Полезно в ДВ (бр. 5 от 17.01.2020 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти с цел завишаване на действащите към момента изисквания за биологична сигурност в животновъдните обекти.

Изрично се упоменава, че отглежданите свине в личните стопанства (максимум 3) ще бъде само за угояване. Въвеждат се изисквания за  прасетата, отглеждани за лични нужди, свързани с определяне на площ, фронт на хранене, достъп на хора и животни, дезинфекция и съхранение на тор.

При фамилни и индустриални ферми за отглеждане на свине се разписват допълнителни изисквания: въвеждат се отстояния за новоизграждащите се обекти, филтри на входа на всяка сграда за смяна на работно облекло, вани за измиване и дезинфекция, както и помещение или място на изхода, за почистване, измиване и дезинфекция на транспортни средства, начините за съхранение на фуража и др.; въвежда се поставянето на мрежа за обезопасяване на всички отвори (прозорци, клапи и др.), гарантираща защита от птици, гризачи и насекоми.

Нови нормативни изисквания към животновъдните обекти – пасища, включват минимална площ, на която ще могат да се отглеждат животните, приравнена в животински единици, осигуряване на постоянен достъп до храна и вода. Животновъдните обекти трябва да се приведат в съответствие с изискванията на променената наредба в шестмесечен срок от влизането й в сила, а животновъдните обекти за отглеждане на свине във фамилна и индустриална ферма се привеждат в съответствие с изискванията на наредбата в срок до 31.12.2020 г.

            Промени има и в Наредба № РД-02-20-6 от 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението с цел привеждане на наредбата в съответствие с актуалната нормативна уредба. Въвежда се възможността за устно заявяване за издаване на удостоверение и въвеждането на изцяло служебно начало за събиране на необходимите данни, когато същите не са налични в общината, в която се издава. Предвижда се удостоверенията (с изключение на  удостоверение за наследници) да могат да се издават от всички общински администрации, независимо от адресната регистрация на заявителя, предвид изтеклия срок за поддържане на регистър на населението на хартиен носител.

Държавен вестник, брой 4 от 14.01.2020 г.

Държавен вестник, брой 4 от 14.01.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

ВКС: И да откраднат колата, трябва да си плащаш лизинга

Ако откраднат колата, която си взел на лизинг, продължаваш да дължиш вноските, а противозаконното ѝ отнемане не води до разваляне на договора. Това постанови състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (пълния му текст виж тук).

Върховните съдии допускат до касация спор между две фирми за вноските за лизинг за открадна кола, за да отговорят на два въпроса, които са от значение за развитието на правото.

Първият е дали правилото в Търговския закон (чл. 343), че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя, обхваща и случаите на противозаконно отнемане и кражба.

Вторият е дали кражбата е основание за разваляне на договора за лизинг по право, тъй като задължението на едната страна се е погасило поради невъзможност за изпълнение (чл. 89 от Закона за задълженията и договорите).

Делото е заведено от лизингово дружество, което настоява фирма, с която е сключило договор за лизинг на кола на 30 юли 2009 г., да бъде осъдена да му плати вноски за над 60 000 лв. Лизингополучателят обаче отказва, тъй като само няколко дни след като е взел автомобила – на 6 август 2009 г., той е откраднат. Колата е намерена година по-късно в Полша, а през 2011 г. е предадена на лизинговото дружество. През април 2012 г. то пише на фирмата-лизингополучател, че му дължи над 60 000 лв. от падежиралите до момента вноски по лизинга.

Повече подробности по казуса четете тук.

Държавен вестник, брой 1 от 03.01.2019 г.

Държавен вестник, брой 1 от 03.01.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

ВКС с тълкувателно дело за разликата между закриване на част от предприятието, реорганизация и съкращаване на щата

ВКС

Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или в друго населено място?

На този въпрос ще отговори Гражданската колегия на Върховния касационен съд в новото си тълкувателно дело №5/2019 г.

То беше образувано по предложение на състав на ВКС с председател Борислав Белазелков и членове Борис Илиев и Димитър Димитров.

Тримата съдии установиха, че самият върховен съд е застъпвал различни виждания за това кога е закрита част от предприятието, кога е извършена вътрешна реорганизация и кога има съкращаване на щата, както и при кой от трите подхода работодателят е задължен да извърши подбор на служителите.

Те се натъкнаха на противоречивата практика при обсъждането на делото на уволнена банкова служителка след сделката между „Юробанк“ и „Алфа Банк“ (казуса можете да си припомните тук).

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 99 от 17.12.2019 г.

Държавен вестник, брой 99 от 17.12.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Решение на Съда на Европейския съюз разяснява изискванията за издаване на европейска заповед за арест и ефективната съдебна защита на лицата, посочени в нея

Разяснява изискванията за издаване на европейска заповед за арест и ефективната съдебна защита на лицата, посочени в нея

Изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, са изпълнени, когато условията за издаването на тази заповед и по-специално нейният пропорционален характер подлежат на съдебен контрол в издаващата държава членка.

На 12 декември 2019 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови три решения по преюдициални дела на Прокурорите на Лион и Тур във Франция, на Прокуратурата на Швеция и на Кралския прокурор на Брюксел. Те са разгледани по реда на спешното преюдициално производство, като с тях Съдът допълва неотдавнашната си съдебна практика относно Рамково решение 2002/584, относно европейската заповед за арест.

В решенията, които са задължителни за всички държавни членки в Съюза се дават и някои указания относно изискването за независимост на „издаващия съдебен орган“ на европейска заповед за арест и относно изискването за ефективна съдебна защита, която трябва да се гарантира на адресатите на такава заповед за арест.

Казусът

Делата по главните производства, повод за сезирането на СЕС, са относно издадени европейски заповеди за арест от прокуратурите на Франция (разглеждат се 2 съединени дела), Швеция и Белгия за целите на наказателното преследване и за целите на изпълнението на наказание. С оглед на изпълнението на тези заповеди се поставя въпрос, отговорът на който зависи, от обстоятелството дали съответните прокуратури могат да се квалифицират като „издаващ съдебен орган“.

Повече подробности по темата четете тук.

Съдът отмени двойна общинска такса за строителите в София

Върховният административен съд (ВАС) окончателно отмени текст от наредба, заради който строителните фирми в София близо две години плащаха на общината два пъти за едно и също нещо – временното затваряне на улици (пълния текст на решението виж тук).

Става дума за промяна в Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община и приетата в началото на миналата година точка 19 „б“ от Приложение № 12 към нея. С нея общината реши, че за временна забрана за влизане на автомобили в отделни улици или участъци от тях заради строително-монтажни работи, строителите трябва да плащат по 20 стотинки на час за всеки затворен квадратен метър.

В същото време обаче чл. 30, ал.1, т. 2 от същата наредба предвижда, че строителите плащат на общината отделна такса за квадратен метър на ден за ползване на тротоари, площади и улици, когато се използват за строителни обекти.

Затова от Националната асоциация на строителните предприемачи подадоха жалба в Административния съд София-град (АССГ), който в началото на годината отмени новия текст от приложението към наредбата, а сега ВАС окончателно остави решението му в сила.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 97 от 10.12.2019 г.

Държавен вестник, брой 97 от 10.12.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Съдът в Люксембург: Плащането за сградна инсталация и общи части не нарушава правото на ЕС

Законодателството в България, което задължава собствениците на апартаменти в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставка на отопление и не използват парно в своето жилище, не нарушава правото на Европейския съюз. Това постанови съдът в Люксембург (пълния текст на решението виж тук).

Съдът на ЕС беше сезиран заради спорове между граждани от София и Пловдив с местните топлофикации. Двете дружества съдят потребителите, които отказват да платят начислените им сметки за топлинна енергия за сградната инсталация и общите части. Гражданите изтъкват, че макар в блока им да има парно въз основа на договор за доставка, сключен между етажната собственост и топлофикационното дружество, самите те не са давали индивидуално съгласие да получават централно отопление и не го използват в своя апартамент.

В решението си съдът в Люксембург разглежда съвместимостта с правото на ЕС на правната уредба в България в областта на топлоснабдяването и приема, че тя не нарушава изискванията на Директива 2011/83 за правата на потребителите и Директива 2005/29 за нелоялните търговски практики.

Съдът постановява и че Директиви 2006/323 и 2012/274 за енергийната ефективност допускат сметките за тази топлоенергия да се изготвят за всеки собственик на апартамент в сграда етажна собственост пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Повече подробности по темата четете тук.