Държавен вестник, брой 95 от 14.11.2023 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
Народното събрание прие решение по проекта за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“
Народното събрание прие решение по проекта за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“. Предложението за гласуване на решението е внесено на 21 септември 2023 г. от Министерския съвет и с него се отменя решение на 44-ото Народно събрание от 8 юни 2018 г. за приемане на проект за инвестиционен разход със същия предмет.
В доклада на парламентарната Комисия по отбрана се посочва, че проектът е свързан с основния ангажимент на страната ни към колективната отбрана и се отнася до изграждане на механизирана бригада от състава на Сухопътни войски. С неговата реализация ще се постигане по-добра оперативна и техническа съвместимост с армиите на страните членки на НАТО и ще се намали критичната зависимост от страни извън НАТО и ЕС в областта на въоръжението.
Новият проект за инвестиционен разход предвижда придобиване на 198 броя бойни, разузнавателни и командно-щабни машини, специални машини за ядрено, химическо и биологично разузнаване, за медицинска евакуация, за инженерно осигуряване, транспортни и евакуационни машини. От тях 183 са бойни машини от фамилията „Страйкър“ (Stryker). Останалите 15 са спомагателни камиони. Предлаганият срок за производство и доставка на машините е около 36 месеца от възлагането на договора за производство от страна на Сухопътните войски на САЩ. Началото на доставките е предвидено за третото тримесечие на 2025 г., а краят им – за първото тримесечие на 2028 година. Основното количество от бойни и спомагателни машини ще бъде доставено през 2026 и 2027 г., с темп на доставките от 10 машини на месец, се посочва в доклада на комисията.
Според внесения от Министерския съвет Проект за инвестиционен разход ще са необходими финансови средства от порядъка на 1,376 млрд. щатски долара (2,504 320 млрд. лв., изчислени при курс на щатския долар $1=1.82 лв.) без ДДС. От тях 1,210 млрд. щатски долара (2,02 млрд. лв. без ДДС) за придобиване на 198 машини, артилерийско и стрелково въоръжение – с прогнозна стойност 65 000 000 щатски долара (118 300 000 лв.), управляеми противотанкови ракети Javelin – с прогнозна стойност 101 000 000 щатски долара (183 820 000 лв.).
(Пресцентър на НС)
Нови законопроекти, внесени за обсъждане в Народното събрание
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане
- Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
Държавен вестник, брой 94 от 10.11.2023 г.
Държавен вестник, брой 94 от 10.11.2023 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
Полезно в ДВ (бр. 94 от 10.11.2023 г.)
В брой 94 на ДВ се обнародва Наредба № 10 от 30 октомври 2023 г. за подбора, статута и дейността на медиаторите в съдебните центрове по медиация.
Наредбата урежда следните основни елементи, свързани с провеждането на процедури по медиация по висящи съдебни дела в съдебните центрове по медиация:
- подбора на медиаторите, вписването и отписването им от списъците към съдебните центрове;
- обучението на медиаторите към съдебните центрове;
- мандата и оценката на дейността на медиаторите към съдебните центрове;
- организацията на провеждането на процедурите по медиация в съдебните центрове;
- проверката на качеството на осъществяваните от медиаторите процедури по медиация в съдебните центрове;
- заплащането на процедурите по медиация, провеждани в съдебните центрове, от страните, както и възнагражденията на медиаторите към съдебните центрове.
Целта на наредбата е осигуряване на ефективно използване на медиацията по висящи съдебни дела и гарантиране на високото качество на провежданите в съдебните центрове процедури по медиация. Съдебните центрове осигуряват организацията и условията за провеждането на процедурите по медиация по висящи съдебни дела, като подпомагат, координират и контролират дейността на медиаторите.
В текущия брой на ДВ се обнародва Наредба № 11 от 30 октомври 2023 г. за структурата и организацията на дейността на съдебните центрове по медиация.
Наредбата урежда отношенията, свързани с устройството и организацията на дейността на съдебните центрове по медиация, статута и задълженията на координатора на съдебния център, както и събирането на информация и координирането на дейността на центровете. Целта на наредбата е създаване на структура на съдебните центрове, която позволява отчитане на специфичните нужди на всеки отделен център, както и гарантиране на високото качество на провежданите в центровете процедури по медиация.
Съдебен център по медиация се създава към всеки окръжен съд. Към всеки районен съд се създава териториално поделение на съдебния център. Териториалните поделения осигуряват условията, необходими за провеждане на процедури по медиация.
Медиаторите към съдебния център избират трима свои представители за срок от три години, които участват в организацията на дейността на центъра. Представителите на медиаторите:
- правят предложения за подобряване на дейността на центъра и на работата на медиаторите;
- изготвят становища по сигнали във връзка с дейността на медиаторите и на съдебния център;
- участват в комисията за оценка на дейността на медиаторите.
ВАС: Държавните служители имат право да търсят по ЗОДОВ обезщетение за морални вреди от незаконно уволнение
При незаконно уволнение държавните служители имат право да търсят обезщетение за неимуществени вреди по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), независимо че в други закони е предвидено, че им се изплащат най-много 6 заплати. Това следва от постановеното от Върховния административен съд (ВАС) тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).
Мнозинството от върховните съдии е приело, че: „Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения“.
Тълкувателното решение е подписано с особено мнение от 14 съдии, начело с председателя на ВАС Георги Чолаков и заместничката му Мариника Чернева, съобщава в информацията си Лекс.бг.
Съдиите застъпваха различни виждания, които произтичат от тълкуването им на няколко закона, които уреждат държавната служба. Според Закона за държавния служител (чл. 104) след отмяна на незаконно уволнение служителят има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за цялото време, през което не е заемал държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Аналогични разпоредби има и в Закона за МВР (чл. 237, ал. 1), Закона за ДАНС (чл. 119) и в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (чл. 172, ал. 1).
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.
Държавен вестник, брой 93 от 07.11.2023 г.
Държавен вестник, брой 93 от 07.11.2023 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
Полезно в ДВ (бр. 93 от 07.11.2023 г.)
В брой 93 на ДВ се обнародва ПМС № 212 от 2 ноември 2023 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2024 г.
От 1 януари 2024 г. размерът на линията на бедност в страната ще е 526 лв.
Това ще позволи финансовата подкрепа за хората с трайни увреждания, месечните социални помощи, финансовите помощи и средствата за превенция и реинтеграция по Закона за закрила на детето да бъдат актуализирани съобразно възможностите на бюджета.
Всяка година размерът на линията на бедност се актуализира с цел по-добро целеполагане и формулиране на социалните политики, мониторинг на прилагането им, а също и оценка на резултатите на политиките в областта на жизнения стандарт и качеството на живот на хората. Линията на бедност заема важно място в областта на политиката, насочена към намаляване на бедността сред различните социални слоеве на населението, в т.ч. и на „работещите бедни“.
В текущия брой на ДВ се изменя и допълва Наредба № I-45 от 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
В чл. 4, ал. 3 се създава изречение второ, което гласи, че към заявлението за регистрация се предоставя писмено съгласие на собственика и ползвателя, копие на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на ползвателя или договор за лизинг, по силата на който превозното средство се предоставя за ползване, освен ако ползвателят или негов законен представител се яви лично, като в този случай той собственоръчно подписва заявлението.
Ал. 4 на чл. 7 се изменя, като съгласно новия текст отказът от регистрация на превозни средства се отразява в националния регистър на пътните превозни средства от административния орган, издал решението за отказ.
Според изменения чл. 18 регистрацията на превозно средство се прекратява:
- с писмено заявление от собственика;
- служебно.
Заявлението може да бъде подавано и по електронен път чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на МВР с притежавания от заявителя валиден квалифициран електронен подпис.
Създава се приложение № 11 към чл. 15, ал. 1, т. 7 – Протокол относно изпитване и проверка на пътно превозно средство (ППС) за възстановяване на прекратена регистрация.
Създава се приложение № 12 към чл. 37б, ал. 2 – Заявление за справка за броя на превозните средства.
Обнародвани са и изменения и допълнения в Наредба № 5 от 1.06.2017 г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация и Наредба № 6 от 3.08.2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма. С тези изменения Висшият съдебен съвет привежда двете наредби в съответствие с измененията в ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 11 от 2.02.2023 г., сила от 1.07.2024 г., във връзка с воденето на заповедното производство в електронна форма.
Общият съд на ЕС отменя решението на Комисията, съгласно което групата БЕХ е злоупотребила с господстващото си положение като е отказала достъп до стратегически газови инфраструктури в България
През 2010 г. дружеството Овергаз, участник на пазара за доставка на газ в България, подава пред Европейската комисия жалба срещу БЕХ и неговите две дъщерни дружества за нарушение на правилата на конкуренция на Съюза. След провеждане на разследване, с решение от 17 декември 2018 г.1 Комисията констатира, че поведението на тези дружества представлява злоупотреба с господстващо положение на пазара за доставка на газ в България. Нарушението се състои в отказа да се предостави достъп на трети лица, включително на Овергаз, до румънския транзитен газопровод 1, както и до газопреносната мрежа и до газохранилището в Чирен в периода от 30 юли 2010 г. до 1 януари 2015 г. Според Комисията това е попречило на конкурентите на Булгаргаз да развият предлагането си на територията на България. Ето защо Комисията налага на посочените дружества глоба от около 77 милиона евро.
Вследствие на това решение БЕХ и дъщерните му дружества подават пред Общия съд на Европейския съюз жалба за отмяна на решението или, при условията на евентуалност, за намаляване на размера на глобата.
С решението си Общият съд отменя решението на Комисията.
Според Общия съд поради липсата на алтернатива, румънският газопровод 1 е представлявал абсолютно необходима инфраструктура за преноса на руски газ към България. Макар, че Булгаргаз не е собственик на този газопровод, то е имало изключително право на ползване върху него, което е довело до установяването на положение на контрол и следователно на господстващо положение на Булгаргаз на посочения пазар.
Повече подробности по темата четете в curia.europa.eu.
Държавен вестник, брой 92 от 03.11.2023 г.
Държавен вестник, брой 92 от 03.11.2023 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.