Май започва с доза оптимизъм от инвеститорите в Европа

Май започва с доза оптимизъм от инвеститорите в Европа

Настроенията на трейдърите за бъдещото състояние на блока се подобряват, но оценката за настоящото положение спада до най-ниските нива в историята си

Настроенията на инвеститорите в еврозоната се подобряват незначително през май, но оценката на настоящите условия достига най-ниско ниво в историята си, тъй като блокът е изправен пред безпрецедентни предизвикателства, породени от коронавирусната криза, показват резултатите от последното проучване на компанията за пазарни изследвания Sentix, цитирано от Ройтерс.

Индексът на Sentix за инвеститорските нагласи в еврозоната се повишава до -41,8 пункта от -42,9 пункта през април.  Индексът за настоящата ситуация обаче спада за четвърти пореден месец, достигайки рекордно ниското ниво от -73 пункта след отчетените през април -66 пункта.

„Икономиката в еврозоната претърпя спиращ дъха крах през последните седмици“, заяви управляващият директор на Sentix Манфред Хюбнер. „Този ​​срив надхвърля щетите от последната финансова криза“, добави той.

„Икономиката в еврозоната претърпя спиращ дъха крах през последните седмици“, заяви управляващият директор на Sentix Манфред Хюбнер. „Този ​​срив надхвърля щетите от последната финансова криза“, добави той.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Валутният суап за България – застраховка за неспокойни времена

Валутният суап за България - застраховка за неспокойни времена

Линията вероятно е договорена с хипотезата, че България ще бъде приета в ERM II в рамките на месеци

Нищо вълнуващо или сензационно. Накратко така може да се опише от специалистите договорената между България и Европейската централна банка суап линия в размер на 2 млрд. евро, която ще остане в сила до 31 декември 2020 г., или толкова дълго, колкото е необходимо

Операцията не е нова, използва се още от 60-те години в Европа при решаване на ликвидни проблеми и най-просто може да бъде обяснена като „размяна на валути, без да има валутен риск“ (по-думите на д-р. Боян Иванчев, преподавател в УНСС). Защо тогава темата със суап линиите изведнъж влезе в дневния ред на управляващите и защо се наложи България да договаря евентуалното използване на такъв инструмент?

Страната ни заедно с Хърватия е поела твърдо пътя към валутно-курсовия механизъм ERM II и нашите политици в последните дни дадоха ясно да се разбере, че по този въпрос вече няма разминавания. Едва преди броени часове премиерът Борисов отново заяви, че очаква двете страни да се присъединят към механизма през юли.

От думите на финансовия министър Владислав Горанов и премиера Бойко Борисов стана ясно, че тази суап линия ще бъде „застраховка и още една възможност“ и ако страната ни е част от ERM II, ще може свободно и без ограничения да се възползва от валутните суап линии на ЕЦБ с цел да подкрепи валутния борд. Между присъединяването на лева към ERM II и договарянето на суап линия обаче няма директна зависимост, защото такива споразумения се сключват не само с държави извън еврозоната, но и извън ЕС. Според неофициални източници между председателя на ЕЦБ Кристин Лагард и БНБ е имало вторичен разговор за суап линията, в който тя категорично е обяснила, че валутната линия по никакъв начин не е свързана с участието на България в ERM II и не е предпоставка за приемането ни там.

Повече подробности по темата четете тук.

До края на май „Булгаргаз“ връща надвзетите пари на крайните клиенти

До края на май "Булгаргаз" връща надвзетите пари на крайните клиентиСнимка: БГНЕС/БЛАГОЙ КИРИЛОВ

 До края на май държавното дружество „Булгаргаз“ ще върне всички надвзети пари на крайните клиенти, чиито цени на синьото гориво се определят от енергийния регулатор. Това предвиждат промени в Закона за енергетиката, приети единодушно от ресорната парламентарна комисия. Става въпрос за 150 млн. лв., които руската „Газпром Експорт“ върна на българското дружество заради понижаването на цената с 40%, предава БНТ.

За потребителите и бизнеса това означава поевтиняване на фактурите на всички клиенти на топлофикациите у нас, които са на газ. Което най-вероятно ще бъде отразено в изравнителните фактури за настоящия отоплителен сезон, обясниха от КЕВР. Причината е, че заради извънредното положение отчитането на радиаторите няма да бъде извършено през май, каквито са законовите изисквания, а ще продължи и през следващите месеци, което ще даде възможност на топлофикациите да преизчислят сметките, пресмятайки намалената с 40% цена на газа.

Пари обаче на домакинствата няма да бъдат връщани. Разликата от завишените цени ще бъде прихващана в бъдещите фактури месец за месец. Фирмите, които са купували газ от свободния пазар, ще се наложи индивидуално да се договарят с „Булгаргаз“ за тяхното обезщетение.

Повече подробности по темата четете тук.

Данъчните задължения при извънредно положение

С любезното съдействие на автора, АПИС публикува експресния коментар „Данъчните задължения при извънредно положение“ на адв. Милен Райков, управляващ съдружник в Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг България“. Коментарът разглежда промените в задълженията за деклариране и плащане на данъци и в сроковете на данъчното производство, въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.), включително с последните изменения на закона, обнародвани в брой 34 на „Държавен вестник“ на 09.04.2020 г.

ЕС вече има общ икономически отговор на пандемията

ЕС вече има общ икономически отговор на пандемиятаСнимка: Simon Dawson/Bloomberg

 В четвъртък вечер Европейският съюз имаше с какво да се похвали. След седмици на тежки спорове финансовите министри на 27-те държави членки се споразумяха за кредитния пакет, който да компенсира разходите, причинени от коронакризата. Министрите преговаряха цяла нощ във вторник и спореха цяла вечер в четвъртък. „Успяхме“, обяви видимо облекчения председател на Еврогрупата Марио Сентену в четвъртък малко преди полунощ.

В спешна телеконферентна връзка в четвъртък финансовите ръководители одобриха план за противопоставяне на рецесията с безпрецедентен размер. Сделката ще смекчи – поне засега – притесненията, че ЕС не е в състояние да се обедини зад обща стратегия, когато това е най-спешно необходимо.

В знак на облекчение министрите избухнаха в аплодисменти, след като консенсусът беше постигнат, предава Bloomberg.

Кредитният пакет възлиза на 540 млрд. евро и се състои от три части. Европейският стабилизационен фонд предоставя предпазна кредитна линия за страните от еврозоната, които са затрупани от финансовите последици от пандемията. На теория всяка страна от зоната може да получи заем от до два процента от брутния си вътрешен продукт от ЕСМ. В малко вероятния сценарий всички страни да упражнят тази опция, ЕСМ ще има кредитен обем от 240 милиарда евро.

Обичайните условия за заеми по ЕСМ до голяма степен сега няма да се изискват – страните получатели няма да са задължени да предприемат икономическа реформа. По-специално Италия настояваше за това, а тя вероятно ще поиска заем от ЕСМ. „Европейският стабилизационен механизъм ще бъде активиран с някои минимални изисквания, Европа показа, че може да е на висотата на положението в тази криза“, написа френският финансов министър Брюно Льо Мер в Twitter.

Повече подробности по темата четете тук.

Пандемията разкри уязвимостите на структурно нестабилната финансова и икономическа система

Ако не беше коронавирусът, нещо друго щеше да доведе кризатаСнимка: Bloomberg

 Новият коронавирус вече оказа значително влияние върху световната икономика, което ще се влоши, ако епидемията и мерките, предназначени да я овладеят, продължат много дълго. Болестта обаче е само ускорител на процесите: Ако не беше Covid-19, пожарът щеше да започне от нещо друго. Спадът в приходите и паричните потоци, причинен от заразата, просто разкри уязвимостта на една структурно нестабилна икономическа и финансова система, пише Сатяджит Дас за Bloomberg.

Спадът в приходите е проблематичен, но управляем без дългове. За съжаление, след срива през 2008 г. нивата на дълга бяха увеличени, а не намалени, насърчени отчасти от ниските лихвени проценти и изобилната ликвидност, осигурени от централните банки по света. Глобалният дълг като процент от БВП е нараснал от около 250% през 2007 г. до 325% през 2019 г. Текущите нива на дълга са тройно по-големи от тези през 1999 г. Бизнесът и домакинствата, с намаляващ или никакъв доход и високи нива на заемите, сега са изправени пред екзистенциална борба за посрещане на големи финансови задължения.

Правителствените и централните банки постепенно ерозираха резервите и амунициите си, което ги остави с ограничени възможности да се справят с голяма криза.

Дори разпространението на Covid-19 отразява липсата на готовност. Като се има предвид продължителната история на болестотворни патогени – от SARS до Ебола, държавите трябваше да очакват някаква глобална пандемия рано или късно. Техните борби за справяне сега отразяват липсата на състоятелна здравна политика, както и намалените разходи за здравеопазаване поради разнообразни политики на строги икономии и приватизация.

Инвеститорите, които очакват бързо възстановяване, се опитват да предугадят пазарите и да хванат падащи ножове. Справянето с тези дълбоко вкоренени системни дефекти ще изисква време.

Като се има предвид състоянието на публичните финанси, е малко вероятно правителствата, особено силно задлъжнелите, да успеят да запазят нивото на подкрепа, необходимо за поддържане на икономиките в пълна блокада с месеци. Намаляването на задлъжнялостта и изчистването на финансовите излишъци ще бъде бавно и може да не е възможно, дори ако се намери воля за справяне със задачата.

Повече подробности по темата четете тук.

Горанов: 3% спад на икономиката ни е най-негативният сценарий, който разглеждаме

Горанов: 3% спад на икономиката ни е най-негативният сценарий, който разглеждаме

Най-негативният сценарий, който разглеждаме, е спад на икономиката с 3%. Най-песимистичната ни прогноза включва финансово-икономическата криза, породена от разпространението на коронавируса, да продължи до края на 2021 г. Това каза финансовият министър Владислав Горанов на извънреден брифинг в Министерски съвет.

Той обяви, че днес предложението за актуализация на държавния бюджет ще бъде внесено в Народното събрание. „Говорили сме с коалиционните ни партньори, вярвам, че ще бъде подкрепено и до края на седмицата актуализацията ще бъде факт“, каза още финансовият министър.

Предложението за промяна в държавния бюджет включва максималния размер на държавния дълг, който може да бъде поет тази година, да се увеличи до 10 млрд. лв. Кабинетът залага и дефицит в размер на 3,5 млрд. лева за тази година.

Във връзка с изпълнението на схемата 60/40 за компенсиране на работодателите се увеличава трансферът по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за фонд „Безработица“ ДОО в размер на 1,43 млрд. лв., в т.ч. 1 млрд. лв. за допълнителни разходи и 430 млн. лв. за компенсиране на очаквано неизпълнение на приходите по бюджета на ДОО.

Глобалната несигурност, породена от мерките, свързани с пандемията, прави все по-трудно прогнозирането на глобалната, европейската и българската икономика до края на годината. Има достатъчно основания да се смята, че предвидените ръстове няма да се реализират, обясни още Горанов.

Разработени са три сценария, като се разглежда най-негативният от тях с оглед това да сме максимално подготвени с фискални буфери, за да се запази функционирането на всички системи в държавата, уточни той.

Повече подробности по темата четете тук.

SOFIX се срина до най-ниско ниво от август 2016 г.

SOFIX се срина до най-ниско ниво от август 2016 г.

Водещият борсов индекс SOFIX се срина до най-ниско ниво от август 2016 г. Бенчмаркът отбеляза спад от 7,58% в днешната сесия на фона на пандемията с коронавируса Covid-19. Увеличават се и случаите в България – днес от националния кризисен щаб обявиха още 9 случая, всички от които са в София.

Широкият индекс BGBX40 изтри 6,59% от стойността си, а равнопретегленият BGTR30 – 5,2%. Индексът на дружествата със специална инвестиционна цел BGREIT отчете най-малък спад – 1,48%.

Днес се сключиха 1 278 сделки с 63 емисии акции и оборот в размер на 2,487 млн. лева.

Най-голям спад в рамките на SOFIX реализираха акциите на Първа инвестиционна банка – 19,13%. На второ място в рамките на индекса са акциите на Доверие Обединен холдинг, които записват понижение от 16,29%.

Акциите на Химимпорт изгубиха 15,8%, а на Елана Агрокредит – с 11,8%.

Най-голям брой сделки – 247, се сключиха с акции на Химимпорт, като последната цена за лот достига 0,964 лева. Следва Фонд за недвижими имоти България с 93 сделки и Софарма с 87 сделки.

Химимпорт е и лидер по брой прехвърлени акции – 397 194 броя, както и по оборот – 401 458,16 лева. Следва Фонд за недвижими имоти България със 197 952 лота и оборот в размер на 376 148,90 лева и Зърнени храни България със 154 195 лота.

На трето място по оборот е Софарма с 227 195 лева.

Днес Българска фондова борса призова клиентите и членовете си да използват всички възможности за електронна комуникация с институцията и да изпращат документи, подписани с електронен подпис, по имейл.

Повече подробности по темата четете тук.

На страницата на НАП могат да се правят справки за данните в предварително попълнените данъчни декларации

Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица са достъпни от днес в портала за е-услуги на НАП, съобщи БНР.

Всеки с персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис ще получи достъп до вече въведените данни за доходи от трудови правоотношения, граждански договори и хонорари, доходи от наем за имоти, отдадени под наем на юридически лица и субсидии, изплатени на земеделски производители.

Издаването на ПИК е безплатно и може да бъде поискано от всеки офис на НАП в страната.

Метод за разпределяне на средства от Фонда за справедлив преход

Брюксел, 15 януари 2020 r.

Фондът за справедлив преход (ФСП) ще предоставя подкрепа на всички държави – членки на ЕС, като същевременно ще се съсредоточи върху онези територии и региони, в които мащабът на климатичния преход е по-голям. Методът за разпределяне се основава на обективни и ясни критерии.

Тъй като ФСП следва да допринася за смекчаване на социално-икономическото въздействие в най-засегнатите от прехода региони и сектори поради зависимостта им от изкопаеми горива или енергоемките промишлени отрасли, критериите отразяват съответните икономически и социални показатели на съответните държави членки и региони

1: Емисиите на парникови газове от промишлени съоръжения в региони, където въглеродният интензитет на тези емисии надвишава средния за ЕС.

2. Равнището на заетост във въгледобива (вкл. лигнитни въглища).

3. Равнището на заетост в промишлеността в регионите, посочени в точка 1.

4. Добивът на торф.

5. Добивът на битуминозни шисти.

При изчисленията тежестта на икономическите критерии (емисии на парникови газове, добив на торф, битуминозни шисти) и социалните критерии (заетост във въгледобива и регионите с високи въглеродни емисии) е 50 % за всеки от тях. За да се гарантира подходяща концентрация на ресурси в най-слабо развитите държави членки, е взет под внимание БНД на глава от населението. Националните дялове от разпределението се увеличават или намаляват, за да бъде отразена разликата между националния БНД на глава от населението и средния БНД на ЕС на глава от населението.

Второ, въвежда се горна граница, за да се избегне някоя държава членка да получи прекомерно голям дял от ресурсите на ФСП и за да се гарантира по-справедливо и балансирано разпределение между държавите членки. Горната граница е определена на 2 млрд. евро.

Трето, минималният интензитет на помощта се определя така, че всяка държава членка да получава средства, които да позволяват подкрепа за значими действия. Минималният интензитет на помощта се определя на 6 евро на глава от населението.

Този метод за разпределяне спомага да се гарантира достатъчна концентрация на средства в държавите членки с най-големи предизвикателства, като същевременно се предоставя съдържателна подкрепа на всички държави членки. По-специално държавите членки, чийто БНД на глава от населението е под 90 % от средния за ЕС, ще получат около две трети от финансирането от ФСП.