АССГ: Действието на новите правила за достъп на адвокати до дела в СРС е спряно

Правилата за достъп на адвокати до дела в Софийския районен съд (СРС), по които не са пълномощници на страна, не действат от 8 май 2024 г. и няма да действат до окончателното произнасяне на съдилищата по законосъобразността им. Това постанови Административен съд София-град (АССГ).

Той допусна за разглеждане жалба на столичните адвокати Николай Димитров и Александър Михайлов срещу разпореждането на съдебния администратор в СРС, което предизвика остро недоволство в адвокатурата (пълния текст на определението виж тук).

Двамата настояват съдът да обяви за нищожно или евентуално за незаконосъобразно разпореждането в частта му, която предвижда:

„Справка по движението на делото на адвокати се дават и без да е налице пълномощно за конкретното дело, чрез представяне на валидна адвокатска карта. Копие на приложените по делото книжа се предоставят на адвокат, който не е пълномощник по делото, след изрична молба и разпореждане на съдията-докладчик. Предоставянето на достъп до делото се дава само на адвокат пълномощник по него (не се дава дело за преглед на адвокат без пълномощно от страна по него).

Адвокатските сътрудници имат право на достъп до делата, по които техните работодатели-адвокати, адвокатски дружества са упълномощени да представляват интересите на клиентите си“.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 50 от 14.06.2024 г.

Държавен вестник, брой 50 от 14.06.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

ВКС решава как да действа съдът при противоречия между управителите на ООД

ПЪРВО ТЪЛКУВАТЕЛНО ДЕЛО НА ГРАЖДАНСКАТА И ТЪРГОВСКАТА КОЛЕГИИ ЗА 2024 Г.

Как трябва да постъпи съдът, когато двамата управители на едно търговско дружество, които имат право да го представляват и поотделно, правят противоречиви процесуални изявления – например, единият предявява иск, а другият внася отказ от него? Какви са правомощията на съда, ако според устава управителите упражняват представителната си власт само заедно, но единият сам предприеме действия с мотив „защита на важен интерес на дружеството?

Това са двата въпроса, на които ще отговорят Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в първото им съвместно тълкувателно дело за 2024 г.

На противоречията в практиката по отношение на първия въпрос се е натъкнал състав на Гражданската колегия с председател Албена Бонева и членове Боян Цонев и Мария Христова (докладчик). Те е трябвало да се произнесат по определение за прекратяване на дело, постановено въз основа на отказ от иск на единия от управителите на ООД. Софийският апелативен съд е установил, че дружеството, което е предявило исковете, има двама управители, които го представляват заедно и поотделно и следователно единият от тях може самостоятелно да извършва всички процесуални действия пред съдилищата и да направи отказ от иск, без да е нужно одобрението на другия управител (пълния текст на определението им виж тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 43 от 17.05.2024 г.

Държавен вестник, брой 43 от 17.05.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Държава от ЕС е длъжна да признае промяна на пола и името, извършени в съюза

Отказът на една държава членка на Европейския съюз да признае промяната на пола и съответно на имената, извършени в друга страна от съюза противоречи на правото на общността. Това заявява генералният адвокат на съда в Люксембург Ришар де ла Тур по казус на румънец, чиято промяна на пола, извършена във Великобритания, не е призната от властите в родината му (пълния текст на заключението, виж тук).

Заключението му представлява интерес, тъй като за юридическата промяна на пола в България също се очаква произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС). Както е известното през 2023 г. Гражданската колегия на Върховния касационен съд „затвори вратата“ за юридическа промяна на пола пред транссексуалните с едно от най-оспорваните си тълкувателни решения (повече за него виж тук). Преди няколко месеца обаче трима върховни съдии сезираха СЕС в опит да преодолеят практическата забрана за промяна на данните, свързани с пола, в актовете за гражданско състояние, до която води то (повече за преюдициалното им запитване виж тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

СЕС сложи край на спора за закриването на специализирания съд

Съдът в Люксембург не допусна преюдициалното запитване, защото не разбра причините за съмненията за погазена независимост на магистратите

Близо две години след закриването на специализираните съдилища и прокуратури Съдът на Европейския съюз (СЕС) сложи край на спора дали с него е погазена независимостта на магистратите, които работеха там. Съдът в Люксембург не допусна до разглеждане преюдициалното запитване, защото от него не са ясни причините, поради които се излагат съмнения за накърнена независимост на бившите вече спецсъдии (пълния текст на решението виж тук).

Конституционният съд още през юли 2022 г. се произнесе, че закриването отговаря на основния закон (с изключение на една разпоредба от измененията в ЗСВ и НПК, които го регламентират, повече виж тук).

А сега и съдът в Люксембург заяви, че преюдициалното запитване е недопустимо.

 Делото в СЕС е по преюдициално запитване на съдия Мариета Райкова, която беше председател на бившия Специализиран наказателен съд (СНС), а сега е съдия в Административен съд София-град (АССГ). То е второто запитване до СЕС на съдия от бившия спецсъд. Първото беше отправено от съдия Пенка Велинова, която също беше преназначена в АССГ след закриването на СНС. То обаче беше по дело, което след това беше разпределено на съдия Тони Гетов от Софийския градски съд, който оттегли преюдициалното запитване (повече виж тук).

Пред съда в Люксембург Райкова излага цялата история на законодателството за закриване на спецправосъдието, с дебатите и застъпваните позиции (с цялото ѝ преюдициално запитване можете да се запознаете тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

МП удължи срока за обществено обсъждане на ЗСВ

Министерството на правосъдието удължи общественото обсъждане на проекта за нов Закон за съдебната власт (ЗСВ) с още 20 дни, т.е. до 7 май. Първоначално определеният срок изтичаше днес.

Именно за това и настояват част от съсловните организации на магистратите, стана ясно на съвместна пресконференция на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ), Камарата на следователите в България (КСБ), Българската съдийска организация (БСА), както и Сдружението на администрацията в органите на съдебната власт (САОСВ).

Представителите на професионалните организации обявиха пред медиите, че, макар да са участвали в работната група за новия ЗСВ, техните становища не са били чути (какво предвижда законопроектът виж тук и тук). Затова те призоваха мненията на заинтересованите страни, на професионалистите да бъдат чути, а не да се действа чрез диктат.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 23 от 19.03.2024 г.

Държавен вестник, брой 23 от 19.03.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

ВКС обърна практиката – лихварството не е престъпление

Класическото лихварство, при което се дават заеми със собствени пари срещу лихва, не е престъпление. Това следва от новия задължителен прочит на чл. 252, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), който даде Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС).

ВКС обърна преобладаващата досега практика, като прие, че по тази разпоредба не се преследват лихварите. В тълкувателно решение (пълния му текст виж тук) от днес Наказателната колегия обяви: Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК.

Това означава, че класическото лихварство, при което човек дава собствени пари назаем срещу огромни лихви, не може да се преследва по тази разпоредба в НК, а няма и друга, чийто състав да покрива тази дейност. И решението дали ще има такова престъпление в НК е в ръцете на законодателя. Докато той не реши друго, по наказателен път може да се преследват евентуално съпътстващите лихварството измама, принуда и данъчни престъпления, но не и самото то.

Повече по темата четете в Lex.bg.

 

ВКС решава получават ли пари за храна чиновниците в МВР

Имат ли право на пари за храна, подобно на полицаите и пожарникарите, и чиновниците в МВР, които са служители, като всички останали в държавната администрация? На този въпрос, по който е натрупана богата противоречива практика, ще отговори в ново тълкувателно дело Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).

Точната му формулировка гласи: „Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат ли право да им се осигурява храна или левовата ѝ равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи?“.

Той е поставен пред върховните съдии от МВР, което е установило, че районните и окръжните съдилища в страната имат изключително противоречива практика – едни осъждат министерството да плати за храна на чиновници, т.е. на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР , а други постановяват, че нямат право на подобни суми.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.