В новия брой 49 на „Държавен вестник“ се обнародва Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.
От броя на контролните точки за отчет на извършените нарушения се отнемат точки въз основа на влезли в сила:
наказателно постановление, включително и в случаите по чл. 79б от Закона за административните нарушения и наказания;
фиш по чл. 186, ал. 1 от ЗДвП;
електронен фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, включително и в случаите по чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП.
В текущия брой се обнародва Постановление № 64 от 26 май 2026 г. за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г.
В новия брой 48 на „Държавен вестник“ се обнародва Правилник за устройството и организацията на дейността на Комисията за защита от дискриминация.
Комисията за защита от дискриминация:
установява нарушения на Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице;
постановява мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение;
налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда;
дава задължителни предписания с оглед спазването на Закона за защита от дискриминация и други закони, уреждащи равенство в третирането;
обжалва административните актове, постановени в нарушение на Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането, завежда искове пред съда и встъпва като заинтересувана страна по дела, заведени по Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането, след предварително получено съгласие на лицето.
В текущия брой се обнародва Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-273 от 2021 г. за приемане на курсанти, студенти и докторанти в Академията на Министерството на вътрешните работи.
В новия брой 47 на „Държавен вестник“ се обнародва Постановление № 63 от 20 май 2026 г. за изменение на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г.
Изплащането на пенсиите ще се извършва по-бързо, като няма да има забавяне, ако датата за получаването им съвпада с почивен ден.
В случаите, когато началната или крайната дата за изплащане – 7-мо или 20-о число на месеца – се пада в неработен ден, пенсионерите ще получават средствата си още в предходния работен ден. По този начин се гарантира навременното изплащане без закъснение.
В текущия брой се обнародва Протокол между Министерството на образованието и науката на Република България и Министерството на образованието и науката на Украйна за функционирането на областното заведение „Лицей Болградска гимназия „Г. С. Раковски“ на Одески областен съвет“ (Одеска област, Украйна), подписан на 30 март 2026 г. в Киев, Украйна.
Парламентът прие на първо четене три законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Два от законопроектите са внесени от служебния кабинет на Андрей Гюров, а третият – от Йордан Иванов („Демократична България“) и група народни представители.
Първият законопроект на служебното правителство предвижда въвеждането на задължителен съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност върху постановленията за прекратяване или спиране на наказателно производство за корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи публични длъжности. Измененията са свързани с изпълнението на ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Вторият законопроект от служебния кабинет съдържа изменения, които целят пълно и правилно транспониране и прилагане на директиви на ЕС относно процесуалните права. Към настоящия момент от страна на Европейската комисия са започнати и се намират в различни етапи производства спрямо България за установяване на нарушения във връзка с тези директиви.
С измененията в НПК, внесени от Йордан Иванов и депутати от „Демократична България“, се предлага въвеждането на бърз и ефективен съдебен контрол върху 72-часовото прокурорско задържане. Към настоящия момент липсва механизъм за директна съдебна проверка веднага след задържането, което създава риск от необосновано засягане на личната свобода, посочват вносителите.
Законопроектите на служебния кабинет подкрепиха депутати от всички парламентарни групи, без народните представители от ДПС, които гласуваха „против“. Третият законопроект на Йордан Иванов беше приет единодушно от парламента.
Парламентът ратифицира на две четения в едно заседание Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност и приложенията към него. „За“ бяха 189 народни представители – „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС, ДПС, „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“. Против бяха 10 депутати – ПГ „Възраждане“.
Със законопроекта се цели България да се присъедини към Европейския механизъм за стабилност, се посочва в мотивите.
Договорът за създаване на Европейския механизъм за стабилност предвижда всички държави членки на еврозоната да станат членове на Механизма след влизането в сила на Решението на Съвета на Европейския съюз за приемане на еврото на съответната държава, се отбелязва в доклада на временната бюджетна комисия.
Народното събрание прие на първо четене три проекта за изменение на Закона за съдебната власт. Те са внесени от народни представители от „Прогресивна България“, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“.
Измененията са свързани с критериите за подбор на членове на органите на съдебната власт. В трите законопроекта се предлага ограничаване на правомощията на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат да взима кадрови решения.
Законопроектът на „Прогресивна България“ предвижда възможност след изтичане на мандата упражняването на тези правомощия да става само по изключение и при необходимост, свързана с осигуряване на нормалното функциониране на съдебната система. Предлагат се и мерки за ограничаване на концентрацията на влияние, като се предлага лица, заемали висши ръководни длъжности, да не могат непосредствено да бъдат избирани за членове на Висшия съдебен съвет.
Народните представители от „Демократична България“ предлагат да се въведе „двойно мнозинство“ при ключови решения както в пленума на Висшия съдебен съвет, така и в съдийската колегия по кадрови и дисциплинарни въпроси. Решенията ще изискват не само общо мнозинство, но и мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите, с цел укрепване на професионалната квота и ограничаване на политическото влияние, посочват вносителите.
Законопроектът на „Продължаваме промяната“ предвижда промени в начина на избор на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет с цел тя да придобие обществен, а не партиен характер, като се създава възможност академичните среди и адвокатурата да излъчват свои представители. Предложението е един член от съдийската колегия да се определя по предложение на Общото събрание на адвокатите в страната; един член от съдийската колегия – по предложение на Съюза на юристите в България; един член от прокурорската колегия – по предложение на Академичния съвет на Софийския университет; и един член от прокурорската колегия – по предложение на Българската академия на науките.
Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за защита на потребителите, внесени от Явор Гечев от „Прогресивна България“ и група народни представители. Законопроектът прехвърля определени текстове от Закона за въвеждането на еврото в Закона за защита на потребителите, като удължава тяхното действие с година спрямо първоначално предвидения краен срок. Текстовете забраняват увеличаването на цени на стоки и услуги, предлагани на потребители, когато увеличението не е икономически обосновано. Законопроектът посочва обективни икономически фактори, при наличието на които увеличението на цените може да се приеме за обосновано, включително нарастване на доставните и производствените разходи, повишаване на разходите за труд, поскъпване на енергията и други. Целта е гарантиране на прозрачност, доказуемост и защита срещу необосновани и спекулативни ценови увеличения.
Предвидено е и задължение търговците на дребно на хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти с оборот за преходната година над 5 112 919 евро, ежедневно да публикуват и предоставят ценова информация в машинно четим формат.
Предлага се измененията в закона да влязат в сила от 9 август 2026 г. и да се прилагат до 9 август 2027 г.
В новия брой 46 на „Държавен вестник“ се обнародва Рамково споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави – членки на Европейския съюз, за подкрепа на мерки в областта на миграцията.
Общата цел на Швейцарско-българската програма за сътрудничество е да укрепи структурите за управление на миграцията в Европа и в България, като надгражда и допълнително укрепва двустранните отношения между Швейцария и ЕС и неговите държави членки. Страните насърчават партньорството и обмена на опит между участници от България и Швейцария.
В текущия брой се обнародва Наредба № Н-2 от 15 април 2026 г. за условията и реда за подпомагане с парични средства на лицата по чл. 226з и чл. 298a, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Право на подпомагане с парични средства имат лицата, изпаднали в тежко материално положение по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗОВСРБ, както следва:
военнослужещи от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;
цивилни служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;
български граждани – военнослужещи в състава на многонационални формирования или които заемат длъжности в задгранично представителство на Република България, в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната и извън нея;
курсанти и колежани, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната;
пенсионирани военнослужещи;
ветерани от войните;
военноинвалиди и военнопострадали;
български граждани, участвали в мисии и операции на въоръжените сили на Република България извън територията на страната.
