Архив на категория: Задължително тълкуване

СЕС установи законов проблем с Търговския регистър и изясни отговорността на Агенцията по вписванията за незаличени лични данни

Posted on by

Следването на становище на КЗЛД не освобождава от отговорност администратора на лични данни, обясни съдът в Люксембург

Правилото в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), че ако в подадени заявления или документи има лични данни, които не се изискват по закон, се приема, че е налице съгласие за публикуването им, противоречи на правото на ЕС. Това прие Съдът на Европейския съюз (СЕС) в решение, с което отговори на серия от въпроси на Върховния административен съд (ВАС), свързани с приложението на Общия регламент за защита на данните (ОРЗД) и Търговския регистър (пълния текст на решението виж тук).

Един от въпросите на ВАС беше свързан с правилото на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ: „Когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях“.

И СЕС заяви, че „…презумпция като предвидената в чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ не би могла да се разглежда като установяваща свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено съгласие за обработването на лични данни от публичен орган като агенцията“, т.е. не отговаря на изискванията на ОРЗД.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Футбол: някои от правилата на ФИФА относно международните трансфери на професионални футболисти противоречат на правото на Съюза

Posted on by

Решение на Съда по дело C-650/22 | ФИФА

Тези правила възпрепятстват свободното движение на играчите и ограничават конкуренцията
между клубовете

Бивш професионален футболист, установен във Франция, оспорва пред белгийските съдилища някои от правилата, приети от Международната футболна федерация (ФИФА), която отговаря за организацията и контрола на футбола в световен мащаб, като твърди, че те са му попречили да бъде нает от белгийски футболен клуб. Споменатите правила се съдържат в „Правилника за статута и трансферите на футболистите“ (ПСТФ) на ФИФА.
Тези правила, които се прилагат както от ФИФА, така и от членуващите в нея национални футболни
федерации, като белгийската федерация (URBSFA), се прилагат inter alia когато даден клуб счита, че някой от играчите му е прекратил трудовия си договор без „основателна причина“ преди изтичане на срока, за който е сключен, този договор. В такъв случай играчът и всеки клуб, който желае да го ангажира, са солидарно отговорни за заплащането на обезщетение на предишния клуб. Освен това в определени случаи на новия клуб може да бъде наложена спортна санкция — забрана за картотекиране на нови играчи за определен период от време. Накрая, националната федерация, към която принадлежи предишният клуб на играча, трябва да откаже да издаде международен сертификат за трансфер на федерацията, към която е регистриран новият клуб, когато съществува спор между предишния клуб и играча във връзка с прекратяването на договора.
Cour d’appel de Mons (Апелативен съд Монс) пита Съда дали посочените различни правила са в съответствие със свободното движение на работници и с конкурентното право.
Съдът постановява, че всички тези правила противоречат на правото на Съюза.

От една страна, въпросните правила могат да възпрепятстват свободата на движение на
професионалните футболисти, които искат да се развиват в своята дейност, като започнат да работят за нов клуб, установен на територията на друга държава — членка на Съюза.

Що се отнася, от друга страна, до конкурентното право, Съдът приема, че спорните правила имат за цел да ограничат, дори да възпрепятстват, трансграничната конкуренция, която могат да осъществяват всички установени в Съюза професионални футболни клубове, като наемат едностранно играчи, които имат договор с друг клуб, или играчи, за които се твърди, че трудовият им договор е прекратен без основателна причина.


Повече подробности по темата четете в https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2024-10/cp240172bg.pdf

Държавен вестник, брой 84 от 04.10.2024 г.

Posted on by

Държавен вестник, брой 84 от 04.10.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

Има още →

ВКС: Неимуществените вреди от нарушение на авторското право се доказват, но някои се презюмират

Posted on by

Неимуществените вреди, претърпени от нарушение на авторското право, следва да се доказват, но съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушението. Това постановиха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), посветено на три въпроса от областта на авторското право, по които имаше противоречива практика.

Те са свързани с определянето на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди от нарушение на авторското право. Гражданската и Търговската колегия приеха:

  1. В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушение на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, при определяне на размера на претърпените имуществени вреди под формата на пропуснато лицензионно възнаграждение, подлежащи на обезщетяване съгласно чл. 95 ЗАПСП, се съобразява пазарът на държавата по местоизвършване на нарушението, както и всички обстоятелства, свързани с използването и с нарушението.
  2. Дължимото по силата на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение за вреди при нарушение на авторско право включва и обезщетение за направените разумни и пропорционални извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение.
  3. При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва да се доказват претърпените неимуществени вреди вследствие на това нарушение. Съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушение на авторското право.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВКС решава как да действа съдът при противоречия между управителите на ООД

Posted on by

ПЪРВО ТЪЛКУВАТЕЛНО ДЕЛО НА ГРАЖДАНСКАТА И ТЪРГОВСКАТА КОЛЕГИИ ЗА 2024 Г.

Как трябва да постъпи съдът, когато двамата управители на едно търговско дружество, които имат право да го представляват и поотделно, правят противоречиви процесуални изявления – например, единият предявява иск, а другият внася отказ от него? Какви са правомощията на съда, ако според устава управителите упражняват представителната си власт само заедно, но единият сам предприеме действия с мотив „защита на важен интерес на дружеството?

Това са двата въпроса, на които ще отговорят Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в първото им съвместно тълкувателно дело за 2024 г.

На противоречията в практиката по отношение на първия въпрос се е натъкнал състав на Гражданската колегия с председател Албена Бонева и членове Боян Цонев и Мария Христова (докладчик). Те е трябвало да се произнесат по определение за прекратяване на дело, постановено въз основа на отказ от иск на единия от управителите на ООД. Софийският апелативен съд е установил, че дружеството, което е предявило исковете, има двама управители, които го представляват заедно и поотделно и следователно единият от тях може самостоятелно да извършва всички процесуални действия пред съдилищата и да направи отказ от иск, без да е нужно одобрението на другия управител (пълния текст на определението им виж тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държава от ЕС е длъжна да признае промяна на пола и името, извършени в съюза

Posted on by

Отказът на една държава членка на Европейския съюз да признае промяната на пола и съответно на имената, извършени в друга страна от съюза противоречи на правото на общността. Това заявява генералният адвокат на съда в Люксембург Ришар де ла Тур по казус на румънец, чиято промяна на пола, извършена във Великобритания, не е призната от властите в родината му (пълния текст на заключението, виж тук).

Заключението му представлява интерес, тъй като за юридическата промяна на пола в България също се очаква произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС). Както е известното през 2023 г. Гражданската колегия на Върховния касационен съд „затвори вратата“ за юридическа промяна на пола пред транссексуалните с едно от най-оспорваните си тълкувателни решения (повече за него виж тук). Преди няколко месеца обаче трима върховни съдии сезираха СЕС в опит да преодолеят практическата забрана за промяна на данните, свързани с пола, в актовете за гражданско състояние, до която води то (повече за преюдициалното им запитване виж тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 23 от 19.03.2024 г.

Posted on by

Държавен вестник, брой 23 от 19.03.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още →

ВКС обърна практиката – лихварството не е престъпление

Posted on by

Класическото лихварство, при което се дават заеми със собствени пари срещу лихва, не е престъпление. Това следва от новия задължителен прочит на чл. 252, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), който даде Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС).

ВКС обърна преобладаващата досега практика, като прие, че по тази разпоредба не се преследват лихварите. В тълкувателно решение (пълния му текст виж тук) от днес Наказателната колегия обяви: „Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК“.

Това означава, че класическото лихварство, при което човек дава собствени пари назаем срещу огромни лихви, не може да се преследва по тази разпоредба в НК, а няма и друга, чийто състав да покрива тази дейност. И решението дали ще има такова престъпление в НК е в ръцете на законодателя. Докато той не реши друго, по наказателен път може да се преследват евентуално съпътстващите лихварството измама, принуда и данъчни престъпления, но не и самото то.

Повече по темата четете в Lex.bg.

 

ВКС решава получават ли пари за храна чиновниците в МВР

Posted on by

Имат ли право на пари за храна, подобно на полицаите и пожарникарите, и чиновниците в МВР, които са служители, като всички останали в държавната администрация? На този въпрос, по който е натрупана богата противоречива практика, ще отговори в ново тълкувателно дело Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).

Точната му формулировка гласи: „Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат ли право да им се осигурява храна или левовата ѝ равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи?“.

Той е поставен пред върховните съдии от МВР, което е установило, че районните и окръжните съдилища в страната имат изключително противоречива практика – едни осъждат министерството да плати за храна на чиновници, т.е. на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР , а други постановяват, че нямат право на подобни суми.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

СЕС „отвори“ окончателно пазара на земеделска земя в България за граждани на ЕС

Posted on by

След 17 години упорство на държавата, по преюдициално запитване на районен съдия съдът в Люксембург „отмени“ чл. 3в ЗСПЗЗ

17 години след членството на България в Европейския съюз съдът в Люксембург отмени последното ограничение за гражданите на съюза да придобиват земеделска земя у нас (решението му виж тук). Всички пречки за това трябваше да отпаднат още през 2014 г., но вместо това, с промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) в разрез с Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) държавата постави нова бариера.

Това стана с приемането на новия чл. 3в от ЗСПЗЗ, който предвижда: „Право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години“, като правилото не се прилага само при наследяване по закон.

Днес обаче Съдът на ЕС постанови: „Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която придобиването на право на собственост върху земеделски земи, намиращи се на нейна територия, е обусловено от изискването приобретателят да е пребивавал повече от пет години в тази държава членка“.

До днешното решение на СЕС, по силата на което чл.3в ЗСПЗЗ вече няма да се прилага, се стигна заради преюдициално запитване от Районния съд в Бургас. То е по дело на австриец срещу сина на негов приятел българин и три ниви в бургаско („Лекс“ е разказвал случая, можете да си го припомните тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.