Служебното правителство с министър-председател Андрей Гюров положи клетва пред 51-вото Народно събрание. На редовно заседание на парламента премиерът и служебните министри тържествено се заклеха в името на Република България да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа. На клетвата присъства президентът Илияна Йотова.
В служебното правителство, предложено от Андрей Гюров и назначено от президента Илияна Йотова, заместник министър-председател и министър на правосъдието е Андрей Янкулов, заместник министър-председател по европейските средства е Мария Недина, заместник министър-председател е Стоил Цицелков. Министър на финансите – Георги Клисурски, министър на вътрешните работи – Емил Дечев, министър на външните работи – Надежда Нейнски, министър на регионалното развитие и благоустройство – Ангелина Тодорова-Бонева, министър на транспорта и съобщенията – Корман Исмаилов, министър на труда и социалната политика – Хасан Адемов, министър на отбраната – Атанас Запрянов, министър на иновациите и растежа – Ирена Младенова, министър на образованието и науката – Сергей Игнатов, министър на здравеопазването – Михаил Околийски, министър на културата – Найден Тодоров, министър на земеделието и храните – Иван Христанов, министър на околната среда и водите – Юлиян Попов, министър на икономиката и индустрията – Ирина Щонова, министър на енергетиката – Трайчо Трайков, министър на електронното управление – Георги Шарков, министър на туризма – Ирена Георгиева, министър на младежта и спорта – Димитър Илиев.
В извънредния брой 19 на „Държавен вестник“ се обнародва Указ № 57 за назначаване на служебно правителство.
Обнародва се Указ № 58 за насрочване на избори за Народно събрание на 19 април 2026 г.
Андрей Гюров е назначен за служебен министър-председател с указ на президента. С отделен указ държавният глава определи 19 април 2026 г. за дата на предсрочните парламентарни избори.
В текущия брой се обнародва Указ № 59 за определяне на номерацията, наименованията и границите на изборните райони за произвеждане на избори за народни представители на 19 април 2026 г.
Парламентът прие на първо четене промени в Кодекса за социално осигуряване, които предвиждат да бъде въведен мултифондовият модел в допълнителното пенсионно осигуряване. Измененията, внесени от Министерския съвет, подкрепиха 103 народни представители, 37 бяха против, а седем се въздържаха.
Срокът за предложения между двете четения ще е три дни, приеха депутатите. Така текстовете ще могат да влязат в сила от 1 януари 2027 г., обясни Деница Сачева (ГЕРБ-СДС), председател на социалната комисия.
Чрез въвеждането на мултифондов модел ще се даде възможност осигурените лица да избират как да бъдат управлявани техните пенсионни спестявания, като се отчита различната толерантност към риска на отделните категории лица в различните фази на жизнения им цикъл, пише в мотивите си вносителят.
Предвижда се също създаване на подфондове с различен инвестиционен профил. В рамките на пенсионния фонд пенсионноосигурителните дружества ще създават подфондове с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен, съобразени с жизнения цикъл на осигурените. Лицата, избрали да следват стратегията на жизнения цикъл, както и служебно разпределените, ще бъдат автоматично прехвърляни, съобразно възрастта – до 50 години – в динамичен подфонд; при навършване на 50 г. – в балансиран подфонд с по-нискорисков профил; и след като наближат възрастта за пенсиониране (3 г.) се прехвърлят в консервативен фонд, който е най-нискорисков и цели запазване на натрупаните средства. Във връзка с въвеждането на мултифондов модел се предлага въвеждане на нови видове допустими инвестиции на фондовете със съответните инвестиционни ограничения, както и завишаване на капиталовите изисквания и кадровата обезпеченост на пенсионноосигурителните дружества.
Парламентът прие на първо и второ четене в едно заседание Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Северна Македония (РСМ) за подготовката, изграждането и експлоатацията на трансгранично железопътно тунелно съоръжение, подписано на 6 ноември 2025 г. в с. Гюешево. Постигнатото споразумение е резултат от дългогодишни усилия на България за осъществяване на железопътната връзка между София и Скопие и е важна стъпка към свързването на железопътните мрежи на двете страни и изграждане на липсващия участък от Коридор VIII, се посочва в мотивите към законопроекта.
Парламентът прие на първо и второ четене в едно заседание законопроекта за ратифициране на споразумения за изменение и допълнение на Рамковото и на Финансовото споразумение между правителството на България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на Инициативата JEREMIE у нас.
Споразуменията за изменение и допълнение са подписани на 22 декември 2025 г. Сключването им се налага поради изтичането на мандата на Европейския инвестиционен фонд на 31 декември 2025 г., се посочва в мотивите на законопроекта.
Инициативата JEREMIE има съществен принос за развитието на финансовите инструменти в България и за подобряване на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия. Основната цел на ратифицирането е да се осигури правна валидност на подписаните споразумения, с които се удължава действието на Рамковото и Финансовото споразумение до 31 декември 2035 г. По този начин се гарантира управлението на Холдинговия фонд JEREMIE от Европейския инвестиционен фонд, създават се условия за реинвестиране на рециклирания ресурс по нови финансови инструменти и се осигурява приемственост, стабилност и предвидимост в подкрепата за малките и средните предприятия, както и за иновативните и високотехнологичните сектори на икономиката, се отбелязва още в мотивите.
Парламентът прекрати правомощията на Антон Славчев като зам.-председател на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ). Заявлението му, с което подава оставка от поста, е подадено на 11 февруари, обяви председателят на Народното събрание Рая Назарян. „За“ бяха 203-ма депутати, един „против“, нямаше въздържали се.
В новия брой на „Държавен вестник“ се обнародва Постановление № 32 от 12 февруари 2026 г. за изменение и допълнение на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, приета с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2008 г.
По молба за откриване на производство по несъстоятелност и по молба за установяване на предпоставките за погасяване на задълженията по Закона за несъстоятелност на физическите лица се събира такса в размер 10 евро.
Обнародва се Наредба № Н-2 от 5 февруари 2026 г. за условията и реда за унищожаване на имущества, придобити от държавата в производство по несъстоятелност, конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества и задържани стоки от органите на Националната агенция за приходите.
С наредбата се уреждат условията и редът за унищожаване на:
имущества, придобити от държавата в производство по несъстоятелност;
конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества;
задържани стоки от органите на Националната агенция за приходите (НАП) по чл. 3а, ал. 2 от Закона за Националната агенция за приходите.
В текущия брой се обнародва Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Остават по-малко от три месеца до изборите и е важно да направим така, че изборите да преминат в определена обстановка и да дадат гаранция, че това, което изберем в следващото Народно събрание, ще отговаря на обществените нагласи, подчерта Росица Кирова, председател на парламентарната комисия за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество, при откриването на дискусия „Активно гражданско общество за честни избори“. Дискусията е организирана от Обществения съвет към комисията с председател Захари Янков.
Темата е с ключово значение за демократичното развитие на страната ни, както и за доверието в изборния процес, което отразява доверието на гражданите към институциите. Комисията последователно отстоява принципа, че честните и прозрачни избори са споделена отговорност на държавата, гражданите и на организираните граждански сдружения. Гражданското общество има изключителна роля, наблюдаваме изборите, участваме в кампаниите, но понякога ни убягва, че всеки участник в изборния процес носи отговорност за легитимността на изборите, посочи още Росица Кирова.
По думите ѝ сякаш забравихме, че ако искаме честни избори, всеки от гражданите трябва да носи отговорност за своя избор. Както политическите партии, така и гражданските организации имат голяма роля за протичане на изборния процес и за всичко, което се случва в държавата, добави народният представител.
Промените в Изборния кодекс да започнат веднага след предсрочните парламентарни избори през април месец и в първите дни на 52-ото Народно събрание, а не да се правят в последния момент преди изборите. Около това се обединиха граждански инициатива и организации за гарантиране на честни избори по време на дискусия на тема „Активно гражданско общество и честни избори“ в Народното събрание.
Изборите не подлежат на конюнктурна партизация, нужна е изборна стратегия. Това е мнението на социолозите Първан Симеонов и Светлин Тачев от социологическа агенция „Мяра“, изразено по време на дискусията „Активно гражданско общество за честни избори“. Предстои да имаме данни за предпочитанията и електоралната активност за предстоящите избори, но сега е важно какво мислят хората като цяло за изборната процедура, каза Симеонов и посочи, че по данни от средата на януари 2026 г. само 16% от българите отговарят, че очакват изборите да бъдат свободни и честни. Според него данните винаги се повлияват от наличието или не на алтернативи.
Проблемът е двойно по-голям, защото изборната практика на национално ниво не е толкова лоша, но явно не сме успели да убедим хората в това, допълни той. Според него в по-малките населени места не можем да разчитаме на квалифицирана изборна администрация, на достатъчно подготвена от гледна точка на елементарни процедури на калкулация и писане с химикал. Това ме кара да смятам, че намаляването на химикала и хартията е полезна посока, каза още Симеонов и уточни, че има предвид отчитането, но със сигурност и самото гласуване.
Машините не са съвършени, но да си внушаваме такива неща и да ги пропагандираме, е белег на политическо вдетиняване, посочи социологът. Той добави, че веднъж въведена, една практика трябва да бъде оставена да работи, тъй като и най-лошата практика е по-добра от постоянните промени. Гласуването в България ще изглежда все по-грозно, защото България има бели петна на картата на жизнените перспективи и няма как да обвиняваме хората, посочи още той. По думите му на национално ниво малките девиации в резултатите не могат да повлияят, но на местно ниво категорично изборната процедура е друга категория.
Александър Андреев, бивш председател на ЦИК силно разкритикува последните промени в Изборния кодекс. Той настоя дебатът по изменение в изборното законодателство да започнат още в началото на мандата на новото Народно събрание след предсрочните избори. Проблемът е в това, че в последния момент се изменят правилата и това води до липса на информираност и обществен консенсус, изтъкна Андреев. Според него с технология не може да се върне доверието на избирателите. Това, което е съществено е гражданското образование сред младите, предложи бившият председател на ЦИК.
Ива Лазарова, член на Обществения съвет към ЦИК се съгласи с тезата на Андреев и заяви, че изборните правила могат да бъдат направени в по-подходящо време, а не в последния момент преди предсрочните парламентарни избори.
Георги Пенчев, „Обединение за честни избори“ заяви, че това, което разрушава доверието в изборите е конюнктурност, отговорността в публичното пространство и честотата на промените в изборното законодателство. „Не може грандиозни промени в изборния процес да се правят преди самите предсрочни избори“, коментира той. „Обединение за честни избори“ предлага пет стъпки за честни избори: истински машинен вот, работещи секционни избирателни комисии, реална отговорност за нарушения, ЦИК да бъде реален гарант на изборите и прозрачност при правоохранителните органи.
Петър Славов от „Гражданска платформа“ настоя да се помисли за обучението на членовете на Секционните избирателни комисии (СИК) за предсрочните избори. В по-дългосрочен период да се предвиди чисто съдебно минало за членовете на СИК, призова Славов. Той се позова и на получена информация от ЦИК, че държавата разполага с 12 827 машини за гласуване, така че нямало да има проблем във всяка една избирателна секция да има машинно гласуване.
Дора Райчинова от Фондация „Общество и сигурност“ обърна внимание, че МВР остава извън изборните помещения. Големият проблем е разследването на изборните престъпления, посочи тя. Според нея големият проблем за честните избори е, че от образуваните досъдебни производства, има само 115 образувани досъдебни производства, въпреки огромния брой сигнали от над 700. Следващият голям проблеми, по думите ѝ е, че според обществото МВР бездейства на предсрочните избори.
В новия брой на „Държавен вестник“ се обнародва Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
С приетите изменения в Закона за адвокатурата се дава възможност адвокатите да осъществяват реклама на своята дейност. Рекламата следва да включва информация, която ясно идентифицира адвоката и представя неговата професионална дейност коректно и обективно. Съдържанието ѝ трябва да бъде съобразено с изискванията за поверителност, почтеност и съхраняване на достойнството на адвокатската професия.
По отношение на магистратите, които след дисциплинарно освобождаване от съдебната система желаят да станат адвокати, народните представители удължиха необходимия срок от две на три години, като предвидиха и изискване за успешно полагане на адвокатски изпит. Същевременно срокът на давността за дисциплинарно преследване на адвокати беше увеличен от една на две години.
Има изменения в част от правилата, уреждащи участието на адвокати от държави извън Европейския съюз по дела в България. Запазва се условието те да се явяват съвместно с български адвокат и след разрешение от председателя на Висшия адвокатски съвет. Допълнително се въвежда изискване чуждестранният адвокат да владее български език. По отношение на адвокатите от държави извън ЕС се предвижда те да могат да участват по дела в България, ако притежават най-малко две години професионален стаж. Когато участието е пред върховен съд, се изисква минимум пет години стаж.
Обнародва се Закон за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност.
С приетите промени се предвижда въвеждане на подобрените европейски изисквания във връзка с оценката на риска и докладването на инциденти.
