Архив на ‘Законодателни промени’

Експерти от ДАНС и представители на финансовия сектор обсъдиха мерките срещу изпирането на пари

Експерти от ДАНС и представители на финансовия сектор обсъдиха мерките срещу изпирането на пари

Експерти от дирекция „Финансово разузнаване“ към ДАНС, представители на финансовия сектор и на Фондация „Център за превенция и противодействие на изпирането на пари“ (ЦППИП) обсъдиха мерките срещу прането на пари в контекста на актуалната нормативна уредба по отношение на цитираното престъпление.

Проектът „Предизвикателства пред финансовия сектор във връзка с нормативните изменения, свързани с процеса на превенция и противодействие на изпирането на пари“ е по инициатива на ЦППИП и цели да подпомогне банковите и финансовите институции в процеса на превенцията и противодействието на изпирането на пари. В рамките на проекта бяха проведени успешно и при голям интерес два дискусионни форума. Като лектори се включиха представители на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ – ДАНС (САД ФР – ДАНС) и Фондация „Център за превенция и противодействие на изпирането на пари“ (ЦППИП).

Първият форум бе ориентиран към представители на търговските банки, а вторият – към инвестиционни посредници и управляващите дружества. „Основната цел на форумите е да спомогнат за изграждането на една по-ефективна система за превенция и контрол на изпирането на пари“, заявиха организаторите на форума.

Изпълнението на проекта е част от процеса на сътрудничество между САД ФР – ДАНС и ЦППИП, чиято цел е обединяване усилията на двете страни в противодействието на изпирането на пари и търсенето на начини и форми за отговор на новите предизвикателства в тази област.

Повече подробности по темата четете тук.

Президентът изпрати 14 от промените в АПК в Конституционния съд

Президентът Румен Радев поиска Конституционният съд (КС) да обяви за противоречащи на основния закон 14 от новите разпоредби в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Той внесе искането си в деня на обнародването на промените в АПК в Държавен вестник.

Те се състоят от 156 параграфа, като държавният глава твърди противоречие на 14 от тях с Конституцията .

Конституционният съд образува по искането на президента дело №12/2018 г. За докладчик по него е определена Стефка Стоева.

Текстовете, които Радев атакува в КС, на практика са същите, на които на 31 юли наложи вето. Миналата седмица обаче то беше преодоляно, като в подкрепа на президента гласуваха единствено депутатите от БСП. Те също обявиха, че ще сезират Конституционния съд за промените в АПК, като се очаква малко по-късно днес да внесат искането си.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 77 от 18.09.2018 г.)

В днешния 77 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промените в Административнопроцесуалния кодекс, върху които президентът беше наложил вето, което бе преодоляно. Целта на промените е да се облекчи претовареният Върховен административен съд (ВАС) и да се изравни натовареността на останалите 28 административни съдилища.

На първо място, в съответствие с наскоро постановено решение на Конституционния съд, всички дела по служебни правоотношения с държавни служители, военни и полицаи ще се гледат като първа инстанция от 28-те административни съдилища, а не от ВАС.

Следващи промени са, че някои производства ще се гледат само от една съдебна инстанция – става дума за Закона за общинската собственост; КСО – за обезщетения за болнични, майчински, безработица, временна неработоспособност; Закона за достъп до обществена информация; принудителните административни мерки по Закона за движение по пътищата и т.н.

Променени са таксите пред касационната инстанция. Обявената цел на законодателя е да се ограничи възможността за злоупотреба с правото на съдебен процес. Въвежда се задължение за административните органи да плащат държавна такса, защото досега, като бяха освободени от нея, безконтролно са оспорвали съдебни решения, постановени срещу актовете на администрацията. Обикновената такса в касационното производство за граждани става 70 лв., досега беше 5 лв. за граждани и 25 лв. за юридически лица.

Обнародвани са и две нови наредби, а именно: Наредба № 11 от 27.08.2018 г. за придобиване на квалификация по професията „Треньор“ и Наредба № 10 от 27.08.2018 г. за придобиване на квалификация по професията „Помощник-треньор“. С тях се определя държавният образователен стандарт за придобиването на квалификация по двете професии, а в преходните и заключителните разпоредби се посочва, че лицата, навършили 16 години, които към влизане в сила на наредбите се обучават в квалификационен курс, завършват обучението си по учебните планове и учебните програми, по които са започнали.

Държавен вестник, брой 77 от 18.09.2018 г.

Държавен вестник, брой 77 от 18.09.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Полезно в ДВ (бр. 76 от 14.09.2018 г.)

В брой 76 на “Държавен вестник” е обнародвана Наредба № 9 от 27 август 2018 г. за придобиване на квалификация по профе­сията „Козметик“.

С новата наредба се определя държав­ният образователен стандарт за при­добиването на квалификация по професията 815020 „Козметик“ от област на образование „Услуги за личността“ и професионално на­правление 815 „Фризьорски и козметични услуги“ съгласно Списъка на професиите за професионално образование и обучение по Закона за профе­сионалното образование и обучение.

Държавният образователен стандарт определя изискванията към кандидатите, описанието на професията, изискванията към материалната база и към обучаващите.

Държавен вестник, брой 76 от 14.09.2018 г.

Държавен вестник, брой 76 от 14.09.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Eвропарламентът прие спорната директива за авторското право

Европейският парламент одобри спорна директива за авторското право, която дава повече права на новинарските агенции и на звукозаписните компании срещу интернет-гигантите като Google и Facebook, предаде АФП. Директивата бе подкрепена от 438 евродепутати, против гласуваха 226, а 39 „въздържали се“.

Законът е подкрепен от традиционните медии, които търсят печалби във времена, когато потребителите не използват телевизия и вестници и парите за реклама се пренасочват към интернет-платформите. Новото законодателство позволява на издателите и вестниците да печелят от публикуването на техни линкове от компании като Google.

От платформи като YouTube и Facebook ще се изисква да сканират каченото от потребители съдържание, за да спират нелицензирано споделяне на авторски материали. Малките платформи и микроплатформите са изключени от директивата. Wikipediaи други софтуерни платформи с отворени източници няма да бъдат засегнати.

Критици предупреждават, че тези две промени представляват директна заплаха за свободния информационен поток в интернет пространството и ще доведат до цензура. Европейският парламент от своя страна уверява, че промените ще защитят малките фирми и свободата на словото.

(Правен свят)

Парламентът отхвърли окончателно ветото върху промените в АПК

Парламентът отхвърли окончателно президентското вето върху част от промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Със 146 гласа „за“, 69 „против“ (на БСП) и нито един въздържал се депутатите подкрепиха измененията. Така те ще бъдат изпратени повторно на държавния глава Румен Радев, който повече няма право да отказва обнародването им.

В подкрепа на ветото се изказаха и гласуваха единствено представили на левицата. Дебатите откри Крум Зарков. Той посочи, че върнатите текстове в законопроекта за АПК трябва да бъдат обсъдени повторно, като по думите му по някои може да се намери друго решение, а други са концептуално грешни.

Както Зарков, така и останалите му колеги от БСП, поставяха три основни въпроса – за увеличението на таксите за касационно обжалване, за промените, свързани с разглеждането на делата в открито или закрито заседание и за това, че се предвижда някои производства вече да се гледат на една съдебна инстанция. „Защо след като в останалата си част АПК достигна до качествени текстове, сега се упорства по тези, каза Зарков.

Подготвили сме и сме подписали жалбата до Конституционния съд и в деня, в който този закон бъде обнародван, я внасяме“, заяви на финала на двучасовата дискусия лидерката на БСП Корнелия Нинова.ато изложи тезата, че чрез тях се засяга достъпът до правосъдие.

Повече подробности по дебатите четете тук.

 

Забраняват анонимните акционери

Да няма анонимни акционеpи във фиpмите – това пpедвиждат пpомени в Тъpговcкия закон, пpиети от паpламента в cpяда. С теĸcтовете cе отменят aкциите на пpиноcител, които тpябва да cе заменят c поимени.
Пpомяната cе пpави, за да cе идентифициpа cобcтвеникът, защото c акциите на пpиноcител cмяната на cобcтвеникa била много леcна, а в Тъpговcкия pегиcтъp липcва инфоpмация за това кой yпpажнява влаcтта c тяx, е поcочено в мотивите. След влизането в cила на закона дpyжеcтвата ще имат 9 меcеца, за да изменят ycтавите cи и да заменят акциите cамо c поименни. Компаниите ще тpябва да водят и книги на акционеpите и да ги пpедоcтавят в Тъpговcкия pегиcтъp.
Два месеца след упоменатия в закона срок Агенцията по впиcванията ще изпpати на пpокypатypата cпиcък c дpyжеcтвата, които не cа
изпълнили изиcкванията.

Повече подробности по темата четете тук.

До 1 февруари 2019 г. целият бизнес декларира действителните си собственици, готови са заявленията

До 1 февруари 2019 г. всички фирми в България трябва да обявят в Търговския регистър кои са действителните им собственици. Това предвижда новият Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), който влезе в сила в края на март.

Новите изисквания за деклариране на действителния собственик обаче не започнаха да се прилагат от влизането в сила на закона, тъй като преди това да стане, трябва да се изпълнят три условия. Първото е да бъде приет правилник за приложението на ЗМИП. Това по закон трябваше да стане до края на август, но ДАНС все още не е обявила проект за обществено обсъждане. Второто е Агенцията по вписванията да е готова технически да осигури възможност за вписването на тези данни, което законът изисква да стане до 1 октомври 2018 г. Третото е да се изработят образците на заявленията за вписване в Търговския регистър.

Засега са изпълнени последните две условия. Министерството на правосъдието огласи промени в Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В проекта се предлага и образец на заявлението за вписване на действителните собственици.  То е от две части, като едната касае дружествата, свързани с офшорни компании, а другата – всички останали юридически лица.

Повече подробности по темата виж в Lex.bg.

Архив