Архив на ‘Съдебна власт’

Държавата спечели дело в Страсбург за разрушаването на незаконни къщи в Гърмен

Разрушаването на незаконните ромски къщи в Гърмен не може да се приравни на нечовешко отношение, нито е засегнало правата на личен живот и жилище на потърпевшите.

Това е решил Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) и е отхвърлил оплакванията на жалбоподателите по делото „Айдарови и други срещу България“, съобщиха от Министерството на правосъдието.

Жалбите на двете фамилии пред съда в Страсбург са заради събарянето на незаконни постройки в ромския квартал „Кремиковци“ в Гърмен през 2015 г. До акцията по събаряне се стигна, след като още през 2011 г. ДНСК издаде заповеди за премахването им, тъй като земята там е общинска и земеделска.

След като ДНСК е издала заповеди за премахването на незаконните постройки, Стоян Айдаров обжалвал заповедта, но Административният съд в Благоевград отхвърлил жалбата и постановил, че жилището е построено на общинска земя, без необходимите строителни книжа и не може да бъде узаконено, тъй като земята е земеделска и за нея никога не е издаван подробен градоустройствен план. Решението не е обжалвано, а другият жалбоподател Красимир Илиев изобщо не подал жалба до съда.

Пред съда в Страсбург жалбоподателите твърдят, че разрушаването на домовете им би представлявало непропорционална намеса в правото им на личен живот, жилище и мирно ползване на техните притежания, както и че не разполагат с ефективно средство за защита. Те казват още, че мерките срещу тях са били дискриминационни и че решението за разрушаване на къщите им противоречи на забраната за нечовешко и унизително отношение.

Съдът обаче е отхвърлил всички оплаквания като недопустими, а за Айдаров казва, че оплакването е и просрочено.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 93 от 9.11.2018 г.)

 В днешния 93 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени във Валутния закон, които влизат в сила от 10.02.2019 г. В Министерството на икономиката ще се води и поддържа публичен регистър на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с тях. За вписването в регистъра ще се събират такси, определени в тарифа на Министерския съвет.

С постановление на Министерския съвет се изменят няколко акта – Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, Наредба за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение и др. С промяната се намалява административната тежест за физическите и юридическите лица, които провеждат процедурата за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди.

Отпада и изискването при подаване на искане за утвърждаване на площадка за проектиране, заинтересованото лице да представя пред комисията проект на подробен устройствен план. Намалява се административната тежест върху гражданите и бизнеса при определянето на площадка или трасе за нуждите на физическо или юридическо лице върху земи от държавния поземлен фонд.

Облекчени ще бъдат и процедурите при включването на земи в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), както и при провеждането на търгове за отдаване под наем или аренда на свободните земи от държавния поземлен фонд. По-лесно ще се осъществява и отдаването на заетите с трайни насаждения земеделски земи от държавния поземлен фонд.

Обнародвана е нова Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. От 16 октомври 2018 г. подпомагането в лозаро-винарския сектор в страната се извършва съгласно Национална програма за подпомагане в лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. (националната програма), утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите на 27.02.2018 г. и одобрена от Европейската комисия.

Националната програма включва мерките „Преструктуриране и конверсия на лозя“, „Популяризиране в трети страни“, „Инвестиции в предприятията“ и „Застраховане на реколтата“. За да се регламентират редът и условията, по който ще се извършва подпомагането на дейностите по мерките от националната програма, наредбата предвижда правила за прилагането на мерките, в т.ч. провеждане на прием на заявления за участие, условия за допустимост на кандидатите и за изплащане на финансовата помощ, ред и срокове за осъществяване на необходимите административни действия от бенефициентите и от органите, ангажирани с управлението на националната програма.

След внесена жалба от Българската асоциация по патология във Върховния административен съд срещу Наредба № 12 от 4.11.2016 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Обща и клинична патология“ с решение № 8709 от 27.06.2018 г. на Върховния административен съд се отменя медицинският стандарт. Причината са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до нарушаване на основни принципи на административното производство.

В конкретния случай са осъществени процесуални нарушения, които пряко рефлектират върху основни принципи и начала на административното производство – законност, равенство, достъпност, публичност и прозрачност, уредени в чл. 4, 8, 12 и 13 АПК, както и на принципите, въведени в чл. 26, ал. 1 от ЗНА, съгласно който текст изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, откритост, предвидимост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност.

Наследниците на починал работник могат да искат от бившия работодател на

Починалите съпрузи на Maria Elisabeth Bauer и Martina Broßonn са били наети на работа съответно от град Вупертал (Германия) и от Volker Willmeroth. Тъй като преди смъртта си починалите лица не са ползвали всички дни платен годишен отпуск, г-жа Bauer и г-жа Broßonn, като единствени наследници, искат от бившите работодатели на съпрузите си финансово обезщетение за тези дни. Град Вупертал и г-н Willmeroth отказват да платят това обезщетение, поради което г-жа Bauer и г-жа Broßonn се обръщат към германските трудови съдилища.

Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия), сезиран с тези спорове, отправя към Съда на Европейския съюз преюдициални запитвания за тълкуване в този контекст на правото на Съюза , съгласно което всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици, като това право не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Bundesarbeitsgericht припомня, че през 2014 г. Съдът вече е постановил, че смъртта на работника не погасява правото му на платен годишен отпуск. Тази юрисдикция иска обаче да установи дали това е така и в случаите, когато националното право, както германското, изключва възможността такова финансово обезщетение да бъде част от наследствената маса. Освен това според нея целите на правото на платен годишен отпуск, а именно да се позволи на работника да си почине и да разполага с период на отдих и свободно време, не могат да бъдат постигнати, когато заинтересованото лице вече е починало.

С решението си Съдът потвърждава, че съгласно правото на Съюза смъртта на работника не погасява правото му на платен годишен отпуск. Освен това уточнява, че наследниците на починалия работник могат да искат финансово обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск. В хипотеза, при която националното право изключва такава възможност и поради това е несъвместимо с правото на Съюза, наследниците могат да се позоват пряко на правото на Съюза, и то както срещу работодател от публичния сектор, така и срещу работодател от частния сектор.

Работникът не губи автоматично правото си на отпуск, защото не е поискал да го ползва

Работникът не губи автоматично придобито право на платен отпуск, защото не е поискал да го ползва. Това постанови Съдът на Европейския съюз в решение по преюдициално запитване от Германия.

Съдът обаче заявява, че ако работодателят докаже, че съзнателно и като е бил напълно наясно с евентуалните последици от това, служителят не е ползвал платения си годишен отпуск, след като му е била осигурена възможността да го направи, е допустимо той да загуби това свое право. А ако трудовото му правоотношение бъде прекратено, може и да не му бъде платено обезщетение за неизползвания отпуск.

Всъщност, всяко тълкуване на правото на съюза, което може да насърчи работника съзнателно да не използва платения си годишен отпуск през съответните референтни периоди или периоди на допустимо прехвърляне, с цел да увеличи възнаграждението си при прекратяване на трудовото правоотношение, няма да е съвместимо с целите, които въвеждането на правото на платен годишен отпуск преследва“, заявява СЕС. И посочва, че тези цели са свързани по-специално с необходимостта да се гарантира, че работниците действително ползват почивка, за да се осигури ефикасна защита на тяхната безопасност и здраве. Съдът уточнява още, че изложените по-горе принципи са валидни независимо дали работодателят е от публичния, или от частния сектор.

Повече подробности по темата четете тук.

Таванът на обезщетенията при смърт бил временна мярка срещу „цунамито“, предизвикано от ВКС, твърдят застрахователите

Лимитите за обезщетенията при смърт на пътя са временна мярка докато бъде изработена методика – това твърдят от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), които признаха, че са автори на измененията в Кодекса за застраховането, внесени от шефката на бюджетната комисия на Народното събрание Менда Стоянова, с които се определя таван от 20 000 лв. за компенсацията и то на най-близките роднини.

Малко след като предложението на Стоянова стана публично известно лично премиерът Бойко Борисов разпореди на депутатите от ГЕРБ промените да не бъдат гласувани, докато по тях не бъде проведено широко обществено обсъждане. Тя пък заяви, че такова ще има в четвъртък, когато бюджетната комисия ще обсъжда измененията в Кодекса за застраховането.

Това са текстове, зад които стоят и Министерството на финансите, и Комисията за финансов надзор и асоциацията“, каза шефката на АБЗ Светла Несторова

Действително в предложението на Стоянова е посочено, че КФН и министерствата на здравеопазването и на труда до една година трябва да приемат съвместна наредба, с която да утвърдят методика за определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. За самата методика се казва, че трябва да бъде изработена до 6 месеца от Гаранционния фонд, но никъде в текстовете не е посочено, че с въвеждането на правила за начина, по който се изчисляват обезщетенията, лимитите ще отпаднат от кодекса.

Повече подробности по темата четете тук.

ВСС изпрати предложенията за реформа на военното правораздаване в МП, без да изрази позиция по тях

Трябва ли да има позиция на Висшия съдебен съвет по предложенията на военните съдилища за законодателни промени, с които да се увеличи натовареността им преди да бъдат изпратени на Министерството на правосъдието – отговорът на този въпрос предизвика спор между членовете на съвета, който продължи близо един час.

Всичко започна с докладваното от председателя на правната комисия Цветинка Пашкунова обобщение на становищата на двете върховни съдилища и на прокуратурата по предложенията на военните магистрати за разширяване на тяхната компетентност чрез промени в НК, НПК, АПК и Закона за административните нарушения и наказания.

Военните съдии искат да гледат дела за престъпления, извършени от всички служители в системата за националната сигурност – МВР, ДАНС, ДАР, НСО, ДКСИ, ГДО, ГДИН, срещу цивилни, но работещи в същите тези структури, както и граждански лица, които са извършили престъпления спрямо служители от системата за националната сигурност.

Пленумът на ВСС даде срок до 14 септември на върховните съдилища и на прокуратурата да си кажат мнението за идеята за законодателни промени. Становищата бяха изготвени и изпратени на съвета.

ВКС и ВАС с отрицателни становища

На последното заседание на ВСС стана ясно, че съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд определят като неприемливи направените предложения и добавят, че липсват разумни, както и основани на закона доводи, които да ги подкрепят. ВКС изтъква, че военните съдилища са създадени и функционират като специализирани съдилища с оглед на субекта на престъпление. Доколкото критерият за тяхната специализация е субектен, то на тези съдилища са подсъдни дела за престъпления, извършени от определен кръг лица, сочат върховните магистрати.

„Този кръг обаче следва да се ограничи само до субектите, чиито статут е регулиран от Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) и включва единствено лицата, посочени в чл. 50 от цитирания закон. Извън въоръжените сили, другите сили от системата за национална сигурност на Република България, а именно структурните звена на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Националната служба за охрана, структури на Държавната комисия по сигурността на информацията, не са част от въоръжените сили в мирно време и по тази причина лицата, които упражняват служба в тях, не могат да бъдат включени в кръга на лицата по чл. 396, ал. 1 от НПК, в какъвто смисъл е предложената промяна“, казва ВКС.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 87 от 19.10.2018 г.

Държавен вестник, брой 87 от 19.10.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Притежател на интернет връзка е отговорен за нарушени авторски права, дори и друг да я е ползвал

Притежателят на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права чрез обмен на файлове, не може да бъде освободен от отговорност само защото е посочил член на семейството си, който е имал възможност за достъп до тази връзка. Това постанови Съдът на Европейския съюз по казус от Германия.

Местна издателска къща е завела дело в Областния съд в Мюнхен срещу Михаел Щроцер. Тя иска обезщетение след като аудиокнига, за която притежава авторските права, е споделена за изтегляне с неограничен брой потребители на платформа за обмен на файлове (peer-to-peer) чрез притежаваната от Щроцер интернет връзка. Мъжът отрича самият той да е нарушил авторските права. Той твърди, че достъп до въпросната връзка са имали и родителите му, които обитават същото жилище. Но не е съобщил по-конкретни подробности за начина на използване на интернет връзката от страна на родителите му.

Според Областния съд в Мюнхен от практиката на Федералния върховен съд следва, че с оглед на основното право на закрила на семейния живот такава защита е достатъчна, за да се изключи отговорността на Щроцер. Затова съдът в Мюнхен се е обърнал към СЕС с искане да разтълкува разпоредбите на правото на съюза за защитата на правата върху интелектуална собственост.

С постановеното днес решение съдът в Люксембург отговаря, че правото на ЕС не допуска национално законодателство (като разглежданото в случая, както е тълкувано от компетентния национален съд), според което притежателят на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством обмен на файлове, не може да бъде подведен под отговорност, ако посочи член на семейството си, който е имал възможност за достъп до същата връзка, без обаче да съобщи по-конкретни подробности за момента и начина на използването ѝ от този роднина.

Според СЕС в случая трябва да бъде намерено справедливо равновесие между различни основни права – правото на ефективна съдебна защита и правото на интелектуална собственост, от една страна, и правото на зачитане на личния и семейния живот, от друга.

Повече подробности по темата четете тук.

Конституционният съд сам даде рецепта как да се блокира произнасянето му

Конституционният съд (КС) е дал рецепта как депутатите лесно да блокират собственото му произнасяне в последното си решение за част от измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)  заявява конституционният съдия Румен Ненков в особеното си мнение по делото.

Миналата седмица КС отмени две от атакуваните от Висшия адвокатски съвет общо 20 разпоредби в НПК. По част от текстовете, за които от адвокатурата твърдят, че погазват Конституцията, съдът отклони искането. Така той не се произнесе дали три разпоредби противоречат на основния закон. Те са чл. 50, чл. 81, ал. 3 (в частта „или в едномесечен срок от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия”) и чл. 63, ал. 2, т. 4 от НПК.

Мотивът на КС да отклони искането за тези три текста от НПК е, че след сезирането му от адвокатурата те са били променени. „С изменението на разпоредбата се внася нов предмет на делото в тази част, какъвто не е поискан от вносителя. Съдът е сезиран с несъществуваща вече разпоредба, а изменената има ново съдържание и смисъл. Да се разгледа изменената разпоредба означава съдът да се самосезира“, пише в решението.

Румен Ненков обаче не е съгласен, че всяко изменение на нормата автоматично води до отклоняване на искането за конституционен контрол. Това трябва да зависи, обяснява той, „от конкретната преценка на съда дали промяната е относима към предмета на конституционния спор, дали дава ново, различно решение по поставения от вносителя на искането въпрос и в този смисъл, дали действително правният интерес от произнасянето по същество е отпаднал“.

Според Ненков промените в нито една от трите разпоредби, направени през 2018 г. след сезирането на КС, не са такива, че да водят до отпадане на правния интерес от произнасянето на съда.

Повече подробности по темата четете тук.

Висшият адвокатски съвет предлага да бъде образувано тълкувателно дело по три въпроса, свързани с несъстоятелността

Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) да излезе с тълкувателно решение по три въпроса, свързани с производството по несъстоятелност, предлага Висшият адвокатски съвет. Два от тях възникват, когато производството по несъстоятелност се прекратява, тъй като наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски по делото.

Висшият адвокатски съвет е установил, че в самия ВКС съставите застъпват различни позиции за това дали в тази хипотеза непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват или не. Част от тях приемат, че тези вземания и права се погасяват и когато производството е било прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ.

Други обаче са на обратната позиция, като от адвокатурата цитират решение на състав от Гражданската колегия на ВКС. Според членовете му прекратяването на производството по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ няма погасителен ефект за неупражнените права и непредявените вземания. „В случаите на чл. 632 ТЗ постановяването на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност само по себе си не е достатъчно условие кредиторът да предяви вземанията си, без възможността да се изготви списък на вземанията от синдик, поради което и длъжникът не може да възразява, че вземането на кредитора е непредявено в производството по несъстоятелност, заявяват върховните съдии Марио Първанов, Маргарита Георгиева и Ерик Василев. Като от адвокатурата посочват, че тяхното разбиране е възприето и от други съдилища, включително и административни.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив