Архив на ‘Задължително тълкуване’

Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен в изрично определени от закона случаи, смятат върховните съдии

С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 16 януари 2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2018 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че съдиите по вписванията не са длъжни да проверяват данните за собственост в договорите за аренда. „Материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието„, пише в решението на върховните съдии.

Тълкувателното дело е образувано поради противоречиво разрешаване от ВКС на въпроса: „Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието, сключени след изменението на нормата?“

Разпоредба на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) гласи: „Договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Упълномощаването трябва да бъде с нотариално заверено изрично пълномощно. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.“

Върховните съдии постановяват, че  провеждането на законодателната инициатива за минимализиране на опасността от злоупотреби от страна на съсобственик с миноритарен дял е завършено с въвеждането на правило, аналогично с това по чл. 586, ал. 1 от ГПК, при сключване на договор за аренда в приетия след образуване на настоящото тълкувателно дело Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ бр. 42/2018 г., в сила от 22.05.2018 г.). С § 11 от Преходните и заключителни разпоредби е изменен чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ, като на нотариуса изрично е възложено извършването на проверка за спазване на изискванията на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ в хода на нотариалното производство по удостоверяване на подписите на страните по договора за аренда.

Повече подробности по темата четете тук.

От 1 януари максималният осигурителен праг се увеличава с 400 лв. и става 3000 лв.

Регистрираните по ДДС търговци имат време до март 2019 г. да пренастроят или да сменят касовите си апарати. За нерегистрираните по ДДС срокът остава юни 2019 г., а за ползващите интегрирани автоматизирани системи за продажби, като например хотели – краят на 2019 г.

 29 март 2019 е срокът за онлайн магазините да се регистрират към НАП.

От 10 януари НАП започва приемането на декларациите за доходите на физическите лица, получени през 2018 г. Срокът за ползване на 5% отстъпка за деклариране по електронен път и плащане през 2019 година все още е 31 януари, а през следващата година ще бъде удължен до 31 март. За неползващите облекчението декларациите се приемат до 30 април.

Нови правила за изчисляване на данъка върху автомобилите, като във формулата вече ще има и екокомпонент.

Премахва се и облекчението за такса смет, когато жилището е посочено като основно, но собствениците му декларират, че не ползват имота, за да не плащат висока такса битови отпадъци. Когато повече от едно жилище е декларирано като основно, данъчното облекчение също ще отпадне.

След приемането на мащабните промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) 15 от общо 156 изменения бяха оспорени пред Конституционния съд (КС) от президента Румен Радев, 53-ма депутати от левицата и омбудсмана Мая Манолова. Конституционният съд събра исканията им в едно дело и покани десетки институции, организации и представители на правната наука да дадат становища.

Сред тях е Асоциацията на българските административни съдии (АБАС), чиито членове са най-близо до административното право и процес и живеят с проблемите им.

В становището си до КС от асоциацията задълбочено и в детайли коментират всеки пункт от искането на президента и заявяват, че нито една от оспорените от него разпоредби не противоречи на Конституцията.

Повече подробности по темата четете тук.

Дни, след като отговори на 9 въпроса, свързани с производството по несъстоятелност, Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) образува ново тълкувателно дело с други три въпроса. Те бяха поставени през октомври от Висшия адвокатски съвет.

От адвокатурата предложиха те да бъдат присъединени към дело №1/2017 г., но Общото събрание на Търговската колегия единодушно е приело, че то трябва да приключи по въпросите, за които е образувано. Решението по него беше обявено миналата седмица.

Така за новите питания е образувано ново дело № 2/2018 г. на колегията. За докладчик e определена Костадинка Недкова, а в комисията, която ще изготви проекта на тълкувателното решение, влизат и Вероника Николова и Николай Марков.

Два от въпросите, по които ще се произнесе Търговската колегия, възникват, когато производството по несъстоятелност се прекратява, тъй като наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски по делото.

Висшият адвокатски съвет е установил, че в самия ВКС съставите застъпват различни позиции за това дали в тази хипотеза непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват или не. Част от върховните съдии приемат, че тези вземания и права се погасяват и когато производството е било прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ.

Други обаче са на обратната позиция, като от адвокатурата цитират решение на състав от Гражданската колегия на ВКС. Според членовете му прекратяването на производството по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ няма погасителен ефект за неупражнените права и непредявените вземания.

Повече подробности по темата четете тук.

В новия 102 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. и Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г.

От следващата година се вдига минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 510 лв. на 560 лв., както и за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 350 лв. на 400 лв. От 2600 лв. на 3000 лв. става максималният осигурителен доход.

Не се променя периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, както и размерът на обезщетението за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст – 380 лв. И догодина остава възможността майките, които имат право да ползват отпуск при бременност и раждане до навършване на една година на детето, но се върнат на работа по-рано, да получават обезщетение от ДОО в размер 50 на сто от полагащото им се обезщетение при бременност и раждане.

Запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица от 9,00 лв., и максималният – 74,29 лв.

От 1 юли 2019 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2018 г. включително, се увеличават с 5,7 на сто, като повишението отчита и новата „тежест“ на година осигурителен стаж. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии от началото на следващата година до 30 юни 2019 г. се запазва на 910 лв., а от 1 юли таванът става 1200 лв. Мярката се прилага за всички пенсии, без оглед на момента на отпускането им.

Съгласно Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2019 г. остава 8 на сто. С преходните и заключителните разпоредби на закона се изменят Законът за здравето, Законът за лечебните заведения, Законът за здравното осигуряване, Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина и др.

След измененията държавата и здравните институции ще концентрират повече власт и контрол над здравната система – създава се мегаагенция за медицински надзор – Изпълнителната агенция „Медицински одит“ и Изпълнителната агенция по трансплантация се преобразуват чрез сливане в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, считано от 1 април 2019 г.

Ще се ограничи разкриването на нови болници и възможността лекарите да практикуват на няколко места. Ще бъдат наложени строги рестрикции за начините на лечение и плащане за лекарства и медицински дейности. В срок до 31 март 2019 г. се закрива Център „Фонд за лечение на деца“ и функциите му, заедно с тези на комисията за лечение в чужбина, ще преминат към здравната каса.

Промените задължават Националната експертна лекарска комисия да създаде и поддържа информационна база данни за всички лица, преминали през ТЕЛК/НЕЛК за установяване на трайно намалена работоспособност, вид и степен на увреждане. Планирани са задължителни съдържания на медицинските стандарти и на правилата за добра медицинска практика, а ако съсловните организации не ги приемат, да ги изготви Агенцията за медицински надзор. Премахват се националните консултанти, а по въпросите на специалността ще се произнася специален борд.

Обнародван е нов Правилник за прилагане на Закона за филмовата индустрия, който влиза в сила от 5.12.2018 г. Целта е да се регулират въпросите, свързани с процедурите по предоставяне на държавна помощ в областта на филмовата индустрия, дейностите на консултативно-експертните органи по чл. 8 от Закона за филмовата индустрия (като задължителни участници в тази процедура), както и други въпроси, свързани с процесите на производство, разпространение, фестивали и показ на филми.

Прекратяването на наказателното производство е абсолютна процесуална пречка да се води дело за отнемане на незаконно придобито имущество. Това заяви Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в тълкувателно решение по дело №4/2016 г., което е подписано с особено мнение от 11 съдии. То касае само делата по отменения тази година Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) от 2012 г.

Тълкуването, направено от върховните съдии, не се отнася до изрично записаните в закона изключения, които предвиждат, че проверката на имуществото продължава и след като наказателното производство е прекратено поради последвала амнистия, изтекла давност, невменяемост и смърт на дееца, или когато е допуснат трансфер на делото в друга държава.

У нас вече действа нов нормативен акт, който регламентира т. нар. гражданска конфискация – Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Освен, че изначално неговите разпоредби не са предмет на тълкувателното дело, тъй като то беше образувано две години преди приемането му, тълкувателното решение  не може да бъде приложено и по аналогия към делата, образувани по него. Причината е, че в ЗПКОНПИ съществува разпоредба (чл. 108, ал. 4), която липсва в стария закон и която изрично регламентира, че: „Проверката по тази глава започва и продължава независимо от спирането или прекратяването на наказателното производство“.

Тълкуването на ВКС не се отнася и до най-стария закон за конфискацията, който беше отменен през 2012 г. и изискваше влязла в сила осъдителна присъда, за да се пристъпи към отнемане на имуществото. Така потенциално засегнати от тълкувателното решение ще са 315 дела за конфискация, образувани от 2012 г. до 2018 г.

Повече подробности по темата четете тук.

Девет въпроса, свързани с производството по несъстоятелност, по които беше натрупана противоречива практика през годините, получиха отговор от Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). В тълкувателно решение по дело №1/2017 г. върховните съдии дадоха разрешения на проблеми в правоприлагането за различните фази на процедурата по фалит – от откриването ѝ през събранията на кредиторите до самия ѝ финал с осребряването на имуществото.

Първият ъпрос е свързан с откриването на производството по несъстоятелност по молба на кредитор и е дали при разглеждането на делото се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс (чл. 131-133) – които изискват да се даде едномесечен срок за отговор на исковата молба и как те се съчетават с кратките срокове, предвидени в Търговския закон (ТЗ) – разглеждане на молбата до 14 дни от подаването ѝ и решаване на делото за до три месеца.

ВКС дава следния окончателен отговор: „Процесуалният ред, по който се развива производството по молба по чл. 625 ТЗ, депозирана от кредитор, при подготовката ѝ за разглеждане в открито съдебно заседание, е редът, предвиден в специалните норми на чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ, а не редът, предвиден в общите норми на чл. 131 – 133 ГПК“.

Повече подробности по становището на ВКС по останалите въпроси ще намерите тук.

След година и половина „застой“ е възобновено едно от най-важните тълкувателни дела, по което върховните съдии трябва да определят реда, по който гражданите и бизнеса могат да съдят държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС.  Става въпрос за съвместното тълкувателно дело №2/2015 г. на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд и на двете колегии на Върховния административен съд. След като беше спряно през март 2017 г.,  по него вече е насрочено заседание на 31 януари 2019 г.

Въпросите, на които трябва да даде отговор тълкувателното дело, са:

Кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС, с която се търси реализиране на отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС?

Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС?

Иначе казано, дали тези дела трябва да се гледат от гражданските или административните съдилища и по кой ред – на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Повече подробности по темата четете тук.

Две от общо 15-те разпоредби в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), които бяха атакувани в Конституционния съд, противоречат на основния закон. Това становище застъпва пред КС главният прокурор Сотир Цацаров.

След приемането на мащабните изменения в АПК 15 от общо 156 изменения бяха оспорени пред КС от президента Румен Радев, 53-ма депутати от левицата и омбудсмана Мая Манолова. Конституционният съд събра исканията им в едно дело и покани десетки институции, организации и представители на правната наука да дадат становища. Един от тях е главният прокурор.

В становището си до КС Сотир Цацаров не споделя повечето твърдения за противоречие на новите разпоредби в АПК с основния закон и излага подробни аргументи. Но заявява, че новите правила за това кога касационната инстанция разглежда делото в открито или закрито заседание, както и за това към кой момент се преценява законосъобразността на общите административни актове, противоречат на Конституцията.

Повече подробности по темата четете тук.

Работникът не губи автоматично придобито право на платен отпуск, защото не е поискал да го ползва. Това постанови Съдът на Европейския съюз в решение по преюдициално запитване от Германия.

Съдът обаче заявява, че ако работодателят докаже, че съзнателно и като е бил напълно наясно с евентуалните последици от това, служителят не е ползвал платения си годишен отпуск, след като му е била осигурена възможността да го направи, е допустимо той да загуби това свое право. А ако трудовото му правоотношение бъде прекратено, може и да не му бъде платено обезщетение за неизползвания отпуск.

„Всъщност, всяко тълкуване на правото на съюза, което може да насърчи работника съзнателно да не използва платения си годишен отпуск през съответните референтни периоди или периоди на допустимо прехвърляне, с цел да увеличи възнаграждението си при прекратяване на трудовото правоотношение, няма да е съвместимо с целите, които въвеждането на правото на платен годишен отпуск преследва“, заявява СЕС. И посочва, че тези цели са свързани по-специално с необходимостта да се гарантира, че работниците действително ползват почивка, за да се осигури ефикасна защита на тяхната безопасност и здраве. Съдът уточнява още, че изложените по-горе принципи са валидни независимо дали работодателят е от публичния, или от частния сектор.

Повече подробности по темата четете тук.