И след последните промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с които преди повече от година се даде възможност на третите лица, собственици на вещите, които са отнети в полза на държавата, да обжалват наказателните постановления (чл. 59, ал. 2), вси още има разпоредби в специални закони, които препятстват тази възможност. Пример в тази насока е Законът за митниците (чл. 232, ал.1), който предвижда незабавно влизане в сила на наказателното постановление за митническо нарушение, ако извършителят е неизвестен. Същевременно с постановлението често се постановява конфискация на превозно средство на трето лице, с което е извършена контрабандата.

Именно заради един такъв случай Административен съд-Хасково преди време е сезирал Съда на Европейския съюз (СЕС), който вчера обяви за недопустимо подобно лишаване от право на обжалване. Казусът е на фирма – собственик на тежкотоварен камион с полуремарке, която е обжалвала пред съда в Хасково определение на Районен съд-Свиленград, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата ѝ срещу отнемането на ТИР-а ѝ.

Днес СЕС прие, че „наказателно постановление, с което се отнемат превозни средства от трето лице във връзка с административнонаказателно производство за митническа контрабанда, извършена от друг, има характер на „решение“ по смисъла на Митническия кодекс и следва да подлежи на обжалване от лицето, чието имущество е отнето“.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Таково е положението и когато националното законодателство предоставя на работниците  период на междуседмична почивка, който е по-дълъг от изисквания съгласно правото на Съюза

Решение на Съда на Европейския съюз по дело C–477/21 | MÁV–STAR

Машинист, който е служител на MÁV-START, унгарското национално железопътно дружество, оспорва пред Окръжен съд Мишколц решението на работодателя си да не му предостави период на междудневна почивка от най-малко единадесет последователни часа (която съгласно Директивата да организацията на работното време трябва да се ползва от работника за всеки период от двадесет и четири часа), когато тази почивка предшества или следва период на междуседмична почивка или период на отпуск. От своя страна, MÁV-START твърди, че тъй като колективният трудов договор, приложим към разглеждания случай предоставя минимален период на междуседмична почивка (най-малко 42 часа), който е значително по-дълъг от изисквания съгласно Директивата (24 часа), служителят му в никакъв случай не е поставен в неблагоприятно положение поради решението му.

 Окръжен съд Мишколц иска по-специално от Съда на Европейския съюз да се установи дали съгласно Директивата период на междудневна почивка, предоставен непосредствено след междуседмична почивка, е част от тази междуседмична почивка.

 В постановеното решение Съдът отбелязва, че периодите на междудневна и междуседмична почивка представляват две самостоятелни права, които преследват различни цели. Междудневната почивка позволява на работника да се откъсне от работната среда през определен брой часове, които не само трябва да бъдат последователни, но и да следват непосредствено период на труд.  Междуседмичната почивка позволява на работника да почива на всеки период от седем дни.

 Следователно на работниците трябва да се гарантира ефективното ползване на всяко от тези права. Положение, при което междудневната почивка е част от междуседмичната почивка обаче, би изпразнило от съдържание правото на междудневна почивка, като работникът е лишен от възможността действително да ползва междудневна почивка, когато ползва правото си на междуседмична почивка. В този контекст Съдът установява, че Директивата не просто определя общо минимален период от време въз основа на правото на  междуседмична почивка, но и уточнява изрично, че към този период се добавя периодът, който трябва да се признае като междудневна почивка. От това следва, че междудневната почивка не е част от междуседмичната почивка, а се добавя към нея, дори тя да я предшества непосредствено.

Повече подробности по казуса четете в curia.europa.eu

Не е допустимо да се събират системно отпечатъци и образец от ДНК при извършване на полицейска регистрация, така както се прави в България. Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване от България, съобщава Лекс.бг (пълния текст на решението виж тук).

„Директива 2016/680 не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели, и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице“, заяви СЕС.

Според българското законодателство всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер подлежи на полицейска регистрация и задължително му се прави снимка, вземат се образци от пръстовите му отпечатъци и от ДНК. Няма значение какво точно е престъплението, за което е обвинен, стига да е умишлено и да не е от частен характер. Ако откаже да бъде регистриран, съдът без да има достъп до делото и право на преценка за основателността на обвинението, формално разпорежда принудителното заснемане и изземване на биологичен материал и отпечатъци.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.