ВСС излъчи само трима делегирани европрокурори, остават три свободни места

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) e излъчила само трима обвинители за шестте свободни места за европейски делегирани прокурори, съобщава Lex.bg. Това са Василен Бенчев (СРП), Михаела Райдовска и Юлиана Христова (и двете от СГП).

Първоначално кандидатите са били осем – Иван Кучиев, Марио Томов, Милко Момчев, Михаела Райдовска и Юлиана Христова от Софийската градска прокуратура, обвинителите от Софийската районна прокуратура Василен Бенчев и Живка Арсенова, както и следователят Бойко Атанасов.

Но Бойко Атанасов и Милко Момчев не са се явили, а Иван Кучиев се е отказал от участие. Така на практика кандидатите са останали петима за шест места.

Юлиана Христова е била единодушно подкрепена за европейски делегиран прокурор, а Михаела Райдовска и Василен Бенчев са получили по 7 гласа „за“ и един „против“.

Живка Арсенова и Марио Томов не са получили нито един глас в своя подкрепа.

Тримата, преминали успешно подбора в ПК на ВСС, ще трябва да преминат и през още „цедка“ – тази на Европейската прокуратура, която има последната дума за избора.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

КС отказа да тълкува надзора за законност на главния прокурор

КС отказа да тълкува надзора за законност на главния прокурор

Kонституционният съд (КС) отклони искането на Министерския съвет за задължително тълкуване на обхвата на надзора за законност като правомощие на главния прокурор. Според КС питането, изготвено от правосъдния министър Крум Зарков, не съдържа аргументи за неяснота на конституционния текст, а по-скоро акцентира на неправилна практика по приложението му, включително от законодателя и от самата прокуратура.

Решението в тази му част е взето с девет гласа, а Янаки Стоилов го е подписал с особено мнение.

Същевременно, КС единодушно допусна до разглеждане втората част от питането на МС, с което се иска установяване на противоконституционност на чл. 145, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), която предвижда възможност обвинението да възлага на всякакви органи и институции да извършват ревизии в определен от прокурора срок при данни за „незаконосъобразни действия“, както и да се задейства тя не само при данни, че може да бъде извършено престъпление, но и каквото и да е „друго закононарушение“.

Повече подробности по темата четете в Капитал.

Полезно в ДВ (бр. 62 от 05.08.2022 г.)

В брой 62 на “Държавен вестник” се изменя и допълва Кодексът на труда.

С промените се регламентира индивидуалното право на отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) с право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. Отпускът е в размер до 2 месеца и може да се ползва от бащата (осиновителя) наведнъж или на части до навършване на 8-годишна възраст на детето.

Този отпуск ще може да се ползва, когато бащата (осиновителят) не е ползвал прехвърлен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст от майката (осиновителката).

Ползването на този вид отпуск е предпоставка за изграждане на по-пълноценна връзка между бащата (осиновителя) и детето, както и за повишаване на възможностите за активно участие във възпитанието му. Въвеждането му няма да доведе до отнемане или намаляване на съществуващи към момента права на майките (осиновителките), свързани с отпуските за раждане, осиновяване и отглеждане на дете.

В настоящия брой на ДВ се допълва Гражданският процесуален кодекс.

В ГПК се създава нова разпоредба – чл. 450б „Единна входна точка за запори“.

Министерството на правосъ­дието ще изгради и поддържа информационна система за единна входна точка за запорите на движими вещи, подлежащи на регистра­ция по силата на закон. Условията и редът за воденето, съхраняването и достъпа до инфор­мационната система ще се определят с наредба при зачитане правото на достъп до нея и на частноправните субекти с интерес от справки.

Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на земеделието ще обменят по електронен път с информационната система информация за движимите вещи, подлежащи на регистрация във водените от тях регистри по силата на закон.

Съдебните изпълнители се задължават ежедневно да въвеждат данни в информационната система. За всеки въведен запор ще се използва квалифициран електронен времеви печат по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014.

Достъпът до информационната систе­ма по служебен път на държавните органи, на органите на местното самоуправление и местната администрация и на лицата, осъществяващи публични функции ще е безплатен.

В новия брой на ДВ се изменя и допълва и Законът за съдебната власт.

С направената редакция в текста се предприемат мерки за осигуряване осъществяването на функциите по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ, L 283/1 от 31 октомври 2017 г.) от европейските делегирани прокурори, които ще са обособени в самостоятелна организационна структура в прокуратурата.

За осигуряване на добри условия на труд и работна среда с акт на Министерския съвет ще бъде предоставена на Висшия съдебен съвет подходяща сграда за дейността на европейските делегирани прокурори, където ще бъдат обособени самостоятелни регистратура и деловодство съобразно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за прилагане на закона за защита на класифицираната информация.

Първото българско дело на европейската прокуратура е за подкуп във фонд „Земеделие“

Първото дело на Европейската прокуратура (ЕП) в България, което влезе в съда, е за подкуп от 10 000 лв., получен от Т.Д. – главен експерт в Държавен фонд земеделие (ДФЗ). Това съобщиха официално от ЕП в четвъртък след като Специализираният наказателен съд даде ход на делото.

Въпреки че казусът не е от публично известните, прави впечатление бързината, с която разследването е извършено и делото стартира в съда – четири месеца след задържането на подсъдимия за подкуп в началото на септември м.г. Подобна скорост е необичайна за такива дела в България, които обикновено се точат с години. Към момента в ЕП има повече от 100 български дела, коментира за „Капитал“ българският европрокурор Теодора Георгиева.

Повече информация по случая четете тук.

Кьовеши поиска от България нови четирима кандидати за европейски делегирани прокурори

Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши е поискала България да излъчи нови четирима кандидати за европейски делегирани прокурори. Това става ясно от нейно писмо, прочетено от Огнян Дамянов на днешното заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, съобщава сайтът Лекс.бг.

От него става ясно, че отхвърлените от колегията на Европейската прокуратура български кандидати са тримата следователи – Бисерка Стоянова, Преслава Петкова и Мая Ковачева, както и съдията от СРС Христо Крачунов, а основанието за това, според БТА, е липсата на опит.

Тримата избрани са Димитър Беличев, Бойко Калфин и Светлана Шопова.

Що се отнася до другите трима кандидати – Вероника Трифонова, Венцислав Фердинандов и Божидара Ганева-Димова, то европейският главен прокурор Лаура Кьовеши информира, че все още продължава оценката на техните качества.

Повече подробности по темата четете тук.

Кьовеши поиска допълнителна информация за 7 от нашите делегирани прокурори

Кьовеши поиска допълнителна информация за 7 от нашите делегирани прокурори

Eвропейският главен прокурор Лаура Кьовеши е поискала допълнителна информация за 7 от излъчените от България делегирани прокурори. Това е станало с писмо, получено в Министерството на правосъдието в края на миналата седмица, като информацията беше потвърдена от източници от Висшия съдебен съвет, съобщава сайтът Правен свят.

По регламент обаче, делегираните прокурори във всяка страна, която се е присъединила към новосъздадената институция може да са само двама, но от България Кьовеши поиска 10 представители. В този смисъл няма пречка Европейската прокуратура да заработи у нас и с тримата, спрямо които не се иска допълнителна информация.

Според сайтът Euractiv тримата oт магистратите, за които се искат повече данни, са Вероника Трифонова, Божидара Димова и Венцислав Фердинандов. Основният мотив на Кьовеши да поиска допълнителна информация е, че част от делегираните прокурори досега са работили като следователи и затова не можели да поддържат обвинението в съда. При самото изслушване обаче, един от най-задаваните въпроси към кандидат-следователите беше за обвинението в съда и писането на обвинителни актове. Другото възражение на европейската прокуратура било, че някои от делегираните прокурори нямали дълъг стаж, а идвали от районни прокуратури. На изслушването пред Прокурорската колегия се явиха 31 кандидати, като на 13 февруари бяха избрани 10. Магистратите, които до момента са приети безкритично от Европейската прокуратура, са Светлана Шопова – Колева, Бойко Калфин и Димитър Беличев.

Повече подробности по темата четете тук.

Излъчиха десет претенденти за европейски делегирани прокурори

Излъчиха десет претенденти за европейски делегирани прокурори

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) излъчи десетимата претенденти за европейски делегирани прокурор от страна на България след четиридневен маратон от изслушания, обсъждания, представяния и събеседвания, съобщава сайтът Правен свят.

Трима от кандидатите, предпочетени от главния прокурор Иван Гешев, не са успели да съберат доверието на мнозинството в колегията. Това са Десислав Цанев – следовател в Следствения отдел в СГП, Станислав Стойков от СГП и Димитър Младенов от СГП.

Предложените към Европейската прокуратура кандидати за европейски делегирани прокурори са: Светлана Шопова-Колева, Вероника Трифонова, Бойко Калфин, Божидара Ганева-Димова, Бисерка Стоянова, Венцислав Фердинандов, Преслава Петкова, Мая Ковачева, Христо Крачунов, Димитър Беличев. Трима от тях не са били подкрепени от главния прокурор Иван Гешев по време на гласуването, а именно – Венцислав Фердинандов, Преслава Петкова и Мая Ковачева, но Колегията все пак ги е излъчила с голямо мнозинство.

Списък на одобрените претенденти ще бъде изпратен в Министерството на правосъдието, откъдето ще го обявят пред Колегията на европейските прокурори.

Повече подробности по темата четете тук.

Адвокат иска прокуратурата да провери Висшия адвокатски съвет за неизгодна сделка

Столичният адвокат Кирил Д. Петров е поискал прокуратурата да провери договора, с който Висшият адвокатски съвет (ВАдС) се задължи още три години да плаща за една единствена правно-информационна система (ПИС) от бюджета на адвокатурата, без да даде право на избор на близо 14 000-те ѝ членове – съобщава правно-информационният сайт Lex.bg.

Той е изпратил сигнал до Софийската градска прокуратура, в който настоява да се установи дали председателката на ВАдС Ралица Негенцова е сключила неизгодна сделка – престъпление по чл. 220 от Наказателния кодекс. Адвокат Петров разказва, че от колеги от страницата на Фейсбук общността на българските адвокати (ФОБА) е разбрал, че на 15 октомври 2020 г. Негенцова е сключила договор само с „Лакорда“ АД за „ползване на правно-информационна система за неизвестен брой потребители – адвокати, членове на адвокатски колегии от страната, за период от три години“. Той е установил, че сумата, която ВАдС се е задължил да плати на фирмата за три години, е над 800 000 лв. с ДДС.

Всъщност това е вторият договор на ВАдС с „Лакорда“. Още през 2017 г. съветът реши да плаща от бюджета на адвокатурата за най-малката правно-информационна система, която да бъде предоставена „безплатно“ на адвокатите. През 2020 г. ВАдС съобщи, че е сключен нов договор за още три години. Именно за него адвокат Петров настоява прокуратурата да извърши проверка и да установи дали е ощетена адвокатурата.

Повече подробности по темата четете тук.

Ало измамите са намалели с 80% в резултат на ефективната координация между институциите

Ало измамите - екзотични престъпления, извършвани от организирани престъпни групи*

Това са данни, изнесени от говорителят на главния прокурор – Сийка Милева пред журналист от сайта „Правен свят“. В информацията си авторката Тина Ивайлова напомня, че телефонните измами са известни още от 90-те години, като след 2000 г. случаите им драстично зачестяват. Жертвите на телефонните измами са най-уязвимите групи от обществото – възрастните хора и децата. Това са екзотични престъпления, извършвани от организирани престъпни групи, които извършват престъпната дейност предимно от територията на Румъния, което им гарантира по-голяма анонимност и сигурност, че няма да бъдат задържани. Действията им са насочени спрямо български граждани, както и граждани на съседни държави – Гърция и РС Македония. Благодарение на доброто сътрудничество с румънската прокуратура и полиция участници в  разследвания на Специализираната прокуратура са задържани и на територията на Румъния.

Ако през 2018 г. телефонните измами са били около 1200 през 2019 г. те стават около 560, а през изминалата година са вече само 129.

Сумата, придобита от престъпната дейност, през 2018 г. е над 8,4 млн. лева. През следващата година тя намалява до около 3,8 млн. лева. През миналата година тя значително намалява до около 520 хил. лева. Тенденцията за намаление на тези престъпления е видима. Това е показателно, че съвместна работа на прокуратурата с МВР е успешна – подчертава в изказването си Сийка Милева.

През последните две години са били неутрализирани няколко организирани престъпни групи от градовете Ветово, Горна Оряховица, Левски и Павликени.

Повече подробности по темата четете в „Правен свят„.

 

България настоява пред Лаура Кьовеши за повече от двама делегирани прокурори в Европейската прокуратура

България настоява пред Лаура Кьовеши за повече от двама делегирани прокурори в Европейската прокуратура

Зам.-главният прокурор Красимира Филипова е потвърдила във видеоконферентен разговор с Кьовеши позицията на главния прокурор за подкрепа в усилията за осигуряване на кадрова обезпеченост и съответен бюджет за новия орган

Зам.-главният прокурор при Върховна касационна прокуратура (ВКП) Красимира Филипова взе участие във видеоконферентна връзка с европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, съобщиха от прокуратурата.

По време на срещата, проведена по инициатива на Кьовеши, е било обсъдено функционирането на Европейската прокуратура и броя на европейските делегирани прокурори, които ще работят в България. Прокурор Филипова е декларирала позицията на главния прокурор Иван Гешев, изразена и в предходната му видеоконферентна среща с Кьовеши, проведена през юни тази година, че двама европейски делегирани прокурори ще са недостатъчни предвид обема на предстоящата работа.

Заместник – главният прокурор е споделила очакванията си пред Кьовеши, че Народното събрание скоро ще приеме промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които националната правна уредба се привежда в съответствие с дейността на Европейската прокуратура. Предстои във вторник Правната комисия в Народното събрание да се заеме с цитираните предложения. С промените се определя статутът и правомощията на европейските делегирани прокурори, като се гарантира независимостта им при упражняване на функциите по ръководство и надзор върху разследванията от компетентността на Европейската прокуратура.

Зам.-главният прокурор Красимира Филипова отново е заявила принципната позиция на главния прокурор за подкрепа на прокуратурата в усилията на Кьовеши за осигуряване на кадрова обезпеченост и съответен бюджет за успешно функциониране на новия орган на Европейския съюз с децентрализирана структура, както и за активно и ползотворно партньорство в борбата с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза.

Повече подробности по темата четете тук.