Архив на ‘Законодателни промени’

Таван на обезщетенията при смърт само за „новите“ близки

Да бъде въведен таван на обезщетенията при смърт, но не за всички, а само за т. нар. „нови“ близки, за които стана възможно да получат компенсация след тълкувателно решение на трите колегии на ВКС. Това е новото предложение на групата, която работи по проекта на шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова за промени в Кодекса за застраховането (КЗ), с които да се въведат лимити.

За него съобщи самата Стоянова пред „Нова телевизия“, като обясни, че идеята се е зародила след голямата дискусия по проблема в бюджетната комисия миналата седмица. Според нея не трябва да се ограничава размерът на обезщетенията на най-близките роднини, които и преди тълкувателното решение имаха право на тях –  родителите, децата и съпрузи. Тези на новия кръг от близки – братя и сестри, баби, дядовци и внуци, както и близките на починалия без родство, обаче, трябва да бъдат лимитирани до 5000 лева.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 94 от 13.11.2018 г.)

В днешния 94 брой на „Държавен вестник“ е обнародван нов Закон за киберсигурност, който има за цел в националното законодателство да бъдат въведени изискванията на европейска директива. Той урежда дейностите по организацията, управлението и контрола на киберсигурността, в това число всички дейности и проекти по киберотбрана и по противодействие на киберпрестъпността.

Със закона се създава система за киберсигурност. Предвидено е тя да бъде част от системата за защита на националната сигурност. Управлението и организацията на системата се осъществява от Министерски съвет, а за подпомагане на дейности към правителството се създава Съвет по киберсигурност. Председател на този съвет е заместник-министър председател, определен от премиера.

Обнародвани са промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, който вече ще се казва Закон за задължително депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги.

Доставчиците на медийни услуги, в т.ч. печатни, електронни и онлайн медии, трябва да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик, както и дали това е лице, заемащо публична длъжност, и дали има влязла в сила присъда спрямо него. Предвижда се да се декларира и лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и редакционната политика, ако то е различно от собственика. При промяна на собствеността тя трябва да се декларира в срок от 7 дни.

С измененията се задължават доставчиците на медийни услуги, в т.ч. печатни, електронни и онлайн медии, да декларират до 30 юни всяко получено финансиране в предходната календарна година, в т.ч. заеми и банкови кредити, както и безвъзмездно получаване на парични средства и имущество. Предвижда се да се декларират размерът на финансирането, основанието за предоставянето му, както и данни за лицето, което го е предоставило. Декларациите ще се публикуват в регистър на Министерството на културата, който трябва да бъде създаден до една година след влизането в сила на закона и да бъде достъпен онлайн. При забавяне, неподаване на декларация или обявяване на неверни данни се предвижда санкция от 10 до 15 хил. лева. Глобата за повторно нарушение е от 20 до 30 хил. лева. При нарушение се предвижда Министерството на културата да уведомява Министерството на вътрешните работи.

Текстовете предвиждат разпространителите на печатни издания да декларират в Министерството на културата действителния си собственик, както и броя на обекти за продажба на дребно. Ако последните са 1/3 от всички обекти, ще се праща информация в Комисията за защита на конкуренцията. Санкциите за неподаване на декларация и невярна информация ще са от 10 до 15 хил. лева за първо и от 20 до 30 хил. лева за повторно нарушение.

Изменения има и в Закона за авторското право и сродните му права, с които се транспонира европейска директива, с която се въвеждат нови възможности за свободно използване на писмени произведения от незрящи лица или лица с физически увреждания. Допуска се изготвянето на копия в алтернативен формат, достъпен за хората с увреждания – Брайлов шрифт, едър шрифт, адаптирана електронна книга, звукозапис на съдържанието на писмено произведение (аудиокнига), радиопредаване и други.

 

Държавен вестник, брой 94 от 13.11.2018 г.

Държавен вестник, брой 94 от 13.11.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Бюджетната комисия ще преразгледа лимитите за обезщетенията при катастрофи

Комисията по бюджет и финанси ще преразгледа предложението на управляващите за въвеждане на лимит от 20 000 лева при изплащане на обезщетение на роднините на загиналите при катастрофи. Това стана ясно след обсъждане в Народното събрание, на което присъстваха представители на всички заинтересовани страни – институции, застрахователи, адвокати и пострадали.

Основният аргумент за въвеждането на лимит е, че застрахователите не разполагат с достатъчно средства, за да изплащат обезщетения на родните на загиналите и пострадалите в пътнотранспортни произшествия. Това е така заради тълкувателно решение на Върховния касационен съд от преди няколко месеца, с което се разшири кръга на хората, които могат да поискат обезщетение, а не само най-близките роднини. Според застрахователите и вносителят на предложението – председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова, това може да доведе или до рязко поскъпване на застраховката Гражданска отговорност, или до поскъпване на останалите застраховки или до фалити на застрахователи, ако не бъдат вдигнати цените на застраховките.

Основният аргумент срещу въвеждането на лимити е на адвокатите, които твърдят, че това е в противоречие с европейското право и съдът е този, който най-справедливо трябва да отсъди дали и каква сума да бъде изплатена като обезщетение. Срещу лимита се обявиха и роднините на пострадалите при катастрофи.

Още в самото начало на дискусията председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова съобщи, че макар да е вносител, не тя е подготвила внесеното предложение за лимити на обезщетенията. Това е станало в работна група. По думите ѝ у нас гражданската отговорност е евтина и това е причината за недостига на средства за покриване на обезщетенията – средно 97 евро при 229 евро в Европа.

Повече подробности по темата четете тук.

Правната комисия единодушно подкрепи предложенията за промени в НК за защита от домашно насилие

Липсата на адекватно наказание за домашното насилие води до епидемия. Това заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева в началото на проведеното от правната комисия обществено обсъждане на изготвените от нея и четирима депутати от ГЕРБ изменения в Наказателния кодекс, с които се цели защита срещу домашното насилие.

Правната комисия единодушно подкрепи промените като депутатите се обединиха около мнението, че е крайно време да се предприемат мерки за закрила на жертвите на домашно насилие.

В проекта за промени на НК се предлага криминализиране на всички форми на насилие, включително психическо, както и преследването.

Депутатите от всички парламентарни групи бяха единодушни, че промени в НК за защита на жертвите от домашно насилие трябва да има.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 93 от 9.11.2018 г.)

 В днешния 93 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени във Валутния закон, които влизат в сила от 10.02.2019 г. В Министерството на икономиката ще се води и поддържа публичен регистър на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с тях. За вписването в регистъра ще се събират такси, определени в тарифа на Министерския съвет.

С постановление на Министерския съвет се изменят няколко акта – Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, Наредба за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение и др. С промяната се намалява административната тежест за физическите и юридическите лица, които провеждат процедурата за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди.

Отпада и изискването при подаване на искане за утвърждаване на площадка за проектиране, заинтересованото лице да представя пред комисията проект на подробен устройствен план. Намалява се административната тежест върху гражданите и бизнеса при определянето на площадка или трасе за нуждите на физическо или юридическо лице върху земи от държавния поземлен фонд.

Облекчени ще бъдат и процедурите при включването на земи в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), както и при провеждането на търгове за отдаване под наем или аренда на свободните земи от държавния поземлен фонд. По-лесно ще се осъществява и отдаването на заетите с трайни насаждения земеделски земи от държавния поземлен фонд.

Обнародвана е нова Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. От 16 октомври 2018 г. подпомагането в лозаро-винарския сектор в страната се извършва съгласно Национална програма за подпомагане в лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. (националната програма), утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите на 27.02.2018 г. и одобрена от Европейската комисия.

Националната програма включва мерките „Преструктуриране и конверсия на лозя“, „Популяризиране в трети страни“, „Инвестиции в предприятията“ и „Застраховане на реколтата“. За да се регламентират редът и условията, по който ще се извършва подпомагането на дейностите по мерките от националната програма, наредбата предвижда правила за прилагането на мерките, в т.ч. провеждане на прием на заявления за участие, условия за допустимост на кандидатите и за изплащане на финансовата помощ, ред и срокове за осъществяване на необходимите административни действия от бенефициентите и от органите, ангажирани с управлението на националната програма.

След внесена жалба от Българската асоциация по патология във Върховния административен съд срещу Наредба № 12 от 4.11.2016 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Обща и клинична патология“ с решение № 8709 от 27.06.2018 г. на Върховния административен съд се отменя медицинският стандарт. Причината са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до нарушаване на основни принципи на административното производство.

В конкретния случай са осъществени процесуални нарушения, които пряко рефлектират върху основни принципи и начала на административното производство – законност, равенство, достъпност, публичност и прозрачност, уредени в чл. 4, 8, 12 и 13 АПК, както и на принципите, въведени в чл. 26, ал. 1 от ЗНА, съгласно който текст изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, откритост, предвидимост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност.

Държавен вестник, брой 93 от 09.11.2018 г.

Държавен вестник, брой 93 от 09.11.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Отпадна възможността за частна охрана на населените места

Законhandcuffs-2102488_640овата възможност за частна охрана на урбанизирани територии отпадна, тъй като с брой 92 на „Държавен вестник“ бяха отменени текстовете в Закона за частната охранителна дейност, които даваха възможност на кметовете да възлагат охраната на съответните населени места на частни охранителни фирми. Още по време на приемането на закона през януари, тези текстове предизвикаха полемика и  бяха оспорени от главния прокурор Сотир Цацаров пред Конституционния съд, където има образувано дело.

Опазването на обществения ред е ангажимент на Министерския съвет, който се осъществява чрез Министерство на вътрешните работи, противоконституционно е тези правомощия да се прехвърлят на частни търговци, пише в искането на главния прокурор Цацаров. След като законът беше изменен, Конституционният съд ще трябва да прекрати делото, което остава без предмет.

Вместо това беше въведена възможността държавни или местни органи да бъдат възложители на договори за охрана на „обекти – недвижими имоти“ (чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЧОД). Правомощията на частните охранители ще бъдат опазване на телесната неприкосновеност на физически лица, пребиваващи в обекта и физическа защита от противоправни посегателства на имуществото, както и тяхното предотвратяване.

Преди приемането на новия Закон за частната охранителна дейност общините можеха да сключват договори за частна охрана само на конкретни общински обекти, при това след провеждане на обществена поръчка. Охранителите нямаха правомощия да пазят обществения ред и гражданите извън имотите, за които са наети.

Полезно в ДВ (бр. 92 от 6.11.2018 г.)

В новия 92 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за правната помощ, съгласно които когато е предоставена правна помощ чрез консултация в регионален център и лицето е поискало допускане на правна помощ, решението за предоставяне на такава, за подготовка на документи и за завеждане на дело се взема от председателя на Националното бюро за правна помощ.

Целта на изменението е премахване на изискването за предоставяне на хартиен носител от гражданите на документи, удостоверяващи основанията за предоставяне на правна помощ, издавани от съответните компетентни ведомства.

Обнародвани са изменения и допълнения в Закона за професионалното образование и обучение, чрез които парламентът дефинира понятията “защитени специалности” и “специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда”.

Парламентът регламентира също, че обучението чрез работа (дуална система на обучение) е специфична форма на обучение за придобиване на професионална квалификация, която се организира въз основа на партньорство, включително въз основа на договор, между един или няколко работодатели и институция в системата на професионалното образование и обучение или средно училище, профилирана гимназия или духовно училище, когато осигуряват професионална подготовка.

Въвеждат се изисквания към работодателите за участие в партньорство за осъществяване на обучение чрез работа (дуална система на обучение). Сред изискванията са работодателят да са регистрирани като едноличен търговец или юридическо лице по Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона за юридическите лица с нестопанска цел или да е лице, регистрирано по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Швейцария; да не е обявен в несъстоятелност, да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и др. Министерството на икономиката ще поддържа информационна база данни за работодателите, които отговарят на изискванията.

Държавен вестник, брой 92 от 06.11.2018 г.

Държавен вестник, брой 92 от 06.11.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Архив