Когато се качи във влака без билет, пътникът сключва договор с превозвача

В съответствие с условията си за превоз Société nationale des chemins de fer belges (Национално дружество на белгийските железници, наричано по-нататък „SNCB“) съставя актове на пътниците, които пътуват във влака без валиден документ за превоз. Към меродавния по делото момент тези пътници са имали възможност да уредят отношенията си с дружеството, като незабавно платят цената на пътуването заедно с увеличението по т.нар. „бордна тарифа“ или като в 14-дневен срок от констатирането на нарушението заплатят фиксирана сума в размер на 75 EUR. След изтичането на 14-дневния срок остава възможността да платят фиксирана сума от 225 EUR.

В конкретния случай трима пътници със съставени актове не използват нито една от тези възможности. Затова SNCB предявява искове срещу тях пред Vredegerecht te Antwerpen (мирови съд Антверпен, Белгия), като иска да бъдат осъдени да му платят съответно 880,20 EUR, 1103,90 EUR и 2394 EUR. Дружеството мотивира исковете си с това, че тъй като въпросните пътници не са закупили документи за превоз, правоотношенията им с него не са договорни, а административни, уредени с подзаконов нормативен акт.

Мировият съд се пита какво е правоотношението между SNCB и пътниците без документ за превоз. Във връзка с това той поставя въпроса дали регламентът на Съюза за правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, трябва да се тълкува в смисъл, че хипотезата, в която пътникът се качва във влака, за да пътува, без да си е набавил билет, попада в обхвата на понятието „договор за превоз“ по смисъла на този регламент1 . Ако това е така, следва и да се определи дали в светлината на директивата за неравноправните договорни клаузи, ако констатира неравноправност на наказателната клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, съдът може да намали размера на предвидената с нея неустойка

В днешното си решение Съдът най-напред отбелязва, че щом железопътното предприятие предоставя свободен достъп до своя влак и щом пътникът се качва във влака с цел да пътува, то и двете страни изявяват съвпадаща воля да встъпят в договорно правоотношение. Що се отнася до въпроса дали притежаването на билет от пътника е абсолютно необходима предпоставка, за да се приеме, че е налице „договор за превоз“, Съдът приема, че билетът не е нищо повече от документа, който материализира договора за превоз. Понятието „договор за превоз“ не зависи от това дали пътникът притежава билет и следователно обхваща хипотезата, в която пътникът се качва във влак със свободен достъп с цел да пътува, без да си е набавил билет.

Доколкото обаче в Регламент № 1371/2007 няма разпоредби в това отношение, това тълкуване не засяга въпросите за действителността на договора и за последиците от неизпълнението на договорните задължения на някоя от страните, въпроси, които продължават да се уреждат от приложимото национално право. Що се отнася до правомощието на националния съд да измени евентуално неравноправната наказателна клауза, Съдът констатира, че тази клауза е част от общите условия за превоз на SNCB, за които националният съд уточнява, че са „считани за общо задължителни, тъй като са с нормативен характер“ и че са „обнародвани чрез официалното им публикуване от държавата“. Договорните клаузи, които отразяват в частност задължителни законови или подзаконови разпоредби, не са предмет на разпоредбите на Директивата.

Съдът в Люксембург дава свободен достъп до научни и съдебни документи

Съдът на Европейския съюз дава свободен достъп до съдебни и научни документи на сайта си, които са част от базата данни на Съдебната мрежа на ЕС. За това съобщиха днес от съда в Люксембург.

Решението е мотивирано с факта, че тази информация е от голямо значение за развитието и съгласуваността на правото на ЕС. А основната цел е да се осигури споделен и централизиран достъп до информация и документи, които биха могли да са от полза за прилагането, разпространението и изучаването на правото на Съюза, така както е тълкувано и прилагано не само от СЕС, но и от националните юрисдикции. Друга от целите му е да способства за взаимното познаване и разбиране на правото и системите на държавите членки от сравнително-правна гледна точка, което би позволило по-лесно да се вземат под внимание правните традиции на всяка страна, изтъкват от съда в Люксембург.

И предоставят следния достъп:

  • пряк до преюдициалните дела (чрез търсачка с предварително зададени критерии за търсене), и конкретно за справки с отправените след 1 юли 2018 г. преюдициални запитвания, на езика на производството, но и на всички други езици, на които са налични;
  • справки с постановени от националните юрисдикции съдебни актове, избрани от конституционните и върховните съдилища на държавите членки поради значението им за правото на Съюза;
  • справки с различни научни и образователни документи, резултат от изследователската и аналитичната работа на членуващите в Съдебната мрежа на ЕС съдилища, в това число бележки и анализитематични фишове за съдебната практика в областта на правото на съюза и различни правни коментари.

Повече подробности по темата четете тук.

Европейски регулатор е притеснен от договорите на Microsoft с институции от ЕС

Европейски регулатор е притеснен от договорите на Microsoft с институции от ЕС

Договорите на Microsoft с институциите в Европейския съюз (ЕС) не защитават напълно данните в съответствие със законите в блока, обяви Европейският надзорен орган за защита на данните (EDPS) в документи, публикувани днес, предава Ройтерс.

EDPS, регулаторът в ЕС, който следи за опазването на данните, е започнал разследване през април с цел да установи дали договорите между Microsoft и институциите в ЕС, като Европейската комисия например, напълно отговарят на правилата за опазване на данните в блока.

„Въпреки че разследването продължава, първоначалните резултати разкриват сериозни притеснения за изпълнението на всички договорни условия в съответствие с правилата за защита на данните и ролята на Microsoft като партньор на институциите в ЕС, които използват нейните продукти и услуги“, посочва EDPS в изявление.

Повече подробности по темата четете тук.

Потребители могат да се присъединяват директно към електропреносната мрежа

КЛЮЧОВО РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ЕС ПО ЗАПИТВАНЕ ОТ БЪЛГАРИЯ

То е във връзка със спор между Порт Бургас и местното ЕРП и е от значение за целия бизнес

Предприятие, което е свързано с електрическата мрежа със средно напрежение, не трябва задължително да се счита за клиент на местното електроразпределително дружество (ЕРП), а може да се договаря и да плаща за пренос на ток на оператора на електропреносната мрежа. Това най-общо постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по запитване от Административен съд София-град (пълния текст на решението на съда в Люксембург виж тук).

То е във връзка с продължаващия от няколко години спор между концесионера на пристанището в Бургас – БМФ, и местното ЕРП – „Електроразпределение Юг“ (ЕР Юг), което настоява, че БМФ трябва да плаща на него за пренос на ток, въпреки че операторът на порта е сключил договор директно с Електроенергийния системен оператор (ЕСО).

Повече подробности по казуса четете тук.

Специализираният наказателен съд да поема делата на Лаура Кьовеши у нас

Специализираният наказателен съд да разглежда делата, по които обвинения повдига новосъздадената Европейска прокуратура. Тази промяна в НПК предлагат управляващите от ГЕРБ. Промяната, подписана от председателката на правната комисия на парламента Анна Александрова и депутатите Красимир Ципов и Иглика Събева, е направена като предложение за второ четене на промените в НПК, свързани с отмяната на съкратеното съдебно производство при убийства.
Предложението трябва да бъде обсъдено от правната комисия още във вторник, когато е насрочено нейно заседание по промените в Наказателнопроцесуалния кодекс.
Европейската прокуратура, за чийто ръководител бе избрана румънската прокурорка Лаура Кьовеши, ще разследва финансови престъпления и корупция, свързани с европейските фондове и интересите на ЕС. Тя обаче ще завежда делата си пред националните съдилища на страните от съюза.
Повече подробности по темата четете тук.

В споразумение с един подсъдим може да се споменат и други, но с уточнение, че вината им не е доказана

Когато в дело с няколко обвиняеми, съдът одобрява споразумение с един от тях, в него могат да бъдат посочени имената и на останалите, въпреки че не се признават за виновни. В такъв случай е задължително обаче в съдебния акт да бъде ясно подчертано, че вината им не е доказана.

Това се казва в решение на Съда на ЕС в Люксембург по преюдициално запитване на съдия Иво Хинов от Специализирания наказателен съд. То е отправено миналата година, след като един от шестима обвинени, че са изготвяли и преправяли лични карти и шофьорски книжки, решил да сключи споразумение, за да получи по-лека присъда.

Останалите петима дали съгласие за сключване на споразумението, но изрично посочили, че не се признават за виновни и делото срещу тях продължава. В споразумението с единия обвиняем обаче се казва, че той е участвал в престъпна група именно с тях и те са посочени с имената им.

Тогава съдия Хинов реши да спре делото и да отправи запитване до съда в Люксембург, в което поставя въпроса дали такова споразумение с един обвиняем, в което се споменава участие в престъпна група и на други, които не се признават за виновни, е съвместимо с чл. 4, параграф 1 от Директива 2016/343. Според тази разпоредба държавите трябва да гарантират, че докато вината на обвиняемия не бъде доказана в съответствие със закона, той не може да бъде представен като виновен в изявления на публични органи и в съдебни решения.

Повече подробности по темата четете тук.

Как се разви сагата с минималните адвокатски хонорари

Върховният административен съд (ВАС) отмени най-сериозното увеличение на минималните адвокатски хонорари от последните години. Решението на съда не е окончателно.

Всъщност отмяната на действащите минимуми на десетки хонорари, включително и за процесуално представителство и защита по наказателни, граждански и административни дела, не би трябвало да е изненада за ръководството на адвокатурата, макар да беше постановено от съда преди дни. Делото във ВАС, а след неуспешните опити да се докаже публикация на сайт със свидетели, трябваше да е ясно накъде отиват нещата.

Делото беше образувано през март 2016 г., т.е. преди три години и половина. В началото си то „почака“ в продължение на година и половина по една много важна причина – Съдът на Европейския съюз трябваше да каже дали минималните адвокатски хонорари в България са така уредени, че могат да ограничат конкуренцията. А на финала си процесът се превърна по-скоро в куриоз с неколкократното му отлагане заради масовото отвеждане на върховни съдии заради съпрузи адвокати.

Отговорът от Люксембург дойде на 23 ноември 2017 г. СЕС заяви, че действащата уредба, при която има минимална тарифа, определена от професионалната организация на адвокатите и забрана за съда да определя по-ниски от фиксираните в нея възнаграждения, би могла да ограничи конкуренцията. Скоро ще станат две години от произнасянето на това изключително важно за българската адвокатура решение, но Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения си остава същата.

Повече подробности по темата четете тук.

Глоба от 282 хил. долара за Facebook в Турция за нарушаване на личните данни

Глоба от 282 хил. долара за Facebook в Турция за нарушаване на личните данни

Турските власти глобиха Facebook с 1,6 млн. турски лири (282 хил. долара) за нарушаване на законите за защита на личните данни, което е засегнало близо 300 хил. души, съобщава Бордът за защита на личните данни (БЗЛД), цитиран от Ройтерс.

Потребители заведоха дело срещу Facebook в САЩ, тъй като смятат, че компанията е отговорна за предоставянето на достъп на трети страни, включително Cambridge Analytica, до техни данни.

Днес БЗЛД съобщи, че е наложил глоба на Facebook, след като личната информация на 280 959 турски потребители, включително имена, рождени дати, местоположение, история на търсенията и други, са били засегнати от нарушаването на неприкосновеността на личните данни. Той не уточнява какво се е случило с личната информация на потребителите.

Бордът допълни, че на Facebook е наложена допълнителна глоба от 450 хил. турски лири, защото не е докладвала за пробива на властите и на борда, с което общата глоба достига 1,6 млн. турски лири. Преди време БЗЛД наложи глоба от 1,65 млн. лири на Facebook за друг инцидент, свързан с нарушаване на личните данни.

повече подробности по темата четете тук.

Активно съгласие е необходимо за инсталирането на „бисквитки“

adeolu-eletu-uF860tgJ-jw-unsplashСъдът на ЕС постанови, че не е действително съгласието, което потребител на интернет сайт трябва да даде за инсталиране на бисквитки, ако това съгласие се дава чрез предварително маркирано с отметка квадратче, от което потребителят трябва да премахне отметката, за да откаже да даде съгласието си.

Според съда е без значение дали информацията, която се съхранява или консултира на крайното устройство на потребителя представлява или не лични данни. Акцентира се върху това, че правото на Съюза има за цел да защити потребителите от всяка намеса в личния им живот, и по-специално срещу риска скрити идентификатори и други подобни устройства да проникнат в крайното им устройство без тяхно знание.

Публикувано в ЕС

Предпоставеното съгласие за инсталиране на „бисквитки“ нарушава правата на потребителите

Те трябва да дадат активно и конкретно съгласие, а не само да премахват предварително поставени отметки, категоричен е Съдът на ЕС в Люксембург

Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург постанови, че собствениците на сайтове и доставчиците трябва да престанат да инсталират „бисквитки“ на устройствата на потребителите, без да са поискали и получили активно и конкретно съгласие от тях.

В момента това масово става чрез предварително маркирано с отметка квадратче, от което потребителят трябва да премахне отметката, за да откаже да даде съгласието си. Съдът на ЕС е категоричен, че това не е достатъчно и нарушава правото на защита на личния живот в областта на електронните комуникации. В решението си съдът на ЕС заявява още, че няма значение каква информация се събира за потребителя чрез „бисквитките“ и дали тя представлява лични данни.

„Бисквитките“ са файлове, които доставчикът на даден интернет сайт инсталира на компютъра на потребителя и до които може отново да получи достъп при повторно посещение. По този начин той получава достъп до информация за поведението на потребителите.

Повече подробности по темата четете тук.