ВАдС обяви: Задълженията на адвокатите срещу прането на пари отиват в Конституционния съд

Все пак преди това цялата гилдия ще трябва да подаде декларации за вътрешните ѝ правила, които ще бъдат публикувани тази седмица

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) ще сезира Конституционния съд за разпоредби от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Засега обаче от съвета не посочват кои текстове от ЗМИП ще бъдат атакувани, а само, че те противоречат на чл. 134 от Конституцията. Именно той регламентира на конституционно ниво, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се и подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.

Кои точно ще са разпоредбите, които ВАдС ще иска да бъдат „отменени“ от КС, ще стане ясно на 18 септември, когато ще бъде обсъдено искането.

„Един от мотивите е свързан с разбирането, че спазването на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма не може да засяга по какъвто и да било начин прилагането на принципа на професионалната тайна, в случая с адвокатите – адвокатската тайна“, обясниха от съвета.

Бъдещото искане до КС обаче не отменя задължението на гилдията да приеме единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма. Те вече са гласувани от ВАдС на заседанието му на 7 август, но засега съветът не ги публикува, а съобщава, че ще го направи до края на седмицата.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 65 от 21.07.2020 г.

Държавен вестник, брой 65 от 21.07.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 58 от 30.06.2020 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Постановление № 137 от 25 юни 2020 г. за приемане на Списък на професионални направления и защитени специалности, с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда, по които обучаваните в тях студенти ще бъдат освобождавани от такси за обучение. Списъкът обхваща общо 4476 студенти в първи курс на обучение, приети през учебната 2020/2021 година, в т.ч. 3883 студенти в редовна и 593 в задочна форма на обучение.

Обнародвано е Решение № 6 от 16 юни 2020 г. по конституционно дело № 10 от 2019 г. Конституционният съд бе сезиран от бившия омбудсман Мая Манолова за приетите във връзка с къмпингуването текстове в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Според съдиите трите атакувани разпоредби – за възможността за разполагане на къмпинги по брега, която трябва да бъде прецизирана с наредба, забраната за разполагане на шатри, палатки, ремаркета и др., паркиране и преминаване през необозначени места, подвижни и неподвижни дюни, както и глобите за това, не противоречат на Конституцията. Според съда законодателят е уредил дивото къмпингуване, като го е съобразил с вида на територията и имота, както и собствеността върху тях, както и с обектите, които могат да се разполагат, както и е предложил по-прецизно балансиране на законните права и интереси на гражданите и на обществото като цяло, защото се явява справедлив регулатор на режима на „свободното къмпингуване” извън къмпингите по Закона за туризма. Трима съдии са подписали решението с особено мнение, като според Борис Велчев разпоредбата на ал. 3 на чл. 10а ЗУЧК противоречи на Конституцията, тъй като предвижда, че с подзаконов акт могат да бъдат определени и други условия за ползването на тези земи. В една правова държава, се казва в особеното мнение, няма как условията за ползването на определени земи да се определят едновременно със закон и с подзаконови актове.

Проверките за глоби на границата – опит за ограничаване на свободното придвижване

Проверките за глоби на границата – опит за ограничаване на свободното придвижване
колаж: „Правен свят“

Нов метод за контрол, връчване и плащане на шофьорски глоби ще бъде въведен на редица гранични пунктове у нас. Още в началото новата методика провокира недоволство в обществото. Образуваха се опашки по границите и затруднено преминаване, а от там и струване на шофьори пред гишетата на КАТ. Заговори се обаче и за нарушения на права.

Защо?

Идеята на МВР, касаеща Закона за движенията по пътищата, разписва, че граничните полицаи ще проверяват всички автомобили, които влизат и излизат от България за задължения към “Пътна полиция”. Под такъв контрол ще попаднат и чужди граждани. Установените водачи, които имат неплатени глоби ще бъдат отбивани и ще разполагат с време от два часа да заплатят сумите чрез постерминал или през административния онлайн портал на МВР. Ако обаче решат да не плащат глобите, ще им бъде отнета шофьорската книжката и се спира от движение автомобилът, ако шофьорът е и негов собственик, с което на практика водачите нямат да могат да продължат пътуването и управлението на автомобила. За тях напускането на страната ще е възможно, но само като пътници в колата или пешеходци.

И това повдигна редица въпроси.

Несъмнено глобите трябват да бъдат плащани, но в обществото остава усещането, че мярката се въвежда в неподходящ момент, т.е. в рамките на летния период, когато хората пътуват зад граница, особено след отпадането на мерките покрай коронавируса, касаещи пътуванията.

„Ще бъдат засегнати правата не само на лица, които дължат глоби, но и на лица, които искат да пътуват, но не дължат никакви глоби тъй като ще се образуват едни огромни опашки по КПП-тата на нашата външна граница. Засяга се едно конституционно право – на свободно придвижване на територията и извън територията на Република България. Тази мярка е въведена със Закона за движение по пътищата и тя засяга единствено санкциите, които се налагат по този закон. Тя не засяга всякакви други задължения, които гражданите могат да дължат на държавата. Например от невнасянето на данъци и заплащането на такси. Значи човек може да дължи огромна сума пари като данък върху доходите на физическите лица, имуществен данък и него няма да го спрат да си плати, но лице, което дължи глоба от фиш за 20 лева, която то може да е платило, но системата да не е отчела, ще го оставят на границата, ще стоварят семейството му, ще „арестуват“ неговото превозно средство и ще го поканят да премине границата пеша. Това минава границата на разумното и не е пропорционална мярка“, заяви за „Правен свят“ проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия и преподавател по конституционно право.

Оказва се обаче, че има и друг проблем, който изпъква в законовия текст, а именно, че не става ясно, че дадена глоба може да не е влязла в сила, т.е. може да има обжалване на наказателното постановление, когато става дума за постановление, а не за фиш и глоба.

„Това е едно обстоятелство, което нарушава правата на всеки водач, тъй като никой не може да бъде административно наказан без да има влязла в сила глоба“, заяви за „Правен свят“ Борислав Цеков, доктор по конституционно право.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 53 от 12.06.2020 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение № 5 от 2 юни 2020 г. по конституционно дело № 3 от 2019 г., с което Конституционният съд отхвърли искането на предишния омбудсман Мая Манолова за отмяна на единната цена на водата. Съдът смята, че доводите в искането, че замяната на диференцирания подход – с оглед начина на добиване на водата при определяне на цените, с принципа на единна цена за обособена територия води до избирателен, социално неоправдан и небалансиран подход при ценообразуването на В и К услугите, са извън контрола за конституционност.

Относими са към управленската концепция, отразена в Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014 г. – 2023 г., която визира наред с модернизация на отрасъла и социалната поносимост на цените на В и К услугите. В тази част Народното събрание е органът, който преценява по целесъобразност, при промяна на обстоятелствата, налице ли е необходимост за промяна на действащ закон – в случая по отношение определяне цените на В и К услугите.

Обнародвани са промени в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове. Определя се редът за издаване на разрешение на директора на териториалната дирекция по местонахождението на данъчния склад, от който ще бъдат изведени стоките.

Промени има и във връзка с въведеното законово изискване лицензираните складодържатели да използват в данъчните складове система за видеонаблюдение и контрол, като целта на мярката е да се подобри контролната дейност на митническите органи в данъчните складове, което ще създаде предпоставки за повишаване на бюджетните приходи.

Отпада изискването за издаване на приложение № 14б, тъй като информацията, която се попълва в него частично се дублира с тази, която се въвежда по електронен път в ИС „Контрол на горивата”.

Обнародвани са две нови наредби на Министерство на образованието – за придобиване на квалификация по професията „Графичен дизайнер“ и за придобиване на квалификация по професията „Компютърен график“.

С наредбите се определят единните изисквания, необходими за упражняване на двете професии, които са задължителни за всички обучаващи институции, имащи право да организират обучение, завършващо с издаване на Свидетелство за професионална квалификация или Удостоверение за професионално обучение.

ВКС и ВАС се разминаха по въпроса възможно ли е прокурор да е независим от главния и да го разследва ефективно

Двете върховни съдилища се разминаха в позициите си дали е възможно при действащата правна уредба прокурор да е независим от главния и да го разследва ефективно, ако извърши престъпление. Това става ясно от становищата им до Конституционния съд, който беше сезиран с искане за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от основния закон, според който „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Правителството постави пред Конституционния съд следния въпрос: „В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когото прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си “ като елемент от правовата държава?“.

И двете върховни съдилища тълкуват еднакво разпоредбата и са категорични, че в тази хипотеза главният прокурор не може да упражнява надзор за законност и методическо ръководство, но Върховният касационен съд (ВКС) заявява, че само с тълкуване от Конституционния съд не може да се гарантира ефективно и безпристрастно разследване срещу обвинител №1.

Въпросът до КС беше поставен от Министерския съвет заради приетите от него промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предлага ръководителят на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Проектът предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с мандат от 7 години. А с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител №1. Това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията, заради разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от основният закон.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 48 от 26.05.2020 г.)

В брой 48-ми на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение за избиране на омбудсман, с което Народното събрание избра доц. Д-р Диана Ковачева за омбудсман.

Обнародвано е Решение № 4 от 14 май 2020 г. по конституционно дело № 9 от 2019 г., с което Конституционният съд отхвърли искане на Върховния административен съд за обявяване на противоконституционна нормата на чл. 142, ал. 1 от Административнопроцесуалният кодекс, съгласно който cъoтвeтcтвиeтo нa aдминиcтpaтивния aĸт c мaтepиaлния зaĸoн ce пpeцeнявa ĸъм мoмeнтa нa издaвaнeтo мy. Toвa e в paзpeз c пpинципa нa пpaвoвaтa дъpжaвa, ĸaĸтo и нe пpeдocтaвя възмoжнocт нa peшaвaщия cъд дa извъpши coбcтвeнa пpeцeнĸa зa пpилoжимия зaĸoн в зaвиcимocт oт вcичĸи oбcтoятeлcтвa пo дeлoтo, ce coчeшe в иcĸaнeтo.

В решението на съда се казва, че ако материалният закон, който е действал към момента на издаването на индивидуалния или общия административен акт, е обявен от Конституционния съд за противоконституционен, то той няма да се приложи по заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или пред административен орган. Също така съдът казва, че „правната теория и практиката приемат, че в административното право при индивидуалните и общите административни актове е приложим този закон, който е в сила към момента на издаването им.

Преценката на съда при контрола за материална законосъобразност върху тези административни актове е дали фактите, предвидени в хипотезата на правната норма, са били правилно установени от издаващия акта административен орган и дали към тях е приложен правилно материалният закон, който е регулирал обществените отношения именно към този момент.

Административнопроцесуалният кодекс не предоставя на съда компетентност да преценява дали нов материален закон, или изменен закон, последващи издаването на акта, са приложими при висящо съдебно производство. Не съществува възможност за преценка на съда и за приложението на по-благоприятен закон (така, както е предвидено в чл. 2, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) по отношение на престъпленията). Приложението на такива закони би могло да се реализира, но само ако законодателят изрично им е придал обратно действие съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове.“

Адвокатурата атакува в КС одържавяването на лотарийния бизнес и текстове за банковата несъстоятелност

В един ден адвокатурата атакува в Конституционния съд (КС) разпоредби от законите за хазарта и за банковата несъстоятелност.

Делото за Закона за хазарта е свързано с приетите през февруари разпоредби, с които на практика лотарийните игри бяха обявени за държавен монопол. Лицензите на действащите оператори бяха отнети, а те бяха задължени да изплатят печалбите, въпреки че продажбата на билетчета беше преустановена. Хората обаче още не си получили обещаните награди, тъй като свързаната с разследвания от прокуратурата бизнесмен Васил Божков „Ню геймс“, която организираше Национална лотария, поиска да бъде обявена в несъстоятелност.

Адвокатурата е оспорила новите разпоредби, с които беше въведена забрана друг освен Българският спортен тотализатор да организира лотарийни игри.

В искането си до КС Висшият адвокатски съвет (ВАдС) излага серия от аргументи защо тези промени в Закона за хазарта са противоконституционни. Той изтъква, че в основния закон (чл. 18, ал. 4) е казано изрично и изчерпателно в кои сфери на обществените отношения може да бъде установен държавен монопол  –  железопътен транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. „Нито хазартната дейност, нито части от нея са посочени в конституционната разпоредба. … Член 18, ал. 4 от Конституцията не може да бъде тълкуван разширително и законодателят няма правомощие да предоставя изключително право за осъществяване на стопанска дейност на конкретен изрично посочен правен субект, макар и след получаване на лиценз за такава дейност, извън изчерпателно посочените в разпоредбата хипотези, сочи адвокатурата.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 42 от 12.05.2020 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение № 3 от 28 април 2020 г. по конституционно дело № 5 от 2019 г., с което Конституционният съд промени досегашната своя практика и издигна на конституционно ниво задължението на Народното събрание да поправи последиците от прилагането на противоконституционни закони.

Конституционният съд (КС) променя наложеното със собственото му решение през 1995 г. правило, че след като „обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“. Конкретно КС казва следното: „Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им.

По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие“. Чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд казва, че възникналите правни последици от обявяването на даден акт за противоконституционен, се уреждат от органа, който го е постановил. Срокът, в който да го направи, е уреден в правилника на Парламента и е до два месеца от влизането в сила на решението на КС (чл. 81, ал. 4 от правилника).

Самото решение пък се публикува в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането му и влиза в сила 3 дни след обнародването (чл. 14, ал. 3 Закон за КС). Решението е подписано с особено мнение от съдиите Гроздан Илиев, Таня Райковска и Георги Ангелов.

 

Конституционният съд постанови фундаментално решение за правовия ред

След 25 години е сложен край на възстановяването на стария закон след „отмяната“ на новия. Парламентът е задължен на конституционно ниво да уреди последиците, а КС заяви категорично, че решенията му не са празна декларация

Конституционният съд (КС) днес сложи край на серия от виждания, възприети от десетилетия в собствената му практика и в част от правната наука и доктрина.

С фундаментално решение, прието почти единодушно (с един или двама на особено мнение в отделните му части), той отхвърли схващането, че някои негови решения са буквално удар в празно пространство и не произвеждат никакъв реален ефект. КС постави Народното събрание в ситуация да не може да „пасува“, когато закон бъде обявен за противоконституционен. И „отмени“ наложеното със собственото му решение през 1995 г. правило, че след като „обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“.

Решението на КС е по четири въпроса, който му бяха поставени преди година от върховни съдии. Първият дойде от състав на Върховния касационен съд (ВКС), а другите три от Пленума на Върховния административен съд (ВАС).

Ето какво заяви КС днес, като публикува само диспозитива на решението си, а мотивите, които трябва да спомогнат за разкриването на точния смисъл на тълкуването му, ще бъдат обявени през следващите дни:

1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им.

2. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.

3. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.

Повече подробности по темата четете тук.