СЕС: Разходите за платено поръчителство по бързите кредити влизат в ГПР

Практиката на фирмите за бързи кредити да изискват поръчител по кредита и ако клиентът не може да си намери, поръчител да става свързана с кредитора фирма, за което длъжникът плаща значително възнаграждение, понякога надхвърлящо и размера на заема, беше подложена на детайлен анализ от Съда на Европейския съюз (пълния текст на решението виж тук).

Това стана по искане на съдията от Софийския районен съд (СРС) Андрей Георгиев, който преди почти две години постави пред съда в Люксембург 12 въпроса за нея.

Става дума за случаите, в които фирмите за бързи кредити изискват поръчител като условие за отпускане на кредита или за бързото му отпускане. Поръчителят пък е дъщерно дружество на фирмата за бързи кредити и получава възнаграждение, което е от 75% до над 100% от общата сума, която трябва да се плати по кредита. А цената за поръчителството се плаща на датите на падежите на вноските по кредит. Пред Съда на ЕС съдия Георгиев изтъкна, че от практиката си има основателни съмнения, че договорите за поръчителство се сключват най-вече, за да се заобиколи законовото ограничение ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва.

С решението си СЕС дава задължително тълкуване на основните моменти, свързани с възможността на съдилищата да преценяват дали с договорите за поръчителство се нарушават правата на потребителите. Съдът постанови, че разходите за поръчител в този случай водят до увеличаването на общия размер на дълга и следователно влизат в годишния процент на разходите (ГПР), а когато в ГПР на договор за потребителски кредит не са посочени всички изисквани от Директивата относно договорите за потребителски кредити разходи, е допустимо обявяването му за нищожен (което води до връщане само на главницата, без да се дължат лихви и разноски).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 7 от 24.01.2025 г.

Държавен вестник, брой 7 от 24.01.2025 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

Има още

Полезно в ДВ (бр. 7 от 24.01.2025 г.)

В новия 7-ми брой на „Държавен вестник“ е обнародван Закон за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – съфинансиране по фондовете на Европейския съюз 2021 – 2027 (СПЗ)“, подписан за Европейската инвестиционна банка на 9 декември 2024 г. в Люксембург и за Република България на 12 декември 2024 г. в София.

Обнародва се Наредба за допълнение на Наредба № РД-02-20-2 от 2021 г. за определяне на изискванията за достъпност универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията.

С наредбата се определят техническите изисквания за достъпност на морските плажове, определени като достъпни морски плажове, за хора с увреждания по реда на чл. 7а от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

В текущия брой се обнардова Постановление № 7 от 23 януари 2025 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г.

СЕС установи сериозни проблеми в чл. 423 НПК и даде указание на съдиите как да действат

Съдът на Европейския съюз (СЕС) установи сериозни проблеми в някои изисквания на чл. 423 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който урежда производството за възобновяване на наказателни дела по искане на задочно осъдените (пълния текст на решението виж тук).

СЕС не се произнася с диспозитив, че правната уредба в България противоречи на правото на съюза, но дава недвусмислено тълкуване на Директива 2016/343 (относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство), в което проблемите са категорично изведени, както и указания на съдиите как да действат.

Основният от тях е правилото на чл. 423, ал. 3 НПК, че „производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини“.  „Следва да се приеме, че такова задължение за лично явяване може да направи прекомерно трудно упражняването на „правото на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита, в съответствие с член 9 от Директива 2016/343, посочено в член 8, параграф 4 от нея“, заявява СЕС.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Отнемането на коли от пияните и дрогираните шофьори стигна и до съда в Люксембург

Проблемите с приложението на новите текстове от Наказателния кодекс (НК), свързани с отнемането на коли на пияни или дрогирани шофьори, вече стигнаха и до Съда на Европейския съюз (СЕС), съобщава Лекс.бг.

Това стана, след като съдия Милена Хазарян от районния съд във Велики Преслав отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург във връзка с приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК, тъй като е на мнение, че задължителното отнемане на колата в такива случаи може да е в нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС) и в противоречие конкретно с принципа за пропорционалност в Хартата на основните права на ЕС. Освен това според съдията от Велики Преслав, нарушение на правото на ЕС може да има и когато националното право допуска производството за отнемане на автомобил да се развие без участието на трети лица, които също са негови собственици.

Преюдициалните въпроси

  1. Приложими ли са Директива 2024/1260/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно възстановяването и конфискацията на активи, както и Хартата на основните права на Европейския съюз, или Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, в случаи на извършени престъпления по транспорта, след употреба на алкохол и/или наркотични вещества?
  2. При евентуален положителен отговор на първия въпрос, представлява ли МПС-то, средство за извършване на престъплението, съобразно дефиницията на чл.З, ал.З от Директива 2024/1260/ ЕС?
  3. При евентуален положителен отговор на втория въпрос, при отнемането на моторното превозно средство, приложим ли е принцип[ът] на пропорционалността, съобразно чл. 49 и чл. 52 от ХОПЕС?
  4. Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК на Р[епублика] България, даваща възможност да бъде отнето в полза на държавата моторно превозно средство, което е послужило за извършване на престъпление, или да се присъди паричната му равностойност, ако част от собствеността на моторното превозно средство принадлежи на лице, различно от лицето, извършило престъплението, без за това трето лице да съществува възможност да бъде конституирано като страна в това производство и да му бъде осигурен пряк достъп до правосъдие?
    Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ЕС модернизира транспортната инфраструктура с 2.5 милиарда евро

Крайният срок за подаване на проектни предложения и от България е 25 януари 2025 г.

Поканите за проектни предложения по Механизма за свързване на Европа – Транспорт (CEF), за 2024 г. предоставят 2.5 милиарда евро за подобряване и модернизиране на транспортната инфраструктура, информира Йоана Огнянова – старши консултант в екипа за „Инвестиции, иновации и възможности за безвъзмездно финансиране“ на „Делойт България“ в Capital.bg. Тези инициативи имат за цел да подкрепят трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) в съответствие с целта на ЕС за постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Разполагаемият бюджет по поканите на CEF е разделен на два пакета – общ и кохезионен. Важно е да се отбележи, че всички дружества – публични или частни, установени в България, имат право да кандидатстват и по двата пакета. Единственото условие е, че трябва да имат получено писмо за подкрепа от Министерството на транспорта и съобщенията.

Кохезионният пакет покрива до 85% от допустимите разходи. Финансирането по общия пакет варира от 30% до 50% на проект в зависимост от конкретната тема. Единствено темата за внедряването на Европейската система за управление на железопътния трафик (ERTMS) се базира на възстановяване на средства чрез фиксирани единични суми.

Поканата не поставя ограничение за максималната безвъзмездна сума за един проект, като кандидатите се насърчават силно да предлагат проекти с грант от поне 1 милион евро, за да се гарантира ефективно използване на средствата от ЕС. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 25 януари 2025 г.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg.

Общи изисквания

От 1 януари 2025 г. България е в Шенген и по суша

България и Румъния официално стават пълноправни членове на Шенгенското пространство от 1 януари 2025 г. Това реши окончателно Съветът по правосъдие и вътрешни работи на страните от Европейския съюз след обсъждане на състоянието на Шенгенското споразумение, съобщи Унгарското председателство на Съвета на ЕС.

„Това е голяма победа за България, Румъния и цяла Европа“, коментира Унгарското председателство.

Според изчисления на Министерството на икономиката, положителният ефект за българската икономика от пълноправното членство ще е 1,2 млрд. лева, като над 450 млн. лева ще са спестените разходи на бизнеса на превозвачи, производители и износители.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

СЕС решава допустимо ли е цените на мобилните оператори да се индексират само нагоре, а неустойките им да са цял „пакет“

Допустимо ли е мобилните оператори да вдигат цените, когато индексът на потребителските цени расте, но не и да ги намаляват, когато той пада? А допустимо ли е, когато искат да прекратят договорите си, потребителите да дължат цял „пакет“ неустойки – не само три стандартни такси, но и връщане на т. нар. отстъпки, които са получили при сключването им?

Отговорите на тези въпроси, които поставят клиентите на мобилните оператори у нас, вече не зависят само от българските власти, а от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той ще им отговори с решение по дело С-821/2024 г., което ще е задължително за всички и ще сложи край на част от съмненията на потребителите, че са ощетени от пазар с олигополна структура и без ефективна конкуренция. Това ще стане по преюдициално запитване от съдията от Софийския районен съд (СРС) Димитър Демирев.

Както е известно, до момента българските власти или не са предприемали мерки срещу тези клаузи в общите условия на мобилните оператори, или не са постигнали успех.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Ефектът „Шенген“: какво се променя с пълното членство

Границите ще бъдат отворени на 1 януари 2025 г., но инфраструктурата не е в състояние да поеме целия трафик

На 12 декември тази година в Брюксел България и Румъния най-после очакват положителен вот от страните – членки на ЕС, за присъединяване към шенгенското пространство и по суша.

Двете страни чакат наистина дълго. В продължение на повече от десетилетие редица държави имаха своите съображения защо България и Румъния не са готови да защитават външните граници на блока, често напълно основателни. Темата се свързваше с борбата с организираната престъпност, върховенството на правото.

Границите няма да се отворят напълно веднага. Тази, която най-вероятно първа ще бъде вдигната, ще е най-важната за българските (и румънските) туристи – с Гърция. Очакванията са, че пътуването за леки коли, както и за камиони на юг ще бъде свободно още на 1 януари. От Агенция „Митници“ коментираха за „Капитал“, че при пълноправното приемане в Шенген „няма да има проверки, които да затрудняват трафика на самите граници“, а тежкотоварните автомобили ще бъдат инспектирани допълнително при нужда във вътрешността на страната.

На север проверките ще останат още поне половин година. Директорът на „Гранична полиция“ Антон Златанов вече обясни, че граничният контрол на границата с Румъния ще е частичен (ще се базира на анализ на риска), и допълни, че такива филтри са сложили и доста европейски страни.

Най-сложно ще бъде на турската граница, която се превръща в шенгенската бариера пред де факто Близкия изток, Африка и Азия. Агенцията на ЕС за охрана на границите Фронтекс ще утрои силите си в България. Техническата подготовка за разширяване на външните граници – с детектори за движение, термовизионни камери, детектори, патрулни кораби и превозни средства с повишена проходимост – вече се подкрепя от Европейската комисия със 130 милиона евро.

Повече подробности по темвата четете в Capital.bg

Удължава се срокът за подбор на кандидати за нов член на България на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание към Съвета на Европа

До 22 ноември 2024 г. се удължава срокът на процедурата за подбор на кандидати за нов член на Република България на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание към Съвета на Европа, информира Министерството на правосъдието.

За повече информация за обявения конкурс можете да посетите официалната страница на Министерство на правосъдието на адрес:

https://www.justice.government.bg/home/index/3db73f45-438f-4d68-a1f2-5889ac31b892