Архив на ‘Апис Право’

Полезно в ДВ (бр. 57 от 10.07.2018 г.)

В новия 57 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за регистър БУЛСТАТ, които влизат в сила от 1.09.2018 г. В регистър БУЛСТАТ ще се вписват чуждестранни юридически лица, които са залогодатели по смисъла на Закона за особените залози. Справки по Националната база данни на регистъра се извършват и удостоверения се издават незабавно във всяко териториално звено на Агенцията по вписванията. Тя осигурява възможност за справки чрез отдалечен достъп, както и за издаване на удостоверения в електронна форма и предаването им по електронен път.

Така ще се създаде електронна партида и уникален идентификатор за всички лица и организации, вписани в БУЛСТАТ, включително и за чуждестранните физически и юридически лица, когато са залогодатели по Закона за особените залози. С одобрените промени се прецизират изискванията към документите, които трябва да бъдат представени от подлежащите на регистрация лица и се предлага подробна регламентацията на достъп до регистъра, като се осигурява изцяло безплатен отдалечен достъп до публичната част от него.

Обнародвани са промени в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, с които разпоредбите й се привеждат в съответствие с измененията в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване, в сила от 1 юли 2018 г, свързани с отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и съответното парично обезщетение от държавното обществено осигуряване.

До 15 юли 2018 г. включително в НОИ ще се приемат старите образци на удостоверения за изплащане на парични обезщетения, отнасящи се за периоди преди 1 юли 2018 г. От 16 до 18 юли 2018 г. ще бъде преустановено приемането на удостоверения поради актуализирането на програмните продукти и системи, обслужващи приемането и валидирането на данни за изплащане на паричните обезщетения. След 18 юли 2018 г. ще се приемат само новите образци на Приложения № 9, 10 и 11 към НПОПДОО.

Създава се възможност за подаване на заявленията за получаване на парична помощ при смърт на осигурено лице и на неполучени от починало лице парични обезщетения и помощи по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код на подателя. Отпада изискването за прилагане на удостоверение за наследници в оригинал, като в разпоредбата изрично се указва, че при подаване на заявление-декларация за изплащане на неполучени от починало лице парични обезщетения и помощи удостоверението за наследници се представя само за справка.

Публикувана е нова Наредба № 2 от 22.06.2018 г. за документите за професионално обучение на лица, навършили 16 години. Целта на акта е регламентиране на видовете документи за професионално обучение на лица, навършили 16 години, както и условията и редът за тяхното водене, съхранение и издаване, включително и тяхното предаване и съхранение, с изключение на изискванията към формата и съдържанието на документите за завършване, удостоверяване и признаване на професионалното обучение на лица, навършили 16 години, определени с държавния образователен стандарт по чл. 22, ал. 2, т. 10 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Държавен вестник, брой 57 от 10.07.2018 г.

Държавен вестник, брой 57 от 10.07.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

ВАС: давността на всички глоби е 2 години

Глобата, наложена като административното наказание, не се събира, ако са изтекли две години от налагането й. Това става ясно от тълкувателно решение  № 2 от 2017 г. по доклад на съдия Аглика Адамова от ВАС, пише „Де Факто“.

Решението е взето от Общо събрание на съдиите от I и II колегии на ВАС в съдебно заседание. С него се слага край на противоречивата съдебна практика, според която  едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е  2-годишна (чл. 82, ал. 1, б. “а“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),  а други прилагат 5-годишна давност (по чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Глобата, като вид административно наказание, предполага срочност на изпълнението, за да се реализира своевременно административно-наказателната отговорност и да има превантивен ефект. Именно това предполага и по-кратките давностни срокове за  изпълнението на административното наказание. Да се приеме, че в полза на фиска трябва да се прилагат удължени срокове за изпълнение на публичните задължения, би било предпоставка за възникване на административен произвол.  Това са част от множеството аргументи на съдиите, изтъкнати в тълкувателното решение.

Тълкувателното дело бе образувано по искане на председателя на Върховния административен съд до Общото събрание на колегиите на ВАС с  въпроса: „Кой давностен срок се прилага при изпълнение на административното наказание „глоба“ след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН – този по чл. 171 ДОПК или този по чл. 82, ал. 1, б.“а“ ЗАНН ?“

Искането е обосновано с  противоречива практика между административните съдилища по въпроса.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 56 от 6.07.2018 г.)

В новия 56 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, които предвиждат всички въздушни превозвачи да предоставят на ДАНС данни за пътниците и екипажа с цел превенция, установяване и разследване на престъпления, а Националното звено за обработване на резервационните данни към службата ще ги оценява.

С измененията въздушните превозвачи се задължават да предоставят информацията за пътниците си до 48 часа преди редовните полети и до 24 часа преди нередовните, а на екипажа – непосредствено преди полета. Всички данни ще бъдат съхранявани за срок от 5 години.

Резервационните данни съдържат информация за датата на резервацията, издаването на билета, данните на пътника (име, адрес, дата на раждане, координати за връзка), информация относно плащането, данни за пълния маршрут на предвиденото пътуване и др.

Обнародвана е нова Наредба за възлагане извършването на дейности, свързани с подготовката за приватизация или със следприватизационния контрол, включително процесуално представителство.

Дейностите са: изготвяне на правен анализ, приватизационна оценка и информационен меморандум за обектите, които подлежат на приватизация; актуализация на правен анализ, приватизационна оценка и информационен меморандум за обектите, които подлежат на приватизация; цялостно консултиране на подготовката и осъществяването на приватизационната процедура; изготвяне на експертни становища; осъществяване на действия по процесуално представителство; извършване на действия на експертно техническо подпомагане; маркетинг.

 Публикувани са промени в Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България с цел да се осигури съответствие с направените изменения и допълнения в Закона за развитието на академичния състав в Република България (ДВ, бр. 30 от 3.04.2018 г., в сила от 4.05.2018 г.).

Акцент на промените е създаването на условия за обективно и безпристрастно прилагане на минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната дейност на кандидатите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности във висшите училища и научните организации. Националните изисквания са изготвени по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности в деветте научни области и съответстващите им направления.

Държавен вестник, брой 56 от 06.07.2018 г.

Държавен вестник, брой 56 от 06.07.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Обществено обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки

Снимка на Irina Radoeva.

Над 90 представители на възложители, изпълнители и контролни органи взеха участие в кръглата маса за обществено обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, която се проведе на 5 юли 2018 г. в сградата на Съюза на юристите в България. Обсъждането бе организирано от Съюза на юристите в България, Асоциацията на българските административни съдии и Националния съюз на юрисконсултите, със съдействието на „АПИС Европа“ АД.

За представяне на законопроекта бяха поканени експерти на Агенцията по обществени поръчки. ставени на Министерския съвет. Предложенията ще бъдат обобщени от модераторите и изпратени на Министерския съвет. Ще бъдат публикувани на сайта за обществени консултации, както и на сайта на Апис.

За Ваше улеснение АПИС ви предлага на сайта си консолидирана версия на Закона за обществените поръчки, съдържаща предложените промени.

Текстът на законопроекта, мотивите към него и останалите придружаващи документи можете да откриете на Портала за обществени консултации на адрес:

http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=3570

Промяна в ГПК накърнява правата на потребителите, пациентите и пострадалите при катастрофи

Според  Асоциацията на пострадалите при катастрофи, промяна в Гражданския процесуален кодекс накърнява правата на потребителите, пациентите и пострадалите при катастрофи,  съобщава БНР.

С предложените изменения в този кодекс се премахва правото на избор, като потребителите се задължават  да търсят правата си само и единствено в съдилището по личния им постоянен адрес, обясни Владимир Тодоров от Асоциацията.

„Досега Гражданският процесуален кодекс даваше възможност на всички потребители, било на мобилни оператори, било топлофикация, било на застраховки – ако имат някакъв спонсор, тези компании да избират къде да завеждат тези дела, дали да завеждат в провинцията по адресна карта на лицето или в София, където е седалището на тези  компании. С тази безумна промяна, която се предлага, се отнема правото на потребителите да водят дела по  седалищата на компанията и те могат да водят дела единствено само в провинцията. Предлагаме да остане сегашният ред, при който потребителят да има възможност да избира къде да води делото – дали в седалището на компанията в София или в провинцията“.

КОМЕНТАРИ ОТ FACEBOOK

„Държавен вестник, брой 55 от 03.07.2018 г.

Държавен вестник, брой 55 от 03.07.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Полезно в ДВ (бр. 55 от 3.07.2018 г.)

В новия 55 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за водите, които предвиждат създаването на две нови държавни фирми, въвеждат нова категоризация на язовирите, дават възможност за бързо прехвърляне на собствеността и определят правила за поддръжката на въпросните съоръжения.

Предвижда се създаването на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, което ще се грижи за всички нежелани от общините язовири. Това ще бъде трета структура след „Напоителни системи“ и „Язовири и каскади“, която има функции по управлението на язовири. Идеята е около 90% от общинските съоръжения, за които местната власт не може да се грижи, да бъдат прехвърлени безвъзмездно към новото предприятие. Разбира се, ако някои кметове не искат да прехвърлят дадени язовири на държавата, ще трябва да се грижат за тях според изискванията на закона, така че да гарантират изправността и безопасността им.

С преходните и заключителни разпоредби се предвижда Министерският съвет да определи държавно търговско дружество, което да осъществява ремонти и поддръжка на язовирите независимо от собствеността им. Правителството по предложение на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор трябва да приеме списък с обекти, които да се ремонтират. Разходите пък ще трябва да бъдат възстановявани от собствениците на язовирите – държава, общини, НЕК или други.

                Промени има и в Закона за рибарството и аквакултурите, съгласно които служителите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) ще имат право да задържат нарушители при установяване на незаконно деяние. Те ще могат да използват физическа сила и помощни средства след предупреждение, записващи и заснемащи технически средства, както и моторни превозни средства със специален режим на движение. Редът и условията, при които служителите на ИАРА ще имат тези правомощия ще бъдат определени от министъра на земеделието, храните и горите.

Промените въвеждат забрана за риболов с мрежени уреди във вътрешните водоеми на страната, забрана за тяхната продажба, пренасяне и превозване без валидно разрешително за стопански риболов, както и забрана за продажба, пренасяне и превозване на уреди за електроулов без валидно разрешително за улов с научноизследователски цели.

Глобата за пренасяне или превозване на мрежени риболовни уреди и/или технически устройства за улов с електрически ток ще бъде в размер от 2 до 3 хил. лв. Според новите промени лице, което лови риба чрез взривни вещества, ще се наказва с мярка „лишаване от свобода” до 1 година и глоба от 10 до 15 хил. лева или с пробация. За улов на забранен вид риба с електрически ток без разрешително или в забранени места наказанието ще бъде „лишаване от свобода” до 6 месеца и глоба от 5 до 10 хил. лв. или с пробация. За всички изброени престъпления, наказанието ще бъде от 1 до 3 години „лишаване от свобода” и глоба от 15 до 20 хил. лв., когато са извършени от две или повече лица, в съучастие със служител на ИАРА или незаконният улов е в голям размер. Уловената риба и средствата, с които е извършено престъплението ще се отнемат в полза на държавата. С горепосочените изменения се коригират и текстове от Наказателния кодекс.

                Публикуван е Правилник за устройството и дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и на нейната администрация. С влизане в сила на ЗПКОНПИ, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество се преименува на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), като в нея се вливат: Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Центърът за борба и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, съответното звено от Сметната палата, свързано с дейността по отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности и съответната специализирана дирекция от Държавна агенция „Национална сигурност“, свързана с противодействие на корупционни прояви сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.

С правилника се уреждат устройството, дейността, организацията на работа, числеността на КПКОНПИ, структурата на нейната администрация, статута на органите по чл. 16, ал. 2 от ЗПКОНПИ, както и съставът, районите на действие и организацията на работа на териториалните дирекции на Комисията.

За първи път в АПК беше предвидена отговорност на администрацията за вреди от нарушаване на правото на ЕС

правна комисия

Чиновниците, които бездействат или не изпълняват задълженията си в срок, да не остават безнаказани, както досега, а да понасят отговорност – това предвиждат приетите днес на второ четене от правната комисия в парламента изменения и допълнения в Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

И в момента  чл. 302 от АПК предвижда глоба от 50 лв. до 1000 лв. за длъжностно лице, което наруши или не изпълни в срок служебните си задължения, свързани с издаването на административен акт или документ, в резултат на което срокът за произнасяне по направеното искане е бил пропуснат. Досега обаче такава глоба няма наложена, констатира на днешното заседание на правната комисия председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков. Причината за това, според председателя на комисията Данаил Кирилов, е  че  не е уреден редът за налагане на административнонаказателната отговорност – нито кой следва да установи нарушението, нито кой да издаде наказателното постановление.

Заради тази празнота в АПК на практика остават мъртви разпоредбите, които предвиждат различни глоби за администрацията. „Административните органи масово не се произнасят в срок, а това е посегателство върху правата на гражданите. В момента обаче голяма част от нормите нямат санкции. А норми без санкции са пожелания“, заяви проф. Иван Тодоров.

Затова правната комисия за първи път уреди в АПК кой ще установява бездействието на чиновниците и ще ги наказва за него. По предложение на Данаил Кирилов беше предвидено, че актовете за установяване на нарушенията по чл. 302, 303 и 305 от АПК ще се съставят от инспекторите на съответния инспекторат по Закона за администрацията. „Наказателните постановления ще се издават от органа или от овластени от него длъжностни лица“, прие още комисията. И предвиди, че там където няма инспекторат, органът ще установява нарушенията.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив