Архив на категория: Задължително тълкуване

КС: Престъпление на президента се разследва, но той не може дори да бъде проверяван

Posted on by

Откриването на данни за престъпна дейност на президента не препятства прокуратурата да започне наказателно производство. Но спрямо държавния глава не могат да бъдат извършвани каквито и да е действия – процесуални и извънпроцесуални, които пряко засягат негови лични права, под каквато и да било форма съдържат твърдение за извършено от него престъпление или засягат личната му сфера по време на мандата.

Това заяви единодушно Конституционният съд (КС) в решението си (пълния му текст виж тук), с което разтълкува чл. 103 от основния закон и отговори в тази връзка на шест въпроса, поставени от главния прокурор Иван Гешев (виж в карето).

Един от основните въпроси по делото е за това какво има предвид Конституцията, когато казва, че срещу президента „не може да бъде възбудено наказателно преследване“. Значи ли това, че престъпни деяния на държавния глава въобще не може да бъдат разследвани, или пък само му гарантира, че не може да му бъде повдигнато обвинение? От прочита на диспозитива на решението на КС става ясно, че той дава тълкувание на основния закон, което застава между тези две крайни виждания.

С това тълкуване КС на практика затвърждава, че всяко престъпление трябва да се разследва, включително и ако е извършено от държавния глава. Прокуратурата и полицията обаче могат да извършват всякакви действия по разследването, само ако не засягат лични права на президента. Т.е. срещу него не могат да бъдат извършвани например подслушване, претърсване, разпознаване, обиск, вземане на ДНК проба, но пък няма пречка да се разследва престъпната дейност на съучастниците му, да се извърши оглед на местопрестъплението – стига то да не е в дома на президента или в кабинета му, да се разпитат свидетели.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 68 от 31.07.2020 г.

Posted on by

Държавен вестник, брой 68 от 31.07.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още →

Полезно в ДВ (бр. 68 от 31.07.2020 г.)

Posted on by

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвано допълнение в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съгласно което процесуалните действия с обиди и заплахи са нередовни. В ГПК беше създаден нов чл. 100а, който гласи, че: „ал. 1. Процесуалните действия не може да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации. В този случай те се считат за нередовни. Ал. 2. Алинея 1 не се прилага, когато използваните посочените заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации се отнасят до обстоятелствата, на които се основава искането.“

Обнародвано е Решение № 11 от 23 юли 2020 г. по конституционно дело № 15 от 2019 г., което бе взето единодушно от конституционните съдии. Решението гласи, че „надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по смисъла на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор.“ Искането за тълкуване беше отправено миналата година от Министерския съвет във връзка с разпоредбата, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Промени има в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Висшият адвокатски съвет връща по-високите адвокатски хонорари, а по много дела залага и допълнително увеличение, след като ВАС отмени увеличението на хонорарите от 2014 г.

Възнагражденията за вписване на промени и за регистрация в търговския регистър се изравняват както беше преди 15 май 2020 г. Освен това за проучване на дело с даване на мнение по него минималният хонорар скача от 60 лв. на 300 лв. Минималното заплащане за защита по „други неоценяеми искове“ се вдига на 600 лв. Хонорарът за охранителни производства и такива за обезпечение на доказателства става 500 лв.

По отношение на хонорарите по граждански дела ВАдС също „възстановява“ сумите отпреди решението на съда. Така минималното заплащане на адвокат за развод по исков ред отново става 600 лв., а за такъв по взаимно съгласие – 400 лв. По делата за оспорване на бащинство обаче се предлага не просто връщане на минималния хонорар, а ръст със 100 лв.

Изменена е и Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

С направени промени в нея с ДВ, бр. 9 от 2020 г. срокът за привеждане на лицата в съответствие с изискванията на наредбата беше удължен до 31 юли 2020 г. В оставащия до влизане в сила срок възникват редица допълнителни проблеми, свързани с наличието на различни бизнес модели, прилагани от икономическите оператори, което налага  удължаване на срока за лицата.

Друга част от измененията са свързани с: промени, касаещи софтуерите за управление на продажбите в търговските обекти; регистрирането и отчитането на продажбите чрез фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност; работата на междуведомствената комисия; промени в работата на електронните системи с фискална памет.

Конституционният съд: Главният прокурор не надзирава разследванията срещу себе си

Posted on by

Надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния  прокурор  по смисъла на  чл. 126, ал. 2 от Конституцията, не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор. Това заяви Конституционният съд (КС) в единодушно взето решение, с което разтълкува чл. 126, ал. 2 от основния закон (пълния му текст виж тук).

Разпоредбата предвижда, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Искането за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията беше отправено миналата година от Министерския съвет. Повод за него бяха приетите от правителството промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предлага шефът на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Той беше наречен от премиера Бойко Борисов „абсолютно независим прокурор“. Проектът, който беше замразен до произнасянето на КС, предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за мандат от 7 години. Освен това с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител №1 и това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 62 от 14.07.2020 г.)

Posted on by

В днешния брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за устройство на територията, с които разполагането на високоскоростни фиксирани съобщителни мрежи във вече изградена физическа инфраструктура ще се извършва без разрешение за строеж.

Измененията предвиждат по-лек режим за обновяване и дооборудване на базовите станции на телекомуникационните оператори в страната. Те отговарят за покритието на мрежата в България, а промените може да доведат както до по-добро разпространение на вече съществуващата 4G технология в България, така и по-бързо изграждане на мрежата от пето поколение, по-известна като 5G.

Изискванията и редът за измерването на електромагнитните излъчвания остава непроменен – по реда на Закона за здравето. Съгласно промените занапред за всяко обновяване ще се изисква ново измерване на електромагнитните полета.

Обнародвано е Решение № 7 от 30 юни 2020 г. по конституционно дело № 11 от 2019 г., по което Конституционният съд беше сезиран от Пленума на Върховния административен съд с искане да разтълкува чл. 121, ал. 4 от Конституцията. Разпоредбата гласи: „Актовете на правораздаването се мотивират“.

Целта на питането беше да може да бъдат отделени сред различните актове, които постановява съдът, тези, с които осъществява правораздавателни правомощия и само за тях да бъде задължително писането на мотиви. В решението на Конституционния съд се казва, че всички съдебни актове задължително трябва да са мотивирани, но процесуалният закон и съдебната практика могат да възприемат различен подход как да стане това за различните актове и производства.

ВКС и ВАС се разминаха по въпроса възможно ли е прокурор да е независим от главния и да го разследва ефективно

Posted on by

Двете върховни съдилища се разминаха в позициите си дали е възможно при действащата правна уредба прокурор да е независим от главния и да го разследва ефективно, ако извърши престъпление. Това става ясно от становищата им до Конституционния съд, който беше сезиран с искане за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от основния закон, според който „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Правителството постави пред Конституционния съд следния въпрос: „В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когото прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си “ като елемент от правовата държава?“.

И двете върховни съдилища тълкуват еднакво разпоредбата и са категорични, че в тази хипотеза главният прокурор не може да упражнява надзор за законност и методическо ръководство, но Върховният касационен съд (ВКС) заявява, че само с тълкуване от Конституционния съд не може да се гарантира ефективно и безпристрастно разследване срещу обвинител №1.

Въпросът до КС беше поставен от Министерския съвет заради приетите от него промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предлага ръководителят на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Проектът предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с мандат от 7 години. А с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител №1. Това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията, заради разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от основният закон.

Повече подробности по темата четете тук.

СЕС потвърди, че КПКОНПИ може да конфискува имуществото на Цветан Василев

Posted on by

СЕС потвърди, че КПКОНПИ може да конфискува имуществото на Цветан Василев

Съдът на Европейския съюз (СЕС) излезе с окончателно решение по преюдициалното запитване на съдия Катерина Енчева от Софийския градски съд (СГС) по делото на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за конфискация на активите на банкера-беглец Цветан Василев.

С решението си съдии в Люксембург подкрепят тезата на Антикорупционната комисия, че производствата по гражданска конфискация на престъпно имущество не са зависими от наказателните дела.

В края на месец март 2018г. се разбра, че съдия Катерина Енчева от СГС, която разглежда иск за над 2,2 млрд. лв. на КПКОНПИ срещу подсъдимия банкер-беглец Василев, е отправила изненадващо преюдициално запитване до СЕС дали гражданската конфискация е зависима от наказателния процес. Вследствие на запитването на съдия Енчева много от делата за конфискация на престъпно имане, които Антикорупционната комисия води, бяха замразени до произнасянето, в това число и делото за отнемане на имущество от Цветан Василев.

Сега съдът на ЕС обаче отговаря, че висящото пред Софийски градски съд (СГС) производство по конфискация е гражданско производство и че вътрешното право предвижда, наред с него, и режим на конфискация по наказателното право. „Това производство се концентрира само върху имуществото, за което се твърди, че е придобито незаконно и се провежда независимо от евентуално наказателно производство срещу предполагаемия извършител на престъпленията, както и евентуална присъда за него“, пише в решението на съдиите от СЕС.

Повече подробности по темата четете тук.

Решение на Съда на ЕС по дело C‑655/18 – тълкуване на митническото законодателство на ЕС

Posted on by

Делото е образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Варна относно тълкуването на Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Спорът е между Агенция „Митници“ и търговско дружество по повод санкциите, наложени на дружеството като титуляр на разрешение за митническо складиране, след кражбата на стоки, за които то е отговаряло. Касационната инстанция – Административен съд – Варна, отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС.

  1. Съдът постановява, че разпоредбите Регламент № 952/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че е допустима национална правна уредба, съгласно която при кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране, на титуляря на разрешението за митническо складиране се налага подходяща имуществена санкция за неспазване на митническото законодателство.
  2. Не е допустима обаче национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране е длъжен да плати и равностойността на тези стоки.

В мотивите си Съдът на ЕС излага, че „предвидените в национално законодателство административни или санкционни мерки не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели и освен това не трябва да са несъразмерни спрямо тези цели“.

Новата резюмирана европейска съдебна практика в областта на митническото облагане може да бъде намерена в продукта на АПИС Евро Финанси, в експертната разработка „Възстановяване или опрощаване на мита. Европейска съдебна практика“.

ВКС с голямо тълкувателно дело за противоречията при вписване в Търговския регистър

Posted on by

Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) ще отговори в едно голямо тълкувателно дело на противоречията в практиката на съдилищата по делата срещу откази за вписване в Търговския регистър и на няколко проблема, свързани с дейността на дружествата с ограничена отговорност (ООД).

Това става по предложение на ръководителя ѝ – зам.-председателката на ВКС Дария Проданова. Тя е изискала данни от всички апелативни съдилища в страната за това какви са противоречията в практиката по отказите за вписване в Търговския регистър в техните райони. Върховните съдии няма как да научат по друг начин за различните виждания на апелативните и окръжните съдилища по тези въпроси, тъй като за тези дела не е предвиден касационен контрол.

Съдилищата в София, Пловдив, Варна и Бургас са обобщили противоречията в 37 въпроса, а тези от Велико Търново са заявили, че в техния район няма разнобой в практиката. Част от въпросите обаче са се дублирали, а други са свързани с изолирани случаи. „На организационно общо събрание на колегията стигнахме до извода, че е добре те да бъдат групирани, така че да позволяват обсъждане и произнасяне от ОСТК с тълкувателен акт“, обяснява Дария Проданова.

Така са формулирани следните 8 въпроса, по които Търговската колегия вече образува тълкувателно дело:

  1. По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
  2. Допустим ли е иск по чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител на ООД, прието от същото Общо събрание след прието преди това решение за изключване на управителя като съдружник?
  3. Приложима ли е санкцията по чл.126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл.126 ал.3 т.1-3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл.145 ТЗ?
  4. Кой орган на дружеството с ограничена отговорност е легитимиран да получи уведомлението на управителя за заличаването му по реда на чл.141 ал.5 ТЗ?
  5. Легитимиран ли е напускащият по реда на чл.125 ал.2 ТЗ съдружник сам да заяви вписване в Търговския регистър на прекратяване на участието му в ООД в случай на бездействие на органите на дружеството по приемане на решение за освободените му дялове и вписване на промяната в Търговския регистър?
  6. Какви са правомощията на съда при обжалване на отказ по чл.25 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ в хипотезата на липса на указания от длъжностното лице по регистрацията?
  7. Допустимо ли е вписване на разпоредителна сделка с дружествени дялове по реда на чл.129 ТЗ при наличието на вписан запор или при невписани предходни продажби? Отрицателната предпоставка по чл.129 ал.1 пр.2 ТЗ приложима ли е при прехвърляне на дялове между съдружници?
  8. Допустимо ли е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ да бъдат обжалвани други актове на длъжностните лица по регистрацията, отразени в електронните регистри, извън отказите, постановени по подадени заявления за вписване, заличаване и обявяване на актове?

Инициативата за първите три от тях е на състави на Върховния касационен съд.

Повече подробности по темата четете тук.

Адвокатурата атакува в КС необжалваемостта на общите устройствени планове

Posted on by

Необжалваемостта на общите устройствени планове (ОУП) да бъде прогласена за противоконституционна, настоява Висшият адвокатски съвет (ВАдС). Той е атакувал пред Конституционния съд (КС) чл. 215, ал. 6 от Закона за устройството на територията (ЗУТ). Именно тази разпоредба предвижда, че „не подлежат на обжалване общите устройствени планове, както и техните изменения“. Делото вече е образувано, а за докладчик по него е определен Константин Пенчев.

Това е втори опит необжалваемостта на ОУП да бъде отменена от Конституционния съд. През 2006 г. състав на Върховния административен съд я атакува, но с три особени мнения КС отказа да я обяви за противна на основния закон.

През 2014 г. обаче КС излезе с тълкуване (на чл. 120, ал. 2 от Конституцията) кога законодателят може да предвиди, че дадени актове не подлежат на съдебен контрол. В решението си тогава той прие, че това става „по изключение при спазване на изискванията за съразмерност, включително задължителните за страната международни стандарти за достъп до съдебна защита и със закон …само когато това е необходимо за опазване на основите на конституционния ред или на други особено важни обществени интереси като осигуряването на отбраната и сигурността на страната, както и осъществяването на принципите и целите на нейната външна политика“.

Това дава основание на ВАдС да приеме, че има промяна в практиката на КС във връзка с обжалваемостта на административните актове по отношение на материята по устройство на територията. В подкрепа на тезата си от адвокатурата припомнят, че самият КС казва, че не е обвързан завинаги от своите правни разбирания, а развитието на правото е обективен процес, което позволява тълкуването на правните разпоредби да бъде “отворено” и към други виждания, както и да държи сметка за настъпили междувременно значими промени в обществения живот.

Повече подробности по темата четете тук.