Нова европейска финансова практика – юли 2020 г.

Нови решения

дело С-215/19 от 02 юли 2020 година

Доставки на услуги — Освобождаване от ДДС — Отдаване под наем на недвижимо имущество — Място на облагаемите сделки — Доставки на услуги, свързани с недвижим имот — Сървърни шкафове — Услуги за съхранение в център за данни — Понятие „Недвижим имот“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Тълкуване на Директивата за ДДС относно данъчното третиране на доставка на услуги като „услуги за съхранение в център за данни“. Услуги за отдаване под наем на недвижимо имущество, за които се прилага предвиденото освобождаване от ДДС. Услуги за съхранение в център за данни, в рамките на които техният доставчик предоставя на клиентите си сървърни шкафове, за да инсталират в тях своите сървъри, и ги снабдява със съпътстващи стоки и услуги.

Понятие „Недвижим имот“.

Производство по повод определянето на мястото, на което се събира данъкът върху добавената стойност за предоставяни услуги за съхранение в център за данни.

дело С-231/19 от 02 юли 2020 година

Данък върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на сделките по управление на специални инвестиционни фондове — Единна доставка на услуги, използвана за управлението на специални инвестиционни и други фондове — Понятие „Единна доставка“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

За единна доставка на услуги по управление, извършвана от информационна платформа, принадлежаща на трето лице доставчик, в полза на дружество за управление на фондове, управляващо както специални инвестиционни фондове, така и други фондове, не се прилага освобождаването от ДДС. Доставка на съвкупност от услуги чрез информационна платформа.

Понятие „Единна доставка“.

Спор между B и Данъчна и митническа администрация по повод на отказ на последната да му разреши да се ползва от освобождаването от данък върху добавената стойност (ДДС), предвидено в член 135, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС.

дело С-835/18 от 02 юли 2020 година

Коригиране на фактура — Погрешно фактуриран данък — Възстановяване на недължимо внесен данък — Механизъм на обратно начисляване на ДДС — Сделки, отнасящи се до данъчен период, който вече е бил обект на данъчна ревизия — Данъчна неутралност — Принципи на ефективност и пропорционалност

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Коригиране на неправилно фактуриран данък. Административна практика, която не разрешава на данъчнозадължено лице, извършило доставки, за които, както се оказва впоследствие, се прилага механизмът на обратно начисляване на ДДС, да коригира фактурите за тези доставки и да се ползва от тях за да получи възстановяване на ДДС, който то е фактурирало и внесло без основание.

Спор по повод искане за отмяна на ревизионен акт, с който се отказва да се признае на дружество право на възстановяване на данъка върху добавената стойност (ДДС) и същото се задължава да плати допълнителен данък.

дело С-76/19 от 09 юли 2020 година

Митнически кодекс на Общността – Определяне и корекция на митническата стойност – Роялти, свързани с остойностяваните стоки. Роялти, представляващи „условие за продажбата“ на остойностяваните стоки. Роялти, платени от купувача на неговото дружество майка за предоставяне на ноу-хау, необходимо за производството на крайни продукти – Стоки, закупени от трети лица и представляващи компоненти за включване в лицензирани продукти

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Митнически съюз. Включване на роялти и лицензни такси в митническата стойност. Пропорционална част от размера на роялти, плащани от дружество на неговото дружество майка за доставката на ноу-хау за производството на крайни продукти, която трябва да се прибави към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки, когато тези стоки са предназначени да бъдат вложени изцяло заедно с други съставни части в състава на посочените крайни продукти и са придобити от първото дружество от продавачи, различни от дружеството майка.

Спор между началник на Митница и К във връзка с вземането под отчет на роялти, платени от последното на неговото дружество майка, при определянето на митническата стойност на внесени от трети доставчици стоки.

дело С-81/19 от 09 юли 2020 година

Неравноправни клаузи в потребителските договори – Договор за кредит в чуждестранна валута – Клауза относно валутния риск – Понятие „задължителни законови или подзаконови разпоредби“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Защита на потребителите срещу неравноправни клаузи, включени в договори за кредити в чуждестранна валута. Договорна клауза, която не е била индивидуално договорена, но отразява правило, което според националните правни норми при отсъствие на други уговорки в това отношение се прилага между договарящите страни.

Понятие „задължителни законови или подзаконови разпоредби“.

Спор по повод на твърдения за неравноправност на клауза в сключен договор за кредит за рефинансиране в чуждестранна валута.

дело С-264/19 от 09 юли 2020 година

Авторско право и сродни права – Онлайн видео платформа – Качване на филм без съгласието на притежателя на правата – Производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост – Право на ищеца на информация – Адрес на електронна поща, IP адрес и телефонен номер – Понятие „адреси“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост. Платформа за споделяне на видеоклипове в интернет. Право на притежателя на правата на информация. Потребител, качил файлове в нарушение на право на интелектуална собственост – понятие „адреси“ не включва неговия адрес на електронната поща, телефонния му номер или IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния му достъп до потребителския профил.

Понятие „адреси“.

Спор по повод поисканата от C информация от дружества, свързана с адресите на електронната поща, IP адресите и номерата на мобилните телефони на потребители, извършили нарушение на неговите права върху интелектуална собственост.

дело С-343/19 от 09 юли 2020 година

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Място на настъпване на вредата — Манипулиране на данните за емисията на отработените газове от двигатели, произведени от производител на автомобили — Понятие „Място, където е настъпило вредоносното събитие“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Разпределение на международна компетентност между държавите членки. За „място, където е настъпило вредоносното събитие“, може да се приеме намиращото се в дадена държава членка място на настъпване на вредата, когато тази вреда се състои изключително от финансова загуба, която е пряка последица от действия на непозволено увреждане, извършени в друга държава членка. Манипулиране на стойностите на газови емисии в автомобилните двигатели. Понятие „Място, където е настъпило вредоносното събитие“.

Спор между сдружение за информиране на потребителите и производител на автомобили относно отговорността на последното за щетите, нанесени с монтирането в превозните средства, купени от австрийски потребители, на софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове.

дело С-374/19 от 09 юли 2020 година

Корекция на приспаданията на ДДС — Промяна на полагащото се приспадане — Дълготраен актив, използван за извършването както на облагаеми, така и на освободени сделки — Преустановяване на дейността, която дава право на приспадане — Остатъчно използване само за извършването на освободени сделки

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Връзка между правото на приспадане на платения ДДС по получени доставки и използването на съответните стоки или услуги за извършването на облагаеми сделки Данъчнозадължено лице, което създава дълготраен актив за използването му за облагаеми сделки с право на приспадане, коригира сумата за приспадане, когато преустанови доставките, даващи право на приспадане и от този момент насетне дълготрайният актив не се използва в частта, съответстваща на извършваните преди това облагаеми сделки.

Спор по повод на корекцията на подлежащите на приспадане суми на данъка върху добавената стойност който дружество е платило при изграждането на кафене в пристройка към дома за възрастни хора, който то стопанисва при условията на освобождаване от ДДС.

дело С-391/19 от 09 юли 2020 година

Митнически съюз — Разрешение за използване на режим специфична употреба — Обратно действие — Промяна в тарифното класиране — Прекратяване на валидността на решение, отнасящо се до обвързваща тарифна информация — Понятие „извънредни обстоятелства“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Митнически кодекс на Съюза. Обстоятелства като предсрочно прекратяване на валидността на решение, отнасящо се до обвързваща тарифна информация, вследствие на изменение на комбинираната номенклатура, липсата на реакция от страна на митническите органи по отношение на няколко вноса на стоки с посочен грешен код или употребата на стоката за освободена от антидъмпингово мито цел не могат да се квалифицират като „извънредни обстоятелства“.

Спор между У и директора на Териториална дирекция към Агенция „Митници относно няколко вноса, които У е извършило, преди да подаде заявление за разрешение за използване на режим специфична употреба.

дело С-452/18 от 09 юли 2020 година

Защита на потребителите – Неравноправни клаузи в потребителските договори – Договор за ипотечен кредит с променлив лихвен процент – Клауза за ограничаване на променливостта на лихвеният процент (клауза за „долен праг“) – Договор за новация – Отказ от предявяване на иск срещу договорните клаузи

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Договор за ипотечен кредит. Липса на прозрачност. Неравноправен характер. Сключване от страните на споразумение за новация на клаузата за „долен праг“, потвърждаване на валидността на договора за ипотечен кредит и взаимен отказ от оспорването му по съдебен ред. Принцип на липса на обвързващо действие на недействителните клаузи, който се прилага и за сключените относно тези клаузи последващи договори и правни сделки, какъвто е договорът за новация за изменение на кредита.

Спор относно клаузи в сключен договор за ипотечен кредит.

съединени дела С-698/18 и C-699/18 от 09 юли 2020 година

Договор за потребителски кредит – Изцяло изпълнен договор – Установяване на неравноправния характер на договорни клаузи. Иск за връщане на недължимо платените суми въз основа неравноправна клауза. Непогасяемо по давност право на предявяване на иск по общия ред. Погасяемо по давност право на предявяване на личен имуществен иск по общия ред. Начален момент на давностния срок – Обективен момент на узнаването от потребителя за съществуването на неравноправна клауза – Понятие „Потребител“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Давностни срокове, приложими към съдебни искове в областта на неравноправните клаузи в потребителските договори. Възможност след цялостното изпълнение на договор и спрямо иск за връщане на сумите, получени по силата на считани за неравноправни договорни клаузи, да се прилага давностен срок от три години, който започва да тече от момента на прекратяване на договора. Национална правна уредба, която в съдебната практика да се тълкува в смисъл, че за съдебния иск за връщане на недължимо платени суми въз основа на неравноправна клауза в договор, сключен между потребител и продавач или доставчик, се прилага тригодишен давностен срок, който започва да тече от датата на цялостното изпълнение на договора.

Понятие „Потребител“.

Спорове по повод на неравноправния характер на някои клаузи в договорите за кредит.

дело С-716/18 от 09 юли 2020 година

Данък върху добавената стойност – Специален режим за малките предприятия – Метод на изчисляване на годишния оборот, който служи за критерий при прилагането на специалния режим за малките предприятия – Отдаване под наем на недвижим имот от физическо лице, което упражнява няколко свободни професии – Понятие „съпътстваща сделка с недвижими имоти“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Директивата за ДДС. Освобождаване при оборот под определен праг. Изчисляване на този праг за освобождаване от данък при множество икономически дейности.

Дали отдаването под наем на недвижим имот следва да се квалифицира като „сделка с недвижими имот“ и кога може да се приеме, че е налице незначителна „спомагателна сделка“.

Понятие за „сделки с недвижими имоти“, които „не са спомагателни сделки“ и следва да се вземат в предвид при изчисляването.

Понятие „съпътстваща сделка с недвижими имоти“.

Спор между C и служба за данъчен контрол на физическите лица A относно метода на изчисляване на неговия годишен оборот за целите на прилагането спрямо него на предвидения в Директивата за ДДС специален режим за малки предприятия.

съединени дела С-224/19 и C-259/19 от 16 юли 2020 година

Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в ипотечни кредити — Клауза, с която всички разноски по учредяване и заличаване на ипотека се възлагат на кредитополучателя — Последици от обявяването на посочените клаузи за нищожни — Правомощия на националния съд при наличието на клауза, квалифицирана като „неравноправна“ — Разпределение на разноските — Преценка на неравноправни договорни клаузи — Изключване на клаузите относно основния предмет на договора или на актуализацията на цените или възнаграждението — Задължение за съставяне на договорните клаузи на ясен и разбираем език — Съдебни разноски — Погасителна давност — Понятие „основен предмет на договора“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Неравноправните клаузи в потребителските договори Последиците от нищожността на клаузата, предвиждаща разноски за учредяване и заличаване на ипотека. Проверка за неравноправност и прозрачност на клаузата, с която се възлага плащане на комисиона за обработка. Евентуална значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните, произтичащи от клауза, предвиждаща плащането на комисиона за обработка. Ограничаване на последиците от нищожността на неравноправната клауза чрез определяне на давностен срок. Права уредба, която позволява част от съдебните разноски да се възлагат на потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му възстановени вследствие установяване на нищожност на договорна клауза поради неравноправност. Понятие „основен предмет на договора“.

Два спора по повод неравноправни клаузи в договори за кредит, обезпечен с ипотека.

дело С-253/19 от 16 юли 2020 година

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси – Производство по несъстоятелност – Международна компетентност – Център на основните интереси на длъжника – Физическо лице, което не упражнява независима стопанска или професионална дейност – Оборима презумпция, съгласно която центърът на основните интереси на това лице е мястото на обичайното му пребиваване – Положение, в което единственият недвижим имот на длъжника се намира извън държавата членка на обичайното му пребиваване – Понятие „център на основните интереси“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Kритерий за привръзка, който определя юрисдикциите, компетентни да образуват производство по несъстоятелност срещу даден длъжник. Презумпция за определяне на международната компетентност за целите на образуването на производство по несъстоятелност, съгласно която центърът на основните интереси на физическо лице, което не упражнява независима стопанска или професионална дейност, е неговото обичайно местопребиваване, която се оборва само от факта, че единственият недвижим имот на това лице се намира извън държавата членка на обичайно местопребиваване.

Понятие „център на основните интереси“.

Спор във връзка с подадено искане за образуване на производство по несъстоятелност.

дело С-424/19 от 16 юли 2020 година

Данък върху добавената стойност – Лице, упражняващо професията адвокат – Влязъл в сила правораздавателен акт – Принцип на силата на пресъдено нещо – Обхват на посочения принцип, ако този акт е несъвместим с правото на Съюза – Понятие „данъчнозадължено лице“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Лице, упражняващо професията адвокат, което трябва да се счита за „данъчнозадължено лице“. Прилагането от национална юрисдикция на принципа на силата на пресъдено нещо, когато прилагането на този принцип би възпрепятствало съобразяването от същата юрисдикция на правната уредба на Съюза в областта на ДДС.

Понятие „данъчнозадължено лице“.

Спор по повод на облагането с данък върху добавената стойност.

дело С-610/18 от 16 юли 2020 година

Социална сигурност за работници мигранти — Шофьори на товарни автомобили, които обичайно осъществяват дейност като наети лица в две или повече държави членки или държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) — Шофьори на товарни автомобили, които са сключили трудов договор с едно предприятие, но спрямо които действителната власт упражнява друго предприятие, установено в държавата членка, където тези шофьори пребивават — Определяне на предприятието, което има статут на „работодател“ — Понятия „лице, което е член на екипажа на предприятие“ и „работодател“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Прилагане на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети, които се движат в рамките на Общността. Определяне на приложимото законодателство. Водачи на автомобили, които извършват международни превози. Работодател на шофьора на товарен автомобил е предприятието, което упражнява действителната власт спрямо този шофьор, фактически понася съответните разходи за заплата и разполага с действителното право да го уволни, а не предприятието, с което шофьорът на товарен автомобил е сключил трудов договор и което формално е посочено там като негов работодател.

Понятия „лице, което е член на екипажа на предприятие“ и „работодател“.

Спор между установеното в Кипър дружество и шофьори на товарни автомобили за международни превози, от една страна, и S, социалноосигурителния институт, Нидерландия, по повод на решения, с които S обявил, че за тези шофьори е приложимо нидерландското законодателство в областта на социалната сигурност.

дело С-686/19 от 16 юли 2020 година

Договори за потребителски кредити — Разходи, свързани с удължаването на срока на кредита — Понятие „общи разходи по кредита за потребителя“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Защита на потребителите. Разходи за удължаване на срока на кредита, когато условията за евентуалното му удължаване, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит.

Понятие „общи разходи по кредита за потребителя“.

Спор във връзка с искането за отмяна на решение, с което на кредитна институция се налага глоба за нарушение на колективните интереси на потребителите.

Промени в СК дават шанс на бащи, чиито деца са припознати от друг през последните 11 години

Всеки родител, чието дете е било припознато от друг след 1 октомври 2009 г., да има срок от една година, за да оспори припознаването. Това предвиждат изменения в Семейния кодекс, предложени от Министерството на правосъдието.

Те вече бяха огласени за обществено обсъждане през април, но сега от ведомството ги публикуват още веднъж с тази важна промяна (с новия вариант на законопроекта можете да се запознаете тук).

Всъщност основното изменение, което се прави с тях е, че се дава право на всеки, който твърди, че е родител на детето, а то е припознато от друг, да оспори това припознаване (с нова ал. 5 на чл. 66 на СК). Той ще може да го направи с иск, за чието предявяване има срок от една година, който тече от момента на узнаване на припознаването. Освен това, този иск задължително ще се съединява с иск за установяване на произход.

„Предлаганото изменение на чл. 66, ал. 5 СК е отдавна наложително както поради все по-честото използване на института на припознаването за установяване на произход на дете, в някои случаи за заобикаляне на осиновяване и/или с цел трафик на деца, така и поради отпадане в СК от 2009 г. на законово регламентираната възможност на всяко трето лице с правен интерес да оспорва припознаването в едногодишен срок от узнаването, която възможност е съществувала във всички предишни правни уредби, регламентирали института на припознаването: чл. 38 СК от 1985 г.(отм.), чл. 36 СК от 1968 г.(отм.) и чл. 70 (отм. ДВ, бр.23 от 1968 г.) от Закона за лицата и семейството“, обясняват от министерството.

Заради лишаването най-вече на биологични бащи от правото да оспорят припознаването на детето им от друг след влизането в сила на новия Семеен кодекс на 1 октомври 2009 г., сега се предлага да им се даде еднократно тази възможност. И чрез преходна разпоредба на измененията в СК да се регламентира: „За припознавания, извършени след 1 октомври 2009 г. до влизане в сила на този закон, срокът по чл. 66, ал. 5 тече от влизането на закона в сила“.

Тази важна промяна се прави по препоръка на отдела по изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Всъщност измененията в СК се налагат най-вече заради две решения на съда в Страсбург, в които бяха констатирани сериозни пропуски в българския Семеен кодекс.

Повече подробности по темата четете тук.

Как правителството ще харчи договорените милиарди от ЕС?

Как правителството ще харчи договорените милиарди от ЕС?

Приоритети са енергийна ефективност, тежка инфраструктура, дигитализация, образование и иновации, очерта вицепремиерът Дончев

Тази нощ беше сключена добра сделка за България и за Европейския съюз. През последните тежки 4-5 дни ЕС доказа, че от него има смисъл за европейските граждани, и за всяка една страна членка. За нас е важно не само какви пари ще влязат в България, а и в другите държави членки, защото повече инвестиции там, означава и повече производства у нас”. Това коментира на брифинг вицепремиерът Томислав Дончев, след като вотът на недоверие срещу правителството беше отхвърлен.

Томислав Дончев описа общата картина за европейското финансиране след преговорите с фокус върху средствата, които трябва да получи България в следващите години. Размерът на многогодишната финансова рамка на ЕС е очакваният – 1,74 трлн. евро. Размерът е леко намален заради излизането на Великобритания от блока.

За България общият пакет на финансирането възлиза на 28,934 млрд. евро по всички инструменти, взети заедно. От тах по Кохезионната политика – почти 9 млрд. евро. Средства за преки плащания в земеделието – 5 млрд. евро. По Фонд за справедлив преход, който ще подпомогне зелените политики – 1,178 млн. евро. Заемното финансиране е в размер на 4,5 млрд. евро при нужда и желание, уточни Дончев.

По думите му добрата новина е, че имаме допълнителен пакет от 200 млн. евро по кохезионната политика за най-слабо развитите райони. Той подчерта, че не бива да допускаме това финансиране да потъне като вода в пясък.

Вицепремиерът очерта приоритетните сфери, в които ще се насочат европейските средства в следващите години. Предвижда се акцент върху енергийната ефективност, но не само върху сградите, а и инвестиция в машини. Трябва да санираме всички публични сгради, не трябва да остане такава, която не е енергийно ефективна, заяви Дончев. Имаме възможност да продължим инвестициите в тежка инфраструктура, градска среда, образование и иновации, продължи той.

В същото време с новия инструмент „Европа от следващо поколение“ пък може целенасочено да финансираме там, където от парите ще има максимална полза, каза Дончев. Той изброи конкретни посоки – пари за здравеопазване, схеми, които стигат до огромна част от бизнеса, практически за всеки, който има право. По думите му това са бързи пари, на място и без корупционен риск, защото ще има за всички, а не само за избрани.

Повече подробности по темата четете тук.

Лидерите на ЕС договориха милиардния помощен пакет и бюджета до 2027 г.

Лидерите на ЕС договориха милиардния помощен пакет и бюджета до 2027 г.

След четири дни и четири нощи държавните и правителствените ръководители на ЕС постигнаха съгласие за Фонда за помощ в рамките на причинената от коронавируса криза и следващата седемгодишна финансова рамка на ЕС. „Сделка“, написа председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел рано сутринта във вторник в Twitter. Френският президент Еманюел Макрон говори за „исторически ден за Европа“.

Държавите и правителствените ръководители преговаряха за плана за развитие срещу икономическите последици от кризата от петък. Той струва общо 750 милиарда евро. Делът на безвъзмездните средства, които не трябва да се връщат, е намален от 500 на 390 млрд. евро под натиск от страна на група държави около Холандия и Австрия. Други 360 млрд. евро са налични като заеми.

Държавните и правителствените ръководители също така се съгласиха по силно противоречивия въпрос дали средствата на ЕС могат да бъдат намалени в бъдеще, ако се наруши върховенството на закона. Това изисква решение в Съвета на държавите членки с така нареченото квалифицирано мнозинство.

Какъв е бюджетът?

Приета бе и следващата финансова рамка на ЕС за периода от 2021 до 2027 г., от която се финансират програми за земеделски производители, региони, компании или изследователи. Тя е с обем 1,074 трлн. евро.

Отпускането на средствата от фонда за възстановяване ще бъде съобразно националните данни за брутния национален доход и според изпълнението на националните икономически програми, при следване на препоръките на ЕК по т. нар. европейски семестър (насоки за икономическо развитие). Предвижда се 30 на сто от общия бюджет да бъде насочен към цели за опазването на околната среда.

Предвижда се от догодина в ЕС да бъде въведен данък върху пластмасата. Очаква се ЕК да предложи начини за облагане на въглеродните замърсители и търговците онлайн от 2023 година. Изразена е готовност за въвеждане и на нови такси върху паричните преводи.

Намалени са парите за кохезия, устойчивост и ценности от над 380 млрд. евро на близо 378 млрд. Сериозно орязване е залегнало и за фонда за справедлив преход, който трябва да помогне за прехода към зелена и дигитална Европа – от 30 млрд. на 10 млрд. евро.

Увеличават се отстъпките за най-големите нетни вносители в бюджета на ЕС – Германия, Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания, като за Германия тя е над 3,5 млрд. евро.

В документа се посочва, че наред със средствата по общите програми България ще получи от новия бюджет 200 млн. евро за най-слабо развитите райони. За нашата страна се предвиждат също 57 млн. евро за дейностите около закритите мощности в АЕЦ-Козлодуй със съфинансиране от ЕС до 50 на сто.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Съдът в Люксембург спря специалния достъп на САЩ до данните на европейците

Съдът в Люксембург спря специалния достъп на САЩ до данните на европейците

Споразумението за пренос на лични данни на европейци в САЩ е незаконно, постанови Европейският съд в решение, което не подлежи на обжалване. На практика то прекратява специалния достъп, който американските компании имат до данните на европейските граждани.

Съдът в Люксембург обезсилва споразумението „Щит за личните данни“ (Privacy Shield). То бе сключено между Брюксел и Вашингтон през 2016 г., след като съдът прекрати действието на предшественика му – Safe Harbour. Новите мерки се ползват от над 5 хил. компании.

И двете споразумения паднаха под натиска на австрийския активист Макс Шремс, който води дела по подобни казуси от години. Основният му аргумент е следният: според европейското право данни на гражданите могат да се изнасят, съхраняват и обработват в трети държави само ако те могат да осигурят същото ниво на защита, каквото и европейските закони.

Позовавайки се на разкритията на Едуард Сноудън за масовото следене, провеждано от американското правителство, Шремс настоява, че САЩ не могат да гарантират защитата на данните на европейците.

Съдът се съгласи с него. Някои американски програми за наблюдение изобщо нямат ограничения, нито има гаранции за защитата на лица, които не са американски граждани, сочи решението. Те нямат и права, на които да се позоват в американски съд. Има омбудсман, но той по същество също не предоставя възможност за защита, каквато европейците имат в ЕС.

Повече подробности по темата четете тук.

Решението на съда можете да видите тук.

ЕЦБ определи задължителните интервенционни курсове за българския лев

ЕЦБ определи задължителните интервенционни курсове за българския лев

Европейската централна банка (ЕЦБ) е определила задължителните интервенционни курсове за българския лев и хърватската куна, след като двете страни бяха допуснати до валутния механизъм ERM II, известен като „чакалнята“ за еврозоната, съобщават от ЕЦБ.

Интервенционните курсове влизат в сила от днес, 13 юли 2020 г.

(Информация на Investitor.bg)

Решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване от български съд във връзка с правото на платен годишен отпуск

Съдът на ЕС постанови, че законодателството на ЕС относно правото на платен годишен отпуск не допуска национална съдебна практика, според която работодателят не дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на работника за периода от незаконното му уволнение до възстановяването му на работа. Заключението на Съда е по съединени дела C-762/18 и C-37/19, образувани по преюдициални запитвания на Районен съд – Хасково, и Върховния касационен съд на Италия, по аналогични казуси.

Извежда се, че правото на платен годишен отпуск на работника се отнася и за времето, в което той е бил незаконно отстранен от работа. Според Съда обстоятелството, че работникът не е полагал действително труд за работодателя си през този период, е пречка, поставена от самия работодател, без която работникът щеше да може да изпълни трудовите си задължения и съответно да упражни правото си на отпуск.

Решението има важно значение за правоприлагащите органи, с оглед преодоляването на досегашната практика на ВКС по такива дела. То касае и фирмите, държавната и местната администрация в качеството им на работодатели. Повече информация за решението ще намерите в експертната разработка, налична в продукта Евро Финанси –  Особености при организацията на работното време почивките и отпуските в рамките на ЕС – Решения на европейски съдилища по дела от България.

Нова европейска финансова практика – юни 2020 г.

Нови решения

дело С-301/18 от 04 юни 2020 година

Защита на потребителите – Дистанционен договор за кредит – Право на оттегляне – Връщане на получените плащания – Плащане на обезщетение за ползване – Задължение на доставчика

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Когато потребител упражни правото си на оттегляне във връзка със сключен с доставчик дистанционен договор за кредит, потребителят има право да получи от доставчика, при запазване на сумите, които самият той е длъжен да плати на последния възстановяване на главницата и на лихвите, платени в изпълнение на този договор, но не и обезщетение за ползването на главницата и лихвите.

Спор между L и D Bank относно упражненото от L право на оттегляне във връзка с сключен между страните договор за кредит.

дело С-430/19 от 04 юни 2020 година

Данъчно производство — Отказ да се признае право на приспадане поради твърдяно неправомерно поведение на доставчици на данъчнозадълженото лице — Административен акт, издаден от националните данъчни органи, без на съответното данъчнозадължено лице да се предостави достъп до информацията и до документите, въз основа на които е издаден този акт — Подозрение за данъчна измама — Национална практика, която обуславя упражняването на правото на приспадане от притежаването на други удостоверителни документи, освен данъчната фактура

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Данъчно-административен акт, издаден по отношение на частноправен субект, когато на този субект не е бил предоставен достъп до информацията, въз основа на която е бил издаден актът, въпреки че актът се позовава на данни от административната преписка. При наличието само на недоказани подозрения на националната данъчна администрация относно реалното осъществяване на търговските сделки, за които е издадена данъчна фактура, на данъчнозадълженото лице, адресат на тази фактура, да бъде отказано правото на приспадане на ДДС, ако то не може да представи, освен тази фактура, и други доказателства.

Спор по повод искане за отмяна на данъчни административни актове, с които се налагат допълнителни данъчни задължения във връзка с ДДС и с корпоративния данък.

дело С-495/19 от 04 юни 2020 година

Защита на потребителите — Потребителски кредит — Проверка на неравноправността на клаузите — Неявяване на потребителя — Предели на служебните действия на съда

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи. Процесуални разпоредби, съгласно които съдът може да постанови неприсъствено решение, основано единствено на твърденията на ищеца в исковата молба, които съдът трябва да счита за верни в случаите, когато ответникът потребител е редовно призован за съдебното заседание, но не се е явил.

Спор по повод на задължение по договор за потребителски кредит, което се твърди, че не е изпълнено.

дело С-828/18 от 04 юни 2020 година

Самостоятелно заети търговски представители – Договаряне на продажбата или на покупката на стоки от името на принципала – Посредник, който няма правомощие да променя условията на продажба и цените на стоките, за чиято продажба отговаря – Понятието „договаря“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Условия, за да може едно лице да бъде квалифицирано като търговски представител. Едно лице не трябва непременно да има правомощие да променя цените на стоките, които продава за сметка на принципала, за да бъде квалифицирано като търговски представител.

Тълкуване на Директива 86/653/ЕИО относно координирането на правото на държавите членки, свързано сдейността на самостоятелно заетите търговски представители.

Понятието „договаря“.

Спор относно искане за обезщетение поради прекратяване на споразумението между две дружества.

дело С-19/19 от 11 юни 2020 година

Bзаимопомощ при събиране на вземания — Данъчно вземане на запитващата държава членка, събирано от запитваната държава членка — Качество на това вземане — Прихващане по силата на закона на посоченото вземане с данъчно задължение на запитаната държава членка — Понятие „привилегия“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Производство по несъстоятелност. Прихващане на данъчно вземане, събирано за сметка на запитващата държава членка, с данъчно задължение на запитаната държава членка. Преференциално или приоритетно право на удовлетворяване на вземанията, с каквото не разполагат другите кредитори.

Понятие „привилегия“.

Спор между Белгийската държава и P в производство по несъстоятелност, относно прихващането на вземане на това дружество към тази държава членка със задължение на същото дружество към германската държава.

дело С-43/19 от 11 юни 2020 година

Данък върху добавената стойност – Облагаеми сделки – Възмездна доставка на услуги – Неустойка, платена за неспазване на минималния срок на обвързаност с договор от страна на клиентите

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Облагане с ДДС на предоставяне на услуги в случаите, когато оператор на електронни съобщения начислява на свои бивши клиенти. Суми, събирани от икономически оператор при предсрочно прекратяване по вина на клиента на договор за доставка на услуги, предвиждащ спазването на срок на лоялност, в замяна на предоставянето на изгодни търговски условия на този клиент, които трябва да се считат за възнаграждение за възмездна доставка.

Спор по повод обратното начисляване на данъка върху добавената стойност.

дело С-146/19 от 11 юни 2020 година

Отказ на право на намаляване на ДДС – Данъчнозадължено лице, което не е предявило вземането си в производството по несъстоятелност, образувано срещу длъжника – Принципи на данъчна неутралност и на пропорционалност – Директен ефект

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Правна уредба на държава членка, по силата на която правото на намаляване на ДДС, платен във връзка с несъбираемо вземане, се отказва на данъчнозадължено лице, когато то не е предявило това вземане в образувано срещу неговия длъжник производство по несъстоятелност. Директивата за ДДС – директен ефект дори когато законодателят на държавата членка е излязъл извън допустимите рамки на правната уредба относно изключенията, предвидени в член 90, параграф 2 от тази директива.

Спор между S, дружество в несъстоятелност, и Република Словения по повод на отказа да се извърши корекция в полза на S на размера на данъка върху добавената стойност, платен във връзка с несъбрани вземания, поради факта че това дружество е пропуснало да предяви тези вземания в образуваните срещу длъжниците производства по несъстоятелност.

дело С-242/19 от 11 юни 2020 година

Данък върху добавената стойност — Прехвърляне на движими вещи в рамките на Европейския съюз с цел доставка на услуги — Право на възстановяване на ДДС на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване — Данъчнозадължено лице, което не е идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка по възстановяване

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност. Прехвърляне от данъчнозадължено лице на стоки от държава членка в държавата членка по възстановяване за целите на доставката от това данъчнозадължено лице на услуги по отдаване под наем на тези стоки в последната държава членка не трябва да се приравнява на вътреобщностна доставка, когато използването на посочените стоки за целите на доставката е временно.

Спор между установено в Белгия дружество и Данъчна администрация за чуждестранните данъкоплатци, Румъния, по повод на отказа на тези органи да възстановят на дружеството платения в Румъния данък върху добавената стойност.

дело С-276/18 от 18 юни 2020 година

Данък върху добавената стойност — Определяне на мястото на облагаемите сделки — Доставка на стоки, изпращани или превозени от доставчика или за негова сметка — Сътрудничество между държавите членки — Обмен на информация

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Определяне на мястото, където се изпълняват облагаемите сделки. Възможност данъчните органи на една държава членка едностранно да приложат към сделки данъчно третиране в материята на ДДС, различно от това, по силата на което те вече са били обложени в друга държава членка.

Какво административно сътрудничество се изисква от данъчните органи в различните държави членки при определяне на мястото на изпълнение на облагаемите сделки, за да се избегне двойно данъчно облагане.

Спор между K, учредено по полското право дружество, и данъчна и митническа администрация, Унгария, по повод на плащането на данъка върху добавената стойност върху продажбата на стоки посредством интернет сайта на това дружество на купувачи, пребиваващи в Унгария.

дело С-639/18 от 18 юни 2020 година

Защита на потребителите — Дистанционна търговия на финансови услуги — Договори за финансови услуги, обхващащи начално споразумение, следвано от последователни операции — Допълнително споразумение към договор за кредит, с което се изменя първоначално определеният лихвен процент — Понятие „договор за финансови услуги“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Дистанционна търговия на финансови услуги. Допълнително споразумение за лихвения процент. Организирана схема за предоставяне на услуги от разстояние. Налице ли е „договор за финансови услуги“, когато се изменя съществуващ договор за кредит, като промяната засяга само размера на договорения лихвен процент, без да се удължава срокът на кредита или да се увеличава неговият размер?

Понятие „договор за финансови услуги“.

Спор по повод правото на оттегляне от договор във връзка с допълнителни споразумения към договори за кредит, с които се изменят първоначално определените лихвени проценти.

съединени дела С-762/18 и C-37/19 от 25 юни 2020 година

Социална политика — Незаконно уволнен работник, възстановен на работа със съдебно решение — Изключване на правото на платен годишен отпуск, неизползван през периода от уволнението до възстановяването на работа — Липса на право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за същия период при последващо прекратяване на трудовото правоотношение

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Организация на работното време. Национална съдебна практика, по силата на която работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа. Национална съдебна практика, по силата на която при последващо прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът е бил уволнен незаконно, а по-късно възстановен вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, този работник няма право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.

Два спора, първият от които между Q и Върховния касационен съд по повод на прилагането от този съд на негова практика, за която се твърди, че е несъвместима с правото на Съюза и е довела до лишаването на Q от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното й уволнение до датата на възстановяването й на работа, а вторият относно подобни обстоятелства.

 

Държавите на ЕС и Европейският парламент договориха правила за групови искове

Държавите на ЕС и Европейският парламент договориха правила за групови искове

Всяка държава членка ще трябва да посочи поне един орган – неправителствена организация, която ще защитава правата на потребителите в задгранични спорове

Потребителите в ЕС ще могат по-добре да налагат правата си срещу големите компании. Преговарящи от Европейския парламент и страните членки на ЕС се договориха за въвеждането на групови искове в ЕС, става ясно от съобщение на пресслужбата на ЕП.

През 2018 г., като част от скандала с изгорелите газове около VW, свързан с манипулирани превозни средства, Европейската комисия предложи да бъдат разрешени колективни искове в цяла Европа.

Всяка държава членка ще трябва да посочи най-малко един квалифициран субект (организация или публичен орган), който ще бъде упълномощен и финансово подкрепен за започване на действия за разпореждане и обезщетение от името на групи потребители и ще гарантира достъпа им до правосъдие. По отношение на критериите за определяне на квалифицирани органи правилата разграничават трансграничните случаи и вътрешните. За първите органите трябва да спазват набор от хармонизирани критерии. Те трябва да демонстрират 12-месечна активност в защитата на интереса на потребителите преди искането им, да имат нестопански характер и да гарантират, че са независими от трети страни, чиито икономически интереси се противопоставят на интересите на потребителите.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Нова европейска финансова практика – май 2020 г.

Нови решения

дело С-547/18 от 07 май 2020 година

Доставки на услуги — Място на данъчна привръзка — Задължено по ДДС лице — Установено в държава членка дъщерно дружество на дружество от трета държава — Критерии, които доставчик на услуги трябва да вземе предвид, за да определи постоянния обект на получателя — Понятие „постоянен обект“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Обща система на данъка върху добавената стойност Място на доставка на услуги. Доставчик на услуги не може да направи извод за наличието на територията на държава членка на постоянен обект на дружество, установено в трета държава, само от факта, че това дружество притежава там дъщерно дружество, и с оглед на тази преценка доставчикът не е длъжен да се осведомява за договорните отношения между двата субекта. Дъщерно дружество (със седалище в държава членка) на дружество майка със седалище в трета държава.

Понятие „постоянен обект“.

Спор между D и Директор на данъчна администрация по повод решението на последния да му наложи задължение за данък върху добавената стойност.

дело С-208/19 от 14 май 2020 година

Защита на потребителите — Договор между архитект и потребител за изготвянето на проект за нова еднофамилна къща — Потребителски договори от разстояние или извън търговския обект — Понятия „стоки, изработени по поръчка на потребителя“, „договор за услуга“, „договор за строеж на нови сгради“ и „договор за продажба“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Права на потребителите. Сключен между архитект и потребител договор, съгласно който първият се задължава спрямо втория единствено да проектира еднофамилна къща, която трябва да бъде построена, и във връзка с това да изготви проекти, не представлява договор за строеж на нова сграда. Договор за доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани.

Понятия „стоки, изработени по поръчка на потребителя“, „договор за услуга“, „договор за строеж на нови сгради“ и „договор за продажба“.Понятия „стоки, изработени по поръчка на потребителя“, „договор за услуга“, „договор за строеж на нови сгради“ и „договор за продажба“.

Спор относно плащането на възнаграждение за архитектурните услуги.

дело С-266/19 от 14 май 2020 година

Защита на потребителите – Право на отказ – Информация, която трябва да се предостави от търговеца относно условията, срока и начина на упражняване на правото на отказ – Задължение на търговеца да посочи своя телефонен номер „ако съществува такъв“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Информация за потребителите и право на отказ при договори от разстояние и договори извън търговския обект. Телефонен номер, когато търговецът използва телефонната линия за целите на стопанската си дейност, но не и за сключване на договори от разстояние, и поради това не я предоставя за прекратяването на договори от разстояние, т.е. за получаване на заявления за отказ.

Спор по повод на искането на Т, което извършва търговската си дейност като физическо лице, E да преустанови търговската си практика да не посочва телефонния си номер на своя уебсайт в информацията относно правото на отказ на потребителя.

дело С-446/18 от 14 май 2020 година

Приспадане на ДДС, платен за получена доставка — Надвзет ДДС — Задържане на надвзетия данък поради започването на процедура за данъчна проверка — Искане за възстановяване на частта от надвзетия данък, отнасяща се до сделките, които не са предмет на тази процедура — Отказ на данъчната администрация

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Данък върху добавената стойност Частично възстановяване на претендирания надвзет данък върху добавената стойност. Принцип на неутралитет. Принцип на пропорционалност. Забавяне от страна на данъчна администрация на възстановяването на целия надвзет данък върху добавената стойност дори само когато незначителна част от надвзетия данък все още е предмет на текуща данъчна проверка.

Спор по повод на задържането на надвзет ДДС от Данъчна служба поради започването на процедура за данъчна проверка.

дело С-667/18 от 14 май 2020 година

Застраховки за правни разноски – Право на титуляря на застрахователна полица да избира свободно своя представител – Процедура по медиация – Понятия „съдебно производство“ и „административно производство“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Свободен избор на адвокат или на представител от притежателя на застрахователна полица. Възможност за притежателя на полица за застраховка на правни разноски за свободен избор на адвокат или на представител и в арбитражните производства, но не и в процедурата по медиация.

Спор във връзка със свободата на титуляря на полица в рамките на договор за застраховка за правни разноски да избира свой представител при процедура по медиация.

дело С-749/18 от 14 май 2020 година

Свобода на установяване — Данъчно законодателство — Дружества майки и дъщерни дружества — Вертикална и хоризонтална данъчна консолидация — Законодателство на държава членка, което, като допуска вертикална данъчна консолидация между местно дружество майка или постоянен обект в тази държава членка на чуждестранно дружество майка и неговите местни дъщерни дружества, не допуска хоризонтална данъчна консолидация само между местните дъщерни дружества на чуждестранно дружество майка

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Корпоративни данъци. Законодателство на държава членка относно режим на данъчна консолидация. Законодателство на държава членка, което, като позволява вертикална данъчна консолидация между местно дружество майка или постоянен обект в тази държава членка на чуждестранно дружество майка и неговите местни дъщерни дружества, не допуска хоризонтална данъчна консолидация между местните дъщерни дружества на чуждестранно дружество майка. Законодателство на държава членка, което води до принуждаване на дружество майка със седалище в друга държава членка да прекрати вертикалната данъчна консолидация.

Спор между дружества, учредени по люксембургското право, и Службата за преките данъци по повод на отхвърлянето на тяхното съвместно искане за предоставяне на достъп до режима на данъчна консолидация.