Архив на ‘Европейска комисия’

България е постигнала значителен напредък в изпълнението на препоръките на ЕК

През януари 2017 г. Европейската комисия извърши цялостна оценка на напредъка, постигнат от България през последните десет години от създаването на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) през 2007 г.

Въз основа на дългосрочната перспектива и постигнатия съществен напредък Комисията очерта 17 основни препоръки, чието изпълнение би довело до прекратяването на процеса по МСП, в съответствие с целта, поставена от председателя Юнкер, за приключване на процеса по МСП до края на мандата на настоящата Комисия. Отправените през януари 2017 г. препоръки следователно се считат за достатъчни с оглед на прекратяването на действието на МСП, освен ако не настъпят промени, които да доведат до явен обрат в напредъка.

Наред с това бе подчертано, че темпът на процеса ще зависи от това колко бързо България ще успее да изпълни препоръките по необратим начин. В частност, препоръките се съсредоточиха върху изискванията за отговорност и отчетност на българските органи и върху въвеждането на вътрешни гаранции, за да се гарантира необратимостта на резултатите, тоест да се докаже, че изпълнението на текущите проекти ще продължи, дори без МСП. Както Съветът подчерта, прилагането на МСП ще приключи, когато всеки един от шестте показателя, приложими за България, бъде изпълнен по задоволителен начин.

В доклада от ноември 2017 г. Комисията отбеляза, „че е постигнат значителен напредък по препоръките, формулирани в доклада от януари 2017 г., по-специално по препоръка 1 (да се гарантира прозрачен избор на членовете на бъдещия Висш съдебен съвет, като преди избора на членовете от парламентарната квота се проведе публично изслушване в Народното събрание и се даде възможност на представителите на гражданското общество да коментират кандидатите), във връзка с която от сега нататък новият състав на ВСС ще има задължението да демонстрира резултати, и по Препоръка 16 (да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за организирана престъпност на високо равнище, за които вече има информация в общественото пространство. При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията) и Препоръка 17 (да се приемат необходимите изменения на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и да се гарантира, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество ще продължи да работи независимо и ефективно). Във връзка с тях трябва да се запази положителната тенденция. Значителен напредък бе постигнат също така по Препоръка 4 (да се приемат изменения на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс за подобряване на нормативната уредба на наказателното преследване на корупцията по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност), макар че са необходими още усилия.

Въпреки че Комисията все още не може да заключи, че някой от показателите е изпълнен в задоволителна степен на настоящия етап, тя остава на мнение, че с непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата, България би трябвало да може да изпълни оставащите препоръки по МСП в близко бъдеще“. Съветът приветства значителните положителни стъпки, като същевременно отбеляза, че предстои още много работа.

ВСС проучва възможностите за задължителна медиация и арбитраж по дела

Съдии и центровете по медиация и спогодби да дадат предложения за това по кои съдебни спорове медиацията да стане задължителна чрез законодателни промени. Становищата ще бъдат изискани от комисията по натовареност към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет като това е поредната мярка за разтоварването на съдилищата в страната. Това стана ясно след среща на членове на съвета с представители на експертната мисия на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка.

Освен за медиацията, комисията ще пита магистрати и за идеи по кои дела пък арбитражът да стане задължителен.

Въпросите ще бъдат отправени както до граждански, така и до наказателни съдии, защото и по някои видове наказателни дела, например при домашно насилие може да се използва медиатор, обясни Даниела Марчева, председател на комисията по натовареност към СК на ВСС.

През юли Съветът по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа към правосъдното министерство трябваше да обсъди промени в института на медиацията, но въпросът беше отложен. Националната асоциация на медиаторите подготви становище, в което се казва, че потенциалът на този метод не се използва пълноценно от спорещите, от съда и от прокуратурата.

От организацията предлагат използването на медиация по наказателни дела изрично да се регламентира в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а провеждането на първа среща с медиатор да стане задължително по някои граждански и търговски спорове, като страните поне да бъдат информирани за възможностите на тази процедура.

Повече подробност по темата четете тук.

Промени в Закона за БНБ подготвят централната банка за еврозоната

Промени в Закона за Българска народна банка (БНБ) подготвят от Министерството на финансите, като целта на измененията е да се уверят европейските институции, че централната банка отговаря на всички директиви и условия за независимост, съобщава сайтът Investitor.bg.

Проектът е изготвен на основата на оценката и препоръките за България, съдържащи се в докладите за конвергенцията на Европейската Комисия (ЕК) и на Европейската централна банка (ЕЦБ) и е публикуван на интернет страницата на министерството.

По-конкретно, от МФ се съобразяват с препоръките член на Управителния съвет на БНБ да може да бъде отстраняван предсрочно от длъжността си при установен конфликт на интереси.

Към действащата в момента забрана БНБ да предоставя кредити и гаранции под каквато и да било форма, включително чрез придобиване на дългови инструменти, на Министерския съвет, на общините, както и на други държавни и общински институции, организации и предприятия, се добавят и службите и агенциите на ЕС и страните членки.

С промените в закона се въвежда и правна интеграция на националната централна банка в Евросистемата (адаптиране на националното законодателство с оглед бъдещо въвеждане на еврото). По отношение на изискванията за правна интеграция на националната централна банка в Евросистемата, правната рамка следва да бъде подготвена и да влезе в сила към датата, на която държавата-членка с дерогация приеме еврото, поради което законопроектът не съдържа предложение за промени в тази област, става ясно от мотивите.

Повече подробности по законопроекта четете тук.

Доставчици на телекомуникационни услуги ограничават правото на клиентите им за свободно договаряне с други оператори

В шест от десет проверени сайта на доставчици на телекомуникационни услуги Комисията за защита на потребителите (КЗП) установи различен тип неравноправни клуази, съобщи нейният председател Димитър Маргаритов.

Поводът е информация на Европейската комисия за констатирани от националните контролни органи в страните-членки, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн редица нарушения при прегледани 207 уебсайта на търговци в сектора в рамките на кампанията Sweep 2017. Темата е избрана с оглед обстоятелството, че според Индекса на Европейския съюз за развитие на пазарите на дребно в предходната година потребителите търпят най-много щети от търговци на далекосъобщителни услуги.

Консатираните при българските доставчици неравноправни клаузи се изразяват основно в ограничаване договорната автономия на потребителите, както и в предвиждането на възможност да им се спират услугите при задължения към същия оператор по други договори или дори към различен търговец, обясни Маргаритов. Той припомни, че Комисията има произнасяния по подобни казуси, включително потвърдени със съдебни решения, и това го кара да смята, че преодоляването на новите случаи ще стъпи на този опит и нарушенията бързо ще бъдат изчистени.

Към момента само един от операторите не се е съобразил с дадените от Комисията препоръки за отстраняване на несправедливите уговорки и срещу него предстои завеждане на колективен иск в съда за прогласяването им за нищожни, каза още председателят на КЗП. И допълни, че кампанията е двуфазна: от една страна, чрез скрининг на сайтовете се събира статистическа информация, но от друга – при установяване на нарушения институцията в съответната държава налага санкции.

Повече подробности по темата четете тук.

На свой семинар нотариусите обсъдиха защитата на личните данни и мерките срещу изпирането на пари

 

Нотариусите обсъдиха защитата на личните данни и мерките срещу изпирането на пари

На 31.03.2018 г. в зала София на хотел „Маринела“ се проведе пролетният семинар на Нотариалната камара (НК) .

Форумът започна с лекция на адвокат Ралица Гуглева относно правоприлагането на Регламент (ЕС)2016/679 за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни.

Във връзка с влизането в сила на новия Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), презентация на нормативния акт, с който българското законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Четвъртата Директива на ЕС за предотвратяване използването на финансовата система (2015/849) за целите на изпирането на пари, направи Евгени Евгениев, директор на специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), заедно с Райна Христова – Янева, началник на отдел „Контрол върху задължените лица“ и д-р Николай Алдимиров, председател на УС на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари (ЦППИП).

Камелия Маринова, съдия от Върховния касационен съд (ВКС) изнесе лекция върху актуални въпроси, свързани с правоприлагането на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

По-подробна информация за събитието можете да прочетете в Правен свят.

Днес правителството ще обсъжда предложение до НС за ратифициране на спорната Истанбулска конвенция

На първото си за тази година заседание правителството ще разгледа проект на решение за предложение до Народното събрание за ратифицирането на т. нар. Истанбулска конвенция от 2016 г. Предложението за ратификацията е на министъра на правосъдието.

Конвенцията на Съвета на Европа е свързана с превенцията и борбата с насилието над жени, както и срещу домашното насилие. Миналата седмица обаче една от трите партии в управляващата коалиция – „Обединени патриоти“ – ВМРО, чиито лидер е вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, се обяви с остра декларация срещу нейното ратифициране, тъй като, според тях, „по този начин се осигурява възможност за признаване от България на наличието на „трети пол“.

„Истанбулската конвенция също така насърчава изучаване на „нестереотипни роли на пола“ като хомосексуализъм, травестизъм и други подобни, и то на всички образователни нива – от детската градина до университетите. Член 3, например, въвежда определение за пол и полова идентичност като нещо различно от биологичния пол на човека: „Пол означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и мъжете“ – се посочва още в позицията на „Обединени патриоти“ – ВМРО.

Според формацията, „на практика това дава възможност за узаконяване на еднополовите бракове – ако един от двамата брачни партньори при законно сключен брак смени своя пол автоматично, според Истанбулската конвенция, се създава еднополово „семейство“.

„Както е известно, българската Конституция признава пол от мъж и жена и семейство от мъж и жена. Това означава да се даде възможност за осъдително решение от Европейския съд по правата на човека срещу България, ако бъде ратифицирана тази Конвенция, която уж се занимава само с домашното насилие“, пише още в декларацията.

С повече подробности по темата можете да се запознаете тук.

Препоръките на ЕК не са нито задължителни, нито се допуска да произвеждат правно действие

Миналата седмица генералният адвокат M. Bobek представи  заключение относно характера на пропоръките като актове на Европейския съюз.

По дело, заведено от Кралство Белгия пред Съда на Европейския съюз за отмяна на препоръка, касаеща защитата на потребителите на услуги в областта на хазартните игри по интернет, той подвърждава разбирането, че препоръките  имат незадължителен характер и следователно не могат да пораждат права и задължения за държавите членки или за частноправните субекти. Страните имат пълното право изцяло да пренебрегнат съдържанието на препоръката, без това да създава възможност за преки или непреки санкции.

На 14 юли 2014 г. Европейската комисия приема препоръка на основание член 292 ДФЕС с цел защитата на потребителите на услуги в областта на хазартните игри по интернет, както и  превенция на проблемното комарджийство и защитата на малолетните и непълнолетните лица и опазването на общественото здраве.

На 13 октомври 2014 г. Кралство Белгия подава до Общия съд жалба за отмяна на тази препоръка.

С определение от 27 октомври 2015 г. Общият съд отхвърля жалбата като недопустима, като приема, че предвид текста, съдържанието и контекста ѝ, препоръката не произвежда и не е предназначена да произведе задължително правно действие. Поради това тя не може да бъде квалифицирана като акт, който подлежи на контрол за законосъобразност по реда на член 263 ДФЕС (т. 37 от Определението). В мотивите си Общият съд първо посочва, че въпреки някои незначителни различия между текстовете на различните езици, в съществената си част текстът на препоръката няма императивен характер (т. 21 и сл. от Определението).

Повече подробности по казуса можете да прочетете тук.

ЕК иска от България над 33 000 евро на ден глоби за неприети закони в две области

Общо над 33 000 евро на ден глоби за неприети закони в две области ще трябва да плаща страната ни по искане на Европейската комисия. България не е отразила в нормативните си актове европейските правила в областта на авторското право и тези за развитие на морските територии. От Европейската комисия са поискали Съдът от ЕС (СЕС) да определи глобите за двете нарушения.

Поисканата от Брюксел глоба за нарушение на правилата за авторското право е 19 121 евро на ден. Тя е заради непълното отразяване в местното законодателство на директивата.

ЕК иска от съда да наложи и глоба от 14 089 евро на ден на България за неспазване на директивата за развитие на морските територии.

Конкретният размер на глобата се фиксира от СЕС, но не може да превишава поисканите от ЕК суми. Санкциите се плащат от деня на решението или друга дата, определена от съд, до деня, в който страната се съобрази с европейските правила. Плащането на санкцията става или чрез удържане от парите по европрограми, или чрез директни преводи от националния бюджет.

Пълния текст на информацията можете да прочетете тук.

ЕК Е ОДОБРИЛА ФИНАНСИРАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДЕН ПРОЕКТ ЗА ЕЛЕКТРОНЕН ОБМЕН НА ЕЛЕКТРОННИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Според информация, публикувана в сайта на ВСС, Пленумът на Висшия съдебен съвет е упълномощил представляващия ВСС да подпише споразумение за изпълнение на проект „Electronic Xchange of e-Evidences with e-CODEX“, финансиран от Европейската комисия по програма „Justice“.

Проект е одобрен за финансиране по програма „Правосъдие“ на Европейската комисия и предстои подписване на Споразумение за предоставяне на финансова помощ и изпълнение.

Проектното предложение ще бъде реализирано в консорциум от 16 партньори – представители на държави членки – Австрия, Хърватия, Италия, Нидерландия, Гърция, Португалия, Франция, Люксембург, Литва, Чехия, Испания, Германия и България чрез ВСС.

Проектът е насочен към осигуряване на възможност страните членки да обменят Европейски заповеди за разследване и електронни доказателства. Дейностите предвиждат анализ на съществуващите проблеми от юридически, правен и организационен характер, изграждане на инфраструктурата за обмен, както и тестване и разпространение.

Изпълнението му ще създаде възможност органите от участващите държави-членки да обменят по електронен път посочените документи чрез използване на възможностите на E-CODEX. Срокът за реализиране на проекта е 24 месеца.

ПИЛОТНО ОБУЧЕНИЕ НА ТЕМА “ПО-ДОБРО ПРИЛАГАНЕ НА РЕГЛАМЕНТИТЕ НА ЕС ЗА СЕМЕЙНОТО И НАСЛЕДСТВЕНОТО ПРАВО”

Съдии и експерти на Министерството на правосъдието обсъдиха прилагането на регламентите на ЕС в областта на семейното и наследственото право в пилотно обучение, проведено на 2 – 3 ноември 2017 г. по проекта “По-добро прилагане на регламентите на ЕС за семейното и наследственото право”, осъществяван съвместно с Академията по европейско право по програма „Правосъдие” на Европейската комисия.

Програмата на обучението е разработена от международен екип от експерти с участието на  Светлана Калинова – съдия във Върховния касационен съд, определена от НИП за национален експерт по проекта, Мими Фурнаджиева- съдия във Върховния касационен съд и Ивелина Солакова – зам.-председател на ОС Велико Търново.

В рамките на обучението съдиите и експертите от Министерството на правосъдието обсъдиха практически въпроси и казуси, свързани с компетентността и  приложимото право спрямо трансграничния развод и издръжка, родителската отговорност и трансграничното наследяване.

 

Архив