Полезно в ДВ (бр. 53 от 12.06.2020 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение № 5 от 2 юни 2020 г. по конституционно дело № 3 от 2019 г., с което Конституционният съд отхвърли искането на предишния омбудсман Мая Манолова за отмяна на единната цена на водата. Съдът смята, че доводите в искането, че замяната на диференцирания подход – с оглед начина на добиване на водата при определяне на цените, с принципа на единна цена за обособена територия води до избирателен, социално неоправдан и небалансиран подход при ценообразуването на В и К услугите, са извън контрола за конституционност.

Относими са към управленската концепция, отразена в Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014 г. – 2023 г., която визира наред с модернизация на отрасъла и социалната поносимост на цените на В и К услугите. В тази част Народното събрание е органът, който преценява по целесъобразност, при промяна на обстоятелствата, налице ли е необходимост за промяна на действащ закон – в случая по отношение определяне цените на В и К услугите.

Обнародвани са промени в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове. Определя се редът за издаване на разрешение на директора на териториалната дирекция по местонахождението на данъчния склад, от който ще бъдат изведени стоките.

Промени има и във връзка с въведеното законово изискване лицензираните складодържатели да използват в данъчните складове система за видеонаблюдение и контрол, като целта на мярката е да се подобри контролната дейност на митническите органи в данъчните складове, което ще създаде предпоставки за повишаване на бюджетните приходи.

Отпада изискването за издаване на приложение № 14б, тъй като информацията, която се попълва в него частично се дублира с тази, която се въвежда по електронен път в ИС „Контрол на горивата”.

Обнародвани са две нови наредби на Министерство на образованието – за придобиване на квалификация по професията „Графичен дизайнер“ и за придобиване на квалификация по професията „Компютърен график“.

С наредбите се определят единните изисквания, необходими за упражняване на двете професии, които са задължителни за всички обучаващи институции, имащи право да организират обучение, завършващо с издаване на Свидетелство за професионална квалификация или Удостоверение за професионално обучение.

Призив: КСО да се промени заради безработните от кризата с Covid-19

Кодексът за социално осигуряване (КСО) да се промени заради хората останали за кратко без работа заради епидемията от Covid-19 и въведеното извънредно положение, предлага омбудсманът Диана Ковачева.

Става въпрос за чл. 54б, ал. 4 от КСО, заради която много хора получават минималното обезщетение за безработица за минимален срок. Разпоредбата гласи: Безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца“.

Ковачева обяснява, че е получила много жалби от граждани, които са ползвали са обезщетение за безработица за кратък срок, след което са си намерили работа, но поради пандемията и извънредното положение отново са останали без работа.

Заради разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 КСО те са „наказани“ да получават парично обезщетение за безработица в минимален размер и срок, посочва омбудсманът. И пише на социалния министър Деница Сачева: Те търсят съдействие да бъде преразгледан текстът на чл. 54б, ал. 4 от КСО в тази му част и да отпадне ограничението за оставане без работа за период от 3 години или изискването да се промени и прилага за всеки отделен случай, като се взема предвид срока, в който е ползвано обезщетение“.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 48 от 26.05.2020 г.)

В брой 48-ми на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение за избиране на омбудсман, с което Народното събрание избра доц. Д-р Диана Ковачева за омбудсман.

Обнародвано е Решение № 4 от 14 май 2020 г. по конституционно дело № 9 от 2019 г., с което Конституционният съд отхвърли искане на Върховния административен съд за обявяване на противоконституционна нормата на чл. 142, ал. 1 от Административнопроцесуалният кодекс, съгласно който cъoтвeтcтвиeтo нa aдминиcтpaтивния aĸт c мaтepиaлния зaĸoн ce пpeцeнявa ĸъм мoмeнтa нa издaвaнeтo мy. Toвa e в paзpeз c пpинципa нa пpaвoвaтa дъpжaвa, ĸaĸтo и нe пpeдocтaвя възмoжнocт нa peшaвaщия cъд дa извъpши coбcтвeнa пpeцeнĸa зa пpилoжимия зaĸoн в зaвиcимocт oт вcичĸи oбcтoятeлcтвa пo дeлoтo, ce coчeшe в иcĸaнeтo.

В решението на съда се казва, че ако материалният закон, който е действал към момента на издаването на индивидуалния или общия административен акт, е обявен от Конституционния съд за противоконституционен, то той няма да се приложи по заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или пред административен орган. Също така съдът казва, че „правната теория и практиката приемат, че в административното право при индивидуалните и общите административни актове е приложим този закон, който е в сила към момента на издаването им.

Преценката на съда при контрола за материална законосъобразност върху тези административни актове е дали фактите, предвидени в хипотезата на правната норма, са били правилно установени от издаващия акта административен орган и дали към тях е приложен правилно материалният закон, който е регулирал обществените отношения именно към този момент.

Административнопроцесуалният кодекс не предоставя на съда компетентност да преценява дали нов материален закон, или изменен закон, последващи издаването на акта, са приложими при висящо съдебно производство. Не съществува възможност за преценка на съда и за приложението на по-благоприятен закон (така, както е предвидено в чл. 2, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) по отношение на престъпленията). Приложението на такива закони би могло да се реализира, но само ако законодателят изрично им е придал обратно действие съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове.“

Според зам.-министър на правосъдието, КЗЛД трябва да каже коя информация може да се обявява в публичните регистри на Агенцията по вписванията

Омбудсманът Мая Манолова беше домакин на среща между адвокати и представители на правосъдното министерство и Агенцията по вписванията по повод дейността на длъжностните лица по регистрацията

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) ще трябва да каже коя информация, представляваща лични данни, може да се публикува в четирите публични регистри на Агенцията по вписванията (АВ) – Търговския и Имотния регистър, както и тези на имуществените отношения на съпрузи и БУЛСТАТ. Това стана ясно от думите на заместник-министъра на правосъдието Десислава Ахладова.

Тя и директорът на АВ Габриела Козарева присъстваха на среща с адвокати от Фейсбук общността на българските адвокати (ФОБА), домакин на която беше омбудсманът Мая Манолова.

Тема на разговора бяха методическите указания, приложими в дейността на длъжностните лица по регистрация (ДЛР) в процеса по разглеждане и произнасяне по заявления, искания, актове на съда, на държавни органи за вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и други проблеми, които адвокатите срещат.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 59 от 26.07.2019 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за посевния и посадъчния материал, които предвиждат всеки производител да води книга за произхода и количеството на посевния и посадъчния материал, който произвежда. Прецизират се и текстовете, свързани с вноса и износа на посевен и посадъчен материал от и за трети страни. Въвежда се минимален срок от десет работни дни за отстраняване на нередовности по всички видове заявления, които се подават и за които досега такъв срок не е бил предвиден – за лабораторни анализи на посевните качества на семената, за вписване на сорт в официалната сортова листа и др.

Обнародвано е Решение № 6 от 18 юли 2019 г. по конституционно дело № 6 от 2019 г., с което Конституционният съд е отхвърлил искането на омбудсмана Мая Манолова за обявяване на противоконституционност на седем разпоредби от Изборния кодекс (ИК), приети от парламента през април т. г., непосредствено преди изборите за Европейски парламент.

Шест от тези разпоредби се отнасят до новите правила за обжалване и подсъдност на решенията на районните и общинските избирателни комисии, както и за въведените спадащи мнозинства за вземане на решения след отмяна на предходно решение от съда. С тях бе възприето, че решенията на общинската и районната избирателна комисия могат да се обжалват пред ЦИК, а решението на ЦИК, с което оспореният акт се потвърждава – пред административния съд по местонахождението на съответната избирателна комисия вместо пред Върховния административен съд, както досега.

Една от оспорените разпоредби – чл. 58, ал. 1 от ИК, регламентира, че от общо 49 вида решения, които издава ЦИК, пред съда може да се обжалват 18. За това дали тя противоречи или не на Конституцията КС не е успял да събере мнозинство за вземане на решение. Изискването е поне 7 от общо 12 конституционни съдии да гласуват „за“ дадена теза, за да има решение. При липса на такова, атакуваната разпоредба продължава да се прилага.

Обнародвана е нова Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност на основание приетия в края на миналата година Закон за киберсигурност (ЗК). Адресати на задълженията, предвидени в ЗК, са както публични субекти, така и редица компании от частния сектор. С цел да се избегне налагането на несъразмерна финансова и административна тежест, доставчиците на цифрови услуги, които са микро- и малки предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, са сред субектите, изключени от обхвата на новия ЗК.

В наредбата са дефинирани принципите и целите на мрежовата и информационна сигурност. Поставени са изисквания за организационни мерки за защита на мрежите и информационните системи и свързаната с тях информация, попадащи в обхвата на ЗК. С новата наредба се определят минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, въвеждат се правила за извършване на проверките за съответствие с изискванията за мрежова и информационна сигурност, определя се редът за водене, съхраняване и достъп до регистъра на съществените услуги по чл. 6 от ЗК и се въвеждат стандартизирани форми за уведомленията за инциденти.

КС не отмени промените в Изборния кодекс

Конституционният съд (КС) отхвърли искането на омбудсмана Мая Манолова за противоречащи на основния закон да бъдат обявени седем разпоредби на Изборния кодекс. Всички те бяха въведени при последните изменения в кодекса.

Една от оспорените от Манолова разпоредби – чл. 58, ал. 1, регламентира, че от общо 49 вида решения, които издава Централната избирателна комисия (ЦИК), пред съда може да се обжалват 18. За това дали тя противоречи или не на Конституцията КС не е успял да събере мнозинство за вземане на решение. Изискването е поне 7 от общо 12 конституционни съдии да гласуват „за“ дадена теза, за да има решение. При липса на такова, атакуваната разпоредба продължава да се прилага.

Позицията, че разпоредбата противоречи на Конституцията са застъпили съдиите Гроздан Илиев, Георги Ангелов и Атанас Семов. Обратната теза застъпват Борис Велчев, Константин Пенчев, Анастас Анастасов, Павлина Панова, Надежда Джелепова и Филип Димитров.

За останалите шест норми от Изборния кодекс, които бяха оспорени от Мая Манолова, КС е категоричен, че не нарушават Конституцията. Решението му е взето с единодушие от 9-имата съдии, участвали в днешното заседание.

Повече подробности по темата четете тук.

Три процедури за личен фалит – според доходите и имуществото

фалит

Три варианта на процедура за личен фалит, според наличието на доходи и имущество на длъжника, предлага проект на Закон за несъстоятелност на физически лица (ЗНФЛ), разработен от омбудсмана Мая Манолова. Той ще бъде представен днес от нея и екипа ѝ.

Първият вид – производство по несъстоятелност с одобряване на погасителен план, ще се прилага, ако длъжникът има месечен доход, който надвишава несеквестируемия минимум по ГПК (чл. 446) и има секвестируемо имущество. Имуществото, което не подлежи на принудително изпълнение при личен фалит, обаче включва не само вещите, изброени в ГПК, а и „моторното превозно средство, ако то е необходимо на длъжника и членовете на неговото семейство, включително за отиване и връщане от работното място и е на стойност под пет минимални работни заплати“, както медицинските пособия и вещите, необходими на човек с увреждания.

Вторият вид процедура, която регламентира законопроектът, е производство по несъстоятелност с ликвидация на имуществото. Тя ще се прилага, когато длъжникът няма доходи, които да надвишават несеквестируемия минимум, но пък има имущество, което може да послужи за удовлетворяване на кредиторите му.

Последният вариант на личен фалит е за хората, които нямат нито доходи, нито имущество и се нарича именно така – производство по несъстоятелност при липса на доходи и имущество.

Повече подробности по темата четете тук.

Търговският регистър да плаща разноските на бизнеса при отменен отказ за вписване

От Агенцията по вписванията обявиха, че са взели мерки за преустановяване на незаконните откази на длъжностните лица по регистрацията

Агенцията по вписванията (АВ) да възстановява разходите на гражданите и бизнеса, които са се принудили да оспорват незаконосъобразните откази на длъжностните лица по регистрацията (ДЛР) за вписване на обстоятелства в Търговския регистър. Такива законодателни промени обеща да изготви омбудсманът Мая Манолова след среща с адвокати, които миналата седмица се обърнаха към нея с искане да съдейства да се прекратят „своеволията на ДЛР“.

Над 60 членове на т. нар. Фейсбук общност на българските адвокати излязоха с отворено писмо до Манолова, в което заявиха, че подозират злоупотреба с право от страна на ДЛР, които постановяват откази, само за да събират повече такси, от което пък зависят бонусите им. Днес представители на ФОБА се срещнаха с Манолова и екипа ѝ и тя им обеща да изготви промени в закона в две насоки. „Първата е да има ясни правила за обезщетяване на вредите от неправомерни откази на ДЛР. При отменен от съда отказ, Агенцията по вписванията да възмездява разходите за делото“, каза Манолова.

Всъщност, в момента освен че не се присъждат разноски, такива не могат да бъдат обезщетявани и по Закона отговорността на държавата и общините за вреди.

Това е и една от причината бизнесът много рядко да обжалва отказите за вписване, постановени от ДЛР. Другата обясни адвокат Александър Пелев, който посочи, че на практика всички обжалвани откази биват отменяни от съда: „Интересите на клиентите ни обаче налагат бързина и те предпочитат да внесат нова такса и да заявяват вписването наново, вместо да чакат произнасянето на съда“.

Повече подробности по темата четете тук.

Промените в ГПК за равнопоставеност между гражданите и банките минаха на първо четене в парламента

Единодушно, с 95 гласа „за“ Народното събрание гласува на първо четене предложените от председателя на Правната комисия Данаил Кирилов и още седем депутати промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които се отнасят до създаването на задължение за съда за извършване на служебна проверка в заповедното производство за наличие на неравноправни клаузи в договорите с потребители.

Промените в ГПК бяха внесени по идея на омбудсмана Мая Манолова и с подкрепата на Министерството на правосъдието. Според Манолова „съществува дисбаланс в българското законодателство и по-специално в ГПК между интересите на икономически силните субекти – монополни дружества, бързи кредити, мобилни оператори, колекторски фирми, банки, финансови институции от една страна и гражданите в качеството им на потребители от друга“.

„Този дисбаланс е особено чувствителен в частта на съдебни събирания на дължими суми към тези монополисти„, смята общественият защитник.

Освен това, на 24 януари 2019 г. Европейската комисия предупреди България, че открива наказателна процедура № 2018/4083 за установяване на нарушение поради несъвместимостта на българското производство за издаване на заповеди за незабавно изпълнение с Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори и с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на директивата.

Повече подробности по темата четете тук.

Споровете по промените в ГПК започнаха още преди да са внесени

Ябълката на раздора – чл. 420 и ново предложение на Мая Манолова всяко възражение да спира изпълнението, освен ако заповедта не е в полза на държавата или община

Измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които омбудсманът Мая Манолова огласи преди дни, предизвикаха спорове още преди официално да са внесени и припознати от депутати. Противоречията се очертаха в правната комисия на парламента, където Манолова беше поканена, за да представи проекта си, за да решат народните представители дали да се подпишат под него.

Основната цел на измененията е да се отговори на започналата наказателна процедура срещу България за това, че правата на потребителите не са достатъчно защитени в заповедното производство.  С тях се предлага съдът да отказва да издава заповед за изпълнение, ако искането за нея се основава на неравноправни клаузи. А когато банка иска заповед за незабавно изпълнение, да представя не само извлечение от счетоводните си книги, но и документа, от който произтича вземането ѝ, т.е. договорът за кредит заедно с всичките му приложения, включително и с общите условия.

В понеделник Манолова предложи и изменения в чл. 420 ГПК. В тях беше записано, че „възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – 9, освен когато заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 е издадена в полза на банка“. Както и че „при искане за спиране с твърдение, че вземането е основано на клаузи, противоречащи на императивни правила на закона, накърняващи добрите нрави или неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите или че размерът на дълга е неправилно изчислен“, съдът спира изпълнението, ако счете твърденията на длъжника за вероятно основателни.

Повече подробности по темата четете тук.