Архив на ‘Задължително тълкуване’

ВАС: давността на всички глоби е 2 години

Глобата, наложена като административното наказание, не се събира, ако са изтекли две години от налагането й. Това става ясно от тълкувателно решение  № 2 от 2017 г. по доклад на съдия Аглика Адамова от ВАС, пише „Де Факто“.

Решението е взето от Общо събрание на съдиите от I и II колегии на ВАС в съдебно заседание. С него се слага край на противоречивата съдебна практика, според която  едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е  2-годишна (чл. 82, ал. 1, б. “а“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),  а други прилагат 5-годишна давност (по чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Глобата, като вид административно наказание, предполага срочност на изпълнението, за да се реализира своевременно административно-наказателната отговорност и да има превантивен ефект. Именно това предполага и по-кратките давностни срокове за  изпълнението на административното наказание. Да се приеме, че в полза на фиска трябва да се прилагат удължени срокове за изпълнение на публичните задължения, би било предпоставка за възникване на административен произвол.  Това са част от множеството аргументи на съдиите, изтъкнати в тълкувателното решение.

Тълкувателното дело бе образувано по искане на председателя на Върховния административен съд до Общото събрание на колегиите на ВАС с  въпроса: „Кой давностен срок се прилага при изпълнение на административното наказание „глоба“ след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН – този по чл. 171 ДОПК или този по чл. 82, ал. 1, б.“а“ ЗАНН ?“

Искането е обосновано с  противоречива практика между административните съдилища по въпроса.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавите в ЕС трябва да признават правото на пребиваване на съпрузи и от еднополови бракове

Държавите в Европейския съюз (ЕС) могат и да не признават еднополовите бракове, но по отношение на правото на пребиваване трябва да ги зачитат, защото в противен случай ще накърнят правата на свой гражданин.

Това става ясно от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по делото, което румънецът А. К. води в родината си, която отказва постоянно пребиваване на съпруга му от САЩ Р. Х.

К. и Х. живеели 4 години в САЩ, а през 2010 г. сключили брак в Брюксел. След две години К. и съпругът му поискали от румънските власти да им издадат необходимите документи, които да позволят на семейството да работи и пребивава постоянно в Румъния. Искането им било основано на Директивата за упражняването на свободата на движение. Тя позволява на всеки съпруг на гражданин на ЕС да се присъедини към него в собствената му страна. Властите в Румъния обаче отказали статут на постоянно пребиваващ на Х. с мотив, че той не може да бъде квалифициран в Румъния като „съпруг“ на гражданин на ЕС, тъй като Румъния не признава еднополовите бракове.

Двамата продължили борбата за признаване и казусът стигнал до Конституционния съд (КС) на Румъния, който бил сезиран с възражение за противоконституционност. КС на Румъния отправил въпрос до Съда на ЕС дали на Х. трябва да се предостави право на постоянно пребиваване в Румъния.

Повече подробности по темата четете тук.

Понятието „право на лични отношения“ включва правото на лични отношения на дядото и бабата с техните внуци

Г-жа Н. В., българска гражданка, е баба по майчина линия на родено през 2002 г. непълнолетно дете. След развода на родителите му обичайното местопребиваване на детето е в Гърция, където живее баща му, гръцки гражданин. Бабата иска да има право на лични отношения с детето. Тъй като не ѝ е възможно да поддържа пълноценен контакт с внука си и безуспешно е търсила съдействие от гръцките органи, г-жа Вълчева иска от български съд да определи режима на лични отношения между нея и внука ѝ. Тя иска да го вижда редовно един уикенд месечно, както и той да ѝ гостува два пъти годишно две или три седмици през ваканциите си.

Българските първоинстанционен съд и въззивен съд отхвърлят искането поради липса на компетентност с мотива, че регламент на Съюза (Регламент Брюксел ІІа)1 предвижда компетентността на съдилищата на държавата членка, в която е обичайното местопребиваване на детето (в случая това са гръцките съдилища).

Сезираният като последна инстанция Върховен касационен съд (България) счита, че за да се определи компетентният съд, е важно да се установи дали Регламент Брюксел ІІа се прилага към правото на лични отношения с дядото и бабата.

В решението си Съдът на ЕС констатира преди всичко, че понятието „право на лични отношения“ по смисъла на Регламент Брюксел ІІа трябва да се тълкува самостоятелно.

След като припомня, че този регламент обхваща всички решения относно родителската отговорност и че правото на лични отношения се счита за приоритет, Съдът отбелязва, че законодателят на Съюза е избрал да не ограничава броя на лицата, които могат да упражняват родителската отговорност или да се ползват от право на лични отношения.

Така, според Съда, понятието „право на лични отношения“ се отнася не само до правото на лични отношения на родителите с тяхното дете, но и на други лица, с които е важно това дете да поддържа лични отношения, по-специално със своите дядо и баба.

Съдът уточнява също така, че за да се избегне приемането на конфликтни мерки от различните съдилища и с оглед на най-добрия интерес на детето, е необходимо един и същи съд да се произнася по правата на лични отношения и по принцип това е съдът по обичайното пребиваване на детето.

Върховните съдии предлагат промяна в закона, с която да се регламентира, че първоинстанционният, а не въззивният съд контролира редовността на оттеглянето на жалбата и протеста

Четири важни въпроса за влизането в сила на присъдите и решенията, които от години занимават практиката, получиха отговор в тълкувателно решение на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) по дело № 5 от 2017 г.

Един от тях е кога влиза в сила присъда (решение), когато с нея са осъдени или оправдани няколко подсъдими, за няколко деяния и съдебният акт е обжалван или протестиран частично – само по отношение на част от дейците и/или на част от деянията.

Отговорът на ВКС е – присъдата или решението във всички части и за всички подсъдими влизат в сила с постановяване на акта на въззивната инстанция, когато този акт е окончателен, а ако подлежи на обжалване – с постановяване на решението на касационната инстанция.

„Съдебният акт влиза в сила, когато средствата за неговото обжалване са изчерпани и когато процесуалните възможности за изменение или отмяна на акта – изцяло или частично, вече не съществуват. Окончателното произнасяне по жалбата или протеста определя момента на влизане в сила и в хипотезата на частично обжалване на съдебния акт“, посочва ВКС.

В решението се казва още, че когато въззивният акт е обжалван само по отношение на гражданския иск, в частта за наказателната отговорност той влиза в сила след изтичане на срока на обжалването му.

Повече подробности по темата четете тук.

ВСС одобри пакет от промени в съдебния закон

Пакет от предложения за промени на Закона за съдебната власт ще бъде изпратен на Министерството на правосъдието от Висшия съдебен съвет. Те са свързани с прецизиране на текстове, свързани с конкурсните процедури и атестирането, за командироването, за уеднаквяване на сроковете за обжалване на решения, свързани с конкурсите и др.

Темата беше поставена за обсъждане от Комисията по правни въпроси на съвета. Тя е обобщила становищата на органите на съдебната власт по предложения за изменения в ЗСВ, направени от комисиите за атестирането и конкурсите към двете колегии (какви са предложенията и становищата – четете тук).

Подготовката на счетоводните, финансовите и ТРЗ отделите във връзка с новата правна уредба на защитата на личните данни

Семинар на тази тема се проведе на 08.05.2018 г. в зала „София“ на хотел „Маринела“ в гр. София.
Събитието бе предназначено за одитори, главни и оперативни счетоводители, специалисти от отдели, отговарящи за управлението на човешките ресурси, труда и работната заплата, ръководители, изпълнителни директори и членове на управителните органи на организации от частния и публичния сектор.
Основният акцент в семинарната програма бе поставен върху информационните, организационните и технологичните подходи и мерки за гарантиране на защитата на личните данни в счетоводните и ТРЗ отделите.
В работата на семинара с лекции и презентации се включиха:
· Представител на Комисията за защита на личните данни, който се спря на важни практически въпроси, свързани с извършване на инспекции от надзорния орган за спазването на изискванията на Регламент № 2016/679 (GDPR)
· Международно сертифициран експерт по поверителност, адвокат от „Ърнст и Янг България“
· Представител на Института на вътрешните одитори в България
· Представители на фирми и консултанти, които предоставят продукти и услуги в помощ на счетоводителите и ТРЗ специалистите.
Специално приветствие към участниците поднесе проф. д.ик.н. Иван Душанов.
На семинара присъстваха над 1000 участници от цялата страна.

.32089853_10155252697761856_1130459929455362048_n32089614_1913325765378785_1781250433755381760_n

Апис – Семинар на тема GDPR, 18.04.2018 г.

https://www.youtube.com/watch?v=prHLzMHVAMw&feature=share

Министър Цачева поздрави участниците в Международната конференция за ECLI и пожела успех на проекта ECLI-BG

Министърът на правосъдието на Република България г-жа Цецка Цачева беше специален гост на провелата се в София на 24 април т.г. Международна конференция на тема „Европейският идентификатор за съдебна практика (ECLI) и въвеждането на отворени стандарти за правни документи в Европа“. Конференцията е част от дейностите по проект ECLI-BG и беше организирана от партньорите „Апис Европа“ АД и Съюзът на юристите в България. В работата на форума взеха участие над 130 юристи и ИТ специалисти от страната и чужбина.

„За всеки практикуващ юрист, познаването на същината и приложението на правото на Европейския съюз не е възможно да се постигне единствено като се ползват правните източници на Европейския съюз – заяви в словото си при откриването на конференцията министър Цачева. – Безспорно ни е нужно да имаме достъп до практиката на националните съдилища. Търсенето и познаването на съдебните решения на други държави членки сериозно се възпрепятства от различията в националните стандарти в отделните държави, като в правилата за позоваване на съдебната практика в техническите полета, описващи характеристики на дадено съдебно решение, все още се срещат немалко различия. Благодарение на Европейския идентификатор за съдебна практика (ECLI) намирането на релевантната съдебна практика се улесни значително и се съкрати времето за нейното намиране.“

Министър Цачева пожела успешна реализация на проекта и оцени високо подкрепата, оказвана от Висшия съдебен съвет за неговото осъществяване.

Приветствено слово от името на Висшия съдебен съвет произнесе представляващия ВСС Боян Магдалинчев.

Работата на форума намери отражение в онлайн публикации на Агенция „Фокус“:

Общото събрание на Търговската колегия на ВКС ще отговори на четири въпроса, свързани със спорове относно застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите

Това ще стане в рамките на тълкувателно дело №1 от 2018 г. на ОСТК, образувано с разпореждане на председателя на ВКС Лозан Панов по предложение на заместник-председателя на съда и ръководител на Търговската колегия Дария Проданова. През декември 2017 г. ВКС е бил сезиран от Комисията за финансов надзор за наличието на противоречива съдебна практика при разглеждането на спорове по договори за „Гражданска отговорност“.

Проверка установила, че един и същ застраховател е предявил значителен брой искове пред районните съдилища в Русе, Добрич, Монтана, Бяла, Силистра, Оряхово, Разград, Враца, Видин и др. Застрахователят твърдял, че договорите са недействителни на следните основания: липса на представителна власт на насрещната по договора страна, както и липса на нейно съгласие;  твърдения за договор, сключен в противоречие или при заобикаляне на закона; противоречие с добрите нрави; липса на предписаната от закона форма; липса на основание; липса на застрахователен интерес; поради привидност – сключен договор при условията на персонална симулация. При условията на евентуалност са предявени и конститутивни искове за унищожаване на договора поради измама.

Според проверката основното противоречие в практика на съдилищата е различната преценка за допустимостта на исковете. Една част от съдилищата приемали, че исковете са недопустими, а други – че са допустими и те са ги разгледали по същество.

Проектът на тълкувателното решение е възложен на върховните съдии Ваня Алексиева – докладчик, Ирина Петрова и Емилия Василева.

Пълният текст на информацията и на четирите въпроса, на които предстои да отговори тълкувателното решение, можете да прочетете тук.

Архив