БСК: губим 13% от парите по аванса, ако Планът за възстановяване не е одобрен до септември

БСК: Губим 13% от парите по аванса, ако Планът за възстановяване не е одобрен до септември

Спешното финализиране на плана е приоритет, дори и не всички детайли по него да са перфектни, изтъква Щерю Ножаров

Ако Националният план за възстановяване и устойчивост не бъде завършен и не бъде одобрен до края на септември от Европейската комисия (ЕК), ще загубим парите за аванса за тази година, които се равняват на 13% от цялата сума. По информация на сайта Инвеститор.бг, това е пояснил д-р Щерю Ножаров, икономически съветник в БСК, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria

Експертът смята, че спешното финализиране на плана е приоритет, дори и не всички детайли по него да са перфектни. Той посочи, че „има генерални бележки“, които въпреки това има време да бъдат поправени. Например отпаднала е темата с кръговата икономика, а от 2015 г. в България се развива обвързващо законодателство с това на държавите-членки на ЕС, базирано върху принципа за разширена отговорност за производителя.

Повече подробности по темата четете тук.

БСК: Губим 13% от парите по аванса, ако Планът за възстановяване не е одобрен до септември

БСК: Губим 13% от парите по аванса, ако Планът за възстановяване не е одобрен до септември

Спешното финализиране на плана е приоритет, дори и не всички детайли по него да са перфектни, изтъква Щерю Ножаров

Ако Националният план за възстановяване и устойчивост не бъде завършен и не бъде одобрен до края на септември от Европейската комисия (ЕК), ще загубим парите за аванса за тази година, които се равняват на 13% от цялата сума. По информация на сайта Инвеститор.бг, това е пояснил д-р Щерю Ножаров, икономически съветник в БСК, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria

Експертът смята, че спешното финализиране на плана е приоритет, дори и не всички детайли по него да са перфектни. Той посочи, че „има генерални бележки“, които въпреки това има време да бъдат поправени. Например отпаднала е темата с кръговата икономика, а от 2015 г. в България се развива обвързващо законодателство с това на държавите-членки на ЕС, базирано върху принципа за разширена отговорност за производителя.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 52 от 22.06.2021 г.

Държавен вестник, брой 52 от 22.06.2021 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Докладът за върховенството на закона в България излиза на 23 септември

ЕК не се ангажира с дата за отпадането на стария механизъм за сътрудничество и проверка

Докладът за върховенството на закона в България ще бъде огласен на 23 септември, съобщи еврокомисарят за прозрачността и ценностите Вера Йоурова на заседание на Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в европарламента.

То беше посветено на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), по който ЕК наблюдава България и Румъния от самото им присъединяване към съюза през 2007 г.

Въпреки че много от евродепутатите поискаха да чуят от Йоурова какво ще следва занапред за двете държави и точна дата, на която ще се вземе окончателно решение за отпадане на МСП, тя каза, че ЕК не може да се ангажира с такава. Напротив – еврокомисарят заяви, че България все още има неизпълнени ангажименти по стария механизъм.

„Комисията продължава да следи отблизо политическата ситуация в България и протестите. Винаги сме застъпвали становище, че мирните демонстрации са основно право. Протестите показват, че в българското общество се водят оживени дебати и гражданите отдават голямо значение на независимата и ефективна съдебна система“, каза Йоурова.

Тя настоя за широк дебат и консенсус в обществото, ако България реши да предприеме конституционна реформа и заяви, че е добре да се вземат предвид препоръките на Венецианската комисия, визирайки въпроса с липсата на възможност за независимо и ефективно разследване на главния прокурор.

Повече подробности по темата четете тук.

Как правителството ще харчи договорените милиарди от ЕС?

Как правителството ще харчи договорените милиарди от ЕС?

Приоритети са енергийна ефективност, тежка инфраструктура, дигитализация, образование и иновации, очерта вицепремиерът Дончев

Тази нощ беше сключена добра сделка за България и за Европейския съюз. През последните тежки 4-5 дни ЕС доказа, че от него има смисъл за европейските граждани, и за всяка една страна членка. За нас е важно не само какви пари ще влязат в България, а и в другите държави членки, защото повече инвестиции там, означава и повече производства у нас”. Това коментира на брифинг вицепремиерът Томислав Дончев, след като вотът на недоверие срещу правителството беше отхвърлен.

Томислав Дончев описа общата картина за европейското финансиране след преговорите с фокус върху средствата, които трябва да получи България в следващите години. Размерът на многогодишната финансова рамка на ЕС е очакваният – 1,74 трлн. евро. Размерът е леко намален заради излизането на Великобритания от блока.

За България общият пакет на финансирането възлиза на 28,934 млрд. евро по всички инструменти, взети заедно. От тах по Кохезионната политика – почти 9 млрд. евро. Средства за преки плащания в земеделието – 5 млрд. евро. По Фонд за справедлив преход, който ще подпомогне зелените политики – 1,178 млн. евро. Заемното финансиране е в размер на 4,5 млрд. евро при нужда и желание, уточни Дончев.

По думите му добрата новина е, че имаме допълнителен пакет от 200 млн. евро по кохезионната политика за най-слабо развитите райони. Той подчерта, че не бива да допускаме това финансиране да потъне като вода в пясък.

Вицепремиерът очерта приоритетните сфери, в които ще се насочат европейските средства в следващите години. Предвижда се акцент върху енергийната ефективност, но не само върху сградите, а и инвестиция в машини. Трябва да санираме всички публични сгради, не трябва да остане такава, която не е енергийно ефективна, заяви Дончев. Имаме възможност да продължим инвестициите в тежка инфраструктура, градска среда, образование и иновации, продължи той.

В същото време с новия инструмент „Европа от следващо поколение“ пък може целенасочено да финансираме там, където от парите ще има максимална полза, каза Дончев. Той изброи конкретни посоки – пари за здравеопазване, схеми, които стигат до огромна част от бизнеса, практически за всеки, който има право. По думите му това са бързи пари, на място и без корупционен риск, защото ще има за всички, а не само за избрани.

Повече подробности по темата четете тук.

Лидерите на ЕС договориха милиардния помощен пакет и бюджета до 2027 г.

Лидерите на ЕС договориха милиардния помощен пакет и бюджета до 2027 г.

След четири дни и четири нощи държавните и правителствените ръководители на ЕС постигнаха съгласие за Фонда за помощ в рамките на причинената от коронавируса криза и следващата седемгодишна финансова рамка на ЕС. „Сделка“, написа председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел рано сутринта във вторник в Twitter. Френският президент Еманюел Макрон говори за „исторически ден за Европа“.

Държавите и правителствените ръководители преговаряха за плана за развитие срещу икономическите последици от кризата от петък. Той струва общо 750 милиарда евро. Делът на безвъзмездните средства, които не трябва да се връщат, е намален от 500 на 390 млрд. евро под натиск от страна на група държави около Холандия и Австрия. Други 360 млрд. евро са налични като заеми.

Държавните и правителствените ръководители също така се съгласиха по силно противоречивия въпрос дали средствата на ЕС могат да бъдат намалени в бъдеще, ако се наруши върховенството на закона. Това изисква решение в Съвета на държавите членки с така нареченото квалифицирано мнозинство.

Какъв е бюджетът?

Приета бе и следващата финансова рамка на ЕС за периода от 2021 до 2027 г., от която се финансират програми за земеделски производители, региони, компании или изследователи. Тя е с обем 1,074 трлн. евро.

Отпускането на средствата от фонда за възстановяване ще бъде съобразно националните данни за брутния национален доход и според изпълнението на националните икономически програми, при следване на препоръките на ЕК по т. нар. европейски семестър (насоки за икономическо развитие). Предвижда се 30 на сто от общия бюджет да бъде насочен към цели за опазването на околната среда.

Предвижда се от догодина в ЕС да бъде въведен данък върху пластмасата. Очаква се ЕК да предложи начини за облагане на въглеродните замърсители и търговците онлайн от 2023 година. Изразена е готовност за въвеждане и на нови такси върху паричните преводи.

Намалени са парите за кохезия, устойчивост и ценности от над 380 млрд. евро на близо 378 млрд. Сериозно орязване е залегнало и за фонда за справедлив преход, който трябва да помогне за прехода към зелена и дигитална Европа – от 30 млрд. на 10 млрд. евро.

Увеличават се отстъпките за най-големите нетни вносители в бюджета на ЕС – Германия, Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания, като за Германия тя е над 3,5 млрд. евро.

В документа се посочва, че наред със средствата по общите програми България ще получи от новия бюджет 200 млн. евро за най-слабо развитите райони. За нашата страна се предвиждат също 57 млн. евро за дейностите около закритите мощности в АЕЦ-Козлодуй със съфинансиране от ЕС до 50 на сто.

Повече подробности по темата четете тук.

 

ЕЦБ определи задължителните интервенционни курсове за българския лев

ЕЦБ определи задължителните интервенционни курсове за българския лев

Европейската централна банка (ЕЦБ) е определила задължителните интервенционни курсове за българския лев и хърватската куна, след като двете страни бяха допуснати до валутния механизъм ERM II, известен като „чакалнята“ за еврозоната, съобщават от ЕЦБ.

Интервенционните курсове влизат в сила от днес, 13 юли 2020 г.

(Информация на Investitor.bg)

България ще заведе дело заради Пакета Мобилност

Окончателно приетият Пакет Мобилност I се отдалечава съществено от заложените цели и европейски ценности, твърди Росен Желязков

България ще заведе дело заради Пакета МобилностСнимка: БГНЕС/БОЖИДАР СТОИЛОВ

България ще заведе дело пред Съда на Европейския съюз в двумесечен срок от публикуването на Пакета Мобилност I в Официалния вестник на Съюза. Това заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков в изявление пред медии, по повод окончателното приемане на Пакета Мобилност I от Европейския парламент.

Европейските депутати отхвърлиха с голямо мнозинство всички поправки, внесени от българските евродепутати и техни колеги от други страни по пакета „Мобилност“ – за връщането на камионите и водачите в страната, в която е регистрирана фирмата, за командироването и почивките на шофьорите.

„Ще поискаме анулиране на част от разпоредбите на Пакет за Мобилност I и в момента тече подготовка за това. Останалите държави членки ще имат възможността да се присъединят към нашата позиция, за да бъдем по-ефективни във воденето на делото“, категоричен бе Росен Желязков, цитиран  в прессъобщение на министерството.

„Паралелно с подготовката на делото българската страна ще продължи да настоява до края на тази година, Европейската комисия да приключи с оценката на въздействие за последиците от връщането на превозното средство в осемседмичен период, както и прилагането на част от правилата за сухопътната част на комбинирания транспорт. Очакваме Комисията да изпълни ангажимента си и след оценката на въздействие, да внесе ново законодателно предложение, с което тези мерки и тези последици от предложението да бъдат анулирани“, посочи министърът.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавите на ЕС и Европейският парламент договориха правила за групови искове

Държавите на ЕС и Европейският парламент договориха правила за групови искове

Всяка държава членка ще трябва да посочи поне един орган – неправителствена организация, която ще защитава правата на потребителите в задгранични спорове

Потребителите в ЕС ще могат по-добре да налагат правата си срещу големите компании. Преговарящи от Европейския парламент и страните членки на ЕС се договориха за въвеждането на групови искове в ЕС, става ясно от съобщение на пресслужбата на ЕП.

През 2018 г., като част от скандала с изгорелите газове около VW, свързан с манипулирани превозни средства, Европейската комисия предложи да бъдат разрешени колективни искове в цяла Европа.

Всяка държава членка ще трябва да посочи най-малко един квалифициран субект (организация или публичен орган), който ще бъде упълномощен и финансово подкрепен за започване на действия за разпореждане и обезщетение от името на групи потребители и ще гарантира достъпа им до правосъдие. По отношение на критериите за определяне на квалифицирани органи правилата разграничават трансграничните случаи и вътрешните. За първите органите трябва да спазват набор от хармонизирани критерии. Те трябва да демонстрират 12-месечна активност в защитата на интереса на потребителите преди искането им, да имат нестопански характер и да гарантират, че са независими от трети страни, чиито икономически интереси се противопоставят на интересите на потребителите.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Екатерина Захариева не очаква нов мониторингов доклад от ЕК

Екатерина Захариева не очаква нов мониторингов доклад от ЕК

Новината за мониторинг от Европейската комисия е интрига, каза правосъдният министър Данаил Кирилов

Не очакваме нов мониторингов доклад от Европейската комисия. България е единствената държава, която се придържа към критериите за бюджетен дефицит. Това заяви вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева пред bTV. Външният министър увери, че няма промяна в позицията на Европейската комисия и няма нищо различно от миналата есен. 

„Няма да има нов мониторингов доклад и няма промяна за мониторинга върху правосъдието. Някой е направил „копи-пейст“ от доклада от миналата година, когато докладът още не бил излязъл“, смята външният министър.

Няма промяна в позицията на Европейската комисия по отношение на изпълнението от страна на България на всички нейни ангажименти в контекста на Механизма за сътрудничество и проверка, обяви Захариева и в пост във Facebook, след като вчера в препоръките към България от новия Европейски семестър беше посочено, че ЕК продължава да следи борбата с корупцията и реформата на съдебната система.

Захариева посочи, че реформите не се правят заради някого, а заради българските граждани. Реформата е процес и тя трябва да продължи. По думите й докладът за сътрудничество и проверка не може да възпрепятства по някакъв начин пътя ни към чакалнята на еврозоната.

Не сме обект на мониторинг по смисъла на Механизма за сътрудничество, по който получихме последния доклад в края на миналата година, заяви и правосъдният министър Данаил Кирилов по БНТ. По думите му се цели манипулативно внушение, че Механизмът за сътрудничество и оценка не е изпълнен. Ние сме на съвсем друго ниво, наравно с другите държави членки, каза Кирилов.

Много други държави членки имат по-сериозни проблеми с върховенството на закона, отколкото България, коментира правосъдният министър.

Повече подробности по темата четете тук.