Държавен вестник, брой 100 от 24.11.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Има още →

В днешния брой 100 на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, съгласно които производителите на оръжия, боеприпаси, взривове и пиротехника в България вече ще кандидатстват за разрешителни за дейностите си пред министъра на икономиката. Досега разрешенията се издаваха от директора на Главна дирекция „Национална полиция” в МВР.

В срок до 3 години Министерството на икономиката трябва да създаде електронен регистър на производителите, в който да се съхранява цялата релевантна информация, включително за самите оръжия – идентификационни данни на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях, за направени преработки или модификации, за бракувани и унищожени оръжия, взривни вещества и др. Информацията за боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия ще се съхранява в срок от 20 години след вписването й в регистъра, а за огнестрелните оръжия – 30 години.

Издадените до влизането в сила на закона разрешения и удостоверения запазват действието си. По досегашния ред ще се довършват и процедурите за издаване на такива, които не се приключили в срок от 3 месеца след обнародването на изменителния закон.

Промени има в Тарифата за таксите, които се събират от органите на държавния здравен контрол и националните центрове по проблемите на общественото здраве по Закона за здравето.

Отменят се таксите за административни услуги, за които е отпаднало правното основание. Отменят се и 440 такси за извършването на лабораторни анализи и дейности, поискани от физически и юридически лица.

Във връзка с новия Закон за храните (обн., ДВ, бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г.,) се правят промени в наименованията на съществуващите държавни такси, като се определят и такси, свързани с новите административни режими при бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води.

Във връзка с промени в Закона за защита от шума в околната среда се въвежда нова такса за издаване на становище относно спазването на граничните стойности за шум.

За Националния център по заразни и паразитни болести и за регионалните здравни инспекции се въвежда такса за изследване чрез полимеразната верижна реакция (PCR) за COVID-19 в размер на 130 лв.

Неясно, произволно, изпусната възможност – това са част от изразите, които употребява Венецианската комисия във временното си становище по проекта за нова Конституция, който беше внесен от управляващите.

От него става ясно, че тя категорично одобрява премахването на Пленума на Висшия съдебен съвет и обособяването на два съвета – съдийски и прокурорски, но и по този въпрос посочва, че това няма да е достатъчно, а трябва съдиите, избрани от съдии да са мнозинство в техния кадрови орган.

Венецианската комисия изразява съжаление, че започването на конституционната реформа не е било предшествано от подходящ публичен дебат, проектът е изготвен в рамките на парламентарното мнозинство, изглежда без никакъв външен принос, а причините за някои изменения не са добре обяснени, пише в становището. Като определя като похвално, че самата тя е включена на толкова ранен етап от обсъждането на проекта.

Комисията обаче заявява: „Тъй като реформата продължава, българските власти трябва да изяснят причините, които стоят зад всяко предложение, и да осигурят значимо участие на обществеността, експертите и всички политически сили в този процес“.

Повече подробности по темата четете тук.

Над 130 адвокати от цялата страна призоваха президента Румен Радев да наложи вето върху разпоредбата от Закона за потребителския кредит (ЗПК), предвиждаща нова висока неустойка по бърз кредит.

Според адвокатите тя противоречи на Конституцията, на правото на Европейския съюз и на Европейската конвенция за защита правата на човека и единственото обяснение за приемането ѝ е „крещящ лобизъм в интерес на фирмите за бързи кредити“.

Както „Лекс“ писа, на 19 ноември депутатите гласуваха промяна в ЗПК с предпоследната от преходните и заключителни разпоредби на Закона за ДДС. С нея се предвижда, че разходите, които потребителят вече ще плаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит от финансова институция, т.е. не от банка, може да достигнат до двойния размер на главницата и няма да се считат за прекомерни.

Става дума за т. нар. „разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит“.

И в нова ал. 7 на чл. 19 от ЗПК беше записано, че тези разходи (по чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК) „по договор за кредит, отпуснат от финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задължения и договорите“, т.е. съдът няма да може да обяви подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожна, каквато беше практиката досега.

След приемането ѝ омбудсманът Диана Ковачева заяви, че ще се сезира Конституционния съд (виж тук). А пред в. „24 часа“ шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова заяви, че разпоредбата ще бъде отменена. Това може да стане именно ако държавният глава наложи вето и депутатите я прегласуват.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 99 от 20.11.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Има още →

В днешния 99-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за закрила на детето с цел превенция на здравето на децата до 18-годишна възраст чрез въвеждане на допълнително ограничение, свързано с употреба на изделия за пушене, различни от тютюневите изделия.

Промените са продиктувани от вредите, които продуктите, наподобяващи тютюневи изделия с неясен произход и неясна субстанция – пушени в наргилета, например, могат да нанесат върху подрастващите. Освен санкции за подрастващите, отговорност ще носят и техните родители.

Изменен е Правилникът за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, за да бъде приведен в съответствие с промените в Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 60 от 2020 г.).

Определено е устройството на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“.

В продължение на извършеното от Република България официално нотифициране на Европейската комисия, че националното звено ETIAS ще бъде изградено от МВР, в дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ е създадено ново звено, което е национална точка за контакт по линия на „Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) – национално звено ETIAS.

Регламентира се дейността на досегашните научноизследователски и научно-приложни институти и се определя тяхната организационна структура.

Разходите, които потребителят плаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит от финансова институция, т.е. не от банка, може да достигнат до двойния размер на главницата и няма да се считат за прекомерни. Тази промяна в Закона за потребителския кредит (ЗПК) приеха окончателно депутатите днес.

Тя беше направена с предпоследната от преходните и заключителни разпоредби на проект от над 180 страници с изменения в Закона за ДДС. Внесена е между първо и второ четене от независимия депутат Спас Панчев и е подкрепена от бюджетната комисия, а днес беше приета окончателно от пленарната зала. Гласуването ѝ стана ведно с още 10 параграфа от законопроекта и депутатите въобще не дебатираха по нея. „За“ бяха 69 народни представители, 34 бяха „против“, а трима се въздържаха.

Изменението на практика означава, че ако човек е взел 1000 лв. кредит, тези разходи (както ги нарича законът, но на практика става дума за неустойка), може да достигнат 2000 лв.

За класическата неустойка за забава ЗПК – чл. 33, ал. 2, регламентира ограничение. Разпоредбата предвижда: „Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва“.

Тук обаче става дума за т. нар. „разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит“.

И сега с нова ал. 7 на чл. 19 от ЗПК беше записано, че тези разходи (по чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК) „по договор за кредит, отпуснат от финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие, те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задължения и договорите“.

Като от приетата специална разпоредба излиза, че тази ще влезе в сила от 1 януари 2021 г.

Повече подробности по темата четете тук.

В новия 98-ми брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се предвижда, че съдът ще може да използва видеоконферентна връзка по време на своите заседания, за да изслушва свидетелите, вещите лица, страните, преводачите или тълковниците. Всяка страна може да поиска да участва в съдебно заседание чрез видеоконференция, когато тя не е в състояние да се яви непосредствено пред съда. При видеоконференцията страната присъства в специално оборудвано за видеоконференции помещение в районен съд, място за лишаване от свобода или ареста.

С измененията бяха одобрени и съответни промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Основните изменения в НПК се отнасят до използване на видеоконференция при осъществяване на съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство, при извършване на разпит на защитен свидетел, преводач или тълковник, при извършване на очна ставка, разпознаване на лица и предмети, както и при разглеждане на предложението или молбата на осъдения за предсрочно освобождаване. Предвижда се за всички процесуални действия по ГПК, АПК и НПК, извършени чрез видеоконференция, да се изготвя протокол.

Обнародвани са и промени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Удължава се с нови 6 месеца срокът на личните карти и паспортите, които изтичат в условията на пандемията от COVID-19. До момент в закона бе записано, че следва да бъде удължена за срок от 6 месеца валидността на личните карти и на книжките, които изтичат в периода 13 март – 31 октомври. Сега този срок става от 13 март до 31 януари следващата година.

По време на извънредна епидемична обстановка службите за административен контрол на чужденците пък могат да продължат пребиваването с три месеца на лицата, които са влезли на територията на България при условията на безвизов режим за краткосрочно пребиваване, както и на лицата, които са влезли с виза за краткосрочно пребиваване.

Ако епидемичната обстановка се усложни, председателите на съдилища ще създават организация за отсрочване на делата. По време на извънредната епидемична обстановка съдът може да отложи делото, ако поради болнично лечение, поставяне под задължителна карантина, изолация или прилагане на принудителни административни мерки по Закона за здравето във връзка със заболяването COVID-19 страната или нейният представител не може да се яви в съдебно заседание, като в срок до 7 дни от отпадане на причината страната или нейният представител представи съответни доказателства.

Освен това се предвижда, че на всеки, който се е съгласил да получава съобщения и призовки по дела по имейла, те ще се връчват само така. По време на епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна съдебни заседания ще се провеждат чрез видеоконферентна връзка. Върната беше и възможността всички държавни и местни колективни органи да провеждат заседания от разстояние.

Изменен е и Законът за публичните финанси, като се вдига таванът на бюджетния дефицит. Прагът на дефицит, който към момента според българското законодателство е 2 на сто от брутния вътрешен продукт, става по-висок –  3% или повече. През април заради коронавируса и последвалата икономическа криза, Европейската комисия разреши на всяка държава членка да има право временно да прехвърля 3-процентния дефицит в бюджета си.

Обнародван е нов Правилник за прилагане на Закона за социалните услуги, в който се регламентира редът за насочване за ползване на социални услуги, както и за изготвяне и актуализиране на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа. Определено е минималното съдържание на договора за ползване на социални услуги, условията за неговото прекратяване и продължаване. Урежда се редът за сътрудничество и координация между доставчиците на социални услуги, когато лицето ползва социални услуги от различни доставчици, както и координацията при подкрепа от различни системи.

Определят се условията и редът за ползване на заместваща грижа. Всички лица, които досега ползват финансирани от държавния бюджет социални услуги, ще могат да продължат да ползват същите услуги, независимо от настоящия им адрес. Предвидено е и, че до приемането на новите стандарти за финансиране (за 2022 г.) насочването за ползване на финансирани от държавния бюджет социални услуги ще се извършва от дирекциите „Социално подпомагане“, като само за ползването на асистентската подкрепа насочването ще бъде от общините.