Прокуратурата обяви промени в НПК за намаляване на формализма в процеса

Не всяко формално нарушение в процеса на събиране на доказателства да води до тяхната негодност, а това да се случва само когато е налице съществено нарушение на правилата или има съмнения за достоверността им. Опростяване на обвинителните актове. А очевидните фактически грешки в тях да се оправят устно още в разпоредителното заседание.

Това са част от предложенията за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които обявиха зам.-главният прокурор Красимира Филипова и говорителят на главния прокурор Сийка Милева. Те са изпратени до изпълнителната и законодателната власт, но от държавното обвинение не огласиха днес конкретни текстове.

Беше обявено, че прокурори от Върховната касационна прокуратура, Военно-апелативна прокуратура и Апелативната прокуратура в София са проучили и анализирали проблемите в практиката. След това е бил направен анализ на процесуалното законодателство в България, Франция, Германия и Италия и въз основа на това са написани предложенията за промени в НПК.

Повече подробности по темата четете тук.

Съдебната карта на съдилища и прокуратури пак е на дневен ред във ВСС

Съдебната карта на съдилища и прокуратури пак е на дневен ред във ВСС

Днес Съдийската колегия ще обсъди резултатите от постигнатото до момента по проекта по ОПДУ, а в сряда – Прокурорската колегия ще решава за модела, по който ще бъдат оптимизирани обвиненията на окръжно и апелативно ниво

Темата за прекрояването на съдебната карта на съдилищата и прокуратурите в страната отново влезе в дневния ред на колегиите на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Както е добре известно – прокуратурата вече премина през три вълни на окрупняване на районно ниво – от 1 януари 2019 г. се закриха 11 районни прокуратури, от 1 януари 2020 г. – още 28, а от 1 януари 2021 г. 38 обвинения. За разлика от тях съдилищата са до никъде в реалното прекрояване на съдебната карта, макар че друго добре известно е, че срокът за изпълнение на целия проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на единна информационна система на съдилищата“  е до 31 декември 2020 г.

Припомняме, че през декември 2019 г. ВСС взе решение да тества пилотно моделите за реорганизация и/или обединяване на десет районни съдилища и прокуратури, за да вземат накрая кадровиците решение как да процедират по-нататък. А по-конкретно става дума за РС-Eлxoвo, РС-Toпoлoвгpaд, PC-Oмypтaг, РС-Tъpгoвищe, PC-Beлиĸo Tъpнoвo, РС-Eлeнa, PC-Чeпeлape, РС-Cмoлян, PС- Kocтинбpoд и РС-Cливницa. За прокуратурите – РП-Aйтoc, РП-Kapнoбaт, PΠ – Бaлчиĸ, РП-Kaвapнa, PΠ-Πaвлиĸeни, РП-Ceвлиeвo, PΠ-Πaнaгюpищe, РП-Xapмaнли, PΠ-Бepĸoвицa, РП-Meздpa.

Повече подробности по темата четете тук.

Прокуратурата настоява да не я замесват във всички припознавания на деца

Прокуратурата настоява да не бъде замесвана във всички случаи на припознаване на дете, както може да се случи, ако бъдат приети внесените в Народното събрание предложения за изменения на Семейния кодекс.

Промените в СК се правят основно, за да бъдат изпълнени две решения на Европейския съд по правата на човека. Като се дава право на всеки, който твърди, че е родител на детето, а то е припознато от друг, да оспори това припознаване (с нова ал. 5 на чл. 66 на СК). Той ще може да го направи с иск, за чието предявяване има срок от една година, който тече от момента на узнаване на припознаването. Освен това този иск задължително ще се съединява с иск за установяване на произход.

С проекта обаче се изменя и чл. 65, ал. 2 СК и се предвижда длъжностното лице по гражданското състояние да съобщава всяко припознава на съответната окръжна прокуратура. Причината за това е, че се записва, че прокурорът може да оспори всяко припознаване в едногодишен срок от извършването му.

„Без да се отрича ролята на прокуратурата, която ѝ е предоставена по Конституция – да следи за спазване на законността, уведомяването на прокурора за всички припознавания, ще доведе до необходимост от извършване на проверки по всички получени уведомления, без налични данни за нарушение на закона, което може ла се определи и като непропорционална и незаконна намеса в правото на зачитане на личния и семеен живот, заявява в становище до Народното събрание зам.-главният прокурор Красимир Филипова (пълния му текст виж тук).

Повече подробности по темата четете тук.

Прокурорската колегия ще подбира европейските делегирани прокурори, а те ще са независими от обвинител №1

Прокурорската колегия ще извършва подбора на кандидатите за европейски делегирани прокурори, а те ще са независими от по-горестоящия обвинител, включително и от главния прокурор.

Това предвиждат промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), публикувани днес за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието (пълния текст на законопроекта виж тук). От там уточняват, че с измененията се въвеждат мерки по прилагането на регламента за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура.

Според регламента всяка държавата излъчва най-малко двама европейски делегирани прокурори (ЕДП), като техният брой се определя от европейския главен прокурор. За България са двама. Неотдавна главният прокурор Иван Гешев каза, че би било добре те да са от Специализираната прокуратура. България вече има избран европейски прокурор и това е съдията от Административен съд София-град Теодора Георгиева.

С предлаганите промени в ЗСВ се предвижда подборът на кандидатите за делегирани обвинители у нас да се извършва от Прокурорската колегия и чрез министъра на правосъдието се уведомява европейският главен прокурор. В проекта не е посочено кой ще издига кандидатурите – дали желаещите сами ще се предлагат, или някой друг ще има такава възможност.

Окончателният избор на нашите европейски делегирани прокурори обаче ще се извърши от колегията към европейския главен прокурор, която ще изслуша номинираните и ще избере двама.

В НПК е предвидено, че само Службата на европейския главен прокурор може да осъществява надзор, да ръководи и да наблюдава всяко разследване, което се извършва от европейските делегирани прокурори. Техните актове във връзка с разследванията по регламента са изключени от контрол от български обвинители, в това число и от цялото ръководство на прокуратурата. За целта се предлагат серия от изменения в различни текстове в НПК и ЗСВ.

Повече подробности по темата четете тук.

Европейската прокуратура започва работа

Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши и членовете на екипа ѝ днес официално встъпиха в длъжност.

Европейските прокурори положиха клетва на специално заседание на Съда на Европейския съюз. 23-мата обещаха тържествено следното: „Тържествено поемам задълженията да изпълнявам функциите си при условията на пълна независимост в интерес на Съюза като цяло, да не търся и да не приемам указания от никое външно за Европейската прокуратура лице или образувание. Освен това се задължавам да спазвам задължението за поверителност по отношение на всяка информация, с която разполага Европейската прокуратура“.

Европейската прокуратура е нов независим орган, на който е възложено провеждането на разследвания, наказателното преследване и предаването на съд на извършителите на престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС – например измами, корупция, трансгранични измами с ДДС над 10 милиона евро). За тази цел Европейската прокуратура провежда разследвания и осъществява наказателно преследване и упражнява функциите на прокурор пред компетентните съдилища на държавите членки. Седалището на Европейската прокуратура е в Люксембург.

Предстои всяка държава да определи и т. нар. делегирани прокурори. Преди дни правителството обяви изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с които гарантира независимостта на делегираните прокурори от ръководството на държавното обвинение у нас. С тях се предлага подборът кои да са делегирани прокурори да се извърши от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, но финалното  решение кои да са те ще е на всички европейски прокурори.

Повече подробности по темата четете тук.

КС: Престъпление на президента се разследва, но той не може дори да бъде проверяван

Откриването на данни за престъпна дейност на президента не препятства прокуратурата да започне наказателно производство. Но спрямо държавния глава не могат да бъдат извършвани каквито и да е действия – процесуални и извънпроцесуални, които пряко засягат негови лични права, под каквато и да било форма съдържат твърдение за извършено от него престъпление или засягат личната му сфера по време на мандата.

Това заяви единодушно Конституционният съд (КС) в решението си (пълния му текст виж тук), с което разтълкува чл. 103 от основния закон и отговори в тази връзка на шест въпроса, поставени от главния прокурор Иван Гешев (виж в карето).

Един от основните въпроси по делото е за това какво има предвид Конституцията, когато казва, че срещу президента „не може да бъде възбудено наказателно преследване“. Значи ли това, че престъпни деяния на държавния глава въобще не може да бъдат разследвани, или пък само му гарантира, че не може да му бъде повдигнато обвинение? От прочита на диспозитива на решението на КС става ясно, че той дава тълкувание на основния закон, което застава между тези две крайни виждания.

С това тълкуване КС на практика затвърждава, че всяко престъпление трябва да се разследва, включително и ако е извършено от държавния глава. Прокуратурата и полицията обаче могат да извършват всякакви действия по разследването, само ако не засягат лични права на президента. Т.е. срещу него не могат да бъдат извършвани например подслушване, претърсване, разпознаване, обиск, вземане на ДНК проба, но пък няма пречка да се разследва престъпната дейност на съучастниците му, да се извърши оглед на местопрестъплението – стига то да не е в дома на президента или в кабинета му, да се разпитат свидетели.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 68 от 31.07.2020 г.

Държавен вестник, брой 68 от 31.07.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 68 от 31.07.2020 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвано допълнение в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съгласно което процесуалните действия с обиди и заплахи са нередовни. В ГПК беше създаден нов чл. 100а, който гласи, че: „ал. 1. Процесуалните действия не може да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации. В този случай те се считат за нередовни. Ал. 2. Алинея 1 не се прилага, когато използваните посочените заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации се отнасят до обстоятелствата, на които се основава искането.“

Обнародвано е Решение № 11 от 23 юли 2020 г. по конституционно дело № 15 от 2019 г., което бе взето единодушно от конституционните съдии. Решението гласи, че „надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по смисъла на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор.“ Искането за тълкуване беше отправено миналата година от Министерския съвет във връзка с разпоредбата, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Промени има в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Висшият адвокатски съвет връща по-високите адвокатски хонорари, а по много дела залага и допълнително увеличение, след като ВАС отмени увеличението на хонорарите от 2014 г.

Възнагражденията за вписване на промени и за регистрация в търговския регистър се изравняват както беше преди 15 май 2020 г. Освен това за проучване на дело с даване на мнение по него минималният хонорар скача от 60 лв. на 300 лв. Минималното заплащане за защита по „други неоценяеми искове“ се вдига на 600 лв. Хонорарът за охранителни производства и такива за обезпечение на доказателства става 500 лв.

По отношение на хонорарите по граждански дела ВАдС също „възстановява“ сумите отпреди решението на съда. Така минималното заплащане на адвокат за развод по исков ред отново става 600 лв., а за такъв по взаимно съгласие – 400 лв. По делата за оспорване на бащинство обаче се предлага не просто връщане на минималния хонорар, а ръст със 100 лв.

Изменена е и Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

С направени промени в нея с ДВ, бр. 9 от 2020 г. срокът за привеждане на лицата в съответствие с изискванията на наредбата беше удължен до 31 юли 2020 г. В оставащия до влизане в сила срок възникват редица допълнителни проблеми, свързани с наличието на различни бизнес модели, прилагани от икономическите оператори, което налага  удължаване на срока за лицата.

Друга част от измененията са свързани с: промени, касаещи софтуерите за управление на продажбите в търговските обекти; регистрирането и отчитането на продажбите чрез фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност; работата на междуведомствената комисия; промени в работата на електронните системи с фискална памет.

Конституционният съд: Главният прокурор не надзирава разследванията срещу себе си

Надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния  прокурор  по смисъла на  чл. 126, ал. 2 от Конституцията, не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор. Това заяви Конституционният съд (КС) в единодушно взето решение, с което разтълкува чл. 126, ал. 2 от основния закон (пълния му текст виж тук).

Разпоредбата предвижда, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Искането за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията беше отправено миналата година от Министерския съвет. Повод за него бяха приетите от правителството промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предлага шефът на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Той беше наречен от премиера Бойко Борисов „абсолютно независим прокурор“. Проектът, който беше замразен до произнасянето на КС, предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за мандат от 7 години. Освен това с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител №1 и това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията.

Повече подробности по темата четете тук.

Иван Гешев иска делата срещу служителите от МВР, ДАНС и ГДИН да се върнат при военните магистрати

Иван Гешев иска делата срещу служителите от МВР, ДАНС и ГДИН да се върнат при военните магистрати

Главният прокурор Иван Гешев обсъди с магистрати от военно-апелативната и военно-окръжните прокуратури бъдещето на дейността им по време на специална среща, съобщиха от държавното обвинение.

„Обвинител №1“ е запознал магистратите с предложенията на прокуратурата за разширяване на подсъдността на военните съдилища и компетентността на военните прокуратури. Това са част от предложенията на създадената експертна работна група от магистрати към ВКП за цялостни промени в НК и НПК  с акцент за разширяване на материалната  компетентност на военните прокуратури (включване на нови състави на престъпления и разширяване на кръга на делата по чл. 396 НПК за военните). Сред предложенията са и подсъдността за престъпления, извършени от служителите от МВР, ДАНС и ГДИН да бъде върната на военните съдилища и прокуратури.

Главният прокурор е застанал твърдо против идеята за закриване на военните съдилища и прокуратури.

В ход са и други две предложения за промени в компетенциите на военните съдилища. Едните са на депутати от ГЕРБ, според които престъпленията извършени от служители на главните дирекции „Охрана“ и „Изпълнение на наказанията“ трябва да преминат на подсъдност именно при тях.

По-мащабни са идеите на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), които в началото на седмицата предложиха делата срещу всички служители в системата за национална сигурност да бъдат поверени на военните съдилища, в това число и служителите на МВР, тези в Държавната агенция „Национална сигурност“,  в Държавната агенция „Технически операции“, в Бюрото по защита при Главния прокурор и държавните служители по чл. 10а от Закона за защита на класифицираната информация в Държавната комисия по сигурността на информацията. В същия проект кадровиците предвиждат и девоенизация на военните съдии и запазване на този статут за прокурорите и следователите.

Повече подробности по темата четете тук.