Архив на ‘ЕС’

Справедливо данъчно облагане: от 1 юли се прилага нова система на ЕС за разрешаване на данъчни спорове между държавите членки

Днес влиза в сила ДИРЕКТИВА (ЕС) 2017/1852 НА СЪВЕТА от 10 октомври 2017 година относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз.

 С Директивата се въвеждат нови правила на ЕС за гарантиране на по-бързо и по-ефективно разрешаване на данъчните спорове между държавите членки. Новите правила ще улеснят живота на предприятията и гражданите, сблъскали се със затруднения във връзка с двойното данъчно облагане, и ще им дадат значително по-голяма данъчна сигурност.

Очакваната с нетърпение нова система ще спомогне за намиране на решения на данъчните спорове между държавите членки, които могат да възникнат при тълкуването и прилагането на международни споразумения и конвенции, предвиждащи премахване на двойното данъчно облагане. Според оценки в момента в ЕС има висящи 2000 такива спора, 900 от които датират отпреди повече от 2 години.

Механизмът ще позволи на предприятията и гражданите да разрешават по-бързо и по-ефективно споровете във връзка с данъчни спогодби, и най-вече споровете във връзка с двойното данъчно облагане — сериозна пречка пред предприятията и физическите лица, която поражда несигурност, ненужни разходи и проблеми с паричните потоци. Същевременно с новата директива се внася повече прозрачност около данъчните спорове в ЕС.

По този повод комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси заяви: За да бъде справедлива и ефикасна, една данъчна система в ЕС следва същевременно да гарантира, че един и същи приход не се облага два пъти от две различни държави членки. Ако все пак това се случи, проблемът следва да бъде решен бързо и ефикасно. От днес нататък разрешаването на данъчните спорове ще бъде много по-лесно. Правата на дружествата, най-вече на малките предприятия, и на физическите лица, изправени пред проблеми с паричните потоци в резултат на двойно данъчно облагане, ще укрепнат значително. Сега те разполагат с повече увереност, че данъчните им въпроси ще бъдат разрешени от компетентните съдебни органи по приемлив и предсказуем график, вместо да се влачат с години.

За двойно данъчно облагане се говори, когато две или повече държави претендират за правото да облагат с данък един и същ доход или една и съща печалба на дружество или физическо лице. Това може да е в резултат на несъответствие между националните разпоредби на различни юрисдикции или на разминаващо се тълкуване на една и съща разпоредба в двустранна данъчна спогодба. Досега имаше само една многостранна конвенция, даваща възможност на данъчните органи да отнесат даден спор до арбитраж, но без сам данъкоплатецът да разполага със средства да задейства процеса. Освен това понастоящем от данъчните органи не се изисква да постигнат окончателно споразумение.

Как ще работи механизмът за разрешаване на спорове?

Новата директива относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане следва да спомогне за по-добро разрешаване на данъчните спорове, защото държавите членки вече ще са правно задължени да вземат окончателни решения:

  • Вече е възможно данъкоплатците, изправени пред данъчни спорове, породени от двустранни данъчни спогодби или конвенции, в които се предвижда премахване на двойното данъчно облагане, да започнат процедура по взаимно споразумение, при която засегнатите държави членки трябва да опитат да разрешат спора по взаимно съгласие в срок от две години.
  • Ако до изтичането на този 2-годишен срок не е постигнато решение, данъкоплатецът може да поиска да бъде сформирана консултативна комисия, която да даде становище. В случай че държавите членки не сформират такава комисия, данъкоплатецът може да сезира националния си съд и да ги принуди да предприемат действия.
  • Консултативната комисия ще се състои от трима независими членове, назначени от засегнатите държави членки, и от представители на въпросните компетентни органи. Тя трябва да даде становище в срок от 6 месеца, което засегнатите държави членки трябва да спазят, освен ако в рамките на 6 месеца след издаването на становището те постигнат съгласие за друго решение.
  • Ако решението не бъде изпълнено, данъкоплатецът, който е приел окончателното решение и се е отказал от правото си на национални средства за правна защита в срок от 60 дни от уведомяването, може да сезира националните съдилища за принудително изпълнение на решението. Държавите членки са длъжни да уведомяват данъкоплатците и да публикуват цялото окончателно решение или негово резюме.
  • Новата директива се прилага за жалби, подадени от 1 юли 2019 г. нататък, по спорове във връзка с доходите или капитала, получени през дадена данъчна година, започваща на 1 януари 2018 г. или след тази дата. Компетентните органи могат също да се съгласят да прилагат директивата по отношение на всяка жалба, подадена преди тази дата, или по отношение на предходни данъчни години.

Нова eвропейска финансова практика – юни 2019 г.

Нови решения

дело С-38/17 от 5 юни 2019 година

Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Договор за заем, сключен в чуждестранна валута — Съобщаване на потребителя, след сключването на договора, на обменния курс, приложим към предоставената в национална валута сума.

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Защита на икономическите интереси на потребителите. Договор за заем, сключен в чуждестранна валута, който, макар да уточнява сумата, изразена в национална валута, съответстваща на искането за финансиране на потребителя, не посочва обменния курс, който се прилага за целите на определянето на окончателния размер на заема в чуждестранна валута, като едновременно с това предвижда в някоя от клаузите си, че този курс ще бъде определен от заемодателя след сключването на договора.

Спор на лизингово дружество и заемател по повод нищожността на договора за заем, сключен между посочените страни, поради неупоменаване на обменния курс, приложен в момента на предоставяне на средствата.

дело С-58/18 от 6 юни 2019 година

Защита на потребителите — Преддоговорни задължения — Задължение за кредитора да се стреми да предложи най-адаптирания кредит — Задължение за кредитора да се въздържи от сключване на договор за заем, ако се съмнява в кредитоспособността на потребителя — Задължение за кредитора да прецени дали е уместно да предостави кредита

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Договори за потребителски кредити. Оценка на кредитоспособността на потребителя. Преддоговорни задължения на кредитора. Задължение на кредитора да се стреми да предложи кредит, който по вид и размер е адаптиран в най-голяма степен към финансовото състояние на потребителя в момента на сключването на договора и към целта на кредита. Задължение на кредитора да откаже да сключи договора, когато разумно може да счита, че потребителят няма да бъде в състояние да изпълни задълженията си по договора за кредит.

Спор относно сключен договор за заем за финансиране на инсталирането на фотоволтаични панели.

дело С-185/18 от 12 юни 2019 година

Данък върху добавената стойност – Данък върху прехвърлянето на имущество – Принцип на данъчен неутралитет – Придобиване, което предприятие извършва от частни лица, на стоки с високо съдържание на злато или други благородни метали с цел препродажба

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Данъци или такси, които не могат да се характеризират като данъци върху оборота. Различен от ДДС косвен данък върху прехвърлянето на имущество придобиването, което предприятие извършва от частни лица на стоки с високо съдържание на злато или на други благородни метали, когато тези стоки са предназначени за стопанската дейност на това предприятие, което с оглед на преработването им и последващото им повторно включване в търговския оборот, ги препродава на предприятия.

Дело по повод на отказ за приспадане на данък върху прехвърлянето на имущество и удостоверителните документи.

дело С-420/18 от 13 юни 2019 година

Данък върху добавената стойност – Данъчнозадължено лице – Икономическа дейност, която се извършва „независимо“ – Дейност като член на надзорния съвет на фондация

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Независима икономическа дейност по Директивата за ДДС. Член на надзорен съвет на фондация, който във връзка с условията на работа и възнаграждението е подчинен на надзорния съвет, но иначе не се намира във взаимоотношение на работодател и наето лице с надзорния съвет или с фондацията.

Спор по въпроса дали заинтересовано лице е данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност в качеството си на член на надзорния съвет на фондация.

дело С-664/17 от 13 юни 2019 година

Гарантиране на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия — Прехвърляне на част от стопанската дейност на дружество майка на новосъздадено дъщерно дружество — Продължаване на извършвана стопанска дейност — Критерий за устойчивост на продължавана да бъде извършвана стопанска дейност — Използване на производствени фактори на трети лица — Намерение за ликвидация на прехвърления субект

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Гарантиране на правата на работниците и служителите. Прехвърляне на производствена единица, когато, от една страна, прехвърлителят, приобретателят или тези две лица заедно действат с цел приобретателят да продължи извършваната от прехвърлителя стопанска дейност, но и с цел впоследствие самият приобретател да престане да съществува в рамките на ликвидация, и от друга страна, посочената единица, която не е в състояние да постигне стопанската си цел, без да използва производствените фактори на трети лица, не е напълно самостоятелна.

Спор между AE, от една страна, и засегнатите работници и служители от друга, във връзка с изпълнението на трудовите договори, първоначално сключени между тези страни.

дело С-607/17 от 19 юни 2019 година

Корпоративен данък — Група от дружества — Приспадане на загуби на чуждестранно дъщерно дружество — Вливане на дъщерното дружество в дружеството майка — Законодателство на държавата по седалището на дъщерното дружество, което допуска приспадане на загубите в рамките на сливане само за правния субект, който ги е претърпял — Понятие „Окончателни загуби“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Свобода на установяване. Приспадане на загуби на чуждестранно дъщерно дружество в държавата по седалището на дружеството майка в рамките на сливане. Опасност от двойно използване на загубите и от избягване на данъчното облагане. Обосноваване на невъзможността да се приспаднат т.нар. окончателни загуби. Пропорционалност на липсата на трансгранично приспадане на загубите. Понятие „Окончателни загуби“.

Спор между данъчна администрация и M във връзка с възможността при облагането с корпоративен данък последното да приспадне загубите на установено в друга държава членка дъщерно дружество в случай на поглъщане на това дъщерно дружество при сливане.

дело С-608/17 от 19 юни 2019 година

Корпоративен данък — Група от дружества — Приспадане на загуби на чуждестранно дъщерно дружество — Законодателство на държавата по седалище на дружеството майка, което изисква пряко притежаване на дъщерното дружество — Законодателство на държавата по седалище на дъщерното дружество, което ограничава приспадането на загуби и го забранява в годината на ликвидацията — Понятие „Окончателни загуби“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Свобода на установяване. Приспадане на загуби на чуждестранно дъщерно дружество в държавата по седалището на дружеството майка. Обосноваване на невъзможността да се приспаднат т.нар. окончателни загуби. Пропорционалност на липсата на трансгранично приспадане на загубите. Изискване за пряко участие на дружеството майка, за да се приемат загубите за окончателни. Отчитане на загуби поради ограничение в приспадането на загуби в държавата по седалището на непрякото дъщерно дружество. Отчитане на загуби поради липсата на приспадане в рамките на групата в годината на ликвидацията в държавата по седалището на непрякото дъщерно дружество. Понятие „Окончателни загуби“.

Спор между данъчна администрация и дружество H във връзка с възможността при облагането с корпоративен данък последното да приспадне загубите на непряко дъщерно дружество, установено в друга държава членка.

дело С-1/18 от 20 юни 2019 година

Митнически съюз – Определяне на митническата стойност на стоките – Лекарствени продукти – Вземане предвид на всички фактори, които могат да имат влияние върху икономическата стойност на съответния лекарствен продукт – Срок от 90 дни, в който внесените стоки трябва да бъдат продадени в Европейския съюз – Липса на вземане предвид на търговските отстъпки – Понятие за „сходни стоки“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Митнически кодекс на Общността. Митническа стойност.

Дедуктивен метод въз основа на единичната цена. Oтстъпки в продажната цена на внасяните стоки. Oпределяне на митническата стойност на тези стоки. Фактори, които трябва да се вземат предвид.

Данни относно сделки, сключени в момент, по-близък до вноса на стоките, чиято митническа стойност трябва да се определи. Данни относно сделки, които са по-отдалечени във времето, но имат за предмет конкретно внесените стоки.

Понятие за „сходни стоки“.

Спор по повод на решение, с което дружество се задължава да внесе в държавната хазна допълнителен данък върху добавената стойност, лихви за забава и глоба.

дело С-100/18 от 20 юни 2019 година

Застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства – Имуществена вреда, причинена на сграда от пожар на превозно средство, паркирано в частен гараж в тази сграда – Покриване от задължителната застраховка – Понятия „Превозно средство“ и „Използване на превозни средства“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Покритие на автомобилна застраховка на вредите, причинени на еднофамилна къща от пожара на превозното средство, паркирано в гаража й. Вреди, причинени от пожар на спряно превозно средство, когато пожарът е причинен от необходимите механизми за осъществяване на функцията на средство за транспорт на превозното средство.

Понятия „Превозно средство“ и „Използване на превозни средства“.

Спор по повод възстановяване на обезщетението, изплатено от S на пострадал от пожар, причинен от електрическата система на лек автомобил, застрахован към L.

дело С-291/18 от 20 юни 2019 година

Данък върху добавената стойност — Условие за плаване в открито море — Освобождавания, свързани с международен транспорт — Доставка на самоиздигащи се платформи за морско сондиране — Понятия „плавателни съдове, предназначени за плаване в открито море“ и за „плаване „по море“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Обща система на данъка върху добавената стойност. Освободени доставки при износ извън Общността, приравнени на него сделки и международен транспорт.

Понятия „плавателни съдове, предназначени за плаване в открито море“ и „плаване по море“.

Спор между дружество S и данъчните органи по повод на отказа бъде освободена от данък върху добавената стойност доставката на три самоиздигащи се платформи за морско сондиране.

дело С-404/18 от 20 юни 2019 година

Равно третиране на мъжете и жените — Достъп до заетост и условия на труд —Защита срещу репресивни мерки — Отхвърляне на кандидатка поради нейната бременност —Уволнение на работника или служителя

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Социална политика. Защита срещу репресивни мерки. Отхвърляне на кандидатка поради нейната бременност. Работник или служител, предприел действия в защита на тази кандидатка.

Прилагане на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите.

Mерки, които са необходими за защита на работниците и служителите, включително и представителите на работниците и служителите, от уволнение или друго неблагоприятно третиране от страна на работодателя, в резултат на жалба в рамките на предприятието или в рамките на всякакво производство, целящо привеждане в изпълнение спазването на принципа за равно третиране.

Спор относно изплащането на обезщетение заради уволнение.

„Гражданска отговорност“ покрива и щети от самозапалила се кола, паркирана повече от 24 часа

Паркирането на превозно средство в гараж е вид използване на автомобила и затова ако то се самозапали и причини щети, те се покриват от автомобилната застраховка „Гражданска отговорност“. Това най-общо заяви Съдът на Европейския съюз в свое решение по казус от Испания.

През август 2013 г. паркиранa в частния гараж на сграда кола, която не е била в движение от повече от 24 часа, се запалва и предизвиква сериозни щети. Пожарът е причинен от електрическата система на автомобила. Собственикът му е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ с компанията Línea Directa Aseguradora, S.A. Сградата, пострадала от самозапалването на колата, пък е застрахована към Segurcaixa, Sociedad Anónima de Seguros y Reaseguros .

Segurcaixa плаща обезщетение от 44 704,34 евро на собственика на сградата. Но през март 2014 г. компанията предявява иск срещу Línea Directa, като иска застрахователят по „Гражданска отговорност“ да бъде осъден да му възстанови изплатената компенсация, с мотива че щетата е причинена от произшествие при използването на превозно средство.

Първоинстанционният съд отхвърля иска, но след въззивно обжалване Línea Directa е осъдена да плати на Segurcaixa. Втората инстанция приема, че „случай на запалване на временно паркирано в частен гараж превозно средство, когато причините за запалването са в самото превозно средство и то е настъпило без намеса на трети лица“, представлява „произшествие при използването на превозно средство“ по смисъла на испанското право. Línea Directa подава жалба срещу това съдебно решение пред Върховния съд, тъй като има съмнения за това как трябва да се тълкува понятието „използване на превозни средства“ в директивата за „Гражданска отговорност“.

С решението си от днес Съдът на ЕС прие, че то включва случай, в който превозно средство, паркирано в частен гараж на сграда, се запалва и предизвиква пожар, причинен от електрическата система на превозното средство и нанесъл вреди на тази сграда, въпреки че превозното средство не е местено повече от 24 часа преди избухването на пожара.

Повече подробности по темата четете тук.

Ще прелее ли търговската война във валутна?

Ще прелее ли търговската война във валутна?

След търговския конфликт идва и валутната война? Могъщата централна банки на САЩ – Управлението за федерален резерв (УФР) – и на Европа – Европейската централна банка (ЕЦБ) – се надпреварват в добронамереността си да подкрепят икономиките си с риск да влошат още повече отношенията между САЩ и Европа.

Президентът на ЕЦБ Марио Драги разтърси пазарите във вторник, заявявайки, че „ще бъдат необходими мерки за съживяване“, ако инфлацията в еврозоната остане слаба, отразявайки една вяла конюнктура, пише в свой, цитиран от БТА, анализ за AFP Антонио Родригес.

Президентът на УФР Джероум Пауел пък промени тона си, когато говори на пресконференцията, която бе очаквана с голямо внимание в сряда, споменавайки „значително нарасналата“ несигурност пред първата световна икономика. Освен това посочи, че има „повече аргументи“, за да бъде подкрепена икономиката. Пазарите веднага съзряха понижения на лихвите в близко време и това доведе до спад под 2% на доходността на 10-годишните държавни облигации на САЩ.

Иносказателните изявления на централните банки бяха допълнени от по-острия диалог между политическите ръководители от двете страни на Атлантика.

Доналд Тръмп обвини президента на ЕЦБ, че се опитва с думите си „да предизвика срив“ на европейската единна валута, а следователно да осигури „несправедливо предимство“ на предприемачите от еврозоната.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пък се притече на помощ на „Супер Марио“, както наричат Марио Драги заради решителните му изявления по време предишните кризи в еврозоната: „Толкова несправедливо е да бъдат нападани централните банки, когато става дума за тяхната независимост“, заяви той, имайки предвид изявленията именно в този смисъл на президента на САЩ.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавите членки на ЕС трябва да задължат работодателите да въведат система за измерване на продължителността на дневното работно време

Испанският синдикат CCOO предявява иск пред Централния съд на Испания, с който иска Дойче банк да бъде осъдена да въведе система за регистриране на отработеното от членовете на нейния персонал дневно работно време. Синдикатът смята, че системата би позволила да се проверява спазването на установеното работно време и изпълнението на предвиденото от националното законодателство задължение за предоставяне на информация на синдикалните представители за положения всеки месец извънреден труд. Според CCOO задължението за въвеждане на такава система за регистриране произтича не само от националното законодателство, но и от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и от Директивата за работното време.

Дойче банк твърди, че от практиката на Върховния съд на Испания следва, че испанското право не предвижда такова общо задължение. Всъщност от тази съдебна практика следвало, че испанският закон предвижда, освен ако не е договорено друго, задължение единствено за водене на регистър за положения от работниците извънреден труд и за уведомяване в края на всеки месец на работниците и на техните представители за броя на положените часове извънреден труд.

Централният съд изпитва съмнения относно съответствието с правото на Съюза на тълкуването на испанския закон от Върховния съд на Испания и поставя въпроси на Съда в тази връзка. Съгласно представената на Съда информация 53,7 % от положените часове извънреден труд в Испания не са регистрирани. Освен това испанското Министерство на трудовата заетост и социалната сигурност счита, че за да се установи дали е бил полаган извънреден труд, е необходимо да се знае с точност броят на нормално отработените часове. Централният съд подчертава, че тълкуването на испанското право от Върховния съд на практика лишава, от една страна, работниците от съществени доказателствени средства за установяване на положения труд над максималната продължителност на работното време, и от друга страна лишава техните представители от необходимите средства за проверка на спазването на приложимите в тази област норми. Поради това испанското право не е в състояние да гарантира ефективното спазване на задълженията, предвидени в Директивата за работното време и в Директивата за безопасността и здравето на работниците на работното място.

Със своето решение по казуса  Съдът на Европейския съюз постановява, че тези директиви, разглеждани във връзка с Хартата, не допускат правна уредба, която съгласно тълкуването, което ѝ е дадено от националната съдебна практика, не задължава работодателите да въведат система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време.

Съдът най-напред изтъква важността на основното право на всеки работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на междудневна и междуседмична почивка, което е прогласено в Хартата и чието съдържание е уточнено с Директивата за работното време. Държавите членки са длъжни да следят за това работниците действително да ползват предоставените им права, без избраните конкретни правила за гарантиране изпълнението на директивата да могат да изпразнят тези права от съдържание. В това отношение Съдът припомня, че работникът трябва да се счита за по-слабата страна в трудовото правоотношение, поради което работодателят не следва да ограничава правата му.

Съдът констатира, че при липсата на система за измерване на продължителността на дневното работно време на всеки работник няма начин да се установи обективно и надеждно нито броят на отработените часове и разпределението им във времето, нито броят часове извънреден труд, което прави прекомерно трудно, ако не и невъзможно на практика, работниците да упражняват правата си.

Затова, за да се гарантира полезното действие на правата, предоставени от Директивата за работното време и от Хартата, държавите членки трябва да задължат работодателите да въведат обективна, надеждна и достъпна система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време. Държавите членки следва да определят конкретните правила за въвеждането на такава система, по-специално нейната форма, като вземат предвид евентуално особеностите на всеки съответен сектор на дейност и дори спецификите, по-конкретно размерът на някои предприятия.

Глоби до 20 000 лв. за действителни собственици, които крият информация от фирмите си

Ако декларираното не съответства на данните в регистрите, ще се уведомява прокуратурата, предвиждат поредните изменения

До 20 000 лв. глоба, при това налагана всеки месец при упорство, заплашва действителните собственици на фирми, които не предоставят на собствените си дружества подходяща, точна и актуална информация за себе си и подробни данни за притежаваните от тях права.

Това е една от промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), които предлага министърът на финансите Владислав Горанов.

Публикуваният за обществено обсъждане законопроект идва по-малко от седмица след като на 31 май 2019 г. приключи кампанията за обявяване на действителните собственици на фирмите и след две изменения на ЗМИП само за месец.

Повод за поредните промени в закона е приетата на 30 май 2018 г. Директива 2018/843 за изменение на Директива 2015/849 от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Тя трябва да стане част от законодателството на всяка държава в ЕС до 10 януари 2020 г. А Горанов заявява, че ако българското законодателство не отговаря на изискванията на новата директива, това „ще се отрази негативно на процеса по присъединяване към Валутния механизъм ІІ (ERM ІІ) и към Банковия съюз“.

Повече подробности по темата четете тук.

Съдът в Люксембург отново ще решава дали данни на европейци могат да бъдат пращани в САЩ

Макс ШремсМакс Шремс

Въпросът дали лични данни на европейци могат да бъдат прехвърляни в САЩ отива в Европейския съд. Това стана, след като Върховният съд на Ирландия отхвърли молбата на „Фейсбук“ делото да не бъде пращано до европейската институция.

Искът срещу социалната мрежа е заведен от австрийския активист Макс Шремс. Според ирландски съд има основания да се смята, че американското право не защитава личните данни на гражданите на ЕС според правилата на ЕС – а това е изискване, за да бъде разрешен трансферът на данни в трета държава.

Ирландската институция препраща делото в Съда в Люксембург, който трябва да прецени дали методите на трансфер (включително споразумението Щит на неприкосновеността (Privasy Shield) спазват европейските регулаторни мерки. „Фейсбук“ обжалва това решение пред Върховния съд на страната, но днес жалбата бе отхвърлена.

Делото на Шремс е срещу социалната мрежа, но решението на съда ще засегне цялата индустрия. Споразумението Privacy Shield покрива над 3850 дружества по данни на еврокомисията. То бе постигнато през 2016 г., след като Съдът в Люксембург отмени действието на предишното подобно споразумение Safe Harbor (отново заради иск на Шремс).

Повече подробности по темата четете тук.

Делото „Сградна инсталация“ ще чака съда в Люксембург

Състав на Върховния административен съд, ръководен лично от председателя му Георги Чолаков, спря делото за т. нар. такса сградна инсталация, за да изчака произнасянето на Съда на Европейския съюз по две преюдициални запитвания.

Предмет на делото във ВАС е приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването. С него всъщност се регламентира методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост. А граждани оспорват частта, в която се предвижда, че количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.

В хода на делото върховните съдии Георги Чолаков, Нина Докторова, Румяна Монова, Кремена Хараланова и Владимир Първанов са установили, че две български съдилища са се обърнали към съда в Люксембург с въпроси, чийто отговор пряко касае въпроса с т. нар. „такса сградна инсталация“.

Районният съд в Асеновград и Софийският районен съд са попитали Съда на ЕС дали българската правна уредба на топлоснабдяването е съвместима с Директива 2011/83/ЕС/2/, както и с Директива 2006/32/ЕО83/ и Директива 2012/27/ЕС/4/.

Повече подробности по темата четете тук.

Въпроси и отговори: пределни цени за международни телефонни повиквания и SMS в рамките на ЕС

В каква степен новите правила на ЕС в областта на далекосъобщенията ще доведат до намаляване на цените на телефонни повиквания и SMS от една държава от ЕС до друга?

Считано от 15 май 2019 г. цената на телефонните повиквания чрез стационарна и мобилна връзка от една държава от ЕС до друга е ограничена до 19 цента на минута (+ ДДС), а тази на SMS съответно на 6 цента (+ ДДС). Тази цена не включва ДДС, който зависи от държавата — членка на ЕС, в която се намира повикващият оператор (ставките на ДДС в държавите членки варират между 17 % и 27 %).

Пример: Мария живее в Италия, а дъщеря ѝ работи в Белгия. Обичайно Мария се обажда на дъщеря си и телефонира с нея по около два часа на месец. Телефонното повикване по стационарна линия при национален италиански тарифен план струва 0,89 EUR на минута, което означава, че Мария ще похарчи около 105 EUR на месец за телефонни разговори с дъщеря си. С новите правила тя ще плаща най-много 0,23 EUR (с ДДС) за минута, т.е. най-много 27 EUR за същия период от време. Това е четири пъти по-малко от преди и носи общи икономии от 78 EUR на месец.

Каква е разликата между международни телефонни повиквания и роуминг?

Роумингът възниква, когато използвате мобилния си телефон по време на пътуване в друга държава. От 15 юни 2017 г. гражданите на ЕС могат да ползват роуминг на национални цени, когато пътуват в ЕС. Те могат да ползват мобилните си телефони в ЕС без допълнителни разходи. Принципът „роуминг като у дома е валиден за всички телефонни повиквания, SMS и ползване на данни. Прилаганите тарифи остават същите, както и в националната мобилна мрежа. Когато обаче се прекрачат границите на справедливото ползване на роуминг услугите на национални цени, могат да се начисляват допълнителни такси за роуминг, за да се предотврати злоупотребата с роуминг услуги.

Международни телефонни повиквания и SMS (т. нар. съобщителни услуги в рамките на ЕС) означава телефонни повиквания до телефонен номер в друга държава от ЕС по мобилен или стационарен телефон, при което повикващият е в националната си мобилна мрежа. Следва да се отбележи, че когато потребителите са в чужбина, техните телефонни повиквания са повиквания в роуминг и подлежат на правилата на ЕС за роуминга, което означава, че се отчитат като национални повиквания, дори ако са до телефонен номер в друга държава членка.

Пример: Марчин живее в Полша и има мобилен телефон при полски оператор. Когато пътува до Белгия, неговият телефон се обслужва в роуминг: Благодарение на принципа роуминг като у дома тарифата за всички негови телефонни повиквания до Полша или до която и да било друга държава членка е същата като тази за телефонно повикване от Полша до друг полски номер. Когато Марчин е в своята държава и се обажда на телефонен номер в друга държава от ЕС, той ще трябва да плаща най-много 19 цента на минута (+ ДДС).

В кои държави се прилагат новите правила?

Във всички 28 държави от ЕС: Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Обединеното кралство, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия и Швеция.

За телефонни повиквания и SMS от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, правилата ще станат приложими веднага след като бъдат включени в Споразумението за Европейското икономическо пространство.

За всички ли е приложимо правилото?

Ограничението на максималната цена важи само за лична употреба, т.е. за частни клиенти. Бизнес клиентите са изключени от това регулиране на цените, като се има предвид, че редица доставчици имат специални предложения, които са особено привлекателни за бизнес клиенти.

Проверката на къщи за гости обхваща и държавните органи, работили по програми от ЕС

Проверката на къщи за гости обхваща и държавните органи, работили по програми от ЕС

Действията се извършват в рамките на правомощията на прокуратурата, възложени са на органите на МВР и не се осъществяват съвместно с Министерство на земеделието, храните и горите, нито с Държавен фонд „Земеделие“, уточняват от държавното обвинение

Проверката на къщите за гости обхваща и работата на държавните органи по програмите, финансирани от Европейския съюз. Това съобщиха от пресцентъра на прокуратурата по повод думите на министър Румен Порожанов,че са „разпоредени 100-процентови проверки на къщите за гости“.

На 23 април 2019 г. по разпореждане на главния прокурор Сотир Цацаров, на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР са възложени проверки на всички проекти по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ по Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 г. – 2013 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, с предмет – изграждане/модернизиране на туристически обекти – жилищни сгради (къщи) за гости. Проверка е разпоредена и на всички проекти, по които са подпомагани разходи, свързани със закупуване на пътни превозни средства за неземеделски дейности, пряко свързани с дейността на бенефициентите.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив