В днешния 89-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Правилника за издаване на българските лични документи, като целта им е намаляване на административната тежест на гражданите.

Въвеждат се редица облекчения за хората: чрез електронната автоматизирана система за електронни услуги на Министерството на външните работи се създава възможност за подаване по електронен път на заявление за издаване на лична карта, без да е необходимо ползването на квалифицирано удостоверение за електронен подпис; намаляват се сроковете за издаване на паспорт, когато заявлението е подадено в дипломатическите и консулските представителства на страната ни в чужбина; ще има възможност за лично получаване на български личен документ чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга, когато заявлението за издаването на документа е подадено лично в дипломатическите и консулските представителства на страната ни в чужбина, което предлага тази услуга.

Осигурява се и възможността за подаване на заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство в определени случаи и в районни управления към ОДМВР по постоянен адрес на заявителя.

Изменя се и Наредба № 1 от 2012 г. за контрола и опазването на горските територии с цел подобряване на системата за контрол на дървесината. Нормативните промени ще позволят незабавно отнемане на достъпа до интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) на обекти за съхранение, преработка и търговия с дървесина, ако се установят нарушения в дейността им. Ограничението реално лишава тези обекти да функционират, като издават превозни билети.

Премахва се хартиеният дневник за обектите, като се въвежда изискване той да се води само чрез интернет информационната система на ИАГ. Създава се задължение за собствениците на обекти, за които има наложена принудителна административна мярка за нарушения по Закона за горите, за срок от една година след възстановяване на дейността на обекта да осигуряват достъп в реално време до системата за видеонаблюдение. Също така, собствениците или ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти, които транспортират обла дървесина и дърва за огрев, ще предоставят в съответната Районна дирекция на горите потребителското име и паролата за достъп до данните от GPS устройствата.

Промени има в Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, с които се повишават минималните гаранционни срокове в строителството.

Минималните гаранционни срокове на изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти стават: за всички видове новоизпълнени строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната основа под тях – 10 години; за основен ремонт и реконструкция на съществуващи строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната основа под тях и за възстановени строителни конструкции на сгради и съоръжения, претърпели аварии – 8 години; за вътрешни инсталации на сгради – 7 години; при основен ремонт и реконструкция – 5 години; за автомагистрали и скоростни пътища – 7 години и т. н.

Държавен вестник, брой 89 от 12.11.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Има още →

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвана нова Наредба № 8121з-1277 от 31 октомври 2019 г. за условията и реда за предоставяне на данни от регистъра по чл. 95а, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Новият акт има за цел да регламентира условията и реда за предоставяне на данни от регистъра по чл. 95а, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, в който ще бъдат въвеждани идентификационни данни на лицата, които провеждат стрелби. Воденето на такъв регистър от собствениците или ползвателите на стрелбища ще улесни идентифицирането и контрола на стрелящите лица, използваното от тях огнестрелно оръжие и количествата изстреляни боеприпаси.

Същевременно се цели информираност на стрелящите лица по отношение на обработването на личните им данни, както и гарантиране на тяхната защита при обработване на същите. Изрично е предвидено, че лицата, желаещи да употребяват огнестрелно оръжие на стрелбище, се информират предварително за задължението за събиране, обработване, съхранение и предоставяне на органите на МВР, на техни идентификационни данни, данни за използваното огнестрелно оръжие и броя на употребените боеприпаси. Лица, които не желаят да предоставят идентификационните си данни за вписване в регистъра, не се допускат до употреба на огнестрелно оръжие на стрелбища.

Обнародвана е и нова Наредба № 5 от 29 октомври 2019 г. за критериите, условията и реда за награждаване на спортисти, треньори и длъжностни лица. Най-високи са наградите за постигнати медали и класирания в Олимпийски игри, тъй като това безспорно е най-престижното международно състезание, с най-много участници от най-много държави, респ. конкуренцията за спечелване на медалите и постигане на призови класирания е най-голяма. Званието „олимпийски медалист“ е възможно най-високото признание за постигнат успех в спорта и то следва да намери адекватно отражение и при определяне на наградите за него.

При всички видове състезания в обхвата на наредбата право на награда имат носителите на медали (златен, сребърен и бронзов).  Класиранията, които се определят като „призови“ (извън удостоените с медали), са дефинирани въз основа на ранга на съответния вид спортно състезание, като броят на класиранията, определени като „призови“, е правопропорционален на значимостта на състезанието и степента на конкуренцията в него. За състезанията с най-голям международен престиж и най-голяма конкуренция сред състезателите се предвиждат награди за спортистите, класирани до осмо място включително.

Държавен вестник, брой 88 от 08.11.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Има още →

Отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС влезе в ЗОДОВ, но делата срещу парламента ще вървят по ЗЗД

Гражданите и бизнесът ще могат да водят дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за вредите, които са претърпели от действието от незаконосъобразни правилници, наредби и инструкции, които впоследствие са били отменени от съда. По делата по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ще се присъждат разноски. А тези за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз ще се гледат по ЗОДОВ.

Тези три изключително важни изменения в законодателството прие днес на второ четене правната комисия в парламента. Така, за да се превърнат в действащи разпоредби, остава само да бъдат гласувани от пленарната зала.

Изричната възможност да се водят дела по ЗОДОВ за вреди от действието на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове беше записана в чл. 1 от закона. След промените той ще гласи: „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на подзаконови нормативни актове, отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни“.

Повече подробности по темата четете тук.