ВАС сезира Конституционния съд за заплатите на медиците и приоритетните болници

Върховният административен съд (ВАС) е направил искане до Конституционния съд да се произнесе дали противоречат на Конституцията текстове от Закона за здравното осигуряване, които регламентират минимални възнаграждения за лекарите и сестрите в болниците и допълнително финансиране за приоритетни лечебни заведения и такива в труднодостъпни и отдалечени места. 

Това е поредна атака по правилата, по които се финансират лечебните заведения, след като през април тази година КС отмени и финансовите лимити на болниците.

Искането на ВАС е във връзка с дело по жалба на Националното сдружение на частните болници, Българската болнична асоциация, Сдружението на общинските болници в България и Асоциацията на университетски болници по повод текстове от Националния рамков договор (НРД). Оспорваните текстове се отнасят до задължението на болниците, работещи с НЗОК, да осигурят на персонала си минимални възнаграждения не по-ниски от договорените в Колективния трудов договор в сектора.

Повече подробности по темата четете в Медиапул.

Мандатът на българския съдия в Люксембург изтече, но изборът на нов е в плен на политическата криза

Мандатът на българския съдия в Съда на Европейския съюз (СЕС) Александър Арабаджиев е изтекъл, но властите у нас до момента не са предприели стъпки за избор на представител на страната ни в най-висшата правораздавателна институция на съюза. Това е установила проверка на „Лекс.бг“.

Съдът в Люксембург е съставен от 27 съдии и 11 генерални адвокати. Те се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите членки след консултация с комитет, на който е възложено да дава становище за годността на кандидатите да упражняват съответните функции.

Предложението за следващия български съдия в Люксембург трябва да дойде от Министерския съвет. Двете поредни служебни правителства, които ръководят държавата от април 2024 г., не са „задвижили“ процедура по издигане на кандидатура на страната ни. Това не е направил и кабинетът „Денков“ преди да подаде оставка. Източници от изпълнителната власт поясняват, че причината за това е, че не е редно временно управляващото служебно правителство да определя българския съдия в СЕС, който има дълъг мандат – 6 години. Освен това изтъкват, че следва изборът да бъде направен по правила и критерии, а такива няма. А и не виждат спешност, тъй като съдиите в СЕС продължават да правораздават до избора на техен приемник.

Така изборът на български съдия в Люксембург остава в плен на политическото безвремие и ще зависи от съставянето на редовно правителство.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

СЕС с важно решение за конкуренцията на пазара на пощенски услуги в България

Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решение (пълния му текст виж тук), което ще има пряко отражение върху конкуренцията в пазара на пощенски услуги в България.

С него на практика се дава право на частните оператори да оспорват държавната субсидия, която се дава на „Български пощи“ и така съдът да провери дали с нея държавното дружество получава неследващо му се предимство на пазара. Субсидията се определя от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Целта ѝ най-общо е да компенсира държавните пощи за предоставянето на универсална пощенска услуга на територията на цялата страна, включително и на места, на които частните оператори не я предлагат. Приема се, че заради това „Български пощи“ понася „несправедлива финансова тежест“, която държавата „покрива“.

Един от частните пощенски оператори обжалва това решение пред Административен съд София-град, а след неговия отказ да разгледа жалбата му – и пред Върховния административен съд. Сезиран с казуса, ВАС решава да отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург. Причината е, че за решаването му е необходимо тълкуване на чл. 22 от Директивата за вътрешния пазар на пощенските услуги.  Най-общо върховните съдии искат СЕС да изясни какво означава да си засегнат от решение на регулатора, за да може да преценят дали частният оператор има право да оспори акта на КРС, с който се определя държавната компенсация за „Български пощи“.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

СЕС установи законов проблем с Търговския регистър и изясни отговорността на Агенцията по вписванията за незаличени лични данни

Следването на становище на КЗЛД не освобождава от отговорност администратора на лични данни, обясни съдът в Люксембург

Правилото в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), че ако в подадени заявления или документи има лични данни, които не се изискват по закон, се приема, че е налице съгласие за публикуването им, противоречи на правото на ЕС. Това прие Съдът на Европейския съюз (СЕС) в решение, с което отговори на серия от въпроси на Върховния административен съд (ВАС), свързани с приложението на Общия регламент за защита на данните (ОРЗД) и Търговския регистър (пълния текст на решението виж тук).

Един от въпросите на ВАС беше свързан с правилото на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ„Когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях“.

И СЕС заяви, че „…презумпция като предвидената в чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ не би могла да се разглежда като установяваща свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено съгласие за обработването на лични данни от публичен орган като агенцията“, т.е. не отговаря на изискванията на ОРЗД.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

КС ще се произнесе за отнемането на колите на пияните и дрогираните шофьори

Конституционният съд (КС) допусна за разглеждане искането на съдията от Районен съд – Свиленград Добринка Кирева за противоконституционна да бъде обявена новата разпоредба в Наказателния кодекс, заради която от миналата година се отнемат колите на хванатите да шофират след употреба на алкохол и наркотици (пълния текст на определението виж тук).

Става дума за чл. 343б, ал. 5 от Наказателния кодекс, която гласи: „В случаите по ал. 1 – 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“.

Малко преди искането на съдията от Свиленград, Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) поиска Конституционният съд да обяви за противоречаща на основния закон и чл. 343б, ал. 5 от НК, но само в частта, в която се предвижда присъждането на равностойността на автомобила, но не и за отнемането му от пияни и дрогирани шофьори (повече виж тук). Т.е. само за случаите, когато се отнема чужда собственост, С допускането за разглеждане и на искането на съдия Кирева КС вече ще се произнесе по цялата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 НК, т.е. принципно допустимо ли е отнемането на колите на пияните и дрогирани шофьори (повече за искането на РС-Свиленград виж тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Първо искане на първоинстанционен съдия „проби“ в Конституционния съд 

Председателят на Административен съд – Пазарджик Веселка Златева е първият първоинстанционен съдия, чието искане за обявяване на закон за противоконституционен беше допуснато от Конституционния съд (пълния текст на определението виж тук).

Тя оспори в КС текст от Изборния кодекс (ИК), който изключва гласовете „Не подкрепям никого“ при определянето на т. нар. общинска избирателна квота и на практика ги обезсмисля.

Съдия Златева поиска частично за противоконституционна да бъде обявена т. 14 от § 1 от допълнителните разпоредби на Изборния кодекс. Именно тя дава определението за общинска избирателна квота и гласи: „Общинска избирателна квота“ е частното от делението на общия брой на действителните гласове с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7, подадени за общински съветници в общината, на броя на членовете на общинския съвет. Когато частното не е цяло число, общинската избирателна квота е най-близкото по-голямо цяло число“ (оспорен е почерненият текст).

КС прие, че искането е направено от съдебен състав във връзка с разглеждано конкретно дело, и е съобразено с изискуемите от чл. 17, ал. 1 и 2 ЗКС и чл. 18, ал. 1, 2  и 5 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд форма и реквизити.

Откакто влязоха в сила промените в Конституцията, всички питания на редови съдии бяха обявявани за недопустими от КС. Съдът в няколко определения разясни в детайли на какви изисквания трябва да отговарят сезиращите го искания (повече виж тук).

Така това на председателката на АдмС- Пазарджик е първото, което покри критериите на конституционните съдии.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

След жалба на синдикат, ВАС отмени наредбата, по която тестват полицаите за наркотици

Върховният административен съд (ВАС) отмени наредбата от 2022 г. (решението виж тук), която определя условията и реда за тестването за наркотици на полицаите, съобщи „Сега“.

Делото във ВАС беше образувано миналата година по жалба на пловдивския „Централен полицейски синдикат на МВР“.

Наредбата беше приета преди две години след няколко случая на случайно заловени дрогирани униформени. След приемането ѝ МВР започна да прави тестове на полицаите, което породи остро недоволство сред тях, след като бяха получени няколко положителни проби в Бургас.

 Тогава от полицейските синдикати алармираха, че тестовете са показали през годините, че са неефективни, защото са силно чувствителни и освен наркотици, засичат бензодиазепините, които се използват при лекарствата за безсъние и тревожни разстройства, при медикаменти за главоболие, болкоуспокояващи и др. Има случаи на фалшиво положителни тестове за наркотици и при употреба на енергийни напитки.

За проверките на полицаите се използват същите тестове DrugCheck3000 и DrugTest5000, с които се тестват всички шофьори. 

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Част от делата на Съда на ЕС „преминават“ към Общия съд

Общият съд вече ще се произнася по преюдициални въпроси в шест специфични сфери

От 1 октомври 2024 г. Общият съд вече ще е компетентен да се произнася по преюдициални въпроси в шест специфични сфери. Това частично прехвърляне на преюдициалната компетентност на Съда на Европейския съюз към Общия съд е част от реформата на съдебната структура на Европейския съюз и ще обхване преюдициалните въпроси, отправяни от 1 октомври 2024 г. нататък.

Промяната влиза в сила от 1 септември, но частичното прехвърляне на компетентността ще стане месец по-късно.

От тогава Общият съд ще се произнася по преюдициални въпроси в шест сфери: общата система на ДДС, акцизите, Митническия кодекс, тарифното класиране на стоките, обезщетяването и оказването на помощ на пътниците при отказан достъп на борда или при закъснение или отмяна на транспортни услуги, както и системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

 Освен това се разширява механизмът за предварително допускане на обжалване на съдебните актове на Общия съд, считано от 1 септември 2024 г.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВКС: Неимуществените вреди от нарушение на авторското право се доказват, но някои се презюмират

Неимуществените вреди, претърпени от нарушение на авторското право, следва да се доказват, но съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушението. Това постановиха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), посветено на три въпроса от областта на авторското право, по които имаше противоречива практика.

Те са свързани с определянето на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди от нарушение на авторското право. Гражданската и Търговската колегия приеха:

  1. В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушение на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, при определяне на размера на претърпените имуществени вреди под формата на пропуснато лицензионно възнаграждение, подлежащи на обезщетяване съгласно чл. 95 ЗАПСП, се съобразява пазарът на държавата по местоизвършване на нарушението, както и всички обстоятелства, свързани с използването и с нарушението.
  2. Дължимото по силата на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение за вреди при нарушение на авторско право включва и обезщетение за направените разумни и пропорционални извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение.
  3. При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва да се доказват претърпените неимуществени вреди вследствие на това нарушение. Съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушение на авторското право.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 58 от 09.07.2024 г.

Държавен вестник, брой 58 от 09.07.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още