Архив на ‘Съдебна власт’

Телефонните измами в София намаляха почти два пъти за година

Телефонните измами в София намаляха почти два пъти за година*Интервю на Радослав Димов – районен прокурор на София, пред Димитър Мартинов от „Правен свят“

 

 

 

 

Колко са делата за телефонни измами в СРП и по колко има обвиняеми и осъдени към сегашния момент?

За 2017 г. заявените телефонни измами и опити за такива са били 281, като този брой е около два пъти по-малък в сравнение с 2016 г., когато са били 515. От началото на 2018 г. досега са около 130 броя.

За периода от 2017 г. досега са осъдени 8 души и са повдигнати обвинения на 11 души.

Спецификата на този вид престъпления, обстоятелството, че напоследък извършителите действат от чужбина, с чужди телефонни номера и чрез подставени лица – т.нар. мулета, затруднява разкриването им.

Какви схеми използват?

От практиката се установява, че извършителите на телефонни измами стават все по-изобретателни в начините, чрез които формират неверни представи у пострадалите. Така през 2015 и 2016 г. най-често използваният предлог за измама е бил „тежко пострадал роднина, за когото е необходимо да се направи скъпо струваща операция“ или „реализирана катастрофа, от която е пострадал близък“.

Други способи за измама са искане на парични суми под предлог „заразени близки роднини с тежка болест“, „злополука на работно място“ и „нужда от пари за освобождаване на колет“.

В последните месеци зачестяват случаите, в които извършителите се представят като органи на полицията и твърдят, че „се провежда полицейска операция за задържане на телефонни измамници“ и искат предоставяне на сума, която да послужи за задържането им.

Искам да обърна внимание на вашите читатели, че нито полицията, нито прокуратурата биха използвали подобни способи за разкриване на този вид престъпления и гражданите по никакъв начин не трябва да се доверяват на такива телефонни обаждания.

Повече подробности  вижте тук.

ВСС няма да излезе в подкрепа на съдия от АССГ, станал обект на медийни публикации

Снимка: БГНЕС

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет отказа да излезе с декларация в подкрепа на съдията от Административен съд София-град Полина Якимова-Илиева. Тя стана обект на нападки в медийни публикации по повод нейно решение, с което се признава правото на пребиваване в страната на австралийка, сключила брак с французойка, която живее в България.

Предложението колегията да излезе с декларация в нейна подкрепа беше отправено от председателя на ВКС Лозан Панов, но не събра необходимите гласове. Той заяви, че чрез употребата на обидни епитети и квалификации в статията се правят манипулативни внушения за връзки на съдия Полина Якимова-Илиева, които са повлияли на нейната обективност при постановяване на съдебното решение. Панов добави, че в публикациите се атакува и съпругът ѝ Борис Илиев, който е съдия във ВКС. Твърди се, че той е в един състав с Борислав Белазелков, който пък е член на Съюза на съдиите, бил е и негов председател, като се прави извод за съществуването на неформалните мрежи за влияние в съдебната власт.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС: давността на всички глоби е 2 години

Глобата, наложена като административното наказание, не се събира, ако са изтекли две години от налагането й. Това става ясно от тълкувателно решение  № 2 от 2017 г. по доклад на съдия Аглика Адамова от ВАС, пише „Де Факто“.

Решението е взето от Общо събрание на съдиите от I и II колегии на ВАС в съдебно заседание. С него се слага край на противоречивата съдебна практика, според която  едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е  2-годишна (чл. 82, ал. 1, б. “а“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),  а други прилагат 5-годишна давност (по чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Глобата, като вид административно наказание, предполага срочност на изпълнението, за да се реализира своевременно административно-наказателната отговорност и да има превантивен ефект. Именно това предполага и по-кратките давностни срокове за  изпълнението на административното наказание. Да се приеме, че в полза на фиска трябва да се прилагат удължени срокове за изпълнение на публичните задължения, би било предпоставка за възникване на административен произвол.  Това са част от множеството аргументи на съдиите, изтъкнати в тълкувателното решение.

Тълкувателното дело бе образувано по искане на председателя на Върховния административен съд до Общото събрание на колегиите на ВАС с  въпроса: „Кой давностен срок се прилага при изпълнение на административното наказание „глоба“ след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН – този по чл. 171 ДОПК или този по чл. 82, ал. 1, б.“а“ ЗАНН ?“

Искането е обосновано с  противоречива практика между административните съдилища по въпроса.

Повече подробности по темата четете тук.

Иван Гешев беше назначен за заместник-главен прокурор при ВКП

Ръководителят на Специализираната прокуратура Иван Гешев беше назначен за заместник-главен прокурор при ВКП. Решението беше взето единодушно на днешното заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

Предложението е на главния прокурор Сотир Цацаров. Той заяви, че към него има подробни мотиви. Така, без въпроси и дебат, предложението му бе подкрепено единодушно от кадровиците.

Преди около две седмици колегията трансформира свободна щатна бройка за прокурор във ВКП и откри място за пети заместник-главен прокурор. Ресорът на Гешев ще бъде предимно осигуряване на методическо ръководство на специализираните органи.

Иван Гешев има 22 юридически стаж. Той е завършил „право“ във Висшия институт на МВР. От 1995 г. работи в съдебната система. Първо е бил следовател, в периода 2006-2012 г. прокурор в Софийската районна прокуратура, след което  е повишен в СГП. През юли 2016 г. бе избран за шеф на Специализираната прокуратура.

Промяна в ГПК накърнява правата на потребителите, пациентите и пострадалите при катастрофи

Според  Асоциацията на пострадалите при катастрофи, промяна в Гражданския процесуален кодекс накърнява правата на потребителите, пациентите и пострадалите при катастрофи,  съобщава БНР.

С предложените изменения в този кодекс се премахва правото на избор, като потребителите се задължават  да търсят правата си само и единствено в съдилището по личния им постоянен адрес, обясни Владимир Тодоров от Асоциацията.

„Досега Гражданският процесуален кодекс даваше възможност на всички потребители, било на мобилни оператори, било топлофикация, било на застраховки – ако имат някакъв спонсор, тези компании да избират къде да завеждат тези дела, дали да завеждат в провинцията по адресна карта на лицето или в София, където е седалището на тези  компании. С тази безумна промяна, която се предлага, се отнема правото на потребителите да водят дела по  седалищата на компанията и те могат да водят дела единствено само в провинцията. Предлагаме да остане сегашният ред, при който потребителят да има възможност да избира къде да води делото – дали в седалището на компанията в София или в провинцията“.

КОМЕНТАРИ ОТ FACEBOOK

Двама прокурори и полицаи – в списък на група за мокри поръчки

Разбита е престъпна група, която е имала „черен“ списък с мишени за убийства и побои, сред които са били двама прокурори и полицаи – обявиха от държавното обвинение, след като са били арестувани 10 участници в бандата. Ставало дума за двама обвинители от Специализираната прокуратура, а един полицай от СДВР е бил следен от бандата.

От прокуратурата обясниха, че сред задържаните има емблематични фигури от престъпния свят, като четирима още се издирват, а един е бил в ареста по друго дело. За лидер на групата е сочен Иван Йосифов, който е син на издирвания от години Йосиф Йосифов – Йоско Костинбродския. В началото на годината Йоско беше окончателно оправдан за стрелбата по Кирил Киров – Киро Японеца, като делото срещу него се гледаше задочно.

Основното занимание на бандата на сина на Костинбродския е било разпространението на наркотици, като дори малолетни са били принуждавани да продават дрога. В хода на разследването са били претърсени над 100 адреса и така е бил открит списък с имена на прокурори и полицаи, които групата е набелязала за убийство или побой.

Повече подробности по темата четете тук.

Гражданите само с инициали в решенията на съда в Люксембург

Съдът на Европейския съюз (СЕС) ще публикува само инициали на физическите лица, които посочва в актовете си по преюдициални запитвания. Това става заради влизането в сила на новия Общ регламент за защита на данните (GDPR), който предшества регламента, който скоро ще стане приложим за институциите на ЕС.

С това Съдът се присъединява към наблюдаваната на равнище държави членки тенденция на засилване на защитата на личните данни в обстановка, характерен белег на която е все по-големият брой инструменти за търсене и за разпространение. „Впрочем, в по-новата практика на Съда посочената тенденция се отразява в растящ брой съдебни решения, постановени в тази материя, по въпроси като правото на премахване от резултатите от търсенето в търсачки, валидността на решението на Комисията, с което се установява, че САЩ осигуряват достатъчно ниво на защита на прехвърлените лични данни, валидността на Споразумението PNR (Passenger Name Record data) между Европейския съюз и Канада, отговорността на администраторите на фен страници във Facebook или пък законосъобразността на запазването на лични данни от доставчиците на електронни съобщителни услуги“, посочват от СЕС.

Повече подробности по темата четете тук.

Спешни промени в Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата

Съдийската колегия гласува по спешност промени в Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, за да не се стигне до съкращаване на съдебни служители поради последните изменения в Закона за съдебната власт.

С тях беше въведена нова разпоредба, отнасяща се до изискванията за назначаване на съдебни служители.Става дума за чл. 340а, ал. 3 от закона, в който се казва, че на ръководни и експертни длъжности може да бъдат назначавани само лица с висше образование.

Това на практика означава, че много служители от общата администрация, които в момента се водят на експертни длъжности – например касиер, счетоводител, личен състав и др., трябва да бъдат освободени, ако нямат висше образование. А до момента такова изискване е нямало.

Освен това завеждащ служба и секретар на колегия в момента се водят ръководни позиции, а изискването е било заемащите ги да имат средно образование. Сега с промените двете длъжности вече няма да са ръководни.

Другата промяна е свързана с експертните длъжности. Такива остават само експертите връзки с обществеността и системните администратори. Всички други се изваждат от този т.нар. експертни длъжности и стават специалисти.

След приемането днес по спешност на тези промени от ВСС успокоиха, че няма да се стигне до уволнения.

Повече подробности по темата четете тук.

Правната комисия прие важни промени в АПК

Важни промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) прие правната комисия в парламента. Тя обсъжда на второ четене проект за изменение и допълнение на кодекса, като в дискусията активно участваха председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, съдията от ВАС Теодора Николова и колегата ѝ Любомир Гайдов, който е и зам.-шеф на Асоциацията на българските административни съдии, както и професорите по административно право и процес Дончо Хрусанов и Иван Тодоров. При гласуването председателят на правната комисия Данаил Кирилов изслушва становищата им за всеки от текстовете и одобряването им почти винаги става след постигнат консенсус.

Едно от най-важните изменения, които комисията гласува, е в чл. 217 от АПК. Първоначално в проекта за изменения в АПК, сред чиито вносители е Кирилов,  най-общо се предлагаше да се въведе правило за разглеждане на административните дела от касационната инстанция в закрито заседание, освен ако съдът реши друго.

Правната комисия обаче даде приоритет на устното разглеждане на делата. Винаги в открито заседание ще се насрочват делата на петчленните състави на ВАС. А когато делото се разглежда от тричленен състав на ВАС, той ще решава дали това да става в открито или закрито заседание. Делото винаги ще се насрочва в открито заседание, когато някоя от страните поиска това.

Повече подробности по темата четете тук.

Дискусия в Парламента за борбата срещу финансирането на тероризма

България разполага със законодателство, което отговаря на съвременните стандарти
 Дискусия на тема „Борба срещу финансирането на тероризма – от законодателство към практика“ се проведе в Народното събрание с участието на евродепутати и лидери на парламентарни групи, както и на председателя на НС Цвета Караянчева. Приветствия поднесоха лидерите на ПГ на ДПС Мустафа Карадайъ и на ГЕРБ – Цветан Цветанов.

Във форума участват и Натали Гризбек, оглавяваща специалната комисия по въпросите на тероризма в Европарламента.

Дискусията бе открита от председателя на парламента Цвета Караянчева. Наблюдаваме промяна на вида и структурите на терористичните групи, което доведе до промяна на терористичните актове и начина на тяхното финансиране. Така, от мащабния акт, чиято подготовка струва 400-500 хил. евро, като тези от 11 септември, в момента повечето атаки са под 20 хил. евро. Методите на финансиране включват самофинансиране или набиране на средства с цел пътуване до конфликтни зони и участие в обучение за извършване на терористични актове, заяви Караянчева.

България разполага със законодателство, което отговаря на съвременните стандарти, посочи главният прокурор Сотир Цацаров при откриването на конференцията.

Пред присъстващите Цацаров припомни, че тероризмът не знае граници, но и похвали българското законодателство в тази посока. Напомни също, че в началото е имало сериозна съпротива срещу законодателните антитерористични мерки и обвинения за нарушаване на човешките права. Те се чули включително и от пленарната зала.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив