До края на годината в четири пилотни съдилища да се въведе задължителна медиация по някои видове дела, а най-късно в началото на 2023 г. и във всички останали 24 окръжни съдебни района. Да се предвидят стимули и санкции за страните във връзка с медиацията. Тези, които се възползват от нея, да плащат държавна такса в намален размер, а онези, които откажат – да поемат изцяло разноските по делата до последната съдебна инстанция. Това предвижда Концепция за въвеждането на задължителна съдебна медиация по граждански и търговски дела, която ще обсъди във вторник Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Документът е изготвен от работна група от съдии и с председател члена на съвета Даниела Марчева. Групата беше натоварена със задачата да предложи действия за въвеждането на задължителната медиация като средство за регулиране на високата натовареност на съдилищата. След множество срещи и обсъждания тя изготви концепцията, а същевременно темата за медиацията „влезе“ и в Националната програма за развитие „България 2030“, в рамките на която е подготвен и проект „Въвеждане на способи за алтернативно разрешаване на спорове (АРС) в съдебната система в България – пилотно въвеждане на задължителна съдебна медиация; доизграждане на мрежата от съдебни центрове във всички окръжни райони на страната; разработване на стратегия за пълноценно използване на други алтернативни способи за разрешаване на спорове“.

Задължителната медиация ще бъде въведена пилотно в София, Варна, Пазарджик и Перник. Съдилищата в тези градове са избрани, защото там има изградени и работещи съдебни центрове по медиация. От останалите 24 в девет ще трябва да се надградят, а в 15 – да се създадат такива центрове.

Предвижда се да има задължителна медиация по следните видове дела: развод; делба; спорове за промяна на мерките, свързани с родителската отговорност и личните отношения с бабата и дядото; спорове между съсобственици или във връзка с отношенията в етажната собственост; разпределяне на ползването на съсобствена вещ.

Повече подробности по темата четете тук.

Съдийската колегия избра модел за прекрояване на съдебната карта, съобщава правно-информационният сайт Правен свят.

В материала си авторката Цветелина Янкова информира, че Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) е стартирала работата си в началото на годината с разгорещен дебат и последвал избор на модел за прекрояване на съдебната карта, който на практика предвижда реформа на цялата съдебна система, окрупняване на районни съдилища и промени в подсъдността.

Моделите бяха представени в края на 2020 г., като последното заседание по въпроса на 20 октомври приключи с уговорката, че наличните предложения ще бъдат обсъдени с магистрати и допълнително ще бъде преценено по кой път да се върви.

В първото си заседание Съдийската колегия директно се е заела с обсъждането на четвъртия, най-радикален модел, предложен от Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова. За разлика от останалите варианти, този засяга не само окрупняването на органи, но засяга и въпросите за подсъдността, натовареността, специализацията и кариерното израстване.

Макар и доста сложен, моделът се е оказал сред най-предпочитаните от магистратите, проучване сред които вече е било проведено. Идеята е да се промени родовата подсъдност на даден районен съд, който остава да работи само по наказателни дела от административен характер, някои мерки за неотклонение, по дела, разглеждани в закрито заседание, вкл. всички, разглеждани по дежурство, както и за сравнително по-леки от правна страна спорове. Идеята е да се създаде единен основен първоинстанционен окръжен съд.

Става дума за частична промяна на родовата подсъдност и справянето с наличния ресурс вътре.  Един районен съд остава първа инстанция – по бързо ликвидни дела, окръжният съд става основна първа инстанция и втора инстанция по делата на РС. Апелативният съд става истинска втора инстанция. Едни дела отиват в окръжен съд, а част от делата на окръжния съд отиват в районния съд. Районният съд може да се състои от постоянен и непостоянен състав. Моделът предвижда постоянният състав да е само от съдии от районния съд, а непостоянният може да включва и съдии от окръжния съд.

Останалите районни съдии се местят в окръжния съд – след атестация, съответния ранг и решение на Общото събрание на горния съд. Общият брой на съдиите в районните съдилища ще се определя ежегодно в края на годината от Съдийската колегия по броя дела. Съдиите от окръжния съд ще дават и дежурства в районния съд, като натоварването няма да е голямо, а ако има необходимост – броят на съдиите или часовете работа на магистратите от окръжния съд може да бъде увеличен. Подобна алтернатива може да бъде разгледана и в обратен вариант – районен съдия може да отиде в окръжния съд спрямо броя на делата.

Повече подробности по темата четете в Правен свят.

Националната агенция за приходите (НАП) е окончателно осъдена с решение Върховният административен съд (ВАС) да плати глоба от 55 000 лева след като запорира сметките на жена заради чужд дълг, съобщава Lex.bg.

Абсурдният случай, заради който е глобена НАП, е от януари 2018 г. Тогава НАП  получава от Германия искане за събиране на задължения на българка, управител на фирма „Dogus Food“, като в искането фигурират само две имена – И. Г. и дата на раждане. След 3 дни служителка на НАП поискала от германските власти да разменят местата на двете имена – собствено и фамилно и да станат Г. И.

После от НАП прави справка в ЕСГРАОН и установява, че има само една жена с тези имена и дата на раждане – Г. Б. Иванова. След това искането е изпратено към дирекция „Събиране“ на НАП за принудително събиране от публичен изпълнител на 169 000 лева от неплатени данъци в Германия. Следват запори на банкови сметки на Иванова, която се свързва с публичния изпълнител и обяснява, че никога не е била в Германия, за да дължи данъци там. Едва тогава е направена допълнителна проверка и са изискани още данни от Германия, за да се установи, че търсената длъжница е друга Г. Иванова, с друго моминско име, различна дата на раждане и адрес в България.

Повече подробности по случая четете в Lex.bg.

Голямото увеличение на цените на парното и тока от пролетта на 2017 г. е било незаконно. Това постанови Върховният административен съд (ВАС) по протест на Върховната административна прокуратура (ВАП).

Съдът отмени решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от 7 април 2017 г., с което бяха увеличени пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени за топлофикациите и някои големи предприятия, като ръстът на цените на парното е с повече от 25%.

Прокуратурата оспори решението на КЕВР дни след като беше взето. Първата инстанция – Административен съд София-град обаче не откри проблем и потвърди увеличението на цените.

С решение от 8 декември 2020 г. обаче ВАС окончателно отмени решението на КЕВР (пълния му текст виж тук).

Върховните съдии посочват, че производството за изменение на цените на енергията, произведена от централи с високоефективно комбинирано производство е открита от КЕВР на 20 март 2017 г. Преди това обаче ВАС с няколко свои решения отменя множество разпоредби от действалите към онзи момент наредби за регулиране на цените на топлинната и на електрическата енергия.

„Предвид горното към датата на откриване на административното производство за утвърждаване на цени за второ тримесечие на 2017 г., по които общественият доставчик продава природен газ на снабдители и на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа липса уредба, която да бъде приложима към изменение на цените на електрическата енергия“, заявява ВАС.

Той посочва, че Законът за енергетиката (тогава чл. 31а, а сега чл. 31б, ал. 1) е давал право на КЕВР при необходимост да изменя цените, „но дори и при наличието на тази възможност, направеното на 20 март 2017 г. не може да се основе единствено на цитираните норми от ЗЕ“.

Повече подробности по темата четете тук.