СЕС „премахна“ необжалваемост на митнически постановления в защита на правото на собственост

 

И след последните промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с които преди повече от година се даде възможност на третите лица, собственици на вещите, които са отнети в полза на държавата, да обжалват наказателните постановления (чл. 59, ал. 2), вси още има разпоредби в специални закони, които препятстват тази възможност. Пример в тази насока е Законът за митниците (чл. 232, ал.1), който предвижда незабавно влизане в сила на наказателното постановление за митническо нарушение, ако извършителят е неизвестен. Същевременно с постановлението често се постановява конфискация на превозно средство на трето лице, с което е извършена контрабандата.

Именно заради един такъв случай Административен съд-Хасково преди време е сезирал Съда на Европейския съюз (СЕС), който вчера обяви за недопустимо подобно лишаване от право на обжалване. Казусът е на фирма – собственик на тежкотоварен камион с полуремарке, която е обжалвала пред съда в Хасково определение на Районен съд-Свиленград, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата ѝ срещу отнемането на ТИР-а ѝ.

Днес СЕС прие, че наказателно постановление, с което се отнемат превозни средства от трето лице във връзка с административнонаказателно производство за митническа контрабанда, извършена от друг, има характер на „решение“ по смисъла на Митническия кодекс и следва да подлежи на обжалване от лицето, чието имущество е отнето“.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Междудневната почивка се добавя към междуседмичната почивка

Таково е положението и когато националното законодателство предоставя на работниците  период на междуседмична почивка, който е по-дълъг от изисквания съгласно правото на Съюза

Решение на Съда на Европейския съюз по дело C477/21 | MÁVSTAR

Машинист, който е служител на MÁV-START, унгарското национално железопътно дружество, оспорва пред Окръжен съд Мишколц решението на работодателя си да не му предостави период на междудневна почивка от най-малко единадесет последователни часа (която съгласно Директивата да организацията на работното време трябва да се ползва от работника за всеки период от двадесет и четири часа), когато тази почивка предшества или следва период на междуседмична почивка или период на отпуск. От своя страна, MÁV-START твърди, че тъй като колективният трудов договор, приложим към разглеждания случай предоставя минимален период на междуседмична почивка (най-малко 42 часа), който е значително по-дълъг от изисквания съгласно Директивата (24 часа), служителят му в никакъв случай не е поставен в неблагоприятно положение поради решението му.

 Окръжен съд Мишколц иска по-специално от Съда на Европейския съюз да се установи дали съгласно Директивата период на междудневна почивка, предоставен непосредствено след междуседмична почивка, е част от тази междуседмична почивка.

 В постановеното решение Съдът отбелязва, че периодите на междудневна и междуседмична почивка представляват две самостоятелни права, които преследват различни цели. Междудневната почивка позволява на работника да се откъсне от работната среда през определен брой часове, които не само трябва да бъдат последователни, но и да следват непосредствено период на труд.  Междуседмичната почивка позволява на работника да почива на всеки период от седем дни.

 Следователно на работниците трябва да се гарантира ефективното ползване на всяко от тези права. Положение, при което междудневната почивка е част от междуседмичната почивка обаче, би изпразнило от съдържание правото на междудневна почивка, като работникът е лишен от възможността действително да ползва междудневна почивка, когато ползва правото си на междуседмична почивка. В този контекст Съдът установява, че Директивата не просто определя общо минимален период от време въз основа на правото на  междуседмична почивка, но и уточнява изрично, че към този период се добавя периодът, който трябва да се признае като междудневна почивка. От това следва, че междудневната почивка не е част от междуседмичната почивка, а се добавя към нея, дори тя да я предшества непосредствено.

Повече подробности по казуса четете в curia.europa.eu

ВКС обяви край на възможността за юридическа промяна на пола

В едно от най-оспорваните си тълкувателни решения досега – подкрепено е от 28 върховни съдии и е подписано с особено мнение от 21, Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) „отряза“ възможността транссексуалните да променят юридически пола си, съобщава Лекс.бг (пълния текст на решението виж тук).

Само един път досега Гражданската колегия се е разделяла толкова драстично във вижданията си по даден правен въпрос. Предишният случай беше през 2016 г., когато тълкувателното решение за исковете за собственост (по т.д. №4/2014 г.) беше прието с 26 на 19 гласа. Т.е. отново разликата беше 7 гласа.

Диспозитивът на приетото тълкувателно решение гласи: Обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 17 от 21.02.2023 г.

Държавен вестник, брой 17 от 21.02.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 17 от 21.02.2023 г.)

В брой 17 на “Държавен вестник” е обнародвано Решение № 2 от 14 февруари 2023 г. по конституционно дело № 1 от 2022 г.
Делото е образувано по искане на пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 4, ал. 1, чл. 119, ал. 2, чл. 120, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията във връзка с отговор на въпроса: „Изисква ли принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, всички спорове за закон¬ността на актовете и действията на административните органи да бъдат подведомствени на административните съдилища, включващи ВАС и специализираните административни съди¬лища?“
В искането е изложено, че „действащата нормативна уредба не е последователна и единна по въпросите за подведомствеността на споровете в административното правораздаване“.
Съдът намира, че косвеният (инцидентен) съдебен контрол по отношение на актовете и дейст¬вията на административните органи е форма на съдебен контрол за законност, при който съдът, независимо от вида на разглеждания правен спор и приложимия процесуален ред, извършва преценка за законност на административните актове и действия, ко¬гато това е необходимо за осъществяване на правораздаването. При упражняване на тази компетентност според трайната практика на Конституционния съд обвързаността на съдилищата от върховния съдебен надзор на ВКС или ВАС е обусловена от приложимия закон, а не от инстанцион¬ната компетентност на съответния върховен съд по спора.
Във връзка с изложеното Конституцион¬ният съд е решил, че принципът на правовата държава не изисква всички спорове за законност на актовете и действията на административните органи да бъдат разглеждани от специализираните административни съдилища.

В текущия брой на ДВ се изменя и допълва Наредба № 1 от 2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра.
С Наредба № 1 са въведени основните принципи и изисквания на европейските стандарти за осигуряване на безопасността на площадките за игра, а именно: серията стандарти БДС EN 1176 “Съоръжения за площадки за игра и настилки“ и БДС EN 1177 “Ударопоглъщаща настилка за площадки за игра. Методи за изпитване за определяне на ударопоглъщането“.
С промените в текстовете на наредбата са оставени само принципните изисквания на европейските стандарти, които имат отношение към планирането и проектирането на площадките за игра, както и към разполагането и монтажа на съоръженията за игра.
По този начин определените изисквания в наредбата ще станат по-устойчиви във времето, без да се влияят от регулярните промени в европейските стандарти.

ВКС с второ тълкувателно дело за отнемането на книжката при престъпление на пътя

Ако те хванат да караш с отнета книжка, освен затвор и глоба, лишават ли те и от право да шофираш? На този въпрос ще отговори Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно дело, съобщава Лекс.бг. То е второто, образувано в последните няколко месеца по искане на главния прокурор Иван Гешев, по проблеми, свързани с лишаването от правото да се шофира след престъпление на пътя.

През октомври 2022 г. главният прокурор постави пред ВКС въпроса дали и при наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства съдът е длъжен да отнеме книжката на шофьор, извършил престъпление на пътя, или има право да не наложи това наказание (повече за това тълкувателно дело виж тук).

Сега Наказателната колегия ще отговори на следното питане: „Разпоредбата на чл. 343г от НК относно предвиденото кумулативно наказание лишаване от право да се управлява МПС по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК приложима ли е в случаите на престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК?“.

Престъплението, за чието наказване има противоречие в съдебната практика, което сега трябва да бъде разрешено от ВКС, е „управление на моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“. Т.е. книжката е отнета от КАТ, но санкционираният водач е хванат да шофира.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

До 17 февруари приемат документи в трите конкурса за младши магистрати

До 17 февруари 2023 г. (включително) може да се подават документи в трите конкурса за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, съобщиха от Висшия съдебен съвет, съобщава Лекс.бг.

В бр. 12 от 3.02.2023 г. на Държавен вестник са обнародвани обявите за тях и започна да тече 14-дневният срок за подаване на заявления.

Конкурсът за младши съдии е за 29 места в 12 окръжни съдилища. Те са разпределени по следния начин – 15 от тях са в Софийския градски съд, по две са в Хасково, Пловдив и Варна и по едно в Благоевград, Бургас, Велико Търново, Кюстендил, Ловеч, Плевен, Стара Загора и ОС-София.

Конкурсът за младши прокурори е за 19 места. Те са в следните районни прокуратури – пет са в Софийската районна прокуратура, две в РП-Благоевград и по едно в Костинброд, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Хасково, Велико Търново, Русе, Варна, Добрич, Бургас, Сливен и Ямбол.

За младши следователи местата са 15 в отделите на следните окръжни прокуратури – четири в Софийската градска прокуратура, две в ОП-Благоевград и по едно в Пловдив, Пазарджик, Велико Търново, Габрово, Русе, Варна, Силистра, Бургас и Сливен.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg

Държавен вестник, брой 12 от 03.02.2023 г.

Държавен вестник, брой 12 от 03.02.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

СЕС „отмени“ поголовното събиране на отпечатъци и ДНК при полицейската регистрация

 

Не е допустимо да се събират системно отпечатъци и образец от ДНК при извършване на полицейска регистрация, така както се прави в България. Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване от България, съобщава Лекс.бг (пълния текст на решението виж тук).

Директива 2016/680 не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели, и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице“, заяви СЕС.

Според българското законодателство всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер подлежи на полицейска регистрация и задължително му се прави снимка, вземат се образци от пръстовите му отпечатъци и от ДНК. Няма значение какво точно е престъплението, за което е обвинен, стига да е умишлено и да не е от частен характер. Ако откаже да бъде регистриран, съдът без да има достъп до делото и право на преценка за основателността на обвинението, формално разпорежда принудителното заснемане и изземване на биологичен материал и отпечатъци.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 9 от 27.01.2023 г.

Държавен вестник, брой 9 от 27.01.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още