КС: Престъпление на президента се разследва, но той не може дори да бъде проверяван

Откриването на данни за престъпна дейност на президента не препятства прокуратурата да започне наказателно производство. Но спрямо държавния глава не могат да бъдат извършвани каквито и да е действия – процесуални и извънпроцесуални, които пряко засягат негови лични права, под каквато и да било форма съдържат твърдение за извършено от него престъпление или засягат личната му сфера по време на мандата.

Това заяви единодушно Конституционният съд (КС) в решението си (пълния му текст виж тук), с което разтълкува чл. 103 от основния закон и отговори в тази връзка на шест въпроса, поставени от главния прокурор Иван Гешев (виж в карето).

Един от основните въпроси по делото е за това какво има предвид Конституцията, когато казва, че срещу президента „не може да бъде възбудено наказателно преследване“. Значи ли това, че престъпни деяния на държавния глава въобще не може да бъдат разследвани, или пък само му гарантира, че не може да му бъде повдигнато обвинение? От прочита на диспозитива на решението на КС става ясно, че той дава тълкувание на основния закон, което застава между тези две крайни виждания.

С това тълкуване КС на практика затвърждава, че всяко престъпление трябва да се разследва, включително и ако е извършено от държавния глава. Прокуратурата и полицията обаче могат да извършват всякакви действия по разследването, само ако не засягат лични права на президента. Т.е. срещу него не могат да бъдат извършвани например подслушване, претърсване, разпознаване, обиск, вземане на ДНК проба, но пък няма пречка да се разследва престъпната дейност на съучастниците му, да се извърши оглед на местопрестъплението – стига то да не е в дома на президента или в кабинета му, да се разпитат свидетели.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 68 от 31.07.2020 г.

Държавен вестник, брой 68 от 31.07.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 68 от 31.07.2020 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвано допълнение в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съгласно което процесуалните действия с обиди и заплахи са нередовни. В ГПК беше създаден нов чл. 100а, който гласи, че: „ал. 1. Процесуалните действия не може да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации. В този случай те се считат за нередовни. Ал. 2. Алинея 1 не се прилага, когато използваните посочените заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации се отнасят до обстоятелствата, на които се основава искането.“

Обнародвано е Решение № 11 от 23 юли 2020 г. по конституционно дело № 15 от 2019 г., което бе взето единодушно от конституционните съдии. Решението гласи, че „надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по смисъла на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор.“ Искането за тълкуване беше отправено миналата година от Министерския съвет във връзка с разпоредбата, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Промени има в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Висшият адвокатски съвет връща по-високите адвокатски хонорари, а по много дела залага и допълнително увеличение, след като ВАС отмени увеличението на хонорарите от 2014 г.

Възнагражденията за вписване на промени и за регистрация в търговския регистър се изравняват както беше преди 15 май 2020 г. Освен това за проучване на дело с даване на мнение по него минималният хонорар скача от 60 лв. на 300 лв. Минималното заплащане за защита по „други неоценяеми искове“ се вдига на 600 лв. Хонорарът за охранителни производства и такива за обезпечение на доказателства става 500 лв.

По отношение на хонорарите по граждански дела ВАдС също „възстановява“ сумите отпреди решението на съда. Така минималното заплащане на адвокат за развод по исков ред отново става 600 лв., а за такъв по взаимно съгласие – 400 лв. По делата за оспорване на бащинство обаче се предлага не просто връщане на минималния хонорар, а ръст със 100 лв.

Изменена е и Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

С направени промени в нея с ДВ, бр. 9 от 2020 г. срокът за привеждане на лицата в съответствие с изискванията на наредбата беше удължен до 31 юли 2020 г. В оставащия до влизане в сила срок възникват редица допълнителни проблеми, свързани с наличието на различни бизнес модели, прилагани от икономическите оператори, което налага  удължаване на срока за лицата.

Друга част от измененията са свързани с: промени, касаещи софтуерите за управление на продажбите в търговските обекти; регистрирането и отчитането на продажбите чрез фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност; работата на междуведомствената комисия; промени в работата на електронните системи с фискална памет.

Конституционният съд: Главният прокурор не надзирава разследванията срещу себе си

Надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния  прокурор  по смисъла на  чл. 126, ал. 2 от Конституцията, не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор. Това заяви Конституционният съд (КС) в единодушно взето решение, с което разтълкува чл. 126, ал. 2 от основния закон (пълния му текст виж тук).

Разпоредбата предвижда, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Искането за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията беше отправено миналата година от Министерския съвет. Повод за него бяха приетите от правителството промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предлага шефът на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Той беше наречен от премиера Бойко Борисов „абсолютно независим прокурор“. Проектът, който беше замразен до произнасянето на КС, предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за мандат от 7 години. Освен това с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител №1 и това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията.

Повече подробности по темата четете тук.

Иван Гешев иска делата срещу служителите от МВР, ДАНС и ГДИН да се върнат при военните магистрати

Иван Гешев иска делата срещу служителите от МВР, ДАНС и ГДИН да се върнат при военните магистрати

Главният прокурор Иван Гешев обсъди с магистрати от военно-апелативната и военно-окръжните прокуратури бъдещето на дейността им по време на специална среща, съобщиха от държавното обвинение.

„Обвинител №1“ е запознал магистратите с предложенията на прокуратурата за разширяване на подсъдността на военните съдилища и компетентността на военните прокуратури. Това са част от предложенията на създадената експертна работна група от магистрати към ВКП за цялостни промени в НК и НПК  с акцент за разширяване на материалната  компетентност на военните прокуратури (включване на нови състави на престъпления и разширяване на кръга на делата по чл. 396 НПК за военните). Сред предложенията са и подсъдността за престъпления, извършени от служителите от МВР, ДАНС и ГДИН да бъде върната на военните съдилища и прокуратури.

Главният прокурор е застанал твърдо против идеята за закриване на военните съдилища и прокуратури.

В ход са и други две предложения за промени в компетенциите на военните съдилища. Едните са на депутати от ГЕРБ, според които престъпленията извършени от служители на главните дирекции „Охрана“ и „Изпълнение на наказанията“ трябва да преминат на подсъдност именно при тях.

По-мащабни са идеите на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), които в началото на седмицата предложиха делата срещу всички служители в системата за национална сигурност да бъдат поверени на военните съдилища, в това число и служителите на МВР, тези в Държавната агенция „Национална сигурност“,  в Държавната агенция „Технически операции“, в Бюрото по защита при Главния прокурор и държавните служители по чл. 10а от Закона за защита на класифицираната информация в Държавната комисия по сигурността на информацията. В същия проект кадровиците предвиждат и девоенизация на военните съдии и запазване на този статут за прокурорите и следователите.

Повече подробности по темата четете тук.

Прокуратурата: Разрешението за строеж на „Алепу вилидж“ е нищожно

Разрешението за строеж на „Алепу вилидж“  – четириетажната бетонна конструкция, която породи спорове дали е само съоръжение за укрепване на свлачище, или хотел, е нищожно. Това твърди прокуратурата в протест до Административния съд в Бургас.

Върховната административна прокуратура възложи на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) проверка и именно след нея сега от държавното обвинение внасят искането съдът да обяви разрешението за строеж за нищожно.

Проверката на ДНСК за законността на обекта, който се намира между нос Св. Тома и т.н. Шофьорски плаж, е установила, че всъщност първото разрешение за строеж за него е издадено още през февруари 2018 г. То е за изграждането на курортен комплекс „Алепу вилидж“, но е само за първия етап от строителството – укрепване на свлачище.

На 28 февруари 2018 г. обаче фирмата възложител на строителството – „Алепу вилидж“ АД, подава декларация, че това разрешение няма да бъде използвано от нея. А обяснява, че срещу свлачището в имота ще се използва укрепително съоръжение, което ще е интегрирано в конструкцията на бъдещото застрояване.

Само няколко месеца по-късно – през август 2018 г., от фирмата подават заявление за съгласуване и одобряване на проекти и издаване на разрешение за строеж и виза. И въз основа на тях на 10 септември 2018 г. главният архитект на Созопол издава ново разрешение за строеж на същото дружество за курортен комплекс „Алепу вилидж“. Този път обаче то е за два етапа на строителството, т.е. не само за първия – укрепване на свлачище, а и за втория, който е за изграждане на курортен комплекс с подземна и надземна част в местността Алепу.

Това разрешение за строеж е влязло в сила на 27 септември 2018 г. Именно него атакуват сега от Окръжната прокуратура в Бургас и твърдят, че е нищожно.

Повече подробности по темата четете тук.

Главният прокурор създаде ново звено към ВКП за взаимодействие с Европейската прокуратура

Главният прокурор създаде ново звено към ВКП за взаимодействие с Европейската прокуратура

Родни прокурори ще работят в колаборация с европейските си колеги по дела за нарушения като измами, присвоване и корупция

Със заповед на главния прокурор, прокурори от отдел „Специализиран“ във Върховна касационна прокуратура (ВКП), ще осъществяват връзка с представителите на Европейската прокуратура, съобщиха от пресцентъра на институцията.

Целта е създаване на национално ниво на организация за сътрудничество с Европейската прокуратура. Прокурорите ще осигуряват необходимото съдействие на европейските делегирани прокурори при бъдещата им работа по делата за престъпления, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз като измами, присвояване и разходване не по предназначението им на средства на ЕС, както и корупция на служители, отговорни за отпускането и управлението им.

Сформирана е и работна група от прокурори от ВКП за преглед и анализ на действащата нормативна уредба и вътрешните методически и организационни актове в ПРБ, с оглед съответствието им с европейските норми, за осигуряване на необходимата нормативна, методическа и организационна обезпеченост на взаимодействието между ПРБ и Европейската прокуратура.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Иван Гешев: Българската прокуратура ще подкрепи Лаура Кьовеши и Европейската прокуратура

Иван Гешев: Българската прокуратура ще подкрепи Лаура Кьовеши и Европейската прокуратура

Специализирана операция на прокуратурата и полицията срещу битовата престъпност започна тази сутрин в района на Ябланица. В хода на дейностите се извършва проверка на автомобили и криминално проявени лица. Главният прокурор Иван Гешев и главният секретар на МВР Ивайло Иванов са на мястото на събитията.

„Целта ни е в края на годината нивата на битовата престъпност да са чувствително по-ниски спрямо предходната. Това е постижимо. Хората, които цял живот са работили и са си внасяли данъците, не заслужават да бъдат убивани, изнасилвани, запалвани в къщите си и да живеят в страх“, заяви пред журналисти в Ябланица главният прокурор Иван Гешев.

Главният прокурор беше категоричен, че в кабинета му не е постъпвал сигнал от австралиеца Джок Полфрийман, осъден и освободен над 6 години предсрочно от затвора заради убийството на студента Андрей Монов. В сряда, в социалните мрежи Полфрийман се похвали, че е поискал с писмо до Гешев делото по случая да бъде възобновете, за да можел да докаже своята невинност. „Не е постъпил такъв сигнал до прокуратурата от Полфрийман. Вчера постъпи писмо от защитата на убиеца Джок Полфрийман, който беше осъден на 20 години затвор. Работата на прокуратурата не е да решава дали да възобновява или не дадено дело“, обясни Гешев.

„Главният прокурор определя приоритетите и целите на прокуратурата. Главният прокурор не следи отделни досъдебни производства. Освен във Фейсбук е постъпил сигнал по имейл от обвиняемия Божков до главния прокурор. Постъпил е и сигнал от едно издание, близко до Цветан Василев. И двата сигнала са разпределени до съответния прокурор, който да прецени какви действия може да се извършат. Прокуратурата е длъжна да провери всички обстоятелства, независимо дали представляват анимация, дали са комикси или нещо друго забавно“, каза още Иван Гешев.

„Българската прокуратура ще подкрепи г-жа Лаура Кьовеши и Европейската прокуратура“, уточни още Гешев на въпрос относно новосъздаденото звено към ВКП за взаимодействие с Европейската прокуратура.

Повече подробности по темата четете тук.

Иван Гешев създаде Експертен съвет към главния прокурор

Иван Гешев създаде Експертен съвет към главния прокурор

Органът ще се състои от представители на научната общност с безспорен опит в областта на правото и изявени специалисти в правоприлагането с доказани професионални качества и авторитет

Със заповед на Иван Гешев е създаден Експертен съвет към главния прокурор, съобщиха от държавното обвинение.

Съветът е създаден с оглед осъществяване на конституционните правомощия на главния прокурор  по чл.126, ал.2 от Конституцията на Република България за методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, и на основание чл.138, т.1 във вр.чл.136, ал.5 от Закона за съдебната власт.

Съветът се състои от представители на научната общност с безспорен опит в областта на правото и изявени специалисти в правоприлагането с доказани професионални качества и авторитет.

С поименния състав на Експертния съвет можете да се запознаете тук.

Прокуратурата разреши на ВСС да огласи доклада за случайното разпределение на делата

Прокуратурата разреши на Висшия съдебен съвет (ВСС) да публикува части или целия от доклад от проверката на Централизираната система за случайно разпределение на делата. Разрешението е дадено от наблюдаващите прокурори от Софийската градска прокуратура като те са казали, че обявяването на резултатите няма да попречи на разследването. Това обявиха от държавното обвинение.

Миналата седмица ВСС на закрито заседание обсъди доклада от проверката на системата, която беше назначена преди година. Одитът установил общо 23 уязвимости – 11 високо рискови, две средно и 10 ниско рискови. ВСС дълго спори може ли да публикува доклада от проверката, за да се спрат интерпретациите на констатациите в него, включително и за това, че системата за случайно разпределение на дела е „пробита“. В доклада няма данни за установен пробив. В него е описан само един случай от октомври 2016 г. на неуспешен опит да се влезе в системата.

Тогава надделя мнението, че в одита външните експерти стъпка по стъпка са описали как са установили уязвимостите и ако те станат публично известни, това може да послужи като „упътване“ на недобросъвестни хора да проникнат в нея.

Освен това докладът беше изпратен на СГП, която образува досъдебно производство за компютърни престъпления. Затова крайното решение на Пленума на ВСС беше първо да се пита държавното обвинение дали може резултатите от одита да бъдат публикувани , а след като бъде получено разрешение, да бъде помолена фирмата, изготвила доклада, да изготви резюме без чувствителните моменти, което да бъде публикувано.

Повече подробности по темата четете тук.