ВАС окончателно: съдийската колегия няма правомощия да тълкува закона

Върховният административен съд (ВАС) окончателно постанови: съдийската колегия на Висшия съдебен съвет няма правомощия да тълкува Закона за съдебната власт. Това могат да правят само Конституционният съд и върховните съдилища. Произнасянето е на петчленен състав на ВАС, който потвърди решението на първата инстанция, с което беше обявено за нищожно именно такова „тълкувателно решение“ на кадровия орган.

Казусът, с който се занима ВАС, беше по жалба на Красимира Медарова в качеството ѝ на съдия в Софийския апелативен съд (от няколко месеца тя е повишена във Върховния касационен съд). Медарова атакува в съда решение на Съдийската колегия от 28 февруари 2017 г., което гласи следното: „Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт не се прилага за свободните длъжности, определени за заемане с конкурс за първоначално назначаване, които са останали незаети поради необявяване на конкурса или са останали незаети поради липса на класирани кандидати в проведен конкурс за първоначално назначаване“.

Самата Медарова е участвала в конкурса за повишаване във ВКС, обявен в началото на 2016 г., но е класирана под чертата. След промените в ЗСВ от август с.г., е подала молба да бъде повишена на основание чл. 193, ал. 6 от съдебния закон. Разпоредбата дава право на магистратите да бъдат повишени в 9-месечен срок от приключване на конкурса на освободено място. Но молбата ѝ е оставена без движение до изработването на наредбата за конкурсите.

Повече подробности по темата четете тук.

26 юристи учредиха „Обединение на свободните адвокати“

Сдружението критикува ВАдС за бездействие след отмяната на увеличението на минималните хонорари от 2014 г.

26 адвокати са учредили сдружение „Обединение на свободните адвокати“ (ОСА). Това става ясно от първата позиция на новата организация, разпространена до обществеността. В нея от сдружението, чийто председател е адвокат Емил Георгиев, остро критикуват Висшия адвокатски съвет (ВАдС) за това, че не е поставил на обсъждане на проведената в събота Есенна национална конференция на адвокатурата отмяната на увеличението на минималните възнаграждения в професията от 2014 г.

Върховният административен съд установи, че при приемането на новите размери на минималните хонорари ВАдС е погазил изискванията на Закона за нормативните актове проектът и мотивите към него да бъдат публикувани и по тях да бъде проведено обществено обсъждане. Решението не е окончателно.

В момент, в който всички сме разтревожени от решението по адм. д.№ 3586/2016 на Върховния административен съд, с което е отменена Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от ВАдС, обнародвана в ДВ, бр.28 от 28.03.2014г., конференцията изцяло неглижира този въпрос. Няма съмнение, че тази отмяна ще засегне негативно хиляди граждани и юридически лица, като ги лиши от възможността да получат пълния размер на сторените от тях разноски при водене на дело, дори след спечелването му от тяхна страна. Адвокатите сме призвани да защитаваме техните права, поради което бе повече от логично именно на така провелата се конференция на Адвокатурата да бъдат обсъдени възможностите и намеренията на висшия ни орган за решаването на този проблем“, завяват в позиция, изпратена до медиите, от новото сдружение.

Повече подробност по темата четете тук.

В споразумение с един подсъдим може да се споменат и други, но с уточнение, че вината им не е доказана

Когато в дело с няколко обвиняеми, съдът одобрява споразумение с един от тях, в него могат да бъдат посочени имената и на останалите, въпреки че не се признават за виновни. В такъв случай е задължително обаче в съдебния акт да бъде ясно подчертано, че вината им не е доказана.

Това се казва в решение на Съда на ЕС в Люксембург по преюдициално запитване на съдия Иво Хинов от Специализирания наказателен съд. То е отправено миналата година, след като един от шестима обвинени, че са изготвяли и преправяли лични карти и шофьорски книжки, решил да сключи споразумение, за да получи по-лека присъда.

Останалите петима дали съгласие за сключване на споразумението, но изрично посочили, че не се признават за виновни и делото срещу тях продължава. В споразумението с единия обвиняем обаче се казва, че той е участвал в престъпна група именно с тях и те са посочени с имената им.

Тогава съдия Хинов реши да спре делото и да отправи запитване до съда в Люксембург, в което поставя въпроса дали такова споразумение с един обвиняем, в което се споменава участие в престъпна група и на други, които не се признават за виновни, е съвместимо с чл. 4, параграф 1 от Директива 2016/343. Според тази разпоредба държавите трябва да гарантират, че докато вината на обвиняемия не бъде доказана в съответствие със закона, той не може да бъде представен като виновен в изявления на публични органи и в съдебни решения.

Повече подробности по темата четете тук.

Как се разви сагата с минималните адвокатски хонорари

Върховният административен съд (ВАС) отмени най-сериозното увеличение на минималните адвокатски хонорари от последните години. Решението на съда не е окончателно.

Всъщност отмяната на действащите минимуми на десетки хонорари, включително и за процесуално представителство и защита по наказателни, граждански и административни дела, не би трябвало да е изненада за ръководството на адвокатурата, макар да беше постановено от съда преди дни. Делото във ВАС, а след неуспешните опити да се докаже публикация на сайт със свидетели, трябваше да е ясно накъде отиват нещата.

Делото беше образувано през март 2016 г., т.е. преди три години и половина. В началото си то „почака“ в продължение на година и половина по една много важна причина – Съдът на Европейския съюз трябваше да каже дали минималните адвокатски хонорари в България са така уредени, че могат да ограничат конкуренцията. А на финала си процесът се превърна по-скоро в куриоз с неколкократното му отлагане заради масовото отвеждане на върховни съдии заради съпрузи адвокати.

Отговорът от Люксембург дойде на 23 ноември 2017 г. СЕС заяви, че действащата уредба, при която има минимална тарифа, определена от професионалната организация на адвокатите и забрана за съда да определя по-ниски от фиксираните в нея възнаграждения, би могла да ограничи конкуренцията. Скоро ще станат две години от произнасянето на това изключително важно за българската адвокатура решение, но Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения си остава същата.

Повече подробности по темата четете тук.

Върховни съдии разясниха кой и как вписва искова молба

Отказ за вписване на искова молба в Сливница накара състав на Върховния касационен съд (ВКС) да даде подробни разяснения, с които да сложи край на практиката на страните да се поставят непочиващи на закона изисквания като тези, заради които е постановен.

Освен това върховните съдии Дияна Ценева (председател на състава), Бонка Дечева (докладчик по делото) и Ваня Атанасова са установили, че няма съдебна практика по въпроси като дали е необходимо изрично разпореждане на съда за вписване на искова молба, която по закон подлежи на вписване, както и дали може да се впише неин препис, или трябва да се представи оригинал. Липсва практика и за представителството на гражданите и юридическите лица пред съдията по вписванията и дали за него трябва да се прилага чл. 32 от Гражданския процесуален кодекс, който определя кой може да бъде пълномощник на страна по гражданско дело.

В определението  си върховните съдии напомнят, че правилните отговори на тези въпроси може да се извлекат от задължителната практика, но тъй като очевидно това не се е случило и пред него стои незаконосъобразен отказ за вписване на искова молба, ще се заеме да ги разясни.

Стъпвайки на тълкувателно решение №7/2012 г. на Гражданската и Търговската колегии на ВКС, Ценева, Дечева и Атанасова припомнят, че вписване на искова молба може да бъде отказано само ако тя не отговаря на две изисквания – в нея да са ясно идентифицирани страните и имотът. След това върховните съдии припомнят, че вписването или отбелязването на искови молби се извършва по искане на страната, след като документът е постъпил в съда и по него е събрана дължимата такса (чл.12 от Правилника за вписванията). За това не се изисква нарочен акт на съда, а вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС отмени голямото увеличение на минималните адвокатски хонорари от 2014 г.

 Има нарушение в съдо-производствените правила при приемането на този подзаконов нормативен акт – липса на мотиви и доклад към проекта, както и непровеждане на обществено обсъждане, смятат върховните съдии

Върховният административен съд (ВАС) отмени едно от последните мащабни увеличения на минималните адвокатски хонорари – това от 2014 г. С него нараснаха възнагражденията за процесуално представителство по граждански и административни дела, като за последните беше въведена и по-детайлна система за определянето на минималното заплащане на адвокатите.

Именно с промените в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2014 г. размерът на немалко от хонорарите, под които е забранено да падат адвокатите, беше увеличен двойно и повече. С тях се уреди и че за изготвяне на касационна жалба с основания за допускане по чл. 280 ГПК без явяване на адвоката се дължат 75% от хонорара за процесуално представителство, но не по-малко от 600 лв. А за отговор на касационна жалба минимумът е 500 лв. 

Вчера тричленен състав на ВАС с председател Илияна Дойчева и членове Мариета Милева и Емилия Кабурова (докладчик) обяви, че всички изменения в наредбата, направени през 2014 г. от Висшия адвокатски съвет са незаконосъобразни. Съдът, чието решение не е окончателно, не е изследвал самите промени, тъй като е установил, че всъщност при приемането им не са спазени изискванията на Закона за нормативните актове. Върховните съдии констатираха, че Висшият адвокатски съвет (ВАдС) не е публикувал проекта за промени в наредбата на сайта си за обществено обсъждане. 

Повече подробности по темата четете тук.

Предпоставеното съгласие за инсталиране на „бисквитки“ нарушава правата на потребителите

Те трябва да дадат активно и конкретно съгласие, а не само да премахват предварително поставени отметки, категоричен е Съдът на ЕС в Люксембург

Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург постанови, че собствениците на сайтове и доставчиците трябва да престанат да инсталират „бисквитки“ на устройствата на потребителите, без да са поискали и получили активно и конкретно съгласие от тях.

В момента това масово става чрез предварително маркирано с отметка квадратче, от което потребителят трябва да премахне отметката, за да откаже да даде съгласието си. Съдът на ЕС е категоричен, че това не е достатъчно и нарушава правото на защита на личния живот в областта на електронните комуникации. В решението си съдът на ЕС заявява още, че няма значение каква информация се събира за потребителя чрез „бисквитките“ и дали тя представлява лични данни.

„Бисквитките“ са файлове, които доставчикът на даден интернет сайт инсталира на компютъра на потребителя и до които може отново да получи достъп при повторно посещение. По този начин той получава достъп до информация за поведението на потребителите.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Прокуратурата трябва да докаже, че невменяемият е извършил престъплението, когато иска затварянето му в психиатрия

Прокуратурата трябва да докаже, че невменяемият е извършител на престъплението, когато на основание, че не може да носи наказателна отговорност предлага той да бъде настанен в психиатрично заведение.

Това заяви в решение по преюдициално запитване от Районния съд в Луковит Съдът на Европейския съюз.

Решението се отнася до производството по чл. 427 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), когато прокурорът предлага спрямо извършител на престъпление, който обаче не може да носи наказателна отговорност поради невменяемост, да бъдат приложени принудителни медицински мерки. Мерките са регламентирани в чл. 89 от Наказателния кодекс (НК).

Той дава три възможности на съда. Първата е да постанови такъв човек да бъде предаден на близките му, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер. А другите са да бъде настанен за принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение или в специална психиатрическа болница.

Повече подробности по казуса четете тук.

ВКС разясни кой встъпва в процеса, когато страна почине в хода на делото

Кого конституира съдът като страна в процеса, ако първоначалният ищец или ответник почине в хода на делото. На този въпрос отговори в определение състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател и докладчик по делото Дияна Ценева и членове Бонка Дечева и Ваня Атанасова.

Гражданският процесуален кодекс (чл. 227) предвижда, че „когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника“. До ВКС обаче стига спор за това кой трябва да бъде конституиран като ищец на мястото на починала жена, която е завела ревандикационен иск за имот в Банкя.

Случаят е оплетен и специфичен, появяват се две завещания, но в края на краищата и трите съдебни инстанции, произнесли се кои трябва да са страните по ревандикационния иск, ги определят безпротиворечиво по един и същи начин.

Пред ВКС обаче е поставен въпросът как трябва да процедира съдът при смърт на ищеца, като една от страните твърди, че при конкуренция на права между претендиращи да са правоприемници на починалата страна по силата на различни завещания, той трябва да конституира всеки от тях, като се произнесе по материалноправната им легитимация с решението по делото.

Според върховните съдии, когато страна – физическо лице почине в хода на делото, съдът следва да конституира нейните правоприемници, определени по правилата на ЗН. „Наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, затова когато починалата страна е оставила общо завещание (чл. 16, ал. 1 ЗН), като страна по делото се конституира назначеният с него универсален наследник, който измества наследниците по закон. Когато предмет на делото е право, което е предмет на завет (чл. 16, ал. 2 от ЗН) починалата страна се замества от заветника, пишат в определението си съдиите Ценева, Дечева и Атанасова.

А на въпроса какво се случва, ако починалата страна се е разпоредила със същото имущество с няколко завещания, ВКС отговаря, че тя се замества в процеса от лицето, облагодетелствано с най-късно съставеното завещание.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС: Ако длъжникът е оспорил вземането с иск, не е нужно и възражение срещу заповедта за изпълнение

Заповедно производство за сметка за вода за над 6500 лв. във Варна, последвано от искове и от длъжника, и от кредитора, предизвика казус, който се наложи да бъде разплетен от Върховния касационен съд (ВКС) още преди делото да е започнало по същество. В определението си по него върховните съдии дадоха подробни разяснения за правото на длъжника по заповедта за изпълнение да не я оспори с възражение, а с отрицателен установителен иск, че вземането не съществува, кога може да се случи това и какви са последиците от подобен вариант на защита.

На 2 февруари 2017 г. Варненският районен съд издава в полза на ВиК дружеството в града заповед за изпълнение за малко над 6500 лв. Длъжницата по нея подава възражение в двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК. На 24 април 2017 г. ВиК предявява иск по чл. 422 ГПК и по него е образувано дело в районния съд. До тук казусът не предполага никакво усложнение.

На 7 септември 2017 г. обаче длъжницата оттегля възражението си и делото е прекратено. Още преди това, на 12 юни 2017 г., тя предявява иск в РС – Варна, с който настоява да се установи, че не дължи въпросната сума за вода. По него е образувано друго дело. Именно неговата съдба е предмет на спора пред ВКС.

И районният, и окръжният съд във Варна го прекратяват. Те приемат, че това дело и процесът по чл. 422 ГПК, започнат от кредитора, имат идентичен предмет и затова слагат край на делото по отрицателния установителен иск на длъжницата.

Повече подробности по казуса четете тук.