Кьовеши поиска допълнителна информация за 7 от нашите делегирани прокурори

Кьовеши поиска допълнителна информация за 7 от нашите делегирани прокурори

Eвропейският главен прокурор Лаура Кьовеши е поискала допълнителна информация за 7 от излъчените от България делегирани прокурори. Това е станало с писмо, получено в Министерството на правосъдието в края на миналата седмица, като информацията беше потвърдена от източници от Висшия съдебен съвет, съобщава сайтът Правен свят.

По регламент обаче, делегираните прокурори във всяка страна, която се е присъединила към новосъздадената институция може да са само двама, но от България Кьовеши поиска 10 представители. В този смисъл няма пречка Европейската прокуратура да заработи у нас и с тримата, спрямо които не се иска допълнителна информация.

Според сайтът Euractiv тримата oт магистратите, за които се искат повече данни, са Вероника Трифонова, Божидара Димова и Венцислав Фердинандов. Основният мотив на Кьовеши да поиска допълнителна информация е, че част от делегираните прокурори досега са работили като следователи и затова не можели да поддържат обвинението в съда. При самото изслушване обаче, един от най-задаваните въпроси към кандидат-следователите беше за обвинението в съда и писането на обвинителни актове. Другото възражение на европейската прокуратура било, че някои от делегираните прокурори нямали дълъг стаж, а идвали от районни прокуратури. На изслушването пред Прокурорската колегия се явиха 31 кандидати, като на 13 февруари бяха избрани 10. Магистратите, които до момента са приети безкритично от Европейската прокуратура, са Светлана Шопова – Колева, Бойко Калфин и Димитър Беличев.

Повече подробности по темата четете тук.

АПИС организира безплатен уебинар по въпроси от областта на международното частно право

 На 21.01.2021 г. от 10:00 ч. ще се състои уебинар, на който ще бъдат обсъдени актуални въпроси от областта на международното частно право (МЧП). Събитието се организира от АПИС като част от дейностите в рамките на международния проект InterLex, съфинансиран от Европейския съюз по Програма „Правосъдие“ и с фокус върху проблемите на МЧП, свързани с интернет и дигиталната икономика.
 Лектор:
Доц. д-р Васил Пандов – преподавател по МЧП в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и научен консултант на българския екип по проекта.
 Програма на уебинара:
– Представяне на международния проект InterLex и неговата онлайн платформа в областта на МЧП
– Проблеми на МЧП и поведението в интернет среда: предизвикателства пред съдебните органи и страните – потребителски договори, интернет деликти
– Брекзит и последиците за МЧП в отношенията между субекти от България и от Обединеното кралство – с акцент върху възможностите за избор на компетентен съд и проблеми на приложимото материално право.
 Участието в уебинара е безплатно, като се изисква единствено предварителна регистрация на следния адрес: https://events.apis.bg/default.aspx?sid=289&dcode=998
 Регистрираните участници ще получат линк за достъп до виртуалната зала на семинара в платформата Zoom и ще имат възможност да задават въпроси след като приключи съответната лекция. Следва да се има предвид, че виртуалната зала е ограничена до 100 участници. Останалите желаещи ще могат да проследят семинара на живо във Фейсбук страницата на АПИС https://www.facebook.com/events/679219519420821, но без възможността да участват в дискусиите.
 За допълнителна информация за уебинара: тел. 02/980-48-27 и 02/923-98-00.
 Повече за проекта и за платформата InterLex ще намерите тук: https://apis.bg/…/InterLex_Project&Platform…
 Онлайн платформата InterLex е свободно достъпна на: https://interlex-portal.eu/bg/index.html

Чл. 242, ал. 8 от българския НК противоречи на правото на ЕС, реши съдът в Люксембург

Национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на квалифицирана контрабанда, когато то принадлежи на трето добросъвестно лице, противоречи на правото на Европейския съюз. Това постанови Съдът на ЕС по преюдициално запитване на Пловдивския апелативен съд за това дали чл. 242, ал. 8 от Наказателния кодекс противоречи на правото на съюза (пълния текст на решението на СЕС виж тук), съобщава сайтът Лекс.бг.

Разпоредбата предвижда: Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението“.

Тя вече беше критикувана от Европейския съд по правата на човека (виж решението по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. срещу България тук), а сега директно беше обявена за противоречаща на правото на ЕС от съда в Люксембург.

Повече подробности по темата четете тук.

Питат Съвета на Европа за даренията на Джордж Сорос и Бил Гейтс

Средства, дарения, финансиране, милиони и милиарди евро за неясни цели и при неясни условия, раздадени от две частни организации, се превръщат в „гореща тема“ за Европа. При какви условия и защо Съветът на Европа получава дарения от милиони евро от фондацията на мизантропа Джордж Сорос „Отворено общество“ и от милиардера Бил Гейтс, през Microsoft? Този важен, но и показателен за зависимостите и обвързаностите между частни лица с неограничени възможности и интересите на всички държави членки на Европейския съюз въпрос се оказа отправен до Комитета на министрите от члена на Парламентарната асамблея към Съвета и част от депутатите от Европейската народна партия (ЕНП) Barna Pál Zsigmond от Унгария.

Депутатът подчертава, че въпреки че Съветът на Европа е политическа международна организация, той получава частно финансиране. Според данните за доброволните вноски, публикувани на официалния уебсайт на Съвета на Европа, двете основни частни финансиращи лица са „Отворено общество“ на Джордж Сорос и компанията Microsoft на Бил Гейтс, които са дарили съответно 1 527 466,67 евро между 2004 и 2013 г. и 967 078,07 евро между 2006 и 2014 г. на организацията. Публичните документи не посочват условията и целите, при които са направени тези плащания. По тази причина унгарецът отправя официално въпроса на 18 ноември 20202 г. към Комитетът на министрите, искайки  да се ​​уточни използването на тези средства, правната рамка, базата на която те са постъпили, както и да се оповестяват публично всички документи, свързани с тяхното плащане. Отговорът все още не е ясен, но ще бъде прелюбопитен особено на фона на добре известните опити на милиардери като Сорос и Гейтс да прокарват собствените си идеологии и частни интереси на полето на ЕС, което все по-прогресивно започва да заплашва стабилността на самия Съюз и да крие опасността от подмяната на ценностите в цялата общност.

Повече подробности по темата четете тук.

СЕС ще поправя български абсурд – шофирането с отнета книжка е и престъпление, и нарушение

И престъпление, и нарушение – допустимо ли е подобно правно положение? Отговорът на този въпрос се очаква от Съда на Европейския съюз (СЕС).

Състав на Софийския апелативен съд (САС) отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург, защото не само че текстовете за деянието в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Наказателния кодекс (НК) са напълно идентични, но и защото няма никакви критерии, по които да се степенува обществената опасност така, че МВР, прокуратурата и съдът да могат да преценят кога то е нарушение и кога престъпление.

А липсата на критерии води до противоречива съдебна практика.

Затова сега състав на САС, стъпвайки на принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието, пита съда в Люксембург: „Допуска ли национална правна уредба, която за едно и също деяние – управление на моторно превозно средство, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, предвижда едновременно административна и наказателна отговорност, без да има критерии, които да позволяват обективно разграничаване на двата вида отговорност?“ 

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС с 5 въпроса до съда в Люксембург за необичайно ниските оферти по обществени поръчки

Върховният административен съд (ВАС) отправи ключово запитване до Съда на ЕС, решението по което ще засегне много от обществените поръчки, които се обявяват в България. То е свързано с преценката на възложителя дали е изправен пред необичайно ниска оферта.

Информацията за преюдициалното запитване е представена така, както беше съобщена от съда, тъй като делото, по което е отправено то, е секретно и затова пълният текст на определението по него с всички мотиви на съдебния състав не са достъпни.

Причината за секретността е, че е по делото за обществената поръчка за избор на изпълнител за издаване на новите лични документи. Делото във ВАС е по жалба на „Веридос ГмбХ“  – един от двамата германски икономически оператори, участвали в процедурата, като дружеството обжалва решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от юни 2020 г.

С него КЗК е оставила без уважение, като неоснователна, жалбата на дружеството срещу решението на зам.-министър на вътрешните работи за обявяване на класирането и определяне на изпълнител на обществена поръчка. Тя е с предмет „Проектиране, изграждане и управление на система за издаване на български лични документи поколение 2019“.

Повече подробности по темата четете тук.

Конституционният съд отмени следенето на телефоните на неспазващите карантина

Правото на личен живот не е привилегия само за спокойни времена, заяви КС

Конституционният съд (КС) отмени въведената заради епидемията от COVID-19 възможност на службите да проследяват телефоните на хора, които не спазват задължителната карантина и изолация. Решението е взето с 10 гласа, а на особено мнение са останали Павлина Панова и Анастас Анастасов.

Скоро след обявяването на извънредното положение бяха направени промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), с които (в чл. 251б) беше предвидено, че данните с които се установяват ползваните клетки от мобилните телефони трябва да се пазят 6 месеца и „за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение“.

Право да искат справка за тях беше дадено на Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР. Достъпът им се предоставя незабавно, а те след това трябва да уведомят председателя на съответния районен съд. Той пък пост фактум трябва с разпореждане да потвърди извършените действия. Ако обаче откаже да го направи, данните за клетките, през които е минал мобилният телефон на поставения под карантина, трябва да бъдат унищожени.

След приемането на промените в ЗЕС те незабавно бяха оспорени от депутати от БСП.

В решението си (пълния му текст виж тук) КС анализира не само своите предишни произнасяния по ЗЕС, но стъпва и на серия от решения на Съда на ЕС, в които се обсъжда проследяването на трафичните данни.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС: това, че държавата не може да си събере глобите, не е основание да спира хора на границата

Върховните съдии наредиха на МВР да прекрати безусловно проверките за неплатени и невръчени актове на пунктовете с Гърция

Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по връчване на електронни фишове и на наказателни постановления, издадени въз основа на Закона за движението по пътищата, както и да събира вземанията си по тях, по никакъв начин не може да бъде основание за възпрепятстване на правото на напускане на страната. Това заяви Върховният административен съд (ВАС) и нареди на МВР безусловно да прекрати проверките на граничните пунктове „Кулата-Промахон“ и „Илинден-Ексохи“ (пълния текст на определението виж тук).

Именно те бяха атакувани от Иглика Брусева, която чрез адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко.“ заведе три дела срещу въведените това лято проверки на границата за неплатени глоби и невръчени фишове и актове. Произнасянето на съдилищата по тях ще е от значение за всички граждани, тъй като от проверките по границите страдат не само неизрядните водачи, но и хората, които нямат нарушения на пътя или пък са платили задълженията си към КАТ, защото чакат с часове на опашки по пунктовете докато граничните полицаи правят проверки на колите и шофьорите.

Днес ВАС се произнесе окончателно по едно от делата – това, с което (на основание на чл. 250 АПК) беше поискано преустановяване на неоснователни действия на администрацията, а именно извършването на проверките на „Кулата“ и „Илинден“.

Изложените от върховните съдии Соня Янкулова (председател на състава), Весела Андонова (докладчик) и Полина Богданова мотиви са напълно относими за извършването на подобни проверки от МВР на който и да е било граничен пункт, защото стъпват на правото на Европейския съюз и Конституцията и на трайната практика на Конституционния съд и съдилищата в Страсбург и Люксембург.

Повече подробности по темата четете тук.

Мобилните оператори не трябва да събират лични данни с предварителни отметки за съгласие

То трябва да е изрично дадено от клиента, постанови съдът в Люксембург

В договорите на мобилните оператори с клиентите не трябва да има предварителни отметки, че те са дали съгласие за обработване на личните им данни.

Това става ясно от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург по запитване от градския съд в Букурещ, свързано с практика на румънския мобилен оператор „Orange România“.

Преди две години националният орган за надзор върху обработването на лични данни в Румъния е глобил „Orange România“, защото операторът събирал и съхранявал копия от документите за самоличност на своите клиенти без тяхното изрично съгласие.

Практиката му била при сключване на договори с клиентите, в тях да е вписана клауза, че те са информирани и са се съгласили със събирането и съхраняването с идентификационна цел на копия от документите им за самоличност. Полето за тази клауза било предварително отметнато от администратора на лични данни преди подписването на договора.

За това съдът в Букурещ е поискал от СЕС да уточни при какви условия може да се счита, че е налице надлежно съгласие на клиентите за обработване на личните им данни.

В решението си от днес съдът в Люксембург категорично заявява, че съгласието на субекта на данни трябва да бъде свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено.

„В това отношение няма надлежно дадено съгласие в случай на мълчание, предварително отметнати полета или липса на действие“, посочва съдът. В решението си СЕС разяснява, че тъй като клиентите не са слагали лично отметката в полето за събиране и съхраняване на копия от документите им за самоличност, обстоятелството, че това поле е отметнато, не може да се приеме за изрично заявено съгласие.

Повече подробности по темата четете тук.

Нова европейска финансова практика – октомври 2020 г.

Нови решения

дело С-331/19 от 01 октомври 2020 година

 

Данък върху добавената стойност – Възможност държавите членки да прилагат намалена ставка на ДДС за някои доставки на стоки и услуги – Продукти, чиято доставка се облага с намалена ставка на ДДС – Понятия „Хранителни продукти за човешко потребление“ и „Продукти, нормално използвани като добавки на хранителни продукти или като заместители на хранителни продукти“ – „Афродизиаци“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Данъчни въпроси. Намалени ставки. Продукти за стимулиране на либидото. „Афродизиаци“.

Понятия „Хранителни продукти за човешко потребление“ и „Продукти, нормално използвани като добавки на хранителни продукти или като заместители на хранителни продукти“.

Спор по повод прилагането на предвидената за хранителните продукти намалена ставка на данъка върху добавената стойност към продукти, които се предлагат на пазара и се използват като афродизиаци, състоят се предимно от компоненти от растителен или животински произход и се приемат през устата.

дело С-405/19 от 01 октомври 2020 година

Данък върху добавената стойност – Право на приспадане на платения данък по получени доставки – Услуги, които са от полза и за трети лица – Наличие на пряка и непосредствена връзка с икономическата дейност на данъчнозадълженото лице – Наличие на пряка и непосредствена връзка с една или повече извършени доставки

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Разходи, направени от данъчнозадължено лице, строителен инвеститор, за рекламни и административни услуги и за брокерски комисиони при продажбата на апартаменти, които ползват и трето лице. Това обстоятелство не е пречка данъчнозадълженото лице да може изцяло да приспадне платения ДДС.

Когато данъчнозадължено лице има възможност да прехвърли част от направените разходи на ползващото ги трето лице, това обстоятелство се отразява на правото на данъчнозадълженото лице да приспадне данъка във връзка с тези разходи.

Спор по въпроса подлежи ли на приспадане данъкът върху добавената стойност, начислен върху получените доставки на брокерски услуги за недвижими имоти и на рекламни и административни услуги.

дело С-743/18 от 01 октомври 2020 година

Структурни фондове — Нарушение на разпоредба на правото на Съюза, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект — Вреда, нанесена на общия бюджет на Европейския съюз — Обявяване в несъстоятелност на единствения търговски партньор на бенефициера — Понятие „Нередност“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Задължение за извършване на финансови корекции във връзка с нередности. Положение, при което получателят на финансова помощ по ЕФРР не е достигнал равнището на оборот, предвидено в рамките на одобрения за финансиране проект, поради несъстоятелността или прекъсването на дейността на единствения му търговски партньор.

Значение на понятието „нередност“.

Спор относно прекратяването на сключен договор във връзка с отпускането на съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) субсидия поради допуснати сериозни нередности.

съединени дела С-245/19 и C-246/19 от 06 октомври 2020 година

Административно сътрудничество в областта на данъчното облагане – Разпореждане за предоставяне на информация на компетентния орган на държава членка, действащ по получено искане за обмен на информация от компетентния орган на друга държава членка – Лице, притежаващо информацията, чието предоставяне разпорежда компетентният орган на първата държава членка – Данъчнозадължено лице, обект на разследването, по което се прави искането на компетентния орган на втората държава членка – Трети лица, с които това данъчнозадължено лице поддържа правни, банкови, финансови или, по-общо, икономически отношения – Право на ефективни правни средства за защита – „Предполагаема значимост“ на информацията, за която се отнася разпореждането за предоставяне на информация

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Искане за информация, отправено от данъчния орган на друга държава членка. Разпореждане на запитания данъчен орган за предоставяне на информация. Право на защита на данните на задължените да предоставят информацията лица, на данъчнозадължените лица и на други трети лица, които при определени обстоятелства не знаят за разкриването на отнасящите се до тях данни. Наличие на правен способ за защита, който съответните правни субекти могат да използват, за да бъде упражнен ефективен контрол по всички релевантни фактически и правни въпроси и да получат ефективна съдебна защита на правата, гарантирани им от правото на Съюза. Изключване на възможността за обжалване на задълженото да предостави информацията лице, на засегнатото от информацията данъчнозадължено лице и на други засегнати от нея трети лица.

Два спора по повод на две разпореждания на директор на служба „Преки данъци“ съответно до дружество B и до банка A да му предоставят определена информация, тъй като са получени искания за обмен на информация между държави членки.

дело С-235/19 от 08 октомври 2020 година

Данък върху добавената стойност — Освобождаване на застрахователните сделки — Предоставяне на услуги по управление на пенсионните фондове на дружеството за доверително управление от инвестиционните мениджъри — Изключване на каквото и да било обезщетение за риск — Упражняване на застрахователна дейност — Правни субекти, които притежават разрешение — Понятие „застрахователни сделки“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Kвалификацията на услугите по управление на инвестиции с оглед на администрирането на пенсионната схема на дружество за целите на данъка върху добавената стойност. Национална данъчна практика. Освобождаване на застрахователните сделки. По-ранна национална данъчна практика, която прави разграничение между образуванията, получили лиценз за извършване на застрахователна дейност от органи за финансов надзор, и образуванията, които не разполагат с такъв лиценз.

Понятие „застрахователни сделки“.

Иск, предявен относно облагането с данък върху добавената стойност на услуги по управление на пенсионни фондове.

дело С-558/19 от 08 октомври 2020 година

Свободно движение на капитали — Определяне на облагаемия доход на дружествата — Лица, намиращи се в положение на взаимозависимост — Необичайно предимство, предоставено от местен клон на чуждестранно дружество — Коригиране на облагаемите доходи на клона на чуждестранно дружество — Некоригиране на облагаемите доходи в случаите, когато същото предимство е предоставено от неговия клон на местно дружество — Принцип на свободна конкуренция — Ограничение на свободата на установяване — Балансирано разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Национална правна уредба която има за цел да възпрепятства прехвърлянето на печалбите, реализирани в съответната държава членка, извън нейната данъчна юрисдикция чрез сделки, които не отговарят на пазарните условия. Възможност за промяна на квалификацията на банков трансфер на парични средства от местен клон в една държава членка на дружеството майка, местно лице в друга държава членка, като „сделка, от която се получават приходи“, в резултат на което възниква задължение за прилагане на нормите относно цените за трансфер, докато ако същата сделка се осъществява между клон и дружество майка, местни лица в една и съща държава членка, не би могло сделката да се преквалифицира.

Спор между I и Национална агенция за данъчна администрация относно отмяната на издаден от този орган административен данъчен акт, както и на акта за установяване на данъчно задължение, съставен въз основа на посочения акт.

дело С-641/19 от 08 октомври 2020 година

Защита на потребителите – Договор от разстояние – Предоставяне на цифрово съдържание и на цифрови услуги – Право на отказ – Задължения на потребителя в случай на отказ – Определяне на сумата, която трябва да бъде платена от потребителя за доставените услуги преди упражняването на правото на отказ – Изключение от правото на отказ при предоставяне на цифрово съдържание

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Права на потребителите. Пропорционалната сума, която потребителят трябва да плати на търговеца, когато този потребител изрично е поискал изпълнението на сключения договор да започне по време на срока за отказ и се отказва от този договор. Обстоятелства, свързани с пазарната стойност на предоставяната услуга. Преценка дали общата цена е прекомерна предвид цената на услугата, предлагана от съответния търговец на други потребители при същите условия, както и цената на равностойната услуга, предоставяна от други търговци в момента на сключване на договора.

Спор между E в качеството на потребител, и дружество P , относно дължимата на P сума, след като E упражнява правото си на отказ от договора, сключен с това дружество.

дело С-657/19 от 08 октомври 2020 година

Данък върху добавената стойност — Случаи на освобождаване —Доставки на услуги, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване — Изготвяне на експертизи за оценка на потребностите от подкрепа — Данъчнозадължено лице, действащо по поръчка на медицинската служба към осигурителна институция за подкрепа — Субекти, признати за „благотворителни“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Дейност, която попада в обхвата на Директивата за ДДС. Данъчнозадължено лице, което изготвя експертизи на потребността от подкрепа на определени пациенти. Освобождавания за някои дейности от обществен интерес. Признаване на данъчнозадълженото лице за благотворителна организация с условието то действително да е сключило договор със социалноосигурителна институция или институция за социални грижи.

Спор на данъчната администрация с Е по повод освобождаване от данък върху добавената стойност по отношение на доставките на услуги, осъществявани от нея, изразяващи се в изготвяне — в качеството на подизпълнител на медицинската служба към осигурителна каса за подкрепа — на експертизи за оценка на потребностите от подкрепа на осигурените в тази каса лица.

дело С-335/19 от 15 октомври 2020 година

Обща система на данъка върху добавената стойност – Намаляване на данъчната основа на ДДС – Пълно или частично неплащане на цената – Условия, наложени от национална правна уредба за упражняване на правото на намаляване – Условие длъжникът да не е в производство по несъстоятелност или ликвидация – Условие кредиторът и длъжникът да са данъчнозадължени лица по ДДС

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Момент на корекция на приспадането на данък от клиента, когато последният все още не е платил насрещната престация и поради това изобщо не е обложен с ДДС. Национална правна уредба, която за намаляване на данъчната основа на ДДС поставя условие в деня на доставката на стока или на услуги и в деня преди подаването на корекция в справка-декларацията с цел ползване на това намаляване длъжникът да е регистриран като данъчнозадължено лице по ДДС и да не е в производство по несъстоятелност.

Спор на E с министърa на финансите по повод на индивидуални тълкувателни решения, издадени от последния.

дело С-778/18 от 15 октомври 2020 година

Защита на потребителите — Договори за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители — Практики на пакетна продажба — Платежни сметки — Задължение за получаване на доходите на платежна сметка при кредитодателя през определен в договора за кредит срок в замяна на персонализирано предимство — Срок на действие на задължението — Отпадане на персонализираното предимство при закриване на сметката — Понятия „пакетна продажба“, „практика на обвързване“ и „такси“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Платежни услуги във вътрешния пазар. Задължение за кредитополучателя да получава доходите си на платежна сметка при кредитодателя. Национална правна уредба, позволяваща на кредитодателя да обвърже оферта за кредит за недвижим имот с условието в продължение на десет години или за срока на договора за кредит, ако той е по-кратък, всичките доходи от трудова дейност или приравнените на тях доходи на кредитополучателя да бъдат превеждани по платежна сметка при кредитодателя, ако в замяна на това той предостави на кредитополучателя персонализирано предимство.

Понятия „пакетна продажба“, „практика на обвързване“ и „такси“

Спор между сдружение на ползвателите на банкови услуги A и министър на икономиката и финансите относно законосъобразността на декрет, определящ срока, през който кредитодателят може да изисква от кредитополучателя да превежда доходите си от трудова дейност или приравнените на тях доходи по платежна сметка.