Архив на ‘Противоконституционност’

Омбудсманът атакува в КС единната цена на водата

Омбудсманът Мая Манолова атакува в Конституционния съд (КС) разпоредбата от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), която въвежда принципа на единна цена на водата на обособена територия.

Става въпрос за чл. 12, ал. 2 от ЗРВКУ. Текстът, който беше въведен през 2015 г., предвижда: „В и К операторите прилагат принципа на единна цена на В и К услуга на обособената територия. Принципът се спазва задължително за цените на В и К услугите „доставяне на вода на потребителите и/или на други В и К оператори“ и „отвеждане на отпадъчните води“. Цената за В и К услугата „отвеждане на отпадъчни води и пречистване“ може да се определя диференцирано за групи потребители в зависимост от степента на замърсеност по реда на този закон и актовете по неговото прилагане“.

„В случая, чрез заложеното в чл. 14, ал. 2 от закона правило за определяне на единна цена на обособена територия, подходът на законодателя е неоправдан социално и небалансиран, не отчита обществения интерес и правата на потребителите на услугите и не задоволява изискването за справедливост“, твърди Манолова.

Според нея атакуваната разпоредба противоречи на друга от ЗРВКУ – в чл.13, ал. 1, т. 4, в която е предвидено, че при изпълнение на правомощията си за регулиране на цените на ВиК услугите Комисията за енергийно и водно регулиране се ръководи и от съответствието между цените за населените места и действителните разходи за предоставяне на услугите. „Двете разпоредби са противоречиви и взаимоизключващи се, което нарушава принципа на правовата държава и по-специално един от неговите основни елементи – правната сигурност“, пише Манолова до КС.

Повече подробности по темата четете тук.

Борис Велчев: фен съм на пряката конституционна жалба и ще лобирам за нея

Трябва да се въведе пряка конституционна жалба, за да имат гражданите достъп до конституционно правосъдие – заяви председателят на Конституционния съд (КС) проф. Борис Велчев пред Дарик радио.

„Не мога да си представя в 21 век да имаме тежък демократичен инструмент като конституционното правосъдие, което в крайна сметка е насочено към това да защитава правата на гражданите, а самите граждани да нямат достъп до него. Струва ми се леко ирационално“, коментира Велчев.

Разговорът тръгна в тази насока след въпрос какво мисли за идеята за „отпадане“ на Великото Народно събрание, за да може по-лесно да се променя Конституцията.

Малко съм в деликатно положение да коментирам Конституцията, която съм се клел да пазя от гледна точка на потенциални промени в нея. Същевременно смятам, че и Конституцията, като всеки нормативен акт, периодично се нуждае от известна актуализация“, посочи Борис Велчев и  подчерта, че е фен на идеята за въвеждането на пряка конституционна жалба и би лобирал за такава промяна в основния закон. Председателят на КС поясни, че България е една от малкото европейски държави, в които няма пряка конституционна жалба.

На въпрос не се ли опасява, че КС ще бъде залят с жалби на граждани, Борис Велчев заяви, че в много европейски системи и този въпрос е решен. По думите му, най-добре би било самият закон чрез условията, които поставя, да пресява жалбите. „Идеята е, когато един гражданин е бил засегнат от приложението на антиконституционен закон, има правен интерес и е изчерпил всички възможности на общите съдилища, да получи правна защита. Вместо да отиде в съда в Страсбург, да има, при определени в закона условия, достъп до конституционно правосъдие. И ако законът, от който е засегнат, е противоконституционен, той ще получи защита“, обясни Велчев.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 87 от 19.10.2018 г.)

В днешния 87 брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение № 14 от 09.10.2018 г. по конституционно дело № 12 от 2017 г., с което Конституционният съд отмени забраната с касационната жалба да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство. Той обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 351, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с която тя беше въведена от 5 ноември 2017 г. За противоречащa на основния закон е прогласенa и част от т. 3 от втората алинея на новия чл. 247в от НПК. Разпоредбата урежда хипотезите, при които се отлага разпоредителното заседание. А отменената от конституционните съдии, предвижда, че то се насрочва за нова дата, ако не се яви адвокат, но само в случаите на задължителна защита.

Делото беше образувано по искане на Висшия адвокатски съвет, който настоява за противоконституционни да бъдат обявени 20 от измененията в НПК, които влязоха в сила през ноември миналата година. Общо пет от атакуваните от адвокатурата пред КС разпоредби са свързани с ограниченията за възражения за допуснатите на досъдебна фаза съществени процесуални нарушения след приключване на разпоредителното заседание. Съдът обаче отменя само едно от тях – в чл. 351, ал. 2 НПК.

Обнародвана е нова Наредба № 18 от 09.10.2018 г. за придобиване на квалификация по професията „Хотелиер“, с която се определят: професионалните компетенции, необходими за упражняване на професията, които са задължителни за всички обучаващи институции, които имат право да организират обучение, завършващо с издаване на Свидетелство за професионална квалификация или Удостоверение за професионално обучение; изисквания към кандидатите за обучение; резултатите от учене, които са описани чрез значими за професията знания, умения и компетентности, които обучаваният следва да е придобил след приключване на процеса на формално, неформално обучение, или самостоятелно учене, с цел придобиване на квалификация по професия, или по част от професия; изисквания към материалната база за обучение по теория и по практика; изисквания към обучаващите.

Конституционният съд сам даде рецепта как да се блокира произнасянето му

Конституционният съд (КС) е дал рецепта как депутатите лесно да блокират собственото му произнасяне в последното си решение за част от измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)  заявява конституционният съдия Румен Ненков в особеното си мнение по делото.

Миналата седмица КС отмени две от атакуваните от Висшия адвокатски съвет общо 20 разпоредби в НПК. По част от текстовете, за които от адвокатурата твърдят, че погазват Конституцията, съдът отклони искането. Така той не се произнесе дали три разпоредби противоречат на основния закон. Те са чл. 50, чл. 81, ал. 3 (в частта „или в едномесечен срок от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия”) и чл. 63, ал. 2, т. 4 от НПК.

Мотивът на КС да отклони искането за тези три текста от НПК е, че след сезирането му от адвокатурата те са били променени. „С изменението на разпоредбата се внася нов предмет на делото в тази част, какъвто не е поискан от вносителя. Съдът е сезиран с несъществуваща вече разпоредба, а изменената има ново съдържание и смисъл. Да се разгледа изменената разпоредба означава съдът да се самосезира“, пише в решението.

Румен Ненков обаче не е съгласен, че всяко изменение на нормата автоматично води до отклоняване на искането за конституционен контрол. Това трябва да зависи, обяснява той, „от конкретната преценка на съда дали промяната е относима към предмета на конституционния спор, дали дава ново, различно решение по поставения от вносителя на искането въпрос и в този смисъл, дали действително правният интерес от произнасянето по същество е отпаднал“.

Според Ненков промените в нито една от трите разпоредби, направени през 2018 г. след сезирането на КС, не са такива, че да водят до отпадане на правния интерес от произнасянето на съда.

Повече подробности по темата четете тук.

Конституционният съд обяви за противоконституционни две разпоредби от НПК, важни за защитата на гражданите

Нa  днeшнoтo cи зaceдaниe, в cъcтaв  oт 10 cъдии,  Koнcтитyциoнният cъд e  oбяви зa пpoтивoĸoнcтитyциoнни  двe paзпopeдби oт Haĸaзaтeлнo пpoцecyaлния ĸoдeĸc,  двe иcĸaния e oтxвъpлил ĸaтo нeдoпycтими, a зa ocтaнaлитe  нe e нaмepил пpoтивopeчия c Koнcтитyциятa. Bиcшият aдвoĸaтcĸи cъвeт apгyмeнтиpaнo бe aтaĸyвaл нaд 20 тeĸcтa oт нoвия HΠK.
Cъдът  пpизнaвa зa пpoтивopeчaщa  нa Koнcтитyциятa  paзпopeдбaтa нa чл.  247 в  aл. 1, т. 3 oт HΠK,  ĸoятo coчeшe, чe  paзпopeдитeлнoтo зaceдaниe ce oтлaгa в  cлyчaитe  пo чл. 94, aл. 1, ĸoгaтo зaщитaтa e зaдължитeлнa, нaпpимep –  oбвиняeмият e нeпълнoлeтeн, cтpaдa oт физичecĸи или пcиxичecĸи нeдocтaтъци и нe мoжe дa ce зaщитaвa caм,  дeлoтo e зa пpecтъплeниe, зa ĸoeтo ce пpeдвиждa лишaвaнe oт cвoбoдa нe пo-мaлĸo oт дeceт гoдини или дpyгo пo-тeжĸo нaĸaзaниe дp.  Ceгa тoвa зaceдaниe  пpoтичa бeз aдвoĸaт,  aĸo тoй нe мoжe дa ce яви,  a ĸлиeнтът мy нe e зacтpaшeн oт тeжĸo нaĸaзaниe или нямa нeдъзи.
Cлeд  днeшнoтo peшeниe нa cъдa, paзпopeдитeлнoтo зaceдaниe щe мoжe дa ce oтлaгa,  ĸoгaтo зaщитниĸът oтcъcтвa, a нe caмo в cлyчaитe нa зaдължитeлнa зaщитa.
Cъдът e oбявил зa пpoтивoĸoнcтитyциoннa  и нoвaтa paзпopeдбa нa чл. 351, aл. 2,  ĸoятo нe дoпycĸaшe в  ĸacaциoннaтa жaлбa и пpoтecт дa ce пpaвят възpaжeния зa cъщecтвeни нapyшeния нa пpoцecyaлнитe пpaвилa в дocъдeбнoтo пpoизвoдcтвo. Зaнaпpeд aдвoĸaтитe щe мoгaт дa aтaĸyвaт пpoпycĸитe нa дocъдeбнoтo пpoизвoдcтвo и пpeд виcoĸитe инcтaнции нa cъдa.

Повече подробности по темата четете тук.

Мая Манолова атакува в Конституционния съд шест промени в АПК

мая манолова

След президента Румен Радев и депутатите от БСП днес и омбудсманът Мая Манолова атакува в Конституционния съд някои от промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Те бяха обнародвани на 18 септември 2018 г.

Манолова иска да бъдат обявени за противоконституционни вече оспорени от държавния глава и левицата разпоредби – за новите такси за касационно обжалване, както и за въвеждането на едноинстанционен съдебен контрол по три вида дела.

В искането си до КС Манолова започва с таксите, като атакува не само тези за касационно обжалване, а и тези за частни жалби и за отмяна на влезли в сила решения.

Тя заявява, че новите размери на таксите не отговарят на реалното увеличение на доходите на гражданите и биха представлявали съществена пречка за защита на основните им права. „Още повече, че за да водят касационно производство, следва да заплатят и разходи за представляващо ги лице със задължителна юридическа подготовка“, пише тя.

Манолова вижда противоречие между Конституцията и разпоредбата на АПК, която за първи път предвиди, че и държавните и общински органи ще плащат такса за касационно обжалване. Мотивът за промяната беше да се спре обжалването на всяка цена от администрацията на законосъобразни решения на първата инстанция, които са в полза на гражданите и бизнеса.

Манолова иска КС да обяви за противоконституционни и промените в Закона за достъп до обществена информация, в Закона за социалното подпомагане и в Закона за семейни помощи за деца, направени с преходните и заключителни разпоредби на АПК. С тях се предвиди, че някои дела няма да стигат до Върховния административен съд, а ще се гледат на една съдебна инстанция.

„Не е допустимо защитата на основни конституционни права да е с по-малък обем и интензитет от тази на други права или законни интереси“, пише Манолова.

Повече подробности по темата четете тук.

Президентът изпрати 14 от промените в АПК в Конституционния съд

Президентът Румен Радев поиска Конституционният съд (КС) да обяви за противоречащи на основния закон 14 от новите разпоредби в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Той внесе искането си в деня на обнародването на промените в АПК в Държавен вестник.

Те се състоят от 156 параграфа, като държавният глава твърди противоречие на 14 от тях с Конституцията .

Конституционният съд образува по искането на президента дело №12/2018 г. За докладчик по него е определена Стефка Стоева.

Текстовете, които Радев атакува в КС, на практика са същите, на които на 31 юли наложи вето. Миналата седмица обаче то беше преодоляно, като в подкрепа на президента гласуваха единствено депутатите от БСП. Те също обявиха, че ще сезират Конституционния съд за промените в АПК, като се очаква малко по-късно днес да внесат искането си.

Повече подробности по темата четете тук.

МС: частната охрана на градове и села не противоречи на Конституцията

Възможността частна охрана да пази градове и села, залегнала в Закона за частната охранителна дейност, не противоречи на Конституцията. Това се казва в становището на Министерския съвет по конституционно дело №5 от 2018 г., образувано по искане на главния прокурор Сотир Цацаров и на президента Румен Радев. Двамата поискаха отмяна на серия от разпоредби в новия Закон за частната охранителна дейност, който е в сила от 31 март 2018 година.

Според закона, охраната на урбанизирани територии представлява комплекс от дейности и включва защита от противоправни посегателства върху имуществото и населението чрез наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули. Кметът сключва договор с частна охранителна фирма, а тя обособява екипи (включващи пост, мобилен охранителен патрул, подвижна охранителна група), чийто брой се определя с договора за охрана.

Главният прокурор поиска КС да отмени четири разпоредби от ЗЧОД – чл. 5 ал. 1 т. 6, чл. 27, чл. 28 и чл. 29. Позицията му е, че те противоречат на принципа на правовата държава и конституционната разпоредба на чл. 105 ал. 2, според която осигуряването на обществения ред и националната сигурност са в правомощията единствено на Министерския съвет.

Повече подробности по темата четете тук.

Според Висшия адвокатски съвет частната охрана на градове и села е противоконституционна

Възможността частна охрана да пази градове и села погазва основни конституционни принципи, според становището на  Висшия адвокатски съвет (ВАдС) по делото в Конституционния съд (КС) срещу серия от разпоредби на новия Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД). Тяхната отмяна поискаха и президентът Румен Радев, и главният прокурор Сотир Цацаров.

Новия ЗЧОД влезе в сила на 31 март 2018 г. и регламентира охраната на урбанизирани територии от частни компании. Според закона тази охрана представлява комплекс от дейности и включва защита от противоправни посегателства върху имуществото и населението чрез наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули. Договорът с частната фирма за нея се сключва от кмета, а фирмите обособяват екипи (включващи пост, мобилен охранителен патрул, подвижна охранителна група), чийто брой се определя с договора за охрана.

Главният прокурор поиска КС да отмени четири разпоредби от новия ЗЧОД – чл. 5 ал. 1 т. 6, чл. 27, чл. 28 и чл. 29. Позицията му е, че те противоречат на принципа на правовата държава и конституционната разпоредба на чл. 105 ал. 2, според която осигуряването на обществения ред и националната сигурност са в правомощията единствено на Министерския съвет.

Повече подробности по темата четете тук.

КС обявява, че Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията

Конституционният съд (КС) се произнесе, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие не съответства на българския основен закон.

Решението е взето с 8 гласа, а 4-ма са подписали с „особено мнение“.

Без възражения са Борис Велчев, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Кети Маркова, Мариана Карагьозова-Финкова, Стефка Стоева, Таня Райковска и Цанка Цанкова. С „особено мнение“ са подписали съдиите Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров.

„В Конвенцията  чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент“, пише КС.

Той посочва, че Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията“, заявява КС.

В решението се казва още, че традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност – т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. „Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност“, се казва в решението.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив