Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за държавния дълг. Измененията, внесени от „Прогресивна България“, бяха гласувани единодушно. Законопроектът, предложен от народни представители от ГЕРБ-СДС, не получи подкрепа в пленарна зала.

С промените, внесени от „Прогресивна България“, се въвежда правна уредба за определянето, контрола и статута на първичните дилъри на държавни ценни книжа (ДЦК). Измененията са обусловени и от необходимостта да се прецизира режимът за участие на лицензирани кредитни институции и инвестиционни посредници на пазара на ДЦК.

В мотивите си вносителите посочват, че в съответствие с Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност за всички държавни ценни книжа, емитирани след датата на въвеждане на еврото в България, с първоначален срок на падеж над една година, се прилагат едни и същи стандартизирани клаузи за колективно действие, одобрени от Икономическия и финансов комитет на ЕС. Клаузите за колективно действие дават възможност договорните условия на емитираните ДЦК да се променят по предложение на министъра на финансите, въз основа на решение на Министерския съвет.

В законопроекта е записано също, че министърът на финансите може за емитира ДЦК, предназначени за инвеститори – физически лица. Инвеститорите – физически лица не дължат такси и комисионни за първично придобиване на ДЦК – те за сметка на държавния бюджет. Предлага се също изграждане на електронна система за регистриране и обслужване на търговията с ДЦК.

Единодушно парламентът прие процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването им в Комисията по здравеопазване, както и процедурата за избор от Народното събрание. 

Народното събрание прие и промени в съставите на няколко постоянни парламентарни комисии.

(Пресцентър на НС)

В новия брой на „Държавен вестник“ са публикувани решения за избиране на комисии на Народното събрание по следните направления:

• „Бюджет и финанси“
• „Правни въпроси“
• „Икономическа политика, инвестиции и индустрия“
• „Енергетика“
• „Регионална политика, благоустройство и местно самоуправление“
• „Външна политика“
• „Европейските въпроси и контрол на европейските фондове“
• „Отбраната“
• „Вътрешна сигурност и обществен ред“
• „Контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
• земеделието, храните и горите“
• „Труда, демографската и социалната политика“
• „Образованието и науката“
• „Въпросите на младежта и спорта“
• „Здравеопазването“
• „Околната среда и водите“
• „Транспорт и съобщения“
• „Иновациите и дигиталната трансформация“
• „Културата и медиите“
• „Прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество“
• „Правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите“
• „Политиките за българите извън страната“
• „Превенция и противодействие на корупцията“
• „Туризъм“

Обнародва се Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 50 от 30.03.2022 г. за капиталовата адекватност, ликвидността на инвестиционните посредници и осъществяването на надзор за спазването им.

Държавен вестник, брой 54 от 12.06.2026 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Има още →

Държавен вестник, брой 53 от 09.06.2026 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Има още →

В новия брой 51 на „Държавен вестник“ се обнародва Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.

Този изцяло нов нормативен акт бе внесен като законопроект от Министерския съвет в края на април 2026 г. с цел да реформира антикорупционната рамка в България, да изпълни ключови ангажименти по План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и да получи положителна оценка от Европейската комисия. Основните цели на закона са защита на обществения интерес, чрез осигуряване на ефективно противодействие на корупцията по високите етажи на властта; почтеност при изпълнение на задълженията: създаване на гаранции, че лицата на висши публични длъжности действат честно, почтено и при спазване на законите.

Лицата под обхват са: президент, вицепрезидент, народни представители, министри, евродепутати, висши магистрати (съдии, прокурори) и други ключови държавни фигури.

Законът въвежда нов модел за формиране и управление на специализирания антикорупционен орган, като обединява анализаторски, оперативни и разследващи функции. За гарантиране на независимост и обективност членовете му се излъчват от различни институции. Председателят се определя на ротационен принцип чрез жребий всяка година, а новата комисия трябва да бъде напълно конституирана и избрана до 5 юли 2026 г.

С приемането на новия закон се реорганизира дейността на досегашната Комисия за противодействие на корупцията. Част от основните ѝ административни структури, включително звената „Превенция на корупцията“, „Публичен регистър“ и „Конфликт на интереси“, се преобразуват, а служителите в тях преминават към Сметната палата.

Народното събрание прие на второ четене законопроекта за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Той предвижда да бъде създадена петчленна Комисия за противодействие на корупцията. Един от членовете ѝ ще се избира от Народното събрание, един – ще се назначава от президента, по един ще избират общите събрания на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, а един ще се избира от Висшия адвокатски съвет, решиха народните представители.

Противодействието на корупцията се осъществява чрез наблюдение, разследване на корупционни престъпления, както и проверка и анализ на информацията в докладите за несъответствие, гласува парламентът. Той определи, че Комисията за противодействие на корупцията ще бъде независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на превенция и противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности. За членове на комисията се избират, съответно назначават, български граждани с високи професионални и нравствени качества, които имат висше юридическо образование, с образователно-квалификационна степен „магистър” и най-малко 10 години юридически стаж и са на възраст, която позволява да завършат петгодишния си мандат преди да навършат 65 години, реши Народното събрание.

Мандатът на Комисията за противодействие на корупцията е пет години и започва да тече от датата на встъпването на членовете й в длъжност, гласуваха народните представители. Изборът, съответно назначаването на нови членове на комисията, да се произвежда не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащите членове, реши парламентът.
Член на комисията има право на един мандат и не може да заема длъжност в държавни или общински органи; да членува в политически партии или коалиции или да извършва други дейности, които засягат независимостта му, гласува Народното събрание.

На всеки шест месеца Комисията за противодействие на корупцията да представя доклад за дейността си пред постоянната комисия на Народното събрание, отговаряща за превенцията и противодействието на корупцията, която изслушва председателя и членовете ѝ, реши парламентът. Всяка година до 31 март тя ще трябва да представя в Народното събрание годишен доклад за дейността си през предходната календарна година. В същия срок докладът ще се предоставя и на президента, и на Министерския съвет и ще се публикува на сайта на комисията.

Народното събрание гласува на първо четене законопроект за изменение на Закона за водите, внесен от Георги Чакъров и група народни представители. Приемането на законопроекта е сред изискванията в Националния план за възстановяване и устойчивост.

Във времето за парламентарен контрол на въпроси на народни представители отговориха вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, министърът на земеделието и храните Пламен Абровски, министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова–Благова и министърът на здравеопазването Катя Ивкова.

Пресцентър на НС

Държавен вестник, брой 50 от 02.06.2026 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Има още →

В новия брой 50 на „Държавен вестник“ се обнародва Закон за изменение на Закона за държавната финансова инспекция.

Вреда, причинена във валута, се възстановява в същата валута или в евро по референтния обменен курс на Европейската централна банка към деня на нейното причиняване или откриване.

Обнародва се Многостранно споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация съгласно Рамката за предоставяне на информация за криптоактиви.

Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация съгласно Рамката за предоставяне на информация за криптоактиви (CARF) е глобален стандарт, към който България се присъединява. То задължава доставчиците на услуги да докладват данни за транзакциите с криптоактиви на потребителите директно на приходните агенции.

В текущия брой се обнародва Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.