fbpx

Архив на ‘Национален омбудсман’

Според зам.-министър на правосъдието, КЗЛД трябва да каже коя информация може да се обявява в публичните регистри на Агенцията по вписванията

Омбудсманът Мая Манолова беше домакин на среща между адвокати и представители на правосъдното министерство и Агенцията по вписванията по повод дейността на длъжностните лица по регистрацията

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) ще трябва да каже коя информация, представляваща лични данни, може да се публикува в четирите публични регистри на Агенцията по вписванията (АВ) – Търговския и Имотния регистър, както и тези на имуществените отношения на съпрузи и БУЛСТАТ. Това стана ясно от думите на заместник-министъра на правосъдието Десислава Ахладова.

Тя и директорът на АВ Габриела Козарева присъстваха на среща с адвокати от Фейсбук общността на българските адвокати (ФОБА), домакин на която беше омбудсманът Мая Манолова.

Тема на разговора бяха методическите указания, приложими в дейността на длъжностните лица по регистрация (ДЛР) в процеса по разглеждане и произнасяне по заявления, искания, актове на съда, на държавни органи за вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и други проблеми, които адвокатите срещат.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 59 от 26.07.2019 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за посевния и посадъчния материал, които предвиждат всеки производител да води книга за произхода и количеството на посевния и посадъчния материал, който произвежда. Прецизират се и текстовете, свързани с вноса и износа на посевен и посадъчен материал от и за трети страни. Въвежда се минимален срок от десет работни дни за отстраняване на нередовности по всички видове заявления, които се подават и за които досега такъв срок не е бил предвиден – за лабораторни анализи на посевните качества на семената, за вписване на сорт в официалната сортова листа и др.

Обнародвано е Решение № 6 от 18 юли 2019 г. по конституционно дело № 6 от 2019 г., с което Конституционният съд е отхвърлил искането на омбудсмана Мая Манолова за обявяване на противоконституционност на седем разпоредби от Изборния кодекс (ИК), приети от парламента през април т. г., непосредствено преди изборите за Европейски парламент.

Шест от тези разпоредби се отнасят до новите правила за обжалване и подсъдност на решенията на районните и общинските избирателни комисии, както и за въведените спадащи мнозинства за вземане на решения след отмяна на предходно решение от съда. С тях бе възприето, че решенията на общинската и районната избирателна комисия могат да се обжалват пред ЦИК, а решението на ЦИК, с което оспореният акт се потвърждава – пред административния съд по местонахождението на съответната избирателна комисия вместо пред Върховния административен съд, както досега.

Една от оспорените разпоредби – чл. 58, ал. 1 от ИК, регламентира, че от общо 49 вида решения, които издава ЦИК, пред съда може да се обжалват 18. За това дали тя противоречи или не на Конституцията КС не е успял да събере мнозинство за вземане на решение. Изискването е поне 7 от общо 12 конституционни съдии да гласуват „за“ дадена теза, за да има решение. При липса на такова, атакуваната разпоредба продължава да се прилага.

Обнародвана е нова Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност на основание приетия в края на миналата година Закон за киберсигурност (ЗК). Адресати на задълженията, предвидени в ЗК, са както публични субекти, така и редица компании от частния сектор. С цел да се избегне налагането на несъразмерна финансова и административна тежест, доставчиците на цифрови услуги, които са микро- и малки предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, са сред субектите, изключени от обхвата на новия ЗК.

В наредбата са дефинирани принципите и целите на мрежовата и информационна сигурност. Поставени са изисквания за организационни мерки за защита на мрежите и информационните системи и свързаната с тях информация, попадащи в обхвата на ЗК. С новата наредба се определят минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, въвеждат се правила за извършване на проверките за съответствие с изискванията за мрежова и информационна сигурност, определя се редът за водене, съхраняване и достъп до регистъра на съществените услуги по чл. 6 от ЗК и се въвеждат стандартизирани форми за уведомленията за инциденти.

КС не отмени промените в Изборния кодекс

Конституционният съд (КС) отхвърли искането на омбудсмана Мая Манолова за противоречащи на основния закон да бъдат обявени седем разпоредби на Изборния кодекс. Всички те бяха въведени при последните изменения в кодекса.

Една от оспорените от Манолова разпоредби – чл. 58, ал. 1, регламентира, че от общо 49 вида решения, които издава Централната избирателна комисия (ЦИК), пред съда може да се обжалват 18. За това дали тя противоречи или не на Конституцията КС не е успял да събере мнозинство за вземане на решение. Изискването е поне 7 от общо 12 конституционни съдии да гласуват „за“ дадена теза, за да има решение. При липса на такова, атакуваната разпоредба продължава да се прилага.

Позицията, че разпоредбата противоречи на Конституцията са застъпили съдиите Гроздан Илиев, Георги Ангелов и Атанас Семов. Обратната теза застъпват Борис Велчев, Константин Пенчев, Анастас Анастасов, Павлина Панова, Надежда Джелепова и Филип Димитров.

За останалите шест норми от Изборния кодекс, които бяха оспорени от Мая Манолова, КС е категоричен, че не нарушават Конституцията. Решението му е взето с единодушие от 9-имата съдии, участвали в днешното заседание.

Повече подробности по темата четете тук.

Три процедури за личен фалит – според доходите и имуществото

фалит

Три варианта на процедура за личен фалит, според наличието на доходи и имущество на длъжника, предлага проект на Закон за несъстоятелност на физически лица (ЗНФЛ), разработен от омбудсмана Мая Манолова. Той ще бъде представен днес от нея и екипа ѝ.

Първият вид – производство по несъстоятелност с одобряване на погасителен план, ще се прилага, ако длъжникът има месечен доход, който надвишава несеквестируемия минимум по ГПК (чл. 446) и има секвестируемо имущество. Имуществото, което не подлежи на принудително изпълнение при личен фалит, обаче включва не само вещите, изброени в ГПК, а и „моторното превозно средство, ако то е необходимо на длъжника и членовете на неговото семейство, включително за отиване и връщане от работното място и е на стойност под пет минимални работни заплати“, както медицинските пособия и вещите, необходими на човек с увреждания.

Вторият вид процедура, която регламентира законопроектът, е производство по несъстоятелност с ликвидация на имуществото. Тя ще се прилага, когато длъжникът няма доходи, които да надвишават несеквестируемия минимум, но пък има имущество, което може да послужи за удовлетворяване на кредиторите му.

Последният вариант на личен фалит е за хората, които нямат нито доходи, нито имущество и се нарича именно така – производство по несъстоятелност при липса на доходи и имущество.

Повече подробности по темата четете тук.

Търговският регистър да плаща разноските на бизнеса при отменен отказ за вписване

От Агенцията по вписванията обявиха, че са взели мерки за преустановяване на незаконните откази на длъжностните лица по регистрацията

Агенцията по вписванията (АВ) да възстановява разходите на гражданите и бизнеса, които са се принудили да оспорват незаконосъобразните откази на длъжностните лица по регистрацията (ДЛР) за вписване на обстоятелства в Търговския регистър. Такива законодателни промени обеща да изготви омбудсманът Мая Манолова след среща с адвокати, които миналата седмица се обърнаха към нея с искане да съдейства да се прекратят „своеволията на ДЛР“.

Над 60 членове на т. нар. Фейсбук общност на българските адвокати излязоха с отворено писмо до Манолова, в което заявиха, че подозират злоупотреба с право от страна на ДЛР, които постановяват откази, само за да събират повече такси, от което пък зависят бонусите им. Днес представители на ФОБА се срещнаха с Манолова и екипа ѝ и тя им обеща да изготви промени в закона в две насоки. „Първата е да има ясни правила за обезщетяване на вредите от неправомерни откази на ДЛР. При отменен от съда отказ, Агенцията по вписванията да възмездява разходите за делото“, каза Манолова.

Всъщност, в момента освен че не се присъждат разноски, такива не могат да бъдат обезщетявани и по Закона отговорността на държавата и общините за вреди.

Това е и една от причината бизнесът много рядко да обжалва отказите за вписване, постановени от ДЛР. Другата обясни адвокат Александър Пелев, който посочи, че на практика всички обжалвани откази биват отменяни от съда: „Интересите на клиентите ни обаче налагат бързина и те предпочитат да внесат нова такса и да заявяват вписването наново, вместо да чакат произнасянето на съда“.

Повече подробности по темата четете тук.

Промените в ГПК за равнопоставеност между гражданите и банките минаха на първо четене в парламента

Единодушно, с 95 гласа „за“ Народното събрание гласува на първо четене предложените от председателя на Правната комисия Данаил Кирилов и още седем депутати промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които се отнасят до създаването на задължение за съда за извършване на служебна проверка в заповедното производство за наличие на неравноправни клаузи в договорите с потребители.

Промените в ГПК бяха внесени по идея на омбудсмана Мая Манолова и с подкрепата на Министерството на правосъдието. Според Манолова „съществува дисбаланс в българското законодателство и по-специално в ГПК между интересите на икономически силните субекти – монополни дружества, бързи кредити, мобилни оператори, колекторски фирми, банки, финансови институции от една страна и гражданите в качеството им на потребители от друга“.

„Този дисбаланс е особено чувствителен в частта на съдебни събирания на дължими суми към тези монополисти„, смята общественият защитник.

Освен това, на 24 януари 2019 г. Европейската комисия предупреди България, че открива наказателна процедура № 2018/4083 за установяване на нарушение поради несъвместимостта на българското производство за издаване на заповеди за незабавно изпълнение с Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори и с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на директивата.

Повече подробности по темата четете тук.

Споровете по промените в ГПК започнаха още преди да са внесени

Ябълката на раздора – чл. 420 и ново предложение на Мая Манолова всяко възражение да спира изпълнението, освен ако заповедта не е в полза на държавата или община

Измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които омбудсманът Мая Манолова огласи преди дни, предизвикаха спорове още преди официално да са внесени и припознати от депутати. Противоречията се очертаха в правната комисия на парламента, където Манолова беше поканена, за да представи проекта си, за да решат народните представители дали да се подпишат под него.

Основната цел на измененията е да се отговори на започналата наказателна процедура срещу България за това, че правата на потребителите не са достатъчно защитени в заповедното производство.  С тях се предлага съдът да отказва да издава заповед за изпълнение, ако искането за нея се основава на неравноправни клаузи. А когато банка иска заповед за незабавно изпълнение, да представя не само извлечение от счетоводните си книги, но и документа, от който произтича вземането ѝ, т.е. договорът за кредит заедно с всичките му приложения, включително и с общите условия.

В понеделник Манолова предложи и изменения в чл. 420 ГПК. В тях беше записано, че „възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – 9, освен когато заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 е издадена в полза на банка“. Както и че „при искане за спиране с твърдение, че вземането е основано на клаузи, противоречащи на императивни правила на закона, накърняващи добрите нрави или неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите или че размерът на дълга е неправилно изчислен“, съдът спира изпълнението, ако счете твърденията на длъжника за вероятно основателни.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Съдът да проверява договора с банката, преди да издаде заповед за изпълнение

Мая Манолова предлага законови промени за ограничаване свръхправомощията на банките

Съдът да отказва да издава заповед за изпълнение, ако искането за нея се основава на неравноправни клаузи. Когато банка иска заповед за незабавно изпълнение, да представя не само извлечение от счетоводните си книги, но и документът, от който произтича вземането ѝ, т.е. договора за кредит, заедно с всичките му приложения, включително и с общите условия.

Това е част от измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които омбудсманът Мая Манолова предлага да бъдат приети по спешност. Причината – България има два месеца, които изтичат на 25 март 2019 г., за да направи промени в заповедното производство, защото в противен случай е заплашена от наказателна процедура и сериозни санкции от Европейската комисия. Днес те ще бъдат обсъдени с депутати и юристи.

Проблемът, констатиран от Брюксел, е, че действащата уредба на производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение не дава възможност на съда за служебен контрол за неравноправни клаузи в договорите с потребителите.

„Длъжникът е поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо икономически по-силната страна, тъй като законодателството е изцяло в полза на банки, монополни дружества, доставчици на услуги, мобилни оператори, фирми за бързи кредити и такива за събиране на вземания предвид облекчените процедури, по които те събират своите вземания“, заявява Манолова.

Повече подробности по темата четете тук.

Националният омбудсман предлага законови промени за ограничаване свръхправомощията на банките

Омбудсманът Мая Манолова организира обществено обсъждане на тема: „Защита от неравноправни клаузи и свръхправомощията на банките“, което ще се  състои на 25 февруари 2019 г., понеделник, от 11.30 часа в институцията /ул. „Георг Вашингтон“ № 22/,съобщиха от пресслужбата на обществения защитник.

На форума омбудсманът ще представи законопроект за ограничаване свръхправомощията на банките с промени в Гражданския процесуален кодекс.

Срещу България има наказателна процедура заради несъответствие с правото на Европейския съюз във връзка с неравноправните клаузи в потребителските договори, за което Европейската комисия даде през януари т.г. на страната ни двумесечен срок за справяне с проблема.

Целта на дискусията е да бъде обсъдена промяна в нормативната уредба, която да осигури защита на потребителите, в това число на финансови услуги, предоставяни от банки и други кредитни институции, при снабдяването им с изпълнителен лист по реда на заповедно производство, както и защита от неравноправни клаузи.

Информацията е на сайта Правен свят.

Омбудсманът атакува в КС единната цена на водата

Омбудсманът Мая Манолова атакува в Конституционния съд (КС) разпоредбата от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), която въвежда принципа на единна цена на водата на обособена територия.

Става въпрос за чл. 12, ал. 2 от ЗРВКУ. Текстът, който беше въведен през 2015 г., предвижда: „В и К операторите прилагат принципа на единна цена на В и К услуга на обособената територия. Принципът се спазва задължително за цените на В и К услугите „доставяне на вода на потребителите и/или на други В и К оператори“ и „отвеждане на отпадъчните води“. Цената за В и К услугата „отвеждане на отпадъчни води и пречистване“ може да се определя диференцирано за групи потребители в зависимост от степента на замърсеност по реда на този закон и актовете по неговото прилагане“.

„В случая, чрез заложеното в чл. 14, ал. 2 от закона правило за определяне на единна цена на обособена територия, подходът на законодателя е неоправдан социално и небалансиран, не отчита обществения интерес и правата на потребителите на услугите и не задоволява изискването за справедливост“, твърди Манолова.

Според нея атакуваната разпоредба противоречи на друга от ЗРВКУ – в чл.13, ал. 1, т. 4, в която е предвидено, че при изпълнение на правомощията си за регулиране на цените на ВиК услугите Комисията за енергийно и водно регулиране се ръководи и от съответствието между цените за населените места и действителните разходи за предоставяне на услугите. „Двете разпоредби са противоречиви и взаимоизключващи се, което нарушава принципа на правовата държава и по-специално един от неговите основни елементи – правната сигурност“, пише Манолова до КС.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив
Поверителност
https://apis.bg/bg/privacy-notice-bg