Архив на ‘Апис Право’

Прокуратурата с инструкция как да се разследват адвокати, нотариуси и ЧСИ

сотир цацаров

Инструкция какви действия могат да извършват разследващите спрямо адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители ще бъде създадена по нареждане на главния прокурор Сотир Цацаров.

„Целта е създаването на ясни правила, в пълно съответствие с разпоредбите на НПК, Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Закона за частните съдебни изпълнители, както и практиката на ЕСПЧ“- заяви обвинител №1 в писмена позиция. В нея той посочва, че проектът за това методическо ръководство ще бъде представен на Висшия адвокатски съвет (ВАдС), на Съвета на нотариусите и на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители за предварително становище и обсъждане.

Повод главният прокурор да излезе с писмена позиция по въпроса е отвореното писмо на ВАдС, в което от ръководството на адвокатурата обявиха, че в момента има празнота в закона за това какви действия е допустимо да предприемат полицията, следствието и прокуратурата спрямо адвокати. И посочиха, че ще изработят промени в Закона за адвокатурата, с които да бъде въведена такава процедура, която да гарантира спазването на тайната на клиентите и на кореспонденцията им с адвокатите. Освен това от ВАдС призоваха разследващите да уведомяват местната колегия при

Преди да излезе с отвореното писмо, ръководството на адвокатурата се е срещнало с главния прокурор. Сотир Цацаров съобщи, че в тази среща са участвали той, заместникът му Иван Гешев и говорителят му Румяна Арнаудова, а адвокатурата е била представена от шефката на ВАдС Ралица Негенцова и Людмил Рангелов.

Срещата е заради опита за претърсване в кантората на „Карадалиев и партньори“ и това в домовете, регистрирани като адвокатски офиси, на съдружници в него.

Повече подробности по темата четете тук.

В сила са по-ниски адвокатски хонорари за водене на изпълнително дело за малки дългове

За вземане до 1000 лв. минималното възнаграждение пада от 150 лв. на 30 лв. или 60 лв.

Нови, по-ниски минимални адвокатски хонорари за водене на изпълнително дело за малък дълг са в сила от днес, след като в Държавен вестник бяха публикувани промени в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С тях се изменя само една разпоредба – чл. 10, т. 2.

С новата ѝ редакция заплащането, под което адвокатът няма право да пада, когато предоставя „процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. става 30 лв. Досега то беше 150 лв.

За водене на изпълнително дело за дълг от 500 лв. до 1000 лв. минималният адвокатски хонорар вече е 60 лв.

Към тези суми обаче се добавят поне 200 лв. възнаграждение за адвоката за образуване на изпълнително дело. Така, когато адвокатът започне дело пред съдебен изпълнител, за дълг до 1000 лв., и представлява клиента си по него, ще получи 230 лв. (за дълг до 500 лв.) или 260 лв. (за дълг от 500 лв. до 1000 лв.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 7 от 22.01.2019 г.)

В днешния 7 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промените в Наказателния кодекс, върху част от които президентът бе наложил вето. С преходните и заключителните разпоредби на изменителния закон се изменя Наказателно-процесуалния кодекс и с промените се дава право на прокуратурата да забавя с 48 часа уведомяването на близките на задържан или с 24 часа на малолетни. Според сега действащите разпоредби уведомяването на семейството и работодателя на обвиняемия, задържан под стража, става незабавно. Отлагането ще става в случаите, когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство.

Целта на промените в Наказателния кодекс е въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на: Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (OB, L 127 от 29 април 2014 г., поправка ОВ, L 138 от 13 май 2014 г.) и на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ, L 294 от 6 ноември 2013 г.). Промени има и в уредбата на престъпните деяния с предмет  противозаконно отнемане на МПС.

 В неофициалния раздел са обнародвани Списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица и съдебни преводачи от комисията по чл. 401, ал. 1 ЗСВ за съдебния район на Окръжния съд – Благоевград, и Административния съд – Благоевград, за 2019 г. и за съдебния район на Окръжния съд – Варна, и Административния съд – Варна, за 2019 г.

Държавен вестник, брой 7 от 22.01.2019 г.

Държавен вестник, брой 7 от 22.01.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Държавен вестник, брой 6 от 18.01.2019 г.

Държавен вестник, брой 6 от 18.01.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Полезно в ДВ (бр. 6 от 18.01.2019 г.)

В днешния 6 брой на „Държавен вестник“ е обнародван нов Правилник за устройството и дейността на Националния институт по метеорология и хидрология. С влизане в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., считано от 1 януари 2019 г., Националният институт по метеорология и хидрология от основно звено при Българската академия на науките се преобразува в Национален институт по метеорология и хидрология като юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката.

С правилника се регламентират националната и международната дейност, управлението и структурата, организацията на работа, начините на финансиране и необходимото имущество, числеността на персонала и други важни елементи за функционирането на Националния институт по метеорология и хидрология, като се отчита и фактът, че освен национална хидрометеорологична служба, НИМХ е и водеща научна организация в страната в областта на метеорологията и хидрологията. По този начин се осигурява изпълнението на националните и международни дейности, възложени на НИМХ със закони и подзаконови нормативни актове.

 

Съдиите по вписванията не са длъжни да проверяват данните за собственост в договорите за аренда

Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен в изрично определени от закона случаи, смятат върховните съдии

С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 16 януари 2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2018 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че съдиите по вписванията не са длъжни да проверяват данните за собственост в договорите за аренда. „Материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието„, пише в решението на върховните съдии.

Тълкувателното дело е образувано поради противоречиво разрешаване от ВКС на въпроса: „Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието, сключени след изменението на нормата?“

Разпоредба на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) гласи: „Договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Упълномощаването трябва да бъде с нотариално заверено изрично пълномощно. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.“

Върховните съдии постановяват, че  провеждането на законодателната инициатива за минимализиране на опасността от злоупотреби от страна на съсобственик с миноритарен дял е завършено с въвеждането на правило, аналогично с това по чл. 586, ал. 1 от ГПК, при сключване на договор за аренда в приетия след образуване на настоящото тълкувателно дело Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ бр. 42/2018 г., в сила от 22.05.2018 г.). С § 11 от Преходните и заключителни разпоредби е изменен чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ, като на нотариуса изрично е възложено извършването на проверка за спазване на изискванията на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ в хода на нотариалното производство по удостоверяване на подписите на страните по договора за аренда.

Повече подробности по темата четете тук.

Да се облекчи писането на мотиви по въззивни граждански дела

Нова редакция на чл. 272 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с цел намаляване на обема на работа на въззивните граждански и търговски съдии предлага комисията по натовареност към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Предложението ще бъде обсъдено днес от кадровиците.

Текстът следва да придобие следната редакция: „Чл. 272 Въззивният съд мотивира своето решение включително и чрез препращане към фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд“.

Сега нормата гласи: „Чл. 272. Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд“.

В мотивите към предложението се казва и защо се налага изменението: „В момента въззивният съд, при потвърждаване на първоинстанционното решение, мотивира своето като може да препрати и към мотивите на първата инстанция. ОСГК на ВКС в Тълкувателно решение №1 от 2013 г. приема, че дори и в случаите, когато въззивният съд приема мотивите на първоинстанционния състав в обжалваното решение и съответно препраща към тях, то това не освобождава въззивната инстанция от задължението ѝ да изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Утвърденото тълкуване на чл. 272 от ГПК практически обезсмисля целта ѝ, доколкото въззивният състав и в случаите, когато споделя изцяло съответните правни изводи на първоинстанционния съд, е длъжен да развие същите изводи в текста на въззивното решение. Това се отнася и до фактическите констатации по спора – дори въззивният съд да приеме, че в тази част обжалваното решение не страда от пороци, то той също дължи да преповтори чрез обсъждане вече установените от първата инстанция факти“.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 5 от 15.01.2019 г.)

В новия 5 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, които влизат в сила от 1.01.2019 г. С измененията се цели създаване на по-добри възможности за привличане и устойчиво развитие на квалифицирани и мотивирани служители, включително млади хора, в държавната администрация.

Укрепва се принципът „заплащане според изпълнението“ в държавната администрация – всеки служител да получава възнаграждение, съответстващо на постигнатите от него резултати и на проявените знания, умения и качества в работата. Актуализирана е въведената през 2012 г. скала за определяне на заплащането поради близо два пъти нарасналата минималната работна заплата в последните шест години.

Обнародвани са и промени в Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести поради необходимост от привеждането ѝ в съответствие с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/945 на Комисията от 22 юни 2018 година относно заразните болести и свързаните с тях специфични здравни проблеми, които да бъдат включени в обхвата на епидемиологичния надзор, както и съответните определения на случаи (OB, L 170, 06.07.2018 г.). Списъкът на заразните болести, които подлежат на задължително съобщаване в рамките на Европейския съюз (ЕС), е допълнен с нови болести. Ревизирани са дефинициите на няколко други заразни болести и здравни проблеми като антимикробната резистентност към антимикробни агенти и вътреболничните инфекции.

Държавен вестник, брой 5 от 15.01.2019 г.

Държавен вестник, брой 5 от 15.01.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Архив