Как правителството ще харчи договорените милиарди от ЕС?

Как правителството ще харчи договорените милиарди от ЕС?

Приоритети са енергийна ефективност, тежка инфраструктура, дигитализация, образование и иновации, очерта вицепремиерът Дончев

Тази нощ беше сключена добра сделка за България и за Европейския съюз. През последните тежки 4-5 дни ЕС доказа, че от него има смисъл за европейските граждани, и за всяка една страна членка. За нас е важно не само какви пари ще влязат в България, а и в другите държави членки, защото повече инвестиции там, означава и повече производства у нас”. Това коментира на брифинг вицепремиерът Томислав Дончев, след като вотът на недоверие срещу правителството беше отхвърлен.

Томислав Дончев описа общата картина за европейското финансиране след преговорите с фокус върху средствата, които трябва да получи България в следващите години. Размерът на многогодишната финансова рамка на ЕС е очакваният – 1,74 трлн. евро. Размерът е леко намален заради излизането на Великобритания от блока.

За България общият пакет на финансирането възлиза на 28,934 млрд. евро по всички инструменти, взети заедно. От тах по Кохезионната политика – почти 9 млрд. евро. Средства за преки плащания в земеделието – 5 млрд. евро. По Фонд за справедлив преход, който ще подпомогне зелените политики – 1,178 млн. евро. Заемното финансиране е в размер на 4,5 млрд. евро при нужда и желание, уточни Дончев.

По думите му добрата новина е, че имаме допълнителен пакет от 200 млн. евро по кохезионната политика за най-слабо развитите райони. Той подчерта, че не бива да допускаме това финансиране да потъне като вода в пясък.

Вицепремиерът очерта приоритетните сфери, в които ще се насочат европейските средства в следващите години. Предвижда се акцент върху енергийната ефективност, но не само върху сградите, а и инвестиция в машини. Трябва да санираме всички публични сгради, не трябва да остане такава, която не е енергийно ефективна, заяви Дончев. Имаме възможност да продължим инвестициите в тежка инфраструктура, градска среда, образование и иновации, продължи той.

В същото време с новия инструмент „Европа от следващо поколение“ пък може целенасочено да финансираме там, където от парите ще има максимална полза, каза Дончев. Той изброи конкретни посоки – пари за здравеопазване, схеми, които стигат до огромна част от бизнеса, практически за всеки, който има право. По думите му това са бързи пари, на място и без корупционен риск, защото ще има за всички, а не само за избрани.

Повече подробности по темата четете тук.

Лидерите на ЕС договориха милиардния помощен пакет и бюджета до 2027 г.

Лидерите на ЕС договориха милиардния помощен пакет и бюджета до 2027 г.

След четири дни и четири нощи държавните и правителствените ръководители на ЕС постигнаха съгласие за Фонда за помощ в рамките на причинената от коронавируса криза и следващата седемгодишна финансова рамка на ЕС. „Сделка“, написа председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел рано сутринта във вторник в Twitter. Френският президент Еманюел Макрон говори за „исторически ден за Европа“.

Държавите и правителствените ръководители преговаряха за плана за развитие срещу икономическите последици от кризата от петък. Той струва общо 750 милиарда евро. Делът на безвъзмездните средства, които не трябва да се връщат, е намален от 500 на 390 млрд. евро под натиск от страна на група държави около Холандия и Австрия. Други 360 млрд. евро са налични като заеми.

Държавните и правителствените ръководители също така се съгласиха по силно противоречивия въпрос дали средствата на ЕС могат да бъдат намалени в бъдеще, ако се наруши върховенството на закона. Това изисква решение в Съвета на държавите членки с така нареченото квалифицирано мнозинство.

Какъв е бюджетът?

Приета бе и следващата финансова рамка на ЕС за периода от 2021 до 2027 г., от която се финансират програми за земеделски производители, региони, компании или изследователи. Тя е с обем 1,074 трлн. евро.

Отпускането на средствата от фонда за възстановяване ще бъде съобразно националните данни за брутния национален доход и според изпълнението на националните икономически програми, при следване на препоръките на ЕК по т. нар. европейски семестър (насоки за икономическо развитие). Предвижда се 30 на сто от общия бюджет да бъде насочен към цели за опазването на околната среда.

Предвижда се от догодина в ЕС да бъде въведен данък върху пластмасата. Очаква се ЕК да предложи начини за облагане на въглеродните замърсители и търговците онлайн от 2023 година. Изразена е готовност за въвеждане и на нови такси върху паричните преводи.

Намалени са парите за кохезия, устойчивост и ценности от над 380 млрд. евро на близо 378 млрд. Сериозно орязване е залегнало и за фонда за справедлив преход, който трябва да помогне за прехода към зелена и дигитална Европа – от 30 млрд. на 10 млрд. евро.

Увеличават се отстъпките за най-големите нетни вносители в бюджета на ЕС – Германия, Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания, като за Германия тя е над 3,5 млрд. евро.

В документа се посочва, че наред със средствата по общите програми България ще получи от новия бюджет 200 млн. евро за най-слабо развитите райони. За нашата страна се предвиждат също 57 млн. евро за дейностите около закритите мощности в АЕЦ-Козлодуй със съфинансиране от ЕС до 50 на сто.

Повече подробности по темата четете тук.

 

ЕЦБ определи задължителните интервенционни курсове за българския лев

ЕЦБ определи задължителните интервенционни курсове за българския лев

Европейската централна банка (ЕЦБ) е определила задължителните интервенционни курсове за българския лев и хърватската куна, след като двете страни бяха допуснати до валутния механизъм ERM II, известен като „чакалнята“ за еврозоната, съобщават от ЕЦБ.

Интервенционните курсове влизат в сила от днес, 13 юли 2020 г.

(Информация на Investitor.bg)

България ще заведе дело заради Пакета Мобилност

Окончателно приетият Пакет Мобилност I се отдалечава съществено от заложените цели и европейски ценности, твърди Росен Желязков

България ще заведе дело заради Пакета МобилностСнимка: БГНЕС/БОЖИДАР СТОИЛОВ

България ще заведе дело пред Съда на Европейския съюз в двумесечен срок от публикуването на Пакета Мобилност I в Официалния вестник на Съюза. Това заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков в изявление пред медии, по повод окончателното приемане на Пакета Мобилност I от Европейския парламент.

Европейските депутати отхвърлиха с голямо мнозинство всички поправки, внесени от българските евродепутати и техни колеги от други страни по пакета „Мобилност“ – за връщането на камионите и водачите в страната, в която е регистрирана фирмата, за командироването и почивките на шофьорите.

„Ще поискаме анулиране на част от разпоредбите на Пакет за Мобилност I и в момента тече подготовка за това. Останалите държави членки ще имат възможността да се присъединят към нашата позиция, за да бъдем по-ефективни във воденето на делото“, категоричен бе Росен Желязков, цитиран  в прессъобщение на министерството.

„Паралелно с подготовката на делото българската страна ще продължи да настоява до края на тази година, Европейската комисия да приключи с оценката на въздействие за последиците от връщането на превозното средство в осемседмичен период, както и прилагането на част от правилата за сухопътната част на комбинирания транспорт. Очакваме Комисията да изпълни ангажимента си и след оценката на въздействие, да внесе ново законодателно предложение, с което тези мерки и тези последици от предложението да бъдат анулирани“, посочи министърът.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавите на ЕС и Европейският парламент договориха правила за групови искове

Държавите на ЕС и Европейският парламент договориха правила за групови искове

Всяка държава членка ще трябва да посочи поне един орган – неправителствена организация, която ще защитава правата на потребителите в задгранични спорове

Потребителите в ЕС ще могат по-добре да налагат правата си срещу големите компании. Преговарящи от Европейския парламент и страните членки на ЕС се договориха за въвеждането на групови искове в ЕС, става ясно от съобщение на пресслужбата на ЕП.

През 2018 г., като част от скандала с изгорелите газове около VW, свързан с манипулирани превозни средства, Европейската комисия предложи да бъдат разрешени колективни искове в цяла Европа.

Всяка държава членка ще трябва да посочи най-малко един квалифициран субект (организация или публичен орган), който ще бъде упълномощен и финансово подкрепен за започване на действия за разпореждане и обезщетение от името на групи потребители и ще гарантира достъпа им до правосъдие. По отношение на критериите за определяне на квалифицирани органи правилата разграничават трансграничните случаи и вътрешните. За първите органите трябва да спазват набор от хармонизирани критерии. Те трябва да демонстрират 12-месечна активност в защитата на интереса на потребителите преди искането им, да имат нестопански характер и да гарантират, че са независими от трети страни, чиито икономически интереси се противопоставят на интересите на потребителите.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Екатерина Захариева не очаква нов мониторингов доклад от ЕК

Екатерина Захариева не очаква нов мониторингов доклад от ЕК

Новината за мониторинг от Европейската комисия е интрига, каза правосъдният министър Данаил Кирилов

Не очакваме нов мониторингов доклад от Европейската комисия. България е единствената държава, която се придържа към критериите за бюджетен дефицит. Това заяви вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева пред bTV. Външният министър увери, че няма промяна в позицията на Европейската комисия и няма нищо различно от миналата есен. 

„Няма да има нов мониторингов доклад и няма промяна за мониторинга върху правосъдието. Някой е направил „копи-пейст“ от доклада от миналата година, когато докладът още не бил излязъл“, смята външният министър.

Няма промяна в позицията на Европейската комисия по отношение на изпълнението от страна на България на всички нейни ангажименти в контекста на Механизма за сътрудничество и проверка, обяви Захариева и в пост във Facebook, след като вчера в препоръките към България от новия Европейски семестър беше посочено, че ЕК продължава да следи борбата с корупцията и реформата на съдебната система.

Захариева посочи, че реформите не се правят заради някого, а заради българските граждани. Реформата е процес и тя трябва да продължи. По думите й докладът за сътрудничество и проверка не може да възпрепятства по някакъв начин пътя ни към чакалнята на еврозоната.

Не сме обект на мониторинг по смисъла на Механизма за сътрудничество, по който получихме последния доклад в края на миналата година, заяви и правосъдният министър Данаил Кирилов по БНТ. По думите му се цели манипулативно внушение, че Механизмът за сътрудничество и оценка не е изпълнен. Ние сме на съвсем друго ниво, наравно с другите държави членки, каза Кирилов.

Много други държави членки имат по-сериозни проблеми с върховенството на закона, отколкото България, коментира правосъдният министър.

Повече подробности по темата четете тук.

БНБ: България е много близо до влизане в еврозоната

Или ще влезем в ERM II с текущия курс на лева към еврото, или няма да влезем изобщо, добавя финансовият министър Владислав Горанов

БНБ: България е много близо до влизане в еврозоната

Димитър Радев (вляво) и трима от министрите в кабинета. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

България е много близо до това да бъде приета в еврозоната. Това обяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев по време на 14-а годишна среща на бизнеса и правителството, организирана от в. „Капитал“.

Той увери, че страната ни се движи по план по пътя за приемане на еврото. Относно спорните поправки в чл. 29 на Закона за БНБ, внесени от ГЕРБ в края на миналата седмица, Радев обясни, че в края на миналата година юристите на Европейската комисия (ЕК) и на Европейската централна банка (ЕЦБ) са открили несъответствие между нашето законодателство и европейското, което всъщност наложило „спешните“ по думите му поправки.

Управителят на БНБ е категоричен, че корекциите не засягат валутния борд и курса на лева към еврото. Той добави, че всъщност текстът на предложението, внесено от Менда Стоянова, е дело на БНБ, а председателят на бюджетната комисия в парламента е просто вносител.

По думите му промяната е просто техническа, юридическа и на практика отстранява и последната пречка пред присъединяването ни към валутния механизъм. „Вече сме на финалната права. Промяна във валутния борд няма и ние ще влезем в ЕРМ II с този курс, това е сигурно. България е много близо до стратегически европейски пробив“, категоричен е Димитър Радев.

Повече подробности по темата четете тук.

Комисията представя първите елементи на размисъл за изграждането на силна социална Европа за справедливи промени

Днес Комисията представя Съобщение относно изграждането на силна социална Европа за справедливи промени В него се представя начинът, по който социалната политика ще спомогне за посрещането на днешните предизвикателства и използването на актуалните възможности, като се предлагат действия на равнище ЕС за идните месеци и се търси мнението на заинтересованите страни на всички равнища относно по-нататъшните действия в областта на заетостта и социалните права. Комисията започва още днес първия етап на консултации със социалните партньори — предприятията и профсъюзите — по въпроса за справедливи минимални заплати за работниците в ЕС.

Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията по въпросите на икономиката в интерес на хората, заяви: „Европа преживява изключително важен преход. Във време на екологични и цифрови промени и застаряване на населението Комисията иска да гарантира, че хората продължават да бъдат в центъра на вниманието и че икономиката работи в техен интерес. Вече разполагаме с инструмент за това — Европейския стълб на социалните права. Сега искаме да гарантираме, че ЕС и неговите държави членки, както и заинтересованите страни поемат ангажимент за неговото прилагане“.

Никола Шмит, комисар по въпросите на работните места и социалните права, заяви: „Трудовият живот на милиони европейци ще претърпи промяна през идните години. Трябва да предприемем стъпки, така че бъдещата работна сила да може да преуспее. Новаторската и приобщаваща социална пазарна икономика на Европа трябва да работи за хората: да им осигурява качествени работни места с подходящо възнаграждение. Нито една държава членка, регион или човек не могат да бъдат изоставени. Трябва да продължим да се стремим към най-високите стандарти на трудовите пазари, така че всички европейци да могат да живеят достойно и с амбиция“.

Публикуваните днес документи се основават на Европейския стълб на социалните права, провъзгласен от институциите и лидерите на ЕС през ноември 2017 г. Комисията приканва всички държави, региони и партньори от ЕС да представят своите виждания за бъдещите стъпки, както и плановете си за постигане на целите на стълба. Те ще бъдат отчетени при изготвянето на план за действие през 2021 г., в който ще бъдат отразени всички направени предложения и който ще бъде представен за одобрение на най-високо политическо равнище. От своя страна, днес Комисията представя планираните инициативи, които ще допринесат непосредствено за прилагането на Европейския стълб на социалните права.

Ключовите действия през 2020 г. включват:

– Справедливи минимални заплати за работниците в ЕС; Европейска стратегия за равенство между половете и задължителни мерки за прозрачност при заплащането; Актуализирана европейска програма за умения; Актуализирана „Гаранция за младежта“; Среща на високо равнище по въпросите на работата през платформи; Зелена книга относно застаряването; Стратегия за хората с увреждания; Демографски доклад; Европейска презастрахователна схема за обезщетения при безработица.

Тези действия надграждат вече извършената от ЕС работа след обявяването на стълба през 2017 г. Но действията само на равнище ЕС не са достатъчни. Ключът към успеха е в ръцете на националните, регионалните и местните органи, както и на социалните партньори и съответните заинтересовани страни на всички равнища. Всички европейци трябва да имат еднакви възможности да преуспяват — трябва да запазим, адаптираме и подобрим това, което нашите родители и поколението преди тях са изградили.

Консултация относно справедливи минимални заплати

Броят на заетите лица в ЕС е рекордно висок. Но много от работещите продължават да срещат финансови трудности. Председателят Фон дер Лайен изрази своето желание всички работниците в нашия Съюз да имат справедлива минимална заплата, която им дава възможност за достоен живот, където и да работят.

Днес Комисията започва първия етап на консултации със социалните партньори – предприятията и профсъюзите – по въпроса за справедливи минимални заплати за работниците в ЕС. Комисията е готова да изслуша мненията: искаме да знаем дали социалните партньори смятат, че са необходими действия от страна на ЕС, и ако това е така – дали желаят да ги договорят помежду си.

Няма да има една-единствена минимална заплата, приложима за всички. Всяко евентуално предложение ще отразява националните традиции, независимо дали става въпрос за използването на колективни споразумения или правни разпоредби. Някои държави вече разполагат с отлични системи. Комисията желае да гарантира, че всички системи отговарят на нуждите, имат достатъчно покритие, включват задълбочени консултации със социалните партньори и разполагат с подходящ механизъм за актуализиране.

Филип Димитров вече е зам.-председател на Венецианската комисия

Конституционният съдия Филип Димитров е избран за зам.-председател на Комисията за демокрация чрез право (известна като Венецианската комисия) към Съвета на Европа. Той е представител на България в комисията от началото на 2017 г. на мястото на проф. Евгени Танчев.

Днес от Венецианската комисия съобщиха, че за председател е преизбран италианецът Джани Букикио. За Димитров от комисията подчертаха, че освен конституционен съдия, е и бивш министър-председател на България в периода 1991-1992 г.

Изборите за ново ръководство са били проведени на 6-7 декември във Венеция, като са избрани и още двама нови зам.-председатели – Клер Бази-Малаури, член на френския Конституционен съвет и Реджина Кинер (Швейцария), професор на Конституционно и административно право в университета в Цюрих.

Венецианската комисия е избрала още Хердис Керулф Торгейсдотир (Исландия), Вероника Билкова (Чехия), Майкъл Френдо (Малта) и Талия Хабриева (Руска федерация) за членове на Бюрото.

Комисията предоставя правни съвети на държавите-членки и им помага да приведат своите правни и институционални структури в съответствие с европейските стандарти.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавна помощ: Комисията одобрява близо 94 милиона евро подкрепа

Съгласно правилата на ЕС за държавната помощ, Европейската комисия одобри български планове за подпомагане на изграждането и експлоатацията на високоефективна централа за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия, използваща гориво, получено от негодни за рециклиране битови отпадъци, като отговарящи на правилата на ЕС за държавната помощ.

Комисарят по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестегер заяви: Мярката за подкрепа ще помогне на България да постигне целите си по отношение на енергийната ефективност и ще допринесе за намаляване на емисиите на CO2 в съответствие с целите на ЕС в областта на околната среда, без да се нарушава ненужно конкуренцията. На 8 октомври 2019 г. България уведоми Комисията за своите планове за подпомагане на изграждането и експлоатацията на високоефективна централа за комбинирано производство на топлинна енергия и електроенергия в София, България. Централата ще произвежда топлинна енергия и електричество с мощност приблизително 55 мегавата (MW) за топлинната енергия и 19 MW за електроенергията. За гориво ще бъдат използвани около 180 000 тона негодни за рециклиране битови отпадъци годишно. Инсталацията, която ще бъде изградена от „Топлофикация“ ЕАД, дружество изцяло притежавано от Столична община, ще бъде свързана с топлофикационната мрежа на София.

Изграждането ще приключи до края на 2023 г. Подкрепата ще се състои от две отделни мерки: пряка безвъзмездна помощ в размер на приблизително 90,8 милиона евро (около 177,6 милиона лева), финансирана от структурните фондове на ЕС, управлявани от България; – заем, отпуснат от Столична община на „Топлофикация“ ЕАД с преференциална лихва, възлизащ на приблизително 3 милиона евро (около 5,8 милиона лева). – Оценка на Комисията Комисията оцени тези мерки за подкрепа съгласно правилата на ЕС за държавната помощ и поконкретно своите насоки от 2014 г. относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергeтика, които дават възможност на държавите членки да подкрепят производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и мерки за енергийна ефективност при определени условия. В насоките по-специално се посочва, че за да се гарантира, че помощта допринася за по-високо равнище на опазване на околната среда, помощта за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия трябва да отговаря на критериите за „ високоефективно комбинирано производство на енергия“, посочени в Директивата за енергийната ефективност от 2012 г.

В това отношение Комисията установи, че комбинираното производство на електроенергия и топлинна енергия от новата инсталация ще позволи икономия на 46,5 % първична енергия в сравнение с разделното производство на електроенергия и топлинна енергия, като по този начин се изпълняват критериите, определени в Директивата за енергийната ефективност. Освен това Комисията установи, че мерките са необходими, тъй като проектът не би могъл да бъде осъществен без публична подкрепа, и пропорционални, тъй като проектът осигурява разумна възвръщаемост. Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че мерките ще допринесат за постигането на ключови стратегически цели на ЕС, по-специално повишаването на енергийната ефективност чрез комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия, без да се нарушава неоправдано конкуренцията, в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ.