Държавен вестник, брой 82 от 29.09.2023 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
В брой 82 на “Държавен вестник” се изменя и допълва Законът за управление на етажната собственост.
Промените в закона са направени поради необходимостта от реализирането на реформа „Улесняване и повишаване ефективността на инвестиции в енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“, която е предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.
Реформата има няколко водещи цели, които третират възможността за преодоляване на пречките в инвестициите за енергийна ефективност в многофамилните жилищни сгради, регламентацията на професионалното управление и създаване на възможност за учредяване на банкова сметка на етажната собственост за събиране на разходите за управление и поддръжка, както и за усвояване на финансиране от други източници, а не само за поддържането на фонд „Ремонт и обновяване“.
Прецизирани са текстовете, уреждащи книгата за етажната собственост, въвеждат се разпоредби, предвиждащи възможност общото събрание да се провежда в смесен режим на работа – присъствено и онлайн чрез видеоконференция, гарантираща установяването на самоличността на участващите лица. Участието и гласуването на тези членове ще се отбелязва в протокола, както и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номерът на самостоятелния обект, начинът, по който са гласували лицата – „за“, „против“ или „въздържал се“, и същността на изявленията им.
Регламентира се и дейността на лицата, упражняващи по занятие дейност по управление на етажна собственост, като се въвеждат кумулативни условия, при наличието на които ще могат да се вписват в публичен регистър към Министерството на регионалното развитие и благоустройството и регистрацията в него ще бъде условие за упражняване на дейността.
В новия брой на ДВ се изменя и допълва и Законът за достъп до обществена информация.
С редакцията в текста на този закон в българското законодателство се въвежда приетата и актуализирана през 2019 г. правна рамка на материята на повторното използване на информация от обществения сектор и отворените данни – Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (OB L 172, 26.6.2019г., с. 56) (Директивата за отворени данни).
Създадена с цел насърчаване от страна на ЕС употребата на данни в машинночетим отворен формат, Директивата налага допълнения на нормативната уредба по отношение на предоставянето на достъп в реално време до динамични данни посредством подходящи технически средства. За тази цел се въвеждат редица нови понятия и допълнителни задължения на организациите от обществения сектор.
С оглед осигуряването на надеждна отчетност и наблюдение върху напредъка в областта на отворените данни обобщеният доклад за състоянието на повторното използване на информация от обществения сектор и въздействие на наборите от данни с висока стойност ще се изготвя вече ежегодно. За тази цел организациите от обществения сектор ще предоставят по електронен път ежегодно на Министерство на електронното управление необходимата информация.
В брой 81 на “Държавен вестник” се изменя и допълва Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Промените в текста са направени с оглед прецизиране на отделни разпоредби.
В член 6 е добавена нова алинея 7, съгласно която при връчване на талона за изследване лицето ще се предупреждава, че до вземане на биологични проби за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози не следва да употребява алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
С направената редакция се очаква да се постигне по-голяма яснота на нормите, съответно да се повиши ефективността и ефикасността при прилагането на Наредба № 1.
В настоящия брой на ДВ се изменя Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат.
Наредбата урежда размера и начина на определяне на командировъчните средства за времето на задграничния мандат на служителите в задграничните представителства на Република България, дългосрочно командировани при условията и по реда, определени със Закона за дипломатическата служба.
Направените изменения са свързани с определянето на по-високи базисни размери на дневните командировъчни пари във валута, които служителите ще получават при дългосрочно командироване в чужбина, съгласно приложение №1 от наредбата, които имат отношение и към средствата за покриване на учебни такси, наеми на жилища, медицинско обслужване, здравно осигуряване и допълнителните командировъчни средства за дългосрочно командированите служители.
Депутатите приеха правила, по които ще се разглеждат и обсъждат промените в Конституцията.
В края на юли депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС внесоха проект за промени в основния закон (какво предвижда той виж тук). По Конституция обсъждането им може да започне най-рано месец след това. Но народните представители предвидиха, че този срок не тече през депутатската ваканция и заради това преди около две седмици председателят на комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков (ГЕРБ) обяви, че той започва да тече от 1 септември, а същинското обсъждане на измененията в КРБ ще започне след 6 октомври.
Приетите днес правила на практика са същите, както при предходните промени в Конституцията. Предвидени са три гласувания на законопроекта – първото и третото са принципни и в цялост на всички текстове, а второто е за всяка разпоредба по отделно. Предложения по текстовете се правят само между първото и второто гласуване.
Законопроектът е приет на първо гласуване, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители, т.е. 180 души. Ако той получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, ако за него са гласували поне 160 народни представители, е записано в правилата, които следва конституционните разпоредби.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.
Без никакъв дебат парламентът прие на първо четене поправките в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които предвиждат ad hoc прокурорът да може да разследва и зам. главни прокурори.
Промените бяха приети с 90 гласа „за“, 31 „против“ („Възраждане“ и „Има такъв народ“) и 13 „въздържали се“ (БСП).
Предложенията за изменения на ЗСВ бяха внесени в началото на август от народните представители от коалицията „Продължаваме промяната-Демократична България“ Кирил Петков, Надежда Йорданова и Божидар Божанов.
Те бяха продиктувани от становище на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), че заради пропуск в ЗСВ не може да назначи съдия Даниела Талева за прокурор, който да разследва зам. главния прокурор и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов, който в момента е и.ф. обвинител №1.
Предвижда се и в чл. 173а да се създаде ал. 8, според която за неуредените въпроси за прокурора за разследване на престъпления, извършени от заместник на главния прокурор, да се прилагат правилата за прокурора, разследващ обвинител №1.
Наред с промените, свързани с ad hoc прокурора, се предлага още едно изменение в съдебния закон, свързано с информационните системи за случайното разпределение на дела. В момента те са три в съдебната система като народните представители смятат, че трябва да стане една обща. За целта се предлага промяна в чл. 360б, ал. 6 от ЗСВ.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.
В брой 80 на “Държавен вестник” се допълва Законът за храните.
С направените промени се регламентира, че употребата на диазотен оксид като добавка в храни ще се допуска в обекти за производство и преработка на храни и заведения за обществено хранене, когато диазотният оксид се използва като добавка в помещенията за приготвянето на храни.
Нарушителите ще се наказват с глоба от 500 до 1000 лева. За управители на заведения, които допуснат нарушение, глобите ще са от 800 до 1500 лева при първо и от 1500 до 3000 при повторно нарушение. Бизнес операторите, допуснали неспазване на новите разпоредби ще бъдат наказвани с глоба или имуществена санкция от 3000 до 6000 лева, а при повторно извършване на същото нарушение – от 5000 до 12 000 лева.
В този брой се изменя и допълва Законът за електронното управление.
С промените се цели оптимизиране на организацията на регистрите в държавната администрация; поддръжката им с възможно най-малко разходи; служебен обмен на информация и данни за предоставяне на качествени услуги; възможност за предоставяне на услуги, базирани на регистрите, водени от други административни органи; качество, пълнота и всеобхватност на данните; осигуряване на възможности за използване и повторно използване на вече налични данни в публичния сектор от всички заинтересовани страни.
С редакцията в текста се урежда: премахването на удостоверения – чрез приравняване на служебното събиране на информация с предоставяне на удостоверенията от заявителя; забраната за въвеждане с подзаконов акт на документи, които представят данни, които са налични в регистри; връчването на фишове, актове и наказателни постановления по електронен път, както и разширяването на обхвата и гарантирането на сигурността на Системата за сигурно електронно връчване.