Изборите за президент и вицепрезидент на Република България да се проведат на 25 октомври, реши Народното събрание. Ако има балотаж, той ще бъде на 1 ноември.

Според член 93 ал. 4 от Конституцията, ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се произвежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове.

Парламентът прие процедурни правила за условията и реда за избор на членове на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на Народното събрание. Те уреждат реда за внасяне на предложения на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, проверка на професионалните и нравствените качества на кандидатите, както и тяхното изслушване и избор.

Предложенията за кандидати за членове на ВСС от квотата на Народното събрание се правят от народни представители по колегии, от които шестима – за съдийската колегия, и петима – за прокурорската колегия, при спазване на изискванията на Конституцията, Закона за съдебната власт и настоящите правила. С правилата се дава възможност за отправяне на мотивирани инициативни предложения за кандидатури от професионални, граждански организации и от академичната общност.

С инициативните предложения лицето не придобива качеството на кандидат в процедурата по избор, освен ако кандидатурата му бъде издигната и внесена от народен представител (или група народни представители) по реда на Закона за съдебната власт и настоящите правила. Инициативните предложения се отправят до Комисията по правни въпроси в 21-дневен срок от приемането на настоящите правила от Народното събрание, предвижда решението на парламента.

В срок до три работни дни след крайния срок за подаване на инициативните предложения, те се публикуват на сайта на парламента. В 14-дневен срок от изтичане на горепосочения срок народните представители внасят предложения за членове на ВСС. Всеки народен представител (или група народни представители) може да внесе свое предложение за кандидат за член на ВСС от квотата на Народното събрание, както и да предложи лице, за което е постъпило инициативно предложение, предвиждат процедурните правила.

Съгласно приетите правила в 14-дневен срок от публикуването на постъпилите кандидатури, всеки кандидат следва да представи писмена концепция за работата си като член на ВСС, декларация за имотно състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото и декларация за наличие на частен интерес по смисъла на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. След това Комисията по правни въпроси изслушва на открито заседание допуснатите кандидати за членове на ВСС.

Народното събрание избира всеки член на ВСС поотделно с мнозинство две трети от народните представители. При наличие на повече кандидати от съответните бройки, получили необходимото мнозинство, за избрани се смятат тези, получили най-много гласове. Ако при гласуването не бъдат избрани всички членове на ВСС, в двуседмичен срок Народното събрание започва нова процедура за избор на оставащите членове, предвиждат процедурните правила, които влизат в сила от деня на приемането им от парламента.

Народното събрание реши ваканцията на парламента тази година да бъде от 5 до 23 август включително.

Пресцентър на НС

Управляващите от „Прогресивна България“ (ПБ) предлагат промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които целят да пресекат възможностите за протакане на делата още от разпоредителното заседание. В момента НПК предвижда разпоредителното заседание да се отлага при неявяване на подсъдим, ако явяването му е задължително.

Предложението на ПБ е при делата срещу няколко подсъдими разпоредителното заседание да се провежда и само с тези от тях, които присъстват в залата, а след това да се отлага до явяването и изслушването на останалите. Те предлагат следната редакция на чл. 247г, ал. 2: „При дела срещу няколко подсъдими, разпоредителното заседание се провежда с участието на явилите се подсъдими и техни защитници. В тези случаи, след изслушването им по въпросите на чл. 248, ал. 1 и ал. 2, съдът отлага разпоредителното заседание до изслушване на неявилите се участници по въпросите на разпоредителното заседание.“

Друга промяна, свързана с разпоредителното заседание, е в случаите, когато има основания за разглеждане на делото при съкратено съдебно следствие, за сключване на споразумение или освобождаване от наказателна отговорност. При тях НПК предвижда съдът да разгледа делото незабавно след разпоредителното заседание. Предложението на ПБ е в случаите на съкратено следствие или освобождаване от наказателна отговорност в дела с няколко подсъдими, съдът да насрочва делото в двуседмичен срок, ако някой от тях не се е явил.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.