Архив на категория: Задължително тълкуване

ВКС разясни кой встъпва в процеса, когато страна почине в хода на делото

Posted on by

Кого конституира съдът като страна в процеса, ако първоначалният ищец или ответник почине в хода на делото. На този въпрос отговори в определение състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател и докладчик по делото Дияна Ценева и членове Бонка Дечева и Ваня Атанасова.

Гражданският процесуален кодекс (чл. 227) предвижда, че „когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника“. До ВКС обаче стига спор за това кой трябва да бъде конституиран като ищец на мястото на починала жена, която е завела ревандикационен иск за имот в Банкя.

Случаят е оплетен и специфичен, появяват се две завещания, но в края на краищата и трите съдебни инстанции, произнесли се кои трябва да са страните по ревандикационния иск, ги определят безпротиворечиво по един и същи начин.

Пред ВКС обаче е поставен въпросът как трябва да процедира съдът при смърт на ищеца, като една от страните твърди, че при конкуренция на права между претендиращи да са правоприемници на починалата страна по силата на различни завещания, той трябва да конституира всеки от тях, като се произнесе по материалноправната им легитимация с решението по делото.

Според върховните съдии, когато страна – физическо лице почине в хода на делото, съдът следва да конституира нейните правоприемници, определени по правилата на ЗН. „Наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, затова когато починалата страна е оставила общо завещание (чл. 16, ал. 1 ЗН), като страна по делото се конституира назначеният с него универсален наследник, който измества наследниците по закон. Когато предмет на делото е право, което е предмет на завет (чл. 16, ал. 2 от ЗН) починалата страна се замества от заветника“, пишат в определението си съдиите Ценева, Дечева и Атанасова.

А на въпроса какво се случва, ако починалата страна се е разпоредила със същото имущество с няколко завещания, ВКС отговаря, че тя се замества в процеса от лицето, облагодетелствано с най-късно съставеното завещание.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС: Ако длъжникът е оспорил вземането с иск, не е нужно и възражение срещу заповедта за изпълнение

Posted on by

Заповедно производство за сметка за вода за над 6500 лв. във Варна, последвано от искове и от длъжника, и от кредитора, предизвика казус, който се наложи да бъде разплетен от Върховния касационен съд (ВКС) още преди делото да е започнало по същество. В определението си по него върховните съдии дадоха подробни разяснения за правото на длъжника по заповедта за изпълнение да не я оспори с възражение, а с отрицателен установителен иск, че вземането не съществува, кога може да се случи това и какви са последиците от подобен вариант на защита.

На 2 февруари 2017 г. Варненският районен съд издава в полза на ВиК дружеството в града заповед за изпълнение за малко над 6500 лв. Длъжницата по нея подава възражение в двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК. На 24 април 2017 г. ВиК предявява иск по чл. 422 ГПК и по него е образувано дело в районния съд. До тук казусът не предполага никакво усложнение.

На 7 септември 2017 г. обаче длъжницата оттегля възражението си и делото е прекратено. Още преди това, на 12 юни 2017 г., тя предявява иск в РС – Варна, с който настоява да се установи, че не дължи въпросната сума за вода. По него е образувано друго дело. Именно неговата съдба е предмет на спора пред ВКС.

И районният, и окръжният съд във Варна го прекратяват. Те приемат, че това дело и процесът по чл. 422 ГПК, започнат от кредитора, имат идентичен предмет и затова слагат край на делото по отрицателния установителен иск на длъжницата.

Повече подробности по казуса четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 72 от 13.09.2019 г.)

Posted on by

В новия 72-ри брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за измерванията, за да бъде приведен той в съответствие с изискванията на действащото законодателство. Уреждат се сроковете за извършваните от Българския институт по метрология услуги на ниво закон, тъй като същите са със специфичен характер и изискват технологично време, различно от посоченото в чл. 57, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 5а, ал. 3 от Закона за администрацията.

Обнародвана е нова Наредба за форматите на данните и за условията и реда за предоставяне на достъп до информацията в Единната информационна точка. Единната информационна точка съдържа географски данни за съществуваща инфраструктура. Тя осигурява възможности за изграждане на електронни съобщителни мрежи с минимални капиталови разходи.

Целта е да бъдат намалени и улеснени административните процедури за разполагане на мрежите и да бъде създадена по-добра координация на строителните и ремонтните дейности. Базата данни обхваща пътища, летища, пристанища, жп линии, общински обекти, както и съоръжения и мрежи за производство и разпределение на газ, ток и топлоенергия. Порталът осигурява публичен достъп до електронен регистър за планираните и текущи дейности за разполагане и монтаж на инфраструктура и информация за предоставяне на права за съвместно ползване на инфраструктура.

Публикувани са изменения в Наредба № Н-11 от 2018 г. за условията и реда за приемане на курсанти и военнослужещи във висшите военни училища, с които се увеличава възрастта на гражданските лица – кандидати за курсанти, от 27 на 31 години.

Далекосъобщителните предприятия трябва да предоставят безплатно на органа, който отговаря за спешните повиквания на телефон 112 информация, която позволява локализиране на лицето, осъществяващо повикването

Posted on by

Държавите членки трябва да гарантират, че това задължение се изпълнява дори ако мобилният телефон не е снабден със SIM карта

AW и др. са близките на ES, 17-годишно момиче, което става жертва на криминално деяние. На 21 септември 2013 г. към 6 часа сутринта, в предградие на Паневежис (Литва) ES е била отвлечена, изнасилена и запалена жива в багажника на кола. Когато е била затворена в този багажник, тя се е обадила десетина пъти от мобилен телефон на единния европейски номер за спешни повиквания 112, за да търси помощ. При все това оборудването на Центъра за спешни повиквания не е показвало номера на използвания мобилен телефон, което е попречило на установяването на нейното местоположение. Не е било възможно да се установи дали мобилният телефон, използван от ES, е имал SIM карта, нито защо неговият номер не е бил видим за Центъра за спешни повиквания.

AW и др. са подали иск пред Vilniaus apygardos administracinis teismas Литва да бъде осъдена да заплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от жертвата ES и от самите тях. В подкрепа на своя иск те посочват, че Литва не е осигурила правилното прилагане на практика на Директивата „за универсалната услуга“ 1 , която предвижда, че държавите членки гарантират, че далекосъобщителните предприятия предоставят безплатно на органа, който отговаря за спешните повиквания на номер 112, информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, в момента, в който повикването достига до органа2 . Това се отнася за всички обаждания към единния европейски номер за спешни повиквания 112. Това неизпълнение е довело до невъзможност за предоставяне на оперативните служби на полицията на информация за местоположението на ES, което ги е възпрепятствало да ѝ се притекат на помощ.

Vilniaus apygardos administracinis teismas пита Съда дали Директивата „за универсалната услуга“ задължава държавите членки да гарантират подобно предоставяне на информация дори ако повикването е осъществено от мобилен телефон, който не е снабден със SIM карта и дали държавите членки имат право на преценка при определяне на критериите относно точността и надеждността на информацията за местоположението на лицето, осъществяващо повикването на номер 112, като им позволява да ограничат посочените критерии до установяване на базовата станция, която предава повикването.

В постановеното си неотдавна решение Съдът напомня, че съгласно Директивата „за универсалната услуга“ „всички обаждания към единния европейски номер за спешни повиквания“ са засегнати от задължението за предоставяне на информация относно местоположението на лицето, осъществяващо повикването. Освен това Съдът вече е приел, че Директивата „за 1 Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ L 108, 2002 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година (ОВ L 337, 2009 г., стр. 11). 2 Член 26, параграф 5. универсалната услуга“, в нейната първоначална редакция, налага на държавите членки, при условие че съществува техническа възможност, задължение за постигане на определен резултат, което не се ограничава с това да бъде приета подходяща правна рамка, а изисква информацията, свързана с локализирането на всички, които осъществяват повиквания към номер 112, да бъде реално предавана на службите за спешно реагиране.

Следователно повикванията към номер 112, осъществени от мобилен телефон, който не е снабден със SIM карта, не могат да се изключат от приложното поле на Директивата „за универсалната услуга“. Така Съдът постановява, че Директивата „за универсалната услуга“ налага на държавите членки, при условие че съществува техническа възможност, задължение да гарантират, че съответните предприятия предоставят безплатно на органа, който отговаря за спешните повиквания на номер 112, информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, в момента, в който повикването достига до органа, включително когато повикването е осъществено от мобилен телефон, който не е снабден със SIM карта.

Полезно в ДВ (бр. 69 от 30.08.2019 г.)

Posted on by

Държавен вестникВ днешния брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредба № 62 от 2006 г. за изискванията към данните върху опаковката и в листовката за употреба на ветеринарномедицински продукт, които се налагат с цел уеднаквяване на изискванията, включени в действащата наредба, с последната актуална версия на образеца за продуктова информация на Европейския съюз – Quality Review of documents (версия 8.1, 01/2017). Кратката характеристика на продукта отразява кратко и точно данните в досието на продукта. Тя е неразделна част от лиценза за употреба. Продуктовата информация, включена в етикетите и листовката на ВМП, трябва да е точно отражение на кратката характеристика.

Чрез промени в Наредба № 6 от 2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. удължават до 25 септември срокът за подаване на заявления за авансови плащания по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ и мярка „Инвестиции в предприятия“. В момента в действащата нормативна уредба е заложено заявления за авансови плащания за 2019 г. по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ да се подават до 10 септември, а по мярка „Инвестиции в предприятия“ – до 5 септември. Удължаването на тези срокове до 25 септември 2019 г. се налага тъй като след проведените приеми по двете мерки – съответно в периода 28 януари – 8 февруари 2019 г. по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ и в периода 17 – 27 юни 2019 по мярка „Инвестиции в предприятия“ е установено наличие на свободни средства. Това е довело до необходимостта от отваряне на допълнителен целеви прием по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ за периода 19 – 20 август 2019 г. С удължаването на сроковете до 25 септември 2019 г. ще се осигури възможност за навременно подаване на заявленията за авансово плащане от бенефициентите, сключили договор за предоставяне на финансова помощ.

Съдът на ЕС се произнесе относно разпределяне отговорността между операторите на уебсайтове и Facebook

Posted on by
Отговор

GDPR&FBОператорът на уебсайт, който е интегрирал фейсбук бутон „харесва ми“, може да отговаря като администратор на лични данни, съвместно с Facebook, за събирането на лични данни на посетителите на сайта му и за предаването им, постанови съдът на ЕС в решение по дело C-40/17. След като германско сдружение за защита на потребителите започва дело срещу оператор на уебсайт за онлайн продажба на дрехи, за това, че е интегирал фейсбук бутон „харесва ми“ на страницата си, съдът, който разглежда делото, подава преюдициално запитване до съда на ЕС с няколко въпроса, един от които – операторът на сайта администратор ли е на лични данни?

Опцията за вграждане на бутон „харесва ми“ е от категорията на т.нар. plug-in – приставка, софтуерен компонент, който предоставя възможност на уебсайта да обвърже трафика си с функционалности на платформата на Facebook и по този начин да оптимизира съдържанието и рекламата си. Т.е. посредством приставките се извършва обработване на лични данни, което, от една страна е инициирано от оператора на уебсайта, извършил активни действия, за да инсталира на сайта си съответното софтуерно разширение, от друга страна обаче по никакъв начин не е контролирано от него, а от платформата, на която принадлежи приставката. В конкретния случай това е Facebook, и данните се събират от тях и се съхраняват на техен сървър.

Съдът на ЕС акцентира върху необходимостта субектите на лични данни, в конкретния случай посетителите на уебсайта, да бъдат предварително уведомени за операциите, които ще бъдат извършени с личните им данни от съответния администратор. Това задължение по правило се изпълнява с информиране на субектите на данни за дейностите по обработване, за които администраторът отговаря. Макар делото да се води по реда на вече отменената Директива, новият Регламент относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (GDPR), само потвърждава принципите за добросъвестност и прозрачност, които всеки администратор на лични данни следва да спазва, за да осигури на организацията си съответствие с новите правила.

Коментар: Христина Богиа, юрисконсулт

Заповедта за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК не представлява автентичен акт по смисъла на Регламент № 655/2014 според Генералния адвокат Szpunar

Posted on by
Отговор

През 2014 г. е приет Регламент (ЕС) № 655/2014, с който законодателят на Съюза въвежда института на европейската заповед за запор на банкови сметки (ЕЗЗБС). ЕЗЗБС запазва напълно ефекта на изненада за длъжника и се признава автоматично в другите държави членки, без да се изисква специална процедура.

С преюдициалното запитване Софийски районен съд иска от Съда на ЕС да тълкува за първи път Регламент № 655/2014 като са поставени следните въпроси:

„1) Представлява ли невлязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК автентичен акт по смисъла на член 4, точка 10 от [Регламент № 655/2014]?
2) Ако заповедта по член 410 от ГПК не е автентичен акт следва ли да се образува отделно производство по искането, различно от производството по член 410 от ГПК, по реда на член 5, буква а) от [Регламент № 655/2014]?
3) Ако заповедта по член 410 от ГПК е автентичен акт, следва ли съдът да се произнесе в срока по член 18, параграф 1 от [Регламент № 655/2014] при наличие на норма от националното право, съгласно която сроковете по време на съдебната ваканция спират да текат?“.
В своето Заключение Генералният адвокат Szpunar разглежда само първия поставен въпрос и стига до извода, че заповедта за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК не представлява автентичен акт по смисъла на член 4, точка 10 от Регламент № 655/2014.

Съгласно заключението на Генералния адвокат:
„Член 4, точка 10 от Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че заповед за изпълнение на парично задължение като разглежданата в главното производство не представлява автентичен акт по смисъла на същия регламент, тъй като съдържанието ѝ не взема под внимание основателността на претенцията, а само посочва задължението на длъжника да удовлетвори кредитора, поради което и автентичността на този акт не е свързана със съдържанието му по начина, предвиден от законодателя на Съюза.“

Вж. Евро Право – Практика на Съда на ЕС/Дела, свързани с България/Преюдициални запитвания – Дело C-555/18

ВКС: Недопустимо е да се формира нов кредит от старата главница и просрочените лихви

Posted on by
Отговор

Тази практика на банките води до начисляване на лихва върху лихва, заявиха върховните съдии

Анексите към договори за кредит, с които банките уговарят с изпаднали в забава техни клиенти физически лица нови срокове за погасяване на задълженията срещу това просрочените лихви да станат част от нова главница, върху която също текат лихви, са недопустими. Това постанови Върховният касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в което даде отговор на въпрос, който е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитието на правото.

„Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на  чл. 10, ал. 3 от  ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ“, заяви ВКС.

Върховният съд специално коментира хипотезата на преструктуриране на кредита заради влошено финансово състояние на длъжника и уредбата ѝ във вече отменената наредба на БНБ, която действа от април 2008 г. до май 2014 г. (Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск).

 „Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД“, постановиха върховните съдии Емилия Василева, Костадинка Недкова (докладчик) и Анна Баева. Т.е. и в периода, в който капитализацията на главница и лихви е била нормативно уредена възможност, тя е била забранена за просрочените лихви.

Повече подробности по темата четете тук.

КЗЛД с правомощия за разследване и акредитация

Posted on by
Отговор

Държавен вестникВ днешния 60-ти брой на „Държавен вестник“ е обнародван Правилникът за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация. Нормативният акт урежда статута на Комисията (КЗЛД) като надзорен орган, отговорен за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и улесняване на тяхното свободно движение в Европейския съюз. Регламент (ЕС) 2016/679 значително разширява и засилва задачите и правомощията на надзорните органи по защита на данните. В резултат на това КЗЛД разполага вече с правомощия за разследване, корективни правомощия и правомощия по даване на разрешения и становища, както по линия на Общия регламент относно защитата на данните, така и по линия на Директивата за защита на личните данни в полицейската и наказателната дейност.

Също така КЗЛД ще извършва акредитация и отнемане на акредитация на органи за наблюдение на одобрени кодекси за поведение и акредитация и отнемане на акредитация на сертифициращи органи. В чл. 80 от новия правилник се предвижда, че КЗЛД ще организира и провежда обучение в областта на защитата на личните данни въз основа на стандартизирано и утвърдено от нея тематично обучително съдържание. Обучението обаче ще е за определени категории администратори и обработващи, а именно:

  • чиято основна дейност е с висока обществена и социална значимост;
  • чиито основни дейности се състоят в мащабно обработване на специални категории данни;
  • чиито основни дейности се състоят в операции по обработване, които поради своето естество, обхват и/или цели изискват редовно и систематично мащабно наблюдение на субектите на данни;
  • които осъществяват дейности, които попадат в списъка на видовете операции по обработване, за които се изисква оценка на въздействието върху защитата на данните по чл. 35, пар. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679;
  • които осъществяват обработване на лични данни, което поражда висок риск за правата и свободите на физическите лица.

ВКС: Общината дължи обезщетение на пострадал пешеходец, движил се по заледена улица заради непочистени тротоари

Posted on by
Отговор

Върховните съдии осъдиха местната власт в Пловдив да плати 20 000 лв. на жена, счупила си крака при падане в снежен коловоз

Общината дължи обезщетение на пешеходец, който е пострадал, докато по принуда се е движил по непочистена от сняг улица, защото тротоарът е бил заледен или зает от паркирани коли. Това постанови Върховният касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс и присъди компенсация от 20 000 лв. на жена от Пловдив, която преди две години си чупи крака, докато се опитва да се придвижи по ледените коловози на улица в града.

Пострадалата настоява общината в Пловдив да ѝ плати 25 000 лв. за болките и страданията, както и 2850 лв. за имуществените вреди, които е претърпяла за лечение и рехабилитация. Пловдивският апелативен съд (ПАС) обаче отхвърли иска ѝ .

Състав на ВКС с председател и докладчик Светла Цачева и членове Албена Бонева и Боян Цонев отмени решението му и освен, че присъди 20 000 лв. на пострадалата пешеходка, даде и принципно тълкувание на закона в отговора си на поставения по делото касационен въпрос: „Следва ли общината да носи отговорност за вреди, причинени при подхлъзване на пешеходец, движил се по непочистено от сняг и/или лед улично платно, вместо по също непочистен прилежащ тротоар?“. ВКС прие да разгледа казуса, тъй като установи, че има противоречия в практиката, а и разясненията му ще са от значение за развитието на правото.

Повече подробности по темата четете тук.