Парламентът ще мисли пет дни как да се поправи след ветото за ЗСВ

Депутатите са уважили ветото на президента Румен Радев върху промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), чрез които с редакция в Закона за съдебната власт (ЗСВ) се възкресява Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС), закрит с измененията в Конституцията. Само един народен представител е бил против, 51 са били „за“, а 134 са се въздържали, съобщава Лекс.бг.

Така измененията в НПК ще трябва отново да бъдат гласувани на второ четене като срокът за предложения е пет дни, определи Народното събрание.

Между двете четения на проект за промени в НПК, депутати внесоха, а след това и приеха две разпоредби. С една от тях временно – до избирането на новите органи Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, беше „възкресен“ закритият с промените в Конституцията Пленум на ВСС. А с другата беше прието, че „главният прокурор и неговите заместници ще могат да упражняват съответно на изменената структура на прокуратурата функциите и правомощията си по чл. 138 и чл. 139 от Закона за съдебната власт“, т.е. всички функции на обвинител №1, които бяха отнети с промените в основния закон.

 На 12 февруари обаче президентът Румен Радев наложи вето върху тези изменения, както и върху една поправка в НПК, с която се отнемат права на обвиняемите (виж мотивите на държавния глава тук и коментар по темата тук).

Вчера правната комисия подкрепи ветото като депутати от управляващото мнозинство заявиха, че ще направят редакция на разпоредбата за Пленума на ВСС, за да няма проблеми с тълкуването (виж повече тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 12 от 09.02.2024 г.

Държавен вестник, брой 12 от 09.02.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 12 от 09.02.2024 г.)

В брой 12 на “Държавен вестник” се изменя и допълва Наредба № 2 от 2006 г. за лицензите, одобренията и разрешенията, издавани от Българската народна банка по Закона за кредитните институции.

Основната цел на измененията е да бъде уредена процедура за прилагане на възможността, предвидена в чл. 26, параграф 3, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, въведена с Регламент (ЕС) 2019/876, за включване на последващи емисии на капиталови инструменти в базовия собствен капитал от първи ред (СЕТ 1), приложима в допълнение на съществуващия режим за издаване на предварително разрешение.

В новия брой на ДВ е обнародвано Решение № 3799 от 10 април 2023 г. по административно дело № 13382 от 2020 г.

Пред ВАС е образувано производство по жалба срещу чл. 25 от Наредба № 2 от 19 март 2013 г. за регулиране на цените на природния газ, приета от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране).

Искането на оспорващия е за обявяването на разпоредбата за нищожна или при условията на евентуалност – за нейната отмяна като незаконосъобразна.

Член 25, ал. 2 допуска възможността при регулиране на цените чрез методите на ценово регулиране по чл. 3, ал. 2, т. 2 да се извършат годишни корекции, изброени в т. 1, 2 и 3.

В актуалната редакция т. 3 е със следното съдържание: „3. със стойността на разликата между прогнозираните и отчетените инвестиции на основата на достоверни данни за нетекущите активи по видове дейности съгласно представените отчети и/или извършена проверка“.

Относно разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 3 от Наредбата ВАС счита, че оспорването е основателно по съображенията за нарушаване с разпоредбата на принципите, установени в чл. 23, т. 4, чл. 31, т. 1 и 4 от Закона за енергетиката. От гледна точка на утвърдените като ценообразуващи елементи чл. 25, ал. 2, т. 3 от Наредбата ограничава извършването на допустима корекция на цените само до един от тях – инвестициите. Според ВАС с атакуваната разпоредба е нарушен и принципът цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала.

 Във връзка с посочените доводи съдът отменя чл. 25, ал. 2, т. 3 (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) от Наредба № 2 от 19 март 2013 г. за регулиране на цените на природния газ.

 

 

Съд прогласи индексациите на цените на мобилен оператор за нищожни, разпореди да върне платеното

Районният съд в Пловдив обяви индексациите на цените на мобилен оператор през 2022 г. и 2023 г. за нищожни и постанови да върне надплатеното на потребителя, съобщава Lex.bg. Решението (пълния му текст виж тук) не е окончателно, но е първото и изследва подробно проблема, който в момента остро се поставя на дневен ред – поредната индексация на цените (оспорването на индексациите е само един от казусите, свързани с договорите и практиките на телекомите, с които гражданите сезират съдилищата).

Делото е заведено от пловдивчанин, клиент на един от мобилните оператори, чиято месечна абонаментна такса (МАТ), според договора му, валиден до 2024 г., е 15,99 лв. Идва обаче първата индексация на цените от страна на мобилния оператор от 2022 г., с която таксата се увеличава с 0,52 лв.  През 2023 г. следва нова индексация, като дружеството уведомява мъжа, че таксата на клиенти като него (които плащат абонамент от 7 лв. до 25 лв.) ще бъдат индексирана с 15,3%. Така абонаментът му вече става 19,04 лв. и за две години сумата, която той дължи всеки месец, реално скача с близо 20%.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

СЕС „отвори“ окончателно пазара на земеделска земя в България за граждани на ЕС

След 17 години упорство на държавата, по преюдициално запитване на районен съдия съдът в Люксембург „отмени“ чл. 3в ЗСПЗЗ

17 години след членството на България в Европейския съюз съдът в Люксембург отмени последното ограничение за гражданите на съюза да придобиват земеделска земя у нас (решението му виж тук). Всички пречки за това трябваше да отпаднат още през 2014 г., но вместо това, с промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) в разрез с Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) държавата постави нова бариера.

Това стана с приемането на новия чл. 3в от ЗСПЗЗ, който предвижда: „Право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години“, като правилото не се прилага само при наследяване по закон.

Днес обаче Съдът на ЕС постанови: „Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която придобиването на право на собственост върху земеделски земи, намиращи се на нейна територия, е обусловено от изискването приобретателят да е пребивавал повече от пет години в тази държава членка“.

До днешното решение на СЕС, по силата на което чл.3в ЗСПЗЗ вече няма да се прилага, се стигна заради преюдициално запитване от Районния съд в Бургас. То е по дело на австриец срещу сина на негов приятел българин и три ниви в бургаско („Лекс“ е разказвал случая, можете да си го припомните тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВАС решава пази ли държавата най-интимните ни здравни данни

Държавата събира и съхранява 50 години след смъртта на пациента информация за всяка здравна процедура, която се извършва в страната – включително за такива в най-интимната сфера и от чисто естетичен характер, и дава пълен достъп до нея на всеки медицински специалист, при когото е отишъл гражданинът, но гарантира ли защитата на тези чувствителни данни, както го изисква европейското законодателство? Може ли гражданинът да откаже негови лични данни да влязат в Националната здравноинформационна система (НЗИС)? Може ли да търси обезщетение, ако са обработени неправомерно?

Според представители на един от медицинските центрове в страната отговорът на тези въпроси е отрицателен или най-малкото неясен, което е също толкова недопустимо.

Затова процесуалните им представители адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева от адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“ са сезирали Върховния административен съд (ВАС) и настояват той да потърси разяснения от Съда на Европейския съюз (СЕС) по ключови въпроси, свързани със защитата на данните за медицинските дейности, които се извършват на всеки от нас (виж карето).
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 107 от 29.12.2023 г.

Държавен вестник, брой 107 от 29.12.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Държавен вестник, брой 99 от 28.11.2023 г.

Държавен вестник, брой 99 от 28.11.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Държавен вестник, брой 97 от 21.11.2023 г.

Държавен вестник, брой 97 от 21.11.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Конференция за реформата на защитата от домашно насилие

На 22-ри ноември, в навечерието на международния ден за борба с насилието над жени (25 ноември), Институтът за държавата и правото при Българската академия на науките организира научно-приложна конференция на тема „Реформата на защитата от домашно насилие“.

В конференцията ще вземат участие над 20 учени и практикуващи професионалисти. Докладите на участниците ще бъдат представени в рамките на два тематични панела – първият от тях, посветен на домашното насилие и насилието, основано на пола, а вторият – относно практическите проблеми при реализиране на правната защита от домашно насилие.

Конференцията ще се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ в Централната сграда на БАН с начален час 9 ч.

Достъпът е свободен за всеки, който желае да посети събитието. С пълната програма може да се запознаете (тук).

(информация на Lex.bg)