Държавен вестник, брой 71 от 11.08.2020 г.

Държавен вестник, брой 71 от 11.08.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 71 от 11.08.2020 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за социалните услуги, с които се променят някои срокове и изрично се регламентира, че социалните услуги не са услуги по смисъла на Търговския закон. С приетите изменения и допълнения предвиденото от 1 януари 2021 г. финансиране на социалните услуги по стандарт за делегирана от държавата дейност се променя на 1 януари 2022 г.

До 31 декември 2021 г. се удължава финансирането на социалните услуги от държавния бюджет, съгласно стандартите за финансиране, разработвани по досегашния ред. С приетите промени индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалният план за подкрепа ще се изготвят въз основа на информация, предоставена от лицето или получена въз основа на негово писмено съгласие.

Промени има и в Закона за местните данъци и такси, предвиждат от такса смет да могат бъдат освободени предприятията за определен период през 2020 година, които заради извънредното положение преустановиха работа. За да ползват облекчението, фирмите ще трябва да докажат с финансови и други документи, че са преустановили дейност временно след обявяването на извънредно положение. Новата разпоредба единствено дава подобна възможност, но не задължава общините да направят това.

Изменен е и Законът за лечебните заведения, като се разширяват дейностите, субсидирани от Министерството на здравеопазването. Държавните и общински болници, както и тези с държавно и общинско участие в капитала си, ще получават постоянна субсидия от МЗ, за да поддържат готовност за евентуална епидемия. Частните лечебни заведения пък ще могат да получават субсидия само по време на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.

Промени има в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Поради неясен текст в наредбата изрично се приема, че самоосигуряващите се пенсионери, които са продължили да работят, няма да подават ОКД-5, а за да се считат за осигурени за избраните от тях рискове, а ще е достатъчно да си плащат вноските и да си подават данните както преди. Ако обаче след отпускането на пенсията, самоосигуряващият се е прекъснал осигуряването си, ще трябва да подаде декларацията.

Обнародвана е нова Наредба № Н-3 от 31 юли 2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози във връзка с прехвърлянето на регистъра на особените залози към Агенцията по вписванията и неговото електронизиране. С новата наредба се определят съдържанието и формата на заявленията и исканията за вписване и обявяване, формати за подаване на електронните документи по електронен път, задължения на Агенцията по вписванията относно получаването на електронни заявления и осигуряването на достъп до регистъра и други.

ВАдС обяви: Задълженията на адвокатите срещу прането на пари отиват в Конституционния съд

Все пак преди това цялата гилдия ще трябва да подаде декларации за вътрешните ѝ правила, които ще бъдат публикувани тази седмица

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) ще сезира Конституционния съд за разпоредби от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Засега обаче от съвета не посочват кои текстове от ЗМИП ще бъдат атакувани, а само, че те противоречат на чл. 134 от Конституцията. Именно той регламентира на конституционно ниво, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се и подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.

Кои точно ще са разпоредбите, които ВАдС ще иска да бъдат „отменени“ от КС, ще стане ясно на 18 септември, когато ще бъде обсъдено искането.

„Един от мотивите е свързан с разбирането, че спазването на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма не може да засяга по какъвто и да било начин прилагането на принципа на професионалната тайна, в случая с адвокатите – адвокатската тайна“, обясниха от съвета.

Бъдещото искане до КС обаче не отменя задължението на гилдията да приеме единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма. Те вече са гласувани от ВАдС на заседанието му на 7 август, но засега съветът не ги публикува, а съобщава, че ще го направи до края на седмицата.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 70 от 07.08.2020 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, съгласно които общинските съвети или техните комисии ще могат да заседават и виртуално. При обявено извънредно, бедствено положение, извънредна епидемична обстановка на територията на дадена община, общинският съвет ще може да провежда заседание от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие при спазване изискванията за кворум и лично гласуване. За проведеното онлайн заседание се изготвя видеозапис. Когато няма възможност за видеоконференция, заседанията могат да се провеждат по друг начин от разстояние – с неприсъствено гласуване, като се осигурява необходимият кворум.

Въвежда се изискването общинските съветници, вкл. за председателя на общинския съвет, да нямат частен интерес при приемането бюджета на общината и определяне възнагражденията на кметовете, на председателя на общинския съвет и на общинските съветници. Започналите производства срещу общински съветници за конфликт на интереси преди приемането на промените приключват според новите изменения.

Обнародвани са две решения на Конституционния съд (КС) – Решение № 10 от 23 юли 2020 г. по конституционно дело № 7 от 2020 г. и Решение № 12 от 30 юли 2020 г. по конституционно дело № 1 от 2020 г. С първото си решение КС отхвърля искането на президента за установяване на противоконституционност на текстовете по чл. 63, ал. 2 – 7 от Закона за здравето, свързани с обявяването на извънредна епидемична обстановка.

За да отхвърли искането на президента, Конституционният съд прави подробен анализ и сравнение между „извънредно положение“ и „извънредна епидемична обстановка“. Съдиите обръщат внимание и на това, че съдебният контрол върху заповедите гарантира извършването на стриктна оценка за пропорционалността на всяка въведена противоепидемична мярка, включително и по отношение на срока, за който тя е въведена.

„Така правомощията на изпълнителната власт няма да се упражняват неограничено и безконтролно. По този начин ограничаването на правата на гражданите е обезпечено с най-висшата защита – съдебната (Решение № 5/2003 г. по к. д. № 5/2003 г.). Съдебният контрол върху актовете на овластените административни органи несъмнено представлява ефективно средство срещу възможни нарушения от тяхна страна“, мотивират се съдиите и правят препратка към Закона за защита от бедствия.

С второто си решение, което е прието единодушно, КС реши, че  президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат разследвани, докато са на постовете си. „Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията означава, че срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи“, са казва в решението.

            Обнародван е нов Правилник за прилагане за Закона за регионалното развитие. Регионалните структури в регионите за планиране от ниво 2 ще имат разширени функции и правомощия при изпълнението на програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Освен разширените функции при управление на проекти с евросредства, в правилника се уточнява организацията на дейността на регионалните съвети за развитие, правилата за тяхното функциониране, процеса на взимане на решения и процедурите за избор на състава им. Те ще имат експертен състав от три звена – Звено за медиации, Звено за публични консултации и Звено за предварителен подбор.

Държавен вестник, брой 70 от 07.08.2020 г.

Държавен вестник, брой 70 от 07.08.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 69 от 04.08.2020 г.)

В новия 69-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за хазарта, с които се предвижда, че за игрални зали с автомати лиценз ще се издава срещу деклариран капитал от поне половин милион лева. Сега и за казината, и за игралните зали е нужно деклариране на капитал от 7500 лева.

Освен това се въвежда еднократна държавна такса за издаване на лиценз, който за казино е в размер на 100 хил. лв. за 5 години и 200 хил. лв. за 10 години. За игрална зала сумите са съответно 25 хил. и 50 хил. лв.

Държавната комисия по хазарта следва бъде закрита в срок от три месеца от назначаването на ликвидационна комисия от Министерския съвет. Предоставените до влизането в сила на днешните промени недвижими имоти на Държавната комисия по хазарта преминават в управление на Националната агенция за приходите. Областните управители отразяват промените в актовете за държавна собственост.

Предвижда се образуваните и неприключени до влизането в сила на този закон пред Държавната комисия по хазарта административни и административнонаказателни производства да се довършват от Националната агенция за приходите, а издадените лицензии да запазват своята валидност до изтичането на срока, за който са издадени. Предвижда се и удължаване на срока на действие на издадените лицензии, за които са образувани производства, до произнасянето на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Предвижда се държавата да може да организира традиционна лотария, числови лотарийни игри, моментна лотария и залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета и игри онлайн в игрално казино чрез Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“.

Парламентът преодоля ветото на президента и са обнародвани промените в Закона за военното разузнаване. Чрез измененията се дава възможност и цивилно лице да може да оглавява Служба „Военна информация“. Самата служба „Военна информация“ се преименува на Служба „Военно разузнаване“.

С измененията се разписват още функции на службата по организиране и прилагане на система за планиране, координиране и отчитане на дейността на разузнавателните структури в Българската армия в процеса на подпомагане на началника на отбраната при изпълнение на задълженията му. Регламентират се условията и редът за приемане на военна служба на служител, който работи в структурите от системата за защита на националната сигурност.

Изменена е Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване.

С промените се актуализират в националната правна уредба формулярите FAL за улесняване на международното морско корабоплаване, както и Дунавските навигационни стандартни формуляри (DAVID). Въвежда се изискването информацията относно лицата на борда да бъде декларирана и в националната система за обслужване на едно гише, което ще позволи лесен и бърз достъп до данните в случай на извънредна ситуация или след произшествие в морето.

Държавен вестник, брой 69 от 04.08.2020 г.

Държавен вестник, брой 69 от 04.08.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Непълнолетните да бъдат задържани най-много за 1 година, а делата им да се гледат приоритетно

Непълнолетните да бъдат задържани за не повече от една година по време на разследване срещу тях, дори и да са извършили най-тежко престъпление. Такава промяна в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) предлагат от Министерството на правосъдието (пълният текст на законопроекта).

В момента НПК предвижда единствено, че мярката „задържане под стража“ на непълнолетни се взема само в изключителни случаи.

Сега от министерството предлагат да се въведат и конкретни срокове, в които непълнолетните е допустимо да стоят в ареста по време на разследването срещу тях. За тежко престъпление от МП предлагат допустимият арест да бъде пет месеца, докато за пълнолетните е осем. А предвиденият максимум от 1 година арест е само за най-тежките престъпления, които се наказват с най-малко 15 години затвор. В момента НПК предвижда година и половина максимален арест в досъдебното производство за най-тежките престъпления, независимо от възрастта. Във всички останали случаи обвиняемите могат да бъдат задържани за до 2 месеца.

Според предложените изменения, прокурорът ще е длъжен да осигури незабавно явяването на непълнолетния обвиняем пред съда, а при необходимост ще може да го задържа за до 48 часа.

Проектът предвижда и делата срещу непълнолетни да се разследват, разглеждат и решават с предимство пред останалите. Сега НПК дава приоритет само на делата, по които обвиняемите са задържани.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Държавен вестник, брой 68 от 31.07.2020 г.

Държавен вестник, брой 68 от 31.07.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 68 от 31.07.2020 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвано допълнение в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съгласно което процесуалните действия с обиди и заплахи са нередовни. В ГПК беше създаден нов чл. 100а, който гласи, че: „ал. 1. Процесуалните действия не може да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации. В този случай те се считат за нередовни. Ал. 2. Алинея 1 не се прилага, когато използваните посочените заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации се отнасят до обстоятелствата, на които се основава искането.“

Обнародвано е Решение № 11 от 23 юли 2020 г. по конституционно дело № 15 от 2019 г., което бе взето единодушно от конституционните съдии. Решението гласи, че „надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по смисъла на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор.“ Искането за тълкуване беше отправено миналата година от Министерския съвет във връзка с разпоредбата, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Промени има в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Висшият адвокатски съвет връща по-високите адвокатски хонорари, а по много дела залага и допълнително увеличение, след като ВАС отмени увеличението на хонорарите от 2014 г.

Възнагражденията за вписване на промени и за регистрация в търговския регистър се изравняват както беше преди 15 май 2020 г. Освен това за проучване на дело с даване на мнение по него минималният хонорар скача от 60 лв. на 300 лв. Минималното заплащане за защита по „други неоценяеми искове“ се вдига на 600 лв. Хонорарът за охранителни производства и такива за обезпечение на доказателства става 500 лв.

По отношение на хонорарите по граждански дела ВАдС също „възстановява“ сумите отпреди решението на съда. Така минималното заплащане на адвокат за развод по исков ред отново става 600 лв., а за такъв по взаимно съгласие – 400 лв. По делата за оспорване на бащинство обаче се предлага не просто връщане на минималния хонорар, а ръст със 100 лв.

Изменена е и Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

С направени промени в нея с ДВ, бр. 9 от 2020 г. срокът за привеждане на лицата в съответствие с изискванията на наредбата беше удължен до 31 юли 2020 г. В оставащия до влизане в сила срок възникват редица допълнителни проблеми, свързани с наличието на различни бизнес модели, прилагани от икономическите оператори, което налага  удължаване на срока за лицата.

Друга част от измененията са свързани с: промени, касаещи софтуерите за управление на продажбите в търговските обекти; регистрирането и отчитането на продажбите чрез фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност; работата на междуведомствената комисия; промени в работата на електронните системи с фискална памет.