Единодушно с 207 гласа „за“ парламентът прие на първо четене Законопроекта за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на държавния бюджет и на бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за тази година.
Срокът за предложения по законопроекта беше съкратен на три дни с цел законопроектът да може да бъде гледан на второ четене през следващата седмица.
Законопроектът урежда събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. за срок, не по-дълъг от три месеца, при спазване изискванията на Закона за публичните финанси, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. Законопроектът включва текст, според който, когато приходите за съответния период са недостатъчни да покрият разходите и трансферите, лимитите за плащания се намаляват съразмерно до размера на приходите. Първостепенните разпоредители с бюджетни средства приоритизират плащанията си, като разходите за заплати и социални плащания са приоритет и се изплащат в пълен размер.
С голямо мнозинство парламентът гласува на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за вероизповеданията. Повод за промените е решение от 16 декември м.г. на Върховния касационен съд, с което се вписва в публичния регистър на съда религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква“.
Законопроектът на „Възраждане“ предлага да се попречи на възможността за регистрация на повече от една православна църква като юридическо лице, която да използва в своето наименование названието „православна”.
Законопроектът на ГЕРБ – СДС определя за единствен представител на традиционното за страната вероизповедание – източното православие, Българската православна църква (БПЦ)-Българска патриаршия (БП). Според проекта регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от единствената призната по закон православна църква, а именно БПЦ-БП. В преходните и заключителни разпоредби е предвидено заварените производства, които противоречат на чл. 10 ал. 1 от този закон, да се прекратят, а извършените регистрации на вероизповедания – да се заличат от Софийски градски съд по искане на дирекция „Вероизповедание“ към Министерския съвет или на прокурора. Искането до съда се отправя в 14-дневен срок от влизането в сила на закона, като съдът се произнася в едномесечен срок.
„БСП – Обединена левица“ предлага да се внесе яснота в текстове от закона. Става дума за регистриране на вероизповеданията, които са в противоречия със закона. Така ще се запази името на Българската православна църква (БПЦ) с това наименование, смятат от левицата.
Парламентът изслуша ръководителите на разузнавателните служби Пламен Тончев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, Венелин Венев – директор на Служба „Военно разузнаване“ и Антоан Гечев – председател на Държавна агенция „Разузнаване“ за мерките, които предприема правителството за гарантиране на сигурността във връзка с процесите в Близкия Изток и по-конкретно в Сирия, налична ли е актуална достоверна информация и вземат ли се мерки за евентуални бъдещи бежански вълни от Сирия, ивицата Газа, Афганистан и други центрове на нестабилност.
Информация на Пресцентъра на НС