ВКС разясни как се доказва своене на съсобствен фамилен имот

Как близки роднини, които владеят различни обекти в съсобствен имот – например етажи от къща или кооперация, без противопоставянето на другия собственик, доказват своенето им, за да ги придобият по давност. Разяснения по този въпрос даде състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс за развитие на правото (пълния текст на решението виж тук).

Пред върховните съдии Дияна Ценева (председател на състава), Бонка Дечева (докладчик) и Ваня Атанасова е бил поставен следният въпрос: „Когато близки роднини и сънаследници (съсобственици) живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици?“.

Повод за него е делото между жена и съпругата и децата на покойния ѝ брат. Първите две инстанции – софийските районен и градски съд, допускат делба на апартамент в столицата между тях, тя обжалва и делото стига до ВКС.

Повече подробности по темата четете тук.

Да останат 28 районни съдилища, които да гледат само леки дела

Във вторник Съдийската колегия ще обсъди всички предложени варианти за реформа на съдилищата

Да останат 28-те районни съдилища в областните градове, а останалите да бъдат трансформирани в териториални отделения. Всички те да гледат само „леки“ дела. Окръжните съдилища да станат основна/единна първа инстанция, а броят на апелативните да бъде увеличен от 5 на 10.

Това предвижда появилият се четвърти модел за реформа на съдебната карта, който се е зародил в рамките на изпълнението на проекта за Единната информационна система на съдилищата, при който една от дейностите обхваща именно варианти за реформа.

Моделът беше представен от Боряна Димитрова, която го определи като „радикален“. Тя започна презентацията на този вариант с думите, че на районните съдилища и ТО ще останат само „бързо ликвидни дела“. Предложението е да гледат следните дела:

  • Заповедни производства;
  • Всички дела по дежурство – граждански и наказателни (без мерки за неотклонение по определен вид тежки наказателни дела);
  • Обезпечения – без значение, че делата може да са подсъдни на ОС сега;
  • Обезпечение на доказателства – чл.207 ГПК;
  • Делата по Семейния кодекс (дали всички е въпрос на експертна преценка);
  • Делата по Закона за защита от домашно насилие;
  • Делата по регламенти (ако няма обвързваща подсъдност);
  • Делата по чл.356 ГПК- защита и възстановяване на нарушено владение;
  • Охранителни производства;
  • Установяване на факти – глава 50 ГПК;
  • Обявяване на отсъствие или смърт – глава 51 ГПК;
  • Производство по открито наследство – глава 52 ГПК;
  • Наказателните дела от административен характер;
  • Други – например делата за контрол в досъдебното производство: включва и мерките за неотклонение, ЗЕС, спиране на делата и др.

Повече подробности по темата четете тук.

Прерайонирането на София няма да затрудни административните съдилища

Съдийската колегия отново обсъжда прекрояването на съдебния район

Прекрояването на софийския съдебен район едва ли ще затрудни административните съдилища. Ако бъде осъществено, само около 330 дела ще бъдат „прехвърлени“ от Административен съд София-град (АССГ) към тези в Перник и София-област, сочат данните, събрани от председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков.

Според анализа за натовареността на съдилищата за 2019 г. най-натоварен е АССГ – там един магистрат средно на месец разглежда 22.40 дела, докато този в АдмС-Перник – 16.25, а в АССО – 14.05, което е под средната за страната, която е 17.19 дела месечно на магистрат.

Днес Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет ще обсъди отново темата за прерайонирането на софийския съдебен район, която стои на вниманието ѝ от две години.

През 2018 г. кадровиците Даниела Марчева и Драгомир Кояджиков предложиха да се променят границите на съдебните райони на 32 кметства и пет столични квартала. Идеята е делата на хората, които живеят в крайни квартали на София, вилни зони и села около столицата, да се гледат от районни съдилища в съседни градове.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Парадоксът шофирането на кола без регистрация да е и престъпление, и нарушение стигна до Люксембург

С ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ НА СЪДА В ЛУКОВИТ

От няколко години в българското законодателство съществува един парадокс – шофирането на кола, която не е регистрирана, е и престъпление, и нарушение. Разлика в двете деяния – в Наказателния кодекс (НК) и в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), няма. Няма и критерии, по които административният орган, прокурорът или съдът да степенуват обществената опасност, за да могат обективно да квалифицират всеки конкретен случай като нарушение или престъпление.

В опит за разрешаване на това положение Районният съд в Луковит отправи преюдициално запитване (пълния му текст виж тук) до Съда на Европейския съюз (СЕС).

Стъпвайки на принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието, съдия Владислава Цариградска поставя въпроса:  Допуска ли правото на ЕС национална правна уредба, която за едно и също деяние, предвижда едновременно административна и наказателна отговорност, без да има критерии, които да позволяват обективно степенуване на обществената опасност? 

Повече подробности по темата четете тук.

Съдебната карта на съдилища и прокуратури пак е на дневен ред във ВСС

Съдебната карта на съдилища и прокуратури пак е на дневен ред във ВСС

Днес Съдийската колегия ще обсъди резултатите от постигнатото до момента по проекта по ОПДУ, а в сряда – Прокурорската колегия ще решава за модела, по който ще бъдат оптимизирани обвиненията на окръжно и апелативно ниво

Темата за прекрояването на съдебната карта на съдилищата и прокуратурите в страната отново влезе в дневния ред на колегиите на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Както е добре известно – прокуратурата вече премина през три вълни на окрупняване на районно ниво – от 1 януари 2019 г. се закриха 11 районни прокуратури, от 1 януари 2020 г. – още 28, а от 1 януари 2021 г. 38 обвинения. За разлика от тях съдилищата са до никъде в реалното прекрояване на съдебната карта, макар че друго добре известно е, че срокът за изпълнение на целия проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на единна информационна система на съдилищата“  е до 31 декември 2020 г.

Припомняме, че през декември 2019 г. ВСС взе решение да тества пилотно моделите за реорганизация и/или обединяване на десет районни съдилища и прокуратури, за да вземат накрая кадровиците решение как да процедират по-нататък. А по-конкретно става дума за РС-Eлxoвo, РС-Toпoлoвгpaд, PC-Oмypтaг, РС-Tъpгoвищe, PC-Beлиĸo Tъpнoвo, РС-Eлeнa, PC-Чeпeлape, РС-Cмoлян, PС- Kocтинбpoд и РС-Cливницa. За прокуратурите – РП-Aйтoc, РП-Kapнoбaт, PΠ – Бaлчиĸ, РП-Kaвapнa, PΠ-Πaвлиĸeни, РП-Ceвлиeвo, PΠ-Πaнaгюpищe, РП-Xapмaнли, PΠ-Бepĸoвицa, РП-Meздpa.

Повече подробности по темата четете тук.

Прокуратурата настоява да не я замесват във всички припознавания на деца

Прокуратурата настоява да не бъде замесвана във всички случаи на припознаване на дете, както може да се случи, ако бъдат приети внесените в Народното събрание предложения за изменения на Семейния кодекс.

Промените в СК се правят основно, за да бъдат изпълнени две решения на Европейския съд по правата на човека. Като се дава право на всеки, който твърди, че е родител на детето, а то е припознато от друг, да оспори това припознаване (с нова ал. 5 на чл. 66 на СК). Той ще може да го направи с иск, за чието предявяване има срок от една година, който тече от момента на узнаване на припознаването. Освен това този иск задължително ще се съединява с иск за установяване на произход.

С проекта обаче се изменя и чл. 65, ал. 2 СК и се предвижда длъжностното лице по гражданското състояние да съобщава всяко припознава на съответната окръжна прокуратура. Причината за това е, че се записва, че прокурорът може да оспори всяко припознаване в едногодишен срок от извършването му.

„Без да се отрича ролята на прокуратурата, която ѝ е предоставена по Конституция – да следи за спазване на законността, уведомяването на прокурора за всички припознавания, ще доведе до необходимост от извършване на проверки по всички получени уведомления, без налични данни за нарушение на закона, което може ла се определи и като непропорционална и незаконна намеса в правото на зачитане на личния и семеен живот, заявява в становище до Народното събрание зам.-главният прокурор Красимир Филипова (пълния му текст виж тук).

Повече подробности по темата четете тук.

Наказателната колегия на ВКС образува тълкувателно дело за лихварството

Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, представлява ли банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение, осъществява ли състава на престъпление по чл. 252, ал. 1 НК? 

На този въпрос ще отговори Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в първото си за годината тълкувателно дело.

То е образувано по искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). Преди няколко месеца адвокатурата настоя ВКС да преосмисли с тълкувателно решение практиката си да квалифицира като незаконна банкова дейност предоставянето на кредити по занятие със собствени пари, които не са от влогонабиране или от друг публичен ресурс. Според ВАдС тя е неправилна, а освен това съветът се е натъкнал и на противоречия.

Тълкувателното дело е за основния текст от Наказателния кодекс (НК), по който се преследва т.нар. лихварство. Според чл. 252, ал. 1 от НК, който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, предоставя платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото.

Според масовата практика на ВКС системното отпускане на кредити срещу лихва е банково кредитиране и е под разрешителен режим. Престъплението пък е налице, когато заем срещу уговорена лихва се отпуска системно – поне три пъти, а за дейността няма издадено разрешение. Такова разрешение обаче физическо лице поначало няма как да получи, а масовите дела за „лихварство“ са именно срещу отделни физически извършители.

Повече подробности по темата четете тук.

Нова европейска финансова практика – септември 2020 г.

Нови решения

Съединени дела С-84/19, С-222/19 и C-252/19 от 03 септември 2020 година

Защита на потребителите — Национална разпоредба, която предвижда максимален размер на нелихвените разходи по кредита — Договорна клауза, която прехвърля върху потребителя разходите за икономическата дейност на кредитодателя — Значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните — Договорни клаузи, които не уточняват услугите, за които се плаща възнаграждение — Задължение за съставяне на договорните клаузи на ясен и разбираем език — Национално законодателство, което установява начин за изчисляване на максималния размер на нелихвените разходи по кредита, които могат да се възложат на потребителя

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Договори за потребителски кредити.Неравноправни клаузи в потребителските договори. Изключение, предвидено за договорни условия, които отразяват задължителни законови или подзаконови разпоредби. Национални разпоредби, които въвеждат максимален размер на общите разходи по кредита за потребителя извън лихвите. Приложение по отношение на клаузи, предвиждащи заплащане на комисиони в допълнение на лихва. Съответствие на национално законодателство, предвиждащо максимален размер на нелихвените разходи по кредита. Съответствие на национално законодателство, съгласно което максималният размер на нелихвените разходи по кредита се изчислява предвид общите разходи на кредитната институция.

Три спора относно събирането на суми, поискани от кредитни институции въз основа на договори за потребителски кредит.

дело С-186/19 от 03 септември 2020 година

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси – Съдебна компетентност – Изключителна компетентност – Основана на имунитета срещу принудително изпълнение молба на международна организация за вдигане на обезпечителен запор и за постановяване на забрана за ново налагане на такъв запор – Понятие за „граждански и търговски дела“ – Понятие за „обезпечителни или временни мерки“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Производство по подадена пред съд на държава членка молба във връзка с обезпечителни мерки, в която международна организация се позовава на имунитета си срещу принудително изпълнение. Дали позоваването от международна организация в съдебен спор на привилегия, изведена от имунитета срещу принудително изпълнение, автоматично изключва този спор от приложното поле на Регламент № 1215/2012.

Понятие за „граждански и търговски дела“.

Понятие за „обезпечителни или временни мерки“.

Производство между S и SH относно вдигането на обезпечителен запор.

дело С-356/19 от 03 септември 2020 година

Въздушен транспорт – Право на обезщетение при закъснение или отмяна на полет – Ред и условия за обезщетяване – Искане в национална валута – Национална разпоредба, която забранява избора на валута от кредитора

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. Разпоредба, която урежда задължението за изплащане на обезщетение не само по размер, а и относно начина на неговото изпълнение. Национални норми за изпълнението на задължения, които водят до отхвърляне на иск, предявен от пътник или негов правоприемник, единствено поради това че притезанието е посочено неправилно в националната валута по местоживеене на пътника.

Спор по повод на искане за обезщетение на основание Регламент № 261/2004.

съединени дела С-503/19 и C-592/19 от 03 септември 2020 година

Статут на дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни — Фактори, които следва да се вземат предвид — Неотчитане на тези фактори — Отказ да се предостави статут на дългосрочно пребиваващ поради предходни осъждания на заинтересованото лице

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Статут на дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни. Национална правна уредба, която позволява да бъде отказано предоставянето на статут на дългосрочно пребиваващ по причини, свързани с обществения ред или обществената сигурност. Дали наличието на предходно осъждане от каквото и да e естество представлява достатъчно основание да бъде отказан достъп до статут на дългосрочно пребиваващ, без да е необходимо да се преценяват продължителността на пребиваването и съществуването на връзки с държавата на пребиваване.

Два спора по повод на отхвърляне на молбите за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваващ, подадени от заинтересованите лица.

дело С-539/19 от 03 септември 2020 година

Роуминг в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Европейския съюз — Задължение за доставчика на роуминг да прилага автоматично регулираната тарифа за роуминг — Прилагане по отношение на потребители, направили избор на конкретна тарифа за роуминг преди влизането в сила на Регламент (ЕС) № 531/2012

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Премахване на надценките на дребно за роуминг. Устойчивост на премахването на надценките на дребно за роуминг. Предоставяне на регулирани роуминг услуги на дребно. Преходни надценки на дребно за роуминг. Прозрачност на цените на дребно за повиквания и SMS съобщения при роуминг. Прилагане автоматично за всички клиенти на регулираната тарифа за роуминг съгласно член 6а от Регламент (ЕС) № 531/2012, независимо дали до тази дата тези клиенти са имали регулирана тарифа или специалната, така наречена алтернативна тарифа за роуминг.

Спор на доставчик на телекомуникационни услуги, О, с Федерален съюз на потребителските централи и сдружения, В, в рамките на производство по иск за преустановяване на действия, предявен от последния, против практиките на О, свързани с реда и условията за преминаване към новата регулирана тарифа за роуминг в Европейския съюз след премахването, считано от 15 юни 2017 г., на надценките на дребно за роуминг в рамките на Съюза.

дело С-719/18 от 03 септември 2020 година

Електронни съобщения — Свобода и плурализъм на медиите — Свобода на установяване — Национална правна уредба, с която се забранява на предприятие със значителна пазарна мощ в даден сектор да придобие „значителни икономически измерения“ в друг сектор — Изчисляване на приходите, реализирани в сектора на електронните съобщения и в медийния сектор — Определяне на сектора на електронните съобщения — Ограничаване до пазарите, за които има уредба ex ante — Отчитане на приходите на свързаните дружества — Определяне на различен праг за приходите за дружествата, осъществяващи дейност в сектора на електронните съобщения

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Обща регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги. Изчисляване на приходите в сектора на електронните комуникации и в интегрираната комуникационна система. Ограничаване на сектора на електронните комуникации до пазарите, които се регулират ex ante. Отчитане на приходите на свързани дружества. Диференциран праг на приходите за дружествата, осъществяващи дейност в сектора на електронните комуникации, и останалите. Правна уредба на държава членка, която създава пречки за дружество, регистрирано в друга държава членка, чиито приходи, реализирани в сектора на електронните съобщения, така както е определен за целите на тази национална правна уредба, включително чрез контролирани или свързани дружества, са над 40 % от общите приходи в този сектор, да получава в SIC приходи над 10 % от реализираните в тази система.

Спор по повод на разпоредба в италианското право, която забранява на предприятие да получава приходи повече от 10 % от общите приходи, реализирани от Интегрираната комуникационна система („SIC“), когато това предприятие има част, по-голяма от 40 % от общите приходи, реализирани в сектора на електронните съобщения.

дело С-265/19 от 08 септември 2020 година

Интелектуална собственост – Права, сродни на авторското право – Право на изпълнителите на справедливо възнаграждение, поделено с продуцентите на звукозаписите – Приложимост за гражданите на трети държави – Изключения, за които трети държави са отправили уведомление – Изискване всяко ограничение да е предвидено в закон, да спазва същественото съдържание на основното право и да е пропорционално – Разпределение на правомощията между Съюза и държавите членки да определят тези ограничения – Разпределение на правомощията в отношенията с третите държави

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост. Разделение на компетенциите между Съюза и неговите държави членки. Задължение за предоставяне на „национален режим“ на изпълнителите. Изключения от това задължение в резултат на международни изключения. Изключителна компетентност на Съюза или компетентност на държавите членки да определят, въз основа на тези международни изключения, кои изпълнители от трети държави имат право на справедливо възнаграждение.

Спор относно правото на граждани на трети държави на еднократно справедливо възнаграждение, когато имат принос в използван в Ирландия звукозапис.

съединени дела С-674/18 и C-675/18 от 09 септември 2020 година

Социална политика – Прехвърляне на предприятия – Гарантиране на правата на работниците и служителите – Закрила на работниците в случай на неплатежоспособност на техния работодател – Прехвърляне от синдика на предприятието прехвърлител, което е в производство по несъстоятелност – Обезщетения за осигурителен стаж и възраст по професионална пенсионна схема – Ограничение на задълженията на приобретателя – Размер на дължимото обезщетение по допълнителна професионална пенсионна схема, изчислено в зависимост от трудовото възнаграждение на работника или служителя към момента на откриване на производството по несъстоятелност

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Гарантиране на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности. Гарантиране на правата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател. Допълнителни пенсионни обезщетения. Носят ли отговорност приобретателите на предприятие, прехвърлено им от неплатежоспособен прехвърлител, за допълнителните пенсионни обезщетения на работниците и служителите.

Два спора във връзка с натрупани права на обезщетение за осигурителен стаж и възраст по професионална пенсионна схема в случай на прехвърляне на стопанска дейност в рамките на производство по несъстоятелност.

дело С-509/19 от 10 септември 2020 година

Митнически кодекс на Съюза – Внос на електронни продукти със софтуер – Отчитане като митническа стойност на разходите за разработване на софтуер

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Митническа стойност. Разходи за разработването на софтуер, които се прибавят към договорната стойност на внесени стоки, когато не са включени към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки. Определяне на митническата стойност на внесена стока като се допуска към договорната й стойност да се прибави икономическата стойност на софтуер, създаден в Съюза и предоставен безплатно от купувача на установен в трета държава продавач.

Спор относно отчитането като митническа стойност на разходите за разработване на софтуер, предоставян безплатно от купувача на производителя, с оглед на използване при производството и продажбата за износ на стоката.

дело С-738/19 от 10 септември 2020 година

Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Социално жилище — Задължение за обитаване и забрана за пренаемане на имота — Преценка на евентуално неравноправния характер на наказателни клаузи

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Неравноправни клаузи в потребителските договори. Степен на взаимодействие между разглежданата клауза и други клаузи в зависимост по-специално от съответния им обхват. Нарушения на договор, въз основа на които се изисква неустойка и обезщетение под формата на връщане на неправомерно реализираната печалба.

Спор между A, в качеството му на наемодател на социално жилище, неговия наемател B и поднаемател C, по-специално по повод плащането, от една страна, на договорна неустойка за неизпълнение на задължението да се обитава жилището и на забраната за пренаемане, както и от друга страна, на сума, съответстваща на неоснователно извлечената от преотдаването под наем полза от В.

съединени дела С-807/18 и C-39/19 от 15 септември 2020 година

Eлектронни съобщителни услуги — Достъп до отворен интернет — Права на крайните потребители — Право да се предоставят приложения и услуги — Забрана за споразумения и търговски практики, който ограничават упражняването на правата на крайните потребители — Понятия за „споразумения“, „търговски практики“ и „крайни потребители“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет. Универсална услуга и права на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги. Право на достъп до приложения и услуги, както и право те да бъдат използвани. Оценка за наличието на ограничение на упражняването на правата на крайните потребители. Задължение за еднакво и недискриминационно третиране на трафика. Възможност за прилагане на разумни мерки за управление на трафика. Забрана на мерки за блокиране и забавяне на трафика. Търговски практики, които се изразяват в предлагането на пакети, съгласно които се предвижда, че абонираните за тях клиенти заплащат тарифа, която им дава право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, попадащи в обхвата на „нулева тарифа“, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика“.

Понятия за „споразумения“, „търговски практики“ и „крайни потребители“.

Две дела по повод на две решения, с които възниква задължение за преустановияване предоставянето на услуги за достъп до интернет.

дело С-312/19 от 16 септември 2020 година

Данък върху добавената стойност — Договор за съвместна дейност — Гражданско дружество — Връзка на икономическа операция с един от съдружниците —Притежаване на качеството данъчнозадължено лице — Определяне на данъчнозадълженото лице – платец на данъка“ — Понятие „данъчнозадължено лице“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Съвместни действия на няколко лица. Отнасяне на оборота към едно данъчнозадължено лице. Неперсонифицирано гражданско дружество, характеризиращо се с факта, че първото лице е оправомощено да действа от името на всички съдружници, но участва само и от свое име в отношенията с трети лица. Физическо лице, което е сключило с друго физическо лице договор за съвместна дейност, извършва независимо действията, съставляващи осъществяваната от това гражданско дружество икономическа дейност.

Понятие „данъчнозадължено лице“.

Спор по повод разпореждане на данъчна администрация X да плати данъка върху добавената стойност (ДДС) заедно с лихви за забава, както и глоба в резултат на недекларирани сделки с недвижими имоти.

дело С-528/19 от 16 септември 2020 година

Данък върху добавената стойност — Възникване и обхват на правото на приспадане — Осчетоводяване на разходите за извършените услуги като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице — Установяване на наличието на пряка и непосредствена връзка с икономическата дейност на данъчнозадълженото лице—Доставка, която се третира като възмездна

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Приспадане на данъка, платен по получена доставка. Разширяване на общински път. Строителните работи, извършени безвъзмездно от данъчнозадължено лице в полза на община. Възмездна доставка на стоки, при която насрещната престация за доставката на пътно строителство е разрешение за експлоатация на каменна кариера.

Спор относно отказ за приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност (ДДС) за извършването на строителни работи по разширяване на общински път.

дело С-674/19 от 16 септември 2020 година

Структура и ставки на акцизите, приложими за обработените тютюни — Понятия „Изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн“, „Тютюн за пушене“, „Тютюн за наргиле“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Основни принципи за хармонизацията на структурите и ставките на акциза, който държавите членки прилагат за обработените тютюни. Вещества, влизащи в състава на тютюна за наргиле. Тютюн за пушене, подлежащ на облагане с акциза върху тютюна. Тютюн за наргиле, квалифициран като „изделие, съставено частично от вещества, различни от тютюн“.

Понятия „Изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн“, „Тютюн за пушене“, „Тютюн за наргиле“.

Спор по повод решение на Митнически отдел да начисли акциз и данък върху добавената стойност върху вноса на тютюн за наргиле, внесен и пуснат на пазара и да наложи глоба на дружество.

дело С-791/18 от 17 септември 2020 година

Данък върху добавената стойност (ДДС) — Недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Извършвана наведнъж корекция на цялата сума на това приспадане след първото използване на съответния имот — Принцип на данъчен неутралитет

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Национален режим за корекция в случаите на дълготрайни активи, който предвижда корекцията да се разпределя за период от няколко години, като в годината на първото използване, която същевременно е първата година за корекция, цялата сума на първоначалното приспадане на данъка за този дълготраен актив трябва да се коригира наведнъж, ако при първото използване се установи, че първоначалното приспадане на данъка не съответства на приспадането, на което данъчнозадълженото лице има право въз основа на действителното използване на дълготрайния актив. Национална правна уредба, която съответства на принципа на данъчна неутралност, доколкото този принцип изисква неправомерните приспадания във всички случаи да бъдат коригирани

Спор във връзка с извършвана наведнъж корекция на пълното приспадане на първоначално платения за изграждането на сграден комплекс данък върху добавената стойност (ДДС) поради използването на част от този комплекс за освободена дейност.

дело С-777/18 от 23 септември 2020 година

Свободно предоставяне на услуги — Здравно осигуряване — Здравно обслужване, за което може да се изисква предварително разрешение — Възпрепятстване на осигуреното лице да поиска предварително разрешение — Поемане на разходите за лечение по график, направени от осигуреното лице — Трансгранично здравно обслужване — Обработване на исканията за трансгранично здравно обслужване — Критерии, които трябва да се вземат — Понятие „лечение по график“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Национална правна уредба, в която при възстановяването на разходите за трансгранично здравно обслужване се изключва възможността за разрешаване a posteriori на здравното обслужване, предоставено в друга държава членка без предварително разрешение. Национална правна уредба, в която при всички положения възстановяването на разходите за медицинско обслужване, предоставено на осигуреното лице в друга държава членка, зависи от предварително разрешение, включително когато съществува реален риск от необратимо влошаване на здравословното състояние на лицето, докато се чака издаването на разрешението Условия, чието изпълнение прави задължително издаването от компетентната институция на исканото разрешение. Наличие на ограничение на свободното предоставяне на услуги. Обосноваване на системата на предварително разрешение. Пропорционалност на системата на предварително разрешение. Разумен срок на процедурата, отчитащ конкретното здравословно състояние, спешността и индивидуалните обстоятелства.

Понятие „лечение по график“.

Спор по повод отказ на възстановяване разходите за трансгранично здравно обслужване.

Съдът по местоживеене групира наказанията, когато една от присъдите на българин е в друга страна от ЕС

Когато българин е осъден и в България, и в друга страна от Европейския съюз (ЕС), компетентен да групира наказанията е съдът по местоживеене. Това определи Върховният касационен съд (ВКС) след повдигнат спор за подсъдност от Софийския градски съд (СГС) (пълния текст на определението виж тук).

До казуса се стигна, след като осъденият във Видин и в Чехия Васил Славов е поискал да бъдат групирани наказанията му по двете присъди. С едната през 2017 г. Районен съд-Видин е осъдил Славов на година затвор за шофиране след употреба на алкохол, а другата е от 2019 г. и с нея окръжният съд в Пилзен (Чехия) е осъдил българина на две години затвор за грабеж на жена.

В края на миналата година СГС е приел за изпълнение присъдата на чешкия съд и заради това РС-Видин е преценил, че пак градският съд е компетентен да извърши кумулацията по двете присъди. Видинският съд се позова на чл. 39, ал.1 от НПК, според който групирането на наказания по присъди от различни съдилища се извършва от съда, който е постановил последната. Тълкуването на РС-Видин е, че след като СГС е приел за изпълнение присъдата от Чехия, той се явява последният, постановил присъда на осъдения.

Така делото стигна до СГС, където обаче съдия Мирослава Тодорова повдигна спор за подсъдност (пълния текст на разпореждането ѝ виж тук), като записа в разпореждането си, че видинският съд е смесил два несъвместими правни института – този, свързан с признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд (по Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС) и този по съобразяването на последиците от такава присъда (по Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС).

Повече подробности по казуса четете тук.

Спирането на ЕИСС ще нанесе репутационен удар върху държавата

ВСС отложи за сряда дебата по проблемите в работата на съдилищата със системата

„Евентуалното спиране на внедряването на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) ще нанесе сериозен репутационен удар не само върху Висшия съдебен съвет (ВСС), а и върху държавата. Още повече, че скоро се очаква да излезе и докладът за върховенството на закона за България, в който ще бъде обсъден и този въпрос“. Това заяви главният прокурор Иван Гешев на днешното заседание на Пленума на ВСС по повод предложение на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов за включване на допълнителна точка в дневния ред, свързана с ЕИСС.

Панов поиска внедряването на системата във ВКС да бъде отложено, поради съществени проблеми, които ще блокират работата най-вече на Наказателната колегия. По график от днес до 18 септември ЕИСС трябва да бъде въведена във ВКС. Панов каза още, че е редно към материалите за заседанието на съвета да бъдат приобщени и всички писма от съдилища, в които се излагат редица трудности при работата със системата.

ВСС обаче не пожела да обсъди днес проблемите, а отложи дебата за сряда.

След близо два часа спорове и упреци, че се цели просто усвояване на едни средства и след предупрежденията за репутационния удар, мнозинството в съвета реши днес да се не занимава с темата. Имаше и предложения въпросът отново да се върне в Съдийската колегия, въпреки че на 1 септември в продължение на над пет часа членовете ѝ обсъждаха трудностите в работата на ЕИСС.

Повече подробности по темата четете тук.