Архив на ‘Задължително тълкуване’

ВАС обяви за нищожно решение на кадровия орган, с което се казва в кои случаи се прилага текст от ЗСВ

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) няма правомощие да тълкува Закона за съдебната власт. Тя може да мотивира актовете си във връзка с конкретно прилагане на закона, но не може да излиза с „тълкувателни решения“, които да засягат неограничен брой магистрати за конкретни хипотези. Това заяви тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) в свое решение, с което обявява за нищожно именно подобно решение на СК на ВСС.

Казусът е поставен на вниманието на ВАС от Красимира Медарова от Софийския апелативен съд. Тя атакува в съда решение на Съдийската колегия от 28 февруари 2017 г., което гласи следното: „Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт не се прилага за свободните длъжности, определени за заемане с конкурс за първоначално назначаване, които са останали незаети поради необявяване на конкурса или са останали незаети поради липса на класирани кандидати в проведен конкурс за първоначално назначаване„.

Самата Медарова е участвала в конкурса за повишаване във ВКС, обявен в началото на 2016 г., но е класирана под чертата. След промените в ЗСВ от август с.г., тя е подала молба да бъде повишена на основание чл. 193, ал. 6 от съдебния закон (разпоредбата дава право на магистратите да бъдат повишени в 9-месечен срок от приключване на конкурса на освободено място), но молбата ѝ е оставена без движение до изработването на наредбата за конкурсите.

Повече подробности по темата четете тук.

Конституционният съд (КС) единодушно отмени новите текстове в Закона за държавния служител (ЗДСл), с които се забранява на пенсионерите да работят в администрацията. Решението е взето с 11 гласа, тъй като е отсъствал конституционният съдия Георги Ангелов.

 Измененията в ЗДСл бяха направени чрез закона за бюджета за тази година и влязоха в сила от 1 януари 2019 г. С тях беше въведено ново изискване за несъвместимост на държавните служители – да са упражнили правото си на пенсия. Така по приблизителни изчисления трябваше да бъдат уволнени близо 2000 чиновници. Това са само заварените случаи на хора, които вече са се пенсионирали, но продължават да работят като държавни служители. Всички те, към момента в който са решили да упражнят правото си на пенсия, не са знаели, че това може да доведе до уволнението им през 2019 г. По неофициална информация администрацията още не е пристъпила към освобождаването им, изчаквайки произнесеното днес решение на КС.

С него на практика се отменят всички разпоредби в ЗДС, свързани с новата несъвместимост – на чл. 7, ал. 2, т. 8; чл. 84а, ал. 1, т. 1 и чл. 103, ал. 1, т. 4.

Промените не изваждаха всички пенсионери от администрацията, тъй като незасегнати от тях останаха онези, които са на трудов договор, а не са назначени по служебно правоотношение.

Повече подробности по темата четете тук.

Работи ли Наредбата за съдебните преводачи или представлява криворазбрана редакция на тази за вещите лица, без да отчита спецификите дейността на преводача и нарушава правото им на труд и елементарни правила на професията. На тези въпроси ще трябва да отговори Върховният административен съд (ВАС) и да реши дали да отмени Наредбата за съдебните преводачи, която действа от 2014 г.

Те са поставени от Мажд Алгафари – преводач от и на арабски език, който настоява за отмяната на нормативния акт. Алгафари сочи 10 проблема в Наредбата за съдебните преводачи и изтъква противоречието ѝ с Конституцията и Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). И заявява, че тя на практика е неприложима и е невъзможно да постигне целите си.

Основният проблем в наредбата, според Алгафари, е, че задължава окръжните, административните съдилища и спецсъда да поддържат регистри на утвърдените съдебни преводачи. Такива може да имат и най-висшите органи на съда, прокуратурата и следствието.

„Извършването на писмен и устен превод е търговска дейност, извършена с личен труд от преводач срещу заплащане и издаване на финансов документ, за която лицето или търговското дружество, извършило превода, внася съответния данък в държавния бюджет“, обяснява Мажд Алгафари в жалбата си до ВАС. И обяснява, че ЗОАРАКСД забранява въвеждане на регистрационен режим за стопанска дейност, а Наредбата за съдебните преводачи прави именно това с изискването за въпросните списъци с утвърдени преводачи. Нещо повече, тя предвижда, че включените в тях специалисти получават специална карта. „Следователно лице, което не притежава карта за съдебен преводач няма правото да извършва преводи за нуждите на органите на съдебната власт, на досъдебното производство и по изпълнителни дела, доколкото картата удостоверява, че същият е вписан в регистъра или списъка за съдебни преводачи“, пише Алгафари до ВАС.

Повече подробности по темата четете тук.

Нотариалното завещание не се диктува и записва буквално, няма подобно изискване за неговата валидност – това заяви състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), което постанови, тъй като констатира, че по въпроса няма формирана практика и произнасянето му е необходимо за развитието на правото.

Решението идва в момент, в който темата за сигурността на завещанията е на дневен ред след серия от случаи на измами със саморъчни такива. Нотариусите предлагат промени в закона, с които да се предвиди винаги при обявяване на завещание да се уведомяват законните наследници. Те настояват още да се върне съществувалата преди 1944 г. възможност за съставяне на тайно завещание пред свидетели.

Предмет на делото, станало повод върховните съдии да разтълкуват Закона за наследството (ЗН), обаче не е саморъчно, а нотариално завещание, което, макар да се приема за най-сигурно, е било оспорено. Затова ВКС излиза с решение, в което подробно разяснява изискванията към нотариалното завещание.

Повече подробности по темата четете тук.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) представи Годишния си отчет в пленарна зала. Отчетът съдържа статистика и анализ на постъпилите в КЗЛД жалби и искания за 2018 г. КЗЛД е сезирана с над 780 жалби, подадени от физически лица с твърдения за нарушения на правата им при обработване на личните им данни. За сравнение в отчета се посочва, че за цялата отминала 2017 г. постъпилите жалби са били не повече от 480 броя. Освен това се забелязва повишаване на броя на постъпилите жалби след 25 май 2018 г., от когато се прилага Общият регламент относно защита на личните данни (GDPR). След тази дата са постъпили над 531 броя жалби.

В отчета се акцентира върху факта, че след влизане в сила на Общия регламент относно защитата на личните данни КЗЛД разполага с правомощия да отправя предупреждения и разпореждания при нарушения, свързани с обработване на лични данни или засягане на правата на субектите на данни. В тази връзка КЗЛД е упражнила горните правомощия по 42 основателни жалби. Най-често жалби се подават в секторите телекомуникации, видеонаблюдение, банки и кредитни институции, електронни медии и образование. В резултат, размерът на наложените наказания от КЗЛД с постановените от нея за 2018 г. административни актове е 365 300 лв. Събраните през 2018 г. суми по постановени решения на КЗЛД са в размер на 165 200 лв., като 74 500 лв. от тях са събрани принудително от НАП.

В отчета се посочва още, че Наредба № 1 от 30 януари 2013 г. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита на личните данни, заради високата оценка за нея и признанието ѝ на европейско ниво, ще бъде адаптирана и запазена под формата на препоръки. Като цели за следващия отчетен период КЗЛД си поставя на първо място осигуряване на необходимите човешки и технически ресурси, а също и приемане на необходимата подзаконова правна уредба. Нов фокус ще бъде поставен върху контролната дейност, която ще включва механизми за надзор, както и сътрудничество с МВР във връзка с изпълнение на Директива 2016/680, която е транспонирана в Глава VIII на Закона за защита на личните данни.

В края на миналата година Националната агенция за приходите (НАП) организира семинар, на който Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) взе активно участие. В Доклад от 30 януари 2019 г., асоциацията подробно представи дейностите, които е организирала по повод влизането в сила на правната регламентация, касаеща фискалните устройства и предложения за промени в Наредба Н-18.

Първото предложение на БАИТ е срокът за влизане в сила на Наредба Н-18 да се удължи поради наличието на неизяснени въпроси по отношение на практическото приложение на текстовете. По отношение на софтуера за управление на продажбите в търговски обекти, има неясноти в тълкуването на понятието, което според БАИТ противоречи на духа на закона, а снабдяването на фирмите с допълнителен софтуер би довело до сериозен разход, както за бизнеса, така и за крайния клиент. Предложенията по отношение на софтуера за управление на продажби касаят още функционалността „репорт дизайнер“ и сигурността на съвременните алгоритми за анализ, по-конкретно, във връзка с изискването на Наредбата софтуерът да не допуска в документи, различни от фискален бон, включването на текст, съдържащ думите „фискален“, „фискална“, „фискално“ и производни.

БАИТ критикува и забраната за използването на тестови среди при процеса на управление на качеството, подчертавайки че същата би нарушила добрите практики при внедряването на системи за управление на бизнеса. Обърнато е внимание на факта, че от години при плащане сумата не се разбива на основа и ДДС, а Приложение 29 от Наредба Н-18 въвежда задължение за предоставяне на информация за основа на платена сума и ДДС. Освен това, в основанията за издаване на касова бележка от кочан липсва възможност като причина да се посочи възникването на технически проблем със софтуера. В Доклада са анализирани и хипотезите на отговорност на производителите и разпространителите на фискални устройства, достъпът до архивна информация, генерирането на УНП и други въпроси, свързани с фискалните устройства. Докладът на БАИТ съдържа отговори от НАП, финална дискусия и решения.

Пълният текст на Доклада е публикуван на сайта на асоциацията: http://www.bait.bg/novini/bait-provede-finalna-diskusiya-s-nap-vav-vrazka-s-naredba-no-n-18.

Гражданин на Европейския съюз (ЕС), който пребивава в друга държава-членка, има право на обезщетения за децата си, които са в родината му, дори и да е останал без работа. Това става ясно от решение на Съда на ЕС в Люксембург по казус на румънеца Еуджен Богату, който живее в Ирландия от 2003 г.

През 2009 г. той поискал от властите там да му отпуснат обезщетение за двете му деца, които живеели в Румъния, след като вече 6 години работел в Ирландия. След 2009 г. обаче Богату загубил работата си и в следващите 6 години получавал обезщетения за безработица и след това по болест.

Властите го уведомили, че ще уважат молбата му за семейни обезщетения, но не и за периода от април 2010 г. до януари 2013 г, когато е бил безработен. Богату оспорил решението.

Висшият съд в Ирландия е сезирал Съда на ЕС, който да тълкува Регламента за координация на системите за социална сигурност. В решението си СЕС пише, че според Регламента, гражданин на ЕС има право на семейни обезщетения без значение в коя държава-членка са децата му и не изисква той да работи, за да ги получава. Съдът отбелязва, че семейните обезщетения за пребиваващи в друга държава членка деца могат да се дължат на различни основания, а не само за работа.

Повече подробности по темата четете тук.

Знанието на купувача за увреждането на кредитор с прехвърляне на недвижим имот с предварителен договор от длъжника, следва да се преценява към момента на сключване на договора, а не към момента на влизане в сила на решението, с което е обявен за окончателен. Това постанови състав на Върховния касационен съд в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс.

Върховните съдии Веска Райчева (председател), Светла Бояджиева (докладчик) и Ерик Василев са се произнесли по казус от  Пловдив. Той е допуснат до касация именно заради въпроса дали при предявен иск по чл.135 от Закона за задълженията и договорите за обявяване за относително недействителен предварителен договор, обявен за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД, знанието на купувача за увреждането на кредитора с продажбата трябва да се преценява към момента на сключване на предварителния договор или към момента на влизане в сила на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД.

Предмет на делото е продажбата на гараж в Пловдив. Предварителният договор за нея е с дата 3 декември 2007 г. С него двама съпрузи се задължават да прехвърлят гаража на трето лице срещу 12 000 лв., повечето от които е записано, че са платени при сключването му. Договорът е обявен за окончателен с решение на Пловдивския районен съд, което е влязло в сила на 4 август 2011 г.

Пет месеца по-рано обаче на 27 януари 2011 г. влиза в сила присъда срещу единия от съпрузите-продавачи. Той е осъден за причиняване на смърт при трудова злополука, която се е случила на 22 февруари 2008 г. На сина на починалия при нея мъж е присъдено обезщетение от 50 000 лв. Именно той е кредиторът, който иска спрямо него договорът за продажбата на гаража да бъде обявен за недействителен. Той твърди, че предварителният договор е антидатиран и реално е сключен на 7 декември 2010 г. Това е датата, на която купувачът по него е завел делото за обявяването му за окончателен. В началото на същата година е постановена и първоинстанционната осъдителна присъда срещу продавача.

Повече подробности по казуса четете тук.

Тя влиза в сила в пълен обем от 20 май 2020 г.

Съдът на Европейския съюз (СЕС) обяви, че поетапната забрана на ароматизираните цигари и тютюн за ръчно свиване е валидна и не нарушава принципите на правната сигурност, на равно третиране, пропорционалност и свободно движение на стоките.

Забраната беше въведена с Директива 2014/40/ЕС от 3 април 2014 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия. Тя пък беше транспонирана с изменения в българския Закон за тютюна и тютюневите изделия през 2016 г.

Забраната на ароматизираните цигари и тютюн обаче е била оспорена от германски производител пред съда в Люксембург. Днес европейските съдии обаче потвърдиха действието ѝ.

Германското предприятие, сезирало съда, е „Planta Tabak“. То произвежда и предлага на пазара ароматизиран тютюн за ръчно навиване на цигари. Дружеството първоначално се е обърнало към Административният съд в Берлин с искане той да установи, че някои германски разпоредби, свързани със забраната на овкусители, шокиращите фотографии и забраната за реклама на овкусителите не са приложими към неговите изделия. Това всъщност са тези разпоредби, с които Директива 2014/40/ЕС е транспонирана в Германия и чиято валидност се оспорва от фирмата. Тогава берлинският съд се обръща към СЕС.

Повече подробности по темата виж тук.

Промените в Администра-тивнопроцесуалния кодекс (АПК) съответстват на Конституцията, с изключение на една – възможността касационната инстанция да разглежда делата в закрито заседание. Това становище гласува вчера Пленумът на Върховния административен (ВАС) по образуваното по въпроса дело в Конституционния съд (КС).

15 от общо 156 изменения в АПК, които бяха приети през 2018 г., а влязоха в сила от началото на тази година, бяха оспорени пред КС от президента Румен Радев, 53-ма депутати от левицата и омбудсмана Мая Манолова. КС покани десетки институции и специалисти в областта на административното право да изразят мнение по делото.

Преди ВАС да гласува своето, екип от 12 върховни съдии е изготвил по два варианта на становище по оспорените текстове – че противоречат и че не противоречат на Конституцията. А върховните съдии днес са гласували по всеки един от тях. Тепърва те ще бъдат оформени в единно писмено становище с мотиви, което ще бъде изпратено в КС.

Повече подробности по темата четете тук.