Във всички случаи, когато допуска изпълнение на Европейска заповед за арест, съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на исканото лице до фактическото му предаване на издаващата държава.“ Това правило в българския Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) беше обявено за противно на правото на Европейския съюз от съда в Люксембург (пълния текст на решението виж тук).

СЕС беше сезиран от Софийския градски съд (СГС) заради произнасянето му по ЕЗА, с която се иска предаването на българин на австрийските власти за разследване за кражба на десетки велосипеди. Мъжът е задържан, за да бъде изправен пред съда, който да се произнесе за изпълнението на заповедта. В хода на производството СГС го пуска под гаранция, тъй като приема, че няма опасност от укриване. Търсеният от Австрия българин заявява, че би се съгласил незабавно да бъде предаден на австрийските съдебни органи, но оспорва необходимостта да бъде задържан, евентуално за дълго време, докато се осъществи предаването му. Прави искане да му бъде разрешено да пътува самостоятелно до Австрия, където има упълномощен адвокат.

Член 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА обаче задължава съда, след като допусне изпълнението на ЕЗА, да постанови задържане, докато търсеното лице бъде предадено на държавата, издала заповедта.

Така СГС решава да се обърне към Съда на ЕС, за да установи дали това правило е съвместимо с правото на съюза.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.