ВАС окончателно: Отмяната на инструкцията за предварителните проверки е нищожна

дело, лесидрен

Върховният административен съд (ВАС) окончателно обяви за нищожна инструкция на главния прокурор и вътрешния министър, с която през 2014 г. е отменена Инструкцията за провеждане на предварителните проверки. Причината – тя е нормативен акт, а не е била обнародвана в Държавен вестник.

Петчленен състав на ВАС с председател Любомир Гайдов и членове Георги Георгиев (докладчик), Севдалина Червенкова, Росен Василев и Славина Владова потвърди, че при отмяната на инструкцията за предварителните проверки грубо е погазен Законът за нормативните актове (пълния текст на решението виж тук). Преди 8 месеца тричленен състав на съда обяви инструкцията за отмяна на тази за предварителните проверки за нищожна. От МВР обаче обжалваха.

Делото беше образувано по жалба на двама адвокати от Велико Търново – Иван Млъзев и колегата му Павлин Стоянов, който го представлява.

Целта им не е отменената през 2014 г. инструкция да продължи да действа, а впоследствие да атакуват и нея като нищожна и така да се сложи ред в правилата за предварителните проверки.

Повече подробности по темата четете тук.

Когато се качи във влака без билет, пътникът сключва договор с превозвача

В съответствие с условията си за превоз Société nationale des chemins de fer belges (Национално дружество на белгийските железници, наричано по-нататък „SNCB“) съставя актове на пътниците, които пътуват във влака без валиден документ за превоз. Към меродавния по делото момент тези пътници са имали възможност да уредят отношенията си с дружеството, като незабавно платят цената на пътуването заедно с увеличението по т.нар. „бордна тарифа“ или като в 14-дневен срок от констатирането на нарушението заплатят фиксирана сума в размер на 75 EUR. След изтичането на 14-дневния срок остава възможността да платят фиксирана сума от 225 EUR.

В конкретния случай трима пътници със съставени актове не използват нито една от тези възможности. Затова SNCB предявява искове срещу тях пред Vredegerecht te Antwerpen (мирови съд Антверпен, Белгия), като иска да бъдат осъдени да му платят съответно 880,20 EUR, 1103,90 EUR и 2394 EUR. Дружеството мотивира исковете си с това, че тъй като въпросните пътници не са закупили документи за превоз, правоотношенията им с него не са договорни, а административни, уредени с подзаконов нормативен акт.

Мировият съд се пита какво е правоотношението между SNCB и пътниците без документ за превоз. Във връзка с това той поставя въпроса дали регламентът на Съюза за правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, трябва да се тълкува в смисъл, че хипотезата, в която пътникът се качва във влака, за да пътува, без да си е набавил билет, попада в обхвата на понятието „договор за превоз“ по смисъла на този регламент1 . Ако това е така, следва и да се определи дали в светлината на директивата за неравноправните договорни клаузи, ако констатира неравноправност на наказателната клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, съдът може да намали размера на предвидената с нея неустойка

В днешното си решение Съдът най-напред отбелязва, че щом железопътното предприятие предоставя свободен достъп до своя влак и щом пътникът се качва във влака с цел да пътува, то и двете страни изявяват съвпадаща воля да встъпят в договорно правоотношение. Що се отнася до въпроса дали притежаването на билет от пътника е абсолютно необходима предпоставка, за да се приеме, че е налице „договор за превоз“, Съдът приема, че билетът не е нищо повече от документа, който материализира договора за превоз. Понятието „договор за превоз“ не зависи от това дали пътникът притежава билет и следователно обхваща хипотезата, в която пътникът се качва във влак със свободен достъп с цел да пътува, без да си е набавил билет.

Доколкото обаче в Регламент № 1371/2007 няма разпоредби в това отношение, това тълкуване не засяга въпросите за действителността на договора и за последиците от неизпълнението на договорните задължения на някоя от страните, въпроси, които продължават да се уреждат от приложимото национално право. Що се отнася до правомощието на националния съд да измени евентуално неравноправната наказателна клауза, Съдът констатира, че тази клауза е част от общите условия за превоз на SNCB, за които националният съд уточнява, че са „считани за общо задължителни, тъй като са с нормативен характер“ и че са „обнародвани чрез официалното им публикуване от държавата“. Договорните клаузи, които отразяват в частност задължителни законови или подзаконови разпоредби, не са предмет на разпоредбите на Директивата.

Когато КС „отмени“ промяна в закон, не следва да се връща автоматично старата му редакция

За преразглеждане на въведеното със задължително тълкуване от Конституционния съд (КС) правило, че когато той обяви промяна в закон за противоконституционна автоматично се връща старата му редакция, се обяви Министерският съвет.

Позицията си по въпроса от правителството излагат в становище по делото с най-фундаментално правно значение, по което предстои да се произнесе КС. По него конституционните съдии трябва да отговорят на три въпроса, които най-общо са:

Какво се случва с висящите дела, когато Конституционният съд отмени приложимия по делото закон? Може ли невинаги обявяването на закона за противоконституционен да означава възстановяване на предишната му редакция? Какви са последиците, когато КС отмени решение на Народното събрание или указ на президента?

КС беше сезиран с тях от Върховния административен съд (ВАС). Върховните съдии поискаха той да разтълкува чл. 151, ал. 2 от Конституцията . Своеобразен предшественик на трите въпроса на ВАС беше искането на колегите им от Върховния касационен съд, които също настояха КС да разтълкува чл. 151 от Конституцията, но в контекста на това какви са последиците от обявяването за противоконституционен на закон с еднократно действие, по повод на т. нар. царски имоти. Сега исканията на двете върховни съдилища са обединени в едно дело на Конституционния съд, а докладчик по него е лично председателят му проф. Борис Велчев.

Първата институция, която даде своя отговор на въпросите, които стоят пред КС, е Министерският съвет.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС отмени продуктови такси за превозвачите

Тричленен състав на Върховния административен съд отмени текстове от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, приета на 12 април 2016 г. от Министерския съвет. Отменените разпоредби са чл. 3, ал. 1, т. 2, чл. 5, ал. 2, чл. 12, ал. 2, т. 1 и Приложение № 2 към чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата.

Те предвиждат при регистрация на ТИР-ове и автобуси (моторни превозни средства от категориите M2 и N2, и M3 и N3) да се плащат продуктови такси за рециклиране. Отменените разпоредби засягат автобусите за превоз на пътници с над 8 места, както и моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари над 3,5 тона.

Т. нар. продуктова такса беше атакувана в съда от Съюза на международните превозвачи.

ВАС прие, че отменените текстове от наредбата влизат в пряко противоречие със Закона за опазване на околната среда (чл. 56а) и Закона за управление на отпадъците (чл. 54, т. 1 и 2, чл. 58, ал. 3 и чл. 59).

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС с тълкувателно дело за поръчителството по кредит

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост? 

Това е въпросът, на който трябва да дадат отговор Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд по новообразуваното тълкувателно дело № 5/2019 г.

Предмет на делото е чл. 147 от Закона за задълженията и договорите. Той гласи: „Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това“.

Тълкувателното дело е образувано по предложение на трима съдии от Търговската колегия на ВКС – Емилия Василева, Костадинка Недкова и Анна Баева. По спор на банка с поръчители за това дали финансовата институция е предявила иска си срещу главния длъжник в срок от шест месеца от падежа на главното задължение, те са установили, че има противоречива практика за това откога тече този срок, когато за него е уговорено да се изплаща на отделни вноски с различен падеж.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС: Гаранцията за монтажа на асансьора е поне 5 години

Гаранцията за монтажа на асансьор е най-малко пет години, постанови Върховният касационен съд (ВКС) в решение по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс, след като установи, че по него няма трайно установена практика и се решава неправилно от някои съдилища.

Пред ВКС е бил висящ спор между строителна фирма и дружеството, което е наела, за да монтира асансьор в Търговския и офис център, който изгражда. В договора между двете е предвидено, че гаранционният срок за монтирания асансьор е 36 месеца. Строителят съди фирмата, поставила асансьора, за 30 000 лв., които е платила на друг, за да го ремонтира, като твърди, че когато се е повредил още е бил в гаранция.

Две съдилища – Окръжният съд в Стара Загора, а после и Апелативният съд в Пловдив обаче отхвърлят иска, тъй като ремонтът се е наложил след изтичане на гаранционния срок, уговорен между двете фирми. Първите две инстанции приемат, че гаранционните срокове в Наредба №2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти не се отнасят до асансьорите. Според тяхното тълкувание, изискването на Наредба № 2 за задължителна гаранция от поне 5 години за монтаж на машини и съоръжения в сгради се отнася само за промишлени обекти, а не за всички сгради.

Предвиденият в т. 5 на чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2/31.07.2003 г. петгодишен гаранционен срок за завършен монтаж на машини, съоръжения, инсталации на промишлени обекти, контролно-измервателни системи и автоматика се отнася не само за монтажа на машини и съоръжения в промишлени обекти, а включва монтажа на машини и съоръжения във всички сгради, попадащи в различните категории строежи, определени в чл. 137, ал. 1 ЗУТ“, завява ВКС, отхвърляйки съжденията на Окръжния съд в Стара Загора и на Апелативния съд в Пловдив.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 85 от 29.10.2019 г.)

В новия 85-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредба № 3 от 2001 г. за водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра.

Чрез измененията се конкретизира съдържанието на регистъра, партидите и партидните досиета на правоспособните лица, като се допълва с данни за датата, на която правоспособното лице започва и/или прекратява дейността по административно обслужване, номер и датата на документ за преминат курс за поддържане и повишаване на професионалната квалификация и номер и дата на застрахователна полица за сключена застраховка „Професионална отговорност“.

Със свое Решение № 3988 от 19 март 2019 г. Върховният административен съд отменя две разпоредби от Наредба № 6 от 20 февруари 2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство.

Отменят се образците на заповедите за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс. Мотивите са нарушения на съдопроизводствените правила, а именно: проектът на наредбата не е публикуван на интернет страницата на Министерството на правосъдието и не е предоставена възможност за обсъждането му и представяне на предложения и становища по него. Освен това в докладната записка, приложена към проекта на наредбата до министъра на правосъдието, не е посочено какви финансови и други средства са необходими за прилагане на новата уредба, липсват мотиви за очакваните резултати, няма анализ за съответствие с правото на ЕС.

Предстои Министерството на правосъдието да приеме нови разпоредби на мястото на отменените от ВАС, като спази процедурните изисквания за това.

Окончателно: ВАС отмени образците на заповедите по чл. 410 ГПК

Върховният административен съд (ВАС) окончателно отмени образците на заповедите за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), след като на две инстанции констатира драстичен порок при приемането им.

Съдът отменя две разпоредби от Наредба №6 от 20 февруари 2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство.

„Прието е от решаващия съд, че чл. 4 и чл. 9 от Наредбата са приети при съществено нарушаване на чл. 26 и чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗНА и са нарушени принципите на откритост и обоснованост, проектът не е публикуван на интернет страницата на министерството, не е предоставена възможност за обсъждането и представянето, съответно, на становища и предложения. В това производство касаторът не представя доказателства, оборващи тезата на първоинстанциионния съд за нарушаване на императивни изисквания на закона“, заявява петчленният състав на ВАС. И изтъквайки, че мотивите в решението на колегите им от първата инстанция са подробни и обосновани, препращат към тях.

След днешното решение Министерството на правосъдието ще трябва да приеме нови разпоредби на мястото на отменените от ВАС, като спази процедурните изисквания за това.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС и ВАС решават дали загубилият иска си по ЗОДОВ дължи юрисконсултско възнаграждение

Дължи ли ищецът в дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) юрисконсултско възнаграждение на ответната страна, ако искът му бъде отхвърлен изцяло или частично или ако сам го оттегли ? По този въпрос ще се произнесат в първото си съвместно тълкувателно дело за годината Върховният касационен и Върховният административен съд.

Той е поставен от главния прокурор Сотир Цацаров, който се е обърнал към ВАС, тъй като се е натъкнал на противоречива практика именно на състави на този съд. Част от делата по ЗОДОВ се гледат по реда на Административнопроцесуалния кодекс от административните съдилища, но другите са по реда на Гражданския процесуален кодекс и затова председателите на ВКС и ВАС Лозан Панов и Георги Чолаков са решили въпросът да бъде решен съвместно от двете върховни съдилища.

Точната му формулировка по тълкувателното дело е: „В хипотезите на чл. 10, ал.2, респ. на чл.10, ал. З ЗОДОВ дължи ли ищецът разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато юридическото лице – ответник по иска съгласно чл.205 АПК е представляван в съдебното производство от юрисконсулт?”.

Разпоредбите от ЗОДОВ , чието тълкуване иска главният прокурор, предвиждат, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да плати разноските в производството, той ги дължи и при оттегляне или отказ от иска. Както и че ако претенцията му бъде уважена изцяло или частично, ответникът се осъжда да плати разноските, като специално е посочено, че му дължи и внесената държавна такса, и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.

За докладчици по тълкувателното дело са определени съдия Боян Цонев от ВКС и съдия Искра Александрова от ВАС.

Повече подробности по темата четете тук.

Потребители могат да се присъединяват директно към електропреносната мрежа

КЛЮЧОВО РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ЕС ПО ЗАПИТВАНЕ ОТ БЪЛГАРИЯ

То е във връзка със спор между Порт Бургас и местното ЕРП и е от значение за целия бизнес

Предприятие, което е свързано с електрическата мрежа със средно напрежение, не трябва задължително да се счита за клиент на местното електроразпределително дружество (ЕРП), а може да се договаря и да плаща за пренос на ток на оператора на електропреносната мрежа. Това най-общо постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по запитване от Административен съд София-град (пълния текст на решението на съда в Люксембург виж тук).

То е във връзка с продължаващия от няколко години спор между концесионера на пристанището в Бургас – БМФ, и местното ЕРП – „Електроразпределение Юг“ (ЕР Юг), което настоява, че БМФ трябва да плаща на него за пренос на ток, въпреки че операторът на порта е сключил договор директно с Електроенергийния системен оператор (ЕСО).

Повече подробности по казуса четете тук.