Архив на ‘Законодателни промени’

В сила са по-ниски адвокатски хонорари за водене на изпълнително дело за малки дългове

За вземане до 1000 лв. минималното възнаграждение пада от 150 лв. на 30 лв. или 60 лв.

Нови, по-ниски минимални адвокатски хонорари за водене на изпълнително дело за малък дълг са в сила от днес, след като в Държавен вестник бяха публикувани промени в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С тях се изменя само една разпоредба – чл. 10, т. 2.

С новата ѝ редакция заплащането, под което адвокатът няма право да пада, когато предоставя „процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. става 30 лв. Досега то беше 150 лв.

За водене на изпълнително дело за дълг от 500 лв. до 1000 лв. минималният адвокатски хонорар вече е 60 лв.

Към тези суми обаче се добавят поне 200 лв. възнаграждение за адвоката за образуване на изпълнително дело. Така, когато адвокатът започне дело пред съдебен изпълнител, за дълг до 1000 лв., и представлява клиента си по него, ще получи 230 лв. (за дълг до 500 лв.) или 260 лв. (за дълг от 500 лв. до 1000 лв.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 7 от 22.01.2019 г.)

В днешния 7 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промените в Наказателния кодекс, върху част от които президентът бе наложил вето. С преходните и заключителните разпоредби на изменителния закон се изменя Наказателно-процесуалния кодекс и с промените се дава право на прокуратурата да забавя с 48 часа уведомяването на близките на задържан или с 24 часа на малолетни. Според сега действащите разпоредби уведомяването на семейството и работодателя на обвиняемия, задържан под стража, става незабавно. Отлагането ще става в случаите, когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство.

Целта на промените в Наказателния кодекс е въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на: Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (OB, L 127 от 29 април 2014 г., поправка ОВ, L 138 от 13 май 2014 г.) и на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ, L 294 от 6 ноември 2013 г.). Промени има и в уредбата на престъпните деяния с предмет  противозаконно отнемане на МПС.

 В неофициалния раздел са обнародвани Списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица и съдебни преводачи от комисията по чл. 401, ал. 1 ЗСВ за съдебния район на Окръжния съд – Благоевград, и Административния съд – Благоевград, за 2019 г. и за съдебния район на Окръжния съд – Варна, и Административния съд – Варна, за 2019 г.

Държавен вестник, брой 7 от 22.01.2019 г.

Държавен вестник, брой 7 от 22.01.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Държавен вестник, брой 6 от 18.01.2019 г.

Държавен вестник, брой 6 от 18.01.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Полезно в ДВ (бр. 6 от 18.01.2019 г.)

В днешния 6 брой на „Държавен вестник“ е обнародван нов Правилник за устройството и дейността на Националния институт по метеорология и хидрология. С влизане в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., считано от 1 януари 2019 г., Националният институт по метеорология и хидрология от основно звено при Българската академия на науките се преобразува в Национален институт по метеорология и хидрология като юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката.

С правилника се регламентират националната и международната дейност, управлението и структурата, организацията на работа, начините на финансиране и необходимото имущество, числеността на персонала и други важни елементи за функционирането на Националния институт по метеорология и хидрология, като се отчита и фактът, че освен национална хидрометеорологична служба, НИМХ е и водеща научна организация в страната в областта на метеорологията и хидрологията. По този начин се осигурява изпълнението на националните и международни дейности, възложени на НИМХ със закони и подзаконови нормативни актове.

 

Да се облекчи писането на мотиви по въззивни граждански дела

Нова редакция на чл. 272 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с цел намаляване на обема на работа на въззивните граждански и търговски съдии предлага комисията по натовареност към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Предложението ще бъде обсъдено днес от кадровиците.

Текстът следва да придобие следната редакция: „Чл. 272 Въззивният съд мотивира своето решение включително и чрез препращане към фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд“.

Сега нормата гласи: „Чл. 272. Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд“.

В мотивите към предложението се казва и защо се налага изменението: „В момента въззивният съд, при потвърждаване на първоинстанционното решение, мотивира своето като може да препрати и към мотивите на първата инстанция. ОСГК на ВКС в Тълкувателно решение №1 от 2013 г. приема, че дори и в случаите, когато въззивният съд приема мотивите на първоинстанционния състав в обжалваното решение и съответно препраща към тях, то това не освобождава въззивната инстанция от задължението ѝ да изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Утвърденото тълкуване на чл. 272 от ГПК практически обезсмисля целта ѝ, доколкото въззивният състав и в случаите, когато споделя изцяло съответните правни изводи на първоинстанционния съд, е длъжен да развие същите изводи в текста на въззивното решение. Това се отнася и до фактическите констатации по спора – дори въззивният съд да приеме, че в тази част обжалваното решение не страда от пороци, то той също дължи да преповтори чрез обсъждане вече установените от първата инстанция факти“.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 5 от 15.01.2019 г.)

В новия 5 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, които влизат в сила от 1.01.2019 г. С измененията се цели създаване на по-добри възможности за привличане и устойчиво развитие на квалифицирани и мотивирани служители, включително млади хора, в държавната администрация.

Укрепва се принципът „заплащане според изпълнението“ в държавната администрация – всеки служител да получава възнаграждение, съответстващо на постигнатите от него резултати и на проявените знания, умения и качества в работата. Актуализирана е въведената през 2012 г. скала за определяне на заплащането поради близо два пъти нарасналата минималната работна заплата в последните шест години.

Обнародвани са и промени в Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести поради необходимост от привеждането ѝ в съответствие с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/945 на Комисията от 22 юни 2018 година относно заразните болести и свързаните с тях специфични здравни проблеми, които да бъдат включени в обхвата на епидемиологичния надзор, както и съответните определения на случаи (OB, L 170, 06.07.2018 г.). Списъкът на заразните болести, които подлежат на задължително съобщаване в рамките на Европейския съюз (ЕС), е допълнен с нови болести. Ревизирани са дефинициите на няколко други заразни болести и здравни проблеми като антимикробната резистентност към антимикробни агенти и вътреболничните инфекции.

Държавен вестник, брой 5 от 15.01.2019 г.

Държавен вестник, брой 5 от 15.01.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Полезно в ДВ (бр. 4 от 11.01.2019 г.)

В новия брой 4 на „Държавен вестник“ е обнародван Договор № РД-НС-01-1-2 от 27.12.2018 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. С анекса са разписват нови финансови и количествени параметри за медицинската помощ, както и правила за работа. Предвижда се увеличение на цените на някои клинични пътеки, а за други се предвижда заплащане по нов начин.

В анекса е уредено също административните услуги, които извършват лекарите и са извън пакета на НЗОК (като например издаване на медицински свидетелства, бележки за имунизации и др.), да се заплащат, а цената им ще се определя от лекаря. Освен това категоричната забрана за нови дейности от стари партньори е заменена с възможността това да става с решение на Надзорния съвет на НЗОК. Същото важи и за възможността да се отчита дейност от лекар на втори трудов договор.

Сред по-строгите мерки за контрол се предвижда, че лечебните заведения, изпълнители на болнична медицинска помощ, задължително осъществяват видеоконтрол в ангиографските зали и болничните структури, в които се осъществяват съдови инвазивни и интервенционални процедури, като в обхвата на видеокамерите влиза наблюдение само на входовете и изходите на същите. Записите от видеокамерите се съхраняват за срок не по-малко от един месец от датата на извършване на интервенция.

В неофициалния раздел е обнародвана Заповед № ЗЦУ- 1899 на НСИ от 18.12.2018 г. и № РД-05-1054 на НАП от 20.12.2018 г. за определяне на реда, начина и сроковете за подаване на годишния отчет за дейността (ГОД) и консолидирания годишен отчет за дейността (КГОД) на задължените лица (Приложения № 1 – 3). Следните групи юридически и физически лица през 2019 г. следва да подадат ГОД или КГОД (за тези, които подлежат на консолидиране): нефинансови предприятия, несъставящи баланс – физически лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а от ЗДДФЛ; нефинансови предприятия, съставящи баланс; предприятия в ликвидация или в несъстоятелност; предприятия с нестопанска цел – сдружения и фондации, включително политически партии, църкви, читалища и др.; застрахователи; инвестиционни предприятия – инвестиционни посредници, инвестиционни дружества, управляващи дружества, договорни фондове и дружества със специална инвестиционна цел; пенсионноосигурителни дружества; пенсионни фондове; бюджетни предприятия.

Държавен вестник, брой 4 от 11.01.2019 г.

Държавен вестник, брой 4 от 11.01.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Архив