Държавен вестник, брой 96 от 19.11.2021 г.

Държавен вестник, брой 96 от 19.11.2021 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Държавен вестник, брой 94 от 12.11.2021 г.

Държавен вестник, брой 94 от 12.11.2021 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 94 от 12.11.2021 г.)

В брой 94 на “Държавен вестник” е обнародвано Решение № 17 от 4 ноември 2021 г. по конституционно дело № 11 от 2021 година.

Конституционният съд обяви за противоконституционни разпо­редбите на чл. 148, ал. 16 и на чл. 178, ал. 3, т. 5 в частта „в териториите със средно и високо застрояване, както и“ от Закона за устройство на територията.

Въведената с чл. 148, ал. 16 ЗУТ забрана ограничаваше съществено правата на възложителите като резултат от бездействието на другата страна – общинската администрация. Със забраната зако­нодателно бе установена възможност за главния архитект на общината да отказва издаването на разрешение за строеж за неопределено време, с което на практика се санкционираха единствено възложителите на строежите, чието право на собственост неоснователно се ограничаваше, без за това да е предвидено обезщетение.

Забраната за издаване на разрешение за строеж до прила­гането на уличната регулация представляваше строителна забрана, при това неограничена със срок, прилагана от общините, които не са изпълнили публичното си задължение да приложат уличната регулация. С чл. 148, ал. 16 ЗУТ бе дадена възможност на главния архитект практически да налага строителна забрана за територията на съответната община, при това безсрочно.

Конституционният съд е преценил, че оспо­рената от омбудсмана разпоредба на чл. 148, ал. 16 ЗУТ нарушава прекомерно правото на собственост.

Нормата на чл. 178, ал. 3, т. 5 ЗУТ в отменената част се отнасяше и до извършването на строежи, за които разрешението за строеж е издадено преди приемането на разпоредбата, като към този момент не е съществувало изискване за изграждането на улица, пътища или алеи, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осъществяващи нормален достъп до съответния поземлен имот. Поради това собствениците на тези строежи са имали оп­равдани правни очаквания, че при завършване на строителните работи, посочени в разре­шението за строеж, те ще получат разрешение за въвеждане на строежа в експлоатация.

В новия брой на ДВ се изменя Наредба № Н-5 от 27 юни 2007 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Национален фонд „Култура“.

Съгласно направеното изменение по едногодишните програми за подкрепа на организации, които Национален фонд „Култура“ осъществява от 2020 г., няма да се изискват доказателства за осигуряване на 20 на сто от общия бюджет. Такова доказателство ще се изисква за всички програми на проектен принцип с очаквана финансова подкрепа над 15 000 лв.

Редакцията на текста дава възможност да се постави изискване за самоучастие след ежегодна преценка на целите на Едногодишните програми за структурна подкрепа на организации. През 2021 г., поради необходимостта от подкрепа за работата на културните организации, устойчиво възстановяване, търсене на нови канали за достигане на публика и създаване на нови продукции такова самоучастие не се изисква.

 

Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредби от Закона за устройство на територията

На 04.11.2021 г., Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело № 11/2021 г., с което обяви за противоконституционни разпоредбите на чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 в частта „в териториите със средно и високо застрояване, както и“ от Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., посл. изм. и доп., бр. 21 от 12.03.2021 г.).

Решението е прието с 8 гласа. На заседанието присъстваха единадесет съдии. Съдиите Анастас Анастасов, Гроздан Илиев и Красимир Влахов подписаха решението с особено мнение.

Относно цитираните разпоредби още преди приемането им бяха отправени множество предупреждения, включително и от президента, че погазват правото на собственост и превръщат хората, които искат да строят в имота си, в заложници на общините.

Държавен вестник, брой 85 от 12.10.2021 г.

Държавен вестник, брой 85 от 12.10.2021 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 85 от 12.10.2021 г.)

В брой 85 на “Държавен вестник” е обнародвано Решение № 13 от 5 октомври 2021 г. по конституционно дело № 12 от 2021 г.

 Конституционният съд обяви за противоконситуционна разпоредбата на чл. 64, ал. 2, изречение второ от НПК, която създаваше законова възможност задър­жаният в затвора или ареста обвиняем да участва в делото пред първоинстанционния съд за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното произ­водство чрез видеоконференция. По своето естество разпоредбата представляваше изключение от правилото, че довеждането на задържания обвиняем пред съда се осигурява незабавно от прокурора.

Като предвиж­даше възможност за участие на обвиняемия в делото за първоначално вземане на мярка за неотклонение задържане под стража чрез ви­деоконференция на основание обявено военно или друго извънредно положение, отменената разпоредба ограничаваше правото на обвиня­емия на физическо в смисъл на присъствено изправяне пред съдията, без да въвежда стан­дарта за това ограничаване в противоречие с принципа на правовата държава.

Конституционният е преценил, че разпоредбата на чл. 64, ал. 2, изр. второ от НПК нарушава правото на за­щита на гражданите по чл. 122 във връзка с чл. 56 от Конституцията.

Отменената разпоредба е била в противоречие и с чл. 30, ал. 1 от Конституцията поради това, че е ограничавала недопустимо правото на задържаните по наказателно обвинение лица на непосредствено физическо изправяне пред съд.

В новия брой се изменя и допълва Постановление № 151 на Министерския съвет от 2020 г. за определяне на условията и реда за изпла­щане на средства за запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и извънредната епидемична обстановка, обяве­на с Решение № 325 и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 2020 г.

Съгласно направените изменения работодателите, които кандидатстват за изплащане на средства за август и сеп­тември 2021 г., трябва да подадат заявление в срок до 31 октомври 2021 г. Работодателите, които кандидатстват за изплащане на средства за ноември 2021 г., ще подават заявление в срок до 10 де­кември 2021 г. в условията на действие на раздел 3.10 от Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19 до 31 декември 2021 г.

Работодателите ще могат да кандидатстват за изплащане на средства за декември 2021 г. след и в случай на удължаване на срока на действие на раздел 3.10 от Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на ико­номиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19 след 31 декември 2021 г.

В настоящия брой на ДВ е изменена и допълнена и Наредбата за попечителските и консултатив­ните съвети на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за из­вършване на плащания.

В текста на наредбата са направени изменения, свързани със синхронизиране на нейните разпоредби с промените в КСО, като се предвижда актуализиране на функциите на попечителските съвети, така че да включат защита на правата и интересите на лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания.  По този начин разпоредбите на наредбата се привеждат в съответствие с настъпилите промени на законово ниво и се осигурява яснота и правна сигурност в дейността на попечителските съвети.

 

КС обяви за противоконституционни четири конфискационни разпоредби от НК

На 30 септември 2021 г. Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело № 10 от 2021 г., с което обяви за противоконституционни разпоредбите на чл. 234г, ал. 3 в частта „независимо чия собственост е”, чл. 242, ал. 8 в частта „и когато не е собственост на дееца”, чл. 280, ал. 4 в частта „или му е предоставено доброволно” и чл. 281, ал. 3 в частта „или му е предоставено доброволно” от Наказателния кодекс (обн. ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., посл. изм. ДВ бр. 9 от 2.02.2021 г.). Решението e прието единодушно с 11 гласа.

Всички те бяха атакувани в КС от омбудсмана Диана Ковачева.

В решението съда се посочва, че общото между четирите частично атакувани разпоредби е, че всички те предвиждат принудително отнемане  в полза на държавата на определени категории движими вещи, които са послужили за извършването на престъпление и чийто собственик е лице извън кръга на осъдените за съответното деяние. В нито една от разпоредбите не е предвидена възможност за преценка от страна на съда дали да постанови отнемането, като съобрази други обстоятелства, които биха били от значение за неотнемане на вещта

„Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си да контролира и санкционира физически и юридически лица, осъществяващи нераглементиран превоз, не може да бъде основание за въвеждане на ограничения на основни права, с характер на фактическо санкциониране и такова ограничение е конституционно нетърпимо“ – подчергтават в решението си констутуционните съдии.

С пълния текст на решението можете да се запознаете тук.

Държавен вестник, брой 48 от 08.06.2021 г.

Държавен вестник, брой 48 от 08.06.2021 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 48 от 08.06.2021 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение № 8 от 27 май 2021 г. по конституционно дело № 9 от 2020 г., с което Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционни 7 от множеството разпоредби, които Народното събрание създаде впоследствие, след обявяването в несъстоятелност на Корпоративна търговска банка, в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН).

Те бяха въведени, за да бъдат уредени различните казуси, възникнали с обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка (КТБ). Основният аргумент на конституционните съдии е, че разпоредбите не са в интерес на банката, а в интерес на кредиторите й. С два от обявените за противоконституционни текстове на практика се придава обратна сила на всички изменения за банковата несъстоятелност от 2015 г. и 2018 г. и с отпадането им целият пакет от промени, направен през тези две години, няма да важи за казуса КТБ.

Kонституционните съдии са единодушни (решението е подписано с особено мнение от Гроздан Илиев, но само по отношение на допустимостта), че това е извънредно законодателство, несъвместимо с основни правни принципи, което е създадено само за една банка. КС специално обяснява, че оспорените пред него текстове на практика се отнасят до производство по несъстоятелност на КТБ и отправя сериозни критики към БНБ за бездействието ѝ, способствало за изпадането на КТБ в неплатежоспособност.

Обнародвани са промени в Наредба № 8121з-610 от 2018 г. за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на Закона за частната охранителна дейност във връзка с ограничения в нашето законодателство за временното трансгранично предоставяне на частни охранителни услуги. Предвидени са облекчения на начина, по който чуждестранните търговци ще удостоверяват, че отговарят на нормативните изисквания за извършване на частна охранителна дейност в страната.

В случай че чуждестранният търговец, в рамките на съответната процедура в държавата по установяване, вече е изпълнил някои от изискванията, които са предвидени и в българското законодателство, то той ще може да удостовери, че отговаря на това изискване, като представи единствено саморъчно попълнена декларация. Отпада необходимостта от представяне на официален документ, издаден от компетентните институции на държавата по установяване, удостоверяващ, че търговецът отговаря на съответното изискване. За улеснение на чуждестранните търговци са изготвени и образци на декларации като приложения към наредбата.

Обнародвана е нова Наредба № 7 от 27 май 2021 г. за реда за придобиване, признаване и отнемане на правоспособност на брокерите на финансови инструменти и инвестиционните консултанти. Новият акт наредба запазва номера на действащата до момента Наредба № 7 в наименованието си с оглед налагането и утвърждаването му сред заинтересованите страни, както и поради запазване на кръга обществени отношения, които се регулират с него. Предвижда се изпитите за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти или инвестиционен консултант да се провеждат поне два пъти годишно – през месеците май и ноември, като по този начин ще се осигури достатъчно време за подготовка и явяване на изпит на кандидатите. Във връзка с тази промяна се въвежда и срок за подаване на заявленията, който не може да е по-кратък от един месец.

Националният омбудсман атакува пред КС разпоредби от ЗУТ, превръщащи собствениците на имоти в заложници на общините

Две разпоредби от Закона за устройство на територията (ЗУТ), които превръщат собствениците на имоти в заложници на бездействието на общинските власти, бяха оспорени в Конституционния съд (КС) от омбудсмана Диана Ковачева, съобщава Лекс.бг (пълния текст на искането ѝ виж тук).

Двата текста са влезли в ЗУТ при измененията му от 2020 г. между първо и второ четене и срещу тях незабавно и остро е възразил строителният бранш, а след това президентът Румен Радев им е наложил вето. Въпреки настояванията на бизнеса и на държавния глава, депутатите са ги приели и сега те стигат до КС.

Става въпрос за чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 от ЗУТ.

Както „Лекс“ вече е писал, основният проблем произтича от новата ал. 16 в чл. 148 от ЗУТ. Тя гласи: Разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. При урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до строежа.

С нея в закона се въвежда ново изискване, за да бъде издадено разрешение за строеж – да има приложен подробен устройствен план (ПУП) за улицата, на която ще се изгражда нов обект. Какво означава да има приложен ПУП за регулацията определя §22 от заключителните разпоредби на ЗУТ и той предвижда, че такъв е налице, ако на собствениците на имоти, които са предвидени за улици, са платени обезщетенията за отчуждаването им или поне са сключени окончателни договори за прехвърлянето.

Т.е. общината вече трябва да е собственик на всички части от парцели, които са предвидени за изграждането на улица и едва когато това е факт, човек ще може да получи разрешение за строеж в собствения му имот.

Както е известно тази практика, без още да е регламентирана в ЗУТ, започна да се прилага в София. Столичната община от близо пет години не издава разрешения за строеж, ако не е приключила процедурата по отчуждаване и улицата не ѝ е дарена. Главният архитект на столицата дори многократно се е хвалил, че в резултат на тази политика всяка година на общината се даряват хиляди квадратни метри земя.

Сега омбудсманът я атакува в КС и заяви, че тя погазва правото на собственост.

Повече подробности по темата четете тук.