Върховният административен съд (ВАС) окончателно постанови: съдийската колегия на Висшия съдебен съвет няма правомощия да тълкува Закона за съдебната власт. Това могат да правят само Конституционният съд и върховните съдилища. Произнасянето е на петчленен състав на ВАС, който потвърди решението на първата инстанция, с което беше обявено за нищожно именно такова „тълкувателно решение“ на кадровия орган.

Казусът, с който се занима ВАС, беше по жалба на Красимира Медарова в качеството ѝ на съдия в Софийския апелативен съд (от няколко месеца тя е повишена във Върховния касационен съд). Медарова атакува в съда решение на Съдийската колегия от 28 февруари 2017 г., което гласи следното: „Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт не се прилага за свободните длъжности, определени за заемане с конкурс за първоначално назначаване, които са останали незаети поради необявяване на конкурса или са останали незаети поради липса на класирани кандидати в проведен конкурс за първоначално назначаване“.

Самата Медарова е участвала в конкурса за повишаване във ВКС, обявен в началото на 2016 г., но е класирана под чертата. След промените в ЗСВ от август с.г., е подала молба да бъде повишена на основание чл. 193, ал. 6 от съдебния закон. Разпоредбата дава право на магистратите да бъдат повишени в 9-месечен срок от приключване на конкурса на освободено място. Но молбата ѝ е оставена без движение до изработването на наредбата за конкурсите.

Повече подробности по темата четете тук.

Сдружението критикува ВАдС за бездействие след отмяната на увеличението на минималните хонорари от 2014 г.

26 адвокати са учредили сдружение „Обединение на свободните адвокати“ (ОСА). Това става ясно от първата позиция на новата организация, разпространена до обществеността. В нея от сдружението, чийто председател е адвокат Емил Георгиев, остро критикуват Висшия адвокатски съвет (ВАдС) за това, че не е поставил на обсъждане на проведената в събота Есенна национална конференция на адвокатурата отмяната на увеличението на минималните възнаграждения в професията от 2014 г.

Върховният административен съд установи, че при приемането на новите размери на минималните хонорари ВАдС е погазил изискванията на Закона за нормативните актове проектът и мотивите към него да бъдат публикувани и по тях да бъде проведено обществено обсъждане. Решението не е окончателно.

„В момент, в който всички сме разтревожени от решението по адм. д.№ 3586/2016 на Върховния административен съд, с което е отменена Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от ВАдС, обнародвана в ДВ, бр.28 от 28.03.2014г., конференцията изцяло неглижира този въпрос. Няма съмнение, че тази отмяна ще засегне негативно хиляди граждани и юридически лица, като ги лиши от възможността да получат пълния размер на сторените от тях разноски при водене на дело, дори след спечелването му от тяхна страна. Адвокатите сме призвани да защитаваме техните права, поради което бе повече от логично именно на така провелата се конференция на Адвокатурата да бъдат обсъдени възможностите и намеренията на висшия ни орган за решаването на този проблем“, завяват в позиция, изпратена до медиите, от новото сдружение.

Повече подробност по темата четете тук.

Отказ за вписване на искова молба в Сливница накара състав на Върховния касационен съд (ВКС) да даде подробни разяснения, с които да сложи край на практиката на страните да се поставят непочиващи на закона изисквания като тези, заради които е постановен.

Освен това върховните съдии Дияна Ценева (председател на състава), Бонка Дечева (докладчик по делото) и Ваня Атанасова са установили, че няма съдебна практика по въпроси като дали е необходимо изрично разпореждане на съда за вписване на искова молба, която по закон подлежи на вписване, както и дали може да се впише неин препис, или трябва да се представи оригинал. Липсва практика и за представителството на гражданите и юридическите лица пред съдията по вписванията и дали за него трябва да се прилага чл. 32 от Гражданския процесуален кодекс, който определя кой може да бъде пълномощник на страна по гражданско дело.

В определението  си върховните съдии напомнят, че правилните отговори на тези въпроси може да се извлекат от задължителната практика, но тъй като очевидно това не се е случило и пред него стои незаконосъобразен отказ за вписване на искова молба, ще се заеме да ги разясни.

Стъпвайки на тълкувателно решение №7/2012 г. на Гражданската и Търговската колегии на ВКС, Ценева, Дечева и Атанасова припомнят, че вписване на искова молба може да бъде отказано само ако тя не отговаря на две изисквания – в нея да са ясно идентифицирани страните и имотът. След това върховните съдии припомнят, че вписването или отбелязването на искови молби се извършва по искане на страната, след като документът е постъпил в съда и по него е събрана дължимата такса (чл.12 от Правилника за вписванията). За това не се изисква нарочен акт на съда, а вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията.

Повече подробности по темата четете тук.

 Има нарушение в съдо-производствените правила при приемането на този подзаконов нормативен акт – липса на мотиви и доклад към проекта, както и непровеждане на обществено обсъждане, смятат върховните съдии

Върховният административен съд (ВАС) отмени едно от последните мащабни увеличения на минималните адвокатски хонорари – това от 2014 г. С него нараснаха възнагражденията за процесуално представителство по граждански и административни дела, като за последните беше въведена и по-детайлна система за определянето на минималното заплащане на адвокатите.

Именно с промените в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2014 г. размерът на немалко от хонорарите, под които е забранено да падат адвокатите, беше увеличен двойно и повече. С тях се уреди и че за изготвяне на касационна жалба с основания за допускане по чл. 280 ГПК без явяване на адвоката се дължат 75% от хонорара за процесуално представителство, но не по-малко от 600 лв. А за отговор на касационна жалба минимумът е 500 лв. 

Вчера тричленен състав на ВАС с председател Илияна Дойчева и членове Мариета Милева и Емилия Кабурова (докладчик) обяви, че всички изменения в наредбата, направени през 2014 г. от Висшия адвокатски съвет са незаконосъобразни. Съдът, чието решение не е окончателно, не е изследвал самите промени, тъй като е установил, че всъщност при приемането им не са спазени изискванията на Закона за нормативните актове. Върховните съдии констатираха, че Висшият адвокатски съвет (ВАдС) не е публикувал проекта за промени в наредбата на сайта си за обществено обсъждане. 

Повече подробности по темата четете тук.

Кого конституира съдът като страна в процеса, ако първоначалният ищец или ответник почине в хода на делото. На този въпрос отговори в определение състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател и докладчик по делото Дияна Ценева и членове Бонка Дечева и Ваня Атанасова.

Гражданският процесуален кодекс (чл. 227) предвижда, че „когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника“. До ВКС обаче стига спор за това кой трябва да бъде конституиран като ищец на мястото на починала жена, която е завела ревандикационен иск за имот в Банкя.

Случаят е оплетен и специфичен, появяват се две завещания, но в края на краищата и трите съдебни инстанции, произнесли се кои трябва да са страните по ревандикационния иск, ги определят безпротиворечиво по един и същи начин.

Пред ВКС обаче е поставен въпросът как трябва да процедира съдът при смърт на ищеца, като една от страните твърди, че при конкуренция на права между претендиращи да са правоприемници на починалата страна по силата на различни завещания, той трябва да конституира всеки от тях, като се произнесе по материалноправната им легитимация с решението по делото.

Според върховните съдии, когато страна – физическо лице почине в хода на делото, съдът следва да конституира нейните правоприемници, определени по правилата на ЗН. „Наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, затова когато починалата страна е оставила общо завещание (чл. 16, ал. 1 ЗН), като страна по делото се конституира назначеният с него универсален наследник, който измества наследниците по закон. Когато предмет на делото е право, което е предмет на завет (чл. 16, ал. 2 от ЗН) починалата страна се замества от заветника“, пишат в определението си съдиите Ценева, Дечева и Атанасова.

А на въпроса какво се случва, ако починалата страна се е разпоредила със същото имущество с няколко завещания, ВКС отговаря, че тя се замества в процеса от лицето, облагодетелствано с най-късно съставеното завещание.

Повече подробности по темата четете тук.

Заповедно производство за сметка за вода за над 6500 лв. във Варна, последвано от искове и от длъжника, и от кредитора, предизвика казус, който се наложи да бъде разплетен от Върховния касационен съд (ВКС) още преди делото да е започнало по същество. В определението си по него върховните съдии дадоха подробни разяснения за правото на длъжника по заповедта за изпълнение да не я оспори с възражение, а с отрицателен установителен иск, че вземането не съществува, кога може да се случи това и какви са последиците от подобен вариант на защита.

На 2 февруари 2017 г. Варненският районен съд издава в полза на ВиК дружеството в града заповед за изпълнение за малко над 6500 лв. Длъжницата по нея подава възражение в двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК. На 24 април 2017 г. ВиК предявява иск по чл. 422 ГПК и по него е образувано дело в районния съд. До тук казусът не предполага никакво усложнение.

На 7 септември 2017 г. обаче длъжницата оттегля възражението си и делото е прекратено. Още преди това, на 12 юни 2017 г., тя предявява иск в РС – Варна, с който настоява да се установи, че не дължи въпросната сума за вода. По него е образувано друго дело. Именно неговата съдба е предмет на спора пред ВКС.

И районният, и окръжният съд във Варна го прекратяват. Те приемат, че това дело и процесът по чл. 422 ГПК, започнат от кредитора, имат идентичен предмет и затова слагат край на делото по отрицателния установителен иск на длъжницата.

Повече подробности по казуса четете тук.