КС обяви за противоконституционни 10-те критерия за баланс между свободата на словото и защитата на личните данни

Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), с която бяха въведени 10 критерии, по които ще се преценява дали журналистите са спазили баланса между правото на информация и това на защита на личните данни, когато са използвали такива в свои материали, съобщава „Лекс.бг“.

Решението е взето с 8 на 4 гласа. На особено мнение са Павлина Панова, Красимир Влахов, Гроздан Илиев и Анастас Анастасов.

Разпоредбата беше атакувана от депутати от БСП, а преди това вето ѝ наложи президентът Румен Радев. Според депутатите от левицата критериите, определени от законодателя са „абстрактни, неясни, обтекаеми и субективни“, а това създава сериозен риск за произволни тълкувания. Това, според тях, ще доведе до затрудняване на свободата на словото, а там където я няма нея, е „немислима и невъзможна правовата държава“.

Когато КС „отмени“ промяна в закон, не следва да се връща автоматично старата му редакция

За преразглеждане на въведеното със задължително тълкуване от Конституционния съд (КС) правило, че когато той обяви промяна в закон за противоконституционна автоматично се връща старата му редакция, се обяви Министерският съвет.

Позицията си по въпроса от правителството излагат в становище по делото с най-фундаментално правно значение, по което предстои да се произнесе КС. По него конституционните съдии трябва да отговорят на три въпроса, които най-общо са:

Какво се случва с висящите дела, когато Конституционният съд отмени приложимия по делото закон? Може ли невинаги обявяването на закона за противоконституционен да означава възстановяване на предишната му редакция? Какви са последиците, когато КС отмени решение на Народното събрание или указ на президента?

КС беше сезиран с тях от Върховния административен съд (ВАС). Върховните съдии поискаха той да разтълкува чл. 151, ал. 2 от Конституцията . Своеобразен предшественик на трите въпроса на ВАС беше искането на колегите им от Върховния касационен съд, които също настояха КС да разтълкува чл. 151 от Конституцията, но в контекста на това какви са последиците от обявяването за противоконституционен на закон с еднократно действие, по повод на т. нар. царски имоти. Сега исканията на двете върховни съдилища са обединени в едно дело на Конституционния съд, а докладчик по него е лично председателят му проф. Борис Велчев.

Първата институция, която даде своя отговор на въпросите, които стоят пред КС, е Министерският съвет.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 75 от 24.09.2019 г.)

В днешния 75-ти брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение № 7 от 17 септември 2019 г. по конституционно дело № 7 от 2019 г. С него за втори път Конституционният съд ревизира промените в Закона за митниците от месец ноември 2018 г., които бяха приети с преходните и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.  Единодушно КС обяви за противоконституционна забраната в Закона за митниците, според която обвиняеми или подсъдими за умишлено престъпление от общ характер не могат да бъдат митнически служители.

Съгласно мотивите на КС тази разпоредба е непропорционална на преследваната цел да се осигури квалифицирано, отговорно и лоялно упражняване на държавната власт. Престижът на държавната служба е важна ценност, но той може да се защитава успешно и без да се налагат такива непропорционални ограничения върху други основни конституционни права.

Решението на КС е по дело, образувано по искане на Висшия адвокатски съвет. Според Висшия адвокатски съвет лишаването от право на труд на обвиняеми и подсъдими, преди още да се е произнесъл съдът за тяхната вина, противоречи на редица конституционни принципи – правовата държава, презумпцията за невиновност, закрилата на труда и др.

Обнародвани са промени в Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Измененията са във връзка с проведени срещи в Националната агенция за приходите и Министерството на финансите с представители на бизнеса и посочените от тяхна страна затруднения, свързани с доработки на софтуера за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) с оглед осигуряване на съответствие с изискванията в Приложение № 29 на Наредба № Н-18 от 2006 г.

В голяма степен тези затруднения произтичат както от специфични особености, свързани с организацията на бизнес процесите в средните и големи предприятия, от една страна, така и от комплексността на използваните към момента софтуерни решения, от друга.

Промените са в следните насоки: удължаване на срока за привеждане в съответствие с изискванията на наредбата за лица, които използват СУПТО; създава се алтернативна възможност за използване на софтуер за управление на продажбите със стандартизиран одиторски файл от лица, които отговарят на определени изисквания; удължава се срокът за привеждане в съответствие с изискванията на наредбата на лицата, извършващи продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин, и които не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин.

Полезно в ДВ (бр. 59 от 26.07.2019 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за посевния и посадъчния материал, които предвиждат всеки производител да води книга за произхода и количеството на посевния и посадъчния материал, който произвежда. Прецизират се и текстовете, свързани с вноса и износа на посевен и посадъчен материал от и за трети страни. Въвежда се минимален срок от десет работни дни за отстраняване на нередовности по всички видове заявления, които се подават и за които досега такъв срок не е бил предвиден – за лабораторни анализи на посевните качества на семената, за вписване на сорт в официалната сортова листа и др.

Обнародвано е Решение № 6 от 18 юли 2019 г. по конституционно дело № 6 от 2019 г., с което Конституционният съд е отхвърлил искането на омбудсмана Мая Манолова за обявяване на противоконституционност на седем разпоредби от Изборния кодекс (ИК), приети от парламента през април т. г., непосредствено преди изборите за Европейски парламент.

Шест от тези разпоредби се отнасят до новите правила за обжалване и подсъдност на решенията на районните и общинските избирателни комисии, както и за въведените спадащи мнозинства за вземане на решения след отмяна на предходно решение от съда. С тях бе възприето, че решенията на общинската и районната избирателна комисия могат да се обжалват пред ЦИК, а решението на ЦИК, с което оспореният акт се потвърждава – пред административния съд по местонахождението на съответната избирателна комисия вместо пред Върховния административен съд, както досега.

Една от оспорените разпоредби – чл. 58, ал. 1 от ИК, регламентира, че от общо 49 вида решения, които издава ЦИК, пред съда може да се обжалват 18. За това дали тя противоречи или не на Конституцията КС не е успял да събере мнозинство за вземане на решение. Изискването е поне 7 от общо 12 конституционни съдии да гласуват „за“ дадена теза, за да има решение. При липса на такова, атакуваната разпоредба продължава да се прилага.

Обнародвана е нова Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност на основание приетия в края на миналата година Закон за киберсигурност (ЗК). Адресати на задълженията, предвидени в ЗК, са както публични субекти, така и редица компании от частния сектор. С цел да се избегне налагането на несъразмерна финансова и административна тежест, доставчиците на цифрови услуги, които са микро- и малки предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, са сред субектите, изключени от обхвата на новия ЗК.

В наредбата са дефинирани принципите и целите на мрежовата и информационна сигурност. Поставени са изисквания за организационни мерки за защита на мрежите и информационните системи и свързаната с тях информация, попадащи в обхвата на ЗК. С новата наредба се определят минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, въвеждат се правила за извършване на проверките за съответствие с изискванията за мрежова и информационна сигурност, определя се редът за водене, съхраняване и достъп до регистъра на съществените услуги по чл. 6 от ЗК и се въвеждат стандартизирани форми за уведомленията за инциденти.

КС не отмени промените в Изборния кодекс

Конституционният съд (КС) отхвърли искането на омбудсмана Мая Манолова за противоречащи на основния закон да бъдат обявени седем разпоредби на Изборния кодекс. Всички те бяха въведени при последните изменения в кодекса.

Една от оспорените от Манолова разпоредби – чл. 58, ал. 1, регламентира, че от общо 49 вида решения, които издава Централната избирателна комисия (ЦИК), пред съда може да се обжалват 18. За това дали тя противоречи или не на Конституцията КС не е успял да събере мнозинство за вземане на решение. Изискването е поне 7 от общо 12 конституционни съдии да гласуват „за“ дадена теза, за да има решение. При липса на такова, атакуваната разпоредба продължава да се прилага.

Позицията, че разпоредбата противоречи на Конституцията са застъпили съдиите Гроздан Илиев, Георги Ангелов и Атанас Семов. Обратната теза застъпват Борис Велчев, Константин Пенчев, Анастас Анастасов, Павлина Панова, Надежда Джелепова и Филип Димитров.

За останалите шест норми от Изборния кодекс, които бяха оспорени от Мая Манолова, КС е категоричен, че не нарушават Конституцията. Решението му е взето с единодушие от 9-имата съдии, участвали в днешното заседание.

Повече подробности по темата четете тук.

В над 24 общини са завишени данъците на курортни имоти

Над 24 общини в страната облагат с по-високи данъци имотите, които не са основно жилище на собствениците, не се отдават под наем и не са регистрирани като места за настаняване на туристи.

Въвеждането на по-високи данъци за такива имоти в курортите беше обявено за противоконституционно с решение на Конституционния съд (КС) през април. За нарушенията съобщиха от Върховната административна прокуратура (ВАП), която извършва поредна проверка след решението на КС.

След влизане в сила на конституционното решение данъчната ставка за тези имоти следва да е както за всички останали – в определен от общинския съвет конкретен размер от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка, а не от 5 до 7 на хиляда за имотите, разположени в балнеолечебни, планински и морски курорти и от 4,5 до 6 на хиляда – за останалите.

В хода на проверката са установени 44 наредби, които предвиждат данък за изброените имоти в по-висок размер от актуалния законов регламент.

Към настоящия момент, във връзка с образуваните преписки са подадени 16 протести до административните съдилища, посочиха от ВАП.

До момента нарушения са установени в наредбите в общините Столична, Благоевград, Стара Загора, Габрово, Перник, Несебър, Созопол, Поморие, Царево, Приморско, Банско, Разлог, Сандански, Петрич, Велинград, Хисаря, Троян, Тетевен, Ботевград, Вършец, Панагюрище, Казанлък, Шабла, Каварна и др.

Повече подробности по темата четете тук.

Върховни съдии поискаха отмяна на „биещи се“ текстове от ГПК и АПК

В основата на делото е противоречието в практиката дали трябва да бъде отменен индивидуален административен акт, издаден по силата на обявен впоследствие за противоконституционен закон

Две ключови разпоредби от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК) да бъдат обявени за противоконституционни поиска състав на Върховния административен съд (ВАС), защото според него едновременното им съществуване противоречи на принципа на правовата държава, а приложението на едната в административния процес на практика е невъзможно.

Става въпрос за правилото в АПК (чл. 142, ал. 1), че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и това в ГПК (чл. 229, ал. 1, т. 6), че когато Конституционният съд (КС) допусне до разглеждане дело, по което се оспорва приложим по делото закон, процесът се спира, за да изчака решението.

Основният проблем, който се поставя пред административните съдилища, е какви са последиците от произнасянето на КС, когато той обяви за противоконституционен закон, въз основа на който е издаден индивидуален административен акт (ИАА). Дали отмяната на закона е основание за отмяна и на ИАА, или напротив – последният е законосъобразен, тъй като при издаването му отмененият по-късно от Конституционния съд закон е бил действащ.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 36 от 03.05.2019 г.)

В днешния брой 36 на “Държавен вестник” е обнародвано Решение № 5 от 19.04.2019 г. на КС по к. д. № 12/2018 г., с което Конституционният съд отмени възможността Върховният административен съд в определени хипотези да не разглежда в открито заседание касационните си дела. Той обяви за противоконституционни и пропорционалните такси за касационно обжалване на оценките за въздействие върху околната среда (ОВОС).

За всички останали изменения в Административнопроцесуалния кодекс, които бяха атакувани пред тях – новата родова и местна подсъдност на делата, новите такси за касационно обжалване, въвеждането на едноинстанционно съдебно обжалване по някои дела, конституционните съдии постановиха, че няма противоречие с основния закон или международни актове

Обнародвана е Наредбата за критериите за определяне на универси­тетски болници. Новата наредба създава ясни критерии, на базата на които да се определи кои от лечебните заведения или техни клиники или отделения да придобият правата на университетски болници/клиники или отделения за срока на одобрението.

За университетски ще бъдат определяни само структури, които реално са обвързани с университет и съответно с обучението на студенти, специализанти и докторанти и с осъществяването на научна дейност в по-голяма степен от останалите лечебни заведения, получили одобрение от министъра на здравеопазването за обучение на студенти и специализанти.

 

В този брой е изменен и допълнен Устройстве­ният правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Предвид, че при производството по предоставяне на международна закрила се обработват голям обем от лични данни и с цел тяхната защита, в ДАБ при МС се създава длъжност „служител по защита на данните“. Длъжностното лице по защита на данните ще осъществява дейности по законосъобразното прилагане на нормативните актове в областта на защитата на данните, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета и Закона за защита на личните данни. Прецизират се някои задачи и дейности на териториалните структури на агенцията и на административните звена от общата и специализираната администрация, с което ще се повиши ефективността и ефикасността на администрацията на ДАБ при МС.

 

Променят с обратна сила Закона за местните данъци заради решение на КС

Спешни промени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) след решението на Конституционния съд (КС), с което беше отменена по-високата ставка за курортните имоти, са внесли трима депутати от ГЕРБ начело с шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова .

Със задна дата от 20 април 2019 г. (когато влезе в сила решението на КС) те въвеждат еднакви граници, в които общините определят местния данък за всички имоти на територията си, били те курортни, или не. Като измененията в ЗМДТ са направени така, че местната власт няма да се налага тепърва да променя наредбите си. А е предвидено просто, че за имотите в курортите се прилага размерът на данъка, както за всички останали в общината.

С оглед правна сигурност, гарантиране правата на данъчно задължените лица и еднаквото им третиране, със законопроекта се предвижда данъкът върху недвижимите имоти, независимо от вида и местонахождението им, за цялата 2019 г. да се дължи в размер, за който със съответната наредба на Общинския  съвет вече е определен размер в граници от до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка, посочват вносителите.

Местните власти обаче ще трябва да преизчислят служебно новия данък на собствениците на имоти в курортите и да им го съобщят. Тези, които са предплатили до 30 април 2019 г. за цялата година, ползват отстъпка от 5 на сто върху преизчислената сума.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 32 от 16.04.2019 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение № 4 от 9 април 2019 г. по конституционно дело № 15 от 2018 г., с което Конституционният съд отмени по-високите данъци за курортните имоти, установени с промени в Закона за местните данъци и такси.

От 1 януари тази година за имотите, които не са основно жилище и са разположени в балнеолечебни, климатични планински и климатични морски курорти от национално значение, включени в специалния списък на МС, ставката се определя в граници от 5 до 7 на хиляда върху данъчната оценка. А за някои други курортни имоти тя е от 4,5 до 6 на хиляда.

Конституционният съд реши, че въвеждането на по-високи данъци на имотите в курортите, които не са основно жилище на собствениците им, не се отдават под наем и не са регистрирани като места за настаняване на туристи, противоречи на Конституцията. „Изключителната компетентност на Народното събрание да установява данъци, във всичките им елементи, относно недвижимите имоти на гражданите, се оказва поделена между парламент и правителство, което е конституционно недопустимо“, пише в решението на КС.

„В списъка, приеман с решение на Министерския съвет, могат да бъдат включени или изключени едни или други курорти по неясни и евентуално субективни, във всички случаи трудно предвидими, критерии. Така смисълът и действието на закона се поставят в зависимост от подзаконов акт, чието естество позволява бързо и/или лесно изменяне, което води до конституционно недопустима правна несигурност. Такава възможност на Министерския съвет да предопределя размера на данъка противоречи на конституционния принцип за разделение на властите (чл. 8 от Конституцията)“, пише КС.

Обнародвани са промени в Наредба № 10 от 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование, които касаят преместването в I клас, надплановия прием, заобикалящ изпитите за математическите гимназии след IV клас, паралелния прием след VII клас в езикови, математически и природо-математически гимназии на ученици и преместването на ученици след края на първата гимназиална степен – X клас.

Занапред учениците ще могат да се преместват над утвърдения държавен план-прием при промяна на местоживеенето от едно населено място в друго след разрешение на министъра на образованието и науката по мотивирано искане на директора на училището, при наличие на физическа възможност в училището и когато балът на ученика е по-голям или равен на минималния бал за приемане в съответната паралелка в годината на кандидатстване. Промените касаят училищата и с държавен, и с училищен план-прием, което ще пресече прехвърлянето на първокласници и увеличаването на паралелките до 30 и повече деца във всяка.

С измененията в наредбата се променят и условията за надпланов прием в І клас. Те са свързани с промяна на постоянния или настоящия адрес на детето от друго населено място в прилежащия район на училището след изтичане на срока за подаване на заявление за участие в приема, с възможността да се осигурят подходящи условия на физическата среда за всички ученици в паралелката. Важно условие е да са били приети всички заявили желание за участие деца от групите от I до III включително.