Държава от ЕС е длъжна да признае промяна на пола и името, извършени в съюза

Отказът на една държава членка на Европейския съюз да признае промяната на пола и съответно на имената, извършени в друга страна от съюза противоречи на правото на общността. Това заявява генералният адвокат на съда в Люксембург Ришар де ла Тур по казус на румънец, чиято промяна на пола, извършена във Великобритания, не е призната от властите в родината му (пълния текст на заключението, виж тук).

Заключението му представлява интерес, тъй като за юридическата промяна на пола в България също се очаква произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС). Както е известното през 2023 г. Гражданската колегия на Върховния касационен съд „затвори вратата“ за юридическа промяна на пола пред транссексуалните с едно от най-оспорваните си тълкувателни решения (повече за него виж тук). Преди няколко месеца обаче трима върховни съдии сезираха СЕС в опит да преодолеят практическата забрана за промяна на данните, свързани с пола, в актовете за гражданско състояние, до която води то (повече за преюдициалното им запитване виж тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 23 от 19.03.2024 г.

Държавен вестник, брой 23 от 19.03.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

ВКС обърна практиката – лихварството не е престъпление

Класическото лихварство, при което се дават заеми със собствени пари срещу лихва, не е престъпление. Това следва от новия задължителен прочит на чл. 252, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), който даде Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС).

ВКС обърна преобладаващата досега практика, като прие, че по тази разпоредба не се преследват лихварите. В тълкувателно решение (пълния му текст виж тук) от днес Наказателната колегия обяви: Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК.

Това означава, че класическото лихварство, при което човек дава собствени пари назаем срещу огромни лихви, не може да се преследва по тази разпоредба в НК, а няма и друга, чийто състав да покрива тази дейност. И решението дали ще има такова престъпление в НК е в ръцете на законодателя. Докато той не реши друго, по наказателен път може да се преследват евентуално съпътстващите лихварството измама, принуда и данъчни престъпления, но не и самото то.

Повече по темата четете в Lex.bg.

 

ВКС решава получават ли пари за храна чиновниците в МВР

Имат ли право на пари за храна, подобно на полицаите и пожарникарите, и чиновниците в МВР, които са служители, като всички останали в държавната администрация? На този въпрос, по който е натрупана богата противоречива практика, ще отговори в ново тълкувателно дело Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).

Точната му формулировка гласи: „Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат ли право да им се осигурява храна или левовата ѝ равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи?“.

Той е поставен пред върховните съдии от МВР, което е установило, че районните и окръжните съдилища в страната имат изключително противоречива практика – едни осъждат министерството да плати за храна на чиновници, т.е. на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР , а други постановяват, че нямат право на подобни суми.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

СЕС „отвори“ окончателно пазара на земеделска земя в България за граждани на ЕС

След 17 години упорство на държавата, по преюдициално запитване на районен съдия съдът в Люксембург „отмени“ чл. 3в ЗСПЗЗ

17 години след членството на България в Европейския съюз съдът в Люксембург отмени последното ограничение за гражданите на съюза да придобиват земеделска земя у нас (решението му виж тук). Всички пречки за това трябваше да отпаднат още през 2014 г., но вместо това, с промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) в разрез с Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) държавата постави нова бариера.

Това стана с приемането на новия чл. 3в от ЗСПЗЗ, който предвижда: „Право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години“, като правилото не се прилага само при наследяване по закон.

Днес обаче Съдът на ЕС постанови: „Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която придобиването на право на собственост върху земеделски земи, намиращи се на нейна територия, е обусловено от изискването приобретателят да е пребивавал повече от пет години в тази държава членка“.

До днешното решение на СЕС, по силата на което чл.3в ЗСПЗЗ вече няма да се прилага, се стигна заради преюдициално запитване от Районния съд в Бургас. То е по дело на австриец срещу сина на негов приятел българин и три ниви в бургаско („Лекс“ е разказвал случая, можете да си го припомните тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

СЕС за делата на граждани срещу НАП: основателните опасения от бъдеща злоупотреба с изтекли лични данни се обезщетяват

Опасенията от потенциална злоупотреба с лични данни, породени от нарушение на Общия регламент за защита на данните (ОРЗД), могат сами по себе си да представляват нематериална вреда. Това прие Съдът на Европейския съюз (СЕС), който отговори на серия от въпроси на Върховния административен съд (ВАС), свързани с големия теч на данни от Националната агенция за приходите (НАП) през 2019 г. (пълния текст на решението виж тук).

Във ВАС са спрени десетки дела по искове на граждани, които търсят обезщетение, след като личните им данни изтекоха от приходната агенция. Немалко от тях претендират неимуществени вреди, които обосновават със страха си, че може тепърва някой да злоупотреби с данните им. Затова един от въпросите, които върховните съдии отправиха до СЕС, беше именно дали тези опасения може да се приемат за неимуществени вреди (повече за преюдициалното запитване виж тук).

Член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват „нематериална вреда“ по смисъла на тази разпоредба, отговори днес съдът в Люксембург.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВАС: Държавните служители имат право да търсят по ЗОДОВ обезщетение за морални вреди от незаконно уволнение

При незаконно уволнение държавните служители имат право да търсят обезщетение за неимуществени вреди по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), независимо че в други закони е предвидено, че им се изплащат най-много 6 заплати. Това следва от постановеното от Върховния административен съд (ВАС) тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).

Мнозинството от върховните съдии е приело, че: Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения“.

Тълкувателното решение е подписано с особено мнение от 14 съдии, начело с председателя на ВАС Георги Чолаков и заместничката му Мариника Чернева, съобщава в информацията си Лекс.бг.

Съдиите застъпваха различни виждания, които произтичат от тълкуването им на няколко закона, които уреждат държавната служба. Според Закона за държавния служител (чл. 104) след отмяна на незаконно уволнение служителят има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за цялото време, през което не е заемал държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Аналогични разпоредби има и в Закона за МВР (чл. 237, ал. 1), Закона за ДАНС (чл. 119) и в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (чл. 172, ал. 1).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Съдът в Люксембург разясни кой е заподозрян и правото на ЕС му дава защита, дори да няма такава фигура в НПК

В българския Наказателно-процесуален кодекс (НПК) фигурата на заподозрян не съществува, но това не значи, че правата, гарантирани на заподозрените и обвиняемите от правото на ЕС, у нас трябва да се спазват само след привличането като обвиняем. Този извод може да се направи от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по запитване от български съд  (пълния текст на решението виж тук).

В него СЕС обяснява при какви условия може да се приеме, че някой е заподозрян в престъпление и се ползва от правата по Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане и Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВАС с ключово тълкувателно решение за съдебния контрол над актовете на местната власт

Тълкувателни решения от ключово значение за съдебния контрол над актовете на местната власт и за тези за правата на хората с увреждания прие Върховният административен съд (ВАС).

Първият диспозитив се отнася до хипотезата, при която кметът или областният управител са върнали за повторно разглеждане решение на ОС и съветът след това го е потвърдил или изменил. Съдиите бяха разделени за това кой всъщност е оспореният пред тях акт, когато казусът стигне до съд, съобщава Lex.bg.

ВАС  постановява, че когато актът е изменен, то измененият, вторият акт, ще подлежи на оспорване, тъй като той ще породи правни последици. „Този акт, изменен или повторно приет, подлежи на оспорване пред административния съд, защото той съдържа в себе си окончателното, крайно волеизявление на общинския съвет“, пишат върховните съдии.

Що се отнася до втория диспозитив на тълкувателното решение, той е свързан с противоречието в практиката по въпроса дали когато се оспорва решение на ОС, с което е приет нормативен акт, предмет на оспорване е самото решение или приетите с него наредба или правилник. ВАС заключи, че „да се приеме, че актът, с който овластеният от Конституцията или закон административен орган приема нормативен акт, подлежи на самостоятелно оспорване, отделно от него, означава да се приеме, че този акт, отделно от нормативния акт, има самостоятелно действие, което не е възможно“.

Юридическите лица с нестопанска цел, регистрирали се в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като организации на и за хора с увреждания по смисъла на §1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания, в правно-организационна форма на фондация за осъществяване на дейност в частна полза, нямат правен интерес от оспорване на подзаконови нормативни актове, засягащи хората с увреждания, които не членуват в същите организации и с които организациите нямат сключен договор за социалната услуга „застъпничество“. Това задължително тълкуване (пълния текст на решението виж тук) прие мнозинството във ВАС по тълкувателно дело №4/2022

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВАС отказа да отмени принудителната полицейска регистрация, но напомни на МВР да не събира поголовно ДНК и отпечатъци

Състав на Върховния административен съд (ВАС) отказа да отмени правилата за принудителна полицейска регистрация, като заяви, че не може да приложи пряко Конституцията и се отказа да прави втори опит да сезира Конституционния съд (КС) след критика на първото му искане. Върховните съдии обаче напомниха на МВР, че трябва да съобрази наредбата си за полицейската регистрация с решението на Съда на Европейския съюз (СЕС), което отрече поголовното събиране на ДНК и отпечатъци от обвиняемите (пълния текст на решението на ВАС виж тук).

Казусът, който както става ясно, мина и през КС (как виж по-долу), и през СЕС, не приключва с днешното решение на ВАС, тъй като то подлежи на обжалване, а освен това пред съда в Люксембург са висящи още две запитвания, свързани с недостатъците на процеса на полицейска регистрация в България.

Пред ВАС беше оспорена разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (НРИСПР). Тя предвижда: При отказ на лицето за дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил полицейският орган изготвя мотивирано искане до съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем, за издаване на разрешение за принудителното им извършване. При издадено разрешение действията се извършват принудително“. Най-общо проблемите, които се сочат в нея са, че не предвижда възможност за защита на лицето, чиято принудителна криминалистична регистрация се иска, а реално съдебен контрол не може да бъде осъществен, тъй като съдът не разполага с наказателното дело, за да прецени основателността на искането на МВР (повече за жалбата виж тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.