Архив на ‘Задължително тълкуване’

ВКС: Общината дължи обезщетение на пострадал пешеходец, движил се по заледена улица заради непочистени тротоари

Върховните съдии осъдиха местната власт в Пловдив да плати 20 000 лв. на жена, счупила си крака при падане в снежен коловоз

Общината дължи обезщетение на пешеходец, който е пострадал, докато по принуда се е движил по непочистена от сняг улица, защото тротоарът е бил заледен или зает от паркирани коли. Това постанови Върховният касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс и присъди компенсация от 20 000 лв. на жена от Пловдив, която преди две години си чупи крака, докато се опитва да се придвижи по ледените коловози на улица в града.

Пострадалата настоява общината в Пловдив да ѝ плати 25 000 лв. за болките и страданията, както и 2850 лв. за имуществените вреди, които е претърпяла за лечение и рехабилитация. Пловдивският апелативен съд (ПАС) обаче отхвърли иска ѝ .

Състав на ВКС с председател и докладчик Светла Цачева и членове Албена Бонева и Боян Цонев отмени решението му и освен, че присъди 20 000 лв. на пострадалата пешеходка, даде и принципно тълкувание на закона в отговора си на поставения по делото касационен въпрос: „Следва ли общината да носи отговорност за вреди, причинени при подхлъзване на пешеходец, движил се по непочистено от сняг и/или лед улично платно, вместо по също непочистен прилежащ тротоар?“. ВКС прие да разгледа казуса, тъй като установи, че има противоречия в практиката, а и разясненията му ще са от значение за развитието на правото.

Повече подробности по темата четете тук.

Изтекoха лични данни на милиони граждани и фирми

hacker-3342696_1920 (1)57 папки, съдържащи повече от хиляда файла с по над 1 млн. реда, съдържащи ЕГН, имена, адреси и дори доходи на физически лица и фирми, са разпратени от хакери на различни медии вчера. По първоначални данни във файловете се съдържат данни на повече от милион физически лица. Информацията за несанкциониран достъп до сървър на НАП, от който е изтеглена информацията беше потвърдена. Експерти подчертаха, че нивото на сигурност на държавните системи не е достатъчно високо.

Във връзка със законодателството за защита на личните данни и по-специално Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни, всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на Регламента, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди. Регламентът има за цел да допринесе за изграждането на пространство на свобода, сигурност и правосъдие и на икономически съюз. Защитата на личните данни е обвързана с икономически и социален напредък, „за укрепването и сближаването на икономиките в рамките на вътрешния пазар, както и за благосъстоянието на хората“.

При нарушение сигурността на данните, администраторът, освен, че е длъжен да уведоми Комисията за защита на личните данни, трябва да уведоми и субектите на данните за нарушението не по-късно от 7 дни от установяването му, когато има вероятност нарушението на сигурността на личните данни да доведе до висок риск за правата и свободите на субектите на данни. Въпреки че новината за изтеклите данни, намери място в почти всички медии, Регламентът въвежда задължение за администраторите на ясен и разбираем език да посочват описание на нарушението и най-малко информацията и мерките по чл. 67, ал. 3, т. 2, 3 и 4 от Закона за защита на личните данни. Това е информацията относно:

1. описание на нарушението на сигурността на личните данни, включително когато е възможно, категориите и приблизителния брой на засегнатите субекти на данни и категориите и приблизителния брой на засегнатите записи на лични данни;

2. името и координатите за връзка на длъжностното лице по защита на данните или на друго звено за контакт, от което може да се получи повече информация;

3. описание на евентуалните последици от нарушението на сигурността на личните данни;

4. описание на предприетите или предложените от администратора мерки за справяне с нарушението на сигурността на личните данни, включително по целесъобразност мерки за намаляване на евентуалните неблагоприятни последици.

Когато не е възможно информацията да се подаде едновременно, законът допуска тя да бъде подадена поетапно, за да се избегне ненужно забавяне. Администраторът е длъжен да документира всяко нарушение на сигурността на личните данни, като включва фактите, свързани с нарушението, последиците от него и предприетите действия за справяне с него. Трябва да бъдат взети мерки субектите на данни да са в еднаква степен ефективно информирани.

Отделно от тази отговорност, която носи администраторът, съгласно Регламентът компетентният надзорен орган трябва да гарантира, че мерките, които налага за защита на личните данни, в частност административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ за извършени нарушения на Регламента, във всеки конкретен случай да са ефективни, пропорционални и възпиращи. Повече информация четете тук.

5 милиарда долара глоба срещу Facebook

eye-3245902_1920След като през 2018 г. стана ясно, че компанията „Cambridge Analytica“ е достъпила неправомерно данните на десетки милиони Facebook потребители, започна разследване за нарушаване на законодателството за поверителност на данните. В резултат на разследването, преди два дни Федералната търговска комисия на САЩ наложи на социалната мрежа глоба в размер на 5 милиарда долара. Това е най-високата глоба, налагана на технологична компания и най-високата за нарушение във връзка със сигурността на данните, в историята на американския регулаторен орган. Повече четете тук.

Кредиторът може да предяви Павлов иск и срещу поръчител

Гражданската и Търговската колегии на ВКС отговориха на три въпроса, свързани с иска по чл. 135 ЗЗД

Кредиторът може да предяви Павлов иск и срещу поръчителя, а не само срещу главния длъжник. Това приеха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд в ново тълкувателно решение.

В него Гражданската и Търговската колегии анализират същността и характеристиките на иска по чл. 135 ЗЗД и на поръчителството.

Те припомнят, че Павловият иск е средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си или затруднява удовлетворението от него – т. е. накърнява „общото обезпечение на кредитора”. „Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие – увреждащата сделка – остава действителна за страните по нея (прехвърлител и приобретател), но се счита за недействителна (т.е. за нестанала) по отношение на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя, излагат основните характеристики на иска върховните съдии.

Досега в практиката имаше три становища. Според първото кредиторът няма как да предяви Павлов иск срещу поръчител, поради акцесорния характер и обезпечителната функция на поръчителството. Привържениците на това виждане изтъкваха, че под длъжник чл. 135 ЗЗД разбира само титуляра на главното задължение.

Второто становище, което възприе днес мнозинството във ВКС, е, че по отношение на поръчителя са допустими всички процесуални способи, които гарантират точно изпълнение на поетото задължение, в това число и Павлов иск.

Имаше и съдии, които казваха, че за да може срещу поръчителя да се проведе иск по чл. 135 от ЗЗД, той трябва да е придобил качество на длъжник – с издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу него.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 55 от 12.07.2019 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвана нова Наредба № 4 от 8 юли 2019 г. за финансово подпомагане на изграждането и обновяването на спортни обекти – държавна и общинска собственост. С новия акт се регламентира редът за финансово подпомагане на дейности в областта на изграждане и обновяване на спортни обекти – държавна и общинска собственост; поддръжката и развитието на спортната и материално-техническа база на държавните спортни училища, които включват строителство, преустройство, реконструкция и всички видове ремонт на държавните спортни училища и ползваните от тях спортни обекти и съоръжения – държавна и общинска собственост.

В наредбата са посочени и субектите, имащи право да кандидатстват с проекти за финансово подпомагане на гореописаните дейности, изискванията към съдържанието на проектите, сроковете и начина на подаването им, тяхното разглеждане и начин на финансово подпомагане на дейностите за изпълнението им, условията за тяхното отчитане и приемане, включително санкциите за неизпълнението им.

Обнародвана е Наредба за правилна и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане, филтрацията и помпите към плувните басейни – самостоятелни или прилежащи към места за настаняване, която дава ясно разписани правила за правилната и безопасната техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане, филтрацията и помпите към плувните басейни – самостоятелни или прилежащи към места за настаняване.

Басейните трябва да бъдат проверявани 2 пъти годишно – от 1 април до 1 май и от 30 септември до 31 октомври. Собственикът или лицата, стопанисващи плувните басейни, трябва да назначат тричленна комисия от експерти, която да извърши проверка на басейна. Задължение на собственика е също да съхранява досие на съоръжението, което съдържа проектната и техническа документация, информация за всички елементи на вграждане, филтрация и помпи към басейните, документацията за извършените ремонти, както и всички документи, издадени от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Публикувана е нова Наредба № 67 от 4 юли 2019 г. за реда за регистрация на застрахователните посредници по електронен път, с която се утвърждава с нормативен акт съществуващата система за регистрация по интернет на застрахователни агенти и режимът ще се разпростре върху новосъздадената категория посредници, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност.

По отношение регистрацията на застрахователните брокери се предвижда регламентирането на образец на формуляр за искане за регистрация по интернет. Попълването му ще става непосредствено на сайта на КФН в интернет. Формулярът ще може да се използва и при подаване на искане за регистрация на хартия. По отношение регистрацията на застрахователните агенти в КФН в практиката се прилага режим за регистрация по интернет. Преди да подаде искане за вписване на застрахователен агент в регистъра, застрахователят установява дали лицето отговаря на изискванията, установени за застрахователните агенти.

„Бритиш еъруейс“ с глоба в размер на 183 млн. паунда заради нарушение на GDPR

airplaneСлед като „Бритиш еъруейс“ стана жертва на хакерска атака, в резултат на която данните на 500 000 клиенти изтичат, надзорният орган по защита на данните на Великобритания обяви намерението си да й наложи глоба за нарушение на GDPR (Общ регламент относно защитата на данните) в размер на 183,39 милиона паунда, изчислени като процент от оборота на компанията за 2017 г.

Компрометираните данни са не само за детайли около пътувания, но и за дебитни карти, адреси и имена.

В резултат от разследването на инцидента, авиокомпанията е засилила мерките си за сигурност.

Повече информация по темата четете тук.

Съдът на ЕС с тълкуване на чл. 90 от Директивата за ДДС във връзка с прилагането на чл. 115 от ЗДДС по делото на „УниКредит Лизинг“ ЕАД срещу НАП

Предмет: Намаляване данъчната основа на данъка върху добавената стойност при разваляне на договор за финансов лизинг, изчислена с ревизионен акт като сума от всички дължими за целия срок на договора лизингови вноски, въпреки че ревизионният акт е влязъл в сила.

Съдът на Европейския съюз днес се произнесе по преюдициално запитване на България относно общата система на данъка върху добавената стойност. По дело C-242/18, образувано по преюдициално запитване на Върховен административен съд се даде тълкуване на чл. 90 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Запитването е отправено по повод на спор между „УниКредит Лизинг“ ЕАД и директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централното управление на Националната агенция за приходите (НАП), по повод отказа на НАП да допусне коригиране на размера на платения данък върху добавената стойност (ДДС) във връзка с неплатени месечни вноски по договор за финансов лизинг.

Съгласно договора за лизинг между страните, който е с опция за изкупуване, лизингодателят се задължава да закупи поземлен имот, посочен от лизингополучателя, да построи върху него сграда и да я предостави, заедно с имота, за ползване на лизингополучателя.
Договорът е срочен и предвижда, че лизингодателят може да го прекрати при неплащане от лизингополучателя на поне три лизингови вноски и да поиска плащане на обезщетение, равно на сумата от всички неплатени вноски до края на срока на лизинга.

След като лизингополучателят получава предмета на договора, лизингодателят издава фактура с начислен ДДС за първата лизингова вноска. С ревизионен акт българските данъчни органи установяват задължение за ДДС, изчислено върху данъчна основа, формирана от сбора на всички лизингови вноски, дължими за целия срок на договора, което впоследствие е прихванато.

Лизингодателят обаче продължава да издава фактури с начислен ДДС, въпреки че лизингополучателят спира да плаща дължимите вноски. Поради виновно неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, лизнгодатялят прекратява едностранно договора за финансов лизинг.
При тези обстоятелства лизингодателят иска от българската данъчна администрация възстановяване на начисления с ревизионен акт ДДС. Искането му обаче е отхвърлено. Лизингодатялят сезира Административен съд София-град с жалба, която съдът отхвърля. Съдебното решение е обжалвано пред Върховния административен съд като се поддържа, че Административен съд София-град е нарушил гарантираното с чл. 90 от Директивата за ДДС право на намаляване на данъчната основа по ДДС в случай на разваляне на договор.

С първия си въпрос ВАС иска от Съда на ЕС да установи дали чл. 90, пар. 1 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че при разваляне на договор за финансов лизинг се допуска намаляване на данъчната основа по ДДС, изчислена общо с ревизионен акт като сума от всички дължими за целия срок на договора лизингови вноски, въпреки че ревизионният акт е влязъл в сила и поради това представлява „стабилен административен акт“, установяващ данъчно задължение. Съдът приема, че издаването на ревизионен акт само по себе си не може да обоснове невъзможност за данъчнозадълженото лице впоследствие да предяви правото си на намаляване на данъчната основа по ДДС в случай на разваляне на договора.

С втория, третия и четвъртия въпрос, които са разгледани заедно, ВАС иска да установи дали чл. 90 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че в случая е налице „разваляне“ или „неплащане“, към което може да се приложи дерогацията от задължението да се намали данъчната основа по ДДС, предвидена в пар. 2 от разпоредбата. От една страна, при неплащане на част от дължимите по договор за финансов лизинг вноски за периода от спирането на плащанията до развалянето на договора, доколкото развалянето няма обратно действие, и от друга страна, при неплащане на обезщетение, което се дължи при предсрочно разваляне на договора и съответства на сумата от всички неплатени лизингови вноски до края на срока на договора.

Чл. 90, пар. 2 от Директивата за ДДС позволява на държавите членки, при пълно или частично неплащане на цената, да се отклонят от правилото, че са задължени да намаляват съответно данъчната основа всеки път, когато след сключването на сделка данъчнозадълженото лице не е получило отчасти или изцяло насрещната престация. Поради това съответното намаляване на данъчната основа по ДДС, в случай на разваляне, не би могло да се приложи към вземане, което е незасегнато от развалянето на договора за финансов лизинг.

Съдът приема, че в конкретния случай неплащането на част от дължимите вноски за периода преди развалянето на договора е случай на частично неплащане по смисъла на Директиватата за ДДС, в който съответната държава членка, може да използва възможността си да дерогира от задължението за намаляване на данъчната основа. Съдът констатира, че възможността за дерогация, която цели да преодолее несигурността, свързана със събирането на дължимите суми, не би могла да намери приложение в случай като този, без да се засяга възможността за увеличаване на данъчната основа, ако евентуално все пак се извърши плащане.

Съгласно Директивата за ДДС, на облагане с ДДС подлежат възмездната доставка на стоки и услуги, извършвана на територията на дадена държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество. Дължимата при предсрочно разваляне на договора сума трябва да се счита за неделима част от общата сума, която лизингополучателят се е задължил да плати за изпълнението от лизингодателя на договорните му задължения.
Обстоятелството, че българската данъчна администрация изчислява ДДС върху данъчна основа, равна на сумата от всички дължими лизингови вноски за целия срок на договора, потвърждава и че разглежданите суми представляват насрещната престация на самостоятелна престация, която може да бъде индивидуализирана.

Съдът приема и, че обезщетение за разваляне на договор трябва да се счита за възнаграждение по сделката, предмет на договора за финансов лизинг, което поради това подлежи на облагане с ДДС, респективно, при неплащане на вноските, съответстващи на сумата от всички неплатени лизингови вноски от развалянето на договора до изтичането на срока му, следва да се установи дали е налице „разваляне“ или „неплащане“ по смисъла на чл. 90, пар. 1 от Директивата за ДДС. Подобни суми могат да се считат за дължими, така че лизингодателят по принцип все още разполага с правото си на вземане и с възможност да го защити по съдебен ред.

Изводът на съда е, че по отношение на предвидената в член 90, параграф 2 от Директивата за ДДС възможност за дерогация, не би могла да намери приложение и за периода след развалянето на договора, без да се засяга възможността за увеличаване на данъчната основа, ако евентуално все пак се извърши плащане.

„Гражданска отговорност“ покрива и щети от самозапалила се кола, паркирана повече от 24 часа

Паркирането на превозно средство в гараж е вид използване на автомобила и затова ако то се самозапали и причини щети, те се покриват от автомобилната застраховка „Гражданска отговорност“. Това най-общо заяви Съдът на Европейския съюз в свое решение по казус от Испания.

През август 2013 г. паркиранa в частния гараж на сграда кола, която не е била в движение от повече от 24 часа, се запалва и предизвиква сериозни щети. Пожарът е причинен от електрическата система на автомобила. Собственикът му е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ с компанията Línea Directa Aseguradora, S.A. Сградата, пострадала от самозапалването на колата, пък е застрахована към Segurcaixa, Sociedad Anónima de Seguros y Reaseguros .

Segurcaixa плаща обезщетение от 44 704,34 евро на собственика на сградата. Но през март 2014 г. компанията предявява иск срещу Línea Directa, като иска застрахователят по „Гражданска отговорност“ да бъде осъден да му възстанови изплатената компенсация, с мотива че щетата е причинена от произшествие при използването на превозно средство.

Първоинстанционният съд отхвърля иска, но след въззивно обжалване Línea Directa е осъдена да плати на Segurcaixa. Втората инстанция приема, че „случай на запалване на временно паркирано в частен гараж превозно средство, когато причините за запалването са в самото превозно средство и то е настъпило без намеса на трети лица“, представлява „произшествие при използването на превозно средство“ по смисъла на испанското право. Línea Directa подава жалба срещу това съдебно решение пред Върховния съд, тъй като има съмнения за това как трябва да се тълкува понятието „използване на превозни средства“ в директивата за „Гражданска отговорност“.

С решението си от днес Съдът на ЕС прие, че то включва случай, в който превозно средство, паркирано в частен гараж на сграда, се запалва и предизвиква пожар, причинен от електрическата система на превозното средство и нанесъл вреди на тази сграда, въпреки че превозното средство не е местено повече от 24 часа преди избухването на пожара.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр.48 от 18.06.2019 г.)

В новия 48-ми брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредба № 69 от 2006 г. за изискванията за Добрата производствена практика при производство на ветеринарномедицински продукти и активни субстанции.

През периода 2017 г. – 2018 г. в Ръководството на Европейския съюз за добра производствена практика на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба бяха извършени някои промени – изцяло претърпя промяна Раздел VIII „Оплаквания и изтегляне на продукти“ и Анекс 17 „Параметрично осовобождаване на партиди ветеринарномедицински продукти“ от Ръководството.

Това налага цялостна редакция на Раздел VIII от Глава първа „Основни изисквания при производството на ветеринарномедицински продукти“, частично изменение на текстовете на т. 11.3. от Раздел I на Глава трета „Допълнителни изисквания при производството на различни категории ветеринарномедицински продукти“, както и цялостна редакция на текстовете на Раздел XV „Параметрично освобождаване на партиди ВМП“ на Глава трета от приложението към чл. 1 от наредбата.

Държавите членки на ЕС трябва да задължат работодателите да въведат система за измерване на продължителността на дневното работно време

Испанският синдикат CCOO предявява иск пред Централния съд на Испания, с който иска Дойче банк да бъде осъдена да въведе система за регистриране на отработеното от членовете на нейния персонал дневно работно време. Синдикатът смята, че системата би позволила да се проверява спазването на установеното работно време и изпълнението на предвиденото от националното законодателство задължение за предоставяне на информация на синдикалните представители за положения всеки месец извънреден труд. Според CCOO задължението за въвеждане на такава система за регистриране произтича не само от националното законодателство, но и от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и от Директивата за работното време.

Дойче банк твърди, че от практиката на Върховния съд на Испания следва, че испанското право не предвижда такова общо задължение. Всъщност от тази съдебна практика следвало, че испанският закон предвижда, освен ако не е договорено друго, задължение единствено за водене на регистър за положения от работниците извънреден труд и за уведомяване в края на всеки месец на работниците и на техните представители за броя на положените часове извънреден труд.

Централният съд изпитва съмнения относно съответствието с правото на Съюза на тълкуването на испанския закон от Върховния съд на Испания и поставя въпроси на Съда в тази връзка. Съгласно представената на Съда информация 53,7 % от положените часове извънреден труд в Испания не са регистрирани. Освен това испанското Министерство на трудовата заетост и социалната сигурност счита, че за да се установи дали е бил полаган извънреден труд, е необходимо да се знае с точност броят на нормално отработените часове. Централният съд подчертава, че тълкуването на испанското право от Върховния съд на практика лишава, от една страна, работниците от съществени доказателствени средства за установяване на положения труд над максималната продължителност на работното време, и от друга страна лишава техните представители от необходимите средства за проверка на спазването на приложимите в тази област норми. Поради това испанското право не е в състояние да гарантира ефективното спазване на задълженията, предвидени в Директивата за работното време и в Директивата за безопасността и здравето на работниците на работното място.

Със своето решение по казуса  Съдът на Европейския съюз постановява, че тези директиви, разглеждани във връзка с Хартата, не допускат правна уредба, която съгласно тълкуването, което ѝ е дадено от националната съдебна практика, не задължава работодателите да въведат система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време.

Съдът най-напред изтъква важността на основното право на всеки работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на междудневна и междуседмична почивка, което е прогласено в Хартата и чието съдържание е уточнено с Директивата за работното време. Държавите членки са длъжни да следят за това работниците действително да ползват предоставените им права, без избраните конкретни правила за гарантиране изпълнението на директивата да могат да изпразнят тези права от съдържание. В това отношение Съдът припомня, че работникът трябва да се счита за по-слабата страна в трудовото правоотношение, поради което работодателят не следва да ограничава правата му.

Съдът констатира, че при липсата на система за измерване на продължителността на дневното работно време на всеки работник няма начин да се установи обективно и надеждно нито броят на отработените часове и разпределението им във времето, нито броят часове извънреден труд, което прави прекомерно трудно, ако не и невъзможно на практика, работниците да упражняват правата си.

Затова, за да се гарантира полезното действие на правата, предоставени от Директивата за работното време и от Хартата, държавите членки трябва да задължат работодателите да въведат обективна, надеждна и достъпна система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време. Държавите членки следва да определят конкретните правила за въвеждането на такава система, по-специално нейната форма, като вземат предвид евентуално особеностите на всеки съответен сектор на дейност и дори спецификите, по-конкретно размерът на някои предприятия.

Архив