Държавен вестник, брой 75 от 25.08.2020 г.

Държавен вестник, брой 75 от 25.08.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Държавен вестник, брой 70 от 07.08.2020 г.

Държавен вестник, брой 70 от 07.08.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

КС: Престъпление на президента се разследва, но той не може дори да бъде проверяван

Откриването на данни за престъпна дейност на президента не препятства прокуратурата да започне наказателно производство. Но спрямо държавния глава не могат да бъдат извършвани каквито и да е действия – процесуални и извънпроцесуални, които пряко засягат негови лични права, под каквато и да било форма съдържат твърдение за извършено от него престъпление или засягат личната му сфера по време на мандата.

Това заяви единодушно Конституционният съд (КС) в решението си (пълния му текст виж тук), с което разтълкува чл. 103 от основния закон и отговори в тази връзка на шест въпроса, поставени от главния прокурор Иван Гешев (виж в карето).

Един от основните въпроси по делото е за това какво има предвид Конституцията, когато казва, че срещу президента „не може да бъде възбудено наказателно преследване“. Значи ли това, че престъпни деяния на държавния глава въобще не може да бъдат разследвани, или пък само му гарантира, че не може да му бъде повдигнато обвинение? От прочита на диспозитива на решението на КС става ясно, че той дава тълкувание на основния закон, което застава между тези две крайни виждания.

С това тълкуване КС на практика затвърждава, че всяко престъпление трябва да се разследва, включително и ако е извършено от държавния глава. Прокуратурата и полицията обаче могат да извършват всякакви действия по разследването, само ако не засягат лични права на президента. Т.е. срещу него не могат да бъдат извършвани например подслушване, претърсване, разпознаване, обиск, вземане на ДНК проба, но пък няма пречка да се разследва престъпната дейност на съучастниците му, да се извърши оглед на местопрестъплението – стига то да не е в дома на президента или в кабинета му, да се разпитат свидетели.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 68 от 31.07.2020 г.

Държавен вестник, брой 68 от 31.07.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Президентът наложи вето на създаването на алтернативна НСО

Президентът Румен Радев наложи вето на част от промените в Закона за МВР, с които се дублират функции с Националната служба за охрана. Миналата седмица Народното събрание окончателно гласува изменения в ЗМВР, с които предвиди създаването на алтернативна на НСО служба, която да извършва охрана и на хора по високите етажи на властта, и на други лица.

Според президента обаче не е ясно какво налага да се създаде нова паралелно функционираща структура (чл. 39, ал. 8 от ЗИД на ЗМВР) без аргументи за ефективност и ефикасност.

Румен Радев припомня, че в Закона за НСО са изброени хората, заемащи висши държавни длъжности, които задължително се охраняват като президент, премиер, председател на парламента, и те нямат право да се откажат от гардовете си докато заемат тези позиции.

Едновременно със задължението им да ползват охраната, за тези лица се създава възможността със заявление да поискат охрана и от главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. Очевидно е, че не става въпрос за взаимодействие между двете структури с цел оптимизиране на охраната, тъй като охраната от МВР се наслагва към охраната от Националната служба за охрана. Освен това инициативата за дублирането на охраната е оставена на охраняваното лице. Без заявление от негова страна не може да се стигне до решение на комисията по чл. 23 от Закона за Националната служба за охрана, съответно и да се приложи охраната от главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. Това дублиране влиза в противоречие с Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България, приета с решение на Народното събрание от 14 март 2018 г. В стратегията е изрично посочено, че „не се допуска едновременното съществуване на дублиращи се структури, както и свръхконцентриране на правомощия, компетенции и ресурси в една институция. Водещ е принципът на разделяне на компетенциите и постигане висока степен на координация“, припомня Радев (виж мотивите тук).

Повече подробности по темата четете тук.

Конституционният съд постанови фундаментално решение за правовия ред

След 25 години е сложен край на възстановяването на стария закон след „отмяната“ на новия. Парламентът е задължен на конституционно ниво да уреди последиците, а КС заяви категорично, че решенията му не са празна декларация

Конституционният съд (КС) днес сложи край на серия от виждания, възприети от десетилетия в собствената му практика и в част от правната наука и доктрина.

С фундаментално решение, прието почти единодушно (с един или двама на особено мнение в отделните му части), той отхвърли схващането, че някои негови решения са буквално удар в празно пространство и не произвеждат никакъв реален ефект. КС постави Народното събрание в ситуация да не може да „пасува“, когато закон бъде обявен за противоконституционен. И „отмени“ наложеното със собственото му решение през 1995 г. правило, че след като „обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“.

Решението на КС е по четири въпроса, който му бяха поставени преди година от върховни съдии. Първият дойде от състав на Върховния касационен съд (ВКС), а другите три от Пленума на Върховния административен съд (ВАС).

Ето какво заяви КС днес, като публикува само диспозитива на решението си, а мотивите, които трябва да спомогнат за разкриването на точния смисъл на тълкуването му, ще бъдат обявени през следващите дни:

1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им.

2. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.

3. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Държавен вестник, брой 2 от 07.01.2020 г.

Държавен вестник, брой 2 от 07.01.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Президентът поиска машинно гласуване и по-тежки наказания за купен вот

Машинното гласуване е спасението срещу огромния брой недействителни бюлетини по време на избори. Това обяви днес президентът Румен Радев след организирана от него среща с представители на Централната избирателна комисия (ЦИК) и други институции заради проблемите при провеждането и на последните местни избори.

Да, струва пари, но трябва да имаме машинно гласуване. Специално за недействителните бюлетини и проф. Михаил Константинов обясни много пъти, че проблем има в отбелязването на преференциите. Спасението тук е машинният вот. Така, както банкоматът не те пуска да получиш исканата сума, без да минеш целия цикъл, така и машината предоставя логически механизъм, който не те пуска да отбележиш преференция, без да си отбелязал другото квадратче, обясни тезата си държавният глава.

Относно огромния брой от 660 000 недействителни бюлетини, което е 8,5% от всички подадени на местните избори тази година, Румен Радев каза, че това не може да е процент за една нормална европейска държава. По думите му след вота тази есен трябва да се извлекат сериозни поуки и да се предприемат енергични действия, тъй като парламентарните избори съвсем не са далеч във времето, а в същото време в Бюджет 2020 няма заложени пари за откриване на процедура за закупуване на машини. И това е моят въпрос. Откъде и как ще се осигури финансирането, кога ще започне процедурата, ние трябва да направим така че този път поне 6 месеца преди следващите избори всичко да е по местата си, каза още Радев. Според президента, категорично трябва да се ускорят и темповете за работа по дистанционното електронно гласуване.

Президентът подчерта и сериозния проблем с корпоративния и купен вот, като призова за по-тежки наказания.

Повече подробности по темата четете тук.

Президентът подписа указа – Иван Гешев е новият главен прокурор

Държавният глава обяви, че започва широк обществен дебат за промени в Конституцията, свързани с прокуратурата.

Президентът Румен Радев подписа указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор. Това обяви самият държавен глава в обръщение към медиите, предшествано от среща с Гешев.

„В българския конституционен модел отчетността на главния прокурор приключва с неговия избор, затова и обществото ни е особено чувствително към тази процедура. Въпросът е обаче в цялостния модел на прокуратурата, нейното място в съдебната система и връзката ѝ с другите институции, нейното устройство и функции Това е трудна тема, непокътната от 30 години, но нейната обществена значимост е особено актуална днес, заяви Радев. И обяви: „Започвам широк обществен дебат за промени в Конституцията“. На него ще покани академичната общност, парламентарните партии, сдружения и граждански организации.

Издаването на указа става 12 дни след повторното гласуване в подкрепа на единствения кандидат за главен прокурор във Висшия съдебен съвет. До него се стигна след като Румен Радев върна първото предложение на съвета за назначаването на Гешев. Държавният глава отправи критика, че на практика е нямало състезание за важния пост. Той изтъкна и това, че с множеството становища от прокурори, структури на МВР и ДАНС, институционалната подкрепа за Гешев е взела превес над тази на гражданското общество.

Повече подробности по темата четете тук.

Комисията по помилване към президента набира стажанти – студенти по право

Комисията по помилване към президента обяви прием на нови стажанти. Изискванията към кандидатите са да са студенти със завършен трети курс по специалността „Право“ с минимален общ успех „Добър 4“, да владеят чужд език, да имат компютърни умения и да могат да работят в екип. Документите на желаещите се приемат до 17.30 часа на 1 ноември. Наред с документите, удостоверяващи успеха и завършения курс в съответния университет, всеки кандидат трябва да представи автобиография и мотивационно писмо.

Стажът е с продължителност 140 часа за срок не по-кратък от четири и не по-дълъг от шест месеца, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Стажантите преминават през специализирано обучение по наказателно, наказателно-изпълнително и конституционно право, права на човека и съдебна психология в допълнение към знанията, които получават в университета.

В програмата те имат възможност да работят във всички сфери на дейност на Комисията по помилване, включително да провеждат проучвания по отделни случаи, да анализират съдебна практика и практика на Европейския съд по правата на човека, да изготвят проекти на доклади по молби за помилване и да участват в заседанията на комисията, работните срещи в местата за лишаване от свобода и пр.

Повече подробности по темата четете тук.