Архив на ‘Съдебна власт’

Специализираната прокуратура и ГДБОП разкриха престъпна група за трафик на кокаин, доставян у нас от Доминикана

Специализираната прокуратура издирва за участие в организирана престъпна група за производство и разпространение на фалшиви цигари Евлоги Станоев – Голямата Бирма, както и синовете му Георги – Малката Бирма и Антон. Това съобщи по време на брифинг и.д. ръководител на Специализираната прокуратура Даниела Начева.

В ранните часове на петък бяха проведени обиски в бившия ресторант „Кошарите“ – понастоящем „Сръбски ресторант Бест“ и в пицария „Везувий“, които са собственост на фамилията Станоеви. Целта на акцията бе именно задържане на ръководните нива на организирана престъпна група, която е контролирала производството на фалшиви цигари в разкритите в края на август четири нелегални цигарени фабрики. От прокуратурата смятат, че има възможност обискираните заведения да са служели като „перачница“ за парите, придобити от пласмента на незаконното производство на цигарите. Тепърва ще проверяват документите, които са били иззети при обиските, стана ясно от думите на прокурор Начева.

На Евлоги, Георги и Антон Станоеви, както и на още шестима души са повдигнати и обвинения за участие в организирана престъпна група за продажба на акцизни стоки без бандерол. Групата се е състоял от общо девет души, трима от тях вече са задържани по първоначално разследване в Пловдив. Другите шест, сред които и Бирмите, са се занимавали с финансирането на фабриките за нелегални цигари. „Организирали са се така, че помещенията във фабриките да отговарят на условията за живот на работниците, без да е необходимо те да излизат от тях и да имат достъп с външния свят“, каза прокурор Начева.

Повече подробности по темата четете тук.

Събирачи на дългове заливат Темида с по 700 дела на ден

Събирачи на дългове заливат Темида с по 700 дела на ден

По 600 до 700 дела на ден завеждат срещу длъжници колекторските фирми, при това само в София –  това разказаха пред „Монитор“ от администрацията на Софийския районен съд. Оказва се, че този вид искове дори не стигат до архива на СРС. За сметка на това справка, предоставена по искане на „Монитор“, показва, че в хранилищата на съда се пазят други 2 милиона дела.

Най-честите запитвания за справки по тях идват за искове, заведени от „Топлофикация – София“ срещу длъжници на дружеството. Исканията за справки по тази линия възлизат на впечатляващите 120 дела на седмица.

Огромният брой папки, пазен в хранилищата на СРС, се дължи на факта, че по закон съдът има срок, в който трябва да съхранява делата. За различните видове искове срокът е различен, като най-дълъг е за осиновяване и установяване на произход. Този вид дела се пазят 130 г. след приключване на процеса според Правилника за администрация на съдилищата, обясниха съдебният администратор на СРС Георгица Парушева и началникът на служба „Архив“ Рая Константинова.

При пренасянето на гражданските отделения на съда в новата съдебна сграда на бул. „Цар Борис ІІІ“ 54 през 2015 г. са били пренесени и делата от стария архив, сред които и тези за осиновяване от миналия век.

Повече подробности по темата четете тук.

Спецпрокуратурата с акция в дружества заради нелегални цигарени фабрики

Специализираната прокуратура влезе в офиси на дружества, които стопанисват заведенията „Везувий“ и „Сръбски ресторант Бест“ (бивш „Кошарите“) в столицата. Акцията е по повод разследване срещу организирана престъпна група, която се занимава с нелегално производство на цигари и пране на пари. От спецпрокуратурата съобщават, че се извършват претърсвания и изземвания, разпитват се и свидетели като целта е да се задържат ръководителите на групата.

Заведенията са на Евлоги Станоев, известен с прякора Бирмата, който е и бивш собственик на пернишкия футболен клуб „Миньор“, съобщи „24 часа“.

Акцията е продължение на разследване, започнало от окръжната прокуратура в Пловдив. През август в три населени места – Дупница, Тутракан и Горна Оряховица, бяха разбити четири фабрики за нелегално производство на цигари. Тогава бяха арестувани 23 души, които бяха обвинени в държане на акцизни стоки без бандерол. Бяха намерени 42 тона тютюн за около 7 млн. лева, както и 190 000 кутии цигари от различни марки на стойност 1.5 млн. лева.

При акцията през август бяха иззети и всички машини и съоръжения от четирите фабрики, мотокари, агрегати, климатични системи, охладители, 11 камиона, превозвали суровината за производство на цигарите и готовата продукция и над 10 коли. Установено е било, че всяка една от фабриките за незаконни цигари е произвеждала средно около 100 000 кутии на ден.

Към момента двама от тези 23-ма души са с постоянна мярка „задържане под стража“, а четирима – с „домашен арест“.

Повече подробности към темата четете тук.

САЩ с безпрецедентна заплаха срещу съдиите и прокурорите от Международния наказателен съд в Хага

САЩ с безпрецедентна заплаха срещу съдиите и прокурорите от Международния наказателен съд

Съединените щати безпрецдентно заплашиха съдиите и прокурорите от Международния наказателен съд (МНС) в Хага със санкции, ако се обвържат с дела срещу американци, Израел или с други съюзници на Вашингтон, предаде Франс прес.

Съветникът по националната сигурност на Белия дом Джон Болтън обвини международната съдебна институция, натоварена с дела за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, че е „неефикасна, безотговорна и определено опасна“. Повод за изявлението на Болтън е разследване срещу американски военни, които са били на мисия в Афганистан, но също и евентуални разследвания срещу Израел по искане на Палестинската автономна власт.

„Ще забраним на съдиите и на прокурорите от Международния наказателен съд да влизат в Съединените щати. Ще запорираме авоарите им в американската финансова система и ще започнем съдебно преследване срещу тях в нашата съдебна система“, заплаши Джон Болтън.

МНС отговори на тази атака, като каза, че действа, придържайки се стриктно към законовата рамка, дефинирана в Римския статут и че е привързан към упражняването на своя мандат независимо и безпристрастно.

Повече подробности по темата четете тук.

Още шестима са привлечени като обвиняеми в организирана престъпна група с цел продажба на акцизни стоки без бандерол

Собственикът на „Винпром Карнобат“ Миню Стайков и синът му Стайко Стайков са обвинени за участие в организирана престъпна група с цел продажба на акцизни стоки без бандерол, извършване на данъчни престъпления и пране на пари, съобщиха от Специализираната прокуратура. Същото обвинение е било повдигнато на още шест души, сред които синът на кмета на Карнобат Георги Димитров – Иван.

Без да уточнява на кого точно, от прокуратурата посочват, че на един от тези осем души е повдигнато обвинение и за избягване на плащане на ДДС и възстановяване на неследващ се данъчен кредит в размер на 1 016 139 лв., а на други трима – за държане на акцизни стоки без бандерол в големи размери.

С прокурорско постановление всичките са задържани за 72 часа, като ще бъде внесено искане в съда за налагане на постоянен арест и на осмината.

Всички те бяха задържани миналата седмица при акция на Специализираната прокуратура във „Винпром Карнобат“, „СИС Индъстрис“ и „Топаз Мел“.

Повече подробности по темата четете тук.

България ще плати над 43 000 евро за нарушено право на защита на собствеността

Eвропейският съд по правата на човека в Страсбург постанови осъдителни решения срещу България по две дела за нарушено право на защита на собствеността (чл. 1 от Протокол №1 към Европейската конвенция по правата на човека). И в двата случая става дума за отказ на властите да обезщетят собственици на отчуждени имоти, и по двете дела Страсбург приема, че лишаването на хората от тяхната собственост без компенсация по никакъв начин не може да бъде пропорционално на каквато и да е легитимна цел.

По делото Kopankovi v. Bulgaria ЕСПЧ отрежда държавата да плати общо обезщетение на наследниците в размер на 28 870 евро за имуществени и неимуществени вреди, отделно и 4615 евро разноски. По другото дело – Dimitar Yordanov v. Bulgaria, обезщетението е 8 000 евро за имуществени и неимуществени вреди и 1922 евро за разноски.

Повече подробности по казуса четете тук.

Съдиите вече се сблъскаха с проблем – законовата възможност определението за признаване на ЕЗР да се обжалва

Само за половин година България е получила близо 50 европейски заповеди за разследване, а е изпратила към 40 в други държави от Европейския съюз. Това сочат данните на прокуратурата за първите шест месеца от влизането в сила на Закона за европейската заповед за разследване (от 20 февруари 2018 г.), с който се транспонира Директива 2014/41/EU за Европейската заповед за разследване по наказателно-правни въпроси. Тя замества досегашната молба за правна помощ по отношение на държавите от ЕС.

Очакванията на разследващите са, че с този нов правен инструмент, ще се улесни и ускори работата по досъдебните производства, по които е необходимо събиране на доказателства и извършване на процесуално-следствени действия в страни от ЕС.

Това е така по няколко причини, основната от които е, че при европейската заповед за разследване контактът между държавите е пряк, за разлика от молбата за правна помощ, при която Министерството на правосъдието играе ролята на своеобразен посредник.

Престъпленията, за които се иска съдействие, са най-вече трафик на хора и на наркотици. Голям процент от международното сътрудничество протича в Специализираната прокуратура и заради това се очаква ръст на броя на ЕЗР за разкриване на дейността на организирани престъпни групи.

В съдилищата обаче вече се натъкнаха на проблем. Става дума за чл. 11, ал. 5 от закона, според който определението на окръжния съд, с което се признава ЕЗР, може да се обжалва и протестира в 5-дневен срок пред въззивната инстанция. Съдии казват, че често тези производства се развиват без участието на прокурор и страна, която следва да бъде информирана за предстоящите процесуални действия и тогава не е ясно кой може да обжалва и протестира. Независимо от това някои съдии считат, че трябва да се изчака да изтече този петдневен срок и тогава да се тръгне към изпълнението на ЕЗР.

Друг проблемен момент в съдилищата е, че все още производствата за признаване и изпълнение на ЕЗР нямат отделен индекс в деловодните системи. Това означава, че ако някой поиска справка, например от СГС, колко до момента европейски заповеди за разследване е получил и изпълнил, то ще трябва да се рови дело по дело, за да се види бройката. Вместо да се влезе в системата и по този индекс веднага да се види бройката.

Повече подробности по темата чете тук.

За първи път съд обяви фалит на фирма заради забавени два месеца заплати

Окръжният съд в Кърджали обяви в неплатежоспособност „Мармарис“ ООД, считано от януари 2015 г., и откри производство по несъстоятелност на дружеството по дело, образувано по искова молба на Инспекцията по труда заради забавени възнаграждения за повече от два месеца на поне 1/3 от работещите. Поради липса на обжалване от страна на дружеството, решението, с което е назначен и временен синдик, е в сила от 04 септември 2018 г.

Това е първото съдебно дело, заведено от ИА ГИТ в изпълнение на новите й правомощия от 31 март 2018 г., за което има съдебно решение. В резултат на него осем бивши служители на дружеството могат да поискат обезщетения от Фонда за гарантирани вземания на работниците и служителите към НОИ. Те обаче могат да претендират само за част от възнагражденията си, тъй като една част от тях са погасени по давност, която е тригодишна от датата на възникване на задължението. Задълженията са за 2015 г.

Повече подробности по темата четете тук.

МС: частната охрана на градове и села не противоречи на Конституцията

Възможността частна охрана да пази градове и села, залегнала в Закона за частната охранителна дейност, не противоречи на Конституцията. Това се казва в становището на Министерския съвет по конституционно дело №5 от 2018 г., образувано по искане на главния прокурор Сотир Цацаров и на президента Румен Радев. Двамата поискаха отмяна на серия от разпоредби в новия Закон за частната охранителна дейност, който е в сила от 31 март 2018 година.

Според закона, охраната на урбанизирани територии представлява комплекс от дейности и включва защита от противоправни посегателства върху имуществото и населението чрез наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули. Кметът сключва договор с частна охранителна фирма, а тя обособява екипи (включващи пост, мобилен охранителен патрул, подвижна охранителна група), чийто брой се определя с договора за охрана.

Главният прокурор поиска КС да отмени четири разпоредби от ЗЧОД – чл. 5 ал. 1 т. 6, чл. 27, чл. 28 и чл. 29. Позицията му е, че те противоречат на принципа на правовата държава и конституционната разпоредба на чл. 105 ал. 2, според която осигуряването на обществения ред и националната сигурност са в правомощията единствено на Министерския съвет.

Повече подробности по темата четете тук.

Прокуратурата и МВР разкриха четири нелегални фабрики за цигари

Окръжна прокуратура-Пловдив е привлякла като обвиняеми 23 лица за държане на акцизни стоки без бандерол (цигари) – престъпление по чл. 234, ал. 2 във връзка ал. 1 от Наказателния кодекс, за което е предвидено наказание от 2 до 8 г. лишаване от свобода. До момента е установено, че цигарите са произвеждани в четири незаконно работещи фабрики – в Дупница, Горна Оряховица и Тутракан.

Общото количество на акцизните стоки без бандерол, които са били установени и иззети, е 42 тона тютюн на стойност близо 7 млн. лева, както и 190 000 кутии цигари от различни марки на стойност 1 млн. и 500 хил. лева. По досъдебното производство са иззети всички машини и съоръжения от четирите фабрики за производство на крайния продукт – цигарите, обслужващата ги техника – мотокари, агрегати, климатични системи, охладители и др.

Иззети са още 11 тежкотоварни автомобила, превозвали суровината за производство на цигарите и готовата продукция, която е била открита в тях, както и над 10 леки автомобила, свързани с производството и държането на акцизните стоки без бандерол, също и веществени доказателства, свързани с основния предмет на разследване по досъдебното производство на Окръжна прокуратура-Пловдив – пране на пари – престъпление по чл. 253 от Наказателния кодекс. По него предстои анализиране на доказателствения материал и повдигане, по преценка на наблюдаващия прокурор, на обвинения за посоченото престъпление.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив