Архив на ‘Съдебна власт’

ВСС и адвокатурата обсъдиха възможностите за достъп до електронните дела

Възможностите за осигуряване на дистанционен достъп на адвокатите до електронните дела, за предявяване на волеизявления и доказателства по електронен път чрез Единната информационна система на съдилищата, както и за осигуряване на достъп на Електронния портал за електронно правосъдие до Единния регистър на адвокатите. Тези теми са били обсъдени на среща на представляващия Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев с председателя на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, заместника й Людмил Рангелов и главния секретар ВАдС Стефка Въжарова.

Преди около месец в писма до ВСС и Министерството на правосъдието от Фейсбук общността на българските адвокати (ФОБА) настояха да се въведат единни правила за електронен достъп до делата. От ФОБА изтъкнаха още, че съдилища отказват да им изпращат по имейл протоколи от съдебни заседания.

На срещата на ръководството на адвокатурата с представляващия ВСС е бил поставен и друг въпрос, свързан с последните изменения в Административнопроцесуалния кодекс. Според §152 от него в срок до 10 октомври 2019 г. ВСС трябва да създаде техническа възможност адвокатите да изпълнят задължението си по чл. 137, ал. 2 от АПК за известяване на електронните им адреси със съобщения, подписани с е-подпис. От своя страна адвокатите трябва да заявят пред съвета обстоятелствата, които подлежат на вписване.

Боян Магдалинчев е обяснил какви стъпки са предприети до момента от съвета по изпълнение на разпоредбите на АПК. Двете страни са се разбрали на 26 март да бъде проведена среща между IT специалистите на ВСС и на адвокатурата, за да уточнят съвместните си действия.

Повече подробности по темата четете тук.

25 са делата за корупция по високите етажи в спецсъда

Делата за корупция по високите етажи на властта, които от ноември 2017 г. се гледат само в Специализирания наказателен съд (СНС), са 25.

Това става ясно от отчета на съда за 2018 г., като в бройката влизат и делата, които преди това са били в Градския съд, но са връщани на прокуратурата, която след това е била длъжна да ги внесе вече в спецсъда. През изминалата година съдът отчита 3 осъдителни присъди по тези дела и 3 оправдателни.

Големите дела за корупция са подсъдни само на специализираните съдилища от края на 2017 г., когато бяха приети промените в НПК, които целяха засилване на специализацията. Тогава от градския съд отчетоха още по-малка бройка корупционни дела по високите етажи, като за предходните 3 години те бяха общо само 26.

В отчета на спецсъда се казва, че тази промяна е довела до увеличаване на броя на делата, които се отличават с голяма фактическа и правна сложност и изискват ангажирането на голям времеви и човешки ресурс. Според статистическите данни обаче новите дела през 2018 г. са 197 и са дори по-малко от предходната година, когато са били 204. Общото увеличение на делата идва от повечето производства за разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС), както и разрешения за обиски претърсвания, изземвания др. действия по разследването.

Впечатление правят обаче тенденциите за ръст на исканията за СРС, като съдът все по-рядко отказва прилагането им. През изминалата година спецсъдът е дал 2940 разрешения, което е със 794 повече от предходната година. Отказите пък са намалели почти двойно – от 898 за 2017 г., те са паднали до 471 за изминалата година. От спецсъда отчитат, че ръстът на исканията е резултат от новото правомощие на антикорупционната комисия да има право да иска прилагане на СРС.
Повече подробности по темата четете тук.

ВАС: ВСС няма правомощия да тълкува законите

ВАС обяви за нищожно решение на кадровия орган, с което се казва в кои случаи се прилага текст от ЗСВ

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) няма правомощие да тълкува Закона за съдебната власт. Тя може да мотивира актовете си във връзка с конкретно прилагане на закона, но не може да излиза с „тълкувателни решения“, които да засягат неограничен брой магистрати за конкретни хипотези. Това заяви тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) в свое решение, с което обявява за нищожно именно подобно решение на СК на ВСС.

Казусът е поставен на вниманието на ВАС от Красимира Медарова от Софийския апелативен съд. Тя атакува в съда решение на Съдийската колегия от 28 февруари 2017 г., което гласи следното: „Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт не се прилага за свободните длъжности, определени за заемане с конкурс за първоначално назначаване, които са останали незаети поради необявяване на конкурса или са останали незаети поради липса на класирани кандидати в проведен конкурс за първоначално назначаване„.

Самата Медарова е участвала в конкурса за повишаване във ВКС, обявен в началото на 2016 г., но е класирана под чертата. След промените в ЗСВ от август с.г., тя е подала молба да бъде повишена на основание чл. 193, ал. 6 от съдебния закон (разпоредбата дава право на магистратите да бъдат повишени в 9-месечен срок от приключване на конкурса на освободено място), но молбата ѝ е оставена без движение до изработването на наредбата за конкурсите.

Повече подробности по темата четете тук.

ЧСИ предупреждават: 90% от дълговете не се събират от нас, внимавайте какво подписвате

На частните съдебни изпълнители (ЧСИ) се възлагат едва 10% от вземанията у нас, като в останалите случаи кредиторите ангажират алтернативни събирачи на дългове като колекторските фирми, за чиято дейност няма закон, няма и защитата, която регламентира Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Това обявиха от Камарата на ЧСИ и предупредиха: „Нека хората да внимават какво подписват, защото след многобройните промени в законодателството в полза на длъжниците, в производствата при ЧСИ правата им са защитени, но не така стоят нещата с останалите 90%“.

Председателят на камарата Георги Дичев заяви, че има отлив на кредиторите към съда изобщо и съответно към съдебното изпълнение. Той посочи, че банките са цедирали на колекторски компании вземания за милиарди левове. „Така с една сделка целият лош портфейл се изчиства, освобождават се провизии към БНБ, изчистват се лоши кредити“, обясни Дичев какъв е мотивът на финансовите институции да действат по този начин. Статистиката показва, че миналата година делата на банките при ЧСИ са намалели от 29 000 (2017 г.) на 22 000 и вече представляват едва 10% от общия брой на всички дела при съдебните изпълнители.

Частните съдебни изпълнители отчитат, че след промените в ГПК от 2017 г. вече е налице много добра защита на длъжниците. Хората знаят правата си и масово и ефективно ги упражняват –  оспорват оценки, позовават се на несеквестируемост на доходи и имущество, възразяват срещу прекомерност на обезпечителните мерки и на разноските по изпълнението и обжалват пред съда действията, които смятат, че са неправилни.

„От друга страна очевидно кредиторите, вместо по съдебен път, търсят алтернативни методи за събиране, поради което промените от 2017 г. трябва да се надградят, като се даде още по-бърза и по-евтина защита на правата и на двете страни в изпълнителния процес чрез неговата електронизация“, заяви председателят на КЧСИ. По думите му това може да стане с реалния старт на системата за електронни запори, с която таксите за длъжниците ще намалеят до 30 пъти. Сега в търсене на сметките на длъжника по правило се изпращат запорни съобщения до всички банки в страната и така таксата може да набъбне до над 500 лв., а с е-запорите ще е 18 лв.

Повече подробности по темата четете тук.

Шефът на НОИ-Силистра е разследван за схема с източване на пенсии

Шефът на НОИ-Силистра Милен Пенчев е разследван за участие в схема за източване на бюджета с фалшиви документи за получаване на максимални пенсии.

Това съобщи зам.-главният прокурор Иван Гешев пред „Нова телевизия“. В Силистра продължава акцията на Специализираната прокуратура.

Схемата включвала получаване на неистински документи за стаж от най-тежките категории труд, като тези в минната индустрия, благодарение на които се получава максимална пенсия, обясни Гешев. Възнаграждението било 10 000 лева и член на групата задържал дебитната карта, на която клиентът започва да получава пенсията, докато по нея не се натрупа тази сума. След това картата била връщана на получателя. По думите на зам.-главния прокурор, схемата работела от години.

Главният секретар на МВР Ивайло Иванов каза, че Пенчев е сред десетината задържани до момента, но по-късно ще стане ясно на колко от тях ще бъдат повдигнати обвинения.

Повече подробности по темата четете тук.

Съдът отмени избора на Димитър Танев за председател на Нотариалната камара

нотариус

Върховният административен съд (ВАС) отмени избора на Димитър Танев за член на съвета на нотариусите и за председател на камарата. Решението е на петчленен състав и е окончателно.

Става дума за решението на Общото събрание, с което преди три години – на 27 февруари 2016 г. за членове на ръководството на гилдията бяха избрани Танев и Камен Каменов. Т.е. окончателното произнасяне на ВАС идва дни преди края на мандата на Танев и избора на ново ръководство на камарата.

Делото пред ВАС е образувано по жалба на бившия председател на Съвета на нотариусите Красимир Катранджиев.

„Петчленният състав смята, че нотариусите Димитър Танев и Камен Каменов са били членове на Съвета на нотариусите два пълни и един непълен последователни мандата, поради което изборът им за членове на Съвета на нотариусите за четвърти последователен път е в нарушение на ограничението, което е предвидено в чл.62, ал.3, т.2 от ЗННД“ – обясниха от ВАС.

В мотивите си петчленният състав на съда – Татяна Хинова (председател и докладчик), Нина Докторова, Галина Матейска, Румяна Монова и Тодор Петков, изтъква, че Димитър Танев и Камен Каменов са били избрани за членове на Съвета на нотариусите през 2007 г. и през 2010 г., т.е. два последователни мандата, на трети последователен нямат право по закон.

Повече подробности по темата четете тук.

Да се създаде „Съдебна служба по подготовка на делата“, която да разтовари съдиите от елементарни правни действия, предлага ресорната комисия

Съдебните помощници да поемат размяната на книжата и пращането на призовки и съобщения, а съдията да се занимава с делото само при преценка на редовността на исковата молба или жалбата, насрочването му и изписване на крайния акт. Такова предложение прави комисията „Съдебна администрация“ към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, което  е било предоставено и на „Лекс.бг“ в отговор на запитване.

Членовете ѝ поставят пред колегията на обсъждане идеята у нас да се възприеме концептуално различен подход към ролята на съдебния помощник, като предлагат тя да бъде подложена на широка дискусия сред съдиите, така че да се приеме работещ за българската съдебна система модел за правомощия, назначаване и обучение на помощниците.

„Предложението е да се обособи истинска специализирана администрация, на която да бъдат възложени функции по движение на съдебните книжа, така че съдията да се занимава  с делото при постъпването му (за преценка на редовността на исковата молба или жалбата), при насрочването му и за написване на крайния съдебен акт. Фазата по размяна на книжата и връчването на съобщения и призовки да се възложи на съдебен помощник, при точно разписани правомощия“, обясняват предложението си от комисията „Съдебна администрация“ и подчертават, че за целта трябва да се прецизира и проведе обучение на помощниците за приложението на правилата за призоваване и моделите на връчване.

Повече подробности по темата четете тук.

Как дело за грабеж на телефон се точи 15 години

Дело за грабеж на мобилен телефон е разследвано над 8 години, а после „прекарва“ още 7 в съдебна фаза, само за да бъде прекратено заради изтичане на абсолютната давност. За казуса съобщи Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС), който констатира драстично забавяне на правосъдието.

Предмет на грабежа занимавал 15 години прокуратурата и съда е мобилен телефон „Сименс S 45” – модел от 2001 г. Делото за него е започнало през май 2003 г. и е приключило през юли 2018 г. Тогава Софийският градски съд е отменил присъда на районния съд, а делото е било прекратено поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване.

Проверяващите са установили, че само разследването по това дело е продължило повече от 8 години, през които 4 пъти е спирано, защото не можел да бъде открит за разпит важен свидетел. След това 2 пъти било връщано за отстраняване на съществени процесуални нарушения, а прокурорът пък се произнасял след 5 месеца, вместо в законния едномесечен срок.

Повече подробности по темата четете тук.

Изслушването на кандидатите за европейски прокурор ще е на 18 февруари, ще се излъчва онлайн

На 18 февруари ще се проведе публичното изслушване на кандидатите за европейски прокурор, което ще бъде излъчвано онлайн. Събеседването ще е в сградата на Висшия съдебен съвет и ще започне в 10 часа.

Допуснатите кандидати до втория етап от подбора са осем. Това са:

  1. Божидар Джамбазов – прокурор във Върховната касационна прокуратура
  2. Сава Петров – прокурор във Върховната касационна прокуратура
  3. Бойко Атанасов – следовател следствения отдел на Софийската градска прокуратура
  4. Дария Христова – следовател в следствения отдел в Окръжна прокуратура – Пловдив
  5. Десислава Пиронева – прокурор в Софийската градска прокуратура
  6. Елка Ваклинова – прокурор в Софийската градска прокуратура
  7. Светлана Шопова-Колева – прокурор в Софийската градска прокуратура
  8. Теодора Георгиева – съдия в Административен съд София-град.

При изслушването кандидатите трябва да представят опита си в областта на финансовите разследвания и международното съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси и да отговарят на въпроси, поставени от членовете на комисията. Ще бъде извършена и преценка на степента на владеене на английски език.

Според Регламента за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейската прокуратура, всяка държава трябва да представи трима кандидати за позицията на европейски прокурор.

Повече подробности по темата четете тук.

Фирма осъди парламента и Агенцията за приватизация за 120 000 лв.

Бившето държавно предприятие „Изгрев“ осъди Народното събрание и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) да му платят обезщетение от 120 000 лева. Софийският градски съд прие, че двете институции са нарушили правото на Европейския съюз и така са причинили вреди на приватизираното дружество.

В основата на казуса стои отмененият през май 2015 г. §8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Той даваше възможност на държавата чрез АПСК да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по договор, сключен на основание чл.25 от стария Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

Парламентът отмени §8 едва след като Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България заради разпоредбата, защото тя погазва правото на свободно движение на капитали и може да засегне всеки бъдещ инвеститор. Така възможността да се учредява ипотека върху имуществото на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача действа в продължение на 8 години след влизането на страната ни в ЕС. За §8 беше сезиран и Конституционният съд, който не се наложи да се произнася по него, заради отмяната на текста от Народното събрание.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив