Държавен вестник, брой 80 от 19.09.2023 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
В брой 80 на “Държавен вестник” се допълва Законът за храните.
С направените промени се регламентира, че употребата на диазотен оксид като добавка в храни ще се допуска в обекти за производство и преработка на храни и заведения за обществено хранене, когато диазотният оксид се използва като добавка в помещенията за приготвянето на храни.
Нарушителите ще се наказват с глоба от 500 до 1000 лева. За управители на заведения, които допуснат нарушение, глобите ще са от 800 до 1500 лева при първо и от 1500 до 3000 при повторно нарушение. Бизнес операторите, допуснали неспазване на новите разпоредби ще бъдат наказвани с глоба или имуществена санкция от 3000 до 6000 лева, а при повторно извършване на същото нарушение – от 5000 до 12 000 лева.
В този брой се изменя и допълва Законът за електронното управление.
С промените се цели оптимизиране на организацията на регистрите в държавната администрация; поддръжката им с възможно най-малко разходи; служебен обмен на информация и данни за предоставяне на качествени услуги; възможност за предоставяне на услуги, базирани на регистрите, водени от други административни органи; качество, пълнота и всеобхватност на данните; осигуряване на възможности за използване и повторно използване на вече налични данни в публичния сектор от всички заинтересовани страни.
С редакцията в текста се урежда: премахването на удостоверения – чрез приравняване на служебното събиране на информация с предоставяне на удостоверенията от заявителя; забраната за въвеждане с подзаконов акт на документи, които представят данни, които са налични в регистри; връчването на фишове, актове и наказателни постановления по електронен път, както и разширяването на обхвата и гарантирането на сигурността на Системата за сигурно електронно връчване.
Германска компания планира да изгради плаващ соларен парк в яз. Огоста и завод за плаващи панели в Монтана
В България има потенциал за изграждане на плаващи соларни паркове, казва в интервю за Investor.bg Крум Василев, акционер и управляващ партньор на Profine Еnergy в България. Компанията е част от една от най-големите световни групи за производство на профили и дограми – Profine Group.
У нас Profine Energy, която действа съвместно с Wirth Gruppe, планира изграждането на такъв парк във водите на яз. Огоста. Идеята се анализира от Министерството на икономиката и индустрията, като институцията ще поиска от инвеститора при реализация на проекта да бъде направена рехабилитация на язовирната стена, както и цялостно да бъде поддържано съоръжението. Инвеститорите планират и завод за плаващи панели в Монтана.
Очакванията са инвестицията да достигне около 1 млрд. евро, но тя среща съпротива сред местните жители. Според Василев причината за тези страхове е непознаването на технологията.
Най-важното предимство на този тип технология е, че решава въпроса с използването на плодородна земеделска земя, което е основно предизвикателство пред сектора. Но не само това – тъй като плаващите соларни паркове създават сянка върху водната повърхност спомагат за значително намаляване на загубата от изпарение на водата, съхранявайки този ценен ресурс. Инфраструктурата позволява вариации в конструкциите, така че максимално да се запази екологичния баланс на водната среда, без да нарушават екосистемите. Последните проучвания сочат, че те дори допринасят за по-чиста вода, тъй като значително намалят образуването на вредни водорасли и затиняването. Освен това панелите служат като платформи, върху които се развиват нови екосистеми и предоставят нови хабитати за водни растения и животни.
Повече подробности по темата четете в Investitor.bg.
В брой 79 на “Държавен вестник” се изменя Наредба № 8121з-1010 от 24.08.2015 г. за униформеното облекло и работното облекло за служебно ползване в Министерството на вътрешните работи.
Целта на направената промяна е Наредба № 8121з-1010 да бъде приведена в съответствие с настъпилите щатно-структурни промени в териториалните звена на Главна дирекция „Гранична полиция“, с което ще се даде възможност служителите в отдел „Гранично наблюдение“ към дирекция „Граничен контрол“ при Главна дирекция „Гранична полиция“ при изпълнение на специални задачи да използват тактическа униформа като работно облекло за служебно ползване. Това ще допринесе за по-дълготрайното ползване на получаваното от тях специално лятно/зимно униформено облекло.
Очаква се също поддържане на външен вид на служителите, изпълняващи служебните си задължения в униформено облекло, съобразен с нормативните изисквания.
С Решение № 593 от 8 септември 2023 г. са приети Отчетът за изпълнението на Националната статистическа програма и за дейността на Националния статистически институт през 2022 година и Националната статистическа програма за 2023 година.
Акцент в приетия отчет е поставен върху нови изследвания, методологии и данни, публикувани за първи път като „Изследване на насилието, основано на пол“, допълнителния модул за социалното включване и условията на живот към наблюдението на домакинските бюджети, използването на административни регистри за получаване на данни за детските градини и училищата, както и за индекси на цени на жилищата и показатели за продажби на жилища.
Националната статистическа програма за 2023 г. включва план за провеждане на статистическите изследвания от Националния статистически институт и органите на статистиката.
По-важните нови изследвания и европейски проекти на НСИ през 2023 г. са:
– Ревизиране на данните за населението към 31.12 и прогнози за населението;
– Профилиране на многонационални групи предприятия с национално значение;
– Координация и докладване на статистически данни за оценяване на напредъка по Целите за устойчиво развитие 2030 на ООН;
– Интегрирана статистика на земеделските стопанства през 2023 г. (IFS2023);
– Подобряване на хармонизирания индекс на потребителските цени;
– Провеждане на Европейска олимпиада по статистика за ученици 2022/2023 г. в България и международен конкурс за статистически плакат.
В брой 78 на “Държавен вестник” е обнародвана Наредба № 13 от 1 септември 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. в секторите „Плодове и зеленчуци“ и „Мляко и млечни продукти“.
С приемането на нормативния акт се очаква успешно прилагане на секторните интервенции в областта на плодовете и зеленчуците, млякото и млечните продукти, като по този начин ще бъде предоставена подкрепа за групи на производители (ГП), организации на производители (ОП) и асоциации на организации на производители (АОП) при изпълнение на одобрени оперативни програми. С прилагането на Наредба № 13 се очаква да се стимулира сдружаването на земеделските стопани в Република България в ГП, ОП и АОП, които да изпълняват оперативни програми. Новият акт ще допринесе и за ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и националните средства, предвидени в съответствие с чл. 53 от Регламент (ЕС) 2021/2115 като национална финансова помощ за интервенциите в сектор „Плодове и зеленчуци“.
Потенциално заинтересовани страни от приемането на наредбата са Министерство на земеделието и храните, Държавен фонд „Земеделие“, всички признати групи и организации на производители в секторите „Плодове и зеленчуци“ и „Мляко и млечни продукти“.
Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за храните, свързани с употребата на диазотен оксид (райски газ). С тях се регламентира, че употребата на диазотен оксид като добавка в храни се допуска в обекти за производство и преработка на храни и заведения за обществено хранене, когато диазотният оксид се използва като добавка в помещенията за приготвянето на храни.
Измененията предвиждат нарушителите на тези разпоредби да се наказват с глоба от 500 до 1000 лева. За управители на заведения, които допуснат нарушение на тези текстове, глобите са от 800 до 1500 лева при първо и от 1500 до 3000 при повторно нарушение. На бизнес операторите, допуснали неспазване на тези разпоредби, Народното събрание прие да бъдат наказвани с глоба или имуществена санкция от 3000 до 6000 лева, а при повторно извършване на същото нарушение – от 5000 до 12 000 лева.
Народното събрание прие на първо четене четири законопроекта за промени в Закона за движение по пътищата. Те предвиждат допълнителни регулации за новите водачи, увеличени санкции и задължение контролните органи да спират на пътя и да връчват на водачите невръчени електронни фишове.
В българския Наказателно-процесуален кодекс (НПК) фигурата на заподозрян не съществува, но това не значи, че правата, гарантирани на заподозрените и обвиняемите от правото на ЕС, у нас трябва да се спазват само след привличането като обвиняем. Този извод може да се направи от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по запитване от български съд (пълния текст на решението виж тук).
В него СЕС обяснява при какви условия може да се приеме, че някой е заподозрян в престъпление и се ползва от правата по Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане и Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.