ВАС: това, че държавата не може да си събере глобите, не е основание да спира хора на границата

Върховните съдии наредиха на МВР да прекрати безусловно проверките за неплатени и невръчени актове на пунктовете с Гърция

Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по връчване на електронни фишове и на наказателни постановления, издадени въз основа на Закона за движението по пътищата, както и да събира вземанията си по тях, по никакъв начин не може да бъде основание за възпрепятстване на правото на напускане на страната. Това заяви Върховният административен съд (ВАС) и нареди на МВР безусловно да прекрати проверките на граничните пунктове „Кулата-Промахон“ и „Илинден-Ексохи“ (пълния текст на определението виж тук).

Именно те бяха атакувани от Иглика Брусева, която чрез адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко.“ заведе три дела срещу въведените това лято проверки на границата за неплатени глоби и невръчени фишове и актове. Произнасянето на съдилищата по тях ще е от значение за всички граждани, тъй като от проверките по границите страдат не само неизрядните водачи, но и хората, които нямат нарушения на пътя или пък са платили задълженията си към КАТ, защото чакат с часове на опашки по пунктовете докато граничните полицаи правят проверки на колите и шофьорите.

Днес ВАС се произнесе окончателно по едно от делата – това, с което (на основание на чл. 250 АПК) беше поискано преустановяване на неоснователни действия на администрацията, а именно извършването на проверките на „Кулата“ и „Илинден“.

Изложените от върховните съдии Соня Янкулова (председател на състава), Весела Андонова (докладчик) и Полина Богданова мотиви са напълно относими за извършването на подобни проверки от МВР на който и да е било граничен пункт, защото стъпват на правото на Европейския съюз и Конституцията и на трайната практика на Конституционния съд и съдилищата в Страсбург и Люксембург.

Повече подробности по темата четете тук.

Мобилните оператори не трябва да събират лични данни с предварителни отметки за съгласие

То трябва да е изрично дадено от клиента, постанови съдът в Люксембург

В договорите на мобилните оператори с клиентите не трябва да има предварителни отметки, че те са дали съгласие за обработване на личните им данни.

Това става ясно от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург по запитване от градския съд в Букурещ, свързано с практика на румънския мобилен оператор „Orange România“.

Преди две години националният орган за надзор върху обработването на лични данни в Румъния е глобил „Orange România“, защото операторът събирал и съхранявал копия от документите за самоличност на своите клиенти без тяхното изрично съгласие.

Практиката му била при сключване на договори с клиентите, в тях да е вписана клауза, че те са информирани и са се съгласили със събирането и съхраняването с идентификационна цел на копия от документите им за самоличност. Полето за тази клауза било предварително отметнато от администратора на лични данни преди подписването на договора.

За това съдът в Букурещ е поискал от СЕС да уточни при какви условия може да се счита, че е налице надлежно съгласие на клиентите за обработване на личните им данни.

В решението си от днес съдът в Люксембург категорично заявява, че съгласието на субекта на данни трябва да бъде свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено.

„В това отношение няма надлежно дадено съгласие в случай на мълчание, предварително отметнати полета или липса на действие“, посочва съдът. В решението си СЕС разяснява, че тъй като клиентите не са слагали лично отметката в полето за събиране и съхраняване на копия от документите им за самоличност, обстоятелството, че това поле е отметнато, не може да се приеме за изрично заявено съгласие.

Повече подробности по темата четете тук.

Ново тълкувателно дело: може ли да бъдат атакувани безсрочно договорите на незапретени психичноболни

Нищожен или унищожаем е договорът, сключен от човек, който трайно не разбира и не може да ръководи действията си, но не е поставен под запрещение. На този въпрос ще отговарят Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в образуваното днес тълкувателно дело № 5 от 2020 г.

Точната формулировка на въпроса по него гласи: За приложението на чл. 26, ал. 2 пр. 2 и чл. 31, ал. 1 от ЗЗД – нищожен поради липса на съгласие или унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си?”.

Той се отнася до немалко хора, страдащи от сериозни психични заболявания, които лесно стават жертви на измами, но не са поставени под запрещение и формално законът ги приема за дееспособни. Според преобладаващата съдебна практика в момента сключените от тях договори са унищожаеми и това означава, че може да бъдат оспорени в тригодишен срок от сключването им.

В началото на годината обаче състав на ВКС, председателстван лично от шефката на Гражданската колегия Светла Димитрова (и с членове Геника Михайлова и Даниела Стоянова), възприе съвсем друг подход и ги обяви за нищожни, което означава, че няма срок за атакуването им в съда.

В това решение Димитрова, Михайлова и Стоянова преосмислиха критериите за това кога един договор е нищожен и кога унищожаем поради липса на воля при сключването му (повече за него виж тук). Още тогава и те констатираха противоречия в практиката на ВКС, но не предложиха образуване на тълкувателно дело, тъй като към онзи момент имаше колизия от една страна между решения по чл. 290 ГПК и от друга с решение по чл. 218а от стария ГПК. Тяхното решение обаче отвори пътя Гражданската и Търговската колегии да излязат със задължително тълкуване, защото вече има противоречия между решения на ВКС по чл. 290 ГПК.

Повече подробности по темата четете тук.

Ако европеец откаже лечение в страната си заради религията си, тя може да не поеме разноските му в друга държава на ЕС

Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург реши любопитен казус от Латвия с последовател на „Свидетели на Йехова“.

На сина на жалбоподателя по делото трябвало да бъде направена сърдечна операция, за която обаче в Латвия е задължително кръвопреливането. Бащата бил против, защото е „Свидетел на  Йехова“ и искал от Националната здравна служба на Латвия да издаде разрешение, позволяващо на сина му да се оперира в Полша, където това можело да стане и без кръвопреливане. При такова разрешение обаче собствената държава поема разноските и искането на бащата било отхвърлено от здравната служба, а след това и на две съдебни инстанции.

Междувременно на сина била направена сърдечната операция в Полша без кръвопреливане.

Върховният съд на Латвия обаче бил сезиран с искане да установи дали латвийските здравни служби са могли да откажат издаването на формуляра, позволяващ това поемане на разходите въз основа изключително на медицински критерии, или са били длъжни да вземат предвид и религиозните вярвания на бащата.

Съдът в Латвия отправил два преюдициални въпроса до СЕС за тълкуването на регламента на европейския парламент, който определя условията за предоставянето на такива разрешения, както и на директивата, която се отнася до признаването и поемането на разходите за лечение.

Съдът на ЕС реши, че регламентът допуска в случая Латвия да откаже разрешение, когато тя самата предлага ефикасно лечение, но използваният метод е в разрез с религиозните вярвания на осигурения пациент. Съдът подчертава, че отказът да се предостави предварителното разрешение въвежда разлика в третирането, която се основава непряко на религията или религиозните вярвания. Това е така, защото в единия случай, разходите за лечение в Латвия се поемат от държавата, а в другия, тя не плаща, тъй като пациентът е избрал да се лекува в друга страна от ЕС само заради религията си.

„Такава разлика в третирането е обоснована, ако се основава на обективен и разумен критерий и е пропорционална на преследваната цел. Съдът преценява, че случаят е такъв“, посочва обаче СЕС.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС разясни как се доказва своене на съсобствен фамилен имот

Как близки роднини, които владеят различни обекти в съсобствен имот – например етажи от къща или кооперация, без противопоставянето на другия собственик, доказват своенето им, за да ги придобият по давност. Разяснения по този въпрос даде състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс за развитие на правото (пълния текст на решението виж тук).

Пред върховните съдии Дияна Ценева (председател на състава), Бонка Дечева (докладчик) и Ваня Атанасова е бил поставен следният въпрос: „Когато близки роднини и сънаследници (съсобственици) живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици?“.

Повод за него е делото между жена и съпругата и децата на покойния ѝ брат. Първите две инстанции – софийските районен и градски съд, допускат делба на апартамент в столицата между тях, тя обжалва и делото стига до ВКС.

Повече подробности по темата четете тук.

С решение-тест за парламента: КС премахна забраната за обжалване на общи устройствени планове

Народното събрание за първи път ще трябва да изпълни тълкувателното решение, с което беше задължено да уреди правните последици от прилагането на противоконституционен закон

Конституционният съд (КС) премахна необжалваемостта на общите устройствени планове. Той обяви за противоконституционен чл. 215, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). За противоречаща на основния закон беше обявена и нормата на чл. 208, ал. 1 от ЗУТ в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години“.

Решението (пълния му текст виж тук) е прието с 11 гласа, а Гроздан Илиев е останал на особено мнение.

Важността му обаче надхвърля значимостта на предходните случаи, в които КС е обявявал за противоконституционни дадени разпоредби. Причината за това е, че днешното решение е първото „отменително“ след като на 28 април 2020 г. КС излезе с тълкувателно решение по дело №5/2019 г. (пълния му текст виж тук).

С него той въздигна на конституционно ниво задължението на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на обявен за противоконституционен закон (доктрината приема, че тълкувателните решения на КС на практика се превръщат в част от конституционния текст). До постановяването на тълкувателното решение на КС то съществуваше само като норма в Закона за КС и тя често биваше пренебрегвана от народните представители. Срокът, в който парламентът трябва да уреди последиците, е уреден в правилника на парламента и е до два месеца от влизането в сила на решението на КС (чл. 81, ал. 4 от правилника).

Повече подробности по темата четете тук.

 

Парадоксът шофирането на кола без регистрация да е и престъпление, и нарушение стигна до Люксембург

С ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ НА СЪДА В ЛУКОВИТ

От няколко години в българското законодателство съществува един парадокс – шофирането на кола, която не е регистрирана, е и престъпление, и нарушение. Разлика в двете деяния – в Наказателния кодекс (НК) и в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), няма. Няма и критерии, по които административният орган, прокурорът или съдът да степенуват обществената опасност, за да могат обективно да квалифицират всеки конкретен случай като нарушение или престъпление.

В опит за разрешаване на това положение Районният съд в Луковит отправи преюдициално запитване (пълния му текст виж тук) до Съда на Европейския съюз (СЕС).

Стъпвайки на принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието, съдия Владислава Цариградска поставя въпроса:  Допуска ли правото на ЕС национална правна уредба, която за едно и също деяние, предвижда едновременно административна и наказателна отговорност, без да има критерии, които да позволяват обективно степенуване на обществената опасност? 

Повече подробности по темата четете тук.

Наказателната колегия на ВКС образува тълкувателно дело за лихварството

Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, представлява ли банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение, осъществява ли състава на престъпление по чл. 252, ал. 1 НК? 

На този въпрос ще отговори Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в първото си за годината тълкувателно дело.

То е образувано по искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). Преди няколко месеца адвокатурата настоя ВКС да преосмисли с тълкувателно решение практиката си да квалифицира като незаконна банкова дейност предоставянето на кредити по занятие със собствени пари, които не са от влогонабиране или от друг публичен ресурс. Според ВАдС тя е неправилна, а освен това съветът се е натъкнал и на противоречия.

Тълкувателното дело е за основния текст от Наказателния кодекс (НК), по който се преследва т.нар. лихварство. Според чл. 252, ал. 1 от НК, който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, предоставя платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото.

Според масовата практика на ВКС системното отпускане на кредити срещу лихва е банково кредитиране и е под разрешителен режим. Престъплението пък е налице, когато заем срещу уговорена лихва се отпуска системно – поне три пъти, а за дейността няма издадено разрешение. Такова разрешение обаче физическо лице поначало няма как да получи, а масовите дела за „лихварство“ са именно срещу отделни физически извършители.

Повече подробности по темата четете тук.

Съдът по местоживеене групира наказанията, когато една от присъдите на българин е в друга страна от ЕС

Когато българин е осъден и в България, и в друга страна от Европейския съюз (ЕС), компетентен да групира наказанията е съдът по местоживеене. Това определи Върховният касационен съд (ВКС) след повдигнат спор за подсъдност от Софийския градски съд (СГС) (пълния текст на определението виж тук).

До казуса се стигна, след като осъденият във Видин и в Чехия Васил Славов е поискал да бъдат групирани наказанията му по двете присъди. С едната през 2017 г. Районен съд-Видин е осъдил Славов на година затвор за шофиране след употреба на алкохол, а другата е от 2019 г. и с нея окръжният съд в Пилзен (Чехия) е осъдил българина на две години затвор за грабеж на жена.

В края на миналата година СГС е приел за изпълнение присъдата на чешкия съд и заради това РС-Видин е преценил, че пак градският съд е компетентен да извърши кумулацията по двете присъди. Видинският съд се позова на чл. 39, ал.1 от НПК, според който групирането на наказания по присъди от различни съдилища се извършва от съда, който е постановил последната. Тълкуването на РС-Видин е, че след като СГС е приел за изпълнение присъдата от Чехия, той се явява последният, постановил присъда на осъдения.

Така делото стигна до СГС, където обаче съдия Мирослава Тодорова повдигна спор за подсъдност (пълния текст на разпореждането ѝ виж тук), като записа в разпореждането си, че видинският съд е смесил два несъвместими правни института – този, свързан с признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд (по Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС) и този по съобразяването на последиците от такава присъда (по Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС).

Повече подробности по казуса четете тук.

КС: Неправилната съдебна практика не е основание за „отмяна“ на закон

Конституционният съд (КС) единодушно отхвърли искането на 63-има депутати от опозицията и на състав на Върховния административен съд за отмяна на разпоредба за несъвместимостта на кметовете (пълния текст на решението виж тук).

Става дума за чл. 42, ал. 1, т. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), която предвижда, че пълномощията на кметовете се прекратяват предсрочно при неизпълнение на задължението им в едномесечен срок от полагането на клетвата да предприемат необходимите действия за прекратяване на търговската си дейност или за освобождаването им от длъжност във фирма, като след това трябва да уведомят писмено за това председателя на общинския съвет и избирателната комисия.

И депутатите, и върховните съдии виждаха проблем в разпоредбата, защото според тях в нея е заложен „задължителен автоматизъм“, който не дава възможност да се преценят обстоятелствата и причините, довели до това положилият клетва кмет да не е изпълнил задълженията си да се „освободи“ от бизнеса си. Поводът народните представители да я атакуват в КС беше предсрочното прекратяване на мандата на кмета на Благоевград Румен Томов.

В решението си КС обаче заявява, че всъщност законът не предвижда подобен автоматизъм, а напротив той задължава първо общинската избирателна комисия, а след това и съда да извършат преценка на всички обстоятелства.

И показва на ОИК и на съда, че ако не са го правили, а са подхождали формално, не са действали законосъобразно.

На практика в решението си КС казва как трябва да се разбира и прилага, уредената в ЗМСМА процедура за установяване на несъвместимост на кмет, която може да завърши с предсрочното прекратяване на мандата му.

Повече подробности по темата четете тук.