Страните от ЕС не постигнаха консенсус относно налагането на енергийно ембарго на Русия

Външните министри на Европейския съюз не стигнаха до единна позиция на срещата си в понеделник, 21 март, дали и как да наложат санкции на доходоносния енергиен сектор на Русия заради нахлуването й в Украйна, съобщава информационният сайт dir.bg. Германия например аргументира защо е против, като каза, че ЕС е твърде зависим от руския петрол, за да обяви ембарго.

България също се обяви против налагане на ограничения за вноса на енергийни ресурси от Русия.

ЕС и съюзниците вече наложиха сериозни мерки срещу Русия, включително замразяване на активите на нейната централна банка, обсъжда се забрана за акостиране на руски кораби на европейски пристанища, изключване от системата SWIFT на всички руски банки – засега някои са „пощадени“ и то именно тези, които обслужват търговията с енергийни суровини (Сбербанк и Газпромбанк).

По налагането на допълнителни санкции сякаш няма разногласия, но взимането на решение за търговско ембарго върху петрола, газа и въглищата разцепи ЕС.

Повече подробности по темата четете тук.

Към 15 март се очаква приключване на техническите преговори на България с ЕК по Националния план за възстановяване и устойчивост

Към 15 март се очаква приключване на техническите преговори на България с ЕК по Националния план за възстановяване и устойчивост

Към 15 март се очаква приключване на техническите преговори на България с ЕК по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев на заседание на Комисията по въпросите на Европейския съюз. След това предстои НПВУ да мине през нормалните процедури на одобрение, добави той и отбеляза, че по Плана може да се започне работа веднага след техническото одобрение по него, дори преди официалното подписване.

Ситуацията в Украйна не оказва директно влияние върху НПВУ, каза Асен Василев. Ако бяхме приели в Плана да добавим парогазова централа и да се съгласим със затваряне на мощности, сега щяхме да сме в неизгодна позиция, отбеляза той. Забавянето на НПВУ ни помогна да прокараме решения в полза на България, допълни заместник-министър председателят по еврофондовете, с уточнението, че най-голямата промяна в Плана е отпадането на инвестицията в парогазова централа и замяната й с инфраструктура за съхранение на енергия от 6000 мегаватчаса и на добив на геотермална енергия. Отпадането на строеж на парогазови централи и газопроводи и замяната им с проекта за системата за батерии и тяхното разполагане ще струват около 1,5 млрд. лева, а търсенето и добивът на геотермална енергия ще струват около 200 милиона лева.

В хода на дискусията Асен Василев поясни, че се водят последните преговори за допълнителен анализ за сигурност на доставките на централите в Маришкия басейн. Трите големи централи в него няма да бъдат закривани. Ще се закриват само централи, които не отговарят на екологичните стандарти, каквито са „Брикел“ и „Бобов дол“, подчерта той.
В НПВУ сумата за получаване за програма „Транспорт“ се запазва –  парите ще отидат за влакове тип „Интерсити“ и за градски железници, като за двата типа ще са нужни 640 милиона лева, уточни Василев и добави, че няма промяна в бюджета за развитие на широколентовата свързаност. По-малки промени има при осигуряването на широколентов интернет в общинските центрове, развитие на ТЕТРА системата за комуникация при кризи и за дигитализация на „Български пощи“, каза Асен Василев.

В сектора здравеопазване на НПВУ е включено промяна на системата „112“, за да се улесни работата й, допълни министърът на финансите.

Асен Василев запозна народните представители от Комисията по въпросите на Европейския съюз и с постигнатия напредък за финализирането на стратегическите и програмните документи на България за управление на средствата от Европейския съюз за програмен период 2021-2027 г., като отбеляза, че се очаква в края на март или  началото на април България да има подписано Споразумение за партньорство.

(Пресцентър на НС)

 

Народното събрание прие окончателно на второ четене държавния бюджет за 2022 г.

Народното събрание прие окончателно на второ четене държавния бюджет  за 2022 г.

Парламентът реши през 2022 г. общата субсидия за делегираните от държавата дейности на общините да бъде 4 889 285 900 лв.

За трансфери за местни дейности в т.ч. обща изравнителна субсидия в държавния бюджет са предвидени 379 000 000 лв., за трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища – 48 228 100 лв., целева субсидия за капиталови разходи – 296 310 200 лв.

Народните представители увеличиха с 5 млн.лв. предвидените средства за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони.

Парламентът реши за сметка на икономии на разходи или трансфери по бюджетите на първостепени разпоредители Министерският съвет да може да финансира дейности по оказване на помощ на живеещите в Украйна български граждани и българи с украинско гражданство, както и за предоставяне на хуманитарна помощ на Украйна и за извършване на разходи за справяне с последиците от военните действия.

(Пресцентър на НС)

Министър-председателят Кирил Петков беше изслушан от Народното събрание за резултатите от посещението му Скопие и съвместното заседание на правителствата на България и Република Северна Македония

Министър-председателят Кирил Петков беше изслушан от Народното събрание за резултатите от посещението му Скопие и съвместното заседание на правителствата на България и Република Северна Македония

Министър-председателят Кирил Петков беше изслушан от Народното събрание за резултатите от посещението му Скопие и съвместното заседание на правителствата на България и Република Северна Македония. Искането за изслушване на премиера беше внесено от народни представители от парламентарната група на ГЕРБ-СДС.

Правата на българите в Република Северна Македония са огромен приоритет, посочи министър-председателят Кирил Петков. Българският интерес ще бъде защитен, българите в Република Северна Македония ще имат равни права, увери той и уточни, че премиерът Димитър Ковачевски е заявил политическо си намерение хората с българско самосъзнание да бъдат вписани в конституцията, но не се е ангажирал със срок за това.

Най-доброто за България е да имаме добросъседство, да имаме отворени граници, правата на българите да са защитени, подчерта Кирил Петков. Той отбеляза, че България и Северна Македония подготвят съвместно честване на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев. Честването на годишнината от рождението на революционера е на 4 февруари.

Европейската комисия е готова да подкрепи финансово изграждането на жп връзка между София и Скопие, стана ясно от думите на премиера Кирил Петков. Българският премиер разказа, че при вчерашното му посещение в Брюксел е разговарял по темата за транспортната свързаност между двете държави с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, която е изразила готовност за подкрепа за изграждане на жп връзката между България и Република Северна Македония, тъй като е стратегически и зелен проект.

Във времето за парламентарен контрол на въпроси на депутати отговориха вицепремиерът Борислав Сандов и министрите Бойко Рашков, Стефан Янев и Асена Сербезова.

(Пресцентър на НС)

Първото българско дело на европейската прокуратура е за подкуп във фонд „Земеделие“

Първото дело на Европейската прокуратура (ЕП) в България, което влезе в съда, е за подкуп от 10 000 лв., получен от Т.Д. – главен експерт в Държавен фонд земеделие (ДФЗ). Това съобщиха официално от ЕП в четвъртък след като Специализираният наказателен съд даде ход на делото.

Въпреки че казусът не е от публично известните, прави впечатление бързината, с която разследването е извършено и делото стартира в съда – четири месеца след задържането на подсъдимия за подкуп в началото на септември м.г. Подобна скорост е необичайна за такива дела в България, които обикновено се точат с години. Към момента в ЕП има повече от 100 български дела, коментира за „Капитал“ българският европрокурор Теодора Георгиева.

Повече информация по случая четете тук.

В резултат на приложеното преизчисление няма пенсионер с по-ниска пенсия от декемврийската, заяви министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков по време на изслушване в Народното събрание

В резултат на приложеното преизчисление няма пенсионер с по-ниска пенсия от декемврийската, заяви министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков по време на изслушване в Народното събрание

В резултат на приложеното преизчисление няма пенсионер с по-ниска пенсия от декемврийската, заяви министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков по време на изслушване в Народното събрание. Изслушването беше по искане на народния представител от ГЕРБ-СДС Деница Сачева.

Няма по-ниска пенсия за месец януари спрямо пенсията от декември 2021 г., каза социалният министър. Той посочи, че това се отнася както за пенсиите за трудова дейност – пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност, така и за социалната пенсия за старост и за инвалидност, пенсиите за военна и гражданска инвалидност и персоналните пенсии.

Министърът уточни, че хората с доход по-малък през януари спрямо декември ще бъдат компенсирани, като първите плащания ще бъдат извършени с пенсиите за февруари. През февруари пенсионерите ще получат сумите за януари и за февруари. За следващите месеци ще се изплащат с пенсиите за съответния месец и плащането пенсия плюс ковид добавка ще е равно на декемврийското, каза Георги Гьоков. Тези суми ще се изплащат до юни, докогато е разчетена и т.нар. ковид добавка, допълни той.

От 1 юли 2022 г. е планирано редовно осъвременяване на пенсиите с 6,1 процента по Кодекса за социално осигуряване, отбеляза Георги Гьоков. Наред с това в коалиционното споразумение е предвидено за шестмесечен срок да бъде извършен анализ на пенсионната система и да бъде намерено решение за устойчив във времето механизъм за осъвременяване на пенсиите. Ако бъде постигнат консенсус и със социалните партньори, този механизъм може да бъде приложен още след юни 2022 г., посочи социалният министър. Според него пенсиите трябва да растат според приноса в осигурителната система, а всички, които имат нужда, да бъдат подпомагани чрез системата на социално подпомагане до линията на бедност.

Народното събрание не прие проект за решение за въвеждане на компенсаторен механизъм за небитови крайни клиенти на електроенергийния пазар. Проекторешението беше внесено от Делян Добрев, Жечо Станков и Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС.

(Пресцентър на НС)

Парламентарните комисии по бюджет и финанси и по енергетика изслушаха вицепремиера по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев и министъра на енергетиката Александър Николов относно мерки за преодоляване на ценовата криза в сектор „Енергетика“

Парламентарните комисии по бюджет и финанси и по енергетика изслушаха вицепремиера по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев и министъра на енергетиката Александър Николов относно мерки за преодоляване на ценовата криза в сектор „Енергетика“

На съвместно заседание на парламентарните комисии по бюджет и финанси и по енергетика изслушаха вицепремиера по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев и министъра на енергетиката Александър Николов относно мерки за преодоляване на ценовата криза в сектор „Енергетика“.

Драматичната ситуация в електроенергийния сектор се дължи не толкова на повишено потребление или по-малко предлагане на българския пазар, колкото на свързването на българския пазар с международните пазари и изключително голямото ниво на износ, което вдига цените, отбеляза министър Асен Василев. По този повод вече бяха изплатени компенсации за месеците октомври и ноември, припомни той. Със свое решение правителството прие допълнителни 450 млн. лева за компенсации от бюджета, освен това още 410 млн. лева от спестявания в бюджета, т.е. общо 860 млн. лева Министерството на финансите е предвидило като бюджетни средства за допълнително подпомагане на бизнеса в периода декември, януари и март. Освен това има пари и във Фонда за сигурност на енергийната система, които могат да бъдат използвани. Биха могли да бъдат използвани за подпомагане и свръхпечалбите в държавните енергийни дружества, добави вицепремиерът.

Според Министерството на финансите схемата трябва да бъде балансирана. „Не може държавата да поеме пълния риск на бизнеса“, посочи Асен Василев. Според него държавата трябва да поеме това, което е допълнителен риск, но не може напълно да се прехвърли рискът от държавните субекти към държавата. По думите му това би било изключително лоша практика и тя води до изкривяване на пазара и до лошо поведение на „играчите на пазара в бъдеще“.

Министърът на енергетиката Александър Николов отбеляза, че Косово е с режим на тока в момента. Според него България има доста стабилни базови мощности и страната ни балансира региона. „Цените в региона са сравнително еднакви и това е, защото ползите от отворен, либерализиран, единен европейски пазар, са значително по-високи, отколкото негативните ефекти“, заяви министър Александър Николов.

(Пресцентър на НС)

САК сключи договор с АПИС

Софийската адвокатска колегия отново сключи договор с фирма АПИС предоставяне на право на БЕЗПЛАТНО ползване от членовете на САК през 2022 г. на продуктите АПИС ПРАВО и АПИС ПРАКТИКА. Сключеният договор първоначално включва 1000 акаунта за достъп до АПИС. За да продължат своя достъп и през 2022 г. или да получат такъв за първи път членове на Колегията следва да се регистрират на следния линк за регистрация:
https://www.sak-sas.bg/bg/electronic-apis-siela-2022.
Същият е публикуван и на сайта на САК.
За повече информация вижте тук.

Председателят на Народното събрание Никола Минчев се срещна с председателя на Висшия адвокатски съвет д-р Ивайло Дерменджиев

Председателят на Народното събрание Никола Минчев се срещна с председателя на Висшия адвокатски съвет д-р Ивайло Дерменджиев

Председателят на Народното събрание Никола Минчев се срещна с председателя на Висшия адвокатски съвет д-р Ивайло Дерменджиев.

Двамата обсъдиха досегашните активни позиции на адвокатурата и нейната роля в обществения дебат при приемане на законопроекти, засягащи правата и законните интереси на гражданите, чиято защита тя е призвана да брани по Конституция. На разговора бе дадена заявка за един добър и прозрачен институционален диалог.

Д-р Ивайло Дерменджиев подари плакет на председателя на Народното събрание Никола Минчев от името на Висшия адвокатски съвет и му пожела успешен мандат.

Пресцентър на НС

Народното събрание избра Кирил Петков за министър-председател на Република България

Народното събрание избра Кирил Петков за министър-председател на Република България

13/12/2021

Народното събрание избра Кирил Петков за министър-председател на Република България. Депутатите одобриха предложената от него структура на Министерски съвет и избраха членовете на правителството.

Кандидатурата на Кирил Петков за премиер подкрепиха 134 народни представители, а 104 бяха против.

„За“ структурата на новия кабинет гласуваха 134 депутати, против бяха 104. Според нея правителството ще има петима вицепремиери. Асен Василев ще бъде заместник министър-председател по еврофондовете и министър на финансите, Калина Константинова – заместник министър-председател по ефективно управление, Корнелия Нинова – заместник министър-председател и министър на икономиката и индустрията, Гроздан Караджов – заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, Борислав Сандов – заместник министър-председател по климатичните политики и министър на околната среда и водите.

Народното събрание избра Бойко Рашков за министър на вътрешните работи, Теодора Генчовска за министър на външните работи, Георги Гьоков за министър на труда и социалната политика, Стефан Янев за министър на отбраната, Надежда Йорданова за министър на правосъдието, Николай Денков за министър на образованието и науката. За министър на здравеопазването беше избрана Асена Сербезова, на културата – Атанас Атанасов, на земеделието – Иван Иванов, на транспорта и съобщенията – Николай Събев, на иновациите и растежа – Даниел Лорер, на електронното управление – Божидар Божанов, на енергетиката – Александър Николов, на туризма – Христо Проданов и на спорта – Радостин Василев.

Новоизбраният Министерски съвет положи клетва пред Народното събрание.

(Пресцентър на НС)