Осъждането на трите проекта за промени в Семейния кодекс (СК), които бяха приети на първо четене от правната комисия, да бъде преустановено, докато по тях бъде проведено широко обществено обсъждане, призовава Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в своя позиция (пълния ѝ текст виж тук).
Внесените законопроекти са на ГЕРБ, „Възраждане“ и ИТН. И в трите основните промени, които се предлагат, са свързани с уреждането на родителските права след развода – чл. 59 СК. ГЕРБ например предлагат съвместно упражняване на родителските права и при развод по исков ред. Друга тяхна идея е споразумението за родителските права да не се утвърждава от съда, а да се заверява нотариално (законопроекта виж тук). Едно от предложенията на „Възраждане“ пък е в СК да се предвиди, че родителят, който не упражнява родителските права, има правно на поне 10 календарни дни в месеца с детето (законопроекта виж тук). В проекта на ИТН се въвежда „презумпция за споделено родителство“, като се предвижда, ако тя бъде оборена, съдът да разпределя времето между майката и бащата така, че всеки да има с детето най-малко 127 в годината (законопроекта виж тук).
Високо ценя приноса на българската адвокатура за развитието на правовата държава и усилията за по-добро функциониране на съдебната система. Това заяви председателят на парламента Наталия Киселова в приветствието си към делегатите на Общото събрание на адвокатите от страната.
Като юрист уважавам всекидневните ви усилия за защита на правата и законните интереси на гражданите и техните организации, както и приноса ви за усъвършенстване на законодателството, за уеднаквяване на съдебната практика и за подобряване на правната среда в България, отбеляза председателят на Народното събрание.
Председателят на парламента припомни, че през тази година се навършват 100 години от приемането на 24 юни 1925 г. на Закона за адвокатите. В него са заложени принципите на самоуправление и самоконтрол, които са необходима предпоставка за пълната независимост на адвокатите, отбеляза Наталия Киселова и посочи, че в този закон се регламентира и създаването на Върховния орган на адвокатурата – Висшия адвокатски съвет. Тази вековна история е достатъчно доказателство за значимостта на органа и на адвокатурата като самоуправляваща се при регулиране на обществените отношения, допълни тя.
Председателят на 51-вото Народно събрание отбеляза, че много адвокати са дали своя принос за развитието на страната ни като демократична и правова и припомни делото на Димитър Греков, който е участвал в работата на Учредителното събрание във Велико Търново и е бил първият министър на правосъдието на България. Той е една от многото личности, които потвърждават значението на адвокатурата за защита на правата и изконните интереси на гражданите и техните организации, но и за държавността в България, подчерта Наталия Киселова. Тя увери участниците в Общото събрание на адвокатите в страната, че 51-вото Народното събрание се старае да повиши качеството на приеманото законодателство и изрази надежда, че това ще се случи в сътрудничество с органите на Висшия адвокатски съвет и с тяхното активно участие по въпроси, които се отнасят до правосъдието.
Председателят на парламента информира делегатите на Общото събрание, че внесените от Министерския съвет изменения и допълнения в Закона за адвокатурата вече са разпределени за разглеждане от парламентарната Комисия по конституционни и правни въпроси и предстои народните представители да го обсъдят.
Председателят на Народното събрание изрази своята увереност, че и занапред дейността на адвокатите ще се основава на принципите на независимост, доверие, почтеност, на поверителност, а спазването на Етичния кодекс ще гарантира, че интересите на клиентите ще бъдат защитени по най-добрия начин. Тя подчерта, че от професионализма и почтеността зависи не само доброто име на отделните адвокати, но и разбирането за правова държава у човека, който се е обърнал към тях.
Наталия Киселова пожела на присъстващите адвокати да продължават да повишават престижа на адвокатската професия, да отговарят на предизвикателствата, пред които се изправят, и да оправдаят очакванията на българските граждани за една по-добра правна среда и по-добър живот.
Общото събрание на адвокатите от страната беше открито от председателя на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев. На събитието присъстваха Анета Антонова – председател на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, Владислав Славов – председател на Съюза на юристите, Стоян Якимов – заместник-председател на Камарата на частните съдебни изпълнители, бившите председатели на Висшия адвокатски съвет Траян Марковски, Даниела Доковска и Ралица Негенцова, председателят на Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“ Бояна Мусева и членовете на Управителния съвет на Центъра за обучение Траян Конов и Явор Нотев. Националното бюро за правна помощ беше представено от Калина Петрова и Валери Ставрев.
С мнозинство от 219 от 333 действителни гласа Общото събрание на адвокатите от страната реши – Стефан Марчев е новият председател наВисшия адвокатски съвет.
Конкурентът му за поста – действащият председател д-р Ивайло Дерменджиев, получи близо два пъти по-малка подкрепа – 114 гласа.
Заедно с Марчев са избрани и шестима редовни членове на съвета. Те са Златимир Жечев (216 гласа), Ценимир Братоев (199 гласа), Асен Георгиев (194 гласа), Таня Градинарова (194 гласа), Йордан Йорданов (186 гласа) и Галин Попов (167 гласа). Всички те са от екипа от съмишленици около Марчев.
Търговска дейност ли е участието в ООД ще решават в ново съвместно тълкувателно дело Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) и двете колегии на Върховния административен съд (ВАС).
То е по искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдС), който установи, че състави на ВКС са давали отрицателен отговор на този въпрос, докато техни колеги от ВАС са приемали, че участието в ООД е упражняване на търговска дейност.
Точната формулировка на въпроса по тълкувателното дело гласи: „Представлява ли участието в дружество с ограничена отговорност, включително в еднолично дружество с ограничена отговорност, търговска дейност по смисъла на Търговския закон съгласно чл. 41, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация?“.
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения вече е история. Това реши вчера Висшият адвокатски съвет (ВАдС), който я измени в Наредба за възнаграждения за адвокатска работа.
Съветът предприема тази стъпка след решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) опреди година, след което Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения вече не е задължителна за съда при присъждане на разноските за адвокат (повече виж тук). Това доведе до разнопосочна практика при определянето на разноските, която в някои случаи беше определена от адвокатите като обидна (повече виж тук). За да има ясни критерии, на които да се опира не само съдът за разноските, но и колегиите, когато определят възнаграждения, ВАдС инициира изменения в Закона за адвокатурата (ЗА) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С тях се предлагаха нови правила за определяне на особените представители и техните възнаграждения и за възраженията за прекомерност за разноските за адвокат.
След като преди повече от месец доскорошният председател на Софийската адвокатска колегия Стефан Марчев обяви кандидатурата си за председател на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) и преди дни официално подаде документи в изборната комисия, това вече е направил и председателят на ВАдС д-р Ивайло Дерменджиев.
Така в последния ден за номинации кандидатите за поста вече станаха двама. Изборите са след месец – на 22 и 23 февруари 2025 г., а преди това тази събота и неделя всички колегии в страната трябва да излъчат делегатите си.
Стефан Марчев е съдружник в адвокатско съдружие „Гигова и партньори“, специализира в областта на търговското право, търговската несъстоятелност, дружественото право и изпълнителното производство. Член е на Софийския адвокатски съвет от 2017 г. до 2021 г., а през следващия мандат е избран за негов председател заедно с екип от съмишленици.
Ивайло Дерменджиев е кандидат за втори мандат на поста председателят на ВАдС. Той е управляващ съдружник в адвокатско дружество “Симеонов и Дерменджиев”. Специалист е в сферата на международния търговски арбитраж и член на Лондонския арбитраж и на Международния арбитражен съд по спорта в Лозана. Избран е от Европейската комисия за арбитър по двустранни спорове по договори между ЕС и трети страни.
Всеки от двамата кандидати влиза в надпреварата с екип от издигнати за членове на висшите органи на адвокатурата.
Това е все едно съдиите да извършват търговска дейност, изтъква Висшият адвокатски съвет
Проектозакон дава на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) да събират вземания по необслужвани договори за кредит и да предоговарят с клиентите на банките условията по кредита. Тази промяна се предлага с приетия на първо четене от парламента Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, по-известен като закон за колекторите (пълния му текст виж тук) и досега не е попадала в общественото внимание. Този законопроект неколкократно е обсъждан и е внасян от правителството в Народното събрание, но заради краткия живот на последните парламенти така и не беше приеман.
Висшият адвокатски съвет (ВАдС) e изпратил спешно становище (пълния му текст виж тук) до парламентарната Комисия по бюджет и финанси, която се очаква следващата седмица да обсъжда закона за колекторите на второ четене, съобщава Lex.bg.
„Както съдията не може да извършва каквато и да било друга дейност – консултантска, търговска, посредническа и др. п., било по възлагане от страните или от когото и да било, така и съдебният изпълнител не може да извършва подобни дейности, защото и съдията, и съдебният изпълнител упражняват възложени от държавата публични функции и следва да запазят своята независимост“, категоричен е ВАдС. И заключава, че е „правно нетърпимо и недопустимо“ на частните съдебни изпълнители да бъде предоставена възможност по възлагане на страните да извършват други предвидени в закон действия.
При обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита“.Това гласи чл. 120, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Разпоредбата означава, че от всеки, на когото се е наложило да обжалва разпореждането, с което му се отказва обезщетение за безработица, майчинство или болест или пенсия или пък му е определено в неточен размер, и за целта е наел адвокат, няма да си получи от държавата парите, които е платил, въпреки че администрацията доказано го е ощетила.
Става въпрос за разноските за адвокат за обжалване на десетки видове разпореждания пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ). Той е първата административна инстанция, през която трябва да се мине, за да се стигне до дело пред съд. И именно тази първа жалба е от ключово значение за успеха на гражданина да докаже правото си на обезщетение, помощ или пенсия.
От 1 август 2023 г. обаче изготвянето ѝ вече е за сметка на ощетения осигурен или пенсионер, защото тогава влиза в сила актуалната редакция на чл. 120, ал. 2 КСО. Преди промяната ѝ тя предвижда точно обратното:„При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част“.
Изменението в КСО е направено през Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г.(виж тук)и е предложена от Министерския съвет.
Настоящата редакция на чл. 120, ал. 2 КСО уврежда права и законни интереси на едни от най-уязвимите групи в обществото ни – пенсионери; бременни жени и майки; лица, пострадали при трудови злополуки и други“, категоричен е Висшият адвокатски съвет (ВАдвС).
Той поиска Конституционният съд (КС) да я „отмени“, като заяви, че тя е „недопустима в една правова държава, в която защитата правата и законните интереси на тези уязвими групи е коституционноустановена и е държавен приоритет“(пълния текст на искането виж тук). КС образува по искането на ВАдС дело №28/2024 г. и за докладчик по него беше определена Десислава Атанасова.
3а извършването на типично адвокатски дейности, свързани със събирането на вземания и обслужването на кредити, недопустимо ще се прилага изискване за лиценз, което въвежда проектът на Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити. За това алармира Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище до министъра на финансите в оставка Асен Василев(пълния му текст виж тук).
Проектът, който доби гражданственост като закон за колекторите, беше публикуван за обществено обсъждане през февруари и предвижда лицензионен режим за дейностите, свързани с обслужване и купуване на кредити(пълния текст на законопроекта виж тук).
Той предвижда, че ще е необходим лиценз във всички случаи, в които определено лице, упражнява правата и изпълнява задълженията от името на купувача на кредити по необслужван кредит, предоставен от кредитна институция, и извършва една или повече от следните дейности:
събиране или възстановяване от кредитополучателя на дължими плащания по договор за кредит;
предоговаряне с кредитополучателя на условията по договора за кредит в съответствие с дадените от купувача на кредит указания, когато лицето, обслужващо кредити, не е „кредитен посредник“ съгласно определенията в § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит и § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители;
администриране на жалби от кредитополучатели;
информиране на кредитополучателя за всяка промяна в лихвените проценти или таксите, както и за евентуални дължими плащания по договора за кредит.
