Тръмп нареди на администрацията си да въведе реципрочни мита за множество държави

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е наредил на администрацията си налагането на реципрочни мита на многобройни търговски партньори, което е перспектива за по-широка кампания срещу глобална система, която той се оплаква, че е насочена срещу САЩ.

В четвъртък американският президент подписа мярка, с която нарежда на търговския представител и търговския министър на САЩ да предложат нови налози за всяка страна, която прилага мита върху американския внос, в опит да възстанови баланса на търговските отношения. Процесът е мащабен и може да отнеме седмици или месеци, преди да завърши, според високопоставен служител на Белия дом, коментирал въпроса пред Bloomberg.

Тръмп коментира пред репортерите в Белия дом, че ще въведе данъци и върху вноса на автомобили, полупроводници и фармацевтични продукти в допълнение към реципрочните мита.

Повече подробности по темата четете в Investitor.bg.

ЕС модернизира транспортната инфраструктура с 2.5 милиарда евро

Крайният срок за подаване на проектни предложения и от България е 25 януари 2025 г.

Поканите за проектни предложения по Механизма за свързване на Европа – Транспорт (CEF), за 2024 г. предоставят 2.5 милиарда евро за подобряване и модернизиране на транспортната инфраструктура, информира Йоана Огнянова – старши консултант в екипа за „Инвестиции, иновации и възможности за безвъзмездно финансиране“ на „Делойт България“ в Capital.bg. Тези инициативи имат за цел да подкрепят трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) в съответствие с целта на ЕС за постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Разполагаемият бюджет по поканите на CEF е разделен на два пакета – общ и кохезионен. Важно е да се отбележи, че всички дружества – публични или частни, установени в България, имат право да кандидатстват и по двата пакета. Единственото условие е, че трябва да имат получено писмо за подкрепа от Министерството на транспорта и съобщенията.

Кохезионният пакет покрива до 85% от допустимите разходи. Финансирането по общия пакет варира от 30% до 50% на проект в зависимост от конкретната тема. Единствено темата за внедряването на Европейската система за управление на железопътния трафик (ERTMS) се базира на възстановяване на средства чрез фиксирани единични суми.

Поканата не поставя ограничение за максималната безвъзмездна сума за един проект, като кандидатите се насърчават силно да предлагат проекти с грант от поне 1 милион евро, за да се гарантира ефективно използване на средствата от ЕС. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 25 януари 2025 г.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg.

Общи изисквания

Ефектът „Шенген“: какво се променя с пълното членство

Границите ще бъдат отворени на 1 януари 2025 г., но инфраструктурата не е в състояние да поеме целия трафик

На 12 декември тази година в Брюксел България и Румъния най-после очакват положителен вот от страните – членки на ЕС, за присъединяване към шенгенското пространство и по суша.

Двете страни чакат наистина дълго. В продължение на повече от десетилетие редица държави имаха своите съображения защо България и Румъния не са готови да защитават външните граници на блока, често напълно основателни. Темата се свързваше с борбата с организираната престъпност, върховенството на правото.

Границите няма да се отворят напълно веднага. Тази, която най-вероятно първа ще бъде вдигната, ще е най-важната за българските (и румънските) туристи – с Гърция. Очакванията са, че пътуването за леки коли, както и за камиони на юг ще бъде свободно още на 1 януари. От Агенция „Митници“ коментираха за „Капитал“, че при пълноправното приемане в Шенген „няма да има проверки, които да затрудняват трафика на самите граници“, а тежкотоварните автомобили ще бъдат инспектирани допълнително при нужда във вътрешността на страната.

На север проверките ще останат още поне половин година. Директорът на „Гранична полиция“ Антон Златанов вече обясни, че граничният контрол на границата с Румъния ще е частичен (ще се базира на анализ на риска), и допълни, че такива филтри са сложили и доста европейски страни.

Най-сложно ще бъде на турската граница, която се превръща в шенгенската бариера пред де факто Близкия изток, Африка и Азия. Агенцията на ЕС за охрана на границите Фронтекс ще утрои силите си в България. Техническата подготовка за разширяване на външните граници – с детектори за движение, термовизионни камери, детектори, патрулни кораби и превозни средства с повишена проходимост – вече се подкрепя от Европейската комисия със 130 милиона евро.

Повече подробности по темвата четете в Capital.bg

BETL: нова финансова пирамида е привлякла над 10 хил. българи

Британската компания BETL обещава баснословни печалби чрез отдаване на батерии за зареждане на телефон под наем. Схемата е проста – срещу инвестиция от порядъка на няколкостотин долара се получава обещание за дивидент от собствена зарядна станция. Разследване на „Капитал“ показва, че финансовата архитектура има ясни отличителни белези на пирамида и понци схема. В общобалканска Telegram група на компанията, в която участват само хора, които вече са вкарали пари, към 20 ноември има близо 20 хил. души. Дни по-рано те са с хиляди по-малко. Активна кампания има в няколко български градове, провеждат се и регулярни срещи с почерпки в заведения, хотели и дори язовири, на които се представят и батериите.

Компанията продава пакети за сума, която би трябвало да бъде избита в рамките на по-малко от месец. На теория потребителите си купуват зарядна станция, която съществува физически някъде по света и доходът от нея отива при инвеститора. В това няма особен смисъл, освен ако някъде не се появяват магически зарядни станции, които също толкова магически се ползват изведнъж от милиони хора.

BETL убеждава инвеститорите си, че такова търсене съществува, включително и в България, като пуска снимки и видеа от ресторанти, хижи и т.н., където наистина има станции за зареждане. Една част от хората искрено вярват, че става дума за легитимен бизнес. За да заобиколи Закона за мерките срещу изпирането на пари, схемата използва за разплащания стейбълкойни и криптоборси, разминавайки се с цедката на банките.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg.

Аварии в Западните Балкани доведоха до рекордна цена на тока в България

Очакванията са цените да останат високи според играчите на пазара

За 25 юни електроенергията на борсата струва близо 400 лв./мВтч, което е най-високата стойност

България регистрира най-високата средна цена на енергийна борса за базов товар не само за тази година, но и въобще от кризата през 2022 г. насам – 397.85 лв. на мВтч. Тази стойност за 25 юни е двойно по-висока от средната цена на тока за месеца и е напълно нетипична за това време на годината.

Причината за необикновеното поскъпване на тока в иначе стабилния през последните месеци пазар е повече външна, отколкото вътрешна. Целият Балкански регион е разбалансиран вследствие на прекъсвания и аварии в трансграничния пренос между Хърватия, Босна и Херцеговина, Албания и Черна гора, чиито пазари са добре свързани един с друг. Сривът в системата, изглежда, е причинен от прекъсването на голям далекопровод 400 киловолта между Черна гора и Босна, което след това е прехвърлило натоварването към всички страни в региона, но най-вече Хърватия. Оттам пък общият пазар на ЕС е прехвърлил кризата към Унгария, Румъния и България, където, изглежда, нещата с предлагането на енергия са се стабилизирали и точно затова Гърция не е засегната толкова силно.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg.

Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа

Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа

Най-мащабната конференция за Зелената трансформация в региона ще събере над 2500 участници от над 18 държави в разговор за утрешния свят

За четвърта поредна година най-значимата и мащабна конференция за Зелената трансформация в Централна и Източна Европа ще събере на едно място бизнес лидери, висши политически лидери, политици, еврокомисари, представители на правителства, експерти и неправителствени организации. 
 
Срещата на върха „Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)“ ще се проведе от 26 до 28 юни. От конферентните сцени в Sofia Event Center ще говорят спийкъри от над 18 държави, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, ще проведат ключовия разговор за утрешния свят. 
 
Тридневното събитие е организирано от Dir.bg и 3E-News.bg. Форумът засилва гласа на Централна и Източна Европа на световната сцена и предоставя трибуна за открита дискусия за икономическото, технологичното и социалното бъдеще на заинтересованите от Зелената сделка страни. Събитието предизвиква разнообразен диалог, насърчавайки обмена на идеи за бъдеще, което е устойчиво, иновативно и справедливо. 

Повече подробности по темата четете в Investitor.bg.


 

КЕВР се подготвя за следващата стъпка по либерализацията на електроенергийния пазар

Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Промените предвиждат отпадането на фигурата обществен доставчик на електрическа енергия

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) публикува промени в Наредбата за регулиране на цените на електричеството, свързани с предстоящата либерализация на електроенергийния пазар. Текстовете са публикувани в портала за обществено обсъждане.

С тях се пристъпва към следващ етап от либерализацията на електроенергийния пазар, при който пазарът на едро е напълно отворен, а битовите потребители остават на регулирания пазар до 2026 година. С  тях се премахва фигурата „обществен доставчик на електрическа енергия“, тоест Националната електрическа компания (НЕК) вече няма да бъде натоварена да изкупува електроенергия и да я предоставя на електроснабдителните дружества.

Повече подробности по темата четете в Investitor.bg

Парламентът прие на първо четене законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на България в Програмата на ОИСР за Украйна

Народното събрание прие на първо четене законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на България в Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за Украйна с доброволен финансов принос в размер 60 000 евро. Законопроектът бе гласуван със 121 гласа „за“,  42 – „против“, четирима – „въздържал се“.

В доклада на комисията по външна политика се посочва, че Програмата на ОИСР за Украйна има за цел да подпомогне усилията на страната в процеса на реформи по пътя ѝ към членство в ЕС и ОИСР. Отбелязва се, че дейностите и мерките, заложени в Програмата, са на обща стойност 16,5 млн. евро за целия четиригодишен период. Предвижда се финансирането да бъде изцяло с доброволни вноски от страните членки на ОИСР, кандидати за членство и партньори, които имат желание да я подкрепят.

Пресцентър на НС

Как ще се промени климатът на България до края на века според БАН

При най-лошия сценарий средната температура в България ще е с над 6 градуса по-висока към 2100 г.

  • Средното увеличение на температура за България при всички сценарии надхвърля 2 ºC до края на века, а при реалистичния се очаква тя да нарасне с 3-4ºC.
  • Очакваното намаляване на места с 20% на водните запаси показва нарастващ риск за селското стопанство.
  • В пъти нараства енергията за охлаждане до края на века.

Значителен ръст на средната температура, повече суши и намаление на речния отток, по-малко, но екстремни валежи и ветрове очакват България до края на века. При благоприятен сценарий средната температура у нас ще се повиши с 2-3ºC , а при неблагоприятен – с над 6ºC, до края на века. Крайбрежните райони ще са подложени на най-голям риск от екстремни валежи и ветрове. Това показва книга на българските учени от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) „Променящият се климат на България – данни и анализи“, която беше публикувана в края на миналата година.

Това е първи материал, който представя позицията на българските учени и обобщава изследванията по темата за климата. Анализът е резултат от нашата научна дейност през годините, коментира за „Капитал“ доц. Лилия Бочева, директор на департамент „Метеорология“ в НИМХ и един от редакторите на книгата.

В средата на миналата година общественици, представители на бизнеса и неправителствени организации се обърнаха към Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и Българската академия на науките (БАН). Те настояха българските учени да оповестят актуалните си становища за климатичните промени и ролята на човека в тях.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg.

 

Зърнопроизводителите искат държавна помощ заради рекордно ниска цена на пшеницата

Зърнопроизводителите отново са в протестна готовност. Те искат спешна среща с премиера, вицепремиера, финансовия и земеделския министър, като настояват за държавна помощ заради рекордно ниска цена на пшеницата. Заговори се и за фалити в сектора.

„Ще изчакаме до понеделник. Движим организацията по протестните действия по места. Искаме включване на сектор „Зърнопроизводство“ в така наречената „украинска помощ“ – държавна помощ за последствията от войната в Украйна. Досега не сме искали включването на сектора в тази помощ. Досега тази помощ се даваше за другите сектори“, посочи пред Bulgaria ON AIR Илия Проданов – председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

По думите му дори нова компенсация няма как да е достатъчна за покриване на загубите. Според него това трябва да е финансова помощ за оцеляване до жътва. Събеседникът посочи, че предстои кампания по торене и пролетна сеитба и трябват свежи пари, които няма откъде да дойдат. По думите му цената на пшеницата е 350 лева за тон и не е била толкова ниска по това време на годината от над 10-12 г.

Повече подробности по темата четете в Investitor.bg.