Министърът на правосъдието Георги Георгиев поиска временно отстраняване, лишаване от право да упражнява професията за една година и налагане на глоби за общо 50 хил. лв. глоба за частния съдебен изпълнител от София Галин Костов. Искането е резултат от започналите от Министерство на правосъдието проверки на дейността на частни съдебни изпълнители, работили по изпълнителни дела, свързани с опити за отнемане на имоти на самотни и възрастни хора след решения на арбитражни съдилища.
„С мои заповеди Инспекторатът по Закона за съдебната власт към Министерство на правосъдието започна проверки на частния съдебен изпълнител, работил по изпълнителните дела на фирмите „Билд Комфорт 18“ и „Френело Транспорт“ срещу възрастни граждани, осъдени от един и същ неоткриваем арбитражен съд, за неизпълнение на предварителни договори за продажба на имоти. И в двата случая гражданите, които се твърди, че са сключили тези предварителни договори, са вече починали. Проверката ни установи, че и един от арбитрите по делата, подписали решението, също е починал“, съобщи министърът на правосъдието.
Съдът на Европейския съюз (СЕС) осъди България да плати санкция от 1 593 000 евро, защото е забавила с 885 дни транспонирането на Директивата за насърчаване на чисти и енергийноефективни пътни преводни средства.
През септември 2021 г. Европейската комисия е уведомила официално България, че срокът за транспониране на Директива 2019/1161 е изтекъл. Въпросната директива е свързана с обществените поръчки за чисти превозни средства.
Съдът е отхвърлил политическата нестабилност и пандемията от ковид като аргументи на България за невъзможност да се извърши транспонирането.
„Съдът смята, че доводът на България за политическата нестабилност не може да бъде приет. Той напомня постоянната практика, съгласно която държава членка не може да се позовава на разпоредби, практики или положения, съществуващи в нейния вътрешен правен ред, за да обоснове неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на Съюза.
Въпреки че здравна криза с мащаба на пандемията от COVID‑19 е външно за България непредвидимо събитие, това не променя факта, че тя е трябвало да действа с цялата дължима грижа, като уведоми Комисията своевременно за срещнатите трудности, поне преди изтичането на срока, определен в мотивираното становище от 6 април 2022 г.“, съобщиха от СЕС.
Въвеждането на еврото в България поражда много въпроси у гражданите и бизнеса. За да няма неясноти, Българската народна банка (БНБ) им отговаря в специална рубрика (виж тук).
В нея БНБ разяснява в детайли не само какъв ще е курсът и как ще става превалутирането, но и какво ще стане с договорите, които са сключени в лева, с обезпеченията и какъв ще е капиталът на ООД.
„Лекс“ публикува част от разясненията на Централната банка.
По какъв курс ще се обменят левовете в евро след въвеждането на еврото в България?
Зaмянaтa нa лeвa c eвpo ще стане пo ceгaшния ĸypc 1,95583 лв. зa 1 eвpo. Ангажиментът на българските власти страната ни да се присъедини към еврозоната единствено със сегашния фиксиран курс е потвърден както в Националния план за въвеждане на еврото в Република България, приет от Министерския съвет през месец май 2022 г., така и в Решението на Народното събрание от 27 октомври 2022 г.
Високо ценя приноса на българската адвокатура за развитието на правовата държава и усилията за по-добро функциониране на съдебната система. Това заяви председателят на парламента Наталия Киселова в приветствието си към делегатите на Общото събрание на адвокатите от страната.
Като юрист уважавам всекидневните ви усилия за защита на правата и законните интереси на гражданите и техните организации, както и приноса ви за усъвършенстване на законодателството, за уеднаквяване на съдебната практика и за подобряване на правната среда в България, отбеляза председателят на Народното събрание.
Председателят на парламента припомни, че през тази година се навършват 100 години от приемането на 24 юни 1925 г. на Закона за адвокатите. В него са заложени принципите на самоуправление и самоконтрол, които са необходима предпоставка за пълната независимост на адвокатите, отбеляза Наталия Киселова и посочи, че в този закон се регламентира и създаването на Върховния орган на адвокатурата – Висшия адвокатски съвет. Тази вековна история е достатъчно доказателство за значимостта на органа и на адвокатурата като самоуправляваща се при регулиране на обществените отношения, допълни тя.
Председателят на 51-вото Народно събрание отбеляза, че много адвокати са дали своя принос за развитието на страната ни като демократична и правова и припомни делото на Димитър Греков, който е участвал в работата на Учредителното събрание във Велико Търново и е бил първият министър на правосъдието на България. Той е една от многото личности, които потвърждават значението на адвокатурата за защита на правата и изконните интереси на гражданите и техните организации, но и за държавността в България, подчерта Наталия Киселова. Тя увери участниците в Общото събрание на адвокатите в страната, че 51-вото Народното събрание се старае да повиши качеството на приеманото законодателство и изрази надежда, че това ще се случи в сътрудничество с органите на Висшия адвокатски съвет и с тяхното активно участие по въпроси, които се отнасят до правосъдието.
Председателят на парламента информира делегатите на Общото събрание, че внесените от Министерския съвет изменения и допълнения в Закона за адвокатурата вече са разпределени за разглеждане от парламентарната Комисия по конституционни и правни въпроси и предстои народните представители да го обсъдят.
Председателят на Народното събрание изрази своята увереност, че и занапред дейността на адвокатите ще се основава на принципите на независимост, доверие, почтеност, на поверителност, а спазването на Етичния кодекс ще гарантира, че интересите на клиентите ще бъдат защитени по най-добрия начин. Тя подчерта, че от професионализма и почтеността зависи не само доброто име на отделните адвокати, но и разбирането за правова държава у човека, който се е обърнал към тях.
Наталия Киселова пожела на присъстващите адвокати да продължават да повишават престижа на адвокатската професия, да отговарят на предизвикателствата, пред които се изправят, и да оправдаят очакванията на българските граждани за една по-добра правна среда и по-добър живот.
Общото събрание на адвокатите от страната беше открито от председателя на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев. На събитието присъстваха Анета Антонова – председател на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, Владислав Славов – председател на Съюза на юристите, Стоян Якимов – заместник-председател на Камарата на частните съдебни изпълнители, бившите председатели на Висшия адвокатски съвет Траян Марковски, Даниела Доковска и Ралица Негенцова, председателят на Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“ Бояна Мусева и членовете на Управителния съвет на Центъра за обучение Траян Конов и Явор Нотев. Националното бюро за правна помощ беше представено от Калина Петрова и Валери Ставрев.
С мнозинство от 219 от 333 действителни гласа Общото събрание на адвокатите от страната реши – Стефан Марчев е новият председател наВисшия адвокатски съвет.
Конкурентът му за поста – действащият председател д-р Ивайло Дерменджиев, получи близо два пъти по-малка подкрепа – 114 гласа.
Заедно с Марчев са избрани и шестима редовни членове на съвета. Те са Златимир Жечев (216 гласа), Ценимир Братоев (199 гласа), Асен Георгиев (194 гласа), Таня Градинарова (194 гласа), Йордан Йорданов (186 гласа) и Галин Попов (167 гласа). Всички те са от екипа от съмишленици около Марчев.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп е наредил на администрацията си налагането на реципрочни мита на многобройни търговски партньори, което е перспектива за по-широка кампания срещу глобална система, която той се оплаква, че е насочена срещу САЩ.
В четвъртък американският президент подписа мярка, с която нарежда на търговския представител и търговския министър на САЩ да предложат нови налози за всяка страна, която прилага мита върху американския внос, в опит да възстанови баланса на търговските отношения. Процесът е мащабен и може да отнеме седмици или месеци, преди да завърши, според високопоставен служител на Белия дом, коментирал въпроса пред Bloomberg.
Тръмп коментира пред репортерите в Белия дом, че ще въведе данъци и върху вноса на автомобили, полупроводници и фармацевтични продукти в допълнение към реципрочните мита.
Хакери изпращат имейли от името на съществуващи адвокатски дружества, с които заразяват компютрите и мрежите на адресатите, съобщава Лекс.бг. За новата активна фишинг кампания са предупредили от дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП.
Най-често съобщенията на електронните пощи гласят: „Уведомление за нарушение на авторските права върху търговска марка“ или „Предупреждение за неразрешено използване на търговска марка“, като освен наименованията на съществуващи адвокатски дружества, измамниците използват и идентификационните им знаци.
„Не отваряте подобни имейли, линковете или прикачените файлове към тях“, съветват от дирекция „Киберпрестъпност“.
След като преди повече от месец доскорошният председател на Софийската адвокатска колегия Стефан Марчев обяви кандидатурата си за председател на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) и преди дни официално подаде документи в изборната комисия, това вече е направил и председателят на ВАдС д-р Ивайло Дерменджиев.
Така в последния ден за номинации кандидатите за поста вече станаха двама. Изборите са след месец – на 22 и 23 февруари 2025 г., а преди това тази събота и неделя всички колегии в страната трябва да излъчат делегатите си.
Стефан Марчев е съдружник в адвокатско съдружие „Гигова и партньори“, специализира в областта на търговското право, търговската несъстоятелност, дружественото право и изпълнителното производство. Член е на Софийския адвокатски съвет от 2017 г. до 2021 г., а през следващия мандат е избран за негов председател заедно с екип от съмишленици.
Ивайло Дерменджиев е кандидат за втори мандат на поста председателят на ВАдС. Той е управляващ съдружник в адвокатско дружество “Симеонов и Дерменджиев”. Специалист е в сферата на международния търговски арбитраж и член на Лондонския арбитраж и на Международния арбитражен съд по спорта в Лозана. Избран е от Европейската комисия за арбитър по двустранни спорове по договори между ЕС и трети страни.
Всеки от двамата кандидати влиза в надпреварата с екип от издигнати за членове на висшите органи на адвокатурата.
България и Румъния официално стават пълноправни членове на Шенгенското пространство от 1 януари 2025 г. Това реши окончателно Съветът по правосъдие и вътрешни работи на страните от Европейския съюз след обсъждане на състоянието на Шенгенското споразумение, съобщи Унгарското председателство на Съвета на ЕС.
„Това е голяма победа за България, Румъния и цяла Европа“, коментира Унгарското председателство.
Според изчисления на Министерството на икономиката, положителният ефект за българската икономика от пълноправното членство ще е 1,2 млрд. лева, като над 450 млн. лева ще са спестените разходи на бизнеса на превозвачи, производители и износители.
Границите ще бъдат отворени на 1 януари 2025 г., но инфраструктурата не е в състояние да поеме целия трафик
На 12 декември тази година в Брюксел България и Румъния най-после очакват положителен вот от страните – членки на ЕС, за присъединяване към шенгенското пространство и по суша.
Двете страни чакат наистина дълго. В продължение на повече от десетилетие редица държави имаха своите съображения защо България и Румъния не са готови да защитават външните граници на блока, често напълно основателни. Темата се свързваше с борбата с организираната престъпност, върховенството на правото.
Границите няма да се отворят напълно веднага. Тази, която най-вероятно първа ще бъде вдигната, ще е най-важната за българските (и румънските) туристи – с Гърция. Очакванията са, че пътуването за леки коли, както и за камиони на юг ще бъде свободно още на 1 януари. От Агенция „Митници“ коментираха за „Капитал“, че при пълноправното приемане в Шенген „няма да има проверки, които да затрудняват трафика на самите граници“, а тежкотоварните автомобили ще бъдат инспектирани допълнително при нужда във вътрешността на страната.
На север проверките ще останат още поне половин година. Директорът на „Гранична полиция“ Антон Златанов вече обясни, че граничният контрол на границата с Румъния ще е частичен (ще се базира на анализ на риска), и допълни, че такива филтри са сложили и доста европейски страни.
Най-сложно ще бъде на турската граница, която се превръща в шенгенската бариера пред де факто Близкия изток, Африка и Азия. Агенцията на ЕС за охрана на границите Фронтекс ще утрои силите си в България. Техническата подготовка за разширяване на външните граници – с детектори за движение, термовизионни камери, детектори, патрулни кораби и превозни средства с повишена проходимост – вече се подкрепя от Европейската комисия със 130 милиона евро.
