Адвокати: ЧСИ ограничават неправомерно достъпа ни до изпълнителни дела

Частни съдебни изпълнители ограничават неправомерно достъпа на адвокати до изпълнителните дела. За това алармират в писмо до председателя на Камарата на ЧСИ Георги Дичев от Обединението на свободните адвокати (ОСА).

От новото сдружение отправят покана към камарата за сътрудничество във връзка с констатирани в практиката проблеми и предложения за разрешаването им, като подчертават, че в изпълнителния процес участват активно и взискателите, и длъжниците и третите лица със засегнати от изпълнението права, наддавачите и купувачите при публична продан.

От ОСА съобщават и за сигнали на адвокати за проблеми при работата им с ЧСИ, като повечето са свързани с достъпа до изпълнителните дела. Има сигнал от адвокатската колегия в Смолян, която преди дни е получила уведомление от ЧСИ Константин Павлов от Пловдив, че има решение на ръководството на камарата, че достъп до изпълнителни дела от архива на ЧСИ могат да имат само страните и техните упълномощени адвокати или юрисконсулти. Това решение на КЧСИ е мотивирано с Общия регламент за защита на данните (GDPR) и със Закона за защита на личните данни, но не са посочени конкретни разпоредби от тях, които го налагат.

От ОСА приканват камарата да отмени това решение, защото според тях то е „правно необосновано, а в нито един от визираните нормативни актове не съществуват разпоредби, които да забраняват или ограничават достъпа на адвокатите до справки и документи по изпълнителните дела при и по повод упражняваната от тях професионална дейност“. И припомнят, че изискването на пълномощно по конкретното дело, за да се даде достъп до него на адвокат, пряко нарушава Закона за адвокатурата.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Полезно в ДВ (бр. 89 от 12.11.2019 г.)

В днешния 89-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Правилника за издаване на българските лични документи, като целта им е намаляване на административната тежест на гражданите.

Въвеждат се редица облекчения за хората: чрез електронната автоматизирана система за електронни услуги на Министерството на външните работи се създава възможност за подаване по електронен път на заявление за издаване на лична карта, без да е необходимо ползването на квалифицирано удостоверение за електронен подпис; намаляват се сроковете за издаване на паспорт, когато заявлението е подадено в дипломатическите и консулските представителства на страната ни в чужбина; ще има възможност за лично получаване на български личен документ чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга, когато заявлението за издаването на документа е подадено лично в дипломатическите и консулските представителства на страната ни в чужбина, което предлага тази услуга.

Осигурява се и възможността за подаване на заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство в определени случаи и в районни управления към ОДМВР по постоянен адрес на заявителя.

Изменя се и Наредба № 1 от 2012 г. за контрола и опазването на горските територии с цел подобряване на системата за контрол на дървесината. Нормативните промени ще позволят незабавно отнемане на достъпа до интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) на обекти за съхранение, преработка и търговия с дървесина, ако се установят нарушения в дейността им. Ограничението реално лишава тези обекти да функционират, като издават превозни билети.

Премахва се хартиеният дневник за обектите, като се въвежда изискване той да се води само чрез интернет информационната система на ИАГ. Създава се задължение за собствениците на обекти, за които има наложена принудителна административна мярка за нарушения по Закона за горите, за срок от една година след възстановяване на дейността на обекта да осигуряват достъп в реално време до системата за видеонаблюдение. Също така, собствениците или ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти, които транспортират обла дървесина и дърва за огрев, ще предоставят в съответната Районна дирекция на горите потребителското име и паролата за достъп до данните от GPS устройствата.

Промени има в Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, с които се повишават минималните гаранционни срокове в строителството.

Минималните гаранционни срокове на изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти стават: за всички видове новоизпълнени строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната основа под тях – 10 години; за основен ремонт и реконструкция на съществуващи строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната основа под тях и за възстановени строителни конструкции на сгради и съоръжения, претърпели аварии – 8 години; за вътрешни инсталации на сгради – 7 години; при основен ремонт и реконструкция – 5 години; за автомагистрали и скоростни пътища – 7 години и т. н.

Държавен вестник, брой 89 от 12.11.2019 г.

Държавен вестник, брой 89 от 12.11.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Когато се качи във влака без билет, пътникът сключва договор с превозвача

В съответствие с условията си за превоз Société nationale des chemins de fer belges (Национално дружество на белгийските железници, наричано по-нататък „SNCB“) съставя актове на пътниците, които пътуват във влака без валиден документ за превоз. Към меродавния по делото момент тези пътници са имали възможност да уредят отношенията си с дружеството, като незабавно платят цената на пътуването заедно с увеличението по т.нар. „бордна тарифа“ или като в 14-дневен срок от констатирането на нарушението заплатят фиксирана сума в размер на 75 EUR. След изтичането на 14-дневния срок остава възможността да платят фиксирана сума от 225 EUR.

В конкретния случай трима пътници със съставени актове не използват нито една от тези възможности. Затова SNCB предявява искове срещу тях пред Vredegerecht te Antwerpen (мирови съд Антверпен, Белгия), като иска да бъдат осъдени да му платят съответно 880,20 EUR, 1103,90 EUR и 2394 EUR. Дружеството мотивира исковете си с това, че тъй като въпросните пътници не са закупили документи за превоз, правоотношенията им с него не са договорни, а административни, уредени с подзаконов нормативен акт.

Мировият съд се пита какво е правоотношението между SNCB и пътниците без документ за превоз. Във връзка с това той поставя въпроса дали регламентът на Съюза за правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, трябва да се тълкува в смисъл, че хипотезата, в която пътникът се качва във влака, за да пътува, без да си е набавил билет, попада в обхвата на понятието „договор за превоз“ по смисъла на този регламент1 . Ако това е така, следва и да се определи дали в светлината на директивата за неравноправните договорни клаузи, ако констатира неравноправност на наказателната клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, съдът може да намали размера на предвидената с нея неустойка

В днешното си решение Съдът най-напред отбелязва, че щом железопътното предприятие предоставя свободен достъп до своя влак и щом пътникът се качва във влака с цел да пътува, то и двете страни изявяват съвпадаща воля да встъпят в договорно правоотношение. Що се отнася до въпроса дали притежаването на билет от пътника е абсолютно необходима предпоставка, за да се приеме, че е налице „договор за превоз“, Съдът приема, че билетът не е нищо повече от документа, който материализира договора за превоз. Понятието „договор за превоз“ не зависи от това дали пътникът притежава билет и следователно обхваща хипотезата, в която пътникът се качва във влак със свободен достъп с цел да пътува, без да си е набавил билет.

Доколкото обаче в Регламент № 1371/2007 няма разпоредби в това отношение, това тълкуване не засяга въпросите за действителността на договора и за последиците от неизпълнението на договорните задължения на някоя от страните, въпроси, които продължават да се уреждат от приложимото национално право. Що се отнася до правомощието на националния съд да измени евентуално неравноправната наказателна клауза, Съдът констатира, че тази клауза е част от общите условия за превоз на SNCB, за които националният съд уточнява, че са „считани за общо задължителни, тъй като са с нормативен характер“ и че са „обнародвани чрез официалното им публикуване от държавата“. Договорните клаузи, които отразяват в частност задължителни законови или подзаконови разпоредби, не са предмет на разпоредбите на Директивата.

Съдът в Люксембург дава свободен достъп до научни и съдебни документи

Съдът на Европейския съюз дава свободен достъп до съдебни и научни документи на сайта си, които са част от базата данни на Съдебната мрежа на ЕС. За това съобщиха днес от съда в Люксембург.

Решението е мотивирано с факта, че тази информация е от голямо значение за развитието и съгласуваността на правото на ЕС. А основната цел е да се осигури споделен и централизиран достъп до информация и документи, които биха могли да са от полза за прилагането, разпространението и изучаването на правото на Съюза, така както е тълкувано и прилагано не само от СЕС, но и от националните юрисдикции. Друга от целите му е да способства за взаимното познаване и разбиране на правото и системите на държавите членки от сравнително-правна гледна точка, което би позволило по-лесно да се вземат под внимание правните традиции на всяка страна, изтъкват от съда в Люксембург.

И предоставят следния достъп:

  • пряк до преюдициалните дела (чрез търсачка с предварително зададени критерии за търсене), и конкретно за справки с отправените след 1 юли 2018 г. преюдициални запитвания, на езика на производството, но и на всички други езици, на които са налични;
  • справки с постановени от националните юрисдикции съдебни актове, избрани от конституционните и върховните съдилища на държавите членки поради значението им за правото на Съюза;
  • справки с различни научни и образователни документи, резултат от изследователската и аналитичната работа на членуващите в Съдебната мрежа на ЕС съдилища, в това число бележки и анализитематични фишове за съдебната практика в областта на правото на съюза и различни правни коментари.

Повече подробности по темата четете тук.

Хората без основно образование и с данъчни задължения да нямат право да гласуват

Хората без основно образование и с данъчни задължения да нямат право да гласуват, а във всяка секционна избирателна комисия да бъде монтирано видеонаблюдение, което да се включва след края на изборния ден. Такива промени в Изборния кодекс са внесли депутати от „Воля“, начело с лидера им Веселин Марешки.

Те предлагат хората, които са навършили 18 години и нямат основно образование, както и тези, които имат данъчни задължения и не са платили осигурителните си вноски и лихви към тях, да бъдат заличени от избирателните списъци, като така те няма да имат право да гласуват.

Наред с това те предлагат всяко изборно помещение да бъде оборудвано с видеонаблюдение, което да се включва, след като бъде обявен краят на изборния ден, и да може да следи на живо процеса по преброяване на бюлетините на сайта на съответната районна или общинска избирателна комисия. Вносителите обясняват, че камерите трябва да бъдат насочени към работните места на членовете на секционната избирателна комисия. Те, на свой ред, при преброяването на гласовете трябва да показват всяка бюлетина на камерата така, че да може ясно да бъде заснето отбелязването в нея.

Повече подробности по темата четете тук.

 

 

Полезно в ДВ (бр. 8 от 08.11.2019 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвана нова Наредба № 8121з-1277 от 31 октомври 2019 г. за условията и реда за предоставяне на данни от регистъра по чл. 95а, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Новият акт има за цел да регламентира условията и реда за предоставяне на данни от регистъра по чл. 95а, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, в който ще бъдат въвеждани идентификационни данни на лицата, които провеждат стрелби. Воденето на такъв регистър от собствениците или ползвателите на стрелбища ще улесни идентифицирането и контрола на стрелящите лица, използваното от тях огнестрелно оръжие и количествата изстреляни боеприпаси.

Същевременно се цели информираност на стрелящите лица по отношение на обработването на личните им данни, както и гарантиране на тяхната защита при обработване на същите. Изрично е предвидено, че лицата, желаещи да употребяват огнестрелно оръжие на стрелбище, се информират предварително за задължението за събиране, обработване, съхранение и предоставяне на органите на МВР, на техни идентификационни данни, данни за използваното огнестрелно оръжие и броя на употребените боеприпаси. Лица, които не желаят да предоставят идентификационните си данни за вписване в регистъра, не се допускат до употреба на огнестрелно оръжие на стрелбища.

Обнародвана е и нова Наредба № 5 от 29 октомври 2019 г. за критериите, условията и реда за награждаване на спортисти, треньори и длъжностни лица. Най-високи са наградите за постигнати медали и класирания в Олимпийски игри, тъй като това безспорно е най-престижното международно състезание, с най-много участници от най-много държави, респ. конкуренцията за спечелване на медалите и постигане на призови класирания е най-голяма. Званието „олимпийски медалист“ е възможно най-високото признание за постигнат успех в спорта и то следва да намери адекватно отражение и при определяне на наградите за него.

При всички видове състезания в обхвата на наредбата право на награда имат носителите на медали (златен, сребърен и бронзов).  Класиранията, които се определят като „призови“ (извън удостоените с медали), са дефинирани въз основа на ранга на съответния вид спортно състезание, като броят на класиранията, определени като „призови“, е правопропорционален на значимостта на състезанието и степента на конкуренцията в него. За състезанията с най-голям международен престиж и най-голяма конкуренция сред състезателите се предвиждат награди за спортистите, класирани до осмо място включително.

Държавен вестник, брой 88 от 08.11.2019 г.

Държавен вестник, брой 88 от 08.11.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Ще се присъждат разноски по ЗАНН и обезщетения за вреди от незаконни наредби

Отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС влезе в ЗОДОВ, но делата срещу парламента ще вървят по ЗЗД

Гражданите и бизнесът ще могат да водят дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за вредите, които са претърпели от действието от незаконосъобразни правилници, наредби и инструкции, които впоследствие са били отменени от съда. По делата по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ще се присъждат разноски. А тези за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз ще се гледат по ЗОДОВ.

Тези три изключително важни изменения в законодателството прие днес на второ четене правната комисия в парламента. Така, за да се превърнат в действащи разпоредби, остава само да бъдат гласувани от пленарната зала.

Изричната възможност да се водят дела по ЗОДОВ за вреди от действието на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове беше записана в чл. 1 от закона. След промените той ще гласи: „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на подзаконови нормативни актове, отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни.

Повече подробности по темата четете тук.

Когато КС „отмени“ промяна в закон, не следва да се връща автоматично старата му редакция

За преразглеждане на въведеното със задължително тълкуване от Конституционния съд (КС) правило, че когато той обяви промяна в закон за противоконституционна автоматично се връща старата му редакция, се обяви Министерският съвет.

Позицията си по въпроса от правителството излагат в становище по делото с най-фундаментално правно значение, по което предстои да се произнесе КС. По него конституционните съдии трябва да отговорят на три въпроса, които най-общо са:

Какво се случва с висящите дела, когато Конституционният съд отмени приложимия по делото закон? Може ли невинаги обявяването на закона за противоконституционен да означава възстановяване на предишната му редакция? Какви са последиците, когато КС отмени решение на Народното събрание или указ на президента?

КС беше сезиран с тях от Върховния административен съд (ВАС). Върховните съдии поискаха той да разтълкува чл. 151, ал. 2 от Конституцията . Своеобразен предшественик на трите въпроса на ВАС беше искането на колегите им от Върховния касационен съд, които също настояха КС да разтълкува чл. 151 от Конституцията, но в контекста на това какви са последиците от обявяването за противоконституционен на закон с еднократно действие, по повод на т. нар. царски имоти. Сега исканията на двете върховни съдилища са обединени в едно дело на Конституционния съд, а докладчик по него е лично председателят му проф. Борис Велчев.

Първата институция, която даде своя отговор на въпросите, които стоят пред КС, е Министерският съвет.

Повече подробности по темата четете тук.