Архив на ‘Задължително тълкуване’

Платени мобилни услуги, за които потребителите не са информирани, са агресивна търговска практика

Пускането на пазара на SIM-карти, в които предварително са въведени и активирани настройки за платени услуги, когато потребителите не са били предварително информирани за това, представлява агресивна нелоялна търговска практика. Това е тълкувателното решение на Съдът на Европейския съюз по отправено преюдициално запитване.

Казусът

През 2012 г. Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (италианският орган за защита на конкуренцията и пазара „AGCM“) налага санкции на дружествата Wind Telecomunicazioni (понастоящем Wind Tre) и Vodafone Omnitel (понастоящем Vodafone Italia), тъй като търгуват SIM-карти (Subscriber Identity Module), в които предварително са въведени и активирани някои настройки за услуги за сърфиране в интернет и гласова поща, за които на ползвателя се фактурират разходи за използване, в случай че той не поиска изрично тяхното деактивиране. AGCM упреква двете дружества, че не са информирали предварително и по подходящ начин потребителите за обстоятелството, че тези настройки за услуги са предварително въведени и активирани, както и за това, че са платени. Услугата за сърфиране в интернет е можела дори да доведе до осъществяване на връзки без знанието на ползвателя, по-специално чрез приложения, наречени „always on“ (винаги активни).

Решението

Със своето решение Съдът отбелязва, че искането за услуга трябва да се изразява в свободен избор на потребителя. При положение обаче, че потребителят не е бил уведомен както за себестойността на разглежданите услуги, така и за предварително въведените и активираните настройки за тях в закупената от него SIM-карта (което следва да се провери от националната юрисдикция), не може да се приеме, че той свободно е избрал доставката на такива услуги. В това отношение е без значение фактът, че използването на услугите в някои случаи може да изисква съзнателно действие от страна на потребителя. Също така е без значение, че потребителят е имал възможност да поиска деактивирането или сам да деактивира тези услуги, тъй като не е бил информиран предварително за тяхното съществуване.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС разясни кога държавата отговаря за вреди от незаконно подслушване

Кога държавата отговаря за неимуществени вреди, причинени от незаконно подслушване? Срещу кого може да бъдат предявявани исковете? Каква е доказателствената сила на решението на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС), с което е установено незаконосъобразното им прилагане? От кога започва да тече давността за предявяване на иска за обезщетение?

Отговор на всички тези въпроси дава Върховният касационен съд (ВКС) в решение, постановено по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), по казуса на бивш митничар. Той на практика е първият, чийто единствен предмет са вредите от незаконно подслушване. Така и ВКС за първи път коментира специално въпросите, които се поставят във връзка с обезщетяването на моралните вреди от незаконно използване на СРС.

В решението си ВКС подчертава, че правата и свободите на гражданина са засегнати и той търпи вреди от самото разрешаване на СРС, а последващото им използване и начинът, по който е осъществено, имат значение само за размера на вредите и съответно на обезщетението.

И подчертава: Държавата отговаря за вредите от незаконосъобразно използване на специалните разузнавателни средства не само когато те са прилагани без разрешение от компетентния орган, но и когато такова разрешение е издадено“.

Повече подробности по казуса четете тук.

КПКОНПИ отне собственост на стойност 797 150 лева от варненска „фараонка“

КПКОНПИ отне имущество за 797 150 лв. на блондинката с най-дълга коса

Ивелина Леонидова 

С решение на Варненския апелативен съд Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) отне собственост от Ивелина Леонидова на стойност 797 150 лева, съобщиха от Комисията.

Производството срещу нея е започнало след повдигнато обвинение за извършена измама в особено големи размери, свързана със строеж на недвижими имоти.

Основна част от отнетото имущество представлява сграда в гр. Варна, която е в незавършен груб строеж и съдържа седем апартамента и три магазина. От Леонидова се конфискуват и лек автомобил и парични суми.

Леонидова е известна с титлата си „блондинката с най-дълга коса“, с която се сдобива през 2008 година. Според публикация на в-к „Труд“ от ноември 2017 година, Ивелина Леонидова, освен известна в т.нар. „хай лайф среди“ е добила голяма популярност и като ръководителка на голяма строителна пирамида, чрез която десетки хора са били измамени.

Повече подробности по темата четете в „Правен свят“.

КС обявява, че Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията

Конституционният съд (КС) се произнесе, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие не съответства на българския основен закон.

Решението е взето с 8 гласа, а 4-ма са подписали с „особено мнение“.

Без възражения са Борис Велчев, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Кети Маркова, Мариана Карагьозова-Финкова, Стефка Стоева, Таня Райковска и Цанка Цанкова. С „особено мнение“ са подписали съдиите Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров.

„В Конвенцията  чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент“, пише КС.

Той посочва, че Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията“, заявява КС.

В решението се казва още, че традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност – т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. „Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност“, се казва в решението.

Повече подробности по темата четете тук.

Практика на Съда на ЕС в Люксембург

Решение на Съда по дело C-210/16

Администраторът на фен страница във Facebook отговаря като администратор на данни съвместно с Facebook за обработката на данните на посетителите на своята страница

Понятието „право на лични отношения“ включва правото на лични отношения на дядото и бабата с техните внуци

Правото на обезщетение при голямо закъснение на полет се прилага и за директно свързани полети до трета държава с междинно кацане извън територията на ЕС

За това, че е забавила изпълнението на правото на Съюза в областта на събирането и пречистването на градските отпадъчни води, Италия е осъдена да заплати еднокатно платима сума от 25 милиона евро и имуществена санкция в размер на над 30 милиона евро за всяко шестмесечие забава

Съдът потвърждава, че обредните кланета без зашеметяване могат да се извършват единствено в одобрени кланици

Понятието „съпруг“ по смисъла на разпоредбите на правото на Съюза за свободното пребиваване на гражданите на Съюза и членовете на техните семейства обхваща съпрузите от един и същ пол

Не цялата информация, съдържаща се в преписката на орган за финансов надзор, непременно е поверителна

Лице, което е променило пола си, не може да бъде задължено да унищожи брака си, сключен преди тази промяна, за да може да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на предвидената възраст за лица от придобития от него пол

Генералният адвокат Bot предлага на Съда да постанови, че само защото работникът не е поискал да ползва отпуска си не може автоматично да доведе до загуба на правото на финансово обезщетение за неползван отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение

Генералният адвокат Campos Sanchez-Bordona предлага на Съда да обяви, че сам по себе си фактът, че потребителят не е уведомен за предварително въведени услуги за гласова поща и достъп до интернет в SIM карта, предназначена за въвеждане в интелигентни телефони, не представлява нелоялна или агресивна търговска практика, когато потребителят е бил предварително информиран за условията и реда на достъп и цената на посочените услуги

ВАС: давността на всички глоби е 2 години

Глобата, наложена като административното наказание, не се събира, ако са изтекли две години от налагането й. Това става ясно от тълкувателно решение  № 2 от 2017 г. по доклад на съдия Аглика Адамова от ВАС, пише „Де Факто“.

Решението е взето от Общо събрание на съдиите от I и II колегии на ВАС в съдебно заседание. С него се слага край на противоречивата съдебна практика, според която  едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е  2-годишна (чл. 82, ал. 1, б. “а“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),  а други прилагат 5-годишна давност (по чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Глобата, като вид административно наказание, предполага срочност на изпълнението, за да се реализира своевременно административно-наказателната отговорност и да има превантивен ефект. Именно това предполага и по-кратките давностни срокове за  изпълнението на административното наказание. Да се приеме, че в полза на фиска трябва да се прилагат удължени срокове за изпълнение на публичните задължения, би било предпоставка за възникване на административен произвол.  Това са част от множеството аргументи на съдиите, изтъкнати в тълкувателното решение.

Тълкувателното дело бе образувано по искане на председателя на Върховния административен съд до Общото събрание на колегиите на ВАС с  въпроса: „Кой давностен срок се прилага при изпълнение на административното наказание „глоба“ след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН – този по чл. 171 ДОПК или този по чл. 82, ал. 1, б.“а“ ЗАНН ?“

Искането е обосновано с  противоречива практика между административните съдилища по въпроса.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавите в ЕС трябва да признават правото на пребиваване на съпрузи и от еднополови бракове

Държавите в Европейския съюз (ЕС) могат и да не признават еднополовите бракове, но по отношение на правото на пребиваване трябва да ги зачитат, защото в противен случай ще накърнят правата на свой гражданин.

Това става ясно от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по делото, което румънецът А. К. води в родината си, която отказва постоянно пребиваване на съпруга му от САЩ Р. Х.

К. и Х. живеели 4 години в САЩ, а през 2010 г. сключили брак в Брюксел. След две години К. и съпругът му поискали от румънските власти да им издадат необходимите документи, които да позволят на семейството да работи и пребивава постоянно в Румъния. Искането им било основано на Директивата за упражняването на свободата на движение. Тя позволява на всеки съпруг на гражданин на ЕС да се присъедини към него в собствената му страна. Властите в Румъния обаче отказали статут на постоянно пребиваващ на Х. с мотив, че той не може да бъде квалифициран в Румъния като „съпруг“ на гражданин на ЕС, тъй като Румъния не признава еднополовите бракове.

Двамата продължили борбата за признаване и казусът стигнал до Конституционния съд (КС) на Румъния, който бил сезиран с възражение за противоконституционност. КС на Румъния отправил въпрос до Съда на ЕС дали на Х. трябва да се предостави право на постоянно пребиваване в Румъния.

Повече подробности по темата четете тук.

Понятието „право на лични отношения“ включва правото на лични отношения на дядото и бабата с техните внуци

Г-жа Н. В., българска гражданка, е баба по майчина линия на родено през 2002 г. непълнолетно дете. След развода на родителите му обичайното местопребиваване на детето е в Гърция, където живее баща му, гръцки гражданин. Бабата иска да има право на лични отношения с детето. Тъй като не ѝ е възможно да поддържа пълноценен контакт с внука си и безуспешно е търсила съдействие от гръцките органи, г-жа Вълчева иска от български съд да определи режима на лични отношения между нея и внука ѝ. Тя иска да го вижда редовно един уикенд месечно, както и той да ѝ гостува два пъти годишно две или три седмици през ваканциите си.

Българските първоинстанционен съд и въззивен съд отхвърлят искането поради липса на компетентност с мотива, че регламент на Съюза (Регламент Брюксел ІІа)1 предвижда компетентността на съдилищата на държавата членка, в която е обичайното местопребиваване на детето (в случая това са гръцките съдилища).

Сезираният като последна инстанция Върховен касационен съд (България) счита, че за да се определи компетентният съд, е важно да се установи дали Регламент Брюксел ІІа се прилага към правото на лични отношения с дядото и бабата.

В решението си Съдът на ЕС констатира преди всичко, че понятието „право на лични отношения“ по смисъла на Регламент Брюксел ІІа трябва да се тълкува самостоятелно.

След като припомня, че този регламент обхваща всички решения относно родителската отговорност и че правото на лични отношения се счита за приоритет, Съдът отбелязва, че законодателят на Съюза е избрал да не ограничава броя на лицата, които могат да упражняват родителската отговорност или да се ползват от право на лични отношения.

Така, според Съда, понятието „право на лични отношения“ се отнася не само до правото на лични отношения на родителите с тяхното дете, но и на други лица, с които е важно това дете да поддържа лични отношения, по-специално със своите дядо и баба.

Съдът уточнява също така, че за да се избегне приемането на конфликтни мерки от различните съдилища и с оглед на най-добрия интерес на детето, е необходимо един и същи съд да се произнася по правата на лични отношения и по принцип това е съдът по обичайното пребиваване на детето.

Върховните съдии предлагат промяна в закона, с която да се регламентира, че първоинстанционният, а не въззивният съд контролира редовността на оттеглянето на жалбата и протеста

Четири важни въпроса за влизането в сила на присъдите и решенията, които от години занимават практиката, получиха отговор в тълкувателно решение на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) по дело № 5 от 2017 г.

Един от тях е кога влиза в сила присъда (решение), когато с нея са осъдени или оправдани няколко подсъдими, за няколко деяния и съдебният акт е обжалван или протестиран частично – само по отношение на част от дейците и/или на част от деянията.

Отговорът на ВКС е – присъдата или решението във всички части и за всички подсъдими влизат в сила с постановяване на акта на въззивната инстанция, когато този акт е окончателен, а ако подлежи на обжалване – с постановяване на решението на касационната инстанция.

„Съдебният акт влиза в сила, когато средствата за неговото обжалване са изчерпани и когато процесуалните възможности за изменение или отмяна на акта – изцяло или частично, вече не съществуват. Окончателното произнасяне по жалбата или протеста определя момента на влизане в сила и в хипотезата на частично обжалване на съдебния акт“, посочва ВКС.

В решението се казва още, че когато въззивният акт е обжалван само по отношение на гражданския иск, в частта за наказателната отговорност той влиза в сила след изтичане на срока на обжалването му.

Повече подробности по темата четете тук.

ВСС одобри пакет от промени в съдебния закон

Пакет от предложения за промени на Закона за съдебната власт ще бъде изпратен на Министерството на правосъдието от Висшия съдебен съвет. Те са свързани с прецизиране на текстове, свързани с конкурсните процедури и атестирането, за командироването, за уеднаквяване на сроковете за обжалване на решения, свързани с конкурсите и др.

Темата беше поставена за обсъждане от Комисията по правни въпроси на съвета. Тя е обобщила становищата на органите на съдебната власт по предложения за изменения в ЗСВ, направени от комисиите за атестирането и конкурсите към двете колегии (какви са предложенията и становищата – четете тук).

Архив