба до съда (виж пълния текст на жалбата в прикачения файл) от Колегията настояват, че: „изпълнителната власт в лицето на МС не може, т.е. няма властта да определя условия, ред, че и „принципи“ на заплащане на адвокатски възнаграждения, т.е. така както е „регламентирал“ заплащането на правната помощ от държавата МС с глави втора, трета и четвърта от обжалваната Наредба за заплащане на правната помщ“.

Повече подробности по темата четете в legalworld.bg.

НАП е осъдена да плати 55 000 лева заради запорирани сметки на жена за чужд дълг

Националната агенция за приходите (НАП) е окончателно осъдена с решение Върховният административен съд (ВАС) да плати глоба от 55 000 лева след като запорира сметките на жена заради чужд дълг, съобщава Lex.bg.

Абсурдният случай, заради който е глобена НАП, е от януари 2018 г. Тогава НАП  получава от Германия искане за събиране на задължения на българка, управител на фирма „Dogus Food“, като в искането фигурират само две имена – И. Г. и дата на раждане. След 3 дни служителка на НАП поискала от германските власти да разменят местата на двете имена – собствено и фамилно и да станат Г. И.

После от НАП прави справка в ЕСГРАОН и установява, че има само една жена с тези имена и дата на раждане – Г. Б. Иванова. След това искането е изпратено към дирекция „Събиране“ на НАП за принудително събиране от публичен изпълнител на 169 000 лева от неплатени данъци в Германия. Следват запори на банкови сметки на Иванова, която се свързва с публичния изпълнител и обяснява, че никога не е била в Германия, за да дължи данъци там. Едва тогава е направена допълнителна проверка и са изискани още данни от Германия, за да се установи, че търсената длъжница е друга Г. Иванова, с друго моминско име, различна дата на раждане и адрес в България.

Повече подробности по случая четете в Lex.bg.

Адвокатурата до управляващите: България няма имотен регистър, че да го надграждаме

В България всъщност няма Имотен регистър, защото за нито един район на страната министърът на правосъдието не е издал заповед за въвеждането му. Този факт напомни Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище (пълния му текст виж тук ) до Министерството на правосъдието, което огласи изменения в Правилника за вписванията (ПВ). С тях беше обявено, че вместо да ходи до службата по вписванията, всеки който иска да получи незаверен препис от нотариален акт или удостоверение за тежести за даден имот, ще може да подаде заявлението си по електронен път (повече за предложенията виж тук).

Адвокатурата изразява принципно несъгласие с промените, които се правят заради европроект за надграждане на имотния регистър и интеграцията му с кадастъра.

„Към настоящия момент у нас няма Имотен регистър в нито един съдебен район, така че всички нормативни промени и технически проекти, насочени към „надграждане“ на имотен регистър, какъвто не съществува, са не само концептуално погрешни, а и твърде опасни, защото могат да създадат и поддържат в обществото погрешното впечатление, че съществува имотен регистър“, заявява ВАдС. И напомня, че още през 2001 г. Законът за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) предвиди създаване на имотен регистър, който се състои от партидите на недвижимите имоти.

Въвеждането на имотен регистър става със заповед на министъра на правосъдието (по чл. 73, ал. 1 от ЗКИР), която се обнародва в Държавен вестник. А близо 20 години по-късно такава няма за нито един съдебен район в страната.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 106 от 15.12.2020 г.

Държавен вестник, брой 106 от 15.12.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

ВАС отмени увеличението на цените на парното и тока от 2017 г.

Голямото увеличение на цените на парното и тока от пролетта на 2017 г. е било незаконно. Това постанови Върховният административен съд (ВАС) по протест на Върховната административна прокуратура (ВАП).

Съдът отмени решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от 7 април 2017 г., с което бяха увеличени пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени за топлофикациите и някои големи предприятия, като ръстът на цените на парното е с повече от 25%.

Прокуратурата оспори решението на КЕВР дни след като беше взето. Първата инстанция – Административен съд София-град обаче не откри проблем и потвърди увеличението на цените.

С решение от 8 декември 2020 г. обаче ВАС окончателно отмени решението на КЕВР (пълния му текст виж тук).

Върховните съдии посочват, че производството за изменение на цените на енергията, произведена от централи с високоефективно комбинирано производство е открита от КЕВР на 20 март 2017 г. Преди това обаче ВАС с няколко свои решения отменя множество разпоредби от действалите към онзи момент наредби за регулиране на цените на топлинната и на електрическата енергия.

„Предвид горното към датата на откриване на административното производство за утвърждаване на цени за второ тримесечие на 2017 г., по които общественият доставчик продава природен газ на снабдители и на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа липса уредба, която да бъде приложима към изменение на цените на електрическата енергия“, заявява ВАС.

Той посочва, че Законът за енергетиката (тогава чл. 31а, а сега чл. 31б, ал. 1) е давал право на КЕВР при необходимост да изменя цените, „но дори и при наличието на тази възможност, направеното на 20 март 2017 г. не може да се основе единствено на цитираните норми от ЗЕ“.

Повече подробности по темата четете тук.

СЕС ще поправя български абсурд – шофирането с отнета книжка е и престъпление, и нарушение

И престъпление, и нарушение – допустимо ли е подобно правно положение? Отговорът на този въпрос се очаква от Съда на Европейския съюз (СЕС).

Състав на Софийския апелативен съд (САС) отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург, защото не само че текстовете за деянието в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Наказателния кодекс (НК) са напълно идентични, но и защото няма никакви критерии, по които да се степенува обществената опасност така, че МВР, прокуратурата и съдът да могат да преценят кога то е нарушение и кога престъпление.

А липсата на критерии води до противоречива съдебна практика.

Затова сега състав на САС, стъпвайки на принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието, пита съда в Люксембург: „Допуска ли национална правна уредба, която за едно и също деяние – управление на моторно превозно средство, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, предвижда едновременно административна и наказателна отговорност, без да има критерии, които да позволяват обективно разграничаване на двата вида отговорност?“ 

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС с 5 въпроса до съда в Люксембург за необичайно ниските оферти по обществени поръчки

Върховният административен съд (ВАС) отправи ключово запитване до Съда на ЕС, решението по което ще засегне много от обществените поръчки, които се обявяват в България. То е свързано с преценката на възложителя дали е изправен пред необичайно ниска оферта.

Информацията за преюдициалното запитване е представена така, както беше съобщена от съда, тъй като делото, по което е отправено то, е секретно и затова пълният текст на определението по него с всички мотиви на съдебния състав не са достъпни.

Причината за секретността е, че е по делото за обществената поръчка за избор на изпълнител за издаване на новите лични документи. Делото във ВАС е по жалба на „Веридос ГмбХ“  – един от двамата германски икономически оператори, участвали в процедурата, като дружеството обжалва решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от юни 2020 г.

С него КЗК е оставила без уважение, като неоснователна, жалбата на дружеството срещу решението на зам.-министър на вътрешните работи за обявяване на класирането и определяне на изпълнител на обществена поръчка. Тя е с предмет „Проектиране, изграждане и управление на система за издаване на български лични документи поколение 2019“.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС: това, че държавата не може да си събере глобите, не е основание да спира хора на границата

Върховните съдии наредиха на МВР да прекрати безусловно проверките за неплатени и невръчени актове на пунктовете с Гърция

Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по връчване на електронни фишове и на наказателни постановления, издадени въз основа на Закона за движението по пътищата, както и да събира вземанията си по тях, по никакъв начин не може да бъде основание за възпрепятстване на правото на напускане на страната. Това заяви Върховният административен съд (ВАС) и нареди на МВР безусловно да прекрати проверките на граничните пунктове „Кулата-Промахон“ и „Илинден-Ексохи“ (пълния текст на определението виж тук).

Именно те бяха атакувани от Иглика Брусева, която чрез адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко.“ заведе три дела срещу въведените това лято проверки на границата за неплатени глоби и невръчени фишове и актове. Произнасянето на съдилищата по тях ще е от значение за всички граждани, тъй като от проверките по границите страдат не само неизрядните водачи, но и хората, които нямат нарушения на пътя или пък са платили задълженията си към КАТ, защото чакат с часове на опашки по пунктовете докато граничните полицаи правят проверки на колите и шофьорите.

Днес ВАС се произнесе окончателно по едно от делата – това, с което (на основание на чл. 250 АПК) беше поискано преустановяване на неоснователни действия на администрацията, а именно извършването на проверките на „Кулата“ и „Илинден“.

Изложените от върховните съдии Соня Янкулова (председател на състава), Весела Андонова (докладчик) и Полина Богданова мотиви са напълно относими за извършването на подобни проверки от МВР на който и да е било граничен пункт, защото стъпват на правото на Европейския съюз и Конституцията и на трайната практика на Конституционния съд и съдилищата в Страсбург и Люксембург.

Повече подробности по темата четете тук.

Мобилните оператори не трябва да събират лични данни с предварителни отметки за съгласие

То трябва да е изрично дадено от клиента, постанови съдът в Люксембург

В договорите на мобилните оператори с клиентите не трябва да има предварителни отметки, че те са дали съгласие за обработване на личните им данни.

Това става ясно от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург по запитване от градския съд в Букурещ, свързано с практика на румънския мобилен оператор „Orange România“.

Преди две години националният орган за надзор върху обработването на лични данни в Румъния е глобил „Orange România“, защото операторът събирал и съхранявал копия от документите за самоличност на своите клиенти без тяхното изрично съгласие.

Практиката му била при сключване на договори с клиентите, в тях да е вписана клауза, че те са информирани и са се съгласили със събирането и съхраняването с идентификационна цел на копия от документите им за самоличност. Полето за тази клауза било предварително отметнато от администратора на лични данни преди подписването на договора.

За това съдът в Букурещ е поискал от СЕС да уточни при какви условия може да се счита, че е налице надлежно съгласие на клиентите за обработване на личните им данни.

В решението си от днес съдът в Люксембург категорично заявява, че съгласието на субекта на данни трябва да бъде свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено.

„В това отношение няма надлежно дадено съгласие в случай на мълчание, предварително отметнати полета или липса на действие“, посочва съдът. В решението си СЕС разяснява, че тъй като клиентите не са слагали лично отметката в полето за събиране и съхраняване на копия от документите им за самоличност, обстоятелството, че това поле е отметнато, не може да се приеме за изрично заявено съгласие.

Повече подробности по темата четете тук.