Държавен вестник, брой 97 от 21.11.2023 г.

Държавен вестник, брой 97 от 21.11.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Конференция за реформата на защитата от домашно насилие

На 22-ри ноември, в навечерието на международния ден за борба с насилието над жени (25 ноември), Институтът за държавата и правото при Българската академия на науките организира научно-приложна конференция на тема „Реформата на защитата от домашно насилие“.

В конференцията ще вземат участие над 20 учени и практикуващи професионалисти. Докладите на участниците ще бъдат представени в рамките на два тематични панела – първият от тях, посветен на домашното насилие и насилието, основано на пола, а вторият – относно практическите проблеми при реализиране на правната защита от домашно насилие.

Конференцията ще се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ в Централната сграда на БАН с начален час 9 ч.

Достъпът е свободен за всеки, който желае да посети събитието. С пълната програма може да се запознаете (тук).

(информация на Lex.bg)

ВАС: Държавните служители имат право да търсят по ЗОДОВ обезщетение за морални вреди от незаконно уволнение

При незаконно уволнение държавните служители имат право да търсят обезщетение за неимуществени вреди по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), независимо че в други закони е предвидено, че им се изплащат най-много 6 заплати. Това следва от постановеното от Върховния административен съд (ВАС) тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).

Мнозинството от върховните съдии е приело, че: Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения“.

Тълкувателното решение е подписано с особено мнение от 14 съдии, начело с председателя на ВАС Георги Чолаков и заместничката му Мариника Чернева, съобщава в информацията си Лекс.бг.

Съдиите застъпваха различни виждания, които произтичат от тълкуването им на няколко закона, които уреждат държавната служба. Според Закона за държавния служител (чл. 104) след отмяна на незаконно уволнение служителят има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за цялото време, през което не е заемал държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Аналогични разпоредби има и в Закона за МВР (чл. 237, ал. 1), Закона за ДАНС (чл. 119) и в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (чл. 172, ал. 1).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Съдът в Люксембург видя сериозен проблем с чл. 172б, ал. 2 НК

Разпоредбата на чл. 172б, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) противоречи на правото на Европейския съюз. Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) (пълния текст на решението виж тук).

В него съдът в Люксембург заявява, че „член 49, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законова разпоредба, която предвижда наказание лишаване от свобода с минимум от пет години в случай на използване — повторно или със значителни вредни последици — на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право“.

Поводът за произнасянето на СЕС е преюдициално запитване на Районния съд в Несебър. Казусът, заради който българският съд се обръща към този в Люксембург, е на едноличен търговец, хванат да предлага за продажба дрехи със знаци на световни марки като Louis Vuitton, Versace, Burberry и тн., на когото е повдигнато обвинение за използването им без съгласието на притежателите им.

Един от проблемите, заради които се иска тълкуване от СЕС, е свързан с високата санкция, предвидена в чл. 172б НК. В основния си състав разпоредбата предвижда, че „който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това изключително право, или използва географско означение или негова имитация без правно основание, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години и с глоба до 10 000 лева“. А ако деянието е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от 5 до 8 години и глоба от 10 000 до 15 000 лева.

Българският съд изтъкна, че престъплението се изразява в самото предлагане за продажба на съответни стоки и постави въпроса за изключителната тежест на такова наказание.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Наредба на ВСС предвижда: 100 лв. на час за медиаторите и сериозна цедка при подбора им

100 лв. на час ще е възнаграждението на медиаторите, които ще бъдат ангажирани в провеждането на задължителната съдебна медиация по граждански и търговски дела. Първата среща в процедурата по медиация ще продължава до три часа, като разходите за заплатите на медиаторите ще се поемат от съдебния бюджет.

За медиатор към съдебен център може да бъде избран юрист, който отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1 от Закона за медиацията (ЗМ), преминал е успешно през допълнителен подбор и през задължително специализирано обучение като на всяка крачка се предвижда кандидатите да бъдат оценявани.

Мандатът на медиаторите към съдебните центрове е три години с възможност за удължаване с още три след оценка на дейността им.

Това предвижда проект на Наредба за подбора, статута и дейността на медиаторите в съдебните центрове по медиация (виж проекта тук), публикуван за обществено обсъждане на сайта на Висшия съдебен съвет. Становища и мнения по него ще се приемат до 26 октомври.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Започва внедряването на voice-to-text в съдебната система

Започва внедряването на софтуера за транскрибиране на глас в текст (voice-to-text) в съдебната система. Това реши преди дни Висшият съдебен съвет (ВСС), който прие и резултатите от проекта „Разработка и внедряване в съдебната система на софтуер за ускорено създаване и възпроизвеждане на актове и други документи чрез диктовка и автоматично конвертиране на гласов запис в текст (voice-to-text) и съпътстващи системи за обработка“, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ) с ръководител Даниела Марчева и който приключва на 1 октомври.

На последното заседание на ВСС тя обясни, че проектът вече е приключил, изграден е софтуерът, качен е на сървърите на ВСС и са направени необходимите тестове. Резултатите от тях са повече от добри – 91.8% разпознаваемост на съдебната терминология, независимо че малко варират според дикцията и интонацията.

След като софтуерът бъде внедрен в съдебната система, екипът по проекта ще обиколи апелативните съдебни райони, за да обучи магистратите и служителите да работят с него. Предвижда по 2-3 дни обучение на апелативен район.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 82 от 29.09.2023 г.

Държавен вестник, брой 82 от 29.09.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

НС прие промените в ЗСВ за ad hoc прокурора, който да разследва и зам. главни прокурори

Без никакъв дебат парламентът прие на първо четене поправките в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които предвиждат ad hoc прокурорът да може да разследва и зам. главни прокурори.

Промените бяха приети с 90 гласа „за“, 31 „против“ („Възраждане“ и „Има такъв народ“) и 13 „въздържали се“ (БСП).

Предложенията за изменения на ЗСВ бяха внесени в началото на август от народните представители от коалицията „Продължаваме промяната-Демократична България“ Кирил Петков, Надежда Йорданова и Божидар Божанов.

Те бяха продиктувани от становище на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), че заради пропуск в ЗСВ не може да назначи съдия Даниела Талева за прокурор, който да разследва зам. главния прокурор и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов, който в момента е и.ф. обвинител №1.

Предвижда се и в чл. 173а да се създаде ал. 8, според която за неуредените въпроси за прокурора за разследване на престъпления, извършени от заместник на главния прокурор, да се прилагат правилата за прокурора, разследващ обвинител №1.

Наред с промените, свързани с ad hoc прокурора, се предлага още едно изменение в съдебния закон, свързано с информационните системи за случайното разпределение на дела. В момента те са три в съдебната система като народните представители смятат, че трябва да стане една обща. За целта се предлага промяна в чл. 360б, ал. 6 от ЗСВ.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Съдът в Люксембург разясни кой е заподозрян и правото на ЕС му дава защита, дори да няма такава фигура в НПК

В българския Наказателно-процесуален кодекс (НПК) фигурата на заподозрян не съществува, но това не значи, че правата, гарантирани на заподозрените и обвиняемите от правото на ЕС, у нас трябва да се спазват само след привличането като обвиняем. Този извод може да се направи от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по запитване от български съд  (пълния текст на решението виж тук).

В него СЕС обяснява при какви условия може да се приеме, че някой е заподозрян в престъпление и се ползва от правата по Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане и Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

По питане на съдия от СРС: Ще „обърне“ ли съдът в Люксембург решението на КС за изтеклия мандат на ИВСС

Той поставя пред СЕС и серия от въпроси за банковата тайна на магистратите

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз продължаването на функционирането, въпреки изтичането на мандата му, на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), който може да инициира дисциплинарни производства срещу съдии и да установява данни за тяхното имущество? С този въпрос съдията от Софийския районен съд (СРС) Андрей Георгиев се обръща към Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург. На практика той иска да разбере дали правото на ЕС не поставя по-строги изисквания към гаранциите за независимост на държавните органи от решението на Конституционния съд, който преди две години даде превес на непрекъсваемостта на функционирането пред мандата на инспектората.

Освен това Андрей Георгиев иска да знае каква е ролята на съда при разглеждането на исканията на ИВСС за разкриване на банкова тайна на магистратите – дали действа като администратор на лични данни, дали като „надзорен орган“, а ако не е така, то какви би трябвало да бъдат задълженията му по защита на личните данни по смисъла на Общия регламент за защита на данните (GDPR).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.