Съдът на Европейския съюз (СЕС) установи сериозни проблеми в някои изисквания на чл. 423 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който урежда производството за възобновяване на наказателни дела по искане на задочно осъдените (пълния текст на решението виж тук).
СЕС не се произнася с диспозитив, че правната уредба в България противоречи на правото на съюза, но дава недвусмислено тълкуване на Директива 2016/343 (относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство), в което проблемите са категорично изведени, както и указания на съдиите как да действат.
Основният от тях е правилото на чл. 423, ал. 3 НПК, че „производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини“. „Следва да се приеме, че такова задължение за лично явяване може да направи прекомерно трудно упражняването на „правото на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита, в съответствие с член 9 от Директива 2016/343, посочено в член 8, параграф 4 от нея“, заявява СЕС.
Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за съдебната власт. Те предвиждат започналите процедури по чл. 173, ал. 1 от закона, които не са приключили с указ на президента за назначаване към датата на обнародване на измененията, да бъдат прекратени. Разпоредбата от промените в Закона за съдебната власт беше приета единодушно с 232 гласа „за“.
Едно и също лице да няма право за повече от шест месеца да бъде временно изпълняващ функциите на главен прокурор, на председател на Върховния касационен съд или на Върховния административен съд, предвиждат измененията. При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд да се определя временно изпълняващ съответните функции, като едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от шест месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите, регламентират приетите текстове.
С промените в закона Народното събрание ограничи броя на заместниците на главния прокурор до двама и изрично беше посочено кои свои правомощия може да им възлага той.
Само членове на Висшия съдебен съвет с неизтекъл мандат да могат да избират главен прокурор и председатели на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, реши парламентът.
Народното събрание прие на второ четене Законопроекта за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на държавния бюджет и бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса за тази година.
Законопроектът урежда събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. за срок, не по-дълъг от три месеца, при спазване изискванията на Закона за публичните финанси, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
Когато приходите за съответния период са недостатъчни да покрият разходите и трансферите, лимитите за плащания се намаляват съразмерно до размера на приходите, прие Народното събрание. С решение на Министерския съвет ще могат да се финансират капиталови разходи и, при необходимост, други разходи и/или трансфери за сметка на наличности от предходната година с изключение на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.
Законът за приходите и разходите влиза в сила от 1 януари 2025 г.
В новия 5-ти брой на „Държавен вестник“ се обнародва Решение за избиране на министър-председател на Република България.
Росен Желязков е избран за новия министър-председател на Република България.
Обнародва се решение и за избиране на Министерски съвет на България.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 и чл. 108 от Конституцията на Република България избира:
Томислав Пейков Дончев за заместник министър-председател и министър на иновациите и растежа; Атанас Зафиров Зафиров за заместник министър-председател; Теменужка Петрова Петкова за министър на финансите; Даниел Павлов Митов за министър на вътрешните работи; Георг Даниелов Георгиев за министър на външните работи; Атанас Димитров Запрянов за министър на отбраната; Георги Валентинов Георгиев за министър на правосъдието; Красимир Георгиев Вълчев за министър на образованието и науката.
Единодушно с 207 гласа „за“ парламентът прие на първо четене Законопроекта за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на държавния бюджет и на бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за тази година.
Срокът за предложения по законопроекта беше съкратен на три дни с цел законопроектът да може да бъде гледан на второ четене през следващата седмица.
Законопроектът урежда събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. за срок, не по-дълъг от три месеца, при спазване изискванията на Закона за публичните финанси, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. Законопроектът включва текст, според който, когато приходите за съответния период са недостатъчни да покрият разходите и трансферите, лимитите за плащания се намаляват съразмерно до размера на приходите. Първостепенните разпоредители с бюджетни средства приоритизират плащанията си, като разходите за заплати и социални плащания са приоритет и се изплащат в пълен размер.
С голямо мнозинство парламентът гласува на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за вероизповеданията. Повод за промените е решение от 16 декември м.г. на Върховния касационен съд, с което се вписва в публичния регистър на съда религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква“.
Законопроектът на „Възраждане“ предлага да се попречи на възможността за регистрация на повече от една православна църква като юридическо лице, която да използва в своето наименование названието „православна”.
Законопроектът на ГЕРБ – СДС определя за единствен представител на традиционното за страната вероизповедание – източното православие, Българската православна църква (БПЦ)-Българска патриаршия (БП). Според проекта регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от единствената призната по закон православна църква, а именно БПЦ-БП. В преходните и заключителни разпоредби е предвидено заварените производства, които противоречат на чл. 10 ал. 1 от този закон, да се прекратят, а извършените регистрации на вероизповедания – да се заличат от Софийски градски съд по искане на дирекция „Вероизповедание“ към Министерския съвет или на прокурора. Искането до съда се отправя в 14-дневен срок от влизането в сила на закона, като съдът се произнася в едномесечен срок.
„БСП – Обединена левица“ предлага да се внесе яснота в текстове от закона. Става дума за регистриране на вероизповеданията, които са в противоречия със закона. Така ще се запази името на Българската православна църква (БПЦ) с това наименование, смятат от левицата.
Парламентът изслуша ръководителите на разузнавателните служби Пламен Тончев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, Венелин Венев – директор на Служба „Военно разузнаване“ и Антоан Гечев – председател на Държавна агенция „Разузнаване“ за мерките, които предприема правителството за гарантиране на сигурността във връзка с процесите в Близкия Изток и по-конкретно в Сирия, налична ли е актуална достоверна информация и вземат ли се мерки за евентуални бъдещи бежански вълни от Сирия, ивицата Газа, Афганистан и други центрове на нестабилност.
В новия брой 4 на „Държавен вестник“ се обнародва Постановление № 3 от 10 януари 2025 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, приета с Постановление № 198 на Министерския съвет от 2011 г.
Целта на направените промени е нормативната уредба да се синхронизира с изискванията на шенгенската визова процедура. Усъвършенстват се националните процедури по издаване на визи за дългосрочно пребиваване. Създава се правна възможност външните доставчици на услуги да събират биометрични данни на кандидатите за виза за дългосрочно пребиваване в държавите, в които има сключени договори за представителство.
Това ще доведе до разширяване на възможностите за подаване на заявления за визи за дългосрочно пребиваване и ще бъдат облекчени най-натоварените задгранични представителства на България в чужбина, които обработват голям брой визови заявления.
В текущия брой се обнародва Постановление № 2 от 8 януари 2025 г. за изменение на Тарифата за таксите, събирани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, приета с Постановление № 299 на Министерския съвет от 1997 г. за приемане на Наредба за разрешенията, издавани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и за одобряване на Тарифа за таксите, събирани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
Промените предвиждат всички суми в Тарифата да бъдат посочени в евро.
При извършване на проверки и ревизии, органи по приходите, оправомощени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, имат право и да извършват претърсване и изземване в случаите, предвидени в този кодекс.
… В случай че ревизирано или проверявано лице откаже на органа по приходите да осигури достъп до подлежащ на контрол обект или откаже да представи книжа или други носители на информация, органите по приходите могат да извършат претърсване и изземване, както и да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи. Претърсването или изземването се извършва по предвидения за това в Наказателно-процесуалния кодекс ред.
Това предвиждат две изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) – в чл. 12 и чл. 42, внесени в Народното събрание под формата на преходни и заключителни разпоредби в Закона за държавния бюджет за 2025 г.
По същество с тях се предвижда създаването на своеобразен специализиран отряд от органи по приходите, алармира Софийската адвокатска колегия.
В новия 3-ти брой на „Държавен вестник“ се обнародва Правилник за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Националния военен университет „Васил Левски“.
Прецезират се въпросите, по които съветът на настоятелите дава становища:
основни въпроси, свързани с развитието на университета;
проекта на бюджет на университета;
проекти за приемане, изменение и допълнение на правилника на университета;
проектите на заявките и предложенията по чл. 30, ал. 1, т. 4 и 12 от Закона за висшето образование за броя на приеманите за обучение студенти и докторанти и за размера на таксите за кандидатстване и за обучение;
годишния доклад за състоянието на университета, годишния доклад с финансовите и натуралните показатели на университета, годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета;
предложения за учредяване на стипендии от университета;
предложения за обновяване на учебните планове и програми, внесени от представители на работодателите.
В текущия брой се обародват обнародват укази на президента за назначаването на нови извънредни и пълномощни посланици на Република България в Република Косово и в Малайзия.
