Полезно в ДВ (бр. 59 от 26.07.2019 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за посевния и посадъчния материал, които предвиждат всеки производител да води книга за произхода и количеството на посевния и посадъчния материал, който произвежда. Прецизират се и текстовете, свързани с вноса и износа на посевен и посадъчен материал от и за трети страни. Въвежда се минимален срок от десет работни дни за отстраняване на нередовности по всички видове заявления, които се подават и за които досега такъв срок не е бил предвиден – за лабораторни анализи на посевните качества на семената, за вписване на сорт в официалната сортова листа и др.

Обнародвано е Решение № 6 от 18 юли 2019 г. по конституционно дело № 6 от 2019 г., с което Конституционният съд е отхвърлил искането на омбудсмана Мая Манолова за обявяване на противоконституционност на седем разпоредби от Изборния кодекс (ИК), приети от парламента през април т. г., непосредствено преди изборите за Европейски парламент.

Шест от тези разпоредби се отнасят до новите правила за обжалване и подсъдност на решенията на районните и общинските избирателни комисии, както и за въведените спадащи мнозинства за вземане на решения след отмяна на предходно решение от съда. С тях бе възприето, че решенията на общинската и районната избирателна комисия могат да се обжалват пред ЦИК, а решението на ЦИК, с което оспореният акт се потвърждава – пред административния съд по местонахождението на съответната избирателна комисия вместо пред Върховния административен съд, както досега.

Една от оспорените разпоредби – чл. 58, ал. 1 от ИК, регламентира, че от общо 49 вида решения, които издава ЦИК, пред съда може да се обжалват 18. За това дали тя противоречи или не на Конституцията КС не е успял да събере мнозинство за вземане на решение. Изискването е поне 7 от общо 12 конституционни съдии да гласуват „за“ дадена теза, за да има решение. При липса на такова, атакуваната разпоредба продължава да се прилага.

Обнародвана е нова Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност на основание приетия в края на миналата година Закон за киберсигурност (ЗК). Адресати на задълженията, предвидени в ЗК, са както публични субекти, така и редица компании от частния сектор. С цел да се избегне налагането на несъразмерна финансова и административна тежест, доставчиците на цифрови услуги, които са микро- и малки предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, са сред субектите, изключени от обхвата на новия ЗК.

В наредбата са дефинирани принципите и целите на мрежовата и информационна сигурност. Поставени са изисквания за организационни мерки за защита на мрежите и информационните системи и свързаната с тях информация, попадащи в обхвата на ЗК. С новата наредба се определят минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, въвеждат се правила за извършване на проверките за съответствие с изискванията за мрежова и информационна сигурност, определя се редът за водене, съхраняване и достъп до регистъра на съществените услуги по чл. 6 от ЗК и се въвеждат стандартизирани форми за уведомленията за инциденти.

КС не отмени промените в Изборния кодекс

Конституционният съд (КС) отхвърли искането на омбудсмана Мая Манолова за противоречащи на основния закон да бъдат обявени седем разпоредби на Изборния кодекс. Всички те бяха въведени при последните изменения в кодекса.

Една от оспорените от Манолова разпоредби – чл. 58, ал. 1, регламентира, че от общо 49 вида решения, които издава Централната избирателна комисия (ЦИК), пред съда може да се обжалват 18. За това дали тя противоречи или не на Конституцията КС не е успял да събере мнозинство за вземане на решение. Изискването е поне 7 от общо 12 конституционни съдии да гласуват „за“ дадена теза, за да има решение. При липса на такова, атакуваната разпоредба продължава да се прилага.

Позицията, че разпоредбата противоречи на Конституцията са застъпили съдиите Гроздан Илиев, Георги Ангелов и Атанас Семов. Обратната теза застъпват Борис Велчев, Константин Пенчев, Анастас Анастасов, Павлина Панова, Надежда Джелепова и Филип Димитров.

За останалите шест норми от Изборния кодекс, които бяха оспорени от Мая Манолова, КС е категоричен, че не нарушават Конституцията. Решението му е взето с единодушие от 9-имата съдии, участвали в днешното заседание.

Повече подробности по темата четете тук.

В над 24 общини са завишени данъците на курортни имоти

Над 24 общини в страната облагат с по-високи данъци имотите, които не са основно жилище на собствениците, не се отдават под наем и не са регистрирани като места за настаняване на туристи.

Въвеждането на по-високи данъци за такива имоти в курортите беше обявено за противоконституционно с решение на Конституционния съд (КС) през април. За нарушенията съобщиха от Върховната административна прокуратура (ВАП), която извършва поредна проверка след решението на КС.

След влизане в сила на конституционното решение данъчната ставка за тези имоти следва да е както за всички останали – в определен от общинския съвет конкретен размер от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка, а не от 5 до 7 на хиляда за имотите, разположени в балнеолечебни, планински и морски курорти и от 4,5 до 6 на хиляда – за останалите.

В хода на проверката са установени 44 наредби, които предвиждат данък за изброените имоти в по-висок размер от актуалния законов регламент.

Към настоящия момент, във връзка с образуваните преписки са подадени 16 протести до административните съдилища, посочиха от ВАП.

До момента нарушения са установени в наредбите в общините Столична, Благоевград, Стара Загора, Габрово, Перник, Несебър, Созопол, Поморие, Царево, Приморско, Банско, Разлог, Сандански, Петрич, Велинград, Хисаря, Троян, Тетевен, Ботевград, Вършец, Панагюрище, Казанлък, Шабла, Каварна и др.

Повече подробности по темата четете тук.

Върховни съдии поискаха отмяна на „биещи се“ текстове от ГПК и АПК

В основата на делото е противоречието в практиката дали трябва да бъде отменен индивидуален административен акт, издаден по силата на обявен впоследствие за противоконституционен закон

Две ключови разпоредби от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК) да бъдат обявени за противоконституционни поиска състав на Върховния административен съд (ВАС), защото според него едновременното им съществуване противоречи на принципа на правовата държава, а приложението на едната в административния процес на практика е невъзможно.

Става въпрос за правилото в АПК (чл. 142, ал. 1), че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и това в ГПК (чл. 229, ал. 1, т. 6), че когато Конституционният съд (КС) допусне до разглеждане дело, по което се оспорва приложим по делото закон, процесът се спира, за да изчака решението.

Основният проблем, който се поставя пред административните съдилища, е какви са последиците от произнасянето на КС, когато той обяви за противоконституционен закон, въз основа на който е издаден индивидуален административен акт (ИАА). Дали отмяната на закона е основание за отмяна и на ИАА, или напротив – последният е законосъобразен, тъй като при издаването му отмененият по-късно от Конституционния съд закон е бил действащ.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 36 от 03.05.2019 г.)

В днешния брой 36 на “Държавен вестник” е обнародвано Решение № 5 от 19.04.2019 г. на КС по к. д. № 12/2018 г., с което Конституционният съд отмени възможността Върховният административен съд в определени хипотези да не разглежда в открито заседание касационните си дела. Той обяви за противоконституционни и пропорционалните такси за касационно обжалване на оценките за въздействие върху околната среда (ОВОС).

За всички останали изменения в Административнопроцесуалния кодекс, които бяха атакувани пред тях – новата родова и местна подсъдност на делата, новите такси за касационно обжалване, въвеждането на едноинстанционно съдебно обжалване по някои дела, конституционните съдии постановиха, че няма противоречие с основния закон или международни актове

Обнародвана е Наредбата за критериите за определяне на универси­тетски болници. Новата наредба създава ясни критерии, на базата на които да се определи кои от лечебните заведения или техни клиники или отделения да придобият правата на университетски болници/клиники или отделения за срока на одобрението.

За университетски ще бъдат определяни само структури, които реално са обвързани с университет и съответно с обучението на студенти, специализанти и докторанти и с осъществяването на научна дейност в по-голяма степен от останалите лечебни заведения, получили одобрение от министъра на здравеопазването за обучение на студенти и специализанти.

 

В този брой е изменен и допълнен Устройстве­ният правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Предвид, че при производството по предоставяне на международна закрила се обработват голям обем от лични данни и с цел тяхната защита, в ДАБ при МС се създава длъжност „служител по защита на данните“. Длъжностното лице по защита на данните ще осъществява дейности по законосъобразното прилагане на нормативните актове в областта на защитата на данните, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета и Закона за защита на личните данни. Прецизират се някои задачи и дейности на териториалните структури на агенцията и на административните звена от общата и специализираната администрация, с което ще се повиши ефективността и ефикасността на администрацията на ДАБ при МС.

 

Променят с обратна сила Закона за местните данъци заради решение на КС

Спешни промени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) след решението на Конституционния съд (КС), с което беше отменена по-високата ставка за курортните имоти, са внесли трима депутати от ГЕРБ начело с шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова .

Със задна дата от 20 април 2019 г. (когато влезе в сила решението на КС) те въвеждат еднакви граници, в които общините определят местния данък за всички имоти на територията си, били те курортни, или не. Като измененията в ЗМДТ са направени така, че местната власт няма да се налага тепърва да променя наредбите си. А е предвидено просто, че за имотите в курортите се прилага размерът на данъка, както за всички останали в общината.

С оглед правна сигурност, гарантиране правата на данъчно задължените лица и еднаквото им третиране, със законопроекта се предвижда данъкът върху недвижимите имоти, независимо от вида и местонахождението им, за цялата 2019 г. да се дължи в размер, за който със съответната наредба на Общинския  съвет вече е определен размер в граници от до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка, посочват вносителите.

Местните власти обаче ще трябва да преизчислят служебно новия данък на собствениците на имоти в курортите и да им го съобщят. Тези, които са предплатили до 30 април 2019 г. за цялата година, ползват отстъпка от 5 на сто върху преизчислената сума.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 32 от 16.04.2019 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение № 4 от 9 април 2019 г. по конституционно дело № 15 от 2018 г., с което Конституционният съд отмени по-високите данъци за курортните имоти, установени с промени в Закона за местните данъци и такси.

От 1 януари тази година за имотите, които не са основно жилище и са разположени в балнеолечебни, климатични планински и климатични морски курорти от национално значение, включени в специалния списък на МС, ставката се определя в граници от 5 до 7 на хиляда върху данъчната оценка. А за някои други курортни имоти тя е от 4,5 до 6 на хиляда.

Конституционният съд реши, че въвеждането на по-високи данъци на имотите в курортите, които не са основно жилище на собствениците им, не се отдават под наем и не са регистрирани като места за настаняване на туристи, противоречи на Конституцията. „Изключителната компетентност на Народното събрание да установява данъци, във всичките им елементи, относно недвижимите имоти на гражданите, се оказва поделена между парламент и правителство, което е конституционно недопустимо“, пише в решението на КС.

„В списъка, приеман с решение на Министерския съвет, могат да бъдат включени или изключени едни или други курорти по неясни и евентуално субективни, във всички случаи трудно предвидими, критерии. Така смисълът и действието на закона се поставят в зависимост от подзаконов акт, чието естество позволява бързо и/или лесно изменяне, което води до конституционно недопустима правна несигурност. Такава възможност на Министерския съвет да предопределя размера на данъка противоречи на конституционния принцип за разделение на властите (чл. 8 от Конституцията)“, пише КС.

Обнародвани са промени в Наредба № 10 от 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование, които касаят преместването в I клас, надплановия прием, заобикалящ изпитите за математическите гимназии след IV клас, паралелния прием след VII клас в езикови, математически и природо-математически гимназии на ученици и преместването на ученици след края на първата гимназиална степен – X клас.

Занапред учениците ще могат да се преместват над утвърдения държавен план-прием при промяна на местоживеенето от едно населено място в друго след разрешение на министъра на образованието и науката по мотивирано искане на директора на училището, при наличие на физическа възможност в училището и когато балът на ученика е по-голям или равен на минималния бал за приемане в съответната паралелка в годината на кандидатстване. Промените касаят училищата и с държавен, и с училищен план-прием, което ще пресече прехвърлянето на първокласници и увеличаването на паралелките до 30 и повече деца във всяка.

С измененията в наредбата се променят и условията за надпланов прием в І клас. Те са свързани с промяна на постоянния или настоящия адрес на детето от друго населено място в прилежащия район на училището след изтичане на срока за подаване на заявление за участие в приема, с възможността да се осигурят подходящи условия на физическата среда за всички ученици в паралелката. Важно условие е да са били приети всички заявили желание за участие деца от групите от I до III включително.

 

Омбудсманът атакува в КС единната цена на водата

Омбудсманът Мая Манолова атакува в Конституционния съд (КС) разпоредбата от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), която въвежда принципа на единна цена на водата на обособена територия.

Става въпрос за чл. 12, ал. 2 от ЗРВКУ. Текстът, който беше въведен през 2015 г., предвижда: „В и К операторите прилагат принципа на единна цена на В и К услуга на обособената територия. Принципът се спазва задължително за цените на В и К услугите „доставяне на вода на потребителите и/или на други В и К оператори“ и „отвеждане на отпадъчните води“. Цената за В и К услугата „отвеждане на отпадъчни води и пречистване“ може да се определя диференцирано за групи потребители в зависимост от степента на замърсеност по реда на този закон и актовете по неговото прилагане“.

„В случая, чрез заложеното в чл. 14, ал. 2 от закона правило за определяне на единна цена на обособена територия, подходът на законодателя е неоправдан социално и небалансиран, не отчита обществения интерес и правата на потребителите на услугите и не задоволява изискването за справедливост“, твърди Манолова.

Според нея атакуваната разпоредба противоречи на друга от ЗРВКУ – в чл.13, ал. 1, т. 4, в която е предвидено, че при изпълнение на правомощията си за регулиране на цените на ВиК услугите Комисията за енергийно и водно регулиране се ръководи и от съответствието между цените за населените места и действителните разходи за предоставяне на услугите. „Двете разпоредби са противоречиви и взаимоизключващи се, което нарушава принципа на правовата държава и по-специално един от неговите основни елементи – правната сигурност“, пише Манолова до КС.

Повече подробности по темата четете тук.

Борис Велчев: фен съм на пряката конституционна жалба и ще лобирам за нея

Трябва да се въведе пряка конституционна жалба, за да имат гражданите достъп до конституционно правосъдие – заяви председателят на Конституционния съд (КС) проф. Борис Велчев пред Дарик радио.

„Не мога да си представя в 21 век да имаме тежък демократичен инструмент като конституционното правосъдие, което в крайна сметка е насочено към това да защитава правата на гражданите, а самите граждани да нямат достъп до него. Струва ми се леко ирационално“, коментира Велчев.

Разговорът тръгна в тази насока след въпрос какво мисли за идеята за „отпадане“ на Великото Народно събрание, за да може по-лесно да се променя Конституцията.

Малко съм в деликатно положение да коментирам Конституцията, която съм се клел да пазя от гледна точка на потенциални промени в нея. Същевременно смятам, че и Конституцията, като всеки нормативен акт, периодично се нуждае от известна актуализация“, посочи Борис Велчев и  подчерта, че е фен на идеята за въвеждането на пряка конституционна жалба и би лобирал за такава промяна в основния закон. Председателят на КС поясни, че България е една от малкото европейски държави, в които няма пряка конституционна жалба.

На въпрос не се ли опасява, че КС ще бъде залят с жалби на граждани, Борис Велчев заяви, че в много европейски системи и този въпрос е решен. По думите му, най-добре би било самият закон чрез условията, които поставя, да пресява жалбите. „Идеята е, когато един гражданин е бил засегнат от приложението на антиконституционен закон, има правен интерес и е изчерпил всички възможности на общите съдилища, да получи правна защита. Вместо да отиде в съда в Страсбург, да има, при определени в закона условия, достъп до конституционно правосъдие. И ако законът, от който е засегнат, е противоконституционен, той ще получи защита“, обясни Велчев.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 87 от 19.10.2018 г.)

В днешния 87 брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение № 14 от 09.10.2018 г. по конституционно дело № 12 от 2017 г., с което Конституционният съд отмени забраната с касационната жалба да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство. Той обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 351, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с която тя беше въведена от 5 ноември 2017 г. За противоречащa на основния закон е прогласенa и част от т. 3 от втората алинея на новия чл. 247в от НПК. Разпоредбата урежда хипотезите, при които се отлага разпоредителното заседание. А отменената от конституционните съдии, предвижда, че то се насрочва за нова дата, ако не се яви адвокат, но само в случаите на задължителна защита.

Делото беше образувано по искане на Висшия адвокатски съвет, който настоява за противоконституционни да бъдат обявени 20 от измененията в НПК, които влязоха в сила през ноември миналата година. Общо пет от атакуваните от адвокатурата пред КС разпоредби са свързани с ограниченията за възражения за допуснатите на досъдебна фаза съществени процесуални нарушения след приключване на разпоредителното заседание. Съдът обаче отменя само едно от тях – в чл. 351, ал. 2 НПК.

Обнародвана е нова Наредба № 18 от 09.10.2018 г. за придобиване на квалификация по професията „Хотелиер“, с която се определят: професионалните компетенции, необходими за упражняване на професията, които са задължителни за всички обучаващи институции, които имат право да организират обучение, завършващо с издаване на Свидетелство за професионална квалификация или Удостоверение за професионално обучение; изисквания към кандидатите за обучение; резултатите от учене, които са описани чрез значими за професията знания, умения и компетентности, които обучаваният следва да е придобил след приключване на процеса на формално, неформално обучение, или самостоятелно учене, с цел придобиване на квалификация по професия, или по част от професия; изисквания към материалната база за обучение по теория и по практика; изисквания към обучаващите.