България очаква да разполага с 11,43 млрд. евро по оперативните програми за 2021-2027 г.

България очаква да разполага с 11,43 млрд. евро по оперативните програми за 2021-2027 г.Снимка: Bloomberg L.P.

 

България очаква да получи от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, кохезионните фондове и Фонда за морско дело и рибарство малко над 9,7 млрд. евро за новия програмен период (2021-2027 г.). Заедно с националното съфинансиране сумата, с която се очаква страната ни да разполага по новите оперативни програми, възлиза на 11,43 млрд. евро.

Това се вижда от проекта на споразумение за партньорство с ЕС за следващия програмен период, който е публикуван за обсъждане на портала за обществени консултации. Крайният срок за подаване на становища по документа изтича на 30 ноември.

Допълнително ще се уточнява финансирането за слаборазвитите региони, което е договорено в размер на около 200 млн. евро. В тази сметка не са включени и средствата по програмата за селските райони.

В документа се определя стратегията на държавата членка и нейните приоритети за изпълнение на Кохезионната политика на Европейския съюз и Общата политика в областта на рибарството, посочват вносителите.

През януари 2020 г. беше създадена работна група за разработване на споразумението за партньорство с представители на администрацията и на широк кръг партньори – представители на неправителствения сектор, социално-икономическите партньори, академичната общност, организациите на работодателите, работниците и служителите, организациите на и за хората с увреждания и други.  В документа се формулирани пет водещи приоритета за финансиране и се предлага рамката на новите оперативни програми.

Приоритети за финансиране

България е формулирала пет цели на политиката за финансиране през новия програмен период. Това са:

·        иновативен и интелигентен икономически преход чрез иновации и приложна наука;

·        чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика;

·        подобряване на мобилността и регионалната свързаност;

·        развитите на човешките ресурси и образование;

·        устойчиво и интегрирано развитие на регионите в страната.

Повече подробности по темата четете тук.

Парадоксът шофирането на кола без регистрация да е и престъпление, и нарушение стигна до Люксембург

С ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ НА СЪДА В ЛУКОВИТ

От няколко години в българското законодателство съществува един парадокс – шофирането на кола, която не е регистрирана, е и престъпление, и нарушение. Разлика в двете деяния – в Наказателния кодекс (НК) и в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), няма. Няма и критерии, по които административният орган, прокурорът или съдът да степенуват обществената опасност, за да могат обективно да квалифицират всеки конкретен случай като нарушение или престъпление.

В опит за разрешаване на това положение Районният съд в Луковит отправи преюдициално запитване (пълния му текст виж тук) до Съда на Европейския съюз (СЕС).

Стъпвайки на принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието, съдия Владислава Цариградска поставя въпроса:  Допуска ли правото на ЕС национална правна уредба, която за едно и също деяние, предвижда едновременно административна и наказателна отговорност, без да има критерии, които да позволяват обективно степенуване на обществената опасност? 

Повече подробности по темата четете тук.

Прокуратурата настоява да не я замесват във всички припознавания на деца

Прокуратурата настоява да не бъде замесвана във всички случаи на припознаване на дете, както може да се случи, ако бъдат приети внесените в Народното събрание предложения за изменения на Семейния кодекс.

Промените в СК се правят основно, за да бъдат изпълнени две решения на Европейския съд по правата на човека. Като се дава право на всеки, който твърди, че е родител на детето, а то е припознато от друг, да оспори това припознаване (с нова ал. 5 на чл. 66 на СК). Той ще може да го направи с иск, за чието предявяване има срок от една година, който тече от момента на узнаване на припознаването. Освен това този иск задължително ще се съединява с иск за установяване на произход.

С проекта обаче се изменя и чл. 65, ал. 2 СК и се предвижда длъжностното лице по гражданското състояние да съобщава всяко припознава на съответната окръжна прокуратура. Причината за това е, че се записва, че прокурорът може да оспори всяко припознаване в едногодишен срок от извършването му.

„Без да се отрича ролята на прокуратурата, която ѝ е предоставена по Конституция – да следи за спазване на законността, уведомяването на прокурора за всички припознавания, ще доведе до необходимост от извършване на проверки по всички получени уведомления, без налични данни за нарушение на закона, което може ла се определи и като непропорционална и незаконна намеса в правото на зачитане на личния и семеен живот, заявява в становище до Народното събрание зам.-главният прокурор Красимир Филипова (пълния му текст виж тук).

Повече подробности по темата четете тук.

Прокурорската колегия ще подбира европейските делегирани прокурори, а те ще са независими от обвинител №1

Прокурорската колегия ще извършва подбора на кандидатите за европейски делегирани прокурори, а те ще са независими от по-горестоящия обвинител, включително и от главния прокурор.

Това предвиждат промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), публикувани днес за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието (пълния текст на законопроекта виж тук). От там уточняват, че с измененията се въвеждат мерки по прилагането на регламента за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура.

Според регламента всяка държавата излъчва най-малко двама европейски делегирани прокурори (ЕДП), като техният брой се определя от европейския главен прокурор. За България са двама. Неотдавна главният прокурор Иван Гешев каза, че би било добре те да са от Специализираната прокуратура. България вече има избран европейски прокурор и това е съдията от Административен съд София-град Теодора Георгиева.

С предлаганите промени в ЗСВ се предвижда подборът на кандидатите за делегирани обвинители у нас да се извършва от Прокурорската колегия и чрез министъра на правосъдието се уведомява европейският главен прокурор. В проекта не е посочено кой ще издига кандидатурите – дали желаещите сами ще се предлагат, или някой друг ще има такава възможност.

Окончателният избор на нашите европейски делегирани прокурори обаче ще се извърши от колегията към европейския главен прокурор, която ще изслуша номинираните и ще избере двама.

В НПК е предвидено, че само Службата на европейския главен прокурор може да осъществява надзор, да ръководи и да наблюдава всяко разследване, което се извършва от европейските делегирани прокурори. Техните актове във връзка с разследванията по регламента са изключени от контрол от български обвинители, в това число и от цялото ръководство на прокуратурата. За целта се предлагат серия от изменения в различни текстове в НПК и ЗСВ.

Повече подробности по темата четете тук.

Европейската прокуратура започва работа

Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши и членовете на екипа ѝ днес официално встъпиха в длъжност.

Европейските прокурори положиха клетва на специално заседание на Съда на Европейския съюз. 23-мата обещаха тържествено следното: „Тържествено поемам задълженията да изпълнявам функциите си при условията на пълна независимост в интерес на Съюза като цяло, да не търся и да не приемам указания от никое външно за Европейската прокуратура лице или образувание. Освен това се задължавам да спазвам задължението за поверителност по отношение на всяка информация, с която разполага Европейската прокуратура“.

Европейската прокуратура е нов независим орган, на който е възложено провеждането на разследвания, наказателното преследване и предаването на съд на извършителите на престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС – например измами, корупция, трансгранични измами с ДДС над 10 милиона евро). За тази цел Европейската прокуратура провежда разследвания и осъществява наказателно преследване и упражнява функциите на прокурор пред компетентните съдилища на държавите членки. Седалището на Европейската прокуратура е в Люксембург.

Предстои всяка държава да определи и т. нар. делегирани прокурори. Преди дни правителството обяви изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с които гарантира независимостта на делегираните прокурори от ръководството на държавното обвинение у нас. С тях се предлага подборът кои да са делегирани прокурори да се извърши от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, но финалното  решение кои да са те ще е на всички европейски прокурори.

Повече подробности по темата четете тук.

TikTok се сблъсква с разследване във Франция

TikTok се сблъсква с разследване във Франция

Местен регулатор разглежда практиките за опазване на личните данни от страна на китайското приложение

Френският регулатор за опазване на личните данни започна разследване срещу TikTok. Tова е поредният път, в който приложението на ByteDance е обект на преглед от страна на властите заради опасения във връзка с политиките му, пише Bloomberg.

Говорител на базирания в Париж регулатор CNIL коментира, че агенцията е започнала разследване, след като през май е получила жалба, но отказа да даде подробности за оплакването или за сроковете по него.

CNIL „е особено бдителен по отношение на тази компания, особено като се има предвид това оплакване, въпросите и другите жалби, които комисията вероятно ще получи“, обяви говорителят.

TikTok не е отговорила веднага на запитването за коментар.

През юни ръководителите на звеното за защита на данните в Европейския съюз обещаха да координират потенциални разследвания срещу китайската компания, след като нидерландският регулатор обяви през май, че разглежда политиките на TikTok за опазване на личната информация на децата. Подобно разследване се води от британски регулатор.

TikTok е под все по-голям натиск и в Съединените щати. Президентът Доналд Тръмп заяви, че ще забрани приложението заради опасения за националната сигурност. Microsoft води преговори за придобиване на операциите на TikTok в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Компанията отрече твърденията, че е контролирана от китайското правителство или че използва потребителските данни и ги излага на риск.

Повече подробности по темата четете тук.

Нова европейска финансова практика – юли 2020 г.

Нови решения

дело С-215/19 от 02 юли 2020 година

Доставки на услуги — Освобождаване от ДДС — Отдаване под наем на недвижимо имущество — Място на облагаемите сделки — Доставки на услуги, свързани с недвижим имот — Сървърни шкафове — Услуги за съхранение в център за данни — Понятие „Недвижим имот“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Тълкуване на Директивата за ДДС относно данъчното третиране на доставка на услуги като „услуги за съхранение в център за данни“. Услуги за отдаване под наем на недвижимо имущество, за които се прилага предвиденото освобождаване от ДДС. Услуги за съхранение в център за данни, в рамките на които техният доставчик предоставя на клиентите си сървърни шкафове, за да инсталират в тях своите сървъри, и ги снабдява със съпътстващи стоки и услуги.

Понятие „Недвижим имот“.

Производство по повод определянето на мястото, на което се събира данъкът върху добавената стойност за предоставяни услуги за съхранение в център за данни.

дело С-231/19 от 02 юли 2020 година

Данък върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на сделките по управление на специални инвестиционни фондове — Единна доставка на услуги, използвана за управлението на специални инвестиционни и други фондове — Понятие „Единна доставка“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

За единна доставка на услуги по управление, извършвана от информационна платформа, принадлежаща на трето лице доставчик, в полза на дружество за управление на фондове, управляващо както специални инвестиционни фондове, така и други фондове, не се прилага освобождаването от ДДС. Доставка на съвкупност от услуги чрез информационна платформа.

Понятие „Единна доставка“.

Спор между B и Данъчна и митническа администрация по повод на отказ на последната да му разреши да се ползва от освобождаването от данък върху добавената стойност (ДДС), предвидено в член 135, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС.

дело С-835/18 от 02 юли 2020 година

Коригиране на фактура — Погрешно фактуриран данък — Възстановяване на недължимо внесен данък — Механизъм на обратно начисляване на ДДС — Сделки, отнасящи се до данъчен период, който вече е бил обект на данъчна ревизия — Данъчна неутралност — Принципи на ефективност и пропорционалност

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Коригиране на неправилно фактуриран данък. Административна практика, която не разрешава на данъчнозадължено лице, извършило доставки, за които, както се оказва впоследствие, се прилага механизмът на обратно начисляване на ДДС, да коригира фактурите за тези доставки и да се ползва от тях за да получи възстановяване на ДДС, който то е фактурирало и внесло без основание.

Спор по повод искане за отмяна на ревизионен акт, с който се отказва да се признае на дружество право на възстановяване на данъка върху добавената стойност (ДДС) и същото се задължава да плати допълнителен данък.

дело С-76/19 от 09 юли 2020 година

Митнически кодекс на Общността – Определяне и корекция на митническата стойност – Роялти, свързани с остойностяваните стоки. Роялти, представляващи „условие за продажбата“ на остойностяваните стоки. Роялти, платени от купувача на неговото дружество майка за предоставяне на ноу-хау, необходимо за производството на крайни продукти – Стоки, закупени от трети лица и представляващи компоненти за включване в лицензирани продукти

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Митнически съюз. Включване на роялти и лицензни такси в митническата стойност. Пропорционална част от размера на роялти, плащани от дружество на неговото дружество майка за доставката на ноу-хау за производството на крайни продукти, която трябва да се прибави към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки, когато тези стоки са предназначени да бъдат вложени изцяло заедно с други съставни части в състава на посочените крайни продукти и са придобити от първото дружество от продавачи, различни от дружеството майка.

Спор между началник на Митница и К във връзка с вземането под отчет на роялти, платени от последното на неговото дружество майка, при определянето на митническата стойност на внесени от трети доставчици стоки.

дело С-81/19 от 09 юли 2020 година

Неравноправни клаузи в потребителските договори – Договор за кредит в чуждестранна валута – Клауза относно валутния риск – Понятие „задължителни законови или подзаконови разпоредби“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Защита на потребителите срещу неравноправни клаузи, включени в договори за кредити в чуждестранна валута. Договорна клауза, която не е била индивидуално договорена, но отразява правило, което според националните правни норми при отсъствие на други уговорки в това отношение се прилага между договарящите страни.

Понятие „задължителни законови или подзаконови разпоредби“.

Спор по повод на твърдения за неравноправност на клауза в сключен договор за кредит за рефинансиране в чуждестранна валута.

дело С-264/19 от 09 юли 2020 година

Авторско право и сродни права – Онлайн видео платформа – Качване на филм без съгласието на притежателя на правата – Производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост – Право на ищеца на информация – Адрес на електронна поща, IP адрес и телефонен номер – Понятие „адреси“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост. Платформа за споделяне на видеоклипове в интернет. Право на притежателя на правата на информация. Потребител, качил файлове в нарушение на право на интелектуална собственост – понятие „адреси“ не включва неговия адрес на електронната поща, телефонния му номер или IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния му достъп до потребителския профил.

Понятие „адреси“.

Спор по повод поисканата от C информация от дружества, свързана с адресите на електронната поща, IP адресите и номерата на мобилните телефони на потребители, извършили нарушение на неговите права върху интелектуална собственост.

дело С-343/19 от 09 юли 2020 година

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Място на настъпване на вредата — Манипулиране на данните за емисията на отработените газове от двигатели, произведени от производител на автомобили — Понятие „Място, където е настъпило вредоносното събитие“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Разпределение на международна компетентност между държавите членки. За „място, където е настъпило вредоносното събитие“, може да се приеме намиращото се в дадена държава членка място на настъпване на вредата, когато тази вреда се състои изключително от финансова загуба, която е пряка последица от действия на непозволено увреждане, извършени в друга държава членка. Манипулиране на стойностите на газови емисии в автомобилните двигатели. Понятие „Място, където е настъпило вредоносното събитие“.

Спор между сдружение за информиране на потребителите и производител на автомобили относно отговорността на последното за щетите, нанесени с монтирането в превозните средства, купени от австрийски потребители, на софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове.

дело С-374/19 от 09 юли 2020 година

Корекция на приспаданията на ДДС — Промяна на полагащото се приспадане — Дълготраен актив, използван за извършването както на облагаеми, така и на освободени сделки — Преустановяване на дейността, която дава право на приспадане — Остатъчно използване само за извършването на освободени сделки

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Връзка между правото на приспадане на платения ДДС по получени доставки и използването на съответните стоки или услуги за извършването на облагаеми сделки Данъчнозадължено лице, което създава дълготраен актив за използването му за облагаеми сделки с право на приспадане, коригира сумата за приспадане, когато преустанови доставките, даващи право на приспадане и от този момент насетне дълготрайният актив не се използва в частта, съответстваща на извършваните преди това облагаеми сделки.

Спор по повод на корекцията на подлежащите на приспадане суми на данъка върху добавената стойност който дружество е платило при изграждането на кафене в пристройка към дома за възрастни хора, който то стопанисва при условията на освобождаване от ДДС.

дело С-391/19 от 09 юли 2020 година

Митнически съюз — Разрешение за използване на режим специфична употреба — Обратно действие — Промяна в тарифното класиране — Прекратяване на валидността на решение, отнасящо се до обвързваща тарифна информация — Понятие „извънредни обстоятелства“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Митнически кодекс на Съюза. Обстоятелства като предсрочно прекратяване на валидността на решение, отнасящо се до обвързваща тарифна информация, вследствие на изменение на комбинираната номенклатура, липсата на реакция от страна на митническите органи по отношение на няколко вноса на стоки с посочен грешен код или употребата на стоката за освободена от антидъмпингово мито цел не могат да се квалифицират като „извънредни обстоятелства“.

Спор между У и директора на Териториална дирекция към Агенция „Митници относно няколко вноса, които У е извършило, преди да подаде заявление за разрешение за използване на режим специфична употреба.

дело С-452/18 от 09 юли 2020 година

Защита на потребителите – Неравноправни клаузи в потребителските договори – Договор за ипотечен кредит с променлив лихвен процент – Клауза за ограничаване на променливостта на лихвеният процент (клауза за „долен праг“) – Договор за новация – Отказ от предявяване на иск срещу договорните клаузи

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Договор за ипотечен кредит. Липса на прозрачност. Неравноправен характер. Сключване от страните на споразумение за новация на клаузата за „долен праг“, потвърждаване на валидността на договора за ипотечен кредит и взаимен отказ от оспорването му по съдебен ред. Принцип на липса на обвързващо действие на недействителните клаузи, който се прилага и за сключените относно тези клаузи последващи договори и правни сделки, какъвто е договорът за новация за изменение на кредита.

Спор относно клаузи в сключен договор за ипотечен кредит.

съединени дела С-698/18 и C-699/18 от 09 юли 2020 година

Договор за потребителски кредит – Изцяло изпълнен договор – Установяване на неравноправния характер на договорни клаузи. Иск за връщане на недължимо платените суми въз основа неравноправна клауза. Непогасяемо по давност право на предявяване на иск по общия ред. Погасяемо по давност право на предявяване на личен имуществен иск по общия ред. Начален момент на давностния срок – Обективен момент на узнаването от потребителя за съществуването на неравноправна клауза – Понятие „Потребител“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Давностни срокове, приложими към съдебни искове в областта на неравноправните клаузи в потребителските договори. Възможност след цялостното изпълнение на договор и спрямо иск за връщане на сумите, получени по силата на считани за неравноправни договорни клаузи, да се прилага давностен срок от три години, който започва да тече от момента на прекратяване на договора. Национална правна уредба, която в съдебната практика да се тълкува в смисъл, че за съдебния иск за връщане на недължимо платени суми въз основа на неравноправна клауза в договор, сключен между потребител и продавач или доставчик, се прилага тригодишен давностен срок, който започва да тече от датата на цялостното изпълнение на договора.

Понятие „Потребител“.

Спорове по повод на неравноправния характер на някои клаузи в договорите за кредит.

дело С-716/18 от 09 юли 2020 година

Данък върху добавената стойност – Специален режим за малките предприятия – Метод на изчисляване на годишния оборот, който служи за критерий при прилагането на специалния режим за малките предприятия – Отдаване под наем на недвижим имот от физическо лице, което упражнява няколко свободни професии – Понятие „съпътстваща сделка с недвижими имоти“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Директивата за ДДС. Освобождаване при оборот под определен праг. Изчисляване на този праг за освобождаване от данък при множество икономически дейности.

Дали отдаването под наем на недвижим имот следва да се квалифицира като „сделка с недвижими имот“ и кога може да се приеме, че е налице незначителна „спомагателна сделка“.

Понятие за „сделки с недвижими имоти“, които „не са спомагателни сделки“ и следва да се вземат в предвид при изчисляването.

Понятие „съпътстваща сделка с недвижими имоти“.

Спор между C и служба за данъчен контрол на физическите лица A относно метода на изчисляване на неговия годишен оборот за целите на прилагането спрямо него на предвидения в Директивата за ДДС специален режим за малки предприятия.

съединени дела С-224/19 и C-259/19 от 16 юли 2020 година

Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в ипотечни кредити — Клауза, с която всички разноски по учредяване и заличаване на ипотека се възлагат на кредитополучателя — Последици от обявяването на посочените клаузи за нищожни — Правомощия на националния съд при наличието на клауза, квалифицирана като „неравноправна“ — Разпределение на разноските — Преценка на неравноправни договорни клаузи — Изключване на клаузите относно основния предмет на договора или на актуализацията на цените или възнаграждението — Задължение за съставяне на договорните клаузи на ясен и разбираем език — Съдебни разноски — Погасителна давност — Понятие „основен предмет на договора“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Неравноправните клаузи в потребителските договори Последиците от нищожността на клаузата, предвиждаща разноски за учредяване и заличаване на ипотека. Проверка за неравноправност и прозрачност на клаузата, с която се възлага плащане на комисиона за обработка. Евентуална значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните, произтичащи от клауза, предвиждаща плащането на комисиона за обработка. Ограничаване на последиците от нищожността на неравноправната клауза чрез определяне на давностен срок. Права уредба, която позволява част от съдебните разноски да се възлагат на потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му възстановени вследствие установяване на нищожност на договорна клауза поради неравноправност. Понятие „основен предмет на договора“.

Два спора по повод неравноправни клаузи в договори за кредит, обезпечен с ипотека.

дело С-253/19 от 16 юли 2020 година

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси – Производство по несъстоятелност – Международна компетентност – Център на основните интереси на длъжника – Физическо лице, което не упражнява независима стопанска или професионална дейност – Оборима презумпция, съгласно която центърът на основните интереси на това лице е мястото на обичайното му пребиваване – Положение, в което единственият недвижим имот на длъжника се намира извън държавата членка на обичайното му пребиваване – Понятие „център на основните интереси“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Kритерий за привръзка, който определя юрисдикциите, компетентни да образуват производство по несъстоятелност срещу даден длъжник. Презумпция за определяне на международната компетентност за целите на образуването на производство по несъстоятелност, съгласно която центърът на основните интереси на физическо лице, което не упражнява независима стопанска или професионална дейност, е неговото обичайно местопребиваване, която се оборва само от факта, че единственият недвижим имот на това лице се намира извън държавата членка на обичайно местопребиваване.

Понятие „център на основните интереси“.

Спор във връзка с подадено искане за образуване на производство по несъстоятелност.

дело С-424/19 от 16 юли 2020 година

Данък върху добавената стойност – Лице, упражняващо професията адвокат – Влязъл в сила правораздавателен акт – Принцип на силата на пресъдено нещо – Обхват на посочения принцип, ако този акт е несъвместим с правото на Съюза – Понятие „данъчнозадължено лице“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Лице, упражняващо професията адвокат, което трябва да се счита за „данъчнозадължено лице“. Прилагането от национална юрисдикция на принципа на силата на пресъдено нещо, когато прилагането на този принцип би възпрепятствало съобразяването от същата юрисдикция на правната уредба на Съюза в областта на ДДС.

Понятие „данъчнозадължено лице“.

Спор по повод на облагането с данък върху добавената стойност.

дело С-610/18 от 16 юли 2020 година

Социална сигурност за работници мигранти — Шофьори на товарни автомобили, които обичайно осъществяват дейност като наети лица в две или повече държави членки или държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) — Шофьори на товарни автомобили, които са сключили трудов договор с едно предприятие, но спрямо които действителната власт упражнява друго предприятие, установено в държавата членка, където тези шофьори пребивават — Определяне на предприятието, което има статут на „работодател“ — Понятия „лице, което е член на екипажа на предприятие“ и „работодател“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Прилагане на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети, които се движат в рамките на Общността. Определяне на приложимото законодателство. Водачи на автомобили, които извършват международни превози. Работодател на шофьора на товарен автомобил е предприятието, което упражнява действителната власт спрямо този шофьор, фактически понася съответните разходи за заплата и разполага с действителното право да го уволни, а не предприятието, с което шофьорът на товарен автомобил е сключил трудов договор и което формално е посочено там като негов работодател.

Понятия „лице, което е член на екипажа на предприятие“ и „работодател“.

Спор между установеното в Кипър дружество и шофьори на товарни автомобили за международни превози, от една страна, и S, социалноосигурителния институт, Нидерландия, по повод на решения, с които S обявил, че за тези шофьори е приложимо нидерландското законодателство в областта на социалната сигурност.

дело С-686/19 от 16 юли 2020 година

Договори за потребителски кредити — Разходи, свързани с удължаването на срока на кредита — Понятие „общи разходи по кредита за потребителя“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Защита на потребителите. Разходи за удължаване на срока на кредита, когато условията за евентуалното му удължаване, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит.

Понятие „общи разходи по кредита за потребителя“.

Спор във връзка с искането за отмяна на решение, с което на кредитна институция се налага глоба за нарушение на колективните интереси на потребителите.

Промени в СК дават шанс на бащи, чиито деца са припознати от друг през последните 11 години

Всеки родител, чието дете е било припознато от друг след 1 октомври 2009 г., да има срок от една година, за да оспори припознаването. Това предвиждат изменения в Семейния кодекс, предложени от Министерството на правосъдието.

Те вече бяха огласени за обществено обсъждане през април, но сега от ведомството ги публикуват още веднъж с тази важна промяна (с новия вариант на законопроекта можете да се запознаете тук).

Всъщност основното изменение, което се прави с тях е, че се дава право на всеки, който твърди, че е родител на детето, а то е припознато от друг, да оспори това припознаване (с нова ал. 5 на чл. 66 на СК). Той ще може да го направи с иск, за чието предявяване има срок от една година, който тече от момента на узнаване на припознаването. Освен това, този иск задължително ще се съединява с иск за установяване на произход.

„Предлаганото изменение на чл. 66, ал. 5 СК е отдавна наложително както поради все по-честото използване на института на припознаването за установяване на произход на дете, в някои случаи за заобикаляне на осиновяване и/или с цел трафик на деца, така и поради отпадане в СК от 2009 г. на законово регламентираната възможност на всяко трето лице с правен интерес да оспорва припознаването в едногодишен срок от узнаването, която възможност е съществувала във всички предишни правни уредби, регламентирали института на припознаването: чл. 38 СК от 1985 г.(отм.), чл. 36 СК от 1968 г.(отм.) и чл. 70 (отм. ДВ, бр.23 от 1968 г.) от Закона за лицата и семейството“, обясняват от министерството.

Заради лишаването най-вече на биологични бащи от правото да оспорят припознаването на детето им от друг след влизането в сила на новия Семеен кодекс на 1 октомври 2009 г., сега се предлага да им се даде еднократно тази възможност. И чрез преходна разпоредба на измененията в СК да се регламентира: „За припознавания, извършени след 1 октомври 2009 г. до влизане в сила на този закон, срокът по чл. 66, ал. 5 тече от влизането на закона в сила“.

Тази важна промяна се прави по препоръка на отдела по изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Всъщност измененията в СК се налагат най-вече заради две решения на съда в Страсбург, в които бяха констатирани сериозни пропуски в българския Семеен кодекс.

Повече подробности по темата четете тук.

Как правителството ще харчи договорените милиарди от ЕС?

Как правителството ще харчи договорените милиарди от ЕС?

Приоритети са енергийна ефективност, тежка инфраструктура, дигитализация, образование и иновации, очерта вицепремиерът Дончев

Тази нощ беше сключена добра сделка за България и за Европейския съюз. През последните тежки 4-5 дни ЕС доказа, че от него има смисъл за европейските граждани, и за всяка една страна членка. За нас е важно не само какви пари ще влязат в България, а и в другите държави членки, защото повече инвестиции там, означава и повече производства у нас”. Това коментира на брифинг вицепремиерът Томислав Дончев, след като вотът на недоверие срещу правителството беше отхвърлен.

Томислав Дончев описа общата картина за европейското финансиране след преговорите с фокус върху средствата, които трябва да получи България в следващите години. Размерът на многогодишната финансова рамка на ЕС е очакваният – 1,74 трлн. евро. Размерът е леко намален заради излизането на Великобритания от блока.

За България общият пакет на финансирането възлиза на 28,934 млрд. евро по всички инструменти, взети заедно. От тах по Кохезионната политика – почти 9 млрд. евро. Средства за преки плащания в земеделието – 5 млрд. евро. По Фонд за справедлив преход, който ще подпомогне зелените политики – 1,178 млн. евро. Заемното финансиране е в размер на 4,5 млрд. евро при нужда и желание, уточни Дончев.

По думите му добрата новина е, че имаме допълнителен пакет от 200 млн. евро по кохезионната политика за най-слабо развитите райони. Той подчерта, че не бива да допускаме това финансиране да потъне като вода в пясък.

Вицепремиерът очерта приоритетните сфери, в които ще се насочат европейските средства в следващите години. Предвижда се акцент върху енергийната ефективност, но не само върху сградите, а и инвестиция в машини. Трябва да санираме всички публични сгради, не трябва да остане такава, която не е енергийно ефективна, заяви Дончев. Имаме възможност да продължим инвестициите в тежка инфраструктура, градска среда, образование и иновации, продължи той.

В същото време с новия инструмент „Европа от следващо поколение“ пък може целенасочено да финансираме там, където от парите ще има максимална полза, каза Дончев. Той изброи конкретни посоки – пари за здравеопазване, схеми, които стигат до огромна част от бизнеса, практически за всеки, който има право. По думите му това са бързи пари, на място и без корупционен риск, защото ще има за всички, а не само за избрани.

Повече подробности по темата четете тук.

Лидерите на ЕС договориха милиардния помощен пакет и бюджета до 2027 г.

Лидерите на ЕС договориха милиардния помощен пакет и бюджета до 2027 г.

След четири дни и четири нощи държавните и правителствените ръководители на ЕС постигнаха съгласие за Фонда за помощ в рамките на причинената от коронавируса криза и следващата седемгодишна финансова рамка на ЕС. „Сделка“, написа председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел рано сутринта във вторник в Twitter. Френският президент Еманюел Макрон говори за „исторически ден за Европа“.

Държавите и правителствените ръководители преговаряха за плана за развитие срещу икономическите последици от кризата от петък. Той струва общо 750 милиарда евро. Делът на безвъзмездните средства, които не трябва да се връщат, е намален от 500 на 390 млрд. евро под натиск от страна на група държави около Холандия и Австрия. Други 360 млрд. евро са налични като заеми.

Държавните и правителствените ръководители също така се съгласиха по силно противоречивия въпрос дали средствата на ЕС могат да бъдат намалени в бъдеще, ако се наруши върховенството на закона. Това изисква решение в Съвета на държавите членки с така нареченото квалифицирано мнозинство.

Какъв е бюджетът?

Приета бе и следващата финансова рамка на ЕС за периода от 2021 до 2027 г., от която се финансират програми за земеделски производители, региони, компании или изследователи. Тя е с обем 1,074 трлн. евро.

Отпускането на средствата от фонда за възстановяване ще бъде съобразно националните данни за брутния национален доход и според изпълнението на националните икономически програми, при следване на препоръките на ЕК по т. нар. европейски семестър (насоки за икономическо развитие). Предвижда се 30 на сто от общия бюджет да бъде насочен към цели за опазването на околната среда.

Предвижда се от догодина в ЕС да бъде въведен данък върху пластмасата. Очаква се ЕК да предложи начини за облагане на въглеродните замърсители и търговците онлайн от 2023 година. Изразена е готовност за въвеждане и на нови такси върху паричните преводи.

Намалени са парите за кохезия, устойчивост и ценности от над 380 млрд. евро на близо 378 млрд. Сериозно орязване е залегнало и за фонда за справедлив преход, който трябва да помогне за прехода към зелена и дигитална Европа – от 30 млрд. на 10 млрд. евро.

Увеличават се отстъпките за най-големите нетни вносители в бюджета на ЕС – Германия, Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания, като за Германия тя е над 3,5 млрд. евро.

В документа се посочва, че наред със средствата по общите програми България ще получи от новия бюджет 200 млн. евро за най-слабо развитите райони. За нашата страна се предвиждат също 57 млн. евро за дейностите около закритите мощности в АЕЦ-Козлодуй със съфинансиране от ЕС до 50 на сто.

Повече подробности по темата четете тук.