Архив на ‘Задължително тълкуване’

Пробив в КС – състав на върховния съд може да иска тълкуване на Конституцията

Тълкуване заради царските имоти може да доведе и до промяна в позицията на Конституционния съд от 1995 г. за действието на решенията му. 

Важен пробив в практиката, който разширява достъпа до конституционно правосъдие, направи днес Конституционният съд (КС), като призна правото на отделен състав на върховния съд да го сезира с искане за тълкуване на основния закон.

Досега виждането беше, че съставите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) могат да се обръщат към КС, само когато установят несъответствие между приложим по висящо пред тях дело закон и Конституцията.

Днес обаче КС допусна до разглеждане искане на състав на Гражданската колегия на ВКС за тълкуване на чл. 151, ал. 2 от Конституцията. В него върховните съдии поставят следния въпрос: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно правно действие?”.

Питането им е заради делото „Царска Бистрица“. То е четвъртият казус от сагата за т. нар. царски имоти, по който трябва да се произнесе ВКС, но едва сега върховни съдии решиха да поискат тълкуване от КС за това какви са правното действие и последици от решението му от 4 юни 1998 г.,  с което обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ).

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС разясни кога решение с неясни и противоречиви мотиви е нищожно и кога – неправилно

Какъв е порокът на съдебно решение с вътрешно противоречиви и неразбираеми мотиви? Кога неяснотата му води до нищожност, а кога до неправилност? На тези въпроси отговори състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение за развитие на правото.

То е постановено по дело за обезщетение за изгорял автомобил, който се запалил от късо съединение в паркирано такси, което само се придвижило до другата кола, ударило я челно, a огънят се пренесъл и я унищожил. Като в тази връзка ВКС дава и разяснения за това кога един иск за вреди, причинени от вещ, трябва да се квалифицира по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и кога по чл. 50 от него.

Нищожно или неправилно

Нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по чл. 251 ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 ГПК, заявяват съдиите Светла Цачева (председател на състава), Албена Бонева (докладчик) и Боян Цонев.

Те посочват, че е възможно неяснотата в съображенията на съда, изложени в акта му, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което е нарушение на съдопроизводствено правило – чл. 236, ал. 2 ГПК (Разпоредбата изисква от съда към решението си да изложи мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда).

Повече подробности по темата четете тук.

Гражданите ще могат да водят дела по ЗОДОВ за вреди от действието на незаконни наредби

магдалена иванова, дело, прокуратура, златица

Гражданите и бизнесът могат да водят дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за вредите, които са претърпели от действието от незаконосъобразни правилници, наредби и инструкции, които впоследствие са били отменени от съда. Това да се регламентира изрично в самия ЗОДОВ предлага депутатът от ДПС Хамид Хамид.

Тази възможност беше отречена преди близо три години – на 27 юни 2016 г., когато Върховният административен съд (ВАС) излезе с тълкувателно решение, с което прие, че вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Преди ВАС да излезе с това задължително за всички съдилища тълкуване, магистратите бяха разделени в позицията си. Нещо повече – разделен беше и самият ВАС и затова 32-ма върховни съдии подписаха тълкувателното решение с особено мнение.

Днес Хамид Хамид заявява, че целта на внесения от него проект за промени в ЗОДОВ е именно да се преодолеят последиците от Тълкувателното решение по дело №2/2015 г. на ВАС и определя като показателен фактът, че решението е подписано с особено мнение от толкова много съдии.

Повече подробности по темата четете тук.

Съдът в Люксембург казва плаща ли се отпускът на незаконно уволнените

Има ли незаконно уволненият право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето, в което не е бил на работа до възстановяването му от съда – по този въпрос ще се произнесе Съдът на Европейския съюз (СЕС) заради дело на учителка от Пловдив.

Жената работила близо 20 години като преподавател по музика в основно училище в Пловдив, когато през 2004 г. директорът я уволнил. Тя обжалвала и съдът признал уволнението ѝ за незаконно. Така на 10 октомври 2008 г. тя била възстановена на работа, а три дни по-късно договорът ѝ отново бил прекратен. Този път тя не обжалвала.

Завела обаче иск срещу училището за 7 125 лв. Сумата, която претендира, е обезщетение за неизползван от нея платен отпуск от по 57 дни за всяка от четирите години от незаконното ѝ уволнение до възстановяването ѝ на работа. Районният и Окръжният съд в Пловдив отхвърлили иска ѝ, а Върховният касационен съд (ВКС) не допуснал делото до разглеждане.

Тогава учителката завежда дело за вреди срещу ВКС и иска компенсация от над 5 400 лв. за „изгубеното“ от нея обезщетение за неползван отпуск в периода на уволнението, като твърди, че произнасянето му е в нарушение на правото на ЕС и че той е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до СЕС, вместо да не допуска жалбата ѝ. Учителката иска и компенсация от 2 000 лв. за морални вреди – за стрес, загуба на самочувствие, чувство за онеправданост, разочарование и загуба на доверие в институциите, силно притеснение и чувство за несигурност от липсата на защита на правата ѝ.

Делото се гледа в Районния съд в Хасково и именно той решава да се обърне към Съда на ЕС.

Съдът в Люксембург реално не се е произнасял по казус като този на учителката от Пловдив. В редица свои решения той е коментирал недопустимостта според правото на ЕС на лишаване на работник от обезщетение за неизползван отпуск, заради пенсиониране, продължително заболяване или под условие за действително положен труд за известен период от време (например поне 15 дни от месеца). При всички свои произнасяния съдът в Люксембург е тълкувал Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време.

Именно на чл. 7 от нея се позовава учителката. Разпоредбата гласи: „Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика. Минималният период за платен годишен отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение“.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС и ВАС няма да тълкуват заедно прекъсва ли поканата за доброволно изпълнение давността

Двете върховни съдилища няма да излязат със съвместно тълкувателно постановление по въпроса дали поканата за доброволно изпълнение към длъжника прекъсва давността. Това обявиха Общите събрания на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) и на двете колегии на Върховния административен съд (ВАС).

Причината – върховните съдии са на мнение, че няма противоречие в практиката на гражданските и административните съдилища по въпроса.

Висшият адвокатски съвет, по чието искане беше образувано съвместното тълкувателно дело на ВКС и ВАС, обаче е на друго мнение. Според адвокатурата проблемът е в това, че ако гражданските съдилища приемат, че поканата за доброволно изпълнение не прекъсва давността (позовавайки се на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ОСГТК на ВКС), то ВАС в редица решения застъпва позицията, че я прекъсва в изпълнителното производство по АПК.

Въпросните решения на ВАС са постановени по подадени отрицателни установителни искове (чл. 292 АПК) срещу строителния контрол. Граждани и фирми искат съдът да установи, че е изтекла петгодишната давност за изпълнение на заповедите за премахване на незаконните им строежи. При произнасянето си обаче ВАС обсъжда и прекъсването на давността с изпращане на покана за доброволно изпълнение. Причина за това е разпоредбата на чл.282, ал.1, т.9 АПК. Тя гласи: „Изпълнителното производство се прекратява по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285, т. е. ако от деня, в който вземането е станало изискуемо, до получаване на поканата за доброволно изпълнение са изтекли 5 години.

Съдиите от ВКС и ВАС обаче са на мнение, че това не означава, че има противоречива практика на двете съдилища по един и същи въпрос и следователно не е необходимо да излизат с тълкувателно постановление.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС: ВСС няма правомощия да тълкува законите

ВАС обяви за нищожно решение на кадровия орган, с което се казва в кои случаи се прилага текст от ЗСВ

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) няма правомощие да тълкува Закона за съдебната власт. Тя може да мотивира актовете си във връзка с конкретно прилагане на закона, но не може да излиза с „тълкувателни решения“, които да засягат неограничен брой магистрати за конкретни хипотези. Това заяви тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) в свое решение, с което обявява за нищожно именно подобно решение на СК на ВСС.

Казусът е поставен на вниманието на ВАС от Красимира Медарова от Софийския апелативен съд. Тя атакува в съда решение на Съдийската колегия от 28 февруари 2017 г., което гласи следното: „Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт не се прилага за свободните длъжности, определени за заемане с конкурс за първоначално назначаване, които са останали незаети поради необявяване на конкурса или са останали незаети поради липса на класирани кандидати в проведен конкурс за първоначално назначаване„.

Самата Медарова е участвала в конкурса за повишаване във ВКС, обявен в началото на 2016 г., но е класирана под чертата. След промените в ЗСВ от август с.г., тя е подала молба да бъде повишена на основание чл. 193, ал. 6 от съдебния закон (разпоредбата дава право на магистратите да бъдат повишени в 9-месечен срок от приключване на конкурса на освободено място), но молбата ѝ е оставена без движение до изработването на наредбата за конкурсите.

Повече подробности по темата четете тук.

Забраната пенсионери да са държавни служители е противоконституционна

Конституционният съд (КС) единодушно отмени новите текстове в Закона за държавния служител (ЗДСл), с които се забранява на пенсионерите да работят в администрацията. Решението е взето с 11 гласа, тъй като е отсъствал конституционният съдия Георги Ангелов.

 Измененията в ЗДСл бяха направени чрез закона за бюджета за тази година и влязоха в сила от 1 януари 2019 г. С тях беше въведено ново изискване за несъвместимост на държавните служители – да са упражнили правото си на пенсия. Така по приблизителни изчисления трябваше да бъдат уволнени близо 2000 чиновници. Това са само заварените случаи на хора, които вече са се пенсионирали, но продължават да работят като държавни служители. Всички те, към момента в който са решили да упражнят правото си на пенсия, не са знаели, че това може да доведе до уволнението им през 2019 г. По неофициална информация администрацията още не е пристъпила към освобождаването им, изчаквайки произнесеното днес решение на КС.

С него на практика се отменят всички разпоредби в ЗДС, свързани с новата несъвместимост – на чл. 7, ал. 2, т. 8; чл. 84а, ал. 1, т. 1 и чл. 103, ал. 1, т. 4.

Промените не изваждаха всички пенсионери от администрацията, тъй като незасегнати от тях останаха онези, които са на трудов договор, а не са назначени по служебно правоотношение.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС решава дали да отмени Наредбата за съдебните преводачи

Работи ли Наредбата за съдебните преводачи или представлява криворазбрана редакция на тази за вещите лица, без да отчита спецификите дейността на преводача и нарушава правото им на труд и елементарни правила на професията. На тези въпроси ще трябва да отговори Върховният административен съд (ВАС) и да реши дали да отмени Наредбата за съдебните преводачи, която действа от 2014 г.

Те са поставени от Мажд Алгафари – преводач от и на арабски език, който настоява за отмяната на нормативния акт. Алгафари сочи 10 проблема в Наредбата за съдебните преводачи и изтъква противоречието ѝ с Конституцията и Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). И заявява, че тя на практика е неприложима и е невъзможно да постигне целите си.

Основният проблем в наредбата, според Алгафари, е, че задължава окръжните, административните съдилища и спецсъда да поддържат регистри на утвърдените съдебни преводачи. Такива може да имат и най-висшите органи на съда, прокуратурата и следствието.

„Извършването на писмен и устен превод е търговска дейност, извършена с личен труд от преводач срещу заплащане и издаване на финансов документ, за която лицето или търговското дружество, извършило превода, внася съответния данък в държавния бюджет, обяснява Мажд Алгафари в жалбата си до ВАС. И обяснява, че ЗОАРАКСД забранява въвеждане на регистрационен режим за стопанска дейност, а Наредбата за съдебните преводачи прави именно това с изискването за въпросните списъци с утвърдени преводачи. Нещо повече, тя предвижда, че включените в тях специалисти получават специална карта. „Следователно лице, което не притежава карта за съдебен преводач няма правото да извършва преводи за нуждите на органите на съдебната власт, на досъдебното производство и по изпълнителни дела, доколкото картата удостоверява, че същият е вписан в регистъра или списъка за съдебни преводачи, пише Алгафари до ВАС.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС развива правото: Нотариалното завещание не се диктува и записва буквално

Нотариалното завещание не се диктува и записва буквално, няма подобно изискване за неговата валидност – това заяви състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), което постанови, тъй като констатира, че по въпроса няма формирана практика и произнасянето му е необходимо за развитието на правото.

Решението идва в момент, в който темата за сигурността на завещанията е на дневен ред след серия от случаи на измами със саморъчни такива. Нотариусите предлагат промени в закона, с които да се предвиди винаги при обявяване на завещание да се уведомяват законните наследници. Те настояват още да се върне съществувалата преди 1944 г. възможност за съставяне на тайно завещание пред свидетели.

Предмет на делото, станало повод върховните съдии да разтълкуват Закона за наследството (ЗН), обаче не е саморъчно, а нотариално завещание, което, макар да се приема за най-сигурно, е било оспорено. Затова ВКС излиза с решение, в което подробно разяснява изискванията към нотариалното завещание.

Повече подробности по темата четете тук.

Годишен отчет на Комисията за защита на личните данни

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) представи Годишния си отчет в пленарна зала. Отчетът съдържа статистика и анализ на постъпилите в КЗЛД жалби и искания за 2018 г. КЗЛД е сезирана с над 780 жалби, подадени от физически лица с твърдения за нарушения на правата им при обработване на личните им данни. За сравнение в отчета се посочва, че за цялата отминала 2017 г. постъпилите жалби са били не повече от 480 броя. Освен това се забелязва повишаване на броя на постъпилите жалби след 25 май 2018 г., от когато се прилага Общият регламент относно защита на личните данни (GDPR). След тази дата са постъпили над 531 броя жалби.

В отчета се акцентира върху факта, че след влизане в сила на Общия регламент относно защитата на личните данни КЗЛД разполага с правомощия да отправя предупреждения и разпореждания при нарушения, свързани с обработване на лични данни или засягане на правата на субектите на данни. В тази връзка КЗЛД е упражнила горните правомощия по 42 основателни жалби. Най-често жалби се подават в секторите телекомуникации, видеонаблюдение, банки и кредитни институции, електронни медии и образование. В резултат, размерът на наложените наказания от КЗЛД с постановените от нея за 2018 г. административни актове е 365 300 лв. Събраните през 2018 г. суми по постановени решения на КЗЛД са в размер на 165 200 лв., като 74 500 лв. от тях са събрани принудително от НАП.

В отчета се посочва още, че Наредба № 1 от 30 януари 2013 г. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита на личните данни, заради високата оценка за нея и признанието ѝ на европейско ниво, ще бъде адаптирана и запазена под формата на препоръки. Като цели за следващия отчетен период КЗЛД си поставя на първо място осигуряване на необходимите човешки и технически ресурси, а също и приемане на необходимата подзаконова правна уредба. Нов фокус ще бъде поставен върху контролната дейност, която ще включва механизми за надзор, както и сътрудничество с МВР във връзка с изпълнение на Директива 2016/680, която е транспонирана в Глава VIII на Закона за защита на личните данни.

Архив