СЕС потвърди, че КПКОНПИ може да конфискува имуществото на Цветан Василев

СЕС потвърди, че КПКОНПИ може да конфискува имуществото на Цветан Василев

Съдът на Европейския съюз (СЕС) излезе с окончателно решение по преюдициалното запитване на съдия Катерина Енчева от Софийския градски съд (СГС) по делото на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за конфискация на активите на банкера-беглец Цветан Василев.

С решението си съдии в Люксембург подкрепят тезата на Антикорупционната комисия, че производствата по гражданска конфискация на престъпно имущество не са зависими от наказателните дела.

В края на месец март 2018г. се разбра, че съдия Катерина Енчева от СГС, която разглежда иск за над 2,2 млрд. лв. на КПКОНПИ срещу подсъдимия банкер-беглец Василев, е отправила изненадващо преюдициално запитване до СЕС дали гражданската конфискация е зависима от наказателния процес. Вследствие на запитването на съдия Енчева много от делата за конфискация на престъпно имане, които Антикорупционната комисия води, бяха замразени до произнасянето, в това число и делото за отнемане на имущество от Цветан Василев.

Сега съдът на ЕС обаче отговаря, че висящото пред Софийски градски съд (СГС) производство по конфискация е гражданско производство и че вътрешното право предвижда, наред с него, и режим на конфискация по наказателното право. „Това производство се концентрира само върху имуществото, за което се твърди, че е придобито незаконно и се провежда независимо от евентуално наказателно производство срещу предполагаемия извършител на престъпленията, както и евентуална присъда за него“, пише в решението на съдиите от СЕС.

Повече подробности по темата четете тук.

Решение на Съда на ЕС по дело C‑655/18 – тълкуване на митническото законодателство на ЕС

Делото е образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Варна относно тълкуването на Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Спорът е между Агенция „Митници“ и търговско дружество по повод санкциите, наложени на дружеството като титуляр на разрешение за митническо складиране, след кражбата на стоки, за които то е отговаряло. Касационната инстанция – Административен съд – Варна, отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС.

  1. Съдът постановява, че разпоредбите Регламент № 952/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че е допустима национална правна уредба, съгласно която при кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране, на титуляря на разрешението за митническо складиране се налага подходяща имуществена санкция за неспазване на митническото законодателство.
  2. Не е допустима обаче национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране е длъжен да плати и равностойността на тези стоки.

В мотивите си Съдът на ЕС излага, че „предвидените в национално законодателство административни или санкционни мерки не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели и освен това не трябва да са несъразмерни спрямо тези цели“.

Новата резюмирана европейска съдебна практика в областта на митническото облагане може да бъде намерена в продукта на АПИС Евро Финанси, в експертната разработка „Възстановяване или опрощаване на мита. Европейска съдебна практика“.

ВКС с голямо тълкувателно дело за противоречията при вписване в Търговския регистър

Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) ще отговори в едно голямо тълкувателно дело на противоречията в практиката на съдилищата по делата срещу откази за вписване в Търговския регистър и на няколко проблема, свързани с дейността на дружествата с ограничена отговорност (ООД).

Това става по предложение на ръководителя ѝ – зам.-председателката на ВКС Дария Проданова. Тя е изискала данни от всички апелативни съдилища в страната за това какви са противоречията в практиката по отказите за вписване в Търговския регистър в техните райони. Върховните съдии няма как да научат по друг начин за различните виждания на апелативните и окръжните съдилища по тези въпроси, тъй като за тези дела не е предвиден касационен контрол.

Съдилищата в София, Пловдив, Варна и Бургас са обобщили противоречията в 37 въпроса, а тези от Велико Търново са заявили, че в техния район няма разнобой в практиката. Част от въпросите обаче са се дублирали, а други са свързани с изолирани случаи. „На организационно общо събрание на колегията стигнахме до извода, че е добре те да бъдат групирани, така че да позволяват обсъждане и произнасяне от ОСТК с тълкувателен акт, обяснява Дария Проданова.

Така са формулирани следните 8 въпроса, по които Търговската колегия вече образува тълкувателно дело:

  1. По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
  2. Допустим ли е иск по чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител на ООД, прието от същото Общо събрание след прието преди това решение за изключване на управителя като съдружник?
  3. Приложима ли е санкцията по чл.126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл.126 ал.3 т.1-3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл.145 ТЗ?
  4. Кой орган на дружеството с ограничена отговорност е легитимиран да получи уведомлението на управителя за заличаването му по реда на чл.141 ал.5 ТЗ?
  5. Легитимиран ли е напускащият по реда на чл.125 ал.2 ТЗ съдружник сам да заяви вписване в Търговския регистър на прекратяване на участието му в ООД в случай на бездействие на органите на дружеството по приемане на решение за освободените му дялове и вписване на промяната в Търговския регистър?
  6. Какви са правомощията на съда при обжалване на отказ по чл.25 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ в хипотезата на липса на указания от длъжностното лице по регистрацията?
  7. Допустимо ли е вписване на разпоредителна сделка с дружествени дялове по реда на чл.129 ТЗ при наличието на вписан запор или при невписани предходни продажби? Отрицателната предпоставка по чл.129 ал.1 пр.2 ТЗ приложима ли е при прехвърляне на дялове между съдружници?
  8. Допустимо ли е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ да бъдат обжалвани други актове на длъжностните лица по регистрацията, отразени в електронните регистри, извън отказите, постановени по подадени заявления за вписване, заличаване и обявяване на актове?

Инициативата за първите три от тях е на състави на Върховния касационен съд.

Повече подробности по темата четете тук.

Адвокатурата атакува в КС необжалваемостта на общите устройствени планове

Необжалваемостта на общите устройствени планове (ОУП) да бъде прогласена за противоконституционна, настоява Висшият адвокатски съвет (ВАдС). Той е атакувал пред Конституционния съд (КС) чл. 215, ал. 6 от Закона за устройството на територията (ЗУТ). Именно тази разпоредба предвижда, че „не подлежат на обжалване общите устройствени планове, както и техните изменения“. Делото вече е образувано, а за докладчик по него е определен Константин Пенчев.

Това е втори опит необжалваемостта на ОУП да бъде отменена от Конституционния съд. През 2006 г. състав на Върховния административен съд я атакува, но с три особени мнения КС отказа да я обяви за противна на основния закон.

През 2014 г. обаче КС излезе с тълкуване (на чл. 120, ал. 2 от Конституцията) кога законодателят може да предвиди, че дадени актове не подлежат на съдебен контрол. В решението си тогава той прие, че това става „по изключение при спазване на изискванията за съразмерност, включително задължителните за страната международни стандарти за достъп до съдебна защита и със закон …само когато това е необходимо за опазване на основите на конституционния ред или на други особено важни обществени интереси като осигуряването на отбраната и сигурността на страната, както и осъществяването на принципите и целите на нейната външна политика“.

Това дава основание на ВАдС да приеме, че има промяна в практиката на КС във връзка с обжалваемостта на административните актове по отношение на материята по устройство на територията. В подкрепа на тезата си от адвокатурата припомнят, че самият КС казва, че не е обвързан завинаги от своите правни разбирания, а развитието на правото е обективен процес, което позволява тълкуването на правните разпоредби да бъде “отворено” и към други виждания, както и да държи сметка за настъпили междувременно значими промени в обществения живот.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 19 от 06.03.2020 г.

Държавен вестник, брой 19 от 06.03.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

МВР ще продължи да получава, вместо служителите си, хонорарите им за експертизи

Правилото, че не служителите на МВР, изготвили експертизи по дела, а министерството, получава възнагражденията, които определят съдът за труда им, не нарушава закона.

Това прие с окончателно решение Върховният административен съд (ВАС) и отхвърли жалбата на Синдикалната федерация на служителите в МВР и на трима специалисти от Научноизследователския институт по криминалистика при министерството срещу текст от Наредба № 2 от 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

Синдикатът и експерти от секторите „Физико-химия“, „Наркотици“ и „Трасология и балистика“ на института оспорват разпоредбата (чл. 22), която предвижда, че възнагражденията, определени на вещите лица по делата, се изплащат на МВР, когато те са служители на министерството. Като твърдят, че така ведомството се облагодетелства за тяхна сметка.

В жалбата си до ВАС, в която настояват чл. 22 да бъде обявен за нищожен, от синдиката посочваха, че НПК (чл. 150) прави разлика между правото на възнаграждение на вещото лице и разходите, направени за експертизата. Според действащата нормативна уредба разноските за експертизата следва да се изплатят на съответната структура, от която е вещото лице, а правото на възнаграждение за положения труд е на самото вещо лице“, беше тезата на синдиката. Той се позоваваше и на Закона за МВР, който предвижда, че когато за извършване на експертиза е определен служител на министерството, „ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски“. Но не предвижда нищо подобно за възнаграждението на самия експерт.

А текстът от наредбата, който беше атакуван пред ВАС, предвижда, че когато експертизата е извършена от негов служител, на МВР се изплащат не само направените разходи за консумативи и режийните разноски, но и тези за труд.

Синдикатът загуби делото на първа инстанция и така то стигна до петчленен състав на ВАС с председател Георги Колев и членове Виолета Главинова, Юлия Ковачева, Стефка Кемалова (докладчик) и Емил Димитров. В решение отпреди дни той прие, че правилото възнагражденията за труд на експертите на МВР да се изплащат не на тях, а на министерството, не противоречи нито на НПК, нито на Закона за МВР.

Повече подробности по темата четете тук.

Нова Европейска финансова практика – януари 2020 г.

Нови решения

дело С-32/19 от 22 януари 2020 година

Гражданство на Съюза – Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки – Право на постоянно пребиваване – Придобиване преди изтичането на непрекъснат период на пребиваване от пет години – Работник или служител, който към момента на преустановяване на трудовата си дейност е навършил възраст, която му позволява да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Свободно движение на хора. Право на работниците да останат на територията на държава членка, след като са били наети в същата държава. Право на постоянно пребиваване в приемащата държава членка преди изтичането на непрекъснат период на пребиваване от пет години, когато условията работникът или служителят да е упражнявал в тази държава членка трудовата си дейност през най-малко последните 12 месеца и да е пребивавал там непрекъснато от повече от три години, се прилагат за работник или служител, който към момента на преустановяване на трудовата си дейност е навършил предвидената в законодателството на тази държава членка възраст за придобиване на право на пенсия.

Спор между A и Пенсионно-осигурителният институт във връзка с отказа му да отпусне предвидената в австрийското законодателство компенсаторна добавка, с която да бъде допълнена пенсията му за осигурителен стаж и възраст.

дело С-156/17 от 30 януари 2020 година

Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Данъчно облагане на дивиденти, изплатени на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) — Възстановяване на удържания данък върху дивидентите — Обективни разграничителни критерии — Критерии, които по своето естество или на практика поставят в по-благоприятно положение местни данъчнозадължени лица

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Свободно движение на капитали. Ограничения. Отхвърляне на исканията на чуждестранно ПКИПЦК за възстановяване на удържания данък върху дивидентите, платени от местни дружества. Изисквания относно акционерите на ПКИПЦК. Доказване на изпълнението на изискванията. Непряка дискриминация. Фактическо положение на националния пазар. Задължение за преразпределяне на дивидентите. Правомощия за данъчно облагане на държавите членки. Невъзможност или изключителна трудност за изпълнение на задължението. Правна уредба на държавата членка на установяване на чуждестранното ПКИПЦК.

Спор по повод възстановяването на данъка върху дивидентите, удържан върху дивидентите от акции в нидерландски дружества.

дело С-394/18 от 30 януари 2020 година

Защитата за кредиторите на придобиващото дружество и за кредиторите на придобиваното дружество – Разделяне на дружествата с ограничена отговорност – Защита на интересите на кредиторите на разделяното дружество – Недействителност на разделянето – Павлов иск – Понятие „Недействителност“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Разделяне на дружества. Разделяне кредиторите на разделяното дружество, чиито вземания са възникнали преди разделянето и които не са използвали средствата за защита на кредиторите. Павлов иск. Защита на интересите на кредиторите на дружества, участващи в разделяне. Правна сигурност на операцията по разделяне.

Понятие „Недействителност“.

Спор между I, от една страна, и г-жа M, г-н M, г-н V и г-н R, от друга страна, относно това дали е възможно последните, в качеството им на кредитори на разделяно дружество, част от чието имущество е прехвърлено на I, да предявят Павлов иск, за да се установи, че разделянето не поражда последици за тях, и да искат принудително изпълнение или налагане на обезпечителни мерки върху имуществото, прехвърлено на I.

дело С-725/18 от 30 януари 2020 година

Европейско икономическо пространство – Свободно предоставяне на услуги – Данък върху борсовите сделки, сключени или изпълнени в държава членка – Различно третиране в ущърб на получателите на услуги, които използват чуждестранни професионални посредници

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Правна уредба на държава членка, която въвежда данък върху борсовите сделки, сключени или изпълнени по нареждане на местно за тази държава членка лице от чуждестранен професионален посредник, в резултат на което лицето, подало нареждането, дължи този данък и свързаните с него задължения за деклариране.

Спор по повод на жалба за отмяна на разпоредби от националното право, разширяващи приложното поле на данък върху борсовите сделки.

Белгиецът Октай Екици осъди Народното събрание и районния съд в Сливница да му платят обезщетение от 393 000 лева за допуснато от тях нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС), тъй като преди 3 години е бил осъден условно, че не е декларирал сумата на границата, а освен това парите били отнети в полза на държавата.

В решението си от миналата седмица съдия Петя Алексиева от Софийския градски съд (СГС) приема, че в случая е налице съществено нарушение на правото на ЕС, което е и в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди за чужденеца.

Проблемът е в действалата до 25 октомври 2019 г. разпоредба на чл. 251, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК). Тя предвиждаше, че при недеклариране на суми над 10 000 евро при преминаване през външна граница на ЕС, освен затвор и глоба за нарушителя, парите му се отнемат в полза на държавата. През януари 2019 г. Съдът на ЕС  обяви, че българското законодателство противоречи на правото на съюза и през октомври парламентът отмени разпоредбата по предложение на правосъдния министър Данаил Кирилов.

Случаят на белгиеца Екици е от лятото на 2017 г. На 10 юли той влизал от Сърбия в България през „Калотина“ и не декларирал, че пренася 200 950 евро. Веднага бил задържан, а след само два дни съдът в Сливница одобрил споразумение между Екици и прокуратурата, с което белгиецът се признава за виновен и се съгласява на условна присъда от 5 месеца затвор с 3-годишен изпитателен срок, а пренасяната сума се конфискува.

Повече подробности по казуса четете тук.

ВКС ще тълкува въпроса за давността при висящи изпълнителни процеси отпреди юни 2015 г.

ВКС ще тълкува въпроса за давността при висящи изпълнителни процеси отпреди юни 2015 г.

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 3/2020 г. за постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на съда по въпроса за давността при висящи изпълнителни процеси отпреди юни 2015 г., съобщиха от съда.

Конкретният въпрос, с който ОСГТК ще се занимае е:

„От кой момент поражда действие отмяната на Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г., извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по Тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“

Тълкувателното дело е образувано по искане от Ралица Негенцова – председател на Висшия адвокатски съвет, която е предложила на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса, поради съществуваща противоречива съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК.

С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. върховните съдии отменят ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес за принудителното осъществяване на вземането. С Тълкувателното решение от 26.06.2015 г. се приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ от ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Повече подробности по темата четете тук.

Правото на заподозрените и обвиняемите да присъстват по време на заседанията по делото не е абсолютно

Правото на заподозрените и обвиняемите да присъстват по време на заседанията по делото не е абсолютно

Ако обвиняемият е взел недвусмислено решение, дори и мълчаливо, да не се яви в някое от провелите се съдебни заседания в процеса срещу него правата му не са нарушени, отговаря Съдът на ЕС на преюдициално питане на Специализирания наказателен съд

Съдът в Люксембург излезе с ключово решение за присъствието на обвиняемите на съдебния процес и нарушаването на презумпцията за невиновност, вследствие на преюдициално запитване от Специализирания наказателен съд.

Казусът

Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт срещу тринадесет лица с обвинение за ръководене и участие в организирана престъпна група за убийства, грабежи и кражби, както и за други престъпления. Повдигнатото спрямо двама от подсъдимите обвинение е за участие в тази организирана престъпна група — престъпление, наказуемо с от три до десет години „лишаване от свобода“. Двамата обвиняеми са били уведомени за условията, при които процесът може да се проведе в тяхно отсъствие, а именно ако не се явят без уважителна причина, както и че в такъв случай те ще бъдат обвързани от крайния акт по същество, като няма да могат да го оспорват с аргумент, че не са взели лично участие.

В производството срещу тях пред Специализирания наказателен съд (СНС) първоначално са проведени седем съдебни заседания. На всяко от тези заседания делото е отлагано. Запитващата юрисдикция не е дала ход на съдебното следствие и не са събирани доказателства поради отсъствието на различни обвиняеми заради заболявания на датите на посочените съдебни заседания. Тази юрисдикция е изследвала дали тези отсъствия действително са основателни, но въпреки множеството си съмнения не е установила, че отсъствията на тези обвиняеми са неоснователни.

С актове от 19 и 26 април 2017 г. СНС се е произнесъл по възможността в главното производство да се проведе съдебно заседание в отсъствието на посочените обвиняеми. В това отношение съдът е приел, че личното присъствие на същите не е необходимо „за разкриване на обективната истина“ по смисъла на националната правна уредба, що се отнася до престъпленията, за които са обвинени.

Магистратите от СНС обаче са се усъмнили дали националната правна уредба, разглеждана в главното производство, е в съответствие с правото на Съюза. Вследствие на което са спрели делото и са отправили преюдициално питане до Съда на ЕС.

Повече подробности по темата четете тук.