Архив на ‘ЕС’

Тройно са се увеличили жалбите за лични данни след GDPR

Поне три пъти са се увеличили жалбите в Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) след 25 май, когато влезе в сила Европейският регламент за защита на личните данни GDPR – каза в интервю пред БНР председателят на КЗЛД Венцислав Караджов.

„До 25 май жалбите бяха в порядъка до 200, а в момента имаме 800 жалби, подадени в КЗЛД“, каза Караджов и обясни, че това е нормално заради разяснителната кампания, в която на физическите лица и администратори на лични данни са били обяснени правата и задълженията им и те са проявили по-голяма активност.

Той посочи, че обработката на всяка една жалба отнема между един и три месеца, за да се произнесе КЗЛД по нея и че напролет очаква първите съдебни решения по резолюциите на комисията според новия регламент.

Според председателя на комисията, около 80% от жалбите са основателни, но има и такива, които показват неразбиране – например, при документни измами, хора са се обръщали към КЗЛД, а не до прокуратурата. Сред неоснователните жалби са и такива, в които има неразбиране на правото на защита на личните данни от физически лица.

Повече подробности по темата четете тук.

Регламентът за личните данни – как клиентът стана цар

Прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679 за защита на личните данни (известен като GDPR) започна да напомня на голяма част от бизнеса за правилото „Клиентът винаги е прав“.

По време на обучения за Регламента лекторите често дават на служителите на различни компании такъв казус: „Получавате искане от субект да му предоставите данните, които пазите за него или искане за изтриването им – какво ще предприемете?“. Почти винаги получават отговор „Предоставям данните, изобщо не ме интересува каква информация имам за този гражданин, не искам излишни разправии“ или „Изтривам ги веднага“.

Безграничната и безкритична грижа за клиента е първият видим постGDPR ефект. Част от компаниите щедро разпращат писма, имейли, по елегантен начин изискват съгласие и са много учтиви: „Само кажете „не“ и ние няма да Ви безпокоим повече“.

Други добавят и искане за писмено съгласие за всяко събиране на данни и влизат в обяснителен режим: „Съжаляваме, трябва да го подпишете, така са ни казали…“. Дори учителките в детските градини се молят на родителите с мотива „моля ви, знаем, че е ненужно, но не ни създавайте проблеми“.

До тук нищо неочаквано – GDPR е сложна европейска регулация и всеки се опитва да се справи с изискванията, както може и по собствен начин. Само че тази криворазбрана регулация започва лека-полека да се превръща в нещо много по-различно от реалното спазване на правата и прилагането на „европейския закон“.

Субектите на данни пък се възползват от ситуацията и от новите си права, за да отмъщават на компаниите, на консуматорското общество и на когото се сетят, изпращайки дори нецензурни отговори на исканията за обработване на техни данни. А администраторите на лични данни реагират, сякаш са виновни по презумпция и удовлетворяват всички искания на будните граждани – клиентът най-после е цар!

Каква е причината за тази свръхкоректност?

Повече информация по темата четете в Lex.bg.

Нова Европейска финансова практика – ноември 2018 г.

Нови решения

дело С-569/16 от 06 ноември 2018 година

Право на платен годишен отпуск — Прекратяване на трудово правоотношение поради смърт на работника – Национална правна уредба, която не допуска изплащане на наследниците на работника на финансово обезщетение за неизползвания от работника платен годишен отпуск – Задължение за съответстващо тълкуване на националното право – Позоваване в рамките на спор между частноправни субекти

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Организация на работното време.

Прекратяване на трудово правоотношение поради смърт на работника.

Погасяване на правото на платен годишен отпуск. Право на финансово обезщетение на наследника на работник, починал, докато е бил в трудово правоотношение, за полагащия се на работника преди неговата смърт минимален годишен отпуск.

Задължение за съответстващо тълкуване на националното право.

Пряко позоваване на член 31, параграф 2 от Хартата на основните права в рамките на спор между частноправни субекти.

Задължение да се остави без приложение противоречаща национална правна уредба.

Два спора по повод отказ на бивши работодатели на починали работници да изплатят на съпругите им финансово обезщетение за платен годишен отпуск, неизползван от съпрузите им преди смъртта им.

дело С-619/16 от 06 ноември 2018 година

Организация на работното време – Право на платен годишен отпуск – Национална правна уредба, която предвижда загубата на неползвания годишен отпуск и на финансовото обезщетение за този отпуск, когато работникът не е подал молба за отпуск преди прекратяване на трудовото правоотношение

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Социална политика.

Финансово обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношениe. Загуба на правото на такова обезщетение, когато работникът не подаде молба да ползва платен годишен отпуск и не докаже, че е било невъзможно да ползва такъв отпуск поради независещи от него причини.

Спор между служител и бившия му работодател по повод отказа на последния да изплати финансово обезщетение за неизползвания преди края на трудовото правоотношение между тях платен годишен отпуск.

дело С-495/17 от 08 ноември 2018 година

Случаи на освобождаване от данък върху добавената стойност — Сделки за автомобилни превози, пряко свързани с износа на стоки — Доставки, извършвани от посредници, участващи в такива сделки — Правила за доказване на износа на стоките — Митническа декларация —Карнет ТИР.

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

ДДС освобождавания.

Данъчна практика на държава членка, според която условие за освобождаването от данък върху добавената стойност, съответно на транспортните услуги, пряко свързани с износ на стоки, и на доставките на услуги, извършвани от посредници, участващи в тези транспортни услуги, е представянето от данъчнозадълженото лице на митническата декларация за износ.

Доказателство, че стоките са изнесени извън територията на ЕС.

Система, установена от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки. Карнети ТИР.

Спор във връзка с отказа на данъчната администрация да освободи от данък върху добавената стойност редица сделки за превоз, реализирани за целите на износа на стоки за трети страни.

дело С-502/17 от 08 ноември 2018 година

Холдингово дружество – Приспадане на ДДС – Разходи за услуги, използвани във връзка с планирана продажба на дялове от капитала на дъщерно дружество – Проект за прехвърляне на акции на непряко дъщерно дружество – Неосъществено прехвърляне

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Приложно поле на ДДС.

Искане за приспадане на платени данък. Право на приспадане на платения ДДС върху разходите, направени в рамките на сделка по продажба на акции в непряко дъщерно дружество, на което посоченото дружество предоставя управленски услуги, подлежащи на облагане с ДДС, при положение че е предвидено да използва приходите от тази продажба за плащането на дълг.

Спор между C и Skatt (Министерство по данъчните въпроси) по повод на отказа на последното да признае право на приспадане на платения данък върху добавената стойност върху получените консултантски услуги от това дружество в рамките на неосъществен проект за продажба на акциите на непряко дъщерно дружество, на което то предоставя управленски и информационни услуги.

дело С-33/17 от 13 ноември 2018 година

Услуги в рамките на вътрешния пазар – Деклариране на работници – Внасяне на гаранция от получателя на услуги – Обезпечаване на глоба, която евентуално може да бъде наложена на доставчика на услуги – Спиране на плащанията – Командироване на работници за извършване на строителни работи

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Свободно предоставяне на услуги.

Съхраняване и превод на документи за трудово възнаграждение.

Национално законодателство, изискващо получател на услуги да внесе гаранция, за да обезпечи глоба, която може да бъде наложена на установен в друга държава членка доставчик на услуги.

Правна уредба на държава членка, съгласно която компетентните органи могат да разпоредят на възложител, установен в тази държава членка, да спре плащанията към своя съдоговорител, установен в друга държава членка, и дори да внесе гаранция в размер на дължимия остатък от цената на възложената работа, за да обезпечи плащането на евентуалната глоба. Понятие „трудово право“.

Спор относно плащането на сума в изпълнение на договор за извършване на строителни работи. Спор относно плащането на сума в изпълнение на договор за извършване на строителни работи.

дело С-215/17 от 14 ноември 2018 година

Право на достъп до информация от обществения сектор – Информация, която трябва да бъде оповестена от кредитните институции и инвестиционните посредници – Търговска информация, която се смята за търговска тайна или поверителна информация – Пруденциални изисквания

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Повторна употреба на информацията от обществения сектор.

Достъп до обществена информация по-широк от предоставяния съгласно единните правила за оповестяване на данни.

Кредитни институции, в които държавата има мажоритарен дял.

Национална правна уредба, която задължава банка, намирала се под доминиращото влияние на публичноправен субект, да оповестява информация за договорите за извършване на консултантски,и други интелектуални услуги, без да се допуска никакво изключение с оглед на запазване на търговската тайна.

Претегляне на обществения интерес от получаване на достъп до данните и интереса на банката от запазване на търговската тайна.

Спор относно решението на орган за защита на информацията, с което на банка се разпорежда да предостави информация на журналист.

дело С-296/17 от 14 ноември 2018 година

Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Международна компетентност — Отменителен иск — Изключителна компетентност на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Компетентността на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, да се произнесат по отменителен иск, основан на несъстоятелността и насочен срещу ответник със седалище или местоживеене в друга държава членка.

Правила за определяне на международната компетентност по отменителните искове, произтичащи пряко от производството по несъстоятелност.

Условия за защита на лицата, които са изпълнили задължение в полза на длъжника в несъстоятелност, ако това задължение е трябвало да бъде изпълнено в полза на синдика по производството, провеждащо се в друга държава членка.

Спор между W, дружество в несъстоятелност, и г н Ж във връзка с възстановяването от последния на парична сума, която му е била платена от банковата сметка на W без съгласието на временния синдик.

дело С-308/17 от 15 ноември 2018 година

Облигации, емитирани от държава членка — Участие на частния сектор в преструктурирането на публичния дълг на тази държава — Едностранно изменение с обратно действие на условията по заема — Клаузи за колективно действие — Иск срещу посочената държава, предявен от частни кредитори, които държат тези облигации като физически лица — Отговорност на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт — Понятие „граждански и търговски дела“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Компетентност по дела, свързани с договор.

Условия за записване на държавен облигационен заем.

Иск срещу държава членка, който е предявен от физическо лице, придобило емитирани от тази държава членка облигации, и с който се оспорва замяната на посочените облигации с облигации на по-ниска стойност — замяна, наложена на това физическо лице чрез закон, който е приет при извънредни обстоятелства от националния законодател и съгласно който тези условия са били едностранно и с обратно действие изменени с въвеждането на ККД (клауза за преструктуриране или „клауза за колективно действие“), която позволява на мнозинството държатели на съответните облигации да наложи тази замяна на малцинството.

Понятие „граждански и търговски дела“.

Спор относно искане за изпълнение на условията по облигационен заем, свързани с емитирани от тази държава членка облигации, респ. за изплащане на обезщетение за вреди поради неизпълнението на тези условия.

дело С-648/17 от 15 ноември 2018 година

Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства – Произшествие с участието на два автомобила, паркирани в паркинг – Материална щета, причинена на превозно средство от пътник при отваряне на врата на съседно превозно средство – Понятие „използване на превозни средства“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Застраховка гражданската отговорност, произтичаща не само от управлението на превозни средства, но и от друго използване на тези превозни средства, включително използване от лица, различни от водача.

Положение, при което пътник на паркирано на паркинг превозно средство при отваряне на вратата на това превозно средство удря и причинява щета на паркираното до него превозно средство.

Понятие „използване на превозни средства“.

Спор по повод възстановяване на застрахователно обезщетение, платено на един от клиентите на компания.

дело С-452/17 от 21 ноември 2018 година

Координиране на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители – Самостоятелно зает посредник, упражняващ дейността си от предприятието на принципала – Изпълнение на други задачи освен свързаните с договарянето на продажбата или покупката на стоки за принципала – Понятие „търговски представител“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Свободно движение на хора. Свобода на установяване.

Самостоятелно заети търговски представители. Лица, чиито дейности като търговски представители се считат за вторични.

Самостоятелно зает посредник, който не търси и не се среща с клиенти или доставчици извън предприятието на принципала и който изпълнява други задачи освен свързаните с договарянето на продажбата или покупката на стоки за принципала.

Понятие „търговски представител“.

Спор относно плащането на обезщетения и комисиони вследствие на прекратяването на споразумението между две дружества.

дело С-648/16 от 21 ноември 2018 година

Право на приспадане на ДДС – Производство по установяване на задължения за данъци – Индуктивен метод за определяне на данъчната основа – Национален закон, предвиждащ изчисляване на ДДС въз основа на предполагаем оборот – Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Определяне на дължимия ДДС чрез индуктивни методи.

Подозрение за неплащане на данъци. Право на данъчната администрация, когато установи съществени несъответствия между декларираните и очакваните съгласно секторни проучвания приходи, да използва основан на тези секторни проучвания метод за определяне на размера на оборота на данъчнозадълженото лице и с оглед на това да издаде акт.

Право на защита. Стандарт на доказване.

Спор относно акт за установяване на задължения за данък върху добавената стойност.

дело С-664/16 от 21 ноември 2018 година

Обща система на данък върху добавената стойност – Обхват на правото на приспадане – Липса на фактури – Използване на съдебна експертиза – Тежест на доказване на правото на приспадане – Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Принцип на неутралитет на ДДС.

Право на приспадане на платения по получени доставки данък.

Данъчнозадължено лице, което не е в състояние да представи доказателство за платения върху получените доставки ДДС чрез представяне на фактури. Липса на фактури.

Право на приспадане на ДДС само въз основа на оценка, направена в експертиза, назначена от национална юрисдикция.

Спор по повод отричане на възможността на жалбоподателя в главното производство да упражни правото си на приспадане на ДДС за стоките и услугите, използвани за операциите му, тъй като не е бил в състояние да представи фактурите за тези стоки и услуги.

дело С-295/17 от 22 ноември 2018 година

Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездна доставка — Разграничение между необлагаеми обезщетения за вреди и облагаеми доставки на услуги срещу заплащане на „компенсация“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Облагане с ДДС доставка на услуги.

Квалификация на сумата, предварително определена в договор за предоставяне на услуги, която клиент дължи при предсрочно прекратяване на договора.

Разграничаване от гледна точка на правото в областта на данъка върху добавената стойност (ДДС) на плащане за (облагаема и неосвободена) услуга от плащането за претърпяна финансова вреда (следователно необлагаема сделка).

Спор относно плащането на данъка върху добавената стойност и съответните компенсаторни лихви.

дело С-575/17 от 22 ноември 2018 година

Данък, удържан при източника, върху брутния размер на дивиденти с национален произход, изплатени на чуждестранни дружества — Отлагане на данъчното облагане на дивиденти, разпределяни на местно дружество, имащо отрицателен финансов резултат — Различно третиране — Балансирано разпределение на данъчните правомощия между държавите членки — Ефективност на събирането на данъка — Дискриминация

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Свободно движение на капитали.

Данъчно облагане при източника на брутния размер на дивидентите с произход в страната, изплатени на дружества — чуждестранни лица.

Различно облагане на дивидентите, изплатени на дружества — местни лица, основаващо се на нетния финансов резултат.

Облагане с данък при източника на брутния размер на дивидентите, изплатени от местно дружество на чуждестранни губещи дружества, докато дивидентите, изплатени на местно губещо дружество, подлежат на данъчно облагане по общия ред върху нетния им размер, но едва в по-късен момент, ако то отчете данъчна печалба.

Спор между S и Si, дружества по белгийското право, и министър на публичните дейности и финанси, Франция, по повод отказа на последния да им възстанови данък, удържан при източника по отношение на дивидентите, които са им били изплащани.

дело С-627/17 от 22 ноември 2018 година

Европейска процедура за искове с малък материален интерес — Презгранични дела — Дело в което страната, завела делото, и ответната страна са с местоживеене или обичайно пребиваване в същата държава членка, в която е сезираният съд или правораздавателен орган — Понятие „страни“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Съдебни производства по искове с малък материален интерес по презгранични дела.

Участник в процедурата, който не е нито ищец (страна, завела делото), нито ответник (ответна страна), а се конституира в процедурата в подкрепа на ищеца (страната, завела делото) или на ответника (ответната страна) като „встъпила страна“.

Понятие „страни“.

Спор по повод събиране на вземане.

ВКС и ВАС възобновиха тълкувателното дело, което ще каже как съдим държавата за нарушаване на правото на ЕС

След година и половина „застой“ е възобновено едно от най-важните тълкувателни дела, по което върховните съдии трябва да определят реда, по който гражданите и бизнеса могат да съдят държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС.  Става въпрос за съвместното тълкувателно дело №2/2015 г. на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд и на двете колегии на Върховния административен съд. След като беше спряно през март 2017 г.,  по него вече е насрочено заседание на 31 януари 2019 г.

Въпросите, на които трябва да даде отговор тълкувателното дело, са:

Кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС, с която се търси реализиране на отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС?

Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС?

Иначе казано, дали тези дела трябва да се гледат от гражданските или административните съдилища и по кой ред – на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Повече подробности по темата четете тук.

Брекзит: искането на тринадесет британски граждани, живеещи в държави от

Тринадесет британски граждани, живеещи в държави членки, различни от Обединеното кралство, искат от Общия съд да отмени решението на Съвета на Европейския съюз за разрешаване на започването на преговорите за Брекзит.

Жалбоподателите изтъкват, че са били лишени от правото им да гласуват на референдума, поради пребиваването им в чужбина, че обжалваното решение има преки последици за правата, предоставени им от Договорите и представлява акт, с който Съветът е приел нотифицирането на намерението на Обединеното кралство за оттегляне от Европейския съюз. Те посочват освен това, че обжалваното решение няма за цел да запази качеството им на граждани на Съюза и че процесът на оттегляне е нищожен поради липсата на конституционно разрешение. Най-сетне, жалбоподателите подчертават, че подадената пред Общия съд жалба е единственото ефективно средство за защита пред съда на Съюза преди неизбежната загуба на качеството им на граждани на Съюза, която ще настъпи на 29 март 2019 г.

Съветът иска от Общия съд да постанови, че жалбата не е допустима и че делото следователно не може да бъде разгледано, тъй като обжалваното решение не може да бъде атакувано от физическо или юридическо лице и че жалбоподателите нямат нито правен интерес, нито правна легитимация да обжалват това решение. Всъщност според Съвета обжалваното решение не поражда никакви последици за правното положение на жалбоподателите; то представлява само подготвителен акт и последица от нотифицирането от Обединеното кралство на намерението му за оттегляне. Следователно едва след приключването на процедурата по член 50 ДЕС1 правата на жалбоподателите биха могли да бъдат засегнати.

Държавата спечели дело в Страсбург за разрушаването на незаконни къщи в Гърмен

Разрушаването на незаконните ромски къщи в Гърмен не може да се приравни на нечовешко отношение, нито е засегнало правата на личен живот и жилище на потърпевшите.

Това е решил Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) и е отхвърлил оплакванията на жалбоподателите по делото „Айдарови и други срещу България“, съобщиха от Министерството на правосъдието.

Жалбите на двете фамилии пред съда в Страсбург са заради събарянето на незаконни постройки в ромския квартал „Кремиковци“ в Гърмен през 2015 г. До акцията по събаряне се стигна, след като още през 2011 г. ДНСК издаде заповеди за премахването им, тъй като земята там е общинска и земеделска.

След като ДНСК е издала заповеди за премахването на незаконните постройки, Стоян Айдаров обжалвал заповедта, но Административният съд в Благоевград отхвърлил жалбата и постановил, че жилището е построено на общинска земя, без необходимите строителни книжа и не може да бъде узаконено, тъй като земята е земеделска и за нея никога не е издаван подробен градоустройствен план. Решението не е обжалвано, а другият жалбоподател Красимир Илиев изобщо не подал жалба до съда.

Пред съда в Страсбург жалбоподателите твърдят, че разрушаването на домовете им би представлявало непропорционална намеса в правото им на личен живот, жилище и мирно ползване на техните притежания, както и че не разполагат с ефективно средство за защита. Те казват още, че мерките срещу тях са били дискриминационни и че решението за разрушаване на къщите им противоречи на забраната за нечовешко и унизително отношение.

Съдът обаче е отхвърлил всички оплаквания като недопустими, а за Айдаров казва, че оплакването е и просрочено.

Повече подробности по темата четете тук.

Наследниците на починал работник могат да искат от бившия работодател на

Починалите съпрузи на Maria Elisabeth Bauer и Martina Broßonn са били наети на работа съответно от град Вупертал (Германия) и от Volker Willmeroth. Тъй като преди смъртта си починалите лица не са ползвали всички дни платен годишен отпуск, г-жа Bauer и г-жа Broßonn, като единствени наследници, искат от бившите работодатели на съпрузите си финансово обезщетение за тези дни. Град Вупертал и г-н Willmeroth отказват да платят това обезщетение, поради което г-жа Bauer и г-жа Broßonn се обръщат към германските трудови съдилища.

Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия), сезиран с тези спорове, отправя към Съда на Европейския съюз преюдициални запитвания за тълкуване в този контекст на правото на Съюза , съгласно което всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици, като това право не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Bundesarbeitsgericht припомня, че през 2014 г. Съдът вече е постановил, че смъртта на работника не погасява правото му на платен годишен отпуск. Тази юрисдикция иска обаче да установи дали това е така и в случаите, когато националното право, както германското, изключва възможността такова финансово обезщетение да бъде част от наследствената маса. Освен това според нея целите на правото на платен годишен отпуск, а именно да се позволи на работника да си почине и да разполага с период на отдих и свободно време, не могат да бъдат постигнати, когато заинтересованото лице вече е починало.

С решението си Съдът потвърждава, че съгласно правото на Съюза смъртта на работника не погасява правото му на платен годишен отпуск. Освен това уточнява, че наследниците на починалия работник могат да искат финансово обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск. В хипотеза, при която националното право изключва такава възможност и поради това е несъвместимо с правото на Съюза, наследниците могат да се позоват пряко на правото на Съюза, и то както срещу работодател от публичния сектор, така и срещу работодател от частния сектор.

Работникът не губи автоматично правото си на отпуск, защото не е поискал да го ползва

Работникът не губи автоматично придобито право на платен отпуск, защото не е поискал да го ползва. Това постанови Съдът на Европейския съюз в решение по преюдициално запитване от Германия.

Съдът обаче заявява, че ако работодателят докаже, че съзнателно и като е бил напълно наясно с евентуалните последици от това, служителят не е ползвал платения си годишен отпуск, след като му е била осигурена възможността да го направи, е допустимо той да загуби това свое право. А ако трудовото му правоотношение бъде прекратено, може и да не му бъде платено обезщетение за неизползвания отпуск.

Всъщност, всяко тълкуване на правото на съюза, което може да насърчи работника съзнателно да не използва платения си годишен отпуск през съответните референтни периоди или периоди на допустимо прехвърляне, с цел да увеличи възнаграждението си при прекратяване на трудовото правоотношение, няма да е съвместимо с целите, които въвеждането на правото на платен годишен отпуск преследва“, заявява СЕС. И посочва, че тези цели са свързани по-специално с необходимостта да се гарантира, че работниците действително ползват почивка, за да се осигури ефикасна защита на тяхната безопасност и здраве. Съдът уточнява още, че изложените по-горе принципи са валидни независимо дали работодателят е от публичния, или от частния сектор.

Повече подробности по темата четете тук.

КЗЛД: Посочването на диагноза в болничните листове не противоречи на GDPR

1Коментар: Христина Богиа, юрисконсулт

Посочването на конкретно заболяване в болничния лист при удостоверяването на временна неработоспособност пред работодателя не противоречи на нормите на Общия регламент относно защитата на личните данни (Регламента). Комисията за защита на личните данни (Комисията) се произнесе след постъпило искане от Омбудсмана на Република България за становище по прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с удостоверяването на временна неработоспособност пред работодателя. Извода на Комисията е в смисъл, че поради наличието на нормативно установено основание, в разпоредбите на Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от дадените болнични листове и решенията по обжалването им (Наредбата), наличието на данни за диагноза не противоречи на нормите на Регламента и по-специално на чл. 6, т.1, който урежда основанията за обработване на лични данни.

Правният анализ на Комисията включва проследяване на нормативната уредба, която касае издаването на болнични листове. Данните, които се съдържат в болничните листове, се предават на НОИ от лекарите и се въвеждат от тях, като преминават през формален и логически контрол и се съхраняват, след което болничният лист се отпечатва, подписва и подпечатва с печата на лечебното заведение и се връчва на лицето. Приложение № 3 към Наредбата съдържа образец на болничен лист, а диагнозата на заболяването е задължителен реквизит. Тук възниква въпросът по практическото прилагане на Регламента и няма ли противоречие на нормативната ни уредба с принципните положения, които новата правна рамка за защита на личните данни въвежда. От 25 май тази година данните, които се обработват трябва да бъдат ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват.

За да бъде законосъобразно обработването на лични данни, в действителност е необходимо поне едно от условията, визирани в чл. 6, параграф 1, букви „а“ до „е“ от Регламента да е налице. Въпросът за личните данни, които присъстват в болничните листове обаче не се свежда единствено до наличието или липсата на нормативно уредено основание за обработване. Трябва да бъде отчетен факта, че изискването на Наредбата за посочване на диагноза противоречи на принципите на Регламента за свеждане на данните до минимум и имаме необходимост от инициатива de lege ferenda, така че да се постигне съответствие на подзаконовите нормативни актове с принципните положения на защитата на данните.

Съгласно добрите практики на останалите държави-членки на Европейския съюз, работодателите имат право да знаят как ще се осъществи продължаването на работния процес при наличието на отсъствие от работа и трябва да има установен механизъм, който да позволява да се провери дали служителят е наистина болен, но това не включва непременно данни за диагноза и здравословно състояние, които са чувствителни по смисъла на Регламента, който в чл. 30 въвежда и задължение за водене на регистър на дейностите по обработване, когато то включва специални категории лични данни. В този смисъл всички работодатели в България обработват специални категории лични данни и са длъжни и да водят регистър на дейностите си.

Притежател на интернет връзка е отговорен за нарушени авторски права, дори и друг да я е ползвал

Притежателят на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права чрез обмен на файлове, не може да бъде освободен от отговорност само защото е посочил член на семейството си, който е имал възможност за достъп до тази връзка. Това постанови Съдът на Европейския съюз по казус от Германия.

Местна издателска къща е завела дело в Областния съд в Мюнхен срещу Михаел Щроцер. Тя иска обезщетение след като аудиокнига, за която притежава авторските права, е споделена за изтегляне с неограничен брой потребители на платформа за обмен на файлове (peer-to-peer) чрез притежаваната от Щроцер интернет връзка. Мъжът отрича самият той да е нарушил авторските права. Той твърди, че достъп до въпросната връзка са имали и родителите му, които обитават същото жилище. Но не е съобщил по-конкретни подробности за начина на използване на интернет връзката от страна на родителите му.

Според Областния съд в Мюнхен от практиката на Федералния върховен съд следва, че с оглед на основното право на закрила на семейния живот такава защита е достатъчна, за да се изключи отговорността на Щроцер. Затова съдът в Мюнхен се е обърнал към СЕС с искане да разтълкува разпоредбите на правото на съюза за защитата на правата върху интелектуална собственост.

С постановеното днес решение съдът в Люксембург отговаря, че правото на ЕС не допуска национално законодателство (като разглежданото в случая, както е тълкувано от компетентния национален съд), според което притежателят на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством обмен на файлове, не може да бъде подведен под отговорност, ако посочи член на семейството си, който е имал възможност за достъп до същата връзка, без обаче да съобщи по-конкретни подробности за момента и начина на използването ѝ от този роднина.

Според СЕС в случая трябва да бъде намерено справедливо равновесие между различни основни права – правото на ефективна съдебна защита и правото на интелектуална собственост, от една страна, и правото на зачитане на личния и семейния живот, от друга.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив