Адвокатурата атакува в КС одържавяването на лотарийния бизнес и текстове за банковата несъстоятелност

В един ден адвокатурата атакува в Конституционния съд (КС) разпоредби от законите за хазарта и за банковата несъстоятелност.

Делото за Закона за хазарта е свързано с приетите през февруари разпоредби, с които на практика лотарийните игри бяха обявени за държавен монопол. Лицензите на действащите оператори бяха отнети, а те бяха задължени да изплатят печалбите, въпреки че продажбата на билетчета беше преустановена. Хората обаче още не си получили обещаните награди, тъй като свързаната с разследвания от прокуратурата бизнесмен Васил Божков „Ню геймс“, която организираше Национална лотария, поиска да бъде обявена в несъстоятелност.

Адвокатурата е оспорила новите разпоредби, с които беше въведена забрана друг освен Българският спортен тотализатор да организира лотарийни игри.

В искането си до КС Висшият адвокатски съвет (ВАдС) излага серия от аргументи защо тези промени в Закона за хазарта са противоконституционни. Той изтъква, че в основния закон (чл. 18, ал. 4) е казано изрично и изчерпателно в кои сфери на обществените отношения може да бъде установен държавен монопол  –  железопътен транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. „Нито хазартната дейност, нито части от нея са посочени в конституционната разпоредба. … Член 18, ал. 4 от Конституцията не може да бъде тълкуван разширително и законодателят няма правомощие да предоставя изключително право за осъществяване на стопанска дейност на конкретен изрично посочен правен субект, макар и след получаване на лиценз за такава дейност, извън изчерпателно посочените в разпоредбата хипотези, сочи адвокатурата.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 42 от 12.05.2020 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение № 3 от 28 април 2020 г. по конституционно дело № 5 от 2019 г., с което Конституционният съд промени досегашната своя практика и издигна на конституционно ниво задължението на Народното събрание да поправи последиците от прилагането на противоконституционни закони.

Конституционният съд (КС) променя наложеното със собственото му решение през 1995 г. правило, че след като „обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“. Конкретно КС казва следното: „Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им.

По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие“. Чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд казва, че възникналите правни последици от обявяването на даден акт за противоконституционен, се уреждат от органа, който го е постановил. Срокът, в който да го направи, е уреден в правилника на Парламента и е до два месеца от влизането в сила на решението на КС (чл. 81, ал. 4 от правилника).

Самото решение пък се публикува в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането му и влиза в сила 3 дни след обнародването (чл. 14, ал. 3 Закон за КС). Решението е подписано с особено мнение от съдиите Гроздан Илиев, Таня Райковска и Георги Ангелов.

 

Конституционният съд постанови фундаментално решение за правовия ред

След 25 години е сложен край на възстановяването на стария закон след „отмяната“ на новия. Парламентът е задължен на конституционно ниво да уреди последиците, а КС заяви категорично, че решенията му не са празна декларация

Конституционният съд (КС) днес сложи край на серия от виждания, възприети от десетилетия в собствената му практика и в част от правната наука и доктрина.

С фундаментално решение, прието почти единодушно (с един или двама на особено мнение в отделните му части), той отхвърли схващането, че някои негови решения са буквално удар в празно пространство и не произвеждат никакъв реален ефект. КС постави Народното събрание в ситуация да не може да „пасува“, когато закон бъде обявен за противоконституционен. И „отмени“ наложеното със собственото му решение през 1995 г. правило, че след като „обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“.

Решението на КС е по четири въпроса, който му бяха поставени преди година от върховни съдии. Първият дойде от състав на Върховния касационен съд (ВКС), а другите три от Пленума на Върховния административен съд (ВАС).

Ето какво заяви КС днес, като публикува само диспозитива на решението си, а мотивите, които трябва да спомогнат за разкриването на точния смисъл на тълкуването му, ще бъдат обявени през следващите дни:

1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им.

2. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.

3. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.

Повече подробности по темата четете тук.

 

БСП ще сезира Конституционния съд за достъпа на МВР до телефоните на граждани под карантина

Представители на ръководството на Парламентарната група на „БСП за България“ ще внесат днес, в 12:30ч., в Конституционния съд /КС/ искане за обявяване на противоконституционност на новите текстове в Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, които дават възможност на органите на МВР да имат достъп до данните от мобилните устройства на гражданите, поставени под карантина. Това съобщиха от пресцентъра на БСП, пише в. 24 часа.

Предложението бе направено в противоречие с парламентарния правилник преди второто четене на закона и без предварително обществено обсъждане, посочват от формацията.

ВАС атакува в КС автоматичното прекратяване на мандата на кметове с фирми

Върховният административен съд (ВАС) атакува в Конституционния съд (ВАС) текста на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), който регламентира автоматично прекратяване на правомощията на кмет, който в едномесечен срок не се е освободил от несъвместими бизнеси и дейности.

Според трима върховни съдии – Ваня Пунева, Искра Александрова и Румяна Лилова,  тя противоречи на чл. 16 и чл. 56, изречение първо от Конституцията, както и на принципа на правовата държава.

Поводът ВАС да поиска въпросната разпоредба от ЗМСМА да бъде обявена за противоконституционна е делото на избрания за кмет на община Ветово Мехмед Мехмед. Той обжалва решението на Административен съд – Русе, с което е потвърдено това на ОИК-Ветово за предсрочно прекратяване на пълномощията му. „Казусът касае предсрочно прекратяване на правомощията на кмета заради незаличено участие във фирма в законоустановения срок“, посочват от ВАС.

Атакуваната пред КС разпоредба предвижда, че пълномощията на кметовете се прекратяват предсрочно при неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 3 от същия закон. Тя пък регламентира, че в едномесечен срок от обявяване на изборните резултати, съответно от приемане решението на Общинския съвет, лице, което при избирането му за кмет заема длъжност или осъществява дейност, която не може да се съвместява с новия му пост, „предприема необходимите действия за прекратяване на дейността или за освобождаването му от заеманата длъжност, като уведомява писмено за това председателя на Общинския съвет и ОИК.

Повече подробности по темата четете тук.

Главният прокурор не може и не трябва да упражнява ръководство и надзор по производства срещу него

Правомощието на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори не може и не следва да се упражнява по конкретно наказателно производство или преписка, образувани по сигнали срещу него. Това заявява обвинител №1 Иван Гешев в становище до Конституционния съд.

То е по делото, в което КС на практика трябва да отговори дали е възможно някой прокурор да е независим от главния и да го разследва ефективно, ако извърши престъпление. Иван Гешев го е изпратил още в началото на месеца, но заради извънредната ситуация с епидемията от коронавирус, то остана вън от общественото внимание.

Междувременно Висшият адвокатски съвет (ВАдС) застъпи тезата, че КС не може да реши проблема кой може да разследва главния прокурор, а са необходими промени в Конституцията. И макар КС да допусна питането до разглеждане, според адвокатурата той трябва да се десезира от него, защото ако се произнесе, ще се превърне в позитивен законодател. Въпреки тази си позиция, ВАдС все пак дава и своя отговор на казуса, като на практика достига до същия извод като главния прокурор – че той не може да осъществява надзор за законност и методическо ръководство, когато по отношение на него държавното обвинение осъществява дейност, насочена към разкриване, установяване, доказване и повдигане на обвинение за извършено престъпление.

Въпросът до КС беше поставен от Министерския съвет заради приетите от него промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предлага шефът на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Проектът предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с мандат от 7 години. А с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител №1. Това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията. Причината за това становище е, че в чл. 126, ал. 2 основният закон регламентира, че „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Така правителството реши да попита Конституционния съд следното: „В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когото прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си “ като елемент от правовата държава?“.

Повече подробности по темата четете тук.

КС допусна питането на главния прокурор за имунитета на президента

Конституционният съд (КС) допусна за разглеждане искането на главния прокурор Иван Гешев за тълкуване на разпоредбата от основния закон, която урежда имунитета на президента. Гешев поиска още КС да каже и що е то държавна измяна и нарушение на Конституцията, както и дали евентуално дело срещу държавния глава трябва да бъде спряно или прекратено докато той заема поста.

Определението за допускане на делото до разглеждане е гласувано с 9 гласа „за“ и трима на особено мнение –  Атанас Семов, Надежда Джелепова и Павлина Панова. То все още не е публикувано, като се очаква от него да стане ясна окончателната формулировка на въпросите, по които ще се произнесе КС.

В искането си до КС за тълкуване на чл. 103 от Конституцията главният прокурор изтъква, че по всички поставени от него въпроси има различни виждания. Например дали, когато Конституцията говори за държавна измяна, има предвид престъпленията по Глава първа от Наказателния кодекс или се влага друг смисъл в понятието. Друг съществен въпрос е какво се има предвид под нарушение на Конституцията. В искането си главният прокурор изтъква, че множество престъпления по НК всъщност представляват погазване на основни права, гарантирани от нея – например убийството и правото на живот.

Повече подробности по темата четете тук.

Адвокатурата атакува в КС необжалваемостта на общите устройствени планове

Необжалваемостта на общите устройствени планове (ОУП) да бъде прогласена за противоконституционна, настоява Висшият адвокатски съвет (ВАдС). Той е атакувал пред Конституционния съд (КС) чл. 215, ал. 6 от Закона за устройството на територията (ЗУТ). Именно тази разпоредба предвижда, че „не подлежат на обжалване общите устройствени планове, както и техните изменения“. Делото вече е образувано, а за докладчик по него е определен Константин Пенчев.

Това е втори опит необжалваемостта на ОУП да бъде отменена от Конституционния съд. През 2006 г. състав на Върховния административен съд я атакува, но с три особени мнения КС отказа да я обяви за противна на основния закон.

През 2014 г. обаче КС излезе с тълкуване (на чл. 120, ал. 2 от Конституцията) кога законодателят може да предвиди, че дадени актове не подлежат на съдебен контрол. В решението си тогава той прие, че това става „по изключение при спазване на изискванията за съразмерност, включително задължителните за страната международни стандарти за достъп до съдебна защита и със закон …само когато това е необходимо за опазване на основите на конституционния ред или на други особено важни обществени интереси като осигуряването на отбраната и сигурността на страната, както и осъществяването на принципите и целите на нейната външна политика“.

Това дава основание на ВАдС да приеме, че има промяна в практиката на КС във връзка с обжалваемостта на административните актове по отношение на материята по устройство на територията. В подкрепа на тезата си от адвокатурата припомнят, че самият КС казва, че не е обвързан завинаги от своите правни разбирания, а развитието на правото е обективен процес, което позволява тълкуването на правните разпоредби да бъде “отворено” и към други виждания, както и да държи сметка за настъпили междувременно значими промени в обществения живот.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 98 от 13.12.2019 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародван нов Закон за марките и географските означения, който внася най-мащабните промени в областта след въвеждането на т.нар. „опозиционна система“ през 2011 г. и транспонира Директива (ЕС) 2015/2436 в националното законодателство.

На първо място, променя се дефиницията за марка и отпада изискването за графично представяне на марката – тя е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията на притежателя. Такива знаци могат да бъдат: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци.

Също така има промени в абсолютните основания за отказ. Относно относителните основания за отказ една от промените е свързана с марката, ползваща се с известност, като се разширява обхватът на закрила освен за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка, ползваща се с известност, е регистрирана, също така и за идентични и сходни стоки и услуги. Друга новост в закона е, че изключителното право има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикация на регистрацията.

Най-съществени са измененията относно заплащането на държавните такси, като се предвижда заплащането на държавната такса да бъде извършвано чрез заплащане на таксата наведнъж, а не както беше до влизането в сила на новия закон – на две вноски. Предвижда се кръгът на лицата, които имат достъп до информация, да се разшири, както и процедурите за достъп до досиетата на обекти да бъдат улеснени.

Важно е да се отбележи, че новият Закон за марките и географските означения ще се прилага за заявки за регистрация на марки и географски означения, които са подадени след влизането му в сила, както и за заявки за регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение. Освен това, новият ЗМГО ще се прилага за искания за отменяне и заличаване на регистрацията на марки и географски означения, по които до влизането му в сила няма влязло в сила решение.

Обнародвани са промени в Закона за рибарството и аквакултурите, с които се потвърждава правомощието на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да издава решения за финансови корекции от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове за възстановяване на безвъзмездната финансова помощ, получена поради нарушение от ползвателите по мерките от Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007-2013 г. (ОПРСР).

С текстовете се дава възможност на изпълнителния директор на ИАРА да издава актове за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за възстановяване на безвъзмездната финансова помощ, получена поради нарушение от ползвателите по мерките от ОПРСР.

Публикувана е нова Наредба № 9 от 10 декември 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, след като предишната наредба, уреждаща същата материя, бе отменена от Върховния административен съд.

Новият акт предвижда пакет от дейности, които се осъществяват в извънболничната помощ – първична, специализирана и дентална. Наредбата акцентира върху профилактиката и промоцията на здравето. Затова за хората над 18-годишна възраст, които са в рискова група, е предвидено личният лекар да извършва оценка на рисковите фактори и вредните навици, които водят до увреждане на здравето. В резултат на тях той ще преценява дали да изпрати пациента при специалист, както и да му предпише оздравителен режим.

Държавен вестник, брой 98 от 13.12.2019 г.

Държавен вестник, брой 98 от 13.12.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още