Отпадна възможността за частна охрана на населените места

Законhandcuffs-2102488_640овата възможност за частна охрана на урбанизирани територии отпадна, тъй като с брой 92 на „Държавен вестник“ бяха отменени текстовете в Закона за частната охранителна дейност, които даваха възможност на кметовете да възлагат охраната на съответните населени места на частни охранителни фирми. Още по време на приемането на закона през януари, тези текстове предизвикаха полемика и  бяха оспорени от главния прокурор Сотир Цацаров пред Конституционния съд, където има образувано дело.

Опазването на обществения ред е ангажимент на Министерския съвет, който се осъществява чрез Министерство на вътрешните работи, противоконституционно е тези правомощия да се прехвърлят на частни търговци, пише в искането на главния прокурор Цацаров. След като законът беше изменен, Конституционният съд ще трябва да прекрати делото, което остава без предмет.

Вместо това беше въведена възможността държавни или местни органи да бъдат възложители на договори за охрана на „обекти – недвижими имоти“ (чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЧОД). Правомощията на частните охранители ще бъдат опазване на телесната неприкосновеност на физически лица, пребиваващи в обекта и физическа защита от противоправни посегателства на имуществото, както и тяхното предотвратяване.

Преди приемането на новия Закон за частната охранителна дейност общините можеха да сключват договори за частна охрана само на конкретни общински обекти, при това след провеждане на обществена поръчка. Охранителите нямаха правомощия да пазят обществения ред и гражданите извън имотите, за които са наети.

Полезно в ДВ (бр. 87 от 19.10.2018 г.)

В днешния 87 брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение № 14 от 09.10.2018 г. по конституционно дело № 12 от 2017 г., с което Конституционният съд отмени забраната с касационната жалба да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство. Той обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 351, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с която тя беше въведена от 5 ноември 2017 г. За противоречащa на основния закон е прогласенa и част от т. 3 от втората алинея на новия чл. 247в от НПК. Разпоредбата урежда хипотезите, при които се отлага разпоредителното заседание. А отменената от конституционните съдии, предвижда, че то се насрочва за нова дата, ако не се яви адвокат, но само в случаите на задължителна защита.

Делото беше образувано по искане на Висшия адвокатски съвет, който настоява за противоконституционни да бъдат обявени 20 от измененията в НПК, които влязоха в сила през ноември миналата година. Общо пет от атакуваните от адвокатурата пред КС разпоредби са свързани с ограниченията за възражения за допуснатите на досъдебна фаза съществени процесуални нарушения след приключване на разпоредителното заседание. Съдът обаче отменя само едно от тях – в чл. 351, ал. 2 НПК.

Обнародвана е нова Наредба № 18 от 09.10.2018 г. за придобиване на квалификация по професията „Хотелиер“, с която се определят: професионалните компетенции, необходими за упражняване на професията, които са задължителни за всички обучаващи институции, които имат право да организират обучение, завършващо с издаване на Свидетелство за професионална квалификация или Удостоверение за професионално обучение; изисквания към кандидатите за обучение; резултатите от учене, които са описани чрез значими за професията знания, умения и компетентности, които обучаваният следва да е придобил след приключване на процеса на формално, неформално обучение, или самостоятелно учене, с цел придобиване на квалификация по професия, или по част от професия; изисквания към материалната база за обучение по теория и по практика; изисквания към обучаващите.