България е на първо място в Европейския съюз (ЕС) по разходи за поддръжка на съдилищата като дял от БВП – близо 0,7%. Когато разходите се разпределят на глава от населението, България попада вече в средата на класацията.
Това става ясно от представеното днес от Европейската комисия информационно табло в областта на правосъдието (с всички данни в него можете да се запознаете тук).
По брой на съдиите България е на пето място в ЕС и на десето по брой на адвокатите, сочат данните.
Доверието в съдебната система е измерено чрез проучване на „Евробарометър“. Според него около 35% от българските граждани одобряват работата на правосъдието, а онези, които нямат доверие в него, са посочили като основна причина политическата или икономическата намеса в работата на съдиите (61%), както и статута на съдиите (52%), който не им дава достатъчно независимост.
Народното събрание прие на първо четене три проекта за изменение на Закона за съдебната власт. Те са внесени от народни представители от „Прогресивна България“, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“.
Измененията са свързани с критериите за подбор на членове на органите на съдебната власт. В трите законопроекта се предлага ограничаване на правомощията на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат да взима кадрови решения.
Законопроектът на „Прогресивна България“ предвижда възможност след изтичане на мандата упражняването на тези правомощия да става само по изключение и при необходимост, свързана с осигуряване на нормалното функциониране на съдебната система. Предлагат се и мерки за ограничаване на концентрацията на влияние, като се предлага лица, заемали висши ръководни длъжности, да не могат непосредствено да бъдат избирани за членове на Висшия съдебен съвет.
Народните представители от „Демократична България“ предлагат да се въведе „двойно мнозинство“ при ключови решения както в пленума на Висшия съдебен съвет, така и в съдийската колегия по кадрови и дисциплинарни въпроси. Решенията ще изискват не само общо мнозинство, но и мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите, с цел укрепване на професионалната квота и ограничаване на политическото влияние, посочват вносителите.
Законопроектът на „Продължаваме промяната“ предвижда промени в начина на избор на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет с цел тя да придобие обществен, а не партиен характер, като се създава възможност академичните среди и адвокатурата да излъчват свои представители. Предложението е един член от съдийската колегия да се определя по предложение на Общото събрание на адвокатите в страната; един член от съдийската колегия – по предложение на Съюза на юристите в България; един член от прокурорската колегия – по предложение на Академичния съвет на Софийския университет; и един член от прокурорската колегия – по предложение на Българската академия на науките.
Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за защита на потребителите, внесени от Явор Гечев от „Прогресивна България“ и група народни представители. Законопроектът прехвърля определени текстове от Закона за въвеждането на еврото в Закона за защита на потребителите, като удължава тяхното действие с година спрямо първоначално предвидения краен срок. Текстовете забраняват увеличаването на цени на стоки и услуги, предлагани на потребители, когато увеличението не е икономически обосновано. Законопроектът посочва обективни икономически фактори, при наличието на които увеличението на цените може да се приеме за обосновано, включително нарастване на доставните и производствените разходи, повишаване на разходите за труд, поскъпване на енергията и други. Целта е гарантиране на прозрачност, доказуемост и защита срещу необосновани и спекулативни ценови увеличения.
Предвидено е и задължение търговците на дребно на хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти с оборот за преходната година над 5 112 919 евро, ежедневно да публикуват и предоставят ценова информация в машинно четим формат.
Предлага се измененията в закона да влязат в сила от 9 август 2026 г. и да се прилагат до 9 август 2027 г.
Да отпадне автоматичното вдигане на заплатите в редица сектори, включително в съдебната система. А на депутатите да бъде предложено да се откажат от обвързването на възнагражденията им със средната заплата в обществения сектор. Тези мерки, които се очаква да залегнат в Закона за държавния бюджет за 2026 г., обяви министърът на финансите Гълъб Донев.
Автоматично увеличение на заплатите в съдебната система има само по отношение на най-ниските и най-високите длъжности. В чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт са определени най-ниските заплати в съдебната система – на младшите магистрати. Те получават две средномесечни заплати в бюджетната сфера според данните на Националния статистически институт.
Заплатите на останалите магистрати се определят от Висшия съдебен съвет на основание Таблица 1 за определяне на максималните възнаграждения. Те са съобразени с нивото на заплатите на младшите магистрати, за да не се стига дотам, че районните съдии в един момент да получават по-ниско възнаграждение от младшите.
Последната актуализация беше в началото на годината. И от тогава върховните съдии и прокурори и следователите от Националната следствена служба получават по 4874 евро. Магистратите на апелативно ниво „вземат“ 4032 евро. Съдиите и прокурорите на окръжно ниво в столицата получават 3606 евро, а възнаграждението на колегите им от останалите окръжни съдилища и прокуратури е 3334 евро. Заплатата на магистратите от Софийския районен съд и от Софийската районна прокуратура е 2928 евро, а на колегите им от страната – 2630 евро.
Съюзът на съдиите предложи на народните представители стъпки, които следва незабавно да бъдат предприети, за да излезе страната от кризата на върховенството на правото и да се върне доверието на гражданите в съдебната власт.
В обръщението си до депутатите от ССБ припомнят останалия без отговор призив до народните представители от 51-то Народно събрание за сформиране на комисия за изясняване на обстоятелствата за дейността на групите на Мартин Божанов-Нотариуса и Петьо Петров-Еврото. Като ССБ потвърждава позицията си, че само след изясняване на механизмите и средствата, чрез които се въздейства върху правосъдието е възможно да бъдат предприети необходимите законодателни разрешения, чрез които да се противодейства ефективно на тези явления и да се осигури реална възможност съдиите да упражняват функциите си напълно автономно, включително от вътрешни за системата влияния и по този начин да бъдат ефективен защитник на правата и свободите на гражданите, юридическите лица и държавата.
В него съдийската организация обсъжда и какви изменения са необходими в Закона за съдебната власт, за да бъдат гарантирани най-добрият подбор, прозрачността и честността на изборите на членове на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него.
