И престъпление, и нарушение – допустимо ли е подобно правно положение? Отговорът на този въпрос се очаква от Съда на Европейския съюз (СЕС).

Състав на Софийския апелативен съд (САС) отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург, защото не само че текстовете за деянието в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Наказателния кодекс (НК) са напълно идентични, но и защото няма никакви критерии, по които да се степенува обществената опасност така, че МВР, прокуратурата и съдът да могат да преценят кога то е нарушение и кога престъпление.

А липсата на критерии води до противоречива съдебна практика.

Затова сега състав на САС, стъпвайки на принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието, пита съда в Люксембург: „Допуска ли национална правна уредба, която за едно и също деяние – управление на моторно превозно средство, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, предвижда едновременно административна и наказателна отговорност, без да има критерии, които да позволяват обективно разграничаване на двата вида отговорност?“ 

Повече подробности по темата четете тук.

Върховният административен съд (ВАС) отправи ключово запитване до Съда на ЕС, решението по което ще засегне много от обществените поръчки, които се обявяват в България. То е свързано с преценката на възложителя дали е изправен пред необичайно ниска оферта.

Информацията за преюдициалното запитване е представена така, както беше съобщена от съда, тъй като делото, по което е отправено то, е секретно и затова пълният текст на определението по него с всички мотиви на съдебния състав не са достъпни.

Причината за секретността е, че е по делото за обществената поръчка за избор на изпълнител за издаване на новите лични документи. Делото във ВАС е по жалба на „Веридос ГмбХ“  – един от двамата германски икономически оператори, участвали в процедурата, като дружеството обжалва решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от юни 2020 г.

С него КЗК е оставила без уважение, като неоснователна, жалбата на дружеството срещу решението на зам.-министър на вътрешните работи за обявяване на класирането и определяне на изпълнител на обществена поръчка. Тя е с предмет „Проектиране, изграждане и управление на система за издаване на български лични документи поколение 2019“.

Повече подробности по темата четете тук.

Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург реши любопитен казус от Латвия с последовател на „Свидетели на Йехова“.

На сина на жалбоподателя по делото трябвало да бъде направена сърдечна операция, за която обаче в Латвия е задължително кръвопреливането. Бащата бил против, защото е „Свидетел на  Йехова“ и искал от Националната здравна служба на Латвия да издаде разрешение, позволяващо на сина му да се оперира в Полша, където това можело да стане и без кръвопреливане. При такова разрешение обаче собствената държава поема разноските и искането на бащата било отхвърлено от здравната служба, а след това и на две съдебни инстанции.

Междувременно на сина била направена сърдечната операция в Полша без кръвопреливане.

Върховният съд на Латвия обаче бил сезиран с искане да установи дали латвийските здравни служби са могли да откажат издаването на формуляра, позволяващ това поемане на разходите въз основа изключително на медицински критерии, или са били длъжни да вземат предвид и религиозните вярвания на бащата.

Съдът в Латвия отправил два преюдициални въпроса до СЕС за тълкуването на регламента на европейския парламент, който определя условията за предоставянето на такива разрешения, както и на директивата, която се отнася до признаването и поемането на разходите за лечение.

Съдът на ЕС реши, че регламентът допуска в случая Латвия да откаже разрешение, когато тя самата предлага ефикасно лечение, но използваният метод е в разрез с религиозните вярвания на осигурения пациент. Съдът подчертава, че отказът да се предостави предварителното разрешение въвежда разлика в третирането, която се основава непряко на религията или религиозните вярвания. Това е така, защото в единия случай, разходите за лечение в Латвия се поемат от държавата, а в другия, тя не плаща, тъй като пациентът е избрал да се лекува в друга страна от ЕС само заради религията си.

„Такава разлика в третирането е обоснована, ако се основава на обективен и разумен критерий и е пропорционална на преследваната цел. Съдът преценява, че случаят е такъв“, посочва обаче СЕС.

Повече подробности по темата четете тук.