Архив на ‘Съдебна власт’

Указания как се извършват действия по разследването по отношение на нотариуси ще издаде главният прокурор Сотир Цацаров. За това са се разбрали той и ръководството на Нотариалната камара, което също ще участва в създаването на правилата.

Цацаров и градският прокурор Емилия Русинова са се срещнали с шефа на камарата Красимир Анадолиев и заместничката му Луиза Стоева. За срещата съобщиха от Нотариалната камара и макар да не посочват повода за нея, тя идва дни след като в прокуратурата претърси две кантори в столицата. Разследващите влязоха в офисите на нотариусите Борислава Налбантова и Лозан Лозанов след сигнал на митрополит Антоний заради случаи на измами с църковни имоти, завещани на Българската православна църква.

Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) изрично разпорежда, че при прилагане на който и да е от способите на доказване в наказателното производство – разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети и специални разузнавателни средства, по отношение на нотариуси се спазват правилата на устройствения закон на гилдията.

Самият Закон за нотариусите и нотариалната дейност пък има специални изисквания по отношение на архива на канторите. Той регламентира, че изнасянето на дела и документи от него извън кантората се извършва само въз основа на писмено разпореждане, определение или заповед на съдия или прокурор.  Преписите се предават срещу подпис на изрично и поименно посочено в разпореждането длъжностно лице. Оригиналите пък се изнасят лично от нотариуса, а експертиза може да се извършва само в негово присъствие.

Повече подробности по темата четете тук.

Върховните съдии осъдиха местната власт в Пловдив да плати 20 000 лв. на жена, счупила си крака при падане в снежен коловоз

Общината дължи обезщетение на пешеходец, който е пострадал, докато по принуда се е движил по непочистена от сняг улица, защото тротоарът е бил заледен или зает от паркирани коли. Това постанови Върховният касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс и присъди компенсация от 20 000 лв. на жена от Пловдив, която преди две години си чупи крака, докато се опитва да се придвижи по ледените коловози на улица в града.

Пострадалата настоява общината в Пловдив да ѝ плати 25 000 лв. за болките и страданията, както и 2850 лв. за имуществените вреди, които е претърпяла за лечение и рехабилитация. Пловдивският апелативен съд (ПАС) обаче отхвърли иска ѝ .

Състав на ВКС с председател и докладчик Светла Цачева и членове Албена Бонева и Боян Цонев отмени решението му и освен, че присъди 20 000 лв. на пострадалата пешеходка, даде и принципно тълкувание на закона в отговора си на поставения по делото касационен въпрос: „Следва ли общината да носи отговорност за вреди, причинени при подхлъзване на пешеходец, движил се по непочистено от сняг и/или лед улично платно, вместо по също непочистен прилежащ тротоар?“. ВКС прие да разгледа казуса, тъй като установи, че има противоречия в практиката, а и разясненията му ще са от значение за развитието на правото.

Повече подробности по темата четете тук.

Гражданската и Търговската колегии на ВКС отговориха на три въпроса, свързани с иска по чл. 135 ЗЗД

Кредиторът може да предяви Павлов иск и срещу поръчителя, а не само срещу главния длъжник. Това приеха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд в ново тълкувателно решение.

В него Гражданската и Търговската колегии анализират същността и характеристиките на иска по чл. 135 ЗЗД и на поръчителството.

Те припомнят, че Павловият иск е средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си или затруднява удовлетворението от него – т. е. накърнява „общото обезпечение на кредитора”. „Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие – увреждащата сделка – остава действителна за страните по нея (прехвърлител и приобретател), но се счита за недействителна (т.е. за нестанала) по отношение на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя“, излагат основните характеристики на иска върховните съдии.

Досега в практиката имаше три становища. Според първото кредиторът няма как да предяви Павлов иск срещу поръчител, поради акцесорния характер и обезпечителната функция на поръчителството. Привържениците на това виждане изтъкваха, че под длъжник чл. 135 ЗЗД разбира само титуляра на главното задължение.

Второто становище, което възприе днес мнозинството във ВКС, е, че по отношение на поръчителя са допустими всички процесуални способи, които гарантират точно изпълнение на поетото задължение, в това число и Павлов иск.

Имаше и съдии, които казваха, че за да може срещу поръчителя да се проведе иск по чл. 135 от ЗЗД, той трябва да е придобил качество на длъжник – с издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу него.

Повече подробности по темата четете тук.

Петчленните състави на Върховния административен съд вече са постоянно действащи. Със заповед на председателя на съда Георги Чолаков към двете колегии са формирани по девет постоянни петчленни състава. Те са образувани при спазване на принципа на старшинството на съдиите измежду състава на Първа и Втора колегия на ВАС.

Съдиите-докладчици ще се избират чрез системата за случайно разпределение на делата, като така на практика на случаен принцип ще се избира и съставът, уточняват от съда. Със заповедта са определи и правила за заместване на магистрати, когато членовете-титуляри по обективни причини отсъстват.

По този начин за определяне на постоянните петчленни състави във Върховния административен съд ще бъде постигната по-голяма предвидимост и прозрачност при разглеждането на делата, посочват от ВАС.

Информацията е на Lex.bg.

Тромави процедури, липса на пари и непознаване на начините, по които може да си защитят правата, са причините, които най-често спират гражданите да заведат дело.

Бизнесът също изтъква на първо място тромавите процедури (43,2%), но следващите фактори, които са отказали предприемачите да се обърнат към съда, са прекалената продължителност на съдебните процеси (32,4%) и недоверието в системата (29,7%). Всеки пети бизнесмен не вярва, че решението ще бъде безпристрастно. Същата позиция застъпват 25 на сто от гражданите.

Това показва проучване за оценката, която гражданите и бизнесът дават за достъпа до правосъдие, което беше представено в рамките на организираното от Министерството на правосъдието обществено обсъждане по темата. То е направено по метода на пряка стандартизирана анкета сред представителна извадка на 1020 граждани и 600 фирми. Резултатите от проучването представи социологът Радостина Ангелова.

То показва ясно, че хората на практика не познават достатъчно работата на съда и възможностите си да защитят правата си чрез него. Близо 75 на сто от анкетираните граждани са заявили, че изобщо не познават работата на съда (32,9%) или са частично запознати (41,5%). По-малко от 5 на сто са казали, че са напълно наясно с дейността на съда.

Повече подробности по темата четете тук.

Или защо драстичното увеличаване на санкциите за тежките случаи на смърт на пътя няма да има ефект и погазва основни принципи на правото

Върховният касационен съд (ВКС) и главният прокурор Сотир Цацаров се наложи да дадат своеобразен урок на депутатите как се правят промени в Наказателния кодекс (НК) и да им разяснят основни принципи на наказателното право. Повод за това стана проектът на „Обединени патриоти“ за промени в НК, с който драстично – на до 30 години затвор, се завишава наказанието за смърт на пътя в особено тежки случаи, когато е причинена от пиян, дрогиран шофьор без книжка или на пешеходна пътека.

И върховните съдии, и главният прокурор отхвърлят категорично такова увеличение на санкциите. Преди остро му се противопостави и Висшият адвокатски съвет.

В становищата си до правната комисия на парламента върховните съдии и обвинител №1 подробно разясняват, че това не само няма да намали случаите на смърт на пътя, но и противоречи на основни принципи в наказателното право.

„Предложените изменения биха довели до нарушаване на основни принципи на системата на наказанията, която отразява държавната реакция срещу извършваните престъпления и цели да осигури адекватност на разнообразието от видове престъпления в зависимост от характера и степента на тяхната обществена опасност“, пише Сотир Цацаров и обяснява, че завишаването на предвидените наказания на затвор в случая би засегнало принципа на справедливостта на наказанието и съответствието между наказанието и престъплението.

Повече подробности по темата четете тук.

Съдът отмени текстове от наредба, които дописват закона

Камарите на нотариусите и на частните съдебни изпълнители нямат право да образуват производства за конфликт на интереси, нито с решения да установяват такъв. Това заяви Върховният административен съд (ВАС) и отмени текстове от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси.

От решението  на състава с председател Георги Георгиев и членове Тодор Тодоров и Стела Динчева (докладчик) става ясно, че с наредбата е дописан законът и на двете камари на юридическите професии са дадени правомощия каквито нямат.

За отмяната на някои разпоредбите от наредбата е настоявал бизнесмен. Той твърди, че не само камарите на нотариусите и ЧСИ, но и който и е друг извън Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) няма право да издава решения за установяване на конфликт на интереси.

Жалбоподателят заявява, че наредбата противоречи на целта на закона, тъй като той цели централизирането и консолидирането на органите, които извършват проверка на лица заемащи висши публични длъжности. Той се позовава на антикорупционния закон, който (в чл. 74) посочва, че комисията се произнася с мотивирано писмено решение за наличието на конфликт на интереси.

В наредбата, която урежда в детайли производството по установяване на конфликт на интереси, обаче това право е дадено и на „органа по избора или назначаването, Съвета на нотариусите или Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители, а за кметовете на кметство – на постоянната комисия“.

Повече подробности по темата четете тук.

Над 120 000 лева е вече сумата за обезщетения, която прокуратурата е осъдена да плаща на оправданите за източването на „Кремиковци“. Делото срещу бившия шеф на дружеството Александър Томов, финансовия директор Божко Бонев, Александър Гарибов и Иван Иванов приключи с оправдателни присъди след 12-годишна съдебна сага, а сега Томов, Бонев и Гарибов съдят държавното обвинение за над 900 000 лева, като в крайна сметка парите се изплащат от държавния бюджет.

На първа инстанция Софийският градски съд (СГС) уважи частично исковете им, като им присъди общо 82 000 лева обезщетения, но и тримата обжалват решенията на съда.

Така Софийският апелативен съд (САС) вече е увеличил повече от два пъти обезщетенията за бившия финансов директор на „Кремиковци“ Божко Бонев, показа проверка на „Лекс“.

На първа инстанция прокуратурата беше осъдена да му плати 27 000 лева, от които 12 000 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение, а останалите за разноски. Бонев беше поискал над 100 000 лева, но съдия Любомир Василев от СГС се мотивира, че такива обезщетения се присъждат, когато пострадалите са били задържани и осъждани на някоя от инстанциите. Освен това, според съдия Василев, като пълномощник и част от ръководството на „Кремиковци“, Божко Бонев „носи своята морална вина за най-тежкия индустриален фалит в историята на България“.

Повече подробности по темата четете тук.

Предвижданите мерки за търсене на отговорност на председателите на върховните съдилища могат да изложат двамата председатели, а поради това – и двете върховни съдилища и техните съдии, на недопустима външна намеса и натиск от страна на изпълнителната власт, разследващите органи и прокуратурата, в нарушение на обективната независимост на върховните съдилища и в стремеж за оказване на влияние върху техните решения.

Това заявяват десет организации в писмо до Европейската комисия, Комитета на министрите на Съвета на Европа и Венецианската комисия.  В него те правят анализ на предложенията на министъра на правосъдието Данаил Кирилов за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), които той публично представи в петък.

Десетте организации, подписали писмото до европейските институции, са Съюзът на юристите в България, чрез изпълнителното си бюро, Български адвокати за правата на човека, Центърът за либерални стратегии, Институтът за пазарна икономика, Българският хелзинкски комитет, Българският институт за правни инициативи, Съюзът на съдиите, Програма „Достъп до информация“, Антикорупционният фонд и Центърът за независим живот.

Те излагат разликите между статута и положението на главния прокурор и председателите на върховните съдилища и анализират препоръките на Венецианската комисия и тази на Съвета на министрите на Съвета на Европа след осъдителното решение срещу България по делото „Колеви“.

Десетте организации критикуват изначално идеята за еднакъв ред за започване на разследване срещу тримата големи. „Необходимостта от такъв специален ред по отношение на председателите на върховните съдилища не е обоснована, тъй като няма основания и не се твърди, че общият ред е неприложим спрямо тях“, заявяват те.

Повече подробности по темата четете тук.

Изборът на нов главен прокурор ще се състои на 24 октомври. Номинации ще се правят най-късно до 29 юли. Процедурата започва на 15 юли. Това реши днес Пленумът на Висшия съдебен съвет, който прие хронограма за провеждане на избора.

Първоначално Прокурорската колегия беше предложила изборът да бъде на 14 ноември. Но днес кадровиците решиха, че не трябва да се чака изтичането на двумесечения срок, в който концепциите да „стоят“ на сайта на Висшия съдебен съвет и след това да се изготвят становищата за професионалнионалните и нравствени качества на кандидатите и да се взема решение за допустимостта на номинираните.

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков изрази надежда да има избор още при първата процедура, защото така ще има възможност и за приемственост. Главният прокурор Сотир Цацаров подкрепи становището, като добави, че именно това е причината да бъде предложено откриването на процедурата да бъде на 15 юли.

Следват четири заседания на Пленума на ВСС, на които може да се издигат кандидати за поста главен прокурор. Те ще се проведат на 18, 22, 25 и 29 юли. Номинираните трябва да представят своите концепции до 12 август.

Повече подробности по темата четете тук.