Държавен вестник, брой 33 от 29.04.2022 г.

Държавен вестник, брой 33 от 29.04.2022 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Държавен вестник, брой 26 от 01.04.2022 г.

Държавен вестник, брой 26 от 01.04.2022 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Държавен вестник, брой 18 от 04.03.2022 г.

Държавен вестник, брой 18 от 04.03.2022 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 18 от 07.03.2022 г.)

В брой 18 на “Държавен вестник” са обнародвани Законът за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

В Закона за държавния бюджет е заложено растежът на брутният вътрешен продукт да се ускори до 4,8% през 2022 г., движен от инвестициите. Публичните инвестиции ще бъдат подкрепени от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Параметрите на Бюджет 2022 са съобразени с определените в Закона за публичните финанси фискални правила и ограничения, като се отчитат ефектите от временните мерки в условия на извънредни обстоятелства, свързани с пандемията от COVID-19.

Със Закона за бюджета на ДОО за 2022 г., считано от 1 април 2022 г. минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител за 2022 г. се повишава на 710 лв.

От 1 април се променя и размерът на месечните помощи за отглеждане на деца. За семейство с едно дете сумата е 50 лв., за семейство с две деца – 110 лв., за семейство с три деца – 165 лв., а за семейство с четири деца – 175 лв.

Определя се следният минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст за 2022 г.: от 1 януари до 30 юни – 370 лв., а от 1 юли до 31 декември – 392,57 лв.

Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. е съставен в съответствие с бюджетната рамка. С него се постига гарантиране на пакета здравноосигурителни дейности в обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Основна цел на закона е да се осигури достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица и равнопоставен достъп на лечебните заведения, отговарящи на условията за сключване на договори с НЗОК, за възможността да предоставят медицински и дентални дейности професионално и на високо ниво.

Размерът на задължителната здрав­ноосигурителна вноска предвиден в Закона за бюджета на НЗОК и през за 2022 г. ще 8 на сто.

В настоящия брой на  ДВ е обнародвано и Решение № 3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело № 16 от 2021 г.

В своето решение Конституционният обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).

В ис­кането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност се поддържа тезата, че разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС поставя обектите, предста­вляващи частна собственост, под различен частноправен режим с оглед на титуляря на правото на собственост – държавата и об­щините, включително върху държавни или общински училища или други държавни или общински институции в системата на учи­лищното или предучилищното образование, от една страна, и всички останали физически и юридически лица – от друга.

В своята практика Конституционният съд поддържа, че „когато със закон е предоставена възможност на гражданите да придобият по давност определена категория вещи, не може с последващ закон да се прогласи непри­ложимост на тази давност при установяването на правото на собственост върху тях. Подобен законодателен подход накърнява правната сигурност и предвидимостта на нормативната уредба като основни характеристики на пра­вовата държава.“ Оспорената норма на § 2 ЗР на ЗИЗС противоречи на чл. 4, ал. 1 и на чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията, тъй като засяга вече придобити права – в случая правото на собственост, основаващо се на изтекла в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. придобивна давност.

Държавен вестник, брой 96 от 19.11.2021 г.

Държавен вестник, брой 96 от 19.11.2021 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Държавен вестник, брой 94 от 12.11.2021 г.

Държавен вестник, брой 94 от 12.11.2021 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 94 от 12.11.2021 г.)

В брой 94 на “Държавен вестник” е обнародвано Решение № 17 от 4 ноември 2021 г. по конституционно дело № 11 от 2021 година.

Конституционният съд обяви за противоконституционни разпо­редбите на чл. 148, ал. 16 и на чл. 178, ал. 3, т. 5 в частта „в териториите със средно и високо застрояване, както и“ от Закона за устройство на територията.

Въведената с чл. 148, ал. 16 ЗУТ забрана ограничаваше съществено правата на възложителите като резултат от бездействието на другата страна – общинската администрация. Със забраната зако­нодателно бе установена възможност за главния архитект на общината да отказва издаването на разрешение за строеж за неопределено време, с което на практика се санкционираха единствено възложителите на строежите, чието право на собственост неоснователно се ограничаваше, без за това да е предвидено обезщетение.

Забраната за издаване на разрешение за строеж до прила­гането на уличната регулация представляваше строителна забрана, при това неограничена със срок, прилагана от общините, които не са изпълнили публичното си задължение да приложат уличната регулация. С чл. 148, ал. 16 ЗУТ бе дадена възможност на главния архитект практически да налага строителна забрана за територията на съответната община, при това безсрочно.

Конституционният съд е преценил, че оспо­рената от омбудсмана разпоредба на чл. 148, ал. 16 ЗУТ нарушава прекомерно правото на собственост.

Нормата на чл. 178, ал. 3, т. 5 ЗУТ в отменената част се отнасяше и до извършването на строежи, за които разрешението за строеж е издадено преди приемането на разпоредбата, като към този момент не е съществувало изискване за изграждането на улица, пътища или алеи, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осъществяващи нормален достъп до съответния поземлен имот. Поради това собствениците на тези строежи са имали оп­равдани правни очаквания, че при завършване на строителните работи, посочени в разре­шението за строеж, те ще получат разрешение за въвеждане на строежа в експлоатация.

В новия брой на ДВ се изменя Наредба № Н-5 от 27 юни 2007 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Национален фонд „Култура“.

Съгласно направеното изменение по едногодишните програми за подкрепа на организации, които Национален фонд „Култура“ осъществява от 2020 г., няма да се изискват доказателства за осигуряване на 20 на сто от общия бюджет. Такова доказателство ще се изисква за всички програми на проектен принцип с очаквана финансова подкрепа над 15 000 лв.

Редакцията на текста дава възможност да се постави изискване за самоучастие след ежегодна преценка на целите на Едногодишните програми за структурна подкрепа на организации. През 2021 г., поради необходимостта от подкрепа за работата на културните организации, устойчиво възстановяване, търсене на нови канали за достигане на публика и създаване на нови продукции такова самоучастие не се изисква.

 

Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредби от Закона за устройство на територията

На 04.11.2021 г., Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело № 11/2021 г., с което обяви за противоконституционни разпоредбите на чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 в частта „в териториите със средно и високо застрояване, както и“ от Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., посл. изм. и доп., бр. 21 от 12.03.2021 г.).

Решението е прието с 8 гласа. На заседанието присъстваха единадесет съдии. Съдиите Анастас Анастасов, Гроздан Илиев и Красимир Влахов подписаха решението с особено мнение.

Относно цитираните разпоредби още преди приемането им бяха отправени множество предупреждения, включително и от президента, че погазват правото на собственост и превръщат хората, които искат да строят в имота си, в заложници на общините.

Държавен вестник, брой 85 от 12.10.2021 г.

Държавен вестник, брой 85 от 12.10.2021 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 85 от 12.10.2021 г.)

В брой 85 на “Държавен вестник” е обнародвано Решение № 13 от 5 октомври 2021 г. по конституционно дело № 12 от 2021 г.

 Конституционният съд обяви за противоконситуционна разпоредбата на чл. 64, ал. 2, изречение второ от НПК, която създаваше законова възможност задър­жаният в затвора или ареста обвиняем да участва в делото пред първоинстанционния съд за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното произ­водство чрез видеоконференция. По своето естество разпоредбата представляваше изключение от правилото, че довеждането на задържания обвиняем пред съда се осигурява незабавно от прокурора.

Като предвиж­даше възможност за участие на обвиняемия в делото за първоначално вземане на мярка за неотклонение задържане под стража чрез ви­деоконференция на основание обявено военно или друго извънредно положение, отменената разпоредба ограничаваше правото на обвиня­емия на физическо в смисъл на присъствено изправяне пред съдията, без да въвежда стан­дарта за това ограничаване в противоречие с принципа на правовата държава.

Конституционният е преценил, че разпоредбата на чл. 64, ал. 2, изр. второ от НПК нарушава правото на за­щита на гражданите по чл. 122 във връзка с чл. 56 от Конституцията.

Отменената разпоредба е била в противоречие и с чл. 30, ал. 1 от Конституцията поради това, че е ограничавала недопустимо правото на задържаните по наказателно обвинение лица на непосредствено физическо изправяне пред съд.

В новия брой се изменя и допълва Постановление № 151 на Министерския съвет от 2020 г. за определяне на условията и реда за изпла­щане на средства за запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и извънредната епидемична обстановка, обяве­на с Решение № 325 и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 2020 г.

Съгласно направените изменения работодателите, които кандидатстват за изплащане на средства за август и сеп­тември 2021 г., трябва да подадат заявление в срок до 31 октомври 2021 г. Работодателите, които кандидатстват за изплащане на средства за ноември 2021 г., ще подават заявление в срок до 10 де­кември 2021 г. в условията на действие на раздел 3.10 от Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19 до 31 декември 2021 г.

Работодателите ще могат да кандидатстват за изплащане на средства за декември 2021 г. след и в случай на удължаване на срока на действие на раздел 3.10 от Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на ико­номиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19 след 31 декември 2021 г.

В настоящия брой на ДВ е изменена и допълнена и Наредбата за попечителските и консултатив­ните съвети на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за из­вършване на плащания.

В текста на наредбата са направени изменения, свързани със синхронизиране на нейните разпоредби с промените в КСО, като се предвижда актуализиране на функциите на попечителските съвети, така че да включат защита на правата и интересите на лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания.  По този начин разпоредбите на наредбата се привеждат в съответствие с настъпилите промени на законово ниво и се осигурява яснота и правна сигурност в дейността на попечителските съвети.