Архив на категория: Задължително тълкуване

СЕС разясни как се преценява дали пощенска услуга е универсална и се облага с ДДС

Posted on by

Съдът на Европейския съюз (СЕС) даде важни разяснения за освобождаването от облагане с ДДС на доставките на обществените пощенски служби след преюдициално запитване от Върховния административен съд (пълния текст на решението виж тук).

То е отправено по дело във ВАС по касационна жалба от шефа на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ срещу решение на Административен съд София- град (АССГ). С обжалваното решение е отменен ревизионен акт, с който на „Български пощи“ е начислен за довнасяне ДДС за услуги, които според органите по приходите неправилно са декларирани като „универсална пощенска услуга“, която е освободена от облагане с ДДС доставка (чл. 49 от ЗДДС и чл. 132, § 1, буква „а“ от Директива 2006/112).

Според органите по приходите доставените услуги не са универсална пощенска услуга и съответно не са освободени от ДДС, защото, макар „Български пощи“ безспорно да е лицензиран доставчик на универсална пощенска услуга, в случая са налице индивидуално сключени договори с потребители, а в някои от тях има условия, които променят характера на услугата (цени по-ниски от утвърдените от КРС за извършване на универсалната пощенска услуга, в т.ч. без да е доказано, че цената покрива разходите за извършването на услугите; уговорено е събирането и доставянето на пощенските пратки от/до адреса на клиента и др.).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВАС „премахна“ лимитите за лечение и от рамковия договор

Posted on by

Върховният административен съд (ВАС) отмени разпоредбите от Националния рамков договор за 2023 – 2025 г., които уреждаха т. нар. лимити за лечебните дейности.

Става дума за чл. 394; чл. 409, ал. 4, т. 2 и 3, и двете в частта „закупувани само в рамките на месечните стойности по приложение № 2 към договорите на изпълнителите на БМП“ и чл. 409, ал. 8 от НДР.

Решението на ВАС (пълния му текст виж тук) е следствие на това на Конституционния съд (КС), който миналата година отмени разпоредбата от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), която от 2019 г. забраняваше на болниците да се плаща за надлимитна дейност.

Съобразявайки изцяло мотивите на КС (можете да си ги припомните тук), върховните съдии приемат, че след обявяване на законовата уредба на лимитите за противоконституционна, свързаните с нея разпоредби в рамковия договор не могат да бъдат приложени и следва да бъдат отменени.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Първо СЕС или първо КС – съдия прати на „проверка“ в съда в Люксембург изисквания за сезиране на Конституционния съд

Posted on by

Когато съдията е убеден, че една разпоредба противоречи на Конституцията и има съмнения, че противоречи и на правото на Европейския съюз към кого следва да се обърне – към Съда на ЕС (СЕС) или към Конституционния съд (КС)?

На този въпрос търси отговор от съда в Люксембург съдията от Софийския градски съд (СГС) Иво Хинов. Както е известно, с последните промени в Конституцията беше дадена възможност на всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива да се обърне към КС с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. В серия от актове КС разясни на съдиите какви са изискванията за сезирането му.

Питането на Хинов е за хипотезата, при която съдията е сигурен за противоконституционността на дадена разпоредба, но се колебае дали тя противоречи на правото на ЕС. Ако съдът в Люксембург приеме да му отговори, е неизбежно да изследва цялостната логика в концепцията на КС за сезирането му от редовите съдии.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

СЕС: Разходите за платено поръчителство по бързите кредити влизат в ГПР

Posted on by

Практиката на фирмите за бързи кредити да изискват поръчител по кредита и ако клиентът не може да си намери, поръчител да става свързана с кредитора фирма, за което длъжникът плаща значително възнаграждение, понякога надхвърлящо и размера на заема, беше подложена на детайлен анализ от Съда на Европейския съюз (пълния текст на решението виж тук).

Това стана по искане на съдията от Софийския районен съд (СРС) Андрей Георгиев, който преди почти две години постави пред съда в Люксембург 12 въпроса за нея.

Става дума за случаите, в които фирмите за бързи кредити изискват поръчител като условие за отпускане на кредита или за бързото му отпускане. Поръчителят пък е дъщерно дружество на фирмата за бързи кредити и получава възнаграждение, което е от 75% до над 100% от общата сума, която трябва да се плати по кредита. А цената за поръчителството се плаща на датите на падежите на вноските по кредит. Пред Съда на ЕС съдия Георгиев изтъкна, че от практиката си има основателни съмнения, че договорите за поръчителство се сключват най-вече, за да се заобиколи законовото ограничение ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва.

С решението си СЕС дава задължително тълкуване на основните моменти, свързани с възможността на съдилищата да преценяват дали с договорите за поръчителство се нарушават правата на потребителите. Съдът постанови, че разходите за поръчител в този случай водят до увеличаването на общия размер на дълга и следователно влизат в годишния процент на разходите (ГПР), а когато в ГПР на договор за потребителски кредит не са посочени всички изисквани от Директивата относно договорите за потребителски кредити разходи, е допустимо обявяването му за нищожен (което води до връщане само на главницата, без да се дължат лихви и разноски).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВКС и ВАС решават търговска дейност ли е участието в ООД

Posted on by

Търговска дейност ли е участието в ООД ще решават в ново съвместно тълкувателно дело Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) и двете колегии на Върховния административен съд (ВАС).

То е по искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдС), който установи, че състави на ВКС са давали отрицателен отговор на този въпрос, докато техни колеги от ВАС са приемали, че участието в ООД е упражняване на търговска дейност.

Точната формулировка на въпроса по тълкувателното дело гласи: „Представлява ли участието в дружество с ограничена отговорност, включително в еднолично дружество с ограничена отговорност, търговска дейност по смисъла на Търговския закон съгласно чл. 41, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация?“.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

СЕС установи сериозни проблеми в чл. 423 НПК и даде указание на съдиите как да действат

Posted on by

Съдът на Европейския съюз (СЕС) установи сериозни проблеми в някои изисквания на чл. 423 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който урежда производството за възобновяване на наказателни дела по искане на задочно осъдените (пълния текст на решението виж тук).

СЕС не се произнася с диспозитив, че правната уредба в България противоречи на правото на съюза, но дава недвусмислено тълкуване на Директива 2016/343 (относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство), в което проблемите са категорично изведени, както и указания на съдиите как да действат.

Основният от тях е правилото на чл. 423, ал. 3 НПК, че „производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини“.  „Следва да се приеме, че такова задължение за лично явяване може да направи прекомерно трудно упражняването на „правото на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита, в съответствие с член 9 от Директива 2016/343, посочено в член 8, параграф 4 от нея“, заявява СЕС.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Отнемането на коли от пияните и дрогираните шофьори стигна и до съда в Люксембург

Posted on by

Проблемите с приложението на новите текстове от Наказателния кодекс (НК), свързани с отнемането на коли на пияни или дрогирани шофьори, вече стигнаха и до Съда на Европейския съюз (СЕС), съобщава Лекс.бг.

Това стана, след като съдия Милена Хазарян от районния съд във Велики Преслав отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург във връзка с приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК, тъй като е на мнение, че задължителното отнемане на колата в такива случаи може да е в нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС) и в противоречие конкретно с принципа за пропорционалност в Хартата на основните права на ЕС. Освен това според съдията от Велики Преслав, нарушение на правото на ЕС може да има и когато националното право допуска производството за отнемане на автомобил да се развие без участието на трети лица, които също са негови собственици.

Преюдициалните въпроси

  1. Приложими ли са Директива 2024/1260/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно възстановяването и конфискацията на активи, както и Хартата на основните права на Европейския съюз, или Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, в случаи на извършени престъпления по транспорта, след употреба на алкохол и/или наркотични вещества?
  2. При евентуален положителен отговор на първия въпрос, представлява ли МПС-то, средство за извършване на престъплението, съобразно дефиницията на чл.З, ал.З от Директива 2024/1260/ ЕС?
  3. При евентуален положителен отговор на втория въпрос, при отнемането на моторното превозно средство, приложим ли е принцип[ът] на пропорционалността, съобразно чл. 49 и чл. 52 от ХОПЕС?
  4. Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК на Р[епублика] България, даваща възможност да бъде отнето в полза на държавата моторно превозно средство, което е послужило за извършване на престъпление, или да се присъди паричната му равностойност, ако част от собствеността на моторното превозно средство принадлежи на лице, различно от лицето, извършило престъплението, без за това трето лице да съществува възможност да бъде конституирано като страна в това производство и да му бъде осигурен пряк достъп до правосъдие?
    Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Полезно в ДВ (бр. 109 от 28.12.2024 г.)

Posted on by

В новия извънреден брой 109 на „Държавен вестник“ се обнародва Постановление № 477 от 27 декем­ври 2024 г. за изменение и допълнение на Постановление № 80 на Минис­терския съвет от 2024 г. за одобря­ване на допълнителни плащания от централния бюджет по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2024 г. за осигуря­ване на средства за инвестиционни проекти „Модернизация на жп линия София – Драгоман – сръбска граница: жп участък Волуяк – Драгоман, фаза 2“ и „Модернизация на жп линия Со­фия – Пловдив: жп участък Елин Пе­лин – Костенец, фаза 2“ на Национал­на компания „Железопътна инфра­структура“ по Програма „Транспорт­на свързаност“ 2021 – 2027 г.

Предвидените средства се предоставят като възмездна финансова помощ на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ в качеството на бенефициент по Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г. за разплащания по проект „Модернизация на жп линия София – Драгоман – сръбска граница: жп участък Волуяк – Драгоман, фаза 2“ в размер ­78 689 009 лв. и за разплащане по проект „Модернизация на жп линия София – Плов­див: жп участък Елин Пелин – Костенец, фаза 2“ в размер 75 963 883 лв.“.

В текущия брой се обнародва Условия и ред за сключване на ин­дивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствени­те продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК.

Държавен вестник, брой 109 от 28.12.2024 г.

Posted on by

Държавен вестник, брой 109 от 28.12.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

Има още →

СЕС установи законов проблем с Търговския регистър и изясни отговорността на Агенцията по вписванията за незаличени лични данни

Posted on by

Следването на становище на КЗЛД не освобождава от отговорност администратора на лични данни, обясни съдът в Люксембург

Правилото в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), че ако в подадени заявления или документи има лични данни, които не се изискват по закон, се приема, че е налице съгласие за публикуването им, противоречи на правото на ЕС. Това прие Съдът на Европейския съюз (СЕС) в решение, с което отговори на серия от въпроси на Върховния административен съд (ВАС), свързани с приложението на Общия регламент за защита на данните (ОРЗД) и Търговския регистър (пълния текст на решението виж тук).

Един от въпросите на ВАС беше свързан с правилото на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ: „Когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях“.

И СЕС заяви, че „…презумпция като предвидената в чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ не би могла да се разглежда като установяваща свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено съгласие за обработването на лични данни от публичен орган като агенцията“, т.е. не отговаря на изискванията на ОРЗД.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.