ВКС разясни кой встъпва в процеса, когато страна почине в хода на делото

Кого конституира съдът като страна в процеса, ако първоначалният ищец или ответник почине в хода на делото. На този въпрос отговори в определение състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател и докладчик по делото Дияна Ценева и членове Бонка Дечева и Ваня Атанасова.

Гражданският процесуален кодекс (чл. 227) предвижда, че „когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника“. До ВКС обаче стига спор за това кой трябва да бъде конституиран като ищец на мястото на починала жена, която е завела ревандикационен иск за имот в Банкя.

Случаят е оплетен и специфичен, появяват се две завещания, но в края на краищата и трите съдебни инстанции, произнесли се кои трябва да са страните по ревандикационния иск, ги определят безпротиворечиво по един и същи начин.

Пред ВКС обаче е поставен въпросът как трябва да процедира съдът при смърт на ищеца, като една от страните твърди, че при конкуренция на права между претендиращи да са правоприемници на починалата страна по силата на различни завещания, той трябва да конституира всеки от тях, като се произнесе по материалноправната им легитимация с решението по делото.

Според върховните съдии, когато страна – физическо лице почине в хода на делото, съдът следва да конституира нейните правоприемници, определени по правилата на ЗН. „Наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, затова когато починалата страна е оставила общо завещание (чл. 16, ал. 1 ЗН), като страна по делото се конституира назначеният с него универсален наследник, който измества наследниците по закон. Когато предмет на делото е право, което е предмет на завет (чл. 16, ал. 2 от ЗН) починалата страна се замества от заветника, пишат в определението си съдиите Ценева, Дечева и Атанасова.

А на въпроса какво се случва, ако починалата страна се е разпоредила със същото имущество с няколко завещания, ВКС отговаря, че тя се замества в процеса от лицето, облагодетелствано с най-късно съставеното завещание.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 73 от 17.09.2019 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, за да бъде приведен в съответствие с редица закони, изменяни през последната година. Прецизират се и се доразвиват разпоредбите, уреждащи дейностите на специализираните административни дирекции „Инспекторат“ и „Координация и информационно-аналитична дейност“.

Регламентират се функциите и задачите на длъжностното лице по защита на данните в Националното звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух. Въвеждат се изисквания за предоставяне на определена информация при еднократни посещения в стратегическите обекти или в обектите, осъществяващи стратегически дейности.

Обнародван е нов Правилник за организацията на работа и състава на Консултативния съвет за сътрудничество между държавните органи и лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

С него се определят съставът и функциите на Консултативния съвет. Членове на Съвета са по един представител на Министерството на енергетиката, Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на околната среда и водите, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ към Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Българския институт по метрология, Агенция „Митници“, Националната агенция за приходите и на представителни браншови организации на лица, осъществяващи икономическите дейности по чл. 2, ал. 1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

Също така се определят редът и организацията на работа и провеждане на заседанията на Съвета, както и начинът на приемане на неговите решения.

Държавен вестник, брой 73 от 17.09.2019 г.

Държавен вестник, брой 73 от 17.09.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

ВКС: Ако длъжникът е оспорил вземането с иск, не е нужно и възражение срещу заповедта за изпълнение

Заповедно производство за сметка за вода за над 6500 лв. във Варна, последвано от искове и от длъжника, и от кредитора, предизвика казус, който се наложи да бъде разплетен от Върховния касационен съд (ВКС) още преди делото да е започнало по същество. В определението си по него върховните съдии дадоха подробни разяснения за правото на длъжника по заповедта за изпълнение да не я оспори с възражение, а с отрицателен установителен иск, че вземането не съществува, кога може да се случи това и какви са последиците от подобен вариант на защита.

На 2 февруари 2017 г. Варненският районен съд издава в полза на ВиК дружеството в града заповед за изпълнение за малко над 6500 лв. Длъжницата по нея подава възражение в двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК. На 24 април 2017 г. ВиК предявява иск по чл. 422 ГПК и по него е образувано дело в районния съд. До тук казусът не предполага никакво усложнение.

На 7 септември 2017 г. обаче длъжницата оттегля възражението си и делото е прекратено. Още преди това, на 12 юни 2017 г., тя предявява иск в РС – Варна, с който настоява да се установи, че не дължи въпросната сума за вода. По него е образувано друго дело. Именно неговата съдба е предмет на спора пред ВКС.

И районният, и окръжният съд във Варна го прекратяват. Те приемат, че това дело и процесът по чл. 422 ГПК, започнат от кредитора, имат идентичен предмет и затова слагат край на делото по отрицателния установителен иск на длъжницата.

Повече подробности по казуса четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 72 от 13.09.2019 г.)

В новия 72-ри брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за измерванията, за да бъде приведен той в съответствие с изискванията на действащото законодателство. Уреждат се сроковете за извършваните от Българския институт по метрология услуги на ниво закон, тъй като същите са със специфичен характер и изискват технологично време, различно от посоченото в чл. 57, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 5а, ал. 3 от Закона за администрацията.

Обнародвана е нова Наредба за форматите на данните и за условията и реда за предоставяне на достъп до информацията в Единната информационна точка. Единната информационна точка съдържа географски данни за съществуваща инфраструктура. Тя осигурява възможности за изграждане на електронни съобщителни мрежи с минимални капиталови разходи.

Целта е да бъдат намалени и улеснени административните процедури за разполагане на мрежите и да бъде създадена по-добра координация на строителните и ремонтните дейности. Базата данни обхваща пътища, летища, пристанища, жп линии, общински обекти, както и съоръжения и мрежи за производство и разпределение на газ, ток и топлоенергия. Порталът осигурява публичен достъп до електронен регистър за планираните и текущи дейности за разполагане и монтаж на инфраструктура и информация за предоставяне на права за съвместно ползване на инфраструктура.

Публикувани са изменения в Наредба № Н-11 от 2018 г. за условията и реда за приемане на курсанти и военнослужещи във висшите военни училища, с които се увеличава възрастта на гражданските лица – кандидати за курсанти, от 27 на 31 години.

Държавен вестник, брой 72 от 13.09.2019 г.

Държавен вестник, брой 72 от 13.09.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Без обезщетение за бавно разследване при неразкрит извършител

Министърът на правосъдието ще отказва обезщетение за забавени досъдебни производства, когато въпреки проведените действия по издирване и разследване, извършителят на престъплението е останал неразкрит или не е повдигнато обвинение. Това е едно от измененията в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които днес министерството публикува за обществено обсъждане. 

Проектът в голямата си част е известен на магистратската общност, тъй като негов първоначален вариант вече беше огласен от ведомството. С измененията се възстановяват помощните атестационни комисии към съдилищата, които да подпомогнат ресорната комисия към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет при оценка на работата на магистратите. Освен това се предвижда само кадровици да оглавяват помощните комисии на съвета. Други предложения са периодично атестиране да се провежда само по изключение, а извънредното да се намали, като в конкурсите за повишаване да отпадне.

С измененията обаче се въвеждат и две нови хипотези, при които министърът на правосъдието ще отхвърля заявленията на граждани за обезщетение за бавно правосъдие. В момента законът му дава това право, ако проверката на Инспектората към ВСС е установила, че всъщност продължителността на производството не надхвърля разумния срок. Както и ако забавянето на делото се дължи на действия или бездействия на самия оплакващ се от бавно правосъдие или на адвоката му.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 71 от 10.09.2019 г.)

Държавен вестник (7)В новия 71-ви брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за военното разузнаване и бе преодоляно президентското вето върху изменителния закон. Чрез промените нормативно се въвежда алтернатива, която да дава възможност длъжността директор на служба „Военна информация“ да се заема и от цивилен служител.

Обнародвана е Тарифа, по която партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове при произвеждането на изборите за общински съветници и за кметове през 2019 г.

Цените на включените в тарифата форми на предизборна кампания не са променени спрямо тези, одобрени в тарифата, по която партиите са заплащали при произвеждането на изборите за членове на Европейския парламент от месец май 2019 г., с изключение на цената за изработка на агитационен клип в регионалните радиостанции на БНР.  Предизборната кампания се отразява в програмите на двете обществени медии под формата на клипове, диспути и други форми, договорени с представители на участниците в изборите по реда и условията, уредени в Изборния кодекс.

Обнародвани са четири нови наредби, с които се определят държавни образователни стандарти, а именно: Наредба № 19 от 23 август 2019 г. за придобиване на квалификация по професията „Данъчен и митнически посредник“, Наредба № 20 от 23 август 2019 г. за придобиване на квалификация по професията „Техник на електронна техника“, Наредба № 21 от 23 август 2019 г. за придобиване на квалификация по професията „Строител-монтажник“ и Наредба № 22 от 23 август 2019 г. за придобиване на квалификация по професията „Сътрудник социални дейности“.

Публикуваните държавни образователни стандарти са разработени от Националната агенция за професионално образование и обучение с участието на широк кръг специалисти с оглед на последните тенденции в дадената професионална област и включва: изискванията към кандидатите за обучение, описанието на професията, единиците резултати от учене с необходимите резултати от ученето – знания, умения и компетентности, изискванията към материалната база и изискванията към обучаващите.

Държавен вестник, брой 71 от 10.09.2019 г.

Държавен вестник, брой 71 от 10.09.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Съдът да преценява дали да приложи съкратеното съдебно следствие при умишлени престъпления

Съкратеното съдебно следствие да остане, но съдът да не бъде задължен да намалява присъдата за умишлени престъпления, а ако стори това, то да редуцира наказанието с 1/5, а не както е сега – с 1/3. Такива промени в Наказателния кодекс ще внесат депутати от ГЕРБ.

Промените в НК бяха представени днес в парламента от правосъдния министър Данаил Кирилов, шефката на правната комисия Ана Александрова и депутатът от ГЕРБ Маноил Манев.

Кирилов заяви, че трябва да има съкратено съдебно следствие, но да не се прилага облекчаване на размера и вида на наказанието при умишлени престъпления. „Касае са за това в тежки случаи, когато умишлено са нанесени телесна повреда, убийство, блудство и изнасилване да не е задължително да се прилага облекчаването на размера и вида на наказанието, както е в общия случай. По тази причина ние сме създали защитно правило в нормата на чл. 58а от НК“, посочи Кирилов, като обясни, че в това се състои и разликата на промените, предлагани от ГЕРБ с измененията в НПК, предложени от БСП и „Обединени патриоти“.

В началото на седмицата депутати от левицата и патриотите предложиха следната редакция на чл. 369а от НПК: „Съкратеното съдебно следствие в случаите на чл. 371, т. 2 не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда“. Т.е., независимо че подсъдимият признава изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тях, съкратеното съдебно следствие, което води до намаляване на наказанието, няма да може да се прилага при убийства и тежки телесни повреди.

Повече подробности по темата четете тук.