До края на годината в четири пилотни съдилища ще се въведе задължителна медиация

До края на годината в четири пилотни съдилища да се въведе задължителна медиация по някои видове дела, а най-късно в началото на 2023 г. и във всички останали 24 окръжни съдебни района. Да се предвидят стимули и санкции за страните във връзка с медиацията. Тези, които се възползват от нея, да плащат държавна такса в намален размер, а онези, които откажат – да поемат изцяло разноските по делата до последната съдебна инстанция. Това предвижда Концепция за въвеждането на задължителна съдебна медиация по граждански и търговски дела, която ще обсъди във вторник Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Документът е изготвен от работна група от съдии и с председател члена на съвета Даниела Марчева. Групата беше натоварена със задачата да предложи действия за въвеждането на задължителната медиация като средство за регулиране на високата натовареност на съдилищата. След множество срещи и обсъждания тя изготви концепцията, а същевременно темата за медиацията „влезе“ и в Националната програма за развитие „България 2030“, в рамките на която е подготвен и проект „Въвеждане на способи за алтернативно разрешаване на спорове (АРС) в съдебната система в България – пилотно въвеждане на задължителна съдебна медиация; доизграждане на мрежата от съдебни центрове във всички окръжни райони на страната; разработване на стратегия за пълноценно използване на други алтернативни способи за разрешаване на спорове“.

Задължителната медиация ще бъде въведена пилотно в София, Варна, Пазарджик и Перник. Съдилищата в тези градове са избрани, защото там има изградени и работещи съдебни центрове по медиация. От останалите 24 в девет ще трябва да се надградят, а в 15 – да се създадат такива центрове.

Предвижда се да има задължителна медиация по следните видове дела: развод; делба; спорове за промяна на мерките, свързани с родителската отговорност и личните отношения с бабата и дядото; спорове между съсобственици или във връзка с отношенията в етажната собственост; разпределяне на ползването на съсобствена вещ.

Повече подробности по темата четете тук.

Реформират из основи работата на съдилищата – районните вече няма да гледат дела от общ характер

Реформират из основи работата на съдилищата – районните вече няма да гледат дела от общ характер

Съдийската колегия избра модел за прекрояване на съдебната карта, съобщава правно-информационният сайт Правен свят.

В материала си авторката Цветелина Янкова информира, че Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) е стартирала работата си в началото на годината с разгорещен дебат и последвал избор на модел за прекрояване на съдебната карта, който на практика предвижда реформа на цялата съдебна система, окрупняване на районни съдилища и промени в подсъдността.

Моделите бяха представени в края на 2020 г., като последното заседание по въпроса на 20 октомври приключи с уговорката, че наличните предложения ще бъдат обсъдени с магистрати и допълнително ще бъде преценено по кой път да се върви.

В първото си заседание Съдийската колегия директно се е заела с обсъждането на четвъртия, най-радикален модел, предложен от Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова. За разлика от останалите варианти, този засяга не само окрупняването на органи, но засяга и въпросите за подсъдността, натовареността, специализацията и кариерното израстване.

Макар и доста сложен, моделът се е оказал сред най-предпочитаните от магистратите, проучване сред които вече е било проведено. Идеята е да се промени родовата подсъдност на даден районен съд, който остава да работи само по наказателни дела от административен характер, някои мерки за неотклонение, по дела, разглеждани в закрито заседание, вкл. всички, разглеждани по дежурство, както и за сравнително по-леки от правна страна спорове. Идеята е да се създаде единен основен първоинстанционен окръжен съд.

Става дума за частична промяна на родовата подсъдност и справянето с наличния ресурс вътре.  Един районен съд остава първа инстанция – по бързо ликвидни дела, окръжният съд става основна първа инстанция и втора инстанция по делата на РС. Апелативният съд става истинска втора инстанция. Едни дела отиват в окръжен съд, а част от делата на окръжния съд отиват в районния съд. Районният съд може да се състои от постоянен и непостоянен състав. Моделът предвижда постоянният състав да е само от съдии от районния съд, а непостоянният може да включва и съдии от окръжния съд.

Останалите районни съдии се местят в окръжния съд – след атестация, съответния ранг и решение на Общото събрание на горния съд. Общият брой на съдиите в районните съдилища ще се определя ежегодно в края на годината от Съдийската колегия по броя дела. Съдиите от окръжния съд ще дават и дежурства в районния съд, като натоварването няма да е голямо, а ако има необходимост – броят на съдиите или часовете работа на магистратите от окръжния съд може да бъде увеличен. Подобна алтернатива може да бъде разгледана и в обратен вариант – районен съдия може да отиде в окръжния съд спрямо броя на делата.

Повече подробности по темата четете в Правен свят.

Чл. 242, ал. 8 от българския НК противоречи на правото на ЕС, реши съдът в Люксембург

Национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на квалифицирана контрабанда, когато то принадлежи на трето добросъвестно лице, противоречи на правото на Европейския съюз. Това постанови Съдът на ЕС по преюдициално запитване на Пловдивския апелативен съд за това дали чл. 242, ал. 8 от Наказателния кодекс противоречи на правото на съюза (пълния текст на решението на СЕС виж тук), съобщава сайтът Лекс.бг.

Разпоредбата предвижда: Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението“.

Тя вече беше критикувана от Европейския съд по правата на човека (виж решението по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. срещу България тук), а сега директно беше обявена за противоречаща на правото на ЕС от съда в Люксембург.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС ще решава дали да отмени наредбата за заплащането на правна помощ от адвокатите

ВАС ще решава дали да отмени наредбата за заплащането на правна помощ от адвокатите

Адвокатска колегия-Кюстендил е поискала пълна отмяна на подзаконовия нормативен акт, делото е насрочено за 17 март – съобщава „Правен свят“

Върховният административен съд (ВАС) ще решава дали да отмени Наредбата за заплащането на правната помощ, което да отвори вратите към въвеждането на изцяло нов механизъм за заплащане на адвокатите, които я реализират. Това става ясно от публикувано в  „Държавен вестник“ обявление на съда, от което се разбира, че там е постъпило оспорване на наредбата от Адвокатската колегия–Кюстендил, представлявана от адв. Емил Димитров Велинов – председател на колегията, и съвета на колегията.

Делото пред ВАС е насрочено за 17 март.

А в самата си жалба до съда (виж пълния текст на жалбата в прикачения файл) от Колегията настояват, че: „изпълнителната власт в лицето на МС не може, т.е. няма властта да определя условия, ред, че и „принципи“ на заплащане на адвокатски възнаграждения, т.е. така както е „регламентирал“ заплащането на правната помощ от държавата МС с глави втора, трета и четвърта от обжалваната Наредба за заплащане на правната помщ“.

Повече подробности по темата четете в legalworld.bg.

НАП е осъдена да плати 55 000 лева заради запорирани сметки на жена за чужд дълг

Националната агенция за приходите (НАП) е окончателно осъдена с решение Върховният административен съд (ВАС) да плати глоба от 55 000 лева след като запорира сметките на жена заради чужд дълг, съобщава Lex.bg.

Абсурдният случай, заради който е глобена НАП, е от януари 2018 г. Тогава НАП  получава от Германия искане за събиране на задължения на българка, управител на фирма „Dogus Food“, като в искането фигурират само две имена – И. Г. и дата на раждане. След 3 дни служителка на НАП поискала от германските власти да разменят местата на двете имена – собствено и фамилно и да станат Г. И.

После от НАП прави справка в ЕСГРАОН и установява, че има само една жена с тези имена и дата на раждане – Г. Б. Иванова. След това искането е изпратено към дирекция „Събиране“ на НАП за принудително събиране от публичен изпълнител на 169 000 лева от неплатени данъци в Германия. Следват запори на банкови сметки на Иванова, която се свързва с публичния изпълнител и обяснява, че никога не е била в Германия, за да дължи данъци там. Едва тогава е направена допълнителна проверка и са изискани още данни от Германия, за да се установи, че търсената длъжница е друга Г. Иванова, с друго моминско име, различна дата на раждане и адрес в България.

Повече подробности по случая четете в Lex.bg.

Адвокатурата до управляващите: България няма имотен регистър, че да го надграждаме

В България всъщност няма Имотен регистър, защото за нито един район на страната министърът на правосъдието не е издал заповед за въвеждането му. Този факт напомни Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище (пълния му текст виж тук ) до Министерството на правосъдието, което огласи изменения в Правилника за вписванията (ПВ). С тях беше обявено, че вместо да ходи до службата по вписванията, всеки който иска да получи незаверен препис от нотариален акт или удостоверение за тежести за даден имот, ще може да подаде заявлението си по електронен път (повече за предложенията виж тук).

Адвокатурата изразява принципно несъгласие с промените, които се правят заради европроект за надграждане на имотния регистър и интеграцията му с кадастъра.

„Към настоящия момент у нас няма Имотен регистър в нито един съдебен район, така че всички нормативни промени и технически проекти, насочени към „надграждане“ на имотен регистър, какъвто не съществува, са не само концептуално погрешни, а и твърде опасни, защото могат да създадат и поддържат в обществото погрешното впечатление, че съществува имотен регистър“, заявява ВАдС. И напомня, че още през 2001 г. Законът за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) предвиди създаване на имотен регистър, който се състои от партидите на недвижимите имоти.

Въвеждането на имотен регистър става със заповед на министъра на правосъдието (по чл. 73, ал. 1 от ЗКИР), която се обнародва в Държавен вестник. А близо 20 години по-късно такава няма за нито един съдебен район в страната.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 106 от 15.12.2020 г.

Държавен вестник, брой 106 от 15.12.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

ВАС отмени увеличението на цените на парното и тока от 2017 г.

Голямото увеличение на цените на парното и тока от пролетта на 2017 г. е било незаконно. Това постанови Върховният административен съд (ВАС) по протест на Върховната административна прокуратура (ВАП).

Съдът отмени решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от 7 април 2017 г., с което бяха увеличени пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени за топлофикациите и някои големи предприятия, като ръстът на цените на парното е с повече от 25%.

Прокуратурата оспори решението на КЕВР дни след като беше взето. Първата инстанция – Административен съд София-град обаче не откри проблем и потвърди увеличението на цените.

С решение от 8 декември 2020 г. обаче ВАС окончателно отмени решението на КЕВР (пълния му текст виж тук).

Върховните съдии посочват, че производството за изменение на цените на енергията, произведена от централи с високоефективно комбинирано производство е открита от КЕВР на 20 март 2017 г. Преди това обаче ВАС с няколко свои решения отменя множество разпоредби от действалите към онзи момент наредби за регулиране на цените на топлинната и на електрическата енергия.

„Предвид горното към датата на откриване на административното производство за утвърждаване на цени за второ тримесечие на 2017 г., по които общественият доставчик продава природен газ на снабдители и на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа липса уредба, която да бъде приложима към изменение на цените на електрическата енергия“, заявява ВАС.

Той посочва, че Законът за енергетиката (тогава чл. 31а, а сега чл. 31б, ал. 1) е давал право на КЕВР при необходимост да изменя цените, „но дори и при наличието на тази възможност, направеното на 20 март 2017 г. не може да се основе единствено на цитираните норми от ЗЕ“.

Повече подробности по темата четете тук.

СЕС ще поправя български абсурд – шофирането с отнета книжка е и престъпление, и нарушение

И престъпление, и нарушение – допустимо ли е подобно правно положение? Отговорът на този въпрос се очаква от Съда на Европейския съюз (СЕС).

Състав на Софийския апелативен съд (САС) отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург, защото не само че текстовете за деянието в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Наказателния кодекс (НК) са напълно идентични, но и защото няма никакви критерии, по които да се степенува обществената опасност така, че МВР, прокуратурата и съдът да могат да преценят кога то е нарушение и кога престъпление.

А липсата на критерии води до противоречива съдебна практика.

Затова сега състав на САС, стъпвайки на принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието, пита съда в Люксембург: „Допуска ли национална правна уредба, която за едно и също деяние – управление на моторно превозно средство, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, предвижда едновременно административна и наказателна отговорност, без да има критерии, които да позволяват обективно разграничаване на двата вида отговорност?“ 

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС с 5 въпроса до съда в Люксембург за необичайно ниските оферти по обществени поръчки

Върховният административен съд (ВАС) отправи ключово запитване до Съда на ЕС, решението по което ще засегне много от обществените поръчки, които се обявяват в България. То е свързано с преценката на възложителя дали е изправен пред необичайно ниска оферта.

Информацията за преюдициалното запитване е представена така, както беше съобщена от съда, тъй като делото, по което е отправено то, е секретно и затова пълният текст на определението по него с всички мотиви на съдебния състав не са достъпни.

Причината за секретността е, че е по делото за обществената поръчка за избор на изпълнител за издаване на новите лични документи. Делото във ВАС е по жалба на „Веридос ГмбХ“  – един от двамата германски икономически оператори, участвали в процедурата, като дружеството обжалва решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от юни 2020 г.

С него КЗК е оставила без уважение, като неоснователна, жалбата на дружеството срещу решението на зам.-министър на вътрешните работи за обявяване на класирането и определяне на изпълнител на обществена поръчка. Тя е с предмет „Проектиране, изграждане и управление на система за издаване на български лични документи поколение 2019“.

Повече подробности по темата четете тук.