Архив на ‘Събития’

ВСС в спор дали да променя онлайн достъпа до дела

Eдинственият дебат по време на краткия Пленум на Висшия съдебен съвет (ВСС) в четвъртък e бил по въпроса за  изготвянето на техническо задание за промени в единната електронна деловодна система в съдилищата.

Съществуващият сега онлайн портал, който ползват някои съдилища, е разработен по проект „Електронно правосъдие – проучване и изграждане на единна комуникационна и информационна инфраструктура и единен електронен портал на съдебната власт“ и е финансиран по Оперативна програма „Административен капацитет“, съфинансирана от ЕС.

Договорът по проекта за единна електронна система е за 6 млн. лева, а срокът за изпълнението му изтича на 31 декември 2018 г. За негов ръководител през 2016 година бе избрана Елка Атанасова, бивш член на ВСС.

Една от целите на проекта е исковите молби да може, постъпвайки в отделението на съответния съд, да се регистрират в системата, да получат  определен номер, след това да се образуват дела и да може те да се разпределят на случаен принцип измежду съдиите.

Онлайн базата, която е свързана с Единната електронна система в съдилищата, осигурява право на гражданите за достъп до правосъдието, както и организиране на процесите по управление на делата по електронен път.

Системата дава още възможност и за автоматично уведомяване на електронна поща при извършване на определени процесуални действия, като например електронно призоваване.

Повече подробности по темата можете да прочетете тук.

С удари по конкуренти софийският шеф по безопасност на храните Антон Генов подпомагал бизнеса на фирма, в която работел синът му

Директорът на безопасността на храните в столицата отива на съд

Директорът на Областната дирекция по безопасност на храните – София (ОДБХ – София), бившият футболен рефер Антон Генов е предаден на съд от Софийската градска прокуратура. Той е обвинен по два текста от НК – престъпление по служба, извършено от лице, заемащо отговорно служебно положение, при условията на продължавано престъпление (чл. 282, ал. 2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК) и принуда (чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК).

На 05 октомври и на 5 ноември 2016 г. Генов е разпоредил да бъдат извършени проверка на складовите помещения на дружествата „И.“ ЕООД – гр. Нови Искър, и „Б. Е. О.“ ЕООД – гр. София, Ботунец, където се съхранявала отработена мазнина, изкупувана от заведения за обществено хранене.

Продуктът служи като основна суровина за производство на биогориво. Също така разпоредил това имущество да бъде иззето. Подобна проверка и действия по изземване не са от компетентността на ОДБХ – София, тъй като не се касае за храни, а за отпадък. Извършването на такава проверка е от компетентността на РИОСВ – София. Според прокуратулата, с тези си действия обвиняемият Антон Генов е превишил властта си.

В хода на разследването е установено също, че целта на Генов е била да се набавят облаги за дружеството „У.“ ЕООД,  в което по същото време е работел синът му и което има същия предмет на дейност, както „И.“ ЕООД и „Б. Е. О.“ ЕООД  – изкупуване на отработена мазнина и реализирането й като суровина за производство на биогориво.

На Антон Генов е повдигнато обвинение и за това, че през месец октомври 2016 г. е направил опит да принуди управител на търговско дружество с чуждестранен собственик да не извършва търговска дейност на територията на София, като злоупотребил с властта си – престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Това търговско дружество е с основен предмет на дейност също изкупуване и реализиране на отработена мазнина и представлява конкурент на дружеството „У.“ ЕООД.

На Генов е наложена мярка за неотклонение „гаранция в пари в размер на 5000 лв.“.

Повече подробности по темата можете да прочетете тук.

ЕС одобри „черен“ и „сив“ списък с данъчни убежища

Френският финансов министър Брюно льо Мер е съобщил в Брюксел, че като данъчно убежище, тоест юрисдикция, която не полага никакви усилия за ограничаване на схемите за укриване на данъци, се определят Американска Самоа, Бахрейн, Барбадос, Гренада, Гуам, Южна Корея, Макао, Маршаловите острови, Монголия, Намибия, Палау, Панама, Санта Лусия, Самоа, Тринидат и Тобаго, Тунис и Обединените арабски емирства (ОАЕ).

.Британският Independent посочва, че за Великобритания от значение е изключването на редица задморски британски територии, като например Бермудските и Каймановите острови, които присъстваха в предишните списъци на общността, приети през лятото на 2015 година.

Цялата информация по темата можете да прочетете тук.

Юридическото образование – елемент от съдебната реформа

Заради демографските процеси и заради постоянната съдебна реформа в страната ни, юридическото образование е в остра нужда от реформиране или „преформатиране“. Резултатите обаче са повече от незадоволителни, поне до момента. Дебатът по настоящем отново набира сила, като се очертават няколко лагера.

От една страна са университетите, които застъпват тезата, че са длъжни да запълнят необходимостта от повече кадри (пазарът вече отрича това твърдение, но държавата го подкрепя, като финансира 1340 места държавна поръчка от максимален брой 2000 за деветте правни факултета).

От другата страна са бизнесът и съдебната власт в лицето на съда и прокуратурата, които се оплакват от ниско качество на образованието, необвързано с работещ стандарт.

Незавидна е позицията и на самата държава, призваната да регулира тези отношения чрез Министерство на правосъдието (МП) и Министерството на образованието и науката, чиято главна задача е да поддържат единен стандарт на юридическото образование чрез контрол на извършваното обучение както по време на следването, така и  по реда на финалния изпит за придобиване на юридическа правоспособност.

Реформата на юридическото образование е залегнало като стратегическа цел в Актуализираната стратегия за реформа на съдебната власт и прилежащите пътни карти. Като първа стъпка екипът на Министерството на правосъдието през 2015 г. изготви цялостен анализ и доклад за състоянието на обучението по специалност „право“.

С неговите цели и резултати можете да се запознаете тук.

България осъдена да заплати 462 000 евро на собствениците на Синята къща в стария Пловдив

Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България да плати рекордната досега сума от 462 000 евро за нарушение на правната сигурност и правото на собственост. Парите се дължат на седем български граждани по делото „Ченгелян и други срещу България“, осъдили държавата заради несправедлив отказ на реституция.

Делото е за една от най-красивите къщи в Стария Пловдив – Павлитовата (Синята) къща, обявена за паметник на културата през 1949 г., а през 1966 г. национализирана.

Собствениците са получили за имота си едва 14 000 лв. Срещу тези пари държавата е взела къща със застроена площ 480 кв.м. Сградата е претърпяла сериозен ремонт след пожар, унищожил част от нея през 1978 г.

През 1992 г. наследниците подават искане за връщане на собствеността им, но община Пловдив отхвърля иска им. Така започва една истинска съдебна сага в българските съдилища.

Жалбоподателите са представлявани в Страсбург от адвокатите Михаил Екимджиев, Катина Бончева и Гинка Черничерска.

Повече подробности по темата можете да прочетете тук.

Минималните адвокатски възнаграждения противоречат на европейското право

Съдът на ЕС (СЕС) в Люксембург е приел, че редът, по който българският Висш адвокатски съвет приема Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения – от самата адвокатска гилдия, без установени законово определени критерии и без възможност за ефективен контрол от страна на държавата в защита на обществения интерес, противоречи на европейското право и може да доведе до ограничаване на конкуренцията.

Делото в СЕС е образувано по преюдициално запитване на съдия Иван Георгиев от Софийския районен съд във връзка с две граждански дела, разглеждани от него и касаещи т.нар. заповедно производство – ускорена процедура, приложима за безспорни плащания.

По-подробна информация по темата можете да прочетете на интернет сайта на в. „Капитал“.

За десети пореден път „Ден на отворените врати” в Административния съд – Варна

На 21 ноември в Административен съд – Варна се проведе за десети пореден път инициативата „Ден на отворените врати”, която има за цел да се повиши правната култура на гражданите и да се постигане на по-добра информираност за работата на съдебната система, както и да се изгради доверие в работата на съда.

И тази година гражданите имат възможност да посетят съда от 9.00 до 16.30 ч., ул. „Никола Вапцаров“ 3 А и да се запознаят с работата и функциите на съдебните служби, със съдебните процедури и със спецификата на работата на магистратите и служителите.

На събитието са поканени ученици и преподаватели от Варненска търговска гимназия „Г. С. Раковски”, с които съдът работи за втора учебна година по Образователна програма „Съдебната власт – информиран избор и гражданско доверие. Отворени съдилища и прокуратури”; от СУ „Димчо Дебелянов“, както и студенти от ВИНС. Програмата включва среща на студентите с ръководството на съда и запознаването им с историята, функциите и задачите на административния съд. Ще бъде представен и начина за разпределяне на постъпилите в съда дела.

След обяд в зала 1 на съда учениците от ВТГ „Г. С. Раковски“ ще имат открит урок – разиграване на съдебен процес. Прокурор, вещо лице, адвокат, юрисконсулти от Митница – Варна и от дирекция ОДОП при ЦУ на НАП – Варна ще разяснят на участниците в симулативния учебен процес каква е спецификата на тяхната работа, какви са предизвикателствата пред тях и каква е ролята им в съдебните процеси. Целта на този симулативен съдебен процес е повишаване на откритостта и доверието към институциите през призмата на правните професии, чрез запознаване на подрастващите с работата им.

Проверката на Инспектората на ВСС по сигнала на вицепремиера Валери Симеонов от 14.08.2017 г. приключи със становище за липса на съмнения в почтеността на съдия Панайот Генков от АС – Бургас

В становище на Инспектората на ВСС от 13.11.2017 г., получено в АдмС – Бургас, се казва, че в сигнала на вицепремиера Валери Симеонов до Инспектората на Висшия съдебен съвет /ИВСС/ липсват данни за извършване на проверка за почтеността на и.ф председателя на Административен съд – Бургас Панайот Генков.

След като вицепремиерът Симеонов поиска да бъде установено дали съдия Генков, като и.ф. председател, е оказвал натиск върху съдии да отменят заповеди на директора на дирекция „Контрол“ в ТД НАП на Пенка Жекова за допускане на предварително изпълнение на принудителната мярка „запечатване на обект“, ревизиращият орган към Висшия съдебен съвет е извършил предварително проучване, съобразно законовите си правомощия, на място в Административен съд – Бургас.

Като основание за исканата проверка г-н Симеонов е посочил период от активния летен сезон 01.07.2017 г. до 10.08.2017 г., в който различни състави на съда са отменяли наложени 83 бр. заповеди за допуснато предварително изпълнение на мярката“запечатване на обект“, издадени от ТД на НАП поради установени нарушения на финансовото законодателство в търговски обекти по Южното Черноморие.

Според изводите от извършеното проучване на Инспектората, посочените в сигнала дела са образувани в деня на постъпване на жалбите, разпределяни са чрез „Централизирана система за разпределение на делата“ и по начин, определен от „Вътрешните правила за случайно разпределяне на делата в АдмС – Бургас“, утвърдени и действащи преди съдия Генков да е и.ф председател.

Инспекторатът е установил също, че посочените в сигнала дела са разгледани обективно и безпристрастно. Не са констатирани действия на съдебните състави, които да обосновават извод за укоримо поведение на съдия Генков за липса на почтеност, за упражнено пряко или косвено влияние, което да предопредели крайния съдебен акт и да засегне независимостта на съдии, както и да накърни престижа на съдебната власт. Не са установени и негови преки действия предвид обстоятелството, че той не е разглеждал дела от посочения в сигнала вид. Нещо повече –  през по-голямата част от посочения период съдия Генков е бил в платен годишен отпуск.

По-подробна информация за резултатите от проверката можете да прочетете тук.

 

„Дни на медиацията“ в столични училища

Миналата седмица се проведоха ежегодните „Дни на медиацията“, организирани от Центъра за спогодби и медиация (ЦСМ) към Софийския районен и Софийския градски съд . Медиаторите, съвместно със съдии и адвокати, представиха доклади и проведоха обучения с ученици от различни столични училища.

В една от срещите, на която присъстваха ученици от Професионалната гимназия по телекомуникации, лектори на младежите бяха съдия Галя Вълкова от СРС, заместник-председателят на ЦСМ и председател на Съюза на бащите в България Светослав Стефанов и медиаторите Цветелина Фердинандова, Даниела Стойчева и Рената Вълкова – съобщава сайтът на сп. „Правен свят“.

„Медиацията е важна част от нашето общество, а тези срещи дават възможност да се изгради една по-добра правна култура у подрастващите“, отбеляза в началото на срещата Светослав Стефанов. Той акцентира върху големия брой разводи в страната, както и на агресията в училищата – два проблема с един и същ корен – семейната среда. Според Стефанов, медиацията представлява инструмент без алтернатива за разрешаването на проблемите на семейната среда, който най-малко травмира, както децата, така и родителите.

Повече подробности относно инициативата можете да прочетете тук.

СГС оправда бившия председател на съда в Раднево

Софийският градски съд оправда бившия председател на Районния съд в Раднево Евелин Драганов. Той бе обвиняем за закана за убийство (НОХД/2015 г.), отправена срещу деловодителката Йовка Митева. Решението на съдебния състав на СГС, с председател Веселина Ставрева, е от сряда. В хода на съдебното дирене прокуратурата е поискала 2-годишна присъда за Драганов при 4-годишен отлагателен срок.

Казусът с Евелин Драганов нашумя, след като публично беше оповестено негово писмо от 2010 г. до тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, в което се описва като „фен на партията ГЕРБ от душа и сърце“. Заради тази му „клетва за вярност“ срещу него бе образувано дисциплинарно дело във ВСС, което приключи с уволнение от магистратската длъжност.

Случаят с деловодителката Митева е от септември 2013 г., когато Драганов й крещял брутални и цинични обиди и заплахи по телефона.  Според прокуратурата тези скандално звучащи думи възбудили у жената основателен страх за живота й.

В последните месеци на 2016 г. делото отново нашумя, след като се появи протокол от заседание в СГС, в който съдия Люба Петрова, също магистрат от Раднево, заявява, че представляващият по онова време ВСС Димитър Узунов я е карал да свидетелства срещу Драганов с обещание, че ще й помогне по нейно наказателно дело. Узунов отрече, а проверка на съвета напълно го оневини.

Защо сега съдия Евелин Драганов е оправдан, ще научим от мотивите към присъдата. По неофициална информация най-вероятно магистратите са приели, че не е налице вторият задължителен елемент от състава – отправените заплахи да са възприети като реална опасност за живота.

Очаква се прокуратурата да протестира оневиняването на Драганов.

Христо ХРИСТОВ, в. Старозагорски новини“

Архив