Главният прокурор не може и не трябва да упражнява ръководство и надзор по производства срещу него

Правомощието на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори не може и не следва да се упражнява по конкретно наказателно производство или преписка, образувани по сигнали срещу него. Това заявява обвинител №1 Иван Гешев в становище до Конституционния съд.

То е по делото, в което КС на практика трябва да отговори дали е възможно някой прокурор да е независим от главния и да го разследва ефективно, ако извърши престъпление. Иван Гешев го е изпратил още в началото на месеца, но заради извънредната ситуация с епидемията от коронавирус, то остана вън от общественото внимание.

Междувременно Висшият адвокатски съвет (ВАдС) застъпи тезата, че КС не може да реши проблема кой може да разследва главния прокурор, а са необходими промени в Конституцията. И макар КС да допусна питането до разглеждане, според адвокатурата той трябва да се десезира от него, защото ако се произнесе, ще се превърне в позитивен законодател. Въпреки тази си позиция, ВАдС все пак дава и своя отговор на казуса, като на практика достига до същия извод като главния прокурор – че той не може да осъществява надзор за законност и методическо ръководство, когато по отношение на него държавното обвинение осъществява дейност, насочена към разкриване, установяване, доказване и повдигане на обвинение за извършено престъпление.

Въпросът до КС беше поставен от Министерския съвет заради приетите от него промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предлага шефът на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Проектът предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с мандат от 7 години. А с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител №1. Това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията. Причината за това становище е, че в чл. 126, ал. 2 основният закон регламентира, че „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Така правителството реши да попита Конституционния съд следното: „В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когото прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си “ като елемент от правовата държава?“.

Повече подробности по темата четете тук.

КС допусна питането на главния прокурор за имунитета на президента

Конституционният съд (КС) допусна за разглеждане искането на главния прокурор Иван Гешев за тълкуване на разпоредбата от основния закон, която урежда имунитета на президента. Гешев поиска още КС да каже и що е то държавна измяна и нарушение на Конституцията, както и дали евентуално дело срещу държавния глава трябва да бъде спряно или прекратено докато той заема поста.

Определението за допускане на делото до разглеждане е гласувано с 9 гласа „за“ и трима на особено мнение –  Атанас Семов, Надежда Джелепова и Павлина Панова. То все още не е публикувано, като се очаква от него да стане ясна окончателната формулировка на въпросите, по които ще се произнесе КС.

В искането си до КС за тълкуване на чл. 103 от Конституцията главният прокурор изтъква, че по всички поставени от него въпроси има различни виждания. Например дали, когато Конституцията говори за държавна измяна, има предвид престъпленията по Глава първа от Наказателния кодекс или се влага друг смисъл в понятието. Друг съществен въпрос е какво се има предвид под нарушение на Конституцията. В искането си главният прокурор изтъква, че множество престъпления по НК всъщност представляват погазване на основни права, гарантирани от нея – например убийството и правото на живот.

Повече подробности по темата четете тук.

Адвокатурата атакува в КС необжалваемостта на общите устройствени планове

Необжалваемостта на общите устройствени планове (ОУП) да бъде прогласена за противоконституционна, настоява Висшият адвокатски съвет (ВАдС). Той е атакувал пред Конституционния съд (КС) чл. 215, ал. 6 от Закона за устройството на територията (ЗУТ). Именно тази разпоредба предвижда, че „не подлежат на обжалване общите устройствени планове, както и техните изменения“. Делото вече е образувано, а за докладчик по него е определен Константин Пенчев.

Това е втори опит необжалваемостта на ОУП да бъде отменена от Конституционния съд. През 2006 г. състав на Върховния административен съд я атакува, но с три особени мнения КС отказа да я обяви за противна на основния закон.

През 2014 г. обаче КС излезе с тълкуване (на чл. 120, ал. 2 от Конституцията) кога законодателят може да предвиди, че дадени актове не подлежат на съдебен контрол. В решението си тогава той прие, че това става „по изключение при спазване на изискванията за съразмерност, включително задължителните за страната международни стандарти за достъп до съдебна защита и със закон …само когато това е необходимо за опазване на основите на конституционния ред или на други особено важни обществени интереси като осигуряването на отбраната и сигурността на страната, както и осъществяването на принципите и целите на нейната външна политика“.

Това дава основание на ВАдС да приеме, че има промяна в практиката на КС във връзка с обжалваемостта на административните актове по отношение на материята по устройство на територията. В подкрепа на тезата си от адвокатурата припомнят, че самият КС казва, че не е обвързан завинаги от своите правни разбирания, а развитието на правото е обективен процес, което позволява тълкуването на правните разпоредби да бъде “отворено” и към други виждания, както и да държи сметка за настъпили междувременно значими промени в обществения живот.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 98 от 13.12.2019 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародван нов Закон за марките и географските означения, който внася най-мащабните промени в областта след въвеждането на т.нар. „опозиционна система“ през 2011 г. и транспонира Директива (ЕС) 2015/2436 в националното законодателство.

На първо място, променя се дефиницията за марка и отпада изискването за графично представяне на марката – тя е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията на притежателя. Такива знаци могат да бъдат: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци.

Също така има промени в абсолютните основания за отказ. Относно относителните основания за отказ една от промените е свързана с марката, ползваща се с известност, като се разширява обхватът на закрила освен за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка, ползваща се с известност, е регистрирана, също така и за идентични и сходни стоки и услуги. Друга новост в закона е, че изключителното право има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикация на регистрацията.

Най-съществени са измененията относно заплащането на държавните такси, като се предвижда заплащането на държавната такса да бъде извършвано чрез заплащане на таксата наведнъж, а не както беше до влизането в сила на новия закон – на две вноски. Предвижда се кръгът на лицата, които имат достъп до информация, да се разшири, както и процедурите за достъп до досиетата на обекти да бъдат улеснени.

Важно е да се отбележи, че новият Закон за марките и географските означения ще се прилага за заявки за регистрация на марки и географски означения, които са подадени след влизането му в сила, както и за заявки за регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение. Освен това, новият ЗМГО ще се прилага за искания за отменяне и заличаване на регистрацията на марки и географски означения, по които до влизането му в сила няма влязло в сила решение.

Обнародвани са промени в Закона за рибарството и аквакултурите, с които се потвърждава правомощието на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да издава решения за финансови корекции от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове за възстановяване на безвъзмездната финансова помощ, получена поради нарушение от ползвателите по мерките от Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007-2013 г. (ОПРСР).

С текстовете се дава възможност на изпълнителния директор на ИАРА да издава актове за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за възстановяване на безвъзмездната финансова помощ, получена поради нарушение от ползвателите по мерките от ОПРСР.

Публикувана е нова Наредба № 9 от 10 декември 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, след като предишната наредба, уреждаща същата материя, бе отменена от Върховния административен съд.

Новият акт предвижда пакет от дейности, които се осъществяват в извънболничната помощ – първична, специализирана и дентална. Наредбата акцентира върху профилактиката и промоцията на здравето. Затова за хората над 18-годишна възраст, които са в рискова група, е предвидено личният лекар да извършва оценка на рисковите фактори и вредните навици, които водят до увреждане на здравето. В резултат на тях той ще преценява дали да изпрати пациента при специалист, както и да му предпише оздравителен режим.

Държавен вестник, брой 98 от 13.12.2019 г.

Държавен вестник, брой 98 от 13.12.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Текст от закон е толкова неясен, че беше обявен за противоконституционен

Текст от закон се оказа толкова неясен, че Конституционният съд (КС) днес обяви, че нарушава принципа на правовата държава (пълния текст на решението виж тук). Става дума за чл. 42а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС) (пълния текст на разпоредбата виж в карето).

Разпоредбата беше приета в началото на лятото и е свързана с това как се обезщетяват собствениците на ниви и гори, когато имотите им се отчуждават за държавни нужди. Общото правило е в първата алинея на текста и предвижда, че в такива случаи като компенсация може да се дадат държавни гори и земи. Имаше и изключение, предвидено във втората алинея, че когато нивите, ливадите и горите, които се „вземат“ от частния собственик са малки (например под 3 дка за земеделски земи), обезщетението задължително е в пари, а не с друг имот. И така до юни 2019 г., когато в чл. 42а ЗДС беше приета новата ал. 3, която гласи: „Алинея 2 не се прилага при отчуждаване на имоти – собственост на едно физическо или юридическо лице, както и на имоти на едни и същи съсобственици, с обща площ над 50 дка“.

Тя беше атакувана в КС от президента Румен Радев с мотив, че въвежда неравно третиране на собствениците на отчуждени имоти. Според конституционните съдии обаче така разписаната разпоредба е толкова неясна, че дори не може да се прецени дали води до дискриминация

„Всяко изключение от приетите със законите общи правила трябва да бъде точно, ясно и недвусмислено формулирано“, подчертава КС в решението си. И пише, че приетото с чл. 42а, ал. 3 ЗДС изключение от изключението не отговаря на тези условия. Като в решението се заявява: Редакцията на разпоредбата е неясна до степен на неразбираемост, което поставя под съмнение възможността ù да регулира обществените отношения, за които се отнася.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 93 от 26.11.2019 г.)

В днешния брой е обнародвано Решение № 8 от 15.11.2019 г., с което Конституционният съд обяви за противоконституционни въведените с чл. 25з, ал. 2 от Закона за защита на личните данни десет критерия, с които журналистите трябва да се съобразяват в своите публикации, за да не нарушат правото на защита на личните данни.

„От неяснотата на отделни критерии възниква проблем за цялостното прилагане на т.нар. журналистическо изключение. Освен това трудно можем да говорим за „обработването на лични данни за журналистически цели“ и преценка на естеството на информацията или преценка на последици и съответствие с правата на други граждани при т.нар. преки, в реално време предавания.

Неясните критерии означават също така, че КЗЛД разполага с непредвидима (дискреционна) власт да ги тълкува не непременно в полза на обществения интерес от плуралистична информация за политиките и дейността на управлението. Освен че е публичноправна структура, която се формира с участието на изпълнителната власт – правителството, КЗЛД разполага с административни принудителни мерки, което наред с неясните критерии води до засилване на властовата асиметрия спрямо средствата за масова информация и журналистиката в крайна сметка“, се казва в решението на КС.

Като се позовава на решението на СЕС по дело  Schrems (Schrems v. Data Protection Commissioner, CLI:EU:C:2015:650), Конституционният съд припомня, че когато „мярката, налагаща ограничение върху упражняването на едно основно право поставя под въпрос това право като такова, тази мярка е несъвместима с Хартата, тъй като лишава даденото право от неговата същност. Цензурата е такава ограничителна мярка, която засяга същностното съдържание на правото на свобода на изразяване и поради това тя е забранена на конституционно ниво (чл. 40, ал. 1 от Конституцията)“.

Обнародвани са промени в Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България, които произтичат от промените в Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ и в Закона за закрила на детето /ЗЗД/, както и от установената необходимост за облекчаване на процедурите при кандидатстване за получаване на право на пребиваване спрямо чужденци от български произход – граждани на трети страни.

С измененията се урежда редът за събиране на семейства и се въвеждат необходимите документи за категорията чужденци с предоставена международна закрила, убежище и временна закрила. Въвежда се и процедура по предоставяне на право на продължително пребиваване у нас на категорията чужденци, получили статут на лица без гражданство, които не отговарят на условията за предоставяне на постоянно или дългосрочно пребиваване.

Във връзка с измененията на ЗЗД и въведената нова мярка за предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа на непридружени деца чужденци, е предвидена възможност на такива деца да може да се предоставя статут на продължително пребиваване в България до навършването на 18-годишна възраст.

Държавен вестник, брой 93 от 26.11.2019 г.

Държавен вестник, брой 93 от 26.11.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Дело №14 за 2019 г. на Конституционния съд – за Закона за ДДС

Разпоредба от Закона за ДДС ще е предмет на 14-тото дело на Конституционния съд (КС) за тази година. Той е сезиран от Висшия адвокатски съвет (ВАдС) с искане да обяви за противоконституционна четвъртата алинея на чл. 102 от ЗДДС.

Атакуваният текст от закона е в сила от 2018 г. и предвижда: „За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл, 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания, осъществени през този период“.

Според ВАдС, той погазва шест разпоредби на Конституцията (чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 17, ал. 3, чл. 19, ал. 2 и чл. 60, ал. 1).

И обяснява в какво се състои проблемът, като за по-ясно го илюстрира с пример. Законът въвежда задължителна и доброволна регистрация по ДДС. Общото правило за задължителната е в чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, който регламентира, че при достигане на оборот от 50 000 лв. данъчно задълженото лице (ДЗЛ) е длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнат този оборот. В този случай то се смята за регистрирано от момента на получаване на съобщението за регистрация и започва да начислява ДДС за всяка облагаема доставка, като при изпълнение на условията за това, има право да му бъде възстановен данъчен кредит.

Повече подробности по темата четете тук.

КС обяви за противоконституционни 10-те критерия за баланс между свободата на словото и защитата на личните данни

Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), с която бяха въведени 10 критерии, по които ще се преценява дали журналистите са спазили баланса между правото на информация и това на защита на личните данни, когато са използвали такива в свои материали, съобщава „Лекс.бг“.

Решението е взето с 8 на 4 гласа. На особено мнение са Павлина Панова, Красимир Влахов, Гроздан Илиев и Анастас Анастасов.

Разпоредбата беше атакувана от депутати от БСП, а преди това вето ѝ наложи президентът Румен Радев. Според депутатите от левицата критериите, определени от законодателя са „абстрактни, неясни, обтекаеми и субективни“, а това създава сериозен риск за произволни тълкувания. Това, според тях, ще доведе до затрудняване на свободата на словото, а там където я няма нея, е „немислима и невъзможна правовата държава“.