Съдии поискаха КС да „отмени“ чл. 79б, ал. 2 ЗАНН: плащането на глобата не е отказ от обжалване

Конституционният съд (КС) да „отмени“ правилото в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), че плащането на 80% от глобата до 14 дни след налагането ѝ, слага край на делото срещу наказателното постановление. За това настояват трима съдии от Административен съд София-град (АССГ).

Красимира Милачкова, Боряна Бороджиева и Мариана Маркова са сезирали КС с искане за обявяване за противоконституционен чл. 79б, ал. 2 ЗАНН.

Те трябва да се произнесат по определението, с което Софийският районен съд е прекратил делото на шофьор на автобус, глобен с 500 лв. от „Автомобилна администрация“. Мъжът е обжалвал наказателното постановление, но междувременно дружеството, за което работи, е платило 80% от санкцията – 400 лв., за да може да освободи автобуса, който е бил спрян от движение (принудителна административна мярка, наложена от „Автомобилна администрация“). Шофьорът е турски гражданин и твърди, че не разбира български, не му е бил осигурен преводач и се е подписвал, където му посочат.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВСС предлага мярка срещу „фалшива“ натовареност на въззивните съдилища

Когато дело, върнато от въззивния съд на първоинстанционния съд за изпълнение на указания, за поправка на грешка, допълване или тълкуване, и за произнасяне за произнасяне за разноските, се „качи“ отново във втората инстанция, то продължава под същия номер и със същия докладчик, без да се извършва ново разпределение.

Това предвижда проект за промени на Правилника за администрацията на съдилищата (ПАС), голяма част от които се отнасят до предстоящото на 1 юли 2025 г. централизирано разпределение на заповедните производства измежду всички районни съдии в страната (виж тук).

Проектът е публикуван за обществено обсъждане на сайта на Висшия съдебен съвет като срокът за изразяване на становища е до 4 юни (виж мотивите тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВАС „премахна“ лимитите за лечение и от рамковия договор

Върховният административен съд (ВАС) отмени разпоредбите от Националния рамков договор за 2023 – 2025 г., които уреждаха т. нар. лимити за лечебните дейности.

Става дума за чл. 394; чл. 409, ал. 4, т. 2 и 3, и двете в частта „закупувани само в рамките на месечните стойности по приложение № 2 към договорите на изпълнителите на БМП“ и чл. 409, ал. 8 от НДР.

Решението на ВАС (пълния му текст виж тук) е следствие на това на Конституционния съд (КС), който миналата година отмени разпоредбата от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), която от 2019 г. забраняваше на болниците да се плаща за надлимитна дейност.

Съобразявайки изцяло мотивите на КС (можете да си ги припомните тук), върховните съдии приемат, че след обявяване на законовата уредба на лимитите за противоконституционна, свързаните с нея разпоредби в рамковия договор не могат да бъдат приложени и следва да бъдат отменени.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВСС умува трябва ли да ограничи част от правомощията си след решението на СЕС

Кадровиците ще поискат становища от хабилитирани преподаватели за последиците от произнасянето на съда в Люксембург и спешна среща с депутати

Трябва ли да спрат изборите на административни ръководители, назначенията на магистрати в конкурсни процедури, одобряването на атестации и произнасянето по дисциплинарните производства, защото в най-сериозна степен засягат независимостта на съдиите, прокурорите и следователите? Тези въпроси си задават членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) след решението на Съда на Европейския съюз, с което той прие, че оставането на инспекторите от ИВСС на постовете им след края на мандата им, без това да е предвидено изрично в закон, както и без ясен краен срок, нарушава независимостта на съда (повече за решението виж тук).

В началото на днешното заседание на Пленума на ВСС Атанаска Дишева предложи да бъдат обсъдени последиците от решението на съда в Люксембург по отношение на правомощията на съвета. „Би следвало да излезем с публична позиция или становище, включително и с призив към Народното събрание, което в изключително кратък срок да изпълни това, което е дадено като възможност в решението на СЕС, а именно да бъде създадена законодателна рамка, с която да бъде регламентирано точно и ясно при какви условия и за какъв период от време може да бъде прилагана тази заместваща мярка, която представлява изпълняване на правомощия от орган с изтекъл мандат“, каза Дишева.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Първо СЕС или първо КС – съдия прати на „проверка“ в съда в Люксембург изисквания за сезиране на Конституционния съд

Когато съдията е убеден, че една разпоредба противоречи на Конституцията и има съмнения, че противоречи и на правото на Европейския съюз към кого следва да се обърне – към Съда на ЕС (СЕС) или към Конституционния съд (КС)?

На този въпрос търси отговор от съда в Люксембург съдията от Софийския градски съд (СГС) Иво Хинов. Както е известно, с последните промени в Конституцията беше дадена възможност на всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива да се обърне към КС с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. В серия от актове КС разясни на съдиите какви са изискванията за сезирането му.

Питането на Хинов е за хипотезата, при която съдията е сигурен за противоконституционността на дадена разпоредба, но се колебае дали тя противоречи на правото на ЕС. Ако съдът в Люксембург приеме да му отговори, е неизбежно да изследва цялостната логика в концепцията на КС за сезирането му от редовите съдии.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Министърът на правосъдието поиска ЧСИ да бъде глобен с 50 000 лв., временно отстранен и лишен от права

Министърът на правосъдието Георги Георгиев поиска временно отстраняване, лишаване от право да упражнява професията за една година и налагане на глоби за общо 50 хил. лв. глоба за частния съдебен изпълнител от София Галин Костов. Искането е резултат от започналите от Министерство на правосъдието проверки на дейността на частни съдебни изпълнители, работили по изпълнителни дела, свързани с опити за отнемане на имоти на самотни и възрастни хора след решения на арбитражни съдилища.

„С мои заповеди Инспекторатът по Закона за съдебната власт към Министерство на правосъдието започна проверки на частния съдебен изпълнител, работил по изпълнителните дела на фирмите „Билд Комфорт 18“ и „Френело Транспорт“ срещу възрастни граждани, осъдени от един и същ неоткриваем арбитражен съд, за неизпълнение на предварителни договори за продажба на имоти. И в двата случая гражданите, които се твърди, че са сключили тези предварителни договори, са вече починали. Проверката ни установи, че и един от арбитрите по делата, подписали решението, също е починал, съобщи министърът на правосъдието.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Съдът обяви за нищожна забраната да се оспорват оценките от матурите

Върховният административен съд (ВАС) обяви за нищожна забраната да се оспорват оценките от матурите. Тя е въведена от от министъра на образованието и науката с Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците и заради нея не могат да се коригират дори и очевидни грешки при оценяването.

Чл. 82, ал. 1 и ал. 3 от наредбата предвиждат: „Оценките от държавните зрелостни изпити са окончателни.“ и „Зрелостникът може да се запознае с индивидуалния си резултат от държавния зрелостен изпит в училището, в което е приключил обучението си в XII клас, и/или през електронната система, а с оценената си индивидуална изпитна работа – в училището, в което е приключил обучението си в XII клас, в срок, определен от директора, срещу документ за самоличност и в присъствието на представители на училищната зрелостна комисия.“. 

ВАС установява, че министърът не е имал право да уреди подобни въпроси с наредбата, надхвърлил е законовата делегация да издаде подзаконовия акт и на практика е дописал Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).

Повече подро(ности по темата четете в Lex.bg.

СЕС: Разходите за платено поръчителство по бързите кредити влизат в ГПР

Практиката на фирмите за бързи кредити да изискват поръчител по кредита и ако клиентът не може да си намери, поръчител да става свързана с кредитора фирма, за което длъжникът плаща значително възнаграждение, понякога надхвърлящо и размера на заема, беше подложена на детайлен анализ от Съда на Европейския съюз (пълния текст на решението виж тук).

Това стана по искане на съдията от Софийския районен съд (СРС) Андрей Георгиев, който преди почти две години постави пред съда в Люксембург 12 въпроса за нея.

Става дума за случаите, в които фирмите за бързи кредити изискват поръчител като условие за отпускане на кредита или за бързото му отпускане. Поръчителят пък е дъщерно дружество на фирмата за бързи кредити и получава възнаграждение, което е от 75% до над 100% от общата сума, която трябва да се плати по кредита. А цената за поръчителството се плаща на датите на падежите на вноските по кредит. Пред Съда на ЕС съдия Георгиев изтъкна, че от практиката си има основателни съмнения, че договорите за поръчителство се сключват най-вече, за да се заобиколи законовото ограничение ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва.

С решението си СЕС дава задължително тълкуване на основните моменти, свързани с възможността на съдилищата да преценяват дали с договорите за поръчителство се нарушават правата на потребителите. Съдът постанови, че разходите за поръчител в този случай водят до увеличаването на общия размер на дълга и следователно влизат в годишния процент на разходите (ГПР), а когато в ГПР на договор за потребителски кредит не са посочени всички изисквани от Директивата относно договорите за потребителски кредити разходи, е допустимо обявяването му за нищожен (което води до връщане само на главницата, без да се дължат лихви и разноски).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВКС и ВАС решават търговска дейност ли е участието в ООД

Търговска дейност ли е участието в ООД ще решават в ново съвместно тълкувателно дело Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) и двете колегии на Върховния административен съд (ВАС).

То е по искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдС), който установи, че състави на ВКС са давали отрицателен отговор на този въпрос, докато техни колеги от ВАС са приемали, че участието в ООД е упражняване на търговска дейност.

Точната формулировка на въпроса по тълкувателното дело гласи: „Представлява ли участието в дружество с ограничена отговорност, включително в еднолично дружество с ограничена отговорност, търговска дейност по смисъла на Търговския закон съгласно чл. 41, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация?“.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 7 от 24.01.2025 г.

Държавен вестник, брой 7 от 24.01.2025 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

Има още