Архив на ‘ЕС’

Държавата спечели дело в Страсбург за разрушаването на незаконни къщи в Гърмен

Разрушаването на незаконните ромски къщи в Гърмен не може да се приравни на нечовешко отношение, нито е засегнало правата на личен живот и жилище на потърпевшите.

Това е решил Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) и е отхвърлил оплакванията на жалбоподателите по делото „Айдарови и други срещу България“, съобщиха от Министерството на правосъдието.

Жалбите на двете фамилии пред съда в Страсбург са заради събарянето на незаконни постройки в ромския квартал „Кремиковци“ в Гърмен през 2015 г. До акцията по събаряне се стигна, след като още през 2011 г. ДНСК издаде заповеди за премахването им, тъй като земята там е общинска и земеделска.

След като ДНСК е издала заповеди за премахването на незаконните постройки, Стоян Айдаров обжалвал заповедта, но Административният съд в Благоевград отхвърлил жалбата и постановил, че жилището е построено на общинска земя, без необходимите строителни книжа и не може да бъде узаконено, тъй като земята е земеделска и за нея никога не е издаван подробен градоустройствен план. Решението не е обжалвано, а другият жалбоподател Красимир Илиев изобщо не подал жалба до съда.

Пред съда в Страсбург жалбоподателите твърдят, че разрушаването на домовете им би представлявало непропорционална намеса в правото им на личен живот, жилище и мирно ползване на техните притежания, както и че не разполагат с ефективно средство за защита. Те казват още, че мерките срещу тях са били дискриминационни и че решението за разрушаване на къщите им противоречи на забраната за нечовешко и унизително отношение.

Съдът обаче е отхвърлил всички оплаквания като недопустими, а за Айдаров казва, че оплакването е и просрочено.

Повече подробности по темата четете тук.

Наследниците на починал работник могат да искат от бившия работодател на

Починалите съпрузи на Maria Elisabeth Bauer и Martina Broßonn са били наети на работа съответно от град Вупертал (Германия) и от Volker Willmeroth. Тъй като преди смъртта си починалите лица не са ползвали всички дни платен годишен отпуск, г-жа Bauer и г-жа Broßonn, като единствени наследници, искат от бившите работодатели на съпрузите си финансово обезщетение за тези дни. Град Вупертал и г-н Willmeroth отказват да платят това обезщетение, поради което г-жа Bauer и г-жа Broßonn се обръщат към германските трудови съдилища.

Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия), сезиран с тези спорове, отправя към Съда на Европейския съюз преюдициални запитвания за тълкуване в този контекст на правото на Съюза , съгласно което всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици, като това право не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Bundesarbeitsgericht припомня, че през 2014 г. Съдът вече е постановил, че смъртта на работника не погасява правото му на платен годишен отпуск. Тази юрисдикция иска обаче да установи дали това е така и в случаите, когато националното право, както германското, изключва възможността такова финансово обезщетение да бъде част от наследствената маса. Освен това според нея целите на правото на платен годишен отпуск, а именно да се позволи на работника да си почине и да разполага с период на отдих и свободно време, не могат да бъдат постигнати, когато заинтересованото лице вече е починало.

С решението си Съдът потвърждава, че съгласно правото на Съюза смъртта на работника не погасява правото му на платен годишен отпуск. Освен това уточнява, че наследниците на починалия работник могат да искат финансово обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск. В хипотеза, при която националното право изключва такава възможност и поради това е несъвместимо с правото на Съюза, наследниците могат да се позоват пряко на правото на Съюза, и то както срещу работодател от публичния сектор, така и срещу работодател от частния сектор.

Работникът не губи автоматично правото си на отпуск, защото не е поискал да го ползва

Работникът не губи автоматично придобито право на платен отпуск, защото не е поискал да го ползва. Това постанови Съдът на Европейския съюз в решение по преюдициално запитване от Германия.

Съдът обаче заявява, че ако работодателят докаже, че съзнателно и като е бил напълно наясно с евентуалните последици от това, служителят не е ползвал платения си годишен отпуск, след като му е била осигурена възможността да го направи, е допустимо той да загуби това свое право. А ако трудовото му правоотношение бъде прекратено, може и да не му бъде платено обезщетение за неизползвания отпуск.

Всъщност, всяко тълкуване на правото на съюза, което може да насърчи работника съзнателно да не използва платения си годишен отпуск през съответните референтни периоди или периоди на допустимо прехвърляне, с цел да увеличи възнаграждението си при прекратяване на трудовото правоотношение, няма да е съвместимо с целите, които въвеждането на правото на платен годишен отпуск преследва“, заявява СЕС. И посочва, че тези цели са свързани по-специално с необходимостта да се гарантира, че работниците действително ползват почивка, за да се осигури ефикасна защита на тяхната безопасност и здраве. Съдът уточнява още, че изложените по-горе принципи са валидни независимо дали работодателят е от публичния, или от частния сектор.

Повече подробности по темата четете тук.

КЗЛД: Посочването на диагноза в болничните листове не противоречи на GDPR

1Коментар: Христина Богиа, юрисконсулт

Посочването на конкретно заболяване в болничния лист при удостоверяването на временна неработоспособност пред работодателя не противоречи на нормите на Общия регламент относно защитата на личните данни (Регламента). Комисията за защита на личните данни (Комисията) се произнесе след постъпило искане от Омбудсмана на Република България за становище по прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с удостоверяването на временна неработоспособност пред работодателя. Извода на Комисията е в смисъл, че поради наличието на нормативно установено основание, в разпоредбите на Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от дадените болнични листове и решенията по обжалването им (Наредбата), наличието на данни за диагноза не противоречи на нормите на Регламента и по-специално на чл. 6, т.1, който урежда основанията за обработване на лични данни.

Правният анализ на Комисията включва проследяване на нормативната уредба, която касае издаването на болнични листове. Данните, които се съдържат в болничните листове, се предават на НОИ от лекарите и се въвеждат от тях, като преминават през формален и логически контрол и се съхраняват, след което болничният лист се отпечатва, подписва и подпечатва с печата на лечебното заведение и се връчва на лицето. Приложение № 3 към Наредбата съдържа образец на болничен лист, а диагнозата на заболяването е задължителен реквизит. Тук възниква въпросът по практическото прилагане на Регламента и няма ли противоречие на нормативната ни уредба с принципните положения, които новата правна рамка за защита на личните данни въвежда. От 25 май тази година данните, които се обработват трябва да бъдат ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват.

За да бъде законосъобразно обработването на лични данни, в действителност е необходимо поне едно от условията, визирани в чл. 6, параграф 1, букви „а“ до „е“ от Регламента да е налице. Въпросът за личните данни, които присъстват в болничните листове обаче не се свежда единствено до наличието или липсата на нормативно уредено основание за обработване. Трябва да бъде отчетен факта, че изискването на Наредбата за посочване на диагноза противоречи на принципите на Регламента за свеждане на данните до минимум и имаме необходимост от инициатива de lege ferenda, така че да се постигне съответствие на подзаконовите нормативни актове с принципните положения на защитата на данните.

Съгласно добрите практики на останалите държави-членки на Европейския съюз, работодателите имат право да знаят как ще се осъществи продължаването на работния процес при наличието на отсъствие от работа и трябва да има установен механизъм, който да позволява да се провери дали служителят е наистина болен, но това не включва непременно данни за диагноза и здравословно състояние, които са чувствителни по смисъла на Регламента, който в чл. 30 въвежда и задължение за водене на регистър на дейностите по обработване, когато то включва специални категории лични данни. В този смисъл всички работодатели в България обработват специални категории лични данни и са длъжни и да водят регистър на дейностите си.

Притежател на интернет връзка е отговорен за нарушени авторски права, дори и друг да я е ползвал

Притежателят на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права чрез обмен на файлове, не може да бъде освободен от отговорност само защото е посочил член на семейството си, който е имал възможност за достъп до тази връзка. Това постанови Съдът на Европейския съюз по казус от Германия.

Местна издателска къща е завела дело в Областния съд в Мюнхен срещу Михаел Щроцер. Тя иска обезщетение след като аудиокнига, за която притежава авторските права, е споделена за изтегляне с неограничен брой потребители на платформа за обмен на файлове (peer-to-peer) чрез притежаваната от Щроцер интернет връзка. Мъжът отрича самият той да е нарушил авторските права. Той твърди, че достъп до въпросната връзка са имали и родителите му, които обитават същото жилище. Но не е съобщил по-конкретни подробности за начина на използване на интернет връзката от страна на родителите му.

Според Областния съд в Мюнхен от практиката на Федералния върховен съд следва, че с оглед на основното право на закрила на семейния живот такава защита е достатъчна, за да се изключи отговорността на Щроцер. Затова съдът в Мюнхен се е обърнал към СЕС с искане да разтълкува разпоредбите на правото на съюза за защитата на правата върху интелектуална собственост.

С постановеното днес решение съдът в Люксембург отговаря, че правото на ЕС не допуска национално законодателство (като разглежданото в случая, както е тълкувано от компетентния национален съд), според което притежателят на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством обмен на файлове, не може да бъде подведен под отговорност, ако посочи член на семейството си, който е имал възможност за достъп до същата връзка, без обаче да съобщи по-конкретни подробности за момента и начина на използването ѝ от този роднина.

Според СЕС в случая трябва да бъде намерено справедливо равновесие между различни основни права – правото на ефективна съдебна защита и правото на интелектуална собственост, от една страна, и правото на зачитане на личния и семейния живот, от друга.

Повече подробности по темата четете тук.

Четирима нови съдии встъпват в длъжност в Съда на Европейския съюз

Четирима нови съдии встъпват в длъжност днес на тържествено заседание на Съда на Европейския съюз.

На церемонията ще бъде подновен и мандатът на осем от действащите съдии, сред които е и Александър Арабаджиев. Заедно с него през следващите шест години правораздавателната си дейност в съда в Люксембург ще продължат Jean-Claude Bonichot, Thomas von Danwitz, Carl Gustav Fernlund, Egils Levits, Constantinos Lycourgos, Jiří Malenovský и Alexandra Prechal.

До 2024 г. е и мандатът на новите четирима в СЕС. Те са Lucia Serena Rossi, която встъпва на мястото на Antonio Tizzano, Irmantas Jarukaitis (на мястото на г-н Egidijus Jarašiūnas), Peter George Xuereb (на мястото на Anthony Borg Barthet)и Nuno José Cardoso da Silva Piçarra (на мястото на José Luís da Cruz Vilaça).

В съда през следващите шест години остават и генералните адвокати Yves Bot и Maciej Szpunar. От днес към тях се присъдиняват двама нови генерални адвокати. Те са Giovanni Pitruzzella и Gerard Hogan.

Новоназначените съдии ще положат клетва на тържествено заседание днес. От съда в Люксембург огласиха кратки професионални биографии на новите попълнения в състава му.

Повече подробности по темата четете тук.

ЕП настоя най-ниската цена да не е водеща при обществените поръчки

Преобладаващото използване на най-ниската цена като основен критерий за възлагане и необходимостта да бъде подкрепено участието на малки и средни предприятия в търговете са сред въпросите, разгледани в доклад, който вчера беше одобрен от Европейския парламент с 534 гласа „за“, 54 „против“ и 15 „въздържал се“, съобщиха от пресслужбата на институцията.

Европейският парламент изрази дълбокото си разочарование от скоростта, с която много държави членки транспонираха директивите за обществените поръчки от 2014 г., както и от многобройните закъснения, и настоява процесът по транспониране да завърши бързо, без повече забавяне.

Евродепутатите поискаха от Европейската комисия да организира по достъпен и удобен за ползване начин ръководствата и другите инструменти, разработени, за да подпомагат държавите членки при прилагането на рамката за обществени поръчки. Парламентът приветства факта, че много държави от ЕС са приели разпоредби за използването на критерии за качество (включително най-добро съотношение цена – качество), и насърчава тяхното систематично прилагане.

При вземането на решения за покупка възлагащите органи трябва да прилагат и други критерии, а не единствено цената или икономическата ефективност, като вземат под внимание качествени, екологични и/или социални аспекти и да имат предвид цялостния жизнен цикъл на продуктите, включително тяхното въздействие върху околната среда, се казва в доклада.

Европарламентът също така насърчи възлагащите органи да си сътрудничат с участниците на пазара, за да разработват новаторски методологии, продукти, произведения или услуги, които все още не съществуват.

Повече подробности по темата четете тук.

СЪДЪТ В ЛЮКСЕМБУРГ: България да уреди как се търси отговорност от държавата за нарушаване на правото на ЕС

България трябва да установи във вътрешния си правов ред процедура, по която да бъде търсена отговорност от държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз. Това е един от изводите в едно от най-чаканите решения по преюдициални запитвания, отправени от български съд до Люксембург (решението прочети тук).

Заради него от година и половина е спряно и съвместното тълкувателно дело №2/2015 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, което трябва да отговори на два основни въпроса: кои съдилища у нас – общите или административните, са компетентни да гледат дела за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и по кой ред – Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), трябва да го правят.

В решението си Съдът на ЕС не дава отговор дали върховните съдии трябва да предпочетат ЗОДОВ, или ЗЗД за осъществяване на отговорността за държавата от вреди, причинени от нарушаване на правото на съюза. Той обаче на първо място заявява, че тъй като процедурата и компетентният орган в този случай не са уредени от правото на ЕС, то това трябва да бъде направено от българския законодател.

Повече подробности по темата четете тук.

Решение на Съда на ЕС относно вредите от забавеното изплащане на гарантираните средства по разплащателна сметка в КТБ

Решение на Съда на ЕС по дело С-571/16 (запитване от Административен съд – Варна)

04 октомври 2018

Съдът на ЕС постанови на 4 октомври 2018 г. своето решение по преюдициалното запитване, отправено от Административен съд – Варна, относно вредите от забавеното изплащане на гарантираните средства по разплащателна сметка в КТБ, които са станали неналични, и отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Еврпоейския съюз.

Диспозитива на решението на Съда на ЕС по дело С-571/16 можете да видите тук.

Председателят на КПКОНПИ очаква вълна от отрицателни становища до СЕС по преюдициалното запитване на СГС

Преюдициалното запитване на съдия Катерина Енчева от Софийския градски съд (СГС) до Съда на Европейския съюз (СЕС), което осигури замразяване на делото по иска на Антикорупционната комисия за „гражданска конфискация“ на имущество и активи за над 2,2 млрд. лв. на укриващия се от правосъдието фараон Цветан Василев, е неоснователно и може да доведе до негативни последици за европейското право. Това становище защити в интервю за Нова телевизия Пламен Георгиев, председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Георгиев поясни, че Комисията, правителството и синдиците на КТБ са излезли с позиции пред СЕС, че питането на СГС е неоснователно, защото то противоречи на философията на Закона за гражданската конфискация, който позволява отнемане на имущество, без значение на изхода по наказателно производство срещу обекта на иска.

Пламен Георгиев очаква позицията на българската държава да получи подкрепа и от други страни членки на ЕС като Ирландия, Великобритания, Словакия и Словения. Той припомни, че и Германия е въвела миналата година процедура за „гражданска конфискация“ при наличието на данни за престъпления, свързани с организираната престъпност и прането на пари. „С това питане (на съдия К.Енчева-бел.ред.) рискуваме да прекъснем едни процеси, които текат в Европа за въвеждане на гражданска конфискация“, обясни Георгиев.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив