В новия брой 102 на „Държавен вестник“ се обнародва Закон за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно сътрудничеството и дейностите на Европейската банка за възстановяване и развитие в Република България.

Споразумението ще даде възможност на ЕБВР да реализира плановете си за откриване на технологичен център в България, като в същото време изгради по-тесни връзки с местната технологична екосистема. Това включва сътрудничество с университети, създаване на програма за млади специалисти и привличане на местни експерти. По данни на ЕБВР новият център ще бъде насочен към стратегически и нововъзникващи технологии, изкуствен интелект, киберсигурност и облачни решения. С оглед намерението на Банката да разшири присъствието си в България и да открие нов офис с значителен брой нови служители, настоящото споразумение ще подпомогне практическите дейности по набиране на персонал, управлението и последващото структуриране на екипа на технологичния център. Така България ще се превърне в една от държавите получатели на финансиране от ЕБВР с най-голям брой служители на Банката.

Обнародва се Постановление № 259 от 26 ноември 2025 г. за изменение на Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, приет с Постановление № 66 на Министерския съвет от 2016 г.

В извънредния брой 101 на „Държавен вестник“ се обнародва Наредба № 72 от 21 ноември 2025 г. за придобиване на квалификация по професията „Потребителски интерфейс и ползваемост на софтуер“.

Държавният образователен стандарт определя изискванията към кандидатите, описанието на професията, единиците резултати от учене за придобиване на трета степен на професионална квалификация по професията, критериите и средствата за оценяване на всяка единица резултат от учене, съвкупността от единици резултати от ученето, които формират придобиването на квалификация по част от професия, изискванията към материалната база и изискванията към обучаващите. Стандартът за придобиване на квалификация по професията включва общата, отрасловата и специфичната професионална подготовка с необходимите професионални компетентности, които гарантират на обучаемия възможността за упражняване на професията след завършване на обучението.

Обнародва се Наредба № 73 от 21 ноември 2025 г. за придобиване на квалификация по професията „Дизайн на дигитални и печатни медии“.

Държавен вестник, брой 101 от 27.11.2025 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

Има още →

Държавен вестник, брой 100 от 25.11.2025 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

Има още →

В новия брой на „Държавен вестник“ се обнародва Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

За членовете на семейството на командировани зад граница военнослужещи или цивилни служители се въвежда статут, аналогичен на този по Закона за дипломатическата служба, когато живеят с тях в държавата на назначението. Целта е да се облекчат условията и така да се преодолее недостигът на желаещи за работа в чужбина.

Създава се категорията „колежани“ – обучаеми в професионални колежи по „Военно дело и отбрана“. Те ще се обучават по стандарти, определяни от министъра на отбраната и съгласувани с министъра на образованието. Колежаните ще имат статут, сходен с този на курсантите, ще бъдат военнослужещи и ще попадат сред правоимащите по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

В текущия брой се обнародва Правилник за изменение на Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт.

Народното събрание прие на първо четене законопроектите за бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.

Законопроектът за бюджета на ДОО за 2026 г. предвижда размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ да се увеличи с 2 процентни пункта. Определя се, че минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2026 г. ще бъде в размер на 620,20 евро, а максималният осигурителен доход за всички осигурени лица – 2352 евро.

Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), се увеличава от 1 януари 2026 г. от 398,81 евро (780 лв.) на 460,17 евро. Предвидено е размерите на обезщетенията при неизползване на отпуските за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 1 януари 2026 г. да се повишат от 50 на 75 на сто от получаваното през време на отпуска обезщетение.

Пенсиите за трудова дейност ще бъдат осъвременени от 1 юли 2026 г. по т.нар. швейцарско правило, като по предварителни данни това ще бъде с между 7 и 8 процента. В законопроекта е предвидено повишаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 322,37 на 346,87 евро. През 2026 г. максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на нивото от 2025 г. – 1738,40 евро.  

Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица – 9,21 евро, както и максималният дневен размер – 54,78 евро.

В законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. са предвидени 5 571 998 400 евро приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 196 424 800 евро, от които 3 177 034 800 евро са от здравноосигурителни вноски и 2 019 390 000 евро са трансфери за здравно осигуряване, предназначени за групите, осигуряващи се за сметка на държавния бюджет.

Общо заложените разходи на НЗОК за догодина са 5 571 998 400 евро.

Приходите и разходите по законопроекта са със 727 652 900 евро повече спрямо 2025 г., което е 15 процента повече. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска от 8 процента.
При средствата за първичната извънболнична медицинска помощ има ръст от 5,5%, за специализираната извънболнична медицинска помощ – 4,7% , за медико-диагностични дейности – 9,5%, за болнична помощ – 11,9%, за медицински изделия – 5,7%, за дентална помощ – 9,7%.

Близо 152 млн. евро е резервът на НЗОК, което е ръст от 9,8 процента.

В проектобюджета на НЗОК за следващата година за възнаграждения на работещите в лечебните заведения са предвидени общо 260 милиона евро. От тях 230 млн. евро са за осигуряване на персонала в лечебните заведения, а 30 млн. евро – за лечебните заведения, финансирани от бюджета на Министерството на здравеопазването.

(Пресцентър на НС)

В новия брой на „Държавен вестник“ се обнародва Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти.

Уточнява се редът за временно преустановяване или ограничаване на търговията с определен финансов инструмент на регулиран пазар. Въвежда се задължение решенията за спиране или ограничаване на търговията да бъдат публично оповестявани на интернет страницата на съответния пазар. Актуализират се правомощията на Комисията за финансов надзор (КФН) и се въвеждат мерки за прилагане на регламента, свързани с изискванията към членовете на управителните и надзорните органи на централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК), както и при придобиването на квалифицирано дялово участие в тези дружества.

Обнародва се Решение № 808 от 19 ноември 2025 г. за еднократно обявяване на неприсъствени дни.

Министерският съвет прие решение, с което еднократно обявява 31 декември 2025 г. и 2 януари 2026 г. за неработни дни. Това се налага във връзка с необходимостта от технологични промени, които трябва да бъдат направени в рамките на финансовия и нефинансовия сектор, свързани с въвеждане на еврото.

В текущия брой се обнардова Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.

Промените осигуряват правото на потребителите да прекратяват без неустойка сключени договори за мобилни услуги, когато операторите едностранно изменят предварително обявените условия. На практика това означава, че при всяка индексация на цената по срочен договор клиентът може да се откаже без санкции. Парламентът определи срок от два месеца от получаване на уведомлението, в който може да бъде упражнено правото на прекратяване. Договорът се прекратява от датата, на която уведомлението за това бъде получено от оператора.

Обнародва се Закон за допълнение на Закона за автомобилните превози.

Отпада задължението на превозвачите, извършващи превоз на пътници по междуселищни автобусни линии в общини, чийто административен център се намира в друга община, да ползват автогари.

В текущия брой се обнародва Постановление № 250 от 19 ноември 2025 г. за допълнение на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приета с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2008 г. По искова молба за отмяна или за установяване на нищожност на арбитражно решение по чл. 47 от Закона за арбитража се събира такса 1 на сто върху интереса от отмяната, съответно от установяване на нищожността, но не повече от 3

Народното събрание прие на второ четене изменения в Закона за енергийната ефективност, които предвиждат да се създаде Национален декарбонизационен фонд чрез преобразуване на Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници“.

Предвижда се Националният фонд за декарбонизация да бъде основна финансова структура в подкрепата на сградния фонд в България. Фондът ще осигурява и създаването на единна точка за техническа помощ по модела на „едно гише“ или подобен механизъм.

Националният фонд за декарбонизация ще финансира изпълнение на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност и насърчаване на дейности за производство и потребление на енергия от възобновяеми източници в сгради, предвиждат приетите текстове.

Средствата на фонда ще се набират от дарения от международни финансови институции, международни фондове и български и чуждестранни физически или юридически лица, при спазване разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари, лихви по текущи сметки или банкови депозити на фонда, заеми или други финансови инструменти с кредитен характер, вноски от енергийни дружества, средства от европейски фондове, програми и механизми, целево предоставени публични средства, средства от приходите от продажба от търг на емисии на парникови газове и други постъпления, съответстващи на характера и дейността на фонда.

Предвижда се структурата на управлението на Националния фонд да включва Общо събрание на донорите, Управителен съвет и управител. Общото събрание ще отразява финансовото участие на донорите и ще има контролни функции. Първото му заседание ще бъде свикано от министъра на енергетиката до 30 дни след влизането в сила на закона, като на него ще бъдат избрани членовете на Управителния съвет и приети правилата за дейността на фонда.

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за здравното осигуряване. Те предвиждат Българският лекарски съюз да кани за участие представители на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи по време на преговорния процес по Националния рамков договор, когато преговорите се отнасят до дейностите, извършвани от тях. Вносител на предложението е Министерският съвет. С изменението се изпълнява изискване, свързано с Националния план за възстановяване и устойчивост, и се създава законова регламентация да бъде чуто мнението на професионалистите по здрави грижи в хода на преговорния процес по националните рамкови договори, пише в мотивите на вносителя.

Парламентът прие на второ четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс, свързани с възможността да се иска ускоряване на досъдебно производство.  Пострадалият или неговите наследници, и ощетеното юридическо лице, могат да направят искане за ускоряване на разследването, ако е изтекла повече от една година от образуването на досъдебното производство и няма лице, привлечено в качеството на обвиняем, предвиждат приетите текстове. Искането за ускоряване на досъдебно производство се прави до административния ръководител на съответната прокуратура, който се произнася в едномесечен срок. Нови искания могат да се правят след изтичане на шестмесечен срок от произнасянето на прокурора, реши Народното събрание.  

В началото на пленарното заседание Народното събрание изслуша министъра на енергетиката Жечо Станков за действията на правителството, свързани с осигуряване на доставки на горива за битовите потребители в България след обявените санкции на САЩ спрямо „Лукойл“ и негови дъщерни дружества.

(Пресцентър на НС)