Архив на ‘Задължително тълкуване’

Работникът не губи автоматично правото си на отпуск, защото не е поискал да го ползва

Работникът не губи автоматично придобито право на платен отпуск, защото не е поискал да го ползва. Това постанови Съдът на Европейския съюз в решение по преюдициално запитване от Германия.

Съдът обаче заявява, че ако работодателят докаже, че съзнателно и като е бил напълно наясно с евентуалните последици от това, служителят не е ползвал платения си годишен отпуск, след като му е била осигурена възможността да го направи, е допустимо той да загуби това свое право. А ако трудовото му правоотношение бъде прекратено, може и да не му бъде платено обезщетение за неизползвания отпуск.

Всъщност, всяко тълкуване на правото на съюза, което може да насърчи работника съзнателно да не използва платения си годишен отпуск през съответните референтни периоди или периоди на допустимо прехвърляне, с цел да увеличи възнаграждението си при прекратяване на трудовото правоотношение, няма да е съвместимо с целите, които въвеждането на правото на платен годишен отпуск преследва“, заявява СЕС. И посочва, че тези цели са свързани по-специално с необходимостта да се гарантира, че работниците действително ползват почивка, за да се осигури ефикасна защита на тяхната безопасност и здраве. Съдът уточнява още, че изложените по-горе принципи са валидни независимо дали работодателят е от публичния, или от частния сектор.

Повече подробности по темата четете тук.

ВСС изпрати предложенията за реформа на военното правораздаване в МП, без да изрази позиция по тях

Трябва ли да има позиция на Висшия съдебен съвет по предложенията на военните съдилища за законодателни промени, с които да се увеличи натовареността им преди да бъдат изпратени на Министерството на правосъдието – отговорът на този въпрос предизвика спор между членовете на съвета, който продължи близо един час.

Всичко започна с докладваното от председателя на правната комисия Цветинка Пашкунова обобщение на становищата на двете върховни съдилища и на прокуратурата по предложенията на военните магистрати за разширяване на тяхната компетентност чрез промени в НК, НПК, АПК и Закона за административните нарушения и наказания.

Военните съдии искат да гледат дела за престъпления, извършени от всички служители в системата за националната сигурност – МВР, ДАНС, ДАР, НСО, ДКСИ, ГДО, ГДИН, срещу цивилни, но работещи в същите тези структури, както и граждански лица, които са извършили престъпления спрямо служители от системата за националната сигурност.

Пленумът на ВСС даде срок до 14 септември на върховните съдилища и на прокуратурата да си кажат мнението за идеята за законодателни промени. Становищата бяха изготвени и изпратени на съвета.

ВКС и ВАС с отрицателни становища

На последното заседание на ВСС стана ясно, че съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд определят като неприемливи направените предложения и добавят, че липсват разумни, както и основани на закона доводи, които да ги подкрепят. ВКС изтъква, че военните съдилища са създадени и функционират като специализирани съдилища с оглед на субекта на престъпление. Доколкото критерият за тяхната специализация е субектен, то на тези съдилища са подсъдни дела за престъпления, извършени от определен кръг лица, сочат върховните магистрати.

„Този кръг обаче следва да се ограничи само до субектите, чиито статут е регулиран от Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) и включва единствено лицата, посочени в чл. 50 от цитирания закон. Извън въоръжените сили, другите сили от системата за национална сигурност на Република България, а именно структурните звена на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Националната служба за охрана, структури на Държавната комисия по сигурността на информацията, не са част от въоръжените сили в мирно време и по тази причина лицата, които упражняват служба в тях, не могат да бъдат включени в кръга на лицата по чл. 396, ал. 1 от НПК, в какъвто смисъл е предложената промяна“, казва ВКС.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 86 от 18.10.2018 г.)

 В днешния извънреден брой 86 на „Държавен вестник“ са обнародвани важни промени в Закона за обществените поръчки, с които се предвижда въвеждане и прилагане на електронна платформа за възлагане на обществени поръчки.

Платформата формално ще започне да съществува от 18 октомври 2018 г., като именно от този ден влизат в сила базисните разпоредби, които уреждат какво представлява тя. Де факто обаче тя ще заработи с различите си функционалности от 1 ноември 2019 г., а профилите на купувачите, които възложителите ще са длъжни да поддържат, ще станат факт от 1 януари 2021 г.

Прецизира се кръгът на лицата, които са задължени да декларират лични обстоятелства при участие в поръчки. Кръгът се свежда до законните и упълномощени представители на стопанския субект и до членовете на неговите управителни и надзорни органи.

Променени са разпоредбите, които уреждат допустимостта на замяна или включване на подизпълнител при изпълнение на договор за обществена поръчка. Има промени и в административно-наказателните разпоредби на закона.

 Обнародван е нов Закон за физическото възпитание и спорта, който влиза в сила на 18.01.2019 г. Една от целите на закона е да помогне за разрешаването на проблема с остарялата или липсваща спортна инфраструктура.

Законът допуска отдаване под наем на спортни обекти – държавна или общинска собственост, за срок до 30 години (вместо досегашните 10) на обединен спортен клуб, спортна федерация или спортен клуб, независимо дали е търговско дружество или сдружение с нестопанска цел. Наемателите се задължават да представят и изпълняват инвестиционна програма за ремонт и обновяване, която трябва да води до увеличаване на стойността на обекта и трябва да бъде изпълнена в първите три години на сключването на договора.

Друга цел е да се ограничи възможността за съществуване на клубове – фантоми. Затова клубовете са задължени бъдат членове само на една спортна федерация, както и да имат наети треньорски кадри, за да бъдат вписани в регистъра на спортните организации. Лицензията за спортни федерации става безсрочна, но при по-строг последващ контрол.

Предвидена е възможността за създаване на студентски спортни клубове, които могат да се подпомагат финансово от висшето училище и Министерството на образованието и науката. Създава се национална параолимпийска организация, която е част от т. нар. специални организации в областта на спорта.

Самостоятелна глава регулира допинговия контрол и борбата срещу употребата на допинг в спорта, която е съобразена със Световния антидопингов кодекс. Законът описва изплащането на месечна парична помощ на ненавършилите пълнолетие деца на починали олимпийски и параолимпийски медалисти. Такава помощ ще получават и децата на починали олимпийски и параолимпийски медалисти, които са студенти в редовна форма на обучение до 25-годишна възраст.

 

Висшият адвокатски съвет предлага да бъде образувано тълкувателно дело по три въпроса, свързани с несъстоятелността

Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) да излезе с тълкувателно решение по три въпроса, свързани с производството по несъстоятелност, предлага Висшият адвокатски съвет. Два от тях възникват, когато производството по несъстоятелност се прекратява, тъй като наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски по делото.

Висшият адвокатски съвет е установил, че в самия ВКС съставите застъпват различни позиции за това дали в тази хипотеза непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват или не. Част от тях приемат, че тези вземания и права се погасяват и когато производството е било прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ.

Други обаче са на обратната позиция, като от адвокатурата цитират решение на състав от Гражданската колегия на ВКС. Според членовете му прекратяването на производството по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ няма погасителен ефект за неупражнените права и непредявените вземания. „В случаите на чл. 632 ТЗ постановяването на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност само по себе си не е достатъчно условие кредиторът да предяви вземанията си, без възможността да се изготви списък на вземанията от синдик, поради което и длъжникът не може да възразява, че вземането на кредитора е непредявено в производството по несъстоятелност, заявяват върховните съдии Марио Първанов, Маргарита Георгиева и Ерик Василев. Като от адвокатурата посочват, че тяхното разбиране е възприето и от други съдилища, включително и административни.

Повече подробности по темата четете тук.

Решение на Съда на ЕС относно вредите от забавеното изплащане на гарантираните средства по разплащателна сметка в КТБ

Решение на Съда на ЕС по дело С-571/16 (запитване от Административен съд – Варна)

04 октомври 2018

Съдът на ЕС постанови на 4 октомври 2018 г. своето решение по преюдициалното запитване, отправено от Административен съд – Варна, относно вредите от забавеното изплащане на гарантираните средства по разплащателна сметка в КТБ, които са станали неналични, и отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Еврпоейския съюз.

Диспозитива на решението на Съда на ЕС по дело С-571/16 можете да видите тук.

Новости в „ЕВРО ПРАВО“ през м. септември 2018 г.

Подбрани нови документи, публикувани в „Официален вестник“

Практика на Съда на ЕС в Люксембург

Командирован работник попада в обхвата на социалноосигурителната схема по мястото на работа, когато замества друг командирован работник, дори тези работници да не са командировани от един и същ работодател

Бременните работнички и работничките родилки или кърмачки, работещи на смени, част от които са в нощните часове, трябва да се считат за полагащи нощен труд и се ползват от специалната закрила срещу рисковете, които могат да възникнат при такъв труд

Пускането на пазара на SIM-карти, в които предварително са въведени и активирани настройки за платени услуги, представлява агресивна нелоялна търговска практика, когато потребителите не са били предварително информирани за това

При отмяна на полет авиокомпанията трябва да възстанови и комисионите, събрани от посредниците при закупуването на билета, доколкото е знаела за тях

  • Решения на Общия съд по дела T-715/14, T-732/14, T-734/14, T-735/14, T-737/14, T-739/14, T-798/14, T-799/14

Общият съд на ЕС потвърждава приетите от Съвета ограничителни мерки срещу редица руски банки и нефтени и газови предприятия във връзка с кризата в Украйна

Платени мобилни услуги, за които потребителите не са информирани, са агресивна търговска практика

Пускането на пазара на SIM-карти, в които предварително са въведени и активирани настройки за платени услуги, когато потребителите не са били предварително информирани за това, представлява агресивна нелоялна търговска практика. Това е тълкувателното решение на Съдът на Европейския съюз по отправено преюдициално запитване.

Казусът

През 2012 г. Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (италианският орган за защита на конкуренцията и пазара „AGCM“) налага санкции на дружествата Wind Telecomunicazioni (понастоящем Wind Tre) и Vodafone Omnitel (понастоящем Vodafone Italia), тъй като търгуват SIM-карти (Subscriber Identity Module), в които предварително са въведени и активирани някои настройки за услуги за сърфиране в интернет и гласова поща, за които на ползвателя се фактурират разходи за използване, в случай че той не поиска изрично тяхното деактивиране. AGCM упреква двете дружества, че не са информирали предварително и по подходящ начин потребителите за обстоятелството, че тези настройки за услуги са предварително въведени и активирани, както и за това, че са платени. Услугата за сърфиране в интернет е можела дори да доведе до осъществяване на връзки без знанието на ползвателя, по-специално чрез приложения, наречени „always on“ (винаги активни).

Решението

Със своето решение Съдът отбелязва, че искането за услуга трябва да се изразява в свободен избор на потребителя. При положение обаче, че потребителят не е бил уведомен както за себестойността на разглежданите услуги, така и за предварително въведените и активираните настройки за тях в закупената от него SIM-карта (което следва да се провери от националната юрисдикция), не може да се приеме, че той свободно е избрал доставката на такива услуги. В това отношение е без значение фактът, че използването на услугите в някои случаи може да изисква съзнателно действие от страна на потребителя. Също така е без значение, че потребителят е имал възможност да поиска деактивирането или сам да деактивира тези услуги, тъй като не е бил информиран предварително за тяхното съществуване.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС разясни кога държавата отговаря за вреди от незаконно подслушване

Кога държавата отговаря за неимуществени вреди, причинени от незаконно подслушване? Срещу кого може да бъдат предявявани исковете? Каква е доказателствената сила на решението на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС), с което е установено незаконосъобразното им прилагане? От кога започва да тече давността за предявяване на иска за обезщетение?

Отговор на всички тези въпроси дава Върховният касационен съд (ВКС) в решение, постановено по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), по казуса на бивш митничар. Той на практика е първият, чийто единствен предмет са вредите от незаконно подслушване. Така и ВКС за първи път коментира специално въпросите, които се поставят във връзка с обезщетяването на моралните вреди от незаконно използване на СРС.

В решението си ВКС подчертава, че правата и свободите на гражданина са засегнати и той търпи вреди от самото разрешаване на СРС, а последващото им използване и начинът, по който е осъществено, имат значение само за размера на вредите и съответно на обезщетението.

И подчертава: Държавата отговаря за вредите от незаконосъобразно използване на специалните разузнавателни средства не само когато те са прилагани без разрешение от компетентния орган, но и когато такова разрешение е издадено“.

Повече подробности по казуса четете тук.

КПКОНПИ отне собственост на стойност 797 150 лева от варненска „фараонка“

КПКОНПИ отне имущество за 797 150 лв. на блондинката с най-дълга коса

Ивелина Леонидова 

С решение на Варненския апелативен съд Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) отне собственост от Ивелина Леонидова на стойност 797 150 лева, съобщиха от Комисията.

Производството срещу нея е започнало след повдигнато обвинение за извършена измама в особено големи размери, свързана със строеж на недвижими имоти.

Основна част от отнетото имущество представлява сграда в гр. Варна, която е в незавършен груб строеж и съдържа седем апартамента и три магазина. От Леонидова се конфискуват и лек автомобил и парични суми.

Леонидова е известна с титлата си „блондинката с най-дълга коса“, с която се сдобива през 2008 година. Според публикация на в-к „Труд“ от ноември 2017 година, Ивелина Леонидова, освен известна в т.нар. „хай лайф среди“ е добила голяма популярност и като ръководителка на голяма строителна пирамида, чрез която десетки хора са били измамени.

Повече подробности по темата четете в „Правен свят“.

КС обявява, че Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията

Конституционният съд (КС) се произнесе, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие не съответства на българския основен закон.

Решението е взето с 8 гласа, а 4-ма са подписали с „особено мнение“.

Без възражения са Борис Велчев, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Кети Маркова, Мариана Карагьозова-Финкова, Стефка Стоева, Таня Райковска и Цанка Цанкова. С „особено мнение“ са подписали съдиите Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров.

„В Конвенцията  чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент“, пише КС.

Той посочва, че Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията“, заявява КС.

В решението се казва още, че традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност – т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. „Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност“, се казва в решението.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив