Прокуратурата е образувала две нови дела по сигналите на министъра на регионалното развитие и благоустройство Иван Шишков. Става дума за незаконно строителство на Лот 4 от магистрала „Хемус“ и за „тънкия“ асфалт при изграждането на Северната скоростна тангента в София.
От държавното обвинение съобщиха днес, че по случаите са образувани досъдебни производства след извършени проверки на градската прокуратура. Това се случва 20 дни след срещата на и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова с Шишков и с правосъдния министър Николай Найденов. Тогава Иван Шишков каза, че още през 2023 г. като служебен министър е сезирал тогавашния главен прокурор Иван Гешев.
За незаконно строителство на Лот 4 на „Хемус“ се говори още от 2021 г., като още тогава беше обяснявано, че се строи в имоти държавна, общинска и частна собственост, за които производствата по отчуждаване не са приключили. По този повод са били съставени актове на държавната фирма „Автомагистрали“ и на строителните фирми, които обаче след това са били отменени от съда. Министър Шишков на свой ред нееднократно е заявявал, че над 20% от Лот 4 са изградени незаконно и трябва да се търсят начини за узаконяване на вече построеното. Миналата година обаче тогавашният министър на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов заяви, че няма незаконно строителство, а трима министри, включително и той е издал разрешително за строеж.
В извънредния брой № 75 на „Държавен вестник“ се обнародва Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 49 от 6 октомври 2025 г. за условията и реда за издаване на лиценз и изисквания към дейността на лицата, обслужващи кредити, и за предоставяне на информация от купувачите на кредити и кредитните институции.
Въвежда се задължение за кредитните институции и купувачите на кредити да подават отчетна форма към БНБ, дори когато за съответния отчетен период не е извършено прехвърляне на вземания по необслужвани кредити. Осигурена е нова техническа възможност в платформите на централната банка за подаване на тези празни/нулеви декларации по чл. 18 и 19 от наредбата.
Обнародва се Постановление № 103 от 12 август 2026 г. за определяне на проекти от Инвестиционната програма за общински проекти, включени в Приложение № 3 към чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., и условия и ред за финансирането им през 2026 г..
Батериите в България се увеличиха с 1 GW за месец и вече са 5.4 GW
Само за месец официалната мощност на батериите в България се е увеличила с още 1 GW или блзо 23%. Актуализираните данни на ENTSO-E към 17 август показват 5406 MW работещи системи за съхранение, без помпено-акумулиращите централи. На 10 юли същият показател беше 4405 MW.
Този скок сам по себе си е по-голям от целия работещ батериен парк на Румъния или Гърция, което е ясен знак за какъв мащаб става дума. За сравнение, проектната база със 100-те най-големи работещи батерийни системи в страната към края на юни показва 4.8 GW с 14.7 GWh капацитет за съхранение.
Мощността, която батериите могат вече да поемат или отдадат в един момент, е сравнима с цялото моментно потребление на България в дни като днешния, което означава, че теоретично цялата страна може да изкара на батерии няколко часа. Разбира се, батериите не могат да заменят атомна или въглищна централа едно към едно, защото трябва първо да бъдат заредени и работят ограничен брой часове. Но в рамките на деня българската система вече разполага с необичайно голям ресурс, който може да премести обедния соларен излишък към вечерното потребление.
Масовото въвеждане на батериите в последните седмици е продиктувано най-вече от изтичащите срокове по Плана за възстановяване и процедурите RESTORE 1 и 2, които финансират именно самостоятелните системи за съхранение на енергия. Те трябваше да бъдат изградени до 31 юли 2026 г., а до края на август трябва да преминат тестове за регулиране и един пълен цикъл на заряд и разряд.
По първата RESTORE бяха одобрени 82 проекта с 9713 MWh, а RESTORE 2 добави още 31 проекта с над 4 GWh. Двете процедури безспорно ускориха строителството и обясняват голяма част от вълната на въвеждане в експлоатация през пролетта и лятото.
В новия брой 74 на „Държавен вестник“ се обнародва Инструкция № 1 от 28 юли 2026 г. за реда, начина и критериите за служебно разпределение на лицата, неизбрали фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, и определяне на отклоненията от постигнатата доходност.
Инструкцията регламентира процедурата, критериите и механизма за служебно разпределение на работещите граждани, които не са избрали сами фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), както и начина за определяне на отклоненията от постигнатата инвестиционна доходност на фондовете. Документът определя реда и начина за служебно разпределяне в универсален (УПФ) или професионален пенсионен фонд (ППФ), както и ясни критерии за участие на фондовете в разпределението. Регламентират се и формулите за изчисляване на отклоненията в доходността на фондовете спрямо минимално изискуемата доходност.
В текущия брой се обнародва Постановление № 102 от 12 август 2026 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Министерският съвет ще открие нова процедура за подбор на български европрокурор. Решението е било взето на оперативно заседание на правителството на 12 август.
„След анализ на всички действия на предходните две правителства, довели до отмяна от Върховния административен съд на решение на МС, прието от служебния кабинет, и при съобразяване на констатираните правни дефицити, Министерство на правосъдието ще внесе за следващо заседание на МС решение за нова процедура по подбор на кандидатите за длъжността европейски прокурор на Република България“, се казва в съобщение на Министерството на правосъдието.
Първата процедура беше открита миналата година. Явиха се шестима кандидати, а специално сформирана комисия избра трима от тях. Междувременно обаче правителството на Росен Желязков подаде оставка, а служебният кабинет на Андрей Гюров оттегли трите кандидатури поради допуснати съществени нарушения в хода на подбора и на изискванията за законосъобразност.
В новия брой 73 на „Държавен вестник“ се обнародва Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 17 от 7.07.2004 г. за документите, които са необходими за издаване на разрешение за преобразуване на пенсионноосигурително дружество и на фонд за допълнително пенсионно осигуряване и за изискванията към плановете по чл. 327, ал. 1, т. 3 и чл. 336, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
Основната промяна в Наредба № 17 е въвеждането на мултифондовата система, която позволява управление на подфондове с различен инвестиционен риск. Регламентират се и правилата за преобразуване и прехвърляне на партидите при сливане или вливане на дружества, съобразно рисковия профил на съответния подфонд. Наредбата въвежда промени и във фазата на изплащане, като урежда документално процедурите по преобразуване на Фонда за изплащане на пожизнени пенсии и Фонда за разсрочени плащания.
В текущия брой се обнародва Наредба № 4 от 10 август 2026 г. за условията и реда за предоставяне на спешна финансова помощ на земеделски стопани, отглеждащи слънчоглед и царевица.
Общият бюджет е 7,4 млн. евро, осигурени от ЕФГЗ. Средствата от ЕС трябва да бъдат изплатени на фермерите до 30 септември 2026 г., а националното съфинансиране – до 31 декември 2026 г. Помощта се предоставя като фиксирана сума на хектар според реално обработваната допустима площ.
Изборите за президент и вицепрезидент на Република България да се проведат на 25 октомври, реши Народното събрание. Ако има балотаж, той ще бъде на 1 ноември.
Според член 93 ал. 4 от Конституцията, ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се произвежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове.
Парламентът прие процедурни правила за условията и реда за избор на членове на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на Народното събрание. Те уреждат реда за внасяне на предложения на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, проверка на професионалните и нравствените качества на кандидатите, както и тяхното изслушване и избор.
Предложенията за кандидати за членове на ВСС от квотата на Народното събрание се правят от народни представители по колегии, от които шестима – за съдийската колегия, и петима – за прокурорската колегия, при спазване на изискванията на Конституцията, Закона за съдебната власт и настоящите правила. С правилата се дава възможност за отправяне на мотивирани инициативни предложения за кандидатури от професионални, граждански организации и от академичната общност.
С инициативните предложения лицето не придобива качеството на кандидат в процедурата по избор, освен ако кандидатурата му бъде издигната и внесена от народен представител (или група народни представители) по реда на Закона за съдебната власт и настоящите правила. Инициативните предложения се отправят до Комисията по правни въпроси в 21-дневен срок от приемането на настоящите правила от Народното събрание, предвижда решението на парламента.
В срок до три работни дни след крайния срок за подаване на инициативните предложения, те се публикуват на сайта на парламента. В 14-дневен срок от изтичане на горепосочения срок народните представители внасят предложения за членове на ВСС. Всеки народен представител (или група народни представители) може да внесе свое предложение за кандидат за член на ВСС от квотата на Народното събрание, както и да предложи лице, за което е постъпило инициативно предложение, предвиждат процедурните правила.
Съгласно приетите правила в 14-дневен срок от публикуването на постъпилите кандидатури, всеки кандидат следва да представи писмена концепция за работата си като член на ВСС, декларация за имотно състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото и декларация за наличие на частен интерес по смисъла на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. След това Комисията по правни въпроси изслушва на открито заседание допуснатите кандидати за членове на ВСС.
Народното събрание избира всеки член на ВСС поотделно с мнозинство две трети от народните представители. При наличие на повече кандидати от съответните бройки, получили необходимото мнозинство, за избрани се смятат тези, получили най-много гласове. Ако при гласуването не бъдат избрани всички членове на ВСС, в двуседмичен срок Народното събрание започва нова процедура за избор на оставащите членове, предвиждат процедурните правила, които влизат в сила от деня на приемането им от парламента.
Народното събрание реши ваканцията на парламента тази година да бъде от 5 до 23 август включително.
