Архив на ‘Законодателни промени’

Държавен вестник, брой 52 от 22.06.2018 г.

Държавен вестник, брой 52 от 22.06.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Полезно в ДВ (бр. 52 от 22.06.2018 г.)

В днешния 52 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани две нови наредби във връзка с новия Закон за частната охранителна дейност, който влезе в сила на 31.03.2018 г.

Първата е Наредба № 8121з-610 от 11 юни 2018 г. за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на Закона за частната охранителна дейност с цел издаване на лиценз или удостоверение за извършване на частна охранителна дейност; при декларираната промяна на обстоятелствата по чл. 46, ал. 1 от ЗЧОД, както и на минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително за необходимото техническо оборудване, превозни средства и персонал по Глава втора от ЗЧОД; пълно и точно удостоверяване на съответствие със законово установените комплексни критерии, на които следва да отговарят субектите, кандидатстващи за лиценз, както и физическите лица – собственици и членове на управителните органи.

                Вторият нов акт по Закона за частната охранителна дейност е Наредба № 8121з-611 от 11 юни 2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност. Целите й са: определяне на реда, по който лицата по чл. 51, ал. 1 ЗЧОД създават организация и контролират изготвянето, окомплектоването и изпращането в законоустановения срок и нормативно определената форма на уведомленията по чл. 52, ал. 3 – 5 от ЗЧОД; определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЧОД, както и техните особености; определяне на правилата за уведомителните режими за поети/снети за охрана обекти, диференцирани съобразно вида частна охранителна дейност; създаване на правила за изготвяне на организационната документация за всеки отделен вид частна охранителна дейност, съобразена със спецификата на дейността; диференциране на видовете законово определени охранителни екипи, които следва да бъдат използвани при извършване на всеки отделен вид дейност; указване за режима на ползване на превозните средства, които се използват за извършване на конкретния вид дейност.

С Решение № 7706 по адм. дело № 4602 от 2018 г. върховните съдии отмениха окончателно разпоредбите на чл. 24, ал. 2, чл. 25 и чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, които определят размера на месечните добавки за социална интеграция, транспортни, информационни и телекомуникационни услуги.

Текстовете определят базата за изчисляване на месечната добавка за социална интеграция според гарантирания минимален доход, месечната добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер 15% от гарантирания минимален доход и месечната добавка за ползване на информационни и телекомуникационни услуги в размер 20% от гарантирания минимален доход.

Петчленният състав на ВАС смята, че обвързването на размера на месечната добавка с гарантирания минимален доход е незаконосъобразно, тъй като според Закона за интеграция на хората с увреждания водещият критерий за определянето на размера й са единствено индивидуалните потребности на хората с увреждания.

Полезно в ДВ (бр. 51 от 19.06.2018 г.)

В новия 51 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за кредитните институции, които влизат в сила от 1 юли. Когато бенчмарк за лихвен процент, ползван от банка за референтен лихвен процент по договори за кредит, се промени съществено или вече не се изготвя, банката прилага план за действие, изготвен съгласно съответните европейски регламенти. Банката уведомява клиента за промените в договора за кредит, произтичащи от прилагането на плана.

Новият лихвен процент по договора за кредит не може да е по-висок от размера на лихвения процент по договора преди този момент, предвиждат приетите текстове. Тези разпоредби ще се прилагат и за договорите за кредит, сключени до 1 юли 2018 г., по които за референтен лихвен процент се ползва пазарен индекс като LIBOR, EURIBOR или SOFIBOR, освен ако не е договорено друго. С приетите разпоредби се правят и съответни промени в Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители и в Закона за потребителския кредит.

                Обнародван е нов Устройствен правилник на Комисията за регулиране на съобщенията и на нейната администрация.

Държавен вестник, брой 51 от 19.06.2018 г.

Държавен вестник, брой 51 от 19.06.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Законопроект предвижда ново облекчаване на административната тежест за гражданите

Промени в Закона за местните данъци и такси, внесени в парламента от депутати от Обединени патриоти, предвиждат при покупка или прехвърляне на имот новият собственик да не подава декларация в общината за определяне на  дължимия от него данък сгради, съобщава електронното издание на в. „Труд“.

След получаване на уведомление от службата по вписванията за прехвърлените вещни права върху недвижим имот, общината сама ще определя годишния данък за имота и ще уведомява новия собственик.

При наследяване на имот ще се запази задължението за подаване на декларация в общината за определяне на данъка върху наследството, но се предлага да отпадне необходимостта за подаване на декларация за наследения имот, тъй като необходимата информация за определяне на годишния данък е налична в общината, посочват депутатите в мотивите си. Общинските служители може да определят дължимия данък и да уведомят наследниците.

Промените предвиждат да отпадне и задължението гражданите и фирмите да подават декларация в общината за новопостроените сгради. Предвижда се данъкът за новите сгради да се определя на база на информацията, която служебно ще се получава от органа, издал удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване.

Гражданите не е необходимо до подават декларация, защото информацията, необходима за определяне на данъчната оценка на имота, се съдържа в одобрения инвестиционен план и е налична в общината. За да стимулират завършването на строежите, депутатите предлагат данък да се дължи и преди въвеждане на сградата в експлоатация, ако са изминали две години след завършване на сградата на етап груб строеж.

Полезно в ДВ (бр. 50 от 15.06.2018 г.)

В новия 50 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредба № 8 от 2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование, чиято цел е намаляване на административната тежест и гарантиране сигурността при работата с информацията в системата на предучилищното и училищното образование.

Измененията са свързани с: оптимизиране работата с протоколите за резултати от изпити чрез допълнителна опция за генериране на общ годишен успех в първи клас за учениците от самостоятелна форма на обучение; разширяване на възможността за издаване, без ограничения в съдържателния обхват, на справки за резултати от обучението, които служат за образователна мобилност, включително и в чужбина; регламентиране на възможността дневниците да се водят в хартиен и/или в електронен вид от учебната 2018/2019 година; обвързване на дейностите по събиране, обработване и съхраняване на информацията в съответствие с Наредбата за общите изисквания за мрежова и информационна сигурност.

 

Държавен вестник, брой 50 от 15.06.2018 г.

Държавен вестник, брой 50 от 15.06.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Държавен вестник, брой 49 от 12.06.2018 г.

Държавен вестник, брой 49 от 12.06.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Полезно в ДВ (бр. 49 от 12.06.2018 г.)

В новия 49 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за обществените поръчки, с които се ограничават възможностите за обжалване на обществените поръчки пред съда. Измененията също така задължават жалбоподателите да доказват, че могат да бъдат реален изпълнител на такава поръчка.

Ако обжалването е неоснователно, виновното лице ще носи отговорност за причинени вреди. Целта на промените е да не бъдат спирани с години значими проекти, което води до загуба на средства и невъзможност да бъдат реализирани важни за обществото политики.

Промени има и в Закона за съдебната власт, с които Инспекторатът към Висшия съдебен съвет ще има достъп до банковата тайна на магистратите. Инспекторатът ще има достъп до банковата тайна на онези магистрати, за които се установят несъответствия в имуществените декларации. Този достъп обаче ще става само след изричното съгласие на проверявания магистрат.

Предлага се Инспекторатът към ВСС да бъде задължен да иска разкриване на банкова тайна за лицата, които не са декларирали писмено своето съгласие за достъп до данните, необходими за проверка на имуществените им декларации.

Обнародвани са изменения в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, с които внасянето на осигурителни вноски за недостигащ стаж при пенсиониране ще се установява служебно, без да е необходимо представянето на съответните платежни документи от гражданите. Необходимите данни ще се вземат от информационната система на Националния осигурителен институт.

По този начин се намалява административната тежест за гражданите, като същевременно ще се предотвратят възможностите за злоупотреби. Предвидени са и разпоредби, с които се преустановява възможността банките да правят удръжки от недължими или неправилно преведени суми за пенсии за погасяване на задължения на пенсионерите към тях. С приетите промени разпоредбите на наредбата се привеждат в съответствие с измененията в Кодекса за социално осигуряване, които са в сила от 1 януари 2018 г.

ДЕПУТАТИ ОТ БСП ПРЕДЛАГАТ ПРОМЕНИ В ЗОДОВ

Държавата и общините да носят отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица, от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, от действията на разследващи органи и органи на съдебната власт и на администрацията при упражняване на административна дейност, с които са нарушени правата на хората, защитени в Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Това са част от предложенията за промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), внесени от депутатите от БСП Крум Зарков, Филип Попов, Пенчо Милков и Румен Георгиев.

Според действащия в момента чл. 1, ал. 1 от закона, държавата и общините отговарят за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Според депутатите от левицата обаче обхватът на тази разпоредба трябва да се разшири, за да се преодолеят последиците от Тълкувателно решение №2 от 27 юни 2016 г. на ВАС, в което е възприета тезата, че граждани и юридически лица не подлежат на обезщетяване за вреди, причинени при или по повод изпълнението на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен. „Показателен е фактът, че решението е подписано с особено мнение от 32 съдии. Подобно тълкуване на практика прегражда пътя за защита на гражданите и юридическите лица от вреди, когато те са причинени от отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Ето защо смятаме, че предлаганата от нас промяна ще създаде необходимите гаранции за защита от вреди и в тези случаи“, мотивират се от БСП.

На следващо място те смятат, че трябва да се търси отговорност от държавата за вреди от действия на разследващи органи и органи на съдебната власт, с които са нарушени не само правото на справедлив процес и на свобода, защитени в ЕКПЧ, но на всички права, закрепени в нея. Освен това изтъкват, че този вид производства трябва да се гледат по реда на ГПК.

Отделно, БСП предлага да се търси отговорност и от администрацията, когато при упражняване на административна дейност, причини вреди на хора и юридически лица, с които им нарушава правата по конвенцията.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив