До 14 септември внедряват ЕИСС във всички съдилища

 

До 14 септември Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) ще бъде внедрена навсякъде, с изключение на административните съдилища и Върховния административен съд. Това реши днес Висшият съдебен съвет, който прие специален график.

Внедряването ще започне на 6 август в 21 съдилища и трябва да приключи на 14 септември. Всъщност инсталирането на системата ще се осъществи основно през август, когато по принцип е съдебната ваканция, но не и тази година заради пандемията, като е предвидено това да отнема от два до три дни за един съд, с три изключения.

На 10 август ЕИСС ще бъде внедрена в 14 съдилища, на 12 август – в пет, на 13 август – в 12, на 17 август – в 22 съдилища, на 19 август – в 13, на 20 август –  в три, на 24 август – в 16 съдилища, на 26 август – в 13, на 31 август – в осем, като сред тях е Апелативният специализиран наказателен съд, на 2 септември – шест, сред които Специализираният наказателен съд.

На 8 септември ЕИСС ще бъде внедрена в Софийския районен и Софийския градски съд, а на 14 септември – във Върховния касационен съд. Специално за тези три съдилища са предвидени по четири дни за инсталирането на системата.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Полезно в ДВ (бр. 62 от 14.07.2020 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за устройство на територията, с които разполагането на високоскоростни фиксирани съобщителни мрежи във вече изградена физическа инфраструктура ще се извършва без разрешение за строеж.

Измененията предвиждат по-лек режим за обновяване и дооборудване на базовите станции на телекомуникационните оператори в страната. Те отговарят за покритието на мрежата в България, а промените може да доведат както до по-добро разпространение на вече съществуващата 4G технология в България, така и по-бързо изграждане на мрежата от пето поколение, по-известна като 5G.

Изискванията и редът за измерването на електромагнитните излъчвания остава непроменен – по реда на Закона за здравето. Съгласно промените занапред за всяко обновяване ще се изисква ново измерване на електромагнитните полета.

Обнародвано е Решение № 7 от 30 юни 2020 г. по конституционно дело № 11 от 2019 г., по което Конституционният съд беше сезиран от Пленума на Върховния административен съд с искане да разтълкува чл. 121, ал. 4 от Конституцията. Разпоредбата гласи: „Актовете на правораздаването се мотивират“.

Целта на питането беше да може да бъдат отделени сред различните актове, които постановява съдът, тези, с които осъществява правораздавателни правомощия и само за тях да бъде задължително писането на мотиви. В решението на Конституционния съд се казва, че всички съдебни актове задължително трябва да са мотивирани, но процесуалният закон и съдебната практика могат да възприемат различен подход как да стане това за различните актове и производства.

ВАС окончателно потвърди отмяната на част текстовете от методиката за ТЕЛК-овете

ВАС окончателно потвърди отмяната на част текстовете от методиката за ТЕЛК-овете

Съставът на касационната инстанция с председател Георги Чолаков и членове Панайот Генков, Румяна Монова, Тодор Петков и Емилия Иванов (докладчик) приемат мотивите на тричленния състав, че при проектът за изменение на подзаконовия нормативен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила

Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди решението на тричленен състав от 31 януари 2020 г., с което беше отменена  т. ІІІ от Методиката за определяне на процентите за трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждането) в проценти от приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза.

Отменената разпоредба гласи: „Когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение.”

Решението по административно дело № 3481 от 2020 г. е окончателно.

Повече подробности по темата четете тук.

Иван Гешев иска делата срещу служителите от МВР, ДАНС и ГДИН да се върнат при военните магистрати

Иван Гешев иска делата срещу служителите от МВР, ДАНС и ГДИН да се върнат при военните магистрати

Главният прокурор Иван Гешев обсъди с магистрати от военно-апелативната и военно-окръжните прокуратури бъдещето на дейността им по време на специална среща, съобщиха от държавното обвинение.

„Обвинител №1“ е запознал магистратите с предложенията на прокуратурата за разширяване на подсъдността на военните съдилища и компетентността на военните прокуратури. Това са част от предложенията на създадената експертна работна група от магистрати към ВКП за цялостни промени в НК и НПК  с акцент за разширяване на материалната  компетентност на военните прокуратури (включване на нови състави на престъпления и разширяване на кръга на делата по чл. 396 НПК за военните). Сред предложенията са и подсъдността за престъпления, извършени от служителите от МВР, ДАНС и ГДИН да бъде върната на военните съдилища и прокуратури.

Главният прокурор е застанал твърдо против идеята за закриване на военните съдилища и прокуратури.

В ход са и други две предложения за промени в компетенциите на военните съдилища. Едните са на депутати от ГЕРБ, според които престъпленията извършени от служители на главните дирекции „Охрана“ и „Изпълнение на наказанията“ трябва да преминат на подсъдност именно при тях.

По-мащабни са идеите на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), които в началото на седмицата предложиха делата срещу всички служители в системата за национална сигурност да бъдат поверени на военните съдилища, в това число и служителите на МВР, тези в Държавната агенция „Национална сигурност“,  в Държавната агенция „Технически операции“, в Бюрото по защита при Главния прокурор и държавните служители по чл. 10а от Закона за защита на класифицираната информация в Държавната комисия по сигурността на информацията. В същия проект кадровиците предвиждат и девоенизация на военните съдии и запазване на този статут за прокурорите и следователите.

Повече подробности по темата четете тук.

В края на юни в 17 съдилища ще заработи новата единна информационна система

В края на юни да започне пилотното внедряване на Единната информационната система на съдилища (ЕИСС) в 17 съдилища. Това реши на днешното си заседание Висшият съдебен съвет, който одобри системата за използване във всички съдилища, освен административните и Върховния административен съд.

Първоначално ЕИСС ще бъде внедрена в апелативните съдилища в София и Велико Търново, в окръжните съдилища във Варна, Благоевград, Велико Търново, Смолян, както и в районните съдилища в Елена, Велико Търново, Костинброд, Сливница, Омуртаг, Търговище, Елхово, Тополовград, Чепеларе и Смолян. Там ще работи около 6 седмици, а после по утвърден от ВСС ще бъде внедрена във всички други съдилища, без административните и ВАС.

Почти два часа разработчикът на системата – „Информационно обслужване“, демонстрира ЕИСС пред кадровиците, преди те да вземат решение за нейното одобряване и внедряване.

Системата е уеб базирана, има възможност потребите да проверят съдържанието преди да го публикуват, заложена е и защита на личните данни, заложено е през Единния портал за електронно правосъдие да се подават документи. За момента обаче е разработена само възможност за подаване на заявление по чл. 410 ГПК. Но са предвидени още множество услуги, които на по-късен може да заработят, вкл. и подаване на заявление за достъп до обществена информация.

ЕИСС унифицира правилата и процесите по управление на делата, казаха от фирмата разработчик. Тя уеднаквява структурата и детайлите на информацията, която се въвежда.

Предвидено е при движение на делата по инстанциите да няма нужда от повторно вкарване на данни, т.е. по-горестоящият съд ще има достъп до цялата преписка на делото. Системата дава възможност и да се проследи в реално време къде точно се намира хартиената папка на делото.

Заложено е още ЕИСС да може да обменя информация с много други системи, имащи отношение към съдебното производство – например с Единната информационна система за противодействие на престъпността, с Бюро съдимост и др.

Повече подробности по темата четете тук.

ГЕРБ даде шанс на военните съдилища – трима депутати искат разширяване на подсъдността

ГЕРБ даде шанс на военните съдилища – трима депутати искат разширяване на подсъдността

Надзиратели и съдебни охранители да бъдат съдени от военен съд, ако са извършили престъпление при или по повод служебните им задължения, предлагат народните представители в проект за изменение на НПК

Часове преди въпросът за закриването на част от първоинстационните военни съдилища да влезе за обсъждане в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), трима депутати от ГЕРБ, начело с председателя на Правната комисия в Народното събрание Анна Александрова, предложиха спасителен вариант.

Още през 2018 г. мащабен проект, изготвен от самите военни съдии, предложи решение на проблема с прекомерно ниската натовареност на тези органи на съдебната власт, а именно – чрез разширяване на компетенциите им през законодателни промени, за достигане на по-голям брой постъпващи дела.

Сега народните представители Анна Александрова, Красимир Ципов и Константин Попов внесоха проект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) именно с тази цел:

§ 1. В член 396 се правят следните допълнения:

В ал. 1 се създава т. 7:

„7. служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” по чл. 19, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и служителите на Главна дирекция „Охрана” при Министерството на правосъдието при или по повод изпълнение на службата им.“

2. Създават се ал. 3 и 4:

„(3) На военните съдилища са подсъдни и дела за престъпления, извършени от граждански лица:

1. по глава пета от особената част на Наказателния кодекс, когато предмет на престъплението е имущество на Министерството на отбраната, Българската армия, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и Национална служба за охрана;

2. по глава осма, раздел 1 – чл. 269 – 270 и чл. 273 – 277, когато деянието е насочено срещу дейността на органите по ал. 1, раздел III – във връзка с престъпления, делата по които са подсъдни на военните съдилища и раздел IV – чл. 304 – 304в и чл. 305 – 307, когато деянието е свързано със службата или функцията на лицата по ал. 1 от особената част на Наказателния кодекс;

3. по глава дванадесета от особената част на Наказателния кодекс.

(4) На военните съдилища са подсъдни и дела за престъпления, извършени от граждански лица на територията на обекти, имоти, съоръжения и превозни средства на Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия.“

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (1) Неприключилите до влизането в сила на този закон наказателни дела, чиято подсъдност се променя, се разглеждат от съдилищата, в които са образувани.

(2) Неприключилите досъдебни производства се довършват от органите, пред които са висящи.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС обяви за нищожна и новата методика за санкции по програмата за селските райони

Година след като обяви за нищожна методиката за определяне на санкциите за нарушения по Програмата за развитие на селските райони за периода от 2007 г. от 2013 г. Върховният административен съд (ВАС) отмени и актуалната – за 2014 – 2020 г. Върховните съдии Севдалина Червенкова (председател на състава и докладчик), Стефка Кемалова и Мартин Аврамов постановиха, че и новата методика е нищожна.

Тя е утвърдена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и според ВАС отговаря на всички критерии за нормативен административен акт. Тя съдържа общи правила за поведение, с многократно действие, отнасящи се до индивидуално неопределен кръг от субекти (макар и родово определяеми ползвателите по подмярка 4.1 на програмата са персонално неопределени и неограничени по брой), обясняват върховните съдии. И изтъкват, че на всеки ползвател по въпросната подмярка, който е извършил нарушение, се издава индивидуален административен акт за съответната корекция или санкция, точно по процедура, определена с тази методика.

„Ноторно и безспорно е, че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който е утвърдил оспорената методика, не е овластен нито от Конституцията, нито от закон да издава нормативни административни актове. Същият е действал като административен орган с властнически правомощия без изискуемата, в тази връзка, компетентност, се заявява в решението.

Повече подробности по темата четете тук.

Членове на ВСС предлагат пълна електронна комуникация със съда чрез единния портал

Членове на Висшия съдебен съвет предлагат Единният портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) да се надгради така, че гражданите и адвокатите да могат комуникират изцяло електронно със съда.

Според Боян Новански, Драгомир Кояджиков и Огнян Дамянов, ако функционалностите на ЕПЕП не бъдат доработени, тогава не би могло да се реализира цялостно е-правосъдие, а от там и да се осъществи реформата на съдебната карта. С този основен аргумент те предлагат ВСС да вземе решение за надграждане на портала така, че той да дава възможност за извършване на удостоверителни изявления и процесуални действия в електронна форма и да се развие системата на електронно призоваване. Предложението им трябваше да бъде обсъдено още на днешното заседание на Пленума на ВСС, но заради сериозните технически проблеми, беше отложено.

По време на извънредното положение темата за функционалностите на ЕПЕП неведнъж беше обсъждана от кадровиците, като към тях имаше и много въпроси от адвокати. На предходно заседание на Съдийската колегия беше обърнато внимание и на несъответствието между функционалностите на портала и заложените към него изисквания в Закона за съдебната власт. Този проблем е отбелязан и от тримата членове на ВСС.

Новански, Кояджиков и Дамянов припомнят, че според чл. 360в, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), който влиза в сила от 1 януари 2021 г., Единният портал за електронно правосъдие трябва да осигурява следното: заявяване на извършването на удостоверителни изявления в електронна форма; извършване на процесуални действия в електронна форма; връчване на съобщения и призовки; достъп до поддържаните от органите на съдебната власт електронни дела и публични регистри. А в момента ЕПЕП не отговаря на по-голямата част от заложените в закона функционалности, отбелязват те. И добавят, че ако не бъдат предприети действия за надграждане на портала, е сигурно, че след 1 януари 2021 г. „ВСС ще разполага с информационна система, която не отговаря на законовите изисквания и най-вече дискредитира една от основните цели на съдебната реформа, която касае не само електронното правосъдие само по себе си, но и реформата на съдебната карта“.

Според тях ЕПЕП трябва да се развие така, че да дава възможност за подаване и получаване по електронен път на всякакви изявления до съда, документи, включително и писмени доказателства и др., както и провеждането на съдебни заседания чрез видеоконфренция.

 Повече подробности по темата четете тук.

ВКС и ВАС се разминаха по въпроса възможно ли е прокурор да е независим от главния и да го разследва ефективно

Двете върховни съдилища се разминаха в позициите си дали е възможно при действащата правна уредба прокурор да е независим от главния и да го разследва ефективно, ако извърши престъпление. Това става ясно от становищата им до Конституционния съд, който беше сезиран с искане за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от основния закон, според който „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Правителството постави пред Конституционния съд следния въпрос: „В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когото прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си “ като елемент от правовата държава?“.

И двете върховни съдилища тълкуват еднакво разпоредбата и са категорични, че в тази хипотеза главният прокурор не може да упражнява надзор за законност и методическо ръководство, но Върховният касационен съд (ВКС) заявява, че само с тълкуване от Конституционния съд не може да се гарантира ефективно и безпристрастно разследване срещу обвинител №1.

Въпросът до КС беше поставен от Министерския съвет заради приетите от него промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предлага ръководителят на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Проектът предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с мандат от 7 години. А с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител №1. Това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията, заради разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от основният закон.

Повече подробности по темата четете тук.

Търсенето на съдебни заседатели за най-големия съд в България продължава

Столичният общински съвет удължи до 13 юни 2020 г. търсенето на желаещи да станат съдебни заседатели в най-големия съд в страната – Софийският районен съд. Срокът за подаване на документи изтече още на 6 април, но се оказва, че няма достатъчно желаещи. Затова сега общината обяви нов срок, като изрично уточни, че хората, които вече са кандидатствали, няма нужда да го правят повторно.

Софийският районен съд има нужда от 250 заседатели, които да участват в разглеждането на наказателни дела до края на 2024 г.

За работата си като част от правораздаването гражданите получават 60% от дневната надница на съдия от съответния съд. При 2985 лв. основна заплата на съдия в СРС, това означава 81,40 лв. за пълен работен ден на заседател. През 2020 г. възнаграждението на час на всеки съдебен заседател е 10,18 лв.

Гражданите, които желаят да участват в правораздаването, могат да подадат документи в деловодството на Столичната община на ул. „Московска“ № 33.

Кандидатите трябва да са на възраст от 21 до 68 години, да са дееспособни български граждани, да имат настоящ адрес в София, завършено най-малко средно образование, да не са осъждани за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията и да не страдат от психически заболявания.

Списъкът на документите, които трябва да подадат желаещите да станат съдебни заседатели към Софийския районен съд, можете да видите тук: