Пандемията разкри уязвимостите на структурно нестабилната финансова и икономическа система

Ако не беше коронавирусът, нещо друго щеше да доведе кризатаСнимка: Bloomberg

 Новият коронавирус вече оказа значително влияние върху световната икономика, което ще се влоши, ако епидемията и мерките, предназначени да я овладеят, продължат много дълго. Болестта обаче е само ускорител на процесите: Ако не беше Covid-19, пожарът щеше да започне от нещо друго. Спадът в приходите и паричните потоци, причинен от заразата, просто разкри уязвимостта на една структурно нестабилна икономическа и финансова система, пише Сатяджит Дас за Bloomberg.

Спадът в приходите е проблематичен, но управляем без дългове. За съжаление, след срива през 2008 г. нивата на дълга бяха увеличени, а не намалени, насърчени отчасти от ниските лихвени проценти и изобилната ликвидност, осигурени от централните банки по света. Глобалният дълг като процент от БВП е нараснал от около 250% през 2007 г. до 325% през 2019 г. Текущите нива на дълга са тройно по-големи от тези през 1999 г. Бизнесът и домакинствата, с намаляващ или никакъв доход и високи нива на заемите, сега са изправени пред екзистенциална борба за посрещане на големи финансови задължения.

Правителствените и централните банки постепенно ерозираха резервите и амунициите си, което ги остави с ограничени възможности да се справят с голяма криза.

Дори разпространението на Covid-19 отразява липсата на готовност. Като се има предвид продължителната история на болестотворни патогени – от SARS до Ебола, държавите трябваше да очакват някаква глобална пандемия рано или късно. Техните борби за справяне сега отразяват липсата на състоятелна здравна политика, както и намалените разходи за здравеопазаване поради разнообразни политики на строги икономии и приватизация.

Инвеститорите, които очакват бързо възстановяване, се опитват да предугадят пазарите и да хванат падащи ножове. Справянето с тези дълбоко вкоренени системни дефекти ще изисква време.

Като се има предвид състоянието на публичните финанси, е малко вероятно правителствата, особено силно задлъжнелите, да успеят да запазят нивото на подкрепа, необходимо за поддържане на икономиките в пълна блокада с месеци. Намаляването на задлъжнялостта и изчистването на финансовите излишъци ще бъде бавно и може да не е възможно, дори ако се намери воля за справяне със задачата.

Повече подробности по темата четете тук.

Горанов: 3% спад на икономиката ни е най-негативният сценарий, който разглеждаме

Горанов: 3% спад на икономиката ни е най-негативният сценарий, който разглеждаме

Най-негативният сценарий, който разглеждаме, е спад на икономиката с 3%. Най-песимистичната ни прогноза включва финансово-икономическата криза, породена от разпространението на коронавируса, да продължи до края на 2021 г. Това каза финансовият министър Владислав Горанов на извънреден брифинг в Министерски съвет.

Той обяви, че днес предложението за актуализация на държавния бюджет ще бъде внесено в Народното събрание. „Говорили сме с коалиционните ни партньори, вярвам, че ще бъде подкрепено и до края на седмицата актуализацията ще бъде факт“, каза още финансовият министър.

Предложението за промяна в държавния бюджет включва максималния размер на държавния дълг, който може да бъде поет тази година, да се увеличи до 10 млрд. лв. Кабинетът залага и дефицит в размер на 3,5 млрд. лева за тази година.

Във връзка с изпълнението на схемата 60/40 за компенсиране на работодателите се увеличава трансферът по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за фонд „Безработица“ ДОО в размер на 1,43 млрд. лв., в т.ч. 1 млрд. лв. за допълнителни разходи и 430 млн. лв. за компенсиране на очаквано неизпълнение на приходите по бюджета на ДОО.

Глобалната несигурност, породена от мерките, свързани с пандемията, прави все по-трудно прогнозирането на глобалната, европейската и българската икономика до края на годината. Има достатъчно основания да се смята, че предвидените ръстове няма да се реализират, обясни още Горанов.

Разработени са три сценария, като се разглежда най-негативният от тях с оглед това да сме максимално подготвени с фискални буфери, за да се запази функционирането на всички системи в държавата, уточни той.

Повече подробности по темата четете тук.

SOFIX се срина до най-ниско ниво от август 2016 г.

SOFIX се срина до най-ниско ниво от август 2016 г.

Водещият борсов индекс SOFIX се срина до най-ниско ниво от август 2016 г. Бенчмаркът отбеляза спад от 7,58% в днешната сесия на фона на пандемията с коронавируса Covid-19. Увеличават се и случаите в България – днес от националния кризисен щаб обявиха още 9 случая, всички от които са в София.

Широкият индекс BGBX40 изтри 6,59% от стойността си, а равнопретегленият BGTR30 – 5,2%. Индексът на дружествата със специална инвестиционна цел BGREIT отчете най-малък спад – 1,48%.

Днес се сключиха 1 278 сделки с 63 емисии акции и оборот в размер на 2,487 млн. лева.

Най-голям спад в рамките на SOFIX реализираха акциите на Първа инвестиционна банка – 19,13%. На второ място в рамките на индекса са акциите на Доверие Обединен холдинг, които записват понижение от 16,29%.

Акциите на Химимпорт изгубиха 15,8%, а на Елана Агрокредит – с 11,8%.

Най-голям брой сделки – 247, се сключиха с акции на Химимпорт, като последната цена за лот достига 0,964 лева. Следва Фонд за недвижими имоти България с 93 сделки и Софарма с 87 сделки.

Химимпорт е и лидер по брой прехвърлени акции – 397 194 броя, както и по оборот – 401 458,16 лева. Следва Фонд за недвижими имоти България със 197 952 лота и оборот в размер на 376 148,90 лева и Зърнени храни България със 154 195 лота.

На трето място по оборот е Софарма с 227 195 лева.

Днес Българска фондова борса призова клиентите и членовете си да използват всички възможности за електронна комуникация с институцията и да изпращат документи, подписани с електронен подпис, по имейл.

Повече подробности по темата четете тук.

На страницата на НАП могат да се правят справки за данните в предварително попълнените данъчни декларации

Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица са достъпни от днес в портала за е-услуги на НАП, съобщи БНР.

Всеки с персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис ще получи достъп до вече въведените данни за доходи от трудови правоотношения, граждански договори и хонорари, доходи от наем за имоти, отдадени под наем на юридически лица и субсидии, изплатени на земеделски производители.

Издаването на ПИК е безплатно и може да бъде поискано от всеки офис на НАП в страната.

Метод за разпределяне на средства от Фонда за справедлив преход

Брюксел, 15 януари 2020 r.

Фондът за справедлив преход (ФСП) ще предоставя подкрепа на всички държави – членки на ЕС, като същевременно ще се съсредоточи върху онези територии и региони, в които мащабът на климатичния преход е по-голям. Методът за разпределяне се основава на обективни и ясни критерии.

Тъй като ФСП следва да допринася за смекчаване на социално-икономическото въздействие в най-засегнатите от прехода региони и сектори поради зависимостта им от изкопаеми горива или енергоемките промишлени отрасли, критериите отразяват съответните икономически и социални показатели на съответните държави членки и региони

1: Емисиите на парникови газове от промишлени съоръжения в региони, където въглеродният интензитет на тези емисии надвишава средния за ЕС.

2. Равнището на заетост във въгледобива (вкл. лигнитни въглища).

3. Равнището на заетост в промишлеността в регионите, посочени в точка 1.

4. Добивът на торф.

5. Добивът на битуминозни шисти.

При изчисленията тежестта на икономическите критерии (емисии на парникови газове, добив на торф, битуминозни шисти) и социалните критерии (заетост във въгледобива и регионите с високи въглеродни емисии) е 50 % за всеки от тях. За да се гарантира подходяща концентрация на ресурси в най-слабо развитите държави членки, е взет под внимание БНД на глава от населението. Националните дялове от разпределението се увеличават или намаляват, за да бъде отразена разликата между националния БНД на глава от населението и средния БНД на ЕС на глава от населението.

Второ, въвежда се горна граница, за да се избегне някоя държава членка да получи прекомерно голям дял от ресурсите на ФСП и за да се гарантира по-справедливо и балансирано разпределение между държавите членки. Горната граница е определена на 2 млрд. евро.

Трето, минималният интензитет на помощта се определя така, че всяка държава членка да получава средства, които да позволяват подкрепа за значими действия. Минималният интензитет на помощта се определя на 6 евро на глава от населението.

Този метод за разпределяне спомага да се гарантира достатъчна концентрация на средства в държавите членки с най-големи предизвикателства, като същевременно се предоставя съдържателна подкрепа на всички държави членки. По-специално държавите членки, чийто БНД на глава от населението е под 90 % от средния за ЕС, ще получат около две трети от финансирането от ФСП.

НАП ще попълва декларации от 2020 г.

От 2020 г. , който обявява доходите си онлайн, ще получава достъп до готова, попълнена от НАП декларация. В нея ще има данните, с които приходната агенция разполага. Той трябва да провери верността им и да я изпрати. Поправката в закона за облагане на доходите ще заработи от 1 януари 2020 г.
В четвъртък бюджетната комисия прие промените в данъчните закони за догодина, предложени от кабинета. Всички поправки са записани в преходните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Повече подробности по темата четете тук.

Американските технологични гиганти загубиха 162 млрд. долара в понеделник

Американските акции преживяха най-големия си срив за 2019 г. В рамките на понижението книжата на големите технологични компании бяха засегнати особено тежко, пише CNBC.

Microsoft, Apple, Amazon, Alphabet и Facebook – петте най-високо оценени компании от САЩ, загубиха общо 162 млрд. долара в понеделник, което е свързано и с погрома на по-широкия пазар заради опасенията за търговската война с Китай.

Миналата седмица президентът Доналд Тръмп обяви, че от 1 септември САЩ ще наложат 10-процентни мита на внасяни от Китай стоки на стойност 300 млрд. долара. Решението му потвърждава невъзможността двете най-големи икономики в света да постигнат съгласие и да сключат търговска сделка. Акциите записаха най-лошото си седмично представяне за тази година, а в понеделник продължиха да потъват на червена територия, след като Китай позволи валутата ѝ, юанът, да се понижи до най-ниското си ниво спрямо долара от повече от десетилетие.

Големите пет в технологиите загубиха 66 млрд. долара пазарна капитализация в петък. Със спада от понеделник понижението достига 228 млрд. долара. Книжата на Apple пострадаха най-сериозно – с 5,2% понижение на стойността на акциите. През юни компанията каза на американския търговски представител Роберт Лайтайзър, че най-новите мита ще засегнат „всички основни продукти на Apple”. Някои анализатори прогнозират силно влияние върху компанията.

Повече подробности по темата четете тук.

БНБ: Стрес тестовете на ЕЦБ показват устойчивостта на българския банков сектор

Резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес тестовете на шест български банки показват устойчивостта на българския банков сектор като цяло. Това става ясно от съобщение на сайта на Българската народна банка (БНБ) след проведено редовно заседание управителния съвет на институцията.

ЕЦБ се очаква да публикува подробните данни утре. Към момента е ясно само, че всяка от шестте банки изпълнява пруденциалните изисквания на Регламент (ЕС) №575/2013 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС. Одитирани бяха трите най-големи финансови институции в страната – „Уникредит Булбанк“, „Банка ДСК“ и „ОББ“, както и на първите три най-големи с български собственик – „Първа инвестиционна банка“, „Централна кооперативна банка“ и „Инвестбанк“.

Процедурата е заради искането на България за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ, което бе официализирано на 18 юли 2018 г. заради заявеното желание на страната за присъединяване към валутно-курсовия механизъм ERM II, по-известен като „чакалнята“ за членство в еврозоната.

Повече подробности по темата четете тук.

Бурята в Мексиканския залив и напрежението в Близкия изток оскъпяват петрола

Цените на петрола се повишават в петък, задържайки се около шестседмичния си връх, след като американските компании в Мексиканския залив спряха повече от половината от производството си заради тропическа буря, съобщава CNBC. В същото време напрежението в Близкия изток също продължава да оказва влияние върху търговията с „черно злато“.

Фючърсите върху американския суров петрол WTI поскъпват с 0,66% до 60,60 долара за барел за доставка през август. Сортът Брент отчита ръст в цената си с 0,74% до 67,01 долара за барел.

До четвъртък американските компании в Мексиканския залив са спрели производството на повече от 1 млн. барела на ден или 53% от общата продукция от региона заради тропическата буря Бари, която се очаква да достигне до сушата в събота и да се превърне в ураган от първа категория със скорост на вятъра от 119 км./ч.

Междувременно стана ясно, че запасите от суров петрол в САЩ са намаляват за четвърта седмица подред с 9,5 млн. барела на ден.

Повече подробности по темата четете тук.

Задава ли се нова глобална рецесия

Докато търговската война между САЩ и Китай подкопава доверието в глобалната икономика, големите централни банки отново са готови да извадят „базуките“ и да обстрелват финансовия сектор с пари. А между тези две водещи икономически събития се намират инвеститорите, които се чудят задава ли се рецесия или глобалната икономика ще издържи. Но да се предвиди забавяне или забързване на икономиката не е толкова лесно, а индикаторите са много и разнообразни.

Десетилетие след финансовата криза през 2008 г. един от най-точните индикатори за настъпваща рецесия в САЩ е т. нар. инверсия на кривата на доходност на държавните облигации. За Америка този показател се е доказал през годините, но той трудно може да се използва за прогнозиране на глобалните рецесии, пише в свой анализа Reuters. Причината е, че трудно друга държава може да се сравнява със САЩ. Освен това, за разлика от Америка, глобалните рецесии не са толкова чести и историческото сравнение е непълно.

За да си спомним последната световна рецесия преди 2009 г., ще трябва да се върнем в далечната 1991 г. Въпреки това, като се има предвид нарастването на населението и нуждата на по-бедните страни от по-бързи темпове на икономически растеж, е прието, че ако световният брутен вътрешен продукт (БВП) се увеличава реално с под 2%, това може да бъде класифицирано като рецесия.

Засега Международният валутен фонд (МВФ) не очаква такъв сценарий. Институцията предвижда световната икономика да нарасне през 2020 г. с 3.6%. И все пак, главният икономист на МВФ Гита Гопинат изтъква „много рискове за надолу”, особено по отношение на търговските напрежения.

Повече подробности по темата четете тук.