Държавен вестник, брой 2 от 07.01.2020 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
За временен достъп проверете тук.
Архив на категория: Президентна Републиката
Президентът поиска машинно гласуване и по-тежки наказания за купен вот
Машинното гласуване е спасението срещу огромния брой недействителни бюлетини по време на избори. Това обяви днес президентът Румен Радев след организирана от него среща с представители на Централната избирателна комисия (ЦИК) и други институции заради проблемите при провеждането и на последните местни избори.
„Да, струва пари, но трябва да имаме машинно гласуване. Специално за недействителните бюлетини и проф. Михаил Константинов обясни много пъти, че проблем има в отбелязването на преференциите. Спасението тук е машинният вот. Така, както банкоматът не те пуска да получиш исканата сума, без да минеш целия цикъл, така и машината предоставя логически механизъм, който не те пуска да отбележиш преференция, без да си отбелязал другото квадратче“, обясни тезата си държавният глава.
Относно огромния брой от 660 000 недействителни бюлетини, което е 8,5% от всички подадени на местните избори тази година, Румен Радев каза, че това не може да е процент за една нормална европейска държава. По думите му след вота тази есен трябва да се извлекат сериозни поуки и да се предприемат енергични действия, тъй като парламентарните избори съвсем не са далеч във времето, а в същото време в Бюджет 2020 няма заложени пари за откриване на процедура за закупуване на машини. И това е моят въпрос. Откъде и как ще се осигури финансирането, кога ще започне процедурата, ние трябва да направим така че този път поне 6 месеца преди следващите избори всичко да е по местата си”, каза още Радев. Според президента, категорично трябва да се ускорят и темповете за работа по дистанционното електронно гласуване.
Президентът подчерта и сериозния проблем с корпоративния и купен вот, като призова за по-тежки наказания.
Повече подробности по темата четете тук.
Президентът подписа указа – Иван Гешев е новият главен прокурор
Държавният глава обяви, че започва широк обществен дебат за промени в Конституцията, свързани с прокуратурата.
Президентът Румен Радев подписа указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор. Това обяви самият държавен глава в обръщение към медиите, предшествано от среща с Гешев.
„В българския конституционен модел отчетността на главния прокурор приключва с неговия избор, затова и обществото ни е особено чувствително към тази процедура. Въпросът е обаче в цялостния модел на прокуратурата, нейното място в съдебната система и връзката ѝ с другите институции, нейното устройство и функции Това е трудна тема, непокътната от 30 години, но нейната обществена значимост е особено актуална днес“, заяви Радев. И обяви: „Започвам широк обществен дебат за промени в Конституцията“. На него ще покани академичната общност, парламентарните партии, сдружения и граждански организации.
Издаването на указа става 12 дни след повторното гласуване в подкрепа на единствения кандидат за главен прокурор във Висшия съдебен съвет. До него се стигна след като Румен Радев върна първото предложение на съвета за назначаването на Гешев. Държавният глава отправи критика, че на практика е нямало състезание за важния пост. Той изтъкна и това, че с множеството становища от прокурори, структури на МВР и ДАНС, институционалната подкрепа за Гешев е взела превес над тази на гражданското общество.
Повече подробности по темата четете тук.
Комисията по помилване към президента набира стажанти – студенти по право
Комисията по помилване към президента обяви прием на нови стажанти. Изискванията към кандидатите са да са студенти със завършен трети курс по специалността „Право“ с минимален общ успех „Добър 4“, да владеят чужд език, да имат компютърни умения и да могат да работят в екип. Документите на желаещите се приемат до 17.30 часа на 1 ноември. Наред с документите, удостоверяващи успеха и завършения курс в съответния университет, всеки кандидат трябва да представи автобиография и мотивационно писмо.
Стажът е с продължителност 140 часа за срок не по-кратък от четири и не по-дълъг от шест месеца, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Стажантите преминават през специализирано обучение по наказателно, наказателно-изпълнително и конституционно право, права на човека и съдебна психология в допълнение към знанията, които получават в университета.
В програмата те имат възможност да работят във всички сфери на дейност на Комисията по помилване, включително да провеждат проучвания по отделни случаи, да анализират съдебна практика и практика на Европейския съд по правата на човека, да изготвят проекти на доклади по молби за помилване и да участват в заседанията на комисията, работните срещи в местата за лишаване от свобода и пр.
Повече подробности по темата четете тук.
Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в партийните субсидии
Отговор
Президентът Румен Радев е върнал за обсъждане текстове от промените в Закона за държавния бюджет за 2019 г., които въвеждат финансиране на политическите партии с дарения от юридически лица и еднолични търговци.
От пресцентъра на президентството посочват, че според държавния глава промените уронват конституционните устои на българската демокрация. Подменя се конституционният модел на политическата система, без да е извършена промяна в Конституцията, се казва още в позицията.
Според нея с приетите промени партиите стават зависими от бизнеса, който ще финансира тяхното съществуване. Така вместо да изпълняват конституционната си роля да формират политическата воля на народа, те закономерно се обвързват с печалбата на стопански субекти, част от която ще се връща при тях като дарения. Демократичното управление е под въпрос, когато партиите и кандидатите носят отговорност не пред гражданите, а пред своите дарители, се казва в позицията.
Повече подробности по темата четете тук.
Президентът наложи вето на промените в Закона за държавната собственост
Според Румен Радев допускането на още по-лесно предварително отчуждаване на имоти крие рискове да бъде приложено неоправдано над много частни земи
Президентът Румен Радев наложи вето на промените в Закона за държавната собственост (ЗДС), с които управляващите въведоха по-леки процедури при отчуждаването на имоти, когато те попадат в бъдещи обекти с национално значение.
На 15 май депутатите приеха промени в закона, с които съдът с окончателно определение в 7-дневен срок може да допусне предварително изпълнение за отчуждаване на имот, когато се изгражда национален обект или обект с национално значение. Има едно изключение – не се допуска предварително отчуждение, ако имотът е единствено жилище, а в останалите случаи на собственика се дължи обезщетение, а инвеститорът плаща и гаранция.
Според държавния глава основен проблем в промените е, че вече се допуска предварително отчуждение на обекти с национално значение, без да е ясно кои ще са тези имоти. В момента законът позволява отчуждение само за национални обекти, които са ясно изброени – пътища, железопътни линии, пристанища, летища и др. съоръжения, свързани с техническата инфраструктура.
Според Закона за устройство на територията обаче обектите с национално значение не са изброени и се казва само, че това е обект, определен за такъв със закон или с акт на Министерския съвет.
Повече подробности по темата четете тук.
Президентът иска нов антикорупционен закон
Президентът Румен Радев призова за нов закон за борба с корупцията, защото сегашният е показал, че е неефективен. Това обяви държавният глава след свикания от него Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС), след който обаче участниците не излязоха с обща декларация.
Радев каза, че преди съвета е получил доклад от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), който обаче само разкривал неефективността ѝ по отношение на висшите публични длъжности. В него се казвало, че към момента има механизъм за противодействие на корупцията.
„А ние в същото време виждаме резултатите. Липсва реален, ефективен контрол върху дейността на КПКОНПИ, а това е и заради начина, по който беше избрано ръководството на тази комисия“, посочи Радев и поясни, че на КСНС не е имало представител на комисията заради това, че и председателят Пламен Георгиев, и заместникът му Антон Славчев бяха замесени в „Апартаментгейт“. Според него парламентът също не осъществява ефективен контрол върху антикорупционната комисия.
Радев обясни, че разминаване в неговото виждане за корупцията по висшите етажи на властта и за работата на КПКОНПИ с това на останалите участници е причината да не излязат с обща декларация.
Повече подробности по темата четете тук.