Държава от ЕС не може да налага правото „да бъдеш забравен“ в целия свят

Никоя държава от Европейския съюз (ЕС) не може да налага изтриване на резултати от търсене или т.нар. право „да бъдеш забравен“ в целия свят. Това е подчертал в свое решение Съдът на ЕС в Люксембург, след като е бил сезиран от съда във Франция по дело, заведено от „Гугъл“.

Компанията е била глобена със 100 000 евро от Националната комисия по информационни въпроси и свободи, защото отказала да премахне резултати от търсения за всички версии на търсачката си по света, а го направила единствено за страните от ЕС.

След като „Гугъл“ обжалва санкцията, съдът във Франция отправя запитване в Люксембург как да се тълкуват нормите на ЕС за защита на личните данни – дали в случая „Гугъл“ трябва да изтрие резултатите от всички свои търсачки по света, дали да го направи в целия ЕС, или пък само за търсачката във Франция.

В решението си съдът в Люксембург посочва, че в един глобализиран свят целта на европейското законодателство за личните данни може да бъде защитена напълно с глобално премахване на резултатите от търсачките, но в случая то няма как да бъде наложено извън рамките на ЕС.

Повече подробности по темата четете тук.

КОНТРОЛЕН СПИСЪК ВЪВ ВРЪЗКА С ГОТОВНОСТТА ЗА БРЕКСИТ

На официалната страница на Европейската комисия е публикуван контролен списък, разработен с информационна цел, за да се помогне на дружествата, които развиват стопанска дейност в ЕС и/или Обединеното кралство, да проверят отново равнището си на готовност за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС без споразумение. Въпреки че бяха взети мерки в отговор на смятаните за най-често срещани проблеми и съответните аспекти, списъкът е примерен и не бива да се смята, че в него са взети предвид всички въпроси, които могат да възникнат в резултат от оттегляне без споразумение.

Допълнителни насоки са достъпни в известията за готовността за Брексит, публикувани от ведомствата на Комисията, и в информацията от национални органи. За някои от тези известия например става въпрос в бележките под линия в цитирания контролен списък.

Всички известия за готовността за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС са достъпни тук: https://ec.europa.eu/info/brexit/brexit-preparedness/preparedness-notices

Дружествата трябва да гарантират пълна подготвеност за датата на оттеглянето, т.е. датата, на която Обединеното кралство става трета държава (1 ноември 2019 г.). Припомня се, че при липса на ратифицирано споразумение за оттегляне, договореният в него преходен период не важи. Припомня се също, че дори ако Споразумението за оттегляне бъде ратифицирано, ще бъдат необходими действия от страна на предприятията за подготовка за времето след преходния период, т.е. след 31 декември 2020 г., когато правилата на ЕС за вътрешния пазар и митническия съюз на ЕС ще престанат да се прилагат по отношение на Обединеното кралство. Поради това във всички случаи ще бъде необходима готовност, макар и на по-късен етап.

Повече подробности по темата в превод на български ще намерите тук.

Десет организации: Има риск от натиск на изпълнителната власт и прокуратурата върху ВКС и ВАС

Предвижданите мерки за търсене на отговорност на председателите на върховните съдилища могат да изложат двамата председатели, а поради това – и двете върховни съдилища и техните съдии, на недопустима външна намеса и натиск от страна на изпълнителната власт, разследващите органи и прокуратурата, в нарушение на обективната независимост на върховните съдилища и в стремеж за оказване на влияние върху техните решения.

Това заявяват десет организации в писмо до Европейската комисия, Комитета на министрите на Съвета на Европа и Венецианската комисия.  В него те правят анализ на предложенията на министъра на правосъдието Данаил Кирилов за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), които той публично представи в петък.

Десетте организации, подписали писмото до европейските институции, са Съюзът на юристите в България, чрез изпълнителното си бюро, Български адвокати за правата на човека, Центърът за либерални стратегии, Институтът за пазарна икономика, Българският хелзинкски комитет, Българският институт за правни инициативи, Съюзът на съдиите, Програма „Достъп до информация“, Антикорупционният фонд и Центърът за независим живот.

Те излагат разликите между статута и положението на главния прокурор и председателите на върховните съдилища и анализират препоръките на Венецианската комисия и тази на Съвета на министрите на Съвета на Европа след осъдителното решение срещу България по делото „Колеви“.

Десетте организации критикуват изначално идеята за еднакъв ред за започване на разследване срещу тримата големи. „Необходимостта от такъв специален ред по отношение на председателите на върховните съдилища не е обоснована, тъй като няма основания и не се твърди, че общият ред е неприложим спрямо тях, заявяват те.

Повече подробности по темата четете тук.

Главният прокурор подкрепи идеята за механизъм за дисциплинарна отговорност на тримата големи в съдебната власт

сотир цацаров

Главният прокурор Сотир Цацаров подкрепя идеята за разработване на механизъм, по който председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и главният прокурор да може да бъдат разследвани и обвинени за извършени престъпления, както и да им бъдат образувани дисциплинарни производства в случаи на тежки нарушения на служебните им задължения, съобщи БНР.

„Ние сме го обсъждали с г-н Кирилов, вчера то бе обсъдено и с г-н Тимерманс. Това предложение среща разбиране и бих казал много силна подкрепа от Европейската комисия. Не става дума за предсрочно прекратяване на мандата. Става дума за механизъм за дисциплинарна отговорност, разследване в случаите на обвинения за извършено престъпление“ – заяви Цацаров.

Главният прокурор не посочи кога се очаква този механизъм да бъде изработен и да започне да действа.

Преди дни министърът на правосъдието Данаил Кирилов обяви, че една от първите му задачи е да се изработи механизъм за предсрочно прекратяване на мандата на тримата големи в съдебната власт при извършени от тях нарушения.

Той уточни, че България е длъжна да направи това, защото вече няколко пъти ѝ е правена забележка от Брюксел. Трябвало да се уточнят критериите при какви нарушения ще могат да бъдат освобождавани от длъжност висшите магистрати и кой орган ще има тези правомощия, обясни в петък в предаването „Панорама“ по БНТ Данаил Кирилов.

Повече подробности по темата четете тук.

Администратори на авторски права искат въвеждането на данък, който потребителите да плащат при закупуване на празни флаш-памети и дискове

Искат въвеждането на данък, който потребителите да плащат при закупуване на празни флаш-памети и дискове

Едно от сдруженията, които се занимават с администриране на авторски права, настоява държавата да въведе данък, който потребителите да плащат при закупуване на празни флаш-памети и дискове. Организацията дори е подала жалба до Европейската комисия срещу България, защото нашето законодателство не съответствало с правото на ЕС относно „частното копиране“. Става въпрос за копирането на произведения върху празни носители, например дискове, хард дискове, флаш-памети и други. „Ако в цяла Европа такива норми са разпространени и от тази дейност се генерират над 581 млн. евро за правоносителите, то в България правната уредба де факто не работи“,твърдят от сдружението.

Българските институции многократно са алармирани за ситуацията, включително чрез резолюции от CISAC – Международната конфедерация на дружествата на автори и композитори, и целеви кампании. Въпреки това тези сигнали досега винаги са били неглижирани от държавата, жалват се от организацията, администрираща авторски права.

Повече подробности по темата четете тук

България е постигнала значителен напредък в изпълнението на препоръките на ЕК

През януари 2017 г. Европейската комисия извърши цялостна оценка на напредъка, постигнат от България през последните десет години от създаването на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) през 2007 г.

Въз основа на дългосрочната перспектива и постигнатия съществен напредък Комисията очерта 17 основни препоръки, чието изпълнение би довело до прекратяването на процеса по МСП, в съответствие с целта, поставена от председателя Юнкер, за приключване на процеса по МСП до края на мандата на настоящата Комисия. Отправените през януари 2017 г. препоръки следователно се считат за достатъчни с оглед на прекратяването на действието на МСП, освен ако не настъпят промени, които да доведат до явен обрат в напредъка.

Наред с това бе подчертано, че темпът на процеса ще зависи от това колко бързо България ще успее да изпълни препоръките по необратим начин. В частност, препоръките се съсредоточиха върху изискванията за отговорност и отчетност на българските органи и върху въвеждането на вътрешни гаранции, за да се гарантира необратимостта на резултатите, тоест да се докаже, че изпълнението на текущите проекти ще продължи, дори без МСП. Както Съветът подчерта, прилагането на МСП ще приключи, когато всеки един от шестте показателя, приложими за България, бъде изпълнен по задоволителен начин.

В доклада от ноември 2017 г. Комисията отбеляза, „че е постигнат значителен напредък по препоръките, формулирани в доклада от януари 2017 г., по-специално по препоръка 1 (да се гарантира прозрачен избор на членовете на бъдещия Висш съдебен съвет, като преди избора на членовете от парламентарната квота се проведе публично изслушване в Народното събрание и се даде възможност на представителите на гражданското общество да коментират кандидатите), във връзка с която от сега нататък новият състав на ВСС ще има задължението да демонстрира резултати, и по Препоръка 16 (да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за организирана престъпност на високо равнище, за които вече има информация в общественото пространство. При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията) и Препоръка 17 (да се приемат необходимите изменения на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и да се гарантира, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество ще продължи да работи независимо и ефективно). Във връзка с тях трябва да се запази положителната тенденция. Значителен напредък бе постигнат също така по Препоръка 4 (да се приемат изменения на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс за подобряване на нормативната уредба на наказателното преследване на корупцията по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност), макар че са необходими още усилия.

Въпреки че Комисията все още не може да заключи, че някой от показателите е изпълнен в задоволителна степен на настоящия етап, тя остава на мнение, че с непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата, България би трябвало да може да изпълни оставащите препоръки по МСП в близко бъдеще“. Съветът приветства значителните положителни стъпки, като същевременно отбеляза, че предстои още много работа.

ВСС проучва възможностите за задължителна медиация и арбитраж по дела

Съдии и центровете по медиация и спогодби да дадат предложения за това по кои съдебни спорове медиацията да стане задължителна чрез законодателни промени. Становищата ще бъдат изискани от комисията по натовареност към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет като това е поредната мярка за разтоварването на съдилищата в страната. Това стана ясно след среща на членове на съвета с представители на експертната мисия на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка.

Освен за медиацията, комисията ще пита магистрати и за идеи по кои дела пък арбитражът да стане задължителен.

Въпросите ще бъдат отправени както до граждански, така и до наказателни съдии, защото и по някои видове наказателни дела, например при домашно насилие може да се използва медиатор, обясни Даниела Марчева, председател на комисията по натовареност към СК на ВСС.

През юли Съветът по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа към правосъдното министерство трябваше да обсъди промени в института на медиацията, но въпросът беше отложен. Националната асоциация на медиаторите подготви становище, в което се казва, че потенциалът на този метод не се използва пълноценно от спорещите, от съда и от прокуратурата.

От организацията предлагат използването на медиация по наказателни дела изрично да се регламентира в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а провеждането на първа среща с медиатор да стане задължително по някои граждански и търговски спорове, като страните поне да бъдат информирани за възможностите на тази процедура.

Повече подробност по темата четете тук.

Промени в Закона за БНБ подготвят централната банка за еврозоната

Промени в Закона за Българска народна банка (БНБ) подготвят от Министерството на финансите, като целта на измененията е да се уверят европейските институции, че централната банка отговаря на всички директиви и условия за независимост, съобщава сайтът Investitor.bg.

Проектът е изготвен на основата на оценката и препоръките за България, съдържащи се в докладите за конвергенцията на Европейската Комисия (ЕК) и на Европейската централна банка (ЕЦБ) и е публикуван на интернет страницата на министерството.

По-конкретно, от МФ се съобразяват с препоръките член на Управителния съвет на БНБ да може да бъде отстраняван предсрочно от длъжността си при установен конфликт на интереси.

Към действащата в момента забрана БНБ да предоставя кредити и гаранции под каквато и да било форма, включително чрез придобиване на дългови инструменти, на Министерския съвет, на общините, както и на други държавни и общински институции, организации и предприятия, се добавят и службите и агенциите на ЕС и страните членки.

С промените в закона се въвежда и правна интеграция на националната централна банка в Евросистемата (адаптиране на националното законодателство с оглед бъдещо въвеждане на еврото). По отношение на изискванията за правна интеграция на националната централна банка в Евросистемата, правната рамка следва да бъде подготвена и да влезе в сила към датата, на която държавата-членка с дерогация приеме еврото, поради което законопроектът не съдържа предложение за промени в тази област, става ясно от мотивите.

Повече подробности по законопроекта четете тук.

Доставчици на телекомуникационни услуги ограничават правото на клиентите им за свободно договаряне с други оператори

В шест от десет проверени сайта на доставчици на телекомуникационни услуги Комисията за защита на потребителите (КЗП) установи различен тип неравноправни клуази, съобщи нейният председател Димитър Маргаритов.

Поводът е информация на Европейската комисия за констатирани от националните контролни органи в страните-членки, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн редица нарушения при прегледани 207 уебсайта на търговци в сектора в рамките на кампанията Sweep 2017. Темата е избрана с оглед обстоятелството, че според Индекса на Европейския съюз за развитие на пазарите на дребно в предходната година потребителите търпят най-много щети от търговци на далекосъобщителни услуги.

Консатираните при българските доставчици неравноправни клаузи се изразяват основно в ограничаване договорната автономия на потребителите, както и в предвиждането на възможност да им се спират услугите при задължения към същия оператор по други договори или дори към различен търговец, обясни Маргаритов. Той припомни, че Комисията има произнасяния по подобни казуси, включително потвърдени със съдебни решения, и това го кара да смята, че преодоляването на новите случаи ще стъпи на този опит и нарушенията бързо ще бъдат изчистени.

Към момента само един от операторите не се е съобразил с дадените от Комисията препоръки за отстраняване на несправедливите уговорки и срещу него предстои завеждане на колективен иск в съда за прогласяването им за нищожни, каза още председателят на КЗП. И допълни, че кампанията е двуфазна: от една страна, чрез скрининг на сайтовете се събира статистическа информация, но от друга – при установяване на нарушения институцията в съответната държава налага санкции.

Повече подробности по темата четете тук.

На свой семинар нотариусите обсъдиха защитата на личните данни и мерките срещу изпирането на пари

 

Нотариусите обсъдиха защитата на личните данни и мерките срещу изпирането на пари

На 31.03.2018 г. в зала София на хотел „Маринела“ се проведе пролетният семинар на Нотариалната камара (НК) .

Форумът започна с лекция на адвокат Ралица Гуглева относно правоприлагането на Регламент (ЕС)2016/679 за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни.

Във връзка с влизането в сила на новия Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), презентация на нормативния акт, с който българското законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Четвъртата Директива на ЕС за предотвратяване използването на финансовата система (2015/849) за целите на изпирането на пари, направи Евгени Евгениев, директор на специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), заедно с Райна Христова – Янева, началник на отдел „Контрол върху задължените лица“ и д-р Николай Алдимиров, председател на УС на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари (ЦППИП).

Камелия Маринова, съдия от Върховния касационен съд (ВКС) изнесе лекция върху актуални въпроси, свързани с правоприлагането на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

По-подробна информация за събитието можете да прочетете в Правен свят.