След края на местните избори партиите отново заговориха за промени в Изборния кодекс. Постави се въпросът какво трябва да изберем – машинно гласуване или само машинно броене на бюлетините. Всъщност всеки може да си отговори сам, ако знае какъв е ефектът от въвеждането на едното или другото, а той е доста различен.

При машинното броене на бюлетините, но без гласуване чрез машини, броят на недействителните бюлетини остава същият.

Т.е. при машинното броене само машинно ще се констатира същият брой недействителни бюлетини. На първия тур на последните местни избори имаше над 660 000 недействителни бюлетини, т.е. имаше над 660 000 игнорирани гласа.  Слабо успокоение е, че това били 8,5% от всички подадени бюлетини, защото по света е прието, че максималният процент недействителни бюлетини не бива да надвишава 4%. Още по-фрапиращо е, че 15% от подадените за общински съветници бюлетини са недействителни, т.е. 15% от гласоподавателите са били лишени от правото си на глас. И само много малка част от тях умишлено са направили бюлетините си недействителни, като са нарисували или надраскали нещо, за да изразят протеста си.

 Въобще при изнасянето на тези данни не става въпрос за конкретно партийно управление, защото на предишните местни избори през 2015 г. при съвсем друго управление, положението с недействителните бюлетини беше още по-лошо.

Повече подробности по темата четете тук.

В днешния 91-ви брой на „Държавен вестник“ е обнародвана нова Наредба № 8 от 13 ноември 2019 г. за изискванията към лечебните заведения, които извършват обучение на студенти и специализанти, която създава нови критерии, на които трябва да отговарят лечебните заведения, за да бъдат учебни бази.

Сред условията лечебно заведение да бъде признато за център за обучение са клиниката/отделението да осъществява медицинска дейност от не по-малко от 12 месеца преди подаване на заявлението, да осъществява медицинска дейност от поне второ ниво на компетентност, не по-малко от 30% от преминалите болни да са със заболявания, лечението на които изисква второ и по-високо ниво на компетентност.

Лечебното заведение или отделна негова медицинска структура трябва да има възможност за изпълнение поне на 60% от продължителността в месеци и съдържанието на утвърдената учебна програма по съответната специалност. Що се отнася до медицинската апаратура, изисква се през последните 5 години лечебното заведение да е закупило/придобило апаратура и/или оборудване, за целите на осъществяваната в него медицинска дейност.

Обнародвана е и нова Наредба № РД-04-4 от 8 ноември 2019 г. за условията и реда за създаване и поддържане на информационна база данни на работодателите, които отговарят на изискванията за участие в партньорства за осъществяване на обучение чрез работа (дуална система на обучение).

Новият акт е съобразен с изискванията на Закона за професионалното образование и обучение. Той има за цел насърчаване включването на работодатели в процеса на дуално обучение и намаляване на недостига на кадри за бизнеса. Информационната база данни е необходима с цел подпомагане на процеса по осъществяване на връзка между образование и бизнес чрез дуална система на обучение.

В приложение 1 към наредбата е предвиден образец на Заявление за включване на работодател в информационната база данни на работодателите, които отговарят на изискванията за осъществяване на обучение чрез работа (дуална система на обучение). Заявлението е необходимо за включване на работодател към информационната база данни.

В приложение 2 е изготвен образец на декларация от работодател за изпълнение на изискванията за участие в партньорство за осъществяване на обучение чрез работа. Декларацията е необходима на работодателите, за да удостоверяват изпълнението на изискванията за участие в процеса на дуално обучение и да сключват договори с образователни институции.

Държавен вестник, брой 91 от 19.11.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Има още →

В днешния брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредба № 2 от 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, с които се цели да бъде облекчен достъпът на българските граждани, в това число и на децата, до качествена и навременна медицинска помощ.

В момента извършването на трансплантация на органи и хемопоетични стволови клетки в чужбина може да бъде финансирано само в държави от ЕС, ЕИП, Конфедерация Швейцария или в държави, с които България има сключен договор. Това ограничение отпада и в случаите, когато трансплантация не може да бъде извършена в България, такава ще бъде финансирана в най-подходящото за пациента лечебно заведение в чужбина.

Заради констатирани затруднения на родителите при попълване на декларации за наличие на дарителски сметки и ползването им, се премахва това изискване. След промените заявителят/негов представител ще може да упълномощава съответната болница да го представлява в процедурата по подаване на заявление. Като резултат ще отпадне ангажиментът на родителите да се занимават с документацията, а процедурата ще се провежда на ниво болница – НЗОК. Предвиждат се и облекчаване на режима и съкращаване на сроковете както за разглеждане и одобрение от НЗОК на заявленията, така и за издаване на съответния административен акт.

Обнародвана е нова Наредба № 24 от 5 ноември 2019 г. за условията и реда за организиране и провеждане на тренировъчна и състезателна дейност на децата и учениците извън учебния план. Съгласно чл. 55 от Закона за физическото възпитание и спорта училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие осигуряват условия за спортна дейност на деца и ученици извън учебния план, като спортната дейност се организира чрез спортни федерации и техните членове, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.

С наредбата се определят институциите и спортните организации, които създават условия за тренировъчна и състезателна дейност, изискванията, на които следва да отговарят педагогическите специалисти, както и основните цели на тренировъчната и състезателната дейност, свързани с насърчаване на децата и учениците към здравословен начин на живот и системни занимания със спорт.

Държавен вестник, брой 90 от 15.11.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Има още →

В днешния 89-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Правилника за издаване на българските лични документи, като целта им е намаляване на административната тежест на гражданите.

Въвеждат се редица облекчения за хората: чрез електронната автоматизирана система за електронни услуги на Министерството на външните работи се създава възможност за подаване по електронен път на заявление за издаване на лична карта, без да е необходимо ползването на квалифицирано удостоверение за електронен подпис; намаляват се сроковете за издаване на паспорт, когато заявлението е подадено в дипломатическите и консулските представителства на страната ни в чужбина; ще има възможност за лично получаване на български личен документ чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга, когато заявлението за издаването на документа е подадено лично в дипломатическите и консулските представителства на страната ни в чужбина, което предлага тази услуга.

Осигурява се и възможността за подаване на заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство в определени случаи и в районни управления към ОДМВР по постоянен адрес на заявителя.

Изменя се и Наредба № 1 от 2012 г. за контрола и опазването на горските територии с цел подобряване на системата за контрол на дървесината. Нормативните промени ще позволят незабавно отнемане на достъпа до интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) на обекти за съхранение, преработка и търговия с дървесина, ако се установят нарушения в дейността им. Ограничението реално лишава тези обекти да функционират, като издават превозни билети.

Премахва се хартиеният дневник за обектите, като се въвежда изискване той да се води само чрез интернет информационната система на ИАГ. Създава се задължение за собствениците на обекти, за които има наложена принудителна административна мярка за нарушения по Закона за горите, за срок от една година след възстановяване на дейността на обекта да осигуряват достъп в реално време до системата за видеонаблюдение. Също така, собствениците или ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти, които транспортират обла дървесина и дърва за огрев, ще предоставят в съответната Районна дирекция на горите потребителското име и паролата за достъп до данните от GPS устройствата.

Промени има в Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, с които се повишават минималните гаранционни срокове в строителството.

Минималните гаранционни срокове на изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти стават: за всички видове новоизпълнени строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната основа под тях – 10 години; за основен ремонт и реконструкция на съществуващи строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната основа под тях и за възстановени строителни конструкции на сгради и съоръжения, претърпели аварии – 8 години; за вътрешни инсталации на сгради – 7 години; при основен ремонт и реконструкция – 5 години; за автомагистрали и скоростни пътища – 7 години и т. н.

Държавен вестник, брой 89 от 12.11.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Има още →

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвана нова Наредба № 8121з-1277 от 31 октомври 2019 г. за условията и реда за предоставяне на данни от регистъра по чл. 95а, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Новият акт има за цел да регламентира условията и реда за предоставяне на данни от регистъра по чл. 95а, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, в който ще бъдат въвеждани идентификационни данни на лицата, които провеждат стрелби. Воденето на такъв регистър от собствениците или ползвателите на стрелбища ще улесни идентифицирането и контрола на стрелящите лица, използваното от тях огнестрелно оръжие и количествата изстреляни боеприпаси.

Същевременно се цели информираност на стрелящите лица по отношение на обработването на личните им данни, както и гарантиране на тяхната защита при обработване на същите. Изрично е предвидено, че лицата, желаещи да употребяват огнестрелно оръжие на стрелбище, се информират предварително за задължението за събиране, обработване, съхранение и предоставяне на органите на МВР, на техни идентификационни данни, данни за използваното огнестрелно оръжие и броя на употребените боеприпаси. Лица, които не желаят да предоставят идентификационните си данни за вписване в регистъра, не се допускат до употреба на огнестрелно оръжие на стрелбища.

Обнародвана е и нова Наредба № 5 от 29 октомври 2019 г. за критериите, условията и реда за награждаване на спортисти, треньори и длъжностни лица. Най-високи са наградите за постигнати медали и класирания в Олимпийски игри, тъй като това безспорно е най-престижното международно състезание, с най-много участници от най-много държави, респ. конкуренцията за спечелване на медалите и постигане на призови класирания е най-голяма. Званието „олимпийски медалист“ е възможно най-високото признание за постигнат успех в спорта и то следва да намери адекватно отражение и при определяне на наградите за него.

При всички видове състезания в обхвата на наредбата право на награда имат носителите на медали (златен, сребърен и бронзов).  Класиранията, които се определят като „призови“ (извън удостоените с медали), са дефинирани въз основа на ранга на съответния вид спортно състезание, като броят на класиранията, определени като „призови“, е правопропорционален на значимостта на състезанието и степента на конкуренцията в него. За състезанията с най-голям международен престиж и най-голяма конкуренция сред състезателите се предвиждат награди за спортистите, класирани до осмо място включително.