Кьовеши поиска допълнителна информация за 7 от нашите делегирани прокурори

Кьовеши поиска допълнителна информация за 7 от нашите делегирани прокурори

Eвропейският главен прокурор Лаура Кьовеши е поискала допълнителна информация за 7 от излъчените от България делегирани прокурори. Това е станало с писмо, получено в Министерството на правосъдието в края на миналата седмица, като информацията беше потвърдена от източници от Висшия съдебен съвет, съобщава сайтът Правен свят.

По регламент обаче, делегираните прокурори във всяка страна, която се е присъединила към новосъздадената институция може да са само двама, но от България Кьовеши поиска 10 представители. В този смисъл няма пречка Европейската прокуратура да заработи у нас и с тримата, спрямо които не се иска допълнителна информация.

Според сайтът Euractiv тримата oт магистратите, за които се искат повече данни, са Вероника Трифонова, Божидара Димова и Венцислав Фердинандов. Основният мотив на Кьовеши да поиска допълнителна информация е, че част от делегираните прокурори досега са работили като следователи и затова не можели да поддържат обвинението в съда. При самото изслушване обаче, един от най-задаваните въпроси към кандидат-следователите беше за обвинението в съда и писането на обвинителни актове. Другото възражение на европейската прокуратура било, че някои от делегираните прокурори нямали дълъг стаж, а идвали от районни прокуратури. На изслушването пред Прокурорската колегия се явиха 31 кандидати, като на 13 февруари бяха избрани 10. Магистратите, които до момента са приети безкритично от Европейската прокуратура, са Светлана Шопова – Колева, Бойко Калфин и Димитър Беличев.

Повече подробности по темата четете тук.

Излъчиха десет претенденти за европейски делегирани прокурори

Излъчиха десет претенденти за европейски делегирани прокурори

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) излъчи десетимата претенденти за европейски делегирани прокурор от страна на България след четиридневен маратон от изслушания, обсъждания, представяния и събеседвания, съобщава сайтът Правен свят.

Трима от кандидатите, предпочетени от главния прокурор Иван Гешев, не са успели да съберат доверието на мнозинството в колегията. Това са Десислав Цанев – следовател в Следствения отдел в СГП, Станислав Стойков от СГП и Димитър Младенов от СГП.

Предложените към Европейската прокуратура кандидати за европейски делегирани прокурори са: Светлана Шопова-Колева, Вероника Трифонова, Бойко Калфин, Божидара Ганева-Димова, Бисерка Стоянова, Венцислав Фердинандов, Преслава Петкова, Мая Ковачева, Христо Крачунов, Димитър Беличев. Трима от тях не са били подкрепени от главния прокурор Иван Гешев по време на гласуването, а именно – Венцислав Фердинандов, Преслава Петкова и Мая Ковачева, но Колегията все пак ги е излъчила с голямо мнозинство.

Списък на одобрените претенденти ще бъде изпратен в Министерството на правосъдието, откъдето ще го обявят пред Колегията на европейските прокурори.

Повече подробности по темата четете тук.

Адвокат иска прокуратурата да провери Висшия адвокатски съвет за неизгодна сделка

Столичният адвокат Кирил Д. Петров е поискал прокуратурата да провери договора, с който Висшият адвокатски съвет (ВАдС) се задължи още три години да плаща за една единствена правно-информационна система (ПИС) от бюджета на адвокатурата, без да даде право на избор на близо 14 000-те ѝ членове – съобщава правно-информационният сайт Lex.bg.

Той е изпратил сигнал до Софийската градска прокуратура, в който настоява да се установи дали председателката на ВАдС Ралица Негенцова е сключила неизгодна сделка – престъпление по чл. 220 от Наказателния кодекс. Адвокат Петров разказва, че от колеги от страницата на Фейсбук общността на българските адвокати (ФОБА) е разбрал, че на 15 октомври 2020 г. Негенцова е сключила договор само с „Лакорда“ АД за „ползване на правно-информационна система за неизвестен брой потребители – адвокати, членове на адвокатски колегии от страната, за период от три години“. Той е установил, че сумата, която ВАдС се е задължил да плати на фирмата за три години, е над 800 000 лв. с ДДС.

Всъщност това е вторият договор на ВАдС с „Лакорда“. Още през 2017 г. съветът реши да плаща от бюджета на адвокатурата за най-малката правно-информационна система, която да бъде предоставена „безплатно“ на адвокатите. През 2020 г. ВАдС съобщи, че е сключен нов договор за още три години. Именно за него адвокат Петров настоява прокуратурата да извърши проверка и да установи дали е ощетена адвокатурата.

Повече подробности по темата четете тук.

До края на годината в четири пилотни съдилища ще се въведе задължителна медиация

До края на годината в четири пилотни съдилища да се въведе задължителна медиация по някои видове дела, а най-късно в началото на 2023 г. и във всички останали 24 окръжни съдебни района. Да се предвидят стимули и санкции за страните във връзка с медиацията. Тези, които се възползват от нея, да плащат държавна такса в намален размер, а онези, които откажат – да поемат изцяло разноските по делата до последната съдебна инстанция. Това предвижда Концепция за въвеждането на задължителна съдебна медиация по граждански и търговски дела, която ще обсъди във вторник Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Документът е изготвен от работна група от съдии и с председател члена на съвета Даниела Марчева. Групата беше натоварена със задачата да предложи действия за въвеждането на задължителната медиация като средство за регулиране на високата натовареност на съдилищата. След множество срещи и обсъждания тя изготви концепцията, а същевременно темата за медиацията „влезе“ и в Националната програма за развитие „България 2030“, в рамките на която е подготвен и проект „Въвеждане на способи за алтернативно разрешаване на спорове (АРС) в съдебната система в България – пилотно въвеждане на задължителна съдебна медиация; доизграждане на мрежата от съдебни центрове във всички окръжни райони на страната; разработване на стратегия за пълноценно използване на други алтернативни способи за разрешаване на спорове“.

Задължителната медиация ще бъде въведена пилотно в София, Варна, Пазарджик и Перник. Съдилищата в тези градове са избрани, защото там има изградени и работещи съдебни центрове по медиация. От останалите 24 в девет ще трябва да се надградят, а в 15 – да се създадат такива центрове.

Предвижда се да има задължителна медиация по следните видове дела: развод; делба; спорове за промяна на мерките, свързани с родителската отговорност и личните отношения с бабата и дядото; спорове между съсобственици или във връзка с отношенията в етажната собственост; разпределяне на ползването на съсобствена вещ.

Повече подробности по темата четете тук.

Съюзът на юристите в България с остра критика към качеството на законодателството

 

Съюзът призова партиите да вкарат повече юристи в следващия парламент

Организацията излезе с обръщение до политиците, подписано от председателя ѝ  Владислав Славов – бивш конституционен съдия, в което подлага на остра критика на дейността на настоящото Народно събрание, съобщава правно-информационният сайт Lex.bg.

Съюзът заявява, че Народното събрание на България е на първо място в ЕС по законодателни предложения направени от народни представители – над 65%. И припомнят, че Конституционният съд (в решение №1/2020 г.) заяви, че „за да бъдат конституционосъобразни приеманите от НС актове трябва да съотвестват както на Конституцията на РБ, така и на останалите действащи закони, защото друго би противоречало пряко на чл. 4, ал. 1, изр. 2, предл. 2 от Конституцията“.  „Полезно е народните представители да се запознаят с това решение, за да разберат, че Законът за нормативните актове създава за тях императивни норми, в т. ч. и регулиращи законодателството и законодателния процес!“, изтъкват от СЮБ.

В обръщението се посочва, че при 87.7% от законодателните предложения не са извършени необходимите изследвания или научни експертизи. Обръща се специално внимание на практиката да се променят закони чрез преходните и заключителни разпоредби на други закони. През мандата си НС не само не прекрати, но продължи и разшири отричаната практика да се променят закони с преходни и заключителни разпоредби – от 35% на 37%. Тази опасна и противоконституционна тенденция в законотворчеството наложи „принципа“ законът да се чете отзад напред!“ – пише в изложението.

Съюзът на юристите призова партиите да вкарат повече юристи в листите си и от там в следващия парламент, за да спасят качеството на законодателството.

Повече подробности по темата четете тук.

Ало измамите са намалели с 80% в резултат на ефективната координация между институциите

Ало измамите - екзотични престъпления, извършвани от организирани престъпни групи*

Това са данни, изнесени от говорителят на главния прокурор – Сийка Милева пред журналист от сайта „Правен свят“. В информацията си авторката Тина Ивайлова напомня, че телефонните измами са известни още от 90-те години, като след 2000 г. случаите им драстично зачестяват. Жертвите на телефонните измами са най-уязвимите групи от обществото – възрастните хора и децата. Това са екзотични престъпления, извършвани от организирани престъпни групи, които извършват престъпната дейност предимно от територията на Румъния, което им гарантира по-голяма анонимност и сигурност, че няма да бъдат задържани. Действията им са насочени спрямо български граждани, както и граждани на съседни държави – Гърция и РС Македония. Благодарение на доброто сътрудничество с румънската прокуратура и полиция участници в  разследвания на Специализираната прокуратура са задържани и на територията на Румъния.

Ако през 2018 г. телефонните измами са били около 1200 през 2019 г. те стават около 560, а през изминалата година са вече само 129.

Сумата, придобита от престъпната дейност, през 2018 г. е над 8,4 млн. лева. През следващата година тя намалява до около 3,8 млн. лева. През миналата година тя значително намалява до около 520 хил. лева. Тенденцията за намаление на тези престъпления е видима. Това е показателно, че съвместна работа на прокуратурата с МВР е успешна – подчертава в изказването си Сийка Милева.

През последните две години са били неутрализирани няколко организирани престъпни групи от градовете Ветово, Горна Оряховица, Левски и Павликени.

Повече подробности по темата четете в „Правен свят„.

 

Реформират из основи работата на съдилищата – районните вече няма да гледат дела от общ характер

Реформират из основи работата на съдилищата – районните вече няма да гледат дела от общ характер

Съдийската колегия избра модел за прекрояване на съдебната карта, съобщава правно-информационният сайт Правен свят.

В материала си авторката Цветелина Янкова информира, че Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) е стартирала работата си в началото на годината с разгорещен дебат и последвал избор на модел за прекрояване на съдебната карта, който на практика предвижда реформа на цялата съдебна система, окрупняване на районни съдилища и промени в подсъдността.

Моделите бяха представени в края на 2020 г., като последното заседание по въпроса на 20 октомври приключи с уговорката, че наличните предложения ще бъдат обсъдени с магистрати и допълнително ще бъде преценено по кой път да се върви.

В първото си заседание Съдийската колегия директно се е заела с обсъждането на четвъртия, най-радикален модел, предложен от Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова. За разлика от останалите варианти, този засяга не само окрупняването на органи, но засяга и въпросите за подсъдността, натовареността, специализацията и кариерното израстване.

Макар и доста сложен, моделът се е оказал сред най-предпочитаните от магистратите, проучване сред които вече е било проведено. Идеята е да се промени родовата подсъдност на даден районен съд, който остава да работи само по наказателни дела от административен характер, някои мерки за неотклонение, по дела, разглеждани в закрито заседание, вкл. всички, разглеждани по дежурство, както и за сравнително по-леки от правна страна спорове. Идеята е да се създаде единен основен първоинстанционен окръжен съд.

Става дума за частична промяна на родовата подсъдност и справянето с наличния ресурс вътре.  Един районен съд остава първа инстанция – по бързо ликвидни дела, окръжният съд става основна първа инстанция и втора инстанция по делата на РС. Апелативният съд става истинска втора инстанция. Едни дела отиват в окръжен съд, а част от делата на окръжния съд отиват в районния съд. Районният съд може да се състои от постоянен и непостоянен състав. Моделът предвижда постоянният състав да е само от съдии от районния съд, а непостоянният може да включва и съдии от окръжния съд.

Останалите районни съдии се местят в окръжния съд – след атестация, съответния ранг и решение на Общото събрание на горния съд. Общият брой на съдиите в районните съдилища ще се определя ежегодно в края на годината от Съдийската колегия по броя дела. Съдиите от окръжния съд ще дават и дежурства в районния съд, като натоварването няма да е голямо, а ако има необходимост – броят на съдиите или часовете работа на магистратите от окръжния съд може да бъде увеличен. Подобна алтернатива може да бъде разгледана и в обратен вариант – районен съдия може да отиде в окръжния съд спрямо броя на делата.

Повече подробности по темата четете в Правен свят.

И Висшият адвокатски съвет настоява за по-висок процент нормативно признати разходи

И Висшият адвокатски съвет настоява за по-висок процент нормативно признати разходи

Адвокатурата е готова да изрази своята гражданска и професионална позиция чрез съответни протестни действия в случай, че държавата не откликне на направени от нея мотивирани искания за увеличение на размера на нормативно признатите разходи. Това заявява в свое решение от днес Висшият адвокатски съвет (ВАдвС), като припомня, че исканията са направени още през месец март и ноември миналата година, съобщава сайтът „Правен свят“.

Припомняме, че тогава от адвокатурата изпрати писма до председателя на 44-то Народно събрание, до министър-председателя, до финансовия министър и председателя на комисията по правни въпроси в парламента.

Съгласно действащия чл. 29, ал. 1, т. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица свободните професии, сред които попадат и адвокатите, могат да намалят придобитият доход с разходи за дейността с едва 25 %.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Чл. 242, ал. 8 от българския НК противоречи на правото на ЕС, реши съдът в Люксембург

Национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на квалифицирана контрабанда, когато то принадлежи на трето добросъвестно лице, противоречи на правото на Европейския съюз. Това постанови Съдът на ЕС по преюдициално запитване на Пловдивския апелативен съд за това дали чл. 242, ал. 8 от Наказателния кодекс противоречи на правото на съюза (пълния текст на решението на СЕС виж тук), съобщава сайтът Лекс.бг.

Разпоредбата предвижда: Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението“.

Тя вече беше критикувана от Европейския съд по правата на човека (виж решението по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. срещу България тук), а сега директно беше обявена за противоречаща на правото на ЕС от съда в Люксембург.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС ще решава дали да отмени наредбата за заплащането на правна помощ от адвокатите

ВАС ще решава дали да отмени наредбата за заплащането на правна помощ от адвокатите

Адвокатска колегия-Кюстендил е поискала пълна отмяна на подзаконовия нормативен акт, делото е насрочено за 17 март – съобщава „Правен свят“

Върховният административен съд (ВАС) ще решава дали да отмени Наредбата за заплащането на правната помощ, което да отвори вратите към въвеждането на изцяло нов механизъм за заплащане на адвокатите, които я реализират. Това става ясно от публикувано в  „Държавен вестник“ обявление на съда, от което се разбира, че там е постъпило оспорване на наредбата от Адвокатската колегия–Кюстендил, представлявана от адв. Емил Димитров Велинов – председател на колегията, и съвета на колегията.

Делото пред ВАС е насрочено за 17 март.

А в самата си жалба до съда (виж пълния текст на жалбата в прикачения файл) от Колегията настояват, че: „изпълнителната власт в лицето на МС не може, т.е. няма властта да определя условия, ред, че и „принципи“ на заплащане на адвокатски възнаграждения, т.е. така както е „регламентирал“ заплащането на правната помощ от държавата МС с глави втора, трета и четвърта от обжалваната Наредба за заплащане на правната помщ“.

Повече подробности по темата четете в legalworld.bg.