ВАС окончателно: съдийската колегия няма правомощия да тълкува закона

Върховният административен съд (ВАС) окончателно постанови: съдийската колегия на Висшия съдебен съвет няма правомощия да тълкува Закона за съдебната власт. Това могат да правят само Конституционният съд и върховните съдилища. Произнасянето е на петчленен състав на ВАС, който потвърди решението на първата инстанция, с което беше обявено за нищожно именно такова „тълкувателно решение“ на кадровия орган.

Казусът, с който се занима ВАС, беше по жалба на Красимира Медарова в качеството ѝ на съдия в Софийския апелативен съд (от няколко месеца тя е повишена във Върховния касационен съд). Медарова атакува в съда решение на Съдийската колегия от 28 февруари 2017 г., което гласи следното: „Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт не се прилага за свободните длъжности, определени за заемане с конкурс за първоначално назначаване, които са останали незаети поради необявяване на конкурса или са останали незаети поради липса на класирани кандидати в проведен конкурс за първоначално назначаване“.

Самата Медарова е участвала в конкурса за повишаване във ВКС, обявен в началото на 2016 г., но е класирана под чертата. След промените в ЗСВ от август с.г., е подала молба да бъде повишена на основание чл. 193, ал. 6 от съдебния закон. Разпоредбата дава право на магистратите да бъдат повишени в 9-месечен срок от приключване на конкурса на освободено място. Но молбата ѝ е оставена без движение до изработването на наредбата за конкурсите.

Повече подробности по темата четете тук.

Над 90% от кандидатите за съдии по вписванията не успяха да решат теста

Едва 54 души успяха да решат теста за съдии по вписванията и са допуснати до втората фаза на конкурса – устния изпит. Това показват публикуваните днес резултати от писмения изпит в конкурса, обявен от Министерството на правосъдието. 

Общо 595 души се явиха преди месец в НДК, за да решават тест за съдии по вписванията. Един от тях се е отказал сам, а на други двама работите са били анулирани.

Така излиза, че от 592 кандидати над 90% не са успели да се справят с въпросите на нужното ниво. Изискването беше да получат поне 4,50 на писмения изпит, което означава да дадат най-малко 32 верни отговора на 40 въпроса. От успелите да се справят с теста, 31 души са били оценени с Отличен 6, което означава, че са дали най-много 2 грешни отговора.

Кандидатите за съдии по вписванията бяха още повече – 706, но 111 от тях се отказаха още преди първия изпит и не се явиха на него. Сега броят им драматично намаля и почти се изравни със свободните места, които са общо 44.

Повече подробности по темата четете тук.

26 юристи учредиха „Обединение на свободните адвокати“

Сдружението критикува ВАдС за бездействие след отмяната на увеличението на минималните хонорари от 2014 г.

26 адвокати са учредили сдружение „Обединение на свободните адвокати“ (ОСА). Това става ясно от първата позиция на новата организация, разпространена до обществеността. В нея от сдружението, чийто председател е адвокат Емил Георгиев, остро критикуват Висшия адвокатски съвет (ВАдС) за това, че не е поставил на обсъждане на проведената в събота Есенна национална конференция на адвокатурата отмяната на увеличението на минималните възнаграждения в професията от 2014 г.

Върховният административен съд установи, че при приемането на новите размери на минималните хонорари ВАдС е погазил изискванията на Закона за нормативните актове проектът и мотивите към него да бъдат публикувани и по тях да бъде проведено обществено обсъждане. Решението не е окончателно.

В момент, в който всички сме разтревожени от решението по адм. д.№ 3586/2016 на Върховния административен съд, с което е отменена Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от ВАдС, обнародвана в ДВ, бр.28 от 28.03.2014г., конференцията изцяло неглижира този въпрос. Няма съмнение, че тази отмяна ще засегне негативно хиляди граждани и юридически лица, като ги лиши от възможността да получат пълния размер на сторените от тях разноски при водене на дело, дори след спечелването му от тяхна страна. Адвокатите сме призвани да защитаваме техните права, поради което бе повече от логично именно на така провелата се конференция на Адвокатурата да бъдат обсъдени възможностите и намеренията на висшия ни орган за решаването на този проблем“, завяват в позиция, изпратена до медиите, от новото сдружение.

Повече подробност по темата четете тук.

Специализираният наказателен съд да поема делата на Лаура Кьовеши у нас

Специализираният наказателен съд да разглежда делата, по които обвинения повдига новосъздадената Европейска прокуратура. Тази промяна в НПК предлагат управляващите от ГЕРБ. Промяната, подписана от председателката на правната комисия на парламента Анна Александрова и депутатите Красимир Ципов и Иглика Събева, е направена като предложение за второ четене на промените в НПК, свързани с отмяната на съкратеното съдебно производство при убийства.
Предложението трябва да бъде обсъдено от правната комисия още във вторник, когато е насрочено нейно заседание по промените в Наказателнопроцесуалния кодекс.
Европейската прокуратура, за чийто ръководител бе избрана румънската прокурорка Лаура Кьовеши, ще разследва финансови престъпления и корупция, свързани с европейските фондове и интересите на ЕС. Тя обаче ще завежда делата си пред националните съдилища на страните от съюза.
Повече подробности по темата четете тук.

В споразумение с един подсъдим може да се споменат и други, но с уточнение, че вината им не е доказана

Когато в дело с няколко обвиняеми, съдът одобрява споразумение с един от тях, в него могат да бъдат посочени имената и на останалите, въпреки че не се признават за виновни. В такъв случай е задължително обаче в съдебния акт да бъде ясно подчертано, че вината им не е доказана.

Това се казва в решение на Съда на ЕС в Люксембург по преюдициално запитване на съдия Иво Хинов от Специализирания наказателен съд. То е отправено миналата година, след като един от шестима обвинени, че са изготвяли и преправяли лични карти и шофьорски книжки, решил да сключи споразумение, за да получи по-лека присъда.

Останалите петима дали съгласие за сключване на споразумението, но изрично посочили, че не се признават за виновни и делото срещу тях продължава. В споразумението с единия обвиняем обаче се казва, че той е участвал в престъпна група именно с тях и те са посочени с имената им.

Тогава съдия Хинов реши да спре делото и да отправи запитване до съда в Люксембург, в което поставя въпроса дали такова споразумение с един обвиняем, в което се споменава участие в престъпна група и на други, които не се признават за виновни, е съвместимо с чл. 4, параграф 1 от Директива 2016/343. Според тази разпоредба държавите трябва да гарантират, че докато вината на обвиняемия не бъде доказана в съответствие със закона, той не може да бъде представен като виновен в изявления на публични органи и в съдебни решения.

Повече подробности по темата четете тук.

Отпадането на съкратеното съдебно следствие ще доведе до по-големи разходи по делата

Кадровици поискаха съдействие от Данаил Кирилов за бързо въвеждане на видеоконферентните връзки, ако трябва и увеличение на бюджета

След „отпадане“ на съкратеното съдебно следствие за умишлени убийства, ще се увеличат разходите по тези дела. Това прогнозира членът на Висшия съдебен съвет Севдалин Мавров на днешното заседание на Пленума му.

За да се преодолеят по-големите разходи, той отправи апел към министъра на правосъдието Данаил Кирилов да съдейства за по-бързото въвеждане на видеоконферентни връзки по делата. Чрез тях, посочи Мавров, ще може да се разпитват вещи лица и свидетели, като по този начин няма да се плащат пътни. По думите му, видеоконферентните връзки ще помогнат и за по-бързото приключване на делата. И добави, че е наясно, че Министерството на правосъдието е бенефициент по проект във връзка с вещите лица. Но „за да вървят нещата по-бързо“, призова да не се разчита само на този проект, а да се заложат допълнителни средства в бюджета на съдебната власт за въвеждането на видеоконферентните връзки.

Правосъдният министър обеща да съдейства. Той напомни, че при обсъждане на промените в Наказателно-процесуалния кодекс за съкратеното съдебно следствие е била изнесена статистика, според която за последните четири години от около близо 600 дела за умишлено убийство, в ¼ от случаите подсъдимите са се възползвали от съкратеното съдебно следствие.

Повече подробности по темата четете тук.

Председатели на съдилища алармират: няма желаещи за съдебни заседатели

Боряна Димитрова предлага Съдийската колегия да обмисли увеличаване на възнагражденията или да поиска промени в закона

Няма желаещи за съдебни заседатели. Председатели на съдилища от цялата страна алармират за проблема, който може да направи невъзможно разглеждането на наказателни дела. За това предупреждава членът на Съдийската колегия Боряна Димитрова в предложение до колегите си от кадровия орган.

В него Димитрова отбелязва, че през последните дни е получила много сигнали от председатели на съдилища от цялата страна за проблем с набирането на нови съдебни заседатели. Мандатът на сегашните изтича към края на годината. Общинските съвети са обявили процедури за избор на нови, но в някои от градовете няма нито един желаещ за съдебен заседател, а в  други кандидатите са крайно недостатъчно.

Само преди месец от Бургаския апелативен съд разпространиха чрез медиите призив към гражданите да се включат в правораздаването. За Районния съд в Бургас при необходимост от 135 съдебни заседатели в Общинския съвет са постъпили 50 кандидатури. За окръжния съд се търсят 90 души, а документи са подали едва 41. Подобни проблеми са констатирани и в Хасково, Ямбол, Кърджали, Несебър, Тополовград и други градове в страната.

В предложението си Боряна Димитрова посочва, че няма ясна дефиниция на проблема – дали това се дължи на завишените изисквания в Закона за съдебната власт, въведени с промените през 2016 г., или заради ниското възнаграждение.

Повече подробности по темата четете тук.

Как се разви сагата с минималните адвокатски хонорари

Върховният административен съд (ВАС) отмени най-сериозното увеличение на минималните адвокатски хонорари от последните години. Решението на съда не е окончателно.

Всъщност отмяната на действащите минимуми на десетки хонорари, включително и за процесуално представителство и защита по наказателни, граждански и административни дела, не би трябвало да е изненада за ръководството на адвокатурата, макар да беше постановено от съда преди дни. Делото във ВАС, а след неуспешните опити да се докаже публикация на сайт със свидетели, трябваше да е ясно накъде отиват нещата.

Делото беше образувано през март 2016 г., т.е. преди три години и половина. В началото си то „почака“ в продължение на година и половина по една много важна причина – Съдът на Европейския съюз трябваше да каже дали минималните адвокатски хонорари в България са така уредени, че могат да ограничат конкуренцията. А на финала си процесът се превърна по-скоро в куриоз с неколкократното му отлагане заради масовото отвеждане на върховни съдии заради съпрузи адвокати.

Отговорът от Люксембург дойде на 23 ноември 2017 г. СЕС заяви, че действащата уредба, при която има минимална тарифа, определена от професионалната организация на адвокатите и забрана за съда да определя по-ниски от фиксираните в нея възнаграждения, би могла да ограничи конкуренцията. Скоро ще станат две години от произнасянето на това изключително важно за българската адвокатура решение, но Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения си остава същата.

Повече подробности по темата четете тук.

Върховни съдии разясниха кой и как вписва искова молба

Отказ за вписване на искова молба в Сливница накара състав на Върховния касационен съд (ВКС) да даде подробни разяснения, с които да сложи край на практиката на страните да се поставят непочиващи на закона изисквания като тези, заради които е постановен.

Освен това върховните съдии Дияна Ценева (председател на състава), Бонка Дечева (докладчик по делото) и Ваня Атанасова са установили, че няма съдебна практика по въпроси като дали е необходимо изрично разпореждане на съда за вписване на искова молба, която по закон подлежи на вписване, както и дали може да се впише неин препис, или трябва да се представи оригинал. Липсва практика и за представителството на гражданите и юридическите лица пред съдията по вписванията и дали за него трябва да се прилага чл. 32 от Гражданския процесуален кодекс, който определя кой може да бъде пълномощник на страна по гражданско дело.

В определението  си върховните съдии напомнят, че правилните отговори на тези въпроси може да се извлекат от задължителната практика, но тъй като очевидно това не се е случило и пред него стои незаконосъобразен отказ за вписване на искова молба, ще се заеме да ги разясни.

Стъпвайки на тълкувателно решение №7/2012 г. на Гражданската и Търговската колегии на ВКС, Ценева, Дечева и Атанасова припомнят, че вписване на искова молба може да бъде отказано само ако тя не отговаря на две изисквания – в нея да са ясно идентифицирани страните и имотът. След това върховните съдии припомнят, че вписването или отбелязването на искови молби се извършва по искане на страната, след като документът е постъпил в съда и по него е събрана дължимата такса (чл.12 от Правилника за вписванията). За това не се изисква нарочен акт на съда, а вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС отмени голямото увеличение на минималните адвокатски хонорари от 2014 г.

 Има нарушение в съдо-производствените правила при приемането на този подзаконов нормативен акт – липса на мотиви и доклад към проекта, както и непровеждане на обществено обсъждане, смятат върховните съдии

Върховният административен съд (ВАС) отмени едно от последните мащабни увеличения на минималните адвокатски хонорари – това от 2014 г. С него нараснаха възнагражденията за процесуално представителство по граждански и административни дела, като за последните беше въведена и по-детайлна система за определянето на минималното заплащане на адвокатите.

Именно с промените в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2014 г. размерът на немалко от хонорарите, под които е забранено да падат адвокатите, беше увеличен двойно и повече. С тях се уреди и че за изготвяне на касационна жалба с основания за допускане по чл. 280 ГПК без явяване на адвоката се дължат 75% от хонорара за процесуално представителство, но не по-малко от 600 лв. А за отговор на касационна жалба минимумът е 500 лв. 

Вчера тричленен състав на ВАС с председател Илияна Дойчева и членове Мариета Милева и Емилия Кабурова (докладчик) обяви, че всички изменения в наредбата, направени през 2014 г. от Висшия адвокатски съвет са незаконосъобразни. Съдът, чието решение не е окончателно, не е изследвал самите промени, тъй като е установил, че всъщност при приемането им не са спазени изискванията на Закона за нормативните актове. Върховните съдии констатираха, че Висшият адвокатски съвет (ВАдС) не е публикувал проекта за промени в наредбата на сайта си за обществено обсъждане. 

Повече подробности по темата четете тук.