Прокуратурата пусна е-достъп до преписки и дела

Жалби, сигнали и заявления до прокуратурата за някои административни услуги вече могат да се подават електронно. От държавното обвинение съобщиха, че заради коронавируса и необходимостта от дистанционна работа, на сайта на прокуратурата е въведен раздел „Електронни услуги“ (в него можете да влезете от тук), чрез който пострадали, обвиняеми и адвокатите им могат да искат и да получават информация.

Електронно вече могат да се издават удостоверения за неприключени дела, да се подават жалби и сигнали от граждани, да се предоставя информация за преписките и делата и да бъде получаван отдалечен достъп до тях.

Ще се дава отдалечен достъп и до електронните преписки и дела на прокуратурата. Всеки гражданин има правото да бъде информиран за отразения в информационната система на прокуратурата статус на преписките, образувани по негов сигнал или жалба, след удостоверяване на самоличността си с квалифициран електронен подпис“, посочват от държавното обвинение.

И обясняват, че искане за електронен достъп до конкретно досъдебно производство и до преписки, включително такива по реда на административния надзор за законност, може да бъде подадено от обвиняемия и пострадалия и техните упълномощени представители. Адвокатите ще трябва да представят сканирани пълномощно и адвокатска карта. Достъпът се заявява с регистрация на портала и при наличие на квалифициран електронен подпис.

Повече подробности по темата четете тук.

Собственик на сървър на „Читанка“, държан с месеци от прокуратурата, осъди държавата в Страсбург

Собственик на сървър, държан с месеци от прокуратурата без на практика да е послужил за нуждите на водено от нея разследване, осъди държавата в Страсбург (решението виж тук).

Сървърът е иззет напълно законно, но в решението си Европейският съд по правата на човека поставя въпроса за това колко време може да бъде задържан от разследващите и дава своеобразна препоръка в такива случаи те своевременно да копират необходимата им информация и да връщат техниката на собственика ѝ.

Случаят, по който се произнася европейският съд, е от 2010 г., когато по жалба на издателство беше разследван сайтът „Читанка“ (chtanka.info), който представлява виртуална библиотека, на която може да бъдат намерени книги на български език в електронен вид.

На 21 юни 2010 г. след разрешение на съда е иззет сървър на пловдивчанина Лазар Пендов, на който частично се съхранява информация от „Читанка“. На него се хостват и други сайтове, включително и един, собственост на самия Пендов и посветен на японската аниме култура. Мъжът не е разследван по делото и след като на 23 юни 2010 г. е разпитан от полицията, подава искане до Софийската районна прокуратура да му бъде върнат сървърът по реда на чл. 111 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Още тогава Пендов предлага на разследващите да копират информацията, която им трябва и да му върнат сървъра, защото това засяга дейността на много сайтове. Междувременно на 29 юни по делото е възложена експертиза, като е разпоредено вещото лице да копира данните от сървъра. Тя обаче така и не е извършена, защото всъщност се оказва, че случаят с „Читанка“ се разследва в Троян и делото в София е прекратено.

Пендов решава да заведе дело в Страсбург, тъй като смята, че е погазено правото му на собственост и свободата му на изразяване, тъй като отнемането на сървъра на практика е „ликвидирало“ сайта му за аниме. Той е успял да възстанови някаква резервна негова версия, на която само е уведомил потребителите какво се случва със сайта.

Европейският съд по правата на човека постанови, че правата на Лазар Пендов са нарушени. В решението си той констатира, че собствеността му е отнета на законово основание и с легитимна цел, но установява, че продължителният период, в който на практика ненужно е държана от разследващите, е довел до погазване на правата му.

Повече подробности по темата четете тук.

Главният прокурор не може и не трябва да упражнява ръководство и надзор по производства срещу него

Правомощието на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори не може и не следва да се упражнява по конкретно наказателно производство или преписка, образувани по сигнали срещу него. Това заявява обвинител №1 Иван Гешев в становище до Конституционния съд.

То е по делото, в което КС на практика трябва да отговори дали е възможно някой прокурор да е независим от главния и да го разследва ефективно, ако извърши престъпление. Иван Гешев го е изпратил още в началото на месеца, но заради извънредната ситуация с епидемията от коронавирус, то остана вън от общественото внимание.

Междувременно Висшият адвокатски съвет (ВАдС) застъпи тезата, че КС не може да реши проблема кой може да разследва главния прокурор, а са необходими промени в Конституцията. И макар КС да допусна питането до разглеждане, според адвокатурата той трябва да се десезира от него, защото ако се произнесе, ще се превърне в позитивен законодател. Въпреки тази си позиция, ВАдС все пак дава и своя отговор на казуса, като на практика достига до същия извод като главния прокурор – че той не може да осъществява надзор за законност и методическо ръководство, когато по отношение на него държавното обвинение осъществява дейност, насочена към разкриване, установяване, доказване и повдигане на обвинение за извършено престъпление.

Въпросът до КС беше поставен от Министерския съвет заради приетите от него промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предлага шефът на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Проектът предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с мандат от 7 години. А с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител №1. Това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията. Причината за това становище е, че в чл. 126, ал. 2 основният закон регламентира, че „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Така правителството реши да попита Конституционния съд следното: „В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когото прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си “ като елемент от правовата държава?“.

Повече подробности по темата четете тук.

КС допусна питането на главния прокурор за имунитета на президента

Конституционният съд (КС) допусна за разглеждане искането на главния прокурор Иван Гешев за тълкуване на разпоредбата от основния закон, която урежда имунитета на президента. Гешев поиска още КС да каже и що е то държавна измяна и нарушение на Конституцията, както и дали евентуално дело срещу държавния глава трябва да бъде спряно или прекратено докато той заема поста.

Определението за допускане на делото до разглеждане е гласувано с 9 гласа „за“ и трима на особено мнение –  Атанас Семов, Надежда Джелепова и Павлина Панова. То все още не е публикувано, като се очаква от него да стане ясна окончателната формулировка на въпросите, по които ще се произнесе КС.

В искането си до КС за тълкуване на чл. 103 от Конституцията главният прокурор изтъква, че по всички поставени от него въпроси има различни виждания. Например дали, когато Конституцията говори за държавна измяна, има предвид престъпленията по Глава първа от Наказателния кодекс или се влага друг смисъл в понятието. Друг съществен въпрос е какво се има предвид под нарушение на Конституцията. В искането си главният прокурор изтъква, че множество престъпления по НК всъщност представляват погазване на основни права, гарантирани от нея – например убийството и правото на живот.

Повече подробности по темата четете тук.

Главният прокурор разпореди системни проверки за разпространението на наркотици

Главният прокурор разпореди системни проверки за разпространението на наркотици

Главният прокурор Иван Гешев разпореди на административните ръководители на районните, окръжни прокуратури и Софийската градска прокуратура (СГП) извършването на системни проверки в цялата страна, съвместно с органите на МВР, свързани с производството, държането и разпространението на наркотични вещества и на техните аналози, съобщиха от държавното обвинение.

Проверките приоритетно ще бъдат извършвани в районите на училища и университети, нощни заведения, заведения за обществено хранене и др.

Наблюдаващите прокурори следва да осигурят и срочно приключване на образуваните досъдебните производства в резултат на извършените проверки.

Повече подробности по темата четете тук.

Главният прокурор иска политиците да променят Конституцията заради приватизацията

Главният прокурор Иван Гешев каза, че е важно политиците да променят законодателството, а ако трябва и Конституцията, за да може да се търси наказателна отговорност за приватизацията.

Вчера обвинител №1 възложи на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) да извърши пълна проверка на целия приватизационен процес и на последващия контрол, като тя ще обхване всички сделки, плащанията по тях и следприватизационния надзор, без да има ограничения колко назад във времето да се върнат проверяващите. Решението беше приветствано в парламента, както от управляващите, така и от опозицията.

Същата проверка беше извършена преди 2 години от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров и показа, че основните проблеми са свързани с липсата на единен орган, който да подготвя, сключва и контролира сделките, както и с възможността да се сключват анекси, с които впоследствие се изменят основни изисквания като брой поддържани работни места, намаляване на цената на задълженията за инвестиции и т.н.

За наказателна отговорност обаче давността от 10 години отдавна е изтекла за повечето приватизационни сделки. По този повод Гешев коментира днес, че целите са да се образуват дела за сделки, за които има данни за престъпления и давността не е изтекла, както и да бъдат информирани гражданите какво се е случило през тези 30 години. С проверките ще бъдат натоварени не само ДАНС, но и МВР, Сметната палата и Министерството на икономиката.

Повече подробности по темата четете тук.