Държавен вестник, брой 101 от 27.11.2020 г.

Държавен вестник, брой 101 от 27.11.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Конституционният съд отмени следенето на телефоните на неспазващите карантина

Правото на личен живот не е привилегия само за спокойни времена, заяви КС

Конституционният съд (КС) отмени въведената заради епидемията от COVID-19 възможност на службите да проследяват телефоните на хора, които не спазват задължителната карантина и изолация. Решението е взето с 10 гласа, а на особено мнение са останали Павлина Панова и Анастас Анастасов.

Скоро след обявяването на извънредното положение бяха направени промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), с които (в чл. 251б) беше предвидено, че данните с които се установяват ползваните клетки от мобилните телефони трябва да се пазят 6 месеца и „за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение“.

Право да искат справка за тях беше дадено на Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР. Достъпът им се предоставя незабавно, а те след това трябва да уведомят председателя на съответния районен съд. Той пък пост фактум трябва с разпореждане да потвърди извършените действия. Ако обаче откаже да го направи, данните за клетките, през които е минал мобилният телефон на поставения под карантина, трябва да бъдат унищожени.

След приемането на промените в ЗЕС те незабавно бяха оспорени от депутати от БСП.

В решението си (пълния му текст виж тук) КС анализира не само своите предишни произнасяния по ЗЕС, но стъпва и на серия от решения на Съда на ЕС, в които се обсъжда проследяването на трафичните данни.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 92 от 27.10.2020 г.)

В новия 92-ри брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, чиято цел е изпълнение на задължението на страната ни да осигури възможност за прилагане на разпоредбите на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението за Единен патентен съд.

Създава се глава „Представители по индустриална собственост“, с която изчерпателно се регламентират всички въпроси, свързани с упражняването на дейността по представителство по индустриална собственост, особените правила по вписване на тези лица, дружества или съдружия в регистрите, издаването на удостоверение, спирането и прекратяването на дейността, отписването от регистъра и обезсилването на издадено удостоверение. Като цяло предложените текстове възпроизвеждат досегашната правна уредба, съдържаща се в Наредбата за представителите по индустриална собственост, и там трябва да отпаднат съществуващите разпоредби, съгласно които от потребителите се изисква представяне на документи, които Патентното ведомство следва да събира по служебен път.

Променя се срокът, в който потребител може да иска удължаване на срока за извършване на определено действие поради настъпили особени непредвидени обстоятелства, като се предвижда той да бъде до един месец след отпадане на причината, но не по-късно от три месеца от изтичане на пропуснатия срок, като изрично се посочват хипотезите, при които удължаване на срока не се допуска. Съкратен е и срокът, в който подателят на заявление за регистрация на полезен модел може да направи искане за отлагане на регистрацията, като се предвижда това искане да бъде правено едновременно с подаване на заявлението, а не както досега – в тримесечен срок от подаването.

Разширява се кръгът на лицата, които могат да осъществяват представителство пред Патентното ведомство – то ще може да бъде упражнявано и от адвокати, които са придобили право да извършват дейност по реда на Закона за адвокатурата.

С преходните и заключителните разпоредби се изменя и Законът за мерките и действията по време на извънредното положение. Разпоредбата, свързана с правомощията на управляващите органи на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, ще се прилага и по време на извънредната епидемична обстановка, в каквато се намира страната ни в момента, и 9 месеца след нейната отмяна, като новата разпоредба влиза в сила от 14 юли 2020 г.

Обнародвано е Решение № 14 от 15 октомври 2020 г. по конституционно дело № 2 от 2020 г., с което Конституционният съд (КС) премахва необжалваемостта на общите устройствени планове. Той обяви за противоконституционен чл. 215, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). За противоречаща на основния закон беше обявена и нормата на чл. 208, ал. 1 от ЗУТ в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години“.

КС счита, че възможността за обжалване на подробните устройствени планове (ПУП) не е в състояние да отстрани допуснатите нарушения при изработване на общите устройствени планове (ОУП): „Намерението на законодателя да предвиди необжалваемост на общите устройствени планове не е проведено последователно в духа на принципа за равенство, тъй като държавата може чрез областния управител да защити държавните и обществените интереси, ако приеме, че те са засегнати от акта на органа на местно самоуправление за одобряване на общия устройствен план. С разпоредбата на чл. 127, ал. 6, изр. 2 ЗУТ е предоставено право на областния управител да върне решението на общинския съвет за одобряване на общия устройствен план за ново обсъждане или да го оспори пред съответния административен съд при условията и по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Това правомощие на областния управител е в защита на държавния интерес, като в същото време възможността за защита на личния интерес на гражданите е отнета“.

Другата отменена разпоредба регламентираше, че срокът за започване на отчуждителни процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост за имоти, предвидени за озеленени площи, е 15 години. „Определеният в оспорения израз на чл. 208, ал. 1 ЗУТ срок от 15 години за започване на отчуждителното производство за имоти, отредени по влезлия в сила подробен устройствен план за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 ЗУТ, противоречи на легитимните правни очаквания и създава правна несигурност, което противоречи на принципа на правовата държава“, пишат конституционните съдии. Освен това той противоречи и на публичния интерес.

Промени има в Наредбата за приобщаващото образование, съгласно които допълнителното обучение може да се осъществява синхронно от разстояние в електронна среда най-малко 10 учебни часа месечно.

Допълнително обучение по учебни предмети ще има за ученици, които са отсъствали от училище повече от 10 учебни дни, или за компенсиране за ученици, които се обучават несинхронно от разстояние в електронна среда.

Създава се възможност дейности за подкрепа на личностното развитие от разстояние в електронна среда да се осъществяват и от центровете за специална образователна подкрепа.

Държавен вестник, брой 92 от 27.10.2020 г.

Държавен вестник, брой 92 от 27.10.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

КС ще се произнесе за комисията за нова Конституция и за банковата несъстоятелност

Конституционният съд (КС) обяви, че ще се произнесе дали е спазен основният закон при част от многобройните промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) заради фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) и при създаването на временна комисия в парламента за обсъждане на проекта на ГЕРБ за нова Конституция. С определения от днес двете дела бяха допуснати за разглеждане.

Искането за „отмяна“ на 9 разпоредби от ЗБН е на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). За допускането му са гласували 11 конституционни съдии, а против е бил Гроздан Илиев.

Оспорените разпоредби са § 5 – 8 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп., ДВ, бр. 33 от 2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от ЗБН, §1, т.7 от допълнителните разпоредби на ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22 от 2015 г.), § 16 от ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр. 61 от 2015 г.), чл. 60б, ал. 1 – 3 от ЗБН и § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗБН. За част от тези норми самият закон заявява, че се отнасят само за казуса с Корпоративна търговска банка, други въвеждат общи правила.

Адвокатурата изрежда множество нарушения на основния закон при деветте разпоредби – недопустимо обратно действие, противоречивост, неяснота, нарушение на принципа за равенство пред закона и други.

За един от текстовете от ЗБН, по чието конституционосъобразност предстои да се произнесе КС, това е втори опит да бъде поставен на вниманието на членовете му. Става дума за § 8 от преходните и заключителни разпоредби на ЗБН. С него се придаде обратно действие от 20 юни 2014 г. на преформулираните през 2018 г. основания (чл. 59 ЗБН) за относителна недействителност на извършени от кредитори на банката или от самата нея прихващания.

Повече подробности по темата четете тук.

С решение-тест за парламента: КС премахна забраната за обжалване на общи устройствени планове

Народното събрание за първи път ще трябва да изпълни тълкувателното решение, с което беше задължено да уреди правните последици от прилагането на противоконституционен закон

Конституционният съд (КС) премахна необжалваемостта на общите устройствени планове. Той обяви за противоконституционен чл. 215, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). За противоречаща на основния закон беше обявена и нормата на чл. 208, ал. 1 от ЗУТ в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години“.

Решението (пълния му текст виж тук) е прието с 11 гласа, а Гроздан Илиев е останал на особено мнение.

Важността му обаче надхвърля значимостта на предходните случаи, в които КС е обявявал за противоконституционни дадени разпоредби. Причината за това е, че днешното решение е първото „отменително“ след като на 28 април 2020 г. КС излезе с тълкувателно решение по дело №5/2019 г. (пълния му текст виж тук).

С него той въздигна на конституционно ниво задължението на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на обявен за противоконституционен закон (доктрината приема, че тълкувателните решения на КС на практика се превръщат в част от конституционния текст). До постановяването на тълкувателното решение на КС то съществуваше само като норма в Закона за КС и тя често биваше пренебрегвана от народните представители. Срокът, в който парламентът трябва да уреди последиците, е уреден в правилника на парламента и е до два месеца от влизането в сила на решението на КС (чл. 81, ал. 4 от правилника).

Повече подробности по темата четете тук.

 

КС: Неправилната съдебна практика не е основание за „отмяна“ на закон

Конституционният съд (КС) единодушно отхвърли искането на 63-има депутати от опозицията и на състав на Върховния административен съд за отмяна на разпоредба за несъвместимостта на кметовете (пълния текст на решението виж тук).

Става дума за чл. 42, ал. 1, т. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), която предвижда, че пълномощията на кметовете се прекратяват предсрочно при неизпълнение на задължението им в едномесечен срок от полагането на клетвата да предприемат необходимите действия за прекратяване на търговската си дейност или за освобождаването им от длъжност във фирма, като след това трябва да уведомят писмено за това председателя на общинския съвет и избирателната комисия.

И депутатите, и върховните съдии виждаха проблем в разпоредбата, защото според тях в нея е заложен „задължителен автоматизъм“, който не дава възможност да се преценят обстоятелствата и причините, довели до това положилият клетва кмет да не е изпълнил задълженията си да се „освободи“ от бизнеса си. Поводът народните представители да я атакуват в КС беше предсрочното прекратяване на мандата на кмета на Благоевград Румен Томов.

В решението си КС обаче заявява, че всъщност законът не предвижда подобен автоматизъм, а напротив той задължава първо общинската избирателна комисия, а след това и съда да извършат преценка на всички обстоятелства.

И показва на ОИК и на съда, че ако не са го правили, а са подхождали формално, не са действали законосъобразно.

На практика в решението си КС казва как трябва да се разбира и прилага, уредената в ЗМСМА процедура за установяване на несъвместимост на кмет, която може да завърши с предсрочното прекратяване на мандата му.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАдС обяви: Задълженията на адвокатите срещу прането на пари отиват в Конституционния съд

Все пак преди това цялата гилдия ще трябва да подаде декларации за вътрешните ѝ правила, които ще бъдат публикувани тази седмица

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) ще сезира Конституционния съд за разпоредби от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Засега обаче от съвета не посочват кои текстове от ЗМИП ще бъдат атакувани, а само, че те противоречат на чл. 134 от Конституцията. Именно той регламентира на конституционно ниво, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се и подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.

Кои точно ще са разпоредбите, които ВАдС ще иска да бъдат „отменени“ от КС, ще стане ясно на 18 септември, когато ще бъде обсъдено искането.

„Един от мотивите е свързан с разбирането, че спазването на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма не може да засяга по какъвто и да било начин прилагането на принципа на професионалната тайна, в случая с адвокатите – адвокатската тайна“, обясниха от съвета.

Бъдещото искане до КС обаче не отменя задължението на гилдията да приеме единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма. Те вече са гласувани от ВАдС на заседанието му на 7 август, но засега съветът не ги публикува, а съобщава, че ще го направи до края на седмицата.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 65 от 21.07.2020 г.

Държавен вестник, брой 65 от 21.07.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 58 от 30.06.2020 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Постановление № 137 от 25 юни 2020 г. за приемане на Списък на професионални направления и защитени специалности, с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда, по които обучаваните в тях студенти ще бъдат освобождавани от такси за обучение. Списъкът обхваща общо 4476 студенти в първи курс на обучение, приети през учебната 2020/2021 година, в т.ч. 3883 студенти в редовна и 593 в задочна форма на обучение.

Обнародвано е Решение № 6 от 16 юни 2020 г. по конституционно дело № 10 от 2019 г. Конституционният съд бе сезиран от бившия омбудсман Мая Манолова за приетите във връзка с къмпингуването текстове в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Според съдиите трите атакувани разпоредби – за възможността за разполагане на къмпинги по брега, която трябва да бъде прецизирана с наредба, забраната за разполагане на шатри, палатки, ремаркета и др., паркиране и преминаване през необозначени места, подвижни и неподвижни дюни, както и глобите за това, не противоречат на Конституцията. Според съда законодателят е уредил дивото къмпингуване, като го е съобразил с вида на територията и имота, както и собствеността върху тях, както и с обектите, които могат да се разполагат, както и е предложил по-прецизно балансиране на законните права и интереси на гражданите и на обществото като цяло, защото се явява справедлив регулатор на режима на „свободното къмпингуване” извън къмпингите по Закона за туризма. Трима съдии са подписали решението с особено мнение, като според Борис Велчев разпоредбата на ал. 3 на чл. 10а ЗУЧК противоречи на Конституцията, тъй като предвижда, че с подзаконов акт могат да бъдат определени и други условия за ползването на тези земи. В една правова държава, се казва в особеното мнение, няма как условията за ползването на определени земи да се определят едновременно със закон и с подзаконови актове.