Архив на ‘Национален омбудсман’

Търговският регистър да плаща разноските на бизнеса при отменен отказ за вписване

От Агенцията по вписванията обявиха, че са взели мерки за преустановяване на незаконните откази на длъжностните лица по регистрацията

Агенцията по вписванията (АВ) да възстановява разходите на гражданите и бизнеса, които са се принудили да оспорват незаконосъобразните откази на длъжностните лица по регистрацията (ДЛР) за вписване на обстоятелства в Търговския регистър. Такива законодателни промени обеща да изготви омбудсманът Мая Манолова след среща с адвокати, които миналата седмица се обърнаха към нея с искане да съдейства да се прекратят „своеволията на ДЛР“.

Над 60 членове на т. нар. Фейсбук общност на българските адвокати излязоха с отворено писмо до Манолова, в което заявиха, че подозират злоупотреба с право от страна на ДЛР, които постановяват откази, само за да събират повече такси, от което пък зависят бонусите им. Днес представители на ФОБА се срещнаха с Манолова и екипа ѝ и тя им обеща да изготви промени в закона в две насоки. „Първата е да има ясни правила за обезщетяване на вредите от неправомерни откази на ДЛР. При отменен от съда отказ, Агенцията по вписванията да възмездява разходите за делото“, каза Манолова.

Всъщност, в момента освен че не се присъждат разноски, такива не могат да бъдат обезщетявани и по Закона отговорността на държавата и общините за вреди.

Това е и една от причината бизнесът много рядко да обжалва отказите за вписване, постановени от ДЛР. Другата обясни адвокат Александър Пелев, който посочи, че на практика всички обжалвани откази биват отменяни от съда: „Интересите на клиентите ни обаче налагат бързина и те предпочитат да внесат нова такса и да заявяват вписването наново, вместо да чакат произнасянето на съда“.

Повече подробности по темата четете тук.

Промените в ГПК за равнопоставеност между гражданите и банките минаха на първо четене в парламента

Единодушно, с 95 гласа „за“ Народното събрание гласува на първо четене предложените от председателя на Правната комисия Данаил Кирилов и още седем депутати промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които се отнасят до създаването на задължение за съда за извършване на служебна проверка в заповедното производство за наличие на неравноправни клаузи в договорите с потребители.

Промените в ГПК бяха внесени по идея на омбудсмана Мая Манолова и с подкрепата на Министерството на правосъдието. Според Манолова „съществува дисбаланс в българското законодателство и по-специално в ГПК между интересите на икономически силните субекти – монополни дружества, бързи кредити, мобилни оператори, колекторски фирми, банки, финансови институции от една страна и гражданите в качеството им на потребители от друга“.

„Този дисбаланс е особено чувствителен в частта на съдебни събирания на дължими суми към тези монополисти„, смята общественият защитник.

Освен това, на 24 януари 2019 г. Европейската комисия предупреди България, че открива наказателна процедура № 2018/4083 за установяване на нарушение поради несъвместимостта на българското производство за издаване на заповеди за незабавно изпълнение с Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори и с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на директивата.

Повече подробности по темата четете тук.

Споровете по промените в ГПК започнаха още преди да са внесени

Ябълката на раздора – чл. 420 и ново предложение на Мая Манолова всяко възражение да спира изпълнението, освен ако заповедта не е в полза на държавата или община

Измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които омбудсманът Мая Манолова огласи преди дни, предизвикаха спорове още преди официално да са внесени и припознати от депутати. Противоречията се очертаха в правната комисия на парламента, където Манолова беше поканена, за да представи проекта си, за да решат народните представители дали да се подпишат под него.

Основната цел на измененията е да се отговори на започналата наказателна процедура срещу България за това, че правата на потребителите не са достатъчно защитени в заповедното производство.  С тях се предлага съдът да отказва да издава заповед за изпълнение, ако искането за нея се основава на неравноправни клаузи. А когато банка иска заповед за незабавно изпълнение, да представя не само извлечение от счетоводните си книги, но и документа, от който произтича вземането ѝ, т.е. договорът за кредит заедно с всичките му приложения, включително и с общите условия.

В понеделник Манолова предложи и изменения в чл. 420 ГПК. В тях беше записано, че „възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – 9, освен когато заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 е издадена в полза на банка“. Както и че „при искане за спиране с твърдение, че вземането е основано на клаузи, противоречащи на императивни правила на закона, накърняващи добрите нрави или неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите или че размерът на дълга е неправилно изчислен“, съдът спира изпълнението, ако счете твърденията на длъжника за вероятно основателни.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Съдът да проверява договора с банката, преди да издаде заповед за изпълнение

Мая Манолова предлага законови промени за ограничаване свръхправомощията на банките

Съдът да отказва да издава заповед за изпълнение, ако искането за нея се основава на неравноправни клаузи. Когато банка иска заповед за незабавно изпълнение, да представя не само извлечение от счетоводните си книги, но и документът, от който произтича вземането ѝ, т.е. договора за кредит, заедно с всичките му приложения, включително и с общите условия.

Това е част от измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които омбудсманът Мая Манолова предлага да бъдат приети по спешност. Причината – България има два месеца, които изтичат на 25 март 2019 г., за да направи промени в заповедното производство, защото в противен случай е заплашена от наказателна процедура и сериозни санкции от Европейската комисия. Днес те ще бъдат обсъдени с депутати и юристи.

Проблемът, констатиран от Брюксел, е, че действащата уредба на производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение не дава възможност на съда за служебен контрол за неравноправни клаузи в договорите с потребителите.

„Длъжникът е поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо икономически по-силната страна, тъй като законодателството е изцяло в полза на банки, монополни дружества, доставчици на услуги, мобилни оператори, фирми за бързи кредити и такива за събиране на вземания предвид облекчените процедури, по които те събират своите вземания“, заявява Манолова.

Повече подробности по темата четете тук.

Националният омбудсман предлага законови промени за ограничаване свръхправомощията на банките

Омбудсманът Мая Манолова организира обществено обсъждане на тема: „Защита от неравноправни клаузи и свръхправомощията на банките“, което ще се  състои на 25 февруари 2019 г., понеделник, от 11.30 часа в институцията /ул. „Георг Вашингтон“ № 22/,съобщиха от пресслужбата на обществения защитник.

На форума омбудсманът ще представи законопроект за ограничаване свръхправомощията на банките с промени в Гражданския процесуален кодекс.

Срещу България има наказателна процедура заради несъответствие с правото на Европейския съюз във връзка с неравноправните клаузи в потребителските договори, за което Европейската комисия даде през януари т.г. на страната ни двумесечен срок за справяне с проблема.

Целта на дискусията е да бъде обсъдена промяна в нормативната уредба, която да осигури защита на потребителите, в това число на финансови услуги, предоставяни от банки и други кредитни институции, при снабдяването им с изпълнителен лист по реда на заповедно производство, както и защита от неравноправни клаузи.

Информацията е на сайта Правен свят.

Омбудсманът атакува в КС единната цена на водата

Омбудсманът Мая Манолова атакува в Конституционния съд (КС) разпоредбата от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), която въвежда принципа на единна цена на водата на обособена територия.

Става въпрос за чл. 12, ал. 2 от ЗРВКУ. Текстът, който беше въведен през 2015 г., предвижда: „В и К операторите прилагат принципа на единна цена на В и К услуга на обособената територия. Принципът се спазва задължително за цените на В и К услугите „доставяне на вода на потребителите и/или на други В и К оператори“ и „отвеждане на отпадъчните води“. Цената за В и К услугата „отвеждане на отпадъчни води и пречистване“ може да се определя диференцирано за групи потребители в зависимост от степента на замърсеност по реда на този закон и актовете по неговото прилагане“.

„В случая, чрез заложеното в чл. 14, ал. 2 от закона правило за определяне на единна цена на обособена територия, подходът на законодателя е неоправдан социално и небалансиран, не отчита обществения интерес и правата на потребителите на услугите и не задоволява изискването за справедливост“, твърди Манолова.

Според нея атакуваната разпоредба противоречи на друга от ЗРВКУ – в чл.13, ал. 1, т. 4, в която е предвидено, че при изпълнение на правомощията си за регулиране на цените на ВиК услугите Комисията за енергийно и водно регулиране се ръководи и от съответствието между цените за населените места и действителните разходи за предоставяне на услугите. „Двете разпоредби са противоречиви и взаимоизключващи се, което нарушава принципа на правовата държава и по-специално един от неговите основни елементи – правната сигурност“, пише Манолова до КС.

Повече подробности по темата четете тук.

Мая Манолова атакува в КС новите изисквания към малките бензиностанции

мая манолова

Омбудсманът Мая Манолова атакува в Конституционния съд (КС) серия от разпоредби на новия Закон за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен
произход. Общественият защитник твърди, че те нанасят тежък удар върху малките търговци и превозвачи на горива. Но освен това погазват и правата на потребителите, тъй като фалитът на малките бензиностанции ще доведе до ограничаване на конкуренцията и засилването на монопола.

„В закона са заложени непосилни изисквания за висок уставен капитал –  20 000 лв. за малка бензиностанция, 1 000 000 лв. за условно наречения „търговец на едро“, абсурдни изисквания за големина на складовете, за вместимост на съдовете, за брой бутилки за втечнен газ. Това е закон, който притиска в ъгъла малките търговци на горива“, заявява Манолова.

Вчера дребните търговци на горива заплашиха с протест, подобен на този на жълтите жилетки във Франция. Именно те призоваха омбудсмана да сезира Конституционния съд. Те възразяват срещу новото изискване да притежават в наличност най-малко 10 000 бутилки газ за битови нужди, а това означава, че ще трябва да инвестират поне 500 000 лева, което ще доведе до масови фалити и от своя страна ще повиши рязко цените за потребителите.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 104 от 14.12.2018 г.

Държавен вестник, брой 104 от 14.12.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Посочването на диагноза в болничния лист не противоречи на разпоредбите на GDPR

Допустимо ли е след влизането в сила на Общия регламент за защита на данните (GDPR) в болничния лист, който се предоставя на работодателя и в Националния осигурителен институт, да се посочва диагнозата на служителя?

Този въпрос е поставил гражданин на омбудсмана Мая Манолова. Като твърди, че посочването на конкретното заболяване в болничния противоречи на защитата на информацията за здравословното състояние на гражданите по Закона за здравето, както и на Регламент (ЕС) 2016/679, т.е. Общият регламент за защита на данните, който е в сила от 25 май 2018 г. Затова Манолова е сезирала Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и е поискала компетентно становище по случая.

За да отговори, комисията е изследвала цялата нормативна база, свързана с издаването на болничен лист – от Закона за здравето, през Наредбата за медицинската експертиза до Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им от 2014 г. А след това е направила анализ на изискванията на GDPR, като припомня, че той само надгражда  предишния режим за защита на данните, въведен от Директива 95/46/ЕО, който е транспонирана в българския закон още през 2002 г.

И тримата ѝ членове, натоварени да се произнесат по казуса – Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков, излизат със следното становище: „Посочването на конкретното заболяване в болничния лист при удостоверяването на временна неработоспособност пред работодателя не противоречи на нормите на Регламент (ЕС) 2016/679. Налице е нормативно основание за обработване на данните съгласно чл. 6, параграф 1, буква „в“ от Общия регламент, респективно условие по чл. 9, параграф 2, буква „б“ от Регламента, във връзка с чл. 13 от Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им“.

Повече подробности по темата четете тук.

Всички правила, свързани с определяне, прехвърляне на бонус-малус и т.н. на МПС са незаконосъобразни, необосновани и несправедливи, посочва Мая Манолова

Бонус-малус брани интересите на застрахователите

Националният омбудсман Мая Манолова е изпратила становище до председателя на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова по повод общественото обсъждане на проекта на Наредбата, която въвежда т. нар. система „бонус – малус“, чрез която ще се коригира размерът на застрахователната премия според поведението на водача на моторното превозно средство. Мая Манолова е категорична, че проектът на Наредбата нарушава правата и интересите на гражданите, защото оставя впечатление, че в нея са изведени на преден план интересите на застрахователите, съобщават от пресцентъра на институцията.

Омбудсманът подчертава, че съгласно Кодекса на застраховането по задължителната „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са застраховани собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство. Това изключва автоматично МПС-тата като обект на начисляване на клас бонус-малус.

„Вината за нанесени вреди и съответно отговорността за тях може да се търси само и единствено от водача. Не автомобилите са причина за високия брой на пътнотранспортни произшествия за 2016 и 2017 г. Не автомобилите са причина за високия брой на установените нарушения при управлението им. Причината е човешкият фактор. Оттам нататък всички правила, свързани с определяне, прехвърляне на бонус-малус и т.н. на МПС са незаконосъобразни, необосновани и несправедливи, пише в становището си Манолова.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив