Държавен вестник, брой 23 от 14.03.2023 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
Архив на: katya
Полезно в ДВ (бр. 23 от 14.03.2023 г.)
В брой 23 на “Държавен вестник” се изменя и допълва Наредба № 39 от 2007 г. за принципите и изискванията за Добрата дистрибуторска практика.
Съгласно промяната в текста на чл. 17 притежателят на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти е длъжен в срок до 10 дни от датата на уведомяването да приеме доставените от него лекарствени продукти на притежател на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти или на друг притежател на разрешение за търговия на едро, ако са изпълнени изброените в новия текст условия.
В настоящия брой на ДВ е обнародвана Наредба № 3 от 10 март 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции.
Основните цели на новата наредба са гарантиране на защитата на финансовите интереси на Съюза чрез създаване на национални правила за налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи намаления и законосъобразни откази от плащания при установени нередности и други случаи на неспазване на условията за подпомагане, както и преодоляване на проблемите, които възпрепятстват конкурентоспособността и устойчивостта на аграрния сектор и ускоряване на неговата адаптация към климатичните промени и екологизацията на производството.
С прилагане на наредбата се очаква постигането на следните резултати:
– успешно стартиране на прилагането на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за програмен период 2023 – 2027 г.;
– усвояване на предвидения за страната ресурс за финансиране на интервенциите, включени в Стратегическия план по линия на директните плащания;
– ефективна защитата на финансовите интереси на Съюза и на националните средства за съфинансиране на интервенциите в Стратегическия план;
– предоставяне на подкрепа на земеделските стопани за прилагане на дейности, осигуряващи опазване на околната среда и смекчаване на последиците от климатичните промени.
СЕС „премахна“ необжалваемост на митнически постановления в защита на правото на собственост
И след последните промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с които преди повече от година се даде възможност на третите лица, собственици на вещите, които са отнети в полза на държавата, да обжалват наказателните постановления (чл. 59, ал. 2), вси още има разпоредби в специални закони, които препятстват тази възможност. Пример в тази насока е Законът за митниците (чл. 232, ал.1), който предвижда незабавно влизане в сила на наказателното постановление за митническо нарушение, ако извършителят е неизвестен. Същевременно с постановлението често се постановява конфискация на превозно средство на трето лице, с което е извършена контрабандата.
Именно заради един такъв случай Административен съд-Хасково преди време е сезирал Съда на Европейския съюз (СЕС), който вчера обяви за недопустимо подобно лишаване от право на обжалване. Казусът е на фирма – собственик на тежкотоварен камион с полуремарке, която е обжалвала пред съда в Хасково определение на Районен съд-Свиленград, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата ѝ срещу отнемането на ТИР-а ѝ.
Днес СЕС прие, че „наказателно постановление, с което се отнемат превозни средства от трето лице във връзка с административнонаказателно производство за митническа контрабанда, извършена от друг, има характер на „решение“ по смисъла на Митническия кодекс и следва да подлежи на обжалване от лицето, чието имущество е отнето“.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.
Държавен вестник, брой 22 от 10.03.2023 г.
Държавен вестник, брой 22 от 10.03.2023 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
Полезно в ДВ (бр. 22 от 10.03.2023 г.)
В брой 22 на “Държавен вестник” се изменя и допълва Наредба № 8121з-611 от 11.06.2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност.
С редакцията в текста се цели улесняване на процеса по предаване на задържано лице на полицейските органи, както и запознаването на всяко лице от охранителния състав с документите, касаещи извършването на вида дейност и действията на служителите да е преди първото изпълнение на дейностите по конкретното направление.
Като резултат от направените изменения и допълнения се очаква да се постигне съответствие със съществуващата законова уредба и прецизност на нормите.
В новия брой на ДВ се изменя и допълва и Правилникът за устройството и дейността на Военномедицинската академия.
С промените в този акт се цели привеждане на статута на МБАЛ-София, ВМА, с изискванията на Закона за лечебните заведения, действащите медицински стандарти и издадените удостоверения.
Във връзка със създаването през 2022 г. на възможности за извършване на нови медицински дейности, свързани с трансплантация на бъбреци, „Клиника „Ендоурология и екстракорпорална литотрипсия“, „Клиника „Обща урология“ и Клиника „Нефрология“ в Многопрофилна болница за активно лечение – София в структурата на ВМА (МБАЛ-София, ВМА) придобиват компетентност и ще работят и в изпълнение на Медицински стандарт „Трансплантация на органи, тъкани и клетки“, утвърден с Наредба № 6 от 5.03.2007 г. за утвърждаване на медицински стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки на министъра на здравеопазването. В МБАЛ-София, ВМА, са осигурени необходимите медицински специалисти, технически изправна апаратура и техника, които се изискват в цитирания стандарт.
Междудневната почивка се добавя към междуседмичната почивка
Таково е положението и когато националното законодателство предоставя на работниците период на междуседмична почивка, който е по-дълъг от изисквания съгласно правото на Съюза
Решение на Съда на Европейския съюз по дело C–477/21 | MÁV–STAR
Машинист, който е служител на MÁV-START, унгарското национално железопътно дружество, оспорва пред Окръжен съд Мишколц решението на работодателя си да не му предостави период на междудневна почивка от най-малко единадесет последователни часа (която съгласно Директивата да организацията на работното време трябва да се ползва от работника за всеки период от двадесет и четири часа), когато тази почивка предшества или следва период на междуседмична почивка или период на отпуск. От своя страна, MÁV-START твърди, че тъй като колективният трудов договор, приложим към разглеждания случай предоставя минимален период на междуседмична почивка (най-малко 42 часа), който е значително по-дълъг от изисквания съгласно Директивата (24 часа), служителят му в никакъв случай не е поставен в неблагоприятно положение поради решението му.
Окръжен съд Мишколц иска по-специално от Съда на Европейския съюз да се установи дали съгласно Директивата период на междудневна почивка, предоставен непосредствено след междуседмична почивка, е част от тази междуседмична почивка.
В постановеното решение Съдът отбелязва, че периодите на междудневна и междуседмична почивка представляват две самостоятелни права, които преследват различни цели. Междудневната почивка позволява на работника да се откъсне от работната среда през определен брой часове, които не само трябва да бъдат последователни, но и да следват непосредствено период на труд. Междуседмичната почивка позволява на работника да почива на всеки период от седем дни.
Следователно на работниците трябва да се гарантира ефективното ползване на всяко от тези права. Положение, при което междудневната почивка е част от междуседмичната почивка обаче, би изпразнило от съдържание правото на междудневна почивка, като работникът е лишен от възможността действително да ползва междудневна почивка, когато ползва правото си на междуседмична почивка. В този контекст Съдът установява, че Директивата не просто определя общо минимален период от време въз основа на правото на междуседмична почивка, но и уточнява изрично, че към този период се добавя периодът, който трябва да се признае като междудневна почивка. От това следва, че междудневната почивка не е част от междуседмичната почивка, а се добавя към нея, дори тя да я предшества непосредствено.
Повече подробности по казуса четете в curia.europa.eu
Държавен вестник, брой 21 от 07.03.2023 г.
Държавен вестник, брой 21 от 07.03.2023 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
Полезно в ДВ (бр. 21 от 07.03. 2023 г.)
В брой 21 на “Държавен вестник” е обнародвано Споразумението за финансов принос между Република България и Европейския съюз по отношение на Раздел „Държава членка“ по програма InvestEU.
Споразумението по програмата за InvestEU предвижда предоставяне на финансов принос, който включва част от ресурсите, предвидени за България от фондовете при споделено управление (във връзка с одобрения ресурс по Споразумението за партньорство, одобрено с решение на ЕК C (2022)4607 от 6 юли 2022), съгласно Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета, за провизиране на Гаранцията от ЕС, както и суми, предоставени по линия на Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета по Плана за възстановяване и устойчивост, одобрен с Решение за изпълнение на Съвета от 4 май 2022 г. за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България (ST 8091 2022 INIT).
Съгласно разпоредбата на член 18, ал. 1 Споразумението за InvestEU се урежда и тълкува в съответствие с правото на Европейския съюз, допълнено при необходимост от Люксембургското право, а според член 18, ал. 2 от него спорове, възникнали между Страните във връзка със законосъобразността, валидността, тълкуването или изпълнението на Споразумението за финансов принос, се отнасят изключително до юрисдикцията на Съда на Европейския съюз в съответствие с член 272 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
В текущия брой на ДВ се допълва Наредба № 5 от 19 септември 2019 г. за приемане на фармако-терапевтично ръководство по очни болести.
Причините за промяната в Наредба № 5 са свързани с допълване на терапията за лечение на болести на ретината и стъкловидното тяло, в частност макулна дегенерация, свързана с възрастта и макулен едем.
С направените допълнения се цели да се създаде правна регламентация на терапевтичния подход при лечение на очните болести, както и на критериите за оценка на ефективността на прилаганата терапия.
Резултатите от прилагането на фармако-терапевтичното ръководство са свързани с постигане на най-важната цел – осигуряване на пациентите високо качество на лечение чрез прилагане на единни и обосновани принципи, правила и критерии за предписването и прилагането на лекарствени продукти в обхвата на медицинската специалност „Очни болести“ и единни качествени и количествени показатели за ефективността на прилаганата терапия и допълване на терапията за лечение на макулна дегенерация, свързана с възрастта и на макулен едем, с включването на лекарствения продукт с INN Faricimab.
Предстои тълкувателно дело за изпълнителното производство – трупат се въпроси и от съда, и от адвокатурата
Назрява ново тълкувателно дело за проблеми в практиката, свързани с изпълнителното производство, съобщава сайтът Лекс.бг. В един ден и върховни съдии, и Висшият адвокатски съвет (ВАдС) поставиха въпроси, на които да отговорят с тълкувателно решение Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС).
Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция? На този въпрос да отговорят в тълкувателно решение Гражданската и Търговската колегии на ВКС поискаха върховни съдии (пълния текст на определението виж тук).
В деня, в който съдиите Бонева, Цонев и Христова предлагат образуването на тълкувателно дело, Висшият адвокатски съвет също сезира ВКС за сериозни противоречия в практиката на съдилищата по два въпроса (пълния текст на предложението виж тук). Първият, също като този на върховните съдии, е свързан с перемпцията.
Той гласи: „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?“.
Вторият въпрос, по който е натрупана разнопосочна практика на съдилищата и адвокатурата предлага да намери разрешение в тълкувателно решение, е: „Необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 423, ал. 1 т. 2, респективно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК?“.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.
Държавен вестник, брой 20 от 03.03.2023 г.
Държавен вестник, брой 20 от 03.03.2023 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.