България беше осъдена за прекомерни съдебни такси

еспч, страсбург, туркменски дисиденти

Държавата с едната ръка взема каквото е присъдила с другата. Такъв коментар прави Европейският съд по правата на човека в постановеното си вчера осъдително решение срещу България.

В него съдът в Страсбург констатира, че баща и дъщеря, осъдили общината за нелепата смърт на тяхната съпруга и майка, загинала от паднал клон, на практика са били лишени от справедлив съдебен процес. А причината за това е, че обезщетението, което им е присъдено (без лихвите), е по-малко от таксите, които са им събрани по делото.

Според съда в Страсбург в случая е нарушено правото им на справедлив съдебен процес и затова той осъжда държавата да им плати близо 14 700 евро (обезщетение и разноски).

В решението си ЕСПЧ отбелязва, че приложимото българско право за съдебните такси преследва законната цел да финансира съдебната система и да действа възпиращо за завеждането на несериозни искове. Но напомня, че вече е констатирал прекомерност на таксите по дела срещу държавни органи у нас. И подчертава, че вече е заявявал, че правилата за определяне на съдебните разноски трябва да са такива, че да избягват прекомерното натоварване на ищците, когато претенциите им срещу държавата са обосновани. Тъй като е парадоксално, че с налагането на различни такси държавата взема с едната ръка това, което е присъдила с другата, се заявява в решението.

Повече подробности по темата четете тук.

Собственик на сървър на „Читанка“, държан с месеци от прокуратурата, осъди държавата в Страсбург

Собственик на сървър, държан с месеци от прокуратурата без на практика да е послужил за нуждите на водено от нея разследване, осъди държавата в Страсбург (решението виж тук).

Сървърът е иззет напълно законно, но в решението си Европейският съд по правата на човека поставя въпроса за това колко време може да бъде задържан от разследващите и дава своеобразна препоръка в такива случаи те своевременно да копират необходимата им информация и да връщат техниката на собственика ѝ.

Случаят, по който се произнася европейският съд, е от 2010 г., когато по жалба на издателство беше разследван сайтът „Читанка“ (chtanka.info), който представлява виртуална библиотека, на която може да бъдат намерени книги на български език в електронен вид.

На 21 юни 2010 г. след разрешение на съда е иззет сървър на пловдивчанина Лазар Пендов, на който частично се съхранява информация от „Читанка“. На него се хостват и други сайтове, включително и един, собственост на самия Пендов и посветен на японската аниме култура. Мъжът не е разследван по делото и след като на 23 юни 2010 г. е разпитан от полицията, подава искане до Софийската районна прокуратура да му бъде върнат сървърът по реда на чл. 111 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Още тогава Пендов предлага на разследващите да копират информацията, която им трябва и да му върнат сървъра, защото това засяга дейността на много сайтове. Междувременно на 29 юни по делото е възложена експертиза, като е разпоредено вещото лице да копира данните от сървъра. Тя обаче така и не е извършена, защото всъщност се оказва, че случаят с „Читанка“ се разследва в Троян и делото в София е прекратено.

Пендов решава да заведе дело в Страсбург, тъй като смята, че е погазено правото му на собственост и свободата му на изразяване, тъй като отнемането на сървъра на практика е „ликвидирало“ сайта му за аниме. Той е успял да възстанови някаква резервна негова версия, на която само е уведомил потребителите какво се случва със сайта.

Европейският съд по правата на човека постанови, че правата на Лазар Пендов са нарушени. В решението си той констатира, че собствеността му е отнета на законово основание и с легитимна цел, но установява, че продължителният период, в който на практика ненужно е държана от разследващите, е довел до погазване на правата му.

Повече подробности по темата четете тук.

Нова европейска финансова практика – март 2020 г.

Нови решения

дело С-75/18 от 03 март 2020 година

Обща система на данъка върху добавената стойност — Свобода на установяване — Данък върху оборота на телекомуникационните оператори — Прогресивен данък, който засяга в по-голяма степен предприятията, притежавани от физически или юридически лица от други държави членки, отколкото местните предприятия — Ставки на прогресивния данък, приложими за всички данъчнозадължени лица — Размерът на оборота като неутрален разграничителен критерий

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Система на данъка върху добавената стойност. Обвързан с оборота данък, с който се облагат телекомуникационни предприятия. Характер на данък върху оборота. Поставяне на чуждестранни предприятия в по-неблагоприятно положение с прилагането на прогресивна данъчна ставка. Непряка дискриминация. Обосновка на прогресивен данък, базиран на оборота. Недопустимо поставяне на малки предприятия в по-благоприятно положение с прилагането на прогресивна данъчна ставка.

Спор относно плащането на данък върху оборота в телекомуникационния сектор.

дело С-125/18 от 03 март 2020 година

Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Договор за ипотечен кредит — Променлив лихвен процент — Референтен индекс, основан на ипотечните кредити на спестовните каси — Индекс, произтичащ от подзаконова или административна разпоредба — Едностранно въвеждане на такава клауза от продавача или доставчика — Проверка на изискването за прозрачност от националния съд — Последици от констатирането на неравноправния характер на клаузата

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Kлауза от договор за ипотечен кредит, сключен между потребител и продавач или доставчик, в която се предвижда, че приложимият за кредита лихвен процент се основава на един от предвидените в националната правна уредба официални референтни индекси. Прозрачност на договорна клауза в договор за ипотечен кредит, с която се определя променлив лихвен процент, чийто начин на изчисляване се счита за сложен за средния потребител. Информация, свързана с метода за изчисляване на индекса, въз основа на който се изчислява посоченият лихвен процент, и с колебанията на този индекс в миналото и начина, по който същият може да се колебае в бъдеще.

Спор относно клаузата, която е посветена на променливия лихвен процент, служещ за възнаграждение, и се съдържа в договора за ипотечен кредит.

дело С-323/18 от 03 март 2020 година

Свобода на установяване — Система на данъка върху добавената стойност — Данък върху оборота в сектора на търговията на дребно в търговски обекти — Прогресивен данък, който засяга в по-голяма степен предприятията, притежавани от физически или юридически лица от други държави членки, отколкото местните предприятия — Ставки на прогресивния данък, приложими за всички данъчнозадължени лица

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Обвързан с оборота данък, с който се облагат предприятия за търговия на дребно. Поставяне на чуждестранни предприятия в по-неблагоприятно положение с прилагането на прогресивна данъчна ставка. Непряка дискриминация. Обосновка на прогресивен данък, базиран на оборота. Размерът на оборота като неутрален разграничителен критерий. Данъчни възможности на данъчнозадължените лица. Данъчен режим, за чийто дискриминационен ефект може да се заключи просто поради предвидената в него прогресивна ставка, с която на икономически по-мощните лица се възлага по-голяма данъчна тежест.

Спор относно плащането на данък върху оборота в сектора на търговията на дребно в търговски обекти.

дело С-482/18 от 03 март 2020 година

Свободно предоставяне на услуги – Базиран на оборота данък върху рекламните дейности – Задължения, свързани с данъчната регистрация – Принцип за недопускане на дискриминация – Налагане на глобa поради неизпълнение на задължението за регистрация

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Материално данъчно право и данъчно процесуално право. Базиран на оборота данък „реклама“. Различни процедури по регистрация за местни и чуждестранни данъчнозадължени лица. Санкции при неизпълнение на задължението за регистрация.

Спор между дружество и данъчна администрация, по повод на решения, с които тази администрация е наложила на това дружество редица глоби за това, че е нарушило задължението за регистрация, предвидено в унгарското законодателство в тежест на лицата, упражняващи дейност, която подлежи на облагане с данък върху рекламата.

дело С-655/18 от 04 март 2020 година

Митнически съюз – Кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране – Отклоняване от митнически надзор – Лице, отговорно за отклоняването – Титуляр на разрешение за митническо складиране – Санкция за неспазване на митническото законодателство – Задължение да се плати равностойността на липсващите стоки – Кумулиране с имуществена санкция – Понятие „Отклоняване от митнически надзор“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Митнически кодекс на Съюза. Национална правна уредба, съгласно която при кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране, на титуляря на разрешението за митническо складиране се налага имуществена санкция. Национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране е длъжен да плати и равностойността на тези стоки.

Понятие „Отклоняване от митнически надзор“.

Спор между Агенция „Митници“ и Ш по повод санкциите, наложени му като титуляр на разрешение за митническо складиране след кражбата на стоки, за които е отговаряло.

дело С-48/19 от 05 март 2020 година

Обща система на данъка върху добавената стойност – Случаи на освобождаване – Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии – Услуги, предоставяни по телефона – Услуги, предоставяни от медицински сестри и медицински асистенти – Понятие „Предоставяне на медицинска помощ“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Услуги за предоставяне на медицинска помощ, които се извършват по телефона. Допълнителни изисквания за професионална квалификация към предоставящите услугите медицински сестри и медицински асистенти, за да може за въпросните услуги да е приложимо освобождаването, предвидено в Директива 2006/112.

Понятие „Предоставяне на медицинска помощ“.

Спор по повод на отказа на данъчна служба да признае за освободени от данъка върху добавената стойност телефонните консултации по различни здравни въпроси и програмите за съпътстваща помощ по телефона за пациенти с хронични или продължителни заболявания, провеждани от дружество за сметка на публичните здравноосигурителни каси.

дело С-211/18 от 05 март 2020 година

Данък върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Болнична и медицинска помощ — Услуги, предоставяни при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти — Възможност за избор на режим на облагане — Запазване на режима на облагане — Промяна на условията на извършване на дейността — Понятие „сравними социални условия“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Освобождаване от ДДС на медицинските услуги, които се извършват от частни организации, но по сравними правила като тези за публичноправните субекти, извършващи подобни услуги. Принципи на защита на оправданите правни очаквания, на правна сигурност и на данъчна неутралност – освобождаване от ДДС на предоставяните от частна болница услуги за медицинска помощ, вследствие на промяна в условията на упражняване на дейността на тази болница, настъпила след като същата е избрала режима на облагане.

Понятие „сравними социални условия“.

Спор по повод на решението на Данъчна и митническа служба да задължи I да заплати данъка върху добавената стойност, приспаднат във връзка с медицинските услуги, които това дружество е предоставило в периода 2014—2016 г., както и обезщетителни и мораторни лихви.

дело С-679/18 от 05 март 2020 година

Защита на потребителите – Договори за потребителски кредити – Задължение за проверка от кредитора на кредитоспособността на потребителя – Възможност на повдигнатото от потребителя възражение за недействителност на договора да се противопостави изтичането на давностния срок

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Преддоговорна проверка на кредитоспособността на потребителя от страна на кредитора. Задължения на кредитора за предоставяне на информация при сключване на договори. Санкции при неизпълнение. Национална разпоредба, забраняваща на националните съдилища да установяват и санкционират неизпълнение на задължения служебно или по възражение на потребителя след изтичането на преклузивен или давностен срок.

Спор по повод искане за плащане на дължими суми по договор за кредит, който дружество е предоставило.

дело С-94/19 от 11 март 2020 година

Данък върху добавената стойност – Възмездна доставка на услуги – Командироване на персонал от дружество майка в дъщерното му дружество – Възстановяване от страна на дъщерното дружество до размера на направените разходи

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Облагаеми сделки. Национална правна уредба, въз основа на която не се считат за релевантни за целите на ДДС наемането или командироването на персонал на дружество майка в дъщерното му дружество, извършвани срещу възстановяването само на разходите за тях.

Спор, страни по който са S и данъчна администрация по повод на приспаданията, направени от S на ДДС, платен върху сумите, възстановени на неговото дружество майка за командироването на управител.

дело С-511/17 от 11 март 2020 година

Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Договор за кредит в чуждестранна валута — Служебна проверка от националния съд на неравноправния характер на съдържащите се в договора клаузи — Вземане предвид на всички останали клаузи на договора при преценката на неравноправния характер на оспорената клауза

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Задължение на националния съд да разглежда служебно (ex officio) неравноправни клаузи в потребителските договори. Принципът ne ultra petita, съгласно който съдът не трябва да се произнася извън исканията на страните. Преценката на неравноправния характер на договорната клауза, на която се основават исканията на потребител, следва да се вземат предвид всички останали клаузи на договора.

Спор по повод на неравноправния характер на някои клаузи, съдържащи се в договор за ипотечен кредит в чуждестранна валута.

дело С-103/18 от 19 март 2020 година

Рамково споразумение за срочната работа — Неспазване от работодателя на законовия срок, определен за окончателното заемане на длъжност, която е временно заета от работник на срочен трудов договор — Имплицитно продължаване на трудовото правоотношение всяка година — Заемане на същата длъжност от работник на срочен трудов договор в рамките на две последователни назначения — Мерки, насочени към предотвратяване и евентуално към санкциониране на злоупотребите, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения — Процедури за подбор за окончателно заемане на длъжностите, временно заети от работници на срочен трудов договор — Понятие „обективни причини“, обосноваващи подновяването на последователни срочни трудови договори или правоотношения — Понятие „последователни срочни трудови договори или правоотношения“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Социална политика. Използване на срочни трудови правоотношения за задоволяване на нуждите от персонал. Последователни срочни трудови договори в сектора на общественото здравеопазване. Мерки за санкциониране на злоупотребата при използването на срочни трудови договори. Преобразуване в нормативно установен трудов договор за неопределено време. Конкретно разглеждане, което разкрива, че последователното подновяване на срочни трудови правоотношения цели да задоволи постоянни и трайни нужди на работодателя в областта на персонала. Предоставяне на работника на обезщетение, равностойно на плащаното при незаконно уволнение. Приложимост на Рамковото споразумение за срочната работа, независимо от обстоятелството, че работникът се е съгласил с последователните подновявания на срочните договори. Липса на задължение на националните юрисдикции да оставят без приложение несъответстваща национална правна уредба. Правомощия на националния съд. Понятие „обективни причини“, обосноваващи подновяването на последователни срочни трудови договори или правоотношения. Понятие „последователни срочни трудови договори или правоотношения“.

Два спора във връзка с признаването на лица като част от постоянния персонал с нормативно установен статут или, при условията на евентуалност, като служители в публичната администрация със сходен на този персонал статут, спрямо които се прилагат принципите на стабилност и несменяемост

БНБ определя до дни критериите за „кредитна ваканция“

БНБ определя до дни критериите за „кредитна ваканция“

Европейският банков орган (ЕБО), в чийто Съвет на надзорниците е и БНБ, подкрепя инициативите за целенасочени и временни мораториуми (публични или частни), приемани на национално и общоевропейско равнище, които спират или отлагат плащания по банкови кредити.

За предприеманите мерки за противодействие на COVID-19 съобщи и Българската народна банка, която участва в обсъждането на ефектите върху банковите системи в Европейския съюз.

На последните консултации, които очертават рамка за действие на банките в държавите членки в три основни области, са обсъждани класифицирането на банкови кредити в неизпълнение, преструктурирането на експозиции и прилагането на Международния стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО9/IFRS9).

В продължаващия процес на консултации с националните компетентни органи ЕБО ще определи скоро критерии за сходно третиране на публични и частни мораториуми за плащанията по банкови кредити, посочват от европейския банков регулатор.

На основата на тези критерии БНБ ще вземе решение, което ще обяви в близките дни, по отношение на тяхното прилагане в България. Решението на централната банка ще бъде в продължение на вече анонсираните от БНБ мерки за 9,3 млрд. лв. във връзка с пандемията от COVID-19, уточняват от българския банков регулатор.

От ръководената от Димитър Радев независима финансова институция потвърждават, че това решение ще позволи на търговските банки в България да доразвият действията си за ограничаване на неблагоприятните ефекти от пандемията от COVID-19 върху техните клиенти.

Повече подробности по темата четете тук.

 

 

СЕС потвърди, че КПКОНПИ може да конфискува имуществото на Цветан Василев

СЕС потвърди, че КПКОНПИ може да конфискува имуществото на Цветан Василев

Съдът на Европейския съюз (СЕС) излезе с окончателно решение по преюдициалното запитване на съдия Катерина Енчева от Софийския градски съд (СГС) по делото на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за конфискация на активите на банкера-беглец Цветан Василев.

С решението си съдии в Люксембург подкрепят тезата на Антикорупционната комисия, че производствата по гражданска конфискация на престъпно имущество не са зависими от наказателните дела.

В края на месец март 2018г. се разбра, че съдия Катерина Енчева от СГС, която разглежда иск за над 2,2 млрд. лв. на КПКОНПИ срещу подсъдимия банкер-беглец Василев, е отправила изненадващо преюдициално запитване до СЕС дали гражданската конфискация е зависима от наказателния процес. Вследствие на запитването на съдия Енчева много от делата за конфискация на престъпно имане, които Антикорупционната комисия води, бяха замразени до произнасянето, в това число и делото за отнемане на имущество от Цветан Василев.

Сега съдът на ЕС обаче отговаря, че висящото пред Софийски градски съд (СГС) производство по конфискация е гражданско производство и че вътрешното право предвижда, наред с него, и режим на конфискация по наказателното право. „Това производство се концентрира само върху имуществото, за което се твърди, че е придобито незаконно и се провежда независимо от евентуално наказателно производство срещу предполагаемия извършител на престъпленията, както и евентуална присъда за него“, пише в решението на съдиите от СЕС.

Повече подробности по темата четете тук.

България ще поиска временна дерогация на ЕКПЧ по време на извънредното положение

България ще поиска временна дерогация на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи до края на извънредното положение. Това стана ясно от думите на министъра на правосъдието Данаил Кирилов пред бТВ.

Възможно е при извънредно положение да имаме известно нарушаване на неосновните права на личността. По тази причина още вчера съм подписал нотификационно писмо, което да бъде изпратено чрез министъра на външните работи до Европейския съд по правата на човека, защото има такава процедура. Тя е за временна дерогация, при извънредно положение, за да обосновем пред ЕСПЧ какви действия сме предприели. Съответно последиците са, че в този случай голяма част от жалбите на лица, които твърдят, че са засегнати, няма да бъдат допуснати и разгледани“, заяви Кирилов.

Процедурата е описана в чл. 15 от конвенцията „Дерогиране при извънредно положение“. Текстът гласи:

1. По време на война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията, всяка от Βисокодоговарящите страни може да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази Конвенция, но строго в пределите на изискванията на положението, при условие че тези действия не са несъвместими с другите й задължения по международното право.

2. На основата на предходната разпоредба не се допуска никакво освобождаване от задълженията по член 2, освен по отношение на смъртта като резултат от правомерни актове на война, както и от задълженията по членове 3, 4 (параграф 1) и 7

3. Βисокодоговаряща страна, която се възползва от правото на такова освобождаване, е длъжна да предостави на Генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини. Тя също така е длъжна да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на Конвенцията в пълния им обем“.

Т.е. дори и при временната дерогация на конвенцията, страната трябва да спазва забраната за изтезания, забраната за робство и принудителен труд, както и забраната за налагане на наказание без закон.

По информация на Лекс.бг

Правото на Съюза не възпрепятства държавите членки да предвидят граждански производства по конфискация, необосновани от установяването на престъпление

Такова производство не попада в обхвата на Рамковото решение относно конфискация на имущество

B.P., председател на надзорния съвет на българска банка, е привлечен като обвиняем по наказателно производство за това, че в периода от декември 2011 г. до 19 юни 2014 г. е склонил други лица да присвоят от тази банка пари в размер на около 105 милиона евро. Наказателното делото е в съдебна фаза и не е приключило с влязла в сила присъда.

Независимо от това наказателно производство Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество установява, че B.P. и членове на неговото семейство са придобили имущество на значителна стойност със средства, чийто произход не може да бъде установен. Посочената комисия образува гражданско производство пред Софийски граждански съд за конфискуване на незаконно придобитото имущество.

Този съд иска от Съда да установи по същество дали правото на Съюза допуска правна уредба на държава членка, съгласно която национална юрисдикция постановява конфискация на незаконно придобито имущество след производство, което не зависи нито от установяване на престъпление, нито на още по-голямо основание от осъждане на предполагаемите извършители на това престъпление.

С решението си от днес Съдът установява, че Рамковото решение относно конфискация на имущество има за цел да задължи държавите членки да въведат общи минимални правила за конфискация на средства и приходи, свързани с престъпления, с оглед на улесняване на взаимното признаване на решения за конфискация по наказателни дела.

Следователно това рамково решение не урежда конфискацията на средства и облаги от незаконни дейности, постановена от юрисдикция на държава членка в хода на или след производство, което не се отнася за установяване на едно или няколко престъпления.

Съдът отбелязва, че висящото пред Софийски градски съд производство по конфискация е гражданско производство и че вътрешното право предвижда, наред с него, и режим на конфискация по наказателното право. Това производство се концентрира само върху имуществото, за което се твърди, че е придобито незаконно, и се провежда независимо от евентуално наказателно производство срещу предполагаемия извършител на престъпленията, както и евентуална присъда за него.

 

Съдът в Страсбург спря и давностните, и процесуалните срокове за месец

еспч, страсбург, туркменски дисиденти

Европейският съд по правата на човека обяви, че предприема изключителни мерки, за да отговори на безпрецедентната криза с разпространението на коронаворуса.

„Шестмесечният срок за подаване на жалбите, съгласно чл. 35 от Европейската конвенция за правата на човека, е спрян по изключение за едномесечен период от понеделник, 16 март 2020 г.“, обявиха от институцията.

Освен това, също за месец с вчерашна дата са спрени всички срокове по висящите дела.

За сравнение с предложението на българските власти за нашата съдебна система по време на извънредното положение – в Страсбург е гарантирано, че няма да се погаси и правото на жалба на гражданин, който има срок, в който да я подаде, а у нас предложението да е да се спрат сроковете само по вече заведените дела, т.е. тези за завеждане на иск текат.

От съда в Страсбург обявиха, че запазват основните си дейности, като ще бъдат разглеждани приоритетните дела. За целта е въведена дистанционна работа.

Приети са процедури за разглеждане на спешни искания за временни мерки съгласно чл. 39 от правилника на съда. Те се прилагат само когато съществува непосредствен риск от необратима вреда.

Повече подробности по темата четете тук.

Решение на Съда на ЕС по дело C‑655/18 – тълкуване на митническото законодателство на ЕС

Делото е образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Варна относно тълкуването на Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Спорът е между Агенция „Митници“ и търговско дружество по повод санкциите, наложени на дружеството като титуляр на разрешение за митническо складиране, след кражбата на стоки, за които то е отговаряло. Касационната инстанция – Административен съд – Варна, отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС.

  1. Съдът постановява, че разпоредбите Регламент № 952/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че е допустима национална правна уредба, съгласно която при кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране, на титуляря на разрешението за митническо складиране се налага подходяща имуществена санкция за неспазване на митническото законодателство.
  2. Не е допустима обаче национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране е длъжен да плати и равностойността на тези стоки.

В мотивите си Съдът на ЕС излага, че „предвидените в национално законодателство административни или санкционни мерки не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели и освен това не трябва да са несъразмерни спрямо тези цели“.

Новата резюмирана европейска съдебна практика в областта на митническото облагане може да бъде намерена в продукта на АПИС Евро Финанси, в експертната разработка „Възстановяване или опрощаване на мита. Европейска съдебна практика“.

Нова Европейска финансова практика – януари 2020 г.

Нови решения

дело С-32/19 от 22 януари 2020 година

Гражданство на Съюза – Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки – Право на постоянно пребиваване – Придобиване преди изтичането на непрекъснат период на пребиваване от пет години – Работник или служител, който към момента на преустановяване на трудовата си дейност е навършил възраст, която му позволява да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Свободно движение на хора. Право на работниците да останат на територията на държава членка, след като са били наети в същата държава. Право на постоянно пребиваване в приемащата държава членка преди изтичането на непрекъснат период на пребиваване от пет години, когато условията работникът или служителят да е упражнявал в тази държава членка трудовата си дейност през най-малко последните 12 месеца и да е пребивавал там непрекъснато от повече от три години, се прилагат за работник или служител, който към момента на преустановяване на трудовата си дейност е навършил предвидената в законодателството на тази държава членка възраст за придобиване на право на пенсия.

Спор между A и Пенсионно-осигурителният институт във връзка с отказа му да отпусне предвидената в австрийското законодателство компенсаторна добавка, с която да бъде допълнена пенсията му за осигурителен стаж и възраст.

дело С-156/17 от 30 януари 2020 година

Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Данъчно облагане на дивиденти, изплатени на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) — Възстановяване на удържания данък върху дивидентите — Обективни разграничителни критерии — Критерии, които по своето естество или на практика поставят в по-благоприятно положение местни данъчнозадължени лица

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Свободно движение на капитали. Ограничения. Отхвърляне на исканията на чуждестранно ПКИПЦК за възстановяване на удържания данък върху дивидентите, платени от местни дружества. Изисквания относно акционерите на ПКИПЦК. Доказване на изпълнението на изискванията. Непряка дискриминация. Фактическо положение на националния пазар. Задължение за преразпределяне на дивидентите. Правомощия за данъчно облагане на държавите членки. Невъзможност или изключителна трудност за изпълнение на задължението. Правна уредба на държавата членка на установяване на чуждестранното ПКИПЦК.

Спор по повод възстановяването на данъка върху дивидентите, удържан върху дивидентите от акции в нидерландски дружества.

дело С-394/18 от 30 януари 2020 година

Защитата за кредиторите на придобиващото дружество и за кредиторите на придобиваното дружество – Разделяне на дружествата с ограничена отговорност – Защита на интересите на кредиторите на разделяното дружество – Недействителност на разделянето – Павлов иск – Понятие „Недействителност“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Разделяне на дружества. Разделяне кредиторите на разделяното дружество, чиито вземания са възникнали преди разделянето и които не са използвали средствата за защита на кредиторите. Павлов иск. Защита на интересите на кредиторите на дружества, участващи в разделяне. Правна сигурност на операцията по разделяне.

Понятие „Недействителност“.

Спор между I, от една страна, и г-жа M, г-н M, г-н V и г-н R, от друга страна, относно това дали е възможно последните, в качеството им на кредитори на разделяно дружество, част от чието имущество е прехвърлено на I, да предявят Павлов иск, за да се установи, че разделянето не поражда последици за тях, и да искат принудително изпълнение или налагане на обезпечителни мерки върху имуществото, прехвърлено на I.

дело С-725/18 от 30 януари 2020 година

Европейско икономическо пространство – Свободно предоставяне на услуги – Данък върху борсовите сделки, сключени или изпълнени в държава членка – Различно третиране в ущърб на получателите на услуги, които използват чуждестранни професионални посредници

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Правна уредба на държава членка, която въвежда данък върху борсовите сделки, сключени или изпълнени по нареждане на местно за тази държава членка лице от чуждестранен професионален посредник, в резултат на което лицето, подало нареждането, дължи този данък и свързаните с него задължения за деклариране.

Спор по повод на жалба за отмяна на разпоредби от националното право, разширяващи приложното поле на данък върху борсовите сделки.